– вж. онзи.

нареч. Разг. По друг начин. Не така, а онака. Опита и така, и онака — не става. • Така-онака. По този и по онзи начин; всякак.

онакава, онакова, мн. онаки`ва, показ. мест. Разг. Който не е такъв, а друг, различен. • Такъв-онакъв. Какъвто и да е.
Синоними: (пок.мест.) друг, не такъв, инакъв, различен онакъв, —, —, онакава, —, онакова

м., само ед. Самозадоволяване на полово влечение чрез дразнене на половите органи. онанизъм, онанизма, онанизмът, онанизми, онанизмите, онанизъма

– вж. онзи.

мн. о`нбашии, м. ист. Полицейски началник в малък град през турско време. онбашия, онбашията, онбашията, онбашии, онбашиите, онбашии, онбашийо

мн. ондула`ции, ж.
1. Къдрене на косите вълнообразно.
2. Вълнообразно движение. ондулация, ондулацията, ондулации, ондулациите

ондули`раш, несв. и св.; Кого, какво. Къдря коса така, че да стане на вълни. ондулирам, ондулираме, ондулираш, ондулирате, ондулира, ондулират, ондулирах, ондулирахме, ондулира, ондулирахте, ондулира, ондулираха, ондулирах, ондулирахме, ондулираше, ондулирахте, ондулираше, ондулираха, ондулирал съм, ондулирала съм, ондулирало съм, ондулирали сме, ондулирал си, ондулирала си, ондулирало си, ондулирали сте, ондулирал е, ондулирала е, ондулирало е, ондулирали са, бях ондулирал, бях ондулирала, бях ондулирало, бяхме ондулирали, беше ондулирал, беше ондулирала, беше ондулирало, бяхте ондулирали, беше ондулирал, беше ондулирала, беше онду

оневиниш, мин. св. оневиних, мин. прич. оневини`л, св. — вж. оневинявам. оневиня, оневиним, оневиниш, оневините, оневини, оневинят, оневиних, оневинихме, оневини, оневинихте, оневини, оневиниха, оневинях, оневиняхме, оневинеше, оневиняхте, оневинеше, оневиняха, оневинил съм, оневинила съм, оневинило съм, оневинили сме, оневинил си, оневинила си, оневинило си, оневинили сте, оневинил е, оневинила е, оневинило е, оневинили са, бях оневинил, бях оневинила, бях оневинило, бяхме оневинили, беше оневинил, беше оневинила, беше оневинило, бяхте оневинили, беше оневинил, беше оневинила, беше оневинило, бяха оневинили, ще оневиня, ще оневиним,

оневиняваш, несв. и оневиня, св.; Кого. Признавам за невинен; оправдавам.
Синоними: оправдавам, извинявам, признавам за невиновен, защищавам оневинявам, оневиняваме, оневиняваш, оневинявате, оневинява, оневиняват, оневинявах, оневинявахме, оневинява, оневинявахте, оневинява, оневиняваха, оневинявах, оневинявахме, оневиняваше, оневинявахте, оневиняваше, оневиняваха, оневинявал съм, оневинявала съм, оневинявало съм, оневинявали сме, оневинявал си, оневинявала си, оневинявало си, оневинявали сте, оневинявал е, оневинявала е, оневинявало е, оневинявали са, бях оневинявал, бях оневинявала, бях оневинявало, бяхме оневинявали, беше оневинявал, беше оневинявала, беше оневинявало, бяхте оневинявали, б

– вж. онзи.

онемееш, мин. св. онемях, мин. прич. онемя`л, св. — вж. онемявам. онемея, онемеем, онемееш, онемеете, онемее, онемеят, онемях, онемяхме, онемя, онемяхте, онемя, онемяха, онемеех, онемеехме, онемееше, онемеехте, онемееше, онемееха, онемял съм, онемяла съм, онемяло съм, онемели сме, онемял си, онемяла си, онемяло си, онемели сте, онемял е, онемяла е, онемяло е, онемели са, бях онемял, бях онемяла, бях онемяло, бяхме онемели, беше онемял, беше онемяла, беше онемяло, бяхте онемели, беше онемял, беше онемяла, беше онемяло, бяха онемели, ще онемея, ще онемеем, ще онемееш, ще онемеете, ще онемее, ще онемеят, ще съм онемял, ще съм онемяла, ще съ

онемяваш, несв. и онемея, св.
1. Ставам ням, загубвам способност да говоря. След силния стрес детето онемя.
2. Замълчавам поради объркване или незнание.
3. Прен. Преставам да издавам звук. След смъртта на стареца воденицата онемя.
Синоними: немея, занемявам, мълча, замлъквам, тая се, притайвам се, премълчавам, не се обаждам, гък не казвам, смълчавам се, млъквам, гласът ми не се чува онемявам, онемяваме, онемяваш, онемявате, онемява, онемяват, онемявах, онемявахме, онемява, онемявахте, онемява, онемяваха, онемявах, онемявахме, онемяваше, онемявахте, онемяваше, онемяваха, онемявал съм, онемявала съм, онемявало съм, онемявали сме, онемявал си, онемявала си, онемявало си, онемявали сте, онемявал е, онемявала е, онемявало е, онемявали са, бях онемявал, бях онемявала, бях онемявало, бяхме онемявали, беше онемявал, беше онемявала, беше онемявало, бяхте онемявали, беше онемявал, беше онемявала, беше онемявало, бяха онемявали, ще онемявам, ще онемяв

онеправдаваш, несв. и онеправдая, св.; Кого. Постъпвам несправедливо с някого, причинявам неправда.
Синоними: пренебрегвам, изоставям, не признавам, забравям, недооценявам, малооценявам, не задоволявам онеправдавам, онеправдаваме, онеправдаваш, онеправдавате, онеправдава, онеправдават, онеправдавах, онеправдавахме, онеправдава, онеправдавахте, онеправдава, онеправдаваха, онеправдавах, онеправдавахме, онеправдаваше, онеправдавахте, онеправдаваше, онеправдаваха, онеправдавал съм, онеправдавала съм, онеправдавало съм, онеправдавали сме, онеправдавал си, онеправдавала си, онеправдавало си, онеправдавали сте, онеправдавал е, онеправдавала е, онеправдавало е, онеправдавали са, бях онеправдавал, бях онеправдавала, бях онеправдавало, бяхме онеправдавали

онеправдаеш, мин. св. онеправдах, мин. прич. онеправда`л, св. вж. онеправдавам. онеправдая, онеправдаем, онеправдаеш, онеправдаете, онеправдае, онеправдаят, онеправдах, онеправдахме, онеправда, онеправдахте, онеправда, онеправдаха, онеправдаех, онеправдаехме, онеправдаеше, онеправдаехте, онеправдаеше, онеправдаеха, онеправдал съм, онеправдала съм, онеправдало съм, онеправдали сме, онеправдал си, онеправдала си, онеправдало си, онеправдали сте, онеправдал е, онеправдала е, онеправдало е, онеправдали са, бях онеправдал, бях онеправдала, бях онеправдало, бяхме онеправдали, беше онеправдал, беше онеправдала, беше онеправдало, бяхте оне

и оня, онази или съкр. разг. оназ и оная, оноваи <em>разг.</em> онуй, мн. онези или <em>съкр. разг.</em> онез и они`я, показ. мест. 1. При посочване на лице или предмет, които са извън обсега на участниците в речевия акт. Подай ми онази книга! Чие е онова дете? 2. При посочване на по-отдалечено лице или предмет от говорещия в противовес на друго лице или предмет. Тази книга ми я дай, а оная я остави на рафта.
3. При споменаване на определено лице или предмет, които не са в обсега на говорещия. Ония хора пак идваха. 4. Като същ. м., ж. и мн. Разг. Обикн. Пренебр. За посочване на непознато лице и изразяване на пренебрежително отношение. Какво искаше оня? Какви бяха ония?
* Онзи/оня ден. — Разг. Завчера.
* Онази/оная вечер/сутрин. — Разг. По-миналата вечер/сутрин.
* Оня свят. — Разг. Задгробният живот. И на оня свят бял ден да не видиш! онзи, —, —, онази, —, онова

м., само ед. Минерал с редуващи се разноцветни пластове, който е разновидност на ахата. оникс, оникса, ониксът, оникси, ониксите, оникса

мед. Задебеляване на ноктите, хипертрофия на ноктите без деформация.

мед. Задебелени, увеличени и изкривени нокти като на граблива птица. Най-често се среща на палеца на крака. Наблюдава се при микози, сифилис и др.

мед. Микотично заболяване на ноктите. Най-често се причинява от Trichophyton rubrum. Характеризира се с поява на жълтеникаво петно върху нокътната плочка, която задебелява, става чуплива и се разрушава.

мед. Повишена чупливост на ноктите, напр. при чернодробни заболявания, ендокринни нарушения, смущения в минералната обмяна (желязо и др. ), химични въздействия и др.

мед. Разслояване на нокътните пластинки, хоризонтално или надлъжно нацепване на ноктите.

мн. онколо`зи, м. Лекар, специалист по онкология. онколог, онколога, онкологът, онколози, онколозите, онколози

вж. онколо`гия онкологичен, онкологичния, онкологичният, онкологична, онкологичната, онкологично, онкологичното, онкологични, онкологичните

ж., само ед.
1. Спец. Наука за туморите и лечението им.
2. Болнично заведение, в което се лекуват болни с туморни образувания.
прил. онкологичен, онкологична, онкологично, мн. онкологични. Онкологичен диспансер. онкология, онкологията, онкологии, онкологиите

ж., само ед. Спец.
1. Дял от езикознанието, който изучава собствените имена.
2. Съвкупността от всички собствени имена в един език.
прил. ономастичен, ономастична, ономастично, мн. ономастични. Ономастични изследвания. ономастика, ономастиката, ономастики, ономастиките

мн. ономатопе`и, ж. Спец.
1. Образуване на думи чрез звукоподражание.
2. Дума, образувана чрез звукоподражание. ономатопея, ономатопеята, ономатопеи, ономатопеите

мн. онтогене`зи, ж. Спец. Индивидуалното развитие на всеки организъм, което обхваща всички настъпващи в него промени. онтогенеза, онтогенезата, онтогенези, онтогенезите

Идеалистическо философско направление, което смята, че идеите съществуват отделно от предметите и преди тях.

ж., само ед. Спец. Философско учение за битието, за основните начала на света. онтология, онтологията, онтологии, онтологиите

– вж. онзи.

вж. о`нзи
Синоними: (пок.мест.) онзи, другият, не този оня, —, —, оная, —, онуй