мед. Болка в ухото.

отбележиш, мин. св. отбелязах, мин. прич. отбеля`зал, св. — вж. отбелязвам. отбележа, отбележим, отбележиш, отбележите, отбележи, отбележат, отбелязах, отбелязахме, отбеляза, отбелязахте, отбеляза, отбелязаха, отбележех, отбележехме, отбележеше, отбележехте, отбележеше, отбележеха, отбелязал съм, отбелязала съм, отбелязало съм, отбелязали сме, отбелязал си, отбелязала си, отбелязало си, отбелязали сте, отбелязал е, отбелязала е, отбелязало е, отбелязали са, бях отбелязал, бях отбелязала, бях отбелязало, бяхме отбелязали, беше отбелязал, беше отбелязала, беше отбелязало, бяхте отбелязали, беше отбелязал, беше отбелязала, беше отбеля

отбелязваш, несв. и отбележа, св.; Какво.
1. Слагам белег. Отбеляза докъде стига платът.
2. Прен. Изтъквам, подчертавам. Той отбеляза приноса на другите за успеха си.
3. Отпразнувам някакво събитие. Отбелязвам годишнина.
Синоними: означавам, обозначавам, определям, маркирам, поставям знак, вписвам, забелязвам, хроникирам, намеквам, споменавам, обръщам внимание, изтъквам, натъртвам, подчертавам, бележа, записвам, регистрирам, протоколирам, водя бележки, изброявам, показвам, соча, давам отбелязвам, отбелязваме, отбелязваш, отбелязвате, отбелязва, отбелязват, отбелязвах, отбелязвахме, отбелязва, отбелязвахте, отбелязва, отбелязваха, отбелязвах, отбелязвахме, отбелязваше, отбелязвахте, отбелязваше, отбелязваха, отбелязвал съм, отбелязвала съм, отбелязвало съм, отбелязвали сме, отбелязвал си, отбелязвала си, отбелязвало си, отбелязвали сте, отбелязвал е, отбелязвала е, отбелязвало е, отбелязвали са, бях отбелязвал, бях отбелязвала, бях отбелязвало, бяхме отбелязвали, беше отбелязвал, беше отбелязвала, беше отбелязвало, бяхте отбелязвали, б

отбереш, мин. св. отбрах, мин. прич. отбра`л, св. — вж. отбирам. отбера, отберем, отбереш, отберете, отбере, отберат, отбрах, отбрахме, отбра, отбрахте, отбра, отбраха, отберях, отберяхме, отбереше, отберяхте, отбереше, отберяха, отбрал съм, отбрала съм, отбрало съм, отбрали сме, отбрал си, отбрала си, отбрало си, отбрали сте, отбрал е, отбрала е, отбрало е, отбрали са, бях отбрал, бях отбрала, бях отбрало, бяхме отбрали, беше отбрал, беше отбрала, беше отбрало, бяхте отбрали, беше отбрал, беше отбрала, беше отбрало, бяха отбрали, ще отбера, ще отберем, ще отбереш, ще отберете, ще отбере, ще отберат, ще съм отбрал, ще съм отбрала, ще съ

м., само ед. Задържана част от определена сума при плащане.
Синоними: отстъпка, намаление, рабат, изваждане, удържане, намаляване, умозаключение отбив, отбива, отбивът, отбиви, отбивите, отбива

отбиваш, несв. и отбия, св.
1. Кого. Принуждавам да промени посоката си на движение, задържам. Отбих го от пътя му.
2. Какво. Променям посоката на движение, пренасочвам. Поради ремонт пътят е отбит през околните села.
3. Какво. Задържам сума при плащане, не плащам според уговореното.
4. Какво. Чрез обратно действие противодействам на удар. Отбивам топката. Отбивам атака.
5. Кого, какво. Преставам да кърмя малко. Отбих вече бебето.
6. Какво. Прекарвам определен срок някъде в изпълнение на задължение. Отбивам военна служба.
отбивам се/отбия се. 1. — Отклонявам се от посоката си.
2. Влизам някъде за малко. Отбих се в гастронома. Отбих се до леля си.
3. За малко дете или животно — преставам да суча от майка си.
* Отбива ми. — Разг. Страх ме е, срахувам се, притеснявам се, вълнувам се.• Отбивам ударите. Справям се с някого.
* Отбивам си номера. — Жарг. Извършвам нещо формално.
Синоними: отклонявам, отстранявам, отблъсквам, тласкам, изтласквам, премахвам, отхвърлям, отмятам, отвеждам, отделям, отритвам, отмахвам, махвам, отдалечавам, връщам, осуетявам, парирам, парализирам, възпирам, карам, изкарвам, излежавам отбивам, отбиваме, отбиваш, отбивате, отбива, отбиват, отбивах, отбивахме, отбива, отбивахте, отбива, отбиваха, отбивах, отбивахме, отбиваше, отбивахте, отбиваше, отбиваха, отбивал съм, отбивала съм, отбивало съм, отбивали сме, отбивал си, отбивала си, отбивало си, отбивали сте, отбивал е, отбивала е, отбивало е, отбивали са, бях отбивал, бях отбивала, бях отбивало, бяхме отбивали, беше отбивал, беше отбивала, беше отбивало, бяхте отбивали, беше отбивал, беше отбивала, беше отбивало, бяха отбивали, ще отбивам, ще отбиваме, ще отбиваш, ще отбивате, ще отбива, ще отбива

м., само ед. Диал. Хубаво и здраво грозде, оставено за съхранение по-дълго време.

отбираш, несв. и отбера, св.
1. Какво. Отделям най-хубавото, най-доброто по качество. Отбра най-едрите плодове.
2. Разг. Разбирам, имам познания в дадена област. Нищо не отбира от двигатели.
Синоними: избирам, пробирам, отделям, подбирам, предпочитам, определям, вземам, пожелавам, давам избора си, харесвам, прецеждам, разбирам, умея, мога, знам, познавам, имам представа, иде ми отръки, вещ съм, опитен съм отбирам, отбираме, отбираш, отбирате, отбира, отбират, отбирах, отбирахме, отбира, отбирахте, отбира, отбираха, отбирах, отбирахме, отбираше, отбирахте, отбираше, отбираха, отбирал съм, отбирала съм, отбирало съм, отбирали сме, отбирал си, отбирала си, отбирало си, отбирали сте, отбирал е, отбирала е, отбирало е, отбирали са, бях отбирал, бях отбирала, бях отбирало, бяхме отбирали, беше отбирал, беше отбирала, беше отбирало, бяхте отбирали, беше отбирал, беше отбирала, беше отбирало, бяха отбирали, ще отбирам, ще отбираме, ще отбираш, ще отбирате, ще отбира, ще отбира

отбиеш, мин. св. отбих, мин. прич. отби`л, св. — вж. отбивам. отбия, отбием, отбиеш, отбиете, отбие, отбият, отбих, отбихме, отби, отбихте, отби, отбиха, отбиех, отбиехме, отбиеше, отбиехте, отбиеше, отбиеха, отбил съм, отбила съм, отбило съм, отбили сме, отбил си, отбила си, отбило си, отбили сте, отбил е, отбила е, отбило е, отбили са, бях отбил, бях отбила, бях отбило, бяхме отбили, беше отбил, беше отбила, беше отбило, бяхте отбили, беше отбил, беше отбила, беше отбило, бяха отбили, ще отбия, ще отбием, ще отбиеш, ще отбиете, ще отбие, ще отбият, ще съм отбил, ще съм отбила, ще съм отбило, ще сме отбили, ще си отбил, ще си отбила, ще си о

отблагодарявам се, отблагодаряваш се, несв. и отблагодаря се, св. Отплащам се за оказана услуга или помощ.

нареч. От близко разстояние. Разгледах находката отблизо.
Синоними: наоколо, наблизо, недалеч, наблизко, от близко разстояние, от малко разстояние, близко, тясно, интимно

отблъ`сваш, несв. Отблъсквам. отблъсвам, отблъсваме, отблъсваш, отблъсвате, отблъсва, отблъсват, отблъсвах, отблъсвахме, отблъсва, отблъсвахте, отблъсва, отблъсваха, отблъсвах, отблъсвахме, отблъсваше, отблъсвахте, отблъсваше, отблъсваха, отблъсвал съм, отблъсвала съм, отблъсвало съм, отблъсвали сме, отблъсвал си, отблъсвала си, отблъсвало си, отблъсвали сте, отблъсвал е, отблъсвала е, отблъсвало е, отблъсвали са, бях отблъсвал, бях отблъсвала, бях отблъсвало, бяхме отблъсвали, беше отблъсвал, беше отблъсвала, беше отблъсвало, бяхте отблъсвали, беше отблъсвал, беше отблъсвала, беше отбл

отблъскваш, несв. и отблъсна, св.
1. Кого, какво. Отстранявам, отдалечавам чрез тласък.
2. Какво. Отбивам, отхвърлям нападение или удар. Отблъсквам нападение.
3. Прен. Кого. Предизвиквам неприятни чувства, отвращавам. Отблъскваше ни с високомерието си.
4. Прен. Не приемам, отказвам рязко. Отблъсквам нечие предложение.
Синоними: отбивам, отклонявам, парирам, отхвърлям, отчуждавам, отделям, отдалечавам отблъсквам, отблъскваме, отблъскваш, отблъсквате, отблъсква, отблъскват, отблъсквах, отблъсквахме, отблъсква, отблъсквахте, отблъсква, отблъскваха, отблъсквах, отблъсквахме, отблъскваше, отблъсквахте, отблъскваше, отблъскваха, отблъсквал съм, отблъсквала съм, отблъсквало съм, отблъсквали сме, отблъсквал си, отблъсквала си, отблъсквало си, отблъсквали сте, отблъсквал е, отблъсквала е, отблъсквало е, отблъсквали са, бях отблъсквал, бях отблъсквала, бях отблъсквало, бяхме отблъсквали, беше отблъсквал, беше отблъсквала, беше отблъсквало, бяхте отблъсквали, б

отблъснеш, мин. св. отблъснах, мин. прич. отблъ`снал, св. — вж. отблъсквам. отблъсна, отблъснем, отблъснеш, отблъснете, отблъсне, отблъснат, отблъснах, отблъснахме, отблъсна, отблъснахте, отблъсна, отблъснаха, отблъснех, отблъснехме, отблъснеше, отблъснехте, отблъснеше, отблъснеха, отблъснал съм, отблъснала съм, отблъснало съм, отблъснали сме, отблъснал си, отблъснала си, отблъснало си, отблъснали сте, отблъснал е, отблъснала е, отблъснало е, отблъснали са, бях отблъснал, бях отблъснала, бях отблъснало, бяхме отблъснали, беше отблъснал, беше отблъснала, беше отблъснало, бяхте отблъснали, беше отблъснал, беше отблъснала, беше отблъс

мн. отбля`съци, м.
1. Сияние на отразена светлина. Последни слънчеви отблясъци.
2. Прен. Остатъци, проява от нещо съществувало. Отблясъци на стара слава.
Синоними: отражение, лъч, светлина, сияние отблясък, отблясъка, отблясъкът, отблясъци, отблясъците, отблясъка

отбоят, отбоя, само ед., м. Сигнал за край на действие. Сигнал отбой след тревога.
* Бия отбой. 1. — Давам сигнал за край на някакво действие.
2. Прен. Отказвам се от предишното си мнение.
Синоними: отстъпление, оттегляне, отдръпване отбой, отбоя, отбоят, отбои, отбоите, отбоя

м., само ед.
1. Отбиране, подбиране. Естествен отбор.
2. Избрана част от нещо, най-доброто. Отбор юнаци.

—-

мн. отбори, (два) отбора, м. Група спортисти, които играят заедно в състезание срещу друга група; тим, екип. Футболен отбор.
Синоними: избор, подбор, асортимент, сортировка отбор, отбора, отборът, отбори, отборите, отбора

отборна, отборно, мн. отборни, прил. Който се отнася до отбор <em>_1 .</em><em> </em>Отборна войска.<em> <br /><br />----<br /><br />отборна, отборно, мн. отборни, прил. Който се отнася до отбор 2 . Отборно класиране._
Синоними: избран, подбран, посочен, отбран отборен, отборния, отборният, отборна, отборната, отборно, отборното, отборни, отборните

отбрадиш, мин. св. отбрадих, мин. св. отбради`л, св. — вж. отбраждам.

отбраждаш, несв. и отбрадя, св.; Кого. Разг. Свалям, махам забрадка. Отбради детето.

отбрана, отбрано, мн. отбра`ни, прил.
1. Който притежава добри качества; отделен заради качеството си. Отбрани ястия.
2. Забележителен, важен, личен. Отбрано общество.
Синоними: избран, подбран, пресят, отделен, прецеден отбран, отбрания, отбраният, отбрана, отбраната, отбрано, отбраното, отбрани, отбраните

ж., само ед.
1. Защита, действие срещу нападение.
2. Съвкупност от средства за защита от враг. Действия за осигуряване на отбраната на страната.
3. Част от спортен отбор, която защитава някакъв обект; защита. Поради слаба игра на отбраната отборът загуби.
* Гражданска отбрана. — Система от средства и действия за защита на населението при бедствия.
Синоними: защита, закрила, охрана, противодействие, война отбрана, отбраната, отбрани, отбраните

отбранителна, отбранително, мн. отбрани`телни, прил. Който се използва за отбрана, служи за отбрана. Отбранителни действия.
Синоними: защитителен, охранителен, военен отбранителен, отбранителния, отбранителният, отбранителна, отбранителната, отбранително, отбранителното, отбранителни, отбранителните

отбраниш, мин. св. отбраних, мин. прич. отбрани`л, св. — вж. отбранявам. отбраня, отбраним, отбраниш, отбраните, отбрани, отбранят, отбраних, отбранихме, отбрани, отбранихте, отбрани, отбраниха, отбранех, отбранехме, отбранеше, отбранехте, отбранеше, отбранеха, отбранил съм, отбранила съм, отбранило съм, отбранили сме, отбранил си, отбранила си, отбранило си, отбранили сте, отбранил е, отбранила е, отбранило е, отбранили са, бях отбранил, бях отбранила, бях отбранило, бяхме отбранили, беше отбранил, беше отбранила, беше отбранило, бяхте отбранили, беше отбранил, беше отбранила, беше отбранило, бяха отбранили, ще отбраня, ще отбраним,

отбраняваш, несв. и отбраня, св.; Кого, какво.
1. Отбивам противниково нападение; пазя. Отбраняваха селото цяла нощ от вражеските нападения.
2. Защитавам от нападки.
отбранявам се. 1. — Отбранявам себе си.
2. Защитавам се с доводи.
Синоними: браня, защищавам, вардя, пазя, закрилям, покровителствувам, охранявам, запазвам, предпазвам, предвардвам отбранявам, отбраняваме, отбраняваш, отбранявате, отбранява, отбраняват, отбранявах, отбранявахме, отбранява, отбранявахте, отбранява, отбраняваха, отбранявах, отбранявахме, отбраняваше, отбранявахте, отбраняваше, отбраняваха, отбранявал съм, отбранявала съм, отбранявало съм, отбранявали сме, отбранявал си, отбранявала си, отбранявало си, отбранявали сте, отбранявал е, отбранявала е, отбранявало е, отбранявали са, бях отбранявал, бях отбранявала, бях отбранявало, бяхме отбранявали, беше отбранявал, беше отбранявала, беше отбранявало, бяхте отбранявали, б

отброиш, мин. св. отброих, мин. прич. отброи`л, св. — вж. отброявам. отброя, отброим, отброиш, отброите, отброи, отброят, отброих, отброихме, отброи, отброихте, отброи, отброиха, отброях, отброяхме, отброеше, отброяхте, отброеше, отброяха, отброил съм, отброила съм, отброило съм, отброили сме, отброил си, отброила си, отброило си, отброили сте, отброил е, отброила е, отброило е, отброили са, бях отброил, бях отброила, бях отброило, бяхме отброили, беше отброил, беше отброила, беше отброило, бяхте отброили, беше отброил, беше отброила, беше отброило, бяха отброили, ще отброя, ще отброим, ще отброиш, ще отброите, ще отброи, ще отброят, ще

отброяваш, несв. и отброя, св.; Какво. Отделям с броене. Отброи сто лева.
Синоними: изброявам отброявам, отброяваме, отброяваш, отброявате, отброява, отброяват, отброявах, отброявахме, отброява, отброявахте, отброява, отброяваха, отброявах, отброявахме, отброяваше, отброявахте, отброяваше, отброяваха, отброявал съм, отброявала съм, отброявало съм, отброявали сме, отброявал си, отброявала си, отброявало си, отброявали сте, отброявал е, отброявала е, отброявало е, отброявали са, бях отброявал, бях отброявала, бях отброявало, бяхме отброявали, беше отброявал, беше отброявала, беше отброявало, бяхте отброявали, беше отброявал, беше отброявала, беше отбр

отбягваш, несв. и отбягна, св.
1. Кого. Не желая да се срещна с някого, страня. Защо ме отбягваш?
2. Какво. Старая се да отклоня, да избягна. Отбягвам въпросите му. Отбягвам пържена храна.
Синоними: страня, не припарвам, държа се настрана, дърпам се, дърпам се настрана, тегля се, избягвам, заобикалям, отдалечавам се, манкирам, лавирам, изплъзвам се, маневрирам, отклонявам се, клинча, изклинчвам, отблъсквам, предотвратявам, измъквам се от, изплъзвам се от, отдръпвам се отбягвам, отбягваме, отбягваш, отбягвате, отбягва, отбягват, отбягвах, отбягвахме, отбягва, отбягвахте, отбягва, отбягваха, отбягвах, отбягвахме, отбягваше, отбягвахте, отбягваше, отбягваха, отбягвал съм, отбягвала съм, отбягвало съм, отбягвали сме, отбягвал си, отбягвала си, отбягвало си, отбягвали сте, отбягвал е, отбягвала е, отбягвало е, отбягвали са, бях отбягвал, бях отбягвала, бях отбягвало, бяхме отбягвали, беше отбягвал, беше отбягвала, беше отбягвало, бяхте отбягвали, беше отбягвал, беше отбягвала, беше отбягвало, бяха отбягвали, ще отбягвам, ще отбягв

отбегнеш, мин. св. отбягнах, мин. прич. отбя`гнал, св. — вж. отбягвам. отбягна, отбегнем, отбегнеш, отбегнете, отбегне, отбегнат, отбягнах, отбягнахме, отбягна, отбягнахте, отбягна, отбягнаха, отбегнех, отбегнехме, отбегнеше, отбегнехте, отбегнеше, отбегнеха, отбягнал съм, отбягнала съм, отбягнало съм, отбягнали сме, отбягнал си, отбягнала си, отбягнало си, отбягнали сте, отбягнал е, отбягнала е, отбягнало е, отбягнали са, бях отбягнал, бях отбягнала, бях отбягнало, бяхме отбягнали, беше отбягнал, беше отбягнала, беше отбягнало, бяхте отбягнали, беше отбягнал, беше отбягнала, беше отбягнало, бяха отбягнали, ще отбягна, ще отбегнем,

мн. отва`ри, ж. Течност, в която са варени билки или друго нещо. Оризова отвара.
Синоними: извара, запарка отвара, отварата, отвари, отварите

мн. отвара`чки, ж. Приспособление за отваряне на бутилки, буркани, консерви. Отварачка за консерви. отварачка, отварачката, отварачки, отварачките

отваряш, несв. и отворя, св.
1. Какво. Правя достъпна вътрешността на нещо, като премествам подвижна част. Отвори вратата. Отвори чантата си.
2. Какво. Слагам начало на нещо, започвам дейност в него. Отварям магазин. Отварям ново училище.
3. Започвам работа. Магазините отварят в 8 часа.
4. Какво. Разтварям нещо събрано, сгънато. Отвори очи. Отвори чадъра си.
5. Какво. Разгръщам. Отворих книгата на десета страница.
6. Какво. Правя нещо да стане възможно, предоставям. Отварям път за новите идеи.
7. Кого, какво. Придавам по-добър вид. Тази блуза те отваря.
отварям се/отворя се. 1. — Разг. Ставам общителен, разговорлив.
2. За рана — спира да зараства.
3. За цвете — разцъфва.
* Отварям очите (на някого). — Карам го да види истинското положение.
* Отваряй се очите. — Внимавай!
* Отварям дума. — Заговорвам.
* Отварям очи. — Събуждам се.
Синоними: разтварям, разгръщам, разгъвам, разкривам, откривам, открехвам, разкопчавам, развързвам, разхлабвам, разопаковам отварям, отваряме, отваряш, отваряте, отваря, отварят, отварях, отваряхме, отваря, отваряхте, отваря, отваряха, отварях, отваряхме, отваряше, отваряхте, отваряше, отваряха, отварял съм, отваряла съм, отваряло съм, отваряли сме, отварял си, отваряла си, отваряло си, отваряли сте, отварял е, отваряла е, отваряло е, отваряли са, бях отварял, бях отваряла, бях отваряло, бяхме отваряли, беше отварял, беше отваряла, беше отваряло, бяхте отваряли, беше отварял, беше отваряла, беше отваряло, бяха отваряли, ще отварям, ще отваряме, ще отваряш, ще отваряте, ще отваря, ще отваря

отведеш, мин. св. отведох, мин. прич. отве`л, св. — вж. отвеждам. отведа, отведем, отведеш, отведете, отведе, отведат, отведох, отведохме, отведе, отведохте, отведе, отведоха, отведях, отведяхме, отведеше, отведяхте, отведеше, отведяха, отвел съм, отвела съм, отвело съм, отвели сме, отвел си, отвела си, отвело си, отвели сте, отвел е, отвела е, отвело е, отвели са, бях отвел, бях отвела, бях отвело, бяхме отвели, беше отвел, беше отвела, беше отвело, бяхте отвели, беше отвел, беше отвела, беше отвело, бяха отвели, ще отведа, ще отведем, ще отведеш, ще отведете, ще отведе, ще отведат, ще съм отвел, ще съм отвела, ще съм отвело, ще сме отвели

нареч.
1. Изведнъж, внезапно.
2. На един път, с едно действие. Отведнъж успя.
Синоними: изведнъж, из един път, на един път, с един замах, неочаквано, изневиделица

отвеждаш, несв. и отведа, св.
1. Кого, какво. Водя на друго място, другаде. Отведоха госта в хотела. Пътят ни отвежда в гората.
2. Диал. Превивам лоза, като я заравям в земята, за да се окорени.
Синоними: извеждам, оттеглям, отстранявам, извличам, откарвам, прекарвам, измъквам, водя, завеждам, отмахвам, премахвам, махвам, отбивам, отклонявам, отдръпвам, мъкна, отмъквам, открадвам, отвличам, съпровождам, ескортирам отвеждам, отвеждаме, отвеждаш, отвеждате, отвежда, отвеждат, отвеждах, отвеждахме, отвежда, отвеждахте, отвежда, отвеждаха, отвеждах, отвеждахме, отвеждаше, отвеждахте, отвеждаше, отвеждаха, отвеждал съм, отвеждала съм, отвеждало съм, отвеждали сме, отвеждал си, отвеждала си, отвеждало си, отвеждали сте, отвеждал е, отвеждала е, отвеждало е, отвеждали са, бях отвеждал, бях отвеждала, бях отвеждало, бяхме отвеждали, беше отвеждал, беше отвеждала, беше отвеждало, бяхте отвеждали, беше отвеждал, беше отвеждала, беше отвеждало, бяха отвеждали, ще отвеждам, ще отвежд

нареч. Разг. Винаги, от много отдавна.

мн. отве`рстия, ср. Отвърстие.
Синоними: отвор, дупка, цепка, цепнатина, пролука, пробив, пукнатина, разрез, изход, излаз, врата, гърло, уста отверстие, отверстието, отверстия, отверстията

мн. отве`ртки, ж. Инструмент за завиване и отвиване на винтове. отвертка, отвертката, отвертки, отвертките

мн. отвеси, (два) отвеса, м. Приспособление от метална тежест, окачена на свободен конец или връв, с което се определя вертикално положение (напр. при строителство). отвес, отвеса, отвесът, отвеси, отвесите, отвеса

отвесна, отвесно, мн. отве`сни, прил.
1. Който сключва пръв ъгъл с основата, от която се издига; перпендикулярен, вертикален.
2. Много стръмен. Отвесни скали. Отвесен бряг.
Синоними: изправен, прав, вертикален, перпендикулярен, стръмен, грубичък, безцеремонен, открит, откровен отвесен, отвесния, отвесният, отвесна, отвесната, отвесно, отвесното, отвесни, отвесните

мн. отве`тници, м. Спец. Лице, срещу което е предявен съдебен иск. ответник, ответника, ответникът, ответници, ответниците, ответници, ответнико

мн. отве`тници, ж. Жена ответник. ответница, ответницата, ответници, ответниците

отвееш, мин. св. отвях, мин. прич. отвя`л, св. — вж. отвявам. отвея, отвеем, отвееш, отвеете, отвее, отвеят, отвях, отвяхме, отвя, отвяхте, отвя, отвяха, отвеех, отвеехме, отвееше, отвеехте, отвееше, отвееха, отвял съм, отвяла съм, отвяло съм, отвели сме, отвял си, отвяла си, отвяло си, отвели сте, отвял е, отвяла е, отвяло е, отвели са, бях отвял, бях отвяла, бях отвяло, бяхме отвели, беше отвял, беше отвяла, беше отвяло, бяхте отвели, беше отвял, беше отвяла, беше отвяло, бяха отвели, ще отвея, ще отвеем, ще отвееш, ще отвеете, ще отвее, ще отвеят, ще съм отвял, ще съм отвяла, ще съм отвяло, ще сме отвели, ще си отвял, ще си отвяла, ще си о

отвееш, мин. св. отвях, мин. прич. отвя`л, св. — вж. отвявам. отвея, отвеем, отвееш, отвеете, отвее, отвеят, отвях, отвяхме, отвя, отвяхте, отвя, отвяха, отвеех, отвеехме, отвееше, отвеехте, отвееше, отвееха, отвял съм, отвяла съм, отвяло съм, отвели сме, отвял си, отвяла си, отвяло си, отвели сте, отвял е, отвяла е, отвяло е, отвели са, бях отвял, бях отвяла, бях отвяло, бяхме отвели, беше отвял, беше отвяла, беше отвяло, бяхте отвели, беше отвял, беше отвяла, беше отвяло, бяха отвели, ще отвея, ще отвеем, ще отвееш, ще отвеете, ще отвее, ще отвеят, ще съм отвял, ще съм отвяла, ще съм отвяло, ще сме отвели, ще си отвял, ще си отвяла, ще си о

отвееш, мин. св. отвях, мин. прич. отвя`л, св. — вж. отвявам. отвея, отвеем, отвееш, отвеете, отвее, отвеят, отвеях, отвеяхме, отвея, отвеяхте, отвея, отвеяха, отвеех, отвеехме, отвееше, отвеехте, отвееше, отвееха, отвеял съм, отвеяла съм, отвеяло съм, отвеяли сме, отвеял си, отвеяла си, отвеяло си, отвеяли сте, отвеял е, отвеяла е, отвеяло е, отвеяли са, бях отвеял, бях отвеяла, бях отвеяло, бяхме отвеяли, беше отвеял, беше отвеяла, беше отвеяло, бяхте отвеяли, беше отвеял, беше отвеяла, беше отвеяло, бяха отвеяли, ще отвея, ще отвеем, ще отвееш, ще отвеете, ще отвее, ще отвеят, ще съм отвеял, ще съм отвеяла, ще съм отвеяло, ще сме отв

отвиваш, несв. и отвия, св.
1. Кого, какво. Свалям, махам завивка.
2. Какво. Развивам. Отвий малко конец от макарата.
3. Какво. Отвинтвам. Отвий този болт.
Синоними: размотавам, развивам, разсуквам, развъртвам, отвъртвам, отвинтвам, развинтвам, откривам, разкривам, оголвам отвивам, отвиваме, отвиваш, отвивате, отвива, отвиват, отвивах, отвивахме, отвива, отвивахте, отвива, отвиваха, отвивах, отвивахме, отвиваше, отвивахте, отвиваше, отвиваха, отвивал съм, отвивала съм, отвивало съм, отвивали сме, отвивал си, отвивала си, отвивало си, отвивали сте, отвивал е, отвивала е, отвивало е, отвивали са, бях отвивал, бях отвивала, бях отвивало, бяхме отвивали, беше отвивал, беше отвивала, беше отвивало, бяхте отвивали, беше отвивал, беше отвивала, беше отвивало, бяха отвивали, ще отвивам, ще отвиваме, ще отвиваш, ще отвивате, ще отвива, ще отвива

отвиеш, мин. св. отвих, мин. прич. отви`л, св. — вж. отвивам. отвия, отвием, отвиеш, отвиете, отвие, отвият, отвих, отвихме, отви, отвихте, отви, отвиха, отвиех, отвиехме, отвиеше, отвиехте, отвиеше, отвиеха, отвил съм, отвила съм, отвило съм, отвили сме, отвил си, отвила си, отвило си, отвили сте, отвил е, отвила е, отвило е, отвили са, бях отвил, бях отвила, бях отвило, бяхме отвили, беше отвил, беше отвила, беше отвило, бяхте отвили, беше отвил, беше отвила, беше отвило, бяха отвили, ще отвия, ще отвием, ще отвиеш, ще отвиете, ще отвие, ще отвият, ще съм отвил, ще съм отвила, ще съм отвило, ще сме отвили, ще си отвил, ще си отвила, ще си о

отвлечеш, мин. св. отвлякох, мин. прич. отвля`къл, св. — вж. отвличам. отвлека, отвлечем, отвлечеш, отвлечете, отвлече, отвлекат, отвлякох, отвлякохме, отвлече, отвлякохте, отвлече, отвлякоха, отвлечах, отвлечахме, отвлечеше, отвлечахте, отвлечеше, отвлечаха, отвлякъл съм, отвлякла съм, отвлякло съм, отвлекли сме, отвлякъл си, отвлякла си, отвлякло си, отвлекли сте, отвлякъл е, отвлякла е, отвлякло е, отвлекли са, бях отвлякъл, бях отвлякла, бях отвлякло, бяхме отвлекли, беше отвлякъл, беше отвлякла, беше отвлякло, бяхте отвлекли, беше отвлякъл, беше отвлякла, беше отвлякло, бяха отвлекли, ще отвлека, ще отвлечем, ще отвлечеш, ще отвл

отвлечена, отвлечено, мн. отвле`чени, прил.
1. Представен теоретически, в обобщение, далечен от сетивата; абстрактен. Отвлечена теория.
2. Чужд на реалността, не конкретен. Отвлечени разговори.
Синоними: завлечен, похитен, задигнат, грабнат, замъкнат, отнесен, отмъкнат, абстрактен, утопичен, нереален, далеч от действителността, въображаем, имагинерен, фантастичен, фиктивен, измислен, метафизичен, идеалистичен, идеален, несъществуващ, недействителен, откъснат, невидим, неосезаем, предполагаем, невъзможен, неприложим, неосъществим, фигуративен, преносен, обособен, разнороден, нематериален, неуловим, неясен, изхабен, изтъркан, труден за разбиране, неразбираем, умозрителен, спекулативен, идеен отвлечен, отвлечения, отвлеченият, отвлечена, отвлечената, отвлечено, отвлеченото, отвлечени, отвлечените

отвличаш, несв. и отвлека, св.
1. Какво. Отнасям с влачене. Отвлече чувала в ъгъла.
2. Кого. Отвеждам насилствено, за да се изпълнят определени искания. Отвлече дъщеря му за откуп.
3. Кого, какво. Отклонявам, насочвам в друга посока. Отвличам вниманието и`.
4. Абстрахирам.
отвличам се/отвлека се. — Отклонявам се при разговор.
Синоними: завличам, отвеждам, отнасям, отнемам, мъкна, отмъквам, замъквам, извличам, измъквам, изтеглям, грабя, заграбвам, открадвам, похищвам отвличам, отвличаме, отвличаш, отвличате, отвлича, отвличат, отвличах, отвличахме, отвлича, отвличахте, отвлича, отвличаха, отвличах, отвличахме, отвличаше, отвличахте, отвличаше, отвличаха, отвличал съм, отвличала съм, отвличало съм, отвличали сме, отвличал си, отвличала си, отвличало си, отвличали сте, отвличал е, отвличала е, отвличало е, отвличали са, бях отвличал, бях отвличала, бях отвличало, бяхме отвличали, беше отвличал, беше отвличала, беше отвличало, бяхте отвличали, беше отвличал, беше отвличала, беше отвличало, бяха отвличали, ще отвличам, ще отвлич

мн. отводи, (два) отвода, м. Заявление, възражение за отстраняване от участие в нещо. Правя си отвод.
Синоними: отвеждане, отстранение, отказ, отклонение, отклоняване, отбиване отвод, отвода, отводът, отводи, отводите, отвода

отводнителна, отводнително, мн. отводни`телни, прил. Който служи за отводняване. Отводнителна система. отводнителен, отводнителния, отводнителният, отводнителна, отводнителната, отводнително, отводнителното, отводнителни, отводнителните

отводниш, мин. св. отводних, мин. прич. отводни`л, св. — вж. отводнявам. отводня, отводним, отводниш, отводните, отводни, отводнят, отводних, отводнихме, отводни, отводнихте, отводни, отводниха, отводнях, отводняхме, отводнеше, отводняхте, отводнеше, отводняха, отводнил съм, отводнила съм, отводнило съм, отводнили сме, отводнил си, отводнила си, отводнило си, отводнили сте, отводнил е, отводнила е, отводнило е, отводнили са, бях отводнил, бях отводнила, бях отводнило, бяхме отводнили, беше отводнил, беше отводнила, беше отводнило, бяхте отводнили, беше отводнил, беше отводнила, беше отводнило, бяха отводнили, ще отводня, ще отводним,

отводняваш, несв. и отводня, св.; Какво. Пресушавам влажни или блатисти места; откарвам по канал излишната вода. отводнявам, отводняваме, отводняваш, отводнявате, отводнява, отводняват, отводнявах, отводнявахме, отводнява, отводнявахте, отводнява, отводняваха, отводнявах, отводнявахме, отводняваше, отводнявахте, отводняваше, отводняваха, отводнявал съм, отводнявала съм, отводнявало съм, отводнявали сме, отводнявал си, отводнявала си, отводнявало си, отводнявали сте, отводнявал е, отводнявала е, отводнявало е, отводнявали са, бях отводнявал, бях отводнявала, бях отводнявало, бяхме отводнявали, беше отводнявал, беше отводнявала, беше отводнявало, бяхте отводнявали, б

мн. отвори, (два) отвора, м. Дупка; цепнатина в нещо; вход. В средната част на кавала има осем отвора за пръстите.
Синоними: отверстие, дупка, цепка, цепнатина, пролука, пробив, пукнатина, разрез, изход, излаз, врата, гърло, уста, бримка, клуп, примка, клетка на сито, обектив, леща, око, шлиц отвор, отвора, отворът, отвори, отворите, отвора

отворена, отворено, мн. отво`рени, прил.
1. През който може да се движи нещо. Отворен прозорец. Отворена врата.
2. Достъпен за посетители, който работи. Отворен музей.
3. Прен. Разг. За човек — общителен, буден. Отворено дете.
* Отворено писмо. — Писмо до някого, което се публикува в печата.
* С отворени очи умирам. — Умирам, без да изпълня желанията си.
* Отворен цвят. — Светъл, ярък цвят.
* Държа очите си отворени. — Внимавам.
* С отворени обятия посрещам. — С радост, с желание посрещам.
Синоними: разтворен, разкрит, явен, зейнал, открит, отракан, обигран, опитен, събуден, нестеснителен, окумуш, умен, хитър, антика, прям, общителен, разговорлив, разкопчан, развързан, разопакован, с подвижен ум отворен, отворения, отвореният, отворена, отворената, отворено, отвореното, отворени, отворените

отвориш, мин. св. отворих, мин. прич. отво`рил, св. — вж. отварям. отворя, отворим, отвориш, отворите, отвори, отворят, отворих, отворихме, отвори, отворихте, отвори, отвориха, отворех, отворехме, отвореше, отворехте, отвореше, отвореха, отворил съм, отворила съм, отворило съм, отворили сме, отворил си, отворила си, отворило си, отворили сте, отворил е, отворила е, отворило е, отворили са, бях отворил, бях отворила, бях отворило, бяхме отворили, беше отворил, беше отворила, беше отворило, бяхте отворили, беше отворил, беше отворила, беше отворило, бяха отворили, ще отворя, ще отворим, ще отвориш, ще отворите, ще отвори, ще отворят, ще

отвратена, отвратено, мн. отвратени, прил. Който е изпитал отвращение от нещо. <em>Отвратен от човешкото безсърдечие.</em><br />същ. отвратеност, отвратеността`, ж.
Синоними: погнусен, възмутен, отблъснат, отегчен отвратен, отвратения, отвратеният, отвратена, отвратената, отвратено, отвратеното, отвратени, отвратените

отвратителна, отвратително, мн. отвратителни, прил. Който предизвиква отвращение. <em>Отвратителна постъпка.</em><br />същ. отвратителност, отвратителността`, ж.
Синоними: неприятен, противен, непоносим, досаден, антипатичен, несимпатичен, лош, грозен, некрасив, неприветлив, нежелателен, възмутителен, ужасен, долен, мерзък, гнусен, гаден, мръсен, омразен, вреден, невъзможен, отблъскващ, ужасяващ, ненавистен, животински, скотски, скверен, калпав, негоден, кирлив, никакъв, ужасно скучен, проклет, мазен, крайно неприятен, дразнещ, зловонен, страхотен, страшен, страховит отвратителен, отвратителния, отвратителният, отвратителна, отвратителната, отвратително, отвратителното, отвратителни, отвратителните

вж. отврати`телен отвратителност, отвратителността, отвратителности, отвратителностите

само мн. Повратки.

отвратиш, мин. св. отвратих, мин. прич. отврати`л, св. — вж. отвращавам. отвратя, отвратим, отвратиш, отвратите, отврати, отвратят, отвратих, отвратихме, отврати, отвратихте, отврати, отвратиха, отвратях, отвратяхме, отвратеше, отвратяхте, отвратеше, отвратяха, отвратил съм, отвратила съм, отвратило съм, отвратили сме, отвратил си, отвратила си, отвратило си, отвратили сте, отвратил е, отвратила е, отвратило е, отвратили са, бях отвратил, бях отвратила, бях отвратило, бяхме отвратили, беше отвратил, беше отвратила, беше отвратило, бяхте отвратили, беше отвратил, беше отвратила, беше отвратило, бяха отвратили, ще отвратя, ще отвратим,

отвращаваш, несв. и отвратя, св.; Кого. Предизвиквам отвращение.
отвращавам се/отвратя се. — От какво. Изпитвам отвращение. Отвращавам се от думите ти.
Синоними: гнуся, погнусявам, убивам охота, отблъсквам, отблъсквам от себе си, отегчавам, досаждам, гади ми се, противно ми става, лошо ми става, възмущавам, шокирам отвращавам, отвращаваме, отвращаваш, отвращавате, отвращава, отвращават, отвращавах, отвращавахме, отвращава, отвращавахте, отвращава, отвращаваха, отвращавах, отвращавахме, отвращаваше, отвращавахте, отвращаваше, отвращаваха, отвращавал съм, отвращавала съм, отвращавало съм, отвращавали сме, отвращавал си, отвращавала си, отвращавало си, отвращавали сте, отвращавал е, отвращавала е, отвращавало е, отвращавали са, бях отвращавал, бях отвращавала, бях отвращавало, бяхме отвращавали, беше отвращавал, беше отвращавала, беше отвращавало, бяхте отвращавали, б

мн. отвраще`ния, ср. Неприятно чувство, предизвикано от някого или нещо; погнуса.
Синоними: гнусота, погнуса, гадност, втръсва не, омерзение, възмущение, презрение, омраза, ненавист, неохота, нежелание, съпротива, съпротивление, антипатия, зложелателство, позор, негодувание отвращение, отвращението, отвращения, отвращенията

нареч. От всички страни, отвсякъде. Стръмни скали отвред ограждат манастира.
Синоними: отвсякъде, от всички страни, от всъде, повсеместно

отвръщаш, несв. и отвърна, св.
1. Връщам чрез действие за нещо. Не отвръщай на злото със зло.
2. На кого. Отговарям; изричам в отговор. Тя му отвърна усмихнато: — Ще дойда!
3. На кого. Отговарям с пренебрежение; възразявам, противореча.
отвръщам се/отвърна се. — Разг.
1. Страня, избягвам някого.
2. За време — омеквам; става по-топло.
2. Овлажнявам; намокрям се. Сигурно ще вали, защото солта се е отвърнала.
Синоними: връщам, възразявам, отговарям, реагирам, противореча, отзовавам се, обаждам се отвръщам, отвръщаме, отвръщаш, отвръщате, отвръща, отвръщат, отвръщах, отвръщахме, отвръща, отвръщахте, отвръща, отвръщаха, отвръщах, отвръщахме, отвръщаше, отвръщахте, отвръщаше, отвръщаха, отвръщал съм, отвръщала съм, отвръщало съм, отвръщали сме, отвръщал си, отвръщала си, отвръщало си, отвръщали сте, отвръщал е, отвръщала е, отвръщало е, отвръщали са, бях отвръщал, бях отвръщала, бях отвръщало, бяхме отвръщали, беше отвръщал, беше отвръщала, беше отвръщало, бяхте отвръщали, беше отвръщал, беше отвръщала, беше отвръщало, бяха отвръщали, ще отвръщам, ще отвръщ

нареч. От всички страни. Отвсякъде пристигат гости.
Синоними: отвред, от всички страни, от всъде, повсеместно

нареч. От другата страна на някаква граница; оттатък. Да отидем отвъд.

—-

предлог. Изразява местоположение зад нещо. Отвъд реката се простираше обширно поле.
Синоними: оттатък, зад, от другата страна, през, отзад

отвъдна, отвъдно, мн. отвъ`дни, прил. Който се намира от другата страна; оттатъшен. На отвъдния бряг.
* От отвъдния свят. — От задгробния свят.
Синоними: оттатъшен, външен, отсрещен отвъден, отвъдния, отвъдният, отвъдна, отвъдната, отвъдно, отвъдното, отвъдни, отвъдните

отвъдиш, мин. св. отвъдих, мин. прич. отвъ`дил, св. — вж. отвъждам.

отвъждаш, несв. и отвъдя, св.; Какво. Отглеждам птици или животни в голямо количество; развъждам.
отвъждам се/отвъдя се. — Ставам, придобивам качество (обикн. негативно). Голям критикар се отвъди.
Синоними: въдя, развъждам, размножавам, умножавам, произвеждам, увеличавам, завъждам, навъждам, наплодявам, разплодявам, отглеждам отвъждам, отвъждаме, отвъждаш, отвъждате, отвъжда, отвъждат, отвъждах, отвъждахме, отвъжда, отвъждахте, отвъжда, отвъждаха, отвъждах, отвъждахме, отвъждаше, отвъждахте, отвъждаше, отвъждаха, отвъждал съм, отвъждала съм, отвъждало съм, отвъждали сме, отвъждал си, отвъждала си, отвъждало си, отвъждали сте, отвъждал е, отвъждала е, отвъждало е, отвъждали са, бях отвъждал, бях отвъждала, бях отвъждало, бяхме отвъждали, беше отвъждал, беше отвъждала, беше отвъждало, бяхте отвъждали, беше отвъждал, беше отвъждала, беше отвъждало, бяха отвъждали, ще отвъждам, ще отвъжд

нареч.
1. Вън от мястото, в което се намирам. Отвън се чу шум.
2. От други държави, от друго място. Внасям продукти отвън.
3. От външната страна. Колата отвън изглежда добре, но не знам какъв е двигателят и`.
Синоними: извън, от външната страна, вън, навън, отгоре, откъм лицето, отвънка, от чужбина, от странство, на открито

нареч. Разг. Отвън.
Синоними: отвън, извън, от външната страна, вън, навън, отгоре, откъм лицето, от чужбина, от странство

отвърнеш, мин. св. отвърнах, мин. прич. отвъ`рнал, св. — вж. отвръщам. отвърна, отвърнем, отвърнеш, отвърнете, отвърне, отвърнат, отвърнах, отвърнахме, отвърна, отвърнахте, отвърна, отвърнаха, отвърнех, отвърнехме, отвърнеше, отвърнехте, отвърнеше, отвърнеха, отвърнал съм, отвърнала съм, отвърнало съм, отвърнали сме, отвърнал си, отвърнала си, отвърнало си, отвърнали сте, отвърнал е, отвърнала е, отвърнало е, отвърнали са, бях отвърнал, бях отвърнала, бях отвърнало, бяхме отвърнали, беше отвърнал, беше отвърнала, беше отвърнало, бяхте отвърнали, беше отвърнал, беше отвърнала, беше отвърнало, бяха отвърнали, ще отвърна, ще отвърнем,

мн. отвъ`рстия, ср. Отвор, дупка в нещо.
Синоними: процеп, пролука, цепнатина, цепка отвърстие, отвърстието, отвърстия, отвърстията

нареч.
1. От вътрешната страна. Отвътре къщата е подредена, чиста.
2. От вътрешността на нещо. Отвътре излезе сестра му.
Синоними: от вътрешността, от средата, от вътрешната страна, отдолу

отвяваш, несв. и отвея, св.; Какво.
1. За вятър — отнасям нещо встрани. Вятърът отвя чадъра и`.
2. Отделям зърно от плява. Отвя ли боба?
Синоними: издухвам, отнасям, отвличам, завличам, завявам, отнемам, блъскам, нося, донасям, хвръквам, излитам, изхвърчавам, експлодирам отвявам, отвяваме, отвяваш, отвявате, отвява, отвяват, отвявах, отвявахме, отвява, отвявахте, отвява, отвяваха, отвявах, отвявахме, отвяваше, отвявахте, отвяваше, отвяваха, отвявал съм, отвявала съм, отвявало съм, отвявали сме, отвявал си, отвявала си, отвявало си, отвявали сте, отвявал е, отвявала е, отвявало е, отвявали са, бях отвявал, бях отвявала, бях отвявало, бяхме отвявали, беше отвявал, беше отвявала, беше отвявало, бяхте отвявали, беше отвявал, беше отвявала, беше отвявало, бяха отвявали, ще отвявам, ще отвяваме, ще отвяваш, ще отвявате, ще отвява, ще отвява

отгадаваш, несв. и отгадая, св. Отгатвам.
Синоними: отгатвам, разгатвам, откривам, разбирам, схващам, проумявам, досещам се, обяснявам си, познавам, тълкувам, разтълкувам, предсказвам, предвещавам, предвиждам, предугаждам, предусещам, прокобявам отгадавам, отгадаваме, отгадаваш, отгадавате, отгадава, отгадават, отгадавах, отгадавахме, отгадава, отгадавахте, отгадава, отгадаваха, отгадавах, отгадавахме, отгадаваше, отгадавахте, отгадаваше, отгадаваха, отгадавал съм, отгадавала съм, отгадавало съм, отгадавали сме, отгадавал си, отгадавала си, отгадавало си, отгадавали сте, отгадавал е, отгадавала е, отгадавало е, отгадавали са, бях отгадавал, бях отгадавала, бях отгадавало, бяхме отгадавали, беше отгадавал, беше отгадавала, беше отгадавало, бяхте отгадавали, беше отгадавал, беше отгадавала, беше отга

отгадаеш, мин. св. отгадах, мин. прич. отгада`л, св. — вж. отгадавам. отгадая, отгадаем, отгадаеш, отгадаете, отгадае, отгадаят, отгадах, отгадахме, отгада, отгадахте, отгада, отгадаха, отгадаех, отгадаехме, отгадаеше, отгадаехте, отгадаеше, отгадаеха, отгадал съм, отгадала съм, отгадало съм, отгадали сме, отгадал си, отгадала си, отгадало си, отгадали сте, отгадал е, отгадала е, отгадало е, отгадали са, бях отгадал, бях отгадала, бях отгадало, бяхме отгадали, беше отгадал, беше отгадала, беше отгадало, бяхте отгадали, беше отгадал, беше отгадала, беше отгадало, бяха отгадали, ще отгадая, ще отгадаем, ще отгадаеш, ще отгадаете, ще отг

отгатваш, несв. и отгатна, св.; Какво. Досещам се, познавам, откривам нещо неясно. Отгатнах гатанката. Отгатваше всяко нейно желание.
Синоними: разгатвам, откривам, разбирам, схващам, проумявам, досещам се, обяснявам си, познавам, тълкувам, разтълкувам, предсказвам, предвещавам, предвиждам, предугаждам, предусещам, прокобявам, гадая, налучквам, надушвам, узнавам отгатвам, отгатваме, отгатваш, отгатвате, отгатва, отгатват, отгатвах, отгатвахме, отгатва, отгатвахте, отгатва, отгатваха, отгатвах, отгатвахме, отгатваше, отгатвахте, отгатваше, отгатваха, отгатвал съм, отгатвала съм, отгатвало съм, отгатвали сме, отгатвал си, отгатвала си, отгатвало си, отгатвали сте, отгатвал е, отгатвала е, отгатвало е, отгатвали са, бях отгатвал, бях отгатвала, бях отгатвало, бяхме отгатвали, беше отгатвал, беше отгатвала, беше отгатвало, бяхте отгатвали, беше отгатвал, беше отгатвала, беше отгатвало, бяха отгатвали, ще отгатвам, ще отгатв

отгатнеш, мин. св. отгатнах, мин. прич. отга`тнал, св. — вж. отгатвам. отгатна, отгатнем, отгатнеш, отгатнете, отгатне, отгатнат, отгатнах, отгатнахме, отгатна, отгатнахте, отгатна, отгатнаха, отгатнех, отгатнехме, отгатнеше, отгатнехте, отгатнеше, отгатнеха, отгатнал съм, отгатнала съм, отгатнало съм, отгатнали сме, отгатнал си, отгатнала си, отгатнало си, отгатнали сте, отгатнал е, отгатнала е, отгатнало е, отгатнали са, бях отгатнал, бях отгатнала, бях отгатнало, бяхме отгатнали, беше отгатнал, беше отгатнала, беше отгатнало, бяхте отгатнали, беше отгатнал, беше отгатнала, беше отгатнало, бяха отгатнали, ще отгатна, ще отгатнем,

отглаголна, отглаголно, мн. отглаго`лни, прил. Спец. В граматиката — който е образуван от глагол. Отглаголни съществителни. отглаголен, отглаголния, отглаголният, отглаголна, отглаголната, отглаголно, отглаголното, отглаголни, отглаголните

нареч. Разг. Поради гладуване, от глад. Няма да умреш отглади.

м., само ед.
1. Отговор на повикване; отзив.
2. Отражение на звук, ехо.
3. Спец. В граматиката — промяна на коренната гласна при образуване на думи.
4. Прен. Поява на други събития или изказвания по повод на нещо; отзвук. Концертът имаше широк отглас в печата.
Синоними: отзвук, ек, екот, ехо, ответ, отговор, отзив, отклик, отражение отглас, отгласа, отгласът, отгласи, отгласите, отгласа

отгле`даш, несв. — вж. отглеждам. отгледам, отгледаме, отгледаш, отгледате, отгледа, отгледат, отгледах, отгледахме, отгледа, отгледахте, отгледа, отгледаха, отгледах, отгледахме, отгледаше, отгледахте, отгледаше, отгледаха, отгледал съм, отгледала съм, отгледало съм, отгледали сме, отгледал си, отгледала си, отгледало си, отгледали сте, отгледал е, отгледала е, отгледало е, отгледали са, бях отгледал, бях отгледала, бях отгледало, бяхме отгледали, беше отгледал, беше отгледала, беше отгледало, бяхте отгледали, беше отгледал, беше отгледала, беше отгледало, бяха отгледали, ще отгледам, ще отглед

отглеждаш, несв. и отгледам, св.
1. Кого. Грижа се за дете, докато порасне и стане самостоятелно. Тя е отгледала три деца.
2. Какво. Развъждам птици или други животни. Отглеждам фазани.
3. Какво. Грижа се за растения. Отглеждам рози.
Синоними: възпитавам, кърмя, откърмям, отхранвам, обучавам, подготвям, храня, изхранвам, поддържам отглеждам, отглеждаме, отглеждаш, отглеждате, отглежда, отглеждат, отглеждах, отглеждахме, отглежда, отглеждахте, отглежда, отглеждаха, отглеждах, отглеждахме, отглеждаше, отглеждахте, отглеждаше, отглеждаха, отглеждал съм, отглеждала съм, отглеждало съм, отглеждали сме, отглеждал си, отглеждала си, отглеждало си, отглеждали сте, отглеждал е, отглеждала е, отглеждало е, отглеждали са, бях отглеждал, бях отглеждала, бях отглеждало, бяхме отглеждали, беше отглеждал, беше отглеждала, беше отглеждало, бяхте отглеждали, беше отглеждал, беше отглеждала, беше отгл

отговаряш, несв. и отговоря, св.
1. Казвам това, за което ме питат. Отговори на въпроса ми!
2. Постъпвам по някакъв начин срещу действие. Отговори на удара с удар.
3. Показвам знания при изпит. Отговарям правилно.
4. Изпращам писмо, след като съм получил писмо от някого. Защо не отговаряш на писмата ми?
5. Отвръщам; говоря непочтително с възрастен човек или изобщо с друг човек.
6. Поемам отговорност за нещо или някого. Отговарям за посрещането на гостите.
Синоними: давам отговор, обаждам се, отзовавам се, откликвам, отвръщам, възразявам, реагирам, противореча, съответствувам, прилягам, съвпадам, схождам, подхождам, прилепвам, допадам, нося отговорност, кореспондирам, отивам, съответствам, задоволявам изисквания отговарям, отговаряме, отговаряш, отговаряте, отговаря, отговарят, отговарях, отговаряхме, отговаря, отговаряхте, отговаря, отговаряха, отговарях, отговаряхме, отговаряше, отговаряхте, отговаряше, отговаряха, отговарял съм, отговаряла съм, отговаряло съм, отговаряли сме, отговарял си, отговаряла си, отговаряло си, отговаряли сте, отговарял е, отговаряла е, отговаряло е, отговаряли са, бях отговарял, бях отговаряла, бях отговаряло, бяхме отговаряли, беше отговарял, беше отговаряла, беше отговаряло, бяхте отговаряли, беше отговарял, беше отговаряла, беше отго

мн. отговори, (два) отговора, м.
1. Изказване или съобщение в резултат на питане. Давам отговор на въпрос.
2. Отзвук, отглас в резултат на повикване.
3. Излагане на знания върху дадена тема или задача по време на изпит. Отличен отговор.
4. Писмо, с което се отговаря на друго писмо.
5. Резултат от решение на математическа задача. Получихте ли отговора?
6. Публикация, която съдържа опровержение, възражение или обяснение по някакъв повод.
Синоними: възражение, забележка, опровержение, реплика, ответ, отглас, отзвук, отклик, отзив, разрешение отговор, отговора, отговорът, отговори, отговорите, отговора

отговорна, отговорно, мн. отгово`рни, прил.
1. Който е длъжен да следи за нещо. Кой е отговорен за неуспеха?
2. Който има голяма отговорност. Отговорна длъжност.
Синоними: ответствен, длъжен, виновен, провинен, разумен, благонадежден, надежден, сигурен, почтен отговорен, отговорния, отговорният, отговорна, отговорната, отговорно, отговорното, отговорни, отговорните

мн. отгово`рници, м. Човек, който е натоварен да отговаря за нещо. Отговорник на група.
Синоними: уредник, ответственик, шеф, началник, ръководител, водач отговорник, отговорника, отговорникът, отговорници, отговорниците, отговорници, отговорнико

мн. отгово`рнички, ж. Жена отговорник. отговорничка, отговорничката, отговорнички, отговорничките, отговорничке

отговорността, мн. отговорности, ж.
1. Само ед. Съзнание за дълг, за поет ангажимент, за изпълнение на задължение. Проявявам голяма отговорност. Отнасям се с отговорност.
2. Задължение, натоварване с важни задължения. Поемам отговорност.
Синоними: ответственост, вина, риск, задължение, наказание, ангажимент, обвързване, наблюдение, надзор, грижа, поръчение, опека, управление, контрол отговорност, отговорността, отговорности, отговорностите

отговориш, мин. св. отговорих, мин. прич. отгово`рил, св. — вж. отговарям. отговоря, отговорим, отговориш, отговорите, отговори, отговорят, отговорих, отговорихме, отговори, отговорихте, отговори, отговориха, отговорех, отговорехме, отговореше, отговорехте, отговореше, отговореха, отговорил съм, отговорила съм, отговорило съм, отговорили сме, отговорил си, отговорила си, отговорило си, отговорили сте, отговорил е, отговорила е, отговорило е, отговорили са, бях отговорил, бях отговорила, бях отговорило, бяхме отговорили, беше отговорил, беше отговорила, беше отговорило, бяхте отговорили, беше отговорил, беше отговорила, беше отгово

отголваш, несв. и отголя, св.; Какво. Разг. Откривам, показвам голо тяло. Отголи ръката си, за да покаже белега.

отголиш, мин. прич. отголих, мин. прич. отго`лил, св. — вж. отголвам. отгоре-отгоре нареч. Повърхностно, небрежно. Прочетох вестника отгоре-отгоре.
Синоними: (нар.) повърхностно, набързо, небрежно, през куп за грош, през пръсти, неосновно, (нар.) непълно, без подробности

нареч.
1. От високо място. Отгоре градът се вижда чудесно.
2. Върху нещо. Седна отгоре.
3. От външната страна на нещо. Гърнето отгоре е изрисувано.
4. За облекло — върху, над, въз нещо. Облечи отгоре якето си.
5. В повече, в добавка, в излишък. Билетът струва 20 лева и отгоре. Отгоре на всичко е мой приятел. 6. От висша инстанция. Отгоре наредиха.
* Гледам отгоре. — Държа се високомерно, отнасям се с пренебрежение.
* Излизам отгоре. — Разг. Имам надмощие; побеждавам.
Синоними: над, върху, въз, връз, от горната страна, по повърхността, отвън, повърхностно, отвисоко, извисоко, свръх, в повече, надменно, горделиво, гордо

отгръщаш, несв. и отгърна, св.; Какво. Разтварям нещо загърнато, сгънато. Отгръщам одеялото. Отгръщам нова страница. отгръщам, отгръщаме, отгръщаш, отгръщате, отгръща, отгръщат, отгръщах, отгръщахме, отгръща, отгръщахте, отгръща, отгръщаха, отгръщах, отгръщахме, отгръщаше, отгръщахте, отгръщаше, отгръщаха, отгръщал съм, отгръщала съм, отгръщало съм, отгръщали сме, отгръщал си, отгръщала си, отгръщало си, отгръщали сте, отгръщал е, отгръщала е, отгръщало е, отгръщали са, бях отгръщал, бях отгръщала, бях отгръщало, бяхме отгръщали, беше отгръщал, беше отгръщала, беше отгръщало, бяхте отгръщали, беше отгръщал, беше отгръщала, беше отгръщало, бяха отгръщали, ще отгръщам, ще отгръщ

отгъваш, несв. и отгъна, св.; Какво.
1. Изпъвам, изравнявам загъната част. Трябва да отгънеш полата, за да я отпусна.
2. Разгъвам, развивам, свалям обвивка. отгъвам, отгъваме, отгъваш, отгъвате, отгъва, отгъват, отгъвах, отгъвахме, отгъва, отгъвахте, отгъва, отгъваха, отгъвах, отгъвахме, отгъваше, отгъвахте, отгъваше, отгъваха, отгъвал съм, отгъвала съм, отгъвало съм, отгъвали сме, отгъвал си, отгъвала си, отгъвало си, отгъвали сте, отгъвал е, отгъвала е, отгъвало е, отгъвали са, бях отгъвал, бях отгъвала, бях отгъвало, бяхме отгъвали, беше отгъвал, беше отгъвала, беше отгъвало, бяхте отгъвали, беше отгъвал, беше отгъвала, беше отгъвало, бяха отгъвали, ще отгъвам, ще отгъваме, ще отгъваш, ще отгъвате, ще отгъва, ще отгъва

вж. отгъ`вам отгъна, отгънем, отгънеш, отгънете, отгъне, отгънат, отгънах, отгънахме, отгъна, отгънахте, отгъна, отгънаха, отгънех, отгънехме, отгънеше, отгънехте, отгънеше, отгънеха, отгънал съм, отгънала съм, отгънало съм, отгънали сме, отгънал си, отгънала си, отгънало си, отгънали сте, отгънал е, отгънала е, отгънало е, отгънали са, бях отгънал, бях отгънала, бях отгънало, бяхме отгънали, беше отгънал, беше отгънала, беше отгънало, бяхте отгънали, беше отгънал, беше отгънала, беше отгънало, бяха отгънали, ще отгъна, ще отгънем, ще отгънеш, ще отгънете, ще отгъне, ще отгънат, ще

отгърнеш, мин. св. отгърнах, мин. прич. отгъ`рнал, св. — вж. отгръщам. отгърна, отгърнем, отгърнеш, отгърнете, отгърне, отгърнат, отгърнах, отгърнахме, отгърна, отгърнахте, отгърна, отгърнаха, отгърнех, отгърнехме, отгърнеше, отгърнехте, отгърнеше, отгърнеха, отгърнал съм, отгърнала съм, отгърнало съм, отгърнали сме, отгърнал си, отгърнала си, отгърнало си, отгърнали сте, отгърнал е, отгърнала е, отгърнало е, отгърнали са, бях отгърнал, бях отгърнала, бях отгърнало, бяхме отгърнали, беше отгърнал, беше отгърнала, беше отгърнало, бяхте отгърнали, беше отгърнал, беше отгърнала, беше отгърнало, бяха отгърнали, ще отгърна, ще отгърнем,

отдаваш, несв. и отдам, св.
1. Какво. Давам за временно използване. Отдавам под наем.
2. Кого, какво. Давам завинаги, жертвам, посвещавам. Отдавам живота си за свободата.
3. Какво, на кого/на какво. Приписвам. Отдавам неуспеха си на недостатъчната подготовка.
отдавам се/отдам се. 1. — Оставям се да ме владеят. Тя му се отдала.
2. Увличам се в нещо. Отдавам се на пътувания.
* Отдавам чест. — Козирувам.
Синоними: посвещавам, жертвувам, обричам, обещавам, предоставям, приписвам отдавам, отдаваме, отдаваш, отдавате, отдава, отдават, отдавах, отдавахме, отдава, отдавахте, отдава, отдаваха, отдавах, отдавахме, отдаваше, отдавахте, отдаваше, отдаваха, отдавал съм, отдавала съм, отдавало съм, отдавали сме, отдавал си, отдавала си, отдавало си, отдавали сте, отдавал е, отдавала е, отдавало е, отдавали са, бях отдавал, бях отдавала, бях отдавало, бяхме отдавали, беше отдавал, беше отдавала, беше отдавало, бяхте отдавали, беше отдавал, беше отдавала, беше отдавало, бяха отдавали, ще отдавам, ще отдаваме, ще отдаваш, ще отдавате, ще отдава, ще отдава

нареч.
1. Преди много време. Ходил съм там отдавна.
2. От дълго време насам. Отдавна не съм го виждал.
Синоними: отколе, едно време, лани, преди време, преди, открай време, от дълго време, отдавна минало, от памти века, преди много време, много отдавна, от старо време, от едно време, на времето си, някога, во време оно

отдавнашна, отдавнашно, мн. отда`внашни, прил.
1. Някогашен; който е бил отдавна.
2. Който е от преди много време. Отдавнашен приятел.
Синоними: някогашен, отколешен, предишен, далечен, минал, стар, остарял, овехтял, преминал, отдавна минал, демодиран отдавнашен, отдавнашния, отдавнашният, отдавнашна, отдавнашната, отдавнашно, отдавнашното, отдавнашни, отдавнашните

нареч. Отдалече.
Синоними: отдалеч, на разстояние

отдалечиш, мин. св. отдалечих, мин. прич. отдалечи`л, св. — вж. отдалечавам. отдалеча, отдалечим, отдалечиш, отдалечите, отдалечи, отдалечат, отдалечих, отдалечихме, отдалечи, отдалечихте, отдалечи, отдалечиха, отдалечах, отдалечахме, отдалечеше, отдалечахте, отдалечеше, отдалечаха, отдалечил съм, отдалечила съм, отдалечило съм, отдалечили сме, отдалечил си, отдалечила си, отдалечило си, отдалечили сте, отдалечил е, отдалечила е, отдалечило е, отдалечили са, бях отдалечил, бях отдалечила, бях отдалечило, бяхме отдалечили, беше отдалечил, беше отдалечила, беше отдалечило, бяхте отдалечили, беше отдалечил, беше отдалечила, беше отдале

отдалечаваш, несв. и отдалеча, св.; Кого, какво. Завеждам или изпращам далече, отстранявам.
отдалечавам се/отдалеча се. 1. — Отивам надалече. Автомобилът бързо се отдалечи.
2. Преставам да съм близък. Той се отдалечи от семейството си.
Синоними: раздалечавам, отделям, разделям, разлъчвам, отстранявам, премахвам, отхвърлям, отблъсквам, отбивам, махвам, отмахвам, отмествам, премествам, отвеждам, отмятам, извеждам, откарвам, изпъждам, отклонявам, предотвратявам, отчуждавам отдалечавам, отдалечаваме, отдалечаваш, отдалечавате, отдалечава, отдалечават, отдалечавах, отдалечавахме, отдалечава, отдалечавахте, отдалечава, отдалечаваха, отдалечавах, отдалечавахме, отдалечаваше, отдалечавахте, отдалечаваше, отдалечаваха, отдалечавал съм, отдалечавала съм, отдалечавало съм, отдалечавали сме, отдалечавал си, отдалечавала си, отдалечавало си, отдалечавали сте, отдалечавал е, отдалечавала е, отдалечавало е, отдалечавали са, бях отдалечавал, бях отдалечавала, бях отдалечавало, бяхме отдалечавали, беше отдалечавал, беше отдалечавала

нареч.
1. От далечно място. По дрехите му личи, че идва отдалече.
2. Прен. Внимателно, предпазливо. Макар че се познаваме от много време, той не ме попита веднага, а започна отдалече.

отдалечена, отдалечено, мн. отдалечени, прил.<br />1. Който се намира далече по време или място. <em>Отдалечена местност. Отдалечени събития.</em><br />2. Който се е отдалечил, отстранил от някого.<br />същ. отдалеченост, отдалечеността`, ж.
Синоними: отстранен, раздалечен, махнат, далечен, усамотен, самотен, изолиран, уединен, отделен, откъснат, оттеглен, изгонен, изпъден, изключен, отчужден, отсрочен, минал, заден, по-долен, по-лош, нечестен, непочтен, неискрен, фалшив, обособен отдалечен, отдалечения, отдалеченият, отдалечена, отдалечената, отдалечено, отдалеченото, отдалечени, отдалечените

вж. отдалече`н
Синоними: разстояние, отстояние, раздалеченост, отделеност, уединение, отдалечаване, далечина, интервал, дистанция отдалеченост, отдалечеността, отдалечености, отдалеченостите

отдадеш, мин. св. отдадох, мин. прич. отда`л, св. — вж. отдавам. отдам, отдадем, отдадеш, отдадете, отдаде, отдадат, отдадох, отдадохме, отдаде, отдадохте, отдаде, отдадоха, отдадях, отдадяхме, отдадеше, отдадяхте, отдадеше, отдадяха, отдал съм, отдала съм, отдало съм, отдали сме, отдал си, отдала си, отдало си, отдали сте, отдал е, отдала е, отдало е, отдали са, бях отдал, бях отдала, бях отдало, бяхме отдали, беше отдал, беше отдала, беше отдало, бяхте отдали, беше отдал, беше отдала, беше отдало, бяха отдали, ще отдам, ще отдадем, ще отдадеш, ще отдадете, ще отдаде, ще отдадат, ще съм отдал, ще съм отдала, ще съм отдало, ще сме отдали, щ

мн. отдели, (два) отдела, м.
1. Подразделение на учреждение, влизащо в състава на организирано цяло. Справочен отдел в библиотека. Учебен отдел. Отдел ТРЗ.
2. Част от литературна творба или от печатно произведение, обединена тематично.
Синоними: отделение, поделение, раздел, разклонение, отрасъл, бранш, клон, секция, параграф, управление, дирекция, служба, факултет, катедра, цех, работилница, ателие, фабрика, завод, част, подразделение, участък отдел, отдела, отделът, отдели, отделите, отдела

отделна, отделно, мн. отделни, прил.<br />1. Който не е с другите; самостоен, обособен. <em>Живее в отделно жилище.</em><br />2. Единичен, особен. <em>Имам отделни забележки към изложението.</em><br />същ. отделеност, отделеността`, ж.
Синоними: самостоен, самостоятелен, обособен, независим, самобитен, особен, различен, друг, разделен, бамбашка, самотен, сам, уединен, откъснат, изолиран, частичен, определен, предназначен, предопределен, отреден, избран, отбран, подбран, пресят, прецеден, запазен, резервиран, индивидуален, единичен, личен, частен, специфичен, отстранен, отдалечен, специален, усамотен, случаен, неочакван отделен, отделния, отделният, отделна, отделната, отделно, отделното, отделни, отделните

отделна, отделно, мн. отделни, прил.<br />1. Който не е с другите; самостоен, обособен. <em>Живее в отделно жилище.</em><br />2. Единичен, особен. <em>Имам отделни забележки към изложението.</em><br />същ. отделеност, отделеността`, ж.
Синоними: самостоен, самостоятелен, обособен, независим, самобитен, особен, различен, друг, разделен, бамбашка, самотен, сам, уединен, откъснат, изолиран, частичен, определен, предназначен, предопределен, отреден, избран, отбран, подбран, пресят, прецеден, запазен, резервиран, индивидуален, единичен, личен, частен, специфичен, отстранен, отдалечен, специален, усамотен, случаен, неочакван отделен, отделения, отделеният, отделена, отделената, отделено, отделеното, отделени, отделените

мн. отделе`ния, ср.
1. Част от постройка или учреждение. Гинекологично отделение.
2. Остар. Един от първите четири класа в началното училище.
Синоними: преграда, отдел, секция, клон, поделение, дял, раздел, част, подразделение, участък отделение, отделението, отделения, отделенията

вж. отде`лен
Синоними: разделност, обособеност, откъснатост, отдалеченост отделеност, отделеността, отделености, отделеностите

отделителна, отделително, мн. отдели`телни, прил. Който служи за отделяне. Отделителна система. отделителен, отделителния, отделителният, отделителна, отделителната, отделително, отделителното, отделителни, отделителните

отделиш, мин. св. отделих, мин. прич. отдели`л, св. — вж. отделям. отделя, отделим, отделиш, отделите, отдели, отделят, отделих, отделихме, отдели, отделихте, отдели, отделиха, отделях, отделяхме, отделеше, отделяхте, отделеше, отделяха, отделил съм, отделила съм, отделило съм, отделили сме, отделил си, отделила си, отделило си, отделили сте, отделил е, отделила е, отделило е, отделили са, бях отделил, бях отделила, бях отделило, бяхме отделили, беше отделил, беше отделила, беше отделило, бяхте отделили, беше отделил, беше отделила, беше отделило, бяха отделили, ще отделя, ще отделим, ще отделиш, ще отделите, ще отдели, ще отделят, ще

отделяш, несв. и отделя, св.
1. Какво. Вземам част от нещо, разединявам. Отделям развалените плодове от здравите.
2. Кого, какво. Разделям хора или животни. Отдели агнетата от овцете.
3. Спестявам. Отделям пари за после.
4. Изпускам, излъчвам. При фотосинтеза растенията отделят кислород.
отделям се/отделя се. 1. — Ставам самостоятелен, заживявам в друго жилище. Децата му се отделиха.
2. Изпускам се, излъчвам се. При горене се отделя топлина.
* Отделям от залъка си. — Разг. Пестя, като се лишавам от най-необходимото.
Синоними: отстранявам, отблъсквам, отдалечавам, раздалечавам, разделям, отмахвам, отклонявам, уединявам, усамотявам, разгонвам, пъдя, разпъждам, цепя, разцепвам, разкъсвам, посвещавам, отдавам, отреждам, определям, предназначавам, предопределям, давам, пестя, кътам, скътвам, пазя, запазвам, издавам, изпускам, изхвърлям, излъчвам, изолирам, изригвам, избълвам, изтласквам, изтиквам, откъсвам, отвързвам, оттеглям, отчуждавам, разлъчвам, разединявам, деля, отлъчвам отделям, отделяме, отделяш, отделяте, отделя, отделят, отделях, отделяхме, отделя, отделяхте, отделя, отделяха, отделях, отделяхме, отделяше, отделяхте, отделяше, отделяха, отделял съм, отделяла съм, отделяло съм, отделяли сме, отделял си, отделяла си, отделяло си, отделяли сте, отделял е, отделяла е, отделяло е, отделяли са, бях отделял, бях отделяла, бях отделяло, бяхме отделяли, беше отделял, беше отделяла, беше отделяло, бяхте отделяли, беше отделял, беше отделяла, беше отделяло, бяха отделяли, ще отделям, ще отделяме, ще отделяш, ще отделяте, ще отделя, ще отделя

нареч. Отзад. Той идва отдире.

м., само ед.
1. Време за възстановяване от работа; кратка почивка. След кратък отдих продължиха работата си.
2. Свободен от служебни ангажименти период; почивка. Дом за отдих.
Синоними: почивка, отмора, облекчение, спокойствие, мир, пауза, прекъсване, спирка, ваканция, отпуска, поемане на дъх, кратка почивка, покой отдих, отдиха, отдихът, отдихи, отдихите, отдиха

нареч.
1. От долната страна. Отдолу се зачу песен.
2. В долната част. Най-отдолу в библиотеката са книгите, които използвам всеки ден.
3. За облекло — под друго. Облече ли нещо топло отдолу?
* Премервам отдолу догоре (някого). — Разг. Гледам изпитателно, с недоволство или с любопитство.
Синоними: от долната страна, от ниско, от дълбочина, от низините, изпод

отдръпваш, несв. и отдръпна, св.; Кого, какво. С дърпане премествам, отдалечавам. Отдръпнете децата от пристигащия влак.
отдръпвам се/отдръпна се. 1. — Отмествам се встрани.
2. Прен. Оттеглям се от участие в някаква работа или прекратявам близостта си с някого. отдръпвам, отдръпваме, отдръпваш, отдръпвате, отдръпва, отдръпват, отдръпвах, отдръпвахме, отдръпва, отдръпвахте, отдръпва, отдръпваха, отдръпвах, отдръпвахме, отдръпваше, отдръпвахте, отдръпваше, отдръпваха, отдръпвал съм, отдръпвала съм, отдръпвало съм, отдръпвали сме, отдръпвал си, отдръпвала си, отдръпвало си, отдръпвали сте, отдръпвал е, отдръпвала е, отдръпвало е, отдръпвали са, бях отдръпвал, бях отдръпвала, бях отдръпвало, бяхме отдръпвали, беше отдръпвал, беше отдръпвала, беше отдръпвало, бяхте отдръпвали, беше отдръпвал, беше отдръпвала, беше отдр

отдръпнеш, мин. св. отдръпнах, мин. прич. отдръ`пнал, св. — вж. отдръпвам. отдръпна, отдръпнем, отдръпнеш, отдръпнете, отдръпне, отдръпнат, отдръпнах, отдръпнахме, отдръпна, отдръпнахте, отдръпна, отдръпнаха, отдръпнех, отдръпнехме, отдръпнеше, отдръпнехте, отдръпнеше, отдръпнеха, отдръпнал съм, отдръпнала съм, отдръпнало съм, отдръпнали сме, отдръпнал си, отдръпнала си, отдръпнало си, отдръпнали сте, отдръпнал е, отдръпнала е, отдръпнало е, отдръпнали са, бях отдръпнал, бях отдръпнала, бях отдръпнало, бяхме отдръпнали, беше отдръпнал, беше отдръпнала, беше отдръпнало, бяхте отдръпнали, беше отдръпнал, беше отдръпнала, беше отдръп

мн. отдушници, (два) отдушника, м.
1. Отвор за пречистване на въздуха в помещение.
2. Прен. Това, което дава възможност да се излезе от някакво мъчително душевно състояние. Намери отдушник за самотата си в разговорите с другите.
Синоними: отвор, разтуха, забрава, утеха, утешение, примирение, успокоение, облекчение, комин, бойница, амбразура, мазгал отдушник, отдушника, отдушникът, отдушници, отдушниците, отдушника

отдъхваш, несв. и отдъхна, св. Прекъсвам работа за кратка почивка. Оставете ме да отдъхна малко.
отдъхвам си/отдъхна си. 1. — Отдъхвам, почивам си.
2. Успокоявам се. Ох, отдъхнах си! отдъхвам, отдъхваме, отдъхваш, отдъхвате, отдъхва, отдъхват, отдъхвах, отдъхвахме, отдъхва, отдъхвахте, отдъхва, отдъхваха, отдъхвах, отдъхвахме, отдъхваше, отдъхвахте, отдъхваше, отдъхваха, отдъхвал съм, отдъхвала съм, отдъхвало съм, отдъхвали сме, отдъхвал си, отдъхвала си, отдъхвало си, отдъхвали сте, отдъхвал е, отдъхвала е, отдъхвало е, отдъхвали са, бях отдъхвал, бях отдъхвала, бях отдъхвало, бяхме отдъхвали, беше отдъхвал, беше отдъхвала, беше отдъхвало, бяхте отдъхвали, беше отдъхвал, беше отдъхвала, беше отдъхвало, бяха отдъхвали, ще отдъхвам, ще отдъхв

отдъхнеш, мин. св. отдъхнах, мин. прич. отдъ`хнал, св. — вж. отдъхвам. отдъхна, отдъхнем, отдъхнеш, отдъхнете, отдъхне, отдъхнат, отдъхнах, отдъхнахме, отдъхна, отдъхнахте, отдъхна, отдъхнаха, отдъхнех, отдъхнехме, отдъхнеше, отдъхнехте, отдъхнеше, отдъхнеха, отдъхнал съм, отдъхнала съм, отдъхнало съм, отдъхнали сме, отдъхнал си, отдъхнала си, отдъхнало си, отдъхнали сте, отдъхнал е, отдъхнала е, отдъхнало е, отдъхнали са, бях отдъхнал, бях отдъхнала, бях отдъхнало, бяхме отдъхнали, беше отдъхнал, беше отдъхнала, беше отдъхнало, бяхте отдъхнали, беше отдъхнал, беше отдъхнала, беше отдъхнало, бяха отдъхнали, ще отдъхна, ще отдъхнем,

нареч. От дясната страна. Тя седи отдясно. Изстрелът дойде отдясно.

отегчиш, мин. св. отегчих, мин. прич. отегчи`л, св. — вж. отегчавам. отегча, отегчим, отегчиш, отегчите, отегчи, отегчат, отегчих, отегчихме, отегчи, отегчихте, отегчи, отегчиха, отегчах, отегчахме, отегчеше, отегчахте, отегчеше, отегчаха, отегчил съм, отегчила съм, отегчило съм, отегчили сме, отегчил си, отегчила си, отегчило си, отегчили сте, отегчил е, отегчила е, отегчило е, отегчили са, бях отегчил, бях отегчила, бях отегчило, бяхме отегчили, беше отегчил, беше отегчила, беше отегчило, бяхте отегчили, беше отегчил, беше отегчила, беше отегчило, бяха отегчили, ще отегча, ще отегчим, ще отегчиш, ще отегчите, ще отегчи, ще отегчат, ще

отегчаваш, несв. и отегча, св.; Кого. Причинявам тягостно чувство, досаждам. Този филм ме отегчава. – отегчавам се/отегча се. Става ми тягостно, досажда ми. Отегчих се от дългите разговори.
Синоними: досаждам, притеснявам, дотягам, омръзвам, опротивявам, нервирам, смущавам, ядосвам, сърдя, разсърдвам, безпокоя, отвращавам, гнетя, тормозя, вадя душата на, не оставям на мира, уморявам отегчавам, отегчаваме, отегчаваш, отегчавате, отегчава, отегчават, отегчавах, отегчавахме, отегчава, отегчавахте, отегчава, отегчаваха, отегчавах, отегчавахме, отегчаваше, отегчавахте, отегчаваше, отегчаваха, отегчавал съм, отегчавала съм, отегчавало съм, отегчавали сме, отегчавал си, отегчавала си, отегчавало си, отегчавали сте, отегчавал е, отегчавала е, отегчавало е, отегчавали са, бях отегчавал, бях отегчавала, бях отегчавало, бяхме отегчавали, беше отегчавал, беше отегчавала, беше отегчавало, бяхте отегчавали, беше отегчавал, беше отегчавала, беше отег

ср., само ед. Чувство на тягост, досада, неудоволствие.
Синоними: досада, скука, съклет, тягост, монотонност, досадливост, безпокойство, смущение, неприятност, огорчение, гняв, мъка, недоволство, тегота отегчение, отегчението, отегчения, отегченията

отегчителна, отегчително, мн. отегчителни, прил. Който причинява отегчение; досаден. <em>Отегчителен доклад.</em><br />същ. отегчителност, отегчителността`, ж.
Синоними: досаден, скучен, тягостен, непоносим, неприятен, монотонен, еднообразен, мъчителен, притеснителен, неинтересен, дотеглив, досадлив, омразен, отвратителен, сух, многословен, разтеглен, разлят, настойчив, упорит, натрапничав, прозаичен, пуст, печален, тъжен, нерадостен, потиснат, меланхоличен отегчителен, отегчителния, отегчителният, отегчителна, отегчителната, отегчително, отегчителното, отегчителни, отегчителните

вж. отегчи`телен
Синоними: многословие, разтегленост, разлятост, скучност, еднообразие, монотонност отегчителност, отегчителността, отегчителности, отегчителностите

отежниш, мин. св. отежних, мин. прич. отежни`л, св. — вж. отежнявам.

отежняваш, несв. и отежня, св.; Какво. Правя нещо да стане по-трудно, по-тежко. Има обстоятелства, които отежняват вината му.

отечеш, мин. св. отекох, мин. прич. отекъл, св. — вж. отичам. отека, отечем, отечеш, отечете, отече, отекат, отекох, отекохме, отече, отекохте, отече, отекоха, отечах, отечахме, отечеше, отечахте, отечеше, отечаха, отекъл съм, отекла съм, отекло съм, отекли сме, отекъл си, отекла си, отекло си, отекли сте, отекъл е, отекла е, отекло е, отекли са, бях отекъл, бях отекла, бях отекло, бяхме отекли, беше отекъл, беше отекла, беше отекло, бяхте отекли, беше отекъл, беше отекла, беше отекло, бяха отекли, ще отека, ще отечем, ще отечеш, ще отечете, ще отече, ще отекат, ще съм отекъл, ще съм отекла, ще съм отекло, ще сме отекли, ще си отекъл, ще с оттека се оттечеш се, мин. св. оттекох се, мин. прич. оттекъл се, св. — вж. оттичам се. оттека, оттечем, оттечеш, оттечете, оттече, оттекат, оттекох, оттекохме, оттече, оттекохте, оттече, оттекоха, оттечах, оттечахме, оттечеше, оттечахте, оттечеше, оттечаха, оттекъл съм, оттекла съм, оттекло съм, оттекли сме, оттекъл си, оттекла си, оттекло си, оттекли сте, оттекъл е, оттекла е, оттекло е, оттекли са, бях оттекъл, бях оттекла, бях оттекло, бяхме оттекли, беше оттекъл, беше оттекла, беше оттекло, бяхте оттекли, беше оттекъл, беше оттекла, беше оттекло, бяха оттекли, ще оттека, ще оттечем, ще оттечеш, ще оттечете, ще оттече, ще оттекат, ще съм оттекъл, ще съм

отекваш, несв. и отекна, св.
1. За звук — чувам се на голямо разстояние, разпространявам се; ехтя, кънтя. Писъкът отекна в цялото село.
2. Давам ехо, отзовавам се.
Синоними: откликвам, отразявам, проехтявам, ехтя, еча, кънтя, буча, звуча, прозвучавам, отеквам се отеквам, отекваме, отекваш, отеквате, отеква, отекват, отеквах, отеквахме, отеква, отеквахте, отеква, отекваха, отеквах, отеквахме, отекваше, отеквахте, отекваше, отекваха, отеквал съм, отеквала съм, отеквало съм, отеквали сме, отеквал си, отеквала си, отеквало си, отеквали сте, отеквал е, отеквала е, отеквало е, отеквали са, бях отеквал, бях отеквала, бях отеквало, бяхме отеквали, беше отеквал, беше отеквала, беше отеквало, бяхте отеквали, беше отеквал, беше отеквала, беше отеквало, бяха отеквали, ще отеквам, ще отекваме, ще отекваш, ще отеквате, ще отеква, ще отеква

отекнеш, мин. св. отекнах, мин. прич. оте`кнал, св. — вж. отеквам. отекна, отекнем, отекнеш, отекнете, отекне, отекнат, отекнах, отекнахме, отекна, отекнахте, отекна, отекнаха, отекнех, отекнехме, отекнеше, отекнехте, отекнеше, отекнеха, отекнал съм, отекнала съм, отекнало съм, отекнали сме, отекнал си, отекнала си, отекнало си, отекнали сте, отекнал е, отекнала е, отекнало е, отекнали са, бях отекнал, бях отекнала, бях отекнало, бяхме отекнали, беше отекнал, беше отекнала, беше отекнало, бяхте отекнали, беше отекнал, беше отекнала, беше отекнало, бяха отекнали, ще отекна, ще отекнем, ще отекнеш, ще отекнете, ще отекне, ще отекнат, ще

отелваш, несв. и отеля, св. За крава, биволица — раждам.
отелвам се/отеля се. 1. — За крава, биволица — раждам малко.
2. За теле, биволче — раждам се.
3. Прен. Напивам се много.
* Отели ми се волът. — Разг. Измъчих се с нещо. отелвам, отелваме, отелваш, отелвате, отелва, отелват, отелвах, отелвахме, отелва, отелвахте, отелва, отелваха, отелвах, отелвахме, отелваше, отелвахте, отелваше, отелваха, отелвал съм, отелвала съм, отелвало съм, отелвали сме, отелвал си, отелвала си, отелвало си, отелвали сте, отелвал е, отелвала е, отелвало е, отелвали са, бях отелвал, бях отелвала, бях отелвало, бяхме отелвали, беше отелвал, беше отелвала, беше отелвало, бяхте отелвали, беше отелвал, беше отелвала, беше отелвало, бяха отелвали, ще отелвам, ще отелваме, ще отелваш, ще отелвате, ще отелва, ще отелва

отелиш, мин. св. отелих, мин. прич. оте`лил, св. — вж. отелвам. отеля, отелим, отелиш, отелите, отели, отелят, отелих, отелихме, отели, отелихте, отели, отелиха, отелех, отелехме, отелеше, отелехте, отелеше, отелеха, отелил съм, отелила съм, отелило съм, отелили сме, отелил си, отелила си, отелило си, отелили сте, отелил е, отелила е, отелило е, отелили са, бях отелил, бях отелила, бях отелило, бяхме отелили, беше отелил, беше отелила, беше отелило, бяхте отелили, беше отелил, беше отелила, беше отелило, бяха отелили, ще отеля, ще отелим, ще отелиш, ще отелите, ще отели, ще отелят, ще съм отелил, ще съм отелила, ще съм отелило, ще сме оте

отеснееш, мин. св. отеснях, мин. прич. отесня`л, св. — вж. [[отеснявам 1 ._ отеснея, отеснеем, отеснееш, отеснеете, отеснее, отеснеят, отеснях, отесняхме, отесня, отесняхте, отесня, отесняха, отеснеех, отеснеехме, отеснееше, отеснеехте, отеснееше, отеснееха, отеснял съм, отесняла съм, отесняло съм, отеснели сме, отеснял си, отесняла си, отесняло си, отеснели сте, отеснял е, отесняла е, отесняло е, отеснели са, бях отеснял, бях отесняла, бях отесняло, бяхме отеснели, беше отеснял, беше отесняла, беше отесняло, бяхте отеснели, беше отеснял, беше отесняла, беше отесняло, бяха отеснели, ще отеснея, ще отеснеем, ще отеснееш, ще отеснеете, ще оте

отесниш, мин. св. отесних, мин. прич. отесни`л, св. — вж. [[отеснявам 2 ._ отесня, отесним, отесниш, отесните, отесни, отеснят, отесних, отеснихме, отесни, отеснихте, отесни, отесниха, отеснях, отесняхме, отеснеше, отесняхте, отеснеше, отесняха, отеснил съм, отеснила съм, отеснило съм, отеснили сме, отеснил си, отеснила си, отеснило си, отеснили сте, отеснил е, отеснила е, отеснило е, отеснили са, бях отеснил, бях отеснила, бях отеснило, бяхме отеснили, беше отеснил, беше отеснила, беше отеснило, бяхте отеснили, беше отеснил, беше отеснила, беше отеснило, бяха отеснили, ще отесня, ще отесним, ще отесниш, ще отесните, ще отесни, ще отеснят, ще

отесняваш, несв. и отеснея, св. Ставам тесен. Къщата отесня за нарасналото семейство.

—-

отесняваш, несв. и отесня, св.; Какво. Правя да стане тесен. отеснявам, отесняваме, отесняваш, отеснявате, отеснява, отесняват, отеснявах, отеснявахме, отеснява, отеснявахте, отеснява, отесняваха, отеснявах, отеснявахме, отесняваше, отеснявахте, отесняваше, отесняваха, отеснявал съм, отеснявала съм, отеснявало съм, отеснявали сме, отеснявал си, отеснявала си, отеснявало си, отеснявали сте, отеснявал е, отеснявала е, отеснявало е, отеснявали са, бях отеснявал, бях отеснявала, бях отеснявало, бяхме отеснявали, беше отеснявал, беше отеснявала, беше отеснявало, бяхте отеснявали, беше отеснявал, беше отеснявала, беше отес

отехтиш, мин. св. отехтях, мин. прич. отехтя`л, св. — вж. отехтявам.

отехтяваш, несв. и отехтя, св. Преставам да ехтя, разнасям се надалече.

мн. отци`, м.
1. Остар. Баща.
2. Название на свещеник, калугер или владика и обръщение към него. Отец Паисий. Отците влязоха в метоха.

* Нашите отци. — Прадедите ни, предците ни. отец, отеца, отецът, отци, отците, отци, отецо

отечествена, отечествено, мн. оте`чествени, прил.
1. Който се отнася до отечеството. Отечествена война.
2. Който принадлежи на отечеството; роден.
* Отечествен фронт. — ист. Наименование на обществено-политическа организация на комунисти и безпартийни в България по време на социализма.
Синоними: роден, народен, народностен, национален, държавен отечествен, отечествения, отечественият, отечествена, отечествената, отечествено, отечественото, отечествени, отечествените

мн. оте`чества, ср.
1. Страната, в която съм се родил и живея; родина.
2. Страна, в която нещо се развива и разпространява.
Синоними: родина, бащиния, татковина, роден кът, родно място, бащин кът, роден край отечество, отечеството, отечества, отечествата

мн. отживе`лици, ж. Нещо, което принадлежи на миналото и вече не е актуално.
Синоними: отживялост, преживелица, архаизъм, анахронизъм, рутина, старо, изоставено, забравено, непотребно отживелица, отживелицата, отживелици, отживелиците

отживееш, мин. св. отживях, мин. прич. отживя`л, св. — вж. отживявам. отживея, отживеем, отживееш, отживеете, отживее, отживеят, отживях, отживяхме, отживя, отживяхте, отживя, отживяха, отживеех, отживеехме, отживееше, отживеехте, отживееше, отживееха, отживял съм, отживяла съм, отживяло съм, отживели сме, отживял си, отживяла си, отживяло си, отживели сте, отживял е, отживяла е, отживяло е, отживели са, бях отживял, бях отживяла, бях отживяло, бяхме отживели, беше отживял, беше отживяла, беше отживяло, бяхте отживели, беше отживял, беше отживяла, беше отживяло, бяха отживели, ще отживея, ще отживеем, ще отживееш, ще отживеете, ще отж

отживяваш, несв. и отживея, св. Изоставам от съвременността, принадлежа на миналото, остарявам. Много явления отживяха времето си.
отживявам си/отживея си. — Живея до насита, както смятам за добре.
Синоними: демодирам се, минава ми времето, остарявам, овехтявам отживявам, отживяваме, отживяваш, отживявате, отживява, отживяват, отживявах, отживявахме, отживява, отживявахте, отживява, отживяваха, отживявах, отживявахме, отживяваше, отживявахте, отживяваше, отживяваха, отживявал съм, отживявала съм, отживявало съм, отживявали сме, отживявал си, отживявала си, отживявало си, отживявали сте, отживявал е, отживявала е, отживявало е, отживявали са, бях отживявал, бях отживявала, бях отживявало, бяхме отживявали, беше отживявал, беше отживявала, беше отживявало, бяхте отживявали, беше отживявал, беше отживявала, беше отжи

отживялостта`, само ед., ж. Отживелица.
Синоними: отживелица, преживелица, архаизъм, анахронизъм, рутина, старо, изоставено, забравено, непотребно отживялост, отживялостта, отживялости, отживялостите

нареч.
1. От задната страна на нещо. Мини отзад в градината.
2. Откъм гърба на нещо, зад гърба.
Синоними: изотзад, иззад, в тил, откъм гърба, от задната страна, зад, оттатък, отвъд

нареч. Тая сутрин, днес предобед.

мн. отзвуци, (два) отзвука, м.
1. Отражение на звука, ехо.
2. Звук, който идва отдалече и почти заглъхва.
3. Отзив. Този политически акт имаше широк отзвук в печата.
Синоними: отзив, отклик, отглас, глас, ек, ехо, екот, отговор, ответ, отражение, реакция, последица, резултат отзвук, отзвука, отзвукът, отзвуци, отзвуците, отзвука

отземеш, мин. св. отзех, мин. прич. отзе`л, св. — вж. отземам. отзема, отземем, отземеш, отземете, отземе, отземат, отзех, отзехме, отзе, отзехте, отзе, отзеха, отземех, отземехме, отземеше, отземехте, отземеше, отземеха, отзел съм, отзела съм, отзело съм, отзели сме, отзел си, отзела си, отзело си, отзели сте, отзел е, отзела е, отзело е, отзели са, бях отзел, бях отзела, бях отзело, бяхме отзели, беше отзел, беше отзела, беше отзело, бяхте отзели, беше отзел, беше отзела, беше отзело, бяха отзели, ще отзема, ще отземем, ще отземеш, ще отземете, ще отземе, ще отземат, ще съм отзел, ще съм отзела, ще съм отзело, ще сме отзели, ще си отзел,

отземаш, несв. и отзема, св.; От какво. Вземам част от нещо; отделям, като намалявам количеството.
отземам си/отзема си. — Получавам достатъчно, задоволявам потребностите си; преставам да настоявам, губя претенцията си. отземам, отземаме, отземаш, отземате, отзема, отземат, отземах, отземахме, отзема, отземахте, отзема, отземаха, отземах, отземахме, отземаше, отземахте, отземаше, отземаха, отземал съм, отземала съм, отземало съм, отземали сме, отземал си, отземала си, отземало си, отземали сте, отземал е, отземала е, отземало е, отземали са, бях отземал, бях отземала, бях отземало, бяхме отземали, беше отземал, беше отземала, беше отземало, бяхте отземали, беше отземал, беше отземала, беше отземало, бяха отземали, ще отземам, ще отземаме, ще отземаш, ще отземате, ще отзема, ще отзема

мн. отзиви, (два) отзива, м.
1. Публично изказване на мнение за нещо, оценка. Положителен отзив за културна проява.
2. Отзвук, отговор на повикване, молба.
Синоними: мнение, преценка, оценка, отзвук, отглас, отклик, отговор, рецензия, критична бележка, преглед отзив, отзива, отзивът, отзиви, отзивите, отзива

отзивчива, отзивчиво, мн. отзивчиви, прил. Който проявява съчувствие към другите и е готов да им помогне; състрадателен. <em>Отзивчив човек.</em><br />същ. отзивчивост, отзивчивостта`, ж.
Синоними: радушен, разположен, благоразположен, мил, приятен, учтив, ласкав, съчувствен, състрадателен, снизходителен, сърдечен, добър, услужлив отзивчив, отзивчивия, отзивчивият, отзивчива, отзивчивата, отзивчиво, отзивчивото, отзивчиви, отзивчивите

вж. отзивчи`в
Синоними: благоразположение, разположение, съчувствие, състрадание, снизходителност, сърдечност, доброта, учтивост, ласкавост, готовност, услужливост отзивчивост, отзивчивостта, отзивчивости, отзивчивостите

отзовеш, мин. св. отзовах, мин. прич. отзова`л, св. — вж. отзовавам. отзова, отзовем, отзовеш, отзовете, отзове, отзоват, отзовах, отзовахме, отзова, отзовахте, отзова, отзоваха, отзовях, отзовяхме, отзовеше, отзовяхте, отзовеше, отзовяха, отзовал съм, отзовала съм, отзовало съм, отзовали сме, отзовал си, отзовала си, отзовало си, отзовали сте, отзовал е, отзовала е, отзовало е, отзовали са, бях отзовал, бях отзовала, бях отзовало, бяхме отзовали, беше отзовал, беше отзовала, беше отзовало, бяхте отзовали, беше отзовал, беше отзовала, беше отзовало, бяха отзовали, ще отзова, ще отзовем, ще отзовеш, ще отзовете, ще отзове, ще отзоват, ще

отзоваваш, несв. и отзова, св.; Кого. Официално връщам свой представител, изпратен с мисия някъде. Отзовавам посланика.
отзовавам се/отзова се. 1. — Обаждам се при повикване.
2. Проявявам съчувствие или се включвам в нещо. Отзовах се на молбата им за помощ.
3. Изказвам се, давам отзив.
Синоними: откомандировам, уволнявам, вземам обратно отзовавам, отзоваваме, отзоваваш, отзовавате, отзовава, отзовават, отзовавах, отзовавахме, отзовава, отзовавахте, отзовава, отзоваваха, отзовавах, отзовавахме, отзоваваше, отзовавахте, отзоваваше, отзоваваха, отзовавал съм, отзовавала съм, отзовавало съм, отзовавали сме, отзовавал си, отзовавала си, отзовавало си, отзовавали сте, отзовавал е, отзовавала е, отзовавало е, отзовавали са, бях отзовавал, бях отзовавала, бях отзовавало, бяхме отзовавали, беше отзовавал, беше отзовавала, беше отзовавало, бяхте отзовавали, беше отзовавал, беше отзовавала, беше отзо

отиваш, несв. и отида, св.
#1Движа се в определена посока или с определена цел. Отивам на работа.
2. За материал — изразходва се, употребява се. В такъв костюм отиват три метра плат.
3. Развива се, върви. Всичко отива на добре.
4. За стока — купувам се, харча се, привършвам. Днес отиде всичкото сирене.
5. Пропадам, развалям се, съсипвам се, изчезвам. Ще ми отидат всичките пари по съдилища. Отиде новата ми рокля — залях я с вино!
отивам си/отида си. 1. — Връщам се вкъщи или на мястото, от което съм дошъл.
2. Прен. Умирам. Отиде си още един виден поет.
отива ми. — Прилича ми, подхожда ми, стои ми добре, приляга ми. Тази прическа ти отива. Не ми отива да се карам с него.
* Отиде ми главата. — Разг. Ще бъда наказан жестоко, ще загина.
* Отивам на вятъра. — Разг. Пропилявам, похабявам напразно.
* Отивам на едно място. — Разг. Отивам до тоалетната.
* Отиде тя! — Разг. Възклицание за изразяване на неудоволствие или на тревога.
Синоними: отправям се, напътвам се, потеглям, поемам, хващам пътя, тръгвам, замъквам се, отпътувам, отделям се, насочвам се, стигам, достигам, доближавам, приближавам, пристигам, ида, идвам, изчезвам, залязвам, замирам, умирам, подхождам, отговарям, съответствувам, съответствам, приличам, подобавам отивам, отиваме, отиваш, отивате, отива, отиват, отивах, отивахме, отива, отивахте, отива, отиваха, отивах, отивахме, отиваше, отивахте, отиваше, отиваха, отивал съм, отивала съм, отивало съм, отивали сме, отивал си, отивала си, отивало си, отивали сте, отивал е, отивала е, отивало е, отивали са, бях отивал, бях отивала, бях отивало, бяхме отивали, беше отивал, беше отивала, беше отивало, бяхте отивали, беше отивал, беше отивала, беше отивало, бяха отивали, ще отивам, ще отиваме, ще отиваш, ще отивате, ще отива, ще отиват, ще съм отивал, ще съм отивала, ще съм отивало, ще см

отиграваш, несв. и отиграя, св.
1. Какво. Възвръщам или спечелвам чрез игра. Ще отиграя даровете на сватбата.
2. В спорта — реализирам положение, изигравам добре. Футболистът отигра много добре подадената му топка.
отигравам си/отиграя си. — Играя до пълно насищане. отигравам, отиграваме, отиграваш, отигравате, отиграва, отиграват, отигравах, отигравахме, отиграва, отигравахте, отиграва, отиграваха, отигравах, отигравахме, отиграваше, отигравахте, отиграваше, отиграваха, отигравал съм, отигравала съм, отигравало съм, отигравали сме, отигравал си, отигравала си, отигравало си, отигравали сте, отигравал е, отигравала е, отигравало е, отигравали са, бях отигравал, бях отигравала, бях отигравало, бяхме отигравали, беше отигравал, беше отигравала, беше отигравало, бяхте отигравали, беше отигравал, беше отигравала, беше отиг

вж. отигра`вам отиграя, отиграем, отиграеш, отиграете, отиграе, отиграят, отиграх, отиграхме, отигра, отиграхте, отигра, отиграха, отиграех, отиграехме, отиграеше, отиграехте, отиграеше, отиграеха, отиграл съм, отиграла съм, отиграло съм, отиграли сме, отиграл си, отиграла си, отиграло си, отиграли сте, отиграл е, отиграла е, отиграло е, отиграли са, бях отиграл, бях отиграла, бях отиграло, бяхме отиграли, беше отиграл, беше отиграла, беше отиграло, бяхте отиграли, беше отиграл, беше отиграла, беше отиграло, бяха отиграли, ще отиграя, ще отиграем, ще отиграеш, ще отиграете, ще оти

отидеш, мин. св. отидох, мин. прич. оти`шъл, св. — вж. отивам. отида, отидем, отидеш, отидете, отиде, отидат, отидох, отидохме, отиде, отидохте, отиде, отидоха, отидех, отидехме, отидеше, отидехте, отидеше, отидеха, отишъл съм, отишла съм, отишло съм, отишли сме, отишъл си, отишла си, отишло си, отишли сте, отишъл е, отишла е, отишло е, отишли са, бях отишъл, бях отишла, бях отишло, бяхме отишли, беше отишъл, беше отишла, беше отишло, бяхте отишли, беше отишъл, беше отишла, беше отишло, бяха отишли, ще отида, ще отидем, ще отидеш, ще отидете, ще отиде, ще отидат, ще съм отишъл, ще съм отишла, ще съм отишло, ще сме отишли, ще си отишъл, ще с

мн. отити, (два) отита, м. Спец. Възпаление на външното или средното ухо. отит, отита, отитът, отити, отитите, отита

отичаш, несв. и отека, св. Подпухвам, надебелявам, подувам се. Кракът му отече.
Синоними: набъбвам, подувам се, получавам оток, надувам се, издувам се, увеличавам се, подпухвам отичам, отичаме, отичаш, отичате, отича, отичат, отичах, отичахме, отича, отичахте, отича, отичаха, отичах, отичахме, отичаше, отичахте, отичаше, отичаха, отичал съм, отичала съм, отичало съм, отичали сме, отичал си, отичала си, отичало си, отичали сте, отичал е, отичала е, отичало е, отичали са, бях отичал, бях отичала, бях отичало, бяхме отичали, беше отичал, беше отичала, беше отичало, бяхте отичали, беше отичал, беше отичала, беше отичало, бяха отичали, ще отичам, ще отичаме, ще отичаш, ще отичате, ще отича, ще отичат, ще съм отичал, ще съм отичала, ще съм отичало, ще см

откажеш, мин. св. отказах, мин. прич. отка`зал, св. — вж. отказвам. откажа, откажем, откажеш, откажете, откаже, откажат, отказах, отказахме, отказа, отказахте, отказа, отказаха, откажех, откажехме, откажеше, откажехте, откажеше, откажеха, отказал съм, отказала съм, отказало съм, отказали сме, отказал си, отказала си, отказало си, отказали сте, отказал е, отказала е, отказало е, отказали са, бях отказал, бях отказала, бях отказало, бяхме отказали, беше отказал, беше отказала, беше отказало, бяхте отказали, беше отказал, беше отказала, беше отказало, бяха отказали, ще откажа, ще откажем, ще откажеш, ще откажете, ще откаже, ще откажат, ще

мн. откази, (два) отказа, м.
1. Отказване, несъгласие. Получих отказ на молбата си.
2. Прекратяване на действието, спиране на механизъм. Машината работи без отказ.
* До отказ (върша нещо). — Напълно, до крайна степен.
Синоними: отказване, отричане, оспорване, отхвърляне, непризнаване, несъгласие, наклоняване, упадък, западане, срязване, чукване, неуспех, разочарование отказ, отказа, отказът, откази, отказите, отказа

отказваш, несв. и откажа, св.
1. На кого. Отговарям отрицателно на молба, покана, искане; не се съгласявам, не приемам. Отказах му да пътуваме заедно.
2. Какво. Отричам, не признавам вината си. Той продължава да отказва.
3. Какво. Стремя се да прекратя употребата на нещо. Отказвам цигарите.
4. Преставам да работя, спирам. Двигателят отказа.
отказвам се/откажа се. 1. — От какво. Не искам да върша нещо, не желая нещо. Отказвам се от пътуването.
2. Не смятам за свое; изоставям. Отказвам се от сина си.
Синоними: отричам, отхвърлям, оспорвам, не признавам, не давам съгласие, отклонявам, отблъсквам, не одобрявам, налагам вето отказвам, отказваме, отказваш, отказвате, отказва, отказват, отказвах, отказвахме, отказва, отказвахте, отказва, отказваха, отказвах, отказвахме, отказваше, отказвахте, отказваше, отказваха, отказвал съм, отказвала съм, отказвало съм, отказвали сме, отказвал си, отказвала си, отказвало си, отказвали сте, отказвал е, отказвала е, отказвало е, отказвали са, бях отказвал, бях отказвала, бях отказвало, бяхме отказвали, беше отказвал, беше отказвала, беше отказвало, бяхте отказвали, беше отказвал, беше отказвала, беше отказвало, бяха отказвали, ще отказвам, ще отказв

нареч. Откакто.
Синоними: откакто, след като, оттогава насам, откогато, от времето когато, докогато

нареч. От момента, когато. Откакто съм тук не съм виждал такъв сняг.
Синоними: след като, оттогава насам, откогато, от времето когато, докогато

отка`раш, св. — вж. откарвам. откарам, откараме, откараш, откарате, откара, откарат, откарах, откарахме, откара, откарахте, откара, откараха, откарах, откарахме, откараше, откарахте, откараше, откараха, откарал съм, откарала съм, откарало съм, откарали сме, откарал си, откарала си, откарало си, откарали сте, откарал е, откарала е, откарало е, откарали са, бях откарал, бях откарала, бях откарало, бяхме откарали, беше откарал, беше откарала, беше откарало, бяхте откарали, беше откарал, беше откарала, беше откарало, бяха откарали, ще откарам, ще откараме, ще откараш, ще откарате, ще откара, ще откара

откарваш, несв. и откарам, св.; Кого, какво.
1. Карам с превозно средство от мястото, където се намирам, до друго място. Откарай децата до училището.
2. Принуждавам нещо да върви от мястото, където съм, до друго място. Откарай коня в обора.
Синоними: отвеждам, извеждам, оттеглям, отстранявам, извличам, прекарвам, измъквам, водя, завеждам, отмахвам, премахвам, махвам, отбивам, отклонявам, отдръпвам, мъкна, отмъквам, открадвам, отвличам, карам, управлявам, движа, закарвам, докарвам, возя откарвам, откарваме, откарваш, откарвате, откарва, откарват, откарвах, откарвахме, откарва, откарвахте, откарва, откарваха, откарвах, откарвахме, откарваше, откарвахте, откарваше, откарваха, откарвал съм, откарвала съм, откарвало съм, откарвали сме, откарвал си, откарвала си, откарвало си, откарвали сте, откарвал е, откарвала е, откарвало е, откарвали са, бях откарвал, бях откарвала, бях откарвало, бяхме откарвали, беше откарвал, беше откарвала, беше откарвало, бяхте откарвали, беше откарвал, беше откарвала, беше откарвало, бяха откарвали, ще откарвам, ще откарв

откачиш, мин. св. откачих, мин. прич. откачи`л, св. — вж. откачвам. откача, откачим, откачиш, откачите, откачи, откачат, откачих, откачихме, откачи, откачихте, откачи, откачиха, откачах, откачахме, откачеше, откачахте, откачеше, откачаха, откачил съм, откачила съм, откачило съм, откачили сме, откачил си, откачила си, откачило си, откачили сте, откачил е, откачила е, откачило е, откачили са, бях откачил, бях откачила, бях откачило, бяхме откачили, беше откачил, беше откачила, беше откачило, бяхте откачили, беше откачил, беше откачила, беше откачило, бяха откачили, ще откача, ще откачим, ще откачиш, ще откачите, ще откачи, ще откачат, ще

отка`чаш, несв. Откачвам.
Синоними: отвързвам, откопчавам, освобождавам, развързвам, разхлабвам, отпускам откачам, откачаме, откачаш, откачате, откача, откачат, откачах, откачахме, откача, откачахте, откача, откачаха, откачах, откачахме, откачаше, откачахте, откачаше, откачаха, откачал съм, откачала съм, откачало съм, откачали сме, откачал си, откачала си, откачало си, откачали сте, откачал е, откачала е, откачало е, откачали са, бях откачал, бях откачала, бях откачало, бяхме откачали, беше откачал, беше откачала, беше откачало, бяхте откачали, беше откачал, беше откачала, беше откачало, бяха откачали, ще откачам, ще откачаме, ще откачаш, ще откачате, ще откача, ще откача

откачваш, несв. и откача, св.
1. Какво. Свалям от кука нещо закачено. Откачи палтото ми.
2. Прен. Разг. Какво. С хитрост спечелвам. Откачи малко пари.
3. Прен. Разг. Държа се като луд човек; полудявам. Ще откача от радост.
откачвам се/откача се. — Освобождавам се, отървавам се, измъквам се. Откачих се от работа. откачвам, откачваме, откачваш, откачвате, откачва, откачват, откачвах, откачвахме, откачва, откачвахте, откачва, откачваха, откачвах, откачвахме, откачваше, откачвахте, откачваше, откачваха, откачвал съм, откачвала съм, откачвало съм, откачвали сме, откачвал си, откачвала си, откачвало си, откачвали сте, откачвал е, откачвала е, откачвало е, откачвали са, бях откачвал, бях откачвала, бях откачвало, бяхме откачвали, беше откачвал, беше откачвала, беше откачвало, бяхте откачвали, беше откачвал, беше откачвала, беше откачвало, бяха откачвали, ще откачвам, ще откачв

мн. отклици, (два) отклика, м.
1. Отговор на зов, на призив; отзвук.
2. Израз на отношение към нещо, отзив.
Синоними: отзив, отзвук, отражение, отговор, ответ, отглас, ек отклик, отклика, откликът, отклици, отклиците, отклика

откликваш, несв. и откликна, св.
1. На какво. Отговарям на зов, на призив; обаждам се при повикване. На обръщението за кръводаряване откликнаха много студенти и работници.
2. Давам отзив за нещо, изказвам се. Печатът откликна на събитията.
Синоними: отговарям, обаждам се, отзовавам се, възразявам, отвръщам, отразявам, отеквам откликвам, откликваме, откликваш, откликвате, откликва, откликват, откликвах, откликвахме, откликва, откликвахте, откликва, откликваха, откликвах, откликвахме, откликваше, откликвахте, откликваше, откликваха, откликвал съм, откликвала съм, откликвало съм, откликвали сме, откликвал си, откликвала си, откликвало си, откликвали сте, откликвал е, откликвала е, откликвало е, откликвали са, бях откликвал, бях откликвала, бях откликвало, бяхме откликвали, беше откликвал, беше откликвала, беше откликвало, бяхте откликвали, беше откликвал, беше откликвала, беше откл

откликнеш, мин. св. откликнах, мин. прич. откли`кнал, св. — вж. откликвам. откликна, откликнем, откликнеш, откликнете, откликне, откликнат, откликнах, откликнахме, откликна, откликнахте, откликна, откликнаха, откликнех, откликнехме, откликнеше, откликнехте, откликнеше, откликнеха, откликнал съм, откликнала съм, откликнало съм, откликнали сме, откликнал си, откликнала си, откликнало си, откликнали сте, откликнал е, откликнала е, откликнало е, откликнали са, бях откликнал, бях откликнала, бях откликнало, бяхме откликнали, беше откликнал, беше откликнала, беше откликнало, бяхте откликнали, беше откликнал, беше откликнала, беше отклик

мн. отклоне`ния, ср.
1. Отклоняване.
2. Път, линия, която се отделя от главния път или линия; отбивка.
Синоними: разсейване, аберация, колебание, различие, отделяне, отдалечаване, отстъпление, изключение, толеранс, нарушение, изопачаване, извращаване, изкривяване, преиначаване, заблуждение, отделяне от правия път, вариране, маневра, стрелка, наклон, склон, отклоняване, отбиване, отвод, отвеждане, падение, прегрешение, ренегатство, отстъпничество отклонение, отклонението, отклонения, отклоненията

отклониш, мин. св. отклоних, мин. прич. отклони`л, св. — вж. отклонявам. отклоня, отклоним, отклониш, отклоните, отклони, отклонят, отклоних, отклонихме, отклони, отклонихте, отклони, отклониха, отклонях, отклоняхме, отклонеше, отклоняхте, отклонеше, отклоняха, отклонил съм, отклонила съм, отклонило съм, отклонили сме, отклонил си, отклонила си, отклонило си, отклонили сте, отклонил е, отклонила е, отклонило е, отклонили са, бях отклонил, бях отклонила, бях отклонило, бяхме отклонили, беше отклонил, беше отклонила, беше отклонило, бяхте отклонили, беше отклонил, беше отклонила, беше отклонило, бяха отклонили, ще отклоня, ще отклоним,

отклоняваш, несв. и отклоня, св.
1. Какво. Измествам, накланям встрани.
2. Прен. Кого. Принуждавам да промени решението си. Отклоних го от решението му да замине.
3. Прен. Какво. Отхвърлям, не изпълнявам. Той отклони молбата ми.
отклонявам се/отклоня се. 1. — Започвам да говоря по друга тема, разказвам странични факти. Не се отклонявай от темата!
2. За път, линия, улица — отделям се от основния път.
Синоними: отстранявам, отбивам, отблъсквам, отдалечавам, премахвам, отмахвам, отвеждам, попречвам, задържам, осуетявам, парирам, забърквам, отбивам от правия път, отвличам вниманието, разсейвам отклонявам, отклоняваме, отклоняваш, отклонявате, отклонява, отклоняват, отклонявах, отклонявахме, отклонява, отклонявахте, отклонява, отклоняваха, отклонявах, отклонявахме, отклоняваше, отклонявахте, отклоняваше, отклоняваха, отклонявал съм, отклонявала съм, отклонявало съм, отклонявали сме, отклонявал си, отклонявала си, отклонявало си, отклонявали сте, отклонявал е, отклонявала е, отклонявало е, отклонявали са, бях отклонявал, бях отклонявала, бях отклонявало, бяхме отклонявали, беше отклонявал, беше отклонявала, беше отклонявало, бяхте отклонявали, б

отключиш, мин. св. отключих, мин. прич. отклю`чил, св. — вж. отключвам. отключа, отключим, отключиш, отключите, отключи, отключат, отключих, отключихме, отключи, отключихте, отключи, отключиха, отключех, отключехме, отключеше, отключехте, отключеше, отключеха, отключил съм, отключила съм, отключило съм, отключили сме, отключил си, отключила си, отключило си, отключили сте, отключил е, отключила е, отключило е, отключили са, бях отключил, бях отключила, бях отключило, бяхме отключили, беше отключил, беше отключила, беше отключило, бяхте отключили, беше отключил, беше отключила, беше отключило, бяха отключили, ще отключа, ще отключим,

отключваш, несв. и отключа, св.; Какво.
1. Отварям с ключ.
2. Прен. Отварям, разгръщам. Отключи сърцето си за чуждата болка.
Синоними: отварям, разгадавам, разкривам, откривам, отгадавам, узнавам отключвам, отключваме, отключваш, отключвате, отключва, отключват, отключвах, отключвахме, отключва, отключвахте, отключва, отключваха, отключвах, отключвахме, отключваше, отключвахте, отключваше, отключваха, отключвал съм, отключвала съм, отключвало съм, отключвали сме, отключвал си, отключвала си, отключвало си, отключвали сте, отключвал е, отключвала е, отключвало е, отключвали са, бях отключвал, бях отключвала, бях отключвало, бяхме отключвали, беше отключвал, беше отключвала, беше отключвало, бяхте отключвали, беше отключвал, беше отключвала, беше откл

нареч. От кой момент, от колко време. Откога работиш тук? • Бог/кой знае откога. От много отдавна.
Синоними: от кой момент, от кое време

нареч. От момента, в който; от което време. Откогато се видяхме, не съм говорил по този проблем.
Синоними: от онова време, от оня момент

нареч. Остар. Отдавна.
Синоними: отдавна, преди, преди време, открай време, от много време, лани, от старо време

отколешна, отколешно, мн. отко`лешни, прил. Отдавнашен. Отколешни мечти.
Синоними: отдавнашен, предишен, далечен, минал, стар, остарял, преминал, отдавна минал, ланшен, овехтял отколешен, отколешния, отколешният, отколешна, отколешната, отколешно, отколешното, отколешни, отколешните

съюз. При сравнение — в сравнение с, нежели, вместо. Предпочитам да говоря, отколкото да слушам. По-добре късно, отколкото никога.
Синоними: в сравнение с

откопаваш, несв. и откопая, св.; Какво. Изваждам с копане.
Синоними: изкопавам, изривам, отривам, разкопавам, изваждам откопавам, откопаваме, откопаваш, откопавате, откопава, откопават, откопавах, откопавахме, откопава, откопавахте, откопава, откопаваха, откопавах, откопавахме, откопаваше, откопавахте, откопаваше, откопаваха, откопавал съм, откопавала съм, откопавало съм, откопавали сме, откопавал си, откопавала си, откопавало си, откопавали сте, откопавал е, откопавала е, откопавало е, откопавали са, бях откопавал, бях откопавала, бях откопавало, бяхме откопавали, беше откопавал, беше откопавала, беше откопавало, бяхте откопавали, беше откопавал, беше откопавала, беше отко

откопаеш, мин. св. откопах, мин. прич. откопа`л, св. — вж. откопавам. откопая, откопаем, откопаеш, откопаете, откопае, откопаят, откопах, откопахме, откопа, откопахте, откопа, откопаха, откопаех, откопаехме, откопаеше, откопаехте, откопаеше, откопаеха, откопал съм, откопала съм, откопало съм, откопали сме, откопал си, откопала си, откопало си, откопали сте, откопал е, откопала е, откопало е, откопали са, бях откопал, бях откопала, бях откопало, бяхме откопали, беше откопал, беше откопала, беше откопало, бяхте откопали, беше откопал, беше откопала, беше откопало, бяха откопали, ще откопая, ще откопаем, ще откопаеш, ще откопаете, ще отк

откопи`раш, несв. и св.; какво, на/върху какво. Направям копие, огледален образ на нещо. откопирам, откопираме, откопираш, откопирате, откопира, откопират, откопирах, откопирахме, откопира, откопирахте, откопира, откопираха, откопирах, откопирахме, откопираше, откопирахте, откопираше, откопираха, откопирал съм, откопирала съм, откопирало съм, откопирали сме, откопирал си, откопирала си, откопирало си, откопирали сте, откопирал е, откопирала е, откопирало е, откопирали са, бях откопирал, бях откопирала, бях откопирало, бяхме откопирали, беше откопирал, беше откопирала, беше откопирало, бяхте откопирали, беше откопирал, беше откопирала, беше отко

мн. откоси, (два) откоса, м. Това, което се окосява с едно движение на косата.

—-

мн. откоси, (два) откоса, м. Последователност от изстрели, възпроизведени с едно натискане на спусъка на автоматично огнестрелно оръжие. Картечен откос
Синоними: дига, насип, кей откос, откоса, откосът, откоси, откосите, откоса

откосиш, мин. св. откосих, мин. прич. откоси`л, св. — вж. откосявам. откося, откосим, откосиш, откосите, откоси, откосят, откосих, откосихме, откоси, откосихте, откоси, откосиха, откосях, откосяхме, откосеше, откосяхте, откосеше, откосяха, откосил съм, откосила съм, откосило съм, откосили сме, откосил си, откосила си, откосило си, откосили сте, откосил е, откосила е, откосило е, откосили са, бях откосил, бях откосила, бях откосило, бяхме откосили, беше откосил, беше откосила, беше откосило, бяхте откосили, беше откосил, беше откосила, беше откосило, бяха откосили, ще откося, ще откосим, ще откосиш, ще откосите, ще откоси, ще откосят, ще

откосяваш, несв. и откося, св.; Какво. Отрязвам с косене. откосявам, откосяваме, откосяваш, откосявате, откосява, откосяват, откосявах, откосявахме, откосява, откосявахте, откосява, откосяваха, откосявах, откосявахме, откосяваше, откосявахте, откосяваше, откосяваха, откосявал съм, откосявала съм, откосявало съм, откосявали сме, откосявал си, откосявала си, откосявало си, откосявали сте, откосявал е, откосявала е, откосявало е, откосявали са, бях откосявал, бях откосявала, бях откосявало, бяхме откосявали, беше откосявал, беше откосявала, беше откосявало, бяхте откосявали, беше откосявал, беше откосявала, беше отко

открадваш, несв. и открадна, св.
1. Какво. Извършвам кражба.
2. Остар. Кого. Отвличам тайно мома, за да се оженя за нея.
3. Прен. Отделям малко време. Откраднах пет минути, за да се видим.
Синоними: крада, грабя, ограбвам, разграбвам, заграбвам, задигам, отмъквам, отнемам, отнасям, обсебвам, присвоявам, похищавам, изкрадвам, потурчвам, злоупотребявам, гепя, свивам, замъквам, измамвам, обирам открадвам, открадваме, открадваш, открадвате, открадва, открадват, открадвах, открадвахме, открадва, открадвахте, открадва, открадваха, открадвах, открадвахме, открадваше, открадвахте, открадваше, открадваха, открадвал съм, открадвала съм, открадвало съм, открадвали сме, открадвал си, открадвала си, открадвало си, открадвали сте, открадвал е, открадвала е, открадвало е, открадвали са, бях открадвал, бях открадвала, бях открадвало, бяхме открадвали, беше открадвал, беше открадвала, беше открадвало, бяхте открадвали, беше открадвал, беше открадвала, беше откр

откраднеш, мин. св. откраднах, мин. прич. откра`днал, св. — вж. открадвам. открадна, откраднем, откраднеш, откраднете, открадне, откраднат, откраднах, откраднахме, открадна, откраднахте, открадна, откраднаха, откраднех, откраднехме, откраднеше, откраднехте, откраднеше, откраднеха, откраднал съм, откраднала съм, откраднало съм, откраднали сме, откраднал си, откраднала си, откраднало си, откраднали сте, откраднал е, откраднала е, откраднало е, откраднали са, бях откраднал, бях откраднала, бях откраднало, бяхме откраднали, беше откраднал, беше откраднала, беше откраднало, бяхте откраднали, беше откраднал, беше откраднала, беше открад

нареч. Разг. Отначало, от много време насам.
* Открай докрай. — Изцяло.

—-

предлог. За отдалеченост по място или време. Идвам открай село. Открай време.

открехваш, несв. и открехна, св.
1. Какво. Отварям малко, едва (врата, прозорец).
2. Прен. Жарг. Кого. Съобщавам нещо на някого; информирам, научавам. Тя ме открехна за възможността да спечеля малко пари.
Синоними: полуотварям, отварям, зейвам, разтварям, откривам, разкривам, разгръщам открехвам, открехваме, открехваш, открехвате, открехва, открехват, открехвах, открехвахме, открехва, открехвахте, открехва, открехваха, открехвах, открехвахме, открехваше, открехвахте, открехваше, открехваха, открехвал съм, открехвала съм, открехвало съм, открехвали сме, открехвал си, открехвала си, открехвало си, открехвали сте, открехвал е, открехвала е, открехвало е, открехвали са, бях открехвал, бях открехвала, бях открехвало, бяхме открехвали, беше открехвал, беше открехвала, беше открехвало, бяхте открехвали, беше открехвал, беше открехвала, беше откр

открехнеш, мин. св. открехнах, мин. прич. откре`хнал, св. — вж. открехвам. открехна, открехнем, открехнеш, открехнете, открехне, открехнат, открехнах, открехнахме, открехна, открехнахте, открехна, открехнаха, открехнех, открехнехме, открехнеше, открехнехте, открехнеше, открехнеха, открехнал съм, открехнала съм, открехнало съм, открехнали сме, открехнал си, открехнала си, открехнало си, открехнали сте, открехнал е, открехнала е, открехнало е, открехнали са, бях открехнал, бях открехнала, бях открехнало, бяхме открехнали, беше открехнал, беше открехнала, беше открехнало, бяхте открехнали, беше открехнал, беше открехнала, беше открех

откриваш, несв. и открия, св.
1. Кого, какво. Махам покривалото от нещо, за да се вижда. Откри челото си.
2. Какво. Правя откритие; установявам нещо неизвестно досега. Откри неизвестен вид птици.
3. Прен. Какво, На кого. Доверявам нещо, съобщавам. Открих му тайната си.
4. Прен. Какво. Узнавам, изнамирам, установявам наличието на нещо ново. Откри нови черти в характера и`.
5. Кого. Разкривам виновник (в престъпление). Откриха кой е убиецът.
6. Какво. Учредявам, организирам, отварям. Откривам магазин/изложбена зала.
7. Какво. Поставям начало на някаква дейност. Откривам разискванията по докладите.
откривам се/открия се. 1. — Ставам виден, показвам се. От върха се откри чудесна гледка.
2. Разказвам пред някого свои мисли, чувства, тайни. Откри му се, че е негов роднина.
* Откривам Америка. — Ирон. Казвам нещо отдавна известно.
* Откривам картите си. — Казвам открито какво мисля или знам.
* Откривам/отварям скоба/скоби. — Казвам нещо допълнително, давам странична информация.
Синоними: излагам, оголвам, разголвам, разгръщам, показвам, разбулвам, заголвам, разкривам, намирам, виждам, разпознавам, забелязвам, изнамирам, налучквам, набарвам, нахождам, гадая, отгатвам, разгадавам, отварям, разтварям, разобличавам, изобличавам, обявявам, заявявам, известявам, съзирам, започвам, поставям начало на, лансирам, въвеждам, издирвам, надушвам, узнавам, досещам се, обяснявам си, срещам, попадам на, натъквам се на, заварвам, сварвам, разбирам, издавам, раздрънквам, улавям, долавям, отвивам, съглеждам, изчислявам, измислям откривам, откриваме, откриваш, откривате, открива, откриват, откривах, откривахме, открива, откривахте, открива, откриваха, откривах, откривахме, откриваше, откривахте, откриваше, откриваха, откривал съм, откривала съм, откривало съм, откривали сме, откривал си, откривала си, откривало си, откривали сте, откривал е, откривала е, откривало е, откривали са, бях откривал, бях откривала, бях откривало, бяхме откривали, беше откривал, беше откривала, беше откривало, бяхте откривали, беше откривал, беше откривала, беше откривало, бяха откривали, ще откривам, ще открив

откривателят, откривателя, мн. открива`тели, м. Човек, който пръв открива нещо ново, неизвестно. Колумб е откривател на Америка.
Синоними: изобретател, рационализатор, автор, създател, творец откривател, откривателя, откривателят, откриватели, откривателите, откриватели, откривателю

мн. открива`телки, ж. Жена откривател. откривателка, откривателката, откривателки, откривателките

открита, открито, мн. откри`ти, прил.
1. Който не е завит, не е покрит от нещо.
2. Който няма покрив. Открито кино. Открит автомобил.
3. Който не е ограничен, не е затворен. В открита местност.
4. Който не е таен; явен. Открита омраза. Открита пропаганда.
5. Прен. Искрен, откровен. Открит поглед.
6. Достъпен за всички желаещи. Открито заседание на съвет.
* В открито море. — В средата на морето, далече от бреговете му.
* Открит въпрос. — Нерешен въпрос.
* Открито писмо. — Публикувано в печата писмо.
* С открити карти. — Явно, откровено.
* Под открито небе. 1. — На открито, навън.
2. Без подслон, без дом. Живея под открито небе.
* С открито лице/чело. — С чиста, неопетнена съвест.
* С открито сърце. — Откровено, без лицемерие.
Синоними: (гл.) отворен, разкрит, изложен, (гл.) явен, очевиден, (гл.) прям, искрен, откровен, смел, отявлен, (гл.) висящ, неразрешен, вакантен, (гл.) експанзивен, излиятелен, неприкрит, (гл.) непокрит, оголен, (гл.) нескрит, (гл.) отвесен, стръмен, грубичък, безцеремонен, (гл.) сърдечен, (гл.) чистосърдечен, естествен, (гл.) недвусмислен, (гл.) чист, свободен, безопасен, (гл.) общодостъпен, неограничен, обществен, публичен

мн. откри`тия, ср.
1. Откриване.
2. Това, което е открил (във 2 знач.) някой, новоустановено нещо. Интересно откритие.
Синоними: нововъведение, изобретение, изнамерване, рационализация, находка откритие, откритието, открития, откритията

откриеш, мин. св. открих, мин. прич. откри`л, св. — вж. откривам. открия, открием, откриеш, откриете, открие, открият, открих, открихме, откри, открихте, откри, откриха, откриех, откриехме, откриеше, откриехте, откриеше, откриеха, открил съм, открила съм, открило съм, открили сме, открил си, открила си, открило си, открили сте, открил е, открила е, открило е, открили са, бях открил, бях открила, бях открило, бяхме открили, беше открил, беше открила, беше открило, бяхте открили, беше открил, беше открила, беше открило, бяха открили, ще открия, ще открием, ще откриеш, ще откриете, ще открие, ще открият, ще съм открил, ще съм открила, ще съ

откровена, откровено, мн. откровени, прил.<br />1. Който не крие мислите и намеренията си; искрен, чистосърдечен.<br />2. Който не съдържа тайни помисли или намерения. <em>Откровен диалог.</em><br />същ. откровеност, откровеността`, ж.
Синоними: открит, искрен, неприкрит, сърдечен, чистосърдечен, прям, простодушен, добродушен, прямодушен, явен, отявлен, естествен, неукрасен, нелустросан, неподправен, отвесен, стръмен, грубичък, безцеремонен, недвусмислен, грубоват, категоричен, решителен, рязък, непринуден откровен, откровения, откровеният, откровена, откровената, откровено, откровеното, откровени, откровените

мн. открове`ния, ср.
1. Неочаквано разкриване на истина.
2. Разкриване на съкровени чувства или мисли. Изпадам в откровение.
3. Последна книга от Библията; Апокалипсис.
Синоними: изповед, признание, самопризнание, искреност, сърдечност, чистосърдечност откровение, откровението, откровения, откровенията

откровеничиш, мин. св. откровеничих, мин. прич. открове`ничил, несв. Представям се като откровен пред някого. откровенича, откровеничим, откровеничиш, откровеничите, откровеничи, откровеничат, откровеничих, откровеничихме, откровеничи, откровеничихте, откровеничи, откровеничиха, откровеничех, откровеничехме, откровеничеше, откровеничехте, откровеничеше, откровеничеха, откровеничил съм, откровеничила съм, откровеничило съм, откровеничили сме, откровеничил си, откровеничила си, откровеничило си, откровеничили сте, откровеничил е, откровеничила е, откровеничило е, откровеничили са, бях откровеничил, бях откровеничила, бях откровеничило, бяхме откровеничили, б

вж. открове`н
Синоними: искреност, чистосърдечност, чистосърдечие, сърдечност, откровение, прямота, простодушие откровеност, откровеността, откровености, откровеностите

откроиш, мин. св. откроих, мин. прич. открои`л, св. — вж. откроявам. откроя, откроим, откроиш, откроите, открои, откроят, откроих, откроихме, открои, откроихте, открои, откроиха, откроях, открояхме, откроеше, открояхте, откроеше, открояха, откроил съм, откроила съм, откроило съм, откроили сме, откроил си, откроила си, откроило си, откроили сте, откроил е, откроила е, откроило е, откроили са, бях откроил, бях откроила, бях откроило, бяхме откроили, беше откроил, беше откроила, беше откроило, бяхте откроили, беше откроил, беше откроила, беше откроило, бяха откроили, ще откроя, ще откроим, ще откроиш, ще откроите, ще открои, ще откроят, ще

открояваш, несв. и откроя, св.; Какво. Изтъквам, очертавам. Открои неговия принос.
откроявам се/откроя се. — Изпъквам ясно, виждам се добре. Силуетът му се открои в светлината на рамката. откроявам, открояваме, открояваш, откроявате, откроява, открояват, откроявах, откроявахме, откроява, откроявахте, откроява, открояваха, откроявах, откроявахме, открояваше, откроявахте, открояваше, открояваха, откроявал съм, откроявала съм, откроявало съм, откроявали сме, откроявал си, откроявала си, откроявало си, откроявали сте, откроявал е, откроявала е, откроявало е, откроявали са, бях откроявал, бях откроявала, бях откроявало, бяхме откроявали, беше откроявал, беше откроявала, беше откроявало, бяхте откроявали, беше откроявал, беше откроявала, беше откр

мн. откупи, (два) откупа, м.
1. Откупване.
2. Пари или ценности, определени за равностойни на нещо. Искат откуп за отвлечени хора. Давам откуп за дял от наследство.
Синоними: залог откуп, откупа, откупът, откупи, откупите, откупа

отку`пваш, несв. Откупувам. откупвам, откупваме, откупваш, откупвате, откупва, откупват, откупвах, откупвахме, откупва, откупвахте, откупва, откупваха, откупвах, откупвахме, откупваше, откупвахте, откупваше, откупваха, откупвал съм, откупвала съм, откупвало съм, откупвали сме, откупвал си, откупвала си, откупвало си, откупвали сте, откупвал е, откупвала е, откупвало е, откупвали са, бях откупвал, бях откупвала, бях откупвало, бяхме откупвали, беше откупвал, беше откупвала, беше откупвало, бяхте откупвали, беше откупвал, беше откупвала, беше откупвало, бяха откупвали, ще откупвам, ще откупв

откупуваш, несв. и откупя, св.
1. Кого. Плащам определена сума, за да освободя някого (от плен, от робство, от заложничество).
2. Какво. Плащам за дял на други наследници или съдружници. Ще откупя дяловете ти във фирмата.
3. Купувам експонати от изложение, търг.
Синоними: изкупувам, купувам, изплащам откупувам, откупуваме, откупуваш, откупувате, откупува, откупуват, откупувах, откупувахме, откупува, откупувахте, откупува, откупуваха, откупувах, откупувахме, откупуваше, откупувахте, откупуваше, откупуваха, откупувал съм, откупувала съм, откупувало съм, откупували сме, откупувал си, откупувала си, откупувало си, откупували сте, откупувал е, откупувала е, откупувало е, откупували са, бях откупувал, бях откупувала, бях откупувало, бяхме откупували, беше откупувал, беше откупувала, беше откупувало, бяхте откупували, беше откупувал, беше откупувала, беше отку

откупиш, мин. св. откупих, мин. прич. отку`пил, св. — вж. откупувам. откупя, откупим, откупиш, откупите, откупи, откупят, откупих, откупихме, откупи, откупихте, откупи, откупиха, откупех, откупехме, откупеше, откупехте, откупеше, откупеха, откупил съм, откупила съм, откупило съм, откупили сме, откупил си, откупила си, откупило си, откупили сте, откупил е, откупила е, откупило е, откупили са, бях откупил, бях откупила, бях откупило, бяхме откупили, беше откупил, беше откупила, беше откупило, бяхте откупили, беше откупил, беше откупила, беше откупило, бяха откупили, ще откупя, ще откупим, ще откупиш, ще откупите, ще откупи, ще откупят, ще

нареч. От кое място; от коя посока. Откъде мина?
* Откъде накъде. — По каква причина, защо.

—-

съюз. Въвежда косвен въпрос — от кое място, от коя страна. Не видях откъде дойде.

—-

предлог. Диал. Откъм. Откъде гората се чу птича песен.
Синоними: от кое място, отде, отгде

нареч. и съюз. От което място. Той стигна края на селото, откъдето се виждаше тополата в двора им.

предлог.
1. За посока — от. Откъм къщата се зададе майка му.
2. За отношение към обект — по отношение на. България не е бедна откъм природни богатства.
* Откъм сляпото оченце. — Разг. Който е пропуснат поради недоглеждане.
Синоними: колкото до, доколкото, по отношение на, относно

откъртваш, несв. и откъртя, св. ; какво.
1. Отделям с къртене, отчупвам. Откърти камък от зида.
2. Жарг. Заспивам много дълбоко. — откъртвам се/откъртя се.
1. За въздишка, стон — отделям се, изпускам се тежко, от дълбоко.
2. Отчупвам се, отделям се с трудност.
Синоними: късам, откъсвам, чекна, отчеквам, кърша, скършвам, отчупвам откъртвам, откъртваме, откъртваш, откъртвате, откъртва, откъртват, откъртвах, откъртвахме, откъртва, откъртвахте, откъртва, откъртваха, откъртвах, откъртвахме, откъртваше, откъртвахте, откъртваше, откъртваха, откъртвал съм, откъртвала съм, откъртвало съм, откъртвали сме, откъртвал си, откъртвала си, откъртвало си, откъртвали сте, откъртвал е, откъртвала е, откъртвало е, откъртвали са, бях откъртвал, бях откъртвала, бях откъртвало, бяхме откъртвали, беше откъртвал, беше откъртвала, беше откъртвало, бяхте откъртвали, беше откъртвал, беше откъртвала, беше откъ

откъртиш, мин. св. откъртих, мин. прич. откъ`ртил, св. — вж. откъртвам. откъртя, откъртим, откъртиш, откъртите, откърти, откъртят, откъртих, откъртихме, откърти, откъртихте, откърти, откъртиха, откъртех, откъртехме, откъртеше, откъртехте, откъртеше, откъртеха, откъртил съм, откъртила съм, откъртило съм, откъртили сме, откъртил си, откъртила си, откъртило си, откъртили сте, откъртил е, откъртила е, откъртило е, откъртили са, бях откъртил, бях откъртила, бях откъртило, бяхме откъртили, беше откъртил, беше откъртила, беше откъртило, бяхте откъртили, беше откъртил, беше откъртила, беше откъртило, бяха откъртили, ще откъртя, ще откъртим,

мн. откъси, (два) откъса, м. Част от литературна, филмова или музикална творба, отделена от цялото. В учебника са поместени няколко откъса от негови разкази.
Синоними: парче, част, отрязък, фрагмент, пасаж, извадка, откъслек, извлечение, резен откъс, откъса, откъсът, откъси, откъсите, откъса

откъсваш, несв. и откъсна, св.
1. Какво. Отделям чрез късане. Откъсни най-зрелите ябълки!
2. Прен. Кого,От какво. Отделям, отмествам, отдалечавам. Грижите го откъснаха от ежедневната му работа.
3. Кого, от кого/от какво. Отделям, разделям. Работата я откъсна от семейството и приятелите.
откъсвам се/откъсна се. 1. — Сам се отделям, откъдето съм. Една круша се откъсна и падна.
2. Губя връзка, не съм в течение; отдалечавам се. Откъснал съм се от тия проблеми.
* Откъсвам от света. — Принуждавам да живее самотно.
* Откъсват ми се ръцете. — Изморявам се много от продължителна работа.
* Откъсват ми се краката. — Изморявам се от продължително ходене.
* Ще ти откъсна главата/ушите. — Разг. Ще те накажа строго.
Синоними: късам, разкъсвам, дробя, раздробявам, ломя, отломявам, къртя, откъртвам, накъсвам, цепя, отцепвам, чопля, кърша, откършвам, роня, отронвам, чекна, отчеквам, отнемам, отмахвам, отделям, отстранявам, отлъчвам, отвличам, грабвам, абстрахирам, отскубвам, отдръпвам, изтеглям, издърпвам, изолирам, скъсвам, дера, съдирам, одирам, отвързвам, оттеглям, разделям, разлъчвам, разединявам, щипвам, пощипвам, ощипвам, дръпвам откъсвам, откъсваме, откъсваш, откъсвате, откъсва, откъсват, откъсвах, откъсвахме, откъсва, откъсвахте, откъсва, откъсваха, откъсвах, откъсвахме, откъсваше, откъсвахте, откъсваше, откъсваха, откъсвал съм, откъсвала съм, откъсвало съм, откъсвали сме, откъсвал си, откъсвала си, откъсвало си, откъсвали сте, откъсвал е, откъсвала е, откъсвало е, откъсвали са, бях откъсвал, бях откъсвала, бях откъсвало, бяхме откъсвали, беше откъсвал, беше откъсвала, беше откъсвало, бяхте откъсвали, беше откъсвал, беше откъсвала, беше откъсвало, бяха откъсвали, ще откъсвам, ще откъсв

мн. откъслеци, (два) откъслека, м. Откъс.
Синоними: отломък, парче, откъс, част, къс, фрагмент, остатък, частица, отдел, пасаж, извадка, отрязък откъслек, откъслека, откъслекът, откъслеци, откъслеците, откъслека

откъслечна, откъслечно, мн. откъслечни, прил. Който не е цялостен; частичен, несвързан. <em>До него достигаха откъслечни фрази.</em><br />същ. откъслечност, откъслечността`, ж.
Синоними: частичен, изолиран, единствен, единичен, случаен, рядък, страничен, отделен, непълен, несвързан, откъснат, фрагментарен, безсистемен, неорганизиран откъслечен, откъслечния, откъслечният, откъслечна, откъслечната, откъслечно, откъслечното, откъслечни, откъслечните

вж. откъ`слечен
Синоними: разпокъсаност, частичност, единичност, изолираност, уединеност, усамотеност, самотност откъслечност, откъслечността, откъслечности, откъслечностите

вж. откъ`свам откъсна, откъснем, откъснеш, откъснете, откъсне, откъснат, откъснах, откъснахме, откъсна, откъснахте, откъсна, откъснаха, откъснех, откъснехме, откъснеше, откъснехте, откъснеше, откъснеха, откъснал съм, откъснала съм, откъснало съм, откъснали сме, откъснал си, откъснала си, откъснало си, откъснали сте, откъснал е, откъснала е, откъснало е, откъснали са, бях откъснал, бях откъснала, бях откъснало, бяхме откъснали, беше откъснал, беше откъснала, беше откъснало, бяхте откъснали, беше откъснал, беше откъснала, беше откъснало, бяха откъснали, ще откъсна, ще откъснем,

отлагаш, несв. и отложа, св.; Какво.
1. Променям за по-късно срока, в който трябва да се извърши нещо. Отлагам пътуването си за следващата седмица.
2. Анулирам.
3. Протакам, бавя.
отлагам се/отложа се. — За вещество — наслоявам се, натрупвам се, утаявам се.
същ. отла`гане, ср.
Синоними: отсрочвам, давам отсрочка, спирам, забавям, удължавам, продължавам, изчаквам, прекъсвам, закъснявам, бавя, натрупвам, утаявам, правя нанос отлагам, отлагаме, отлагаш, отлагате, отлага, отлагат, отлагах, отлагахме, отлага, отлагахте, отлага, отлагаха, отлагах, отлагахме, отлагаше, отлагахте, отлагаше, отлагаха, отлагал съм, отлагала съм, отлагало съм, отлагали сме, отлагал си, отлагала си, отлагало си, отлагали сте, отлагал е, отлагала е, отлагало е, отлагали са, бях отлагал, бях отлагала, бях отлагало, бяхме отлагали, беше отлагал, беше отлагала, беше отлагало, бяхте отлагали, беше отлагал, беше отлагала, беше отлагало, бяха отлагали, ще отлагам, ще отлагаме, ще отлагаш, ще отлагате, ще отлага, ще отлага

вж. отла`гам
Синоними: отсрочване, отсрочка, прекъсване, забавяне, изчакване, утайване, утайка, нанос отлагане, отлагането, отлагания, отлаганията

отлежиш, мин. св. отлежах, мин. прич. отлежа`л, св. — вж. отлежавам. отлежа, отлежим, отлежиш, отлежите, отлежи, отлежат, отлежах, отлежахме, отлежа, отлежахте, отлежа, отлежаха, отлежах, отлежахме, отлежеше, отлежахте, отлежеше, отлежаха, отлежал съм, отлежала съм, отлежало съм, отлежали сме, отлежал си, отлежала си, отлежало си, отлежали сте, отлежал е, отлежала е, отлежало е, отлежали са, бях отлежал, бях отлежала, бях отлежало, бяхме отлежали, беше отлежал, беше отлежала, беше отлежало, бяхте отлежали, беше отлежал, беше отлежала, беше отлежало, бяха отлежали, ще отлежа, ще отлежим, ще отлежиш, ще отлежите, ще отлежи, ще отлежат, ще

отлежаваш, несв. и отлежа, св. За вино и др. продукти — престоявам до придобиване на необходимите качества. Виното отлежава в дълбоки изби.
отлежавам си/отлежа си. — Лежа до пълно насищане, колкото искам. отлежавам, отлежаваме, отлежаваш, отлежавате, отлежава, отлежават, отлежавах, отлежавахме, отлежава, отлежавахте, отлежава, отлежаваха, отлежавах, отлежавахме, отлежаваше, отлежавахте, отлежаваше, отлежаваха, отлежавал съм, отлежавала съм, отлежавало съм, отлежавали сме, отлежавал си, отлежавала си, отлежавало си, отлежавали сте, отлежавал е, отлежавала е, отлежавало е, отлежавали са, бях отлежавал, бях отлежавала, бях отлежавало, бяхме отлежавали, беше отлежавал, беше отлежавала, беше отлежавало, бяхте отлежавали, беше отлежавал, беше отлежавала, беше отле

отлежала, отлежало, мн. отлежа`ли, прил. Който е придобил необходимите качества при престояване. Отлежало уиски.
Синоними: стар, узрял отлежал, отлежалия, отлежалият, отлежала, отлежалата, отлежало, отлежалото, отлежали, отлежалите

отлепваш, несв. и отлепя, св.; Какво. Отделям нещо залепено. Отлепи марката от плика.
отлепвам се/отлепя се. 1. — Отделям се, разлепвам се. Тапетите се отлепиха.
2. Прен. Разг. Махвам се, отделям се от някого, който ми досажда. Не мога да се отлепя от нея. отлепвам, отлепваме, отлепваш, отлепвате, отлепва, отлепват, отлепвах, отлепвахме, отлепва, отлепвахте, отлепва, отлепваха, отлепвах, отлепвахме, отлепваше, отлепвахте, отлепваше, отлепваха, отлепвал съм, отлепвала съм, отлепвало съм, отлепвали сме, отлепвал си, отлепвала си, отлепвало си, отлепвали сте, отлепвал е, отлепвала е, отлепвало е, отлепвали са, бях отлепвал, бях отлепвала, бях отлепвало, бяхме отлепвали, беше отлепвал, беше отлепвала, беше отлепвало, бяхте отлепвали, беше отлепвал, беше отлепвала, беше отлепвало, бяха отлепвали, ще отлепвам, ще отлепв

вж. отле`пвам отлепя, отлепим, отлепиш, отлепите, отлепи, отлепят, отлепих, отлепихме, отлепи, отлепихте, отлепи, отлепиха, отлепях, отлепяхме, отлепеше, отлепяхте, отлепеше, отлепяха, отлепил съм, отлепила съм, отлепило съм, отлепили сме, отлепил си, отлепила си, отлепило си, отлепили сте, отлепил е, отлепила е, отлепило е, отлепили са, бях отлепил, бях отлепила, бях отлепило, бяхме отлепили, беше отлепил, беше отлепила, беше отлепило, бяхте отлепили, беше отлепил, беше отлепила, беше отлепило, бяха отлепили, ще отлепя, ще отлепим, ще отлепиш, ще отлепите, ще отлепи, ще отлепят, ще

отлетиш, мин. св. отлетях, мин. прич. отлетя`л, св. — вж. отлитам. отлетя, отлетим, отлетиш, отлетите, отлети, отлетят, отлетях, отлетяхме, отлетя, отлетяхте, отлетя, отлетяха, отлетях, отлетяхме, отлетеше, отлетяхте, отлетеше, отлетяха, отлетял съм, отлетяла съм, отлетяло съм, отлетели сме, отлетял си, отлетяла си, отлетяло си, отлетели сте, отлетял е, отлетяла е, отлетяло е, отлетели са, бях отлетял, бях отлетяла, бях отлетяло, бяхме отлетели, беше отлетял, беше отлетяла, беше отлетяло, бяхте отлетели, беше отлетял, беше отлетяла, беше отлетяло, бяха отлетели, ще отлетя, ще отлетим, ще отлетиш, ще отлетите, ще отлети, ще отлетят, ще

отлетя`ваш, несв. Отлитам.
Синоними: отлитам, излитам, понасям се, хвръквам, изхвръквам, литвам, изчезвам, избягвам, втурвам се, преминавам, минавам, отминавам отлетявам, отлетяваме, отлетяваш, отлетявате, отлетява, отлетяват, отлетявах, отлетявахме, отлетява, отлетявахте, отлетява, отлетяваха, отлетявах, отлетявахме, отлетяваше, отлетявахте, отлетяваше, отлетяваха, отлетявал съм, отлетявала съм, отлетявало съм, отлетявали сме, отлетявал си, отлетявала си, отлетявало си, отлетявали сте, отлетявал е, отлетявала е, отлетявало е, отлетявали са, бях отлетявал, бях отлетявала, бях отлетявало, бяхме отлетявали, беше отлетявал, беше отлетявала, беше отлетявало, бяхте отлетявали, беше отлетявал, беше отлетявала, беше отле

отлееш, мин. св. отлях, мин. прич. отля`л, св. — вж. [[отливам ¹⁄₂_ . отлея, отлеем, отлееш, отлеете, отлее, отлеят, отлях, отляхме, отля, отляхте, отля, отляха, отлеех, отлеехме, отлееше, отлеехте, отлееше, отлееха, отлял съм, отляла съм, отляло съм, отлели сме, отлял си, отляла си, отляло си, отлели сте, отлял е, отляла е, отляло е, отлели са, бях отлял, бях отляла, бях отляло, бяхме отлели, беше отлял, беше отляла, беше отляло, бяхте отлели, беше отлял, беше отляла, беше отляло, бяха отлели, ще отлея, ще отлеем, ще отлееш, ще отлеете, ще отлее, ще отлеят, ще съм отлял, ще съм отляла, ще съм отляло, ще сме отлели, ще си отлял, ще си отляла, ще си о

отлееш, мин. св. отлях, мин. прич. отля`л, св. — вж. [[отливам ¹⁄₂_ . отлея, отлеем, отлееш, отлеете, отлее, отлеят, отлях, отляхме, отля, отляхте, отля, отляха, отлеех, отлеехме, отлееше, отлеехте, отлееше, отлееха, отлял съм, отляла съм, отляло съм, отлели сме, отлял си, отляла си, отляло си, отлели сте, отлял е, отляла е, отляло е, отлели са, бях отлял, бях отляла, бях отляло, бяхме отлели, беше отлял, беше отляла, беше отляло, бяхте отлели, беше отлял, беше отляла, беше отляло, бяха отлели, ще отлея, ще отлеем, ще отлееш, ще отлеете, ще отлее, ще отлеят, ще съм отлял, ще съм отляла, ще съм отляло, ще сме отлели, ще си отлял, ще си отляла, ще си о

мн. отливи, (два) отлива, м.
1. Периодически повтарящо се понижение на морското ниво.
2. Прен. Намаляване на нещо, оттегляне от нещо. Отлив на посетители в театъра.
Синоними: намаляване, намаление, отслабване, отдръпване, връщане, оттегляне отлив, отлива, отливът, отливи, отливите, отлива

отливаш, несв. и отлея, св. Изливам, изсипвам част от течност. Отля малко от виното.

—-

отливаш, несв. и отлея, св.; какво. Чрез леене изработвам. Отливам статуи.
Синоними: отсипвам, преливам, прехвърлям, изливам, лея, правя отливка, топя, оформявам, моделирам, придавам форма отливам, отливаме, отливаш, отливате, отлива, отливат, отливах, отливахме, отлива, отливахте, отлива, отливаха, отливах, отливахме, отливаше, отливахте, отливаше, отливаха, отливал съм, отливала съм, отливало съм, отливали сме, отливал си, отливала си, отливало си, отливали сте, отливал е, отливала е, отливало е, отливали са, бях отливал, бях отливала, бях отливало, бяхме отливали, беше отливал, беше отливала, беше отливало, бяхте отливали, беше отливал, беше отливала, беше отливало, бяха отливали, ще отливам, ще отливаме, ще отливаш, ще отливате, ще отлива, ще отлива

мн. отли`вки, ж. Изделие, получено чрез леене. Гипсова отливка. отливка, отливката, отливки, отливките

мн. о`тлики, ж. Признак, по който се различават предмети, явления или действия; различие. отлика, отликата, отлики, отликите

отлиташ, несв. и отлетя, св.
1. Отдалечавам се от мястото си с летене. През есента птиците отлитат.
2. Прен. Разг. Бързо отивам някъде. Накъде отлиташ пак?
3. Прен. За време — минавам бързо. Годините отлитат.
Синоними: излитам, понасям се, хвръквам, изхвръквам, отлетявам, литвам, изчезвам, избягвам, втурвам се, преминавам, минавам, отминавам отлитам, отлитаме, отлиташ, отлитате, отлита, отлитат, отлитах, отлитахме, отлита, отлитахте, отлита, отлитаха, отлитах, отлитахме, отлиташе, отлитахте, отлиташе, отлитаха, отлитал съм, отлитала съм, отлитало съм, отлитали сме, отлитал си, отлитала си, отлитало си, отлитали сте, отлитал е, отлитала е, отлитало е, отлитали са, бях отлитал, бях отлитала, бях отлитало, бяхме отлитали, беше отлитал, беше отлитала, беше отлитало, бяхте отлитали, беше отлитал, беше отлитала, беше отлитало, бяха отлитали, ще отлитам, ще отлитаме, ще отлиташ, ще отлитате, ще отлита, ще отлита

отличиш, мин. св. отличих, мин. прич. отличи`л, св. — вж. отличавам. отлича, отличим, отличиш, отличите, отличи, отличат, отличих, отличихме, отличи, отличихте, отличи, отличиха, отличах, отличахме, отличеше, отличахте, отличеше, отличаха, отличил съм, отличила съм, отличило съм, отличили сме, отличил си, отличила си, отличило си, отличили сте, отличил е, отличила е, отличило е, отличили са, бях отличил, бях отличила, бях отличило, бяхме отличили, беше отличил, беше отличила, беше отличило, бяхте отличили, беше отличил, беше отличила, беше отличило, бяха отличили, ще отлича, ще отличим, ще отличиш, ще отличите, ще отличи, ще отличат, ще

отличаваш, несв. и отлича, св.
1. Какво, От какво. Правя разлика между две неща; различавам, разграничавам.
2. Кого, какво. Отделям, изтъквам.
3. Прен. Кого. Награждавам, давам отличие.
отличавам се/отлича се. 1. — Различавам се.
2. Изпъквам с някои свои качества.
Синоними: различавам, разпознавам, познавам, разграничавам, забелязвам, схващам, правя разлика, характеризирам, бележа, посочвам, показвам, засвидетелствувам отличавам, отличаваме, отличаваш, отличавате, отличава, отличават, отличавах, отличавахме, отличава, отличавахте, отличава, отличаваха, отличавах, отличавахме, отличаваше, отличавахте, отличаваше, отличаваха, отличавал съм, отличавала съм, отличавало съм, отличавали сме, отличавал си, отличавала си, отличавало си, отличавали сте, отличавал е, отличавала е, отличавало е, отличавали са, бях отличавал, бях отличавала, бях отличавало, бяхме отличавали, беше отличавал, беше отличавала, беше отличавало, бяхте отличавали, беше отличавал, беше отличавала, беше отли

отлична, отлично, мн. отлични, прил.<br />1. Много добър, превъзходен. <em>Отличен спортист.</em><br />2. Безупречен, безпроблемен. <em>Отлично здраве. Отлични условия.</em><br />3. Който има много висок успех в обучението. <em>Отличен ученик.</em><br />4. Като същ. Най-високата оценка за показани знания. <br /><br />----<br /><br />отличена, отличено, мн. отличени, прил.
1. Който е разграничен от друг според качествата си.
2. Който е получил отличие. Отличен с първа награда.
Синоними: превъзходен, изряден, чудесен, най-добър, примерен, образцов, съвършен, великолепен, добър, удостоен, проявил се, почетен, безупречен, безукоризнен, безукорен, възхитителен, завършен, в завършен вид, изкаран докрай, оформен, доизкусурен, златен, ценен, прекрасен, много популярен, преуспяващ, лукав, дяволит, кокетен, страшен, моден, елегантен, шик, първокласен, виден, бележит, първокачествен, първостепенен, хубав, поразителен отличен, отличения, отличеният, отличена, отличената, отличено, отличеното, отличени, отличените

отлична, отлично, мн. отлични, прил.<br />1. Много добър, превъзходен. <em>Отличен спортист.</em><br />2. Безупречен, безпроблемен. <em>Отлично здраве. Отлични условия.</em><br />3. Който има много висок успех в обучението. <em>Отличен ученик.</em><br />4. Като същ. Най-високата оценка за показани знания. <br /><br />----<br /><br />отличена, отличено, мн. отличени, прил.
1. Който е разграничен от друг според качествата си.
2. Който е получил отличие. Отличен с първа награда.
Синоними: превъзходен, изряден, чудесен, най-добър, примерен, образцов, съвършен, великолепен, добър, удостоен, проявил се, почетен, безупречен, безукоризнен, безукорен, възхитителен, завършен, в завършен вид, изкаран докрай, оформен, доизкусурен, златен, ценен, прекрасен, много популярен, преуспяващ, лукав, дяволит, кокетен, страшен, моден, елегантен, шик, първокласен, виден, бележит, първокачествен, първостепенен, хубав, поразителен отличен, отличния, отличният, отлична, отличната, отлично, отличното, отлични, отличните

мн. отли`чия, ср.
1. Остар. Отлика.
2. Най-висок успех в учението. Взех изпита с отличие.
3. Награда. Получил е няколко международни отличия.
Синоними: разлика, свойство, качество, различие, отличаване, проявление, първенство, слава, емблема, знак, белег, отличителен белег, декорация, медал, орден, титла, звание, високо положение, знаменитост, възвишеност, благородство, величие отличие, отличието, отличия, отличията

отличителна, отличително, мн. отличи`телни, прил. Който служи за отлика. Отличителен белег.
Синоними: присъщ, свойствен, особен, характерен, забележителен, оригинален, типичен, съществен, специален, специфичен, разграничителен, различителен, индивидуален, личен, субективен, очебиен, изтъкнат, бележит, виден, показателен отличителен, отличителния, отличителният, отличителна, отличителната, отличително, отличителното, отличителни, отличителните

мн. отли`чници, м.
1. Учещ, който има отличен успех.
2. Първенец.
Синоними: първенец, челник отличник, отличника, отличникът, отличници, отличниците, отличници, отличнико

мн. отли`чнички, ж. Жена отличник. отличничка, отличничката, отличнички, отличничките

отложиш, мин. св. отложих, мин. прич. отло`жил, св. — вж. отлагам. отложа, отложим, отложиш, отложите, отложи, отложат, отложих, отложихме, отложи, отложихте, отложи, отложиха, отложех, отложехме, отложеше, отложехте, отложеше, отложеха, отложил съм, отложила съм, отложило съм, отложили сме, отложил си, отложила си, отложило си, отложили сте, отложил е, отложила е, отложило е, отложили са, бях отложил, бях отложила, бях отложило, бяхме отложили, беше отложил, беше отложила, беше отложило, бяхте отложили, беше отложил, беше отложила, беше отложило, бяха отложили, ще отложа, ще отложим, ще отложиш, ще отложите, ще отложи, ще отложат, ще

мн. отло`мки, ж. Отчупена част от нещо. Отломки от кораба доплуваха до брега.
Синоними: парче, къс, треска, тресчица, стружка, стърготина, шушка отломка, отломката, отломки, отломките

мн. отломъци, (два) отломъка, м. Отломка.
Синоними: откъслек, отломка, част, частица, парче, къс, фрагмент, треска, тресчица, тънко резенче отломък, отломъка, отломъкът, отломъци, отломъците, отломъка

отлъчиш, мин. св. отлъчих, мин. прич. отлъ`чил, св. — вж. отлъчвам. отлъча, отлъчим, отлъчиш, отлъчите, отлъчи, отлъчат, отлъчих, отлъчихме, отлъчи, отлъчихте, отлъчи, отлъчиха, отлъчех, отлъчехме, отлъчеше, отлъчехте, отлъчеше, отлъчеха, отлъчил съм, отлъчила съм, отлъчило съм, отлъчили сме, отлъчил си, отлъчила си, отлъчило си, отлъчили сте, отлъчил е, отлъчила е, отлъчило е, отлъчили са, бях отлъчил, бях отлъчила, бях отлъчило, бяхме отлъчили, беше отлъчил, беше отлъчила, беше отлъчило, бяхте отлъчили, беше отлъчил, беше отлъчила, беше отлъчило, бяха отлъчили, ще отлъча, ще отлъчим, ще отлъчиш, ще отлъчите, ще отлъчи, ще отлъчат, ще

отлъчваш, несв. и отлъча, св.
1. Какво. Отделям животни от общото стадо.
2. Кого, какво. Отделям малко дете или животно от майка му. Отлъчих агнетата.
3. Кого. Наказвам за погазване на божиите заповеди някого, като го обявявам за неверник и го отделям от църквата. Отлъчиха го от църквата.
отлъчвам се/отлъча се. — Отделям се, напускам самоволно, избягвам.
Синоними: деля, разлъчвам, разделям, отстранявам, отмахвам, грабвам, откъсвам, цепя, отцепвам, излъчвам, разединявам, отделям отлъчвам, отлъчваме, отлъчваш, отлъчвате, отлъчва, отлъчват, отлъчвах, отлъчвахме, отлъчва, отлъчвахте, отлъчва, отлъчваха, отлъчвах, отлъчвахме, отлъчваше, отлъчвахте, отлъчваше, отлъчваха, отлъчвал съм, отлъчвала съм, отлъчвало съм, отлъчвали сме, отлъчвал си, отлъчвала си, отлъчвало си, отлъчвали сте, отлъчвал е, отлъчвала е, отлъчвало е, отлъчвали са, бях отлъчвал, бях отлъчвала, бях отлъчвало, бяхме отлъчвали, беше отлъчвал, беше отлъчвала, беше отлъчвало, бяхте отлъчвали, беше отлъчвал, беше отлъчвала, беше отлъчвало, бяха отлъчвали, ще отлъчвам, ще отлъчв

нареч. От лявата страна. Къщата ми е отляво. Жената отляво е майка ми.

отмалееш, мин. св. отмалях, мин. прич. отмаля`л, св. — вж. отмалявам. отмалея, отмалеем, отмалееш, отмалеете, отмалее, отмалеят, отмалях, отмаляхме, отмаля, отмаляхте, отмаля, отмаляха, отмалеех, отмалеехме, отмалееше, отмалеехте, отмалееше, отмалееха, отмалял съм, отмаляла съм, отмаляло съм, отмалели сме, отмалял си, отмаляла си, отмаляло си, отмалели сте, отмалял е, отмаляла е, отмаляло е, отмалели са, бях отмалял, бях отмаляла, бях отмаляло, бяхме отмалели, беше отмалял, беше отмаляла, беше отмаляло, бяхте отмалели, беше отмалял, беше отмаляла, беше отмаляло, бяха отмалели, ще отмалея, ще отмалеем, ще отмалееш, ще отмалеете, ще отм

отмаляваш, несв. и отмалея, св. Изгубвам сили, отпадам. Ръцете му отмаляха от работа.
Синоними: отслабвам, отпадам, губя сили, изнемощявам, изнемогвам, изтощавам се, каталясвам, падам от умора, изнурявам се, загубвам сили, слабея, премалява ми, прилошава ми, линея, чезна, вехна отмалявам, отмаляваме, отмаляваш, отмалявате, отмалява, отмаляват, отмалявах, отмалявахме, отмалява, отмалявахте, отмалява, отмаляваха, отмалявах, отмалявахме, отмаляваше, отмалявахте, отмаляваше, отмаляваха, отмалявал съм, отмалявала съм, отмалявало съм, отмалявали сме, отмалявал си, отмалявала си, отмалявало си, отмалявали сте, отмалявал е, отмалявала е, отмалявало е, отмалявали са, бях отмалявал, бях отмалявала, бях отмалявало, бяхме отмалявали, беше отмалявал, беше отмалявала, беше отмалявало, бяхте отмалявали, беше отмалявал, беше отмалявала, беше отма

отмениш, мин. св. отмених, мин. прич. отменил, св. — вж. отменям. отменя, отменим, отмениш, отмените, отмени, отменят, отмених, отменихме, отмени, отменихте, отмени, отмениха, отменях, отменяхме, отменеше, отменяхте, отменеше, отменяха, отменил съм, отменила съм, отменило съм, отменили сме, отменил си, отменила си, отменило си, отменили сте, отменил е, отменила е, отменило е, отменили са, бях отменил, бях отменила, бях отменило, бяхме отменили, беше отменил, беше отменила, беше отменило, бяхте отменили, беше отменил, беше отменила, беше отменило, бяха отменили, ще отменя, ще отменим, ще отмениш, ще отмените, ще отмени, ще отменят, ще отморя се отмориш се, мин. св. отморих се, мин. прич. отморил се, св. — вж. отморявам се. отморя, отморим, отмориш, отморите, отмори, отморят, отморих, отморихме, отмори, отморихте, отмори, отмориха, отморях, отморяхме, отмореше, отморяхте, отмореше, отморяха, отморил съм, отморила съм, отморило съм, отморили сме, отморил си, отморила си, отморило си, отморили сте, отморил е, отморила е, отморило е, отморили са, бях отморил, бях отморила, бях отморило, бяхме отморили, беше отморил, беше отморила, беше отморило, бяхте отморили, беше отморил, беше отморила, беше отморило, бяха отморили, ще отморя, ще отморим, ще отмориш, ще отморите, ще отмори, ще отморят, ще

отменя`ваш, несв. Отменям.
Синоними: преустановявам, прекратявам, прекъсвам, спирам, суспендирам, премахвам, анулирам, унищожавам отменявам, отменяваме, отменяваш, отменявате, отменява, отменяват, отменявах, отменявахме, отменява, отменявахте, отменява, отменяваха, отменявах, отменявахме, отменяваше, отменявахте, отменяваше, отменяваха, отменявал съм, отменявала съм, отменявало съм, отменявали сме, отменявал си, отменявала си, отменявало си, отменявали сте, отменявал е, отменявала е, отменявало е, отменявали са, бях отменявал, бях отменявала, бях отменявало, бяхме отменявали, беше отменявал, беше отменявала, беше отменявало, бяхте отменявали, беше отменявал, беше отменявала, беше отме

отменяш, несв. и отменя, св.
1. Какво. Премахвам, спирам валидността на нещо, обявявам за недействително. Отмениха тази наредба.
2. Какво. Отлагам. Отмениха събранието за четвъртък.
3. Кого. Замествам в работа. Ще те отменя в домакинската работа.
Синоними: анулирам, прекратявам, премахвам, унищожавам, оттеглям, отхвърлям, касирам, вдигам, развалям отменям, отменяме, отменяш, отменяте, отменя, отменят, отменях, отменяхме, отменя, отменяхте, отменя, отменяха, отменях, отменяхме, отменяше, отменяхте, отменяше, отменяха, отменял съм, отменяла съм, отменяло съм, отменяли сме, отменял си, отменяла си, отменяло си, отменяли сте, отменял е, отменяла е, отменяло е, отменяли са, бях отменял, бях отменяла, бях отменяло, бяхме отменяли, беше отменял, беше отменяла, беше отменяло, бяхте отменяли, беше отменял, беше отменяла, беше отменяло, бяха отменяли, ще отменям, ще отменяме, ще отменяш, ще отменяте, ще отменя, ще отменя

отмерваш, несв. и отмеря, св.; Какво.
1. Чрез мерене отделям част от цяло. Отмери ми два метра от копринения плат.
2. С мерене определям количество, размер; измервам.
3. Прен. Извършвам нещо равномерно, ритмично, сдържано. Отмервам крачките си.
Синоними: меря, размервам, премервам отмервам, отмерваме, отмерваш, отмервате, отмерва, отмерват, отмервах, отмервахме, отмерва, отмервахте, отмерва, отмерваха, отмервах, отмервахме, отмерваше, отмервахте, отмерваше, отмерваха, отмервал съм, отмервала съм, отмервало съм, отмервали сме, отмервал си, отмервала си, отмервало си, отмервали сте, отмервал е, отмервала е, отмервало е, отмервали са, бях отмервал, бях отмервала, бях отмервало, бяхме отмервали, беше отмервал, беше отмервала, беше отмервало, бяхте отмервали, беше отмервал, беше отмервала, беше отмервало, бяха отмервали, ще отмервам, ще отмерв

отмериш, мин. св. отмерих, мин. прич. отме`рил, св. — вж. отмервам. отмеря, отмерим, отмериш, отмерите, отмери, отмерят, отмерих, отмерихме, отмери, отмерихте, отмери, отмериха, отмерех, отмерехме, отмереше, отмерехте, отмереше, отмереха, отмерил съм, отмерила съм, отмерило съм, отмерили сме, отмерил си, отмерила си, отмерило си, отмерили сте, отмерил е, отмерила е, отмерило е, отмерили са, бях отмерил, бях отмерила, бях отмерило, бяхме отмерили, беше отмерил, беше отмерила, беше отмерило, бяхте отмерили, беше отмерил, беше отмерила, беше отмерило, бяха отмерили, ще отмеря, ще отмерим, ще отмериш, ще отмерите, ще отмери, ще отмерят, ще

отме`ряш, несв. Отмервам.

отместваш, несв. и отместя, св.
1. Кого, какво. С местене променям положението. Отмести стола по-близо до прозореца.
2. Какво. Променям посоката на поглед. Отмести очи от вратата.
отмествам се/отместя се. — Променям с малко мястото, което заемам.
Синоними: премествам отмествам, отместваме, отместваш, отмествате, отмества, отместват, отмествах, отмествахме, отмества, отмествахте, отмества, отместваха, отмествах, отмествахме, отместваше, отмествахте, отместваше, отместваха, отмествал съм, отмествала съм, отмествало съм, отмествали сме, отмествал си, отмествала си, отмествало си, отмествали сте, отмествал е, отмествала е, отмествало е, отмествали са, бях отмествал, бях отмествала, бях отмествало, бяхме отмествали, беше отмествал, беше отмествала, беше отмествало, бяхте отмествали, беше отмествал, беше отмествала, беше отме

отместиш, мин. св. отместих, мин. прич. отме`стил, св. — вж. отмествам. отместя, отместим, отместиш, отместите, отмести, отместят, отместих, отместихме, отмести, отместихте, отмести, отместиха, отместех, отместехме, отместеше, отместехте, отместеше, отместеха, отместил съм, отместила съм, отместило съм, отместили сме, отместил си, отместила си, отместило си, отместили сте, отместил е, отместила е, отместило е, отместили са, бях отместил, бях отместила, бях отместило, бяхме отместили, беше отместил, беше отместила, беше отместило, бяхте отместили, беше отместил, беше отместила, беше отместило, бяха отместили, ще отместя, ще отместим,

мн. отме`тки, ж. Знак, направен на нещо, например при броене; белег, бележка. Сложи отметка в списъка срещу заглавието на всяка прочетена книга.
Синоними: бележка, знак, белег, обозначение, означение, маркер отметка, отметката, отметки, отметките

отметнеш, мин. св. отметнах, мин. прич. отме`тнал, св. — вж. отмятам. отметна, отметнем, отметнеш, отметнете, отметне, отметнат, отметнах, отметнахме, отметна, отметнахте, отметна, отметнаха, отметнех, отметнехме, отметнеше, отметнехте, отметнеше, отметнеха, отметнал съм, отметнала съм, отметнало съм, отметнали сме, отметнал си, отметнала си, отметнало си, отметнали сте, отметнал е, отметнала е, отметнало е, отметнали са, бях отметнал, бях отметнала, бях отметнало, бяхме отметнали, беше отметнал, беше отметнала, беше отметнало, бяхте отметнали, беше отметнал, беше отметнала, беше отметнало, бяха отметнали, ще отметна, ще отметнем,

отмиваш, несв. и отмия, св.; Какво.
1. С миене почиствам. Отми пясъка от краката си.
2. За вода — отнасям пръстта от бреговете; подкопавам. отмивам, отмиваме, отмиваш, отмивате, отмива, отмиват, отмивах, отмивахме, отмива, отмивахте, отмива, отмиваха, отмивах, отмивахме, отмиваше, отмивахте, отмиваше, отмиваха, отмивал съм, отмивала съм, отмивало съм, отмивали сме, отмивал си, отмивала си, отмивало си, отмивали сте, отмивал е, отмивала е, отмивало е, отмивали са, бях отмивал, бях отмивала, бях отмивало, бяхме отмивали, беше отмивал, беше отмивала, беше отмивало, бяхте отмивали, беше отмивал, беше отмивала, беше отмивало, бяха отмивали, ще отмивам, ще отмиваме, ще отмиваш, ще отмивате, ще отмива, ще отмива

отминеш, мин. св. отминах, мин. прич. отми`нал, св. — вж. отминавам. отмина, отминем, отминеш, отминете, отмине, отминат, отминах, отминахме, отмина, отминахте, отмина, отминаха, отминех, отминехме, отминеше, отминехте, отминеше, отминеха, отминал съм, отминала съм, отминало съм, отминали сме, отминал си, отминала си, отминало си, отминали сте, отминал е, отминала е, отминало е, отминали са, бях отминал, бях отминала, бях отминало, бяхме отминали, беше отминал, беше отминала, беше отминало, бяхте отминали, беше отминал, беше отминала, беше отминало, бяха отминали, ще отмина, ще отминем, ще отминеш, ще отминете, ще отмине, ще отминат, ще

отминаваш, несв. и отмина, св.
1. Кого, какво. Продължавам движението си покрай определен обект, отивам по-далече, по-нататък. Отминахме къщата му.
2. Кого. Минавам край някого, без да го поздравя или заговоря. Не ме отминавай!
3. Прен. Какво. Не обръщам внимание на нещо. Отмина молбата ми с мълчание.
4. Прекратявам извършването; спирам, свършвам. Бурята отмина. Лятото отмина.
* Отминава ме горчивата чаша. — Спасявам се от тежко изпитание.
Синоними: преминавам, изнизвам се, нижа се, точа се, редя се, вървя, минавам, редувам се, следвам, летя, отлитам, тека, протичам, не забелязвам, оставям настрана, пренебрегвам, не обръщам внимание, пропущам, захвърлям, неглижирам, изоставям, подминавам, отдалечавам се, не се спирам, задминавам, изтичам, утихвам, стихвам, преставам отминавам, отминаваме, отминаваш, отминавате, отминава, отминават, отминавах, отминавахме, отминава, отминавахте, отминава, отминаваха, отминавах, отминавахме, отминаваше, отминавахте, отминаваше, отминаваха, отминавал съм, отминавала съм, отминавало съм, отминавали сме, отминавал си, отминавала си, отминавало си, отминавали сте, отминавал е, отминавала е, отминавало е, отминавали са, бях отминавал, бях отминавала, бях отминавало, бяхме отминавали, беше отминавал, беше отминавала, беше отминавало, бяхте отминавали, беше отминавал, беше отминавала, беше отми

отмираш, несв. и отмра, св. Преставам да съществувам, изчезвам постепенно. Старите отношения отмират.
Синоними: замирам, отпадам, изчезвам, загасвам, гасна, чезна, загубвам се, губя се, затихвам, заглъхвам, изгасвам, угасвам отмирам, отмираме, отмираш, отмирате, отмира, отмират, отмирах, отмирахме, отмира, отмирахте, отмира, отмираха, отмирах, отмирахме, отмираше, отмирахте, отмираше, отмираха, отмирал съм, отмирала съм, отмирало съм, отмирали сме, отмирал си, отмирала си, отмирало си, отмирали сте, отмирал е, отмирала е, отмирало е, отмирали са, бях отмирал, бях отмирала, бях отмирало, бяхме отмирали, беше отмирал, беше отмирала, беше отмирало, бяхте отмирали, беше отмирал, беше отмирала, беше отмирало, бяха отмирали, ще отмирам, ще отмираме, ще отмираш, ще отмирате, ще отмира, ще отмира отморявам се отморяваш се, несв. и <em>_отморя се_, св. Възстановявам силите си, почивам си.
Синоними: отмарям се, отдъхвам си, отпочивам си, почивам си, облекчавам се, успокоявам се отморявам, отморяваме, отморяваш, отморявате, отморява, отморяват, отморявах, отморявахме, отморява, отморявахте, отморява, отморяваха, отморявах, отморявахме, отморяваше, отморявахте, отморяваше, отморяваха, отморявал съм, отморявала съм, отморявало съм, отморявали сме, отморявал си, отморявала си, отморявало си, отморявали сте, отморявал е, отморявала е, отморявало е, отморявали са, бях отморявал, бях отморявала, бях отморявало, бяхме отморявали, беше отморявал, беше отморявала, беше отморявало, бяхте отморявали, беше отморявал, беше отморявала, беше отмо

отмиеш, мин. св. отмих, мин. прич. отми`л, св. — вж. отмивам. отмия, отмием, отмиеш, отмиете, отмие, отмият, отмих, отмихме, отми, отмихте, отми, отмиха, отмиех, отмиехме, отмиеше, отмиехте, отмиеше, отмиеха, отмил съм, отмила съм, отмило съм, отмили сме, отмил си, отмила си, отмило си, отмили сте, отмил е, отмила е, отмило е, отмили са, бях отмил, бях отмила, бях отмило, бяхме отмили, беше отмил, беше отмила, беше отмило, бяхте отмили, беше отмил, беше отмила, беше отмило, бяха отмили, ще отмия, ще отмием, ще отмиеш, ще отмиете, ще отмие, ще отмият, ще съм отмил, ще съм отмила, ще съм отмило, ще сме отмили, ще си отмил, ще си отмила, ще си о

ж., само ед. Почивка, отдих. Кът за отмора.
Синоними: отдих, почивка, облекчение, спокойствие, освежаване, ободряване, покой, мир, развлечение, забавление отмора, отмората, отмори, отморите

отморителна, отморително, мн. отмори`телни, прил. Който отморява.
Синоними: успокоителен, почивен, облекчителен отморителен, отморителния, отморителният, отморителна, отморителната, отморително, отморителното, отморителни, отморителните

отмреш, мин. св. отмрях, мин. прич. отмря`л, св. — вж. отмирам. отмра, отмрем, отмреш, отмрете, отмре, отмрат, отмрях, отмряхме, отмря, отмряхте, отмря, отмряха, отмрях, отмряхме, отмреше, отмряхте, отмреше, отмряха, отмрял съм, отмряла съм, отмряло съм, отмрели сме, отмрял си, отмряла си, отмряло си, отмрели сте, отмрял е, отмряла е, отмряло е, отмрели са, бях отмрял, бях отмряла, бях отмряло, бяхме отмрели, беше отмрял, беше отмряла, беше отмряло, бяхте отмрели, беше отмрял, беше отмряла, беше отмряло, бяха отмрели, ще отмра, ще отмрем, ще отмреш, ще отмрете, ще отмре, ще отмрат, ще съм отмрял, ще съм отмряла, ще съм отмряло, ще сме отм

отмразиш, мин. св. отмразих, мин. прич. отмрази`л, св. — вж. отмразявам. отмразя, отмразим, отмразиш, отмразите, отмрази, отмразят, отмразих, отмразихме, отмрази, отмразихте, отмрази, отмразиха, отмразях, отмразяхме, отмразеше, отмразяхте, отмразеше, отмразяха, отмразил съм, отмразила съм, отмразило съм, отмразили сме, отмразил си, отмразила си, отмразило си, отмразили сте, отмразил е, отмразила е, отмразило е, отмразили са, бях отмразил, бях отмразила, бях отмразило, бяхме отмразили, беше отмразил, беше отмразила, беше отмразило, бяхте отмразили, беше отмразил, беше отмразила, беше отмразило, бяха отмразили, ще отмразя, ще отмразим,

отмразяваш, несв. и отмразя, св.; Какво. Затоплям нещо замръзнало; размразявам.
Синоними: размразявам, стоплям, затоплям отмразявам, отмразяваме, отмразяваш, отмразявате, отмразява, отмразяват, отмразявах, отмразявахме, отмразява, отмразявахте, отмразява, отмразяваха, отмразявах, отмразявахме, отмразяваше, отмразявахте, отмразяваше, отмразяваха, отмразявал съм, отмразявала съм, отмразявало съм, отмразявали сме, отмразявал си, отмразявала си, отмразявало си, отмразявали сте, отмразявал е, отмразявала е, отмразявало е, отмразявали са, бях отмразявал, бях отмразявала, бях отмразявало, бяхме отмразявали, беше отмразявал, беше отмразявала, беше отмразявало, бяхте отмразявали, б

отмъкваш, несв. и отмъкна, св.; Какво.
1. С мъкнене отнасям. Някакво животно отмъкна всички пиленца. Отмъкнах чувала до стената.
2. Открадвам, присвоявам. Някой от синовете и` отмъкна златните монети.
отмъквам се/отмъкна се. — С усилие отивам някъде. Едвам се отмъкнах у дома.
Синоними: замъквам, отнасям, отвличам, завличам, мъкна, измъквам, изтеглям, отнемам, грабвам, заграбвам, задигам, открадвам, похищавам, свивам отмъквам, отмъкваме, отмъкваш, отмъквате, отмъква, отмъкват, отмъквах, отмъквахме, отмъква, отмъквахте, отмъква, отмъкваха, отмъквах, отмъквахме, отмъкваше, отмъквахте, отмъкваше, отмъкваха, отмъквал съм, отмъквала съм, отмъквало съм, отмъквали сме, отмъквал си, отмъквала си, отмъквало си, отмъквали сте, отмъквал е, отмъквала е, отмъквало е, отмъквали са, бях отмъквал, бях отмъквала, бях отмъквало, бяхме отмъквали, беше отмъквал, беше отмъквала, беше отмъквало, бяхте отмъквали, беше отмъквал, беше отмъквала, беше отмъквало, бяха отмъквали, ще отмъквам, ще отмъкв

отмъкнеш, мин. св. отмъкнах, мин. прич. отмъ`кнал, св. — вж. отмъквам. отмъкна, отмъкнем, отмъкнеш, отмъкнете, отмъкне, отмъкнат, отмъкнах, отмъкнахме, отмъкна, отмъкнахте, отмъкна, отмъкнаха, отмъкнех, отмъкнехме, отмъкнеше, отмъкнехте, отмъкнеше, отмъкнеха, отмъкнал съм, отмъкнала съм, отмъкнало съм, отмъкнали сме, отмъкнал си, отмъкнала си, отмъкнало си, отмъкнали сте, отмъкнал е, отмъкнала е, отмъкнало е, отмъкнали са, бях отмъкнал, бях отмъкнала, бях отмъкнало, бяхме отмъкнали, беше отмъкнал, беше отмъкнала, беше отмъкнало, бяхте отмъкнали, беше отмъкнал, беше отмъкнала, беше отмъкнало, бяха отмъкнали, ще отмъкна, ще отмъкнем,

отмъстителят, отмъстителя, мн. отмъсти`тели, м. Човек, който отмъщава.
Синоними: мъстител отмъстител, отмъстителя, отмъстителят, отмъстители, отмъстителите, отмъстители, отмъстителю

отмъстителна, отмъстително, мн. отмъстителни, прил. Който не забравя да отмъщава, дори и за незначителни обиди. <em>Отмъстителен човек.</em><br />същ. отмъстителност, отмъстителността`, ж.
Синоними: злобен, зъл, злопаметен, велзевул, мъстителен, непримирим, неприязнен, зле настроен отмъстителен, отмъстителния, отмъстителният, отмъстителна, отмъстителната, отмъстително, отмъстителното, отмъстителни, отмъстителните

мн. отмъсти`телки, ж. Жена отмъстител. отмъстителка, отмъстителката, отмъстителки, отмъстителките

вж. отмъсти`телен
Синоними: злоба, злопаметство, злопаметност, непримиримост, вражда, враждебност, чувство на мъст отмъстителност, отмъстителността, отмъстителности, отмъстителностите

отмъстиш, мин. св. отмъстих, мин. прич. отмъстил, св. — вж. отмъщавам. отмъстя, отмъстим, отмъстиш, отмъстите, отмъсти, отмъстят, отмъстих, отмъстихме, отмъсти, отмъстихте, отмъсти, отмъстиха, отмъстях, отмъстяхме, отмъстеше, отмъстяхте, отмъстеше, отмъстяха, отмъстил съм, отмъстила съм, отмъстило съм, отмъстили сме, отмъстил си, отмъстила си, отмъстило си, отмъстили сте, отмъстил е, отмъстила е, отмъстило е, отмъстили са, бях отмъстил, бях отмъстила, бях отмъстило, бяхме отмъстили, беше отмъстил, беше отмъстила, беше отмъстило, бяхте отмъстили, беше отмъстил, беше отмъстила, беше отмъстило, бяха отмъстили, ще отмъстя, ще отмъстим, отплатя се отплатиш се, мин. св. отплатих се, мин. прич. отплатил се, св. — вж. отплащам се. отплатя, отплатим, отплатиш, отплатите, отплати, отплатят, отплатих, отплатихме, отплати, отплатихте, отплати, отплатиха, отплатях, отплатяхме, отплатеше, отплатяхте, отплатеше, отплатяха, отплатил съм, отплатила съм, отплатило съм, отплатили сме, отплатил си, отплатила си, отплатило си, отплатили сте, отплатил е, отплатила е, отплатило е, отплатили са, бях отплатил, бях отплатила, бях отплатило, бяхме отплатили, беше отплатил, беше отплатила, беше отплатило, бяхте отплатили, беше отплатил, беше отплатила, беше отплатило, бяха отплатили, ще отплатя, ще отплатим,

отмъстя`ваш, несв. Отмъщавам. отмъстявам, отмъстяваме, отмъстяваш, отмъстявате, отмъстява, отмъстяват, отмъстявах, отмъстявахме, отмъстява, отмъстявахте, отмъстява, отмъстяваха, отмъстявах, отмъстявахме, отмъстяваше, отмъстявахте, отмъстяваше, отмъстяваха, отмъстявал съм, отмъстявала съм, отмъстявало съм, отмъстявали сме, отмъстявал си, отмъстявала си, отмъстявало си, отмъстявали сте, отмъстявал е, отмъстявала е, отмъстявало е, отмъстявали са, бях отмъстявал, бях отмъстявала, бях отмъстявало, бяхме отмъстявали, беше отмъстявал, беше отмъстявала, беше отмъстявало, бяхте отмъстявали, б

отмъщаваш, несв. и отмъстя, св.; на кого, за Какво. Отвръщам на причинено зло със зло. Отмъстих на враговете си за мъченията.
Синоними: отплащам, наказвам, реванширам се, разчиствам си сметките, не оставам длъжен отмъщавам, отмъщаваме, отмъщаваш, отмъщавате, отмъщава, отмъщават, отмъщавах, отмъщавахме, отмъщава, отмъщавахте, отмъщава, отмъщаваха, отмъщавах, отмъщавахме, отмъщаваше, отмъщавахте, отмъщаваше, отмъщаваха, отмъщавал съм, отмъщавала съм, отмъщавало съм, отмъщавали сме, отмъщавал си, отмъщавала си, отмъщавало си, отмъщавали сте, отмъщавал е, отмъщавала е, отмъщавало е, отмъщавали са, бях отмъщавал, бях отмъщавала, бях отмъщавало, бяхме отмъщавали, беше отмъщавал, беше отмъщавала, беше отмъщавало, бяхте отмъщавали, беше отмъщавал, беше отмъщавала, беше отмъ

мн. отмъще`ния, ср.
1. Само ед. Отмъщаване.
2. Ответна реакция при причиняване на зло; желание за мъст. Замисли страшно отмъщение.
Синоними: възмездие, отплата, мъст, реванш, наказание отмъщение, отмъщението, отмъщения, отмъщенията

ж., само ед. Разг. Заместване на някого в работата му. Тя е моята отмяна в домашната работа.
Синоними: помощ, заместване, смяна, помощник отмяна, отмяната, отмени, отмените

отмяташ, несв. и отметна, св.
1. Какво. Отмествам покривало. Отметна одеялото.
2. Кого, какво. Отбелязвам. Отметна учениците, които бяха дошли.
3. Какво. Рязко премествам. Отмятам глава.
отмятам се/отметна се. — Отказвам се от думите си, не изпълнявам уговорка.
Синоними: махвам, отмахвам, отстранявам, отмествам, отблъсквам, отбивам, отклонявам, отхвърлям, захвърлям, мятам, хвърлям, изоставям отмятам, отмятаме, отмяташ, отмятате, отмята, отмятат, отмятах, отмятахме, отмята, отмятахте, отмята, отмятаха, отмятах, отмятахме, отмяташе, отмятахте, отмяташе, отмятаха, отмятал съм, отмятала съм, отмятало съм, отмятали сме, отмятал си, отмятала си, отмятало си, отмятали сте, отмятал е, отмятала е, отмятало е, отмятали са, бях отмятал, бях отмятала, бях отмятало, бяхме отмятали, беше отмятал, беше отмятала, беше отмятало, бяхте отмятали, беше отмятал, беше отмятала, беше отмятало, бяха отмятали, ще отмятам, ще отмятаме, ще отмяташ, ще отмятате, ще отмята, ще отмята

нареч. Разг. От по-рано, отпреди. Познаваме се отнапред.
Синоними: отначало, отпреди, по-рано, предварително, изнапред

отнасяш, несв. и отнеса, св.
1. Кого, какво. Нося на друго място. Отнеси чантата в кухнята. Отнеси детето в леглото.
2. Кого, какво. За вода, вятър — завличам, замъквам, премествам. Реката отнесе дънерите.
3. Прен. Какво. Претърпявам. Отнесох караницата заради него.
4. Разг. Какво. Открадвам. Замина си и отнесе всичките ми пари.
5. Прен. Какво/кого. Включвам, определям, приемам за достоверно. Изследвачите отнасят този ръкопис към ХII в.
отнасям се/отнеса се. 1. — Проявявам отношение, държа се. Отнасям се приятелски с децата си.
2. Насочен съм към нещо или някого, валиден съм. Забележката се отнася за всички.
* Отнасям в гроба. — Разг.
1. Кого. За болест — ставам причина за смъртта.
2. Какво. Премълчавам, не издавам тайна.
* Отнасям въпроса (до някого или някъде). — Искам компетентно мнение по някакъв проблем.
* Отнасям калая. — Разг. Получавам наказание вместо друго лице.
* Мътните да те отнесат. — Разг. Възклицание за недоволство или (рядко) възхищение.
Синоними: вземам, отвличам, пренасям, замъквам, завличам, отмъквам, помитам, грабвам, крада, отнемам, задигам, вдигам, отвявам, издухвам, завявам, залавям, пипвам, арестувам, блъскам, нося, донасям, хвръквам, излитам, изхвърчавам, експлодирам, смятам, включвам, причислявам, шибам, тласкам, изхвърлям, изтласквам, натрупвам отнасям, отнасяме, отнасяш, отнасяте, отнася, отнасят, отнасях, отнасяхме, отнася, отнасяхте, отнася, отнасяха, отнасях, отнасяхме, отнасяше, отнасяхте, отнасяше, отнасяха, отнасял съм, отнасяла съм, отнасяло съм, отнасяли сме, отнасял си, отнасяла си, отнасяло си, отнасяли сте, отнасял е, отнасяла е, отнасяло е, отнасяли са, бях отнасял, бях отнасяла, бях отнасяло, бяхме отнасяли, беше отнасял, беше отнасяла, беше отнасяло, бяхте отнасяли, беше отнасял, беше отнасяла, беше отнасяло, бяха отнасяли, ще отнасям, ще отнасяме, ще отнасяш, ще отнасяте, ще отнася, ще отнася

нареч.
1. В началото, първоначално, първо.
2. От там, където е началото. Давай пак отначало!
Синоними: изпърво, в началото, на първо време, в първия момент, от преди, от по-рано, отнапред, наново, повторно, отново, още веднъж, пак, първоначално, отпърво

отнемеш, мин. св. отнех, мин. прич. отне`л, св. — вж. отнемам. отнема, отнемем, отнемеш, отнемете, отнеме, отнемат, отнех, отнехме, отне, отнехте, отне, отнеха, отнемех, отнемехме, отнемеше, отнемехте, отнемеше, отнемеха, отнел съм, отнела съм, отнело съм, отнели сме, отнел си, отнела си, отнело си, отнели сте, отнел е, отнела е, отнело е, отнели са, бях отнел, бях отнела, бях отнело, бяхме отнели, беше отнел, беше отнела, беше отнело, бяхте отнели, беше отнел, беше отнела, беше отнело, бяха отнели, ще отнема, ще отнемем, ще отнемеш, ще отнемете, ще отнеме, ще отнемат, ще съм отнел, ще съм отнела, ще съм отнело, ще сме отнели, ще си отнел,

отнемаш, несв. и отнема, св.
1. Кого, какво. Вземам със сила, лишавам от нещо. Отнех къщата му.
2. Какво. Изразходвам, заемам. Подготовката отнема много време и сили.
3. Изваждам (при пресмятане). Ако от 5 отнемем 2, ще останат 3.
* Отнемам думата. — Не позволявам на някого да говори повече.
* Отнемам хляба. 1. — Ставам причина някой да е без работа.
2. Оставям някого да гладува.
* Отнемам живота (на някого). — Убивам.
Синоними: вземам, дръпвам, отнасям, откъсвам, отделям, лишавам, отвличам, замъквам, отмъквам, изтръгвам, задигам, крада, заграбвам, грабвам, грабя, ограбвам, присвоявам, обсебвам, изземвам отнемам, отнемаме, отнемаш, отнемате, отнема, отнемат, отнемах, отнемахме, отнема, отнемахте, отнема, отнемаха, отнемах, отнемахме, отнемаше, отнемахте, отнемаше, отнемаха, отнемал съм, отнемала съм, отнемало съм, отнемали сме, отнемал си, отнемала си, отнемало си, отнемали сте, отнемал е, отнемала е, отнемало е, отнемали са, бях отнемал, бях отнемала, бях отнемало, бяхме отнемали, беше отнемал, беше отнемала, беше отнемало, бяхте отнемали, беше отнемал, беше отнемала, беше отнемало, бяха отнемали, ще отнемам, ще отнемаме, ще отнемаш, ще отнемате, ще отнема, ще отнема

отнесеш, мин. св. отнесох, мин. прич. отне`съл, св. — вж. отнасям. отнеса, отнесем, отнесеш, отнесете, отнесе, отнесат, отнесох, отнесохме, отнесе, отнесохте, отнесе, отнесоха, отнесях, отнесяхме, отнесеше, отнесяхте, отнесеше, отнесяха, отнесъл съм, отнесла съм, отнесло съм, отнесли сме, отнесъл си, отнесла си, отнесло си, отнесли сте, отнесъл е, отнесла е, отнесло е, отнесли са, бях отнесъл, бях отнесла, бях отнесло, бяхме отнесли, беше отнесъл, беше отнесла, беше отнесло, бяхте отнесли, беше отнесъл, беше отнесла, беше отнесло, бяха отнесли, ще отнеса, ще отнесем, ще отнесеш, ще отнесете, ще отнесе, ще отнесат, ще съм отнесъл, ще съм

нареч. От никое място, от никоя страна. Отникъде не дойде помощ.
Синоними: от никоя страна, от никое място

нареч. Остар. От този момент, от сега.

нареч. Още един път, пак. Прочети отново урока.
Синоними: наново, отначало, още веднъж, пак, повторно, за втори път, назад, обратно

относителна, относително, мн. относителни, прил.
1. Който се установява при съпоставка с друг. Относителна височина.
2. Не безусловен, ограничен. Относителен успех.
3. Спец. В граматиката — който показва отношение към нещо. Относителни прилагателни.същ. относителност, относителността, ж.
* Относително тегло. — Спец. Тегло на предмет в сравнение с теглото на равен обем вода.
Синоними: условен, неустановен, несигурен, непостоянен, изменчив, релативен, зависещ, подчинен, ограничен, малък, умерен относителен, относителния, относителният, относителна, относителната, относително, относителното, относителни, относителните

вж. относи`телен
Синоними: релативност, зависимост относителност, относителността, относителности, относителностите

предлог. По отношение на; що се касае до; по повод на; за. Относно заповедта не сме говорили.
Синоними: относително, що се касае, по отношение на, досежно, релативно, за, върху, по, срещу, против, колкото до, доколкото, откъм

мн. отноше`ния, ср.
1. Взаимна връзка между различни предмети, явления, величини.
2. Само мн. Взаимно общуване. Дипломатически отношения.
3. Начин на поведение към някого. Нямам добро отношение към него.
4. Насока, гледище. В това отношение не си подхождаме.
* Скъсвам (дипломатически) отношения с някого. — Разг. Скарвам се, разделям се с някого.
Синоними: съотношение, пропорция, допир, контакт, близост, съприкосновение, връзка, сходство, сродство, съседство, съобщение, поведение, обноски, маниер, становище, позиция, отнасяне, третиране, работа, занимание, интерес, чувство, настроение, впечатление отношение, отношението, отношения, отношенията

нареч. От някое място, от някоя страна. Отнякъде се зачу песен.

мн. отоци, (два) отока, м. Подутина по тялото.
Синоними: възпаление, подуване, подпухване, подуто, подутина, подпухналост, загнояване, изпъкналост, издатина, издутина, буца, отичане, израстък оток, отока, отокът, отоци, отоците, отока

мед. Образуване на калциеви конкременти във външния слухов канал, най-често около чуждо тяло.

мн. отома`нки, ж. Остар. Вид канапе с възглавници.
Синоними: кушетка, диван, одър, канапе, лежанка отоманка, отоманката, отоманки, отоманките

мн. отопле`ния, ж.
1. Отопляване.
2. Система за затопляне на помещения. Парно отопление. отопление, отоплението, отопления, отопленията

отоплителна, отоплително, мн. отопли`телни, прил.
1. Който е предназначен за отопление. Отоплителни уреди.
2. През който се използва отопление. Отоплителен сезон. отоплителен, отоплителния, отоплителният, отоплителна, отоплителната, отоплително, отоплителното, отоплителни, отоплителните

отоплиш, мин. св. отоплих, мин. прич. отопли`л, св. — вж. отоплявам. отопля, отоплим, отоплиш, отоплите, отопли, отоплят, отоплих, отоплихме, отопли, отоплихте, отопли, отоплиха, отоплех, отоплехме, отоплеше, отоплехте, отоплеше, отоплеха, отоплил съм, отоплила съм, отоплило съм, отоплили сме, отоплил си, отоплила си, отоплило си, отоплили сте, отоплил е, отоплила е, отоплило е, отоплили са, бях отоплил, бях отоплила, бях отоплило, бяхме отоплили, беше отоплил, беше отоплила, беше отоплило, бяхте отоплили, беше отоплил, беше отоплила, беше отоплило, бяха отоплили, ще отопля, ще отоплим, ще отоплиш, ще отоплите, ще отопли, ще отоплят, ще

отопляваш, несв. и отопля, св.; какво, с какво. Правя помещение да стане топло. Отоплявам кухнята с електрическа печка.
отоплявам се. — Отоплявам жилището си. С какво се отоплявате през зимата? отоплявам, отопляваме, отопляваш, отоплявате, отоплява, отопляват, отоплявах, отоплявахме, отоплява, отоплявахте, отоплява, отопляваха, отоплявах, отоплявахме, отопляваше, отоплявахте, отопляваше, отопляваха, отоплявал съм, отоплявала съм, отоплявало съм, отоплявали сме, отоплявал си, отоплявала си, отоплявало си, отоплявали сте, отоплявал е, отоплявала е, отоплявало е, отоплявали са, бях отоплявал, бях отоплявала, бях отоплявало, бяхме отоплявали, беше отоплявал, беше отоплявала, беше отоплявало, бяхте отоплявали, беше отоплявал, беше отоплявала, беше отоп

отопляш, несв. Отоплявам. отпилея се отпилееш се, мин. св. отпилях се, мин. прич. отпилял се, св. – вж. отпилявам се. отпилявам се отпиляваш се, несв. и <em>_отпилея се, св. Разг. Отивам нанякъде, в неизвестна посока. Кой знае къде се е отпилял._

мед. Кръвотечение от ухото.

мед. Изтичане на секрет от ухото.

оторизи`раш, несв. и св.; кого/какво. Упълномощавам.
Синоними: разрешавам, позволявам, допущам, дозволявам, упълномощавам, натоварвам, овластявам, давам мандат оторизирам, оторизираме, оторизираш, оторизирате, оторизира, оторизират, оторизирах, оторизирахме, оторизира, оторизирахте, оторизира, оторизираха, оторизирах, оторизирахме, оторизираше, оторизирахте, оторизираше, оторизираха, оторизирал съм, оторизирала съм, оторизирало съм, оторизирали сме, оторизирал си, оторизирала си, оторизирало си, оторизирали сте, оторизирал е, оторизирала е, оторизирало е, оторизирали са, бях оторизирал, бях оторизирала, бях оторизирало, бяхме оторизирали, беше оторизирал, беше оторизирала, беше оторизирало, бяхте оторизирали, б

мед. Невъзпалително заболяване на костната лабиринтна капсула. Налице е дистрофичен процес и се получава анкилоза на прочката на стремето. Протича с шум в ушите и намаляване на слуха.

мед. Оглеждане на ушния канал и особено на тъпанчето с помощта на отоскоп.

отпадаш, несв. и отпадна, св.
1. Губя физическите си сили. След боледуването беше много отпаднала.
2. От какво. Преставам да съм в състава на нещо. Отпадам от отбора.
3. Изчезвам, изгубвам се. Всички съмнения отпаднаха.
Синоними: изнемогвам, изнемощявам, изтощавам се, изморявам се, отслабвам, губя сили, изнурявам се, слабея, отмалявам, смалявам, каталясвам, падам от умора, унивам, клюмвам, оклюмвам, омърлушвам се, клеквам, омаломощавам се, пропадам, скапвам, отмирам, изоставам, оставам, изгубвам се, загубвам се, премахвам се, губя се, чезна, замирам, изчезвам, гасна, падам духом, отчайвам се, губя кураж, влошавам се, разстройвам се, повяхвам, западам, изпадам, угасвам, линея, вехна отпадам, отпадаме, отпадаш, отпадате, отпада, отпадат, отпадах, отпадахме, отпада, отпадахте, отпада, отпадаха, отпадах, отпадахме, отпадаше, отпадахте, отпадаше, отпадаха, отпадал съм, отпадала съм, отпадало съм, отпадали сме, отпадал си, отпадала си, отпадало си, отпадали сте, отпадал е, отпадала е, отпадало е, отпадали са, бях отпадал, бях отпадала, бях отпадало, бяхме отпадали, беше отпадал, беше отпадала, беше отпадало, бяхте отпадали, беше отпадал, беше отпадала, беше отпадало, бяха отпадали, ще отпадам, ще отпадаме, ще отпадаш, ще отпадате, ще отпада, ще отпада

отпаднеш, мин. св. отпаднах, мин. прич. отпа`днал, св. — вж. отпадам. отпадна, отпаднем, отпаднеш, отпаднете, отпадне, отпаднат, отпаднах, отпаднахме, отпадна, отпаднахте, отпадна, отпаднаха, отпаднех, отпаднехме, отпаднеше, отпаднехте, отпаднеше, отпаднеха, отпаднал съм, отпаднала съм, отпаднало съм, отпаднали сме, отпаднал си, отпаднала си, отпаднало си, отпаднали сте, отпаднал е, отпаднала е, отпаднало е, отпаднали са, бях отпаднал, бях отпаднала, бях отпаднало, бяхме отпаднали, беше отпаднал, беше отпаднала, беше отпаднало, бяхте отпаднали, беше отпаднал, беше отпаднала, беше отпаднало, бяха отпаднали, ще отпадна, ще отпаднем,

мн. отпадъци, (два) отпадъка, м. Ненужен остатък от нещо. Битови отпадъци. отпадък, отпадъка, отпадъкът, отпадъци, отпадъците, отпадъка

отпадъчна, отпадъчно, мн. отпа`дъчни, прил. Който се състои от отпадъци. Отпадъчни материали. отпадъчен, отпадъчния, отпадъчният, отпадъчна, отпадъчната, отпадъчно, отпадъчното, отпадъчни, отпадъчните

отпаряш, несв. и отпоря, св.; Какво. Отделям, откъсвам нещо пришито. Отпори джоба на сакото си.
* Ще ти отпоря ушите. — Разг. Ще те накажа строго. отпарям, отпаряме, отпаряш, отпаряте, отпаря, отпарят, отпарях, отпаряхме, отпаря, отпаряхте, отпаря, отпаряха, отпарях, отпаряхме, отпаряше, отпаряхте, отпаряше, отпаряха, отпарял съм, отпаряла съм, отпаряло съм, отпаряли сме, отпарял си, отпаряла си, отпаряло си, отпаряли сте, отпарял е, отпаряла е, отпаряло е, отпаряли са, бях отпарял, бях отпаряла, бях отпаряло, бяхме отпаряли, беше отпарял, беше отпаряла, беше отпаряло, бяхте отпаряли, беше отпарял, беше отпаряла, беше отпаряло, бяха отпаряли, ще отпарям, ще отпаряме, ще отпаряш, ще отпаряте, ще отпаря, ще отпаря

отпереш, мин. св. отпрах, мин. прич. отпра`л, св. — вж. отпирам. отпера, отперем, отпереш, отперете, отпере, отперат, отпрах, отпрахме, отпра, отпрахте, отпра, отпраха, отперях, отперяхме, отпереше, отперяхте, отпереше, отперяха, отпрал съм, отпрала съм, отпрало съм, отпрали сме, отпрал си, отпрала си, отпрало си, отпрали сте, отпрал е, отпрала е, отпрало е, отпрали са, бях отпрал, бях отпрала, бях отпрало, бяхме отпрали, беше отпрал, беше отпрала, беше отпрало, бяхте отпрали, беше отпрал, беше отпрала, беше отпрало, бяха отпрали, ще отпера, ще отперем, ще отпереш, ще отперете, ще отпере, ще отперат, ще съм отпрал, ще съм отпрала, ще съ

отпечаташ, св. — вж. отпечатвам. отпечатам, отпечатаме, отпечаташ, отпечатате, отпечата, отпечатат, отпечатах, отпечатахме, отпечата, отпечатахте, отпечата, отпечатаха, отпечатах, отпечатахме, отпечаташе, отпечатахте, отпечаташе, отпечатаха, отпечатал съм, отпечатала съм, отпечатало съм, отпечатали сме, отпечатал си, отпечатала си, отпечатало си, отпечатали сте, отпечатал е, отпечатала е, отпечатало е, отпечатали са, бях отпечатал, бях отпечатала, бях отпечатало, бяхме отпечатали, беше отпечатал, беше отпечатала, беше отпечатало, бяхте отпечатали, беше отпечатал, беше отпечатала, беше отпе отракам се отракаш се, св. — вж. отраквам се. отракам, отракаме, отракаш, отракате, отрака, отракат, отраках, отракахме, отрака, отракахте, отрака, отракаха, отраках, отракахме, отракаше, отракахте, отракаше, отракаха, отракал съм, отракала съм, отракало съм, отракали сме, отракал си, отракала си, отракало си, отракали сте, отракал е, отракала е, отракало е, отракали са, бях отракал, бях отракала, бях отракало, бяхме отракали, беше отракал, беше отракала, беше отракало, бяхте отракали, беше отракал, беше отракала, беше отракало, бяха отракали, ще отракам, ще отракаме, ще отракаш, ще отракате, ще отрака, ще отрака

отпечатваш, несв. и отпечатам, св.; Какво.
1. Приключвам печатането, издавам. Отпечатахме новия брой на списанието.
2. Отварям нещо запечатано; разпечатвам. Отпечата писмото.
#3 Оставям отпечатък. Отпечата мократа си ръка върху стъклото. – отпечатвам се/отпечатам се. Оставям отпечатък, следа. Стъпките и` се отпечатаха в мокрия пясък.
Синоними: печатам, публикувам, издавам, обнародвам, подпечатвам, удрям печат, щампосвам, слагам щемпел отпечатвам, отпечатваме, отпечатваш, отпечатвате, отпечатва, отпечатват, отпечатвах, отпечатвахме, отпечатва, отпечатвахте, отпечатва, отпечатваха, отпечатвах, отпечатвахме, отпечатваше, отпечатвахте, отпечатваше, отпечатваха, отпечатвал съм, отпечатвала съм, отпечатвало съм, отпечатвали сме, отпечатвал си, отпечатвала си, отпечатвало си, отпечатвали сте, отпечатвал е, отпечатвала е, отпечатвало е, отпечатвали са, бях отпечатвал, бях отпечатвала, бях отпечатвало, бяхме отпечатвали, беше отпечатвал, беше отпечатвала, беше отпечатвало, бяхте отпечатвали, б

мн. отпечатъци, (два) отпечатъка, м. 1. Следа, диря, която остава след нещо. Полицаят търсеше внимателно отпечатъци от пръсти.
2. Прен. Отличителна черта, следа, въздействие. Лицето му носи отпечатъка на бурен живот.
3. Отделно издаден екземпляр от статия, студия и др.
* Слагам отпечатък (върху нещо). — Оставям следи, въздействам.
Синоними: печат, белег, следа, диря, остатък, стъпка, изображение, отражение, знак, образ, щемпел, клеймо отпечатък, отпечатъка, отпечатъкът, отпечатъци, отпечатъците, отпечатъка

отпиваш, несв. и отпия, св. Пия малко от нещо. Отпих от чашата си. Отпих няколко глътки.
отпивам си/отпия си. — Пия до пълно насищане.
Синоними: сръбвам, пийвам, напивам отпивам, отпиваме, отпиваш, отпивате, отпива, отпиват, отпивах, отпивахме, отпива, отпивахте, отпива, отпиваха, отпивах, отпивахме, отпиваше, отпивахте, отпиваше, отпиваха, отпивал съм, отпивала съм, отпивало съм, отпивали сме, отпивал си, отпивала си, отпивало си, отпивали сте, отпивал е, отпивала е, отпивало е, отпивали са, бях отпивал, бях отпивала, бях отпивало, бяхме отпивали, беше отпивал, беше отпивала, беше отпивало, бяхте отпивали, беше отпивал, беше отпивала, беше отпивало, бяха отпивали, ще отпивам, ще отпиваме, ще отпиваш, ще отпивате, ще отпива, ще отпива

отпилявам се, отпиляваш се, несв. и отпилея се, св. Разг. Отивам нанякъде, в неизвестна посока. Кой знае къде се е отпилял.

отпираш, несв. и отпера, св.; какво. Разг. Изчиствам чрез пране. Отпра изцапания ръкав на роклята си.

отписваш, несв. и отпиша, св.; Кого, какво.
1. Зачерквам нечие име от списък.
2. Освобождавам чрез отбелязване с писане.
3. Прен. Разг. Смятам, че някой няма да оживее, че ще умре. Отпиши го, след такава операция няма да го бъде!
отписвам се/отпиша се. — Отказвам се, освобождавам се.
Синоними: заличавам, задрасквам, изличавам, изтривам, премахвам, отчислявам, изключвам, изписвам отписвам, отписваме, отписваш, отписвате, отписва, отписват, отписвах, отписвахме, отписва, отписвахте, отписва, отписваха, отписвах, отписвахме, отписваше, отписвахте, отписваше, отписваха, отписвал съм, отписвала съм, отписвало съм, отписвали сме, отписвал си, отписвала си, отписвало си, отписвали сте, отписвал е, отписвала е, отписвало е, отписвали са, бях отписвал, бях отписвала, бях отписвало, бяхме отписвали, беше отписвал, беше отписвала, беше отписвало, бяхте отписвали, беше отписвал, беше отписвала, беше отписвало, бяха отписвали, ще отписвам, ще отписв

отпишеш, мин. св. отписах, мин. прич. отпи`сал, св. — вж. отписвам. отпиша, отпишем, отпишеш, отпишете, отпише, отпишат, отписах, отписахме, отписа, отписахте, отписа, отписаха, отпишех, отпишехме, отпишеше, отпишехте, отпишеше, отпишеха, отписал съм, отписала съм, отписало съм, отписали сме, отписал си, отписала си, отписало си, отписали сте, отписал е, отписала е, отписало е, отписали са, бях отписал, бях отписала, бях отписало, бяхме отписали, беше отписал, беше отписала, беше отписало, бяхте отписали, беше отписал, беше отписала, беше отписало, бяха отписали, ще отпиша, ще отпишем, ще отпишеш, ще отпишете, ще отпише, ще отпишат, ще

отпиеш, мин. св. отпих, мин. прич. отпи`л, св. — вж. отпивам. отпия, отпием, отпиеш, отпиете, отпие, отпият, отпих, отпихме, отпи, отпихте, отпи, отпиха, отпиех, отпиехме, отпиеше, отпиехте, отпиеше, отпиеха, отпил съм, отпила съм, отпило съм, отпили сме, отпил си, отпила си, отпило си, отпили сте, отпил е, отпила е, отпило е, отпили са, бях отпил, бях отпила, бях отпило, бяхме отпили, беше отпил, беше отпила, беше отпило, бяхте отпили, беше отпил, беше отпила, беше отпило, бяха отпили, ще отпия, ще отпием, ще отпиеш, ще отпиете, ще отпие, ще отпият, ще съм отпил, ще съм отпила, ще съм отпило, ще сме отпили, ще си отпил, ще си отпила, ще си о

отплаваш, несв. и св. С плаване се отдалечавам, заминавам. <em>Корабът отплава преди два часа.</em><br />Синоними: отплувам, заминавам, тръгвам, потеглям отплавам, отплаваме, отплаваш, отплавате, отплава, отплават, отплавах, отплавахме, отплава, отплавахте, отплава, отплаваха, отплавах, отплавахме, отплаваше, отплавахте, отплаваше, отплаваха, отплавал съм, отплавала съм, отплавало съм, отплавали сме, отплавал си, отплавала си, отплавало си, отплавали сте, отплавал е, отплавала е, отплавало е, отплавали са, бях отплавал, бях отплавала, бях отплавало, бяхме отплавали, беше отплавал, беше отплавала, беше отплавало, бяхте отплавали, беше отплавал, беше отплавала, беше отплавало, бяха отплавали, ще отплавам, ще отплав отплащам се отплащаш се, несв. и отплатя` се, св. Отдавам дължимото за нещо, което са ми сторили; възнаграждавам. Ще ти се отплатя богато.
Синоними: заплащам, разплащам се, издължавам се, не оставам длъжен, реагирам отплащам, отплащаме, отплащаш, отплащате, отплаща, отплащат, отплащах, отплащахме, отплаща, отплащахте, отплаща, отплащаха, отплащах, отплащахме, отплащаше, отплащахте, отплащаше, отплащаха, отплащал съм, отплащала съм, отплащало съм, отплащали сме, отплащал си, отплащала си, отплащало си, отплащали сте, отплащал е, отплащала е, отплащало е, отплащали са, бях отплащал, бях отплащала, бях отплащало, бяхме отплащали, беше отплащал, беше отплащала, беше отплащало, бяхте отплащали, беше отплащал, беше отплащала, беше отплащало, бяха отплащали, ще отплащам, ще отплащ

ж., само ед. Ответна награда; възмездие. Ако ми помогнеш, в отплата ще ти подаря нещо.
Синоними: награда, възнаграждение, компенсация, удовлетворение, разплата, възмездие, отмъщение, мъст, наказание, заплащане, плащане, заплата, надница отплата, отплатата, отплати, отплатите

отплесваш, несв. и отплесна, св.; кого, От какво. Разг. Отвличам вниманието, занимавам със странични дейности. Не ме отплесвай, защото не мога да чета!
отплесвам се/отплесна се. 1. — Отклонявам се от дейността си.
2. Разг. Подхлъзвам се, отивам встрани.
3. След удар променям посоката си на движение. Камъкът се отплесна от насрещния бряг и падна в реката.
Синоними: отклонявам, отстранявам, тласкам, отмятам, изтласквам, отблъсквам, отхвърлям отплесвам, отплесваме, отплесваш, отплесвате, отплесва, отплесват, отплесвах, отплесвахме, отплесва, отплесвахте, отплесва, отплесваха, отплесвах, отплесвахме, отплесваше, отплесвахте, отплесваше, отплесваха, отплесвал съм, отплесвала съм, отплесвало съм, отплесвали сме, отплесвал си, отплесвала си, отплесвало си, отплесвали сте, отплесвал е, отплесвала е, отплесвало е, отплесвали са, бях отплесвал, бях отплесвала, бях отплесвало, бяхме отплесвали, беше отплесвал, беше отплесвала, беше отплесвало, бяхте отплесвали, беше отплесвал, беше отплесвала, беше отпл

отплеснеш, мин. св. отплеснах, мин. прич. отпле`снал, св. — вж. отплесвам. отплесна, отплеснем, отплеснеш, отплеснете, отплесне, отплеснат, отплеснах, отплеснахме, отплесна, отплеснахте, отплесна, отплеснаха, отплеснех, отплеснехме, отплеснеше, отплеснехте, отплеснеше, отплеснеха, отплеснал съм, отплеснала съм, отплеснало съм, отплеснали сме, отплеснал си, отплеснала си, отплеснало си, отплеснали сте, отплеснал е, отплеснала е, отплеснало е, отплеснали са, бях отплеснал, бях отплеснала, бях отплеснало, бяхме отплеснали, беше отплеснал, беше отплеснала, беше отплеснало, бяхте отплеснали, беше отплеснал, беше отплеснала, беше отплес

отплу`ваш, несв. и св. С плуване се отдалечавам, заминавам. Приятелката ми отплува по-навътре.
Синоними: отплавам, заминавам, тръгвам, потеглям отплувам, отплуваме, отплуваш, отплувате, отплува, отплуват, отплувах, отплувахме, отплува, отплувахте, отплува, отплуваха, отплувах, отплувахме, отплуваше, отплувахте, отплуваше, отплуваха, отплувал съм, отплувала съм, отплувало съм, отплували сме, отплувал си, отплувала си, отплувало си, отплували сте, отплувал е, отплувала е, отплувало е, отплували са, бях отплувал, бях отплувала, бях отплувало, бяхме отплували, беше отплувал, беше отплувала, беше отплувало, бяхте отплували, беше отплувал, беше отплувала, беше отплувало, бяха отплували, ще отплувам, ще отплув

нареч. Диал.
1. Отзад. Върви отподир.
2. След това; после. Отподир ще ме търсиш!

м., само ед. Противодействие, решително действие срещу действие. Опитите да превземат крепостта срещнаха отпор.
Синоними: съпротива, противодействие, защита, сила, реакция, опозиция, натиск, напън, внезапно спиране, пречка, спънка, препятствие, спирачка, отблъскване, отбиване, поражение отпор, отпора, отпорът, отпори, отпорите, отпора

отпо`рваш, несв. Отпарям. отпорвам, отпорваме, отпорваш, отпорвате, отпорва, отпорват, отпорвах, отпорвахме, отпорва, отпорвахте, отпорва, отпорваха, отпорвах, отпорвахме, отпорваше, отпорвахте, отпорваше, отпорваха, отпорвал съм, отпорвала съм, отпорвало съм, отпорвали сме, отпорвал си, отпорвала си, отпорвало си, отпорвали сте, отпорвал е, отпорвала е, отпорвало е, отпорвали са, бях отпорвал, бях отпорвала, бях отпорвало, бяхме отпорвали, беше отпорвал, беше отпорвала, беше отпорвало, бяхте отпорвали, беше отпорвал, беше отпорвала, беше отпорвало, бяха отпорвали, ще отпорвам, ще отпорв

отпориш, мин. св. отпорих, мин. прич. отпо`рил, св. — вж. отпарям. отпоря, отпорим, отпориш, отпорите, отпори, отпорят, отпорих, отпорихме, отпори, отпорихте, отпори, отпориха, отпорех, отпорехме, отпореше, отпорехте, отпореше, отпореха, отпорил съм, отпорила съм, отпорило съм, отпорили сме, отпорил си, отпорила си, отпорило си, отпорили сте, отпорил е, отпорила е, отпорило е, отпорили са, бях отпорил, бях отпорила, бях отпорило, бяхме отпорили, беше отпорил, беше отпорила, беше отпорило, бяхте отпорили, беше отпорил, беше отпорила, беше отпорило, бяха отпорили, ще отпоря, ще отпорим, ще отпориш, ще отпорите, ще отпори, ще отпорят, ще

нареч. След известно време, по-късно.
Синоними: отсетне, по-сетне, по-после, по-късно, след това, от подир, подир

отпочиваш, несв. и отпочина, св. Възстановявам силите си, почивам си.
отпочивам си/отпочина си. — Отпочивам за кратко, почивам кратко. отпочивам, отпочиваме, отпочиваш, отпочивате, отпочива, отпочиват, отпочивах, отпочивахме, отпочива, отпочивахте, отпочива, отпочиваха, отпочивах, отпочивахме, отпочиваше, отпочивахте, отпочиваше, отпочиваха, отпочивал съм, отпочивала съм, отпочивало съм, отпочивали сме, отпочивал си, отпочивала си, отпочивало си, отпочивали сте, отпочивал е, отпочивала е, отпочивало е, отпочивали са, бях отпочивал, бях отпочивала, бях отпочивало, бяхме отпочивали, беше отпочивал, беше отпочивала, беше отпочивало, бяхте отпочивали, беше отпочивал, беше отпочивала, беше отпо

вж. отпочи`вам отпочина, отпочинем, отпочинеш, отпочинете, отпочине, отпочинат, отпочинах, отпочинахме, отпочина, отпочинахте, отпочина, отпочинаха, отпочинех, отпочинехме, отпочинеше, отпочинехте, отпочинеше, отпочинеха, отпочинал съм, отпочинала съм, отпочинало съм, отпочинали сме, отпочинал си, отпочинала си, отпочинало си, отпочинали сте, отпочинал е, отпочинала е, отпочинало е, отпочинали са, бях отпочинал, бях отпочинала, бях отпочинало, бяхме отпочинали, беше отпочинал, беше отпочинала, беше отпочинало, бяхте отпочинали, беше отпочинал, беше отпочинала, беше отпочи

отправна, отправно, мн. отпра`вни, прил. Изходен; от който се отправям нанякъде. Отправен пункт.
Синоними: насочен, обърнат, устремен, изходен, начален отправен, отправния, отправният, отправна, отправната, отправно, отправното, отправни, отправните

отправиш, мин. св. отправих, мин. прич. отпра`вил, св. — вж. отправям. отправя, отправим, отправиш, отправите, отправи, отправят, отправих, отправихме, отправи, отправихте, отправи, отправиха, отправех, отправехме, отправеше, отправехте, отправеше, отправеха, отправил съм, отправила съм, отправило съм, отправили сме, отправил си, отправила си, отправило си, отправили сте, отправил е, отправила е, отправило е, отправили са, бях отправил, бях отправила, бях отправило, бяхме отправили, беше отправил, беше отправила, беше отправило, бяхте отправили, беше отправил, беше отправила, беше отправило, бяха отправили, ще отправя, ще отправим,

отправяш, несв. и отправя, св.
1. Кого, какво. Изпращам в определена посока, насочвам. Отправям поглед. Отправям писмо към някого.
2. В съчетание със съществителни имена — осъществявам действието, изразено със съществителното. Отправям закани (заканвам се). Отправям обвинение (обвинявам).
отправям се/отправя се. 1. — Насочвам се към нещо, тръгвам. Отправих се към парка.
2. Отнасям се, визирам.
Синоними: насочвам, изпращам, отпращам, адресирам, устремявам, направлявам, напътвам, упътвам, експедирам, препращам отправям, отправяме, отправяш, отправяте, отправя, отправят, отправях, отправяхме, отправя, отправяхте, отправя, отправяха, отправях, отправяхме, отправяше, отправяхте, отправяше, отправяха, отправял съм, отправяла съм, отправяло съм, отправяли сме, отправял си, отправяла си, отправяло си, отправяли сте, отправял е, отправяла е, отправяло е, отправяли са, бях отправял, бях отправяла, бях отправяло, бяхме отправяли, беше отправял, беше отправяла, беше отправяло, бяхте отправяли, беше отправял, беше отправяла, беше отправяло, бяха отправяли, ще отправям, ще отправ

отпразну`ваш, св.; Какво. Отбелязвам празник, чествам. Отпразнувахме юбилея.
Синоними: празнувам, ознаменувам, чествувам, тържествувам, ликувам, пирувам, почивам си, не работя отпразнувам, отпразнуваме, отпразнуваш, отпразнувате, отпразнува, отпразнуват, отпразнувах, отпразнувахме, отпразнува, отпразнувахте, отпразнува, отпразнуваха, отпразнувах, отпразнувахме, отпразнуваше, отпразнувахте, отпразнуваше, отпразнуваха, отпразнувал съм, отпразнувала съм, отпразнувало съм, отпразнували сме, отпразнувал си, отпразнувала си, отпразнувало си, отпразнували сте, отпразнувал е, отпразнувала е, отпразнувало е, отпразнували са, бях отпразнувал, бях отпразнувала, бях отпразнувало, бяхме отпразнували, беше отпразнувал, беше отпразнувала

отпратиш, мин. св. отпратих, мин. прич. отпра`тил, св. — вж. отпращам. отпратя, отпратим, отпратиш, отпратите, отпрати, отпратят, отпратих, отпратихме, отпрати, отпратихте, отпрати, отпратиха, отпратех, отпратехме, отпратеше, отпратехте, отпратеше, отпратеха, отпратил съм, отпратила съм, отпратило съм, отпратили сме, отпратил си, отпратила си, отпратило си, отпратили сте, отпратил е, отпратила е, отпратило е, отпратили са, бях отпратил, бях отпратила, бях отпратило, бяхме отпратили, беше отпратил, беше отпратила, беше отпратило, бяхте отпратили, беше отпратил, беше отпратила, беше отпратило, бяха отпратили, ще отпратя, ще отпратим,

отпращаш, несв. и отпратя, св.
1. Кого, какво. Пращам на друго място. Отпрати децата в другата стая.
2. Насочвам към друг източник. Текстът отпраща към митологията.
3. Разг. Кого. Изгонвам, не позволявам на нежелан човек да влезе. Отпрати я, не искам да я виждам.
Синоними: препращам, отвеждам, изпращам, отбивам, тласкам, отблъсквам, пъдя, пропъждам, лашкам отпращам, отпращаме, отпращаш, отпращате, отпраща, отпращат, отпращах, отпращахме, отпраща, отпращахте, отпраща, отпращаха, отпращах, отпращахме, отпращаше, отпращахте, отпращаше, отпращаха, отпращал съм, отпращала съм, отпращало съм, отпращали сме, отпращал си, отпращала си, отпращало си, отпращали сте, отпращал е, отпращала е, отпращало е, отпращали са, бях отпращал, бях отпращала, бях отпращало, бяхме отпращали, беше отпращал, беше отпращала, беше отпращало, бяхте отпращали, беше отпращал, беше отпращала, беше отпращало, бяха отпращали, ще отпращам, ще отпращ

нареч.
1. От предната страна, от лицевата част. Отпред роклята е скъсана.
2. Пред другите, най-първи. Отпред вървеше знаменосецът.
3. От посоката пред някого. Отпред се издигаше високо дърво.
Синоними: пред, начело, на преден план, налице, на челно място, на първо място, от предната страна, пред очите ми, напреде

нареч. От по-рано. Познавам го отпреди.

—-

предлог. За изразяване на време като момент, преди който е започнало някакво действие. Находките са отпреди 2 000 години.

отприщваш, несв. и отприщя, св.
1. Какво. Премахвам пречка по пътя на вода. Отприщиха бента.
2. Прен. Какво. Позволявам нещо бурно да се развие, спирам да ограничавам. Промяната отприщи народните сили.
отприщвам се/отприщя се. 1. — За вода, течност — преодолявам преграда, пречка.
2. Прен. Започвам да се проявявам в голяма степен, с голяма сила.
Синоними: отпушвам, пускам, отпущам, разпускам, освобождавам, давам воля отприщвам, отприщваме, отприщваш, отприщвате, отприщва, отприщват, отприщвах, отприщвахме, отприщва, отприщвахте, отприщва, отприщваха, отприщвах, отприщвахме, отприщваше, отприщвахте, отприщваше, отприщваха, отприщвал съм, отприщвала съм, отприщвало съм, отприщвали сме, отприщвал си, отприщвала си, отприщвало си, отприщвали сте, отприщвал е, отприщвала е, отприщвало е, отприщвали са, бях отприщвал, бях отприщвала, бях отприщвало, бяхме отприщвали, беше отприщвал, беше отприщвала, беше отприщвало, бяхте отприщвали, беше отприщвал, беше отприщвала, беше отпр

отприщиш, мин. св. отприщих, мин. прич. отпри`щил, св. — вж. отприщвам. отприщя, отприщим, отприщиш, отприщите, отприщи, отприщят, отприщих, отприщихме, отприщи, отприщихте, отприщи, отприщиха, отприщех, отприщехме, отприщеше, отприщехте, отприщеше, отприщеха, отприщил съм, отприщила съм, отприщило съм, отприщили сме, отприщил си, отприщила си, отприщило си, отприщили сте, отприщил е, отприщила е, отприщило е, отприщили са, бях отприщил, бях отприщила, бях отприщило, бяхме отприщили, беше отприщил, беше отприщила, беше отприщило, бяхте отприщили, беше отприщил, беше отприщила, беше отприщило, бяха отприщили, ще отприщя, ще отприщим,

мн. отпуски, (два) отпуска, м. Отпуска.
Синоними: почивка, ваканция, отпуска отпуск, отпуска, отпускът, отпуски, отпуските, отпуска

мн. о`тпуски, ж.
1. Временно освобождаване от работа. Годишна отпуска. Неплатена отпуска.
2. Спец. Край на църковна служба; разпускане. отпуска, отпуската, отпуски, отпуските

отпу`скаш, несв. — вж. отпущам.
Синоними: пускам, разпускам, отпушвам, отприщвам, отслабим, разслабвам, разхлабвам, разтягам, давам, предоставям, разрешавам, отслабям, присъждам, отсъждам, награждавам, развързвам, откачам, отвързвам, откопчавам, освобождавам, разпределям, предназначавам отпускам, отпускаме, отпускаш, отпускате, отпуска, отпускат, отпусках, отпускахме, отпуска, отпускахте, отпуска, отпускаха, отпусках, отпускахме, отпускаше, отпускахте, отпускаше, отпускаха, отпускал съм, отпускала съм, отпускало съм, отпускали сме, отпускал си, отпускала си, отпускало си, отпускали сте, отпускал е, отпускала е, отпускало е, отпускали са, бях отпускал, бях отпускала, бях отпускало, бяхме отпускали, беше отпускал, беше отпускала, беше отпускало, бяхте отпускали, беше отпускал, беше отпускала, беше отпускало, бяха отпускали, ще отпускам, ще отпуск

отпускарят, отпускаря, мн. отпускари, м.<br />1. Разг. Човек, който се намира в отпуска.<br />2. Войник, който е в отпуска.<br />прил. отпускарски, отпускарска, отпускарско, мн. отпуска`рски. отпускар, отпускаря, отпускарят, отпускари, отпускарите, отпускари, отпускарю

вж. отпуска`р отпускарски, отпускарския, отпускарският, отпускарска, отпускарската, отпускарско, отпускарското, отпускарски, отпускарските

отпуснеш, мин. св. отпуснах, мин. прич. отпу`снал, св. — вж. отпущам. отпусна, отпуснем, отпуснеш, отпуснете, отпусне, отпуснат, отпуснах, отпуснахме, отпусна, отпуснахте, отпусна, отпуснаха, отпуснех, отпуснехме, отпуснеше, отпуснехте, отпуснеше, отпуснеха, отпуснал съм, отпуснала съм, отпуснало съм, отпуснали сме, отпуснал си, отпуснала си, отпуснало си, отпуснали сте, отпуснал е, отпуснала е, отпуснало е, отпуснали са, бях отпуснал, бях отпуснала, бях отпуснало, бяхме отпуснали, беше отпуснал, беше отпуснала, беше отпуснало, бяхте отпуснали, беше отпуснал, беше отпуснала, беше отпуснало, бяха отпуснали, ще отпусна, ще отпуснем,

отпусната, отпуснато, мн. отпуснати, прил.<br />1. Който е в ненапрегнато положение. <em>Лежи отпусната в тревата.</em><br />2. Нестегнат, разхлабен, увиснал. <em>Птицата стоеше с отпуснати крила. Отпуснато въже.</em><br />3. Небрежен, немарлив.<br />4. Позволен, даден. <em>Отпуснати средства.</em><br />същ. отпуснатост, отпуснатостта`, ж.
Синоними: (гл.) разпуснат, разслабен, разхлабен, отслабен, (гл.) небрежен, немарлив, неуреден, мързелив, ленив, (гл.) флегматичен, неенергичен, безжизнен, омърлушен, апатичен, бавен, тромав, (гл.) бездушен, вял, (гл.) инертен, (гл.) безстрастен, безчувствен, невъзмутим, студен, равнодушен, неемоционален, (гл.) слаб, безсилен, (гл.) мех, увиснал, провиснал, (гл.) наведен, клюмнал, (гл.) обезсилен, омаломощен, изтощен, (гл.) безразличен, (гл.) сънлив, бездеен

вж. отпу`снат
Синоними: разпуснатост, разслабеност, разхлабеност, флегматичност, апатия, инертност, небрежност, леност, мързел, немарливост, безжизненост, безстрастност, вялост, отмалялост, премалялост, притома, мудност, сънливост, бездействие отпуснатост, отпуснатостта, отпуснатости, отпуснатостите

отпушиш, мин. св. отпуших, мин. прич. отпу`шил, св. — вж. отпушвам. отпуша, отпушим, отпушиш, отпушите, отпуши, отпушат, отпуших, отпушихме, отпуши, отпушихте, отпуши, отпушиха, отпушех, отпушехме, отпушеше, отпушехте, отпушеше, отпушеха, отпушил съм, отпушила съм, отпушило съм, отпушили сме, отпушил си, отпушила си, отпушило си, отпушили сте, отпушил е, отпушила е, отпушило е, отпушили са, бях отпушил, бях отпушила, бях отпушило, бяхме отпушили, беше отпушил, беше отпушила, беше отпушило, бяхте отпушили, беше отпушил, беше отпушила, беше отпушило, бяха отпушили, ще отпуша, ще отпушим, ще отпушиш, ще отпушите, ще отпуши, ще отпушат, ще

отпушваш, несв. и отпуша, св.; Какво.
1. Отварям съд, който има запушалка.
2. Прочиствам нещо задръстено, запушено с нечистотии. Отпушвам комин.
отпушвам се/отпуша се. 1. — Освобождавам се от това, което ме запушва. Носът ми се отпуши.
2. Отдимявам се. Стаята се отпуши от цигарения дим.
Синоними: отхлупвам, отварям, оттулям, отприщвам, отпущам отпушвам, отпушваме, отпушваш, отпушвате, отпушва, отпушват, отпушвах, отпушвахме, отпушва, отпушвахте, отпушва, отпушваха, отпушвах, отпушвахме, отпушваше, отпушвахте, отпушваше, отпушваха, отпушвал съм, отпушвала съм, отпушвало съм, отпушвали сме, отпушвал си, отпушвала си, отпушвало си, отпушвали сте, отпушвал е, отпушвала е, отпушвало е, отпушвали са, бях отпушвал, бях отпушвала, бях отпушвало, бяхме отпушвали, беше отпушвал, беше отпушвала, беше отпушвало, бяхте отпушвали, беше отпушвал, беше отпушвала, беше отпушвало, бяха отпушвали, ще отпушвам, ще отпушв

отпущаш и отпускам, отпускаш, несв. и отпусна, св.
1. Какво. Преставам да държа, пущам. Отпусна ръката и.</em><br />2. Какво. Отслабвам, разхлабвам. <em>Отпусни малко въжето.</em><br />3. Какво. Правя малко по-дълго, по-широко; уголемявам. <em>Отпусни роклята</em>, <em>защото е къса.</em><br />4. Какво. Пускам надолу, провесвам. <em>Отпусни ръката си.</em><br />5. Какво. Давам средства, пари. <em>Отпуснаха пенсия по бедност.</em><br />6. Прен. Кого. Отболява ме, става по-слабо. <em>Зъбът ме боля цяла нощ</em>, <em>чак на сутринта ме отпусна малко.</em><br />7. Кого. Правя някого да се чувства по-спокойно, ненапрегнато. <em>Хубавата атмосфера отпуска човека.</em><br />8. Какво. Оставям нещо да порасте. <em>Отпуснал си корем.</em><br /><em>_отпущам се/отпускам се/отпусна се. 1.</em><em> — Заставам в ненапрегнато състояние. </em>Отпусна се на стола.<em><br />2. Провисвам се, спускам се надолу. </em>Въжето се отпусна надолу.<em><br />3. Увеличавам обема си, уголемявам се, не съм стегнат, изпънат, сбит. </em>След прането блузата се отпусна. Кожата<em> </em>и се отпусна.
4. Ставам ненапрегнат, успокоявам се, преставам да се срамувам. След десетина минути детето се отпусна и заговори.
5. Преставам да пестя, правя непредвидени разходи. Тя се отпусна и купи скъпата играчка.
6. Отдавам се на някакво чувство, не се въздържам. Не се отпускай, иначе всички ще разберат мъката ти.
7. Намалявам енергията си за работа. Не се отпускай в края на срока!
8. За време — омеквам, ставам топло. Времето се отпусна.
* Отпускам глава. — Угрижвам се, обезсърчавам се.
* Отпущам глас/гърло. — Започвам да артикулирам по-силно (да пея, да говоря, да плача).
* Отпускам душата/сърцето си. 1. — Преставам да се тревожа.
2. Споделям пред някого чувствата си.
* Отпускам кесията си. — Давам пари, харча.
* Отпускам колана. 1. — Преяждам, надебелявам.
2. Започвам да купувам за храна това, което най-много ми харесва; угаждам си.
* Отпускам му края. 1. — Преставам да върша работата си.
2. Не се интересувам от нищо.
3. Разточителствам, живея лекомислено.
* Отпускам ръце. — Преставам да действам, не предприемам нищо поради безсилие или отчаяние.
* Отпускам си езика/устата. — Говоря повече, отколкото трябва.
* Отпускам юздите._ — Оставям някого да върши каквото иска.
Синоними: отпускам, пускам, разпускам, отпушвам, отприщвам, отслабим, разслабвам, разхлабвам, разтягам, давам, предоставям, разрешавам отпущам, отпущаме, отпущаш, отпущате, отпуща, отпущат, отпущах, отпущахме, отпуща, отпущахте, отпуща, отпущаха, отпущах, отпущахме, отпущаше, отпущахте, отпущаше, отпущаха, отпущал съм, отпущала съм, отпущало съм, отпущали сме, отпущал си, отпущала си, отпущало си, отпущали сте, отпущал е, отпущала е, отпущало е, отпущали са, бях отпущал, бях отпущала, бях отпущало, бяхме отпущали, беше отпущал, беше отпущала, беше отпущало, бяхте отпущали, беше отпущал, беше отпущала, беше отпущало, бяха отпущали, ще отпущам, ще отпущаме, ще отпущаш, ще отпущате, ще отпуща, ще отпуща

отразяваш, несв. и отразя, св.; Какво.
1. Възпроизвеждам образа на нещо. Реката отразяваше целия град.
2. Изпращам в обратна посока. Скалите отразиха ехото многократно.
3. Възпроизвеждам в образи, показвам. Картината отразява битова сцена.
4. Информирам за нещо, съобщавам за дейността на нещо. Печатът отрази широко срещата.
отразявам се/отразя се. 1. — Възпроизвеждам образа си. Във водата се отрази звездното небе.
2. Повлиявам, променям. Чистият въздух веднага се отрази на здравето му.
Синоними: отбелязвам, оглеждам, отпечатвам, изобразявам, изписвам, проявявам, изразявам, отеквам, еча, ехтя, кънтя, отеквам се, отражавам, блестя, проблясвам отразявам, отразяваме, отразяваш, отразявате, отразява, отразяват, отразявах, отразявахме, отразява, отразявахте, отразява, отразяваха, отразявах, отразявахме, отразяваше, отразявахте, отразяваше, отразяваха, отразявал съм, отразявала съм, отразявало съм, отразявали сме, отразявал си, отразявала си, отразявало си, отразявали сте, отразявал е, отразявала е, отразявало е, отразявали са, бях отразявал, бях отразявала, бях отразявало, бяхме отразявали, беше отразявал, беше отразявала, беше отразявало, бяхте отразявали, беше отразявал, беше отразявала, беше отра отраквам се отракваш се, несв. и <em>_отракам се_, св. Ставам отракан.
Синоними: обигравам се, добивам опит, изучавам, научавам, обучавам се, изпичам се, ставам хитър, отварям се отраквам, отракваме, отракваш, отраквате, отраква, отракват, отраквах, отраквахме, отраква, отраквахте, отраква, отракваха, отраквах, отраквахме, отракваше, отраквахте, отракваше, отракваха, отраквал съм, отраквала съм, отраквало съм, отраквали сме, отраквал си, отраквала си, отраквало си, отраквали сте, отраквал е, отраквала е, отраквало е, отраквали са, бях отраквал, бях отраквала, бях отраквало, бяхме отраквали, беше отраквал, беше отраквала, беше отраквало, бяхте отраквали, беше отраквал, беше отраквала, беше отраквало, бяха отраквали, ще отраквам, ще отракв

отракана, отракано, мн. отра`кани, прил. Разг. За човек — общителен, контактен, дързък, свободен в поведението си. Отракано дете.
Синоними: опитен, отворен, хитър, обигран, изпечен, умен, проницателен, ловък, тънък, с подвижен ум отракан, отракания, отраканият, отракана, отраканата, отракано, отраканото, отракани, отраканите

нареч. По-рано от определеното време. Отрано сте тръгнали на екскурзия. Децата трябва отрано да се приучват към ред.
Синоними: от по-рано, от преди, навреме, овреме, своевременно, с време

вж. отра`съл отраслов, отрасловия, отрасловият, отраслова, отрасловата, отраслово, отрасловото, отраслови, отрасловите

отраснеш, мин. св. отраснах, мин. прич. отра`снал, св. — вж. отраствам. отрасна, отраснем, отраснеш, отраснете, отрасне, отраснат, отраснах, отраснахме, отрасна, отраснахте, отрасна, отраснаха, отраснех, отраснехме, отраснеше, отраснехте, отраснеше, отраснеха, отраснал съм, отраснала съм, отраснало съм, отраснали сме, отраснал си, отраснала си, отраснало си, отраснали сте, отраснал е, отраснала е, отраснало е, отраснали са, бях отраснал, бях отраснала, бях отраснало, бяхме отраснали, беше отраснал, беше отраснала, беше отраснало, бяхте отраснали, беше отраснал, беше отраснала, беше отраснало, бяха отраснали, ще отрасна, ще отраснем,

отрастеш, мин. св. отрастох, мин. прич. отра`съл, св. Отрасна. отраста, отрастем, отрастеш, отрастете, отрасте, отрастат, отрастох, отрастохме, отрасте, отрастохте, отрасте, отрастоха, отрастях, отрастяхме, отрастеше, отрастяхте, отрастеше, отрастяха, отрасъл съм, отрасла съм, отрасло съм, отрасли сме, отрасъл си, отрасла си, отрасло си, отрасли сте, отрасъл е, отрасла е, отрасло е, отрасли са, бях отрасъл, бях отрасла, бях отрасло, бяхме отрасли, беше отрасъл, беше отрасла, беше отрасло, бяхте отрасли, беше отрасъл, беше отрасла, беше отрасло, бяха отрасли, ще отраста, ще отрастем, ще отрастеш, ще отрастете, ще отрасте, ще отрас

отрастваш, несв. и отрасна, св.
1. Ставам голям, пораствам. Децата ни вече отраснаха.
2. Прекарвам детството си, пораствам някъде. Тя е отраснала в планината. отраствам, отрастваме, отрастваш, отраствате, отраства, отрастват, отраствах, отраствахме, отраства, отраствахте, отраства, отрастваха, отраствах, отраствахме, отрастваше, отраствахте, отрастваше, отрастваха, отраствал съм, отраствала съм, отраствало съм, отраствали сме, отраствал си, отраствала си, отраствало си, отраствали сте, отраствал е, отраствала е, отраствало е, отраствали са, бях отраствал, бях отраствала, бях отраствало, бяхме отраствали, беше отраствал, беше отраствала, беше отраствало, бяхте отраствали, беше отраствал, беше отраствала, беше отра

мн. отрасли, (два) отрасъла, м. Отделна област, дял от дейност, производство, наука. Селскостопански отрасъл.
прил. отраслов, отраслова, отраслово, мн. отраслови.
Синоними: клон, клонка, отдел, бранш, разклонение, издънка отрасъл, отрасъла, отрасълът, отрасли, отраслите, отрасъла

мн. отреди, (два) отреда, м.
1. Специална войскова група. Партизански отред.
2. Група хора, обединени от съвместна дейност. В отреда на космонавтите.
прил. отреден, отредна, отредно, мн. отредни.
Синоними: (същ.) чета, дружина, група, част, (същ.) контингент, команда

вж. о`тред
Синоними: определен, предопределен, предназначен, посветен, отделен, обособен отреден, отредения, отреденият, отредена, отредената, отредено, отреденото, отредени, отредените

отредиш, мин. св. отредих, мин. прич. отреди`л, св. — вж. отреждам. отредя, отредим, отредиш, отредите, отреди, отредят, отредих, отредихме, отреди, отредихте, отреди, отредиха, отредях, отредяхме, отредеше, отредяхте, отредеше, отредяха, отредил съм, отредила съм, отредило съм, отредили сме, отредил си, отредила си, отредило си, отредили сте, отредил е, отредила е, отредило е, отредили са, бях отредил, бях отредила, бях отредило, бяхме отредили, беше отредил, беше отредила, беше отредило, бяхте отредили, беше отредил, беше отредила, беше отредило, бяха отредили, ще отредя, ще отредим, ще отредиш, ще отредите, ще отреди, ще отредят, ще

отрежеш, мин. св. отрязах, мин. прич. отря`зал, св. — вж. отрязвам. отрежа, отрежем, отрежеш, отрежете, отреже, отрежат, отрязах, отрязахме, отряза, отрязахте, отряза, отрязаха, отрежех, отрежехме, отрежеше, отрежехте, отрежеше, отрежеха, отрязал съм, отрязала съм, отрязало съм, отрязали сме, отрязал си, отрязала си, отрязало си, отрязали сте, отрязал е, отрязала е, отрязало е, отрязали са, бях отрязал, бях отрязала, бях отрязало, бяхме отрязали, беше отрязал, беше отрязала, беше отрязало, бяхте отрязали, беше отрязал, беше отрязала, беше отрязало, бяха отрязали, ще отрежа, ще отрежем, ще отрежеш, ще отрежете, ще отреже, ще отрежат, ще

отреждаш, несв. и отредя, св. Определям, предназначавам. Тези места са отредени за вас. Ще стане така, както е отредила съдбата.
Синоними: предназначавам, предопределям, определям, посвещавам, отделям, пазя, запазвам, скътвам, кътам отреждам, отреждаме, отреждаш, отреждате, отрежда, отреждат, отреждах, отреждахме, отрежда, отреждахте, отрежда, отреждаха, отреждах, отреждахме, отреждаше, отреждахте, отреждаше, отреждаха, отреждал съм, отреждала съм, отреждало съм, отреждали сме, отреждал си, отреждала си, отреждало си, отреждали сте, отреждал е, отреждала е, отреждало е, отреждали са, бях отреждал, бях отреждала, бях отреждало, бяхме отреждали, беше отреждал, беше отреждала, беше отреждало, бяхте отреждали, беше отреждал, беше отреждала, беше отреждало, бяха отреждали, ще отреждам, ще отрежд

мн. отрези, (два) отреза, м.
1. Спец. Част от кръг, заграден от дъга и хорда; сегмент.
2. Отрезка.
Синоними: отрезка, част, парче, изрезка, отрязък отрез, отреза, отрезът, отрези, отрезите, отреза

отрезвееш, мин. св. отрезвях, мин. прич. отрезвя`л, св. — вж. [[отрезвявам 1 ._ отрезвея, отрезвеем, отрезвееш, отрезвеете, отрезвее, отрезвеят, отрезвях, отрезвяхме, отрезвя, отрезвяхте, отрезвя, отрезвяха, отрезвеех, отрезвеехме, отрезвееше, отрезвеехте, отрезвееше, отрезвееха, отрезвял съм, отрезвяла съм, отрезвяло съм, отрезвели сме, отрезвял си, отрезвяла си, отрезвяло си, отрезвели сте, отрезвял е, отрезвяла е, отрезвяло е, отрезвели са, бях отрезвял, бях отрезвяла, бях отрезвяло, бяхме отрезвели, беше отрезвял, беше отрезвяла, беше отрезвяло, бяхте отрезвели, беше отрезвял, беше отрезвяла, беше отрезвяло, бяха отрезвели, ще отрезве

отрезвителна, отрезвително, мн. отрезви`телни прил. Който отрезвява. Отрезвителни думи. отрезвителен, отрезвителния, отрезвителният, отрезвителна, отрезвителната, отрезвително, отрезвителното, отрезвителни, отрезвителните

ср., само ед. Разг. Отделение в полицейска сграда, в която се задържат пияни хора.

отрезвиш, мин. св. отрезвих, мин. прич. отрезви`л, св. — вж. [[отрезвявам 2 ._ отрезвя, отрезвим, отрезвиш, отрезвите, отрезви, отрезвят, отрезвих, отрезвихме, отрезви, отрезвихте, отрезви, отрезвиха, отрезвях, отрезвяхме, отрезвеше, отрезвяхте, отрезвеше, отрезвяха, отрезвил съм, отрезвила съм, отрезвило съм, отрезвили сме, отрезвил си, отрезвила си, отрезвило си, отрезвили сте, отрезвил е, отрезвила е, отрезвило е, отрезвили са, бях отрезвил, бях отрезвила, бях отрезвило, бяхме отрезвили, беше отрезвил, беше отрезвила, беше отрезвило, бяхте отрезвили, беше отрезвил, беше отрезвила, беше отрезвило, бяха отрезвили, ще отрезвя, ще отрезвим,

отрезвяваш, несв. и отрезвея, св. Ставам трезвен, трезв.

—-

отрезвяваш, несв. и отрезвя, св.; Кого. Правя някого да стане трезвен, трезв. Истината го отрезви.
Синоними: отрезнявам, съвземам се, свестявам се, опомням се, идвам на себе си, избистря ми се умът, окопитвам се, изтрезнявам отрезвявам, отрезвяваме, отрезвяваш, отрезвявате, отрезвява, отрезвяват, отрезвявах, отрезвявахме, отрезвява, отрезвявахте, отрезвява, отрезвяваха, отрезвявах, отрезвявахме, отрезвяваше, отрезвявахте, отрезвяваше, отрезвяваха, отрезвявал съм, отрезвявала съм, отрезвявало съм, отрезвявали сме, отрезвявал си, отрезвявала си, отрезвявало си, отрезвявали сте, отрезвявал е, отрезвявала е, отрезвявало е, отрезвявали са, бях отрезвявал, бях отрезвявала, бях отрезвявало, бяхме отрезвявали, беше отрезвявал, беше отрезвявала, беше отрезвявало, бяхте отрезвявали, б

мн. отре`зки, ж. Неголяма отрязана от нещо част; изрезка.
Синоними: отрез, част, парче, изрезка, отрязък отрезка, отрезката, отрезки, отрезките

отрезнееш, мин. св. отрезнях, мин. прич. отрезня`л, св. — вж. отрезнявам. отрезнея, отрезнеем, отрезнееш, отрезнеете, отрезнее, отрезнеят, отрезнях, отрезняхме, отрезня, отрезняхте, отрезня, отрезняха, отрезнеех, отрезнеехме, отрезнееше, отрезнеехте, отрезнееше, отрезнееха, отрезнял съм, отрезняла съм, отрезняло съм, отрезнели сме, отрезнял си, отрезняла си, отрезняло си, отрезнели сте, отрезнял е, отрезняла е, отрезняло е, отрезнели са, бях отрезнял, бях отрезняла, бях отрезняло, бяхме отрезнели, беше отрезнял, беше отрезняла, беше отрезняло, бяхте отрезнели, беше отрезнял, беше отрезняла, беше отрезняло, бяха отрезнели, ще отрезне

отрезняваш, несв. и отрезнея, св. Отрезвявам 1.
Синоними: отрезвявам, съвземам се, свестявам се, опомням се, идвам на себе си, избистря ми се умът, окопитвам се, изтрезнявам отрезнявам, отрезняваме, отрезняваш, отрезнявате, отрезнява, отрезняват, отрезнявах, отрезнявахме, отрезнява, отрезнявахте, отрезнява, отрезняваха, отрезнявах, отрезнявахме, отрезняваше, отрезнявахте, отрезняваше, отрезняваха, отрезнявал съм, отрезнявала съм, отрезнявало съм, отрезнявали сме, отрезнявал си, отрезнявала си, отрезнявало си, отрезнявали сте, отрезнявал е, отрезнявала е, отрезнявало е, отрезнявали са, бях отрезнявал, бях отрезнявала, бях отрезнявало, бяхме отрезнявали, беше отрезнявал, беше отрезнявала, беше отрезнявало, бяхте отрезнявали, б

отречеш, мин. св. отрекох, мин. прич. отре`къл, св. — вж. отричам. отрека, отречем, отречеш, отречете, отрече, отрекат, отрекох, отрекохме, отрече, отрекохте, отрече, отрекоха, отречах, отречахме, отречеше, отречахте, отречеше, отречаха, отрекъл съм, отрекла съм, отрекло съм, отрекли сме, отрекъл си, отрекла си, отрекло си, отрекли сте, отрекъл е, отрекла е, отрекло е, отрекли са, бях отрекъл, бях отрекла, бях отрекло, бяхме отрекли, беше отрекъл, беше отрекла, беше отрекло, бяхте отрекли, беше отрекъл, беше отрекла, беше отрекло, бяха отрекли, ще отрека, ще отречем, ще отречеш, ще отречете, ще отрече, ще отрекат, ще съм отрекъл, ще съм

мн. отре`пки, ж.
1. Парцал, дрипа. Дрехите ти приличат вече на отрепки.
2. Прен. Нищожен, жалък, низвергнат човек.
Синоними: парцал, дрипа, пачавра, нищожество, нищо, жалък, презрян отрепка, отрепката, отрепки, отрепките, отрепко

отриваш, несв. и отрия, св.; какво/ кого. Обърсвам, изтривам. Отрих детето. Отрий сълзите си.

—-

отриваш, несв. и отрия, св.; Какво.
1. С риене изваждам. Отрих картофите.
2. С риене почиствам. Всеки ден отривам пътеката от снега.
Синоними: избърсвам, трия, изтривам, обърсвам, бърша отривам, отриваме, отриваш, отривате, отрива, отриват, отривах, отривахме, отрива, отривахте, отрива, отриваха, отривах, отривахме, отриваше, отривахте, отриваше, отриваха, отривал съм, отривала съм, отривало съм, отривали сме, отривал си, отривала си, отривало си, отривали сте, отривал е, отривала е, отривало е, отривали са, бях отривал, бях отривала, бях отривало, бяхме отривали, беше отривал, беше отривала, беше отривало, бяхте отривали, беше отривал, беше отривала, беше отривало, бяха отривали, ще отривам, ще отриваме, ще отриваш, ще отривате, ще отрива, ще отрива

отривиста, отривисто, мн. отриви`сти, прил. Рязък, отсечен. Отривисти движения. Отривиста реч.
Синоними: изразителен, сбит, кратък, ясен, отчетлив, отсечен, категоричен, рязък, жив, оживен, решителен, твърд, ясно очертан, чист отривист, отривистия, отривистият, отривиста, отривистата, отривисто, отривистото, отривисти, отривистите

отринеш, мин. св. отринах, мин. прич. отри`нал, св. — вж. отринвам.

отринваш, несв. и отрина, св. Отривам 2 .

отритваш, несв. и отритна, св.
1. Кого, какво. С ритане отстранявам. Отритна оставените пред входа чехли.
2. Прен. Кого. Отблъсквам, отхвърлям, отстранявам. Заради държанието му обществото го отритна.
Синоними: отбивам, отклонявам, отстранявам, отблъсквам, тласкам, изтласквам, премахвам, отхвърлям, отмятам, отвеждам, отделям, отмахвам, махвам, отдалечавам, връщам, осуетявам, парирам, парализирам, възпирам, изритвам, пропъждам, изгонвам отритвам, отритваме, отритваш, отритвате, отритва, отритват, отритвах, отритвахме, отритва, отритвахте, отритва, отритваха, отритвах, отритвахме, отритваше, отритвахте, отритваше, отритваха, отритвал съм, отритвала съм, отритвало съм, отритвали сме, отритвал си, отритвала си, отритвало си, отритвали сте, отритвал е, отритвала е, отритвало е, отритвали са, бях отритвал, бях отритвала, бях отритвало, бяхме отритвали, беше отритвал, беше отритвала, беше отритвало, бяхте отритвали, беше отритвал, беше отритвала, беше отритвало, бяха отритвали, ще отритвам, ще отритв

отритнеш, мин. св. отритнах, мин. прич. отри`тнал, св. — вж. отритвам. отритна, отритнем, отритнеш, отритнете, отритне, отритнат, отритнах, отритнахме, отритна, отритнахте, отритна, отритнаха, отритнех, отритнехме, отритнеше, отритнехте, отритнеше, отритнеха, отритнал съм, отритнала съм, отритнало съм, отритнали сме, отритнал си, отритнала си, отритнало си, отритнали сте, отритнал е, отритнала е, отритнало е, отритнали са, бях отритнал, бях отритнала, бях отритнало, бяхме отритнали, беше отритнал, беше отритнала, беше отритнало, бяхте отритнали, беше отритнал, беше отритнала, беше отритнало, бяха отритнали, ще отритна, ще отритнем,

мн. отрица`ния, ср.
1. Само ед. Отричане.
2. Това, което е противоположност на друго нещо, което отрича. Смъртта е отрицание на живота.
3. Спец. В граматиката — дума, която придава отрицателен смисъл на изречението.
Синоними: отричане, отказ, отказване, непризнаване, оспорване, отхвърляне, опровержение, контестиране отрицание, отрицанието, отрицания, отрицанията

отрицателят, отрицателя, мн. отрица`тели, м. Остар. Човек, който отрича всичко; скептик. отрицател, отрицателя, отрицателят, отрицатели, отрицателите, отрицатели, отрицателю

отрицателна, отрицателно, мн. отрица`телни, прил.
1. Който съдържа отрицание, който отрича нещо. Отрицателен отговор. Отрицателни изречения.
2. Който не се одобрява, лош. Отрицателен литературен образ.
3. Неблагоприятен, враждебен; неодобрителен. Отрицателна рецензия.
4. Който показва липса на нещо при изследване. Резултатите са отрицателни.
5. Спец. В математиката — който е величина, отбелязана с минус, тъй като е по-малък от нула. Отрицателен прираст.
6. Спец. Във физиката — който се отнася към движение на електрони. Отрицателен заряд. Отрицателен полюс.
Синоними: негативен, обратен, противен, неблагоприятен, неодобрителен, враждебен, лош, вреден, пренебрежителен, презрителен, оскърбителен, обиден отрицателен, отрицателния, отрицателният, отрицателна, отрицателната, отрицателно, отрицателното, отрицателни, отрицателните

мн. отрица`телки, ж. Жена отрицател. отрицателка, отрицателката, отрицателки, отрицателките, отрицателке

отричаш, несв. и отрека, св.; Какво.
1. Не признавам, отхвърлям, отказвам. Той продължаваше да отрича вината си.
2. Не възприемам нещо за редно, отхвърлям, противопоставям се. Отричам смъртното наказание.
3. Давам отрицателен отговор; не потвърждавам.
отричам се/ отрека се. 1. — Отказвам се, отхвърлям. Той се отрече от личното си щастие в името на общия успех.
2. Отказвам се от правото си над нещо, не признавам вече за свое. Отрече се от родината си.
Синоними: отказвам, оспорвам, отхвърлям, не признавам, отклонявам, опровергавам, контестирам, противореча, протестирам, бламирам, осъждам, денонсирам, обявявам за невалиден отричам, отричаме, отричаш, отричате, отрича, отричат, отричах, отричахме, отрича, отричахте, отрича, отричаха, отричах, отричахме, отричаше, отричахте, отричаше, отричаха, отричал съм, отричала съм, отричало съм, отричали сме, отричал си, отричала си, отричало си, отричали сте, отричал е, отричала е, отричало е, отричали са, бях отричал, бях отричала, бях отричало, бяхме отричали, беше отричал, беше отричала, беше отричало, бяхте отричали, беше отричал, беше отричала, беше отричало, бяха отричали, ще отричам, ще отричаме, ще отричаш, ще отричате, ще отрича, ще отрича

отриеш, мин. св. отрих, мин. прич. отри`л, св. — вж. [[отривам 1 , 2 ._ отрия, отрием, отриеш, отриете, отрие, отрият, отрих, отрихме, отри, отрихте, отри, отриха, отриех, отриехме, отриеше, отриехте, отриеше, отриеха, отрил съм, отрила съм, отрило съм, отрили сме, отрил си, отрила си, отрило си, отрили сте, отрил е, отрила е, отрило е, отрили са, бях отрил, бях отрила, бях отрило, бяхме отрили, беше отрил, беше отрила, беше отрило, бяхте отрили, беше отрил, беше отрила, беше отрило, бяха отрили, ще отрия, ще отрием, ще отриеш, ще отриете, ще отрие, ще отрият, ще съм отрил, ще съм отрила, ще съм отрило, ще сме отрили, ще си отрил, ще си отрила, ще си о

мн. отро`ви, ж.
1. Вещество, което причинява смърт или предизвиква болестно състояние. Змийска отрова.
2. Прен. Язвителност, злоба, злобен присмех. В думите му имаше много отрова.
3. Прен. Това, което влияе отрицателно върху човешката нравственост, върху разума.
Синоними: яд, жлъч, злост, злъч, злоба, злина отрова, отровата, отрови, отровите

отровна, отровно, мн. отровни, прил.<br />1. Който съдържа отрова. <em>Отровни гъби.</em><br />2. Прен. Злобен, язвителен, остър. <em>Отровни подмятания.</em><br />същ. отровност, отровността`, ж.
* Отровна стрела. — Неприятни думи и намеци.
Синоними: смъртоносен, убийствен, жлъчен, злостен, зловонен, вреден, зловреден отровен, отровения, отровеният, отровена, отровената, отровено, отровеното, отровени, отровените

отровна, отровно, мн. отровни, прил.<br />1. Който съдържа отрова. <em>Отровни гъби.</em><br />2. Прен. Злобен, язвителен, остър. <em>Отровни подмятания.</em><br />същ. отровност, отровността`, ж.
* Отровна стрела. — Неприятни думи и намеци.
Синоними: смъртоносен, убийствен, жлъчен, злостен, зловонен, вреден, зловреден отровен, отровния, отровният, отровна, отровната, отровно, отровното, отровни, отровните

отровителят, отровителя, мн. отрови`тели, м. Човек, който дава отрова, за да причини смърт. отровител, отровителя, отровителят, отровители, отровителите, отровители, отровителю

мн. отрови`телки, ж. Жена отровител. отровителка, отровителката, отровителки, отровителките

вж. отро`вен отровност, отровността, отровности, отровностите

отровиш, мин. св. отрових, мин. прич. отро`вил, св. — вж. [[отравям 1 , 2 ._ отровя, отровим, отровиш, отровите, отрови, отровят, отрових, отровихме, отрови, отровихте, отрови, отровиха, отровех, отровехме, отровеше, отровехте, отровеше, отровеха, отровил съм, отровила съм, отровило съм, отровили сме, отровил си, отровила си, отровило си, отровили сте, отровил е, отровила е, отровило е, отровили са, бях отровил, бях отровила, бях отровило, бяхме отровили, беше отровил, беше отровила, беше отровило, бяхте отровили, беше отровил, беше отровила, беше отровило, бяха отровили, ще отровя, ще отровим, ще отровиш, ще отровите, ще отрови, ще отровят, ще

мн. отроци, м.<br />1. ист. Зависим от феодала селянин във феодална България.<br />2. Остар. Новородено дете.<br />същ. умал. отроче, мн. отрочета, ср. (във 2 знач.).<br />прил. отрочески, отроческа, отроческо, мн. отро`чески.
Синоними: отроче, дете, бебе, момче, младенец отрок, отрока, отрокът, отроци, отроците, отрока

отронваш, несв. и отроня, св.; какво.
1. С ронене отделям, отчупвам. Отрони няколко трохи за врабчетата.
2. За вятър — откъсвам. Вятърът отрони пожълтелите листа.
3. Прен. Казвам, издавам, произнасям. Едвам отрони няколко думи.
* Отронвам сълзи. — Плача.
Синоними: откъсвам, отчупвам, отчеквам, отломявам, наронвам, изронвам отронвам, отронваме, отронваш, отронвате, отронва, отронват, отронвах, отронвахме, отронва, отронвахте, отронва, отронваха, отронвах, отронвахме, отронваше, отронвахте, отронваше, отронваха, отронвал съм, отронвала съм, отронвало съм, отронвали сме, отронвал си, отронвала си, отронвало си, отронвали сте, отронвал е, отронвала е, отронвало е, отронвали са, бях отронвал, бях отронвала, бях отронвало, бяхме отронвали, беше отронвал, беше отронвала, беше отронвало, бяхте отронвали, беше отронвал, беше отронвала, беше отронвало, бяха отронвали, ще отронвам, ще отронв

отрониш, мин. св. отроних, мин. прич. отро`нил, св. — вж. отронвам. отроня, отроним, отрониш, отроните, отрони, отронят, отроних, отронихме, отрони, отронихте, отрони, отрониха, отронех, отронехме, отронеше, отронехте, отронеше, отронеха, отронил съм, отронила съм, отронило съм, отронили сме, отронил си, отронила си, отронило си, отронили сте, отронил е, отронила е, отронило е, отронили са, бях отронил, бях отронила, бях отронило, бяхме отронили, беше отронил, беше отронила, беше отронило, бяхте отронили, беше отронил, беше отронила, беше отронило, бяха отронили, ще отроня, ще отроним, ще отрониш, ще отроните, ще отрони, ще отронят, ще

отро`няш, несв. Отронвам.

вж. отро`к
Синоними: дете, бебе, момче, младенец, отрок отроче, отрочето, отрочета, отрочетата

ср., само ед. Остар. Отроческа възраст.

отрошиш, мин. св. отроших, мин. прич. отроши`л, св. — вж. отрошавам.

отрошаваш, несв. и отроша, св. Разг. Очупвам; троша всичко. Излез от градината, защото отроши всички цветя!
отрошавам се/отроша се. — Разг. Изморявам се много с физическо натоварване, от дълго пътуване.

отро`шваш, несв. Отрошавам.

отру`паш, св. — вж. отрупвам. отрупам, отрупаме, отрупаш, отрупате, отрупа, отрупат, отрупах, отрупахме, отрупа, отрупахте, отрупа, отрупаха, отрупах, отрупахме, отрупаше, отрупахте, отрупаше, отрупаха, отрупал съм, отрупала съм, отрупало съм, отрупали сме, отрупал си, отрупала си, отрупало си, отрупали сте, отрупал е, отрупала е, отрупало е, отрупали са, бях отрупал, бях отрупала, бях отрупало, бяхме отрупали, беше отрупал, беше отрупала, беше отрупало, бяхте отрупали, беше отрупал, беше отрупала, беше отрупало, бяха отрупали, ще отрупам, ще отрупаме, ще отрупаш, ще отрупате, ще отрупа, ще отрупа

отрупваш, несв. и отрупам, св.
1. Какво/кого, с какво. Трупам от всички страни, много. Отрупа масата с храна.
2. Какво/кого, с какво. Давам, подарявам в голямо количество. Отрупаха я с цветя и подаръци.
3. Прен. Кого. Отправям, насочвам към някого нещо. Отрупаха го с въпроси. Отрупаха го с похвали.
отрупвам се/отрупам се. — Покривам се, снабдявам се в голямо количество. Дърветата се отрупаха с плод.
Синоними: трупам, товаря, натоварвам, претрупвам, обременявам, засипвам, обсипвам, затрупвам, покривам, задръствам отрупвам, отрупваме, отрупваш, отрупвате, отрупва, отрупват, отрупвах, отрупвахме, отрупва, отрупвахте, отрупва, отрупваха, отрупвах, отрупвахме, отрупваше, отрупвахте, отрупваше, отрупваха, отрупвал съм, отрупвала съм, отрупвало съм, отрупвали сме, отрупвал си, отрупвала си, отрупвало си, отрупвали сте, отрупвал е, отрупвала е, отрупвало е, отрупвали са, бях отрупвал, бях отрупвала, бях отрупвало, бяхме отрупвали, беше отрупвал, беше отрупвала, беше отрупвало, бяхте отрупвали, беше отрупвал, беше отрупвала, беше отрупвало, бяха отрупвали, ще отрупвам, ще отрупв

нареч. Разг. Удобно, сгодно.
* Иде ми отръки. — Разг. Умея да правя нещо, сръчен съм.

мн. отряди, (два) отряда, м. Отред.
Синоними: отред, чета, дружина, група, част, банда, шайка, тайфа, команда, екип, бригада отряд, отряда, отрядът, отряди, отрядите, отряда

отрязваш, несв. и отрежа, св.
1. Какво, с какво. С рязане отделям част от нещо. Отряза парче плат с голямата ножица.
2. Прен. Какво. Преграждам, възпрепятствам. Отрязаха пътя за връщане.
3. Какво. Разполовявам, разделям на части, прерязвам. Отряза телефонния кабел.
4. Разг. Рязко и кратко отговарям. Никога! — отряза тя.
5. Разг. Кого. Отхвърлям рязко нечия молба или предложение. Молих го за помощ, но той ме отряза.
отрязвам се/отрежа се. — Разг. Напивам се много.
* Ще ти отрежа езика! — Ще те накажа строго. (Заплаха към някого при опасност да каже нещо тайно или неприятно.)
* Отрязвам като с нож/ножица. — Категоричен съм, не търпя възражения.
* Отрязвам квитанциите (на някого). 1. — Отказвам му да изпълня нещо.
2. Прекъсвам връзките си с него.
* Отрязвам крилата (на някого). — Отнемам възможността на някого да действа.
* Отрязвам накъсо. — Казвам най-същественото, накратко.
* Отрязвам си главата! — Уверен съм в достоверността на нещо, сигурен съм.
Синоними: отсичам, прорязвам, режа, сека, пресичам, прекъсвам, скъсявам, смалявам, разделям, отделям, решавам, подрязвам, кастря, подкастрям, стрижа, остригвам, срязвам, разрязвам, прерязвам, порязвам отрязвам, отрязваме, отрязваш, отрязвате, отрязва, отрязват, отрязвах, отрязвахме, отрязва, отрязвахте, отрязва, отрязваха, отрязвах, отрязвахме, отрязваше, отрязвахте, отрязваше, отрязваха, отрязвал съм, отрязвала съм, отрязвало съм, отрязвали сме, отрязвал си, отрязвала си, отрязвало си, отрязвали сте, отрязвал е, отрязвала е, отрязвало е, отрязвали са, бях отрязвал, бях отрязвала, бях отрязвало, бяхме отрязвали, беше отрязвал, беше отрязвала, беше отрязвало, бяхте отрязвали, беше отрязвал, беше отрязвала, беше отрязвало, бяха отрязвали, ще отрязвам, ще отрязв

мн. отрязъци, (два) отрязъка, м.
1. Неголяма отрязана част от нещо.
2. Част от документ, която остава у подателя или плащащия; талон, купон. Отрязък от тотофиш.
3. Част от нещо, което се измерва във време, в пространство. В този отрязък от пътя трябва да си много внимателен.
Синоними: парче, къс, късче, откъслек, откъс, отломък, фрагмент, отрез, сегмент, част, секция отрязък, отрязъка, отрязъкът, отрязъци, отрязъците, отрязъка

нареч.
1. От тази страна. Мини отсам.
2. От по-близката страна. • Отсам-оттатък. От всички страни.

—-

предлог. За изразяване на местоположение от страната на говорещия. Къщата му е отсам реката.
Синоними: от тая страна, оттук, откъм нас, тук

нареч.
1. От тази страна. Мини отсам.
2. От по-близката страна. • Отсам-оттатък. От всички страни.

—-

предлог. За изразяване на местоположение от страната на говорещия. Къщата му е отсам реката.
Синоними: (нар.) от тая страна, оттук, откъм нас, тук

отсамна, отсамно, мн. отса`мни, прил. Който е разположен на тази страна. На отсамния бряг. отсамен, отсамния, отсамният, отсамна, отсамната, отсамно, отсамното, отсамни, отсамните

само мн. Хранителни отпадъци, получени при отсяване на зърнени храни. Храня птиците с отсевки.

нареч. От този момент нататък. Отсега се готви за екскурзията.
Синоними: от тоя момент, занапред, от настоящия момент, отсега нататък, тепърва, в бъдеще

отседнеш, мин. св. отседнах, мин. прич. отсе`днал, св. — вж. отсядам. отседна, отседнем, отседнеш, отседнете, отседне, отседнат, отседнах, отседнахме, отседна, отседнахте, отседна, отседнаха, отседнех, отседнехме, отседнеше, отседнехте, отседнеше, отседнеха, отседнал съм, отседнала съм, отседнало съм, отседнали сме, отседнал си, отседнала си, отседнало си, отседнали сте, отседнал е, отседнала е, отседнало е, отседнали са, бях отседнал, бях отседнала, бях отседнало, бяхме отседнали, беше отседнал, беше отседнала, беше отседнало, бяхте отседнали, беше отседнал, беше отседнала, беше отседнало, бяха отседнали, ще отседна, ще отседнем,

отсечеш, мин. св. отсякох, мин. прич. отся`къл, св. — вж. отсичам. отсека, отсечем, отсечеш, отсечете, отсече, отсекат, отсякох, отсякохме, отсече, отсякохте, отсече, отсякоха, отсечах, отсечахме, отсечеше, отсечахте, отсечеше, отсечаха, отсякъл съм, отсякла съм, отсякло съм, отсекли сме, отсякъл си, отсякла си, отсякло си, отсекли сте, отсякъл е, отсякла е, отсякло е, отсекли са, бях отсякъл, бях отсякла, бях отсякло, бяхме отсекли, беше отсякъл, беше отсякла, беше отсякло, бяхте отсекли, беше отсякъл, беше отсякла, беше отсякло, бяха отсекли, ще отсека, ще отсечем, ще отсечеш, ще отсечете, ще отсече, ще отсекат, ще съм отсякъл, ще съм

и отсянка, мн. отсенки, ж.
1. Разновидност на цвят според наситеността му; нюанс, оттенък.
2. Различие в проявата на едно чувство. При любовта няма отсенки.
3. Допълнително значение или отношение, което се изразява от думи или текст. Неодобрителни отсенки.
Синоними: отсянка, нюанс, колорит, оттенък, краска, окраска, багра, боя, шарка, цвят, разновидност, особеност, характерност, различие, примес, нотка, тон отсенка, отсенката, отсенки, отсенките

нареч. Разг. След това, по-късно. Отсетне ще мислим за връщане.
Синоними: отпосле, по-сетне, по-после, по-късно, след това, от подир, подир

отсечена, отсечено, мн. отсе`чени, прил.
1. Който е отделен чрез отсичане. Отсечено дърво.
2. Прен. Рязък, отривист. Отсечен ход.
3. Стръмен, почти отвесен. Отсечена скала.
Синоними: отрязан, прерязан, прекъснат, разделен, пресечен, скъсен, намален, смален, кратък, къс, лаконичен, сбит, категоричен, повелителен, заповеден, заповеднически, остър, рязък, отривист, жив, оживен, решителен, твърд, ясно очертан, чист, груб отсечен, отсечения, отсеченият, отсечена, отсечената, отсечено, отсеченото, отсечени, отсечените

мн. отсе`чки, ж.
1. Спец. Права линия, ограничена от двете страни.
2. Част от маршрут, от трасе, от път. На правата отсечка се опита да изпревари другия мотоциклетист.
Синоними: оттенък, нюанс отсечка, отсечката, отсечки, отсечките

отсееш, мин. св. отсях, мин. прич. отся`л, св. — вж. отсявам. отсея, отсеем, отсееш, отсеете, отсее, отсеят, отсях, отсяхме, отся, отсяхте, отся, отсяха, отсеех, отсеехме, отсееше, отсеехте, отсееше, отсееха, отсял съм, отсяла съм, отсяло съм, отсели сме, отсял си, отсяла си, отсяло си, отсели сте, отсял е, отсяла е, отсяло е, отсели са, бях отсял, бях отсяла, бях отсяло, бяхме отсели, беше отсял, беше отсяла, беше отсяло, бяхте отсели, беше отсял, беше отсяла, беше отсяло, бяха отсели, ще отсея, ще отсеем, ще отсееш, ще отсеете, ще отсее, ще отсеят, ще съм отсял, ще съм отсяла, ще съм отсяло, ще сме отсели, ще си отсял, ще си отсяла, ще си о

отсипваш, несв. и отсипя, св.; От какво. Чрез сипване намалявам количеството на нещо. Отсипи от водата, защото е много. Отсипи ми от орехите в една торба.
Синоними: отливам, прехвърлям, преливам, сипвам, премествам отсипвам, отсипваме, отсипваш, отсипвате, отсипва, отсипват, отсипвах, отсипвахме, отсипва, отсипвахте, отсипва, отсипваха, отсипвах, отсипвахме, отсипваше, отсипвахте, отсипваше, отсипваха, отсипвал съм, отсипвала съм, отсипвало съм, отсипвали сме, отсипвал си, отсипвала си, отсипвало си, отсипвали сте, отсипвал е, отсипвала е, отсипвало е, отсипвали са, бях отсипвал, бях отсипвала, бях отсипвало, бяхме отсипвали, беше отсипвал, беше отсипвала, беше отсипвало, бяхте отсипвали, беше отсипвал, беше отсипвала, беше отсипвало, бяха отсипвали, ще отсипвам, ще отсипв

отсипеш, мин. св. отсипах, мин. прич. отси`пал, св. — вж. отсипвам. отсипя, отсипем, отсипеш, отсипете, отсипе, отсипят, отсипах, отсипахме, отсипа, отсипахте, отсипа, отсипаха, отсипех, отсипехме, отсипеше, отсипехте, отсипеше, отсипеха, отсипал съм, отсипала съм, отсипало съм, отсипали сме, отсипал си, отсипала си, отсипало си, отсипали сте, отсипал е, отсипала е, отсипало е, отсипали са, бях отсипал, бях отсипала, бях отсипало, бяхме отсипали, беше отсипал, беше отсипала, беше отсипало, бяхте отсипали, беше отсипал, беше отсипала, беше отсипало, бяха отсипали, ще отсипя, ще отсипем, ще отсипеш, ще отсипете, ще отсипе, ще отсипят, ще

отсичаш, несв. и отсека, св.
1. Какво. Чрез сечене отделям, отрязвам. Отсече дървото.
2. Какво. Изговарям рязко, отчетливо. Отсичаше всяка дума.
3. Рязко, категорично отказвам или изказвам мнението си. Няма да пътуваме! — отсече той.
* Отсичам пазарлъка. — Разг. Стигам до споразумение.
* Отсичат ми се краката. — Разг. Изпитвам силно вълнение или умора.
Синоними: отрязвам, прорязвам, режа, сека, пресичам, прекъсвам, скъсявам, смалявам, разделям, отделям, решавам, повалям, насичам, разсичам отсичам, отсичаме, отсичаш, отсичате, отсича, отсичат, отсичах, отсичахме, отсича, отсичахте, отсича, отсичаха, отсичах, отсичахме, отсичаше, отсичахте, отсичаше, отсичаха, отсичал съм, отсичала съм, отсичало съм, отсичали сме, отсичал си, отсичала си, отсичало си, отсичали сте, отсичал е, отсичала е, отсичало е, отсичали са, бях отсичал, бях отсичала, бях отсичало, бяхме отсичали, беше отсичал, беше отсичала, беше отсичало, бяхте отсичали, беше отсичал, беше отсичала, беше отсичало, бяха отсичали, ще отсичам, ще отсичаме, ще отсичаш, ще отсичате, ще отсича, ще отсича

отскачаш, несв. и отскоча, св.
1. Със скок се отмествам встрани. Бързо отскочи от минаващата кола.
2. Отделям се, отхвърлям се при удар. Брадвата отскочи от твърдото дърво.
3. Разг. Отбивам се за малко. Ще отскоча до магазина.
4. Отклонявам се, отвличам се, прехвърлям се върху друга тема.
Синоними: рипвам, отхвръквам, отплесквам се, отмятам се, скоквам, отскоквам, отдръпвам се, оттеглям се, откъсвам се, отбягвам, отклонявам се, наминавам, навестявам, отбивам се, вестявам се, посещавам, клатя се, люлея се, подскачам, изскачам, рикоширам, отплесвам се отскачам, отскачаме, отскачаш, отскачате, отскача, отскачат, отскачах, отскачахме, отскача, отскачахте, отскача, отскачаха, отскачах, отскачахме, отскачаше, отскачахте, отскачаше, отскачаха, отскачал съм, отскачала съм, отскачало съм, отскачали сме, отскачал си, отскачала си, отскачало си, отскачали сте, отскачал е, отскачала е, отскачало е, отскачали са, бях отскачал, бях отскачала, бях отскачало, бяхме отскачали, беше отскачал, беше отскачала, беше отскачало, бяхте отскачали, беше отскачал, беше отскачала, беше отскачало, бяха отскачали, ще отскачам, ще отскач

мн. отскоци, (два) отскока, м.
1. Отскачане. След отскока падна.
2. Способност за скачане на височина или дължина при някои спортове. За да преодолее височината, трябва да има добър отскок.
Синоними: скок, отскачане, подскачане отскок, отскока, отскокът, отскоци, отскоците, отскока

отско`кваш, несв. Отскачам. отскоквам, отскокваме, отскокваш, отскоквате, отскоква, отскокват, отскоквах, отскоквахме, отскоква, отскоквахте, отскоква, отскокваха, отскоквах, отскоквахме, отскокваше, отскоквахте, отскокваше, отскокваха, отскоквал съм, отскоквала съм, отскоквало съм, отскоквали сме, отскоквал си, отскоквала си, отскоквало си, отскоквали сте, отскоквал е, отскоквала е, отскоквало е, отскоквали са, бях отскоквал, бях отскоквала, бях отскоквало, бяхме отскоквали, беше отскоквал, беше отскоквала, беше отскоквало, бяхте отскоквали, беше отскоквал, беше отскоквала, беше отск

нареч. От неотдавна, от преди малко време. Познаваме се отскоро.
Синоними: неотдавна, недавна, наскоро след, от близко време, преди време

отскочиш, мин. св. отскочих, мин. прич. отскочил, св. — вж. отскачам. отскоча, отскочим, отскочиш, отскочите, отскочи, отскочат, отскочих, отскочихме, отскочи, отскочихте, отскочи, отскочиха, отскочех, отскочехме, отскочеше, отскочехте, отскочеше, отскочеха, отскочил съм, отскочила съм, отскочило съм, отскочили сме, отскочил си, отскочила си, отскочило си, отскочили сте, отскочил е, отскочила е, отскочило е, отскочили са, бях отскочил, бях отскочила, бях отскочило, бяхме отскочили, беше отскочил, беше отскочила, беше отскочило, бяхте отскочили, беше отскочил, беше отскочила, беше отскочило, бяха отскочили, ще отскоча, ще отскочим, погрижа се погрижиш се, мин. св. погрижих се, мин. прич. погрижил се, св. — вж. погрижвам се. погрижа, погрижим, погрижиш, погрижите, погрижи, погрижат, погрижих, погрижихме, погрижи, погрижихте, погрижи, погрижиха, погрижех, погрижехме, погрижеше, погрижехте, погрижеше, погрижеха, погрижил съм, погрижила съм, погрижило съм, погрижили сме, погрижил си, погрижила си, погрижило си, погрижили сте, погрижил е, погрижила е, погрижило е, погрижили са, бях погрижил, бях погрижила, бях погрижило, бяхме погрижили, беше погрижил, беше погрижила, беше погрижило, бяхте погрижили, беше погрижил, беше погрижила, беше погрижило, бяха погрижили, ще погрижа, ще погрижим,

отскубваш, несв. и отскубна, св.; какво. Със скубане измъквам, изваждам. Отскубни няколко репички за салатата.
отскубвам се/отскубна се. 1. — Успявам да се измъкна. Отскубна се от ръцете му и побягна.
2. Освобождавам се от участие в нещо. Не мога да се отскубна от работа.
Синоними: скубя, дърпам, издърпвам, тегля, изтеглям, късам, изкъсвам, откъсвам, разкъсвам, отделям, отнемам, изваждам, цепя, отцепвам, отдръпвам, изтръгвам, мъкна, измъквам отскубвам, отскубваме, отскубваш, отскубвате, отскубва, отскубват, отскубвах, отскубвахме, отскубва, отскубвахте, отскубва, отскубваха, отскубвах, отскубвахме, отскубваше, отскубвахте, отскубваше, отскубваха, отскубвал съм, отскубвала съм, отскубвало съм, отскубвали сме, отскубвал си, отскубвала си, отскубвало си, отскубвали сте, отскубвал е, отскубвала е, отскубвало е, отскубвали са, бях отскубвал, бях отскубвала, бях отскубвало, бяхме отскубвали, беше отскубвал, беше отскубвала, беше отскубвало, бяхте отскубвали, беше отскубвал, беше отскубвала, беше отск

отскубнеш, мин. св. отскубнах, мин. прич. отску`бнал, св. — вж. отскубвам. отскубна, отскубнем, отскубнеш, отскубнете, отскубне, отскубнат, отскубнах, отскубнахме, отскубна, отскубнахте, отскубна, отскубнаха, отскубнех, отскубнехме, отскубнеше, отскубнехте, отскубнеше, отскубнеха, отскубнал съм, отскубнала съм, отскубнало съм, отскубнали сме, отскубнал си, отскубнала си, отскубнало си, отскубнали сте, отскубнал е, отскубнала е, отскубнало е, отскубнали са, бях отскубнал, бях отскубнала, бях отскубнало, бяхме отскубнали, беше отскубнал, беше отскубнала, беше отскубнало, бяхте отскубнали, беше отскубнал, беше отскубнала, беше отскуб

отслабваш, несв. и отслабна, св.
1. Ставам по-слаб, намалявам теглото си. Не мога да отслабна.
2. Силата ми намалява. Дъждът отслабна.
3. Губя способността си за възприемане. Зрението ми отслабна.

—-

отслабваш, несв. и отслабя, св.; какво. Отпускам нещо стегнато. Отслабих въжето, с което бяха вързани.
Синоними: слабея, отпадам, изнемощявам, изтощавам се, омаломощавам се, уморявам се, отмалявам, губя сили, намаляват силите ми, гасна, изморявам се, падам от умора, смалявам, ставам на вейка, ставам на кука, отънявам, изтънявам се, изнежвам се, разслабвам, разхлабям, отпущам, заглъхвам, изчезвам, чезна, замирам, западам, угасвам, затъпявам, притъпявам, отслабям, заглушавам, изтерзавам, мъча, изтощавам, пазя линия, намалявам, понижавам, снишавам, спускам, свеждам, наклонявам, натискам, налягам, клюмвам, тънея, изтънявам отслабвам, отслабваме, отслабваш, отслабвате, отслабва, отслабват, отслабвах, отслабвахме, отслабва, отслабвахте, отслабва, отслабваха, отслабвах, отслабвахме, отслабваше, отслабвахте, отслабваше, отслабваха, отслабвал съм, отслабвала съм, отслабвало съм, отслабвали сме, отслабвал си, отслабвала си, отслабвало си, отслабвали сте, отслабвал е, отслабвала е, отслабвало е, отслабвали са, бях отслабвал, бях отслабвала, бях отслабвало, бяхме отслабвали, беше отслабвал, беше отслабвала, беше отслабвало, бяхте отслабвали, беше отслабвал, беше отслабвала, беше отсл

отслабнеш, мин. св. отслабнах, мин. прич. отсла`бнал, св. — вж. [[отслабвам 1 ._ отслабна, отслабнем, отслабнеш, отслабнете, отслабне, отслабнат, отслабнах, отслабнахме, отслабна, отслабнахте, отслабна, отслабнаха, отслабнех, отслабнехме, отслабнеше, отслабнехте, отслабнеше, отслабнеха, отслабнал съм, отслабнала съм, отслабнало съм, отслабнали сме, отслабнал си, отслабнала си, отслабнало си, отслабнали сте, отслабнал е, отслабнала е, отслабнало е, отслабнали са, бях отслабнал, бях отслабнала, бях отслабнало, бяхме отслабнали, беше отслабнал, беше отслабнала, беше отслабнало, бяхте отслабнали, беше отслабнал, беше отслабнала, беше отслаб

отслабиш, мин. св. отслабих, мин. прич. отсла`бил, св. — вж. [[отслабвам 2 ._ отслабя, отслабим, отслабиш, отслабите, отслаби, отслабят, отслабих, отслабихме, отслаби, отслабихте, отслаби, отслабиха, отслабех, отслабехме, отслабеше, отслабехте, отслабеше, отслабеха, отслабил съм, отслабила съм, отслабило съм, отслабили сме, отслабил си, отслабила си, отслабило си, отслабили сте, отслабил е, отслабила е, отслабило е, отслабили са, бях отслабил, бях отслабила, бях отслабило, бяхме отслабили, беше отслабил, беше отслабила, беше отслабило, бяхте отслабили, беше отслабил, беше отслабила, беше отслабило, бяха отслабили, ще отслабя, ще отслабим,

отслужиш, мин. св. отслужих, мин. прич. отслу`жил, св. — вж. отслужвам. отслужа, отслужим, отслужиш, отслужите, отслужи, отслужат, отслужих, отслужихме, отслужи, отслужихте, отслужи, отслужиха, отслужех, отслужехме, отслужеше, отслужехте, отслужеше, отслужеха, отслужил съм, отслужила съм, отслужило съм, отслужили сме, отслужил си, отслужила си, отслужило си, отслужили сте, отслужил е, отслужила е, отслужило е, отслужили са, бях отслужил, бях отслужила, бях отслужило, бяхме отслужили, беше отслужил, беше отслужила, беше отслужило, бяхте отслужили, беше отслужил, беше отслужила, беше отслужило, бяха отслужили, ще отслужа, ще отслужим,

отслужваш, несв. и отслужа, св.; какво.
1. Изкарвам военната си служба.
2. Извършвам църковна служба. Попът отслужи за здраве. отслужвам, отслужваме, отслужваш, отслужвате, отслужва, отслужват, отслужвах, отслужвахме, отслужва, отслужвахте, отслужва, отслужваха, отслужвах, отслужвахме, отслужваше, отслужвахте, отслужваше, отслужваха, отслужвал съм, отслужвала съм, отслужвало съм, отслужвали сме, отслужвал си, отслужвала си, отслужвало си, отслужвали сте, отслужвал е, отслужвала е, отслужвало е, отслужвали са, бях отслужвал, бях отслужвала, бях отслужвало, бяхме отслужвали, беше отслужвал, беше отслужвала, беше отслужвало, бяхте отслужвали, беше отслужвал, беше отслужвала, беше отсл

отсрамваш, несв. и отсрамя, св.; Кого, какво. Правя нещо, за да избавя от срам или неловко положение. Отсрами целия род с песните си.
отсрамвам се/отсрамя се. — Представям се добре някъде, не ставам за срам. отсрамвам, отсрамваме, отсрамваш, отсрамвате, отсрамва, отсрамват, отсрамвах, отсрамвахме, отсрамва, отсрамвахте, отсрамва, отсрамваха, отсрамвах, отсрамвахме, отсрамваше, отсрамвахте, отсрамваше, отсрамваха, отсрамвал съм, отсрамвала съм, отсрамвало съм, отсрамвали сме, отсрамвал си, отсрамвала си, отсрамвало си, отсрамвали сте, отсрамвал е, отсрамвала е, отсрамвало е, отсрамвали са, бях отсрамвал, бях отсрамвала, бях отсрамвало, бяхме отсрамвали, беше отсрамвал, беше отсрамвала, беше отсрамвало, бяхте отсрамвали, беше отсрамвал, беше отсрамвала, беше отср

отсрамиш, мин. св. отсрамих, мин. прич. отсра`мил, св. — вж. отсрамвам. отсрамя, отсрамим, отсрамиш, отсрамите, отсрами, отсрамят, отсрамих, отсрамихме, отсрами, отсрамихте, отсрами, отсрамиха, отсрамях, отсрамяхме, отсрамеше, отсрамяхте, отсрамеше, отсрамяха, отсрамил съм, отсрамила съм, отсрамило съм, отсрамили сме, отсрамил си, отсрамила си, отсрамило си, отсрамили сте, отсрамил е, отсрамила е, отсрамило е, отсрамили са, бях отсрамил, бях отсрамила, бях отсрамило, бяхме отсрамили, беше отсрамил, беше отсрамила, беше отсрамило, бяхте отсрамили, беше отсрамил, беше отсрамила, беше отсрамило, бяха отсрамили, ще отсрамя, ще отсрамим,

отсра`мяш, несв. Отсрамвам.

нареч.
1. На разположената срещу някого или нещо страна. Отсреща е киното.
2. От разположената срещу някого страна. Отсреща се зададе брат ми.
Синоними: насреща, насрещната страна, на противоположната страна, срещуположно, на другата страна

отсрещна, отсрещно, мн. отсре`щни, прил. Който е разположен отсреща. На отсрещния бряг.
Синоними: насрещен, противоположен, срещуположен, противопоставен, срещупоставен, противен, диаметрален, оттатъшен, отвъден отсрещен, отсрещния, отсрещният, отсрещна, отсрещната, отсрещно, отсрещното, отсрещни, отсрещните

отсрочиш, мин. св. отсрочих, мин. прич. отсро`чил, св. — вж. отсрочвам. отсроча, отсрочим, отсрочиш, отсрочите, отсрочи, отсрочат, отсрочих, отсрочихме, отсрочи, отсрочихте, отсрочи, отсрочиха, отсрочех, отсрочехме, отсрочеше, отсрочехте, отсрочеше, отсрочеха, отсрочил съм, отсрочила съм, отсрочило съм, отсрочили сме, отсрочил си, отсрочила си, отсрочило си, отсрочили сте, отсрочил е, отсрочила е, отсрочило е, отсрочили са, бях отсрочил, бях отсрочила, бях отсрочило, бяхме отсрочили, беше отсрочил, беше отсрочила, беше отсрочило, бяхте отсрочили, беше отсрочил, беше отсрочила, беше отсрочило, бяха отсрочили, ще отсроча, ще отсрочим,

отсрочваш, несв. и отсроча, св.; какво. Удължавам срока за извършване на нещо; отлагам. Отсрочвам плащанията по заем.
Синоними: отлагам, давам отсрочка, спирам, забавям, удължавам, продължавам, изчаквам, прекъсвам, закъснявам отсрочвам, отсрочваме, отсрочваш, отсрочвате, отсрочва, отсрочват, отсрочвах, отсрочвахме, отсрочва, отсрочвахте, отсрочва, отсрочваха, отсрочвах, отсрочвахме, отсрочваше, отсрочвахте, отсрочваше, отсрочваха, отсрочвал съм, отсрочвала съм, отсрочвало съм, отсрочвали сме, отсрочвал си, отсрочвала си, отсрочвало си, отсрочвали сте, отсрочвал е, отсрочвала е, отсрочвало е, отсрочвали са, бях отсрочвал, бях отсрочвала, бях отсрочвало, бяхме отсрочвали, беше отсрочвал, беше отсрочвала, беше отсрочвало, бяхте отсрочвали, беше отсрочвал, беше отсрочвала, беше отср

мн. отсро`чки, ж. Отлагане за по-късно време на нещо. Получих отсрочка.
Синоними: отлагане, отсрочване, удължаване, забавяне, прекъсване, нов падеж, нов срок, закриване, продължаване, удължение отсрочка, отсрочката, отсрочки, отсрочките

отстоиш, мин. св. отстоях, мин. прич. отстоял, св. — вж. отстоявам. <br /><br />----<br /><br />отстоиш, мин. св. отстоях, мин. прич. отстоял, несв. Намирам се на известно разстояние от нещо. Най-близкото село отстои на 5 км оттук.
Синоними: намирам се, отдалечен съм, съм на разстояние отстоя, отстоим, отстоиш, отстоите, отстои, отстоят, отстоях, отстояхме, отстоя, отстояхте, отстоя, отстояха, отстоях, отстояхме, отстоеше, отстояхте, отстоеше, отстояха, отстоял съм, отстояла съм, отстояло съм, отстояли сме, отстоял си, отстояла си, отстояло си, отстояли сте, отстоял е, отстояла е, отстояло е, отстояли са, бях отстоял, бях отстояла, бях отстояло, бяхме отстояли, беше отстоял, беше отстояла, беше отстояло, бяхте отстояли, беше отстоял, беше отстояла, беше отстояло, бяха отстояли, ще отстоя, ще отстоим, ще отстоиш, ще отстоите, ще отстои, ще отстоят, ще

отстояваш, несв. и <em>_отстоя 1 , св.; Какво. Твърдо и последователно защитавам. Трябва да отстоявам идеите си._
Синоними: устоявам, упорствувам, постоянствувам, възпротивявам се, реагирам, оказвам съпротива, противодействувам, противостоя, боря се, съпротивявам се, не отстъпвам, противопоставям се, протестирам, държа се, изнасям, удържам, браня, защищавам, твърдя, поддържам, застъпвам, застъпвам се за отстоявам, отстояваме, отстояваш, отстоявате, отстоява, отстояват, отстоявах, отстоявахме, отстоява, отстоявахте, отстоява, отстояваха, отстоявах, отстоявахме, отстояваше, отстоявахте, отстояваше, отстояваха, отстоявал съм, отстоявала съм, отстоявало съм, отстоявали сме, отстоявал си, отстоявала си, отстоявало си, отстоявали сте, отстоявал е, отстоявала е, отстоявало е, отстоявали са, бях отстоявал, бях отстоявала, бях отстоявало, бяхме отстоявали, беше отстоявал, беше отстоявала, беше отстоявало, бяхте отстоявали, беше отстоявал, беше отстоявала, беше отст

и отстрани` нареч.
1. Вляво или вдясно от нещо, но не отпред. Мини отстрани.
2. Откъм страничната част на нещо. Отстрани книгата е обкована със сребро.
3. От известно разстояние. Отстрани всичко в семейството им изглеждаше наред.

нареч. — вж. отстрана.

отстраниш, мин. св. отстраних, мин. прич. отстрани`л, св. — вж. отстранявам. отстраня, отстраним, отстраниш, отстраните, отстрани, отстранят, отстраних, отстранихме, отстрани, отстранихте, отстрани, отстраниха, отстранях, отстраняхме, отстранеше, отстраняхте, отстранеше, отстраняха, отстранил съм, отстранила съм, отстранило съм, отстранили сме, отстранил си, отстранила си, отстранило си, отстранили сте, отстранил е, отстранила е, отстранило е, отстранили са, бях отстранил, бях отстранила, бях отстранило, бяхме отстранили, беше отстранил, беше отстранила, беше отстранило, бяхте отстранили, беше отстранил, беше отстранила, беше отстра

отстраняваш, несв. и отстраня, св.
1. Кого, какво. Дръпвам, отмествам настрани. Отстрани детето от прозореца.
2. Кого. Временно карам някого да спре изпълнението на дейността си. Отстраниха го от отбора за една година.
3. Какво. Махвам, премахвам. Отстраних нередностите.
отстранявам се/отстраня се. — Махам се сам, не вземам участие.
Синоними: отдалечавам, раздалечавам, отделям, разделям, изолирам, изтеглям, дръпвам, издърпвам, отдръпвам, отвеждам, извеждам, откарвам, отмествам, премествам, отблъсквам, отбивам, отмятам, отмахвам, махвам, премахвам, изхвърлям, изключвам, отхвърлям, изпъждам, изгонвам, предотвратявам, отклонявам, гоня, пъдя, елиминирам, откъсвам, махам, поправям, изправям, неутрализирам, противодействувам, излекувам, смекчавам, разчиствам, сменявам, уволнявам отстранявам, отстраняваме, отстраняваш, отстранявате, отстранява, отстраняват, отстранявах, отстранявахме, отстранява, отстранявахте, отстранява, отстраняваха, отстранявах, отстранявахме, отстраняваше, отстранявахте, отстраняваше, отстраняваха, отстранявал съм, отстранявала съм, отстранявало съм, отстранявали сме, отстранявал си, отстранявала си, отстранявало си, отстранявали сте, отстранявал е, отстранявала е, отстранявало е, отстранявали са, бях отстранявал, бях отстранявала, бях отстранявало, бяхме отстранявали, беше отстранявал, беше отстранявала

м., само ед.
1. Отстъпване.
2. Спец. Във фонетиката — етап от учленяването на говорните звукове, при който говорните органи се връщат в изходно положение.
3. Спец. В писмен текст — нов ред, абзац. отстъп, отстъпа, отстъпът, отстъпи, отстъпите, отстъпа

отстъпателна, отстъпателно, мн. отстъпа`телни, прил. Който е свързан с отстъпване. отстъпателен, отстъпателния, отстъпателният, отстъпателна, отстъпателната, отстъпателно, отстъпателното, отстъпателни, отстъпателните

отстъпваш, несв. и отстъпя, св.
1. Отмествам се, отдръпвам се. Отстъпих малко назад.
2. За бойна група — оттеглям се под натиска на неприятеля.
3. Отказвам се от намеренията си, от плановете си. Няма да отстъпя, докато не постигна целта си.
4. Какво, На кого. Отказвам се в полза на друг. Отстъпих мястото си на една възрастна жена.
5. Правя отстъпка при търговска сделка, намалявам цената.
6. На кого/на какво. Притежавам някакво качество в по-малка степен от друг. Той не отстъпва на приятеля си в учението.
Синоними: правя отстъпка, преотстъпвам, давам, предавам, отказвам се, отдръпвам се, отмествам се, давам място, изоставям, напущам, оставям, пренебрегвам, захвърлям, капитулирам, бягам, предавам се, давам се, оттеглям се, дезертирам, изменям, поддавам се, не устоявам, отчуждавам, продавам, подчинявам се, прегъвам се, съгласявам се, скланям, огъвам се, подвеждам се, давам преднина, давам път, признавам се за победен отстъпвам, отстъпваме, отстъпваш, отстъпвате, отстъпва, отстъпват, отстъпвах, отстъпвахме, отстъпва, отстъпвахте, отстъпва, отстъпваха, отстъпвах, отстъпвахме, отстъпваше, отстъпвахте, отстъпваше, отстъпваха, отстъпвал съм, отстъпвала съм, отстъпвало съм, отстъпвали сме, отстъпвал си, отстъпвала си, отстъпвало си, отстъпвали сте, отстъпвал е, отстъпвала е, отстъпвало е, отстъпвали са, бях отстъпвал, бях отстъпвала, бях отстъпвало, бяхме отстъпвали, беше отстъпвал, беше отстъпвала, беше отстъпвало, бяхте отстъпвали, беше отстъпвал, беше отстъпвала, беше отст

мн. отстъ`пки, ж.
1. Сума, която се приспада от първоначална цена. Стоките се продават с отстъпка.
2. Отказване от собствени права в полза на друг.
3. Съзнателно нарушение на принципи, правила.
Синоними: компромис, спогодба, разбирателство, помирение, концесия, отбив, рабат, намаление, спадане, отстъпление, намаляване, съкращение, недостатък, отрицателна страна отстъпка, отстъпката, отстъпки, отстъпките

мн. отстъпле`ния, ср.
1. Оттегляне на войски поради надмощие на противника.
2. Отклонение от темата. Лирическо отстъпление.
Синоними: бягство, предаване, оттегляне, отдръпване, поражение, неудача, неуспех, отклонение, уклон, отбой, изключение отстъпление, отстъплението, отстъпления, отстъпленията

мн. отстъ`пници, м. Човек, който отстъпва от предишните си убеждения, идеи, възгледи.
Синоними: ренегат, дезертьор, изменник, беглец, предател, вероломник, клетвопрестъпник, стачкоизменник, доносник, разколник, отцепник, дисидент отстъпник, отстъпника, отстъпникът, отстъпници, отстъпниците, отстъпници, отстъпнико

мн. отстъ`пници, ж. Жена отстъпник. отстъпница, отстъпницата, отстъпници, отстъпниците

отстъпчива, отстъпчиво, мн. отстъпчи`ви, прил. Който е склонен лесно да отстъпва в полза на другите или от идеите си.
Синоними: мек, мекушав, снизходителен, добър, благ, примирителен, милостив, благосклонен, благоразположен, разположен, нежен, деликатен, съчувствен, поддаващ се на влияние, податлив, приспособим, послушен, хрисим, сговорчив, услужлив, любезен, вежлив отстъпчив, отстъпчивия, отстъпчивият, отстъпчива, отстъпчивата, отстъпчиво, отстъпчивото, отстъпчиви, отстъпчивите

вж. отстъ`пвам отстъпя, отстъпим, отстъпиш, отстъпите, отстъпи, отстъпят, отстъпих, отстъпихме, отстъпи, отстъпихте, отстъпи, отстъпиха, отстъпех, отстъпехме, отстъпеше, отстъпехте, отстъпеше, отстъпеха, отстъпил съм, отстъпила съм, отстъпило съм, отстъпили сме, отстъпил си, отстъпила си, отстъпило си, отстъпили сте, отстъпил е, отстъпила е, отстъпило е, отстъпили са, бях отстъпил, бях отстъпила, бях отстъпило, бяхме отстъпили, беше отстъпил, беше отстъпила, беше отстъпило, бяхте отстъпили, беше отстъпил, беше отстъпила, беше отстъпило, бяха отстъпили, ще отстъпя, ще отстъпим,

отсъдиш, мин. св. отсъдих, мин. прич. отсъ`дил, св. — вж. отсъждам. отсъдя, отсъдим, отсъдиш, отсъдите, отсъди, отсъдят, отсъдих, отсъдихме, отсъди, отсъдихте, отсъди, отсъдиха, отсъдех, отсъдехме, отсъдеше, отсъдехте, отсъдеше, отсъдеха, отсъдил съм, отсъдила съм, отсъдило съм, отсъдили сме, отсъдил си, отсъдила си, отсъдило си, отсъдили сте, отсъдил е, отсъдила е, отсъдило е, отсъдили са, бях отсъдил, бях отсъдила, бях отсъдило, бяхме отсъдили, беше отсъдил, беше отсъдила, беше отсъдило, бяхте отсъдили, беше отсъдил, беше отсъдила, беше отсъдило, бяха отсъдили, ще отсъдя, ще отсъдим, ще отсъдиш, ще отсъдите, ще отсъди, ще отсъдят, ще

отсъждаш, несв. и отсъдя, св.
1. Какво. Определям нещо, решавам. Нека той отсъди кой е виновен.
2. Какво. Назначавам извършването на нещо или притежаването му; отреждам. Той ми отсъди по-голямата къща. Съдията отсъди дузпа.
3. Какво. Произнасям в заключение. Помисли малко и отсъди: — Ще му помогнем!
Синоними: присъждам, предопределям, предназначавам, определям, решавам, преценявам, оценявам, съдя, налагам, осъждам, наказвам, награждавам, давам, отпускам, произнасям се отсъждам, отсъждаме, отсъждаш, отсъждате, отсъжда, отсъждат, отсъждах, отсъждахме, отсъжда, отсъждахте, отсъжда, отсъждаха, отсъждах, отсъждахме, отсъждаше, отсъждахте, отсъждаше, отсъждаха, отсъждал съм, отсъждала съм, отсъждало съм, отсъждали сме, отсъждал си, отсъждала си, отсъждало си, отсъждали сте, отсъждал е, отсъждала е, отсъждало е, отсъждали са, бях отсъждал, бях отсъждала, бях отсъждало, бяхме отсъждали, беше отсъждал, беше отсъждала, беше отсъждало, бяхте отсъждали, беше отсъждал, беше отсъждала, беше отсъждало, бяха отсъждали, ще отсъждам, ще отсъжд

отсъ`стваш, несв.
1. Не съм в наличие, не съществувам, липсвам. Отсъстват доказателства за вината му.
2. Не съм на дадено място, не присъствам някъде. Той отсъства от срещата. отсъствам, отсъстваме, отсъстваш, отсъствате, отсъства, отсъстват, отсъствах, отсъствахме, отсъства, отсъствахте, отсъства, отсъстваха, отсъствах, отсъствахме, отсъстваше, отсъствахте, отсъстваше, отсъстваха, отсъствал съм, отсъствала съм, отсъствало съм, отсъствали сме, отсъствал си, отсъствала си, отсъствало си, отсъствали сте, отсъствал е, отсъствала е, отсъствало е, отсъствали са, бях отсъствал, бях отсъствала, бях отсъствало, бяхме отсъствали, беше отсъствал, беше отсъствала, беше отсъствало, бяхте отсъствали, беше отсъствал, беше отсъствала, беше отсъ

мн. отсъ`ствия, ср.
1. Само ед. Положение на неналичие на някого или нещо. Отсъствие на средства.
2. Неявяване на някого на определено място. Този ученик има много неизвинени отсъствия.
Синоними: липса, загуба, празнота, непълнота, неявяване, безучастно, неучастие, бягство, отлъчка, недостиг, недоимък, оскъдица отсъствие, отсъствието, отсъствия, отсъствията

отсъ`ствуваш, несв. Отсъствам.
Синоними: няма ме, няма ме никакъв, не се явявам, не се намирам, не присъствувам, отлъчвам се, липсвам, загубвам се отсъствувам, отсъствуваме, отсъствуваш, отсъствувате, отсъствува, отсъствуват, отсъствувах, отсъствувахме, отсъствува, отсъствувахте, отсъствува, отсъствуваха, отсъствувах, отсъствувахме, отсъствуваше, отсъствувахте, отсъствуваше, отсъствуваха, отсъствувал съм, отсъствувала съм, отсъствувало съм, отсъствували сме, отсъствувал си, отсъствувала си, отсъствувало си, отсъствували сте, отсъствувал е, отсъствувала е, отсъствувало е, отсъствували са, бях отсъствувал, бях отсъствувала, бях отсъствувало, бяхме отсъствували, беше отсъствувал, беше отсъствувала

отсяваш, несв. и отсея, св.
1. Какво. Отделям чрез сеене необходимото количество. Отсей малко брашно за тортата.
2. Прен. Какво/кого. Подбирам, преценявам внимателно. Трябва да отсеем най-добрите ученици за участие в олимпиадата по математика.
Синоними: пресявам, прецеждам, пречиствам, сея, сортирам отсявам, отсяваме, отсяваш, отсявате, отсява, отсяват, отсявах, отсявахме, отсява, отсявахте, отсява, отсяваха, отсявах, отсявахме, отсяваше, отсявахте, отсяваше, отсяваха, отсявал съм, отсявала съм, отсявало съм, отсявали сме, отсявал си, отсявала си, отсявало си, отсявали сте, отсявал е, отсявала е, отсявало е, отсявали са, бях отсявал, бях отсявала, бях отсявало, бяхме отсявали, беше отсявал, беше отсявала, беше отсявало, бяхте отсявали, беше отсявал, беше отсявала, беше отсявало, бяха отсявали, ще отсявам, ще отсяваме, ще отсяваш, ще отсявате, ще отсява, ще отсява оттичам се оттичаш се, несв. и <em>_оттека се, св. За вода и други течности — не се задържам, а като тека, се отдалечавам. Водата, която се събра след дъжда, постепенно се оттече към реката._ оттичам, оттичаме, оттичаш, оттичате, оттича, оттичат, оттичах, оттичахме, оттича, оттичахте, оттича, оттичаха, оттичах, оттичахме, оттичаше, оттичахте, оттичаше, оттичаха, оттичал съм, оттичала съм, оттичало съм, оттичали сме, оттичал си, оттичала си, оттичало си, оттичали сте, оттичал е, оттичала е, оттичало е, оттичали са, бях оттичал, бях оттичала, бях оттичало, бяхме оттичали, беше оттичал, беше оттичала, беше оттичало, бяхте оттичали, беше оттичал, беше оттичала, беше оттичало, бяха оттичали, ще оттичам, ще оттичаме, ще оттичаш, ще оттичате, ще оттича, ще оттича

отсядаш, несв. и отседна, св.
1. Диал. Какво. Слизам от нещо, върху което съм седнал. Отседни коня!
2. Разг. Какво. Освобождавам, отмествам се от нещо, върху което съм седнал. Отседни роклята ми!
3. При престой на друго място — настанявам се, спирам за почивка. Отседнах при мои приятели. Къде ще отседнеш?
Синоними: спирам, настанявам се, слизам, отбивам се, квартирувам отсядам, отсядаме, отсядаш, отсядате, отсяда, отсядат, отсядах, отсядахме, отсяда, отсядахте, отсяда, отсядаха, отсядах, отсядахме, отсядаше, отсядахте, отсядаше, отсядаха, отсядал съм, отсядала съм, отсядало съм, отсядали сме, отсядал си, отсядала си, отсядало си, отсядали сте, отсядал е, отсядала е, отсядало е, отсядали са, бях отсядал, бях отсядала, бях отсядало, бяхме отсядали, беше отсядал, беше отсядала, беше отсядало, бяхте отсядали, беше отсядал, беше отсядала, беше отсядало, бяха отсядали, ще отсядам, ще отсядаме, ще отсядаш, ще отсядате, ще отсяда, ще отсяда

мн. отсе`нки, ж. — вж. отсенка.
Синоними: нюанс, колорит, оттенък, краска, окраска, багра, боя, шарка, цвят, разновидност, особеност, характерност, различие отсянка, отсянката, отсенки, отсенките

нареч.
1. От мястото, за което се говори; от онова място. Оттам се вижда морето.
2. През мястото, за което се говори; през онова място. Всеки ден минавам оттам.
3. От обратната, другата страна; оттатък.
4. Поради това, вследствие на това. Той вече е ходил в този град, оттам е сигурността му, че ще му хареса.
Синоними: от това, затова, следователно

нареч.
1. От другата страна, на срещуположната страна. Оттатък е Румъния.
2. В съседно помещение. Майка ти е оттатък.

—-

предлог. За изразяване на положение от другата страна на нещо. Оттатък планината има голям град.
Синоними: от другата страна, от другия край, отвъд, зад, през, отзад

нареч.
1. От другата страна, на срещуположната страна. Оттатък е Румъния.
2. В съседно помещение. Майка ти е оттатък.

—-

предлог. За изразяване на положение от другата страна на нещо. Оттатък планината има голям град.
Синоними: (нар.) от другата страна, от другия край, отвъд, зад, през, (нар.) отзад

оттатъшна, оттатъшно, мн. отта`тъшни, прил. Който се намира оттатък. На оттатъшния връх.
Синоними: отвъден, външен, отсрещен оттатъшен, оттатъшния, оттатъшният, оттатъшна, оттатъшната, оттатъшно, оттатъшното, оттатъшни, оттатъшните

оттеглиш, мин. св. оттеглих, мин. прич. отте`глил, св. — вж. оттеглям. оттегля, оттеглим, оттеглиш, оттеглите, оттегли, оттеглят, оттеглих, оттеглихме, оттегли, оттеглихте, оттегли, оттеглиха, оттеглех, оттеглехме, оттеглеше, оттеглехте, оттеглеше, оттеглеха, оттеглил съм, оттеглила съм, оттеглило съм, оттеглили сме, оттеглил си, оттеглила си, оттеглило си, оттеглили сте, оттеглил е, оттеглила е, оттеглило е, оттеглили са, бях оттеглил, бях оттеглила, бях оттеглило, бяхме оттеглили, беше оттеглил, беше оттеглила, беше оттеглило, бяхте оттеглили, беше оттеглил, беше оттеглила, беше оттеглило, бяха оттеглили, ще оттегля, ще оттеглим,

оттегляш, несв. и оттегля, св.
1. Кого, какво. Отдръпвам назад. Трябва да оттеглите войските си.
2. Какво. Отказвам се от нещо написано или изречено. Оттеглям обвиненията си.
оттеглям се/оттегля се. 1. — Отдръпвам се, отмествам се. Оттеглих се, за да не преча на разговора им.
2. Отказвам се от някаква дейност, прекратявам активното и практикуване, напускам. Оттеглям се от политиката.
Синоними: отделям, откъсвам, отвързвам, отменям, анулирам, унищожавам оттеглям, оттегляме, оттегляш, оттегляте, оттегля, оттеглят, оттеглях, оттегляхме, оттегля, оттегляхте, оттегля, оттегляха, оттеглях, оттегляхме, оттегляше, оттегляхте, оттегляше, оттегляха, оттеглял съм, оттегляла съм, оттегляло съм, оттегляли сме, оттеглял си, оттегляла си, оттегляло си, оттегляли сте, оттеглял е, оттегляла е, оттегляло е, оттегляли са, бях оттеглял, бях оттегляла, бях оттегляло, бяхме оттегляли, беше оттеглял, беше оттегляла, беше оттегляло, бяхте оттегляли, беше оттеглял, беше оттегляла, беше оттегляло, бяха оттегляли, ще оттеглям, ще оттегл

оттека се, оттечеш се, мин. св. оттекох се, мин. прич. оттекъл се, св. — вж. оттичам се.

мн. оттенъци, (два) оттенъка, м. Отсянка, нюанс.
Синоними: отсянка, нюанс, колорит, краска, окраска, багра, боя, шарка, цвят, разновидност, особеност, характерност, различие, отсенка, примес, нотка, отсечка оттенък, оттенъка, оттенъкът, оттенъци, оттенъците, оттенъка

нареч. От момента, за който се говори; от онзи момент. Оттогава не сме се срещали.
Синоними: от онова време, отдавна, от преди, от този момент, от онзи момент

нареч.
1. От това място. Оттук ще продължиш сам.
2. През това място. Оттук минава основното автомобилно движение на града.
3. От това следва; поради това. Оттук и нежеланието му да пътува.
* Оттук нататък. 1. — От това място нататък.
2. От този момент нататък.

—-

-отта`м нареч. От различни места. Събира средства оттук-оттам.
Синоними: от това място, от тази страна, от тоя край, от този момент

нареч. Оттук. отходя си отходиш си, мин. св. отходих си, мин. прич. отходил си, св. — вж. отхождам си. отхождам си отхождаш си, несв. и отхо`дя си, св. Ходя до пълно насищане, колкото искам.

оту`паш, св. — вж. отупвам. отупам, отупаме, отупаш, отупате, отупа, отупат, отупах, отупахме, отупа, отупахте, отупа, отупаха, отупах, отупахме, отупаше, отупахте, отупаше, отупаха, отупал съм, отупала съм, отупало съм, отупали сме, отупал си, отупала си, отупало си, отупали сте, отупал е, отупала е, отупало е, отупали са, бях отупал, бях отупала, бях отупало, бяхме отупали, беше отупал, беше отупала, беше отупало, бяхте отупали, беше отупал, беше отупала, беше отупало, бяха отупали, ще отупам, ще отупаме, ще отупаш, ще отупате, ще отупа, ще отупат, ще съм отупал, ще съм отупала, ще съм отупало, ще см

отупваш, несв. и отупам, св.; какво. С тупане почиствам. Отупа шапката си от снега.
отупвам се/отупам се. — Отупвам сам себе си, почиствам се.
* Отупвам праха (от някого). — Разг. Набивам, напердашвам някого. отупвам, отупваме, отупваш, отупвате, отупва, отупват, отупвах, отупвахме, отупва, отупвахте, отупва, отупваха, отупвах, отупвахме, отупваше, отупвахте, отупваше, отупваха, отупвал съм, отупвала съм, отупвало съм, отупвали сме, отупвал си, отупвала си, отупвало си, отупвали сте, отупвал е, отупвала е, отупвало е, отупвали са, бях отупвал, бях отупвала, бях отупвало, бяхме отупвали, беше отупвал, беше отупвала, беше отупвало, бяхте отупвали, беше отупвал, беше отупвала, беше отупвало, бяха отупвали, ще отупвам, ще отупваме, ще отупваш, ще отупвате, ще отупва, ще отупва

отучиш, мин. св. отучих, мин. прич. отучил, св. — вж. отучвам. отуча, отучим, отучиш, отучите, отучи, отучат, отучих, отучихме, отучи, отучихте, отучи, отучиха, отучех, отучехме, отучеше, отучехте, отучеше, отучеха, отучил съм, отучила съм, отучило съм, отучили сме, отучил си, отучила си, отучило си, отучили сте, отучил е, отучила е, отучило е, отучили са, бях отучил, бях отучила, бях отучило, бяхме отучили, беше отучил, беше отучила, беше отучило, бяхте отучили, беше отучил, беше отучила, беше отучило, бяха отучили, ще отуча, ще отучим, ще отучиш, ще отучите, ще отучи, ще отучат, ще съм отучил, ще съм отучила, ще съм отучило, ще сме оту охарча се охарчиш се, мин. св. охарчих се, мин. прич. охарчил се, св. — вж. охарчвам се. охарча, охарчим, охарчиш, охарчите, охарчи, охарчат, охарчих, охарчихме, охарчи, охарчихте, охарчи, охарчиха, охарчех, охарчехме, охарчеше, охарчехте, охарчеше, охарчеха, охарчил съм, охарчила съм, охарчило съм, охарчили сме, охарчил си, охарчила си, охарчило си, охарчили сте, охарчил е, охарчила е, охарчило е, охарчили са, бях охарчил, бях охарчила, бях охарчило, бяхме охарчили, беше охарчил, беше охарчила, беше охарчило, бяхте охарчили, беше охарчил, беше охарчила, беше охарчило, бяха охарчили, ще охарча, ще охарчим, ще охарчиш, ще охарчите, ще охарчи, ще охарчат, ще

отучваш, несв. и отуча, св.; Кого, какво. Заставям да се откаже от някакъв навик. Трябва да отучиш кучето си да влиза в стаята ми.
отучвам се/отуча се. — Изоставям някакъв свой навик.
Синоними: научвам, приучвам, отвиквам отучвам, отучваме, отучваш, отучвате, отучва, отучват, отучвах, отучвахме, отучва, отучвахте, отучва, отучваха, отучвах, отучвахме, отучваше, отучвахте, отучваше, отучваха, отучвал съм, отучвала съм, отучвало съм, отучвали сме, отучвал си, отучвала си, отучвало си, отучвали сте, отучвал е, отучвала е, отучвало е, отучвали са, бях отучвал, бях отучвала, бях отучвало, бяхме отучвали, беше отучвал, беше отучвала, беше отучвало, бяхте отучвали, беше отучвал, беше отучвала, беше отучвало, бяха отучвали, ще отучвам, ще отучваме, ще отучваш, ще отучвате, ще отучва, ще отучва

отхапваш, несв. и отхапя, св.; какво. Отделям, откъсвам с хапане. Котката отхапа главата на уловената мишка.
Синоними: отгризвам, откъсвам, гризвам, заядам, захапвам, изяждам, схрусквам отхапвам, отхапваме, отхапваш, отхапвате, отхапва, отхапват, отхапвах, отхапвахме, отхапва, отхапвахте, отхапва, отхапваха, отхапвах, отхапвахме, отхапваше, отхапвахте, отхапваше, отхапваха, отхапвал съм, отхапвала съм, отхапвало съм, отхапвали сме, отхапвал си, отхапвала си, отхапвало си, отхапвали сте, отхапвал е, отхапвала е, отхапвало е, отхапвали са, бях отхапвал, бях отхапвала, бях отхапвало, бяхме отхапвали, беше отхапвал, беше отхапвала, беше отхапвало, бяхте отхапвали, беше отхапвал, беше отхапвала, беше отхапвало, бяха отхапвали, ще отхапвам, ще отхапв

отхапеш, мин. св. отхапах, мин. прич. отха`пал, св. — вж. отхапвам. отхапя, отхапем, отхапеш, отхапете, отхапе, отхапят, отхапах, отхапахме, отхапа, отхапахте, отхапа, отхапаха, отхапех, отхапехме, отхапеше, отхапехте, отхапеше, отхапеха, отхапал съм, отхапала съм, отхапало съм, отхапали сме, отхапал си, отхапала си, отхапало си, отхапали сте, отхапал е, отхапала е, отхапало е, отхапали са, бях отхапал, бях отхапала, бях отхапало, бяхме отхапали, беше отхапал, беше отхапала, беше отхапало, бяхте отхапали, беше отхапал, беше отхапала, беше отхапало, бяха отхапали, ще отхапя, ще отхапем, ще отхапеш, ще отхапете, ще отхапе, ще отхапят, ще

отхвръкваш, несв. и отхвръкна, св.
1. Отлитам.
2. Отскачам встрани след удар или притискане. Топката отхвръкна и удари стоящата наблизо жена.
Синоними: отскачам, отмятам се, отхвърчавам, литвам, надминавам, задминавам, превишавам отхвръквам, отхвръкваме, отхвръкваш, отхвръквате, отхвръква, отхвръкват, отхвръквах, отхвръквахме, отхвръква, отхвръквахте, отхвръква, отхвръкваха, отхвръквах, отхвръквахме, отхвръкваше, отхвръквахте, отхвръкваше, отхвръкваха, отхвръквал съм, отхвръквала съм, отхвръквало съм, отхвръквали сме, отхвръквал си, отхвръквала си, отхвръквало си, отхвръквали сте, отхвръквал е, отхвръквала е, отхвръквало е, отхвръквали са, бях отхвръквал, бях отхвръквала, бях отхвръквало, бяхме отхвръквали, беше отхвръквал, беше отхвръквала, беше отхвръквало, бяхте отхвръквали, б

отхвръкнеш, мин. св. отхвръкнах, мин. прич. отхвръ`кнал, св. — вж. отхвръквам. отхвръкна, отхвръкнем, отхвръкнеш, отхвръкнете, отхвръкне, отхвръкнат, отхвръкнах, отхвръкнахме, отхвръкна, отхвръкнахте, отхвръкна, отхвръкнаха, отхвръкнех, отхвръкнехме, отхвръкнеше, отхвръкнехте, отхвръкнеше, отхвръкнеха, отхвръкнал съм, отхвръкнала съм, отхвръкнало съм, отхвръкнали сме, отхвръкнал си, отхвръкнала си, отхвръкнало си, отхвръкнали сте, отхвръкнал е, отхвръкнала е, отхвръкнало е, отхвръкнали са, бях отхвръкнал, бях отхвръкнала, бях отхвръкнало, бяхме отхвръкнали, беше отхвръкнал, беше отхвръкнала, беше отхвръкнало, бяхте отхвръкнали, беш

отхвърлиш, мин. св. отхвърлих, мин. прич. отхвъ`рлил, св. — вж. отхвърлям. отхвърля, отхвърлим, отхвърлиш, отхвърлите, отхвърли, отхвърлят, отхвърлих, отхвърлихме, отхвърли, отхвърлихте, отхвърли, отхвърлиха, отхвърлех, отхвърлехме, отхвърлеше, отхвърлехте, отхвърлеше, отхвърлеха, отхвърлил съм, отхвърлила съм, отхвърлило съм, отхвърлили сме, отхвърлил си, отхвърлила си, отхвърлило си, отхвърлили сте, отхвърлил е, отхвърлила е, отхвърлило е, отхвърлили са, бях отхвърлил, бях отхвърлила, бях отхвърлило, бяхме отхвърлили, беше отхвърлил, беше отхвърлила, беше отхвърлило, бяхте отхвърлили, беше отхвърлил, беше отхвърлила, беше отхвър

отхвърляш, несв. и отхвърля, св.
1. Кого, какво. Със сила отблъсквам встрани. Отхвърлих одеялото и бързо станах. Отхвърли нападателя и побягна.
2. Кого, какво. Отблъсквам нападение, освобождавам се. Много народи отхвърлиха чуждото господство.
3. Кого, какво. Отказвам, не приемам. Отхвърлиха отново молбата му.
4. Разг. Какво. Извършвам някаква работа. Отхвърлих доста работа.
Синоними: отмятам, отблъсквам, мятам, хвърлям, захвърлям, махвам, отмахвам, тласкам, отстранявам, изтласквам, бутам, избутвам, отбивам, отмествам, изоставям, отдалечавам, изключвам, отричам, опровергавам, оборвам, оспорвам, не признавам, не приемам, не одобрявам, бракувам, пренебрегвам, не вземам под внимание, възразявам, не допускам, доказвам невярността, отказвам, налагам вето, отменям, анулирам, касирам, отпъждам отхвърлям, отхвърляме, отхвърляш, отхвърляте, отхвърля, отхвърлят, отхвърлях, отхвърляхме, отхвърля, отхвърляхте, отхвърля, отхвърляха, отхвърлях, отхвърляхме, отхвърляше, отхвърляхте, отхвърляше, отхвърляха, отхвърлял съм, отхвърляла съм, отхвърляло съм, отхвърляли сме, отхвърлял си, отхвърляла си, отхвърляло си, отхвърляли сте, отхвърлял е, отхвърляла е, отхвърляло е, отхвърляли са, бях отхвърлял, бях отхвърляла, бях отхвърляло, бяхме отхвърляли, беше отхвърлял, беше отхвърляла, беше отхвърляло, бяхте отхвърляли, беше отхвърлял, беше отхвърляла, беше отхв

отхлупваш, несв. и отхлупя, св.; какво. Махам похлупака на нещо захлупено. Отхлупи тенджерата с млякото, за да не изкипи.
Синоними: отпушвам, отварям, оттулям, отприщвам, отпущам отхлупвам, отхлупваме, отхлупваш, отхлупвате, отхлупва, отхлупват, отхлупвах, отхлупвахме, отхлупва, отхлупвахте, отхлупва, отхлупваха, отхлупвах, отхлупвахме, отхлупваше, отхлупвахте, отхлупваше, отхлупваха, отхлупвал съм, отхлупвала съм, отхлупвало съм, отхлупвали сме, отхлупвал си, отхлупвала си, отхлупвало си, отхлупвали сте, отхлупвал е, отхлупвала е, отхлупвало е, отхлупвали са, бях отхлупвал, бях отхлупвала, бях отхлупвало, бяхме отхлупвали, беше отхлупвал, беше отхлупвала, беше отхлупвало, бяхте отхлупвали, беше отхлупвал, беше отхлупвала, беше отхл

отхлупиш мин. св. отхлупих, мин. прич. отхлу`пил, св. — вж. отхлупвам. отхлупя, отхлупим, отхлупиш, отхлупите, отхлупи, отхлупят, отхлупих, отхлупихме, отхлупи, отхлупихте, отхлупи, отхлупиха, отхлупех, отхлупехме, отхлупеше, отхлупехте, отхлупеше, отхлупеха, отхлупил съм, отхлупила съм, отхлупило съм, отхлупили сме, отхлупил си, отхлупила си, отхлупило си, отхлупили сте, отхлупил е, отхлупила е, отхлупило е, отхлупили са, бях отхлупил, бях отхлупила, бях отхлупило, бяхме отхлупили, беше отхлупил, беше отхлупила, беше отхлупило, бяхте отхлупили, беше отхлупил, беше отхлупила, беше отхлупило, бяха отхлупили, ще отхлупя, ще отхлупим,

отходна, отходно, мн. отхо`дни, прил. В който се събират фекални отпадъци.
* Отходно място. — Тоалетна, клозет (не в помещение). отходен, отходния, отходният, отходна, отходната, отходно, отходното, отходни, отходните

отхранваш, несв. и отхраня, св.; Кого, какво. Отглеждам (и възпитавам). Какви синове е отхранила.
Синоними: храня, откърмям, закърмям, изхранвам, чувам, отглеждам, възпитавам, създавам, кърмя, обучавам, подготвям, поддържам отхранвам, отхранваме, отхранваш, отхранвате, отхранва, отхранват, отхранвах, отхранвахме, отхранва, отхранвахте, отхранва, отхранваха, отхранвах, отхранвахме, отхранваше, отхранвахте, отхранваше, отхранваха, отхранвал съм, отхранвала съм, отхранвало съм, отхранвали сме, отхранвал си, отхранвала си, отхранвало си, отхранвали сте, отхранвал е, отхранвала е, отхранвало е, отхранвали са, бях отхранвал, бях отхранвала, бях отхранвало, бяхме отхранвали, беше отхранвал, беше отхранвала, беше отхранвало, бяхте отхранвали, беше отхранвал, беше отхранвала, беше отхр

отхраниш, мин. св. отхраних, мин. прич. отхра`нил, св. — вж. отхранвам. отхраня, отхраним, отхраниш, отхраните, отхрани, отхранят, отхраних, отхранихме, отхрани, отхранихте, отхрани, отхраниха, отхранех, отхранехме, отхранеше, отхранехте, отхранеше, отхранеха, отхранил съм, отхранила съм, отхранило съм, отхранили сме, отхранил си, отхранила си, отхранило си, отхранили сте, отхранил е, отхранила е, отхранило е, отхранили са, бях отхранил, бях отхранила, бях отхранило, бяхме отхранили, беше отхранил, беше отхранила, беше отхранило, бяхте отхранили, беше отхранил, беше отхранила, беше отхранило, бяха отхранили, ще отхраня, ще отхраним,

отцедиш, мин. св. отцедих, мин. прич. отцеди`л, св. — вж. отцеждам. отцедя, отцедим, отцедиш, отцедите, отцеди, отцедят, отцедих, отцедихме, отцеди, отцедихте, отцеди, отцедиха, отцедях, отцедяхме, отцедеше, отцедяхте, отцедеше, отцедяха, отцедил съм, отцедила съм, отцедило съм, отцедили сме, отцедил си, отцедила си, отцедило си, отцедили сте, отцедил е, отцедила е, отцедило е, отцедили са, бях отцедил, бях отцедила, бях отцедило, бяхме отцедили, беше отцедил, беше отцедила, беше отцедило, бяхте отцедили, беше отцедил, беше отцедила, беше отцедило, бяха отцедили, ще отцедя, ще отцедим, ще отцедиш, ще отцедите, ще отцеди, ще отцедят, ще

отцеждаш, несв. и отцедя, св.; Какво. С цедене отделям. Отцеди добре водата от сиренето.
отцеждам се/отцедя се. 1. — Отделям се с цедене. Дрехите вече се отцедиха.
2. Оттичам се, отдръпвам се. Събралата се след дъжда вода постепенно се отцеди. отцеждам, отцеждаме, отцеждаш, отцеждате, отцежда, отцеждат, отцеждах, отцеждахме, отцежда, отцеждахте, отцежда, отцеждаха, отцеждах, отцеждахме, отцеждаше, отцеждахте, отцеждаше, отцеждаха, отцеждал съм, отцеждала съм, отцеждало съм, отцеждали сме, отцеждал си, отцеждала си, отцеждало си, отцеждали сте, отцеждал е, отцеждала е, отцеждало е, отцеждали са, бях отцеждал, бях отцеждала, бях отцеждало, бяхме отцеждали, беше отцеждал, беше отцеждала, беше отцеждало, бяхте отцеждали, беше отцеждал, беше отцеждала, беше отцеждало, бяха отцеждали, ще отцеждам, ще отцежд

отцепваш, несв. и отцепя, св.
1. Какво.
1. С цепене отделям.
2. Прен. Отделям, откъсвам част от организация, от група.
3. Отделям, ограждам, изолирам. Полицията отцепи района.
отцепвам се/отцепя се. 1. — Отделям се с цепене. От дъската се отцепи малко парче.
2. Прен. Отделям се, откъсвам се от организация. От съюза им се отцепи още една партия.
Синоними: цепя, късам, откъсвам, отчеквам, разцепвам, разкъсвам, разсичам, деля, разделям, отделям, разлъчвам, пукам, разпуквам, пропуквам, разединявам, прекъсвам, освобождавам, изключвам, отчупвам отцепвам, отцепваме, отцепваш, отцепвате, отцепва, отцепват, отцепвах, отцепвахме, отцепва, отцепвахте, отцепва, отцепваха, отцепвах, отцепвахме, отцепваше, отцепвахте, отцепваше, отцепваха, отцепвал съм, отцепвала съм, отцепвало съм, отцепвали сме, отцепвал си, отцепвала си, отцепвало си, отцепвали сте, отцепвал е, отцепвала е, отцепвало е, отцепвали са, бях отцепвал, бях отцепвала, бях отцепвало, бяхме отцепвали, беше отцепвал, беше отцепвала, беше отцепвало, бяхте отцепвали, беше отцепвал, беше отцепвала, беше отцепвало, бяха отцепвали, ще отцепвам, ще отцепв

мн. отцепници, м. Човек, който се отцепва от другите в една организация.<br />прил. отцепнически, отцепническа, отцепническо, мн. отце`пнически.
Синоними: разколник, разцепник, сектант, фракционер, еретик, отстъпник, дисидент отцепник, отцепника, отцепникът, отцепници, отцепниците, отцепници, отцепнико

мн. отце`пници, ж. Жена отцепник. отцепница, отцепницата, отцепници, отцепниците

вж. отце`пник
Синоними: еретически, разколнически, сектантски отцепнически, отцепническия, отцепническият, отцепническа, отцепническата, отцепническо, отцепническото, отцепнически, отцепническите

отцепиш, мин. св. отцепих, мин. прич. отце`пил, св. — вж. отцепвам. отцепя, отцепим, отцепиш, отцепите, отцепи, отцепят, отцепих, отцепихме, отцепи, отцепихте, отцепи, отцепиха, отцепех, отцепехме, отцепеше, отцепехте, отцепеше, отцепеха, отцепил съм, отцепила съм, отцепило съм, отцепили сме, отцепил си, отцепила си, отцепило си, отцепили сте, отцепил е, отцепила е, отцепило е, отцепили са, бях отцепил, бях отцепила, бях отцепило, бяхме отцепили, беше отцепил, беше отцепила, беше отцепило, бяхте отцепили, беше отцепил, беше отцепила, беше отцепило, бяха отцепили, ще отцепя, ще отцепим, ще отцепиш, ще отцепите, ще отцепи, ще отцепят, ще

мн. отцеуби`йци, м. Убиец на баща си. отцеубиец, отцеубиеца, отцеубиецът, отцеубийци, отцеубийците, отцеубийци, отцеубиецо

отчайваш, несв. и отчая, св.; Кого. Довеждам до отчаяние, причинявам отчаяние. Моят отказ я отчая.
отчайвам се/отчая се. — Изпадам в отчаяние. Не се отчайвай.
Синоними: обезверявам, обезнадеждавам, обезсърчавам, разочаровам, разколебавам, обезкуражавам, хвърлям в отчаяние, хващаме отчаяние, докарвам до отчаяние, изтощавам, съсипвам, смазвам отчайвам, отчайваме, отчайваш, отчайвате, отчайва, отчайват, отчайвах, отчайвахме, отчайва, отчайвахте, отчайва, отчайваха, отчайвах, отчайвахме, отчайваше, отчайвахте, отчайваше, отчайваха, отчайвал съм, отчайвала съм, отчайвало съм, отчайвали сме, отчайвал си, отчайвала си, отчайвало си, отчайвали сте, отчайвал е, отчайвала е, отчайвало е, отчайвали са, бях отчайвал, бях отчайвала, бях отчайвало, бяхме отчайвали, беше отчайвал, беше отчайвала, беше отчайвало, бяхте отчайвали, беше отчайвал, беше отчайвала, беше отчайвало, бяха отчайвали, ще отчайвам, ще отчайв

нареч. До известна степен, не напълно. Отчасти ти си права.
Синоними: малко, частично, откъснато, отделно, донякъде, до известна степен, ненапълно, не съвсем

отчаеш, мин. св. отчаях, мин. прич. отча`ял, св. — вж. отчайвам. отчая, отчаем, отчаеш, отчаете, отчае, отчаят, отчаях, отчаяхме, отчая, отчаяхте, отчая, отчаяха, отчаех, отчаехме, отчаеше, отчаехте, отчаеше, отчаеха, отчаял съм, отчаяла съм, отчаяло съм, отчаяли сме, отчаял си, отчаяла си, отчаяло си, отчаяли сте, отчаял е, отчаяла е, отчаяло е, отчаяли са, бях отчаял, бях отчаяла, бях отчаяло, бяхме отчаяли, беше отчаял, беше отчаяла, беше отчаяло, бяхте отчаяли, беше отчаял, беше отчаяла, беше отчаяло, бяха отчаяли, ще отчая, ще отчаем, ще отчаеш, ще отчаете, ще отчае, ще отчаят, ще съм отчаял, ще съм отчаяла, ще съм отчаяло, ще сме отч

отчаяна, отчаяно, мн. отчаяни, прил.<br />1. Който е изпаднал в отчаяние. <em>Отчаяно момиче.</em><br />2. Който изразява отчаяние. <em>Отчаян поглед.</em><br />3. Безразсъден, краен, рискован, много смел. <em>Отчаян опит.</em><br />4. Разг. Непоправим, страстен. <em>Отчаян пушач.</em><br />същ. отчаяност, отчаяността`, ж.
Синоними: обезверен, обезнадежден, обезсърчен, изпаднал в отчаяние, обезкуражен, разочарован, разколебан, песимист, безнадежден, песимистичен, рискован, опасен, безразсъден, необмислен, непоправим, прекален, краен, злочест, клет, окаян, омаломощен, грохнал, отпаднал, смазан, покрусен, паднал духом, тъжен, изтормозен, измъчен, потиснат, унил, мрачен, убит, съкрушен отчаян, отчаяния, отчаяният, отчаяна, отчаяната, отчаяно, отчаяното, отчаяни, отчаяните

мн. отчая`ния, ср. Състояние на крайна безднадежност; униние. Погледна с отчаяние болното дете.
Синоними: обезсърчение, обезверение, обезверяване, разочарование, разколебание, песимизъм, униние, малодушие, безнадеждност, слабост, унилост, отпадналост, немощ, омаломощение, упадък на духа, безсилие, изнемощяване, меланхолия, махмурлук, препиване отчаяние, отчаянието, отчаяния, отчаянията

вж. отча`ян отчаяност, отчаяността, отчаяности, отчаяностите

мн. о`тчета, ср.
1. Разг. Поп, свещеник. Отчето преди малко излезе.
2. Звателна форма от отец — обръщение към поп или калугер.
* Като отче наш (зная). — Зная много добре, отлично, наизуст. отче, отчето, отчета, отчетата

отчекваш, несв. и отчекна, св.; какво. С чекнене отделям; отчупвам, откъсвам. Отчекна няколко тънки пръчки от дървото.
Синоними: откършвам, откъсвам, отчупвам, чекна, кърша, късам, ломя, отломявам, роня, отронвам, отцепвам, отделям отчеквам, отчекваме, отчекваш, отчеквате, отчеква, отчекват, отчеквах, отчеквахме, отчеква, отчеквахте, отчеква, отчекваха, отчеквах, отчеквахме, отчекваше, отчеквахте, отчекваше, отчекваха, отчеквал съм, отчеквала съм, отчеквало съм, отчеквали сме, отчеквал си, отчеквала си, отчеквало си, отчеквали сте, отчеквал е, отчеквала е, отчеквало е, отчеквали са, бях отчеквал, бях отчеквала, бях отчеквало, бяхме отчеквали, беше отчеквал, беше отчеквала, беше отчеквало, бяхте отчеквали, беше отчеквал, беше отчеквала, беше отчеквало, бяха отчеквали, ще отчеквам, ще отчекв

отчекнеш, мин. св. отчекнах, мин. прич. отче`кнал, св. — вж. отчеквам. отчекна, отчекнем, отчекнеш, отчекнете, отчекне, отчекнат, отчекнах, отчекнахме, отчекна, отчекнахте, отчекна, отчекнаха, отчекнех, отчекнехме, отчекнеше, отчекнехте, отчекнеше, отчекнеха, отчекнал съм, отчекнала съм, отчекнало съм, отчекнали сме, отчекнал си, отчекнала си, отчекнало си, отчекнали сте, отчекнал е, отчекнала е, отчекнало е, отчекнали са, бях отчекнал, бях отчекнала, бях отчекнало, бяхме отчекнали, беше отчекнал, беше отчекнала, беше отчекнало, бяхте отчекнали, беше отчекнал, беше отчекнала, беше отчекнало, бяха отчекнали, ще отчекна, ще отчекнем,

мн. отчети, (два) отчета, м. Писмено или устно изложение за извършена работа. Годишен отчет. Финансов отчет.
* Давам си отчет. — Ясно съзнавам нещо, разбирам.
* Водя на отчет. — Периодично проверявам състоянието на нещо, за което съм отговорен. Водя на отчет болни.
Синоними: доклад, апорт, сметка, изложение, експозе, описание, разказ, обяснение, съобщение, данъчна декларация, сведения, бюлетин отчет, отчета, отчетът, отчети, отчетите, отчета

отчетеш, мин. св. отчетох, мин. прич. отче`л, св. — вж. отчитам. отчета, отчетем, отчетеш, отчетете, отчете, отчетат, отчетох, отчетохме, отчете, отчетохте, отчете, отчетоха, отчетях, отчетяхме, отчетеше, отчетяхте, отчетеше, отчетяха, отчел съм, отчела съм, отчело съм, отчели сме, отчел си, отчела си, отчело си, отчели сте, отчел е, отчела е, отчело е, отчели са, бях отчел, бях отчела, бях отчело, бяхме отчели, беше отчел, беше отчела, беше отчело, бяхте отчели, беше отчел, беше отчела, беше отчело, бяха отчели, ще отчета, ще отчетем, ще отчетеш, ще отчетете, ще отчете, ще отчетат, ще съм отчел, ще съм отчела, ще съм отчело, ще сме отчели

отчетна, отчетно, мн. отче`тни, прил.
1. Който се отнася до отчет. Отчетно събрание.
2. Който се отнася до времето, за което се дава отчет. Отчетен период.
3. Който съдържа отчет. Отчетен доклад. отчетен, отчетния, отчетният, отчетна, отчетната, отчетно, отчетното, отчетни, отчетните

отчетлива, отчетливо, мн. отчетливи, прил. Ясен, точен, отмерен. <em>Отчетлив глас.</em><br />същ. отчетливост, отчетливостта`, ж.
Синоними: ясен, понятен, разбираем, различим, отривист, изразен, ясно очертан, изразителен, явен, ясно доловим отчетлив, отчетливия, отчетливият, отчетлива, отчетливата, отчетливо, отчетливото, отчетливи, отчетливите

вж. отчетли`в
Синоними: изразителност, яснота, релеф, релефност отчетливост, отчетливостта, отчетливости, отчетливостите

мн. отче`тници, м. Служител, който се занимава с отчетност. отчетник, отчетника, отчетникът, отчетници, отчетниците, отчетници, отчетнико

мн. отче`тнички, ж. Жена отчетник. отчетничка, отчетничката, отчетнички, отчетничките, отчетничке

отчетността`, само ед., ж.
1. Счетоводство на учреждения и фирми.
2. Документи, които съдържат отчет за дейност и финансови разходи.
3. Даване на отчет пред висшестоящи органи. отчетност, отчетността, отчетности, отчетностите

отчислиш, мин. св. отчислих, мин. прич. отчисли`л, св. — вж. отчислявам. отчисля, отчислим, отчислиш, отчислите, отчисли, отчислят, отчислих, отчислихме, отчисли, отчислихте, отчисли, отчислиха, отчислях, отчисляхме, отчислеше, отчисляхте, отчислеше, отчисляха, отчислил съм, отчислила съм, отчислило съм, отчислили сме, отчислил си, отчислила си, отчислило си, отчислили сте, отчислил е, отчислила е, отчислило е, отчислили са, бях отчислил, бях отчислила, бях отчислило, бяхме отчислили, беше отчислил, беше отчислила, беше отчислило, бяхте отчислили, беше отчислил, беше отчислила, беше отчислило, бяха отчислили, ще отчисля, ще отчислим,

отчисляваш, несв. и отчисля, св.
1. Кого. Преставам да смятам някого в числото на организация, на колектив; уволнявам.
2. Какво. Намалявам, удържам от някаква сума.
отчислявам се/отчисля се. — Отписвам се, не се водя на отчет.
Синоними: изключвам, заличавам, отписвам, отлъчвам, отстранявам, уволнявам, отделям, излъчвам, отхвърлям отчислявам, отчисляваме, отчисляваш, отчислявате, отчислява, отчисляват, отчислявах, отчислявахме, отчислява, отчислявахте, отчислява, отчисляваха, отчислявах, отчислявахме, отчисляваше, отчислявахте, отчисляваше, отчисляваха, отчислявал съм, отчислявала съм, отчислявало съм, отчислявали сме, отчислявал си, отчислявала си, отчислявало си, отчислявали сте, отчислявал е, отчислявала е, отчислявало е, отчислявали са, бях отчислявал, бях отчислявала, бях отчислявало, бяхме отчислявали, беше отчислявал, беше отчислявала, беше отчислявало, бяхте отчислявали, б

отчиташ, несв. и отчета, св.; Какво. Давам отчет за нещо .
отчитам се/отчета се. 1. — Давам отчет за дейността си или за нещо, което съхранявам.
2. Разг. Правя очакваното или необходимото. За рождения си ден той се отчете добре — почерпи с бутилка уиски.
отчитам си/отчета си. — Чета до пълно насищане, колкото искам.
Синоними: давам сметка, оправдавам, регистрирам отчитам, отчитаме, отчиташ, отчитате, отчита, отчитат, отчитах, отчитахме, отчита, отчитахте, отчита, отчитаха, отчитах, отчитахме, отчиташе, отчитахте, отчиташе, отчитаха, отчитал съм, отчитала съм, отчитало съм, отчитали сме, отчитал си, отчитала си, отчитало си, отчитали сте, отчитал е, отчитала е, отчитало е, отчитали са, бях отчитал, бях отчитала, бях отчитало, бяхме отчитали, беше отчитал, беше отчитала, беше отчитало, бяхте отчитали, беше отчитал, беше отчитала, беше отчитало, бяха отчитали, ще отчитам, ще отчитаме, ще отчиташ, ще отчитате, ще отчита, ще отчита

отчуваш, несв. и <em>св.; какво/кого.</em> Разг. Отглеждам, отхранвам. <em>Отчувала е пет деца. Ще отчувам и тия пилета.</em> отще ми се мин. св. отщя ми се, мин. прич. отщя`ло ми се, св. — вж. отщява ми се.

отчуждаваш, несв. и отчуждя, св.
1. Кого. Правя някого далечен, чужд на други хора. Тя го отчужди от семейството му.
2. Какво. Вземам имущество в полза на държавата. Градината му е отчуждена при строителството на автомагистрала.
отчуждавам се/отчуждя се. — Ставам чужд на някого или нещо; отдръпвам се.
Синоними: отделям, отдалечавам, развалям отношенията, смразявам, скарвам, продавам, прехвърлям, отстъпвам, преотстъпвам, отблъсквам отчуждавам, отчуждаваме, отчуждаваш, отчуждавате, отчуждава, отчуждават, отчуждавах, отчуждавахме, отчуждава, отчуждавахте, отчуждава, отчуждаваха, отчуждавах, отчуждавахме, отчуждаваше, отчуждавахте, отчуждаваше, отчуждаваха, отчуждавал съм, отчуждавала съм, отчуждавало съм, отчуждавали сме, отчуждавал си, отчуждавала си, отчуждавало си, отчуждавали сте, отчуждавал е, отчуждавала е, отчуждавало е, отчуждавали са, бях отчуждавал, бях отчуждавала, бях отчуждавало, бяхме отчуждавали, беше отчуждавал, беше отчуждавала, беше отчуждавало, бяхте отчуждавали, б

мн. отчужде`ния, ср. Прекратяване на близостта с някого, отделяне от някого или нещо. Отчуждението му изненада всички. отчуждение, отчуждението, отчуждения, отчужденията

отчуждиш, мин. св. отчуждих, мин. прич. отчужди`л, св. — вж. отчуждавам. отчуждя, отчуждим, отчуждиш, отчуждите, отчужди, отчуждят, отчуждих, отчуждихме, отчужди, отчуждихте, отчужди, отчуждиха, отчуждях, отчуждяхме, отчуждеше, отчуждяхте, отчуждеше, отчуждяха, отчуждил съм, отчуждила съм, отчуждило съм, отчуждили сме, отчуждил си, отчуждила си, отчуждило си, отчуждили сте, отчуждил е, отчуждила е, отчуждило е, отчуждили са, бях отчуждил, бях отчуждила, бях отчуждило, бяхме отчуждили, беше отчуждил, беше отчуждила, беше отчуждило, бяхте отчуждили, беше отчуждил, беше отчуждила, беше отчуждило, бяха отчуждили, ще отчуждя, ще отчуждим,

отчупваш, несв. и отчупя, св.; Какво. С чупене отделям. Отчупих си голямо парче хляб.
Синоними: отчеквам, откършвам, откъсвам, чекна, кърша, късам, ломя, отломявам, роня, отронвам, отцепвам, отделям, счупвам, скъсвам, прасвам, цепя, чупя, сцепвам, начупвам, троша, разбивам, къртя отчупвам, отчупваме, отчупваш, отчупвате, отчупва, отчупват, отчупвах, отчупвахме, отчупва, отчупвахте, отчупва, отчупваха, отчупвах, отчупвахме, отчупваше, отчупвахте, отчупваше, отчупваха, отчупвал съм, отчупвала съм, отчупвало съм, отчупвали сме, отчупвал си, отчупвала си, отчупвало си, отчупвали сте, отчупвал е, отчупвала е, отчупвало е, отчупвали са, бях отчупвал, бях отчупвала, бях отчупвало, бяхме отчупвали, беше отчупвал, беше отчупвала, беше отчупвало, бяхте отчупвали, беше отчупвал, беше отчупвала, беше отчупвало, бяха отчупвали, ще отчупвам, ще отчупв

отчупиш, мин. св. отчупих, мин. прич. отчу`пил, св. — вж. отчупвам. отчупя, отчупим, отчупиш, отчупите, отчупи, отчупят, отчупих, отчупихме, отчупи, отчупихте, отчупи, отчупиха, отчупех, отчупехме, отчупеше, отчупехте, отчупеше, отчупеха, отчупил съм, отчупила съм, отчупило съм, отчупили сме, отчупил си, отчупила си, отчупило си, отчупили сте, отчупил е, отчупила е, отчупило е, отчупили са, бях отчупил, бях отчупила, бях отчупило, бяхме отчупили, беше отчупил, беше отчупила, беше отчупило, бяхте отчупили, беше отчупил, беше отчупила, беше отчупило, бяха отчупили, ще отчупя, ще отчупим, ще отчупиш, ще отчупите, ще отчупи, ще отчупят, ще

мн. отшелници, м.<br />1. ист. Човек, който води монашески живот в усамотение; аскет, пустинник.<br />2. Прен. Човек, който страни от другите и живее сам.<br />прил. отшелнически, отшелническа, отшелническо, мн. отше`лнически. Отшелнически живот.
Синоними: калугер, монах, пустинник, постник, аскет, самотник, уединен, усамотен отшелник, отшелника, отшелникът, отшелници, отшелниците, отшелници, отшелнико

мн. отше`лници, ж. Жена отшелник. отшелница, отшелницата, отшелници, отшелниците

вж. отше`лник
Синоними: монашески, калугерски, пустиннически, самотнически, аскетически, уединен, защитен, закътан отшелнически, отшелническия, отшелническият, отшелническа, отшелническата, отшелническо, отшелническото, отшелнически, отшелническите

ср., само ед. Отшелнически живот. отшелничество, отшелничеството, отшелничества, отшелничествата

отшиваш, несв. и отшия, св.; какво. Снемам, разшивам нещо зашито. Трябва да отшиеш емблемата от ръкава ми. отшивам, отшиваме, отшиваш, отшивате, отшива, отшиват, отшивах, отшивахме, отшива, отшивахте, отшива, отшиваха, отшивах, отшивахме, отшиваше, отшивахте, отшиваше, отшиваха, отшивал съм, отшивала съм, отшивало съм, отшивали сме, отшивал си, отшивала си, отшивало си, отшивали сте, отшивал е, отшивала е, отшивало е, отшивали са, бях отшивал, бях отшивала, бях отшивало, бяхме отшивали, беше отшивал, беше отшивала, беше отшивало, бяхте отшивали, беше отшивал, беше отшивала, беше отшивало, бяха отшивали, ще отшивам, ще отшиваме, ще отшиваш, ще отшивате, ще отшива, ще отшива

отшиеш, мин. св. отших, мин. прич. отши`л, св. — вж. отшивам. отшия, отшием, отшиеш, отшиете, отшие, отшият, отших, отшихме, отши, отшихте, отши, отшиха, отшиех, отшиехме, отшиеше, отшиехте, отшиеше, отшиеха, отшил съм, отшила съм, отшило съм, отшили сме, отшил си, отшила си, отшило си, отшили сте, отшил е, отшила е, отшило е, отшили са, бях отшил, бях отшила, бях отшило, бяхме отшили, беше отшил, беше отшила, беше отшило, бяхте отшили, беше отшил, беше отшила, беше отшило, бяха отшили, ще отшия, ще отшием, ще отшиеш, ще отшиете, ще отшие, ще отшият, ще съм отшил, ще съм отшила, ще съм отшило, ще сме отшили, ще си отшил, ще си отшила, ще си о

отшумиш, мин. св. отшумях, мин. прич. отшумя`л, св. — вж. отшумявам. отшумя, отшумим, отшумиш, отшумите, отшуми, отшумят, отшумях, отшумяхме, отшумя, отшумяхте, отшумя, отшумяха, отшумях, отшумяхме, отшумеше, отшумяхте, отшумеше, отшумяха, отшумял съм, отшумяла съм, отшумяло съм, отшумели сме, отшумял си, отшумяла си, отшумяло си, отшумели сте, отшумял е, отшумяла е, отшумяло е, отшумели са, бях отшумял, бях отшумяла, бях отшумяло, бяхме отшумели, беше отшумял, беше отшумяла, беше отшумяло, бяхте отшумели, беше отшумял, беше отшумяла, беше отшумяло, бяха отшумели, ще отшумя, ще отшумим, ще отшумиш, ще отшумите, ще отшуми, ще отшумят, ще

отшумяваш, несв. и отшумя, св.
1. Спирам да шумя; утихвам. Бурята отшумя.
2. Прен. Преставам, изчезвам, свършвам. Болките бързо отшумяха. отшумявам, отшумяваме, отшумяваш, отшумявате, отшумява, отшумяват, отшумявах, отшумявахме, отшумява, отшумявахте, отшумява, отшумяваха, отшумявах, отшумявахме, отшумяваше, отшумявахте, отшумяваше, отшумяваха, отшумявал съм, отшумявала съм, отшумявало съм, отшумявали сме, отшумявал си, отшумявала си, отшумявало си, отшумявали сте, отшумявал е, отшумявала е, отшумявало е, отшумявали са, бях отшумявал, бях отшумявала, бях отшумявало, бяхме отшумявали, беше отшумявал, беше отшумявала, беше отшумявало, бяхте отшумявали, беше отшумявал, беше отшумявала, беше отшу

отъждествиш, мин. св. отъждествих, мин. прич. отъждестви`л, св. — вж. отъждествявам. отъждествя, отъждествим, отъждествиш, отъждествите, отъждестви, отъждествят, отъждествих, отъждествихме, отъждестви, отъждествихте, отъждестви, отъждествиха, отъждествях, отъждествяхме, отъждествеше, отъждествяхте, отъждествеше, отъждествяха, отъждествил съм, отъждествила съм, отъждествило съм, отъждествили сме, отъждествил си, отъждествила си, отъждествило си, отъждествили сте, отъждествил е, отъждествила е, отъждествило е, отъждествили са, бях отъждествил, бях отъждествила, бях отъждествило, бяхме отъждествили, беше отъждествил, беше отъждествила, б

отъждествяваш, несв. и отъждествя, св.; Кого, какво. Смятам за тъждествен с нещо или някого; уподобявам. Отъждествявам в поезията си майката и родината.
отъждествявам се/отъждествя се. — Сам себе си отъждествявам; смятам се за равен или еднакъв с друг.
Синоними: уподобявам, уеднаквявам, идентифицирам, оприличавам, изравнявам, уравнявам, приравнявам отъждествявам, отъждествяваме, отъждествяваш, отъждествявате, отъждествява, отъждествяват, отъждествявах, отъждествявахме, отъждествява, отъждествявахте, отъждествява, отъждествяваха, отъждествявах, отъждествявахме, отъждествяваше, отъждествявахте, отъждествяваше, отъждествяваха, отъждествявал съм, отъждествявала съм, отъждествявало съм, отъждествявали сме, отъждествявал си, отъждествявала си, отъждествявало си, отъждествявали сте, отъждествявал е, отъждествявала е, отъждествявало е, отъждествявали са, бях отъждествявал, бях отъждествявала, бях

отъмваш, несв. и отъмна, св.; кого/какво. Диал. Отнемам, изтръгвам, измъквам. Едва отъмнах заека от кучетата.

отъмнеш, мин. св. отъмнах, мин. прич. отъ`мнал, св. — вж. отъмвам.

отънееш, мин. св. отънях, мин. прич. отъня`л, св. — вж. [[отънявам 1 ._ отънея, отънеем, отънееш, отънеете, отънее, отънеят, отънях, отъняхме, отъня, отъняхте, отъня, отъняха, отънеех, отънеехме, отънееше, отънеехте, отънееше, отънееха, отънял съм, отъняла съм, отъняло съм, отънели сме, отънял си, отъняла си, отъняло си, отънели сте, отънял е, отъняла е, отъняло е, отънели са, бях отънял, бях отъняла, бях отъняло, бяхме отънели, беше отънял, беше отъняла, беше отъняло, бяхте отънели, беше отънял, беше отъняла, беше отъняло, бяха отънели, ще отънея, ще отънеем, ще отънееш, ще отънеете, ще отънее, ще отънеят, ще съм отънял, ще съм отъняла, ще съ

отъниш, мин. св. отъних, мин. прич. отъни`л, св. — вж. [[отънявам 2 ._ отъня, отъним, отъниш, отъните, отъни, отънят, отъних, отънихме, отъни, отънихте, отъни, отъниха, отънех, отънехме, отънеше, отънехте, отънеше, отънеха, отънил съм, отънила съм, отънило съм, отънили сме, отънил си, отънила си, отънило си, отънили сте, отънил е, отънила е, отънило е, отънили са, бях отънил, бях отънила, бях отънило, бяхме отънили, беше отънил, беше отънила, беше отънило, бяхте отънили, беше отънил, беше отънила, беше отънило, бяха отънили, ще отъня, ще отъним, ще отъниш, ще отъните, ще отъни, ще отънят, ще съм отънил, ще съм отънила, ще съм отънило, ще сме отъ

отъняваш, несв. и отънея, св. Ставам по-тънък, отслабвам.

—-

отъняваш, несв. и отъня, св.; какво. Правя нещо да стане тънко; изтънявам. Отъних края на четката. отънявам, отъняваме, отъняваш, отънявате, отънява, отъняват, отънявах, отънявахме, отънява, отънявахте, отънява, отъняваха, отънявах, отънявахме, отъняваше, отънявахте, отъняваше, отъняваха, отънявал съм, отънявала съм, отънявало съм, отънявали сме, отънявал си, отънявала си, отънявало си, отънявали сте, отънявал е, отънявала е, отънявало е, отънявали са, бях отънявал, бях отънявала, бях отънявало, бяхме отънявали, беше отънявал, беше отънявала, беше отънявало, бяхте отънявали, беше отънявал, беше отънявала, беше отънявало, бяха отънявали, ще отънявам, ще отъняв

отъпееш, мин. св. отъпях, мин. прич. отъпя`л, св. — вж. [[отъпявам 1 ._ отъпея, отъпеем, отъпееш, отъпеете, отъпее, отъпеят, отъпях, отъпяхме, отъпя, отъпяхте, отъпя, отъпяха, отъпеех, отъпеехме, отъпееше, отъпеехте, отъпееше, отъпееха, отъпял съм, отъпяла съм, отъпяло съм, отъпели сме, отъпял си, отъпяла си, отъпяло си, отъпели сте, отъпял е, отъпяла е, отъпяло е, отъпели са, бях отъпял, бях отъпяла, бях отъпяло, бяхме отъпели, беше отъпял, беше отъпяла, беше отъпяло, бяхте отъпели, беше отъпял, беше отъпяла, беше отъпяло, бяха отъпели, ще отъпея, ще отъпеем, ще отъпееш, ще отъпеете, ще отъпее, ще отъпеят, ще съм отъпял, ще съм отъпяла, ще съ

вж. отъ`пквам отъпкан, отъпкания, отъпканият, отъпкана, отъпканата, отъпкано, отъпканото, отъпкани, отъпканите

отъпкваш, несв. и отъпча, св.; какво. С тъпкане правя да стане сбит, равен. Отъпквам снега.

прил. отъпкан, отъпкана, отъпкано, мн. отъпкани.

* Вървя по отъпкан път. — Следвам познати, открити начини (най-често в творчество). oтъпквам, oтъпкваме, oтъпкваш, oтъпквате, oтъпква, oтъпкват, oтъпквах, oтъпквахме, oтъпква, oтъпквахте, oтъпква, oтъпкваха, oтъпквах, oтъпквахме, oтъпкваше, oтъпквахте, oтъпкваше, oтъпкваха, oтъпквал съм, oтъпквала съм, oтъпквало съм, oтъпквали сме, oтъпквал си, oтъпквала си, oтъпквало си, oтъпквали сте, oтъпквал е, oтъпквала е, oтъпквало е, oтъпквали са, бях oтъпквал, бях oтъпквала, бях oтъпквало, бяхме oтъпквали, беше oтъпквал, беше oтъпквала, беше oтъпквало, бяхте oтъпквали, беше oтъпквал, беше oтъпквала, беше oтъпквало, бяха oтъпквали, ще oтъпквам, ще oтъпкваме, ще oтъпкваш, ще oтъпк

отъпчеш, мин. св. отъпках, мин. прич. отъ`пкал, св. — вж. отъпквам. отъпча, отъпчем, отъпчеш, отъпчете, отъпче, отъпчат, отъпках, отъпкахме, отъпка, отъпкахте, отъпка, отъпкаха, отъпчех, отъпчехме, отъпчеше, отъпчехте, отъпчеше, отъпчеха, отъпкал съм, отъпкала съм, отъпкало съм, отъпкали сме, отъпкал си, отъпкала си, отъпкало си, отъпкали сте, отъпкал е, отъпкала е, отъпкало е, отъпкали са, бях отъпкал, бях отъпкала, бях отъпкало, бяхме отъпкали, беше отъпкал, беше отъпкала, беше отъпкало, бяхте отъпкали, беше отъпкал, беше отъпкала, беше отъпкало, бяха отъпкали, ще отъпча, ще отъпчем, ще отъпчеш, ще отъпчете, ще отъпче, ще отъпчат, ще

отъпиш, мин. св. отъпих, мин. прич. отъпи`л, св. — вж. [[отъпявам 2 ._

отъпяваш, несв. и отъпея, св.
1. Ставам тъп.
2. Оглупявам. От еднообразната работа ще отъпея.

—-

отъпяваш, несв. и отъпя, св.; Какво. Правя нещо да стане тъпо; изтъпявам. отяде ми се мин. св. отяде ми се, мин. прич. отяло ми се, св. — вж. отяжда ми се. отяждам си отяждаш си, несв. и <em>_отям си_, св. Ям до пълно насищане. отям си отядеш си, мин. св. отядох си, мин. прич. отял си, св. — вж. отяждам си. отяздвам си отяздваш си, несв. и _отяздя си</em>_, св. Яздя до пълно насищане, колкото искам. отяздя си отяздиш си, мин. св. отяздих си, мин. прич. отяздил си, св. — вж. отяздвам си.