мн. певи`ци, ж. Жена певец (в 1 и 2 знач.). певица, певицата, певици, певиците

певческа, певческо, мн. пе`вчески, прил.
1. Който се отнася до пеене. Певчески данни.
2. Който се отнася до певец (в 1 знач.). певчески, певческия, певческият, певческа, певческата, певческо, певческото, певчески, певческите

мит. Безсмъртният крилат кон, роден заедно с Хризаор от кръвта на горгоната Медуза, когато Персей и отсякъл главата. пегас, пегаса, пегасът, пегаси, пегасите, пегаса

мн. педаго`зи, м.
1. Преподавател, учител.
2. Възпитател.
3. Специалист по педагогика.
Синоними: възпитател, учител, наставник, преподавател педагог, педагога, педагогът, педагози, педагозите, педагози

ж., само ед. Наука за методите на възпитание, образование и обучение. педагогика, педагогиката, педагогики, педагогиките

педагогична, педагогично, мн. педагоги`чни, прил. Педагогически.
Синоними: образователен, възпитателен, педагогически педагогичен, педагогичния, педагогичният, педагогична, педагогичната, педагогично, педагогичното, педагогични, педагогичните

педагогическа, педагогическо, мн. педагоги`чески, прил. Който се отнася до педагог и педагогика. Педагогическо образование. Педагогически подход.
Синоними: образователен, възпитателен, педагогичен педагогически, педагогическия, педагогическият, педагогическа, педагогическата, педагогическо, педагогическото, педагогически, педагогическите

ж., само ед. Педагогика.
Синоними: възпитание, обучение, образование педагогия, педагогията, педагогии, педагогиите

мн. педаго`жки, ж. Жена педагог. педагожка, педагожката, педагожки, педагожките

мн. педали, (два) педала, м.
1. Приспособление, което при натискане задейства някакъв механизъм или машина. Автомобилни педали. Педали на пиано.
2. Жарг. Хомосексуалист. педал, педала, педалът, педали, педалите, педала

мн. педа`нти, м.
1. Човек, който обръща внимание на дребните неща и следва общоприетия ред на мислене и поведение.
2. Прекалено акуратен и взискателен към другите човек.
Синоними: формалист, дребнав, буквоедец, акуратен, точен, взискателен, строг, придирчив педант, педанта, педантът, педанти, педантите, педанти, педанте

Формална, дребнава точност, прекалено залягане за изпълнение на най-малките и незначителни подробности.
Синоними: педантичност, дребнавост, буквоедство, формализъм, взискателност, строгост, придирчивост, акуратност, точност педантизъм, педантизма, педантизмът, педантизми, педантизмите, педантизъма

мн. педера`сти, м. Хомосексуален мъж.
Синоними: содомит, хомосексуалист педераст, педераста, педерастът, педерасти, педерастите, педерасти, педерасте

ж., само ед.
1. Наука за устройството, функционирането и заболяванията на детския организъм.
2. Лекуване на детски болести.
3. Детско отделение в болница или болница за деца. педиатрия, педиатрията, педиатрии, педиатриите

мед. Паразитоза, причинена от въшки (безкрили насекоми). По човека паразитират три вида въшки от семейство Pediculidae: главова (Pediculus capitis), дрешна (Pediculus vestimenti) и полова въшка (Pediculus pubis).

м., само ед.
1. Козметични грижи за краката.
2. Оформени и лакирани нокти на краката. педикюр, педикюра, педикюрът, педикюри, педикюрите, педикюра

Уред който записва броя на крачките направени при ходене.

мн. пе`ди, ж. Нестандартна мярка за дължина, равна на разстоянието между върховете на палеца и малкия пръст при максимално разтворена длан.
* Две педи човек. — Много нисък, малък човек.
* Ни педя земя. — Нито най-малка част от земята. педя, педята, педи, педите

мн. пе`енки, ж. Разг.
1. Учебник по пеене и музика.
2. Книга с песни. пеенка, пеенката, пеенки, пеенките

мн. пейзажи, (два) пейзажа, м.
1. Изглед на местност. Морски пейзаж.
2. Жанр на изобразителното изкуство — картина, снимка на природата.
3. Описание на природни картини в литературна творба.
прил. пейзажен, пейзажна, пейзажно, мн. пейзажни (във 2 и 3 знач.).
Синоними: гледка, изглед, панорама, картина, ландшафт, зрелище, обстановка пейзаж, пейзажа, пейзажът, пейзажи, пейзажите, пейзажа

вж. пейза`ж пейзажен, пейзажния, пейзажният, пейзажна, пейзажната, пейзажно, пейзажното, пейзажни, пейзажните

мн. пейзажи`сти, м. Художник или поет, който пресъздава природни картини. пейзажист, пейзажиста, пейзажистът, пейзажисти, пейзажистите, пейзажиста

мн. пейзажи`стки, ж. Жена пейзажист. пейзажистка, пейзажистката, пейзажистки, пейзажистките

мн. пе`йки, ж. Приспособление за сядане на няколко човека, обикновено дървен плот върху подпори; скамейка. Градинска пейка.
Синоними: скамейка пейка, пейката, пейки, пейките

пейоративна, пейоративно, мн. пейорати`вни, прил. Спец. Който се употребява, за да изрази отрицателна оценка. Пейоративно значение на дума. пейоративен, пейоративния, пейоративният, пейоративна, пейоративната, пейоративно, пейоративното, пейоративни, пейоративните

пекът, пека, мн. пекове, (два) пека, м. Силна горещина, жега. Войникът в студ и пек стои на пост.
Синоними: зной, топлина, горещина, задух, жега пек, пека, пекът, пекове, пековете, пека

печеш, мин. св. пекох, мин. прич. пе`къл, несв.
1. Какво. Поставям във фурна/пещ нещо, за да стане готово за употреба. Пека хляб. Пека глинени гърнета.
2. Какво. Излагам на слънце, нагрявам. Пека болния си крак.
3. Грея, излъчвам топлина. Слънцето пече силно.
4. Затоплям се достатъчно за приготвянето на нещо. Фурната пече много добре.
пека се. — Излагам се на слънце. През лятото ще се печем на плажа.
* Пека на огън/ръжен/шиш. — Създавам големи неприятности на някого, поставям го в тежко положение; изтезавам, измъчвам.
* Пека си работата. — Подготвям предварително успешния край на някакво начинание.
* Вари го, печи го. — Каквото и да правиш, не можеш да промениш някого.
* Пека ракия. — Варя ракия.
* Хляб се пече. — Житото зрее.
Синоними: готвя, сготвям, варя, сварявам, опичам, изпичам, грея се, препичам се пека, печем, печеш, печете, пече, пекат, пекох, пекохме, пече, пекохте, пече, пекоха, печах, печахме, печеше, печахте, печеше, печаха, пекъл съм, пекла съм, пекло съм, пекли сме, пекъл си, пекла си, пекло си, пекли сте, пекъл е, пекла е, пекло е, пекли са, бях пекъл, бях пекла, бях пекло, бяхме пекли, беше пекъл, беше пекла, беше пекло, бяхте пекли, беше пекъл, беше пекла, беше пекло, бяха пекли, ще пека, ще печем, ще печеш, ще печете, ще пече, ще пекат, ще съм пекъл, ще съм пекла, ще съм пекло, ще сме пекли, ще си пекъл, ще си пекла, ще си пекло, ще сте пекли, ще е пекъл, ще е пекла, ще

пекарят, пекаря, мн. пекари, м. Човек, който пече хляба.<br />прил. пекарски, пекарска, пекарско, мн. пека`рски. пекар, пекаря, пекарят, пекари, пекарите, пекари, пекарю

мн. пека`рки, ж. Жена пекар. пекарка, пекарката, пекарки, пекарките

вж. пека`р пекарски, пекарския, пекарският, пекарска, пекарската, пекарско, пекарското, пекарски, пекарските

пекваш, несв. и пекна, св. За слънце.
1. Започвам да грея силно.
2. От време на време грея. пеквам, пекваме, пекваш, пеквате, пеква, пекват, пеквах, пеквахме, пеква, пеквахте, пеква, пекваха, пеквах, пеквахме, пекваше, пеквахте, пекваше, пекваха, пеквал съм, пеквала съм, пеквало съм, пеквали сме, пеквал си, пеквала си, пеквало си, пеквали сте, пеквал е, пеквала е, пеквало е, пеквали са, бях пеквал, бях пеквала, бях пеквало, бяхме пеквали, беше пеквал, беше пеквала, беше пеквало, бяхте пеквали, беше пеквал, беше пеквала, беше пеквало, бяха пеквали, ще пеквам, ще пекваме, ще пекваш, ще пеквате, ще пеква, ще пекват, ще съм пеквал, ще съм пеквала, ще съм пеквало, ще см

пекнеш, мин. св. пекнах, мин. прич. пе`кнал, св. — вж. пеквам. пекна, пекнем, пекнеш, пекнете, пекне, пекнат, пекнах, пекнахме, пекна, пекнахте, пекна, пекнаха, пекнех, пекнехме, пекнеше, пекнехте, пекнеше, пекнеха, пекнал съм, пекнала съм, пекнало съм, пекнали сме, пекнал си, пекнала си, пекнало си, пекнали сте, пекнал е, пекнала е, пекнало е, пекнали са, бях пекнал, бях пекнала, бях пекнало, бяхме пекнали, беше пекнал, беше пекнала, беше пекнало, бяхте пекнали, беше пекнал, беше пекнала, беше пекнало, бяха пекнали, ще пекна, ще пекнем, ще пекнеш, ще пекнете, ще пекне, ще пекнат, ще съм пекнал, ще съм пекнала, ще съм пекнало, ще сме пек

м., само ед. Остар. Препечен хляб; сухар, галета. пексимет, пексимета, пексиметът, пексимети, пексиметите, пексимета

м., само ед. Органично вещество от групата на полизахаридите, което се съдържа в плодовете и се използва в консервната промишленост поради способността си да желира при кипене със захар и плодове. пектин, пектина, пектинът, пектини, пектините, пектина

мед. Гръден, отнасящ се до гърдите, напр. пекторален мускул.

мед. Гръден говор — рязко усилена бронхофония.

мед. Хронична РР хиповитаминоза (недостатъчност на витамин PP, ниацин, никотинамид). Характеризира се с дерматит, диария, деменция. Възниква главно при хранене с царевица, тъй като тя е бедна не само на никотинова киселина (готов вит. РР), но и на триптофан — изходен материал за ендогенен синтез на вит. РР.

мн. пелени`, ж.
1. Текстилно парче, в което се повива новородено. Плетена пелена.
2. Прен. Плътна непрозрачна обвивка около нещо. Градът изчезна в пелена от дъжд.
* От пелени. — От най-ранна възраст.
* Още е в пелени. — Не се е развил достатъчно. пелена, пелената, пелени, пелените

мн. пелена`чета, ср. Малко дете, което още се повива в пелени; бебе, новородено.
Синоними: бебе, бозайниче, дете, детенце, рожба, чедо, кърмаче, сукалче пеленаче, пеленачето, пеленачета, пеленачетата

мн. пелери`ни, ж.
1. Наметка.
2. Горна дреха без ръкави, обикновено с качулка.
Синоними: мантия, плащ, наметало пелерина, пелерината, пелерини, пелерините

само мн. Кулинарно изделие — пържени фигури от картофено или царевично брашно.

мн. пеликани, (два) пеликана, м. Голяма водоплаваща птица с дълъг клюн и разположена под него кожена торба, в която се събира рибата за храна.
прил. пеликанов, пеликанова, пеликаново, мн. пеликанови. пеликан, пеликана, пеликанът, пеликани, пеликаните, пеликана

вж. пелика`н пеликанов, пеликановия, пеликановият, пеликанова, пеликановата, пеликаново, пеликановото, пеликанови, пеликановите

м., само ед.
1. Тревисто растение с горчив вкус, което се използва в медицината.
2. Вино, в което е добавена билкова отвара, съдържаща това растение.
3. Прен. Нещо, което е силно горчиво, неприятно. Ако има сговор, и пелинът е мед.
прил. пелинов, пелинова, пелиново, мн. пелинови. пелин, пелина, пелинът, пелини, пелините, пелина

вж. пели`н пелинов, пелиновия, пелиновият, пелинова, пелиновата, пелиново, пелиновото, пелинови, пелиновите

мн. пелте`та, ср. Сгъстен сок от варени плодове и захар, който след охлаждането си става на желе.

мн. пелте`ци, м. Пренебр. Човек, който при говорене пелтечи, заеква. пелтек, пелтека, пелтекът, пелтеци, пелтеците, пелтеци, пелтеко

пелтечиш, мин. св. пелтечих и пелтечих, мин. прич. пелтечил и пелтечил, несв.<br />1. Пренебр. Заеквам, запъвам се при говорене поради говорен дефект, силно вълнение или незнание.<br />2. Прен. Говоря объркано, несвързано.<br />Синоними: заеквам, запъвам се, смутолевям, мънкам, препъвам се, предъвквам си думите пелтеча, пелтечим, пелтечиш, пелтечите, пелтечи, пелтечат, пелтечих, пелтечихме, пелтечи, пелтечихте, пелтечи, пелтечиха, пелтечех, пелтечехме, пелтечеше, пелтечехте, пелтечеше, пелтечеха, пелтечил съм, пелтечила съм, пелтечило съм, пелтечили сме, пелтечил си, пелтечила си, пелтечило си, пелтечили сте, пелтечил е, пелтечила е, пелтечило е, пелтечили са, бях пелтечил, бях пелтечила, бях пелтечило, бяхме пелтечили, беше пелтечил, беше пелтечила, беше пелтечило, бяхте пелтечили, беше пелтечил, беше пелтечила, беше пелтечило, бяха пелтечили, ще пелтеча, ще пелтечим, перча се перчиш се, мин. св. перчих се и перчих се, мин. прич. перчил се и перчил се, несв. Държа се надменно, надувам се, важнича.
Синоними: пъча се, перя се, дуя се, надувам се, надигам се, придавам си важност, важнича, парадирам, гордея се, горделив съм, държа се на голямо, виря глава, виря нос, вирнал съм глава, вирнал съм нос, гледам отвисоко, големея се, показвам се, излагам на показ, показвам перча, перчим, перчиш, перчите, перчи, перчат, перчих, перчихме, перчи, перчихте, перчи, перчиха, перчех, перчехме, перчеше, перчехте, перчеше, перчеха, перчил съм, перчила съм, перчило съм, перчили сме, перчил си, перчила си, перчило си, перчили сте, перчил е, перчила е, перчило е, перчили са, бях перчил, бях перчила, бях перчило, бяхме перчили, беше перчил, беше перчила, беше перчило, бяхте перчили, беше перчил, беше перчила, беше перчило, бяха перчили, ще перча, ще перчим, ще перчиш, ще перчите, ще перчи, ще перчат, ще съм перчил, ще съм перчила, ще съм перчило, ще сме пер

пембена, пембено, мн. пембе`ни, прил. Ярък светлочервен или розов цвят. Пембена кърпа. пембен, пембения, пембеният, пембена, пембената, пембено, пембеното, пембени, пембените

ж., само ед. Лек порест камък, който се използва за изтриване или полиране. Изтърка краката си с пемза. пемза, пемзата, пемзи, пемзите

мед. Автоимунно заболяване, характеризиращо се с поява на хлабави мехури по кожата и лигавиците, които лесно се разкъсват и образуват болезнени ерозии. Има няколко клинични форми, но най-често се среща Pemhpigus vulgaris.

юр. Наука за наказанието и неговото изпълнение.

мн. пендари, ж.<br />1. Златна монета от 5 наполеона, употребявана и като накит.<br />2. Голяма златна монета, носена като накит. <em>Подариха</em> <em>и наниз от пендари, останал от баба и`. пендара, пендарата, пендари, пендарите

пенеста, пенесто, мн. пе`нести, прил. Който е с пяна; образуващ пяна. Пенести вълни.
Синоними: пенлив, покрит с пяна, разпенен, като пяна, покрит с обгар пенест, пенестия, пенестият, пенеста, пенестата, пенесто, пенестото, пенести, пенестите

мед. Проникване, напр. пенетрация на дуоденална язва към задстомашната жлеза, по-рядко към черния дроб, жлъчните пътища.

мн. пениси, (два) пениса, м. Спец. Мъжки полов орган. пенис, пениса, пенисът, пениси, пенисите, пениса

м., само ед. Вид лекарство — антибиотик, получен от гъбна плесен, който предотвратява растежа на много бактерии.
прил. пеницилинов, пеницилинова, пеницилиново, мн. пеницилинови. пеницилин, пеницилина, пеницилинът, пеницилини, пеницилините, пеницилина

вж. пеницили`н пеницилинов, пеницилиновия, пеницилиновият, пеницилинова, пеницилиновата, пеницилиново, пеницилиновото, пеницилинови, пеницилиновите

м., само ед.
1. Разг. Лекарство, което лекува всички болести.
2. Прен. Човек, който се наема да извърши всяка работа. пенкилер, пенкилера, пенкилерът, пенкилери, пенкилерите, пенкилера

пенлива, пенливо, мн. пенливи, прил. Който има свойството да образува много пяна. <em>Пенлива бира. Пенлив шампоан.</em><br />същ. пенливост, пенливостта`, ж.
Синоними: пенест, покрит с пяна, разпенен, шупнал, шумящ, искрящ пенлив, пенливия, пенливият, пенлива, пенливата, пенливо, пенливото, пенливи, пенливите

вж. пенли`в пенливост, пенливостта, пенливости, пенливостите

вж. пе`нсия пенсионен, пенсионния, пенсионният, пенсионна, пенсионната, пенсионно, пенсионното, пенсионни, пенсионните

мн. пенсионери, м. Човек, който получава пенсия.<br />прил. пенсионерски, пенсионерска, пенсионерско, мн. пенсионе`рски. пенсионер, пенсионера, пенсионерът, пенсионери, пенсионерите, пенсионери, пенсионере

мн. пенсионе`рки, ж. Жена пенсионер. пенсионерка, пенсионерката, пенсионерки, пенсионерките

вж. пенсионе`р пенсионерски, пенсионерския, пенсионерският, пенсионерска, пенсионерската, пенсионерско, пенсионерското, пенсионерски, пенсионерските

пенсиони`раш, несв. и св.; Кого. Освобождавам от трудова дейност и давам пенсия. Пенсионираха го по болест.
пенсионирам се. — Придобивам право да получавам пенсия. пенсионирам, пенсионираме, пенсионираш, пенсионирате, пенсионира, пенсионират, пенсионирах, пенсионирахме, пенсионира, пенсионирахте, пенсионира, пенсионираха, пенсионирах, пенсионирахме, пенсионираше, пенсионирахте, пенсионираше, пенсионираха, пенсионирал съм, пенсионирала съм, пенсионирало съм, пенсионирали сме, пенсионирал си, пенсионирала си, пенсионирало си, пенсионирали сте, пенсионирал е, пенсионирала е, пенсионирало е, пенсионирали са, бях пенсионирал, бях пенсионирала, бях пенсионирало, бяхме пенсионирали, беше пенсионирал, беше пенсионирала

мн. пенсии, ж. Периодично парично възнаграждение за прослужени години, нетрудоспособност, злополука, инвалидност или при смърт на осигуряващия нечия издръжка. <em>Наследствена пенсия. Инвалидна пенсия.</em><br />прил. пенсионен, пенсионна, пенсионно, мн. пенсио`нни. Пенсионен фонд.
* До пенсия. — Докато остарея. пенсия, пенсията, пенсии, пенсиите

мн. пенсне`та, ср. Очила без дръжки, които се закрепват само върху носа. пенсне, пенснето, пенснета, пенснетата

мн. пентагони, (два) пентагона, м.
1. Петоъгълник.
2. Само ед. Министерство на военните работи в САЩ, чиято сграда има форма на петоъгълник. пентагон, пентагона, пентагонът, пентагони, пентагоните, пентагона

мн. пеньоари, (два) пеньоара, м. Дълга женска домашна дреха. пеньоар, пеньоара, пеньоарът, пеньоари, пеньоарите, пеньоара

пениш, мин. св. пених и пених, мин. прич. пенил и пени`л, несв.; Какво. Правя да стане на пяна. Вятърът пенеше вълните.
пеня се. 1. — Ставам на пяна. Сапунът се пени в меки води.
2. Прен. Разг. Ядосвам се много.
* Пениш се, не пениш се, ще те я —м. Ще извърша нещо, колкото и да не ми е приятно, защото сам съм го искал. пеня, пеним, пениш, пените, пени, пенят, пених, пенихме, пени, пенихте, пени, пениха, пенех, пенехме, пенеше, пенехте, пенеше, пенеха, пенил съм, пенила съм, пенило съм, пенили сме, пенил си, пенила си, пенило си, пенили сте, пенил е, пенила е, пенило е, пенили са, бях пенил, бях пенила, бях пенило, бяхме пенили, беше пенил, беше пенила, беше пенило, бяхте пенили, беше пенил, беше пенила, беше пенило, бяха пенили, ще пеня, ще пеним, ще пениш, ще пените, ще пени, ще пенят, ще съм пенил, ще съм пенила, ще съм пенило, ще сме пенили, ще си пенил, ще си пенила, ще си пенило, ще сте пенили

златна или сребърна монета

пепелта`, само ед., ж.
1. Прахоподобна маса, която остава след нещо изгоряло. Пепел от цигара.
2. Разг. Прах. Пепел покриваше къщите и улиците.
* Пепел ми на езика. — Трябва да мълча, да не казвам нещо (обикновено за да не се случи или да не се разчуе).
* Посипвам главата си с пепел. — Разкайвам се за нещо.
* Хвърлям пепел в очите. — Заблуждавам.
* Става на прах и пепел. — Унищожава се, разсипва се.
* Възкръсвам като феникс от пепелта. — Възраждам се след разрушаване, след опожаряване.
Синоними: пръст, прах пепел, пепелта, пепели, пепелите

пепелива, пепеливо, мн. пепели`ви, прил.
1. С цвят на пепел; сив.
2. Покрит с пепел. пепелив, пепеливия, пепеливият, пепелива, пепеливата, пепеливо, пепеливото, пепеливи, пепеливите

мн. пепели`ща, ср. Покрито с пепел място след пожар.
Синоними: пепел, развалини, останки, остатъци, руина, разрушение, унищожение, съсипия пепелище, пепелището, пепелища, пепелищата

мн. пепелници, (два) пепелника, м. Съд за събиране на пепел. Остави угарката в пепелника. пепелник, пепелника, пепелникът, пепелници, пепелниците, пепелника

пепелява, пепеляво, мн. пепеля`ви, прил. Пепелив (в 1 знач.).
Синоними: бледен, сив, пръстен пепеляв, пепелявия, пепелявият, пепелява, пепелявата, пепеляво, пепелявото, пепеляви, пепелявите

мн. пепеля`нки, ж. Вид отровна змия със зигзагообразна линия по гърба, която се среща и у нас. пепелянка, пепелянката, пепелянки, пепелянките

мн. пепеля`шки, ж. Момиче, което играе в пепел или върши тежка, мръсна работа (по името на героинята от народните приказки). пепеляшка, пепеляшката, пепеляшки, пепеляшките

мн. пеперуди, ж.<br />1. Насекомо с две двойки крила, покрити с прашец и пъстро оцветени. <em>Отдалеч пеперудата приличаше на пъстро цвете.</em><br />2. ист. Накичено със зеленина момиче, което играе и пее при продължителна суша, за да измоли дъжд. пеперуда, пеперудата, пеперуди, пеперудите пепси-кола мн. пепси-ко`ли, ж. Пепси. пепси-кола, пепси-колата, пепси-коли, пепси-колите

пеперудоцветна, пеперудоцветно, мн. пеперудоцве`тни, прил. За растения, чийто цвят прилича на пеперуда; бобови растения. пеперудоцветен, пеперудоцветния, пеперудоцветният, пеперудоцветна, пеперудоцветната, пеперудоцветно, пеперудоцветното, пеперудоцветни, пеперудоцветните

м., само ед.
1. Десен на плат с дребни квадратчета или ромбчета в два цвята.<br />2. Плат с такъв десен.<br />прил. пепитен, пепитена, пепитено, мн. пепи`тени. Пепитен костюм. пепит, пепита, пепитът, пепити, пепитите, пепита

вж. пепи`т пепитен, пепитения, пепитеният, пепитена, пепитената, пепитено, пепитеното, пепитени, пепитените

мн. пе`псита, ср.
1. Само ед. Безалкохолна тонизираща напитка, която по цвят и вкус прилича на кока-кола.
2. Разг. Порция от тази напитка. пепси, пепсито, пепсита, пепситата

м., само ед. Спец. Органично вещество — фермент на стомашния сок, който разлага белтъчините. пепсин, пепсина, пепсинът, пепсини, пепсините, пепсина

мед. Отнасящ се до или подпомагащ храносмилането, свързан с действието на стомашния сок, напр. пептична язва на стомаха.

перът, пера, мн. пе`рове, м.
1. ист. Благородническа титла във Франция и Англия през средновековието.
2. Член на камарата на лордовете в Англия. пер, пера, перът, перове, перовете, пера

пере`ш, мин. св. прах, мин. прич. прал, несв.
1. Какво. С триене и търкане във вода изчиствам от мръсотията. Пера дрехите.
2. Кого. Грижа се за чистотата на нечии дрехи. След като те пера, трябва да ми помагаш поне малко.
3. Кого, какво. За дъжд — намокрям много. пера, перем, переш, перете, пере, перат, прах, прахме, пра, прахте, пра, праха, перях, перяхме, переше, перяхте, переше, перяха, прал съм, прала съм, прало съм, прали сме, прал си, прала си, прало си, прали сте, прал е, прала е, прало е, прали са, бях прал, бях прала, бях прало, бяхме прали, беше прал, беше прала, беше прало, бяхте прали, беше прал, беше прала, беше прало, бяха прали, ще пера, ще перем, ще переш, ще перете, ще пере, ще перат, ще съм прал, ще съм прала, ще съм прало, ще сме прали, ще си прал, ще си прала, ще си прало, ще сте прали, ще е прал, ще е прала, ще е прало, ще са пра

перална, перално, мн. пера`лни, прил. Който служи за пране. Перална машина. перален, пералния, пералният, перална, пералната, перално, пералното, перални, пералните

мн. пера`лни, ж.
1. Помещение, обзаведено за пране на дрехи.
2. Разг. Перална машина. пералня, пералнята, перални, пералните

мн. ператници, (два) ператника, м. Диал. Голям котел, в който се топли вода за пране. ператник, ператника, ператникът, ператници, ператниците, ператника

мн. пера`чки, ж. Жена, която пере дрехи, обикновено срещу заплащане. перачка, перачката, перачки, перачките

мн. пера`шки, ж. Диал. Пъстроукрасено великденско яйце. перашка, перашката, перашки, перашките

мн. первази, (два) перваза, м. Издадена част в краищата на нещо. Птиците кацнаха на перваза на прозореца.
Синоними: край, кенар, борд, периферия, ръб, околовръст, гребен, бордюр, ребро перваз, перваза, первазът, первази, первазите, перваза

перваш, несв. и перна, св.; Кого, какво. Удрям леко или бързо. Кучето го перна с лапата си.
Синоними: цапвам, удрям, цапардосвам, зашлевявам, шляпвам, пляскам, блъскам, удрям леко, бръсвам, шибвам, изплющявам леко, удрям силно, халосвам, фрасвам, хаквам первам, перваме, перваш, первате, перва, перват, первах, первахме, перва, первахте, перва, перваха, первах, первахме, перваше, первахте, перваше, перваха, первал съм, первала съм, первало съм, первали сме, первал си, первала си, первало си, первали сте, первал е, первала е, первало е, первали са, бях первал, бях первала, бях первало, бяхме первали, беше первал, беше первала, беше первало, бяхте первали, беше первал, беше первала, беше первало, бяха первали, ще первам, ще перваме, ще перваш, ще первате, ще перва, ще перват, ще съм первал, ще съм первала, ще съм первало, ще см

перверзна, перверзно, мн. перве`рзни, прил. Извратен, нереден.
Синоними: извратен, порочен, покварен, корумпиран, патологичен перверзен, перверзния, перверзният, перверзна, перверзната, перверзно, перверзното, перверзни, перверзните

мн. перве`рзии, ж. Нередност, извратеност. перверзия, перверзията, перверзии, перверзиите

м., само ед.
#1Специално обработена кожа, използвана в древността за писане.
2. Ръкопис на такава кожа.
3. Вид тънка, полупрозрачна хартия, която не пропуска мазнина и влага.
прил. пергаментен, пергаментна, пергаментно, мн. пергаментни.
прил. пергаментов, пергаментова, пергаментово, мн. пергаментови. пергамент, пергамента, пергаментът, пергаменти, пергаментите, пергамента

вж. пергаме`нт пергаментен, пергаментния, пергаментният, пергаментна, пергаментната, пергаментно, пергаментното, пергаментни, пергаментните

вж. пергаме`нт пергаментов, пергаментовия, пергаментовият, пергаментова, пергаментовата, пергаментово, пергаментовото, пергаментови, пергаментовите

мн. пергели, (два) пергела, м.
1. Уред за чертаене на окръжности и измерване на дължина.
2. Жарг. Обикн. мн. Дълги крака. Свий си малко пергелите.
* Разтварям си пергелите. — Започвам да вървя с големи крачки. пергел, пергела, пергелът, пергели, пергелите, пергела

м., само ед. Разг. Бой, набиване.
Синоними: бой, лобут, тупане, лупане, лупаница, тупаница пердах, пердаха, пердахът, пердаси, пердасите, пердаха

пердашиш, мин. св. пердаших и пердаших, мин. прич. пердашил и пердаши`л, несв. Разг. Кого. Бия, налагам, удрям. Ако не слушаш, ще те пердаша!
Синоними: бия, набивам, налагам, шибам, нашибвам, напердашвам, удрям, думкам, тепам, натепвам, дръпвам един бой, бухам, блъскам, сипя удари върху, разнебитвам, бъхтя, побеждавам, тупам, съсипвам, смазвам пердаша, пердашим, пердашиш, пердашите, пердаши, пердашат, пердаших, пердашихме, пердаши, пердашихте, пердаши, пердашиха, пердашех, пердашехме, пердашеше, пердашехте, пердашеше, пердашеха, пердашил съм, пердашила съм, пердашило съм, пердашили сме, пердашил си, пердашила си, пердашило си, пердашили сте, пердашил е, пердашила е, пердашило е, пердашили са, бях пердашил, бях пердашила, бях пердашило, бяхме пердашили, беше пердашил, беше пердашила, беше пердашило, бяхте пердашили, беше пердашил, беше пердашила, беше пердашило, бяха пердашили, ще пердаша, ще пердашим,

мн. перде`та, ср.
1. Завеса на прозорец или ниша.
2. Разг. Катаракт на окото.
Синоними: завеса, було, покривало перде, пердето, пердета, пердетата перпетуум-мобиле ср., само ед. Вечен двигател, вечно движение, които още не са открити. перпетуум-мобиле, перпетуум-мобилето, перпетуум-мобилета, перпетуум-мобилетата

Диал.
перушина

на пух и прах пери- Първа съставна част на сложни думи със значение „около, наоколо, от всички страни“.

переста, пересто, мн. пе`рести, прил.
1. За растение — разклонен.
2. За лист на растение — дълбоко нарязан.
* Перест облак. — Бял полупрозрачен облак, наподобяващ разпръснати пера.
Синоними: оперен, с пера перест, перестия, перестият, переста, перестата, пересто, перестото, перести, перестите

ж., само ед. ист. Политическа линия на промяна в социалистическата система с отстраняване на някои слабости, без да се променят основните принципи. перестройка, перестройката, перестройки, перестройките

мед. Възпаление на тъканта, обкръжаваща една жлеза или лимфен възел.

мед. Разположен около ануса, напр. перианални фистули.

мед. Възпаление на външния слой (адвентиция) на една артерия.

мед. Възпаление на меките тъкани, заобикалящи една става.

мед. Възпаление на тъканите около бронхите.

мед. Околосъдов, намиращ се около кръвоносен съд.

перигеят, перигея, мн. перигеи, (два) перигея, м. Спец. Най-близката до Земята точка от орбитата на Луната или на изкуствен спътник. перигей, перигея, перигеят, перигеи, перигеите, перигея

мед. Околосърдечна торбичка — затворена серозна торбичка, в която е вмъкнато сърцето. Състои се от два листа: вътрешен (висцерален), залегнал върху повърхността на сърцето и образуващ неговия външен слой (епикард) и външен (париетален) лист, който отделя околосърдечната кухина от гръдната. перикард, перикарда, перикардът, перикарди, перикардите, перикарда

перикардият, перикардия, само ед., м. Спец. Външната обвивка на сърдечния мускул. перикардий, перикардия, перикардият, перикардии, перикардиите, перикардия

м., само ед. Спец. Възпаление на перикардия. перикардит, перикардита, перикардитът, перикардити, перикардитите, перикардита

перилна, перилно, мн. пери`лни, прил. Който се използва при пране. Перилен препарат. перилен, перилния, перилният, перилна, перилната, перилно, перилното, перилни, перилните

мн. перила`, ср. Невисока ограда на балкон, стълба и др.; парапет. перило, перилото, перила, перилата

мн. периметри, (два) периметъра, м.
1. Спец. В геометрията — сборът от дължината на всички страни на геометрична фигура; обиколка.
2. Прен. Територия, пространство, където се простира нечие влияние. периметър, периметъра, периметърът, периметри, периметрите, периметъра

мед. Отнасящ се до перинеума.

мед. Меките тъкани (мускули и фасции), които затварят отдолу кухината на малкия таз. перинеум, перинеума, перинеумът, перинеуми, перинеумите, перинеума

мед. Възпаление на околобъбречната мастна тъкан.

мн. периоди, (два) периода, м.
1. Промеждутък от време, в който се извършва нещо. Инкубационен период на заболяване.
2. Спец. В математиката — повтаряща се до безкрайност група цифри след десетичната запетая.
3. Спец. В граматиката — сложна синтактична конструкция, чиито части са свързани граматически, семантично и интонационно.
Синоними: ера, епоха, време, фаза, израз, фраза, времетраене, промеждутък, век, цикъл, срок, времена, стадий, етап, етап на развитие период, периода, периодът, периоди, периодите, периода

мн. периодиза`ции, ж. Установяване на периоди в развитието на нещо. Периодизация на езиковия развой. периодизация, периодизацията, периодизации, периодизациите

ж., само ед. Периодични издания (вестници, списания). периодика, периодиката, периодики, периодиките

периодична, периодично, мн. периоди`чни, прил.
1. Който се повтаря в определени промеждутъци от време. Периодични лунни затъмнения.
2. Който излиза от печат през определени интервали. Периодични издания.
* Периодична дроб. — Математическа дроб, в която след десетичната запетая има повторение на определена група цифри до безкрай.
* Периодична система. — Подреждане на химическите елементи по атомни номера.
Синоними: периодически, от време на време, понякога, неопределено, на промеждутъци, сегиз-тогиз, навреме, час, от дъжд на вятър периодичен, периодичния, периодичният, периодична, периодичната, периодично, периодичното, периодични, периодичните

периодическа, периодическо, мн. периоди`чески, прил. Периодичен.
Синоними: от време на време, понякога, неопределено, на промеждутъци, сегиз-тогиз, навреме, час, от дъжд на вятър периодически, периодическия, периодическият, периодическа, периодическата, периодическо, периодическото, периодически, периодическите

мед. Плътна влакнеста съединителнотъканна ципа, която покрива външната повърхност на костите с изключение на полетата, покрити от ставен хрущял, местата на прикрепване на връзки и сухожилия, както и повърхността на сезамовидните кости.

Привърженици на перипатетическата школа (335 г. пр. Хр. —529 г. сл. Хр. ), последователи на философията на Аристотел (384—322 г. пр Хр. ), който провеждал философските си занятия по време на разходка.

мн. перипе`тии, ж. Внезапно усложнение, промяна в хода на събитията. Романът е изпълнен с перипетии.
Синоними: промяна, обрат, премеждие, събитие, усложнение перипетия, перипетията, перипетии, перипетиите

Архитектурна постройка обградена с колонади, еднакви отпред и отзад.

мн. перископи, (два) перископа, м. Оптически уред за наблюдение на обекти, които не се виждат директно, от укритие, подводница и др. перископ, перископа, перископът, перископи, перископите, перископа

ж., само ед. Спец. Вълнообразно съкращение на стените на храносмилателните органи за придвижване на храната и изхвърлянето на отпадъците. перисталтика, перисталтиката, перисталтики, перисталтиките

мед. Отнасящ се до перитонеума. перитонеален, перитонеалния, перитонеалният, перитонеална, перитонеалната, перитонеално, перитонеалното, перитонеални, перитонеалните

мед. Серозна ципа, която покрива стените на коремната кухина, като на определени места се прехвърля върху вътрешните органи и ги обвива. Тази част от коремницата, която покрива коремните стени, се нарича париетален перитонеум, а частта, която обвива изцяло или частично вътрешните органи се нарича висцерален перитонеум. перитонеум, перитонеума, перитонеумът, перитонеумове, перитонеумовете, перитонеума

мед. Възпалеине на рехавата съединителна тъкан около сливицата.

мед. Възпаление на перитонеума (коремницата). Причинява се от гноеродни микроорганизми (стафилококи, стрептококи, гонококи, ентерококи и др. ). Най-честите причини са: остри възпалителни процеси на коремни органи, перфорация на коремни органи и др. перитонит, перитонита, перитонитът, перитонити, перитонитите, перитонита

периферна, периферно, мн. перифе`рни, прил.
1. Който се намира в периферията. Периферно зрение.
2. Който е далеч от центъра; краен, външен.
* Периферни устройства. — Устройства, включвани към компютър. периферен, периферния, периферният, периферна, периферната, периферно, периферното, периферни, периферните

периферийна, периферийно, мн. перифе`рийни, прил. Периферен.

мн. перифе`рии, ж.
1. Външна, крайна част на населено място. Заводът е в периферията на града.
2. Част от шапка — ивица, която обикаля долната част на шапката.
3. Външна повърхност или граница.
Синоними: перваз, ръб, кенар, борд, край, външна страна, околовръст, крайни квартали, покрайнина, предградие, гребен, бордюр, ребро периферия, периферията, периферии, перифериите

мн. перифра`зи, ж.
1. Спец. Описателно изразно средство, при което явлението или предметът не се назовават пряко; парафраза.
2. Предаване на известна мисъл по смисъл, без точно цитиране. перифраза, перифразата, перифрази, перифразите

перифрази`раш, несв. и св.; Кого, какво. Предавам със свои думи, описателно чужда мисъл.
Синоними: преразказвам, преизказвам, повтарям, преповтарям перифразирам, перифразираме, перифразираш, перифразирате, перифразира, перифразират, перифразирах, перифразирахме, перифразира, перифразирахте, перифразира, перифразираха, перифразирах, перифразирахме, перифразираше, перифразирахте, перифразираше, перифразираха, перифразирал съм, перифразирала съм, перифразирало съм, перифразирали сме, перифразирал си, перифразирала си, перифразирало си, перифразирали сте, перифразирал е, перифразирала е, перифразирало е, перифразирали са, бях перифразирал, бях перифразирала, бях перифразирало, бяхме перифразирали

мед. Възпаление на на тъканите около жлъчния мехур.

мн. пе`рки, ж.
1. Външен израстък на риба и други плаващи животни, който се използва при плаване.
2. Въртящо се приспособление на превозно средство (самолет, кораб), чрез което то се придвижва.
3. Движеща се или въртяща се част в устройство. Перка на вентилатор.
* Вадя/вдигам/надувам перки. — Жарг. Добивам високо самочувствие, важнича. перка, перката, перки, перките

пе`ркаш, несв.; Кого, какво. Удрям бързо, леко. перкам, перкаме, перкаш, перкате, перка, перкат, перках, перкахме, перка, перкахте, перка, перкаха, перках, перкахме, перкаше, перкахте, перкаше, перкаха, перкал съм, перкала съм, перкало съм, перкали сме, перкал си, перкала си, перкало си, перкали сте, перкал е, перкала е, перкало е, перкали са, бях перкал, бях перкала, бях перкало, бяхме перкали, беше перкал, беше перкала, беше перкало, бяхте перкали, беше перкал, беше перкала, беше перкало, бяха перкали, ще перкам, ще перкаме, ще перкаш, ще перкате, ще перка, ще перкат, ще съм перкал, ще съм перкала, ще съм перкало, ще см

мн. перли, ж.<br />1. Бисер. <em>Изкуствени перли.</em><br />2. Прен. Нещо забележително, прекрасно, открояващо се. <em>Музикални перли. Варна е перлата на българското черноморие.</em><br />3. Сорт бяло рано зреещо грозде. <em>Плевенска перла.</em><br />прил. перлен, перлена, перлено, мн. пе`рлени. Перлена огърлица.
Синоними: бисер, маргарит перла, перлата, перли, перлите

вж. пе`рла перлен, перления, перленият, перлена, перлената, перлено, перленото, перлени, перлените

м., само ед. Синтетично текстилно влакно и произведените от него тъкани.

перманентна, перманентно, мн. перманентни, прил. Постоянен, непрекъснат. <em>Перманентна сесия.</em><br />същ. перманентност, перманентността`, ж.
Синоними: непрекъснат, непрестанен, продължителен, постоянен, неизменен, дълготраен перманентен, перманентния, перманентният, перманентна, перманентната, перманентно, перманентното, перманентни, перманентните

вж. пермане`нтен перманентност, перманентността, перманентности, перманентностите

мед. Пропускливост, напр. пермеабилитет на съдовата стена.

разместване, смяна

пернеш, мин. св. пернах, мин. прич. пе`рнал, св. — вж. первам. перна, пернем, пернеш, пернете, перне, пернат, пернах, пернахме, перна, пернахте, перна, пернаха, пернех, пернехме, пернеше, пернехте, пернеше, пернеха, пернал съм, пернала съм, пернало съм, пернали сме, пернал си, пернала си, пернало си, пернали сте, пернал е, пернала е, пернало е, пернали са, бях пернал, бях пернала, бях пернало, бяхме пернали, беше пернал, беше пернала, беше пернало, бяхте пернали, беше пернал, беше пернала, беше пернало, бяха пернали, ще перна, ще пернем, ще пернеш, ще пернете, ще перне, ще пернат, ще съм пернал, ще съм пернала, ще съм пернало, ще сме пер

перната, пернато, мн. пернати, прил. Който е обрасъл с пера.<br />* <em>Царството на пернатите.</em> — Птиците. <br /><br />----<br /><br />перната, пернато, мн. пернати, прил.
1. Ударен от перка.
2. Прен. Пренебр. Смахнат, луд. Перната жена. пернат, пернатия, пернатият, перната, пернатата, пернато, пернатото, пернати, пернатите

мед. Червено-ливидни възловидни изменения по кожата на пръстите на ръцете, китките, стъпалата, ушите и др. Има парене и болка. Боледуват предимно млади жени. Заболяването рецидивира през студените и влажни месеци на годината.

мн. пера, ср.<br />1. Рогово образуване върху кожата на птиците. <em>Щраусови пера.</em><br />2. Пригодено за писане такова рогово образуване. <em>Пише с гъше перо.</em><br />3. Изработен от метал писец. <em>Златно перо.</em><br />4. Зелена част от растение. <em>Откъсни няколко пера от лука.</em><br />5. Спец. Отделна сметка в бюджет.<br />6. Прен. Начин на писане, стил. <em>Някои от сатириците имат твърде остро перо.</em><br />същ. умал. перце, мн. перца`, ср. (в 1, 3 и 4 знач.).
* Галя/гладя с перо. — Отнасям се прекалено благосклонно с някого.
* Като перце/перо. — Много лек, пъргав.
Синоними: перодръжка, писалка, стил, статия, точка, член перо, перото, пера, перата

мн. перодръ`жки, ж. ист. Пръчка с прикрепено към нея метално перо; писалка.
Синоними: писалка, перо перодръжка, перодръжката, перодръжки, перодръжките

мн. перони, (два) перона, м. Площадка за пътници на железопътна гара или на станция на метро. Целият перон беше изпълнен с посрещачи и изпращачи.
прил. перонен, перонна, перонно, мн. перонни. перон, перона, перонът, перони, пероните, перона

вж. перо`н перонен, перонния, перонният, перонна, перонната, перонно, перонното, перонни, перонните

мед. Приеман през устата. перорален, пероралния, пероралният, перорална, пероралната, перорално, пероралното, перорални, пероралните

мн. перпендикуляри, (два) перпендикуляра, м. Права линия, която образува прав ъгъл с друга линия или с равнина; отвес.
прил. перпендикулярен, перпендикулярна, перпендикулярно, мн. перпендикулярни. Перпендикулярни линии. перпендикуляр, перпендикуляра, перпендикулярът, перпендикуляри, перпендикулярите, перпендикуляра

вж. перпендикуля`р
Синоними: вертикален, отвесен, изправен, прав перпендикулярен, перпендикулярния, перпендикулярният, перпендикулярна, перпендикулярната, перпендикулярно, перпендикулярното, перпендикулярни, перпендикулярните

мн. персо`ни, ж.
1. Личност.
2. Ирон. Важна личност, особа.
* Персона нон грата. — Нежелано лице.
Синоними: особа, личност, лице, човек, индивид персона, персоната, персони, персоните

мн. персонажи, (два) персонажа, м.
1. Спец. Само ед. Съвкупността от действащи лица в художествена творба. Филмът е с интересен персонаж.
2. Литературен герой. персонаж, персонажа, персонажът, персонажи, персонажите, персонажа

м., само ед. Съвкупността от всички служители в учреждение или заведение, представляваща група по професионален или друг признак. Персоналът на болницата. Обслужващ персонал.
Синоними: личен състав, служители, тяло, състав, колегия персонал, персонала, персоналът, персонали, персоналите, персонала

персонална, персонално, мн. персона`лни, прил.
1. Който се отнася до персонал.
2. Личен. Персонално възнаграждение. Персонална покана.
Синоними: личен, частен персонален, персоналния, персоналният, персонална, персоналната, персонално, персоналното, персонални, персоналните

Теистична тенденция във философията, според която смисълът на земната цивилизация е концентриран в личността и духовните и ценности.

персонифици`раш, несв. и св.; Какво. Представям предмети и явления в човешки образ; олицетворявам. персонифицирам, персонифицираме, персонифицираш, персонифицирате, персонифицира, персонифицират, персонифицирах, персонифицирахме, персонифицира, персонифицирахте, персонифицира, персонифицираха, персонифицирах, персонифицирахме, персонифицираше, персонифицирахте, персонифицираше, персонифицираха, персонифицирал съм, персонифицирала съм, персонифицирало съм, персонифицирали сме, персонифицирал си, персонифицирала си, персонифицирало си, персонифицирали сте, персонифицирал е, персонифицирала е, персонифицирало е, персонифицирали са, бях персон

мн. перспекти`ви, ж.
1. Спец. Само ед. Изкуството да се изобразява в една плоскост триизмерното пространство, като се имат предвид промяната в големината, очертанието, яснотата според отдалечеността на предметите.
2. Далечина, посока към хоризонта, изглед.
3. Прен. Обикн. мн. Бъдеще, изгледи за осъществяване на нещо в бъдеще. Пред него се откриват блестящи перспективи за реализация.
Синоними: изглед, бъдеще, възможност, план, вероятност, шанс, тежнение перспектива, перспективата, перспективи, перспективите

перспективна, перспективно, мн. перспективни, прил.<br />1. Който се отнася до перспектива.<br />2. Който е съобразен с бъдещото развитие. <em>Перспективен план.</em><br />3. Който има възможност да се развие успешно в бъдеще. <em>Перспективен млад писател.</em><br />същ. перспективност, перспективността`, ж. перспективен, перспективния, перспективният, перспективна, перспективната, перспективно, перспективното, перспективни, перспективните

вж. перспекти`вен перспективност, перспективността, перспективности, перспективностите

Изменение пътя на небесните тела под влияние на други небесни тела. Внезапно смущение, разтройство в хода на нещо. Душевно вълнение, смущение.

мн. пертурба`ции, ж.
1. Внезапно изменение, усложняване в развитието на нещо, което води до хаос, до разстройство на процес или закономерност.
2. Спец. В астрономията — изменение на пътя, по който се движи небесно тяло, под влияние на притеглянето на други тела.
Синоними: промяна, обрат, разстройство, смущение, разбъркване пертурбация, пертурбацията, пертурбации, пертурбациите

мед. Остро инфекциозно заболяване, причинено от Bordetella pertussis. Заразяването става по въздушнокапков път. Протича с кашлични пристъпи. Кашлянето и поемането на въздух между пристъпите е шумно и наподобява стържене с трион.

мн. перу`ки, ж. Чужда или изкуствена коса, подредена във формата на шапка, която се поставя върху главата. Актьорите сложиха перуките си и заприличаха на английски благородници. Съдийска перука. перука, перуката, перуки, перуките

ж., само ед. Пролетно цвете с високо стъбло и нежни цветове; ирис. перуника, перуниката, перуники, перуниките

ж., само ед.
1. Съвкупността от перата на птица.
2. Много пера. Петлите се сбиха и наоколо се разхвърча перушина.
прил. перушинен, перушинена, перушинено, мн. перушинени.
* Оскубвам перушината (на някого). — Наказвам много строго. перушина, перушината, перушини, перушините

вж. перуши`на перушинен, перушинения, перушиненият, перушинена, перушинената, перушинено, перушиненото, перушинени, перушинените

м., само ед. Спец. В граматиката — минало неопределено време.

перфектна, перфектно, мн. перфе`ктни, прил.
1. Който се отнася до перфект.
2. Съвършен, отличен, превъзходен. Перфектно изпълнение.
Синоними: съвършен, действителен, валиден, редовен перфектен, перфектния, перфектният, перфектна, перфектната, перфектно, перфектното, перфектни, перфектните

перфективна, перфективно, мн. перфекти`вни, прил.
* Перфективен глагол. — Спец. Глагол от свършен вид. перфективен, перфективния, перфективният, перфективна, перфективната, перфективно, перфективното, перфективни, перфективните

книж. Стремеж към съвършенство.псих. Натраплив стремеж към съвършенство; непрекъсната натраплива нужда, която подтиква човека с чувство за малоценност да се стреми към привидно съвършенство и да го държи в по-слабо или по-силно състояние на тревожност. перфекционизъм, перфекционизма, перфекционизмът, перфекционизми, перфекционизмите, перфекционизъма

мн. перфока`рти, ж. Лист с перфорации върху него; перфорирана карта. перфокарта, перфокартата, перфокарти, перфокартите

мн. перфоратори, (два) перфоратора, м.
1. Машина за пробиване на дупки в хартия, кинолента и др.
2. Машина за пробиване на дупки в скала. перфоратор, перфоратора, перфораторът, перфоратори, перфораторите, перфоратора

мн. перфора`ции, ж.
1. Пробиване на дупки.
2. Пробити отвори върху лента, които помагат да се придвижва в апарат.
3. Спец. В медицината — пробив в някой орган. Перфорация на апендикса.
Синоними: пробиване, продупчване, перфориране перфорация, перфорацията, перфорации, перфорациите

перфори`раш, несв. и св.; Какво. Правя перфорация; продупчвам. Перфорирай и моя билет. перфорирам, перфорираме, перфорираш, перфорирате, перфорира, перфорират, перфорирах, перфорирахме, перфорира, перфорирахте, перфорира, перфорираха, перфорирах, перфорирахме, перфорираше, перфорирахте, перфорираше, перфорираха, перфорирал съм, перфорирала съм, перфорирало съм, перфорирали сме, перфорирал си, перфорирала си, перфорирало си, перфорирали сте, перфорирал е, перфорирала е, перфорирало е, перфорирали са, бях перфорирал, бях перфорирала, бях перфорирало, бяхме перфорирали, беше перфорирал, беше перфорирала, беше перфорирало, бяхте перфорирали, б

вж. перо` перце, перцето, перца, перцата

Сетивно възприятие, отражение на нещата в съзнанието чрез сетивните органи. перцепция, перцепцията, перцепции, перцепциите

мн. перчеми, (два) перчема, м. По-дълъг кичур коса, спускащ се над челото, който обикновено се сресва назад. перчем, перчема, перчемът, перчеми, перчемите, перчема

периш, мин. св. перих и перих, мин. прич. перил и пери`л, несв.; Какво. Държа да стърчи встрани. Паунът пери опашката си. Защо периш тоя чадър и удряш хората?
перя се. — Перча се. перя, перим, периш, перите, пери, перят, перих, перихме, пери, перихте, пери, периха, перех, перехме, переше, перехте, переше, переха, перил съм, перила съм, перило съм, перили сме, перил си, перила си, перило си, перили сте, перил е, перила е, перило е, перили са, бях перил, бях перила, бях перило, бяхме перили, беше перил, беше перила, беше перило, бяхте перили, беше перил, беше перила, беше перило, бяха перили, ще перя, ще перим, ще периш, ще перите, ще пери, ще перят, ще съм перил, ще съм перила, ще съм перило, ще сме перили, ще си перил, ще си перила, ще си перило, ще сте перили

песът, песа, мн. песове, (два) песа, м. Голямо куче. Къде водиш тоя пес?
прил. песи, песя, песе, мн. песи.
* Песи син. — Негодник, нехранимайко.
Синоними: псе, куче, копой, хрътка пес, песа, песът, песове, песовете, песа

песента, мн. песни, ж.
1. Словесна творба, която се пее. Български народни песни.
2. Звуците, издавани от някои насекоми и птици. Песента на славея. Песента на щурците.
3. Лирическа поетическа творба, която разкрива настроения.
4. Епическо произведение с героичен характер. Песен за Роланд.
5. Малка музикална творба.
прил. песенен, песенна, песенно, мн. песенни. Песенно творчество.
* Вечната/старата/същата песен. — Пренебр. Нещо познато, което пак се повтаря.
* Запявам друга песен. — Променям поведението и думите си, държа се различно.
* Изпях си песента.
1. Изживял съм вече живота си.
2. Негоден съм вече за употреба. Тази чанта си изпя вече песента.
3. Нямам вече влияние, власт.
* Лебедова песен. — Предсмъртна творба, последна изява.
Синоними: мелодия, ария, припев, напев, химн, възхваление песен, песента, песни, песните

вж. пе`сен песенен, песенния, песенният, песенна, песенната, песенно, песенното, песенни, песенните

м., само ед.
1. Философски възглед, който включва разочарование от действителността и недоверие към добро или успешно бъдеще.
2. Мрачно отношение към света, при което човек вижда винаги лошото, неприятното.
Синоними: отчаяние, обезверение, разочарование, меланхолия, скръб, жал, печал, черногледство, униние, унилост, безнадеждност, обезсърчение песимизъм, песимизма, песимизмът, песимизми, песимизмите, песимизъма

мн. песимисти, м. Човек, склонен към песимизъм.<br />прил. песимистичен, песимистична, песимистично, мн. песимистични.<br />прил. песимистически, песимистическа, песимистическо, мн. песимисти`чески.
Синоними: отчаян, разочарован, унил, обезверен, обезсърчен, обезкуражен, меланхолик, мизантроп, човекомразец, саможив, мрачен, черноглед песимист, песимиста, песимистът, песимисти, песимистите, песимисти, песимисте

вж. песими`ст
Синоними: мрачен, скептичен, малко вероятен, без особени изгледи за успех песимистичен, песимистичния, песимистичният, песимистична, песимистичната, песимистично, песимистичното, песимистични, песимистичните

мн. песими`стки, ж. Жена песимист. песимистка, песимистката, песимистки, песимистките

песнопойна, песнопойно, мн. песнопо`йни, прил. Който пее хубаво. песнопоен, песнопойния, песнопойният, песнопойна, песнопойната, песнопойно, песнопойното, песнопойни, песнопойните

мн. песнопо`йци, м.
1. Човек, който знае много песни и ги изпълнява.
2. Човек, който пее хубаво. песнопоец, песнопоеца, песнопоецът, песнопойци, песнопойците, песнопойци, песнопоецо

мн. песнопойки, ж. Жена песнопоец. <br /><br />----<br /><br />мн. песнопойки, ж. Сборник с текстове на песни. песнопойка, песнопойката, песнопойки, песнопойките

мн. песогла`вци, м.
1. В митологията — същество с тяло на човек и глава на куче.
2. Вид маймуна.
3. Прен. Човек, който е укоряван за деянията си.
Синоними: кучи син песоглавец, песоглавеца, песоглавецът, песоглавци, песоглавците, песоглавци, песоглавецо

пестелива, пестеливо, мн. пестеливи, прил.<br />1. Който умее да пести. <em>Пестелива домакиня.</em><br />2. Прен. Малък, ограничен, слаб. <em>Пестеливи похвали. Пестеливи движения.</em><br />прил. пестеливост, пестеливостта`, ж.
Синоними: спестовен, икономичен, пестовен, стиснат, стислив, скъперник, сдържан, скъп пестелив, пестеливия, пестеливият, пестелива, пестеливата, пестеливо, пестеливото, пестеливи, пестеливите

вж. пестели`в
Синоними: пестовност, спестовност, икономия, скъперничество, стиснатост, икономисване, пестене, свидливост пестеливост, пестеливостта, пестеливости, пестеливостите

м., само ед. Варени плодове, които се изсушават на ивици.
* Правя на пестил. — Разг. Смазвам от бой. пестил, пестила, пестилът, пестили, пестилите, пестила

мн. пестициди, (два) пестицида, м. Спец. Химическо средство за унищожаване на причиняващите зараза или вредни насекоми, гризачи, плевели. пестицид, пестицида, пестицидът, пестициди, пестицидите, пестицида

мн. пестници, (два) пестника, м. Длан със свити към нея пръсти за нанасяне на удар; юмрук.
Синоними: пестница, юмрук пестник, пестника, пестникът, пестници, пестниците, пестника

пестиш, мин. св. пестих, мин. прич. пести`л, несв.
1. Заделям пари от доходите си.
2. Какво. Изразходвам икономично, възможно в най-малко количество. Пестете водата и електричеството.
Синоними: спестявам, икономисвам, отделям настрана, скътвам, кътам, пазя, вардя, отделям пестя, пестим, пестиш, пестите, пести, пестят, пестих, пестихме, пести, пестихте, пести, пестиха, пестях, пестяхме, пестеше, пестяхте, пестеше, пестяха, пестил съм, пестила съм, пестило съм, пестили сме, пестил си, пестила си, пестило си, пестили сте, пестил е, пестила е, пестило е, пестили са, бях пестил, бях пестила, бях пестило, бяхме пестили, беше пестил, беше пестила, беше пестило, бяхте пестили, беше пестил, беше пестила, беше пестило, бяха пестили, ще пестя, ще пестим, ще пестиш, ще пестите, ще пести, ще пестят, ще съм пестил, ще съм пестила, ще съм пестило, ще сме пес

мн. песъчи`нки, ж. Едно зърно пясък. песъчинка, песъчинката, песъчинки, песъчинките

песъчлива, песъчливо, мн. песъчли`ви, прил.
1. Който съдържа пясък. Песъчливи почви.
2. Който е покрит с пясък.
3. Който е образуван от пясък.
Синоними: чакълен, чакълест, пясъчен песъчлив, песъчливия, песъчливият, песъчлива, песъчливата, песъчливо, песъчливото, песъчливи, песъчливите

мн. пети, ж.<br />1. Задна част на ходилото на крак.<br />2. Задна част от стъпалото на чорап, обувка.<br />* <em>Ахилесова пета.</em> — Слабо, уязвимо място.<br />* <em>Вървя по петите (на някого). 1.</em> — Преследвам, гоня.<br />2. Следя отблизо действията му, наблюдавам.<br />* <em>От глава до пети. 1.</em> — Изцяло. <em>Облечена е от глава до пети в коприна.</em><br />2. От горе до долу проницателно, изпитателно (оглеждам). <em>Измери го от глава до пети.</em><br />3. От горе до долу съм много добре въоръжен. <em>От глава до пети беше въоръжен.</em><br />* <em>Плюя си на петите.</em> — Бързо се махам от някъде.<br />* <em>До петите.</em> — За много дълга дреха. <em>Всичките</em> <em>и поли са до петите. пета, петата, пети, петите

мн. петаци, (два) петака, м. Остар. Стара медна или никелова монета с малка стойност.
* До петак. — Докрай, напълно.
* Не давам ни петак. — Не се интересувам, безразличен съм.
* Нямам пукнат петак. — Нямам никакви средства.
* Не струва пукнат петак. — Не струва нищо, няма стойност. петак, петака, петакът, петаци, петаците, петака

мн. пе`тала, ср. Подкова.
* Хвърлил петалата. — Умрял. петало, петалото, петала, петалата

Вид спорт с хвърляне на метални топки. Играе се на площадка с размер 15 на 4 метра. Настилката е различна — пясък, трева и др. В средата има дървена топка наречена кошонет с диаметър 25—30 мм,
а металните топки са 70,5—80,0 мм, и тежат — 650—800 г. Целта е при хвърляне металната топка да спре възможно най-близо до дървената или да удари топка на противника, за да я отдалечи. Най-близката топка в край на гейма печели една точка. Играе се до 13 точки.

мн. петли, (два) петела, м.
1. Самецът на кокошката — домашна птица с червен гребен и с шипове на краката.
2. Жарг. Само мн. Участниците в националния футболен отбор на Франция.
* Втори петли. — Времето рано сутрин, когато петлите пеят за втори път.
* Див петел. — Опърничав, неразбран човек.
* Не ми пее петелът. — Нямам влияние, не се чуват думите ми.
* Първи петли. — Времето след полунощ, когато петлите пеят за първи път.
* Снася ми петелът. — Много съм богат. петел, петела, петелът, петли, петлите, петела, петльо

мн. пете`лки, ж.
1. Обшит процеп на ревера на дреха. В петелката на сакото му беше закичен червен карамфил.
2. Обшита платнена лентичка, в която се промушва копче за закопчаване на дреха. петелка, петелката, петелки, петелките

мед. Точковидни кръвоизливи — хеморагични петна на кожата или лигавиците с диаметър 1-2 mm поради капилярни кръвоизливи.

числ. Пет лица, от които поне едно от мъжки пол. Петима братя.
* За петима. — Както могат петима. Работя за петима.

петимна, петимно, мн. пе`тимни, прил. Разг. Който силно желае нещо. Петимен за ласки.
Синоними: жадуващ, жаден, зажаднял, копнеещ, желаещ, нуждаещ се петимен, петимния, петимният, петимна, петимната, петимно, петимното, петимни, петимните

м., само ед. Сексуално общуване без осъществяване на полов акт. петинг, петинга, петингът, петинги, петингите, петинга

м., само ед. Спец. Дребен печатарски шрифт.

мн. пети`ци, ж.
1. Цифрата на числото пет.
2. Оценка много добър в образованието.
3. Разг. Превозно средството с номер 5. Чакам петицата.
4. Название на нещо, което е съставено от пет единици или елемента. Петица каро. Петица от тотото. петица, петицата, петици, петиците

мн. пети`ции, ж. Колективна молба в писмена форма, отправена към официалната власт.
Синоними: прошение, молба, искане, просба, заявление, жалба, тъжба, апел петиция, петицията, петиции, петициите

мн. петле`та, ср.
1. Умал. Малък петел.
2. Външен ударник на пушка.
Синоними: ударник, чакмак петле, петлето, петлета, петлетата

мн. петли`ци, ж. Значка, която се пришива към яката на униформена дреха. петлица, петлицата, петлици, петлиците

мн. пе`тльовци, м.
1. Петел като действащо лице в приказките. Петльо скочи на стобора и запя.
2. Звателна форма от петел. петльо, петльото, петльото, петльовци, петльовците, петльовци, петльо

петльова, петльово, мн. пе`тльови, прил. Който се отнася до петел. Петльов гребен. петльов, петльовия, петльовият, петльова, петльовата, петльово, петльовото, петльови, петльовите

петляна, петляно, мн. петля`ни, прил.
* Петляно време. — Времето след полунощ, когато пеят петлите.

м., само ед. Гъстосварен сок от грозде, захарно цвекло или захарна тръстика, тиква и друг плод; рачел.
Синоними: рачел петмез, петмеза, петмезът, петмези, петмезите, петмеза

петниста, петнисто, мн. петни`сти, прил. Който е на петна с различна цветова окраска. Петниста хиена.
* Петнист тиф. — Остро заразно заболяване с червеникави обриви и трескаво състояние на болния. петнист, петнистия, петнистият, петниста, петнистата, петнисто, петнистото, петнисти, петнистите

мн. петна`, ср.
1. Част от повърхност с различен цвят. Бяло куче на жълти петна.
2. Изцапано място върху повърхност. На покривката имаше голямо петно от вино.
3. Прен. Нещо позорящо, неприятно.
4. Част от повърхност, определена в архитектурен план. Строително петно.
* Слънчеви петна. — По-тъмни области от слънчевата повърхност, които са с по-ниска температура.
* Бяло петно. — Неизследвано, неизучено място или област.
* Жълто петно. — Спец. Част от окото, която е най-чувствителна към светлината.
* Хвърлям петно. — Опозорявам, петня.
Синоними: леке, дамга, оцапано, белег, знак, позор, срам, безчестие, капка, топче, топчица, клевета, обида, злостна забележка, инсинуация, недостатък, повреда, дефект, кусур, петънце, точка, точица, луничка, позорен печат, стигма, сянка, опасност, заплаха петно, петното, петна, петната

петниш, мин. св. петних, мин. прич. петни`л, несв.; Кого, какво. Опозорявам. Петня името на рода си.
Синоними: опетнявам, цапам, оцапвам, черня, очерням, мърся, омърсявам, скверня, осквернявам, позоря, опозорявам, оплювам, охулвам, клеймя, клеветя, злепоставям, нацапвам, оплесквам, измърсявам, начерням, почерням, омаловажавам, покварявам, хуля, замърсявам, дискредитирам, помрачавам петня, петним, петниш, петните, петни, петнят, петних, петнихме, петни, петнихте, петни, петниха, петнях, петняхме, петнеше, петняхте, петнеше, петняха, петнил съм, петнила съм, петнило съм, петнили сме, петнил си, петнила си, петнило си, петнили сте, петнил е, петнила е, петнило е, петнили са, бях петнил, бях петнила, бях петнило, бяхме петнили, беше петнил, беше петнила, беше петнило, бяхте петнили, беше петнил, беше петнила, беше петнило, бяха петнили, ще петня, ще петним, ще петниш, ще петните, ще петни, ще петнят, ще съм петнил, ще съм петнила, ще съм петнило, ще сме пет

петобоят, петобоя, мн. петобои, (два) петобоя, м. Спортно състезание по пет вида спорт. петобой, петобоя, петобоят, петобои, петобоите, петобоя

ср., само ед. Първите пет книги от Библията. петокнижие, петокнижието, петокнижия, петокнижията

мн. петоли`ния, ср. Пет успоредни линии, върху които се пишат нотите на музикални произведения. петолиние, петолинието, петолиния, петолинията

мн. петолъ`чки, ж. Звезда с пет заострени ъгъла. петолъчка, петолъчката, петолъчки, петолъчките

мн. пето`рки, ж. Петица. петорка, петорката, петорки, петорките

мн. петостенници, (два) петостенника, м. Геометрическа фигура, която има пет стени. петостенник, петостенника, петостенникът, петостенници, петостенниците, петостенника

ср., само ед. Църковен обред, свързан с освещаването на пет хлебчета. петохлебие, петохлебието, петохлебия, петохлебията

мед. Вкаменяване, калциноза — отлагане на калциеви соли в дистрофичио изменени меки тъкани.

мн. петро`вки, ж. Разг. Ябълка, която зрее около Петровден, и нейните плодове. петровка, петровката, петровки, петровките

ж., само ед. Спец. Дял от геологията, който изучава състава, строежа, произхода, разпространението и формата на скалите.
прил. петрографски, петрографска, петрографско, мн. петрографски. Петрографско проучване. петрография, петрографията, петрографии, петрографиите

м., само ед. Гъста кафява течност, която извира от земните недра и се преработва за индустриални и технически цели; нефт.
прил. петролен, петролна, петролно, мн. петролни. Петролни кладенци. Петролна компания. Петролни продукти.
Синоними: нефт, газ петрол, петрола, петролът, петроли, петролите, петрола

вж. петро`л петролен, петролния, петролният, петролна, петролната, петролно, петролното, петролни, петролните

мн. пету`нии, ж. Градинско цвете с ароматни фуниевидни цветове с различна окраска. петуния, петунията, петунии, петуниите

мн. пету`ри, ж.
1. Спец. Широка част от лист на растение.
2. Тънко разточен лист тесто; кора. петура, петурата, петури, петурите

мн. петъци, (два) петъка м. Денят след четвъртък и преди събота.
прил. петъчен, петъчна, петъчно, мн. петъчни. Петъчна програма.
* От петък до събота. — Много кратко.
* Черен петък. — Лош, тежък ден. петък, петъка, петъкът, петъци, петъците, петъка

вж. пе`тък петъчен, петъчния, петъчният, петъчна, петъчната, петъчно, петъчното, петъчни, петъчните

мн. пехливани, м.<br />1. Остар. Човек, който умее да се бори добре; борец.<br />2. Разг. Силен човек.<br />прил. пехливански, пехливанска, пехливанско, мн. пехлива`нски.
Синоними: борец, юнак, бабаит, силен, здрав, атлет, едър пехливанин, пехливанина, пехливанинът, пехливани, пехливаните, пехливани, пехливанино

вж. пехлива`нин пехливански, пехливанския, пехливанският, пехливанска, пехливанската, пехливанско, пехливанското, пехливански, пехливанските

мн. пехо`ти, ж. Род войска, която се придвижва пеша — основна бойна сила в армията.
* Морска пехота. — Част от военноморските сили, която е предназначена за бойни действия на брега. пехота, пехотата, пехоти, пехотите

пехотна, пехотно, мн. пехо`тни, прил.
1. Който се отнася до пехота. Пехотен полк.
2. В който участва пехота. Пехотно сражение.
3. Който обслужва пехотата. Пехотно оръдие. пехотен, пехотния, пехотният, пехотна, пехотната, пехотно, пехотното, пехотни, пехотните

мн. пехотинци, м. Военнослужещ от пехотата.<br />прил. пехотински, пехотинска, пехотинско, мн. пехоти`нски. пехотинец, пехотинеца, пехотинецът, пехотинци, пехотинците, пехотинци, пехотинецо

вж. пехоти`нец пехотински, пехотинския, пехотинският, пехотинска, пехотинската, пехотинско, пехотинското, пехотински, пехотинските

печалта, само ед., ж. Състояние на душевна скръб; тъга, мъка. <em>Дълбока печал личеше в погледа</em> <em>и.
Синоними: скръб, мъка, тъга, жал, болка, меланхолия, носталгия, тъжба, жалба, горест, прискърбие, безутешност, страдание, тягост, огорчение, траур, отчаяние, песимизъм, грижа, загриженост, натъженост печал, печалта, печали, печалите

мн. печа`лби, ж.
1. Пари или материални блага, получени от някаква дейност.
2. Сумата, която остава, след като се приспаднат разходите.
3. Нещо, придобито от лотария и други игри.
4. Полза, придобивка.
Синоними: печала, придобивка, облага, преимущество, полза, изгода, актив, резултат, интерес, кяр, доход, добив, доходи, приходи, заплата, помощ печалба, печалбата, печалби, печалбите

печалбарят, печалбаря, мн. печалба`ри, м.
1. Остар. Гурбетчия.
2. Човек, който има голяма печалба или се стреми към печалба. печалбар, печалбаря, печалбарят, печалбари, печалбарите, печалбари, печалбарю

ср., само ед. Разг. Стремеж към непременно постигане на голяма печалба без оглед на средствата. печалбарство, печалбарството, печалбарства, печалбарствата

печална, печално, мн. печа`лни, прил.
1. Който е проникнат от печал. Печален глас.
2. Който предизвиква печал. Печална вест.
3. Жалък, дребен, лош. Постигнатите резултати са печални. Печална слава.
Синоними: тъжен, скръбен, натъжен, затъжен, кахърен, нажален, жален, неутешим, нещастен, опечален, тягостен, меланхоличен, прискърбен, трогателен, покъртителен, плачевен, сърцераздирателен, жаловит, трагичен, грижовен, загрижен, траурен, безрадостен, нерадостен, жалък, лош, недобър, горчив, мрачен, сериозен, замислен, навъсен, намръщен, клет, злочест, за окайване, пуст, потиснат, скучен, отегчителен, горестен, изоставен, самотен, безнадежден, сиротен, унил, обезсърчен печален, печалния, печалният, печална, печалната, печално, печалното, печални, печалните

мн. печати, (два) печата, м.
1. Малък предмет с изрязани върху него опознавателни знаци за удостоверяване на нещо. Държавен печат.
2. Изображение, получено чрез натискане от този предмет. Цветен печат.
3. Прен. Само ед. Белег, следа, знак. Лицето и` носи печата на старостта.
4. Само ед. Печатане. Книгата е предадена за печат.
5. Само ед. Външен вид на нещо напечатано. Ясен печат.
6. Само ед. Съвкупността от печатни произведения; преса. Този проблем беше разгледан обстойно в печата. Свобода на печата.
* Слагам печат върху нещо. — Оставям следи.
Синоними: щемпел, клеймо, белег, отпечатък, диря, знак, следа, изображение, преса, журналистика, пломба, етикет, етикетче печат, печата, печатът, печати, печатите, печата

печа`таш, несв. Печатя.
Синоними: отпечатвам, напечатвам, издавам, обнародвам, публикувам, подпечатвам, удрям печат печатам, печатаме, печаташ, печатате, печата, печатат, печатах, печатахме, печата, печатахте, печата, печатаха, печатах, печатахме, печаташе, печатахте, печаташе, печатаха, печатал съм, печатала съм, печатало съм, печатали сме, печатал си, печатала си, печатало си, печатали сте, печатал е, печатала е, печатало е, печатали са, бях печатал, бях печатала, бях печатало, бяхме печатали, беше печатал, беше печатала, беше печатало, бяхте печатали, беше печатал, беше печатала, беше печатало, бяха печатали, ще печатам, ще печатаме, ще печаташ, ще печатате, ще печата, ще печата

печатарят, печатаря, мн. печата`ри, м. Работник в печатница; полиграфски работник. печатар, печатаря, печатарят, печатари, печатарите, печатари, печатарю

печатарска, печатарско, мн. печата`рски, прил. Който се отнася до печатане и печатница. Печатарска машина. Печатарско мастило. печатарски, печатарския, печатарският, печатарска, печатарската, печатарско, печатарското, печатарски, печатарските

печатна, печатно, мн. печа`тни, прил.
1. Който се отнася до печатане и печат. Печатна грешка.
2. Който е напечатан. Печатно произведение.
3. Който е предназначен за печатане. Печатни знаци. Печатни букви. печатен, печатния, печатният, печатна, печатната, печатно, печатното, печатни, печатните

мн. печа`тници, ж. Предприятие за печатане на книги, издания, както и сградата на предприятието. печатница, печатницата, печатници, печатниците

печатиш, мин. св. печатих и печатих, мин. прич. печатил и печати`л, несв.
1. Спец. Какво. Възпроизвеждам букви, изображения върху хартия.
2. Издавам книга или друго печатно произведение.
3. Какво. Обнародвам, публикувам в печатно издание. Статията ви ще я печатим.
4. Разг. Пиша на пишеща машина. печатя, печатим, печатиш, печатите, печати, печатят, печатих, печатихме, печати, печатихте, печати, печатиха, печатех, печатехме, печатеше, печатехте, печатеше, печатеха, печатил съм, печатила съм, печатило съм, печатили сме, печатил си, печатила си, печатило си, печатили сте, печатил е, печатила е, печатило е, печатили са, бях печатил, бях печатила, бях печатило, бяхме печатили, беше печатил, беше печатила, беше печатило, бяхте печатили, беше печатил, беше печатила, беше печатило, бяха печатили, ще печатя, ще печатим, ще печатиш, ще печатите, ще печати, ще печатят, ще

печеливша, печелившо, мн. печели`вши, прил. Който носи печалба. Печеливш билет. Печеливша дейност. печеливш, печелившия, печелившият, печеливша, печелившата, печелившо, печелившото, печеливши, печелившите

печелиш, мин. св. печелих и печелих, мин. прич. печелил и печели`л, несв.
1. Какво. Придобивам печалба с работа. От тази сделка печеля добри пари.
2. Придобивам някаква полза, изгода. Ако се караш с всички, нищо не печелиш.
3. Какво. Получавам печалба от състезание, игра, лотария. Печеля кола от лотарията.
4. Побеждавам в надпревара, сражение, състезание. Печеля избори.
5. Нося печалба. Този билет не печели нищо.
6. Кого. Привличам, притеглям, присъединявам към себе си. С поведението си печелиш нови приятели.
* Печеля време. — Отлагам нещо, за да си осигуря благоприятен изход.
* Печеля сърцата. — Лесно получавам благоразположението на другите, харесвам се.
* Печеля известност. — Ставам известен.
* Печеля почва. — Създавам си влияние, стабилизирам положението си.
Синоними: добивам, придобивам, получавам, вземам, сполучвам, имам печалба, спечелвам, имам полза, извличам полза, докарвам си, припечелвам печеля, печелим, печелиш, печелите, печели, печелят, печелих, печелихме, печели, печелихте, печели, печелиха, печелех, печелехме, печелеше, печелехте, печелеше, печелеха, печелил съм, печелила съм, печелило съм, печелили сме, печелил си, печелила си, печелило си, печелили сте, печелил е, печелила е, печелило е, печелили са, бях печелил, бях печелила, бях печелило, бяхме печелили, беше печелил, беше печелила, беше печелило, бяхте печелили, беше печелил, беше печелила, беше печелило, бяха печелили, ще печеля, ще печелим, ще печелиш, ще печелите, ще печели, ще печелят, ще

печена, печено, мн. пе`чени, прил.
1. Който е приготвен чрез печене. Печено пиле. Печено прасенце.
2. Прен. Жарг. Много добър, много опитен. Печен човек. печен, печения, печеният, печена, печената, печено, печеното, печени, печените

ср., само ед. Месо, изпечено на фурна или на скара. Сервираха ни печено.

мн. печива`, ср. Ястие, което се пече във фурна. печиво, печивото, печива, печивата

мн. пе`чки, ж. Уред, който се използва за отопление на помещения или за готвене. Готварска печка. Газова печка.
Синоними: нагревател, грейка, отоплителен уред, радиатор печка, печката, печки, печките

мн. печу`рки, ж. Вид ядлива гъба с бяла гугла и тъмна долна част (ресни). печурка, печурката, печурки, печурките

и пешанареч. Със собствените си крака, а не с превозно средство. <em>Близо е, ще отидем пеш дотам.</em> <br /><br />----<br /><br />пешът, пеша, мн. пешове, (два) пе`ша, м. Разг. Долен край на връхна дреха.

и пешанареч. Със собствените си крака, а не с превозно средство. <em>Близо е, ще отидем пеш дотам.</em> <br /><br />----<br /><br />пешът, пеша, мн. пешове, (два) пе`ша, м. Разг. Долен край на връхна дреха. пеш, пеша, пешът, пешове, пешовете, пеша

нареч. — вж. пеш.
Синоними: пешком, по крака

мн. пеша`ци, м.
1. Пехотинец или пешеходец.
2. Вид боб, който не се увива при развитието си. пешак, пешака, пешакът, пешаци, пешаците, пешаци, пешако

пешеходна, пешеходно, мн. пешехо`дни, прил. Който е предназначен за ходене пеш, а не за движение с превозно средство. Пешеходна зона. Пешеходна пътека. пешеходен, пешеходния, пешеходният, пешеходна, пешеходната, пешеходно, пешеходното, пешеходни, пешеходните

мн. пешехо`дци, м. Човек, който ходи пеш.
Синоними: пешак, странник, пътник пешеходец, пешеходеца, пешеходецът, пешеходци, пешеходците, пешеходци, пешеходецо

мн. пешехо`дки, ж. Жена пешеходец. пешеходка, пешеходката, пешеходки, пешеходките

мн. пе`шки, ж.
1. Шахматна фигура, която е най-малоценна, поради малката възможност за движение.
2. Прен. Незначителен, несамостоятелен човек. Той е само пешка в цялата работа. пешка, пешката, пешки, пешките

мн. пешкири, (два) пешкира, м. Разг. Кърпа за избърсване на лице и ръце.
* Опирам/отнасям пешкира. — Понасям последиците от нещо, обикновено вместо друг.
Синоними: кърпа пешкир, пешкира, пешкирът, пешкири, пешкирите, пешкира

нареч. Пеш.
Синоними: пеша, по крака

пещта, мн. пещи, ж.
1. Иззидано съоръжение за печене на храна.
2. Съоръжение за обработка на нещо чрез печене или чрез силно нагряване. Доменна пещ.
3. Количеството хляб (или други тестени изделия), което се пече на един път. Извадиха две пещи хляб.
Синоними: фурна, жар, зной, горещина пещ, пещта, пещи, пещите

къса престилка за покриване на част от тялото в баня пещемал, пещемала, пещемалът, пещемали, пещемалите, пещемала

мн. пещери`, ж. Кухина в планината или под земята, която има вход. В пещерата беше тъмно и влажно.
Синоними: бърлога, леговище, дупка пещера, пещерата, пещери, пещерите

пещерна, пещерно, мн. пе`щерни, прил.
1. Който се отнася до пещера. Пещерни образувания.
2. Който живее в пещера. Пещерна мечка.
3. Който се отнася към доисторическите етапи; първобитен. Пещерен период. Пещерен човек. пещерен, пещерния, пещерният, пещерна, пещерната, пещерно, пещерното, пещерни, пещерните

мн. пещерня`ци, м. Човек, който се занимава с посещаване и изучаване на пещерите и живота в тях. пещерняк, пещерняка, пещернякът, пещерняци, пещерняците, пещерняци, пещерняко

вж. пещемал

пе`еш, мин. св. пях, мин. прич. пял, несв.
1. Издавам с гласа си музикални звуци, изпълнявам вокално произведение. Той пее в операта.
2. За птици и насекоми — издавам мелодичен звук. В гората пееха славеи.
3. Изпълнявам с пеене роля. В тази опера той пее Риголето.
4. Прен. Създавам поетична творба за възхвала. Поетът пее за своята любима.
5. Напевно чета религиозна служба. Попът пееше приглушено.
6. Разг. Казвам нещо бързо, мелодично, без запъване. Пея си урока.
7. Жарг. Имам значение, важен съм. Остави я, тя вече не пее.
8. Жарг. Издавам.
* Пея друга песен. — Говоря или се държа по друг начин.
* Пея осанна. — Превъзнасям, възхвалявам.
Синоними: тананикам, разпявам се, възпявам, хваля, славя, прославям, възнасям, превъзнасям, величая пея, пеем, пееш, пеете, пее, пеят, пях, пяхме, пя, пяхте, пя, пяха, пеех, пеехме, пееше, пеехте, пееше, пееха, пял съм, пяла съм, пяло съм, пели сме, пял си, пяла си, пяло си, пели сте, пял е, пяла е, пяло е, пели са, бях пял, бях пяла, бях пяло, бяхме пели, беше пял, беше пяла, беше пяло, бяхте пели, беше пял, беше пяла, беше пяло, бяха пели, ще пея, ще пеем, ще пееш, ще пеете, ще пее, ще пеят, ще съм пял, ще съм пяла, ще съм пяло, ще сме пели, ще си пял, ще си пяла, ще си пяло, ще сте пели, ще е пял, ще е пяла, ще е пяло, ще са пели, щях да пея, щяхме да пеем, щеше да пееш, щяхте да пеете, щеше да п

пе`еш, мин. св. пях, мин. прич. пял, несв.
1. Издавам с гласа си музикални звуци, изпълнявам вокално произведение. Той пее в операта.
2. За птици и насекоми — издавам мелодичен звук. В гората пееха славеи.
3. Изпълнявам с пеене роля. В тази опера той пее Риголето.
4. Прен. Създавам поетична творба за възхвала. Поетът пее за своята любима.
5. Напевно чета религиозна служба. Попът пееше приглушено.
6. Разг. Казвам нещо бързо, мелодично, без запъване. Пея си урока.
7. Жарг. Имам значение, важен съм. Остави я, тя вече не пее.
8. Жарг. Издавам.
* Пея друга песен. — Говоря или се държа по друг начин.
* Пея осанна. — Превъзнасям, възхвалявам.
Синоними: тананикам, разпявам се, възпявам, хваля, славя, прославям, възнасям, превъзнасям, величая пея, пеем, пееш, пеете, пее, пеят, пях, пяхме, пя, пяхте, пя, пяха, пеех, пеехме, пееше, пеехте, пееше, пееха, пял съм, пяла съм, пяло съм, пели сме, пял си, пяла си, пяло си, пели сте, пял е, пяла е, пяло е, пели са, бях пял, бях пяла, бях пяло, бяхме пели, беше пял, беше пяла, беше пяло, бяхте пели, беше пял, беше пяла, беше пяло, бяха пели, ще пея, ще пеем, ще пееш, ще пеете, ще пее, ще пеят, ще съм пял, ще съм пяла, ще съм пяло, ще сме пели, ще си пял, ще си пяла, ще си пяло, ще сте пели, ще е пял, ще е пяла, ще е пяло, ще са пели, щях да пея, щяхме да пеем, щеше да пееш, щяхте да пеете, щеше да п