очаквателна, очаквателно, мн. очаква`телни, прил. Който съдържа или изразява очакване. Очаквателен поглед.
Синоними: изчаквателен, отлагателен очаквателен, очаквателния, очаквателният, очаквателна, очаквателната, очаквателно, очаквателното, очаквателни, очаквателните

очаро`ваш, несв. и св.; кого/какво. Предизвиквам възхищение, харесвам се много. Изпълнението му очарова публиката.
очаровам се. — Изпълвам се с възхищение.
Синоними: обайвам, омайвам, пленявам, докарвам във възторг, предизвиквам възторг, заслепявам, възхищавам, омагьосвам, удивлявам, учудвам, смайвам, слисвам, изумявам, поразявам, зашеметявам, харесвам се, нравя се, спечелвам, завладявам очаровам, очароваме, очароваш, очаровате, очарова, очароват, очаровах, очаровахме, очарова, очаровахте, очарова, очароваха, очаровах, очаровахме, очароваше, очаровахте, очароваше, очароваха, очаровал съм, очаровала съм, очаровало съм, очаровали сме, очаровал си, очаровала си, очаровало си, очаровали сте, очаровал е, очаровала е, очаровало е, очаровали са, бях очаровал, бях очаровала, бях очаровало, бяхме очаровали, беше очаровал, беше очаровала, беше очаровало, бяхте очаровали, беше очаровал, беше очаровала, беше очаровало, бяха очаровали, ще очаровам, ще очаров

мн. очарова`ния, ср. Обаяние, прелест.
Синоними: обаяние, красота, хубост, прелест, чар, омая, възхищение, възторг, захлас, омагьосване, притегателна сила, интерес, пленителност, вълшебство, магия, романтика очарование, очарованието, очарования, очарованията

очарователна, очарователно, мн. очарова`телни, прил. Който може да очарова; възхитителен, обаятелен. Очарователно момиче.
Синоними: обаятелен, прелестен, омаен, прекрасен, пленителен, привлекателен, магически неотразим, чаровен, хубав, красив, възхитителен, дивен, удивителен, чуден, заслепителен, прелъстителен, съблазнителен, мил, приветлив, благ, ласкав, нежен, весел, поразително красив, разкошен, смайващ, примамлив, приятен, увлекателен очарователен, очарователния, очарователният, очарователна, очарователната, очарователно, очарователното, очарователни, очарователните

очебийна, очебийно, мн. очеби`йни, прил. Който много лесно се открива, много добре се забелязва. Очебийна разлика.
Синоними: очевиден, очебиещ, нагледен, ярък, блестящ, видим, забележим, явен, ясен, фрапантен, несъмнен, безспорен, безсъмнен, сигурен, осезаем, груб, крещящ, скандален, възмутителен, флагрантен, отличителен, изтъкнат, бележит, виден, изпъкващ, забележителен, характерен, поразяващ, шокиращ, ясно изразен, подчертан, решителен очебиен, очебийния, очебийният, очебийна, очебийната, очебийно, очебийното, очебийни, очебийните

очевадна, очевадно, мн. очева`дни, прил. Разг. Съвсем явен; очебиен. очеваден, очевадния, очевадният, очевадна, очевадната, очевадно, очевадното, очевадни, очевадните

мн. очева`дки, ж. Разг. Лоша, проклета жена.

мн. очева`дници, м. Разг. Лош, проклет човек. очевадник, очевадника, очевадникът, очевадници, очевадниците, очевадници, очеваднико

очевидна, очевидно, мн. очеви`дни, прил. Който е явен, не се нуждае от доказване; безспорен, несъмнен. Очевиден напредък.
Синоними: очебиен, очебиещ, нагледен, ярък, блестящ, видим, забележим, явен, ясен, фрапантен, несъмнен, безспорен, безсъмнен, сигурен, осезаем, груб, крещящ, скандален, възмутителен, флагрантен, осезателен, определен, недвусмислен, изпъкващ, забележителен, характерен, подчертан, чист, пълен, абсолютен, цял, истински, същински, разбираем, проницателен очевиден, очевидния, очевидният, очевидна, очевидната, очевидно, очевидното, очевидни, очевидните

мн. очеви`дци, м. Човек, който е наблюдавал нещо; свидетел.
Синоними: свидетел, зрител, наблюдател, присъствуващ, слушател очевидец, очевидеца, очевидецът, очевидци, очевидците, очевидци, очевидецо

мн. очеви`дки, ж. Жена очевидец. очевидка, очевидката, очевидки, очевидките

очна, очно, мн. о`чни, прил. Който се отнася до очите. Очна яма. Очни болести. очен, очния, очният, очна, очната, очно, очното, очни, очните

мн. очерци, (два) очерка м.
1. Спец. Неголямо литературно произведение, в което се описват действителни лица, събития, явления и др.
2. Сбито изложение върху определен въпрос.
Синоними: етюд, студия, разказ очерк, очерка, очеркът, очерци, очерците, очерка

мн. очерки`сти, м. Писател или журналист, който пише очерци. очеркист, очеркиста, очеркистът, очеркисти, очеркистите, очеркиста

очерниш, мин. св. очерних, мин. прич. оче`рнил, св. — вж. очерням. очерня, очерним, очерниш, очерните, очерни, очернят, очерних, очернихме, очерни, очернихте, очерни, очерниха, очернех, очернехме, очернеше, очернехте, очернеше, очернеха, очернил съм, очернила съм, очернило съм, очернили сме, очернил си, очернила си, очернило си, очернили сте, очернил е, очернила е, очернило е, очернили са, бях очернил, бях очернила, бях очернило, бяхме очернили, беше очернил, беше очернила, беше очернило, бяхте очернили, беше очернил, беше очернила, беше очернило, бяха очернили, ще очерня, ще очерним, ще очерниш, ще очерните, ще очерни, ще очернят, ще

очерняш, несв. и очерня, св.
1. Кого, какво. Нацапвам с черна боя. Очерни ръката си.
2. Прен. Кого. С думи или поведение опетнявам, опозорявам.
Синоними: черня, зачерням, почерням, мърся, замърсявам, омацвам, оцапвам, цапам, дамгосвам, оплесквам, измърсявам, опозорявам, позоря, петня, опетнявам, скверня, осквернявам, безчестя, злепоставям, клеветя, наклеветявам, оклеветявам, злословя, злословя по адрес на, хуля, омаловажавам, подценявам, говоря с пренебрежение, подбивам авторитета, покварявам очерням, очерняме, очерняш, очерняте, очерня, очернят, очернях, очерняхме, очерня, очерняхте, очерня, очерняха, очернях, очерняхме, очерняше, очерняхте, очерняше, очерняха, очернял съм, очерняла съм, очерняло съм, очерняли сме, очернял си, очерняла си, очерняло си, очерняли сте, очернял е, очерняла е, очерняло е, очерняли са, бях очернял, бях очерняла, бях очерняло, бяхме очерняли, беше очернял, беше очерняла, беше очерняло, бяхте очерняли, беше очернял, беше очерняла, беше очерняло, бяха очерняли, ще очерням, ще очерняме, ще очерняш, ще очерняте, ще очерня, ще очерня

очертаваш, несв. и очертая, св.; Какво.
1. Отбелязвам границите на нещо. Очертаха по-ясно линиите върху терена.
2. Чертая около нещо. Очертавам кръг около квадрата.
3. Правя да изпъкне по-добре, да се вижда по-ясно. Тясната рокля очртаваше стройната и` фигура.
4. Прен. Излагам последователно, характеризирам. Очертах събитията в последователността им.
5. Описвам в общи линии, посочвам най-същественото. Очерта бъдещия си проект.
Синоними: чертая, начертавам, рисувам, трасирам, тегля линия, разграничавам, описвам, обрисувам, давам описание, охарактеризирам, определям, отбелязвам, окачествявам, квалифицирам, скицирам очертавам, очертаваме, очертаваш, очертавате, очертава, очертават, очертавах, очертавахме, очертава, очертавахте, очертава, очертаваха, очертавах, очертавахме, очертаваше, очертавахте, очертаваше, очертаваха, очертавал съм, очертавала съм, очертавало съм, очертавали сме, очертавал си, очертавала си, очертавало си, очертавали сте, очертавал е, очертавала е, очертавало е, очертавали са, бях очертавал, бях очертавала, бях очертавало, бяхме очертавали, беше очертавал, беше очертавала, беше очертавало, бяхте очертавали, беше очертавал, беше очертавала, беше очер

мн. очерта`ния, ср. Линията, която огражда, ограничава някакво тяло. Неясните очертания на планините.
Синоними: контура, форма, профил, силует, скица, контур, линия, изрязана фигура, конфигурация, очертаване, скициране, обрисуване, изобразяване, облик, вид очертание, очертанието, очертания, очертанията

очертаеш, мин. св. очертах, мин. прич. очерта`л, св. — вж. очертавам. очертая, очертаем, очертаеш, очертаете, очертае, очертаят, очертах, очертахме, очерта, очертахте, очерта, очертаха, очертаех, очертаехме, очертаеше, очертаехте, очертаеше, очертаеха, очертал съм, очертала съм, очертало съм, очертали сме, очертал си, очертала си, очертало си, очертали сте, очертал е, очертала е, очертало е, очертали са, бях очертал, бях очертала, бях очертало, бяхме очертали, беше очертал, беше очертала, беше очертало, бяхте очертали, беше очертал, беше очертала, беше очертало, бяха очертали, ще очертая, ще очертаем, ще очертаеш, ще очертаете, ще оче

оче`ткаш, св. — вж. очетквам.

очеткваш, несв. и очеткам, св.; Кого, какво. С четкане почиствам. Очетках дрехите си.

само мн. Оптически прибор от две стъкла, прикрепени върху рамка, който се използва за коригиране на зрението или за предпазване на очите. очила, очилата

очиларят, очиларя, мн. очила`ри, м. Разг. Човек, който прави или продава очила. очилар, очиларя, очиларят, очилари, очиларите, очилари, очиларю

мн. очила`рки, ж. Вид отровна змия, която живее в Азия. очиларка, очиларката, очиларки, очиларките

очистваш, несв. и очистя, св.
1. Какво. Чистя докрай, напълно. Очистих стаята.
2. Какво. Изваждам вътрешностите на умъртвено животно, изкормвам.
3. Прен. Разг. Махам се, изчезвам, напускам. Очисти веднага помещението.
4. Прен. Убивам, умъртвявам. Очистиха го за просрочени плащания.
5. Разг. Изяждам докрай всичко.
очиствам се/очистя се. 1. — Изчиствам се, пречиствам се.
2. Разг. Изчезвам, махам се, напускам.
Синоними: чистя, почиствам, пречиствам, прочиствам, бърша, избърсвам, шетам, ошетвам, разтребвам, поразчиствам, разчиствам, премахвам, отстранявам, изчиствам очиствам, очистваме, очистваш, очиствате, очиства, очистват, очиствах, очиствахме, очиства, очиствахте, очиства, очистваха, очиствах, очиствахме, очистваше, очиствахте, очистваше, очистваха, очиствал съм, очиствала съм, очиствало съм, очиствали сме, очиствал си, очиствала си, очиствало си, очиствали сте, очиствал е, очиствала е, очиствало е, очиствали са, бях очиствал, бях очиствала, бях очиствало, бяхме очиствали, беше очиствал, беше очиствала, беше очиствало, бяхте очиствали, беше очиствал, беше очиствала, беше очиствало, бяха очиствали, ще очиствам, ще очиств

мн. очисти`телни, ср. Лекарство или друго вещество, което прочиства стомаха и червата. Дадоха му очистително преди операцията.
Синоними: разхлабително очистително, очистителното, очистителни, очистителните

очистиш, мин. св. очистих, мин. прич. очи`стил, св. — вж. очиствам. очистя, очистим, очистиш, очистите, очисти, очистят, очистих, очистихме, очисти, очистихте, очисти, очистиха, очистех, очистехме, очистеше, очистехте, очистеше, очистеха, очистил съм, очистила съм, очистило съм, очистили сме, очистил си, очистила си, очистило си, очистили сте, очистил е, очистила е, очистило е, очистили са, бях очистил, бях очистила, бях очистило, бяхме очистили, беше очистил, беше очистила, беше очистило, бяхте очистили, беше очистил, беше очистила, беше очистило, бяха очистили, ще очистя, ще очистим, ще очистиш, ще очистите, ще очисти, ще очистят, ще

очовечиш, мин. св. очовечих, мин. прич. очовечи`л, св. — вж. очовечавам. очовеча, очовечим, очовечиш, очовечите, очовечи, очовечат, очовечих, очовечихме, очовечи, очовечихте, очовечи, очовечиха, очовечах, очовечахме, очовечеше, очовечахте, очовечеше, очовечаха, очовечил съм, очовечила съм, очовечило съм, очовечили сме, очовечил си, очовечила си, очовечило си, очовечили сте, очовечил е, очовечила е, очовечило е, очовечили са, бях очовечил, бях очовечила, бях очовечило, бяхме очовечили, беше очовечил, беше очовечила, беше очовечило, бяхте очовечили, беше очовечил, беше очовечила, беше очовечило, бяха очовечили, ще очовеча, ще очовечим,

очовечаваш, несв. и очовеча, св.; Кого. Принуждавам някого да стане по-човечен.
очовечавам се/очовеча се. — Ставам по-добър, по-човечен.
Синоними: вчовечавам, облагородявам, възпитавам, вразумявам, цивилизовам, смекчавам очовечавам, очовечаваме, очовечаваш, очовечавате, очовечава, очовечават, очовечавах, очовечавахме, очовечава, очовечавахте, очовечава, очовечаваха, очовечавах, очовечавахме, очовечаваше, очовечавахте, очовечаваше, очовечаваха, очовечавал съм, очовечавала съм, очовечавало съм, очовечавали сме, очовечавал си, очовечавала си, очовечавало си, очовечавали сте, очовечавал е, очовечавала е, очовечавало е, очовечавали са, бях очовечавал, бях очовечавала, бях очовечавало, бяхме очовечавали, беше очовечавал, беше очовечавала, беше очовечавало, бяхте очовечавали, б

очове`чваш, несв. Очовечавам.

очу`каш, св. — вж. очуквам. очукам, очукаме, очукаш, очукате, очука, очукат, очуках, очукахме, очука, очукахте, очука, очукаха, очуках, очукахме, очукаше, очукахте, очукаше, очукаха, очукал съм, очукала съм, очукало съм, очукали сме, очукал си, очукала си, очукало си, очукали сте, очукал е, очукала е, очукало е, очукали са, бях очукал, бях очукала, бях очукало, бяхме очукали, беше очукал, беше очукала, беше очукало, бяхте очукали, беше очукал, беше очукала, беше очукало, бяха очукали, ще очукам, ще очукаме, ще очукаш, ще очукате, ще очука, ще очукат, ще съм очукал, ще съм очукала, ще съм очукало, ще см

очукваш, несв. и очукам, св.
1. Какво. С чукане изравнявам, поправям, изработвам.
2. Какво. С чукане повреждам. Градушката очука житата.
3. С чукане откъсвам.
4. Прен. Кого. Правя някого по-опитен след нещастия или други преживявания. Животът го очука. очуквам, очукваме, очукваш, очуквате, очуква, очукват, очуквах, очуквахме, очуква, очуквахте, очуква, очукваха, очуквах, очуквахме, очукваше, очуквахте, очукваше, очукваха, очуквал съм, очуквала съм, очуквало съм, очуквали сме, очуквал си, очуквала си, очуквало си, очуквали сте, очуквал е, очуквала е, очуквало е, очуквали са, бях очуквал, бях очуквала, бях очуквало, бяхме очуквали, беше очуквал, беше очуквала, беше очуквало, бяхте очуквали, беше очуквал, беше очуквала, беше очуквало, бяха очуквали, ще очуквам, ще очукваме, ще очукваш, ще очуквате, ще очуква, ще очуква

очупваш, несв. и очупя, св.; Какво.
1. Чупя покрай нещо. Очупиха клоните на дървото.
2. Чупя всичко.
очупвам се/очупя се. — Разг. Придобивам нужните маниери, шлайфам се.

очупиш, мин. св. очупих, мин. прич. очу`пил, св. — вж. очупвам.