съюз. Разг.
1. И, след това. И плеснат с ръце, па се прегърнат.
2. А, но, пък. Уморих се вече; цял ден чистих, па и децата гледах.
3. Та, пък. Седнах, па заплаках.

—-

част. Разг. За засилване и потвърждение; пък. Каква си па ти лоша.

пабът, паба, мн. пабове, (два) паба, м. Своеобразен местен барклуб в Англия; кръчма.

само мн. Останали след основното бране плодове и зеленчуци, които могат да се дооберат в края на сезона.

м., само ед. Вид улична настилка от каменни блокове (павета).
Синоними: настилка, калдъръм паваж, паважа, паважът, паважи, паважите, паважа

мн. паве`та, ср. Каменно блокче с форма на куб за пътна настилка. паве, павето, павета, паветата

мн. павиани, (два) павиана, м. Вид тесноноса африканска маймуна с яркочервени седалищни части. павиан, павиана, павианът, павиани, павианите, павиана

мн. павилиони, (два) павилиона, м.
1. Малка постройка за продажба на дребни стоки или за почивка.
2. Помещение за експонати, представени като част от голяма изложба.
Синоними: беседка, будка, щанд павилион, павилиона, павилионът, павилиони, павилионите, павилиона

пави`раш, несв. и св.; Какво. Настилам с паваж. павирам, павираме, павираш, павирате, павира, павират, павирах, павирахме, павира, павирахте, павира, павираха, павирах, павирахме, павираше, павирахте, павираше, павираха, павирал съм, павирала съм, павирало съм, павирали сме, павирал си, павирала си, павирало си, павирали сте, павирал е, павирала е, павирало е, павирали са, бях павирал, бях павирала, бях павирало, бяхме павирали, беше павирал, беше павирала, беше павирало, бяхте павирали, беше павирал, беше павирала, беше павирало, бяха павирали, ще павирам, ще павираме, ще павираш, ще павирате, ще павира, ще павира

мн. павликя`ни, м. Истор. Обикн. мн. Българин, потомък на богомилите, който изповядва католицизма. павликянин, павликянина, павликянинът, павликяни, павликяните, павликяни, павликянино

мн. павликя`нки, ж. Жена павликянин. павликянка, павликянката, павликянки, павликянките

рел. Религиозно движение, възникнало в Армения през VІІ в. и много разпространено в източните провинции на византийската империя през ІХ в. , чиито последователи се придържали към дуализма и отричали тайнствата, йерархията и други основни постулати на християнството. павликянство, павликянството, павликянства, павликянствата

мн. паву`рчета, ср. Диал. Плосък съд, в който се налива течност, обикн. ракия. павурче, павурчето, павурчета, павурчетата

м., само ед. Спец. При търговски сделки — плащане в брой.

Изразява идеята за съществуването на много богове, т. е. многобожие.
Синоними: идолопоклонничество, поганщина, езичество, безбожничество, атеизъм паганизъм, паганизма, паганизмът, паганизми, паганизмите, паганизъма

мн. пагина`ции, ж. Спец. Номерация на страници в ръкопис или книга. пагинация, пагинацията, пагинации, пагинациите

мн. паго`ди, ж. Будистки храм или светилище. пагода, пагодата, пагоди, пагодите

мн. пагони, (два) пагона, м.
1. Отличителен знак, който се поставя върху раменете на военна или друга униформена дреха, като показва мястото в йерархията.
2. Украса за дреха.
прил. пагонен, пагонна, пагонно, мн. пагонни. пагон, пагона, пагонът, пагони, пагоните, пагона

вж. паго`н пагонен, пагонния, пагонният, пагонна, пагонната, пагонно, пагонното, пагонни, пагонните

пагубна, пагубно, мн. пагубни, прил. Много вреден, гибелен, съкрушителен. <em>Пагубна страст.</em><br />същ. пагубност, пагубността`, ж.
Синоними: гибелен, катастрофален, разорителен, разрушителен, съкрушителен, съсипателен, опустошителен, бедствен, убийствен, смъртоносен, лобен, вреден, вредителен, зловреден, злотворен, опасен, злополучен, злощастен, злокобен, съдбоносен, фатален, неизбежен, предопределен, нещастен, пакостен, зъл, погубващ, унищожителен, самоубийствен, смъртен, съдбовен, решителен пагубен, пагубния, пагубният, пагубна, пагубната, пагубно, пагубното, пагубни, пагубните

вж. па`губен пагубност, пагубността, пагубности, пагубностите

падът, пада, мн. падове, (два) пада, м. Наклон, разлика във височината, от която се спуска вода. пад, пада, падът, падове, падовете, пада

падаш, несв. и падна, св.
1. Движа се, устремявам се надолу под действието на тежестта си и земното притегляне. Пречупеното дърво падна на земята.
2. Прен. Понижавам се, намалявам, спадам. Цените няма скоро да паднат. Температурата и</em> <em>падна.</em><br />3. За атмосферни явления: вали, появява се. <em>Падна дебел сняг. Падна слана/роса.</em><br />4. Отпускам се надолу, провисвам, смъквам се. <em>Косите</em> <em>и падаха на вълни по раменете и гърба и.</em><br />5. Загубвам властта. <em>Правителството падна.</em><br />6. Губя положението си, ставам по-лош; пропадам. <em>Падаш в очите ми с поведението си.</em><br />7. Съсредоточавам се върху нещо, лягам, струпвам се. <em>Светлината падаше върху лицето</em> <em>и. Отговорността пада върху всички.
8. Отделям се от мястото си, откъсвам се. Копчето ми падна. Пломбата на зъба ми падна.
9. Бивам превзет, победен; загубвам в двубой. Крепостта падна. Отборът ни падна в последната среща.
10. Прен. Бивам убит; загивам. Падна в неравен бой.
11. Прен. Наставам, настъпвам. Падна чудна лятна нощ. Падна мрак.
12. Разг. Проявявам някакво качество, обикновено в слаба степен. Падам малко писател.
13. Прен. Явява се удобен случай, случва се. Сега ми падна да пътувам.
14. Прен. Разг. Случва се, става, извършва се, има. Когато се съберат, пада голяма игра. Падна голям бой.
падам се/падна се. 1. — Случвам се, намирам се, съм. Паднах се до прозореца. Рожденият ми ден се пада в неделя.
2. Получавам при разпределяне или жребий. Падна ми се голямата награда.
3. Явявам се, имам роднински връзки. Той ми се пада чичо.
4. Разг. Заслужавам. Щом не ме слуша, така му се пада.
5. При определяне на посока — намирам се, разполагам се. Градът се пада на север от планината.
6. Разг. Полага се, редно е. Днес се пада аз да чистя.
* Пада камък/планина от гърба/раменете/плещите/сърцето ми. — Чувствам облекчение, олеква ми, освобождавам се от голяма грижа или задължение.
* Падам в капана/клопката/примката. — Оставям се да бъда заловен, изобличен или измамен.
* Падам в краката/нозете. 1. — Коленича.
2. Моля настойчиво.
* Падам в очи. — Лесно се забелязвам.
* Падам в ръцете. — Заловен съм; изпадам под нечия власт.
* Падам духо —м. Отчайвам се, унивам.
* Пада ми в очите. — Разочаровам се от някого или нещо.
* Пада ми на сърцето. 1. — Влюбвам се в някого.
2. Много ми харесва.
* Пада ми от бога/небето. — Получавам наготово.
* Пада ми път. — Случва ми се да мина отнякъде.
* Пада ми сърцето в петите. — Силно се изплашвам.
* Падам като гръм от ясно небе. — Силно изненадвам.
* Падам на колене. 1. — Моля настойчиво.
2. Признавам се за победен.
* Падам на легло. — Разболявам се тежко.
* Падам от Марс/от небето. — Силно се изненадвам; наивен съм.
* Пада сянка. 1. — Помрачава се.
2. Опетнява се, създава се лошо име.
* Падат пари. — Печели се.
* Не падам по-далеч. — Не се различавам.
* Не падам по-долу. — Не допускам да бъда надминат, не притежавам в различна степен някакво качество.
* Ще ми паднеш. — Ще ми се удаде случай да си отмъстя.
* Пада гръм/мълния. — Чува се гръмотевица.
* Косъм да не падне от главата. — Цял, невредим, непокътнат.
* Паднала жена. — Жена, която води развратен живот.
* Падаща звезда. — Метеор.
Синоними: тупвам, лупвам, цопвам, пропадам, провалям се, срутвам се, сривам се, продънвам се, затъвам, сгромолясвам се, строполясвам се, стоварвам се, повалям се, залитам, подхлъзвам се, прекатурвам се, търкулвам се, превръщам се, загивам, изчезвам, свършвам, снижавам се, спадам, смъквам се, намалявам, бивам убит, рухвам, бивам повален, изпускам, изтървавам, спускам, отпускам се, спущам се, събарям се, просвам се падам, падаме, падаш, падате, пада, падат, падах, падахме, пада, падахте, пада, падаха, падах, падахме, падаше, падахте, падаше, падаха, падал съм, падала съм, падало съм, падали сме, падал си, падала си, падало си, падали сте, падал е, падала е, падало е, падали са, бях падал, бях падала, бях падало, бяхме падали, беше падал, беше падала, беше падало, бяхте падали, беше падал, беше падала, беше падало, бяха падали, ще падам, ще падаме, ще падаш, ще падате, ще пада, ще падат, ще съм падал, ще съм падала, ще съм падало, ще сме падали, ще си падал, ще си падала, ще си падало, ще сте па

мн. падежи, (два) падежа, м.
1. Спец. Крайна дата за изплащане/погасяване на кредит или друго финансово задължение. Падежът на дългосрочния заем изтича утре.
2. Спец. В граматиката — форма за изменение на име, с която се изразява отношение към другите думи в изречението. Именителен падеж.
прил. падежен, падежна, падежно, мн. падежни. Падежна дата. Падежни остатъци.
Синоними: срок, дата, платка, платеж, вноска, анюитет, погашение падеж, падежа, падежът, падежи, падежите, падежа

вж. паде`ж падежен, падежния, падежният, падежна, падежната, падежно, падежното, падежни, падежните

мн. паде`ния, ср. Нравствено разложение, упадък.
Синоними: упадък, провала, проваляне, декаданс, залез, поквара, развала, корупция, низост, подлост, позор, отклонение, прегрешение, ренегатство, отстъпничество, прелъстяване, обезчестяване, озлочестяване падение, падението, падения, паденията

мн. падини`, ж. Недълбока долина.
Синоними: котловина, долина, низина, вдлъбнатина, хлътнатина падина, падината, падини, падините

мн. падиша`си, м. Истор. Титла на владетел в Турция и други източни страни в миналото. падишах, падишаха, падишахът, падишаси, падишасите, падишаха

паднеш, мин. св. паднах, мин. прич. па`днал, св. — вж. падам. падна, паднем, паднеш, паднете, падне, паднат, паднах, паднахме, падна, паднахте, падна, паднаха, паднех, паднехме, паднеше, паднехте, паднеше, паднеха, паднал съм, паднала съм, паднало съм, паднали сме, паднал си, паднала си, паднало си, паднали сте, паднал е, паднала е, паднало е, паднали са, бях паднал, бях паднала, бях паднало, бяхме паднали, беше паднал, беше паднала, беше паднало, бяхте паднали, беше паднал, беше паднала, беше паднало, бяха паднали, ще падна, ще паднем, ще паднеш, ще паднете, ще падне, ще паднат, ще съм паднал, ще съм паднала, ще съм паднало, ще сме пад

пажът, пажа, мн. па`жове, м.
1. ист. Млад благородник през средновековието, който прислужвал на знатни особи.
2. Прен. Пренебр. Лице, което се поставя в услуга на друго, обикн. високопоставено лице, и угажда на капризите му. паж, пажа, пажът, пажове, пажовете, пажа

мн. пазари, (два) пазара, м.
1. Открито място, на което се търгува. Селскостопански пазар.
2. Потребители, купувачи. Търся пазар за стоките си.
3. Страна, в която се търгува.
4. Пазаруване, покупки. Отивам на пазар.
* Изваждам/изкарвам на пазар. — Правя нещо известно на всички.
* Пускам на пазара. — Изнасям за продан нещо, обикновено ново или в голямо количество.
Синоними: пазарище, тържище, панаир, пиаца, борса, чаршия, мегдан, хали пазар, пазара, пазарът, пазари, пазарите, пазара

пазарна, пазарно, мн. паза`рни, прил. Който е свързан с пазар или се отнася до пазар.
* Пазарен ден. — Ден, в който се провежда най-големият пазар.
* Пазарна цена. — Цена, която се определя от търсенето и предлагането.
* Пазарна икономика. — Икономика, която е съобразена с търсенето и предлагането. пазарен, пазарния, пазарният, пазарна, пазарната, пазарно, пазарното, пазарни, пазарните

мн. пазари`ща, ср. Място, където се провежда пазар.
Синоними: пазар, тържище, хали пазарище, пазарището, пазарища, пазарищата

мн. пазарлъци, (два) пазарлъка, м.
1. Уговаряне на цена между продавач и купувач.
2. Прен. Уговорки, опити да се получи отстъпка от нещо.
Синоними: преговори, уговорки, спазаряване, договор, споразумение, пазарене, спорене, спор пазарлък, пазарлъка, пазарлъкът, пазарлъци, пазарлъците, пазарлъка

пазарска, пазарско, мн. паза`рски, прил.
1. Който е свързан с пазар. Пазарска чанта.
2. Който се продава на пазара. Пазарски стоки. пазарски, пазарския, пазарският, пазарска, пазарската, пазарско, пазарското, пазарски, пазарските

пазару`ваш, несв. и св.; Какво. Купувам, търгувам. Отивам да пазарувам.
Синоними: купувам, снабдявам се, пазаря пазарувам, пазаруваме, пазаруваш, пазарувате, пазарува, пазаруват, пазарувах, пазарувахме, пазарува, пазарувахте, пазарува, пазаруваха, пазарувах, пазарувахме, пазаруваше, пазарувахте, пазаруваше, пазаруваха, пазарувал съм, пазарувала съм, пазарувало съм, пазарували сме, пазарувал си, пазарувала си, пазарувало си, пазарували сте, пазарувал е, пазарувала е, пазарувало е, пазарували са, бях пазарувал, бях пазарувала, бях пазарувало, бяхме пазарували, беше пазарувал, беше пазарувала, беше пазарувало, бяхте пазарували, беше пазарувал, беше пазарувала, беше паза

пазариш, мин. св. пазарих, мин. прич. пазари`л, несв. и св.
1. Какво. Уговарям цената на нещо.
2. Кого. Наемам на работа. Пазарих я за детегледачка.
пазаря се. 1. — Препирам се за цената.
2. Прен. Искам да получа нещо или някаква отстъпка.
3. Приемам да работя срещу заплащане. Пазарих се за болногледачка.
Синоними: главя, купувам, пазарувам, правя покупки пазаря, пазарим, пазариш, пазарите, пазари, пазарят, пазарих, пазарихме, пазари, пазарихте, пазари, пазариха, пазарях, пазаряхме, пазареше, пазаряхте, пазареше, пазаряха, пазарил съм, пазарила съм, пазарило съм, пазарили сме, пазарил си, пазарила си, пазарило си, пазарили сте, пазарил е, пазарила е, пазарило е, пазарили са, бях пазарил, бях пазарила, бях пазарило, бяхме пазарили, беше пазарил, беше пазарила, беше пазарило, бяхте пазарили, беше пазарил, беше пазарила, беше пазарило, бяха пазарили, ще пазаря, ще пазарим, ще пазариш, ще пазарите, ще пазари, ще пазарят, ще

мн. паза`чи, м. Човек, чиято служба е да пази. Пазач на завод. Нощен пазач. Пазач в музей.
Синоними: пазвант, телохранител, охрана, страж, пазител, вратар, портиер, надзирател, стража, пост, караул, патрул, часовой, уредник пазач, пазача, пазачът, пазачи, пазачите, пазачи, пазачо

мн. па`зви, ж.
1. Мястото между гърдите и покриващото ги облекло. Мушна писмото в пазвата си.
2. Остар. Горна част на дреха, деколте.
3. Прен. Обикн. мн. Дълбини, недра. В пазвите на планината.
* Змия в пазвата. — Човек, на когото се доверявам, а той действа срещу мене.
* Плюя си в пазвата. — Успокоявам се, след като съм се изплашил силно. пазва, пазвата, пазви, пазвите

мн. пазва`нти, м. Остар. Пазач. пазвантин, пазвантина, пазвантинът, пазванти, пазвантите, пазванти, пазвантино

пазителят, пазителя, мн. пази`тели, м. Човек, който бди за опазване на някаква обществена ценност или за спазване на ред, законност и др. Пазител на старите традиции.
Синоними: страж, блюстител, хранител, пазач, телохранител, гавазин, пазвант, защитник, предпазно средство, закритие, прикритие, заслон, подслон, убежище пазител, пазителя, пазителят, пазители, пазителите, пазители, пазителю

мн. пази`телки, ж. Жена пазител. пазителка, пазителката, пазителки, пазителките

мн. па`зухи, ж. Остар. Пазва.

пазиш, мин. св. пазих и пазих, мин. прич. пазил и пази`л, несв.
1. Кого, какво. Полагам грижи; браня, закрилям, охранявам. Пазя къщата си от крадци.
2. Какво. Внимавам, старая се да не допусна нещо или да не се промени. Пазя огъня да не угасне.
3. Какво. Държа на сигурно място; съхранявам. Пазя писмата ти. Пазя спомен.
4. Кого. Охранявам, за да не избяга. Пазеха го зорко.
5. Какво. Не изразходвам, спестявам. Пазя парите си.
6. Какво. Преграждам, засланям. Дървото пази сянка и в най-горещите дни. Пазя вратата, за да не ни вкарат гол.
пазя се. 1. — Защитавам се. Пазя се от кучето.
2. Предпазвам се, внимавам. Пази се от болести.
3. Страня, отбягвам. Пазиш се от нас.
* Пазя тайна. — Не издавам нещо, което знам.
* Пазя стаята/леглото. — Болен съм, не излизам навън.
* Пази, боже! — Не дай, боже! Да не става.
* Пазя линия. — Въздържам се от храна, за да не напълнея.
* Пазя почетно разстояние. — Държа се хладно, официално с някого.
Синоними: вардя, охранявам, браня, закрилям, защищавам, завардвам, запазвам, предпазвам, покровителствувам, бдя, щадя, милея, крия, съхранявам, пестя, спестявам, отделям настрана, съблюдавам, изпълнявам, спазвам, следвам, грижа се за, гледам, внимавам, грижа се, държа, поддържам, задържам, отбранявам, предвардвам, прикривам, на стража съм пазя, пазим, пазиш, пазите, пази, пазят, пазих, пазихме, пази, пазихте, пази, пазиха, пазех, пазехме, пазеше, пазехте, пазеше, пазеха, пазил съм, пазила съм, пазило съм, пазили сме, пазил си, пазила си, пазило си, пазили сте, пазил е, пазила е, пазило е, пазили са, бях пазил, бях пазила, бях пазило, бяхме пазили, беше пазил, беше пазила, беше пазило, бяхте пазили, беше пазил, беше пазила, беше пазило, бяха пазили, ще пазя, ще пазим, ще пазиш, ще пазите, ще пази, ще пазят, ще съм пазил, ще съм пазила, ще съм пазило, ще сме пазили, ще си пазил, ще си пазила, ще си пазило, ще сте пазили

паят, пая, мн. паеве и пайове, (два) пая, м. Дял, който се пада на някого; част, която принадлежи на всеки участник. <em>Давам своя пай за общото дело.</em><br />* <em>Лъвски пай.</em> — Най-голям дял. <br /><br />----<br /><br />паят, пая, мн. паеве и пайове, (два) пая, м. Сладкиш, приготвен от маслено тесто и плодове. Кайсиев пай.
Синоними: парче, част, къс, припадаща се част, дял, квота, дивидент, процент, норма, наряд, участие пай, пая, паят, паеве, паевете, пая

паят, пая, мн. паеве и пайове, (два) пая, м. Дял, който се пада на някого; част, която принадлежи на всеки участник. <em>Давам своя пай за общото дело.</em><br />* <em>Лъвски пай.</em> — Най-голям дял. <br /><br />----<br /><br />паят, пая, мн. паеве и пайове, (два) пая, м. Сладкиш, приготвен от маслено тесто и плодове. Кайсиев пай.
Синоними: парче, част, къс, припадаща се част, дял, квота, дивидент, процент, норма, наряд, участие пай, пая, паят, пайове, пайовете, пая

мн. пайети, (два) пайета, м. Обикн. мн. Малка метална или стъклена пластинка, която се използва за украса на дрехи и аксесоари. Роклята и` беше обшита с лъскави пайети.

нареч.
1. Отново, още един път. Тя пак дойде.
2. Въпреки това, дори тогава. И да ме оставиш, пак ще те обичам.
Синоними: наново, отново, отначало, повторно, втори път, друг път, още веднъж, още един път, следващия път, назад, обратно

мн. пакети, (два) пакета, м.
1. Нещо, което е добре увито или запечатано. Носеше малък пакет.
2. Малка пощенска пратка.
3. Събрани на едно място вещи.
* Индивидуален пакет. — Вещи, необходими за първа медицинска помощ.
* В пакет. — Заедно, на куп, общо. Футболистите нападаха в пакет.
същ. умал. пакетче, мн. пакетчета, ср.
Синоними: връзка, вързоп, сноп, пратка, наръч, ръкойка, бала, денк, тесте, топ, пакетче пакет, пакета, пакетът, пакети, пакетите, пакета

пакетираш, несв. и св.; Какво. Загъвам, залепвам в пакет.<br />Синоними: опаковам, огъвам, загъвам, завързвам, балирам пакетирам, пакетираме, пакетираш, пакетирате, пакетира, пакетират, пакетирах, пакетирахме, пакетира, пакетирахте, пакетира, пакетираха, пакетирах, пакетирахме, пакетираше, пакетирахте, пакетираше, пакетираха, пакетирал съм, пакетирала съм, пакетирало съм, пакетирали сме, пакетирал си, пакетирала си, пакетирало си, пакетирали сте, пакетирал е, пакетирала е, пакетирало е, пакетирали са, бях пакетирал, бях пакетирала, бях пакетирало, бяхме пакетирали, беше пакетирал, беше пакетирала, беше пакетирало, бяхте пакетирали, беше пакетирал, беше пакетирала, беше паке паникьосвам се паникьосваш се, несв. и паникьо`сам се, св. Изпадам в паника. паникьосвам, паникьосваме, паникьосваш, паникьосвате, паникьосва, паникьосват, паникьосвах, паникьосвахме, паникьосва, паникьосвахте, паникьосва, паникьосваха, паникьосвах, паникьосвахме, паникьосваше, паникьосвахте, паникьосваше, паникьосваха, паникьосвал съм, паникьосвала съм, паникьосвало съм, паникьосвали сме, паникьосвал си, паникьосвала си, паникьосвало си, паникьосвали сте, паникьосвал е, паникьосвала е, паникьосвало е, паникьосвали са, бях паникьосвал, бях паникьосвала, бях паникьосвало, бяхме паникьосвали, беше паникьосвал, беше паникьосвала

вж. паке`т
Синоними: пакет, вързоп, денк, бала пакетче, пакетчето, пакетчета, пакетчетата

пакостта, мн. пакости, ж.
1. Действие, което причинява вреда; повреда, щета, злина.
2. Беля. Децата постоянно правят пакости.
Синоними: вреда, щета, повреда, ущърб, беля, злина, разрушения, зло, беда, неприятност пакост, пакостта, пакости, пакостите

пакостна, пакостно, мн. па`костни, прил. Който причинява пакост.
Синоними: пакостлив, злотворен, вреден, зловреден, вредителен, нездрав, нездравословен, пагубен, злосторен, палав, немирен пакостен, пакостния, пакостният, пакостна, пакостната, пакостно, пакостното, пакостни, пакостните

пакостлива, пакостливо, мн. пакостливи, прил.<br />1. Който прави пакости; вреден.<br />2. Немирен, непослушен. <em>Пакостливо дете.</em><br />същ. пакостливост, пакостливостта`, ж.
Синоними: пакостен, злотворен, вреден, зловреден, вредителен, палав, немирен пакостлив, пакостливия, пакостливият, пакостлива, пакостливата, пакостливо, пакостливото, пакостливи, пакостливите

вж. пакостли`в пакостливост, пакостливостта, пакостливости, пакостливостите

мн. па`костници, м.
1. Същество, което пакости.
2. Немирно дете.
Синоними: вредител, злосторник, саботьор, немирник, палавец, непокорник, палавник, калпазанин, дявол, лудетина пакостник, пакостника, пакостникът, пакостници, пакостниците, пакостници, пакостнико

мн. па`костници, ж. Жена или женско животно пакостник. пакостница, пакостницата, пакостници, пакостниците, пакостнице

пакостиш, мин. св. пакостих, мин. прич. пакостил, несв. Причинявам пакости, правя пакости.<br />Синоними: вредя, навреждам, повреждам, напакостявам, увреждам, развалям, накърнявам, злосторствам, безчинствувам, причинявам вреда, правя беля пакостя, пакостим, пакостиш, пакостите, пакости, пакостят, пакостих, пакостихме, пакости, пакостихте, пакости, пакостиха, пакостях, пакостяхме, пакостеше, пакостяхте, пакостеше, пакостяха, пакостил съм, пакостила съм, пакостило съм, пакостили сме, пакостил си, пакостила си, пакостило си, пакостили сте, пакостил е, пакостила е, пакостило е, пакостили са, бях пакостил, бях пакостила, бях пакостило, бяхме пакостили, беше пакостил, беше пакостила, беше пакостило, бяхте пакостили, беше пакостил, беше пакостила, беше пакостило, бяха пакостили, ще пакостя, ще пакостим, потя се потиш се, мин. св. потих се, мин. прич. потил се, несв.
1. Отделям пот.
2. Прен. За предмет — покривам се със ситни като пот капки влага. Чашата се поти от студената вода.
3. Прен. Трудя се усилно. Потя се над дипломната си работа.
Синоними: изпотявам се, обливам се в пот, мъча се, измъчвам се, озорвам се, съм на зор потя, потим, потиш, потите, поти, потят, потих, потихме, поти, потихте, поти, потиха, потях, потяхме, потеше, потяхте, потеше, потяха, потил съм, потила съм, потило съм, потили сме, потил си, потила си, потило си, потили сте, потил е, потила е, потило е, потили са, бях потил, бях потила, бях потило, бяхме потили, беше потил, беше потила, беше потило, бяхте потили, беше потил, беше потила, беше потило, бяха потили, ще потя, ще потим, ще потиш, ще потите, ще поти, ще потят, ще съм потил, ще съм потила, ще съм потило, ще сме потили, ще си потил, ще си потила, ще си потило, ще сте потили

пактът, пакта, мн. пактове, (два) пакта, м. Важен международен договор.
Синоними: съглашение, договор, трактат, контракт, съгласие, споразумение, спогодба пакт, пакта, пактът, пактове, пактовете, пакта

м.[[]], само ед. Система за излъчване на телевизионен сигнал.

Диал. палавник, немирник, лудетина

палава, палаво, мн. палави, прил. Игрив, буен, немирен. <em>Палаво коте.</em><br />същ. палавост, палавостта`, ж.
Синоними: игрив, немирен, жив, пъргав, непослушен, буен, капризен, необуздан, невъздържан, разпуснат, поривист, разпален, пламенен, ентусиазиран, темпераментен, яростен, неистов, побеснял, пакостен, пакостлив, шумен палав, палавия, палавият, палава, палавата, палаво, палавото, палави, палавите

мн. па`лавници, м. Палаво дете или младеж.
Синоними: палавец, немирник, непослушник, пакостник, момче, хлапак, калпазанче, лудетина палавник, палавника, палавникът, палавници, палавниците, палавници, палавнико

мн. па`лавници, ж. Палаво момиче.
Синоними: хитруша, нахалница, дявол, кокетка палавница, палавницата, палавници, палавниците, палавнице

вж. па`лав
Синоними: палавщина, лудория, игривост, немирство, прищявка, каприз, игра палавост, палавостта, палавости, палавостите

мн. палама`рки, ж. Истор. Приспособление за захващане на по-голям брой стръкове при жънене. паламарка, паламарката, паламарки, паламарките

ж., само ед. Плевелно растение с бодливи листа и стъбло. паламида, паламидата, паламиди, паламидите

мн. паламуди, (два) паламуда, м.
1. Вид морска пасажна риба, по-едра от скумрия, подобна на нея.
2. Само ед. Много риби от този вид като цяло. Уловихме много паламуд. паламуд, паламуда, паламудът, паламуди, паламудите, паламуда

мн. пала`нки, ж. Остар. Населено място, по-малко от град и по-голямо от село.
Синоними: град, градец, селище, поселище паланка, паланката, паланки, паланките

м., само ед. Луксозна сграда. Хотел палас.

мн. пала`ски, ж. Кожена чанта, в която се съхраняват куршуми. паласка, паласката, паласки, паласките

мн. палати, (два) палата, м.
1. Дворец, замък.
2. Прен. Разкошно жилище.
Синоними: дворец, замък, кралски двор палат, палата, палатът, палати, палатите, палата

мн. пала`ти, ж.
1. Голяма представителна обществена сграда. Съдебна палата. Търговска палата. Синодална палата.
2. Помещение, в което се излагат част от експонатите на изложба, панаир и др. Всички палати по време на Пловдивския панаир бяха заети.
3. Законодателен орган в някои страни.
4. Название на някои държавни учреждения. Сметна палата. палата, палатата, палати, палатите

палатална, палатално, мн. палатални, прил. Спец. Във фонетиката — звук, който се учленява върху твърдото небце; мек, смекчен. <em>Палатални съгласни.</em><br />същ. палаталност, палаталността`, ж. палатален, палаталния, палаталният, палатална, палаталната, палатално, палаталното, палатални, палаталните

мн. пала`тки, ж. Временно помещение от изпънат брезент или кожа. През лятото живея на палатка.
Синоними: шатър, шатра, чадър, будка, навес, барака, щанд, сергия, дюкянче палатка, палатката, палатки, палатките

мн. пала`чи, м.
1. Човек, който изпълнява смъртни присъди.
2. Прен. Мъчител, потисник.
Синоними: главорез, джелатин, убиец, угнетител, мъчител, кръволок палач, палача, палачът, палачи, палачите, палачи, палачо

вж. пала

мн. палачи`нки, ж. Изделие от пържено тесто с пълнеж. палачинка, палачинката, палачинки, палачинките

мн. палаши, (два) палаша, м. Вид ловно куче.

палваш, несв. и пална, св. Паля еднократно или поединично.

мн. па`лета, ср.
1. Куче от дребна порода; мъник.
2. Малко куче; кутре.
* Бързам като пале пред майка си. — Ирон. Много съм нетърпелив, прибързвам да кажа или да извърша нещо необмислено. пале, палето, палета, палетата

мн. палежи, (два) палежа, м. Палене, подпалване. палеж, палежа, палежът, палежи, палежите, палежа

• Първа част на сложни думи, която означава древен, стар, праисторически: палеоазиатски, палеоботаника, палеоклиматология и др.

мн. палеогра`фи, м. Учен, специалист по палеография. палеограф, палеографа, палеографът, палеографи, палеографите, палеографа

ж., само ед. Историко-филологическа наука, която се занимава с изучаване на древни ръкописи и тяхното писмо. палеография, палеографията, палеографии, палеографиите

палеографска, палеографско, мн. палеогра`фски, прил. Който се отнася до палеограф и палеография. Палеографски изследвания. палеографски, палеографския, палеографският, палеографска, палеографската, палеографско, палеографското, палеографски, палеографските

м., само ед. Спец. Най-ранният етап от каменната епоха. палеолит, палеолита, палеолитът, палеолити, палеолитите, палеолита

ж., само ед. Наука за вкаменелите изкопаеми животни и растения и за развитието на живата природа през различните епохи. палеонтология, палеонтологията, палеонтологии, палеонтологиите

мн. палети, (два) палета, м. Дървена или желязна поставка, върху която се редят товари за по-лесното им транспортиране. палет, палета, палетът, палети, палетите, палета

мн. палци, (два) палеца, м.
1. Най-дебелият пръст на ръката и крака, който е с две стави.
2. Детайл в машини или механизми, който служи за притискане.
* Стискам палци. — Желая успех, благополучно осъществяване на нещо.
* Удрям палец. — Подписвам се.
Синоними: зъб, зъбец, издатина палец, палеца, палецът, палци, палците, палеца

мн. палешници, (два) палешника, м. Остар. Желязна част от рало, която разравя земята; лемеж. палешник, палешника, палешникът, палешници, палешниците, палешника

мн. палиативи, (два) палиатива, м.
1. Лекарство, което облекчава страданията, но не премахва болестта.
2. Полумярка, временна мярка.
прил. палиативен, палиативна, палиативно, мн. палиативни. палиатив, палиатива, палиативът, палиативи, палиативите, палиатива

мед. Облекчаващ — понижаващ тежестта на симптомите на заболяването, но не води до излекуване. палиативен, палиативния, палиативният, палиативна, палиативната, палиативно, палиативното, палиативни, палиативните

Палийски канон — канон от свещени текстове на будистката традиция тхеравада, който на езика пали се нарича Трипитаки („трите кошници“) или просто Питаки.

мн. палимпсести, (два) палимпсеста, м. Старинен ръкопис, написан върху по-стар заличен текст на пергамент. палимпсест, палимпсеста, палимпсестът, палимпсести, палимпсестите, палимпсеста

Учение за непрекъснатото повторение на всичко във Вселената и за прераждането на душата, особено у неоплатониците; метемпсихоза. палингенеза, палингенезата, палингенези, палингенезите

мн. пали`три, ж.
1. Дъска, обикновено елипсовидна, върху която художниците размиват боите си.
2. Прен. Подбор от цветови съчетания в картина или в творчеството на един художник. Ярка палитра.
3. Прен. Съвкупност от изразни средства. палитра, палитрата, палитри, палитрите

мн. па`лки, ж.
1. Къса пръчка, която се използва от полицията при побой.
2. Къса пръчка. Диригентска палка. Палки на барабан.
* Държа диригентската палка. — Ръководя, командвам.
Синоними: пръчка палка, палката, палки, палките

мн. палми, ж.<br />1. Южно вечнозелено дърво с право стъбло и събрани на кичур листа. <em>Декоративна палма.</em><br />2. Прен. Победа, първенство.<br />прил. палмов, палмова, палмово, мн. па`лмови. Палмово клонче. палма, палмата, палми, палмите

мед. Дланен, отнасящ се до дланта.

мн. палмети, ж. Спец.<br />1. Форма на короната на овощни или декоративни дървета във вид на ветрило или разтворена длан (като палмово листо).<br />2. Овощни дървета, на чиято корона е предадена такава форма.<br />прил. палметен, палметна, палметно, мн. палме`тни. Палметни насаждения. Палметна градина. палмета, палметата, палмети, палметите

вж. палме`та палметен, палметния, палметният, палметна, палметната, палметно, палметното, палметни, палметните

вж. па`лма палмов, палмовия, палмовият, палмова, палмовата, палмово, палмовото, палмови, палмовите

палнеш, мин. св. палнах, мин. прич. па`лнал, св. — вж. палвам. пална, палнем, палнеш, палнете, палне, палнат, палнах, палнахме, пална, палнахте, пална, палнаха, палнех, палнехме, палнеше, палнехте, палнеше, палнеха, палнал съм, палнала съм, палнало съм, палнали сме, палнал си, палнала си, палнало си, палнали сте, палнал е, палнала е, палнало е, палнали са, бях палнал, бях палнала, бях палнало, бяхме палнали, беше палнал, беше палнала, беше палнало, бяхте палнали, беше палнал, беше палнала, беше палнало, бяха палнали, ще пална, ще палнем, ще палнеш, ще палнете, ще палне, ще палнат, ще съм палнал, ще съм палнала, ще съм палнало, ще сме пал

мед. Опипване — метод на физикално изследване, който се основава на тактилното чувство при допир със структурите на човешкото тяло. Извършва се с дланта на ръката и с върха на пръстите. Получава се информация за формата, повърхността, консистенцията, подвижността на изследваната структура, за наличието на болезненост, на пулсации и др. палпация, палпацията, палпации, палпациите

мед. Клепачен, отнасящ се до клепача.

мед. вж. палпация

мед. Силно биене на сърцето, което се усеща от болния.

вж. палто` палтенце, палтенцето, палтенца, палтенцата

мн. палта, ср. Връхна дълга дреха с подплата и с дълги ръкави. <em>Кожено палто.</em><br />същ. умал. палтенце, мн. палте`нца, ср.
Синоними: фестон, пардесю, сюртук, горна дреха, връхна дреха, облекло, дреха, наметало, наметка палто, палтото, палта, палтата

мн. па`луби, ж. Открит под на кораб. Моряците се събраха на палубата. палуба, палубата, палуби, палубите

палу`ваш, несв. Остар. Играя, лудувам.
Синоними: лудувам, върша глупости палувам, палуваме, палуваш, палувате, палува, палуват, палувах, палувахме, палува, палувахте, палува, палуваха, палувах, палувахме, палуваше, палувахте, палуваше, палуваха, палувал съм, палувала съм, палувало съм, палували сме, палувал си, палувала си, палувало си, палували сте, палувал е, палувала е, палувало е, палували са, бях палувал, бях палувала, бях палувало, бяхме палували, беше палувал, беше палувала, беше палувало, бяхте палували, беше палувал, беше палувала, беше палувало, бяха палували, ще палувам, ще палуваме, ще палуваш, ще палувате, ще палува, ще палува

палиш, мин. св. палих и палих, мин. прич. палил и пали`л, несв.
1. Какво. Правя нещо да гори с пламък. Паля цигара.
2. Какво. Правя нещо да свети. Паля лампата.
3. Какво. Пускам в действие мотор. Паля колата.
4. Какво. Изпускам горещина; горя, пека. Слънцето пали всичко.
5. Прен. Изгарям, предизвиквам много силно желание.
паля се. — Разг. Въодушевявам се, горещя се.
* Пали ме на вода. — Жаден съм.
Синоними: запалвам, клада огън, наклаждам, напалвам, подпалвам, възпламенявам, светвам, обгорявам, нагорещявам, натоплям, възбуждам, подбуждам, ентусиазирам, драсвам, щраквам паля, палим, палиш, палите, пали, палят, палих, палихме, пали, палихте, пали, палиха, палех, палехме, палеше, палехте, палеше, палеха, палил съм, палила съм, палило съм, палили сме, палил си, палила си, палило си, палили сте, палил е, палила е, палило е, палили са, бях палил, бях палила, бях палило, бяхме палили, беше палил, беше палила, беше палило, бяхте палили, беше палил, беше палила, беше палило, бяха палили, ще паля, ще палим, ще палиш, ще палите, ще пали, ще палят, ще съм палил, ще съм палила, ще съм палило, ще сме палили, ще си палил, ще си палила, ще си палило, ще сте палили

мн. палячовци, ср.<br />1. Цирков артист, който разсмива публиката с облеклото и с номерата си; шут, клоун, смешник.<br />2. Прен. Човек, който се държи като клоун.<br />3. Играчка, която изобразява такъв цирков артист.<br />прил. палячовски, палячовска, палячовско, мн. паля`човски.
Синоними: клоун, шут, смешник, смешльо, шегаджия, комедиант, лала палячо, палячото, палячото, палячовци, палячовците, палячовци, палячо

вж. паля`чо
Синоними: смешен, глуповат, смахнат палячовски, палячовския, палячовският, палячовска, палячовската, палячовско, палячовското, палячовски, палячовските

паметта`, само ед., ж.
1. Способност да се запазва и възпроизвежда при необходимост някакво знание или впечатление. Добра памет. Силна памет.
2. Спомен, честване. В памет на загиналите.
3. Спец. Част от апаратурата на компютър или друга изчислителна машина, в която се съхранява информация.
* Вечна памет! — Винаги да се помни.
* Зрителна памет. — Способност да се възпроизвеждат текстове и образи.
* Слухова памет. — Способност да се възпроизвеждат възприети чрез слуха неща.
* Говоря по памет. — Без да гледам в текста, по спомен.
* Имам къса памет. — Лесно забравям.
Синоними: възпоминание, спомен памет, паметта, памети, паметите

паметна, паметно, мн. па`метни, прил.
1. Който се помни; незабравим. Паметно събитие.
2. Който напомня за нещо. Паметна плоча. Паметен знак.
Синоними: незабравим, неизличим, незаличим, незапомнен, неизгладим, траен, постоянен, важен, бележит, забележителен, исторически, грандиозен, огромен, съдбовен паметен, паметния, паметният, паметна, паметната, паметно, паметното, паметни, паметните

паметлива, паметливо, мн. паметливи, прил. Който има силна памет, който лесно запомня. <em>Паметливо дете.</em><br />същ. паметливост, паметливостта`, ж.
Синоними: който помни, със силна памет паметлив, паметливия, паметливият, паметлива, паметливата, паметливо, паметливото, паметливи, паметливите

вж. паметли`в паметливост, паметливостта, паметливости, паметливостите

мн. паметници, (два) паметника, м.
1. Скулптурно или архитектурно произведение, издигнато в памет на някого или на нещо. Надгробен паметник.
2. Запазен предмет, който свидетелства за по-ранни култури. Паметници на изкуството. Писмени паметници.
Синоними: монумент, статуя, мавзолей, пантеон паметник, паметника, паметникът, паметници, паметниците, паметника

м., само ед.
1. Вид грозде с тънка люспа и тъмни зърна.
2. Вино от такова грозде.
прил. памидов, памидова, памидово, мн. памидови (към 1 знач.). Памидово вино. памид, памида, памидът, памиди, памидите, памида

вж. пами`д памидов, памидовия, памидовият, памидова, памидовата, памидово, памидовото, памидови, памидовите

само мн. Южноамерикански тревисти степи. пампаси, пампасите

нареч. Незапомнено време. От памтивека.

мн. памуци, (два) памука м.
1. Само ед. Влакнодайно растение, чиито семена са обвити във влакнест пашкул.
2. Само ед. Влакното, което се извлича от това растение, и произведеното от него.
3. Обработени влакна за използване в медицината.
* Захарен памук. — Сладкарско изделие, получено при топлинна обработка на захар, което на външен вид наподобява памук.
* Стъклен памук. — Синтетичен топло- и звукоизолационен материал.
* Гърмящ памук. — Пироксилин. памук, памука, памукът, памуци, памуците, памука

памукова, памуково, мн. паму`кови, прил. Който се отнася до растението памук. Памукови плантации. памуков, памуковия, памуковият, памукова, памуковата, памуково, памуковото, памукови, памуковите

памучна, памучно, мн. паму`чни, прил.
1. Който е изработен от памук. Памучно одеяло. Памучно облекло.
2. Който се отнася до производството на памук. памучен, памучния, памучният, памучна, памучната, памучно, памучното, памучни, памучните

мн. памфлети, (два) памфлета, м. Спец. Изобличителна литературна творба с общественополитическа тематика.
Синоними: сатира, пасквил, хула, оскърбление, ругатня памфлет, памфлета, памфлетът, памфлети, памфлетите, памфлета

мн. памфлети`сти, м. Автор на памфлети. памфлетист, памфлетиста, памфлетистът, памфлетисти, памфлетистите, памфлетиста

мн. памфлети`стки, ж. Жена памфлетист. памфлетистка, памфлетистката, памфлетистки, памфлетистките

панът, пана, мн. па`нове, м.
1. Учтиво обръщение към мъж в някои славянски страни; господин.
2. ист. Полски помешчик. пан- Първа част на сложни думи, която означава обхващане на нещо изцяло, във всички направления: панамериканизъм, паневропеизъм, панислямизъм, панславизъм, пантюркизъм и др.

мн. панаири, (два) панаира, м.
1. Голям пазар, който се провежда веднъж годишно.
2. Изложба на мостри, където се сключват търговски сделки. Пловдивски панаир.
3. Прен. Много шумно място, с много хора.
Синоними: пазар, изложба, показ, безредие, безпорядък, хаос, шум, гюрултия панаир, панаира, панаирът, панаири, панаирите, панаира

панаирджийска, панаирджийско, мн. панаирджи`йски, прил.
1. Разг. Който се отнася до панаир. Панаирджийски стоки.
2. Прен. Разг. Ирон. Несериозен, комичен. Панаирджийско облекло.
Синоними: евтин, безвкусен, крещящ панаирджийски, панаирджийския, панаирджийският, панаирджийска, панаирджийската, панаирджийско, панаирджийското, панаирджийски, панаирджийските

панаирна, панаирно, мн. панаи`рни, прил. Който е свързан с панаир. Панаирно градче. Панаирна палата. панаирен, панаирния, панаирният, панаирна, панаирната, панаирно, панаирното, панаирни, панаирните

ж., само ед.
1. Вид широкопола лятна шапка, изработена от слама, коноп или други влакна.
2. Вид памучен плат на малки квадратчета, който се използва за бродиране. Ленена панама. панама, панамата, панами, панамите

мед. Гнойно възпаление в областта на крайните фаланги на пръстите на ръката или крака, причинено от стафилококи, стрептококи, протеус, клебсиела и др. Най-често възниква след микротравми на пръстите. Различават се кожен, подкожен, нокътен, сухожилен, костен, ставен и тотален панарициум.

ж., само ед. Лекарство, което лекува всички заболявания. панацея, панацеята, панацеи, панацеите

мн. пангари, (два) пангара, м.
1. Място в църква, където се продават свещи.
2. Място в църква или блюдо, където се събират помощи. пангар, пангара, пангарът, пангари, пангарите, пангара

мн. па`нди, ж. Подобен на мечка бозайник, с черно-бяла окраска, който живее в Китай и се храни с филизи от бамбук. панда, пандата, панди, пандите

мн. панделки, ж. Дълга лента от плат, която се използва за украса. <em>Косата</em> <em>и беше вързана с красива панделка.
Синоними: кордела, лента, тюрбан, ивица, ширит, колан, пояс, обръч, превръзка панделка, панделката, панделки, панделките

мн. панде`мии, ж. Епидемия, която се разпространява сред цялото население. пандемия, пандемията, пандемии, пандемиите

мит. Въображаем престолен град в ада — свърталище на всички зли духове. пандемониум, пандемониума, пандемониумът, пандемониуми, пандемониумите, пандемониума

мн. пандизи, (два) пандиза, м. Разг. и Жарг. Затвор. пандиз, пандиза, пандизът, пандизи, пандизите, пандиза

м., само ед. Сладкиш, приготвен от яйца, брашно и захар. пандишпан, пандишпана, пандишпанът, пандишпани, пандишпаните, пандишпана

мит. В древногръцката митология — първата смъртна жена създадена от Хефест, по повеля на Зевс от глина, която от любопитство отворила кутията (наричана кутията на Пандора), където били скрити всички човешки нещастия и болести, и ги пуснала. пандора, пандората, пандори, пандорите

прил., неизм. Паниран. Мозък пане. пане, пането, пана, паната

Система от гимнастически упражнения, изпълнявани на музика и съчетаващи движение, слово, музика, мисъл и влияние на естествената природна среда. паневритмия, паневритмията, паневритмии, паневритмиите

мн. панегирици, (два) панегирика, м.
1. Вид литературно произведение, в което се възхвалява изтъкнато държавно лице (в гръцката и римската литература) или църковен деятел, светец.
2. Прен. Прекалена похвала, славословие, незаслужена възхвала.
прил. панегиричен, панегирична, панегирично, мн. панегирични. панегирик, панегирика, панегирикът, панегирици, панегириците, панегирика

мн. панели, (два) панела, м. Голям строителен стоманобетонен блок, който представлява завършена стена от сграда.
Синоними: табло, плот панел, панела, панелът, панели, панелите, панела

панелна, панелно, мн. пане`лни, прил.
1. Който се отнася до панел. Панелно строителство.
2. Който е построен от панели. Панелен блок. панелен, панелния, панелният, панелна, панелната, панелно, панелното, панелни, панелните

Термин, въведен от немския философ (Краузе , 1781—1832), за означаване на доктрина, която се противопоставя на пантеизма и според която всичко не е бог, т. е. бог не се разтваря в света, но бог е във всичко.

мн. панери, (два) панера, м. Плетен съд, подобен на кош, за дрехи или други вещи.
Синоними: кош панер, панера, панерът, панери, панерите, панера

мн. пане`рки, ж. Малък панер за хляб, плодове или други вещи. панерка, панерката, панерки, панерките

ж., само ед. Краен неудържим страх, ужас; объркване, което обхваща един човек или много хора едновременно. Не изпадайте в паника. Без паника!
Синоними: смут, объркване, тревога, суматоха, аларма, безпокойство, смущение, неспокойствие, страх, уплаха, наплашеност, ужас, вълнение, безредица, бунт паника, паниката, паники, паниките

от паника; нещо, което създава суматоха

мед. Група заболявания, характеризиращи се с възпаление на подкожната мастна тъкан. Най-честият паникулит е Erythema nodosum. Наблюдават се бледочервени до ливидни възли и плаки по предната повърхност на долните крайници.

мн. паникьори, м.<br />1. Човек, който се поддава на паника.<br />2. Човек, който всява паника сред другите.<br />прил. паникьорски, паникьорска, паникьорско, мн. паникьо`рски. паникьор, паникьора, паникьорът, паникьори, паникьорите, паникьора

мн. паникьо`рки, ж. Жена паникьор. паникьорка, паникьорката, паникьорки, паникьорките

вж. паникьо`р паникьорски, паникьорския, паникьорският, паникьорска, паникьорската, паникьорско, паникьорското, паникьорски, паникьорските

пани`раш, несв. и св.; Какво. Пържа нещо, като предварително го потапям в яйца и галета. Панирам кашкавал.
панирам се. — Жарг. Много се изплашвам, изпадам в паника. панирам, панираме, панираш, панирате, панира, панират, панирах, панирахме, панира, панирахте, панира, панираха, панирах, панирахме, панираше, панирахте, панираше, панираха, панирал съм, панирала съм, панирало съм, панирали сме, панирал си, панирала си, панирало си, панирали сте, панирал е, панирала е, панирало е, панирали са, бях панирал, бях панирала, бях панирало, бяхме панирали, беше панирал, беше панирала, беше панирало, бяхте панирали, беше панирал, беше панирала, беше панирало, бяха панирали, ще панирам, ще панираме, ще панираш, ще панирате, ще панира, ще панира

мн. панихи`ди, ж. Църковен ритуал, свързан с молитви за душата на покойник; помен. панихида, панихидата, панихиди, панихидите

мн. пани`ци, ж. Широк и дълбок съд, в който се поднася обикновено супа или нещо за пиене.
* За паница леща. — Срещу нищожно възнаграждение, с ниска цена.
* Стъпвам като в паници. — Стъпвам несигурно, неудобно.
Синоними: блюдо, съд, съдина, куверт, чиния паница, паницата, паници, паниците

паническа, паническо, мн. пани`чески, прил. Който съдържа паника. Панически бяг.
Синоними: тревожен, обезпокоителен панически, паническия, паническият, паническа, паническата, паническо, паническото, панически, паническите

мн. панкреаси, (два) панкреаса, м. Задстомашна жлеза. панкреас, панкреаса, панкреасът, панкреаси, панкреасите, панкреаса

мед. Възпаление на панкреаса. панкреатит, панкреатита, панкреатитът, панкреатити, панкреатитите, панкреатита

Обективно-идеалистическо учение за тъждеството на битието и мисленето, най-пълно развито във философията на Хегел (Hegel, 1770—1831), според която цялото развитие на природата и обществото е осъществяването на логическата дейност на абсолютната идея.

мн. пана`, ср.
1. Част от стена, украсена с рисунки, фигури и др.
2. Голяма картина, която се използва за украса.
3. Картина, дърворезба или друго произведение на изкуството, което се използва за украса на стена или таван. пано, паното, пана, паната

м., само ед. Музей, в който са събрани восъчни фигури на известни хора или на други редки и ценни предмети. паноптикум, паноптикума, паноптикумът, паноптикуми, паноптикумите, паноптикума

мн. панорами, ж.<br />1. Изглед на местност, който позволява да се види голяма територия.<br />2. Помещение, чиито стени са украсени с картини и чрез подходящо осветление се създава илюзия за действителността им.<br />3. Преглед, обзор. <em>Панорама на българското кино.</em><br />прил. панорамен, панорамна, панорамно, мн. панора`мни. Панорамен път.
Синоними: гледка, изглед, пейзаж, картина, ландшафт, зрелище панорама, панорамата, панорами, панорамите

вж. панора`ма панорамен, панорамния, панорамният, панорамна, панорамната, панорамно, панорамното, панорамни, панорамните

Идеалистически възглед, според който цялата природа притежава живот и психика; философско възпроизвеждане на анимизма.

мн. пансиони, (два) пансиона, м.
1. Учебно заведение, в което учениците получават пълна издръжка.
2. Общежитие.
3. Квартира с храна. Пълен пансион.
Синоними: общежитие, колеж, школа, интернат, училище, техникум пансион, пансиона, пансионът, пансиони, пансионите, пансиона

мн. пансионе`ри, м. Човек, който живее в пансион. пансионер, пансионера, пансионерът, пансионери, пансионерите, пансионери, пансионере

мн. пансионе`рки, ж. Жена пансионер. пансионерка, пансионерката, пансионерки, пансионерките

мн. па`нти, ж.
1. Обикн. мн. Съединителни метални части, които осигуряват движението на врати, прозорци, капаци и др.
2. Прен. Разг. Безделник, нехранимайко.
Синоними: безделник, негодник, хаймана, хайлазин, хайта, апаш, крадец, обирач панта, пантата, панти, пантите

мн. панталони, (два) панталона, м. и пантало`ни само мн. Горна дреха, която покрива краката и долната част на тялото до кръста. Къси панталони. панталон, панталона, панталонът, панталони, панталоните, панталона

м., само ед.
1. Философско учение, което отъждествява бога с природата.
2. Обожествяване на природата. пантеизъм, пантеизма, пантеизмът, пантеизми, пантеизмите, пантеизъма

мн. пантеи`сти, м. Привърженик на пантеизма. пантеист, пантеиста, пантеистът, пантеисти, пантеистите, пантеиста

мн. пантеи`стки, ж. Жена пантеист. пантеистка, пантеистката, пантеистки, пантеистките, пантеистке

Идеалистическо философско учение, според което волята е същността на душевния живот и основа на света.

мн. пантеони, (два) пантеона, м.
1. У древните гърци и римляни — храм, посветен на всички богове.
2. Монументално здание, в което са погребани видни личности.
3. Съвкупност от всички богове в една религия.
Синоними: гробница, мавзолей, паметник пантеон, пантеона, пантеонът, пантеони, пантеоните, пантеона

мн. панте`ри, ж.Голямо хищно животно с петниста кожа; леопард.
Синоними: хищник, хиена, кръвопиец, кръволок, грабител пантера, пантерата, пантери, пантерите

ист. Вседържател — епитет на християнския Бог, на Зевс и на други главни богове.

мн. пантоми`ми, ж. Театрално представление, в което образите се изграждат без думи, а само с жестове и мимика. пантомима, пантомимата, пантомими, пантомимите

мн., панто`ф, м. Леки домашни обувки; чехли.

мн. па`пи, м. Върховен глава на католическата църква. папа, папата, папата, папи, папите, папи, папа

мн. папагали, (два) папагала, м.
1. Тропическа птица с пъстро оперение, която може да се приучи да подражава на човешката реч. Някои папагали могат да говорят.
2. Прен. Човек, който повтаря или подражава чужди мисли, няма собствено мнение.
3. Прен. Разг. Видеокасетофон, който само възпроизвежда, без да може да прави запис.
Синоними: имитатор, зубрач, кълвач папагал, папагала, папагалът, папагали, папагалите, папагала

папагалска, папагалско, мн. папага`лски, прил.
1. Който се отнася до папагал. Папагалски пера.
2. Който не е свързан с разбиране. Папагалско учене.
* Папагалско семе. — Вид слънчогледови семена, които са с твърда обвивка с бели ивици. папагалски, папагалския, папагалският, папагалска, папагалската, папагалско, папагалското, папагалски, папагалските

поп, свещеник

мн. папатаци, (два) папатака, м. Малки хапещи насекоми, които причиняват инфекции; москити. папатак, папатака, папатакът, папатаци, папатаците, папатака

мн. папа`и, ж. Южно тропическо растение с едри като пъпеш плодове, много сочни и ароматни. папая, папаята, папаи, папаите

мн. папийони, (два) папийона, м. Малка късоопашата африканска маймуна. папийон, папийона, папийонът, папийони, папийоните, папийона

мн. папийо`нки, ж. Вид вратовръзка във формата на пеперуда. папийонка, папийонката, папийонки, папийонките

мед. Пъпка, малка издатина, зърно.

мед. Доброкачествен тумор, произхождащ от покривния епител на кожата и лигавиците на органите. папилом, папилома, папиломът, папиломи, папиломите, папилома

мед. Образуване на множество папиломи.

мн. папиро`си, ж. Остар. Цигара. папироса, папиросата, папироси, папиросите

мн. папируси, (два) папируса, м.
1. Само ед. Тревисто растение, от което в древността са изработвали материал, върху който се пише.
2. Материалът за писане, изработен от това растение.
3. Свитък с изписан текст. папирус, папируса, папирусът, папируси, папирусите, папируса

мн. па`пки, ж. Обложка от две корици, в която се поставят документи, книжа и др.
Синоними: дело, архива, картотека, списък, каталог, директория папка, папката, папки, папките

паплачта`, само ед., ж. Пренебр. Сбирщина, тълпа.
Синоними: сбирщина, сган, орда, многолюдие, тълпа, множество, наплив, стечение, маса, навалица, простолюдие паплач, паплачта, паплачи, паплачите

папратта, мн. папрати, ж. Тревисто растение без цветове и семена, с перести листа, което се размножава чрез спори. Орлова папрат.
прил. папратов, папратова, папратово, мн. папратови. папрат, папратта, папрати, папратите

вж. па`прат папратов, папратовия, папратовият, папратова, папратовата, папратово, папратовото, папратови, папратовите

м., само ед. Ястие от месо и пиперки или от пиперки и домати. паприкаш, паприкаша, паприкашът, паприкаши, паприкашите, паприкаша

папска, папско, мн. па`пски, прил. Който се отнася до папата. Папска власт. папски, папския, папският, папска, папската, папско, папското, папски, папските

мед. Обривна единица, която представлява малко, плътно, леко надигнато над нивото на кожата възелче, с големина до лещено зърно.

мед. Характеризиращ се с папули (възелчета).

папунеста, папунесто, мн. папу`нести, прил. Диал. Прежълтял, подпухнал, нездрав. пара- Първа част на сложни думи, която означава отвъд, извън, покрай, напр. парамагнитен, паралингвистичен, параморфизъм, парамнезия, парапсихология.

мн. папуняци, (два) папуняка, м. Прелетна птица с качул на главата. папуняк, папуняка, папунякът, папуняци, папуняците, папуняка

м., само ед. Блатно растение с тънки и дълги листа; рогоз. папур, папура, папурът, папури, папурите, папура

остар.
меки кожени обувки като чехли папуци, папуците

мн. пари, ж. Газ, който се получава при нагряване на течности. <em>Водна пара.</em><br />* <em>Вдигам пара. 1.</em> — Вълнувам се много, реагирам бурно.<br />2. Полагам усилия нещо да стане бързо.<br />* <em>Държа под пара.</em> — Карам някого да бъде напрегнат.<br />* <em>С пълна пара.</em> — Усилено, с всички сили.<br />* <em>Та пара се вдига.</em> — Енергично, бързо, усилено. <em>Работи, та пара се вдига.</em> <br /><br />----<br /><br />мн. пари, ж.
1. Остар. Най-малката турска монета.
2. Само ед. Пари. Много пара изкарва.
3. Разг. Монета. Една пара падна на пода.
същ. умал. паричка, мн. парички, ж.
* Бие ме парата. — Богат съм.
* За две пари. 1. — Много евтин.
2. Дребен, незначителен, нищожен.
* Не давам пет пари. — Не ме е грижа, не се интересувам.
* Пукната пара. 1. — (Нямам). Никакви средства нямам.
2. (Не струвам). Нищо не струвам.
Синоними: изпарение, дим, енергия, сила, пари, изпарения, мъгла пара, парата, пари, парите

мн. парабели, (два) парабела, м. Вид автоматичен пистолет. парабел, парабела, парабелът, парабели, парабелите, парабела

мн. пара`боли, ж.
1. Спец. В математиката — незатворена крива, описана от точка при определено движение.
2. Спец. Къса литературна творба с преносно значение и поучителен характер.
3. Пътят, който описва едно тяло, хвърлено под ъгъл към хоризонта.
Синоними: притча, иносказание, алегория парабола, параболата, параболи, параболите

мн. паравани, (два) паравана, м.
1. Подвижна преграда.
2. Прен. Прикритие.
Синоними: преграда, перде, завеса, прикритие, закритие, заслон, стена, маска, дегизировка, фасада, лице параван, паравана, параванът, паравани, параваните, паравана

мед. Окологръбначен, разположен покрай гръбначния стълб.

мн. параграфи, (два) параграфа, м.
1. Подразделение на текст (обикн. от нормативен акт) с относителна завършеност.
2. Знакът, с който се отбелязва такъв текст — §.
Синоними: отдел, алинея, подразделение, дял, член, пасаж, точка, клауза, пункт, номер, част, раздел параграф, параграфа, параграфът, параграфи, параграфите, параграфа

мн. паради, (два) парада, м.
1. Тържествен преглед на войски или други организирани групи. Военен парад.
2. Тържествено шествие.
3. Прен. Показване на нещо. Парад на красотата. Парад на цветята.
* Командвам парада. — Нареждам какво да се прави.
Синоними: тържество, празненство, празник, шествие парад, парада, парадът, паради, парадите, парада

парадна, парадно, мн. парадни, прил.<br />1. Предназначен за парад. <em>Парадно облекло.</em><br />2. Тържествен, главен. <em>Параден вход.</em><br />3. Прен. Показен, фалшив.<br />същ. парадност, парадността`, ж.
Синоними: тържествен, празничен, официален, показен, демонстративен, гала, по всички правила, главен, церемониален параден, парадния, парадният, парадна, парадната, парадно, парадното, парадни, парадните

мн. паради`гми, ж.
1. Спец. В граматиката — съвкупността от формите на една дума.
2. Спец. В граматиката — модел за словоизменение на дадена част на речта.
3. Прен. Образец, модел. парадигма, парадигмата, парадигми, парадигмите

паради`раш, несв. и св.; с какво. Държа се като на парад, излагам нещо, перча се с нещо. Не парадирай с успехите си.
Синоними: манифестирам, показвам се, важнича, надувам се, перча се, гордея се, големея се, придавам си важност, излагам на показ, показвам парадирам, парадираме, парадираш, парадирате, парадира, парадират, парадирах, парадирахме, парадира, парадирахте, парадира, парадираха, парадирах, парадирахме, парадираше, парадирахте, парадираше, парадираха, парадирал съм, парадирала съм, парадирало съм, парадирали сме, парадирал си, парадирала си, парадирало си, парадирали сте, парадирал е, парадирала е, парадирало е, парадирали са, бях парадирал, бях парадирала, бях парадирало, бяхме парадирали, беше парадирал, беше парадирала, беше парадирало, бяхте парадирали, беше парадирал, беше парадирала, беше пара

вж. пара`ден
Синоними: тържественост, празничност, официалност, шум, блясък, външен блясък, парадиране, реклама, фукане, преструване, преструвка парадност, парадността, парадности, парадностите

мн. парадокси, (два) парадокса, м.
1. Неочаквано явление, което не съответства на представите ни.
2. Мнение, схващане, твърдение, което противоречи на здравия смисъл. Математически парадокс.
3. Находчив израз, изграден върху две противоречиви мисли.
Синоними: чудноватост, неестественост, абсурд, своеобразност, особеност парадокс, парадокса, парадоксът, парадокси, парадоксите, парадокса

парадоксална, парадоксално, мн. парадоксални, прил. Който съдържа парадокс; невероятен, странен.<br />същ. парадоксалност, парадоксалността`, ж.
Синоними: чудноват, преувеличен, неестествен, необикновен, чуден, оригинален, странен, невероятен, абсурден, особен, рядък парадоксален, парадоксалния, парадоксалният, парадоксална, парадоксалната, парадоксално, парадоксалното, парадоксални, парадоксалните

вж. парадокса`лен
Синоними: абсурдност, абсурд, глупост, безсмислица, безсмислие, нелепост, нелепица, парадокс, нелогичност парадоксалност, парадоксалността, парадоксалности, парадоксалностите

мн. паразити, (два) паразита, м.
1. Организъм, който се храни за сметка на друг организъм, като му вреди.
2. Прен. Човек, който живее за сметка на чужд труд.
прил. паразитен, паразитна, паразитно, мн. паразитни. Паразитни растения.
Синоними: търтей, храненик, експлоататор, тунеядец, готован, готованец, безделник, негодяй, негодник, лентяй паразит, паразита, паразитът, паразити, паразитите, паразита

вж. парази`т паразитен, паразитния, паразитният, паразитна, паразитната, паразитно, паразитното, паразитни, паразитните

паразити`раш, несв. и св. Живея като паразит. Тениите паразитират в човешкия организъм. паразитирам, паразитираме, паразитираш, паразитирате, паразитира, паразитират, паразитирах, паразитирахме, паразитира, паразитирахте, паразитира, паразитираха, паразитирах, паразитирахме, паразитираше, паразитирахте, паразитираше, паразитираха, паразитирал съм, паразитирала съм, паразитирало съм, паразитирали сме, паразитирал си, паразитирала си, паразитирало си, паразитирали сте, паразитирал е, паразитирала е, паразитирало е, паразитирали са, бях паразитирал, бях паразитирала, бях паразитирало, бяхме паразитирали, беше паразитирал, беше паразитирала

мн. параклиси, (два) параклиса, м. Малка църква, която няма осветен престол и в нея не се служи. параклис, параклиса, параклисът, параклиси, параклисите, параклиса

мн. паралели, (два) паралела, м.
1. Спец. В геометрията — линия или равнина, която е успоредна на друга.
2. Спец. В географията — мислено прекарана по земната повърхност линия, която е успоредна на екватора.
3. Прен. Съпоставяне, успоредица. Правя исторически паралели.
Синоними: успоредица, съпоставка, сравнение, сличаване, уподобяване, съпоставяне, отъждествява не, приравняване, приравнение, аналогия, съответствие паралел, паралела, паралелът, паралели, паралелите, паралела

паралелна, паралелно, мн. парале`лни, прил.
1. Успореден.
2. Ставащ едновременно; сходен, еднакъв. Паралелно движение. Паралелни светове.
Синоними: успореден, сравнителен, взаимен паралелен, паралелния, паралелният, паралелна, паралелната, паралелно, паралелното, паралелни, паралелните

мн. паралелепипеди, (два) паралелепипеда, м. Спец. Геометрическа фигура с шест стени, които са две по две успоредни и равни. паралелепипед, паралелепипеда, паралелепипедът, паралелепипеди, паралелепипедите, паралелепипеда

м., само ед.
1. Успоредност.
2. Пълно съвпадане; еднаквост.
3. Спец. В езикознанието — построяване на фрази с еднаква структура. Синтактичен паралелизъм.
4. Спец. В литературата — художествен похват, при който се съпоставят образи или се повтарят стихове и мисли.
Синоними: успоредност, съотношение, съпоставяне, съвпадане, съвпадение, дублиране, повторение, еднаквост, едновременност паралелизъм, паралелизма, паралелизмът, паралелизми, паралелизмите, паралелизъма

мн. парале`лки, ж.
1. Учениците от един клас; клас.
2. Гимнастически уред с два успоредни лоста; успоредка.
Синоними: клас паралелка, паралелката, паралелки, паралелките

остар.
успоредки

мн. паралелограми, (два) паралелограма, м. Спец. Четириъгълник, чиито страни са две по две успоредни и равни, а ъглите са два остри и два тъпи; ромбоид. паралелограм, паралелограма, паралелограмът, паралелограми, паралелограмите, паралелограма

мн. пара`лизи, ж.
1. Спец. Заболяване, при което някои органи прекратяват дейността си, обездвижват се.
2. Прен. Загуба на способността за действие; застой, бездействие.
Синоними: втвърдяване, сковаване, атрофия, паралич, стагнация, застоялост, застой, затегнатост, криза парализа, парализата, парализи, парализите

парализи`раш, несв. и св.
1. Прекратявам дейността на някакъв орган от тялото.
2. Прен. Лишавам от възможност за изпълнение на обичайната дейност. Стачката парализира целия транспорт.
парализирам се. 1. — Търпя парализа. Парализира се преди няколко години и оттогава е на легло.
2. Прен. Вцепенявам се от страх, ужас и под.
Синоними: атрофирам, сковавам, схващам, вцепенявам, вдървявам, вкаменявам, вковавам, осуетявам, спъвам, парирам, отклонявам, отбивам, спирам, възпрепятствувам, попречвам, притъпявам парализирам, парализираме, парализираш, парализирате, парализира, парализират, парализирах, парализирахме, парализира, парализирахте, парализира, парализираха, парализирах, парализирахме, парализираше, парализирахте, парализираше, парализираха, парализирал съм, парализирала съм, парализирало съм, парализирали сме, парализирал си, парализирала си, парализирало си, парализирали сте, парализирал е, парализирала е, парализирало е, парализирали са, бях парализирал, бях парализирала, бях парализирало, бяхме парализирали, беше парализирал, беше парализирала

мн. паралити`ци, м. Парализиран човек. паралитик, паралитика, паралитикът, паралитици, паралитиците, паралитици, паралитико

м., само ед. Парализа.
* Детски паралич. — Заразна болест, която поразява целия организъм и води до атрофия на крайниците; полиомиелит.
Синоними: парализа, атрофия, вдървяване паралич, паралича, параличът, параличи, параличите, паралича

мн. паралии, ж. <em>Остар.</em> Ниска кръгла маса. <br /><br />----<br /><br />ед. неизм., мн. паралии, прил. Разг. Богат, имотен. Паралия е, да плаща!
Синоними: богат, богаташ, състоятелен, имотен, заможен, който разполага паралия, паралията, паралията, паралии, паралиите, паралии, паралийо

Непреднамерено, за разлика от софистиката, нарушаване на законите в правилата на логиката, което лишава разсъждението от доказателна сила и обикновено довежда до неистинни заключения. паралогизъм, паралогизма, паралогизмът, паралогизми, паралогизмите, паралогизъма

мед. Възпаление на параметриума.

мед. Пространството между двата листа на широката маточна връзка (ligamentum latum uteri), встрани от ръбовете на матката, което съдържа съединителна тъкан, съдове, нерви, фиброзни или мускулно-фиброзни връзки.

мн. параметри, (два) параметъра, м. Величина, размер, който характеризира основните свойства на предметите и явленията.
Синоними: настройка параметър, параметъра, параметърът, параметри, параметрите, параметъра

мед. Лъжливи спомени — разстройство на паметта, при което възникват лъжливи спомени за събития, които никога не са се случвали. парамнезия, парамнезията, парамнезии, парамнезиите

мн. парапети, (два) парапета, м. Невисока стена, ограда на мост, балкон, стълби и под., която предпазва; перила. Парапет на тераса.
Синоними: ограда, перила, корниз, зид, решетъчна преграда, балюстрада парапет, парапета, парапетът, парапети, парапетите, парапета

мед. Парализа на двата долни или на двата горни крайника. параплегия, параплегията, параплегии, параплегиите

Наука изучаваща необичайните (паранормалните) явления (телекинеза, телепатия и др. ), които не могат да бъдат обяснени с поднатите не природни закони. парапсихология, парапсихологията, парапсихологии, парапсихологиите

мед. Парасимпатиков дял на вегетативната нервна система, който забавя сърдечната дейност, свива бронхите и затруднява дишането, стимулира моторната и секреторната функция на храносмилателния тракт, релаксира сфинктера и контрахира детрузора на пикочния мехур, свива зеницата, понижава вътреочното налягане и др.

м., само ед. Спец. Кратка църковна молитва за покойник; помен.

мед. Разположен около гръдната кост.

мед. Разположен около пъпа.

мед. Разположен около уретрата.

мн. парафи, (два) парафа, м.
1. Съкратен подпис, инициал.
2. Прен. Утвърждаване на документ чрез подписване.
* Слагам параф. — Подписвам. параф, парафа, парафът, парафи, парафите, парафа

Състояние при което сексуалната личност/сексуалните предпочитания са изменени към странни, необичайни вариации. С други думи, всяко отклонение от нормалното сексуално развитие на човека.
гр. пара, изменение филия парафилия, парафилията, парафилии, парафилиите

мед. Стеснение на препуциума, който е издърпан зад главичката на пениса и не може да се върне върху нея. Получава се оток на главичката, силни болки, затруднено уриниране.

м., само ед.
1. Спец. Наситен въглеводород, лесно запалим, в газообразно, течно или твърдо състояние.
2. Бяло полупрозрачно вещество, получавано при обработка на нефт. Свещи от парафин. Течен парафин.
прил. парафинен, парафинена, парафинено, мн. парафинени.
прил. парафинов, парафинова, парафиново, мн. парафинови. парафин, парафина, парафинът, парафини, парафините, парафина

вж. парафи`н парафинен, парафинния, парафинният, парафинна, парафинната, парафинно, парафинното, парафинни, парафинните

вж. парафи`н парафинов, парафиновия, парафиновият, парафинова, парафиновата, парафиново, парафиновото, парафинови, парафиновите

парафи`раш, несв. и св.; Какво.
1. Подписвам, като поставям инициалите си.
2. Прен. Потвърждавам, давам ход на документ. парафирам, парафираме, парафираш, парафирате, парафира, парафират, парафирах, парафирахме, парафира, парафирахте, парафира, парафираха, парафирах, парафирахме, парафираше, парафирахте, парафираше, парафираха, парафирал съм, парафирала съм, парафирало съм, парафирали сме, парафирал си, парафирала си, парафирало си, парафирали сте, парафирал е, парафирала е, парафирало е, парафирали са, бях парафирал, бях парафирала, бях парафирало, бяхме парафирали, беше парафирал, беше парафирала, беше парафирало, бяхте парафирали, беше парафирал, беше парафирала, беше пара

вж. парафирам парафиране, парафирането, парафирания, парафиранията

мн. парафра`зи, ж.
1. Предаване на чужд текст със свои думи.
2. Описателно предаване на думи и изрази, например “пишещият тези редове” вместо “аз”. парафраза, парафразата, парафрази, парафразите

мн. параходи, (два) парахода, м. Плавателен съд, който се задвижва с парен двигател; кораб. Пътнически параход.
прил. параходен, параходна, параходно, мн. параходни. Параходна мачта.
същ. умал_. параходче</em>_, мн. параходчета, ср.
Синоними: лодка, кораб, плавателен съд параход, парахода, параходът, параходи, параходите, парахода