нравът, нрава, мн. нра`ви, м.
1. Само ед. Съвкупност от душевни свойства; характер. Благ нрав.
2. Само мн. Обичаи, традиции, обществени навици. Според нравите на съвременното общество.
Синоними: характер, черта, темперамент, склонност, природа, естество, същност, натура, душа, организъм, физика нрав, нрава, нравът, нрави, нравите, нрава
нравствена, нравствено, мн. нра`вствени, прил.
1. Който има високи духовни качества; морален. Нравствен човек.
2. Който се отнася към вътрешния живот на човека, към душевността му. Нравствено удовлетворение.
3. Който се отнася до нравственост.
Синоними: морален, благонравен, честен, почтен, добродетелен, душевен, психически нравствен, нравствения, нравственият, нравствена, нравствената, нравствено, нравственото, нравствени, нравствените
нравствеността`, само ед., ж.
1. Съвкупност от норми за човешкото поведение в обществото; морал.
2. Поведението на човека в обществото и проявените духовни качества. Висока нравственост.
Синоними: морал, благонравие, добродетелност, добродетел, нрави, етика нравственост, нравствеността, нравствености, нравственостите
нравя се, нравиш се, мин. св. нравих се, мин. прич. нр=вил се, несв. ; на кого. Харесвам се, допадам.