мн. оракули, (два) оракула, м.
1. Жрец, който предсказва бъдещето.
2. Човек, чиито думи се сбъдват; пророк.
прил. оракулски, оракулска, оракулско, мн. оракулски.
Синоними: гадател, ясновидец, пророк, предсказван оракул, оракула, оракулът, оракули, оракулите, оракули, оракуле

вж. ора`кул
Синоними: тайнствен, мистичен, пророчески оракулски, оракулския, оракулският, оракулска, оракулската, оракулско, оракулското, оракулски, оракулските

мед. Устен, отнасящ се до устата. орален, оралния, оралният, орална, оралната, орално, оралното, орални, оралните

оранта`, само ед., ж.
1. Разработване на земята с плуг или рало. Есенна оран.
2. Място, което е разработвано с плуг или рало. Падна в оранта.
Синоними: оране, обработване, браздене оран, оранта

мн. орангутани, (два) орангутана, м.
1. Голяма човекоподобна маймуна.
2. Прен. Груб, грозен човек. орангутан, орангутана, орангутанът, орангутани, орангутаните, орангутани, орангутане

мн. оранжа`ди, ж.
1. Плодов сок от портокал.
2. Газирана безалкохолна напитка с аромат на портокал. оранжада, оранжадата, оранжади, оранжадите

оранжева, оранжево, мн. ора`нжеви, прил. Който има цвят на портокал. Оранжева блуза.
Синоними: жълточервен, портокалов оранжев, оранжевия, оранжевият, оранжева, оранжевата, оранжево, оранжевото, оранжеви, оранжевите

вж. оранже`рия оранжериен, оранжерийния, оранжерийният, оранжерийна, оранжерийната, оранжерийно, оранжерийното, оранжерийни, оранжерийните

мн. оранжерии, ж. Отоплявано остъклено помещение за отглеждане на растения; парник.<br />прил. оранжериен, оранжерийна, оранжерийно, мн. оранжери`йни. Оранжерийни краставици. Оранжерийни карамфили. оранжерия, оранжерията, оранжерии, оранжериите

мн. оратори, м.<br />1. Лице, което произнася реч.<br />2. Разг. Лице, което има дарба да говори красноречиво.<br />прил. ораторски, ораторска, ораторско, мн. ора`торски. Ораторско майсторство.
Синоними: сказчик, беседчик, говорител, трибун, вития, сладкодумен, красноречив оратор, оратора, ораторът, оратори, ораторите, оратора

мн. орато`рии, ж. Спец. Голямо музикално произведение за солисти, ансамбъл, хор и оркестър с драматико-епичен характер, обикновено с религиозен или митичен сюжет. оратория, ораторията, оратории, ораториите

мн. ора`торки, ж. Жена оратор. ораторка, ораторката, ораторки, ораторките

вж. ора`тор
Синоними: патетичен, прочувствен, сладкодумен, увлекателен, красноречив, словоохотлив, убедителен, изразителен, декламаторски, отнасящ се до дикцията ораторски, ораторския, ораторският, ораторска, ораторската, ораторско, ораторското, ораторски, ораторските

ора`торстваш, несв. Ирон. Държа се като оратор; говоря обширно. ораторствам, ораторстваме, ораторстваш, ораторствате, ораторства, ораторстват, ораторствах, ораторствахме, ораторства, ораторствахте, ораторства, ораторстваха, ораторствах, ораторствахме, ораторстваше, ораторствахте, ораторстваше, ораторстваха, ораторствал съм, ораторствала съм, ораторствало съм, ораторствали сме, ораторствал си, ораторствала си, ораторствало си, ораторствали сте, ораторствал е, ораторствала е, ораторствало е, ораторствали са, бях ораторствал, бях ораторствала, бях ораторствало, бяхме ораторствали, беше ораторствал, беше ораторствала

ора`торствуваш, несв. Ораторствам.
Синоними: говоря с патос, говоря въодушевено, дрънкам, плещя ораторствувам, ораторствуваме, ораторствуваш, ораторствувате, ораторствува, ораторствуват, ораторствувах, ораторствувахме, ораторствува, ораторствувахте, ораторствува, ораторствуваха, ораторствувах, ораторствувахме, ораторствуваше, ораторствувахте, ораторствуваше, ораторствуваха, ораторствувал съм, ораторствувала съм, ораторствувало съм, ораторствували сме, ораторствувал си, ораторствувала си, ораторствувало си, ораторствували сте, ораторствувал е, ораторствувала е, ораторствувало е, ораторствували са, бях ораторствувал, бях ораторствувала, бях

мн. орачи, м. Човек, който оре земята.<br />прил. орачески, ораческа, ораческо, мн. ора`чески. орач, орача, орачът, орачи, орачите, орачи, орачо

вж. ора`ч орачески, ораческия, ораческият, ораческа, ораческата, ораческо, ораческото, орачески, ораческите

мн. ора`чки, ж. Жена орач. орачка, орачката, орачки, орачките, орачке

мн. о`рбити, ж.
1. Спец. Пътят на небесно тяло или космически летателен апарат в пространството.
2. Спец. Очертаното от костите място за окото; очно легло. Очите му излязоха от орбитите си.
3. Прен. Сфера на влияние. Вестникът се преориентира към правителствената орбита.
Синоними: сфера, кръг, среда, ход, движение, курс, път орбита, орбитата, орбити, орбитите

орбитална, орбитално, мн. орбита`лни, прил. Който се намира в орбита около небесно тяло. Орбитален комплекс. орбитален, орбиталния, орбиталният, орбитална, орбиталната, орбитално, орбиталното, орбитални, орбиталните

м., само ед. Сладострастно усещане на задоволяване при полов акт. оргазъм, оргазма, оргазмът, оргазми, оргазмите, оргазъма

мн. органи, (два) органа, м.
1. Част от организъм с определена структура и функция. Зрителен орган.
2. Оръдие, средство. Телевизията е мощен орган за въздействие.
3. Държавно или обществено учреждение. Контролни органи.
4. Периодическо издание (вестник, списание и др.), което се поддържа от учреждение, партия, друга институция и представя техните интереси. Партиен орган. Орган на Народното събрание.

—-

мн. органи, (два) органа, м. Голям клавишно-духов музикален инструмент, съставен от множество тръби, групирани по регистри.
Синоними: част, член, вестник, журнал, газета, лист, оръдие, инструмент, средство, агент, проводник орган, органа, органът, органи, органите, органа

мн. организатори, м. Този, който организира нещо.<br />прил. организаторски, организаторска, организаторско, мн. организа`торски. Организаторски талант.
Синоними: уредник, деятел, учредител, инициатор, основател организатор, организатора, организаторът, организатори, организаторите, организатори, организаторе

мн. организа`торки, ж. Жена организатор. организаторка, организаторката, организаторки, организаторките

вж. организа`тор организаторски, организаторския, организаторският, организаторска, организаторската, организаторско, организаторското, организаторски, организаторските

организационна, организационно, мн. организацио`нни, прил. Който се отнася до организация, до подготовката и провеждането на нещо. Организационен комитет.
Синоними: учредителен, устройствен организационен, организационния, организационният, организационна, организационната, организационно, организационното, организационни, организационните

мн. организа`ции, ж.
1. Само ед. Система от дейности за постигане на определена цел. Необходима е добра организация за успешно провеждане на конференцията.
2. Обединение на хора, институции или държави според общи цели, интереси и др. Организация на обединените нации. Строителна организация.
3. Само ед. Организиране.
Синоними: устройство, структура, строй, партия, дружество, общество, институция, група, братство, съюз, сдружение, метод, ред, порядък, системност, методичност, план, строеж, учреждение, фирма, работа организация, организацията, организации, организациите

организи`раш, несв. и св.
1. Какво. Основавам, учредявам, създавам.
2. Какво. Подготвям, нагласявам. Организирам парти.
3. Кого, какво. Обединявам, сплотявам. Организирам съучениците си да отидем на екскурзия.
4. Привеждам в ред, разпределям. Трябва да организирам добре времето си.
Синоними: устройвам, уреждам, основавам, формирам, създавам, слагам основи, учредявам, съставям, приготвям, подготвям, правя, нагласявам, планирам, съставям план, начертавам, разпределям, предприемам, започвам, провеждам, ръководя, управлявам, дирижирам, режисирам, командвам, вземам мерки, обзавеждам, подреждам, снабдявам, образувам, установявам организирам, организираме, организираш, организирате, организира, организират, организирах, организирахме, организира, организирахте, организира, организираха, организирах, организирахме, организираше, организирахте, организираше, организираха, организирал съм, организирала съм, организирало съм, организирали сме, организирал си, организирала си, организирало си, организирали сте, организирал е, организирала е, организирало е, организирали са, бях организирал, бях организирала, бях организирало, бяхме организирали, беше организирал, беше организирала

мн. организми, (два) организъма, м.
1. Живо тяло със съгласувано действащи органи. Растителен организъм.
2. Съвкупността от физически и психически свойства на човека. Здрав организъм.
3. Прен. Единство със сложна организация. Обществен организъм.
Синоними: същество, тяло, туловище, корпус, физика, характер, нрав, човешки организъм организъм, организма, организмът, организми, организмите, организъма

мн. органи`сти, м. Музикант, който свири на орган. органист, органиста, органистът, органисти, органистите, органисти, органисте

мн. органи`стки, ж. Жена органист. органистка, органистката, органистки, органистките, органистке

органична, органично, мн. органи`чни, прил.
1. Който се отнася до жив организъм. Органичен произход.
2. Който се отнася до същността на нещо; коренен, първичен. Органично единство.
3. Прен. Който е вътрешно присъщ на някого. Органична ненавист.
4. Спец. Който съдържа въглерод. Органични съединения.
* Органична химия. — Спец. Дял от химията, който изучава въглеродните съединения.
Синоними: органически органичен, органичния, органичният, органична, органичната, органично, органичното, органични, органичните

органическа, органическо, мн. органи`чески, прил. Органичен.
Синоними: в същността, в природата, свойствен, устройствен, органичен органически, органическия, органическият, органическа, органическата, органическо, органическото, органически, органическите

Оръдие за мислене или за научно изследване (за Аристотел логиката е такова оръжие).

мн. о`ргии, ж. Разпуснато пиршество.
Синоними: разврат, блудничество, блудство, порочност, вакханалия, разпуснатост, безпътица, пир оргия, оргията, оргии, оргиите

мн. о`рди, ж.
1. ист. Обединение, племенен съюз сред тюркско-монголски номадски племена.
2. Прен. Пренебр. Тълпа, банда.
Синоними: група, дружина, банда, тълпа, пълчище, войска, армия орда, ордата, орди, ордите

мн. ордени, (два) ордена, м.
1. Метален знак за отличие, даван за особени заслуги. Орден за храброст.
2. Организация с определен устав и цели. Йезуитски орден.
Синоними: медал, знак, отличие, знак за отличие орден, ордена, орденът, ордени, ордените, ордена

мн. орденоно`сци, м. Човек или организация, които са наградени с орден (в 1 знач.). орденоносец, орденоносеца, орденоносецът, орденоносци, орденоносците, орденоносци, орденоносецо

мн. ордери, (два) ордера, м. Спец. Писмено предписание или документ за получаване на нещо след предварителното му заплащане. Касов ордер. ордер, ордера, ордерът, ордери, ордерите, ордера

ординарна, ординарно, мн. ордина`рни, прил. Остар.
1. Обикновен. Ординарен случай.
2. Редовен, щатен. Ординарен професор. ординарен, ординарния, ординарният, ординарна, ординарната, ординарно, ординарното, ординарни, ординарните

мн. ордина`рци, м. Истор. Войник, който е изпълнявал лични услуги или служебни поръчения на офицер; вестовой. ординарец, ординареца, ординарецът, ординарци, ординарците, ординарци, ординарецо

мн. ордина`ти, ж. Спец. Вертикална ос в координатна система. ордината, ординатата, ординати, ординатите

мн. ордина`тори, м. Лекар, който практикува в болница или клиника, като завежда отделение. ординатор, ординатора, ординаторът, ординатори, ординаторите, ординатора

мн. ордьоври, (два) ордьовъра, м. Блюдо, сервирано преди основното ястие; предястие. ордьовър, ордьовъра, ордьовърът, ордьоври, ордьоврите, ордьовъра

оредееш, мин. св. оредях, мин. прич. оредя`л, св. — вж. оредявам. оредея, оредеем, оредееш, оредеете, оредее, оредеят, оредях, оредяхме, оредя, оредяхте, оредя, оредяха, оредеех, оредеехме, оредееше, оредеехте, оредееше, оредееха, оредял съм, оредяла съм, оредяло съм, оредели сме, оредял си, оредяла си, оредяло си, оредели сте, оредял е, оредяла е, оредяло е, оредели са, бях оредял, бях оредяла, бях оредяло, бяхме оредели, беше оредял, беше оредяла, беше оредяло, бяхте оредели, беше оредял, беше оредяла, беше оредяло, бяха оредели, ще оредея, ще оредеем, ще оредееш, ще оредеете, ще оредее, ще оредеят, ще съм оредял, ще съм оредяла, ще съ

оредяваш, несв. и оредея, св. Ставам рядък. Гората оредя. Косата ми оредя.
Синоними: редея, губя се, намалявам, чезна, загубвам се оредявам, оредяваме, оредяваш, оредявате, оредява, оредяват, оредявах, оредявахме, оредява, оредявахте, оредява, оредяваха, оредявах, оредявахме, оредяваше, оредявахте, оредяваше, оредяваха, оредявал съм, оредявала съм, оредявало съм, оредявали сме, оредявал си, оредявала си, оредявало си, оредявали сте, оредявал е, оредявала е, оредявало е, оредявали са, бях оредявал, бях оредявала, бях оредявало, бяхме оредявали, беше оредявал, беше оредявала, беше оредявало, бяхте оредявали, беше оредявал, беше оредявала, беше оредявало, бяха оредявали, ще оредявам, ще оредяв оригвам се оригваш се, несв. и <em>_оригна се, св. Изкарвам въздух от стомаха през устата. След хранене трябва да изчакаш бебето да се оригне._ оригвам, оригваме, оригваш, оригвате, оригва, оригват, оригвах, оригвахме, оригва, оригвахте, оригва, оригваха, оригвах, оригвахме, оригваше, оригвахте, оригваше, оригваха, оригвал съм, оригвала съм, оригвало съм, оригвали сме, оригвал си, оригвала си, оригвало си, оригвали сте, оригвал е, оригвала е, оригвало е, оригвали са, бях оригвал, бях оригвала, бях оригвало, бяхме оригвали, беше оригвал, беше оригвала, беше оригвало, бяхте оригвали, беше оригвал, беше оригвала, беше оригвало, бяха оригвали, ще оригвам, ще оригваме, ще оригваш, ще оригвате, ще оригва, ще оригва

орежеш, мин. св. орязах, мин. прич. оря`зал, св. — вж. орязвам. орежа, орежем, орежеш, орежете, ореже, орежат, орязах, орязахме, оряза, орязахте, оряза, орязаха, орежех, орежехме, орежеше, орежехте, орежеше, орежеха, орязал съм, орязала съм, орязало съм, орязали сме, орязал си, орязала си, орязало си, орязали сте, орязал е, орязала е, орязало е, орязали са, бях орязал, бях орязала, бях орязало, бяхме орязали, беше орязал, беше орязала, беше орязало, бяхте орязали, беше орязал, беше орязала, беше орязало, бяха орязали, ще орежа, ще орежем, ще орежеш, ще орежете, ще ореже, ще орежат, ще съм орязал, ще съм орязала, ще съм орязало, ще сме оря

правя някого резил; компрометирам

орезилиш, мин. св. орезилих, мин. прич. орезили`л, св. — вж. орезилявам. орезиля, орезилим, орезилиш, орезилите, орезили, орезилят, орезилих, орезилихме, орезили, орезилихте, орезили, орезилиха, орезилях, орезиляхме, орезилеше, орезиляхте, орезилеше, орезиляха, орезилил съм, орезилила съм, орезилило съм, орезилили сме, орезилил си, орезилила си, орезилило си, орезилили сте, орезилил е, орезилила е, орезилило е, орезилили са, бях орезилил, бях орезилила, бях орезилило, бяхме орезилили, беше орезилил, беше орезилила, беше орезилило, бяхте орезилили, беше орезилил, беше орезилила, беше орезилило, бяха орезилили, ще орезиля, ще орезилим,

орезиляваш, несв. и орезиля, св.; Кого, какво. Разг. Правя за резил; компрометирам, осрамвам.
орезилявам се/орезиля се. — Ставам за резил; компрометирам се.
Синоними: засрамвам, посрамвам, оскандалявам, излагам, опозорявам, компрометирам, омаскарявам, правя за резил, кепазя, окепазявам орезилявам, орезиляваме, орезиляваш, орезилявате, орезилява, орезиляват, орезилявах, орезилявахме, орезилява, орезилявахте, орезилява, орезиляваха, орезилявах, орезилявахме, орезиляваше, орезилявахте, орезиляваше, орезиляваха, орезилявал съм, орезилявала съм, орезилявало съм, орезилявали сме, орезилявал си, орезилявала си, орезилявало си, орезилявали сте, орезилявал е, орезилявала е, орезилявало е, орезилявали са, бях орезилявал, бях орезилявала, бях орезилявало, бяхме орезилявали, беше орезилявал, беше орезилявала, беше орезилявало, бяхте орезилявали, б

мн. орли, (два) орела, м.
1. Хищна граблива птица, която живее в скалисти местности.
2. Прен. За смел, горд, силен човек.
* Като орел на мърша. — Разг. С настървение, алчно.
* Орел, рак и щука. — Несговорни хора, които не могат да свършат някаква работа.
* С орлите живея. — Разг. Много дълго живея. орел, орела, орелът, орли, орлите, орела, орльо

орна, орно, мн. о`рни, прил. Който се оре. Орна земя. орен, орния, орният, орна, орната, орно, орното, орни, орните

мн. ореоли, (два) ореола, м.
1. Златисто сияние около главите на изобразени върху икони светци; нимб.
2. Сияние, блясък около светещо тяло или върху фотографска снимка.
3. Прен. Само ед. Слава, почит. С ореол на герой.
Синоними: венец, сияние, слава ореол, ореола, ореолът, ореоли, ореолите, ореола

мн. орехи, (два) ореха, м.
1. Едро разклонено дърво с мощно стъбло и черупчести плодове.
2. Плодовете на това дърво, чиито ядки се използват за храна.
3. Мебел, произведена от дървесина на това дърво.
същ. умал. орехче, мн. орехчета, ср.• Играем си на орехи. Разг. Отнасям се несериозно към нещо.
* Костелив орех. 1. — Човек, с когото трудно се работи.
2. Трудна, мъчна работа. орех, ореха, орехът, орехи, орехите, ореха

орехова, орехово, мн. орехови и орехов, орехова, орехово, мн. о`рехови, прил.
1. Който се отнася до орех (в 1 и 2 знач.). Орехово дърво. Орехови листа.
2. Който е направен от орех. Орехов сладкиш. Орехови мебели.
3. Който има цвят като дървесината на това дърво. орехов, ореховия, ореховият, орехова, ореховата, орехово, ореховото, орехови, ореховите

мн. орехо`вки, ж. Сладкарско изделие, приготвено от смлени орехи и яйчен белтък. ореховка, ореховката, ореховки, ореховките

мн. о`рехчета, ср. 1. Малък орех.
2. Малка птичка; мушитрън. орехче, орехчето, орехчета, орехчетата

мн. орешаци, (два) орешака, м. Място, където растат много орехови дървета. орешак, орешака, орешакът, орешаци, орешаците, орешака

мед. Неволно шумно изкарване на газ от стомаха. оригване, оригването, оригвания, оригванията

мн. оригинали, (два) оригинала, м.
1. Първоизработен предмет; първообраз. Трябва да представиш оригинала на дипломата си, а не копие от нея.
2. Прен. Своеобразен човек, който не прилича на другите; чудак.
* Чета в оригинал. — Чета произведение на езика, на който е създадено.
Синоними: първообраз, особняк, екземпляр, чешит, чудак, маниак, екстравагантен, прототип, субект, тип, вид оригинал, оригинала, оригиналът, оригинали, оригиналите, оригинала

оригинална, оригинално, мн. оригинални, прил.<br />1. Истински, първообразен, който не е зает, имитиран или копиран. <em>Оригинална картина.</em><br />2. Самостоятелен, чужд на подражателността, неподправен. <em>Оригинално мислене.</em><br />3. Своеобразен, чудат, интересен. <em>Оригинален костюм.</em><br />същ. оригиналност, оригиналността`, ж.
Синоними: първообразен, неподправен, автентичен, истински, меродавен, достоверен, особен, своеобразен, чудноват, своенравен, ексцентричен, екстравагантен, странен, чуден, интересен, куриозен, самобитен, самороден, неподражаем, непостижим, нов, рядък, невиждан, изключителен, извънреден, неиздаден, в ръкопис, жив, образен, картинен, ярък, индивидуален, личен, собствен, действителен, неизносен, неизтъркан, запазен, свеж, необикновен, необичаен, нешаблонен оригинален, оригиналния, оригиналният, оригинална, оригиналната, оригинално, оригиналното, оригинални, оригиналните

оригиналничиш, мин. св. оригиналничих, мин. прич. оригина`лничил, несв. Държа се така, че да се различавам от другите, правя се да изглеждам интересен.
Синоними: своенравнича, показвам се особен, капризнича, съм екстравагантен, правя чудноватости оригиналнича, оригиналничим, оригиналничиш, оригиналничите, оригиналничи, оригиналничат, оригиналничих, оригиналничихме, оригиналничи, оригиналничихте, оригиналничи, оригиналничиха, оригиналничех, оригиналничехме, оригиналничеше, оригиналничехте, оригиналничеше, оригиналничеха, оригиналничил съм, оригиналничила съм, оригиналничило съм, оригиналничили сме, оригиналничил си, оригиналничила си, оригиналничило си, оригиналничили сте, оригиналничил е, оригиналничила е, оригиналничило е, оригиналничили са, бях оригиналничил, бях оригиналничила, бях ор

вж. оригина`лен
Синоними: автентичност, достоверност, меродавност, чудноватост, чудатост, особеност, маниачество, снобизъм, превзетост, суетност, големство, глупост, странност, новост, рядкост, куриоз, самобитност, самородност оригиналност, оригиналността, оригиналности, оригиналностите

мн. ориента`лци, м.
1. Жител на Ориента.
2. Човек, който наподобява с поведение и култура жителите на Ориента. ориенталец, ориенталеца, ориенталецът, ориенталци, ориенталците, ориенталци, ориенталецо

м., само ед. Съвкупността от особеностите на народите от Ориента. ориентализъм, ориентализма, ориентализмът, ориентализми, ориентализмите, ориентализъма

мн. ориентали`сти, м. Учен, който се занимава с езика, културата, историята на източните народи. ориенталист, ориенталиста, ориенталистът, ориенталисти, ориенталистите, ориенталиста

ж., само ед. Спец. Съвкупност от научни дисциплини, изследващи Ориента. ориенталистика, ориенталистиката, ориенталистики, ориенталистиките

мн. ориентали`стки, ж. Жена ориенталист. ориенталистка, ориенталистката, ориенталистки, ориенталистките

мн. ориента`лки, ж. Жена ориенталец. ориенталка, ориенталката, ориенталки, ориенталките

ориенталска, ориенталско, мн. ориента`лски, прил.
1. Който е присъщ на Ориента или е свързан с него. Ориенталски стил. Ориенталски танци.
2. Който е присъщ на ориенталец. ориенталски, ориенталския, ориенталският, ориенталска, ориенталската, ориенталско, ориенталското, ориенталски, ориенталските

вж. ориента`ция ориентационен, ориентационния, ориентационният, ориентационна, ориентационната, ориентационно, ориентационното, ориентационни, ориентационните

мн. ориентации, ж.<br />1. Определяне на местоположението.<br />2. Способност, умение за определяне на местоположението. <em>Нямам никаква ориентация.</em><br />3. Насоченост към определена цел или посока. <em>Партията е с лява ориентация.</em><br />прил. ориентационен, ориентационна, ориентационно, мн. ориентацио`нни.
Синоними: ориентировка, ориентиране, осведомяване, информация, упътване, справка, напътствие, насока, направление, посока, насочване ориентация, ориентацията, ориентации, ориентациите

мн. ориентири, (два) ориентира, м. Предмет или белег, поставен за ориентиране; това, което служи за ориентиране.
Синоними: забележителност ориентир, ориентира, ориентирът, ориентири, ориентирите, ориентира

ориентираш, несв. и св.; Кого, какво.<br />1. Определям направление или местоположение.<br />2. Давам указания, помагам на някого да се справи с обстановка или задача. <em>Ориентирай ме в новите задължения.</em><br />3. Насочвам, направлявам. <em>България ориентира икономиката си към балканските страни.</em><br /><em>_ориентирам се. 1.</em><em> — Определям местоположението си.<br />2. Осведомявам се, запознавам се.<br />3. Насочвам се към цел. </em>Той се ориентира към лекарската професия._<br />същ. ориентиране, ср.
Синоними: направлявам, напътвам, насочвам, отправям, обръщам, навеждам, повеждам, упътвам, оправям, водя, ръководя, осветлявам, осведомявам, информирам ориентирам, ориентираме, ориентираш, ориентирате, ориентира, ориентират, ориентирах, ориентирахме, ориентира, ориентирахте, ориентира, ориентираха, ориентирах, ориентирахме, ориентираше, ориентирахте, ориентираше, ориентираха, ориентирал съм, ориентирала съм, ориентирало съм, ориентирали сме, ориентирал си, ориентирала си, ориентирало си, ориентирали сте, ориентирал е, ориентирала е, ориентирало е, ориентирали са, бях ориентирал, бях ориентирала, бях ориентирало, бяхме ориентирали, беше ориентирал, беше ориентирала, беше ориентирало, бяхте ориентирали, б

вж. ориенти`рам
Синоними: ориентация, ориентировка, насочване ориентиране, ориентирането, ориентирания, ориентиранията

ориентировъчна, ориентировъчно, мн. ориентиро`въчни, прил.
1. Който служи за ориентиране. Ориентировъчно проучване.
2. Приблизителен; предварително посочен. Кажи ми някаква ориентировъчна цена.
Синоними: изходен, опознавателен, ръководен, напътствен, справочен, за справка ориентировъчен, ориентировъчния, ориентировъчният, ориентировъчна, ориентировъчната, ориентировъчно, ориентировъчното, ориентировъчни, ориентировъчните

м., само ед.
1. Зърнено растение с продълговати бели зърна, използвани за храна.
2. Зърната на това растение. Готвя месо с ориз. ориз, ориза, оризът

оризарят, оризаря, мн. ориза`ри, м. Човек, който произвежда ориз. оризар, оризаря, оризарят, оризари, оризарите, оризари, оризарю

оризена, оризено, мн. ори`зени, прил. Оризов. оризен, оризения, оризеният, оризена, оризената, оризено, оризеното, оризени, оризените

мн. ори`зища, ср. Площ, засята с ориз. оризище, оризището, оризища, оризищата

оризова, оризово, мн. ори`зови, прил.
1. Който се отнася до ориз (в 1 знач.). Оризови плантации.
2. Който съдържа ориз или е направен от ориз. Оризово брашно. Оризова ракия. оризов, оризовия, оризовият, оризова, оризовата, оризово, оризовото, оризови, оризовите

ориста`, само ед.,ж. Съдба, предопределение. Тежка орис.
Синоними: съдба, орисница, орисия, участ, предопределение, жребий, щастие, предопределеност орис, ориста, ориси, орисите

ори`саш, св. — вж. орисвам. орисам, орисаме, орисаш, орисате, ориса, орисат, орисах, орисахме, ориса, орисахте, ориса, орисаха, орисах, орисахме, орисаше, орисахте, орисаше, орисаха, орисал съм, орисала съм, орисало съм, орисали сме, орисал си, орисала си, орисало си, орисали сте, орисал е, орисала е, орисало е, орисали са, бях орисал, бях орисала, бях орисало, бяхме орисали, беше орисал, беше орисала, беше орисало, бяхте орисали, беше орисал, беше орисала, беше орисало, бяха орисали, ще орисам, ще орисаме, ще орисаш, ще орисате, ще ориса, ще орисат, ще съм орисал, ще съм орисала, ще съм орисало, ще см

орисваш, несв. и орисам, св.; кого/какво. Предричам, предопределям бъдещето, определям съдбата. Вълшебниците я орисаха да бъде хубава, да пее прекрасно, да свири и да танцува.
Синоними: предсказвам, предричам, предопределям, определям съдбата орисвам, орисваме, орисваш, орисвате, орисва, орисват, орисвах, орисвахме, орисва, орисвахте, орисва, орисваха, орисвах, орисвахме, орисваше, орисвахте, орисваше, орисваха, орисвал съм, орисвала съм, орисвало съм, орисвали сме, орисвал си, орисвала си, орисвало си, орисвали сте, орисвал е, орисвала е, орисвало е, орисвали са, бях орисвал, бях орисвала, бях орисвало, бяхме орисвали, беше орисвал, беше орисвала, беше орисвало, бяхте орисвали, беше орисвал, беше орисвала, беше орисвало, бяха орисвали, ще орисвам, ще орисваме, ще орисваш, ще орисвате, ще орисва, ще орисва

мн. ориси`и, ж. Разг. Орис.
Синоними: орис, съдба, орисница, участ, предопределение, жребий, щастие орисия, орисията, орисии, орисиите

мн. ори`сници, ж. Митическо същество, което може да предопределя съдбата на хората. Когато бебето се роди, орисниците се събраха край леглото му, за да го орисат.
Синоними: орис, съдба, орисия, участ, предопределение, жребий, щастие орисница, орисницата, орисници, орисниците

мн. оркестра`нти, м. Музикант, който свири в оркестър. оркестрант, оркестранта, оркестрантът, оркестранти, оркестрантите, оркестранта

мн. оркестра`нтки, ж. Жена оркестрант. оркестрантка, оркестрантката, оркестрантки, оркестрантките

мн. оркестра`ции, ж. Преработка на музикално произведение за изпълнение от оркестър.
Синоними: оркестриране, аранжиране за оркестър, оркестровка оркестрация, оркестрацията, оркестрации, оркестрациите

вж. орке`стър оркестров, оркестровия, оркестровият, оркестрова, оркестровата, оркестрово, оркестровото, оркестрови, оркестровите

мн. оркестри, (два) оркестъра, м.
1. Група музиканти, които заедно изпълняват музикално произведение. Духов оркестър.
2. Място в театър между сцената и партера, където се разполагат музикантите.
прил. оркестров, оркестрова, оркестрово, мн. оркестрови. Оркестрова пиеса. оркестър, оркестъра, оркестърът, оркестри, оркестрите, оркестъра

мн. орли`ци, ж. Женски орел.
* Бдя като орлица (над нещо). — Пазя много зорко. орлица, орлицата, орлици, орлиците

орлова, орлово, мн. орлови и орлов, орлова, орлово, мн. орло`ви, прил. Който се отнася до орел. Орлово яйце.
* Орлов поглед. — Силен поглед, много добро зрително възприятие.
* Орлов нос. — Тънък гърбав нос, извит леко надолу.
* Орлово гнездо. — Мъчнодостъпно място. орлов, орловия, орловият, орлова, орловата, орлово, орловото, орлови, орловите

мн. орляци, (два) орляка, м.
1. Група събрали се на едно място птици. Орляк косове се спусна в лозето.
2. Спец. Група военни самолети, в която се организират нечетни на брой по-малки групи.
* На орляци. — На групи.
* Орляк деца. — Група деца, много деца.
Синоними: ято, рояк, множество орляк, орляка, орлякът, орляци, орляците, орляка

м., само ед. Ястие, приготвено от ситно нарязано месо и подправки.

мн. орнаменти, (два) орнамента, м.
1. Украса от геометрически, растителни или животински елементи, която се поставя върху архитектурни, текстилни, печатни и други изделия. Блузата е избродирана с шевица с геометрични орнаменти.
2. Спец. В музиката — украсяващи мелодии, трели.
Синоними: украшение, декорация, издатина, изпъкналост, топче, топка, розетка, украса орнамент, орнамента, орнаментът, орнаменти, орнаментите, орнамента

орнаменти`раш, несв. и св.; Какво. Снабдявам с орнамент. орнаментирам, орнаментираме, орнаментираш, орнаментирате, орнаментира, орнаментират, орнаментирах, орнаментирахме, орнаментира, орнаментирахте, орнаментира, орнаментираха, орнаментирах, орнаментирахме, орнаментираше, орнаментирахте, орнаментираше, орнаментираха, орнаментирал съм, орнаментирала съм, орнаментирало съм, орнаментирали сме, орнаментирал си, орнаментирала си, орнаментирало си, орнаментирали сте, орнаментирал е, орнаментирала е, орнаментирало е, орнаментирали са, бях орнаментирал, бях орнаментирала, бях орнаментирало, бяхме орнаментирали

мед. вж. пситакоза

мн. орнитоло`зи, м. Учен, специалист по орнитология. орнитолог, орнитолога, орнитологът, орнитолози, орнитолозите, орнитолози

ж., само ед. Спец. Дял на зоологията, който изучава птиците. орнитология, орнитологията, орнитологии, орнитологиите

мн. орнитоло`жки, ж. Жена орнитолог. орнитоложка, орнитоложката, орнитоложки, орнитоложките

ж., само ед. Спец. Наука за релефа на земната повърхност.
прил. орографски, орографска, орографско, мн. орографски. орография, орографията, орографии, орографиите

Име на планина, връх, низина.
вж. топоним

оросителна, оросително, мн. ороси`телни, прил. Който е предназначен за оросяване. оросителен, оросителния, оросителният, оросителна, оросителната, оросително, оросителното, оросителни, оросителните

оросиш, мин. св. оросих, мин. прич. ороси`л, св. — вж. оросявам. орося, оросим, оросиш, оросите, ороси, оросят, оросих, оросихме, ороси, оросихте, ороси, оросиха, оросях, оросяхме, оросеше, оросяхте, оросеше, оросяха, оросил съм, оросила съм, оросило съм, оросили сме, оросил си, оросила си, оросило си, оросили сте, оросил е, оросила е, оросило е, оросили са, бях оросил, бях оросила, бях оросило, бяхме оросили, беше оросил, беше оросила, беше оросило, бяхте оросили, беше оросил, беше оросила, беше оросило, бяха оросили, ще орося, ще оросим, ще оросиш, ще оросите, ще ороси, ще оросят, ще съм оросил, ще съм оросила, ще съм оросило, ще сме оро

оросяваш, несв. и орося, св.; Какво.
1. Намокрям, напръсквам. Пот ороси челото му.
2. Изкуствено овлажнявам. Посевите се оросяват чрез напоителните канали.
3. Снабдявам с кръв. Мозъкът му не се оросява добре.
Синоними: напоявам, поливам, освежавам оросявам, оросяваме, оросяваш, оросявате, оросява, оросяват, оросявах, оросявахме, оросява, оросявахте, оросява, оросяваха, оросявах, оросявахме, оросяваше, оросявахте, оросяваше, оросяваха, оросявал съм, оросявала съм, оросявало съм, оросявали сме, оросявал си, оросявала си, оросявало си, оросявали сте, оросявал е, оросявала е, оросявало е, оросявали са, бях оросявал, бях оросявала, бях оросявало, бяхме оросявали, беше оросявал, беше оросявала, беше оросявало, бяхте оросявали, беше оросявал, беше оросявала, беше оросявало, бяха оросявали, ще оросявам, ще оросяв

мн. ортаци, м. Разг. Съдружник.<br />прил. орташки, орташка, орташко, мн. орта`шки. Орташка къща.
* С дявола ортак ставам. — Разг. Постъпвам нечестно или рисковано, за да постигна нещо.
* Орташка кобила. — Разг. Немарливо извършвана обща работа, неподдържан общ имот.
Синоними: съдружник, съучастник, помагач ортак, ортака, ортакът, ортаци, ортаците, ортаци, ортако

съдружие
Синоними: съдружие, съдружничество, съучастие ортаклък, ортаклъка, ортаклъкът, ортаклъци, ортаклъците, ортаклъка

вж. орталък

разг.
множество хора, тълпа, общество, свят
Синоними: много, множество, тълпа, калабалък, наплив, многолюдие, всичко наоколо орталък, орталъка, орталъкът, орталъци, орталъците, орталъка

вж. орта`к орташки, орташкия, орташкият, орташка, орташката, орташко, орташкото, орташки, орташките

ж., само ед. Правопис.
прил. ортографски, ортографска, ортографско, мн. ортографски.
Синоними: правопис ортография, ортографията, ортографии, ортографиите

ортодоксална, ортодоксално, мн. ортодокса`лни, прил.
1. Православен.
2. Прен. Който последователно се придържа към някое учение; последователен.
Синоними: правоверен, православен, праволинеен, последователен, принципиален ортодоксален, ортодоксалния, ортодоксалният, ортодоксална, ортодоксалната, ортодоксално, ортодоксалното, ортодоксални, ортодоксалните

ж., само ед. Правоговор.
прил. ортоепичен, ортоепична, ортоепично, мн. ортоепични.

мн. ортопе`ди, м. Лекар, специалист по ортопедия. ортопед, ортопеда, ортопедът, ортопеди, ортопедите, ортопеда

мн. ортопеди`сти, м. Ортопед. ортопедист, ортопедиста, ортопедистът, ортопедисти, ортопедистите, ортопедиста

вж. ортопе`дия ортопедичен, ортопедичния, ортопедичният, ортопедична, ортопедичната, ортопедично, ортопедичното, ортопедични, ортопедичните

вж. ортопе`дия ортопедически, ортопедическия, ортопедическият, ортопедическа, ортопедическата, ортопедическо, ортопедическото, ортопедически, ортопедическите

ж., само ед.
1. Спец. Дял от хирургията, който се занимава с профилактика и лечение на деформации в костната система и на крайниците.
2. Отделение в болнично заведение, в което се лекуват деформации в крайниците.
прил. ортопедичен, ортопедична, ортопедично, мн. ортопедични. Ортопедични обувки.
прил. ортопедически, ортопедическа, ортопедическо, мн. ортопедически. ортопедия, ортопедията, ортопедии, ортопедиите

мед. Задух, който се появява в легнало положение и намалява или изчезва 3 до 5 минути, след като болният заеме седнало или изправено положение.

мед. Свързан с изправеното положение на тялото.

полит._ Манипулиране с факти с пропагандни цели, изопачаване на истината, особено в тоталитарното общество, където средствата за масова информация изцяло се контролират от официалните власти.