обагниш, мин. св. обагних, мин. прич. оба`гнил, св. — вж. обагням. обагня, обагним, обагниш, обагните, обагни, обагнят, обагних, обагнихме, обагни, обагнихте, обагни, обагниха, обагнех, обагнехме, обагнеше, обагнехте, обагнеше, обагнеха, обагнил съм, обагнила съм, обагнило съм, обагнили сме, обагнил си, обагнила си, обагнило си, обагнили сте, обагнил е, обагнила е, обагнило е, обагнили са, бях обагнил, бях обагнила, бях обагнило, бяхме обагнили, беше обагнил, беше обагнила, беше обагнило, бяхте обагнили, беше обагнил, беше обагнила, беше обагнило, бяха обагнили, ще обагня, ще обагним, ще обагниш, ще обагните, ще обагни, ще обагнят, ще
обагняш, несв. и обагня, св. За овца — раждам агне. Черната овца обагни три чудесни агънца.
обагням се/обагня се. 1. — За овца — раждам. Овцата се обагни.
2. За агне — раждам се. Последното агне се обагни нощес. обагням, обагняме, обагняш, обагняте, обагня, обагнят, обагнях, обагняхме, обагня, обагняхте, обагня, обагняха, обагнях, обагняхме, обагняше, обагняхте, обагняше, обагняха, обагнял съм, обагняла съм, обагняло съм, обагняли сме, обагнял си, обагняла си, обагняло си, обагняли сте, обагнял е, обагняла е, обагняло е, обагняли са, бях обагнял, бях обагняла, бях обагняло, бяхме обагняли, беше обагнял, беше обагняла, беше обагняло, бяхте обагняли, беше обагнял, беше обагняла, беше обагняло, бяха обагняли, ще обагням, ще обагняме, ще обагняш, ще обагняте, ще обагня, ще обагня
обагриш, мин. св. обагрих, мин. прич. оба`грил, св. — вж. обагрям. обагря, обагрим, обагриш, обагрите, обагри, обагрят, обагрих, обагрихме, обагри, обагрихте, обагри, обагриха, обагрех, обагрехме, обагреше, обагрехте, обагреше, обагреха, обагрил съм, обагрила съм, обагрило съм, обагрили сме, обагрил си, обагрила си, обагрило си, обагрили сте, обагрил е, обагрила е, обагрило е, обагрили са, бях обагрил, бях обагрила, бях обагрило, бяхме обагрили, беше обагрил, беше обагрила, беше обагрило, бяхте обагрили, беше обагрил, беше обагрила, беше обагрило, бяха обагрили, ще обагря, ще обагрим, ще обагриш, ще обагрите, ще обагри, ще обагрят, ще
обагряш, несв. и обагря, св.; Какво.
1. Багря докрай, изцяло; нашарвам. Есента обагри гората в златисто.
2. Оцветявам в червено. Кръвта му обагри снега.
Синоними: багря, боядисвам, шаря, нашарвам, оцветявам, пъстря, напъстрям, изпъстрям, украсявам, заруменявам, почервенявам обагрям, обагряме, обагряш, обагряте, обагря, обагрят, обагрях, обагряхме, обагря, обагряхте, обагря, обагряха, обагрях, обагряхме, обагряше, обагряхте, обагряше, обагряха, обагрял съм, обагряла съм, обагряло съм, обагряли сме, обагрял си, обагряла си, обагряло си, обагряли сте, обагрял е, обагряла е, обагряло е, обагряли са, бях обагрял, бях обагряла, бях обагряло, бяхме обагряли, беше обагрял, беше обагряла, беше обагряло, бяхте обагряли, беше обагрял, беше обагряла, беше обагряло, бяха обагряли, ще обагрям, ще обагряме, ще обагряш, ще обагряте, ще обагря, ще обагря
обадиш, мин. св. обадих, мин. прич. оба`дил, св. — вж. обаждам. обадя, обадим, обадиш, обадите, обади, обадят, обадих, обадихме, обади, обадихте, обади, обадиха, обадех, обадехме, обадеше, обадехте, обадеше, обадеха, обадил съм, обадила съм, обадило съм, обадили сме, обадил си, обадила си, обадило си, обадили сте, обадил е, обадила е, обадило е, обадили са, бях обадил, бях обадила, бях обадило, бяхме обадили, беше обадил, беше обадила, беше обадило, бяхте обадили, беше обадил, беше обадила, беше обадило, бяха обадили, ще обадя, ще обадим, ще обадиш, ще обадите, ще обади, ще обадят, ще съм обадил, ще съм обадила, ще съм обадило, ще сме оба
обаждаш, несв. и обадя, св.; Кого. Съобщавам, известявам. Той обади виновниците на директора.
обаждам се/обадя се. 1. — Отзовавам се на повикване. Обади се по телефона на Петров!
2. Казвам нещо, без да ме питат; вземам думата. Докато говореше, никой не се обаждаше.
3. Известявам за себе си, посещавам за малко. Утре ще ходя в завода и ще и` се обадя в канцеларията.
Синоними: съобщавам, донасям до знанието, уведомявам, предупреждавам, осведомявам, известявам, разгласявам, оповестявам, информирам, ковладя, наковлаждам, долагам, клеветя обаждам, обаждаме, обаждаш, обаждате, обажда, обаждат, обаждах, обаждахме, обажда, обаждахте, обажда, обаждаха, обаждах, обаждахме, обаждаше, обаждахте, обаждаше, обаждаха, обаждал съм, обаждала съм, обаждало съм, обаждали сме, обаждал си, обаждала си, обаждало си, обаждали сте, обаждал е, обаждала е, обаждало е, обаждали са, бях обаждал, бях обаждала, бях обаждало, бяхме обаждали, беше обаждал, беше обаждала, беше обаждало, бяхте обаждали, беше обаждал, беше обаждала, беше обаждало, бяха обаждали, ще обаждам, ще обаждаме, ще обаждаш, ще обаждате, ще обажда, ще обажда
обайваш, несв. и обая, св.; Кого. Покорявам с качествата и проявите си; очаровам, привличам, пленявам. Обая всички с думите си.
Синоними: омайвам, завладявам, пленявам, очаровам, заслепявам, удивлявам, учудвам, омагьосвам обайвам, обайваме, обайваш, обайвате, обайва, обайват, обайвах, обайвахме, обайва, обайвахте, обайва, обайваха, обайвах, обайвахме, обайваше, обайвахте, обайваше, обайваха, обайвал съм, обайвала съм, обайвало съм, обайвали сме, обайвал си, обайвала си, обайвало си, обайвали сте, обайвал е, обайвала е, обайвало е, обайвали са, бях обайвал, бях обайвала, бях обайвало, бяхме обайвали, беше обайвал, беше обайвала, беше обайвало, бяхте обайвали, беше обайвал, беше обайвала, беше обайвало, бяха обайвали, ще обайвам, ще обайваме, ще обайваш, ще обайвате, ще обайва, ще обайва
съюз.
1. Изразява противопоставяне: но, ала. Извиках, обаче той не ме чу.
2. Нареч. Логическо уточнение за противопоставяне. Къщата обаче беше празна.
Синоними: въпреки че, но, при все това, макар, при това, все пак, независимо от, ала, ама
обаеш, мин. св. обаях, мин. прич. оба`ял, св. — вж. обайвам. обая, обаем, обаеш, обаете, обае, обаят, обаях, обаяхме, обая, обаяхте, обая, обаяха, обаех, обаехме, обаеше, обаехте, обаеше, обаеха, обаял съм, обаяла съм, обаяло съм, обаяли сме, обаял си, обаяла си, обаяло си, обаяли сте, обаял е, обаяла е, обаяло е, обаяли са, бях обаял, бях обаяла, бях обаяло, бяхме обаяли, беше обаял, беше обаяла, беше обаяло, бяхте обаяли, беше обаял, беше обаяла, беше обаяло, бяха обаяли, ще обая, ще обаем, ще обаеш, ще обаете, ще обае, ще обаят, ще съм обаял, ще съм обаяла, ще съм обаяло, ще сме обаяли, ще си обаял, ще си обаяла, ще си обаяло, ще сте обаяли
ср., само ед. Покоряващо влияние; очарование. Вълшебните приказки са пълни с обаяние.
Синоними: обаятелност, очарование, чар, прелест, красота, захлас, възторг, омая, омагьосване, интерес, пленителност, вълшебство, магия, романтика обаяние, обаянието, обаяния, обаянията
обаятелна, обаятелно, мн. обаятелни, прил. Изпълнен с обаяние; очарователен. <em>Обаятелен образ.</em><br />същ. обаятелност, обаятелността`, ж.
Синоними: омаен, очарователен, прелестен, пленителен, привлекателен, чаровен, прекрасен, възхитителен, удивителен, мил, весел, увлекателен обаятелен, обаятелния, обаятелният, обаятелна, обаятелната, обаятелно, обаятелното, обаятелни, обаятелните
вж. обая`телен обаятелност, обаятелността, обаятелности, обаятелностите
обветрена, обветрено, мн. обве`трени, прил. Загрубял от вятъра, загорял. Обветрена кожа. обветрен, обветрения, обветреният, обветрена, обветрената, обветрено, обветреното, обветрени, обветрените
обвиваш, несв. и обвия, св.; Какво. Омотавам, обгръщам, покривам от всички страни. Обвивам тетрадките си.
Синоними: завивам, увивам, опасвам, обгръщам, омотавам, загръщам, обхващам, обвързвам, превързвам, обкръжавам, обграждам, обикалям, забулвам, загъвам, навивам, намотавам, покривам с наметало, покривам, закривам, прикривам обвивам, обвиваме, обвиваш, обвивате, обвива, обвиват, обвивах, обвивахме, обвива, обвивахте, обвива, обвиваха, обвивах, обвивахме, обвиваше, обвивахте, обвиваше, обвиваха, обвивал съм, обвивала съм, обвивало съм, обвивали сме, обвивал си, обвивала си, обвивало си, обвивали сте, обвивал е, обвивала е, обвивало е, обвивали са, бях обвивал, бях обвивала, бях обвивало, бяхме обвивали, беше обвивал, беше обвивала, беше обвивало, бяхте обвивали, беше обвивал, беше обвивала, беше обвивало, бяха обвивали, ще обвивам, ще обвиваме, ще обвиваш, ще обвивате, ще обвива, ще обвива
мн. обви`вки, ж. Това, което покрива един предмет от всички страни. Свали обвивката на шоколада.
Синоними: изолация, кожух, обшивка, калъф, подвързия, риза, покривка, облицовка, покривало, боя, мазилка, слой, пласт, мантия, похлупак, капак, плик обвивка, обвивката, обвивки, обвивките
мн. обвине`ния, ср.
1. Приписване вина на някого. Обвинение в измама.
2. Само ед. Обвиняваща страна в съдебен процес. Свидетел на обвинението.
Синоними: нападка, упрек, атака, оскърбление, осъждане, обида, хула, съдебно преследване, вина, укор, порицание, натякване обвинение, обвинението, обвинения, обвиненията
обвинителят, обвинителя, мн. обвини`тели, м.
1. Човек, който обвинява.
2. Спец. Лице, което обвинява пред съдебни органи; прокурор.
Синоними: прокурор, укорител, злословец, клеветник, хулител обвинител, обвинителя, обвинителят, обвинители, обвинителите, обвинители, обвинителю
обвинителна, обвинително, мн. обвини`телни, прил. Който съдържа обвинение. Обвинителен акт.
Синоними: осъдителен, осъждащ, укорителен обвинителен, обвинителния, обвинителният, обвинителна, обвинителната, обвинително, обвинителното, обвинителни, обвинителните
обвиниш, мин. св. обвиних, мин. прич. обвини`л, св. — вж. обвинявам. обвиня, обвиним, обвиниш, обвините, обвини, обвинят, обвиних, обвинихме, обвини, обвинихте, обвини, обвиниха, обвинях, обвиняхме, обвинеше, обвиняхте, обвинеше, обвиняха, обвинил съм, обвинила съм, обвинило съм, обвинили сме, обвинил си, обвинила си, обвинило си, обвинили сте, обвинил е, обвинила е, обвинило е, обвинили са, бях обвинил, бях обвинила, бях обвинило, бяхме обвинили, беше обвинил, беше обвинила, беше обвинило, бяхте обвинили, беше обвинил, беше обвинила, беше обвинило, бяха обвинили, ще обвиня, ще обвиним, ще обвиниш, ще обвините, ще обвини, ще обвинят, ще
обвиняваш, несв. и обвиня, св.; кого, в какво/за какво.
1. Смятам за виновен, привличам под съдебна отговорност. Обвиняват го в присвояване.
2. Упреквам, смятам за виновен, осъждам, укорявам. Обвинявам го за пропуска.
обвинявам се/обвиня се. — Смятам себе си за виновен; укорявам се.
Синоними: виня, кривя, укорявам, порицавам, нахвърлям се, осъждам, нападам, отправям обвинение, приписвам вина, ругая, оклеветявам, хуля, петня, поддържам обвинение, критикувам остро, упреквам, коря обвинявам, обвиняваме, обвиняваш, обвинявате, обвинява, обвиняват, обвинявах, обвинявахме, обвинява, обвинявахте, обвинява, обвиняваха, обвинявах, обвинявахме, обвиняваше, обвинявахте, обвиняваше, обвиняваха, обвинявал съм, обвинявала съм, обвинявало съм, обвинявали сме, обвинявал си, обвинявала си, обвинявало си, обвинявали сте, обвинявал е, обвинявала е, обвинявало е, обвинявали са, бях обвинявал, бях обвинявала, бях обвинявало, бяхме обвинявали, беше обвинявал, беше обвинявала, беше обвинявало, бяхте обвинявали, беше обвинявал, беше обвинявала, беше обви
мн. обвиня`еми, м. Лице, към което е отправено съдебно обвинение. Обвиняемият погледна адвоката си.
Синоними: подсъдим, обвинен, виновен обвиняем, обвиняемия, обвиняемият, обвиняема, обвиняемата, обвиняемо, обвиняемото, обвиняеми, обвиняемите
мн. обвиня`еми, ж. Жена обвиняем.
обвиеш, мин. св. обвих, мин. прич. обви`л, св. — вж. обвивам. обвия, обвием, обвиеш, обвиете, обвие, обвият, обвих, обвихме, обви, обвихте, обви, обвиха, обвиех, обвиехме, обвиеше, обвиехте, обвиеше, обвиеха, обвил съм, обвила съм, обвило съм, обвили сме, обвил си, обвила си, обвило си, обвили сте, обвил е, обвила е, обвило е, обвили са, бях обвил, бях обвила, бях обвило, бяхме обвили, беше обвил, беше обвила, беше обвило, бяхте обвили, беше обвил, беше обвила, беше обвило, бяха обвили, ще обвия, ще обвием, ще обвиеш, ще обвиете, ще обвие, ще обвият, ще съм обвил, ще съм обвила, ще съм обвило, ще сме обвили, ще си обвил, ще си обвила, ще си о
обвържеш, мин. св. обвързах, мин. прич. обвъ`рзал, св. — вж. обвързвам. обвържа, обвържем, обвържеш, обвържете, обвърже, обвържат, обвързах, обвързахме, обвърза, обвързахте, обвърза, обвързаха, обвържех, обвържехме, обвържеше, обвържехте, обвържеше, обвържеха, обвързал съм, обвързала съм, обвързало съм, обвързали сме, обвързал си, обвързала си, обвързало си, обвързали сте, обвързал е, обвързала е, обвързало е, обвързали са, бях обвързал, бях обвързала, бях обвързало, бяхме обвързали, беше обвързал, беше обвързала, беше обвързало, бяхте обвързали, беше обвързал, беше обвързала, беше обвързало, бяха обвързали, ще обвържа, ще обвържем,
обвързваш, несв. и обвържа, св.; какво/кого, с какво.
1. Обвивам, омотавам, като връзвам. Обвърза колета с канап.
2. Задължавам, свързвам, създавам постоянни връзки. Обвързаха нашия завод с договор.
обвързвам се/обвържа се. 1. — Обвивам се, омотавам се.
2. Задължавам се, свързвам се. Обвързал се е с едни крадци, не знае какво да прави.
Синоними: обвивам, свързвам, омотавам, увивам, обгръщам, въвличам, въвеждам, задължавам, ангажирам, заангажирам, излагам на риск, заангажирвам, спъвам, преча, ограничавам обвързвам, обвързваме, обвързваш, обвързвате, обвързва, обвързват, обвързвах, обвързвахме, обвързва, обвързвахте, обвързва, обвързваха, обвързвах, обвързвахме, обвързваше, обвързвахте, обвързваше, обвързваха, обвързвал съм, обвързвала съм, обвързвало съм, обвързвали сме, обвързвал си, обвързвала си, обвързвало си, обвързвали сте, обвързвал е, обвързвала е, обвързвало е, обвързвали са, бях обвързвал, бях обвързвала, бях обвързвало, бяхме обвързвали, беше обвързвал, беше обвързвала, беше обвързвало, бяхте обвързвали, беше обвързвал, беше обвързвала, беше обвъ
обгаряш, несв. и <em>_обгоря 2 , св.
1. Овъглявам се по повърхността, изгарям отвън. Дървата обгаряха бавно.
2. Получавам външни повреди от изгаряне. Лявата му ръка обгоря при пожара._
Синоними: пърля, опърлям, облъчвам, нагрявам, стоплям, паря, опарвам, цървам, прежурям, горя, изгарям, паля, запалвам, възпламенявам, загарям, прегарям, пламтя обгарям, обгаряме, обгаряш, обгаряте, обгаря, обгарят, обгарях, обгаряхме, обгаря, обгаряхте, обгаря, обгаряха, обгарях, обгаряхме, обгаряше, обгаряхте, обгаряше, обгаряха, обгарял съм, обгаряла съм, обгаряло съм, обгаряли сме, обгарял си, обгаряла си, обгаряло си, обгаряли сте, обгарял е, обгаряла е, обгаряло е, обгаряли са, бях обгарял, бях обгаряла, бях обгаряло, бяхме обгаряли, беше обгарял, беше обгаряла, беше обгаряло, бяхте обгаряли, беше обгарял, беше обгаряла, беше обгаряло, бяха обгаряли, ще обгарям, ще обгаряме, ще обгаряш, ще обгаряте, ще обгаря, ще обгаря
обгербваш, несв. и обгербя, св.; Какво. Облепвам с гербови марки. Обгербих молбата до прокурора. обгербвам, обгербваме, обгербваш, обгербвате, обгербва, обгербват, обгербвах, обгербвахме, обгербва, обгербвахте, обгербва, обгербваха, обгербвах, обгербвахме, обгербваше, обгербвахте, обгербваше, обгербваха, обгербвал съм, обгербвала съм, обгербвало съм, обгербвали сме, обгербвал си, обгербвала си, обгербвало си, обгербвали сте, обгербвал е, обгербвала е, обгербвало е, обгербвали са, бях обгербвал, бях обгербвала, бях обгербвало, бяхме обгербвали, беше обгербвал, беше обгербвала, беше обгербвало, бяхте обгербвали, беше обгербвал, беше обгербвала, беше обге
обгербиш, мин. св. обгербих, мин. прич. обге`рбил, св. — вж. обгербвам. обгербя, обгербим, обгербиш, обгербите, обгерби, обгербят, обгербих, обгербихме, обгерби, обгербихте, обгерби, обгербиха, обгербех, обгербехме, обгербеше, обгербехте, обгербеше, обгербеха, обгербил съм, обгербила съм, обгербило съм, обгербили сме, обгербил си, обгербила си, обгербило си, обгербили сте, обгербил е, обгербила е, обгербило е, обгербили са, бях обгербил, бях обгербила, бях обгербило, бяхме обгербили, беше обгербил, беше обгербила, беше обгербило, бяхте обгербили, беше обгербил, беше обгербила, беше обгербило, бяха обгербили, ще обгербя, ще обгербим,
обгориш, мин. св. обгорих, мин. прич. обгорил, св. — вж. обгорявам. <br /><br />----<br /><br />обгориш, мин. св. обгорях, мин. прич. обгорял, св. — вж. обгарям. обгоря, обгорим, обгориш, обгорите, обгори, обгорят, обгорях, обгоряхме, обгоря, обгоряхте, обгоря, обгоряха, обгорях, обгоряхме, обгореше, обгоряхте, обгореше, обгоряха, обгорял съм, обгоряла съм, обгоряло съм, обгорели сме, обгорял си, обгоряла си, обгоряло си, обгорели сте, обгорял е, обгоряла е, обгоряло е, обгорели са, бях обгорял, бях обгоряла, бях обгоряло, бяхме обгорели, беше обгорял, беше обгоряла, беше обгоряло, бяхте обгорели, беше обгорял, беше обгоряла, беше обгоряло, бяха обгорели, ще обгоря, ще обгорим, ще обгориш, ще обгорите, ще обгори, ще обгорят, ще
повъртя се повъртиш се, мин. св. повъртях се, мин. прич. повъртя`л се, св. — вж. повъртявам се. повъртя, повъртим, повъртиш, повъртите, повърти, повъртят, повъртях, повъртяхме, повъртя, повъртяхте, повъртя, повъртяха, повъртях, повъртяхме, повъртеше, повъртяхте, повъртеше, повъртяха, повъртял съм, повъртяла съм, повъртяло съм, повъртели сме, повъртял си, повъртяла си, повъртяло си, повъртели сте, повъртял е, повъртяла е, повъртяло е, повъртели са, бях повъртял, бях повъртяла, бях повъртяло, бяхме повъртели, беше повъртял, беше повъртяла, беше повъртяло, бяхте повъртели, беше повъртял, беше повъртяла, беше повъртяло, бяха повъртели, ще повъртя, ще повъртим,
обгориш, мин. св. обгорих, мин. прич. обгорил, св. — вж. обгорявам. <br /><br />----<br /><br />обгориш, мин. св. обгорях, мин. прич. обгорял, св. — вж. обгарям. обгоря, обгорим, обгориш, обгорите, обгори, обгорят, обгорих, обгорихме, обгори, обгорихте, обгори, обгориха, обгорях, обгоряхме, обгореше, обгоряхте, обгореше, обгоряха, обгорил съм, обгорила съм, обгорило съм, обгорили сме, обгорил си, обгорила си, обгорило си, обгорили сте, обгорил е, обгорила е, обгорило е, обгорили са, бях обгорил, бях обгорила, бях обгорило, бяхме обгорили, беше обгорил, беше обгорила, беше обгорило, бяхте обгорили, беше обгорил, беше обгорила, беше обгорило, бяха обгорили, ще обгоря, ще обгорим, ще обгориш, ще обгорите, ще обгори, ще обгорят, ще
обгоряваш, несв. и <em>_обгоря 1 , св.; Какво.
1. Овъглявам нещо отвън. Обгориха краищата на книгата, за да изглежда по-стара.
2. Чрез нагряване обеззаразявам. Обгори върха на ножа и сряза забралата рана._ обгорявам, обгоряваме, обгоряваш, обгорявате, обгорява, обгоряват, обгорявах, обгорявахме, обгорява, обгорявахте, обгорява, обгоряваха, обгорявах, обгорявахме, обгоряваше, обгорявахте, обгоряваше, обгоряваха, обгорявал съм, обгорявала съм, обгорявало съм, обгорявали сме, обгорявал си, обгорявала си, обгорявало си, обгорявали сте, обгорявал е, обгорявала е, обгорявало е, обгорявали са, бях обгорявал, бях обгорявала, бях обгорявало, бяхме обгорявали, беше обгорявал, беше обгорявала, беше обгорявало, бяхте обгорявали, беше обгорявал, беше обгорявала, беше обго
обградиш, мин. св. обградих, мин. прич. обгради`л, св. — вж. обграждам. обградя, обградим, обградиш, обградите, обгради, обградят, обградих, обградихме, обгради, обградихте, обгради, обградиха, обградях, обградяхме, обградеше, обградяхте, обградеше, обградяха, обградил съм, обградила съм, обградило съм, обградили сме, обградил си, обградила си, обградило си, обградили сте, обградил е, обградила е, обградило е, обградили са, бях обградил, бях обградила, бях обградило, бяхме обградили, беше обградил, беше обградила, беше обградило, бяхте обградили, беше обградил, беше обградила, беше обградило, бяха обградили, ще обградя, ще обградим,
обграждаш, несв. и обградя, св.; Кого, какво.
1. Обикалям от всички страни. Полицията обгради нарушителите.
2. Прен. Проявявам специално отношение, пазя, грижа се. Обграждам с любов. Обграждам с внимание.
обграждам се/обградя се. 1. — Поставям около себе си.
2. Прен. Общувам с тесен кръг доверени лица. Обградил се е само със свои хора.
Синоними: ограждам, окръжавам, заграждам, опасвам, обвивам, обикалям, заобикалям, запасвам, поставям ограда, затварям, обгръщам, обхващам, обкръжавам, обсаждам обграждам, обграждаме, обграждаш, обграждате, обгражда, обграждат, обграждах, обграждахме, обгражда, обграждахте, обгражда, обграждаха, обграждах, обграждахме, обграждаше, обграждахте, обграждаше, обграждаха, обграждал съм, обграждала съм, обграждало съм, обграждали сме, обграждал си, обграждала си, обграждало си, обграждали сте, обграждал е, обграждала е, обграждало е, обграждали са, бях обграждал, бях обграждала, бях обграждало, бяхме обграждали, беше обграждал, беше обграждала, беше обграждало, бяхте обграждали, беше обграждал, беше обграждала, беше обгр
обгръщаш, несв. и обгърна, св.; Кого, какво.
1. Обхващам от всички страни. Обгърна талията и` с ръце.
2. Прен. Обхващам с поглед или мисъл. Обгърна нивите си с одобрение.
Синоними: обхващам, обсягам, включвам, съдържам, обвивам, опасвам, запасвам, преграбчвам, завивам, загръщам, увивам, заграждам, обграждам, ограждам, забулвам, покривам, закривам, прикривам обгръщам, обгръщаме, обгръщаш, обгръщате, обгръща, обгръщат, обгръщах, обгръщахме, обгръща, обгръщахте, обгръща, обгръщаха, обгръщах, обгръщахме, обгръщаше, обгръщахте, обгръщаше, обгръщаха, обгръщал съм, обгръщала съм, обгръщало съм, обгръщали сме, обгръщал си, обгръщала си, обгръщало си, обгръщали сте, обгръщал е, обгръщала е, обгръщало е, обгръщали са, бях обгръщал, бях обгръщала, бях обгръщало, бяхме обгръщали, беше обгръщал, беше обгръщала, беше обгръщало, бяхте обгръщали, беше обгръщал, беше обгръщала, беше обгръщало, бяха обгръщали, ще обгръщам, ще обгръщ
обгърнеш, мин. св. обгърнах, мин. прич. обгъ`рнал, св. — вж. обгръщам. обгърна, обгърнем, обгърнеш, обгърнете, обгърне, обгърнат, обгърнах, обгърнахме, обгърна, обгърнахте, обгърна, обгърнаха, обгърнех, обгърнехме, обгърнеше, обгърнехте, обгърнеше, обгърнеха, обгърнал съм, обгърнала съм, обгърнало съм, обгърнали сме, обгърнал си, обгърнала си, обгърнало си, обгърнали сте, обгърнал е, обгърнала е, обгърнало е, обгърнали са, бях обгърнал, бях обгърнала, бях обгърнало, бяхме обгърнали, беше обгърнал, беше обгърнала, беше обгърнало, бяхте обгърнали, беше обгърнал, беше обгърнала, беше обгърнало, бяха обгърнали, ще обгърна, ще обгърнем,
обдариш, мин. св. обдарих, мин. прич. обдари`л, св. — вж. обдарявам.
обдаряваш, несв. и обдаря, св.; Кого. Дарявам богато, надарявам. Обдарих сватовете.
обез- представка. В състава на глаголи със значение лишавам от нещо, освобождавам от нещо: обезлесявам, обезводнявам, обезболявам, обезсолявам, обеззаразявам и др.
мн. обеди, (два) обеда, м.
1. Основно хранене в средата на деня. Каня те на обед.
2. Храната, приготвена за това ядене. Обедът беше много вкусен.
3. Времето, когато се извършва това хранене; пладне. Около обед ще те чакам пред киното.
прил. обеден, обедна, обедно, мн. обедни (в 1 и 3 знач.). Обедна почивка. Обедна среща.
Синоними: храна, ядене, вечеря обед, обеда, обедът, обеди, обедите, обеда
вж. о`бед
Синоними: пладнешки обеден, обедния, обедният, обедна, обедната, обедно, обедното, обедни, обедните
обединена, обединено, мн. обедине`ни, прил. Който е свързан в едно цяло; единен. Ако сме обединени, не могат да ни победят. Обединени арабски емирства.
Синоними: съединен, сплотен, организиран, групиран, общ, съвместен, задружен, единен обединен, обединения, обединеният, обединена, обединената, обединено, обединеното, обединени, обединените
мн. обедине`ния, ср.
1. Само ед. Обединяване. След обединението бяха по-силни.
2. Група хора, организации, учреждения, които се съюзяват при изпълнение на някаква задача. Творческо обединение.
Синоними: сплотяване, групиране, сцепление, сговор, сливане, организация, общество, съюз, кооперация, предприятие, синдикат, тръст, концерн, уедряване обединение, обединението, обединения, обединенията
обединиш, мин. св. обединих, мин. прич. обедини`л, св. — вж. обединявам. обединя, обединим, обединиш, обедините, обедини, обединят, обединих, обединихме, обедини, обединихте, обедини, обединиха, обединях, обединяхме, обединеше, обединяхте, обединеше, обединяха, обединил съм, обединила съм, обединило съм, обединили сме, обединил си, обединила си, обединило си, обединили сте, обединил е, обединила е, обединило е, обединили са, бях обединил, бях обединила, бях обединило, бяхме обединили, беше обединил, беше обединила, беше обединило, бяхте обединили, беше обединил, беше обединила, беше обединило, бяха обединили, ще обединя, ще обединим,
обединяваш, несв. и обединя, св.; Кого, какво. Създавам единство, събирам в едно цяло. Трудностите ги обединиха.
обединявам се/обединя се. — Включвам се в единство. Обединиха се в борбата за справедливост.
Синоними: съединявам, сплотявам, групирам, свързвам, сцеплявам, сливам, споявам, затвърдявам, укрепявам обединявам, обединяваме, обединяваш, обединявате, обединява, обединяват, обединявах, обединявахме, обединява, обединявахте, обединява, обединяваха, обединявах, обединявахме, обединяваше, обединявахте, обединяваше, обединяваха, обединявал съм, обединявала съм, обединявало съм, обединявали сме, обединявал си, обединявала си, обединявало си, обединявали сте, обединявал е, обединявала е, обединявало е, обединявали са, бях обединявал, бях обединявала, бях обединявало, бяхме обединявали, беше обединявал, беше обединявала, беше обединявало, бяхте обединявали, б
обеднееш, мин. св. обеднях, мин. прич. обедня`л, св. — вж. [[обеднявам 1 ._ обеднея, обеднеем, обеднееш, обеднеете, обеднее, обеднеят, обеднях, обедняхме, обедня, обедняхте, обедня, обедняха, обеднеех, обеднеехме, обеднееше, обеднеехте, обеднееше, обеднееха, обеднял съм, обедняла съм, обедняло съм, обеднели сме, обеднял си, обедняла си, обедняло си, обеднели сте, обеднял е, обедняла е, обедняло е, обеднели са, бях обеднял, бях обедняла, бях обедняло, бяхме обеднели, беше обеднял, беше обедняла, беше обедняло, бяхте обеднели, беше обеднял, беше обедняла, беше обедняло, бяха обеднели, ще обеднея, ще обеднеем, ще обеднееш, ще обеднеете, ще обе
обедниш, мин. св. обедних, мин. прич. обедни`л, св. — вж. [[обеднявам 2 ._ обедня, обедним, обедниш, обедните, обедни, обеднят, обедних, обеднихме, обедни, обеднихте, обедни, обедниха, обеднях, обедняхме, обеднеше, обедняхте, обеднеше, обедняха, обеднил съм, обеднила съм, обеднило съм, обеднили сме, обеднил си, обеднила си, обеднило си, обеднили сте, обеднил е, обеднила е, обеднило е, обеднили са, бях обеднил, бях обеднила, бях обеднило, бяхме обеднили, беше обеднил, беше обеднила, беше обеднило, бяхте обеднили, беше обеднил, беше обеднила, беше обеднило, бяха обеднили, ще обедня, ще обедним, ще обедниш, ще обедните, ще обедни, ще обеднят, ще
обедняваш, несв. и обеднея, св.
1. Ставам беден; осиромашавам. През войната хората обедняха.
2. Прен. Ставам беден, еднообразен, оскъден, недостатъчен. Почвата обеднява. Езикът ни обеднява.
—-
обедняваш, несв. и обедня, св.; Кого, какво. Правя да стане по-беден.
Синоними: беднея, осиромашавам, изпадам в немотия, обосявам, одрипавявам, идвам до просяшка тояга, оголявам обеднявам, обедняваме, обедняваш, обеднявате, обеднява, обедняват, обеднявах, обеднявахме, обеднява, обеднявахте, обеднява, обедняваха, обеднявах, обеднявахме, обедняваше, обеднявахте, обедняваше, обедняваха, обеднявал съм, обеднявала съм, обеднявало съм, обеднявали сме, обеднявал си, обеднявала си, обеднявало си, обеднявали сте, обеднявал е, обеднявала е, обеднявало е, обеднявали са, бях обеднявал, бях обеднявала, бях обеднявало, бяхме обеднявали, беше обеднявал, беше обеднявала, беше обеднявало, бяхте обеднявали, беше обеднявал, беше обеднявала, беше обед
обезателна, обезателно, мн. обеза`телни, прил. Задължителен, необходим, безусловен.
Синоними: наложителен, необходим, нужен, насъщ, належащ, неотложен, задължителен, безусловен, абсолютен, принудителен, по дълг, по задължение, по заповед, по принуда, по длъжност обезателен, обезателния, обезателният, обезателна, обезателната, обезателно, обезателното, обезателни, обезателните
нареч. Непременно, при всички случаи, задължително. Обезателно ми напомни за пътуването.
обезболиш, мин. св. обезболих, мин. прич. обезболи`л, св. — вж. обезболявам. обезболя, обезболим, обезболиш, обезболите, обезболи, обезболят, обезболих, обезболихме, обезболи, обезболихте, обезболи, обезболиха, обезболях, обезболяхме, обезболеше, обезболяхте, обезболеше, обезболяха, обезболил съм, обезболила съм, обезболило съм, обезболили сме, обезболил си, обезболила си, обезболило си, обезболили сте, обезболил е, обезболила е, обезболило е, обезболили са, бях обезболил, бях обезболила, бях обезболило, бяхме обезболили, беше обезболил, беше обезболила, беше обезболило, бяхте обезболили, беше обезболил, беше обезболила, беше обезбо
обезболяваш, несв. и обезболя, св.; Какво. Правя безболезнено, да не се чувства болка. Обезболявам засегнатото място. обезболявам, обезболяваме, обезболяваш, обезболявате, обезболява, обезболяват, обезболявах, обезболявахме, обезболява, обезболявахте, обезболява, обезболяваха, обезболявах, обезболявахме, обезболяваше, обезболявахте, обезболяваше, обезболяваха, обезболявал съм, обезболявала съм, обезболявало съм, обезболявали сме, обезболявал си, обезболявала си, обезболявало си, обезболявали сте, обезболявал е, обезболявала е, обезболявало е, обезболявали са, бях обезболявал, бях обезболявала, бях обезболявало, бяхме обезболявали, беше обезболявал, беше обезболявала
обезболяваща, обезболяващо, мн. обезболя`ващи, прил. Който обезболява, който премахва болката. Обезболяващи средства.
Синоними: (гл.) упоителен, анестетичен, наркотичен
обезверена, обезверено, мн. обезверени, прил. Който не вярва, лишен от вяра, доверие в себе си; отчаян.<br />същ. обезвереност, обезвереността`, ж.
Синоними: (гл.) отчаян, разочарован, обезнадежден, обезсърчен, разколебан, обезкуражен, малодушен, песимист, (гл.) паднал духом
вж. обезвере`н
Синоними: обезверение, обезсърчение, отчаяние, разколебание, разочарование, обезнадежденост, униние, унилост, малодушие, песимизъм, отпадане, безсилие, немощ, изнемощяване, отпадналост, слабост, омаломощаване обезвереност, обезвереността, обезверености, обезвереностите
обезвериш, мин. св. обезверих, мин. прич. обезвери`л, св. — вж. обезверявам. обезверя, обезверим, обезвериш, обезверите, обезвери, обезверят, обезверих, обезверихме, обезвери, обезверихте, обезвери, обезвериха, обезверях, обезверяхме, обезвереше, обезверяхте, обезвереше, обезверяха, обезверил съм, обезверила съм, обезверило съм, обезверили сме, обезверил си, обезверила си, обезверило си, обезверили сте, обезверил е, обезверила е, обезверило е, обезверили са, бях обезверил, бях обезверила, бях обезверило, бяхме обезверили, беше обезверил, беше обезверила, беше обезверило, бяхте обезверили, беше обезверил, беше обезверила, беше обезве
обезверяваш, несв. и обезверя, св.; Кого. Лишавам от вяра, от доверие.
обезверявам се/обезверя се. — Губя вяра, надежда; отчайвам се.
Синоними: отчайвам, обезнадеждавам, обезсърчавам, обезкуражавам, разочаровам, разколебавам, хвърлям в отчаяние, обезкрилявам, загубвам кураж обезверявам, обезверяваме, обезверяваш, обезверявате, обезверява, обезверяват, обезверявах, обезверявахме, обезверява, обезверявахте, обезверява, обезверяваха, обезверявах, обезверявахме, обезверяваше, обезверявахте, обезверяваше, обезверяваха, обезверявал съм, обезверявала съм, обезверявало съм, обезверявали сме, обезверявал си, обезверявала си, обезверявало си, обезверявали сте, обезверявал е, обезверявала е, обезверявало е, обезверявали са, бях обезверявал, бях обезверявала, бях обезверявало, бяхме обезверявали, беше обезверявал, беше обезверявала
обезводниш, мин. св. обезводних, мин. прич. обезводни`л, св. — вж. обезводнявам. обезводня, обезводним, обезводниш, обезводните, обезводни, обезводнят, обезводних, обезводнихме, обезводни, обезводнихте, обезводни, обезводниха, обезводнях, обезводняхме, обезводнеше, обезводняхте, обезводнеше, обезводняха, обезводнил съм, обезводнила съм, обезводнило съм, обезводнили сме, обезводнил си, обезводнила си, обезводнило си, обезводнили сте, обезводнил е, обезводнила е, обезводнило е, обезводнили са, бях обезводнил, бях обезводнила, бях обезводнило, бяхме обезводнили, беше обезводнил, беше обезводнила, беше обезводнило, бяхте обезводнили, беш
обезводняваш, несв. и обезводня, св.; Какво. Лишавам от вода, правя безводен, пресушавам. Хората обезводняват блатата.
обезводнявам се/обезводня се. — Губя част от процентното съдържание на вода в организма си. Кърмачетата бързо се обезводняват при разстройство. обезводнявам, обезводняваме, обезводняваш, обезводнявате, обезводнява, обезводняват, обезводнявах, обезводнявахме, обезводнява, обезводнявахте, обезводнява, обезводняваха, обезводнявах, обезводнявахме, обезводняваше, обезводнявахте, обезводняваше, обезводняваха, обезводнявал съм, обезводнявала съм, обезводнявало съм, обезводнявали сме, обезводнявал си, обезводнявала си, обезводнявало си, обезводнявали сте, обезводнявал е, обезводнявала е, обезводнявало е, обезводнявали са, бях обезводнявал, бях обезводнявала, бях обезводнявало, бяхме обезводнявали
обезвредиш, мин. св. обезвредих, мин. прич. обезвреди`л, св. — вж. обезвреждам. обезвредя, обезвредим, обезвредиш, обезвредите, обезвреди, обезвредят, обезвредих, обезвредихме, обезвреди, обезвредихте, обезвреди, обезвредиха, обезвредях, обезвредяхме, обезвредеше, обезвредяхте, обезвредеше, обезвредяха, обезвредил съм, обезвредила съм, обезвредило съм, обезвредили сме, обезвредил си, обезвредила си, обезвредило си, обезвредили сте, обезвредил е, обезвредила е, обезвредило е, обезвредили са, бях обезвредил, бях обезвредила, бях обезвредило, бяхме обезвредили, беше обезвредил, беше обезвредила, беше обезвредило, бяхте обезвредили, беш
обезвреждаш, несв. и обезвредя, св.; Кого, какво. Правя безвреден. Обезвреждам противника си. Обезвредих две мини.
Синоними: неутрализирам, парализирам, обезоръжавам обезвреждам, обезвреждаме, обезвреждаш, обезвреждате, обезврежда, обезвреждат, обезвреждах, обезвреждахме, обезврежда, обезвреждахте, обезврежда, обезвреждаха, обезвреждах, обезвреждахме, обезвреждаше, обезвреждахте, обезвреждаше, обезвреждаха, обезвреждал съм, обезвреждала съм, обезвреждало съм, обезвреждали сме, обезвреждал си, обезвреждала си, обезвреждало си, обезвреждали сте, обезвреждал е, обезвреждала е, обезвреждало е, обезвреждали са, бях обезвреждал, бях обезвреждала, бях обезвреждало, бяхме обезвреждали, беше обезвреждал, беше обезвреждала
обезглавиш, мин. св. обезглавих, мин. прич. обезглави`л, св. — вж. обезглавявам. обезглавя, обезглавим, обезглавиш, обезглавите, обезглави, обезглавят, обезглавих, обезглавихме, обезглави, обезглавихте, обезглави, обезглавиха, обезглавях, обезглавяхме, обезглавеше, обезглавяхте, обезглавеше, обезглавяха, обезглавил съм, обезглавила съм, обезглавило съм, обезглавили сме, обезглавил си, обезглавила си, обезглавило си, обезглавили сте, обезглавил е, обезглавила е, обезглавило е, обезглавили са, бях обезглавил, бях обезглавила, бях обезглавило, бяхме обезглавили, беше обезглавил, беше обезглавила, беше обезглавило, бяхте обезглавили, беш
обезглавяваш, несв. и обезглавя, св.
1. Кого. Убивам някого, като отрязвам главата му. Обезглавявам чрез гилотиниране.
2. Прен. Какво. Лишавам от ръководство. Многото арести обезглавяват мафията.
Синоними: убивам, умъртвявам, гилотинирам, оставям без ръководител обезглавявам, обезглавяваме, обезглавяваш, обезглавявате, обезглавява, обезглавяват, обезглавявах, обезглавявахме, обезглавява, обезглавявахте, обезглавява, обезглавяваха, обезглавявах, обезглавявахме, обезглавяваше, обезглавявахте, обезглавяваше, обезглавяваха, обезглавявал съм, обезглавявала съм, обезглавявало съм, обезглавявали сме, обезглавявал си, обезглавявала си, обезглавявало си, обезглавявали сте, обезглавявал е, обезглавявала е, обезглавявало е, обезглавявали са, бях обезглавявал, бях обезглавявала, бях обезглавявало, бяхме обезглавявали
мн. обе`здки, ж. Приучване на кон към езда. обездка, обездката, обездки, обездките
обезземлиш, мин. св. обезземлих, мин. прич. обезземли`л, св. — вж. обезземлявам.
обезземляваш, несв. и обезземля, св.; Кого. Лишавам от земя.
обер- Първа част на сложни думи, която означава старши по длъжност: оберкелнер, оберлейтенант, оберофицер, оберпрокурор.
обезкуражиш, мин. св. обезкуражих, мин. прич. обезкуражи`л, св. — вж. обезкуражавам. обезкуража, обезкуражим, обезкуражиш, обезкуражите, обезкуражи, обезкуражат, обезкуражих, обезкуражихме, обезкуражи, обезкуражихте, обезкуражи, обезкуражиха, обезкуражах, обезкуражахме, обезкуражеше, обезкуражахте, обезкуражеше, обезкуражаха, обезкуражил съм, обезкуражила съм, обезкуражило съм, обезкуражили сме, обезкуражил си, обезкуражила си, обезкуражило си, обезкуражили сте, обезкуражил е, обезкуражила е, обезкуражило е, обезкуражили са, бях обезкуражил, бях обезкуражила, бях обезкуражило, бяхме обезкуражили, беше обезкуражил, беше обезкуражила, б
обезкуражаваш, несв. и обезкуража, св.; Кого. Лишавам от кураж, от увереност; привеждам в състояние на неувереност. Загубите го обезкуражиха.
обезкуражавам се/обезкуража се. — Губя куража си, духа си; обезсърчавам се.
Синоними: обезнадеждавам, обезверявам, обезсърчавам, изплашвам, сплашвам, смущавам, разтревожвам, отчайвам, разочаровам, разколебавам, хвърлям в отчаяние, убивам духом, деморализирам, загубвам кураж, угнетявам, попарвам обезкуражавам, обезкуражаваме, обезкуражаваш, обезкуражавате, обезкуражава, обезкуражават, обезкуражавах, обезкуражавахме, обезкуражава, обезкуражавахте, обезкуражава, обезкуражаваха, обезкуражавах, обезкуражавахме, обезкуражаваше, обезкуражавахте, обезкуражаваше, обезкуражаваха, обезкуражавал съм, обезкуражавала съм, обезкуражавало съм, обезкуражавали сме, обезкуражавал си, обезкуражавала си, обезкуражавало си, обезкуражавали сте, обезкуражавал е, обезкуражавала е, обезкуражавало е, обезкуражавали са, бях обезкуражавал, бях обезкуражавала, бях
обезлесиш, мин. св. обезлесих, мин. прич. обезлеси`л, св. — вж. обезлесявам. обезлеся, обезлесим, обезлесиш, обезлесите, обезлеси, обезлесят, обезлесих, обезлесихме, обезлеси, обезлесихте, обезлеси, обезлесиха, обезлесях, обезлесяхме, обезлесеше, обезлесяхте, обезлесеше, обезлесяха, обезлесил съм, обезлесила съм, обезлесило съм, обезлесили сме, обезлесил си, обезлесила си, обезлесило си, обезлесили сте, обезлесил е, обезлесила е, обезлесило е, обезлесили са, бях обезлесил, бях обезлесила, бях обезлесило, бяхме обезлесили, беше обезлесил, беше обезлесила, беше обезлесило, бяхте обезлесили, беше обезлесил, беше обезлесила, беше обезле
обезлесяваш, несв. и обезлеся, св.; Какво. Лишавам от лесове, от гори. При необмислената сеч се обезлесиха големи пространства в планините. обезлесявам, обезлесяваме, обезлесяваш, обезлесявате, обезлесява, обезлесяват, обезлесявах, обезлесявахме, обезлесява, обезлесявахте, обезлесява, обезлесяваха, обезлесявах, обезлесявахме, обезлесяваше, обезлесявахте, обезлесяваше, обезлесяваха, обезлесявал съм, обезлесявала съм, обезлесявало съм, обезлесявали сме, обезлесявал си, обезлесявала си, обезлесявало си, обезлесявали сте, обезлесявал е, обезлесявала е, обезлесявало е, обезлесявали са, бях обезлесявал, бях обезлесявала, бях обезлесявало, бяхме обезлесявали, беше обезлесявал, беше обезлесявала
обезличиш, мин. св. обезличих, мин. прич. обезличи`л, св. — вж. обезличавам. обезлича, обезличим, обезличиш, обезличите, обезличи, обезличат, обезличих, обезличихме, обезличи, обезличихте, обезличи, обезличиха, обезличах, обезличахме, обезличеше, обезличахте, обезличеше, обезличаха, обезличил съм, обезличила съм, обезличило съм, обезличили сме, обезличил си, обезличила си, обезличило си, обезличили сте, обезличил е, обезличила е, обезличило е, обезличили са, бях обезличил, бях обезличила, бях обезличило, бяхме обезличили, беше обезличил, беше обезличила, беше обезличило, бяхте обезличили, беше обезличил, беше обезличила, беше обезли
обезличаваш, несв. и обезлича, св.; Кого, какво. Правя безличен, лишавам от индивидуални качества.
обезличавам се/обезлича се. — Губя индивидуалността си, положителните си качества.
Синоними: заличавам, изличавам, затривам, изтривам, унищожавам обезличавам, обезличаваме, обезличаваш, обезличавате, обезличава, обезличават, обезличавах, обезличавахме, обезличава, обезличавахте, обезличава, обезличаваха, обезличавах, обезличавахме, обезличаваше, обезличавахте, обезличаваше, обезличаваха, обезличавал съм, обезличавала съм, обезличавало съм, обезличавали сме, обезличавал си, обезличавала си, обезличавало си, обезличавали сте, обезличавал е, обезличавала е, обезличавало е, обезличавали са, бях обезличавал, бях обезличавала, бях обезличавало, бяхме обезличавали, беше обезличавал, беше обезличавала
обезлюдиш, мин. св. обезлюдих, мин. прич. обезлюди`л, св. — вж. обезлюдявам. обезлюдя, обезлюдим, обезлюдиш, обезлюдите, обезлюди, обезлюдят, обезлюдих, обезлюдихме, обезлюди, обезлюдихте, обезлюди, обезлюдиха, обезлюдях, обезлюдяхме, обезлюдеше, обезлюдяхте, обезлюдеше, обезлюдяха, обезлюдил съм, обезлюдила съм, обезлюдило съм, обезлюдили сме, обезлюдил си, обезлюдила си, обезлюдило си, обезлюдили сте, обезлюдил е, обезлюдила е, обезлюдило е, обезлюдили са, бях обезлюдил, бях обезлюдила, бях обезлюдило, бяхме обезлюдили, беше обезлюдил, беше обезлюдила, беше обезлюдило, бяхте обезлюдили, беше обезлюдил, беше обезлюдила, беше обезлю
обезлюдяваш, несв. и обезлюдя, св.; Какво. Правя безлюден, лишавам от население. Миграционните процеси обезлюдиха селата.
обезлюдявам се/обезлюдя се. — Лишавам се от население, ставам безлюден. Селата се обезлюдиха.
Синоними: напущам, изоставям, опустошавам обезлюдявам, обезлюдяваме, обезлюдяваш, обезлюдявате, обезлюдява, обезлюдяват, обезлюдявах, обезлюдявахме, обезлюдява, обезлюдявахте, обезлюдява, обезлюдяваха, обезлюдявах, обезлюдявахме, обезлюдяваше, обезлюдявахте, обезлюдяваше, обезлюдяваха, обезлюдявал съм, обезлюдявала съм, обезлюдявало съм, обезлюдявали сме, обезлюдявал си, обезлюдявала си, обезлюдявало си, обезлюдявали сте, обезлюдявал е, обезлюдявала е, обезлюдявало е, обезлюдявали са, бях обезлюдявал, бях обезлюдявала, бях обезлюдявало, бяхме обезлюдявали, беше обезлюдявал, беше обезлюдявала
обезмаслиш, мин. св. обезмаслих, мин. прич. обезмасли`л, св. — вж. обезмаслявам. обезмасля, обезмаслим, обезмаслиш, обезмаслите, обезмасли, обезмаслят, обезмаслих, обезмаслихме, обезмасли, обезмаслихте, обезмасли, обезмаслиха, обезмаслях, обезмасляхме, обезмаслеше, обезмасляхте, обезмаслеше, обезмасляха, обезмаслил съм, обезмаслила съм, обезмаслило съм, обезмаслили сме, обезмаслил си, обезмаслила си, обезмаслило си, обезмаслили сте, обезмаслил е, обезмаслила е, обезмаслило е, обезмаслили са, бях обезмаслил, бях обезмаслила, бях обезмаслило, бяхме обезмаслили, беше обезмаслил, беше обезмаслила, беше обезмаслило, бяхте обезмаслили, беш
обезмасляваш, несв. и обезмасля, св.; Какво. Лишавам от маслено съдържание, намалявам количеството масло.
прил. обезмаслен, обезмаслена, обезмаслено, мн. обезмаслени. Обезмаслено мляко. обезмаслявам, обезмасляваме, обезмасляваш, обезмаслявате, обезмаслява, обезмасляват, обезмаслявах, обезмаслявахме, обезмаслява, обезмаслявахте, обезмаслява, обезмасляваха, обезмаслявах, обезмаслявахме, обезмасляваше, обезмаслявахте, обезмасляваше, обезмасляваха, обезмаслявал съм, обезмаслявала съм, обезмаслявало съм, обезмаслявали сме, обезмаслявал си, обезмаслявала си, обезмаслявало си, обезмаслявали сте, обезмаслявал е, обезмаслявала е, обезмаслявало е, обезмаслявали са, бях обезмаслявал, бях обезмаслявала, бях обезмаслявало, бяхме обезмаслявали
обезобразиш, мин. св. обезобразих, мин. прич. обезобрази`л, св. — вж. обезобразявам. обезобразя, обезобразим, обезобразиш, обезобразите, обезобрази, обезобразят, обезобразих, обезобразихме, обезобрази, обезобразихте, обезобрази, обезобразиха, обезобразях, обезобразяхме, обезобразеше, обезобразяхте, обезобразеше, обезобразяха, обезобразил съм, обезобразила съм, обезобразило съм, обезобразили сме, обезобразил си, обезобразила си, обезобразило си, обезобразили сте, обезобразил е, обезобразила е, обезобразило е, обезобразили са, бях обезобразил, бях обезобразила, бях обезобразило, бяхме обезобразили, беше обезобразил, беше обезобразила, б
обезобразяваш, несв. и обезобразя, св.; Кого, какво. Лишавам от естествения външен вид; правя уродлив, безобразен. Ударите обезобразиха лицето му.
Синоними: грозя, загрозявам, развалям, обезформявам, осакатявам, разкъсвам, смазвам от бой обезобразявам, обезобразяваме, обезобразяваш, обезобразявате, обезобразява, обезобразяват, обезобразявах, обезобразявахме, обезобразява, обезобразявахте, обезобразява, обезобразяваха, обезобразявах, обезобразявахме, обезобразяваше, обезобразявахте, обезобразяваше, обезобразяваха, обезобразявал съм, обезобразявала съм, обезобразявало съм, обезобразявали сме, обезобразявал си, обезобразявала си, обезобразявало си, обезобразявали сте, обезобразявал е, обезобразявала е, обезобразявало е, обезобразявали са, бях обезобразявал, бях обезобразявала, бях
обезоръжиш, мин. св. обезоръжих, мин. прич. обезоръжи`л, св. — вж. обезоръжавам. обезоръжа, обезоръжим, обезоръжиш, обезоръжите, обезоръжи, обезоръжат, обезоръжих, обезоръжихме, обезоръжи, обезоръжихте, обезоръжи, обезоръжиха, обезоръжах, обезоръжахме, обезоръжеше, обезоръжахте, обезоръжеше, обезоръжаха, обезоръжил съм, обезоръжила съм, обезоръжило съм, обезоръжили сме, обезоръжил си, обезоръжила си, обезоръжило си, обезоръжили сте, обезоръжил е, обезоръжила е, обезоръжило е, обезоръжили са, бях обезоръжил, бях обезоръжила, бях обезоръжило, бяхме обезоръжили, беше обезоръжил, беше обезоръжила, беше обезоръжило, бяхте обезоръжили, беш
обезоръжаваш, несв. и обезоръжа, св.; Кого.
1. Отнемам оръжието на някого. Обезоръжих нападателя.
2. Прен. Лишавам от възможност за действие; неутрализирам или печеля на своя страна. Красотата и` го обезоръжи.
Синоними: отнемам оръжието, обезсилвам, омаломощавам обезоръжавам, обезоръжаваме, обезоръжаваш, обезоръжавате, обезоръжава, обезоръжават, обезоръжавах, обезоръжавахме, обезоръжава, обезоръжавахте, обезоръжава, обезоръжаваха, обезоръжавах, обезоръжавахме, обезоръжаваше, обезоръжавахте, обезоръжаваше, обезоръжаваха, обезоръжавал съм, обезоръжавала съм, обезоръжавало съм, обезоръжавали сме, обезоръжавал си, обезоръжавала си, обезоръжавало си, обезоръжавали сте, обезоръжавал е, обезоръжавала е, обезоръжавало е, обезоръжавали са, бях обезоръжавал, бях обезоръжавала, бях обезоръжавало, бяхме обезоръжавали
обезпечиш, мин. св. обезпечих, мин. прич. обезпечи`л, св. — вж. обезпечавам. обезпеча, обезпечим, обезпечиш, обезпечите, обезпечи, обезпечат, обезпечих, обезпечихме, обезпечи, обезпечихте, обезпечи, обезпечиха, обезпечах, обезпечахме, обезпечеше, обезпечахте, обезпечеше, обезпечаха, обезпечил съм, обезпечила съм, обезпечило съм, обезпечили сме, обезпечил си, обезпечила си, обезпечило си, обезпечили сте, обезпечил е, обезпечила е, обезпечило е, обезпечили са, бях обезпечил, бях обезпечила, бях обезпечило, бяхме обезпечили, беше обезпечил, беше обезпечила, беше обезпечило, бяхте обезпечили, беше обезпечил, беше обезпечила, беше обезпе
обезпечаваш, несв. и обезпеча, св.; какво/кого, с какво.
1. Предоставям достатъчно средства за живот. Обезпечавам материално децата си.
2. Снабдявам с нужното количество. Обезпечавам производството със суровини.
3. Правя реален, възможен, сигурен. Обезпечавам успеха му.
Синоними: осигурявам, гарантирам, запазвам, предпазвам, застраховам, поръчителствувам обезпечавам, обезпечаваме, обезпечаваш, обезпечавате, обезпечава, обезпечават, обезпечавах, обезпечавахме, обезпечава, обезпечавахте, обезпечава, обезпечаваха, обезпечавах, обезпечавахме, обезпечаваше, обезпечавахте, обезпечаваше, обезпечаваха, обезпечавал съм, обезпечавала съм, обезпечавало съм, обезпечавали сме, обезпечавал си, обезпечавала си, обезпечавало си, обезпечавали сте, обезпечавал е, обезпечавала е, обезпечавало е, обезпечавали са, бях обезпечавал, бях обезпечавала, бях обезпечавало, бяхме обезпечавали, беше обезпечавал, беше обезпечавала
Банков термин: всяко поръчителство, гаранция, залог, ипотека или стипулация, което осигурява възможност при непогасяване от страна на длъжника, дължимата сума по вземането да се събере от поръчителя, гаранта, стипуланта или чрез продажба на заложеното или ипотекираното имущество.
Синоними: осигуряване, снабдяване, доставяне, набавяне, даване обезпечаване, обезпечаването, обезпечавания, обезпечаванията
обезпокоиш, мин. св. обезпокоих, мин. прич. обезпокои`л, св. — вж. обезпокоявам. обезпокоя, обезпокоим, обезпокоиш, обезпокоите, обезпокои, обезпокоят, обезпокоих, обезпокоихме, обезпокои, обезпокоихте, обезпокои, обезпокоиха, обезпокоях, обезпокояхме, обезпокоеше, обезпокояхте, обезпокоеше, обезпокояха, обезпокоил съм, обезпокоила съм, обезпокоило съм, обезпокоили сме, обезпокоил си, обезпокоила си, обезпокоило си, обезпокоили сте, обезпокоил е, обезпокоила е, обезпокоило е, обезпокоили са, бях обезпокоил, бях обезпокоила, бях обезпокоило, бяхме обезпокоили, беше обезпокоил, беше обезпокоила, беше обезпокоило, бяхте обезпокоили, беш
обезпокояваш, несв. и обезпокоя, св.; Кого. Нарушавам спокойствието, причинявам вълнение. Съобщението ми го обезпокои.
обезпокоявам се/обезпокоя се. — Обзема ме безпокойство, тревога. Много се обезпокоих, като разбрах, че ще закъснееш.
Синоними: безпокоя, смущавам, дразня, раздразням, тревожа, разтревожвам, отегчавам, притеснявам, досаждам, дотягам, ядосвам, нервирам, стеснявам, мъча, затруднявам, застрашавам, задявам, алармирам, възбуждам, главоболя, вълнувам обезпокоявам, обезпокояваме, обезпокояваш, обезпокоявате, обезпокоява, обезпокояват, обезпокоявах, обезпокоявахме, обезпокоява, обезпокоявахте, обезпокоява, обезпокояваха, обезпокоявах, обезпокоявахме, обезпокояваше, обезпокоявахте, обезпокояваше, обезпокояваха, обезпокоявал съм, обезпокоявала съм, обезпокоявало съм, обезпокоявали сме, обезпокоявал си, обезпокоявала си, обезпокоявало си, обезпокоявали сте, обезпокоявал е, обезпокоявала е, обезпокоявало е, обезпокоявали са, бях обезпокоявал, бях обезпокоявала, бях обезпокоявало, бяхме обезпокоявали
обезсилваш, несв. и обезсиля, св.
1. Кого. Лишавам от сила, правя безсилен. Болестта го обезсили.
2. Какво. Правя невалиден. Новият закон обезсилва предишните нормативни актове.
Синоними: изтощавам, уморявам, изморявам, изнурявам, омаломощавам, анулирам, обявявам за недействителен, обезвредявам, унищожавам, неутрализирам обезсилвам, обезсилваме, обезсилваш, обезсилвате, обезсилва, обезсилват, обезсилвах, обезсилвахме, обезсилва, обезсилвахте, обезсилва, обезсилваха, обезсилвах, обезсилвахме, обезсилваше, обезсилвахте, обезсилваше, обезсилваха, обезсилвал съм, обезсилвала съм, обезсилвало съм, обезсилвали сме, обезсилвал си, обезсилвала си, обезсилвало си, обезсилвали сте, обезсилвал е, обезсилвала е, обезсилвало е, обезсилвали са, бях обезсилвал, бях обезсилвала, бях обезсилвало, бяхме обезсилвали, беше обезсилвал, беше обезсилвала, беше обезсилвало, бяхте обезсилвали, б
обезсилиш, мин. св. обезсилих, мин. прич. обезси`лил, св. — вж. обезсилвам. обезсиля, обезсилим, обезсилиш, обезсилите, обезсили, обезсилят, обезсилих, обезсилихме, обезсили, обезсилихте, обезсили, обезсилиха, обезсилех, обезсилехме, обезсилеше, обезсилехте, обезсилеше, обезсилеха, обезсилил съм, обезсилила съм, обезсилило съм, обезсилили сме, обезсилил си, обезсилила си, обезсилило си, обезсилили сте, обезсилил е, обезсилила е, обезсилило е, обезсилили са, бях обезсилил, бях обезсилила, бях обезсилило, бяхме обезсилили, беше обезсилил, беше обезсилила, беше обезсилило, бяхте обезсилили, беше обезсилил, беше обезсилила, беше обезси
обезсмъртиш, мин. св. обезсмъртих, мин. прич. обезсмърти`л, св. — вж. обезсмъртявам. обезсмъртя, обезсмъртим, обезсмъртиш, обезсмъртите, обезсмърти, обезсмъртят, обезсмъртих, обезсмъртихме, обезсмърти, обезсмъртихте, обезсмърти, обезсмъртиха, обезсмъртях, обезсмъртяхме, обезсмъртеше, обезсмъртяхте, обезсмъртеше, обезсмъртяха, обезсмъртил съм, обезсмъртила съм, обезсмъртило съм, обезсмъртили сме, обезсмъртил си, обезсмъртила си, обезсмъртило си, обезсмъртили сте, обезсмъртил е, обезсмъртила е, обезсмъртило е, обезсмъртили са, бях обезсмъртил, бях обезсмъртила, бях обезсмъртило, бяхме обезсмъртили, беше обезсмъртил, беше обезсмъртила, б
обезсмъртяваш, несв. и обезсмъртя, св.; Кого, какво. Правя безсмъртен, увековечавам. В поезията си обезсмърти техния подвиг.
Синоними: увековечавам, славя, прославям, запазвам навеки обезсмъртявам, обезсмъртяваме, обезсмъртяваш, обезсмъртявате, обезсмъртява, обезсмъртяват, обезсмъртявах, обезсмъртявахме, обезсмъртява, обезсмъртявахте, обезсмъртява, обезсмъртяваха, обезсмъртявах, обезсмъртявахме, обезсмъртяваше, обезсмъртявахте, обезсмъртяваше, обезсмъртяваха, обезсмъртявал съм, обезсмъртявала съм, обезсмъртявало съм, обезсмъртявали сме, обезсмъртявал си, обезсмъртявала си, обезсмъртявало си, обезсмъртявали сте, обезсмъртявал е, обезсмъртявала е, обезсмъртявало е, обезсмъртявали са, бях обезсмъртявал, бях обезсмъртявала, бях
обезсърчиш, мин. св. обезсърчих, мин. прич. обезсърчи`л, св. — вж. обезсърчавам. обезсърча, обезсърчим, обезсърчиш, обезсърчите, обезсърчи, обезсърчат, обезсърчих, обезсърчихме, обезсърчи, обезсърчихте, обезсърчи, обезсърчиха, обезсърчах, обезсърчахме, обезсърчеше, обезсърчахте, обезсърчеше, обезсърчаха, обезсърчил съм, обезсърчила съм, обезсърчило съм, обезсърчили сме, обезсърчил си, обезсърчила си, обезсърчило си, обезсърчили сте, обезсърчил е, обезсърчила е, обезсърчило е, обезсърчили са, бях обезсърчил, бях обезсърчила, бях обезсърчило, бяхме обезсърчили, беше обезсърчил, беше обезсърчила, беше обезсърчило, бяхте обезсърчили, беш
обезсърчаваш, несв. и обезсърча, св.; Кого. Лишавам от смелост, от мъжество, от кураж. Несполуките го обезсърчиха.
обезсърчавам се/обезсърча се. — Губя желанието си за работа, вярата си в успеха; обезкуражавам се.
Синоними: обезкуражавам, обезверявам, загубвам кураж, угнетявам, попарвам, поразявам, смайвам, ужасявам, уплашвам, разтревожвам, потискам, обърквам, разубеждавам обезсърчавам, обезсърчаваме, обезсърчаваш, обезсърчавате, обезсърчава, обезсърчават, обезсърчавах, обезсърчавахме, обезсърчава, обезсърчавахте, обезсърчава, обезсърчаваха, обезсърчавах, обезсърчавахме, обезсърчаваше, обезсърчавахте, обезсърчаваше, обезсърчаваха, обезсърчавал съм, обезсърчавала съм, обезсърчавало съм, обезсърчавали сме, обезсърчавал си, обезсърчавала си, обезсърчавало си, обезсърчавали сте, обезсърчавал е, обезсърчавала е, обезсърчавало е, обезсърчавали са, бях обезсърчавал, бях обезсърчавала, бях обезсърчавало, бяхме обезсърчавали
обезсърчителна, обезсърчително, мн. обезсърчи`телни, прил. Който обезсърчава.
Синоними: обезкуражителен, обезпокоителен, ненадежден, безнадежден, песимистичен, отчайващ, тревожен обезсърчителен, обезсърчителния, обезсърчителният, обезсърчителна, обезсърчителната, обезсърчително, обезсърчителното, обезсърчителни, обезсърчителните
обезумееш, мин. св. обезумях, мин. прич. обезумя`л, св. — вж. обезумявам. обезумея, обезумеем, обезумееш, обезумеете, обезумее, обезумеят, обезумях, обезумяхме, обезумя, обезумяхте, обезумя, обезумяха, обезумеех, обезумеехме, обезумееше, обезумеехте, обезумееше, обезумееха, обезумял съм, обезумяла съм, обезумяло съм, обезумели сме, обезумял си, обезумяла си, обезумяло си, обезумели сте, обезумял е, обезумяла е, обезумяло е, обезумели са, бях обезумял, бях обезумяла, бях обезумяло, бяхме обезумели, беше обезумял, беше обезумяла, беше обезумяло, бяхте обезумели, беше обезумял, беше обезумяла, беше обезумяло, бяха обезумели, ще обезуме
обезумяваш, несв. и обезумея, св. Лишавам се от разсъдък, ставам безумен; побърквам се. Обезумя от ярост.
Синоними: изумявам, оглупявам, загубвам ума си, изхвръква ми ума, изхвръква ми чивията, забравям се, самозабравям се, лудея, лудувам, полудявам, вбесявам се, побеснявам, пощурявам обезумявам, обезумяваме, обезумяваш, обезумявате, обезумява, обезумяват, обезумявах, обезумявахме, обезумява, обезумявахте, обезумява, обезумяваха, обезумявах, обезумявахме, обезумяваше, обезумявахте, обезумяваше, обезумяваха, обезумявал съм, обезумявала съм, обезумявало съм, обезумявали сме, обезумявал си, обезумявала си, обезумявало си, обезумявали сте, обезумявал е, обезумявала е, обезумявало е, обезумявали са, бях обезумявал, бях обезумявала, бях обезумявало, бяхме обезумявали, беше обезумявал, беше обезумявала, беше обезумявало, бяхте обезумявали, б
обзалагам се обзалагаш се, несв. и <em>_обзаложа се, св. Правя облог; хващам се на бас. Обзалагам се, че те ще ги надиграят._
Синоними: басирам се, залагам, държа бас, хващам се на бас обзалагам, обзалагаме, обзалагаш, обзалагате, обзалага, обзалагат, обзалагах, обзалагахме, обзалага, обзалагахте, обзалага, обзалагаха, обзалагах, обзалагахме, обзалагаше, обзалагахте, обзалагаше, обзалагаха, обзалагал съм, обзалагала съм, обзалагало съм, обзалагали сме, обзалагал си, обзалагала си, обзалагало си, обзалагали сте, обзалагал е, обзалагала е, обзалагало е, обзалагали са, бях обзалагал, бях обзалагала, бях обзалагало, бяхме обзалагали, беше обзалагал, беше обзалагала, беше обзалагало, бяхте обзалагали, беше обзалагал, беше обзалагала, беше обза
обезцениш, мин. св. обезцених, мин. прич. обезцени`л, св. — вж. обезценявам. обезценя, обезценим, обезцениш, обезцените, обезцени, обезценят, обезцених, обезценихме, обезцени, обезценихте, обезцени, обезцениха, обезценях, обезценяхме, обезценеше, обезценяхте, обезценеше, обезценяха, обезценил съм, обезценила съм, обезценило съм, обезценили сме, обезценил си, обезценила си, обезценило си, обезценили сте, обезценил е, обезценила е, обезценило е, обезценили са, бях обезценил, бях обезценила, бях обезценило, бяхме обезценили, беше обезценил, беше обезценила, беше обезценило, бяхте обезценили, беше обезценил, беше обезценила, беше обезце
обезценяваш, несв. и обезценя, св.; Какво.
1. Намалявам стойността на нещо, правя малоценно.
2. Прен. Правя нещо да не се цени. Инфлацията обезценява парите. Конфликтите обезценяват отношенията между хората.
обезценявам се/обезценя се. — Губя стойността си, ценността си.
Синоними: недооценявам, подценявам, омаловажавам обезценявам, обезценяваме, обезценяваш, обезценявате, обезценява, обезценяват, обезценявах, обезценявахме, обезценява, обезценявахте, обезценява, обезценяваха, обезценявах, обезценявахме, обезценяваше, обезценявахте, обезценяваше, обезценяваха, обезценявал съм, обезценявала съм, обезценявало съм, обезценявали сме, обезценявал си, обезценявала си, обезценявало си, обезценявали сте, обезценявал е, обезценявала е, обезценявало е, обезценявали са, бях обезценявал, бях обезценявала, бях обезценявало, бяхме обезценявали, беше обезценявал, беше обезценявала
обезчестиш, мин. св. обезчестих, мин. прич. обезчести`л, св. — вж. обезчестявам. обезчестя, обезчестим, обезчестиш, обезчестите, обезчести, обезчестят, обезчестих, обезчестихме, обезчести, обезчестихте, обезчести, обезчестиха, обезчестях, обезчестяхме, обезчестеше, обезчестяхте, обезчестеше, обезчестяха, обезчестил съм, обезчестила съм, обезчестило съм, обезчестили сме, обезчестил си, обезчестила си, обезчестило си, обезчестили сте, обезчестил е, обезчестила е, обезчестило е, обезчестили са, бях обезчестил, бях обезчестила, бях обезчестило, бяхме обезчестили, беше обезчестил, беше обезчестила, беше обезчестило, бяхте обезчестили, беш
обезчестяваш, несв. и обезчестя, св.; Кого, какво.
1. Накърнявам честта, достойнството на някого; опозорявам. С постъпката си обезчести името на целия род.
2. Отнемам девствеността; озлочестявам, опозорявам. Обезчести момичето.
Синоними: изнасилвам, отнемам девствеността, озлочестявам, осквернявам, скверня, опетнявам, омърсявам, оцапвам, разрушавам, унищожавам, разорявам, съсипвам, погубвам, прелъстявам обезчестявам, обезчестяваме, обезчестяваш, обезчестявате, обезчестява, обезчестяват, обезчестявах, обезчестявахме, обезчестява, обезчестявахте, обезчестява, обезчестяваха, обезчестявах, обезчестявахме, обезчестяваше, обезчестявахте, обезчестяваше, обезчестяваха, обезчестявал съм, обезчестявала съм, обезчестявало съм, обезчестявали сме, обезчестявал си, обезчестявала си, обезчестявало си, обезчестявали сте, обезчестявал е, обезчестявала е, обезчестявало е, обезчестявали са, бях обезчестявал, бях обезчестявала, бях обезчестявало, бяхме обезчестявали
мн. обезщете`ния, ср. Нещо, което се дава за причинени щети, вреди или загуби. Парично обезщетение.
Синоними: възнаграждение, обезвреждане, поправка, репариране, компенсация, удовлетворение, възмездие, заплата, доход, хонорар, заплащане, отплащане обезщетение, обезщетението, обезщетения, обезщетенията
обезщетиш, мин. св. обезщетих, мин. прич. обезщети`л, св. — вж. обезщетявам. обезщетя, обезщетим, обезщетиш, обезщетите, обезщети, обезщетят, обезщетих, обезщетихме, обезщети, обезщетихте, обезщети, обезщетиха, обезщетях, обезщетяхме, обезщетеше, обезщетяхте, обезщетеше, обезщетяха, обезщетил съм, обезщетила съм, обезщетило съм, обезщетили сме, обезщетил си, обезщетила си, обезщетило си, обезщетили сте, обезщетил е, обезщетила е, обезщетило е, обезщетили са, бях обезщетил, бях обезщетила, бях обезщетило, бяхме обезщетили, беше обезщетил, беше обезщетила, беше обезщетило, бяхте обезщетили, беше обезщетил, беше обезщетила, беше обезще
обезщетяваш, несв. и обезщетя, св.; Кого. Давам обезщетение.
Синоними: възнаграждавам, възмездявам, обезвреждам, поправям, репарирам, плащам на, компенсирам обезщетявам, обезщетяваме, обезщетяваш, обезщетявате, обезщетява, обезщетяват, обезщетявах, обезщетявахме, обезщетява, обезщетявахте, обезщетява, обезщетяваха, обезщетявах, обезщетявахме, обезщетяваше, обезщетявахте, обезщетяваше, обезщетяваха, обезщетявал съм, обезщетявала съм, обезщетявало съм, обезщетявали сме, обезщетявал си, обезщетявала си, обезщетявало си, обезщетявали сте, обезщетявал е, обезщетявала е, обезщетявало е, обезщетявали са, бях обезщетявал, бях обезщетявала, бях обезщетявало, бяхме обезщетявали, беше обезщетявал, беше обезщетявала
мн. обекти, (два) обекта, м.
1. Предмет, явление, факт, към който е насочена някаква дейност. Обект на изследване.
2. Предприятие, учреждение, сграда, място, където се извършва дейност. На обекта докараха строителен материал. Военен обект.
3. Спец. В граматиката — предметът, който е засегнат от глаголното действие; допълнение.
4. Спец. Във философията — външният свят, който съществува независимо от съзнанието ни.
Синоними: предмет, нещо, цел, единица, същество обект, обекта, обектът, обекти, обектите, обекта
мн. обективи, (два) обектива, м.
1. Част от оптически уред, която представлява система от лещи.
2. Прен. Център на внимание. В обектива попаднаха някои неуредици от последната година.
Синоними: леща, око, отвор, оптично стъкло, лупа обектив, обектива, обективът, обективи, обективите, обектива
обективна, обективно, мн. обективни, прил.<br />1. Който съществува независимо от съзнанието ни. <em>Обективен свят.</em><br />2. Безпристрастен, справедлив. <em>Обективна критика.</em><br />същ. обективност, обективността`, ж.
Синоними: незаинтересован, индиферентен, безпристрастен, неутрален, безучастен, спокоен, реален, действителен, правдив, справедлив, хладен, материален, веществен, предметен, физически, конкретен, осезаем обективен, обективния, обективният, обективна, обективната, обективно, обективното, обективни, обективните
В идеалистическата философия превръщане на личните усещания в самостоятелни същности.
Синоними: въплъщение, външен израз, реализация, материализация обективизация, обективизацията, обективизации, обективизациите
фил. Концепция, според която научното познание трябва да се ограничи в рамките на обективното представяне на предмета на изследването, без да стига до критични оценки и партийни изводи.литер. Направление в амер. поезия от средата на XX в. , което се основава върху прецизното изображение на живота и разговорната реч. обективизъм, обективизма, обективизмът, обективизми, обективизмите, обективизъма
вж. обекти`вен
Синоними: незаинтересованост, безпристрастие, справедливост, неутралност, безучастие, реалистичност обективност, обективността, обективности, обективностите
обелваш, несв. и обеля, св.; Какво.
1. Махам цялостно кората или обвивката на нещо. Обели ябълката.
2. Одирам, ожулвам. Детето падна и обели коленете си.
* Дума/зъб не обелвам. — Нищо не казвам, не продумвам; мълча.
Синоними: одирам, охлузвам, ожулвам, изтърквам, излющвам, олющвам, оголвам, беля, лющя, чушкам обелвам, обелваме, обелваш, обелвате, обелва, обелват, обелвах, обелвахме, обелва, обелвахте, обелва, обелваха, обелвах, обелвахме, обелваше, обелвахте, обелваше, обелваха, обелвал съм, обелвала съм, обелвало съм, обелвали сме, обелвал си, обелвала си, обелвало си, обелвали сте, обелвал е, обелвала е, обелвало е, обелвали са, бях обелвал, бях обелвала, бях обелвало, бяхме обелвали, беше обелвал, беше обелвала, беше обелвало, бяхте обелвали, беше обелвал, беше обелвала, беше обелвало, бяха обелвали, ще обелвам, ще обелваме, ще обелваш, ще обелвате, ще обелва, ще обелва
мн. обелиски, (два) обелиска, м.
1. Паметник във формата на пирамида.
2. Спец. Древноегипетски четиристенен каменен стълб с пирамидален връх и с надписи. обелиск, обелиска, обелискът, обелиски, обелиските, обелиска
обелиш, мин. св. обелих, мин. прич. обе`лил, св. — вж. обелвам. обеля, обелим, обелиш, обелите, обели, обелят, обелих, обелихме, обели, обелихте, обели, обелиха, обелех, обелехме, обелеше, обелехте, обелеше, обелеха, обелил съм, обелила съм, обелило съм, обелили сме, обелил си, обелила си, обелило си, обелили сте, обелил е, обелила е, обелило е, обелили са, бях обелил, бях обелила, бях обелило, бяхме обелили, беше обелил, беше обелила, беше обелило, бяхте обелили, беше обелил, беше обелила, беше обелило, бяха обелили, ще обеля, ще обелим, ще обелиш, ще обелите, ще обели, ще обелят, ще съм обелил, ще съм обелила, ще съм обелило, ще сме обе
мн. обеми, (два) обема, м.
1. Само ед. Размер на пространството, заградено от едно тяло. Обем на куб.
2. Прен. Само ед. Размер, количество. Обем познания.
3. Вместимост, доза, определено количество. Смесват се два обема вода с един обем наситен разтвор.
Синоними: съдържание, вместимост, кубатура, количество, обхват, размер, големина, обемност, обхватност, величина, обширност, мярка, маса обем, обема, обемът, обеми, обемите, обема
обемеш, мин. св. обех, мин. прич. обе`л, св. — вж. обемам. обема, обемем, обемеш, обемете, обеме, обемат, обех, обехме, обе, обехте, обе, обеха, обемех, обемехме, обемеше, обемехте, обемеше, обемеха, обел съм, обела съм, обело съм, обели сме, обел си, обела си, обело си, обели сте, обел е, обела е, обело е, обели са, бях обел, бях обела, бях обело, бяхме обели, беше обел, беше обела, беше обело, бяхте обели, беше обел, беше обела, беше обело, бяха обели, ще обема, ще обемем, ще обемеш, ще обемете, ще обеме, ще обемат, ще съм обел, ще съм обела, ще съм обело, ще сме обели, ще си обел, ще си обела, ще си обело, ще сте обели, ще е обел, ще е обела,
обемаш, несв. и обема, св. Обхващам вътре в себе си; съдържам, състоя се, побирам, обхващам.
Синоними: обхващам, включвам, състоя се от, съдържам обемам, обемаме, обемаш, обемате, обема, обемат, обемах, обемахме, обема, обемахте, обема, обемаха, обемах, обемахме, обемаше, обемахте, обемаше, обемаха, обемал съм, обемала съм, обемало съм, обемали сме, обемал си, обемала си, обемало си, обемали сте, обемал е, обемала е, обемало е, обемали са, бях обемал, бях обемала, бях обемало, бяхме обемали, беше обемал, беше обемала, беше обемало, бяхте обемали, беше обемал, беше обемала, беше обемало, бяха обемали, ще обемам, ще обемаме, ще обемаш, ще обемате, ще обема, ще обемат, ще съм обемал, ще съм обемала, ще съм обемало, ще см
обемна, обемно, мн. обемни, прил. Който се отнася до обем, който има обем. <em>Обемно изображение.</em><br />същ. обемност, обемността`, ж. обемен, обемния, обемният, обемна, обемната, обемно, обемното, обемни, обемните
обемиста, обемисто, мн. обеми`сти, прил. Който има голям обем, заема значителна част от пространството; голям, обширен, просторен. Обемиста чанта. Обемисто изследване.
Синоними: голям, дебел, грамаден, обширен, просторен, пространен, огромен, едър, висок, широк, масивен, тежък, тромав, с голяма вместимост обемист, обемистия, обемистият, обемиста, обемистата, обемисто, обемистото, обемисти, обемистите
вж. обе`мен
Синоними: обем, обхват, обхватност, размер обемност, обемността, обемности, обемностите
обереш, мин.св. обрах, мин. прич. обра`л, св. — вж. обирам. обера, оберем, обереш, оберете, обере, оберат, обрах, обрахме, обра, обрахте, обра, обраха, оберях, оберяхме, обереше, оберяхте, обереше, оберяха, обрал съм, обрала съм, обрало съм, обрали сме, обрал си, обрала си, обрало си, обрали сте, обрал е, обрала е, обрало е, обрали са, бях обрал, бях обрала, бях обрало, бяхме обрали, беше обрал, беше обрала, беше обрало, бяхте обрали, беше обрал, беше обрала, беше обрало, бяха обрали, ще обера, ще оберем, ще обереш, ще оберете, ще обере, ще оберат, ще съм обрал, ще съм обрала, ще съм обрало, ще сме обрали, ще си обрал, ще си обрала, ще си о
мн. о`беркелнери, м. Главен келнер. оберкелнер, оберкелнера, оберкелнерът, оберкелнери, оберкелнерите, оберкелнера
мн. обертонове, (два) обертона, м. Звук, който придружава основния тон при трептенето на отделните части на звучащо тяло и определя тембъра. обертон, обертона, обертонът, обертонове, обертоновете, обертона
мн. обертонове, (два) обертона, м. Звук, който придружава основния тон при трептенето на отделните части на звучащо тяло и определя тембъра. обертон, обертона, обертонът, обертони, обертоните, обертона
обесваш, несв. и обеся, св.; Кого. Причинявам смърт чрез бесене. Обесиха го на ореха.
* Обесвам се на шията (на някого). — Натрапвам се.
* Обесвам нос. — Изпадам в отчаяние. обесвам, обесваме, обесваш, обесвате, обесва, обесват, обесвах, обесвахме, обесва, обесвахте, обесва, обесваха, обесвах, обесвахме, обесваше, обесвахте, обесваше, обесваха, обесвал съм, обесвала съм, обесвало съм, обесвали сме, обесвал си, обесвала си, обесвало си, обесвали сте, обесвал е, обесвала е, обесвало е, обесвали са, бях обесвал, бях обесвала, бях обесвало, бяхме обесвали, беше обесвал, беше обесвала, беше обесвало, бяхте обесвали, беше обесвал, беше обесвала, беше обесвало, бяха обесвали, ще обесвам, ще обесваме, ще обесваш, ще обесвате, ще обесва, ще обесва
мн. обе`сници, м. Разг. Пакостник, немирник.
Синоними: негодник, нехранимайко, безделник, пройдоха, поразник обесник, обесника, обесникът, обесници, обесниците, обесници, обеснико
мн. обе`сници, ж. Жена обесник. обесница, обесницата, обесници, обесниците
обесиш, мин. св. обесих, мин. прич. обе`сил, св. — вж. обесвам. обеся, обесим, обесиш, обесите, обеси, обесят, обесих, обесихме, обеси, обесихте, обеси, обесиха, обесех, обесехме, обесеше, обесехте, обесеше, обесеха, обесил съм, обесила съм, обесило съм, обесили сме, обесил си, обесила си, обесило си, обесили сте, обесил е, обесила е, обесило е, обесили са, бях обесил, бях обесила, бях обесило, бяхме обесили, беше обесил, беше обесила, беше обесило, бяхте обесили, беше обесил, беше обесила, беше обесило, бяха обесили, ще обеся, ще обесим, ще обесиш, ще обесите, ще обеси, ще обесят, ще съм обесил, ще съм обесила, ще съм обесило, ще сме обе
мн. обети, (два) обета, м. Тържествено обещание, клетва. Обет за вярност.
Синоними: обещание, задължение, дадена дума, оброк, обричане, клетва, гаранция, вричане, заричане обет, обета, обетът, обети, обетите, обета
обетована, обетовано, мн. обето`вани, прил. Обещан, желан.
* Обетована земя. — Място на изобилие и щастие, към което се стремим. обетован, обетования, обетованият, обетована, обетованата, обетовано, обетованото, обетовани, обетованите
мн. обеци`, ж. Накит, който се поставя на ушите, като обикновено се промушва през пробита в тях дупка. Златни обеци. Обеци с клипс.
* Обеца на ухото. — Поука от преживяна неприятност или грешка.
Дублетна форма: обица обеца, обецата, обеци, обеците
обещаваш, несв. и обещая, св.
1. Какво, На кого. Задължавам се да извърша нещо. Обещах да се върна навреме.
2. Прен. Какво. Проявявам признаци за нещо, внушавам надежда за нещо. Денят обещава да бъде топъл.
Синоними: давам обещание, давам дума, давам обет, заклевам се, поемам задължение, задължавам се, обвързвам се, вричам се, заричам се, обричам се, уверявам, определям, посвещавам, поемам отговорност, гарантирам обещавам, обещаваме, обещаваш, обещавате, обещава, обещават, обещавах, обещавахме, обещава, обещавахте, обещава, обещаваха, обещавах, обещавахме, обещаваше, обещавахте, обещаваше, обещаваха, обещавал съм, обещавала съм, обещавало съм, обещавали сме, обещавал си, обещавала си, обещавало си, обещавали сте, обещавал е, обещавала е, обещавало е, обещавали са, бях обещавал, бях обещавала, бях обещавало, бяхме обещавали, беше обещавал, беше обещавала, беше обещавало, бяхте обещавали, беше обещавал, беше обещавала, беше обещавало, бяха обещавали, ще обещавам, ще обещав
мн. обеща`ния, ср. Доброволно задължение, обричане да се извърши нещо. Ще изпълня обещанието си.
Синоними: задължение, дадена дума, оброк, обричане, клетва, обет, гаранция, вричане, заричане обещание, обещанието, обещания, обещанията
обещаеш, мин. св. обещах, мин. прич. обещал, св. — вж. обещавам. обещая, обещаем, обещаеш, обещаете, обещае, обещаят, обещах, обещахме, обеща, обещахте, обеща, обещаха, обещаех, обещаехме, обещаеше, обещаехте, обещаеше, обещаеха, обещал съм, обещала съм, обещало съм, обещали сме, обещал си, обещала си, обещало си, обещали сте, обещал е, обещала е, обещало е, обещали са, бях обещал, бях обещала, бях обещало, бяхме обещали, беше обещал, беше обещала, беше обещало, бяхте обещали, беше обещал, беше обещала, беше обещало, бяха обещали, ще обещая, ще обещаем, ще обещаеш, ще обещаете, ще обещае, ще обещаят, ще съм обещал, ще съм обещала, ще съ
обиграя се обиграеш се, мин. св. обиграх се, мин. прич. обиграл се, св. — вж. обигравам се. обиграя, обиграем, обиграеш, обиграете, обиграе, обиграят, обиграх, обиграхме, обигра, обиграхте, обигра, обиграха, обиграех, обиграехме, обиграеше, обиграехте, обиграеше, обиграеха, обиграл съм, обиграла съм, обиграло съм, обиграли сме, обиграл си, обиграла си, обиграло си, обиграли сте, обиграл е, обиграла е, обиграло е, обиграли са, бях обиграл, бях обиграла, бях обиграло, бяхме обиграли, беше обиграл, беше обиграла, беше обиграло, бяхте обиграли, беше обиграл, беше обиграла, беше обиграло, бяха обиграли, ще обиграя, ще обиграем, ще обиграеш, ще обиграете, ще оби
обжалваш, несв. и обжаля, св.; Какво. Изисквам от по-висша съдебна инстанция преглед на дело, ревизиране на присъда. Ще обжалвам присъдата пред Върховния съд. обжалвам, обжалваме, обжалваш, обжалвате, обжалва, обжалват, обжалвах, обжалвахме, обжалва, обжалвахте, обжалва, обжалваха, обжалвах, обжалвахме, обжалваше, обжалвахте, обжалваше, обжалваха, обжалвал съм, обжалвала съм, обжалвало съм, обжалвали сме, обжалвал си, обжалвала си, обжалвало си, обжалвали сте, обжалвал е, обжалвала е, обжалвало е, обжалвали са, бях обжалвал, бях обжалвала, бях обжалвало, бяхме обжалвали, беше обжалвал, беше обжалвала, беше обжалвало, бяхте обжалвали, беше обжалвал, беше обжалвала, беше обжалвало, бяха обжалвали, ще обжалвам, ще обжалв
обжалиш, мин. св. обжалих, мин. прич. обжа`лил, св. — вж. обжалвам. обжаля, обжалим, обжалиш, обжалите, обжали, обжалят, обжалих, обжалихме, обжали, обжалихте, обжали, обжалиха, обжалех, обжалехме, обжалеше, обжалехте, обжалеше, обжалеха, обжалил съм, обжалила съм, обжалило съм, обжалили сме, обжалил си, обжалила си, обжалило си, обжалили сте, обжалил е, обжалила е, обжалило е, обжалили са, бях обжалил, бях обжалила, бях обжалило, бяхме обжалили, беше обжалил, беше обжалила, беше обжалило, бяхте обжалили, беше обжалил, беше обжалила, беше обжалило, бяха обжалили, ще обжаля, ще обжалим, ще обжалиш, ще обжалите, ще обжали, ще обжалят, ще
обзаведеш, мин. св. обзаведох, мин. прич. обзаве`л, св. — вж. обзавеждам. обзаведа, обзаведем, обзаведеш, обзаведете, обзаведе, обзаведат, обзаведох, обзаведохме, обзаведе, обзаведохте, обзаведе, обзаведоха, обзаведях, обзаведяхме, обзаведеше, обзаведяхте, обзаведеше, обзаведяха, обзавел съм, обзавела съм, обзавело съм, обзавели сме, обзавел си, обзавела си, обзавело си, обзавели сте, обзавел е, обзавела е, обзавело е, обзавели са, бях обзавел, бях обзавела, бях обзавело, бяхме обзавели, беше обзавел, беше обзавела, беше обзавело, бяхте обзавели, беше обзавел, беше обзавела, беше обзавело, бяха обзавели, ще обзаведа, ще обзаведем, ще о
обзавеждаш, несв. и обзаведа, св.; Какво. Снабдявам с необходимите за живеене и работа неща; мебелирам. Обзавеждам новия си апартамент с модерни мебели.
обзавеждам се/обзаведа се. 1. — Снабдявам жилището си с мебели и други необходими вещи.
2. Разг. Ирон. Подсигурявам се, обграждам се. Обзавел се е с две секретарки.
Синоними: снабдявам, нареждам, подреждам, настанявам, натъкмявам, организирам, ръководя, администрирам, оборудвам, снаряжавам, мобилизирам, екипирам, доставям, съоръжавам, уреждам обзавеждам, обзавеждаме, обзавеждаш, обзавеждате, обзавежда, обзавеждат, обзавеждах, обзавеждахме, обзавежда, обзавеждахте, обзавежда, обзавеждаха, обзавеждах, обзавеждахме, обзавеждаше, обзавеждахте, обзавеждаше, обзавеждаха, обзавеждал съм, обзавеждала съм, обзавеждало съм, обзавеждали сме, обзавеждал си, обзавеждала си, обзавеждало си, обзавеждали сте, обзавеждал е, обзавеждала е, обзавеждало е, обзавеждали са, бях обзавеждал, бях обзавеждала, бях обзавеждало, бяхме обзавеждали, беше обзавеждал, беше обзавеждала, беше обзавеждало, бяхте обзавеждали, б
мн. обзаве`ждания, ср. Вещите, необходими за живот и работа; мебелировка. Съвременно обзавеждане.
Синоними: подреждане, нареждане, настаняване, снабдяване, набавяне, доставяне, екипиране, съоръжаване обзавеждане, обзавеждането, обзавеждания, обзавежданията
обземеш, мин. св. обзех, мин. прич. обзе`л, св. — вж. обземам. обзема, обземем, обземеш, обземете, обземе, обземат, обзех, обзехме, обзе, обзехте, обзе, обзеха, обземех, обземехме, обземеше, обземехте, обземеше, обземеха, обзел съм, обзела съм, обзело съм, обзели сме, обзел си, обзела си, обзело си, обзели сте, обзел е, обзела е, обзело е, обзели са, бях обзел, бях обзела, бях обзело, бяхме обзели, беше обзел, беше обзела, беше обзело, бяхте обзели, беше обзел, беше обзела, беше обзело, бяха обзели, ще обзема, ще обземем, ще обземеш, ще обземете, ще обземе, ще обземат, ще съм обзел, ще съм обзела, ще съм обзело, ще сме обзели, ще си обзел,
обземаш, несв. и обзема, св.; Кого, какво.
1. Обхващам от всички страни. Огънят обзе високите борове.
2. Прен. Завладявам, обхващам. Обзе го ужас.
Синоними: обхващам, овладявам, завладявам, обладавам, обгръщам, завземам, идвам внезапно, връхлитам обземам, обземаме, обземаш, обземате, обзема, обземат, обземах, обземахме, обзема, обземахте, обзема, обземаха, обземах, обземахме, обземаше, обземахте, обземаше, обземаха, обземал съм, обземала съм, обземало съм, обземали сме, обземал си, обземала си, обземало си, обземали сте, обземал е, обземала е, обземало е, обземали са, бях обземал, бях обземала, бях обземало, бяхме обземали, беше обземал, беше обземала, беше обземало, бяхте обземали, беше обземал, беше обземала, беше обземало, бяха обземали, ще обземам, ще обземаме, ще обземаш, ще обземате, ще обзема, ще обзема
обигравам се обиграваш се, несв. и <em>_обиграя се, св. Свиквам да работя с нещо, привиквам с нещо или с някого; придобивам опитност. Той се обигра в политиката._
Синоними: придобивам опит, добивам практика, ставам сръчен обигравам, обиграваме, обиграваш, обигравате, обиграва, обиграват, обигравах, обигравахме, обиграва, обигравахте, обиграва, обиграваха, обигравах, обигравахме, обиграваше, обигравахте, обиграваше, обиграваха, обигравал съм, обигравала съм, обигравало съм, обигравали сме, обигравал си, обигравала си, обигравало си, обигравали сте, обигравал е, обигравала е, обигравало е, обигравали са, бях обигравал, бях обигравала, бях обигравало, бяхме обигравали, беше обигравал, беше обигравала, беше обигравало, бяхте обигравали, беше обигравал, беше обигравала, беше обиг
мн. обзори, (два) обзора, м.
1. Преглед на обединени от обща тема явления. Политически обзор.
2. Възможност за обхващане с поглед на някакво пространство. Наблюдателната кула трябва да е на високо място, за да има добър обзор.
Синоними: хоризонт, кръгозор, поглед, преглед, обозрение обзор, обзора, обзорът, обзори, обзорите, обзора
обиграна, обиграно, мн. обиграни, прил. Свикнал добре да борави с нещо, опитен в някоя дейност.<br />същ. обиграност, обиграността`, ж.
Синоними: хитър, ловък, опитен, вещ, изпечен, отракан, стар вълк, отворен, окумуш обигран, обиграния, обиграният, обиграна, обиграната, обиграно, обиграното, обиграни, обиграните
вж. обигра`н обиграност, обиграността, обиграности, обиграностите
мн. оби`ди, ж.
1. Несправедливо оскърбление, засягане на честолюбието, огорчение. Понасям обиди.
2. Чувството, което предизвиква такова оскърбление. Лицето му пламна от обида.
Синоними: докачение, оскърбление, горчивина, нападка, инсинуация, хокане, ругатня, жигосване, срам, позор, голямо огорчение, мъка, засегнатост, клевета, петно, злостна забележка, обидна забележка, обидно поведение, афронт, огорчение, унижение, унижаване, огорчаване, покруса, дързост, нахалство, подигравка, присмех, пренебрежение обида, обидата, обиди, обидите
обидена, обидено, мн. обидени, прил.<br />1. Който е засегнат от обида. <em>Тя ми е обидена, защото я нарекох глупачка.</em><br />2. Който изразява чувство на обида. <em>Има обиден вид.</em> <br /><br />----<br /><br />обидна, обидно, мн. обидни, прил. Който причинява или съдържа обида; оскърбителен. Обиден тон. Обидни думи.
Синоними: оскърбен, докачен, засегнат, огорчен, наскърбен, нагрубен, жигосан, засрамен, сконфузен, посрамен, сърдит, наскърбителен, арогантен, дързък, нахален, оскърбителен, докачителен, язвителен, предизвикателен, недостоен, непочтен, възмутен, негодуващ, скръбен, онеправдан, несправедлив, неудобен, неприятен, ругателен, клеветнически, пренебрежителен, презрителен, отрицателен, намусен, раздразнен обиден, обидния, обидният, обидна, обидната, обидно, обидното, обидни, обидните
обидчива, обидчиво, мн. обидчи`ви, прил. Който лесно се обижда.
Синоними: докачлив, много чувствителен, раздразнителен, презрителен, надменен, сприхав обидчив, обидчивия, обидчивият, обидчива, обидчивата, обидчиво, обидчивото, обидчиви, обидчивите
обидиш, мин. св. обидих, мин. прич. обидил, св. — вж. обиждам. обидя, обидим, обидиш, обидите, обиди, обидят, обидих, обидихме, обиди, обидихте, обиди, обидиха, обидех, обидехме, обидеше, обидехте, обидеше, обидеха, обидил съм, обидила съм, обидило съм, обидили сме, обидил си, обидила си, обидило си, обидили сте, обидил е, обидила е, обидило е, обидили са, бях обидил, бях обидила, бях обидило, бяхме обидили, беше обидил, беше обидила, беше обидило, бяхте обидили, беше обидил, беше обидила, беше обидило, бяха обидили, ще обидя, ще обидим, ще обидиш, ще обидите, ще обиди, ще обидят, ще съм обидил, ще съм обидила, ще съм обидило, ще сме оби
облещя се облещиш се, мин. св. облещих се, мин. прич. облещил се — вж. облещвам се. облещя, облещим, облещиш, облещите, облещи, облещят, облещих, облещихме, облещи, облещихте, облещи, облещиха, облещех, облещехме, облещеше, облещехте, облещеше, облещеха, облещил съм, облещила съм, облещило съм, облещили сме, облещил си, облещила си, облещило си, облещили сте, облещил е, облещила е, облещило е, облещили са, бях облещил, бях облещила, бях облещило, бяхме облещили, беше облещил, беше облещила, беше облещило, бяхте облещили, беше облещил, беше облещила, беше облещило, бяха облещили, ще облещя, ще облещим, ще облещиш, ще облещите, ще облещи, ще облещят, ще
обиждаш, несв. и обидя, св.; Кого. Нанасям обида, оскърбявам.
обиждам се/обидя се. — Чувствам се обиден.
Синоними: оскърбявам, наскърбявам, нанасям обида, нападам, хокам, нахоквам, изхоквам, засягам, уязвявам, жигосвам, огорчавам, докачвам, нагрубявам, срамя, засрамвам, позоря, смъмрям, конфузя, сконфузвам, ругая, наругавам, клеветя, наклеветявам, хвърлям кал, унижавам, смачквам фасона, правя напук, дразня, ядосвам, злословя, хуля, бичувам обиждам, обиждаме, обиждаш, обиждате, обижда, обиждат, обиждах, обиждахме, обижда, обиждахте, обижда, обиждаха, обиждах, обиждахме, обиждаше, обиждахте, обиждаше, обиждаха, обиждал съм, обиждала съм, обиждало съм, обиждали сме, обиждал си, обиждала си, обиждало си, обиждали сте, обиждал е, обиждала е, обиждало е, обиждали са, бях обиждал, бях обиждала, бях обиждало, бяхме обиждали, беше обиждал, беше обиждала, беше обиждало, бяхте обиждали, беше обиждал, беше обиждала, беше обиждало, бяха обиждали, ще обиждам, ще обиждаме, ще обиждаш, ще обиждате, ще обижда, ще обижда
обикаляш, несв. и обиколя, св.
1. Какво/кого; около какво/кого. Движа се, минавам около нещо. Обикалям около езерцето. Обикалям къщата.
2. Кого, какво. Посещавам различни места. Обиколих приятелите си.
3. Прен. Разг. Кого. Постоянно стоя при някого, грижа се за него. По цял ден обикалям болния. Защо пак обикаляш директора?
4. Какво. Разположен съм около нещо. Оградата обикаляше двора му от всички страни.
5. Минавам по по-дълъг път, а не направо. Имах достатъчно време, затова обиколих през другия квартал.
Синоними: заобикалям, лъкатуша, криволича, заграждам, обвивам, опасвам, въртя се, вия се, кръжа, окръжавам, наминавам, спохождам, обхождам, посещавам, навестявам, визитирам, навъртам се, пътувам, странствувам, кръстосвам, бродя, миткам, снова, бутам се, лавирам, отбягвам, извъртам, обкръжавам, ограждам, пропътувам, прекосявам, изминавам, ходя нагоре-надолу, преброждам, разхождам се обикалям, обикаляме, обикаляш, обикаляте, обикаля, обикалят, обикалях, обикаляхме, обикаля, обикаляхте, обикаля, обикаляха, обикалях, обикаляхме, обикаляше, обикаляхте, обикаляше, обикаляха, обикалял съм, обикаляла съм, обикаляло съм, обикаляли сме, обикалял си, обикаляла си, обикаляло си, обикаляли сте, обикалял е, обикаляла е, обикаляло е, обикаляли са, бях обикалял, бях обикаляла, бях обикаляло, бяхме обикаляли, беше обикалял, беше обикаляла, беше обикаляло, бяхте обикаляли, беше обикалял, беше обикаляла, беше обикаляло, бяха обикаляли, ще обикалям, ще обикал
обикваш, несв. и обикна, св.; Кого, какво. Започвам да обичам, изпълвам се с обич. Обикнах този град.
Синоними: влюбвам се, харесвам, привързвам се, заобиквам, залюбвам, увличам се, пристрастявам се, възлюбвам, хвърлям мерак, присламчвам се, лепвам се обиквам, обикваме, обикваш, обиквате, обиква, обикват, обиквах, обиквахме, обиква, обиквахте, обиква, обикваха, обиквах, обиквахме, обикваше, обиквахте, обикваше, обикваха, обиквал съм, обиквала съм, обиквало съм, обиквали сме, обиквал си, обиквала си, обиквало си, обиквали сте, обиквал е, обиквала е, обиквало е, обиквали са, бях обиквал, бях обиквала, бях обиквало, бяхме обиквали, беше обиквал, беше обиквала, беше обиквало, бяхте обиквали, беше обиквал, беше обиквала, беше обиквало, бяха обиквали, ще обиквам, ще обикваме, ще обикваш, ще обиквате, ще обиква, ще обиква
обикнеш, мин. св. обикнах, мин. прич. обикнал, св. — вж. обиквам. обикна, обикнем, обикнеш, обикнете, обикне, обикнат, обикнах, обикнахме, обикна, обикнахте, обикна, обикнаха, обикнех, обикнехме, обикнеше, обикнехте, обикнеше, обикнеха, обикнал съм, обикнала съм, обикнало съм, обикнали сме, обикнал си, обикнала си, обикнало си, обикнали сте, обикнал е, обикнала е, обикнало е, обикнали са, бях обикнал, бях обикнала, бях обикнало, бяхме обикнали, беше обикнал, беше обикнала, беше обикнало, бяхте обикнали, беше обикнал, беше обикнала, беше обикнало, бяха обикнали, ще обикна, ще обикнем, ще обикнеш, ще обикнете, ще обикне, ще обикнат, ще
облегна се облегнеш се, мин. св. облегнах се, мин. прич. облегнал се, св. — вж. облягам се. облегна, облегнем, облегнеш, облегнете, облегне, облегнат, облегнах, облегнахме, облегна, облегнахте, облегна, облегнаха, облегнех, облегнехме, облегнеше, облегнехте, облегнеше, облегнеха, облегнал съм, облегнала съм, облегнало съм, облегнали сме, облегнал си, облегнала си, облегнало си, облегнали сте, облегнал е, облегнала е, облегнало е, облегнали са, бях облегнал, бях облегнала, бях облегнало, бяхме облегнали, беше облегнал, беше облегнала, беше облегнало, бяхте облегнали, беше облегнал, беше облегнала, беше облегнало, бяха облегнали, ще облегна, ще облегнем,
обикновена, обикновено, мн. обикнове`ни, прил.
1. Който с нищо не се отличава; обичаен. Най-обикновен човек.
2. Който е най-разпространен; неособен. Обикновен хляб. 3. Прост, лесен, елементарен. Най-обикновено устройство. 4. Банален, делничен. Обикновен случай. 5. Общоприет, обичаен. По обикновения начин.
Синоними: обичаен, традиционен, редовен, постоянен, всекидневен, ежедневен, чест, прост, лесен, нищожен, незначителен, неособен, елементарен, посредствен, дребен, банален, тривиален, вулгарен, делничен, простосмъртен, неизтъкнат, безинтересен, изтъркан, прозаичен, досаден, шаблонен, рутинен, известен, познат, непринуден, неофициален, интимен, разговорен, нормален, правилен, типичен, приет, коректен, общ, общоприет, установен, стандартен, типов, практичен, неукрасен, семпъл, скромен, разпространен, често срещан, спокоен, мирен, тих, кротък, хрисим, дискретен, непретрупан обикновен, обикновения, обикновеният, обикновена, обикновената, обикновено, обикновеното, обикновени, обикновените
нареч. Най-често, редовно, винаги; по правило, по навик. Ставам обикновено към шест часа.
Синоними: обичайно, по навик, всекидневно, често, редовно, често пъти, по правило, най-често, както винаги
обиколна, обиколно, мн. обико`лни, прил. Който обикаля, а не се движи направо. По обиколни пътеки. Обиколен маршрут.
Синоними: косвен, уклончив, прикрит, неискрен, непочтен обиколен, обиколния, обиколният, обиколна, обиколната, обиколно, обиколното, обиколни, обиколните
мн. обико`лки, ж.
1. Обикаляне, обхождане, движение около нещо. Трябва да направя две обиколки на стадиона.
2. Дължината на линията, която опасва едно тяло; периметър. Обиколката на триъгълника е равна на сбора от дължините на трите му страни. Обиколка на талията.
3. Движение в нещо. Обиколка из планината.
Синоними: разходка, екскурзия, турне, обход, странствуване, пътешествие, обикаляне, кръгообразно движение, въртене, патрул, патрулиране, наблюдаване, наблюдение, тур, инспекция обиколка, обиколката, обиколки, обиколките
обиколиш, мин. св. обиколих, мин. прич. обиколи`л, св. — вж. обикалям. обиколя, обиколим, обиколиш, обиколите, обиколи, обиколят, обиколих, обиколихме, обиколи, обиколихте, обиколи, обиколиха, обиколях, обиколяхме, обиколеше, обиколяхте, обиколеше, обиколяха, обиколил съм, обиколила съм, обиколило съм, обиколили сме, обиколил си, обиколила си, обиколило си, обиколили сте, обиколил е, обиколила е, обиколило е, обиколили са, бях обиколил, бях обиколила, бях обиколило, бяхме обиколили, беше обиколил, беше обиколила, беше обиколило, бяхте обиколили, беше обиколил, беше обиколила, беше обиколило, бяха обиколили, ще обиколя, ще обиколим,
обилна, обилно, мн. обилни, прил. Който е в голямо количество; предостатъчен, изобилен. <em>Обилен снеговалеж. Обилна храна.</em><br />същ. обилност, обилността`, ж.
Синоними: изобилен, неизчерпаем, неизтощим, преизобилен, богат, щедър, непресушим, плодовит, плодороден, продуктивен, многоброен, безброен, несметен, несчетен, има го много, многократен, излишен, разточителен, пороен, тлъст, мазен, тучен, хранителен, силно подправен, пикантен, много сладък, охолен, благоденствуващ, изобилствуващ обилен, обилния, обилният, обилна, обилната, обилно, обилното, обилни, обилните
ср., само ед. Изобилие, наличие на голямо количество от нещо.
Синоними: изобилие, плодородие, спор, голямо количество, богатство, неизчерпаемост, излишество, излишък, благодат, щедрост, плодовитост, берекет, тарапана, извор, поток обилие, обилието, обилия, обилията
вж. оби`лен обилност, обилността, обилности, обилностите
мн. обири, (два) обира, м.
1. Голяма кражба. Банков обир. Въоръжен обир.
2. Прен. Твърде голямо вземане, високи цени. Това си е чист обир!
3. Разг. Събиране, прибиране. Толкова много грозде има тази година — няма обир!
Синоними: кражба, грабеж, обирничество, обсебване, плячкосване, бандитско нападение, ограбване, разбойничество обир, обира, обирът, обири, обирите, обира
обираш, несв. и обера, св.
1. Кого, какво. Извършвам обир. Обраха пощата!
2. Какво. Вземам, откъсвам, събирам. Обрах падналите круши. Обрах всичките рози в градината.
обирам се/обера се. — Разг. Изразходвам всичките си пари, оставам без средства. Много се обрахме с тоя строеж.
* Обирам каймака (на нещо). — Вземам най-хубавата част, печалбата.
* Обирам лаврите. — Постигам успех, слава.
* Обирай си крушите. — Пренебр. Махай се.
* Обирам точките. — Жарг. Силно изненадвам с постигнатия успех.
Синоними: събирам, прибирам, бера, ограбвам, грабя, крада, разграбвам, плячкосвам, свличам, заграбвам, открадвам, свивам, измамвам, скубя, оскубвам, изнудвам обирам, обираме, обираш, обирате, обира, обират, обирах, обирахме, обира, обирахте, обира, обираха, обирах, обирахме, обираше, обирахте, обираше, обираха, обирал съм, обирала съм, обирало съм, обирали сме, обирал си, обирала си, обирало си, обирали сте, обирал е, обирала е, обирало е, обирали са, бях обирал, бях обирала, бях обирало, бяхме обирали, беше обирал, беше обирала, беше обирало, бяхте обирали, беше обирал, беше обирала, беше обирало, бяха обирали, ще обирам, ще обираме, ще обираш, ще обирате, ще обира, ще обират, ще съм обирал, ще съм обирала, ще съм обирало, ще см
мн. обирачи, м. Пренебр. Човек, който върши обир (в 1 и 2 знач.).<br />прил. обирачески, обираческа, обираческо, мн. обира`чески. обирач, обирача, обирачът, обирачи, обирачите, обирача
мн. обира`чки, ж. Жена обирач. обирачка, обирачката, обирачки, обирачките
мн. обирджи`и, м. Разг. Пренебр. Обирач. Може ли да си такъв обирджия, намали малко цените! обирджия, обирджията, обирджията, обирджии, обирджиите, обирджии, обирджийо
мн. обирници, м. Обирач.<br />прил. обирнически, обирническа, обирническо, мн. оби`рнически. Обирническа държава.
Синоними: разбойник, грабител, крадец, шайкаджия обирник, обирника, обирникът, обирници, обирниците, обирници, обирнико
вж. оби`рник обирнически, обирническия, обирническият, обирническа, обирническата, обирническо, обирническото, обирнически, обирническите
мн. обиски, (два) обиска, м. Официален служебен оглед на някого или нещо, за да се открие доказателство за престъпление или укрити вещи. При обиска намериха фалшива валута.
Синоними: претърсване, преглед обиск, обиска, обискът, обиски, обиските, обиска
обиски`раш, несв. и св.; Кого, какво. Извършвам обиск; претърсвам. Обискираха него и жилището му.
Синоними: претърсвам, правя обиск, търся, ровя, тършувам, претършувам, преглеждам обискирам, обискираме, обискираш, обискирате, обискира, обискират, обискирах, обискирахме, обискира, обискирахте, обискира, обискираха, обискирах, обискирахме, обискираше, обискирахте, обискираше, обискираха, обискирал съм, обискирала съм, обискирало съм, обискирали сме, обискирал си, обискирала си, обискирало си, обискирали сте, обискирал е, обискирала е, обискирало е, обискирали са, бях обискирал, бях обискирала, бях обискирало, бяхме обискирали, беше обискирал, беше обискирала, беше обискирало, бяхте обискирали, беше обискирал, беше обискирала, беше обис
обистриш, мин. св. обистрих, мин. прич. оби`стрил, св. — вж. обистрям.
обистряш, несв. и обистря, св.; Какво. Направям нещо да стане бистро; избистрям.
обистрям се/обистря се. — Ставам бистър.
Синоними: бистря, избистрям, чистя, прочиствам, разчиствам, цедя, прецеждам, изяснявам обистрям, обистряме, обистряш, обистряте, обистря, обистрят, обистрях, обистряхме, обистря, обистряхте, обистря, обистряха, обистрях, обистряхме, обистряше, обистряхте, обистряше, обистряха, обистрял съм, обистряла съм, обистряло съм, обистряли сме, обистрял си, обистряла си, обистряло си, обистряли сте, обистрял е, обистряла е, обистряло е, обистряли са, бях обистрял, бях обистряла, бях обистряло, бяхме обистряли, беше обистрял, беше обистряла, беше обистряло, бяхте обистряли, беше обистрял, беше обистряла, беше обистряло, бяха обистряли, ще обистрям, ще обистр
обита`ваш, несв. Живея някъде; пребивавам, населявам. Първобитните хора са обитавали пещерите.
Синоними: населявам, заселявам, пребивавам, живея обитавам, обитаваме, обитаваш, обитавате, обитава, обитават, обитавах, обитавахме, обитава, обитавахте, обитава, обитаваха, обитавах, обитавахме, обитаваше, обитавахте, обитаваше, обитаваха, обитавал съм, обитавала съм, обитавало съм, обитавали сме, обитавал си, обитавала си, обитавало си, обитавали сте, обитавал е, обитавала е, обитавало е, обитавали са, бях обитавал, бях обитавала, бях обитавало, бяхме обитавали, беше обитавал, беше обитавала, беше обитавало, бяхте обитавали, беше обитавал, беше обитавала, беше обитавало, бяха обитавали, ще обитавам, ще обитав
обитаема, обитаемо, мн. обитаеми, прил.<br />1. Който има население, в който се живее. <em>Обитаема част от планетата.</em><br />2. Който е годен за живеене.<br />същ. обитаемост, обитаемостта`, ж.
Синоними: населен, заселен, пригоден за живеене, обитаван обитаем, обитаемия, обитаемият, обитаема, обитаемата, обитаемо, обитаемото, обитаеми, обитаемите
вж. обита`ем обитаемост, обитаемостта, обитаемости, обитаемостите
мн. обита`лища, ср. Остар. Жилище, място за живеене. Сега замъкът е обиталище на призраци.
Синоними: жилище, свърталище, убежище, средище обиталище, обиталището, обиталища, обиталищата
обитателят, обитателя, мн. обита`тели, м. Постоянен жител. Обитателите на другите апартаменти са недоволни от постоянния шум.
Синоними: жител, поселник, туземец обитател, обитателя, обитателят, обитатели, обитателите, обитатели, обитателю
мн. обита`телки, ж. Жена (или женско животно) обитател. Мечката е обитателка на тази хралупа. обитателка, обитателката, обитателки, обитателките
обителта, мн. обители, ж. Остар. Манастир. Древна обител.
Синоними: манастир, църква, постница, храм обител, обителта, обители, обителите
м., само ед. Постоянна всекидневна употреба, обичайна подредба.
обиходна, обиходно, мн. обихо`дни, прил. Който е в обиход; всекидневен, обичаен. обиходен, обиходния, обиходният, обиходна, обиходната, обиходно, обиходното, обиходни, обиходните
мн. обици`, ж. Обеца.
Синоними: висулка, медальон, пискюл, стреме, гривна, халка, скоба обица, обицата, обици, обиците
обичта`, само ед., ж.
1. Сърдечно влечение към някого или нещо; чувство на нежност и привързаност. Синовна обич.
2. Любов. Китка за обич аз ти давам.
Синоними: любов, привързаност, симпатия, влечение, пристрастеност, стремеж, склонност, наклонност, страст, жар, увлечение обич, обичта, обичи, обичите
обичайна, обичайно, мн. обичайни, прил. Привичен, обикновен. <em>Тя му каза обичайните за такъв случай думи.</em><br />същ. обичайност, обичайността`, ж.
Синоними: обикновен, всекидневен, традиционен, установен, редовен, постоянен, закоренял, неизменен, по обичай, привичен, по привичка, известен, познат, разпространен, често срещан, приет, нормален, правилен, коректен, рутинен, шаблонен обичаен, обичайния, обичайният, обичайна, обичайната, обичайно, обичайното, обичайни, обичайните
обичаят, обичая, мн. обичаи, (два) обичая, м.
1. Общоприет ред, традиционно установени правила на обществено поведение. Коледни обичаи. Посрещнаха го с хляб и сол според обичая.
2. Навик, привичка. Имам обичай да седя със скръстени ръце.
Синоними: навик, привичка, рутина, практика, традиция, бит, нрав, обред, порядък, табиет, адет, установен ред, процедура, ритуал, чествуване обичай, обичая, обичаят, обичаи, обичаите, обичая
вж. обича`ен обичайност, обичайността, обичайности, обичайностите
оби`чаш, несв.
1. Кого, какво. Изпитвам обич към някого или нещо. Обичам майка си. Обичам дома си.
2. Желая, искам, приятно ми е да върша нещо. Обичам да чета.
3. Какво. Изпитвам влечение към нещо. Обичам пътешествията. Обичам операта.
4. Предпочитам да ям или да пия. Обичам ягоди.
обичам се. — Само мн. Изпитваме взаимна обич. Те много се обичат.
* Обичаме се като куче и котка. — Мразим се.
* Какво обичате? — Какво желаете.
* Както обичате. — Както предпочитате, както ви е удобно.
* Ако обичате! — Моля ви.
Синоними: любя, увлечен съм, влюбен съм, обиквам, залюбвам, харесвам, нрави ми се, скъпя, пленен съм, придаден съм, луд съм по, по вкуса ми е, пристрастен съм, възлюбвам, обожавам, боготворя, предпочитам, склонен съм, клоня към, изпитвам удоволствие, радвам се обичам, обичаме, обичаш, обичате, обича, обичат, обичах, обичахме, обича, обичахте, обича, обичаха, обичах, обичахме, обичаше, обичахте, обичаше, обичаха, обичал съм, обичала съм, обичало съм, обичали сме, обичал си, обичала си, обичало си, обичали сте, обичал е, обичала е, обичало е, обичали са, бях обичал, бях обичала, бях обичало, бяхме обичали, беше обичал, беше обичала, беше обичало, бяхте обичали, беше обичал, беше обичала, беше обичало, бяха обичали, ще обичам, ще обичаме, ще обичаш, ще обичате, ще обича, ще обичат, ще съм обичал, ще съм обичала, ще съм обичало, ще см
обичана, обичано, мн. оби`чани, прил. Който е обект на обич; любим, предпочитан. Обичан от всички актьор. Обичано сравнение.
Синоними: обожаван, многожелан, предпочитан, скъп, търсен, симпатичен, уважаван, зачитан, тачен, популярен, известен обичан, обичания, обичаният, обичана, обичаната, обичано, обичаното, обичани, обичаните
обична, обично, мн. о`бични, прил. Разг. Който има качество да бъде обичан. Обична сестра.
Синоними: обичлив, симпатичен, любим, мил, приятен, желан, драг, нрави се, харесва се, привлекателен обичен, обичния, обичният, обична, обичната, обично, обичното, обични, обичните
мн. о`бички, ж.
1. Малка обеца.
2. Само мн. Стайно цвете с виолетово-червени цветове, подобни на обеци. обичка, обичката, обички, обичките
обичлива, обичливо, мн. обичливи, прил. Който предизвиква обич. <em>Обичливо дете.</em><br />същ. обичливост, обичливостта`, ж.
Синоними: симпатичен, любим, мил, приятен, желан, драг, обичен, нрави се, харесва се, любезен, приветлив, дружелюбен, привлекателен обичлив, обичливия, обичливият, обичлива, обичливата, обичливо, обичливото, обичливи, обичливите
вж. обичли`в
Синоними: любезност, приветливост, дружелюбност обичливост, обичливостта, обичливости, обичливостите
м., само ед. Златна, сребърна или метална украса на предмет. Иконата е със златен обков. обков, обкова, обковът, обкови, обковите, обкова
обковеш, мин. св. обковах, мин. прич. обкова`л, св. — вж. обковавам. обкова, обковата, обкови, обковите
обковеш, мин. св. обковах, мин. прич. обкова`л, св. — вж. обковавам. обкова, обковем, обковеш, обковете, обкове, обковат, обковах, обковахме, обкова, обковахте, обкова, обковаха, обковях, обковяхме, обковеше, обковяхте, обковеше, обковяха, обковал съм, обковала съм, обковало съм, обковали сме, обковал си, обковала си, обковало си, обковали сте, обковал е, обковала е, обковало е, обковали са, бях обковал, бях обковала, бях обковало, бяхме обковали, беше обковал, беше обковала, беше обковало, бяхте обковали, беше обковал, беше обковала, беше обковало, бяха обковали, ще обкова, ще обковем, ще обковеш, ще обковете, ще обкове, ще обковат, ще
обковаваш, несв. и обкова, св.; Какво. Кова около нещо, покривам външната му част. Обкова тавана с дърво. обковавам, обковаваме, обковаваш, обковавате, обковава, обковават, обковавах, обковавахме, обковава, обковавахте, обковава, обковаваха, обковавах, обковавахме, обковаваше, обковавахте, обковаваше, обковаваха, обковавал съм, обковавала съм, обковавало съм, обковавали сме, обковавал си, обковавала си, обковавало си, обковавали сте, обковавал е, обковавала е, обковавало е, обковавали са, бях обковавал, бях обковавала, бях обковавало, бяхме обковавали, беше обковавал, беше обковавала, беше обковавало, бяхте обковавали, беше обковавал, беше обковавала, беше обко
обкопаваш, несв. и обкопая, св.; Какво. Копая около нещо или в дълбочина; окопавам (в 1 знач.). Обкопавам дърветата.
обкопаеш, мин. св. обкопах, мин. прич. обкопа`л, св. — вж. обкопавам.
обкръжиш, мин. св. обкръжих, мин. прич. обкръжи`л, св. — вж. обкръжавам. обкръжа, обкръжим, обкръжиш, обкръжите, обкръжи, обкръжат, обкръжих, обкръжихме, обкръжи, обкръжихте, обкръжи, обкръжиха, обкръжах, обкръжахме, обкръжеше, обкръжахте, обкръжеше, обкръжаха, обкръжил съм, обкръжила съм, обкръжило съм, обкръжили сме, обкръжил си, обкръжила си, обкръжило си, обкръжили сте, обкръжил е, обкръжила е, обкръжило е, обкръжили са, бях обкръжил, бях обкръжила, бях обкръжило, бяхме обкръжили, беше обкръжил, беше обкръжила, беше обкръжило, бяхте обкръжили, беше обкръжил, беше обкръжила, беше обкръжило, бяха обкръжили, ще обкръжа, ще обкръжим,
обкръжаваш, несв. и обкръжа, св.; Кого, какво.
1. Заграждам от всички страни. Ловците обкръжиха лисицата.
2. Разположен съм от всички страни на нещо, намирам се около нещо. Долината е обкръжена от планини.
обкръжавам се/обкръжа се. — Създавам си обкръжение (във 2 знач.); обграждам се (във 2 знач.).
Синоними: окръжавам, опасвам, обвивам, обграждам, заобикалям, заграждам, запасвам, обикалям, обхождам, ограждам, обсаждам обкръжавам, обкръжаваме, обкръжаваш, обкръжавате, обкръжава, обкръжават, обкръжавах, обкръжавахме, обкръжава, обкръжавахте, обкръжава, обкръжаваха, обкръжавах, обкръжавахме, обкръжаваше, обкръжавахте, обкръжаваше, обкръжаваха, обкръжавал съм, обкръжавала съм, обкръжавало съм, обкръжавали сме, обкръжавал си, обкръжавала си, обкръжавало си, обкръжавали сте, обкръжавал е, обкръжавала е, обкръжавало е, обкръжавали са, бях обкръжавал, бях обкръжавала, бях обкръжавало, бяхме обкръжавали, беше обкръжавал, беше обкръжавала, беше обкръжавало, бяхте обкръжавали, б
мн. обкръже`ния, ср.
1. Положение, при което съм заграден от всички страни. Попадам в обкръжение.
2. Прен. Приближени хора от кръга на някого. Той е от обкръжението на бившия президент.
Синоними: обстановка, среда, общество, околност, обстоятелства, обсада, блокада, ограждане, заграждане, обкръжаване, обграждане, заобикаляне, обикаляне, произход, минало, кръг обкръжение, обкръжението, обкръжения, обкръженията
мн. обла`ги, ж. Полза, печалба, изгода. Извличам облаги от положението си.
Синоними: полза, изгода, придобивка, печалба, интерес, кяр, файда, преимущество, добив, доход, приход, награда, възнаграждение, помощ облага, облагата, облаги, облагите
облагаема, облагаемо, мн. облага`еми, прил. Който подлежи на облагане с данък. Облагаеми доходи. облагаем, облагаемия, облагаемият, облагаема, облагаемата, облагаемо, облагаемото, облагаеми, облагаемите
облагаш, несв. и обложа, св.
1. Разг. Какво. Подлепвам, подплатявам, поставям нещо върху повърхността на съд. Облагам кутията с кадифе.
2. Какво. Налагам да се заплати данък или такса. Облагам доходите с данък.
облагам се/обложа се. 1. — Покривам се нещо. Лигавицата се е обложила.
2. Правя облог, обзалагам се. облагам, облагаме, облагаш, облагате, облага, облагат, облагах, облагахме, облага, облагахте, облага, облагаха, облагах, облагахме, облагаше, облагахте, облагаше, облагаха, облагал съм, облагала съм, облагало съм, облагали сме, облагал си, облагала си, облагало си, облагали сте, облагал е, облагала е, облагало е, облагали са, бях облагал, бях облагала, бях облагало, бяхме облагали, беше облагал, беше облагала, беше облагало, бяхте облагали, беше облагал, беше облагала, беше облагало, бяха облагали, ще облагам, ще облагаме, ще облагаш, ще облагате, ще облага, ще облага
облагоде`телстваш, несв. и св.; Кого, какво. Създавам благоприятни условия за някого или нещо; подпомагам (обикн. незаслужено). Облагодетелствах племенника си. Честите валежи облагодетелстват появата на брашнеста мана по лозята.
облагодетелствам се. — Възползвам се от положението за лична облага. облагодетелствам, облагодетелстваме, облагодетелстваш, облагодетелствате, облагодетелства, облагодетелстват, облагодетелствах, облагодетелствахме, облагодетелства, облагодетелствахте, облагодетелства, облагодетелстваха, облагодетелствах, облагодетелствахме, облагодетелстваше, облагодетелствахте, облагодетелстваше, облагодетелстваха, облагодетелствал съм, облагодетелствала съм, облагодетелствало съм, облагодетелствали сме, облагодетелствал си, облагодетелствала си, облагодетелствало си, облагодетелствали сте, облагодетелствал е, облагодет
облагоде`телствуваш, несв. и св. Облагодетелствам.
Синоними: покровителствувам, привилегировам, фаворизирам, подпомагам, протежирам, ощастливявам облагодетелствувам, облагодетелствуваме, облагодетелствуваш, облагодетелствувате, облагодетелствува, облагодетелствуват, облагодетелствувах, облагодетелствувахме, облагодетелствува, облагодетелствувахте, облагодетелствува, облагодетелствуваха, облагодетелствувах, облагодетелствувахме, облагодетелствуваше, облагодетелствувахте, облагодетелствуваше, облагодетелствуваха, облагодетелствувал съм, облагодетелствувала съм, облагодетелствувало съм, облагодетелствували сме, облагодетелствувал си, облагодетелствувала си, облагодетелствувало си,
облагородиш, мин. св. облагородих, мин. прич. облагородил, св. — вж. облагородявам. облагородя, облагородим, облагородиш, облагородите, облагороди, облагородят, облагородих, облагородихме, облагороди, облагородихте, облагороди, облагородиха, облагородях, облагородяхме, облагородеше, облагородяхте, облагородеше, облагородяха, облагородил съм, облагородила съм, облагородило съм, облагородили сме, облагородил си, облагородила си, облагородило си, облагородили сте, облагородил е, облагородила е, облагородило е, облагородили са, бях облагородил, бях облагородила, бях облагородило, бяхме облагородили, беше облагородил, беше облагородила, б
облакътя се облакътиш се, мин. св. облакътих се, мин. прич. облакътил се, св. — вж. облакътявам се. облакътя, облакътим, облакътиш, облакътите, облакъти, облакътят, облакътих, облакътихме, облакъти, облакътихте, облакъти, облакътиха, облакътях, облакътяхме, облакътеше, облакътяхте, облакътеше, облакътяха, облакътил съм, облакътила съм, облакътило съм, облакътили сме, облакътил си, облакътила си, облакътило си, облакътили сте, облакътил е, облакътила е, облакътило е, облакътили са, бях облакътил, бях облакътила, бях облакътило, бяхме облакътили, беше облакътил, беше облакътила, беше облакътило, бяхте облакътили, беше облакътил, беше облакътила, беше облакъ
облагородяваш, несв. и облагородя, св.
1. Кого. Правя благороден, духовно извисен. Изкуството облагородява хората.
2. Какво. Подобрявам качеството, сорта, породата. Облагородявам овощни дръвчета.
Синоними: вчовечавам, възпитавам, поправям, оправям, подобрявам, очовечавам, цивилизовам, смекчавам, удостоявам, въздигам облагородявам, облагородяваме, облагородяваш, облагородявате, облагородява, облагородяват, облагородявах, облагородявахме, облагородява, облагородявахте, облагородява, облагородяваха, облагородявах, облагородявахме, облагородяваше, облагородявахте, облагородяваше, облагородяваха, облагородявал съм, облагородявала съм, облагородявало съм, облагородявали сме, облагородявал си, облагородявала си, облагородявало си, облагородявали сте, облагородявал е, облагородявала е, облагородявало е, облагородявали са, бях облагородявал, бях облагородявала, бях
обладаваш, несв. и обладая, св.
1. Какво. Притежавам, имам в собственост.
2. Кого, какво. Завземам, обземам. Зли сили го обладаха.
3. Кого. Извършвам полово сношение. Подмами момичето и го облада.
Синоними: притежавам, имам, държа, съдържам, владея, своя, засвоявам, завладявам, обземам, завземам, обхващам, овладявам обладавам, обладаваме, обладаваш, обладавате, обладава, обладават, обладавах, обладавахме, обладава, обладавахте, обладава, обладаваха, обладавах, обладавахме, обладаваше, обладавахте, обладаваше, обладаваха, обладавал съм, обладавала съм, обладавало съм, обладавали сме, обладавал си, обладавала си, обладавало си, обладавали сте, обладавал е, обладавала е, обладавало е, обладавали са, бях обладавал, бях обладавала, бях обладавало, бяхме обладавали, беше обладавал, беше обладавала, беше обладавало, бяхте обладавали, беше обладавал, беше обладавала, беше обла
ср., само ед. Остар.
1. Притежание на нещо; собственост.
2. Самообладание. Той запази обладание.
Синоними: притежание, владение, собственост обладание, обладанието, обладания, обладанията
обладаеш, мин. св. обладах, мин. прич. облада`л, св. — вж. обладавам. обладая, обладаем, обладаеш, обладаете, обладае, обладаят, обладах, обладахме, облада, обладахте, облада, обладаха, обладаех, обладаехме, обладаеше, обладаехте, обладаеше, обладаеха, обладал съм, обладала съм, обладало съм, обладали сме, обладал си, обладала си, обладало си, обладали сте, обладал е, обладала е, обладало е, обладали са, бях обладал, бях обладала, бях обладало, бяхме обладали, беше обладал, беше обладала, беше обладало, бяхте обладали, беше обладал, беше обладала, беше обладало, бяха обладали, ще обладая, ще обладаем, ще обладаеш, ще обладаете, ще обл
облажиш, мин. св. облажих, мин. прич. облажил, св. — вж. облажавам. <br /><br />----<br /><br />облажиш, мин. св. облажих, мин. прич. облажил, св. — вж. облажвам. облажа, облажим, облажиш, облажите, облажи, облажат, облажих, облажихме, облажи, облажихте, облажи, облажиха, облажех, облажехме, облажеше, облажехте, облажеше, облажеха, облажил съм, облажила съм, облажило съм, облажили сме, облажил си, облажила си, облажило си, облажили сте, облажил е, облажила е, облажило е, облажили са, бях облажил, бях облажила, бях облажило, бяхме облажили, беше облажил, беше облажила, беше облажило, бяхте облажили, беше облажил, беше облажила, беше облажило, бяха облажили, ще облажа, ще облажим, ще облажиш, ще облажите, ще облажи, ще облажат, ще
облажаваш, несв. и облажа, св.; Кого. Остар. Смятам за блажен, за честит; завиждам. Облажавам те, че ще видиш интересни места!
Синоними: сърадвам, радвам се, симпатизирам, завиждам облажавам, облажаваме, облажаваш, облажавате, облажава, облажават, облажавах, облажавахме, облажава, облажавахте, облажава, облажаваха, облажавах, облажавахме, облажаваше, облажавахте, облажаваше, облажаваха, облажавал съм, облажавала съм, облажавало съм, облажавали сме, облажавал си, облажавала си, облажавало си, облажавали сте, облажавал е, облажавала е, облажавало е, облажавали са, бях облажавал, бях облажавала, бях облажавало, бяхме облажавали, беше облажавал, беше облажавала, беше облажавало, бяхте облажавали, беше облажавал, беше облажавала, беше обла
облажваш, несв. и облажа, св.; Кого, какво. Диал.
1. Изцапвам с блажно.
2. Давам на някого да яде блажно през пости.
3. Поставям мазнина в храната. Тлъстият петел облажи супата.
облажвам се/облажа се. — Ям блажна храна след постене.
* Облажвам си душата. — Изпитвам силно удоволствие от нещо. облажвам, облажваме, облажваш, облажвате, облажва, облажват, облажвах, облажвахме, облажва, облажвахте, облажва, облажваха, облажвах, облажвахме, облажваше, облажвахте, облажваше, облажваха, облажвал съм, облажвала съм, облажвало съм, облажвали сме, облажвал си, облажвала си, облажвало си, облажвали сте, облажвал е, облажвала е, облажвало е, облажвали са, бях облажвал, бях облажвала, бях облажвало, бяхме облажвали, беше облажвал, беше облажвала, беше облажвало, бяхте облажвали, беше облажвал, беше облажвала, беше облажвало, бяха облажвали, ще облажвам, ще облажв
облакътявам се облакътяваш се, несв. и <em>_облакътя се_ св. Облягам се с лакът върху нещо. облакътявам, облакътяваме, облакътяваш, облакътявате, облакътява, облакътяват, облакътявах, облакътявахме, облакътява, облакътявахте, облакътява, облакътяваха, облакътявах, облакътявахме, облакътяваше, облакътявахте, облакътяваше, облакътяваха, облакътявал съм, облакътявала съм, облакътявало съм, облакътявали сме, облакътявал си, облакътявала си, облакътявало си, облакътявали сте, облакътявал е, облакътявала е, облакътявало е, облакътявали са, бях облакътявал, бях облакътявала, бях облакътявало, бяхме облакътявали, беше облакътявал, беше облакътявала
мн. облаци, (два) облака, м.
1. Струпване на водни пари в атмосферата. Черни облаци покриха небето. Купести облаци.
2. Прен. Плътна маса от еднородни части. Облак прах.
3. Жарг. Смес от мента и мастика. Изпих един облак.
умал. облаче, мн. облачета, ср.
* Гоня облаците. — Занимавам се с безполезни работи.
* Живея в облаците. — Възприемам неправилно действителния живот, непрактичен съм.
* Вали на облак. — Краткотрайно, за малко вали.
Синоними: мъгла, тъмнина, множество, рояк облак, облака, облакът, облаци, облаците, облака
областта, мн. области, ж.
1. Най-голямата административно-териториална единица в нашата държава. Ловешка област.
2. Част от повърхност. Полярна област.
3. Зона, район, в който е разпространено нещо. Планинска област.
4. Място и близките до него части от тяло или предмет. В областта на сърцето.
5. Клон от наука, дейност, занятие. Нова научна област.
Синоними: зона, територия, местност, място, страна, част, землище, сфера, свят, среда, район, кръг, обкръжение, департамент, земя, край, окръг, пространство, обсег, тема, поле, поприще, клон, специалност, околия, участък, енория, квартал, компетентност, компетенция област, областта, области, областите
областна, областно, мн. о`бластни, прил. Който е свързан с област (в 1 знач.). Ловеч е областен център. Областно ръководство.
Синоними: районен, окръжен, регионален, местен, локален, околийски, участъков, енорийски, квартален областен, областния, областният, областна, областната, областно, областното, областни, областните
вж. о`блак облаче, облачето, облачета, облачетата
облачна, облачно, мн. облачни, прил.<br />1. Покрит с облаци. <em>Облачно небе.</em><br />2. Неясен, без слънце. <em>Облачен ден.</em><br />същ. облачност, облачността`, ж. Дъждовна облачност.
Синоними: мъглив, заоблачен, затъмнен, тъмен, смътен, матов, без блясък, слаб, загасващ, мъждукащ, сив, безформен, пребулен, мрачен, опушен облачен, облачния, облачният, облачна, облачната, облачно, облачното, облачни, облачните
вж. о`блачен
Синоними: мъгла, замъгленост, мъгливост облачност, облачността, облачности, облачностите
мн. облега`лки, ж. Задна или странична част на мебел, която се използва за облягане. Облегалката беше тапицирана с кожа. облегалка, облегалката, облегалки, облегалките
мн. облега`ла, ср. Всяко нещо, което служи за облягане; облегалка. облегало, облегалото, облегала, облегалата
облечеш, мин. св. облякох, мин. прич. обля`къл, св. — вж. обличам. облека, облечем, облечеш, облечете, облече, облекат, облякох, облякохме, облече, облякохте, облече, облякоха, облечах, облечахме, облечеше, облечахте, облечеше, облечаха, облякъл съм, облякла съм, облякло съм, облекли сме, облякъл си, облякла си, облякло си, облекли сте, облякъл е, облякла е, облякло е, облекли са, бях облякъл, бях облякла, бях облякло, бяхме облекли, беше облякъл, беше облякла, беше облякло, бяхте облекли, беше облякъл, беше облякла, беше облякло, бяха облекли, ще облека, ще облечем, ще облечеш, ще облечете, ще облече, ще облекат, ще съм облякъл, ще съм
мн. облекла`, ср.
1. Всичко, което се облича. Горно облекло. Готово облекло.
2. Разг. Обвивка. Облекло на тетрадка.
* В адамово/евино облекло. — Гол, без дрехи.
Синоними: носия, дрехи, костюм, одежди, премяна, одеяние, тоалет, вид, фасон, каяфет облекло, облеклото, облекла, облеклата
облекчиш, мин. св. облекчих, мин. прич. облекчи`л, св. — вж. облекчавам. облекча, облекчим, облекчиш, облекчите, облекчи, облекчат, облекчих, облекчихме, облекчи, облекчихте, облекчи, облекчиха, облекчах, облекчахме, облекчеше, облекчахте, облекчеше, облекчаха, облекчил съм, облекчила съм, облекчило съм, облекчили сме, облекчил си, облекчила си, облекчило си, облекчили сте, облекчил е, облекчила е, облекчило е, облекчили са, бях облекчил, бях облекчила, бях облекчило, бяхме облекчили, беше облекчил, беше облекчила, беше облекчило, бяхте облекчили, беше облекчил, беше облекчила, беше облекчило, бяха облекчили, ще облекча, ще облекчим,
облекчаваш, несв. и облекча, св.; Какво. Правя да олекне; отстранявам неприятно или болезнено усещане. Лекарството ще облекчи болките ти. Машините облекчават труда на човека.
облекчавам се/облекча се. 1. — Освобождавам се от тежест или болка.
2. Разг. Изпикавам се.
Синоними: улеснявам, помагам, съдействувам, способствувам, подпомагам, подкрепям, смекчавам, уталожвам, успокоявам, утешавам, задоволявам, утолявам, насищам, засищам, намалявам, олеквам, освобождавам, отморявам, разтоварвам, ободрявам облекчавам, облекчаваме, облекчаваш, облекчавате, облекчава, облекчават, облекчавах, облекчавахме, облекчава, облекчавахте, облекчава, облекчаваха, облекчавах, облекчавахме, облекчаваше, облекчавахте, облекчаваше, облекчаваха, облекчавал съм, облекчавала съм, облекчавало съм, облекчавали сме, облекчавал си, облекчавала си, облекчавало си, облекчавали сте, облекчавал е, облекчавала е, облекчавало е, облекчавали са, бях облекчавал, бях облекчавала, бях облекчавало, бяхме облекчавали, беше облекчавал, беше облекчавала, беше облекчавало, бяхте облекчавали, б
мн. облекче`ния, ср.
1. Състояние на лекота, освобождаване от напрежение, тежест, болка. След инжекцията почувства облекчение. С облекчение посрещнаха появата му.
2. Улеснение, намаление. Данъчни облекчения.
Синоними: улеснение, помощ, подкрепа, успокоение, уталожва не, утешение, утеха, спокойствие, отдих, лекота, олекване, смекчаване, отмора, облекчаване, успокояване, уталожване, насищане, задоволяване, разтуха облекчение, облекчението, облекчения, облекченията
облепваш, несв. и облепя, св.; Какво. Лепя около нещо, по повърхността му. Облепиха писмото с марки. облепвам, облепваме, облепваш, облепвате, облепва, облепват, облепвах, облепвахме, облепва, облепвахте, облепва, облепваха, облепвах, облепвахме, облепваше, облепвахте, облепваше, облепваха, облепвал съм, облепвала съм, облепвало съм, облепвали сме, облепвал си, облепвала си, облепвало си, облепвали сте, облепвал е, облепвала е, облепвало е, облепвали са, бях облепвал, бях облепвала, бях облепвало, бяхме облепвали, беше облепвал, беше облепвала, беше облепвало, бяхте облепвали, беше облепвал, беше облепвала, беше облепвало, бяха облепвали, ще облепвам, ще облепв
облещвам се облещваш се, несв. и <em>_облещя се, св.
1. Заставам с широко отворени очи.
2. Прен. Разг. Скарвам се остро, отговарям сърдито и кресливо. Като му се облещих, омекна.
3. Прен. Светя, белея. Слънцето се облещи сред небето.
* Облещвам очи._ — Отварям широко очи (обикн. от страх, ужас).
Синоними: ококорвам се, изблещвам се, пуля се, опулвам се, отварям широко очи облещвам, облещваме, облещваш, облещвате, облещва, облещват, облещвах, облещвахме, облещва, облещвахте, облещва, облещваха, облещвах, облещвахме, облещваше, облещвахте, облещваше, облещваха, облещвал съм, облещвала съм, облещвало съм, облещвали сме, облещвал си, облещвала си, облещвало си, облещвали сте, облещвал е, облещвала е, облещвало е, облещвали са, бях облещвал, бях облещвала, бях облещвало, бяхме облещвали, беше облещвал, беше облещвала, беше облещвало, бяхте облещвали, беше облещвал, беше облещвала, беше облещвало, бяха облещвали, ще облещвам, ще облещв
облепиш, мин. св. облепих, мин. прич. облепи`л, св. — вж. облепвам. облепя, облепим, облепиш, облепите, облепи, облепят, облепих, облепихме, облепи, облепихте, облепи, облепиха, облепях, облепяхме, облепеше, облепяхте, облепеше, облепяха, облепил съм, облепила съм, облепило съм, облепили сме, облепил си, облепила си, облепило си, облепили сте, облепил е, облепила е, облепило е, облепили са, бях облепил, бях облепила, бях облепило, бяхме облепили, беше облепил, беше облепила, беше облепило, бяхте облепили, беше облепил, беше облепила, беше облепило, бяха облепили, ще облепя, ще облепим, ще облепиш, ще облепите, ще облепи, ще облепят, ще
обле`пяш, несв. Облепвам. облепям, облепяме, облепяш, облепяте, облепя, облепят, облепях, облепяхме, облепя, облепяхте, облепя, облепяха, облепях, облепяхме, облепяше, облепяхте, облепяше, облепяха, облепял съм, облепяла съм, облепяло съм, облепяли сме, облепял си, облепяла си, облепяло си, облепяли сте, облепял е, облепяла е, облепяло е, облепяли са, бях облепял, бях облепяла, бях облепяло, бяхме облепяли, беше облепял, беше облепяла, беше облепяло, бяхте облепяли, беше облепял, беше облепяла, беше облепяло, бяха облепяли, ще облепям, ще облепяме, ще облепяш, ще облепяте, ще облепя, ще облепя
облечена, облечено, мн. обле`чени, прил.
1. Който е с облекло, а не гол.
2. Който е покрит (обикн. с плат, хартия и под.). облечен, облечения, облеченият, облечена, облечената, облечено, облеченото, облечени, облечените
облееш, мин. св. облях, мин. прич. обля`л, св. — вж. обливам. облея, облеем, облееш, облеете, облее, облеят, облях, обляхме, обля, обляхте, обля, обляха, облеех, облеехме, облееше, облеехте, облееше, облееха, облял съм, обляла съм, обляло съм, облели сме, облял си, обляла си, обляло си, облели сте, облял е, обляла е, обляло е, облели са, бях облял, бях обляла, бях обляло, бяхме облели, беше облял, беше обляла, беше обляло, бяхте облели, беше облял, беше обляла, беше обляло, бяха облели, ще облея, ще облеем, ще облееш, ще облеете, ще облее, ще облеят, ще съм облял, ще съм обляла, ще съм обляло, ще сме облели, ще си облял, ще си обляла, ще си о
облееш, мин. св. облях, мин. прич. обля`л, св. — вж. обливам. облея, облеем, облееш, облеете, облее, облеят, облях, обляхме, обля, обляхте, обля, обляха, облеех, облеехме, облееше, облеехте, облееше, облееха, облял съм, обляла съм, обляло съм, облели сме, облял си, обляла си, обляло си, облели сте, облял е, обляла е, обляло е, облели са, бях облял, бях обляла, бях обляло, бяхме облели, беше облял, беше обляла, беше обляло, бяхте облели, беше облял, беше обляла, беше обляло, бяха облели, ще облея, ще облеем, ще облееш, ще облеете, ще облее, ще облеят, ще съм облял, ще съм обляла, ще съм обляло, ще сме облели, ще си облял, ще си обляла, ще си о
обливаш, несв. и облея, св.
1. Кого, какво. Поливам с вода от всички страни.
2. Внезапно се изпотявам. Обля ме студена пот.
обливам се/облея се. — Сам себе си обливам.
Синоними: заливам, поливам, мокря, намокрям, плакна, изплаквам, ръся, поръсвам, наръсвам, мия, умивам, промивам, измивам със силна струя, измивам обливам, обливаме, обливаш, обливате, облива, обливат, обливах, обливахме, облива, обливахте, облива, обливаха, обливах, обливахме, обливаше, обливахте, обливаше, обливаха, обливал съм, обливала съм, обливало съм, обливали сме, обливал си, обливала си, обливало си, обливали сте, обливал е, обливала е, обливало е, обливали са, бях обливал, бях обливала, бях обливало, бяхме обливали, беше обливал, беше обливала, беше обливало, бяхте обливали, беше обливал, беше обливала, беше обливало, бяха обливали, ще обливам, ще обливаме, ще обливаш, ще обливате, ще облива, ще облива
вж. облига`ция облигационен, облигационния, облигационният, облигационна, облигационната, облигационно, облигационното, облигационни, облигационните
мн. облигации, ж. Ценна книга, която се пуска в обръщение от правителство или дружество и носи предварително посочен доход, без да зависи от печалбата.<br />прил. облигационен, облигационна, облигационно, мн. облигацио`нни.
* Облигационно право. — Спец. Дял от гражданското право, който изучава облигационните отношения. облигация, облигацията, облигации, облигациите
оближеш, мин. св. облизах, мин. прич. обли`зал, св. — вж. облизвам. оближа, оближем, оближеш, оближете, оближе, оближат, облизах, облизахме, облиза, облизахте, облиза, облизаха, оближех, оближехме, оближеше, оближехте, оближеше, оближеха, облизал съм, облизала съм, облизало съм, облизали сме, облизал си, облизала си, облизало си, облизали сте, облизал е, облизала е, облизало е, облизали са, бях облизал, бях облизала, бях облизало, бяхме облизали, беше облизал, беше облизала, беше облизало, бяхте облизали, беше облизал, беше облизала, беше облизало, бяха облизали, ще оближа, ще оближем, ще оближеш, ще оближете, ще оближе, ще оближат, ще
облизваш, несв. и оближа, св. ; какво.
1. Почиствам с език. Кравата облиза теленцето си.
2. Разг. Изяждам всичко или изяждам всичко с близане. Облизаха яслите и за още питат. — облизвам се/оближа се.
1. Облизвам себе си.
2. Много ми се иска да получа нещо. Котката се облизва за още мляко.
• Пръстите да си оближеш. Много вкусна храна.
Синоними: лижа, ближа, олизвам облизвам, облизваме, облизваш, облизвате, облизва, облизват, облизвах, облизвахме, облизва, облизвахте, облизва, облизваха, облизвах, облизвахме, облизваше, облизвахте, облизваше, облизваха, облизвал съм, облизвала съм, облизвало съм, облизвали сме, облизвал си, облизвала си, облизвало си, облизвали сте, облизвал е, облизвала е, облизвало е, облизвали са, бях облизвал, бях облизвала, бях облизвало, бяхме облизвали, беше облизвал, беше облизвала, беше облизвало, бяхте облизвали, беше облизвал, беше облизвала, беше облизвало, бяха облизвали, ще облизвам, ще облизв
мн. облици, (два) облика, м.
1. Очертание, вид, форма. Сградата има интересен облик.
2. Душевност, характер. Нравствен облик.
3. Спец. Остар. Падежна форма.
Синоними: вид, изглед, външност, външен вид, образ, лице, лик, физиономия, външен израз, форма, очертание, характер, характерност, характеристика, аспект, страна, същина, особеност, фигура, човек, тяло, телосложение облик, облика, обликът, облици, облиците, облика
мед. Закриване, зарастване, запушване на канал, кръвоносен съд, кух орган. облитерация, облитерацията, облитерации, облитерациите
обличаш, несв. и облека, св.
1. Кого, какво. Покривам с дрехи, надявам. Облякох новата си рокля. Облече ли децата?
2. Кого, какво. Предоставям облекло, снабдявам с облекло. Този завод облича целия град.
3. Какво/кого. Прен. Покривам, обгръщам като с облекло. Гората облече есенна премяна.
4. Какво. Поставям обвивка върху нещо. Обличам копчета. Обличам тетрадките си.
обличам се/облека се. — Поставям върху себе си дрехи. Обличам се бързо.
* Обличам с власт. — Давам власт.
* Обличам с права. — Давам права.
* Обличам с доверие. — Давам доверието си.
* Обличам с аргументи/факти. — Предоставям аргументи/факти, защитавам с аргументи/факти.
* Обличам расото. — Ставам монах, покалугерявам се, запопвам се.
Синоними: навличам, намъквам, надявам, нахлузвам, стягам, екипирам, снаряжавам обличам, обличаме, обличаш, обличате, облича, обличат, обличах, обличахме, облича, обличахте, облича, обличаха, обличах, обличахме, обличаше, обличахте, обличаше, обличаха, обличал съм, обличала съм, обличало съм, обличали сме, обличал си, обличала си, обличало си, обличали сте, обличал е, обличала е, обличало е, обличали са, бях обличал, бях обличала, бях обличало, бяхме обличали, беше обличал, беше обличала, беше обличало, бяхте обличали, беше обличал, беше обличала, беше обличало, бяха обличали, ще обличам, ще обличаме, ще обличаш, ще обличате, ще облича, ще облича
мн. облози, (два) облога, м. Уговорка между две страни в спор за нещо, предстоящо да стане или да се разбере, според която непозналият или неправият трябва да изпълни поетото задължение; бас.
Синоними: бас, обзалагане, залог, облагане, данък, басиране облог, облога, облогът, облози, облозите, облога
обложиш, мин. св. обложих, мин. прич. обло`жил, св. — вж. облагам. обложа, обложим, обложиш, обложите, обложи, обложат, обложих, обложихме, обложи, обложихте, обложи, обложиха, обложех, обложехме, обложеше, обложехте, обложеше, обложеха, обложил съм, обложила съм, обложило съм, обложили сме, обложил си, обложила си, обложило си, обложили сте, обложил е, обложила е, обложило е, обложили са, бях обложил, бях обложила, бях обложило, бяхме обложили, беше обложил, беше обложила, беше обложило, бяхте обложили, беше обложил, беше обложила, беше обложило, бяха обложили, ще обложа, ще обложим, ще обложиш, ще обложите, ще обложи, ще обложат, ще
облъхваш, несв. и облъхна, св.; Кого, какво. Лъхам около някого или нещо. Когато стигнахме върха, облъхна ни прохладният планински вятър.
Синоними: лъхам, духам, вея, полъхвам, повявам, подухвам облъхвам, облъхваме, облъхваш, облъхвате, облъхва, облъхват, облъхвах, облъхвахме, облъхва, облъхвахте, облъхва, облъхваха, облъхвах, облъхвахме, облъхваше, облъхвахте, облъхваше, облъхваха, облъхвал съм, облъхвала съм, облъхвало съм, облъхвали сме, облъхвал си, облъхвала си, облъхвало си, облъхвали сте, облъхвал е, облъхвала е, облъхвало е, облъхвали са, бях облъхвал, бях облъхвала, бях облъхвало, бяхме облъхвали, беше облъхвал, беше облъхвала, беше облъхвало, бяхте облъхвали, беше облъхвал, беше облъхвала, беше облъхвало, бяха облъхвали, ще облъхвам, ще облъхв
облъхнеш, мин. св. облъхнах, мин. прич. облъхнал, св. — вж. облъхвам. облъхна, облъхнем, облъхнеш, облъхнете, облъхне, облъхнат, облъхнах, облъхнахме, облъхна, облъхнахте, облъхна, облъхнаха, облъхнех, облъхнехме, облъхнеше, облъхнехте, облъхнеше, облъхнеха, облъхнал съм, облъхнала съм, облъхнало съм, облъхнали сме, облъхнал си, облъхнала си, облъхнало си, облъхнали сте, облъхнал е, облъхнала е, облъхнало е, облъхнали са, бях облъхнал, бях облъхнала, бях облъхнало, бяхме облъхнали, беше облъхнал, беше облъхнала, беше облъхнало, бяхте облъхнали, беше облъхнал, беше облъхнала, беше облъхнало, бяха облъхнали, ще облъхна, ще облъхнем,
обрина се обринеш се, мин. св. обринах се, мин. прич. обринал се, св. — вж. обривам се. обрина, обринем, обринеш, обринете, обрине, обринат, обринах, обринахме, обрина, обринахте, обрина, обринаха, обринех, обринехме, обринеше, обринехте, обринеше, обринеха, обринал съм, обринала съм, обринало съм, обринали сме, обринал си, обринала си, обринало си, обринали сте, обринал е, обринала е, обринало е, обринали са, бях обринал, бях обринала, бях обринало, бяхме обринали, беше обринал, беше обринала, беше обринало, бяхте обринали, беше обринал, беше обринала, беше обринало, бяха обринали, ще обрина, ще обринем, ще обринеш, ще обринете, ще обрине, ще обринат, ще
облъчиш, мин. св. облъчих, мин. прич. облъ`чил, св. — вж. облъчвам. облъча, облъчим, облъчиш, облъчите, облъчи, облъчат, облъчих, облъчихме, облъчи, облъчихте, облъчи, облъчиха, облъчех, облъчехме, облъчеше, облъчехте, облъчеше, облъчеха, облъчил съм, облъчила съм, облъчило съм, облъчили сме, облъчил си, облъчила си, облъчило си, облъчили сте, облъчил е, облъчила е, облъчило е, облъчили са, бях облъчил, бях облъчила, бях облъчило, бяхме облъчили, беше облъчил, беше облъчила, беше облъчило, бяхте облъчили, беше облъчил, беше облъчила, беше облъчило, бяха облъчили, ще облъча, ще облъчим, ще облъчиш, ще облъчите, ще облъчи, ще облъчат, ще
облъчваш, несв. и облъча, св.; Кого, какво. Подлагам на действието на някакви лъчи. Облъчвам с кварцова лампа.
облъчвам се/облъча се. — Подлагам се на действието на лъчи.
Синоними: огрявам, обгарям, нагрявам, топля, стоплям облъчвам, облъчваме, облъчваш, облъчвате, облъчва, облъчват, облъчвах, облъчвахме, облъчва, облъчвахте, облъчва, облъчваха, облъчвах, облъчвахме, облъчваше, облъчвахте, облъчваше, облъчваха, облъчвал съм, облъчвала съм, облъчвало съм, облъчвали сме, облъчвал си, облъчвала си, облъчвало си, облъчвали сте, облъчвал е, облъчвала е, облъчвало е, облъчвали са, бях облъчвал, бях облъчвала, бях облъчвало, бяхме облъчвали, беше облъчвал, беше облъчвала, беше облъчвало, бяхте облъчвали, беше облъчвал, беше облъчвала, беше облъчвало, бяха облъчвали, ще облъчвам, ще облъчв
облягам се облягаш се, несв. и <em>_облегна се, св.
1. Върху/на кого/какво. Опирам се. Облягам се на стената.
2. Прен. На кого/на какво. Надявам се, осланям се. Облягам се на семейството си за помощ._
Синоними: подпирам се, опирам се, надявам се, уповавам се, разчитам, очаквам, чакам, осланям се, основавам се, базирам се, имам вяра, доверявам се облягам, облягаме, облягаш, облягате, обляга, облягат, облягах, облягахме, обляга, облягахте, обляга, облягаха, облягах, облягахме, облягаше, облягахте, облягаше, облягаха, облягал съм, облягала съм, облягало съм, облягали сме, облягал си, облягала си, облягало си, облягали сте, облягал е, облягала е, облягало е, облягали са, бях облягал, бях облягала, бях облягало, бяхме облягали, беше облягал, беше облягала, беше облягало, бяхте облягали, беше облягал, беше облягала, беше облягало, бяха облягали, ще облягам, ще облягаме, ще облягаш, ще облягате, ще обляга, ще обляга
мн. облъ`чвания, ср. Подлагане на действието на някакви лъчи. Радиационно облъчване. облъчване, облъчването, облъчвания, облъчванията
облиш, мин. св. облих и облих, мин. прич. облил и обли`л, несв.; Какво. Правя нещо да стане обло. обля, облим, облиш, облите, обли, облят, облих, облихме, обли, облихте, обли, облиха, облех, облехме, облеше, облехте, облеше, облеха, облил съм, облила съм, облило съм, облили сме, облил си, облила си, облило си, облили сте, облил е, облила е, облило е, облили са, бях облил, бях облила, бях облило, бяхме облили, беше облил, беше облила, беше облило, бяхте облили, беше облил, беше облила, беше облило, бяха облили, ще обля, ще облим, ще облиш, ще облите, ще обли, ще облят, ще съм облил, ще съм облила, ще съм облило, ще сме облили, ще си облил, ще си облила, ще си облило, ще сте облили
м., само ед. Размяна, обмяна. Обмен на стоки. Валутен обмен. Обмен на студенти.
прил. обменен, обменна, обменно, мн. обменни. Обменно бюро.
Синоними: обмяна, търговия, вземане-даване, размяна, продажба, стокообмен, стокооборот, алъш-вериш, смяна, замяна обмен, обмена, обменът, обмени, обмените, обмена
вж. обме`н обменен, обменения, обмененият, обменена, обменената, обменено, обмененото, обменени, обменените
обмениш, мин. св. обмених, мин. прич. обмени`л, св. — вж. обменям. обменя, обменим, обмениш, обмените, обмени, обменят, обмених, обменихме, обмени, обменихте, обмени, обмениха, обменях, обменяхме, обменеше, обменяхте, обменеше, обменяха, обменил съм, обменила съм, обменило съм, обменили сме, обменил си, обменила си, обменило си, обменили сте, обменил е, обменила е, обменило е, обменили са, бях обменил, бях обменила, бях обменило, бяхме обменили, беше обменил, беше обменила, беше обменило, бяхте обменили, беше обменил, беше обменила, беше обменило, бяха обменили, ще обменя, ще обменим, ще обмениш, ще обмените, ще обмени, ще обменят, ще
обменяш, несв. и обменя, св.
1. Кого, какво. Разменям едно за равностойно друго. Обменям левове за марки.
2. Прен. Споделям, разменям. Обменям мисли. Обменям опит.
Синоними: разменям обменям, обменяме, обменяш, обменяте, обменя, обменят, обменях, обменяхме, обменя, обменяхте, обменя, обменяха, обменях, обменяхме, обменяше, обменяхте, обменяше, обменяха, обменял съм, обменяла съм, обменяло съм, обменяли сме, обменял си, обменяла си, обменяло си, обменяли сте, обменял е, обменяла е, обменяло е, обменяли са, бях обменял, бях обменяла, бях обменяло, бяхме обменяли, беше обменял, беше обменяла, беше обменяло, бяхте обменяли, беше обменял, беше обменяла, беше обменяло, бяха обменяли, ще обменям, ще обменяме, ще обменяш, ще обменяте, ще обменя, ще обменя
обмислиш, мин. св. обмислих, мин. прич. обми`слил, св. — вж. обмислям. обмисля, обмислим, обмислиш, обмислите, обмисли, обмислят, обмислих, обмислихме, обмисли, обмислихте, обмисли, обмислиха, обмислех, обмислехме, обмислеше, обмислехте, обмислеше, обмислеха, обмислил съм, обмислила съм, обмислило съм, обмислили сме, обмислил си, обмислила си, обмислило си, обмислили сте, обмислил е, обмислила е, обмислило е, обмислили са, бях обмислил, бях обмислила, бях обмислило, бяхме обмислили, беше обмислил, беше обмислила, беше обмислило, бяхте обмислили, беше обмислил, беше обмислила, беше обмислило, бяха обмислили, ще обмисля, ще обмислим,
обмисляш, несв. и обмисля, св.; Какво. Сериозно и внимателно мисля върху нещо; премислям, обсъждам. Обмислям добре проекта.
Синоними: обсъждам, размислям, разсъждавам, мисля, премислям, промишлявам, размишлявам, вземам в съображение, преценявам, разглеждам, анализирам, съобразявам, предвиждам, помислям, мъдрувам, умувам, разисквам, дебатирам, обменям мисли, съвещавам се, възприемам, схващам, асимилирам, замислям, планирам, кроя, преценявам внимателно обмислям, обмисляме, обмисляш, обмисляте, обмисля, обмислят, обмислях, обмисляхме, обмисля, обмисляхте, обмисля, обмисляха, обмислях, обмисляхме, обмисляше, обмисляхте, обмисляше, обмисляха, обмислял съм, обмисляла съм, обмисляло съм, обмисляли сме, обмислял си, обмисляла си, обмисляло си, обмисляли сте, обмислял е, обмисляла е, обмисляло е, обмисляли са, бях обмислял, бях обмисляла, бях обмисляло, бяхме обмисляли, беше обмислял, беше обмисляла, беше обмисляло, бяхте обмисляли, беше обмислял, беше обмисляла, беше обмисляло, бяха обмисляли, ще обмислям, ще обмисл
обмитиш, мин. св. обмитих, мин. прич. обмити`л, св. — вж. обмитявам. обмитя, обмитим, обмитиш, обмитите, обмити, обмитят, обмитих, обмитихме, обмити, обмитихте, обмити, обмитиха, обмитях, обмитяхме, обмитеше, обмитяхте, обмитеше, обмитяха, обмитил съм, обмитила съм, обмитило съм, обмитили сме, обмитил си, обмитила си, обмитило си, обмитили сте, обмитил е, обмитила е, обмитило е, обмитили са, бях обмитил, бях обмитила, бях обмитило, бяхме обмитили, беше обмитил, беше обмитила, беше обмитило, бяхте обмитили, беше обмитил, беше обмитила, беше обмитило, бяха обмитили, ще обмитя, ще обмитим, ще обмитиш, ще обмитите, ще обмити, ще обмитят, ще
обмитяваш, несв. и обмитя, св.; Какво. Определям мито за преминаващи границата стоки. обмитявам, обмитяваме, обмитяваш, обмитявате, обмитява, обмитяват, обмитявах, обмитявахме, обмитява, обмитявахте, обмитява, обмитяваха, обмитявах, обмитявахме, обмитяваше, обмитявахте, обмитяваше, обмитяваха, обмитявал съм, обмитявала съм, обмитявало съм, обмитявали сме, обмитявал си, обмитявала си, обмитявало си, обмитявали сте, обмитявал е, обмитявала е, обмитявало е, обмитявали са, бях обмитявал, бях обмитявала, бях обмитявало, бяхме обмитявали, беше обмитявал, беше обмитявала, беше обмитявало, бяхте обмитявали, беше обмитявал, беше обмитявала, беше обми
мн. обме`ни, ж.
1. Даване на един предмет срещу други. Пункт за обмяна на злато.
2. Споделяне, размяна. Обмяна на идеи.
* Обмяна на веществата. — Спец. Съвкупност от протичащите в организма процеси при усвояване на храната.
Синоними: обмен, търговия, вземане-даване, размяна, продажба, стокообмен, стокооборот, алъш-вериш, смяна, замяна обмяна, обмяната, обмени, обмените
обнадеждаваш, несв. и обнадеждя, св.; Кого. Давам надежда на някого. Надмощието им ги обнадежди.
обнадеждявам се/обнадеждя се. — Изпълвам се с надежда, вяра, увереност.
Синоними: насърчавам, ободрявам, успокоявам, окуражавам, поощрявам, подтиквам, настройвам, поддържам, хваля, одобрявам, подканвам, подкрепям, стимулирам, давам надежда, вдъхвам надежда, въодушевявам, ентусиазирам, повдигам духа, изпълвам с гордост, правя горд обнадеждавам, обнадеждаваме, обнадеждаваш, обнадеждавате, обнадеждава, обнадеждават, обнадеждавах, обнадеждавахме, обнадеждава, обнадеждавахте, обнадеждава, обнадеждаваха, обнадеждавах, обнадеждавахме, обнадеждаваше, обнадеждавахте, обнадеждаваше, обнадеждаваха, обнадеждавал съм, обнадеждавала съм, обнадеждавало съм, обнадеждавали сме, обнадеждавал си, обнадеждавала си, обнадеждавало си, обнадеждавали сте, обнадеждавал е, обнадеждавала е, обнадеждавало е, обнадеждавали са, бях обнадеждавал, бях обнадеждавала, бях обнадеждавало, бяхме обнадеждавали
обнадеждиш, мин. св. обнадеждих, мин. прич. обнадежди`л, св. — вж. обнадеждавам. обнадеждя, обнадеждим, обнадеждиш, обнадеждите, обнадежди, обнадеждят, обнадеждих, обнадеждихме, обнадежди, обнадеждихте, обнадежди, обнадеждиха, обнадеждях, обнадеждяхме, обнадеждеше, обнадеждяхте, обнадеждеше, обнадеждяха, обнадеждил съм, обнадеждила съм, обнадеждило съм, обнадеждили сме, обнадеждил си, обнадеждила си, обнадеждило си, обнадеждили сте, обнадеждил е, обнадеждила е, обнадеждило е, обнадеждили са, бях обнадеждил, бях обнадеждила, бях обнадеждило, бяхме обнадеждили, беше обнадеждил, беше обнадеждила, беше обнадеждило, бяхте обнадеждили, беш
обнаро`дваш, несв.; Какво. Правя нещо известно на всички; разгласявам, публикувам. Всички ежедневници обнародват приетия вчера указ.
Синоними: публикувам, правя достояние, давам гласност, оповестявам, обявявам, известявам, прогласявам, прокламирам, разгласявам, съобщавам, разтръбявам, печатам, напечатвам, издавам, провъзгласям обнародвам, обнародваме, обнародваш, обнародвате, обнародва, обнародват, обнародвах, обнародвахме, обнародва, обнародвахте, обнародва, обнародваха, обнародвах, обнародвахме, обнародваше, обнародвахте, обнародваше, обнародваха, обнародвал съм, обнародвала съм, обнародвало съм, обнародвали сме, обнародвал си, обнародвала си, обнародвало си, обнародвали сте, обнародвал е, обнародвала е, обнародвало е, обнародвали са, бях обнародвал, бях обнародвала, бях обнародвало, бяхме обнародвали, беше обнародвал, беше обнародвала, беше обнародвало, бяхте обнародвали, б
обновителят, обновителя, мн. обнови`тели, м. Лице, което внася нещо ново, което обновява.
Синоними: реформатор, възстановител, новатор, модернизатор, възродител обновител, обновителя, обновителят, обновители, обновителите, обновители, обновителю
обновителна, обновително, мн. обнови`телни, прил. Който обновява. Обновителни процеси.
Синоними: нов, освежителен, опреснителен, възстановителен, възродителен обновителен, обновителния, обновителният, обновителна, обновителната, обновително, обновителното, обновителни, обновителните
мн. обнови`телки, ж. Жена обновител. обновителка, обновителката, обновителки, обновителките
ср., само ед. Промяна, която е свързана с привнасяне на нещо ново.
Синоними: обнова, обновяване, възобновление, възобновяване, реформа, възраждане, промяна, подновяване, освежаване, възстановяване, съживяване обновление, обновлението, обновления, обновленията
обновиш, мин. св. обнових, мин. прич. обнови`л, св. — вж. обновявам. обновя, обновим, обновиш, обновите, обнови, обновят, обнових, обновихме, обнови, обновихте, обнови, обновиха, обновях, обновяхме, обновеше, обновяхте, обновеше, обновяха, обновил съм, обновила съм, обновило съм, обновили сме, обновил си, обновила си, обновило си, обновили сте, обновил е, обновила е, обновило е, обновили са, бях обновил, бях обновила, бях обновило, бяхме обновили, беше обновил, беше обновила, беше обновило, бяхте обновили, беше обновил, беше обновила, беше обновило, бяха обновили, ще обновя, ще обновим, ще обновиш, ще обновите, ще обнови, ще обновят, ще
обновяваш, несв. и обновя св.; Какво. Променям нещо, като заменям остарели неща с нови. Театърът обнови репертоара си.
Синоними: подновявам, променям, подобрявам, поправям, възстановявам, опреснявам, освежавам, усъвършенствувам, модернизирам, реформирам, възраждам, съживявам обновявам, обновяваме, обновяваш, обновявате, обновява, обновяват, обновявах, обновявахме, обновява, обновявахте, обновява, обновяваха, обновявах, обновявахме, обновяваше, обновявахте, обновяваше, обновяваха, обновявал съм, обновявала съм, обновявало съм, обновявали сме, обновявал си, обновявала си, обновявало си, обновявали сте, обновявал е, обновявала е, обновявало е, обновявали са, бях обновявал, бях обновявала, бях обновявало, бяхме обновявали, беше обновявал, беше обновявала, беше обновявало, бяхте обновявали, беше обновявал, беше обновявала, беше обно
мн. обно`ски, ж. Обикн. мн. Начин на поведение, на общуване с други хора. По обноските му разбираш, че е интелигентен човек. обноска, обноската, обноски, обноските
мед. Замъгляване на съзнанието — най-лека степен на разстройство на съзнанието. Характеризира се със силно отслабване на активното внимание, брадипсихия.
обобщаваш, несв. и обобщя, св.; Какво.
1. Правя извод, който изразява основните резултати от наблюдения, процеси и др. Обобщи мислите си в няколко изречения.
2. Придавам общо значение на нещо единично. Обобщавам опит.
Синоними: обособявам, обединявам, уеднаквявам, правя изводи, синтезирам, генерализирам, резюмирам, съкращавам обобщавам, обобщаваме, обобщаваш, обобщавате, обобщава, обобщават, обобщавах, обобщавахме, обобщава, обобщавахте, обобщава, обобщаваха, обобщавах, обобщавахме, обобщаваше, обобщавахте, обобщаваше, обобщаваха, обобщавал съм, обобщавала съм, обобщавало съм, обобщавали сме, обобщавал си, обобщавала си, обобщавало си, обобщавали сте, обобщавал е, обобщавала е, обобщавало е, обобщавали са, бях обобщавал, бях обобщавала, бях обобщавало, бяхме обобщавали, беше обобщавал, беше обобщавала, беше обобщавало, бяхте обобщавали, беше обобщавал, беше обобщавала, беше обоб
мн. обобще`ния, ср. Извод, направен въз основа на някакви факти. Философско обобщение.
Синоними: синтез, дедукция, генерализация, унификация, уеднаквяване, извод, резултат, резюме обобщение, обобщението, обобщения, обобщенията
обобществиш, мин. св. обобществих, мин. прич. обобществи`л, св. — вж. обобществявам. обобществя, обобществим, обобществиш, обобществите, обобществи, обобществят, обобществих, обобществихме, обобществи, обобществихте, обобществи, обобществиха, обобществях, обобществяхме, обобществеше, обобществяхте, обобществеше, обобществяха, обобществил съм, обобществила съм, обобществило съм, обобществили сме, обобществил си, обобществила си, обобществило си, обобществили сте, обобществил е, обобществила е, обобществило е, обобществили са, бях обобществил, бях обобществила, бях обобществило, бяхме обобществили, беше обобществил, беше обобществила, б
обобществяваш, несв. и обобществя, св.; Какво. Правя нещо обществена собственост; национализирам. Обобществявам производството.
Синоними: национализирам, одържавявам, експроприирам, изземвам обобществявам, обобществяваме, обобществяваш, обобществявате, обобществява, обобществяват, обобществявах, обобществявахме, обобществява, обобществявахте, обобществява, обобществяваха, обобществявах, обобществявахме, обобществяваше, обобществявахте, обобществяваше, обобществяваха, обобществявал съм, обобществявала съм, обобществявало съм, обобществявали сме, обобществявал си, обобществявала си, обобществявало си, обобществявали сте, обобществявал е, обобществявала е, обобществявало е, обобществявали са, бях обобществявал, бях обобществявала, бях
обобщиш, мин. св. обобщих, мин. прич. обобщи`л, св. — вж. обобщавам. обобщя, обобщим, обобщиш, обобщите, обобщи, обобщят, обобщих, обобщихме, обобщи, обобщихте, обобщи, обобщиха, обобщях, обобщяхме, обобщеше, обобщяхте, обобщеше, обобщяха, обобщил съм, обобщила съм, обобщило съм, обобщили сме, обобщил си, обобщила си, обобщило си, обобщили сте, обобщил е, обобщила е, обобщило е, обобщили са, бях обобщил, бях обобщила, бях обобщило, бяхме обобщили, беше обобщил, беше обобщила, беше обобщило, бяхте обобщили, беше обобщил, беше обобщила, беше обобщило, бяха обобщили, ще обобщя, ще обобщим, ще обобщиш, ще обобщите, ще обобщи, ще обобщят, ще
обогатиш, мин. св. обогатих, мин. прич. обогати`л, св. — вж. обогатявам. обогатя, обогатим, обогатиш, обогатите, обогати, обогатят, обогатих, обогатихме, обогати, обогатихте, обогати, обогатиха, обогатях, обогатяхме, обогатеше, обогатяхте, обогатеше, обогатяха, обогатил съм, обогатила съм, обогатило съм, обогатили сме, обогатил си, обогатила си, обогатило си, обогатили сте, обогатил е, обогатила е, обогатило е, обогатили са, бях обогатил, бях обогатила, бях обогатило, бяхме обогатили, беше обогатил, беше обогатила, беше обогатило, бяхте обогатили, беше обогатил, беше обогатила, беше обогатило, бяха обогатили, ще обогатя, ще обогатим,
обогатяваш, несв. и обогатя, св.
1. Кого, какво. Правя по-богат. Обогатявам езика си.
2. Какво. Повишавам ценността на нещо, като внасям в него някакви вещества. Обогатявам руди. Естествените торове обогатяват почвата.
3. Какво. Увеличавам, разширявам. Обогатявам познанията си. Обогатявам библиотеката си.
обогатявам се/обогатя се. 1. — Натрупвам богати впечатления, познания, опит, култура.
2. Пренебр. Използвам положението да забогатея, да заграбя.
Синоними: увеличавам, уголемявам, умножавам, развивам, украсявам, разкрасявам, разхубавявам, допринасям, подобрявам, усъвършенствувам, разширявам, торя, наторявам обогатявам, обогатяваме, обогатяваш, обогатявате, обогатява, обогатяват, обогатявах, обогатявахме, обогатява, обогатявахте, обогатява, обогатяваха, обогатявах, обогатявахме, обогатяваше, обогатявахте, обогатяваше, обогатяваха, обогатявал съм, обогатявала съм, обогатявало съм, обогатявали сме, обогатявал си, обогатявала си, обогатявало си, обогатявали сте, обогатявал е, обогатявала е, обогатявало е, обогатявали са, бях обогатявал, бях обогатявала, бях обогатявало, бяхме обогатявали, беше обогатявал, беше обогатявала, беше обогатявало, бяхте обогатявали, б
ободрителна, ободрително, мн. ободри`телни, прил. Който ободрява. Ободрително съобщение. Ободрителни напитки.
Синоними: насърчителен, поощрителен, окуражителен, надежден, освежителен, подкрепителен, оживителен, освежаващ, укрепващ, укрепителен, свеж, прохладен, тоничен, за усилване, ободряващ ободрителен, ободрителния, ободрителният, ободрителна, ободрителната, ободрително, ободрителното, ободрителни, ободрителните
ободриш, мин. св. ободрих, мин. прич. ободри`л, св. — вж. ободрявам. ободря, ободрим, ободриш, ободрите, ободри, ободрят, ободрих, ободрихме, ободри, ободрихте, ободри, ободриха, ободрях, ободряхме, ободреше, ободряхте, ободреше, ободряха, ободрил съм, ободрила съм, ободрило съм, ободрили сме, ободрил си, ободрила си, ободрило си, ободрили сте, ободрил е, ободрила е, ободрило е, ободрили са, бях ободрил, бях ободрила, бях ободрило, бяхме ободрили, беше ободрил, беше ободрила, беше ободрило, бяхте ободрили, беше ободрил, беше ободрила, беше ободрило, бяха ободрили, ще ободря, ще ободрим, ще ободриш, ще ободрите, ще ободри, ще ободрят, ще
ободряваш, несв. и ободря, св.; Кого. Вдъхвам бодрост, повишавам настроението; насърчавам. Думите му я ободриха.
Синоними: насърчавам, поощрявам, обнадеждавам, въодушевявам, подтиквам, подбуждам, окуражавам, внасям бодрост, повдигам духа, подкрепям, оживявам, развеселявам, съживявам, подкрепям духовно, затвърдявам, освежавам, опреснявам, стимулирам, изпълвам с гордост, правя горд, възбуждам, вдъхвам живот, вдъхвам енергия, утешавам, давам кураж, успокоявам, облекчавам ободрявам, ободряваме, ободряваш, ободрявате, ободрява, ободряват, ободрявах, ободрявахме, ободрява, ободрявахте, ободрява, ободряваха, ободрявах, ободрявахме, ободряваше, ободрявахте, ободряваше, ободряваха, ободрявал съм, ободрявала съм, ободрявало съм, ободрявали сме, ободрявал си, ободрявала си, ободрявало си, ободрявали сте, ободрявал е, ободрявала е, ободрявало е, ободрявали са, бях ободрявал, бях ободрявала, бях ободрявало, бяхме ободрявали, беше ободрявал, беше ободрявала, беше ободрявало, бяхте ободрявали, беше ободрявал, беше ободрявала, беше обод
обожа`ваш, несв.
1. Кого, какво. Изпитвам силна обич към някого или нещо, прекланям се пред нещо. Обожава децата си.
2. Прен. Какво. Много ми харесва, много обичам. Обожавам шопска салата.
Синоними: боготворя, почитам, уважавам, превъзнасям, възхвалявам, въздигам, превъздигам, въздигам в култ, обожествявам, прекланям се, благоговея, величая, издигам в култ, прекланям се пред, тача обожавам, обожаваме, обожаваш, обожавате, обожава, обожават, обожавах, обожавахме, обожава, обожавахте, обожава, обожаваха, обожавах, обожавахме, обожаваше, обожавахте, обожаваше, обожаваха, обожавал съм, обожавала съм, обожавало съм, обожавали сме, обожавал си, обожавала си, обожавало си, обожавали сте, обожавал е, обожавала е, обожавало е, обожавали са, бях обожавал, бях обожавала, бях обожавало, бяхме обожавали, беше обожавал, беше обожавала, беше обожавало, бяхте обожавали, беше обожавал, беше обожавала, беше обожавало, бяха обожавали, ще обожавам, ще обожав
обожаема, обожаемо, мн. обожа`еми, прил. Който е обичан много силно. обожаем, обожаемия, обожаемият, обожаема, обожаемата, обожаемо, обожаемото, обожаеми, обожаемите
обожателят, обожателя, мн. обожа`тели, м. Човек, който обожава някого или нещо; поклонник, ценител. Той не познаваше всичките обожатели на дъщеря си. Обожател на хубавите вина.
Синоними: почитател, поклонник, любител, ценител, приятел, сподвижник, последовател обожател, обожателя, обожателят, обожатели, обожателите, обожатели, обожателю
мн. обожа`телки, ж. Жена обожател. обожателка, обожателката, обожателки, обожателките
обожествиш, мин. св. обожествих, мин. прич. обожестви`л, св. — вж. обожествявам. обожествя, обожествим, обожествиш, обожествите, обожестви, обожествят, обожествих, обожествихме, обожестви, обожествихте, обожестви, обожествиха, обожествях, обожествяхме, обожествеше, обожествяхте, обожествеше, обожествяха, обожествил съм, обожествила съм, обожествило съм, обожествили сме, обожествил си, обожествила си, обожествило си, обожествили сте, обожествил е, обожествила е, обожествило е, обожествили са, бях обожествил, бях обожествила, бях обожествило, бяхме обожествили, беше обожествил, беше обожествила, беше обожествило, бяхте обожествили, беш
обожествяваш, несв. и обожествя, св.; Кого, какво. Смятам нещо за притежаващо свръхестествени сили; боготворя. Славяните обожествявали природата. обожествявам, обожествяваме, обожествяваш, обожествявате, обожествява, обожествяват, обожествявах, обожествявахме, обожествява, обожествявахте, обожествява, обожествяваха, обожествявах, обожествявахме, обожествяваше, обожествявахте, обожествяваше, обожествяваха, обожествявал съм, обожествявала съм, обожествявало съм, обожествявали сме, обожествявал си, обожествявала си, обожествявало си, обожествявали сте, обожествявал е, обожествявала е, обожествявало е, обожествявали са, бях обожествявал, бях обожествявала, бях обожествявало, бяхме обожествявали
мн. обози, (два) обоза, м. Група превозни средства, с които се прекарват храни, боеприпаси и др. за войската.
прил. обозен, обозна, обозно, мн. обозни. обоз, обоза, обозът, обози, обозите, обоза
вж. обо`з обозен, обозния, обозният, обозна, обозната, обозно, обозното, обозни, обозните
обозначиш, мин. св. обозначих, мин. прич. обозначи`л, св. — вж. обозначавам. обознача, обозначим, обозначиш, обозначите, обозначи, обозначат, обозначих, обозначихме, обозначи, обозначихте, обозначи, обозначиха, обозначах, обозначахме, обозначеше, обозначахте, обозначеше, обозначаха, обозначил съм, обозначила съм, обозначило съм, обозначили сме, обозначил си, обозначила си, обозначило си, обозначили сте, обозначил е, обозначила е, обозначило е, обозначили са, бях обозначил, бях обозначила, бях обозначило, бяхме обозначили, беше обозначил, беше обозначила, беше обозначило, бяхте обозначили, беше обозначил, беше обозначила, беше обозна
обозначаваш, несв. и обознача, св.; Какво. Поставям знак, с който показвам нещо; отбелязвам. Обозначи местонахождението си върху картата.
Синоними: означавам, отбелязвам, показвам, маркирам, забелязвам, вписвам, свидетелствувам за, издавам обозначавам, обозначаваме, обозначаваш, обозначавате, обозначава, обозначават, обозначавах, обозначавахме, обозначава, обозначавахте, обозначава, обозначаваха, обозначавах, обозначавахме, обозначаваше, обозначавахте, обозначаваше, обозначаваха, обозначавал съм, обозначавала съм, обозначавало съм, обозначавали сме, обозначавал си, обозначавала си, обозначавало си, обозначавали сте, обозначавал е, обозначавала е, обозначавало е, обозначавали са, бях обозначавал, бях обозначавала, бях обозначавало, бяхме обозначавали, беше обозначавал, беше обозначавала
мн. обозначе`ния, ср. Поставен върху нещо знак.
Синоними: означение, бележка, знак, белег, отметка, забележка, вписване, название, наименование, признак, значение, смисъл, термин, понятие обозначение, обозначението, обозначения, обозначенията
ср., само ед. Преглед, обзор.
Синоними: поглед, обзор, преглед обозрение, обозрението, обозрения, обозренията
мн. обои`сти, м. Музикант, който свири на обой. обоист, обоиста, обоистът, обоисти, обоистите, обоисти, обоисте
мн. обои`стки, ж. Жена обоист. обоистка, обоистката, обоистки, обоистките
обоят, обоя, мн. обои, (два) обоя, ср. Дървен духов музикален инструмент с двойна тръстикова пластинка и характерен носов тембър. обой, обоя, обоят, обои, обоите, обоя
ср., само ед. Едно от сетивата — способност за възприемане и различаване на миризми. Остро обоняние.
Синоними: мирис, дъх, нюх, усещане, усет, подушване, проницателност, прозорливост обоняние, обонянието, обоняния, обонянията
обонятелна, обонятелно, мн. обоня`телни, прил. Който е свързан с обонянието. обонятелен, обонятелния, обонятелният, обонятелна, обонятелната, обонятелно, обонятелното, обонятелни, обонятелните
мн. обори, (два) обора, м.
1. Сграда, в която се отглежда едър добитък. Вкара кравите в обора.
2. Прен. Замърсено, запуснато, неподдържано жилище, помещение.
* Авгиеви обори. — Нещо много замърсено или запуснато, безредно. обор, обора, оборът, обори, оборите, обора
оборваш, несв. и оборя, св.
1. Кого. Вземам надмощие, надвивам. Дрямката го обори.
2. Прен. Какво. Доказвам неверността на твърдение; опровергавам. Обори тезата му.
* Оборвам глава. — Отчайвам се, обезсърчавам се.
Синоними: опровергавам, отблъсвам, отбивам, отхвърлям, не признавам, отричам, възразявам, противореча, надвивам, побеждавам, вземам връх, повалям, доказвам невярността, оспорвам, поставям под съмнение оборвам, оборваме, оборваш, оборвате, оборва, оборват, оборвах, оборвахме, оборва, оборвахте, оборва, оборваха, оборвах, оборвахме, оборваше, оборвахте, оборваше, оборваха, оборвал съм, оборвала съм, оборвало съм, оборвали сме, оборвал си, оборвала си, оборвало си, оборвали сте, оборвал е, оборвала е, оборвало е, оборвали са, бях оборвал, бях оборвала, бях оборвало, бяхме оборвали, беше оборвал, беше оборвала, беше оборвало, бяхте оборвали, беше оборвал, беше оборвала, беше оборвало, бяха оборвали, ще оборвам, ще оборваме, ще оборваш, ще оборвате, ще оборва, ще оборва
мн. обороти, (два) оборота, м.
1. Пълен кръг на завъртане. Върти се със скорост три оборота в секунда.
2. Движение на парични средства и стоки, което води до печалба. Търговски оборот.
3. Употреба, обръщение. Пуснати са в оборот нови банкноти.
Синоними: джиро, обръщение, стокооборот оборот, оборота, оборотът, обороти, оборотите, оборота
оборотна, оборотно, мн. оборо`тни, прил. Който се отнася до оборот (във 2 и 3 знач.). Оборотни средства. Оборотно жилище. оборотен, оборотния, оборотният, оборотна, оборотната, оборотно, оборотното, оборотни, оборотните
вж. тахометър оборотомер, оборотомера, оборотомерът, оборотомери, оборотомерите, оборотомера
оборска, оборско, мн. обо`рски, прил. Който се отнася до обор.
* Оборски тор. — Тор, събиран от животински изпражнения. оборски, оборския, оборският, оборска, оборската, оборско, оборското, оборски, оборските
обору`дваш, несв.; Какво. Снабдявам, обзавеждам с всичко необходимо. Оборудваха стоматологичния кабинет с нова апаратура.
Синоними: обзавеждам, снаряжавам, съоръжавам оборудвам, оборудваме, оборудваш, оборудвате, оборудва, оборудват, оборудвах, оборудвахме, оборудва, оборудвахте, оборудва, оборудваха, оборудвах, оборудвахме, оборудваше, оборудвахте, оборудваше, оборудваха, оборудвал съм, оборудвала съм, оборудвало съм, оборудвали сме, оборудвал си, оборудвала си, оборудвало си, оборудвали сте, оборудвал е, оборудвала е, оборудвало е, оборудвали са, бях оборудвал, бях оборудвала, бях оборудвало, бяхме оборудвали, беше оборудвал, беше оборудвала, беше оборудвало, бяхте оборудвали, беше оборудвал, беше оборудвала, беше обор
вж. оборудване
ср., само ед.
1. Снабдяване, обзавеждане.
2. Това, с което се оборудва — машини, апарати, съоръжения и др.
Синоними: обзавеждане, снаряжаване, екипаж, екипировка, съоръжение, съоръжения оборудване, оборудването, оборудвания, оборудванията
обориш, мин. св. оборих, мин. прич. обо`рил, св. — вж. оборвам. оборя, оборим, обориш, оборите, обори, оборят, оборих, оборихме, обори, оборихте, обори, обориха, оборех, оборехме, обореше, оборехте, обореше, обореха, оборил съм, оборила съм, оборило съм, оборили сме, оборил си, оборила си, оборило си, оборили сте, оборил е, оборила е, оборило е, оборили са, бях оборил, бях оборила, бях оборило, бяхме оборили, беше оборил, беше оборила, беше оборило, бяхте оборили, беше оборил, беше оборила, беше оборило, бяха оборили, ще оборя, ще оборим, ще обориш, ще оборите, ще обори, ще оборят, ще съм оборил, ще съм оборила, ще съм оборило, ще сме обо
обосееш, мин. св. обосях, мин. прич. обося`л, св. — вж. обосявам. обосея, обосеем, обосееш, обосеете, обосее, обосеят, обосях, обосяхме, обося, обосяхте, обося, обосяха, обосеех, обосеехме, обосееше, обосеехте, обосееше, обосееха, обосял съм, обосяла съм, обосяло съм, обосели сме, обосял си, обосяла си, обосяло си, обосели сте, обосял е, обосяла е, обосяло е, обосели са, бях обосял, бях обосяла, бях обосяло, бяхме обосели, беше обосял, беше обосяла, беше обосяло, бяхте обосели, беше обосял, беше обосяла, беше обосяло, бяха обосели, ще обосея, ще обосеем, ще обосееш, ще обосеете, ще обосее, ще обосеят, ще съм обосял, ще съм обосяла, ще съ
обосновеш, мин. св. обосновах, мин. прич. обоснова`л, св. — вж. обосновавам. обоснова, обосновем, обосновеш, обосновете, обоснове, обосноват, обосновах, обосновахме, обоснова, обосновахте, обоснова, обосноваха, обосновях, обосновяхме, обосновеше, обосновяхте, обосновеше, обосновяха, обосновал съм, обосновала съм, обосновало съм, обосновали сме, обосновал си, обосновала си, обосновало си, обосновали сте, обосновал е, обосновала е, обосновало е, обосновали са, бях обосновал, бях обосновала, бях обосновало, бяхме обосновали, беше обосновал, беше обосновала, беше обосновало, бяхте обосновали, беше обосновал, беше обосновала, беше обосно
обосноваваш, несв. и обоснова, св.; Какво. Подкрепям с факти, с доказателства; аргументирам, мотивирам. Обосновавам исканията си.
обосновавам се/обоснова се. — Аргументирам се.
Синоними: мотивирам, аргументирам, документирам, доказвам, подкрепям с доказателства, установявам, подкрепям обосновавам, обосноваваме, обосноваваш, обосновавате, обосновава, обосновават, обосновавах, обосновавахме, обосновава, обосновавахте, обосновава, обосноваваха, обосновавах, обосновавахме, обосноваваше, обосновавахте, обосноваваше, обосноваваха, обосновавал съм, обосновавала съм, обосновавало съм, обосновавали сме, обосновавал си, обосновавала си, обосновавало си, обосновавали сте, обосновавал е, обосновавала е, обосновавало е, обосновавали са, бях обосновавал, бях обосновавала, бях обосновавало, бяхме обосновавали, беше обосновавал, беше обосновавала
обоснована, обосновано, мн. обосновани, прил. Който е подкрепен с факти и доказателства. <em>Обосновано предложение.</em><br />същ. обоснованост, обосноваността`, ж.
Синоними: мотивиран, аргументиран, доказан, подкрепен с доказателства, документиран, несъмнен, необорим, безспорен, обяснен, установен, основателен, издържан обоснован, обоснования, обоснованият, обоснована, обоснованата, обосновано, обоснованото, обосновани, обоснованите
вж. обоснова`н
Синоними: доказаност, установеност, аргументираност, логичност, мотивираност, мотивировка, мотиви, основания, неоспоримост, очевидност, необоримост, безспорност обоснованост, обосноваността, обоснованости, обоснованостите
обособена, обособено, мн. обособе`ни, прил.
1. Който е отделен, изтъкнат.
2. Спец. В граматиката — интонационно, смислово и словоредно отделена част на изречението. Обособено определение.
Синоними: (прил.) събран, оформен, групиран, обобщен, отделен, самостоятелен, изолиран, (прил.) абстрактен, отвлечен, разнороден, (прил.) отстранен, отдалечен
обособиш, мин. св. обособих, мин. прич. обособи`л, св. — вж. обособявам. обособя, обособим, обособиш, обособите, обособи, обособят, обособих, обособихме, обособи, обособихте, обособи, обособиха, обособях, обособяхме, обособеше, обособяхте, обособеше, обособяха, обособил съм, обособила съм, обособило съм, обособили сме, обособил си, обособила си, обособило си, обособили сте, обособил е, обособила е, обособило е, обособили са, бях обособил, бях обособила, бях обособило, бяхме обособили, беше обособил, беше обособила, беше обособило, бяхте обособили, беше обособил, беше обособила, беше обособило, бяха обособили, ще обособя, ще обособим,
обособяваш, несв. и обособя, св.; Какво.
1. Отделям, изтъквам, поставям в особено положение.
2. Спец. В граматиката — интонационно, смислово и словоредно отделям и изтъквам част на изречението.
обособявам се/обособя се. — Отделям се от общото, заемам особено положение; изолирам се.
Синоними: обобщавам, уеднаквявам, групирам, оформям, съединявам, прибирам, събирам, определям, отделям обособявам, обособяваме, обособяваш, обособявате, обособява, обособяват, обособявах, обособявахме, обособява, обособявахте, обособява, обособяваха, обособявах, обособявахме, обособяваше, обособявахте, обособяваше, обособяваха, обособявал съм, обособявала съм, обособявало съм, обособявали сме, обособявал си, обособявала си, обособявало си, обособявали сте, обособявал е, обособявала е, обособявало е, обособявали са, бях обособявал, бях обособявала, бях обособявало, бяхме обособявали, беше обособявал, беше обособявала, беше обособявало, бяхте обособявали, б
обосяваш, несв. и обосея, св.
1. Оставам бос, без обувки (или чорапи).
2. Прен. Обеднявам, осиромашавам.
Синоними: осиромашавам, обеднявам, изпадам в лишения, оголявам обосявам, обосяваме, обосяваш, обосявате, обосява, обосяват, обосявах, обосявахме, обосява, обосявахте, обосява, обосяваха, обосявах, обосявахме, обосяваше, обосявахте, обосяваше, обосяваха, обосявал съм, обосявала съм, обосявало съм, обосявали сме, обосявал си, обосявала си, обосявало си, обосявали сте, обосявал е, обосявала е, обосявало е, обосявали са, бях обосявал, бях обосявала, бях обосявало, бяхме обосявали, беше обосявал, беше обосявала, беше обосявало, бяхте обосявали, беше обосявал, беше обосявала, беше обосявало, бяха обосявали, ще обосявам, ще обосяв
обработваш, несв. и обработя, св.
1. Какво. Оформям, подготвям. Обработвам земята с машини.
2. Какво. Усъвършенствам, изчиствам. Обработвам народни песни.
3. Какво. Почиствам от замърсяване. Раните се обработват с кислородна вода.
4. Разг. Кого. Въздействам върху някого, карам го да приеме моите схващания.
5. Прен. Разг. Кого. Бия.
Синоними: ора, садя, отглеждам, разработвам, култивирам, развивам, подработвам, приготвям, усъвършенствувам, подобрявам, дооформям, поправям, изработвам, шлифовам, рендосвам, дялам, преработвам, консервирам обработвам, обработваме, обработваш, обработвате, обработва, обработват, обработвах, обработвахме, обработва, обработвахте, обработва, обработваха, обработвах, обработвахме, обработваше, обработвахте, обработваше, обработваха, обработвал съм, обработвала съм, обработвало съм, обработвали сме, обработвал си, обработвала си, обработвало си, обработвали сте, обработвал е, обработвала е, обработвало е, обработвали са, бях обработвал, бях обработвала, бях обработвало, бяхме обработвали, беше обработвал, беше обработвала, беше обработвало, бяхте обработвали, б
мн. обрабо`тки, ж. Обработване. Обработка на народни песни.
Синоними: разработка, подготовка, усъвършенствуване, подобрение обработка, обработката, обработки, обработките
обработиш, мин. св. обработих, мин. прич. обрабо`тил, св. — вж. обработвам. обработя, обработим, обработиш, обработите, обработи, обработят, обработих, обработихме, обработи, обработихте, обработи, обработиха, обработех, обработехме, обработеше, обработехте, обработеше, обработеха, обработил съм, обработила съм, обработило съм, обработили сме, обработил си, обработила си, обработило си, обработили сте, обработил е, обработила е, обработило е, обработили са, бях обработил, бях обработила, бях обработило, бяхме обработили, беше обработил, беше обработила, беше обработило, бяхте обработили, беше обработил, беше обработила, беше обрабо
мн. образи, (два) образа, м.
1. Зрително впечатление от предмет; външен вид. Отразен образ.
2. Изображение. Телевизорът има неясен образ.
3. Представа за нещо. Светлият образ на Левски.
4. В литературата и изкуството — обобщено отразяване на действителността чрез създаване на конкретни картини за някои нейни страни.
5. В художественото произведение — пресъздаден тип, характер. Образът на любимата в Яворовата поезия.
6. В литературата — езикови средства за изграждане на литературна творба.
7. Остар. Лице, лик.
* Изгубвам човешкия си образ. — Постъпвам много жестоко и безсърдечно.
Синоними: лик, лице, облик, физиономия, израз, фигура, вид, външен вид, фасада, портрет, снимка, изображение, форма, силует, изглед, репродукция, скица, емблема, знак, белег, страна, буза, отпечатък, статуя, подобие, отражение, фантом, сянка, общоприета представа, мисъл, мнение, прилика, представяне, изобразяване, символ, рисуване, рисунка, тяло, човек, телосложение образ, образа, образът, образи, образите, образа
образна, образно, мн. образни, прил. Който съдържа образи или използва образи (в 4, 5 и 6 знач.); ярък, жив, емоционален. <em>Образна реч. Образен паралелизъм.</em><br />същ. образност, образността`, ж.
Синоними: изразителен, картинен, фигуративен, релефен, жив, прегледен, нагледен, художествен, живописен, пластичен, оригинален, интересен, ярък, метафоричен, символичен, изпълнен с метафори, преносен образен, образния, образният, образна, образната, образно, образното, образни, образните
мн. образци, (два) образеца, м.
1. Модел, който показва начин за извършване на нещо. Попълнете документа по образеца.
2. Показателно или пробно изделие; вид, мостра. Донесох образци от новото изделие. Минерални образци.
3. Някой или нещо, на които трябва да се подражава. Животът му е образец за успешна кариера.
Синоними: модел, тип, пример, терк, калъп, форма, мостра, прототип, скица, проект, вид, екземпляр, сорт, десен, шарка, рисунка, заготовка, макет, шаблон, профил, мерило, критерий, норма, стандарт, равнище, ниво, символ, правило, кофраж, формула, установен израз, стереотипна фраза, клише образец, образеца, образецът, образци, образците, образеца
вж. о`бразен
Синоними: картинност, изразност, фигуративност, релефност, нагледност, живост, художественост, пластичност образност, образността, образности, образностите
образо`ваш, несв.; Кого. Давам образование.
образовам се. — Получавам образование.
Синоними: давам образование, възпитавам, просвещавам, изтънчвам, изфинвам, префиням образовам, образоваме, образоваш, образовате, образова, образоват, образовах, образовахме, образова, образовахте, образова, образоваха, образовах, образовахме, образоваше, образовахте, образоваше, образоваха, образовал съм, образовала съм, образовало съм, образовали сме, образовал си, образовала си, образовало си, образовали сте, образовал е, образовала е, образовало е, образовали са, бях образовал, бях образовала, бях образовало, бяхме образовали, беше образовал, беше образовала, беше образовало, бяхте образовали, беше образовал, беше образовала, беше обра
образована, образовано, мн. образовани, прил. Който има добро образование и/или разностранни познания.<br />същ. образованост, образоваността`, ж.
Синоними: начетен, културен, учен, просветен, книжовен, дипломиран, развит, изтънчен образован, образования, образованият, образована, образованата, образовано, образованото, образовани, образованите
мн. образования, ср.<br />1. Обучение, просвещение, получаване на знания. <em>Работи в сферата на образованието.</em><br />2. Съвкупност от знания, получени при целенасочено обучение. <em>Средно техническо образование.</em><br /><br />Да не се бърка с образувание.
Синоними: просвета, звание, наука, обучение, начетеност, книжовност, грамотност образование, образованието, образования, образованията
вж. образо`ван
Синоними: начетеност, книжовност, грамотност, четмо и писмо, ученост, култура, цивилизация образованост, образоваността, образованости, образованостите
образователна, образователно, мн. образова`телни, прил. Който съдейства за обучението, служи на образованието. Образователна телевизионна програма.
* Образователен ценз. — Необходима степен на образование за заемане на някаква длъжност.
Синоними: просветителен, просветен, цивилизаторски, възпитателен, педагогичен, педагогически, училищен, учебен, учителски образователен, образователния, образователният, образователна, образователната, образователно, образователното, образователни, образователните
образу`ваш, несв.; Какво.
1. Съставям, представям сам по себе си. Гората образува дъга около селото.
2. Създавам, организирам, сформирам. Образувам нова партия.
Синоними: правя, направим, създавам, сътворявам, произвеждам, осъществявам, съставям, формирам, съчетавам, учредявам, организирам, изграждам, основавам, сформирам, почвам, предприемам, пускам в ход, лансирам, установявам образувам, образуваме, образуваш, образувате, образува, образуват, образувах, образувахме, образува, образувахте, образува, образуваха, образувах, образувахме, образуваше, образувахте, образуваше, образуваха, образувал съм, образувала съм, образувало съм, образували сме, образувал си, образувала си, образувало си, образували сте, образувал е, образувала е, образувало е, образували са, бях образувал, бях образувала, бях образувало, бяхме образували, беше образувал, беше образувала, беше образувало, бяхте образували, беше образувал, беше образувала, беше обра
Да не се бърка с образова`ние. образувание, образуванието, образувания, образуванията
образцова, образцово, мн. образцо`ви, прил.
1. Който служи за образец, за пример. Образцово поведение. Образцов дом.
2. Превъзходен, съвършен. Образцова творба.
Синоними: примерен, съвършен, отличен, идеален, за пример, най-добър, изряден, еталонен, контролен, главен образцов, образцовия, образцовият, образцова, образцовата, образцово, образцовото, образцови, образцовите
обраснеш, мин. св. обраснах, мин. прич. обраснал, св. Обраста. обрасна, обраснем, обраснеш, обраснете, обрасне, обраснат, обраснах, обраснахме, обрасна, обраснахте, обрасна, обраснаха, обраснех, обраснехме, обраснеше, обраснехте, обраснеше, обраснеха, обраснал съм, обраснала съм, обраснало съм, обраснали сме, обраснал си, обраснала си, обраснало си, обраснали сте, обраснал е, обраснала е, обраснало е, обраснали са, бях обраснал, бях обраснала, бях обраснало, бяхме обраснали, беше обраснал, беше обраснала, беше обраснало, бяхте обраснали, беше обраснал, беше обраснала, беше обраснало, бяха обраснали, ще обрасна, ще обраснем,
озърна се озърнеш се, мин. св. озърнах се, мин. прич. озърнал се, св. — вж. озъртам се. озърна, озърнем, озърнеш, озърнете, озърне, озърнат, озърнах, озърнахме, озърна, озърнахте, озърна, озърнаха, озърнех, озърнехме, озърнеше, озърнехте, озърнеше, озърнеха, озърнал съм, озърнала съм, озърнало съм, озърнали сме, озърнал си, озърнала си, озърнало си, озърнали сте, озърнал е, озърнала е, озърнало е, озърнали са, бях озърнал, бях озърнала, бях озърнало, бяхме озърнали, беше озърнал, беше озърнала, беше озърнало, бяхте озърнали, беше озърнал, беше озърнала, беше озърнало, бяха озърнали, ще озърна, ще озърнем, ще озърнеш, ще озърнете, ще озърне, ще озърнат, ще
обрастеш, мин. св. обрастох, мин. прич. обра`съл, св. — вж. обраствам. обраста, обрастем, обрастеш, обрастете, обрасте, обрастат, обрастох, обрастохме, обрасте, обрастохте, обрасте, обрастоха, обрастях, обрастяхме, обрастеше, обрастяхте, обрастеше, обрастяха, обрасъл съм, обрасла съм, обрасло съм, обрасли сме, обрасъл си, обрасла си, обрасло си, обрасли сте, обрасъл е, обрасла е, обрасло е, обрасли са, бях обрасъл, бях обрасла, бях обрасло, бяхме обрасли, беше обрасъл, беше обрасла, беше обрасло, бяхте обрасли, беше обрасъл, беше обрасла, беше обрасло, бяха обрасли, ще обраста, ще обрастем, ще обрастеш, ще обрастете, ще обрасте, ще обрас
обрастваш, несв. и обраста, св.; с какво.
1. Покривам се с растителност. Стените на къщата са обрасли с бръшлян.
2. Покривам се с косми. Лицето му е обрасло. обраствам, обрастваме, обрастваш, обраствате, обраства, обрастват, обраствах, обраствахме, обраства, обраствахте, обраства, обрастваха, обраствах, обраствахме, обрастваше, обраствахте, обрастваше, обрастваха, обраствал съм, обраствала съм, обраствало съм, обраствали сме, обраствал си, обраствала си, обраствало си, обраствали сте, обраствал е, обраствала е, обраствало е, обраствали са, бях обраствал, бях обраствала, бях обраствало, бяхме обраствали, беше обраствал, беше обраствала, беше обраствало, бяхте обраствали, беше обраствал, беше обраствала, беше обра
обривам се обриваш се, несв. и <em>_обрина се_, св. Получавам обрив. Бебето се обрина от горещината. обривам, обриваме, обриваш, обривате, обрива, обриват, обривах, обривахме, обрива, обривахте, обрива, обриваха, обривах, обривахме, обриваше, обривахте, обриваше, обриваха, обривал съм, обривала съм, обривало съм, обривали сме, обривал си, обривала си, обривало си, обривали сте, обривал е, обривала е, обривало е, обривали са, бях обривал, бях обривала, бях обривало, бяхме обривали, беше обривал, беше обривала, беше обривало, бяхте обривали, беше обривал, беше обривала, беше обривало, бяха обривали, ще обривам, ще обриваме, ще обриваш, ще обривате, ще обрива, ще обрива
мн. обрати, (два) обрата, м.
1. Рязка промяна в движението или развитието на нещо. Обрат в отношенията.
2. Спец. Своеобразно съчетание на думи или на граматични форми; конструкция, словосъчетание. Неправилен обрат.
Синоними: поврат, завой, превратност, прелом, скок, отклонение, заобикалка, криволица, перипетия, пертурбация, смяна, промяна, връщане назад, изменение обрат, обрата, обратът, обрати, обратите, обрата
обратна, обратно, мн. обра`тни, прил.
1. Който се отнася към противоположната страна. На обратната страна на снимката се подписа.
2. Който води назад, в противоположната на първоначалното движение посока. Когато стигна върха, се замисли за обратния път, който да избере.
3. Разг. Пренебр. За човек — с опак характер; който обича да противоречи, да се противопоставя. Ама че обратен човек, винаги е против.
4. Като същ., ср. Съвършено несходен, противоречащ на друг. Мисля обратното.
* Обратната страна на медала. — Лошата, отрицателната страна на нещо.
* С обратна резба. — Жарг. С хомосексуални наклонности.
Синоними: противен, насрещен, противоположен, противопоставен, опак, неподхождащ, не за показване, диаметрален обратен, обратния, обратният, обратна, обратната, обратно, обратното, обратни, обратните
нареч.
1. В обратна посока, назад, на връщане. До училище и обратно ходя пеш.
2. Противоположно, иначе.
Синоними: наопаки, противно, напротив, иначе, противоположно, назад, в обратна посока, отново, пак
Употреба на парични или други знаци. Пуснати са в обращение 20-левови монети.
Да не се бърка с обръщение. обращение, обращението, обращения, обращенията
мн. обреди, (два) обреда, м. Установен ред действия, които съпровождат народни обичаи, църковни ритуали и др. Сватбен обред.
прил. обреден, обредна, обредно, мн. обредни. Обредна традиция. Обредни песни.
Синоними: церемония, ритуал, формалност, форма, тържественост, етикет, правило, обичай, навик, ред, чествуване обред, обреда, обредът, обреди, обредите, обреда
вж. о`бред обреден, обредния, обредният, обредна, обредната, обредно, обредното, обредни, обредните
обрежеш, мин. св. обрязах, мин. прич. обря`зал, св. — вж. обрязвам. обрежа, обрежем, обрежеш, обрежете, обреже, обрежат, обрязах, обрязахме, обряза, обрязахте, обряза, обрязаха, обрежех, обрежехме, обрежеше, обрежехте, обрежеше, обрежеха, обрязал съм, обрязала съм, обрязало съм, обрязали сме, обрязал си, обрязала си, обрязало си, обрязали сте, обрязал е, обрязала е, обрязало е, обрязали са, бях обрязал, бях обрязала, бях обрязало, бяхме обрязали, беше обрязал, беше обрязала, беше обрязало, бяхте обрязали, беше обрязал, беше обрязала, беше обрязало, бяха обрязали, ще обрежа, ще обрежем, ще обрежеш, ще обрежете, ще обреже, ще обрежат, ще
обречеш, мин. св. обрекох, мин. прич. обре`къл, св. — вж. обричам. обрека, обречем, обречеш, обречете, обрече, обрекат, обрекох, обрекохме, обрече, обрекохте, обрече, обрекоха, обречах, обречахме, обречеше, обречахте, обречеше, обречаха, обрекъл съм, обрекла съм, обрекло съм, обрекли сме, обрекъл си, обрекла си, обрекло си, обрекли сте, обрекъл е, обрекла е, обрекло е, обрекли са, бях обрекъл, бях обрекла, бях обрекло, бяхме обрекли, беше обрекъл, беше обрекла, беше обрекло, бяхте обрекли, беше обрекъл, беше обрекла, беше обрекло, бяха обрекли, ще обрека, ще обречем, ще обречеш, ще обречете, ще обрече, ще обрекат, ще съм обрекъл, ще съм
обременена, обременено, мн. обремене`ни, прил.
1. Който е натоварен с много задължения и трудности.
2. Прен. Който има наследствена болест или недъг.
Синоними: (гл.) отрупан, натоварен, претрупан, затрупан, претоварен, (гл.) затруднен, (гл.) смазан, съсипан, съкрушен
обремениш, мин. св. обремених, мин. прич. обремени`л, св. — вж. обременявам. обременя, обременим, обремениш, обремените, обремени, обременят, обремених, обременихме, обремени, обременихте, обремени, обремениха, обременях, обременяхме, обременеше, обременяхте, обременеше, обременяха, обременил съм, обременила съм, обременило съм, обременили сме, обременил си, обременила си, обременило си, обременили сте, обременил е, обременила е, обременило е, обременили са, бях обременил, бях обременила, бях обременило, бяхме обременили, беше обременил, беше обременила, беше обременило, бяхте обременили, беше обременил, беше обременила, беше обреме
обременяваш, несв. и обременя, св.; кого/какво; с какво. Затруднявам; създавам неудобства, мъчнотии. Не го обременявай с ненужни задачи.
Синоними: товаря, отрупвам, натрупвам, натоварвам, претрупвам, утежнявам, затруднявам, задължавам, дотягам, досаждам, преча, затрупвам, спъвам обременявам, обременяваме, обременяваш, обременявате, обременява, обременяват, обременявах, обременявахме, обременява, обременявахте, обременява, обременяваха, обременявах, обременявахме, обременяваше, обременявахте, обременяваше, обременяваха, обременявал съм, обременявала съм, обременявало съм, обременявали сме, обременявал си, обременявала си, обременявало си, обременявали сте, обременявал е, обременявала е, обременявало е, обременявали са, бях обременявал, бях обременявала, бях обременявало, бяхме обременявали, беше обременявал, беше обременявала
обречена, обречено, мн. обречени, прил.<br />1. Разг. Обещан.<br />2. Който е изправен пред гибел, на когото е предопределена смърт. <em>Болният е обречен.</em><br />3. Който изразява състояние на безизходност. <em>С обречен вид излезе пред дъската.</em><br />същ. обреченост, обречеността`, ж.
Синоними: определен, обещан, предопределен, невъзвратим, предназначен, наречен, осъден, жертвуван, пожертвуван, отдаден, предан, верен обречен, обречения, обреченият, обречена, обречената, обречено, обреченото, обречени, обречените
вж. обре`чен
Синоними: неизбежност, фаталност, предопределеност обреченост, обречеността, обречености, обреченостите
мн. обриви, (два) обрива, м. Малки пъпки, които се появяват върху кожата или лигавицата при заболяване. Алергичен обрив.
Синоними: изрив, изприщване, пъпчици, изпъпчване, шарка обрив, обрива, обривът, обриви, обривите, обрива
мн. обрисо`вки, ж. Обрисуване.
Синоними: описание, картина, характеристика, охарактеризиране обрисовка, обрисовката, обрисовки, обрисовките
обрисуваш, несв. и св.; Кого, какво. Рисувам с думи, правя словесно описание. <em>Той обрисува с няколко думи ситуацията.</em><br />същ. обрисуване, ср.
Синоними: рисувам, изписвам, нарисувам, изрисувам, описвам, очертавам, давам описание, изобразявам, окачествявам, охарактеризирам, характеризирам, давам, предавам, чертая обрисувам, обрисуваме, обрисуваш, обрисувате, обрисува, обрисуват, обрисувах, обрисувахме, обрисува, обрисувахте, обрисува, обрисуваха, обрисувах, обрисувахме, обрисуваше, обрисувахте, обрисуваше, обрисуваха, обрисувал съм, обрисувала съм, обрисувало съм, обрисували сме, обрисувал си, обрисувала си, обрисувало си, обрисували сте, обрисувал е, обрисувала е, обрисувало е, обрисували са, бях обрисувал, бях обрисувала, бях обрисувало, бяхме обрисували, беше обрисувал, беше обрисувала, беше обрисувало, бяхте обрисували, беше обрисувал, беше обрисувала, беше обри
вж. обрису`вам
Синоними: очертаване, очертание, скициране, скица, изобразяване обрисуване, обрисуването, обрисувания, обрисуванията
обричаш, несв. и обрека, св.; кого/какво; на кого/на какво.
1. Обещавам. Обрече жертвата на боговете.
2. Предначертавам неизбежна участ или гибел. С действията си обрече целия екипаж на страдания и гибел.
обричам се/обрека се. 1. — Обещавам, вричам се.
2. Поставям се в неблагоприятни условия. Обричам се на страдания.
Синоними: посвещавам, обещавам, определям, предопределям, предназначавам, отдавам обричам, обричаме, обричаш, обричате, обрича, обричат, обричах, обричахме, обрича, обричахте, обрича, обричаха, обричах, обричахме, обричаше, обричахте, обричаше, обричаха, обричал съм, обричала съм, обричало съм, обричали сме, обричал си, обричала си, обричало си, обричали сте, обричал е, обричала е, обричало е, обричали са, бях обричал, бях обричала, бях обричало, бяхме обричали, беше обричал, беше обричала, беше обричало, бяхте обричали, беше обричал, беше обричала, беше обричало, бяха обричали, ще обричам, ще обричаме, ще обричаш, ще обричате, ще обрича, ще обрича
Библейско тълкуване: Обещание дадено на Бога, за извършването на някое добро дело, или за въздържането от някое непротивозаконно наслаждение, от признателност за някоя Божия благост, от належаща опасност, от страх за бъдещи злини или от желание за бъдеще щастие. Когато някой се обречеше да стори грях, с изпълнението на това обричане, той прибавяше грях при грях, но никакво неудобство или загуба не извиняваше онзи, който не изпълнеше обещанието си за нещо непротивозаконно — Пс. 15:4; Мал. 1:14. Когато Яков отиваше за Месопотамия, той се обрече, да принесе на Бога във Ветил, една десета част от имането си — Бит. 28:20-22. Мойсей постанови закони, по които да се управляват и изпълняват обричанията. “Но ако се въздържаш от да се обричаш, няма да ти се счита за грях. Каквото излиза из устните ти, пази го и го върши” — Вт. 23:21,23; Екл. 5:4,5. Обричанията на малолетните и др. п. , не бяха задължителни без съгласието на главата на семейството — Чис. 30гл. Човек можеше да посвети себе си или чадото си на Господа — Чис. 6:2. Ефтай посвети единствената си дъщеря — Съд. 11:30-40, а Самуил беше обречен и посветен в служба на Господа — 1Цар. 1:11,27,28. Онези мъже или жени, които се обричаха на Господа, се обвързваха да му служат, според условията на обричането; обаче, в някои случаи, те се изкупваха — Лев. 27гл. Виж Курбан и Назирей. обричане, обричането, обричания, обричанията
мн. оброци, (два) оброка, м.
1. Остар. Обещание, свързано с религиозни схващания или със суеверие.
2. Обредна служба по повод някои празници.
Синоними: обещание, обричане, обет, клетва оброк, оброка, оброкът, оброци, оброците, оброка
мн. обро`чища, ср.
1. Място, където по-рано е имало църква.
2. Място, където се извършва оброк (във 2 знач.). оброчище, оброчището, оброчища, оброчищата
обругаваш, несв. и обругая, св.; Кого, какво. Рязко порицавам, охулвам.
Синоними: хуля, клеветя, ругая, карам се, хокам, нахоквам, наругавам, охулвам, наклеветявам, оскандалявам, позоря обругавам, обругаваме, обругаваш, обругавате, обругава, обругават, обругавах, обругавахме, обругава, обругавахте, обругава, обругаваха, обругавах, обругавахме, обругаваше, обругавахте, обругаваше, обругаваха, обругавал съм, обругавала съм, обругавало съм, обругавали сме, обругавал си, обругавала си, обругавало си, обругавали сте, обругавал е, обругавала е, обругавало е, обругавали са, бях обругавал, бях обругавала, бях обругавало, бяхме обругавали, беше обругавал, беше обругавала, беше обругавало, бяхте обругавали, беше обругавал, беше обругавала, беше обру
обругаеш, мин. св. обругах, мин. прич. обруга`л, св. — вж. обругавам. обругая, обругаем, обругаеш, обругаете, обругае, обругаят, обругах, обругахме, обруга, обругахте, обруга, обругаха, обругаех, обругаехме, обругаеше, обругаехте, обругаеше, обругаеха, обругал съм, обругала съм, обругало съм, обругали сме, обругал си, обругала си, обругало си, обругали сте, обругал е, обругала е, обругало е, обругали са, бях обругал, бях обругала, бях обругало, бяхме обругали, беше обругал, беше обругала, беше обругало, бяхте обругали, беше обругал, беше обругала, беше обругало, бяха обругали, ще обругая, ще обругаем, ще обругаеш, ще обругаете, ще обр
обрулваш, несв. и обруля, св.; Какво. Бруля всичко, докрай. Обрулих сливите.
Синоними: оголвам, олющвам, бруся, бруля, обрусвам, събарям обрулвам, обрулваме, обрулваш, обрулвате, обрулва, обрулват, обрулвах, обрулвахме, обрулва, обрулвахте, обрулва, обрулваха, обрулвах, обрулвахме, обрулваше, обрулвахте, обрулваше, обрулваха, обрулвал съм, обрулвала съм, обрулвало съм, обрулвали сме, обрулвал си, обрулвала си, обрулвало си, обрулвали сте, обрулвал е, обрулвала е, обрулвало е, обрулвали са, бях обрулвал, бях обрулвала, бях обрулвало, бяхме обрулвали, беше обрулвал, беше обрулвала, беше обрулвало, бяхте обрулвали, беше обрулвал, беше обрулвала, беше обрулвало, бяха обрулвали, ще обрулвам, ще обрулв
обрулиш, мин. св. обрулих, мин. прич. обру`лил, св. — вж. обрулвам. обруля, обрулим, обрулиш, обрулите, обрули, обрулят, обрулих, обрулихме, обрули, обрулихте, обрули, обрулиха, обрулех, обрулехме, обрулеше, обрулехте, обрулеше, обрулеха, обрулил съм, обрулила съм, обрулило съм, обрулили сме, обрулил си, обрулила си, обрулило си, обрулили сте, обрулил е, обрулила е, обрулило е, обрулили са, бях обрулил, бях обрулила, бях обрулило, бяхме обрулили, беше обрулил, беше обрулила, беше обрулило, бяхте обрулили, беше обрулил, беше обрулила, беше обрулило, бяха обрулили, ще обруля, ще обрулим, ще обрулиш, ще обрулите, ще обрули, ще обрулят, ще
Библейско тълкуване: обручение, обручението, обручения, обрученията
обръ`гваш, несв.; на какво. Привиквам да понасям нещо. Обръгвам на студ.
Синоними: свиквам, привиквам, навиквам, приучавам се, приспособявам се, фамилиаризирам се, претръпвам, посвиквам, нося, понасям, търпя обръгвам, обръгваме, обръгваш, обръгвате, обръгва, обръгват, обръгвах, обръгвахме, обръгва, обръгвахте, обръгва, обръгваха, обръгвах, обръгвахме, обръгваше, обръгвахте, обръгваше, обръгваха, обръгвал съм, обръгвала съм, обръгвало съм, обръгвали сме, обръгвал си, обръгвала си, обръгвало си, обръгвали сте, обръгвал е, обръгвала е, обръгвало е, обръгвали са, бях обръгвал, бях обръгвала, бях обръгвало, бяхме обръгвали, беше обръгвал, беше обръгвала, беше обръгвало, бяхте обръгвали, беше обръгвал, беше обръгвала, беше обръгвало, бяха обръгвали, ще обръгвам, ще обръгв
обръгнеш, мин. св. обръгнах, мин. прич. обръ`гнал, св. — вж. обръгвам. обръгна, обръгнем, обръгнеш, обръгнете, обръгне, обръгнат, обръгнах, обръгнахме, обръгна, обръгнахте, обръгна, обръгнаха, обръгнех, обръгнехме, обръгнеше, обръгнехте, обръгнеше, обръгнеха, обръгнал съм, обръгнала съм, обръгнало съм, обръгнали сме, обръгнал си, обръгнала си, обръгнало си, обръгнали сте, обръгнал е, обръгнала е, обръгнало е, обръгнали са, бях обръгнал, бях обръгнала, бях обръгнало, бяхме обръгнали, беше обръгнал, беше обръгнала, беше обръгнало, бяхте обръгнали, беше обръгнал, беше обръгнала, беше обръгнало, бяха обръгнали, ще обръгна, ще обръгнем,
обръсваш, несв. и обръсна, св.
1. Кого, какво. Бръсна докрай, много. Обръсна брадата си.
2. Прен. Кого. Вземам от някого много висока цена; оскубвам.
обръсвам се/обръсна се. — Обръсвам брадата си. обръсвам, обръсваме, обръсваш, обръсвате, обръсва, обръсват, обръсвах, обръсвахме, обръсва, обръсвахте, обръсва, обръсваха, обръсвах, обръсвахме, обръсваше, обръсвахте, обръсваше, обръсваха, обръсвал съм, обръсвала съм, обръсвало съм, обръсвали сме, обръсвал си, обръсвала си, обръсвало си, обръсвали сте, обръсвал е, обръсвала е, обръсвало е, обръсвали са, бях обръсвал, бях обръсвала, бях обръсвало, бяхме обръсвали, беше обръсвал, беше обръсвала, беше обръсвало, бяхте обръсвали, беше обръсвал, беше обръсвала, беше обръсвало, бяха обръсвали, ще обръсвам, ще обръсв
обръ`скаш, св. — вж. обръсквам.
обръскваш, несв. и обръскам, св.; Какво. Почиствам докрай чрез бръскане. Обръска снега пред входа.
обръснеш, мин. св. обръснах, мин. прич. обръ`снал, св. — вж. обръсвам. обръсна, обръснем, обръснеш, обръснете, обръсне, обръснат, обръснах, обръснахме, обръсна, обръснахте, обръсна, обръснаха, обръснех, обръснехме, обръснеше, обръснехте, обръснеше, обръснеха, обръснал съм, обръснала съм, обръснало съм, обръснали сме, обръснал си, обръснала си, обръснало си, обръснали сте, обръснал е, обръснала е, обръснало е, обръснали са, бях обръснал, бях обръснала, бях обръснало, бяхме обръснали, беше обръснал, беше обръснала, беше обръснало, бяхте обръснали, беше обръснал, беше обръснала, беше обръснало, бяха обръснали, ще обръсна, ще обръснем,
мн. обръчи, (два) обръча, м.
1. Сгъната във формата на колело пластина от метал или дърво. Наби обръчите на кацата. Рокля с обръчи.
2. Спортен уред в художествената гимнастика.
3. Прен. Обсада, заобикаляне на нещо. Войската стегна обръча около селото.
Синоними: кръг, окръжност, кръжило, пръстен, затягане, обкръжение, втулка, гилза, букса, муфа, ивица, панделка, лента, ширит, колан, пояс, тапа, шайба, халка, фланец обръч, обръча, обръчът, обръчи, обръчите, обръча
обръщаш, несв. и обърна, св.
1. Кого, какво. Променям положението на нещо, като поставям обратната му страна отпред; прекатурвам. Обърна и последната карта от пасианса.
2. Чрез завъртане променям положението. Слънчогледът обръща цвета си след слънцето.
3. Променям посоката на движение. Автомобилът бързо обърна и тръгна обратно.
4. Какво. Поставям вътрешната страна на нещо отвън. Обърнал си пуловера наопаки.
5. Какво. Разгръщам, прелиствам. Обръщам страница след страница, но нищо не прочитам.
6. Прен. Преминавам от едно състояние в друго при работа, процес и др. Като свърши храната, обърнахме на приказки.
7. Прен. Променям хода на нещо; изопачавам, изкривявам. С този факт обърна нещата в своя полза.
обръщам се/обърна се. 1. — Следя с поглед нещо или някого, като извивам главата си. Тя се обърна към дъщеря си.
2. Променям положението си, като заставам на противоположната страна. Обърна се с гръб към стената.
3. Превръщам се, ставам на нещо. Обърнах се на телефонистка.
4. Отнасям се до някого с искане. Обърнах се към него с молба.
* Обръщам чашите. — Пия много.
* Обръщам нова страница. — Започвам нов период в нещо.
* Обърна ми се сърцето. — Много се развълнувах; изплаших се.
* Обръщам наопаки (нещо). 1. — Разбърквам, претърсвам.
2. Променям, уреждам по друг начин.
* Обръщам очите си (към нещо или някого). — Желая да получа нещо или да ме подкрепят.
* Обръщам света. — Търся навсякъде.
* Обръщам внимание (на някого или нещо). — Съсредоточавам се, насочвам се.
Синоними: преобръщам, превръщам, превъртам, възвивам, завъртвам, извивам, завивам, премятам, катурвам, свалям, смъквам, повалям, гътвам, гаврътвам, променям, преиначавам, разбърквам, извъртвам, въртя, завъртам, свивам, отклонявам се, изтърсвам, изсипвам, изхвърлям, навивам, запретвам, насочвам, навеждам, приспособявам, преправям, преустройвам, преработвам обръщам, обръщаме, обръщаш, обръщате, обръща, обръщат, обръщах, обръщахме, обръща, обръщахте, обръща, обръщаха, обръщах, обръщахме, обръщаше, обръщахте, обръщаше, обръщаха, обръщал съм, обръщала съм, обръщало съм, обръщали сме, обръщал си, обръщала си, обръщало си, обръщали сте, обръщал е, обръщала е, обръщало е, обръщали са, бях обръщал, бях обръщала, бях обръщало, бяхме обръщали, беше обръщал, беше обръщала, беше обръщало, бяхте обръщали, беше обръщал, беше обръщала, беше обръщало, бяха обръщали, ще обръщам, ще обръщаме, ще обръщаш, ще обръщате, ще обръща, ще обръща
мн. обръще`ния, ср.
1. Призив към обществото по важен въпрос.
2. Спец. В граматиката — дума или израз, с които се назовават събеседниците.
Да не се бърка с обращение.
Синоними: апел, позив, възвание, призив, оборот, стокооборот, джиро, призоваване, зов, повик, ход, работа, действие, въртене обръщение, обръщението, обръщения, обръщенията
обрязана, обрязано, мн. обря`зани, прил.
1. На който чрез рязане са отстранени краищата. Обрязани свински ребра.
2. Който е окастрен, без излишни клони. Обрязани храсти.
3. Само м. Който е подложен на специален мюсюлмански обичай, свързан с хирургическа намеса върху мъжкия полов орган. обрязан, обрязания, обрязаният, обрязана, обрязаната, обрязано, обрязаното, обрязани, обрязаните
обрязваш, несв. и обрежа, св.
1. Какво. Чрез рязане отстранявам краищата на нещо. Обрязвам месо.
2. Какво. Отстранявам излишните клони; окастрям.
3. Кого. Извършвам религиозен мюсюлмански обред, свързан с хирургическа намеса върху половия орган на малки момчета.
Синоними: кастря, изкастрям, изсичам, режа, изрязвам обрязвам, обрязваме, обрязваш, обрязвате, обрязва, обрязват, обрязвах, обрязвахме, обрязва, обрязвахте, обрязва, обрязваха, обрязвах, обрязвахме, обрязваше, обрязвахте, обрязваше, обрязваха, обрязвал съм, обрязвала съм, обрязвало съм, обрязвали сме, обрязвал си, обрязвала си, обрязвало си, обрязвали сте, обрязвал е, обрязвала е, обрязвало е, обрязвали са, бях обрязвал, бях обрязвала, бях обрязвало, бяхме обрязвали, беше обрязвал, беше обрязвала, беше обрязвало, бяхте обрязвали, беше обрязвал, беше обрязвала, беше обрязвало, бяха обрязвали, ще обрязвам, ще обрязв
Библейско тълкуване: Бог заповядал на Авраам, да обреже краекожието на плътта си, и да постанови този обред в потомството си, като знак на завета си с Него. Съобразно с това повеление, Авраам, на деветдесет и девет годишна възраст, претърпя обрязването, после обряза и сина си Исмаил, и всичките мъжки в дома си — Бит. 17:10-12. Бог повторил това повеление и на Мойсей, и му заръчал да се обрежат всички, които искат да ядат от Пасхалната жертва, а младенците да се обрязват в осмият ден след раждането си — Из. 12:44; Лев. 12:3; Йн. 7:22. Евреите винаги пазели този обред, и виждаме, че те не са го изоставили дори в Египет — И. Н. 5:1-9.
И всичките други народи от коляното на Авраам, като исмаиляните, аравяните и др. , запазили обрязването. Днес този обред, е един от съществените обреди в Мухамеданското вероизповедание, и макар да не е заръчано в Корана да се обрязват, той се изпълнява навсякъде, където Мухамеданството се изповяда. Както старовременните египтяни, така и абисинците и различни юго-африкански племена се обрязват. Няма обаче нищо, което да свидетелствува дали египтяните са обрязвали младенците си, и дали обрязването е било народен и вероизповеден обичай при тях, преди Господ да го препоръча на Авраам.
Евреите имаха необрязването за най-голяма нечистота, и нямаше нещо по-обидно за евреина от това да го нарекат “необрязан”. Ап. Павел често нарича езичниците необрязани, за разлика от евреите — Рим. 2:26.
Много препирни и разисквания станали в първите времена на християнството върху въпроса, дали покръстените езичници трябваше да приемат и обрязването — Д. А. 15гл. , и много време изминало преди да се разбере, че “нито обрязването има някоя сила, нито необрязването, но новото създание” — Гал. 6:15.
Истинското обрязване е вътрешно, духовно, а с “необрязани сърца и уши”, са онези, които не изпълняват Божия закон, и не ходят по пътя на Христовата светлина. обрязване, обрязването, обрязвания, обрязванията
мн. обсади, ж. Положение на армия около военна цел, чрез което тя се изолира за по-бързо превземане; обкръжение, блокада. <em>Обсадата на Плевен.</em><br />прил. обсаден, обсадна, обсадно, мн. обса`дни.
* Вдигам обсадата. — Оттеглям се от заетото място.
Синоними: блокада, обграждане, заграждане, обкръжение обсада, обсадата, обсади, обсадите
вж. обса`да обсаден, обсадения, обсаденият, обсадена, обсадената, обсадено, обсаденото, обсадени, обсадените
обсадиш, мин. св. обсадих, мин. прич. обсади`л, св. — вж. обсаждам. обсадя, обсадим, обсадиш, обсадите, обсади, обсадят, обсадих, обсадихме, обсади, обсадихте, обсади, обсадиха, обсадях, обсадяхме, обсадеше, обсадяхте, обсадеше, обсадяха, обсадил съм, обсадила съм, обсадило съм, обсадили сме, обсадил си, обсадила си, обсадило си, обсадили сте, обсадил е, обсадила е, обсадило е, обсадили са, бях обсадил, бях обсадила, бях обсадило, бяхме обсадили, беше обсадил, беше обсадила, беше обсадило, бяхте обсадили, беше обсадил, беше обсадила, беше обсадило, бяха обсадили, ще обсадя, ще обсадим, ще обсадиш, ще обсадите, ще обсади, ще обсадят, ще
обсаждаш, несв. и обсадя, св.
1. Какво. Разполагам армия или специализирани части около цел, за да я превзема или претърся. Полицията обсади къщата.
2. Кого, какво. Обграждам някакво място или някого. Тълпата обсади театъра, за да види любимеца си.
3. Какво. Садя около нещо храсти, цветя и други.
Синоними: опасвам, ограждам, заграждам, обикалям, заобикалям, окръжавам, блокирам, обграждам, обкръжавам обсаждам, обсаждаме, обсаждаш, обсаждате, обсажда, обсаждат, обсаждах, обсаждахме, обсажда, обсаждахте, обсажда, обсаждаха, обсаждах, обсаждахме, обсаждаше, обсаждахте, обсаждаше, обсаждаха, обсаждал съм, обсаждала съм, обсаждало съм, обсаждали сме, обсаждал си, обсаждала си, обсаждало си, обсаждали сте, обсаждал е, обсаждала е, обсаждало е, обсаждали са, бях обсаждал, бях обсаждала, бях обсаждало, бяхме обсаждали, беше обсаждал, беше обсаждала, беше обсаждало, бяхте обсаждали, беше обсаждал, беше обсаждала, беше обсаждало, бяха обсаждали, ще обсаждам, ще обсажд
обсебваш, несв. и обсебя, св.
1. Какво. Вземам за себе си против волята на друг, насила; присвоявам. Силните фирми обсебиха търговията със селскостопански продукти.
2. Кого. Изцяло завладявам. Обсебиха го зли духове.
Синоними: присвоявам, грабя, заграбвам, крада, открадвам, отнемам, вземам, посягам на, похищавам, завладявам, узурпирам, турям ръка, гепя, потурчвам обсебвам, обсебваме, обсебваш, обсебвате, обсебва, обсебват, обсебвах, обсебвахме, обсебва, обсебвахте, обсебва, обсебваха, обсебвах, обсебвахме, обсебваше, обсебвахте, обсебваше, обсебваха, обсебвал съм, обсебвала съм, обсебвало съм, обсебвали сме, обсебвал си, обсебвала си, обсебвало си, обсебвали сте, обсебвал е, обсебвала е, обсебвало е, обсебвали са, бях обсебвал, бях обсебвала, бях обсебвало, бяхме обсебвали, беше обсебвал, беше обсебвала, беше обсебвало, бяхте обсебвали, беше обсебвал, беше обсебвала, беше обсебвало, бяха обсебвали, ще обсебвам, ще обсебв
обсебиш, мин. св. обсебих, мин. прич. обсе`бил, св. — вж. обсебвам. обсебя, обсебим, обсебиш, обсебите, обсеби, обсебят, обсебих, обсебихме, обсеби, обсебихте, обсеби, обсебиха, обсебех, обсебехме, обсебеше, обсебехте, обсебеше, обсебеха, обсебил съм, обсебила съм, обсебило съм, обсебили сме, обсебил си, обсебила си, обсебило си, обсебили сте, обсебил е, обсебила е, обсебило е, обсебили са, бях обсебил, бях обсебила, бях обсебило, бяхме обсебили, беше обсебил, беше обсебила, беше обсебило, бяхте обсебили, беше обсебил, беше обсебила, беше обсебило, бяха обсебили, ще обсебя, ще обсебим, ще обсебиш, ще обсебите, ще обсеби, ще обсебят, ще
м., само ед.
1. Територия, пространство, в което се проявява някаква дейност или влияние, сила.
2. Обхват, кръг, периметър. В обсега на стрелбата.
Синоними: обхват, възможност, район на действие, обем, размер, замах, размах, ход, област, сфера, поле, район, граница, предел, пространство, протежение, дължина, ширина, широта, разпространение, разпространеност, област на действие, тема, компетенция, компетентност обсег, обсега, обсегът, обсеги, обсегите, обсега
обсегнеш, мин. св. обсегнах, мин. прич. обсе`гнал, св. — вж. обсягам. обсегна, обсегнем, обсегнеш, обсегнете, обсегне, обсегнат, обсегнах, обсегнахме, обсегна, обсегнахте, обсегна, обсегнаха, обсегнех, обсегнехме, обсегнеше, обсегнехте, обсегнеше, обсегнеха, обсегнал съм, обсегнала съм, обсегнало съм, обсегнали сме, обсегнал си, обсегнала си, обсегнало си, обсегнали сте, обсегнал е, обсегнала е, обсегнало е, обсегнали са, бях обсегнал, бях обсегнала, бях обсегнало, бяхме обсегнали, беше обсегнал, беше обсегнала, беше обсегнало, бяхте обсегнали, беше обсегнал, беше обсегнала, беше обсегнало, бяха обсегнали, ще обсегна, ще обсегнем,
мн. обсервато`рии, ж.
1. Сграда за наблюдение и изследване на небесните тела.
2. Научно учреждение, в което се извършват такива изследвания. обсерватория, обсерваторията, обсерватории, обсерваториите
мед. Наблюдение, наблюдаване на болен.
обсипваш, несв. и обсипя, св.
1. Какво. Покривам повърхността на нещо с отделни сипещи се елементи; осейвам. Звезди обсипят свода небесен.
2. Прен. Кого, с какво. Отрупвам, затрупвам, засипвам. Обсипаха го с букети и аплодисменти.
* Обсипвам с въпроси. — Задавам много въпроси.
Синоними: ръся, поръсвам, посипвам, посявам, сея, покривам, отрупвам, засипвам, затрупвам обсипвам, обсипваме, обсипваш, обсипвате, обсипва, обсипват, обсипвах, обсипвахме, обсипва, обсипвахте, обсипва, обсипваха, обсипвах, обсипвахме, обсипваше, обсипвахте, обсипваше, обсипваха, обсипвал съм, обсипвала съм, обсипвало съм, обсипвали сме, обсипвал си, обсипвала си, обсипвало си, обсипвали сте, обсипвал е, обсипвала е, обсипвало е, обсипвали са, бях обсипвал, бях обсипвала, бях обсипвало, бяхме обсипвали, беше обсипвал, беше обсипвала, беше обсипвало, бяхте обсипвали, беше обсипвал, беше обсипвала, беше обсипвало, бяха обсипвали, ще обсипвам, ще обсипв
обсипеш, мин. св. обсипах, мин. прич. обси`пал, св. — вж. обсипвам. обсипя, обсипем, обсипеш, обсипете, обсипе, обсипят, обсипах, обсипахме, обсипа, обсипахте, обсипа, обсипаха, обсипех, обсипехме, обсипеше, обсипехте, обсипеше, обсипеха, обсипал съм, обсипала съм, обсипало съм, обсипали сме, обсипал си, обсипала си, обсипало си, обсипали сте, обсипал е, обсипала е, обсипало е, обсипали са, бях обсипал, бях обсипала, бях обсипало, бяхме обсипали, беше обсипал, беше обсипала, беше обсипало, бяхте обсипали, беше обсипал, беше обсипала, беше обсипало, бяха обсипали, ще обсипя, ще обсипем, ще обсипеш, ще обсипете, ще обсипе, ще обсипят, ще
Враждебно отношение към науката и прогреса;реакционност, мракобесие.
Синоними: мракобесие, назадничавост, реакционност, непросветеност, духовна нищета обскурантизъм, обскурантизма, обскурантизмът, обскурантизми, обскурантизмите, обскурантизъма
обслужиш, мин. св. обслужих, мин. прич. обслу`жил, св. — вж. обслужвам. обслужа, обслужим, обслужиш, обслужите, обслужи, обслужат, обслужих, обслужихме, обслужи, обслужихте, обслужи, обслужиха, обслужех, обслужехме, обслужеше, обслужехте, обслужеше, обслужеха, обслужил съм, обслужила съм, обслужило съм, обслужили сме, обслужил си, обслужила си, обслужило си, обслужили сте, обслужил е, обслужила е, обслужило е, обслужили са, бях обслужил, бях обслужила, бях обслужило, бяхме обслужили, беше обслужил, беше обслужила, беше обслужило, бяхте обслужили, беше обслужил, беше обслужила, беше обслужило, бяха обслужили, ще обслужа, ще обслужим,
обслужваш, несв. и обслужа, св.
1. Кого. Чрез работата си удовлетворявам нечии нужди (на клиенти, купувачи и др.). Продавачката обслужи любезно чакащите в магазина.
2. Какво. Управлявам, поддържам машина, автомат и др.
Синоними: прислужвам, служа, подпомагам, съдействувам, гледам, наглеждам, надзиравам обслужвам, обслужваме, обслужваш, обслужвате, обслужва, обслужват, обслужвах, обслужвахме, обслужва, обслужвахте, обслужва, обслужваха, обслужвах, обслужвахме, обслужваше, обслужвахте, обслужваше, обслужваха, обслужвал съм, обслужвала съм, обслужвало съм, обслужвали сме, обслужвал си, обслужвала си, обслужвало си, обслужвали сте, обслужвал е, обслужвала е, обслужвало е, обслужвали са, бях обслужвал, бях обслужвала, бях обслужвало, бяхме обслужвали, беше обслужвал, беше обслужвала, беше обслужвало, бяхте обслужвали, беше обслужвал, беше обслужвала, беше обсл
ж., само ед.
1. Мебели, покъщнина, обзавеждане на помещение, в което се живее или работи.
2. Обстоятелства, условия, положение, при които съществува или се проявява нещо. Военна обстановка. Празнична обстановка. В обстановка на страх.
Синоними: уредба, наредба, мебелировка, мебели, покъщнина, разположение, позиция, място, месторазположение, обстоятелства, условия, среда, обкръжение, ситуация, положение, атмосфера, гледка, пейзаж, зрелище, принадлежности, екипировка, снаряжение, произход, минало, кръг обстановка, обстановката, обстановки, обстановките
Силно настояване за нещо; упоритост, твърдоглавие.
обстойна, обстойно, мн. обстойни, прил. Подробен, изчерпателен, съдържателен. <em>Обстоен преглед.</em><br />същ. обстойност, обстойността`, ж.
Синоними: подробен, обширен, пространен, всестранен, обстоятелствен, пълен, изчерпателен, щателен, точен, детайлен, богат, съдържателен, сложен, претрупан, натруфен, претенциозен обстоен, обстойния, обстойният, обстойна, обстойната, обстойно, обстойното, обстойни, обстойните
вж. обсто`ен
Синоними: сложност, претрупаност, натруфеност, претенциозност обстойност, обстойността, обстойности, обстойностите
обстоятелна, обстоятелно, мн. обстоя`телни, прил. Подробен, съдържателен, обстоен, обмислен. Обстоятелен разговор.
обстоятелствена, обстоятелствено, мн. обстоя`телствени, прил. Който има отношение към обстоятелството.
* Обстоятелствено пояснение. — Спец. Част на изречението, която пояснява сказуемото откъм време, място, причина, цел, условие и др.
* Обстоятелствено изречение. — Спец. Подчинено изречение, което пояснява сказуемото на друго изречение откъм време, място, причина, цел, условие и др.
Синоними: обстоен, подробен, обширен, пространен, всестранен, пълен, изчерпателен, щателен, точен, детайлен, богат, съдържателен обстоятелствен, обстоятелствения, обстоятелственият, обстоятелствена, обстоятелствената, обстоятелствено, обстоятелственото, обстоятелствени, обстоятелствените
мн. обстоя`телства, ср.
1. Явление, което съпътства някакъв факт.
2. Само мн. Условия, определящи съществуването на нещо. По стечение на обстоятелствата.
3. Спец. В граматиката — обстоятелствено пояснение.
Синоними: нещо, работа, постъпка, въпрос, факт, случай, явление, момент, събитие, случка обстоятелство, обстоятелството, обстоятелства, обстоятелствата
м., само ед.
1. Стрелба по някаква цел. Артилерийски обстрел.
2. Спец. Територия, която може да бъде обстрелвана от дадена позиция.
3. Прен. Остра критика, упрек. Идеята му беше подложена на обстрел от всички присъстващи. обстрел, обстрела, обстрелът, обстрели, обстрелите, обстрела
обстрелваш, несв. и обстрелям, св.; Кого, какво. Подлагам на обстрел (в 1 и 3 знач.). Обстрелваха близката височина.
Синоними: бомбардирам обстрелвам, обстрелваме, обстрелваш, обстрелвате, обстрелва, обстрелват, обстрелвах, обстрелвахме, обстрелва, обстрелвахте, обстрелва, обстрелваха, обстрелвах, обстрелвахме, обстрелваше, обстрелвахте, обстрелваше, обстрелваха, обстрелвал съм, обстрелвала съм, обстрелвало съм, обстрелвали сме, обстрелвал си, обстрелвала си, обстрелвало си, обстрелвали сте, обстрелвал е, обстрелвала е, обстрелвало е, обстрелвали са, бях обстрелвал, бях обстрелвала, бях обстрелвало, бяхме обстрелвали, беше обстрелвал, беше обстрелвала, беше обстрелвало, бяхте обстрелвали, б
обстре`ляш, св. — вж. обстрелвам. обстрелям, обстреляме, обстреляш, обстреляте, обстреля, обстрелят, обстрелях, обстреляхме, обстреля, обстреляхте, обстреля, обстреляха, обстрелях, обстреляхме, обстреляше, обстреляхте, обстреляше, обстреляха, обстрелял съм, обстреляла съм, обстреляло съм, обстреляли сме, обстрелял си, обстреляла си, обстреляло си, обстреляли сте, обстрелял е, обстреляла е, обстреляло е, обстреляли са, бях обстрелял, бях обстреляла, бях обстреляло, бяхме обстреляли, беше обстрелял, беше обстреляла, беше обстреляло, бяхте обстреляли, беше обстрелял, беше обстреляла, беше обст
мн. обстру`кции, ж. Преднамерено действие за проваляне на нещо в знак на протест. Парламентарна обструкция.
Синоними: противодействие, протест, спънка, препятствие, несъгласие, реакция, опозиция, въртел, саботаж обструкция, обструкцията, обструкции, обструкциите
обсъдиш, мин. св. обсъдих, мин. прич. обсъ`дил, св. — вж. обсъждам. обсъдя, обсъдим, обсъдиш, обсъдите, обсъди, обсъдят, обсъдих, обсъдихме, обсъди, обсъдихте, обсъди, обсъдиха, обсъдех, обсъдехме, обсъдеше, обсъдехте, обсъдеше, обсъдеха, обсъдил съм, обсъдила съм, обсъдило съм, обсъдили сме, обсъдил си, обсъдила си, обсъдило си, обсъдили сте, обсъдил е, обсъдила е, обсъдило е, обсъдили са, бях обсъдил, бях обсъдила, бях обсъдило, бяхме обсъдили, беше обсъдил, беше обсъдила, беше обсъдило, бяхте обсъдили, беше обсъдил, беше обсъдила, беше обсъдило, бяха обсъдили, ще обсъдя, ще обсъдим, ще обсъдиш, ще обсъдите, ще обсъди, ще обсъдят, ще
обсъждаш, несв. и обсъдя, св.; Какво. Размислям, разсъждавам върху нещо, преценявам факт, събитие, въпрос. Обсъждаме новия проект.
Синоними: обмислям, разглеждам, помислям, разисквам, съпротивлявам се, боря се обсъждам, обсъждаме, обсъждаш, обсъждате, обсъжда, обсъждат, обсъждах, обсъждахме, обсъжда, обсъждахте, обсъжда, обсъждаха, обсъждах, обсъждахме, обсъждаше, обсъждахте, обсъждаше, обсъждаха, обсъждал съм, обсъждала съм, обсъждало съм, обсъждали сме, обсъждал си, обсъждала си, обсъждало си, обсъждали сте, обсъждал е, обсъждала е, обсъждало е, обсъждали са, бях обсъждал, бях обсъждала, бях обсъждало, бяхме обсъждали, беше обсъждал, беше обсъждала, беше обсъждало, бяхте обсъждали, беше обсъждал, беше обсъждала, беше обсъждало, бяха обсъждали, ще обсъждам, ще обсъжд
обсягаш, несв. и обсегна, св.; Какво. Остар. Обхващам, засягам.
Синоними: обхващам, обгръщам, включвам, съдържам обсягам, обсягаме, обсягаш, обсягате, обсяга, обсягат, обсягах, обсягахме, обсяга, обсягахте, обсяга, обсягаха, обсягах, обсягахме, обсягаше, обсягахте, обсягаше, обсягаха, обсягал съм, обсягала съм, обсягало съм, обсягали сме, обсягал си, обсягала си, обсягало си, обсягали сте, обсягал е, обсягала е, обсягало е, обсягали са, бях обсягал, бях обсягала, бях обсягало, бяхме обсягали, беше обсягал, беше обсягала, беше обсягало, бяхте обсягали, беше обсягал, беше обсягала, беше обсягало, бяха обсягали, ще обсягам, ще обсягаме, ще обсягаш, ще обсягате, ще обсяга, ще обсяга
мн. обтегачи, (два) обтегача, м. Приспособление за обтягане, опъване на нещо. Обтегачът на шевната машина не работи. обтегач, обтегача, обтегачът, обтегачи, обтегачите, обтегача
обтегнеш, мин. св. обтегнах, мин. прич. обте`гнал, св. — вж. обтягам. обтегна, обтегнем, обтегнеш, обтегнете, обтегне, обтегнат, обтегнах, обтегнахме, обтегна, обтегнахте, обтегна, обтегнаха, обтегнех, обтегнехме, обтегнеше, обтегнехте, обтегнеше, обтегнеха, обтегнал съм, обтегнала съм, обтегнало съм, обтегнали сме, обтегнал си, обтегнала си, обтегнало си, обтегнали сте, обтегнал е, обтегнала е, обтегнало е, обтегнали са, бях обтегнал, бях обтегнала, бях обтегнало, бяхме обтегнали, беше обтегнал, беше обтегнала, беше обтегнало, бяхте обтегнали, беше обтегнал, беше обтегнала, беше обтегнало, бяха обтегнали, ще обтегна, ще обтегнем,
обтекаема, обтекаемо, мн. обтекаеми, прил. Който предизвиква най-малко съпротивление в средата, през която преминава (за форма на автомобил, лодка, самолет и др.). <em>Автомобилът е с обтекаема форма.</em><br />същ. обтекаемост, обтекаемостта`, ж. обтекаем, обтекаемия, обтекаемият, обтекаема, обтекаемата, обтекаемо, обтекаемото, обтекаеми, обтекаемите
вж. обтека`ем обтекаемост, обтекаемостта, обтекаемости, обтекаемостите
мед. Затварящ, запушващ, заприщващ.
мед. Затваряне, закриване, запушване (на съдове, канали, кухи органи, кухини).
обтягаш, несв. и обтегна, св.; Какво.
1. Тегля нещо от различни страни, за да е опънато. Обтягам кожи.
2. Прен. Изострям, развалям (отношения, взаимоотношения и др.) Обтягам отношенията си с шефа.
обтягам се/обтегна се. 1. — Изтягам се.
2. Протягам се.
Синоними: разтягам, разпъвам, изопвам, раздърпвам, изпъвам, опъвам, дърпам, удължавам, разширявам, натягам, тегля, влача, притеглям, изтеглям, издърпвам обтягам, обтягаме, обтягаш, обтягате, обтяга, обтягат, обтягах, обтягахме, обтяга, обтягахте, обтяга, обтягаха, обтягах, обтягахме, обтягаше, обтягахте, обтягаше, обтягаха, обтягал съм, обтягала съм, обтягало съм, обтягали сме, обтягал си, обтягала си, обтягало си, обтягали сте, обтягал е, обтягала е, обтягало е, обтягали са, бях обтягал, бях обтягала, бях обтягало, бяхме обтягали, беше обтягал, беше обтягала, беше обтягало, бяхте обтягали, беше обтягал, беше обтягала, беше обтягало, бяха обтягали, ще обтягам, ще обтягаме, ще обтягаш, ще обтягате, ще обтяга, ще обтяга
мн. обува`лки, ж. Прибор (с форма на лъжица) за по-лесно обуване на обувки. обувалка, обувалката, обувалки, обувалките
обуваш, несв. и обуя, св.
1. Какво. Поставям на краката си обувки. Обувам обувките си.
2. Какво. Обличам панталони, гащи, чорапи и др. Обуй дебели чорапи!
3. Кого. Поставям на краката на някого, обличам някого. Обух детето.
обувам се/обуя се. — Сам себе си обувам. обувам, обуваме, обуваш, обувате, обува, обуват, обувах, обувахме, обува, обувахте, обува, обуваха, обувах, обувахме, обуваше, обувахте, обуваше, обуваха, обувал съм, обувала съм, обувало съм, обували сме, обувал си, обувала си, обувало си, обували сте, обувал е, обувала е, обувало е, обували са, бях обувал, бях обувала, бях обувало, бяхме обували, беше обувал, беше обувала, беше обувало, бяхте обували, беше обувал, беше обувала, беше обувало, бяха обували, ще обувам, ще обуваме, ще обуваш, ще обувате, ще обува, ще обуват, ще съм обувал, ще съм обувала, ще съм обувало, ще см
вж. обу`вки обувен, обувния, обувният, обувна, обувната, обувно, обувното, обувни, обувните
мн., обувка]], ж.<br />1. Изделие от кожа или друг материал, което има твърда подметка и се поставя върху краката. <em>Чехлите са удобни домашни обувки.</em><br />2. Вид такива изделия, обикновено от кожа, затворени, със стабилна подметка, с височина до кокалчетата. <em>Официални черни обувки.</em><br />прил. [[обувен, обувна, обувно, мн. обу`вни. Обувен завод. Обувен магазин.
* Къде го стиска обувката. — Разг. Какво тревожи или притеснява някого.
Синоними: (същ.) обуща, калеври, чепици
обуздаваш, несв. и обуздая, св.
1. Кого. Укротявам, сдържам, ограничавам, усмирявам някого, който буйства.
2. Прен. Какво. Успокоявам, сдържам някакво чувство или желание. Обуздай чувствата си.
Синоними: свивам юздите, слагам юзда, ограничавам, смирявам, укротявам, усмирявам, възпирам, запирам, спирам, затягам, задържам, озаптявам, въздържам, попречвам, сдържам, владея, овладявам, контролирам, дисциплинирам, приучвам, тренирам, удържам, сподавям, успокоявам обуздавам, обуздаваме, обуздаваш, обуздавате, обуздава, обуздават, обуздавах, обуздавахме, обуздава, обуздавахте, обуздава, обуздаваха, обуздавах, обуздавахме, обуздаваше, обуздавахте, обуздаваше, обуздаваха, обуздавал съм, обуздавала съм, обуздавало съм, обуздавали сме, обуздавал си, обуздавала си, обуздавало си, обуздавали сте, обуздавал е, обуздавала е, обуздавало е, обуздавали са, бях обуздавал, бях обуздавала, бях обуздавало, бяхме обуздавали, беше обуздавал, беше обуздавала, беше обуздавало, бяхте обуздавали, беше обуздавал, беше обуздавала, беше обуз
обуздаеш, мин. св. обуздах, мин. прич. обузда`л, св. — вж. обуздавам. обуздая, обуздаем, обуздаеш, обуздаете, обуздае, обуздаят, обуздах, обуздахме, обузда, обуздахте, обузда, обуздаха, обуздаех, обуздаехме, обуздаеше, обуздаехте, обуздаеше, обуздаеха, обуздал съм, обуздала съм, обуздало съм, обуздали сме, обуздал си, обуздала си, обуздало си, обуздали сте, обуздал е, обуздала е, обуздало е, обуздали са, бях обуздал, бях обуздала, бях обуздало, бяхме обуздали, беше обуздал, беше обуздала, беше обуздало, бяхте обуздали, беше обуздал, беше обуздала, беше обуздало, бяха обуздали, ще обуздая, ще обуздаем, ще обуздаеш, ще обуздаете, ще обу
обуславяш, несв. и обусловя, св.; Какво.
1. Поставям условие за изпълнението на някакво действие.
2. Ставам причина за нещо. Влагата обуславя появата на плесен.
Синоними: свързвам, поставям в зависимост, предопределям, ставам причина, съм условие, определям, ръководя, насочвам, давам насока на обуславям, обуславяме, обуславяш, обуславяте, обуславя, обуславят, обуславях, обуславяхме, обуславя, обуславяхте, обуславя, обуславяха, обуславях, обуславяхме, обуславяше, обуславяхте, обуславяше, обуславяха, обуславял съм, обуславяла съм, обуславяло съм, обуславяли сме, обуславял си, обуславяла си, обуславяло си, обуславяли сте, обуславял е, обуславяла е, обуславяло е, обуславяли са, бях обуславял, бях обуславяла, бях обуславяло, бяхме обуславяли, беше обуславял, беше обуславяла, беше обуславяло, бяхте обуславяли, беше обуславял, беше обуславяла, беше обус
обусловиш, мин. св. обуслових, мин. прич. обуслови`л, св. — вж. обуславям. обусловя, обусловим, обусловиш, обусловите, обуслови, обусловят, обуслових, обусловихме, обуслови, обусловихте, обуслови, обусловиха, обусловях, обусловяхме, обусловеше, обусловяхте, обусловеше, обусловяха, обусловил съм, обусловила съм, обусловило съм, обусловили сме, обусловил си, обусловила си, обусловило си, обусловили сте, обусловил е, обусловила е, обусловило е, обусловили са, бях обусловил, бях обусловила, бях обусловило, бяхме обусловили, беше обусловил, беше обусловила, беше обусловило, бяхте обусловили, беше обусловил, беше обусловила, беше обусло
обу`хаш, св. — вж. обухвам. обухам, обухаме, обухаш, обухате, обуха, обухат, обухах, обухахме, обуха, обухахте, обуха, обухаха, обухах, обухахме, обухаше, обухахте, обухаше, обухаха, обухал съм, обухала съм, обухало съм, обухали сме, обухал си, обухала си, обухало си, обухали сте, обухал е, обухала е, обухало е, обухали са, бях обухал, бях обухала, бях обухало, бяхме обухали, беше обухал, беше обухала, беше обухало, бяхте обухали, беше обухал, беше обухала, беше обухало, бяха обухали, ще обухам, ще обухаме, ще обухаш, ще обухате, ще обуха, ще обухат, ще съм обухал, ще съм обухала, ще съм обухало, ще см
обухваш, несв. и обухам, св.; Какво. Чрез бухане изчиствам нещо от прах; отупвам, отърсвам.
обучиш, мин. св. обучих, мин. прич. обу`чил, св. — вж. обучавам. обуча, обучим, обучиш, обучите, обучи, обучат, обучих, обучихме, обучи, обучихте, обучи, обучиха, обучех, обучехме, обучеше, обучехте, обучеше, обучеха, обучил съм, обучила съм, обучило съм, обучили сме, обучил си, обучила си, обучило си, обучили сте, обучил е, обучила е, обучило е, обучили са, бях обучил, бях обучила, бях обучило, бяхме обучили, беше обучил, беше обучила, беше обучило, бяхте обучили, беше обучил, беше обучила, беше обучило, бяха обучили, ще обуча, ще обучим, ще обучиш, ще обучите, ще обучи, ще обучат, ще съм обучил, ще съм обучила, ще съм обучило, ще сме обу
обучаваш, несв. и обуча, св.; кого, на какво. Предавам знания или умения; уча.
обучавам се/обуча се. — Уча се на нещо.
Синоними: уча, упражнявам, тренирам, подготвям, дресирам, възпитавам, научавам, дисциплинирам, опитомявам, укротявам, отглеждам, отхранвам, ръководя, наставлявам обучавам, обучаваме, обучаваш, обучавате, обучава, обучават, обучавах, обучавахме, обучава, обучавахте, обучава, обучаваха, обучавах, обучавахме, обучаваше, обучавахте, обучаваше, обучаваха, обучавал съм, обучавала съм, обучавало съм, обучавали сме, обучавал си, обучавала си, обучавало си, обучавали сте, обучавал е, обучавала е, обучавало е, обучавали са, бях обучавал, бях обучавала, бях обучавало, бяхме обучавали, беше обучавал, беше обучавала, беше обучавало, бяхте обучавали, беше обучавал, беше обучавала, беше обучавало, бяха обучавали, ще обучавам, ще обучав
мн. обуче`ния, ср. Системно преподаване на учебен предмет, на специалност. Обучение по математика. Редовно обучение.
Синоними: подготовка, упражнение, тренировка, урок, квалификация обучение, обучението, обучения, обученията
само мн. Обувки (във 2 знач.).
Синоними: калеври, чепици обуща, обущата
обущарят, обущаря, мн. обущари, м. Човек, който произвежда и/или поправя обувки.<br />прил. обущарски, обущарска, обущарско, мн. обуща`рски. Обущарска работилница. обущар, обущаря, обущарят, обущари, обущарите, обущари, обущарю
вж. обуща`р обущарски, обущарския, обущарският, обущарска, обущарската, обущарско, обущарското, обущарски, обущарските
обуеш, мин. св. обух, мин. прич. обу`л, св. — вж. обувам. обуя, обуем, обуеш, обуете, обуе, обуят, обух, обухме, обу, обухте, обу, обуха, обуех, обуехме, обуеше, обуехте, обуеше, обуеха, обул съм, обула съм, обуло съм, обули сме, обул си, обула си, обуло си, обули сте, обул е, обула е, обуло е, обули са, бях обул, бях обула, бях обуло, бяхме обули, беше обул, беше обула, беше обуло, бяхте обули, беше обул, беше обула, беше обуло, бяха обули, ще обуя, ще обуем, ще обуеш, ще обуете, ще обуе, ще обуят, ще съм обул, ще съм обула, ще съм обуло, ще сме обули, ще си обул, ще си обула, ще си обуло, ще сте обули, ще е обул, ще е обула, ще е обуло, ще са обу
обхванеш, мин. св. обхванах, мин. прич. обхва`нал, св. — вж. обхващам. обхвана, обхванем, обхванеш, обхванете, обхване, обхванат, обхванах, обхванахме, обхвана, обхванахте, обхвана, обхванаха, обхванех, обхванехме, обхванеше, обхванехте, обхванеше, обхванеха, обхванал съм, обхванала съм, обхванало съм, обхванали сме, обхванал си, обхванала си, обхванало си, обхванали сте, обхванал е, обхванала е, обхванало е, обхванали са, бях обхванал, бях обхванала, бях обхванало, бяхме обхванали, беше обхванал, беше обхванала, беше обхванало, бяхте обхванали, беше обхванал, беше обхванала, беше обхванало, бяха обхванали, ще обхвана, ще обхванем,
м., само ед. Спец. Пространство, което може да се обхване (във 2 знач.) от нещо. Оръжие със среден обхват на действие.
Синоними: обсег, възможност, район на действие, обем, размер, граници, предел, замах, размах, ход, район, граница, сфера, компетенция, компетентност, пространство, протежение, дължина, ширина, широта, разпространение, разпространеност, област на действие обхват, обхвата, обхватът, обхвати, обхватите, обхвата
обхващаш, несв. и обхвана, св.
1. Кого, какво. Хващам от всички страни, обгръщам. Обхвана стъблото с две ръце.
2. Какво. Разпростирам се върху нещо, включвам го в определени рамки. Възраждането обхваща периода на национално самоосъзнаване. Успял е да обхване всички проблеми в книгата си.
3. Кого. За душевни преживявания — обземам, завладявам. Обхваща ме страх. Обхваща ме тревога. Обхваща ни паника.
Синоними: съдържам, помествам, вмествам, побирам, събирам, изпълвам, обсягам, овладявам, обземам, обладавам, обгръщам, завладявам, включвам, завземам, схващам, заграждам, обграждам, ограждам, обемам, състоя се от, продължавам, трая, разпростирам се върху обхващам, обхващаме, обхващаш, обхващате, обхваща, обхващат, обхващах, обхващахме, обхваща, обхващахте, обхваща, обхващаха, обхващах, обхващахме, обхващаше, обхващахте, обхващаше, обхващаха, обхващал съм, обхващала съм, обхващало съм, обхващали сме, обхващал си, обхващала си, обхващало си, обхващали сте, обхващал е, обхващала е, обхващало е, обхващали са, бях обхващал, бях обхващала, бях обхващало, бяхме обхващали, беше обхващал, беше обхващала, беше обхващало, бяхте обхващали, беше обхващал, беше обхващала, беше обхващало, бяха обхващали, ще обхващам, ще обхващ
м., само ед.
1. Обхождане на нещо или някого, особено поведение или отношение.
2. Спец. Заобикаляне на противника чрез маневри по фланга или в тила му за нападение.
3. Група хора, стража, която обхожда определени обекти или територии.
прил. обходен, обходна, обходно, мн. обходни.
Синоними: обхождане, обиколка, посещение, визитация, заобикаляне, обграждане обход, обхода, обходът, обходи, обходите, обхода
вж. обхо`д обходен, обходния, обходният, обходна, обходната, обходно, обходното, обходни, обходните
обходиш, мин. св. обходих, мин. прич. обхо`дил, св. — вж. обхождам. обходя, обходим, обходиш, обходите, обходи, обходят, обходих, обходихме, обходи, обходихте, обходи, обходиха, обходех, обходехме, обходеше, обходехте, обходеше, обходеха, обходил съм, обходила съм, обходило съм, обходили сме, обходил си, обходила си, обходило си, обходили сте, обходил е, обходила е, обходило е, обходили са, бях обходил, бях обходила, бях обходило, бяхме обходили, беше обходил, беше обходила, беше обходило, бяхте обходили, беше обходил, беше обходила, беше обходило, бяха обходили, ще обходя, ще обходим, ще обходиш, ще обходите, ще обходи, ще обходят, ще
обхождаш, несв. и обходя, св.
1. Какво. Ходя на много места, преброждам, обикалям. Обходих целия район.
2. Кого. Посещавам, навестявам, наминавам от време на време. Обхождам приятелите си.
Синоними: обикалям, посещавам, спохождам, наминавам, навестявам, визитирам, преброждам, кръстосвам, заобикалям, обкръжавам, минавам отзад, ограждам, пропътувам, прекосявам, изминавам, пътувам, ходя нагоре-надолу, разхождам се обхождам, обхождаме, обхождаш, обхождате, обхожда, обхождат, обхождах, обхождахме, обхожда, обхождахте, обхожда, обхождаха, обхождах, обхождахме, обхождаше, обхождахте, обхождаше, обхождаха, обхождал съм, обхождала съм, обхождало съм, обхождали сме, обхождал си, обхождала си, обхождало си, обхождали сте, обхождал е, обхождала е, обхождало е, обхождали са, бях обхождал, бях обхождала, бях обхождало, бяхме обхождали, беше обхождал, беше обхождала, беше обхождало, бяхте обхождали, беше обхождал, беше обхождала, беше обхождало, бяха обхождали, ще обхождам, ще обхожд
обшиваш, несв. и обшия, св.; Какво.
1. Шия по ръба или пришивам към него. Обши покривката с дантела.
2. Прикрепвам, приковавам, обковавам. Обши тавана с чамови дъски.
Синоними: обточвам, поръбвам обшивам, обшиваме, обшиваш, обшивате, обшива, обшиват, обшивах, обшивахме, обшива, обшивахте, обшива, обшиваха, обшивах, обшивахме, обшиваше, обшивахте, обшиваше, обшиваха, обшивал съм, обшивала съм, обшивало съм, обшивали сме, обшивал си, обшивала си, обшивало си, обшивали сте, обшивал е, обшивала е, обшивало е, обшивали са, бях обшивал, бях обшивала, бях обшивало, бяхме обшивали, беше обшивал, беше обшивала, беше обшивало, бяхте обшивали, беше обшивал, беше обшивала, беше обшивало, бяха обшивали, ще обшивам, ще обшиваме, ще обшиваш, ще обшивате, ще обшива, ще обшива
мн. обши`вки, ж. Това, с което се обшива. Покривът е с дървена обшивка.
Синоними: ивица, кант, ширит, лента, изолация, кожух, обвивка, покривка, облицовка, ръб, край, бордюр обшивка, обшивката, обшивки, обшивките
обширна, обширно, мн. обши`рни, прил.
1. Който заема голяма площ. Обширно поле.
2. Прен. Който е голям по обем или по количество; обстоен, подробен. Обширно изложение.
Синоними: просторен, пространен, безпределен, необозрим, необхватен, необятен, безкраен, ширен, голям, обемист, чрезмерен, грамаден, извънмерен, широк, разлат, необикновен, значителен, крупен, подробен, дълъг, обстоен, обстоятелствен, изчерпателен, всестранен, безграничен, безмерен, безбрежен, неизмерим, безконечен, нескончаем, вечен, едър, висок, огромен, разширен, продължен, продължителен обширен, обширния, обширният, обширна, обширната, обширно, обширното, обширни, обширните
обшиеш, мин. св. обших, мин. прич. обши`л, св. — вж. обшивам. обшия, обшием, обшиеш, обшиете, обшие, обшият, обших, обшихме, обши, обшихте, обши, обшиха, обшиех, обшиехме, обшиеше, обшиехте, обшиеше, обшиеха, обшил съм, обшила съм, обшило съм, обшили сме, обшил си, обшила си, обшило си, обшили сте, обшил е, обшила е, обшило е, обшили са, бях обшил, бях обшила, бях обшило, бяхме обшили, беше обшил, беше обшила, беше обшило, бяхте обшили, беше обшил, беше обшила, беше обшило, бяха обшили, ще обшия, ще обшием, ще обшиеш, ще обшиете, ще обшие, ще обшият, ще съм обшил, ще съм обшила, ще съм обшило, ще сме обшили, ще си обшил, ще си обшила, ще си о
обща, общо, мн. о`бщи, прил.
1. Който принадлежи на повече хора. Двете семейства имат общо жилище.
2. В който участват мнозина; колективен. Място за общо ползване.
3. Който има отношение към целия свят. Обща история.
4. Който е характерен, среща се често. Общо явление.
5. Прен. Незадълбочен, повърхностен, без подробности. Общо изказване.
6. Който се отнася до основите на нещо. Разгледани бяха някои общи въпроси в химията.
* Имам нещо общо. — Намирам се във връзка или отношение с някого или нещо.
* Намирам общ език. — Стигам до разбирателство с някого.
* В общи линии. — Накратко, без подробности.
* На общо основание. — Без отстъпки или привилегии.
Синоними: всеобхващащ, цялостен, всестранен, повсеместен, групов, безразборен, обикновен, делничен, обществен, колективен, комунален, пълен, в пълен състав, цял, пределен, външен, съвместен, задружен, обединен, широко разпространен, преобладаващ общ, общия, общият, обща, общата, общо, общото, общи, общите
мн. общежи`тия, ср.
1. Група лица, които живеят в общо жилище и ползват общо имущество, но не са семейство.
2. Сградата, в която живее такава група. Студентско общежитие.
Синоними: съжителство, пансион, общество, другаруване, дом, общо помещение, усамотено място, убежище, прибежище, приют, бърлога, свърталище общежитие, общежитието, общежития, общежитията
ср., само ед. Остар. Делови или приятелски връзки; общуване. общение, общението, общения, общенията
обществена, обществено, мн. обще`ствени, прил.
1. Който е свързан с обществото или става в обществото. Обществен строй.
2. Принадлежащ на обществото. Обществена собственост. Заведение за обществено хранене.
3. Който произтича от обществото като група хора. Обществено мнение.
4. Който обича обществото.
* Обществено положение. — Роля и положение в обществото.
Синоними: социален, държавен, общонароден, всенароден, народен, отечествен, национален, публичен, колективен, общ, всеобщ, комунален, открит, явен, общодостъпен, неограничен, свободен обществен, обществения, общественият, обществена, обществената, обществено, общественото, обществени, обществените
мн. обще`ственици, м. Човек, който се занимава с обществена дейност; който работи в полза на обществото. общественик, общественика, общественикът, общественици, обществениците, общественици, общественико
мн. обще`ственички, ж. Жена общественик. общественичка, общественичката, общественички, общественичките
обществеността`, само ед., ж.
1. Качество на обществен.
2. Общество, колектив. Научна общественост.
Синоними: обществено мнение, общество общественост, обществеността, обществености, общественостите
мн. общества`, ср.
1. Съвкупност от хора, които са обединени от производствени отношения. Робовладелско общество.
2. Група хора, обединени от общи интереси, произход, положение и др. Висше общество. Дворянско общество.
3. Кръг от хора, с които човек общува; среда.
4. Организация, дружество. Общество за защита на животните.
Синоними: колектив, общежитие, общност, съжителство, публика, събрание, група, среда, компания, другарство, общуване, познанство, приятели, другари, общественост, свят, кръг от хора общество, обществото, общества, обществата
мн. общини`, ж.
1. Административна единица, в която се осъществява местно самоуправление, подразделение на област. Великотърновска община.
2. Помещение, в което се намира управлението на такава административна единица; кметство.
3. Политическа и стопанска общност у древните народи. Славянски общини. община, общината, общини, общините
общинарят, общинаря, мн. община`ри, м. Член на управлението на община; общински чиновник. общинар, общинаря, общинарят, общинари, общинарите, общинари, общинарю
общинска, общинско, мн. общински, прил. Който се отнася до общината (в 1 и 2 знач.) или и принадлежи. Общински съвет. Общинска земя. общински, общинския, общинският, общинска, общинската, общинско, общинското, общински, общинските
общителна, общително, мн. общителни, прил. Който лесно установява контакт с други хора, който обича да общува. <em>Тя е общителна по характер.</em><br />същ. общителност, общителността`, ж.
Синоними: разговорлив, дружелюбен, сърдечен, съобщителен, говорлив, бъбрив, приказлив, словоохотлив, сладкодумен, весел, отворен, приятен, добродушен, приветлив, игрив, безгрижен, добросъседски, приятелски, любезен, прям общителен, общителния, общителният, общителна, общителната, общително, общителното, общителни, общителните
вж. общи`телен
Синоними: дружелюбие, разговорливост, бъбривост, приказливост, словоохотливост, говорливост, добродушие, приветливост общителност, общителността, общителности, общителностите
общността, мн. общности, ж.
1. Наличие на единство, свързаност. Общност на интересите.
2. Група хора, които имат нещо общо; колектив, общество. Учителска общност. Духовна общност.
Синоними: еднаквост, тъждественост, общежитие, колектив, общество, дружество, сплотеност, солидарност, единство, дружност общност, общността, общности, общностите
нареч.
1. Заедно, с общи усилия. Работим общо.
2. Без подробности, незадълбочено, повърхностно. Говори общо.
* Общо взето. — Без да се имат предвид подробностите и изключенията.
Синоними: (прил.) заедно, дружно, съвместно, взаимно, всички, (прил.) спонтанно, изведнъж
общо- Първа част на сложни думи, която означава:
1. Общ за нещо, назовано чрез втората част: общовойскови, общоградски, общонароден и др.
2. Свойствен на всички, отнасящ се до всички, който се ползва от всички: общоприет, общоупотребителен, общопризнат и др.
общоприета, общоприето, мн. общоприе`ти, прил. Който е приет от всички; установен. Общоприета норма.
Синоними: общ, всеобщ, приет, възприет, признат, общопризнат, всепризнат, общоупотребителен, установен, несъмнен, безспорен, обикновен, в обръщение, на мода, моден, условен, конвенционален, традиционен, неоригинален, шаблонен, неспонтанен, стандартен, типов, нормален общоприет, общоприетия, общоприетият, общоприета, общоприетата, общоприето, общоприетото, общоприети, общоприетите
общу`ваш, несв.; с кого. Поддържам връзки. Общувам с различни хора.
Синоними: дружа, другарувам, съжителствувам, поддържам връзки, близък съм, беседвам, разговарям се, посещавам, спохождам, имам работа с, придружавам, съпровождам, правя компания общувам, общуваме, общуваш, общувате, общува, общуват, общувах, общувахме, общува, общувахте, общува, общуваха, общувах, общувахме, общуваше, общувахте, общуваше, общуваха, общувал съм, общувала съм, общувало съм, общували сме, общувал си, общувала си, общувало си, общували сте, общувал е, общувала е, общувало е, общували са, бях общувал, бях общувала, бях общувало, бяхме общували, беше общувал, беше общувала, беше общувало, бяхте общували, беше общувал, беше общувала, беше общувало, бяха общували, ще общувам, ще общуваме, ще общуваш, ще общувате, ще общува, ще общува
обла, обло, мн. о`бли, прил.
1. Който е без ръбове; валчест, овален. Обло тяло.
2. Закръглен. Обло лице.
Синоними: изоблен, заоблен, окръглен, кръгъл, закръглен, овален, валчест, кълбовиден, кълбест, топчест, сферичен объл, облия, облият, обла, облата, обло, облото, обли, облите
объ`ркаш, св. — вж. обърквам. объркам, объркаме, объркаш, объркате, обърка, объркат, обърках, объркахме, обърка, объркахте, обърка, объркаха, обърках, объркахме, объркаше, объркахте, объркаше, объркаха, объркал съм, объркала съм, объркало съм, объркали сме, объркал си, объркала си, объркало си, объркали сте, объркал е, объркала е, объркало е, объркали са, бях объркал, бях объркала, бях объркало, бяхме объркали, беше объркал, беше объркала, беше объркало, бяхте объркали, беше объркал, беше объркала, беше объркало, бяха объркали, ще объркам, ще объркаме, ще объркаш, ще объркате, ще обърка, ще обърка
объркваш, несв. и объркам, св.
1. Какво. Смесвам, бъркам. Обърка брашното и триците.
2. Кого. Правя да сгреши. Обърках го с въпросите си.
3. Какво. Допускам грешка в нещо. Обърках пътя. Обърках решението на задачата.
обърквам се/объркам се. 1. — Заплитам се, не мога да намеря изход. Объркал се в тесните криви улици.
2. Прен. Смущавам се, разстройвам се.
* Обърквам конците. — Не мога да намеря изход, смущавам се.
* Обърквам сметките (на някого). — Провалям плановете или намеренията на някого.
* Обърквам работата. — Извършвам нещо нередно, попадам в неизгодно или неблагоприятно положение.
Синоними: бъркам, смесвам, размесвам, разбърквам, каращисвам, развалям, разстройвам, заплитам, оплитам, омотавам, замотавам, забърквам, вплитам, преплитам, опетлавам, огелпям, усложнявам, комплицирам, замъглявам, внасям обърканост, безредие, безпокоя, тревожа, вълнувам, смайвам, слисвам, затруднявам, поразявам, изумявам, изкълчвам, размествам, изпортвам, оплесквам, не улучвам, сбърквам, оцапвам, осуетявам, потискам, угнетявам, обезсърчавам, правя груба грешка, постъпвам нетактично, провалям, смущавам, внасям смут, дезорганизирам, подлудявам, влудявам, раздразням, озадачавам, стряскам, уплашвам, разтревожвам обърквам, объркваме, объркваш, обърквате, обърква, объркват, обърквах, обърквахме, обърква, обърквахте, обърква, объркваха, обърквах, обърквахме, объркваше, обърквахте, объркваше, объркваха, обърквал съм, обърквала съм, обърквало съм, обърквали сме, обърквал си, обърквала си, обърквало си, обърквали сте, обърквал е, обърквала е, обърквало е, обърквали са, бях обърквал, бях обърквала, бях обърквало, бяхме обърквали, беше обърквал, беше обърквала, беше обърквало, бяхте обърквали, беше обърквал, беше обърквала, беше обърквало, бяха обърквали, ще обърквам, ще объркв
обърнеш, мин. св. обърнах, мин. прич. объ`рнал, св. — вж. обръщам. обърна, обърнем, обърнеш, обърнете, обърне, обърнат, обърнах, обърнахме, обърна, обърнахте, обърна, обърнаха, обърнех, обърнехме, обърнеше, обърнехте, обърнеше, обърнеха, обърнал съм, обърнала съм, обърнало съм, обърнали сме, обърнал си, обърнала си, обърнало си, обърнали сте, обърнал е, обърнала е, обърнало е, обърнали са, бях обърнал, бях обърнала, бях обърнало, бяхме обърнали, беше обърнал, беше обърнала, беше обърнало, бяхте обърнали, беше обърнал, беше обърнала, беше обърнало, бяха обърнали, ще обърна, ще обърнем, ще обърнеш, ще обърнете, ще обърне, ще обърнат, ще
обърсваш, несв. и обърша, св.;
1. Кого, какво. Бърша, за да стане сух. Обърсах ръцете си.
2. Изтривам прах и други нечистотии. Обърса праха от мебелите. Обърса носа си с кърпа.
обърсвам се/обърша се. — Обърсвам сам себе си. На`, обърши се!
* Обърша един (на някого). — Грубо. Удрям шамар.
Синоними: бърша, избърсвам, трия, изтривам обърсвам, обърсваме, обърсваш, обърсвате, обърсва, обърсват, обърсвах, обърсвахме, обърсва, обърсвахте, обърсва, обърсваха, обърсвах, обърсвахме, обърсваше, обърсвахте, обърсваше, обърсваха, обърсвал съм, обърсвала съм, обърсвало съм, обърсвали сме, обърсвал си, обърсвала си, обърсвало си, обърсвали сте, обърсвал е, обърсвала е, обърсвало е, обърсвали са, бях обърсвал, бях обърсвала, бях обърсвало, бяхме обърсвали, беше обърсвал, беше обърсвала, беше обърсвало, бяхте обърсвали, беше обърсвал, беше обърсвала, беше обърсвало, бяха обърсвали, ще обърсвам, ще обърсв
обършеш, мин. св. обърсах, мин. прич. объ`рсал, св. — вж. обърсвам. обърша, обършем, обършеш, обършете, обърше, обършат, обърсах, обърсахме, обърса, обърсахте, обърса, обърсаха, обършех, обършехме, обършеше, обършехте, обършеше, обършеха, обърсал съм, обърсала съм, обърсало съм, обърсали сме, обърсал си, обърсала си, обърсало си, обърсали сте, обърсал е, обърсала е, обърсало е, обърсали са, бях обърсал, бях обърсала, бях обърсало, бяхме обърсали, беше обърсал, беше обърсала, беше обърсало, бяхте обърсали, беше обърсал, беше обърсала, беше обърсало, бяха обърсали, ще обърша, ще обършем, ще обършеш, ще обършете, ще обърше, ще обършат, ще
мн. обя`ви, ж. Съобщение за нещо, което се прави известно на голям брой хора (чрез отпечатване във вестник и др.); обявление. Давам обява във вестника за продажба на автомобил.
Синоними: обявление, разгласа, публикация, известие, съобщение, обнародване, оповестяване, афиш, реклама, плакат, антрефиле, бележка обява, обявата, обяви, обявите
обявена, обявено, мн. обяве`ни, прил. Който е съобщен на всички.
* Обявена стойност. — Посочена стойност на съдържанието на пощенска пратка, която се възстановява на подателя при евентуално изгубване на пратката. обявен, обявения, обявеният, обявена, обявената, обявено, обявеното, обявени, обявените
мн. обявле`ния, ср. Обява.
Синоними: обява, разгласа, публикация, известие, съобщение, обнародване, оповестяване, афиш, реклама, плакат, антрефиле, бележка обявление, обявлението, обявления, обявленията
обявиш, мин. св. обявих, мин. прич. обяви`л, св. — вж. обявявам. обявя, обявим, обявиш, обявите, обяви, обявят, обявих, обявихме, обяви, обявихте, обяви, обявиха, обявях, обявяхме, обявеше, обявяхте, обявеше, обявяха, обявил съм, обявила съм, обявило съм, обявили сме, обявил си, обявила си, обявило си, обявили сте, обявил е, обявила е, обявило е, обявили са, бях обявил, бях обявила, бях обявило, бяхме обявили, беше обявил, беше обявила, беше обявило, бяхте обявили, беше обявил, беше обявила, беше обявило, бяха обявили, ще обявя, ще обявим, ще обявиш, ще обявите, ще обяви, ще обявят, ще съм обявил, ще съм обявила, ще съм обявило, ще сме обя
обявяваш, несв. и обявя, св.
1. Какво. Правя нещо известно на всички; съобщавам, разгласявам. Съдът обяви решението си.
2. Какво. Посочвам началото или края на нещо, провъзгласявам го официално. Съдийският сигнал обяви края на срещата.
3. Кого, за какъв. Официално признавам. Обявиха го за победител.
* Обявявам война (на някого или нещо). — Противопоставям се с всички възможни средства.
Синоними: разгласявам, прогласявам, обнародвам, оповестявам, съобщавам, известявам, давам гласност, правя достояние, публикувам, декларирам, изявявам, излагам, изразявам, казвам, заявявам, формулирам, провъзгласям, признавам, считам, смятам обявявам, обявяваме, обявяваш, обявявате, обявява, обявяват, обявявах, обявявахме, обявява, обявявахте, обявява, обявяваха, обявявах, обявявахме, обявяваше, обявявахте, обявяваше, обявяваха, обявявал съм, обявявала съм, обявявало съм, обявявали сме, обявявал си, обявявала си, обявявало си, обявявали сте, обявявал е, обявявала е, обявявало е, обявявали са, бях обявявал, бях обявявала, бях обявявало, бяхме обявявали, беше обявявал, беше обявявала, беше обявявало, бяхте обявявали, беше обявявал, беше обявявала, беше обявявало, бяха обявявали, ще обявявам, ще обявяв
мн. обеди, (два) обяда, м. Обед. обяд, обяда, обядът, обяди, обядите, обяда
обя`дваш, несв.
1. Храня се на обед. Аз вече обядвах.
2. Какво. Ям обед (във 2 знач.). Обядвахме супа, печено пиле и плодове. обядвам, обядваме, обядваш, обядвате, обядва, обядват, обядвах, обядвахме, обядва, обядвахте, обядва, обядваха, обядвах, обядвахме, обядваше, обядвахте, обядваше, обядваха, обядвал съм, обядвала съм, обядвало съм, обядвали сме, обядвал си, обядвала си, обядвало си, обядвали сте, обядвал е, обядвала е, обядвало е, обядвали са, бях обядвал, бях обядвала, бях обядвало, бяхме обядвали, беше обядвал, беше обядвала, беше обядвало, бяхте обядвали, беше обядвал, беше обядвала, беше обядвало, бяха обядвали, ще обядвам, ще обядваме, ще обядваш, ще обядвате, ще обядва, ще обядва
обяздваш, несв. и обяздя, св. Приучвам кон към езда. Той обязди дивия жребец. обяздвам, обяздваме, обяздваш, обяздвате, обяздва, обяздват, обяздвах, обяздвахме, обяздва, обяздвахте, обяздва, обяздваха, обяздвах, обяздвахме, обяздваше, обяздвахте, обяздваше, обяздваха, обяздвал съм, обяздвала съм, обяздвало съм, обяздвали сме, обяздвал си, обяздвала си, обяздвало си, обяздвали сте, обяздвал е, обяздвала е, обяздвало е, обяздвали са, бях обяздвал, бях обяздвала, бях обяздвало, бяхме обяздвали, беше обяздвал, беше обяздвала, беше обяздвало, бяхте обяздвали, беше обяздвал, беше обяздвала, беше обяздвало, бяха обяздвали, ще обяздвам, ще обяздв
обяздиш, мин. св. обяздих, мин. прич. обя`здил, св. — вж. обяздвам. обяздя, обяздим, обяздиш, обяздите, обязди, обяздят, обяздих, обяздихме, обязди, обяздихте, обязди, обяздиха, обяздех, обяздехме, обяздеше, обяздехте, обяздеше, обяздеха, обяздил съм, обяздила съм, обяздило съм, обяздили сме, обяздил си, обяздила си, обяздило си, обяздили сте, обяздил е, обяздила е, обяздило е, обяздили са, бях обяздил, бях обяздила, бях обяздило, бяхме обяздили, беше обяздил, беше обяздила, беше обяздило, бяхте обяздили, беше обяздил, беше обяздила, беше обяздило, бяха обяздили, ще обяздя, ще обяздим, ще обяздиш, ще обяздите, ще обязди, ще обяздят, ще
мн. обясне`ния, ср.
1. Обясняване. Виж обяснението на задачата.
2. Писмено или устно изложение за оправдание. Пиша обяснение за отсъствията си.
3. Признаване на нещо, разговор за изясняване на нещо. Любовно обяснение. Семейни обяснения.
Синоними: пояснение, разяснение, изяснение, обосновка, описание, осветление, определение, дефиниция, мотивировка, аргументировка, аргументация, тълкуване, коментар, разговор, изложение, репортаж, обясняване, разясняване, отчет, разказ, разбиране, интерпретация обяснение, обяснението, обяснения, обясненията
обяснителна, обяснително, мн. обясни`телни, прил. Който се използва за обяснение на нещо; пояснителен, тълковен. Обяснителна схема. Обяснителен чертеж.
Синоними: пояснителен, разяснителен, поясняващ, тълковен, тълкувателен, защищаващ, застъпващ се, оправдателен обяснителен, обяснителния, обяснителният, обяснителна, обяснителната, обяснително, обяснителното, обяснителни, обяснителните
обясниш, мин. св. обясних, мин. прич. обясни`л, св. — вж. обяснявам. обясня, обясним, обясниш, обясните, обясни, обяснят, обясних, обяснихме, обясни, обяснихте, обясни, обясниха, обяснях, обясняхме, обяснеше, обясняхте, обяснеше, обясняха, обяснил съм, обяснила съм, обяснило съм, обяснили сме, обяснил си, обяснила си, обяснило си, обяснили сте, обяснил е, обяснила е, обяснило е, обяснили са, бях обяснил, бях обяснила, бях обяснило, бяхме обяснили, беше обяснил, беше обяснила, беше обяснило, бяхте обяснили, беше обяснил, беше обяснила, беше обяснило, бяха обяснили, ще обясня, ще обясним, ще обясниш, ще обясните, ще обясни, ще обяснят, ще
обясняваш, несв. и обясня, св.; Какво.
1. Правя нещо да стане ясно, разбираемо; тълкувам, разяснявам. Обясних решението на задачата.
2. Оправдавам чрез писмено или устно изложение. Трябва да обясниш защо закъсняваш всеки ден.
обяснявам се/обясня се. 1. — Изказвам ясно мислите си.
2. Разговарям с някого, за да изясним някакво противоречие или недоразумение.
* Обяснявам си. — Разбирам, ясно ми е.
* Обяснявам се в любов. — Признавам на някого, че го обичам, че изпитвам любов към него.
Синоними: изяснявам, разяснявам, пояснявам, давам обяснения, описвам, соча, посочвам, показвам, тълкувам, разтълкувам, разгатвам, развивам, аргументирам, мотивирам, коментирам, хвърлям светлина, осветлявам, гадая, разгадавам, казвам, оправдавам, извинявам, доказвам правотата, превеждам, интерпретирам обяснявам, обясняваме, обясняваш, обяснявате, обяснява, обясняват, обяснявах, обяснявахме, обяснява, обяснявахте, обяснява, обясняваха, обяснявах, обяснявахме, обясняваше, обяснявахте, обясняваше, обясняваха, обяснявал съм, обяснявала съм, обяснявало съм, обяснявали сме, обяснявал си, обяснявала си, обяснявало си, обяснявали сте, обяснявал е, обяснявала е, обяснявало е, обяснявали са, бях обяснявал, бях обяснявала, бях обяснявало, бяхме обяснявали, беше обяснявал, беше обяснявала, беше обяснявало, бяхте обяснявали, беше обяснявал, беше обяснявала, беше обяс
само мн. Прегръдки; положение на ръцете за прегръщане на някого. Детето се сгуши в обятията на майка си.
* Срещам с отворени обятия. — Срещам радушно, гостоприемно, с радост.
Синоними: (същ.) прегръдки, (същ.) ласки, милувки