съюз.
1. За противопоставяне на еднородни части. Малък, но смел. Изкарвам не по много, но редовно.
2. За противопоставяне на прости изречения, при което действието от едното изречение напълно или частично се ограничава от действието на другото. Чете, но не помни. Смея се, но само аз си знам какво ми е.
3. За противопоставяне на прости изречения, при което действието от изречението след съюза е в отстъпително отношение спрямо предходното. Болен съм, но ще тръгна.
4. За противопоставяне на прости изречения, при което действието от изречението след съюза допълва, изяснява друго действие. Студено е, но през януари винаги е така.
* Но и. — За добавяне, присъединяване. Ще взема тази рокля. Но и обувките ще купя. Той е откровен, но и често груб с хората.
Синоними: обаче, ала, макар, все пак, а, ама
мн. нобели`сти, м. Носител на Нобелова награда. нобелист, нобелиста, нобелистът, нобелисти, нобелистите, нобелисти, нобелисте
нобелова, нобелово, мн. но`белови, прил.
* Нобелова награда. — Международна парична награда за научни постижения, литература и заслуги за запазване на мира. нобелов, нобеловия, нобеловият, нобелова, нобеловата, нобелово, нобеловото, нобелови, нобеловите
нова, ново, мн. но`ви, прил.
1. Който е от неотдавна. Нова къща. Нова чанта.
2. Следващ друг обект от същия вид, пореден. Ново писмо. Нов ученик.
3. Който се отнася към настоящето. Нова литература.
4. Неизвестен, непознат. Ще посети нови градове и ще се срещне с нови хора.
* Нова година. — Първият ден на годината (1 януари).
* Новия свят. — Америка.
* Ново двайсет. — Разг. Възклицание за изразяване на силна изненада.
Синоними: пресен, опреснен, подновен, обновен, скорошен, отскорошен, наскорошен, млад, свеж, новак, неопитен, несвикнал, необичаен, нечут, невиждан, небивал, оригинален, самобитен, неизвестен, неизпитан, непознат, модерен, съвременен, сегашен, последен, девствен, пръв, чист, неопетнен, недокоснат, непокътнат, още неупотребяван, невинен, непорочен, момински, допълнителен, добавъчен, неотдавнашен, моден, в крак с времето, непривикнал нов, новия, новият, нова, новата, ново, новото, нови, новите
мн. нова`ци, м. Човек, който отскоро се занимава с нещо.
Синоними: нов, неопитен, аджамия, невещ, ученик, любител, дилетант, млад новак, новака, новакът, новаци, новаците, новаци, новако
мн. нова`тори, м. Човек, който внася нещо ново в дадена област.
Синоними: реформатор, обновител, подновител, инициатор, модернист новатор, новатора, новаторът, новатори, новаторите, новатори, новаторе
мн. нове`ли, ж. Спец. Средно по обем белетристично произведение, обикновено с внезапен и неочакван край. новела, новелата, новели, новелите
мн. новели`сти, м. Писател, който пише/издава новели. новелист, новелиста, новелистът, новелисти, новелистите, новелиста
мн. новели`стки, ж. Жена новелист. новелистка, новелистката, новелистки, новелистките
мн. новини`, ж. Ново съобщение, вест. Вечерни новини.
Синоними: вест, известие, новост, актуалност, информация, съобщение, ново-вехто, хабер, рубрика, заглавие, точка, категория, кратко съобщение новина, новината, новини, новините
новинарят, новинаря, мн. новинари, м. Журналист, който представя новини.<br />прил. новинарски, новинарска, новинарско, мн. новина`рски. новинар, новинаря, новинарят, новинари, новинарите, новинари, новинарю
вж. новина`р новинарски, новинарския, новинарският, новинарска, новинарската, новинарско, новинарското, новинарски, новинарските
мн. новобра`нци, м. Младеж, който скоро е постъпил в армията. новобранец, новобранеца, новобранецът, новобранци, новобранците, новобранци, новобранецо
новобрачна, новобрачно, мн. новобра`чни, прил.
1. Който скоро е сключил брак. Новобрачна двойка.
2. Младоженски или булчински. Новобрачен заем. новобрачен, новобрачния, новобрачният, новобрачна, новобрачната, новобрачно, новобрачното, новобрачни, новобрачните
новогодишна, новогодишно, мн. новогоди`шни, прил. Който се отнася до Нова година. Новогодишни празници. Новогодишна елха. новогодишен, новогодишния, новогодишният, новогодишна, новогодишната, новогодишно, новогодишното, новогодишни, новогодишните
новозаветна, новозаветно, мн. новозаве`тни, прил. Който се отнася до Новия завет. Новозаветни книги. новозаветен, новозаветния, новозаветният, новозаветна, новозаветната, новозаветно, новозаветното, новозаветни, новозаветните
ср., само ед.
1. Фаза на Луната, когато тя представлява сърп, обърнат с отворената част наляво.
2. Времето, когато трае тази фаза. новолуние, новолунието, новолуния, новолунията
новостта, мн. новости, ж.
1. Само ед. Нещо ново: ново явление, откритие, изобретение, стока. Храните за кучета и котки са новост на пазара ни.
2. Новина.
Синоними: мода, нововъведение, нещо ново, оригиналност, сюрприз, изненада, изменение, промяна новост, новостта, новости, новостите
мн. нозе`, ж. Диал. Крак.
* На бойна нога. — В пълна бойна готовност.
* На нозе. — Прав, изправен. нога, ногата, нозе, нозете
мед. Възлов, отнасящ се до възел.
мед. Възловат, възлест.
мед. Малък възел. В кожата, възел с размер до 1,0 cm в диаметър, твърд, опипващ се на дълбочина.
мед. Възлест, възловат.
м., неизм. Единадесетият месец от календарната година. ноември
ноемврийска, ноемврийско, мн. ноември`йски, прил. Който става през ноември или се отнася към ноември. Ноемврийски сняг. ноемврийски, ноемврийския, ноемврийският, ноемврийска, ноемврийската, ноемврийско, ноемврийското, ноемврийски, ноемврийските
ножът, ножа, мн. ножове, (два) ножа, м.
1. Инструмент за рязане с острие и дръжка.
2. Режеща част на различни инструменти. Нож на гилотина.
* Вадя нож. — Заплашвам някого.
* Забивам нож в гърба. — Постъпвам подло, предателски.
* Лягам под ножа. 1. — Отивам на операция.
2. Много хора или животни са избити.
* На нож. — Враждебно, неприязнено.
* Тегля ножа. — Заколвам, убивам.
Синоними: кама, кинжал нож, ножа, ножът, ножове, ножовете, ножа
ножарят, ножаря, мн. ножа`ри, м. Човек, който изработва ножове. ножар, ножаря, ножарят, ножари, ножарите, ножари, ножарю
вж. но`жици ножица, ножицата, ножици, ножиците
само мн. или но`жица, ж.
1. Инструмент за рязане, който се състои от две остриета, съединени по средата, с дръжки. Шивашка ножица.
2. Прен. Рязко раздалечаване в крайните граници на нещо; разликата между най-ниската и най-високата степен. Да се намали ножицата в заплащането на труда.
мн. но`жници, ж. Кожен или метален калъф за поставяне в него на сабя, кама, нож и др.; кания.
Синоними: калъф, кания, обвивка ножница, ножницата, ножници, ножниците
мн. ножо`вки, ж. Трион от метално тяло и режеща метал сменяема част. ножовка, ножовката, ножовки, ножовките
мн. но`жчета, ср. Малък нож.
* Джобно ножче. — Сгъваем нож с различни допълнения.
* Ножче за бръснене. — Стоманена пластинка, която се използва при бръснене със самобръсначка. ножче, ножчето, ножчета, ножчетата
мн. но`здри, ж. Един от двата отвора на носа при човека и животните. ноздра, ноздрата, ноздри, ноздрите
мн. нокаути, (два) нокаута, м. Спец.
1. В бокса — удар, след който противникът не може да се изправи до 10 сек.
2. Прен. Безизходно положение. нокаут, нокаута, нокаутът, нокаути, нокаутите, нокаута
нокаути`раш, несв. и св.; Кого.
1. Побеждавам чрез нокаут.
2. Прен. Бързо побеждавам. нокаутирам, нокаутираме, нокаутираш, нокаутирате, нокаутира, нокаутират, нокаутирах, нокаутирахме, нокаутира, нокаутирахте, нокаутира, нокаутираха, нокаутирах, нокаутирахме, нокаутираше, нокаутирахте, нокаутираше, нокаутираха, нокаутирал съм, нокаутирала съм, нокаутирало съм, нокаутирали сме, нокаутирал си, нокаутирала си, нокаутирало си, нокаутирали сте, нокаутирал е, нокаутирала е, нокаутирало е, нокаутирали са, бях нокаутирал, бях нокаутирала, бях нокаутирало, бяхме нокаутирали, беше нокаутирал, беше нокаутирала, беше нокаутирало, бяхте нокаутирали, б
мн. нокдауни, (два) нокдауна, м.
1. Спец. В бокса — удар, след който в продължение на 10 секунди боксьорът се изправя.
2. Прен. Затруднено положение. нокдаун, нокдауна, нокдаунът, нокдауни, нокдауните, нокдауна
ср., само ед. Малка музикална творба с лиричен характер. ноктюрно, ноктюрното, ноктюрни, ноктюрните
нокътят, нокътя, мн. нокти, (два) нокътя, м.
1. Твърда рогова плоскост в горния край на човешки пръст.
2. Остър рогов израстък при животните и птиците. Котешки нокти.
* Показвам ноктите си. — Показвам какъв съм (за негативни качества).
* Давам и калта под ноктите си. — Давам всичко.
* Със зъби и нокти. — С последни сили, самоотвержено. нокът, нокътя, нокътят, нокти, ноктите, нокътя
мед. Обширни некрози и разрушаване на тъкани, най-често в устната кухина (stomatitis gangrenosa) и по-рядко на половите органи.
мн. номади, м. Член на скитническо племе; чергарин, скитник.<br />прил. номадски, номадска, номадско, мн. нома`дски.
Синоними: несретник, бездомник, скитник, чергар, бродяга номад, номада, номадът, номади, номадите, номада
вж. нома`д номадски, номадския, номадският, номадска, номадската, номадско, номадското, номадски, номадските
ж., само ед.
1. Съвкупността от всички наименования, употребявани в дадена област.
2. Списък на названията на изделията от дадено производство.
3. Разг. Ограничен кръг от управляващи, които имат привилегията само да менят местата си в служебната йерархия, без да излизат от нея.
Синоними: списък, каталог, обозначение, наименование номенклатура, номенклатурата, номенклатури, номенклатурите
номенклатурна, номенклатурно, мн. номенклату`рни, прил. Който се отнася до номенклатура. номенклатурен, номенклатурния, номенклатурният, номенклатурна, номенклатурната, номенклатурно, номенклатурното, номенклатурни, номенклатурните
мн. номера, (два) номера, м.
1. Поредно число на предмет, което означава мястото му в редица еднородни предмети. Апартамент номер 5. Регистрационен номер на автомобила.
2. Размер, големина на предмети — облекло, дрехи и др. Обувки 38 номер.
3. Самостоятелно изпълнявана част от представление, спектакъл и др. Най-интересният номер е номерът на акробатите.
4. Прен. Разг. Хитро замислена постъпка, подигравка или шега. Решиха да му направят номер.
5. Табела или лист, на който е записано поредно число. Номерът е паднал някъде. Дайте ми номер за лекаря.
* Отбивам номера. — Разг. Извършвам нещо формално.
* Скроявам номер. — Разг. Съзнателно устройвам лоша шега на някого.
същ. умал. номерче, мн. номерчета и номерца` (в 1, 4 и 5 знач.).
Синоними: вход, досие, име, регистрация, сметка, измама, шега, измислица, лудория, фокус, точка, пункт, параграф, дяволия, магария номер, номера, номерът, номера, номерата, номера
мн. номератори, (два) номератора, м.
1. Малка телефонна централа.
2. Устройство, което отбелязва номера.
3. Приспособление към електрически звънец, което показва номера на стаята, от която има повикване. номератор, номератора, номераторът, номератори, номераторите, номератора
мн. номера`ции, ж.
1. Поставяне на номера за разграничаване на еднородни предмети.
2. Съвкупност от поставени номера. номерация, номерацията, номерации, номерациите
номери`раш, несв. и св.; Какво. Поставям номер върху нещо. номерирам, номерираме, номерираш, номерирате, номерира, номерират, номерирах, номерирахме, номерира, номерирахте, номерира, номерираха, номерирах, номерирахме, номерираше, номерирахте, номерираше, номерираха, номерирал съм, номерирала съм, номерирало съм, номерирали сме, номерирал си, номерирала си, номерирало си, номерирали сте, номерирал е, номерирала е, номерирало е, номерирали са, бях номерирал, бях номерирала, бях номерирало, бяхме номерирали, беше номерирал, беше номерирала, беше номерирало, бяхте номерирали, беше номерирал, беше номерирала, беше номе
вж. но`мер номерче, номерчето, номерчета, номерчетата
номинална, номинално, мн. номина`лни, прил.
1. Фиктивен, формален.
2. Обозначен върху нещо, изразен в парична стойност. Номинална цена.
Синоними: поименен, личен, фиктивен, формален, недействителен, на книга, на думи номинален, номиналния, номиналният, номинална, номиналната, номинално, номиналното, номинални, номиналните
Средновековно схоластично учение, което смята, че съществуват в действителност отделни предмети, а понятиятя са само названия на тях. С признаване първичността на предметите номинализмът е бил „първото изразяване на материализъм“. номинализъм, номинализма, номинализмът, номинализми, номинализмите, номинализъма
м., само ед. Именителен падеж. номинатив, номинатива, номинативът, номинативи, номинативите, номинатива
номинативна, номинативно, мн. номинати`вни, прил.
1. Който се отнася до именителен падеж.
2. Който назовава; означаващ. номинативен, номинативния, номинативният, номинативна, номинативната, номинативно, номинативното, номинативни, номинативните
мн. номина`ции, ж.
1. Именуване, назоваване; название.
2. Назоваване на определените за награда; определяне на конкурентите за награда. Номинация за “Оскар”. номинация, номинацията, номинации, номинациите
номинирана, номинирано, мн.номини`рани, прил. Който има номинация.
мн. номоканони, (два) номоканона, м. ист. Сборник с църковни канони и граждански закони, свързани с църквата, бита, семейството.
м., само ед. Неприемане на господстващите в обществото възгледи, традиции.
м., само ед. Типографски шрифт, който е по-малък от петит. нонпарей, нонпарея, нонпареят, нонпареи, нонпареите, нонпарея
Наука за човешкия разум. ноология, ноологията, ноологии, ноологиите
Област от Земята, обхваната от разумната човешка дейност и преобразявана в съответствие с потребностите на човека. ноосфера, ноосферата, ноосфери, ноосферите
полит. Расова теория, създадена от френските социолози Ж. Гобино (Gobineau, 1818—1882) и Ж. Лапуж (Lapouge_, 1854—1936), според която северната (арийска) раса превъзхожда всички останали.
мн. но`рки, ж.
1. Дребен хищен бозайник с лъскава ценна козина.
2. Обработена кожа от това животно. Палто от норки. норка, норката, норки, норките
мн. но`рми, ж.
1. Правило, канон, установен ред, узаконено положение. Езикова норма.
2. Установена средна стойност за нещо. Дневна норма в производството.
Синоними: правило, предписание, закон, ред, предел, определено, граница, ограничение, рамка, лимит, мярка, мерило, доза, размер, мащаб, образец, дял, част, процент, квота, наряд, пай, участие, критерий, стандарт, мостра, равнище, ниво, тарифа, степен норма, нормата, норми, нормите
нормална, нормално, мн. норма`лни, прил.
1. Който е съобразен с нормата. Нормално тегло.
2. Който е здрав психически.
Синоними: правилен, редовен, обикновен, естествен, обичаен, приет, коректен, общоприет, установен, стандартен, типов, типичен нормален, нормалния, нормалният, нормална, нормалната, нормално, нормалното, нормални, нормалните
мн. нормативи, (два) норматива, м. Определено количество, което трябва да се постигне от отделна единица. Покривам норматива за майстор на спорта. норматив, норматива, нормативът, нормативи, нормативите, норматива
нормативна, нормативно, мн. нормати`вни, прил. Който посочва нормата или се отнася до норматив. Нормативен речник. нормативен, нормативния, нормативният, нормативна, нормативната, нормативно, нормативното, нормативни, нормативните
мед. Предшественик на еритроцита в еритропоезата — еритроцит, съдържащ ядро.
мед. Нормален, безядрен еритроцит.
носът, носа, мн. носове, (два) носа, м.
1. Орган на обонянието, разположен върху лицевата част на главата.
2. Предна част на плавателен съд или самолет. Носът на лодката опря о брега.
3. Вдадена във водата суша. Скалист нос. Нос Калиакра.
същ. умал. носле, мн. нослета, ср. (в 1 знач.).• Гръцки нос. Правилен нос, който се явява като продължение на наклона на челото.
* Виря нос. — Надменен съм; възгордявам се, надувам се.
* Водя за носа. — Командвам, управлявам някого.
* Изкарвам през носа. — Отмъщавам си за нещо, причинявам неприятности.
* Не си подавам носа (навън). — Не излизам никъде.
* Пъхам си носа — (някъде). Меся се, където не трябва, проявявам неоправдан интерес. • Под носа ми е. Много е близко. нос, носа, носът, носове, носовете, носа
мн. носа`чи, м.
1. Работник, който пренася нещо с ръце или на гръб; хамалин.
2. Носещ елемент в конструкция или автомобил.
Синоними: хамалин, преносвач носач, носача, носачът, носачи, носачите, носачи, носачо
мн. носачки, ж. Жена носач. <br /><br />----<br /><br />мн. носачки, ж. Кокошка, която снася яйца. носачка, носачката, носачки, носачките
носна, носно, мн. но`сни, прил. Който е предназначен за нос или се отнася до нос (в 1 знач.). Носна кърпа. Носна кухина. носен, носния, носният, носна, носната, носно, носното, носни, носните
мн. носи`лки, ж. Приспособление за пренасяне на хора, които не могат да се движат самостоятелно. носилка, носилката, носилки, носилките
носителят, носителя, мн. носи`тели, м.
1. Организъм, който носи зараза. Носител на вирус.
2. Човек, който има отличие, награда или нови идеи. Носител на първа награда от конкурса.
3. Устройство, което носи друго. Ракета носител.
Синоними: собственик, притежател, титуляр носител, носителя, носителят, носители, носителите, носители, носителю
мн. носи`телки, ж. Жена носител (в 1 и 2 знач.). носителка, носителката, носителки, носителките
мн. носи`и, ж. Традиционно народно облекло, характерно за дадена област. Добруджанска носия.
Синоними: облекло, дрехи, костюм, мода носия, носията, носии, носиите
вж. нос носле, нослето, нослета, нослетата ноу-хау ср., само ед. Договор за лицензна търговия с документация, чертежи, проекти и др., които съдържат научно-технически знания. ноу-хау, ноу-хауто, ноу-хаута, ноу-хаутата
носова, носово, мн. но`сови, прил.
1. Който се отнася до нос (в 1 и 2 знач.). Носова част на самолет.
2. За звук или говор: който се учленява при преминаване на въздуха през носа. Носови гласни. носов, носовия, носовият, носова, носовата, носово, носовото, носови, носовите
мн. носорози, (два) носорога, м.
1. Едър тревопасен бозайник с един или два рога върху предната част на главата.
2. Голям бръмбар с рог на главата. носорог, носорога, носорогът, носорози, носорозите, носорога
вж. носта`лгия носталгичен, носталгичния, носталгичният, носталгична, носталгичната, носталгично, носталгичното, носталгични, носталгичните
ж., само ед.
1. Болезнена тъга по родината и близките.
2. Тъга по миналото, по преживяното. Изпитва носталгия по времето, когато нямаше такава престъпност.
прил. носталгичен, носталгична, носталгично, мн. носталгични.
Синоними: меланхолия, тъга, мъка, жалба, тъжба, болка носталгия, носталгията, носталгии, носталгиите
носиш, мин. св. носих и носих, мин. прич. носил и носи`л, несв.; Кого, какво.
1. Движа се, като съм взел в ръце или съм натоварил върху себе си. Нося чанта. Нося раница на гръб.
2. Обличам, обувам. Какъв цвят дрехи носиш? Кой номер обувки носиш?
3. Имам у себе си или върху себе си. Носиш ли парите?
4. Увличам със себе си, докарвам. Реката носеше сухи листа и дънери.
5. Поемам върху себе си, отговорен съм. Той носи цялата вина за неприятностите.
6. Причинявам, предизвиквам, докарвам. Този пръстен ми носи щастие.
7. С някои съществителни имена — състояние според значението на съществителното. Нося загуби (губя). Нося отговорност (отговарям).
8. За птица: снасям яйца. Кокошките им носят всеки ден.
9. В състояние на бременност съм. Животните носят плода различно време.
нося се. 1. — Ходя безцелно или бързо. Носи се като стрела от къща на къща.
2. Прен. Чувам се, долавям се. От отворените прозорци се носят песни и спорове.
3. Движа се из простора. Корабът леко се носи по вълните.
4. Разпространявам се, разнасям се. Носи се слух, че тя му е дала парите.
5. Разг. Обличам се. Нося се модерно.
* Какво те носи насам? — Защо си дошъл тук?
* Носи много здраве (на някого). — Поздрави някого от мене.
* Нося в кръвта си. — Имам по рождение нещо, вродено е у мене.
* Нося вода от девет кладенци. — Привеждам най-различни доводи и доказателства, за да докажа нещо.
* Нося в сърцето си. — Обичам, пазя, мисля за нещо. • Нося на ръце. Грижа се много добре за някого. • Носила съм под сърцето си (някого). Родила съм го.
Синоними: донасям, пренасям, принасям, внасям, мъкна, домъквам, тътря, дотътрям, влача, тегля, доставям, обличам, обувам, давам, водя, довеждам, докарвам, разнасям, занасям, произвеждам, пораждам, издържам, поддържам, крепя, подкрепям, понасям, търпя, кича се с, нося за показ, перча се с, отвявам, завявам, завличам, отнасям, издухвам, блъскам нося, носим, носиш, носите, носи, носят, носих, носихме, носи, носихте, носи, носиха, носех, носехме, носеше, носехте, носеше, носеха, носил съм, носила съм, носило съм, носили сме, носил си, носила си, носило си, носили сте, носил е, носила е, носило е, носили са, бях носил, бях носила, бях носило, бяхме носили, беше носил, беше носила, беше носило, бяхте носили, беше носил, беше носила, беше носило, бяха носили, ще нося, ще носим, ще носиш, ще носите, ще носи, ще носят, ще съм носил, ще съм носила, ще съм носило, ще сме носили, ще си носил, ще си носила, ще си носило, ще сте носили
мн. ноти, ж.<br />1. Графически знак за отбелязване на музикален тон или самият тон. <em>Познавам нотите. Изпя нотата неправилно.</em><br />2. Само мн. Запис на музикално произведение с такива знаци. <em>Свиря по ноти.</em><br />3. Прен. Оттенък, нюанс, промяна в тона, която изразява някакво чувство. <em>В гласа му долових радостни ноти.</em><br />същ. умал. нотка, мн. нотки, ж. (в 3 знач.).<br />прил. нотен, нотна, нотно, мн. нотни. <em>Нотна тетрадка.</em><br />* <em>Говоря като по ноти.</em> — Говоря, като че ли имам предварителна подготовка; много добре, бързо. <br /><br />----<br /><br />мн. ноти, ж. Спец. Писмено официално дипломатическо обръщение на едно правителство към друго. Протестна нота.
Синоними: звук, тон нота, нотата, ноти, нотите
нотариална, нотариално, мн. нотариа`лни, прил. Който се отнася до оформяне и заверка на документи и юридически актове при нотариус. Нотариална заверка. нотариален, нотариалния, нотариалният, нотариална, нотариалната, нотариално, нотариалното, нотариални, нотариалните
мн. нота`риуси, м. Длъжностно съдебно лице, упълномощено да удостоверява истинността на юридически актове и документи чрез заверка.
Синоними: архивар, регистратор, секретар нотариус, нотариуса, нотариусът, нотариуси, нотариусите, нотариуси, нотариусе
вж. но`та нотен, нотния, нотният, нотна, нотната, нотно, нотното, нотни, нотните
вж. но`та
Синоними: оттенък, отсенка, нюанс, примес нотка, нотката, нотки, нотките
Термин, въведен от Кант, който в противоположност на феномен означава схващана само чрез ума същност, нещото само по себе си.
нощта, мн. нощи, ж. Част от денонощието между вечерта и сутринта. Тъмна нощ.
* Дълбока нощ. — Късно през нощта.
* Вартоломеева нощ. — Масово избиване на невинни хора.
* Ден и нощ. — Без прекъсване, постоянно.
* Полярна нощ. — Част от годината на полюса, когато слънцето не се показва над хоризонта.
* Лека нощ. — Пожелание преди сън.
Синоними: вечер, среднощ, тъмнина, тъма, мрак нощ, нощта, нощи, нощите
само мн. ист. Дървено корито, в което в миналото са месили хляб. нощви, нощвите
нареч. През нощта, в течение на нощта. Нощем скита из парковете.
Синоними: вечер, нощно време, през нощта, по тъмно, среднощ
нощна, нощно, мн. но`щни, прил.
1. Който е присъщ на нощта. Нощна тишина.
2. Който се извършва през нощта. Нощен труд. Нощен живот.
3. Който работи през нощта. Нощен бар.
* Нощна птица. — Човек, който води разпуснат нощен живот.
* Нощна лампа. — Лампа, поставена близо до леглото, обикновено с по-слаба светлина.
Синоними: вечерен, среднощен, тъмен, мрачен, късен нощен, нощния, нощният, нощна, нощната, нощно, нощното, нощни, нощните
нареч.
1. През изминалата нощ. Нощес не можах да спя, защото ми беше студено.
2. През следващата нощ, през настъпващата нощ. Нощес ще се срещнем пред гарата.
Синоними: (същ.) нощеска, през нощта, снощи
нрави ми се мин. св. нрави ми се, мин. прич. нравил ми се, несв. Харесва ми се.
Синоними: (гл.) допада ми, понася ми, харесва ми се, влиза ми в очите, лови ми окото, хващат ми го очите
мн. но`щници, ж. Дълга дреха за спане. нощница, нощницата, нощници, нощниците
нощу`ваш, несв. Прекарвам нощта, като спя някъде. Нощувах при приятелки. нощувам, нощуваме, нощуваш, нощувате, нощува, нощуват, нощувах, нощувахме, нощува, нощувахте, нощува, нощуваха, нощувах, нощувахме, нощуваше, нощувахте, нощуваше, нощуваха, нощувал съм, нощувала съм, нощувало съм, нощували сме, нощувал си, нощувала си, нощувало си, нощували сте, нощувал е, нощувала е, нощувало е, нощували са, бях нощувал, бях нощувала, бях нощувало, бяхме нощували, беше нощувал, беше нощувала, беше нощувало, бяхте нощували, беше нощувал, беше нощувала, беше нощувало, бяха нощували, ще нощувам, ще нощуваме, ще нощуваш, ще нощувате, ще нощува, ще нощува
мн. нощу`вки, ж. Прекарване на нощта, нощуване. Екскурзията е тридневна, с две нощувки в първокласен хотел. нощувка, нощувката, нощувки, нощувките