част. За подсилване на отрицанието; нито. Не знае ни дума.

—-

– вж. ние.

—-

– вж. наш.

—-

съюз. Нито. Ни сяда, ни става.
* Ни единият, ни другият. — Никой.

Една от ортодоксалните идеалистически системи на индийската философия, свързана с името на митичния мъдрец Готама и достигнала разцвета през ранното Средновековие, в която особено голяма роля имат логиката и гносеологията.

мн. ниви и нивя, ж.
1. Земя, която се засява с житни растения. Изораха нивата.
2. Посев. Нивата се развиваше бързо след дъждовете.
* Като кучето на нивата. — Разг. Несполучливо, неуспешно. нива, нивата, ниви, нивите

нареч. Разг. Никога.
Синоними: никога, в никое време, в никакъв случай

мн. нивелири, (два) нивелира, м.
1. Геодезически инструмент за определяне на разликата във височината на две точки.
2. Уред за установяване на хоризонтално или вертикално положение. нивелир, нивелира, нивелирът, нивелири, нивелирите, нивелира

нивели`раш, несв. и св.; Какво.
1. Премахвам различията, изравнявам.
2. Спец. Определям разликата във височината.
Синоними: заравням, изравнявам, изглаждам, уравнявам нивелирам, нивелираме, нивелираш, нивелирате, нивелира, нивелират, нивелирах, нивелирахме, нивелира, нивелирахте, нивелира, нивелираха, нивелирах, нивелирахме, нивелираше, нивелирахте, нивелираше, нивелираха, нивелирал съм, нивелирала съм, нивелирало съм, нивелирали сме, нивелирал си, нивелирала си, нивелирало си, нивелирали сте, нивелирал е, нивелирала е, нивелирало е, нивелирали са, бях нивелирал, бях нивелирала, бях нивелирало, бяхме нивелирали, беше нивелирал, беше нивелирала, беше нивелирало, бяхте нивелирали, беше нивелирал, беше нивелирала, беше ниве

мн. нива`, ср.
1. Плоскост, равнина.
2. Степен на височина. На нивото на очите му.
3. Степен на развитие, на организация; равнище. Културно ниво.
Синоними: степен, висота, стъпало, равнище, стадий, плоскост, височина, мерило, критерий, норма, стандарт, мостра, образец ниво, нивото, нива, нивата

съкр. ний, вин. нас, крат. ни 2 , дат. остар. нам, крат. ни, лично мест.
1. Означава говорещия и събеседника/събеседниците му или говорещия и което и да е трето лице. Ние дойдохме.
2. Означава аз в речта на монархически особи. Ние, царят, решихме.
3. Означава ти или вие при иронично или фамилиарно обръщение. Ние днес май се чувстваме по-добре! — зарадва се лекарят.
* У нас. — В нашия дом, край, страна. ние, нас, ни, нам, нас, ни

нижеш, мин. св. низах и низах, мин. прич. низал и низа`л, несв.
1. Какво. Прокарвам конец, връв, тел и др. подобни през еднородни предмети. Нижа тютюн.
2. Прен. Какво. Правя редици от еднакви предмети. Нижа стихове. Нижа букви в тетрадката.
нижа се. — Само мн. Движим се един след друг, редуваме се. Край пътя се нижеха гори, поляни, планини. Дните се нижат бързо.
Синоними: редя, изреждам, изнизвам, вървя, навървям нижа, нижем, нижеш, нижете, ниже, нижат, низах, низахме, низа, низахте, низа, низаха, нижех, нижехме, нижеше, нижехте, нижеше, нижеха, низал съм, низала съм, низало съм, низали сме, низал си, низала си, низало си, низали сте, низал е, низала е, низало е, низали са, бях низал, бях низала, бях низало, бяхме низали, беше низал, беше низала, беше низало, бяхте низали, беше низал, беше низала, беше низало, бяха низали, ще нижа, ще нижем, ще нижеш, ще нижете, ще ниже, ще нижат, ще съм низал, ще съм низала, ще съм низало, ще сме низали, ще си низал, ще си низала, ще си низало, ще сте низали

низът, низа, мн. низи и низове, (два) низа, м. Наниз, редица от еднородни предмети. <em>Два низа жълтици красяха шията</em> <em>и. Низ от грешки.

—-

предлог. Остар. Из, през. Низ поле широко.
Синоними: редица, върволица, ред, следа, серия, верига, фаланга, (предл.) из, през, по, по средата, поредица низ, низа, низът, низове, низовете, низа

низът, низа, мн. низи и низове, (два) низа, м. Наниз, редица от еднородни предмети. <em>Два низа жълтици красяха шията</em> <em>и. Низ от грешки.

—-

предлог. Остар. Из, през. Низ поле широко.
Синоними: (същ.) редица, върволица, ред, следа, серия, верига, фаланга, из, през, по, по средата, (същ.) поредица

мн. ни`зи, ж. Наниз. низа, низата, низи, низите

низвергваш, несв. и низвергна, св.; Кого. Изпъждам, свалям, изгонвам. Низвергнаха го от царството. низвергвам, низвергваме, низвергваш, низвергвате, низвергва, низвергват, низвергвах, низвергвахме, низвергва, низвергвахте, низвергва, низвергваха, низвергвах, низвергвахме, низвергваше, низвергвахте, низвергваше, низвергваха, низвергвал съм, низвергвала съм, низвергвало съм, низвергвали сме, низвергвал си, низвергвала си, низвергвало си, низвергвали сте, низвергвал е, низвергвала е, низвергвало е, низвергвали са, бях низвергвал, бях низвергвала, бях низвергвало, бяхме низвергвали, беше низвергвал, беше низвергвала, беше низвергвало, бяхте низвергвали, б

низвергнеш, мин. св. низвергнах, мин. прич. низве`ргнал, св. — вж. низвергвам. низвергна, низвергнем, низвергнеш, низвергнете, низвергне, низвергнат, низвергнах, низвергнахме, низвергна, низвергнахте, низвергна, низвергнаха, низвергнех, низвергнехме, низвергнеше, низвергнехте, низвергнеше, низвергнеха, низвергнал съм, низвергнала съм, низвергнало съм, низвергнали сме, низвергнал си, низвергнала си, низвергнало си, низвергнали сте, низвергнал е, низвергнала е, низвергнало е, низвергнали са, бях низвергнал, бях низвергнала, бях низвергнало, бяхме низвергнали, беше низвергнал, беше низвергнала, беше низвергнало, бяхте низвергнали, беш

мн. низини`, ж.
1. Ниско равно място. Градът е разположен в обширна низина.
2. Прен., Само мн. Бедни или непросветени обществени слоеве. Израсъл в народните низини.
Синоними: равнина низина, низината, низини, низините

низостта, мн. низости, ж. Качество или проява на низък човек; подлост, безчестие.
Синоними: подлост, безчестие, безсрамие, срам, позор, падение, гадост, мизерия, неприличен език, нецензурен език, мръсотия низост, низостта, низости, низостите

низходяща, низходящо, мн. низходя`щи, прил. Който има посока от по-висока към по-ниска степен. Низходяща градация. низходящ, низходящия, низходящият, низходяща, низходящата, низходящо, низходящото, низходящи, низходящите

и низши, низша, низше, мн. низши, прил.
1. Най-нисък или по-нисък. Низш етап.
2. Най-прост или по-прост (по структура или организация). Низши растения.
Синоними: прост, изостанал, примитивен, долен низш, низшия, низшият, низша, низшата, низше, низшето, низши, низшите

низка, низко, мн. ни`зки, прил.
1. Безчестен, подъл, долен, недостоен, мерзък. Низък човек.
2. Който е присъщ на подъл човек. Низки страсти. Низки постъпки.
Синоними: долен, подъл, срамен, безчестен, недостоен, безсрамен, неблагороден, презрян, робски, жалък, отхвърлен, низвергнат, злодейски, позорен, незначителен, мръсен, нечестен, презрителен, злобен, пълзящ, продажен, страхлив, безхарактерен низък, низкия, низкият, низка, низката, низко, низкото, низки, низките

– вж. ние.

отриц. нареч.
1. Ни най-малко. Никак не обичам да пътувам сама.
2. В никакъв случай, по никакъв начин. Никак не става. Никак не мога да го направя.
Синоними: съвсем не, за нищо, на никаква цена, ни най-малко, по никакъв начин, нито грам, хич

никаква, никакво, мн. ни`какви, отриц. мест.
1. В отрицателни изречения — нито един. Нямам никаква химикалка.
2. Съвсем не. Не ми е никакъв братовчед, а приятел.
3. Прил. Нищожен, дребен, долен. Никакъв човек.
* Нищо и никакъв. — Незначителен, без ценни качества, дребен.
* Няма те никакъв. 1. — Никъде не мога да те намеря.
2. Не се проявяваш в дадена област.
* Никакъв не ми е. — Не сме в роднински или приятелски отношения.
Синоними: (отр.мест.) незначителен, нищожен, дребен, безличен, нищо и никакъв, жалък, пършив, (отр.мест.) негоден, отвратителен, ужасно скучен никакъв, —, —, —, никаква, никакво, никакви

м., само ед. Химически елемент — сребристобял ковък метал, който не ръждясва. никел, никела, никелът, никели, никелите, никела

никели`раш, несв. и св.; Какво. Покривам с никел.
Синоними: покривам с тънък пласт метал, галванизирам, позлатявам, посребрявам никелирам, никелираме, никелираш, никелирате, никелира, никелират, никелирах, никелирахме, никелира, никелирахте, никелира, никелираха, никелирах, никелирахме, никелираше, никелирахте, никелираше, никелираха, никелирал съм, никелирала съм, никелирало съм, никелирали сме, никелирал си, никелирала си, никелирало си, никелирали сте, никелирал е, никелирала е, никелирало е, никелирали са, бях никелирал, бях никелирала, бях никелирало, бяхме никелирали, беше никелирал, беше никелирала, беше никелирало, бяхте никелирали, беше никелирал, беше никелирала, беше нике

никелова, никелово, мн. ни`келови, прил.
1. Който съдържа никел. Никелова сплав.
2. Който е направен от никел. Никелова монета. никелов, никеловия, никеловият, никелова, никеловата, никелово, никеловото, никелови, никеловите

никнеш, мин. св. никнах, мин. прич. ни`кнал, несв.
1. Пробивам, показвам се на повърхността. Никнат му зъби. Никне нова трева.
2. Прен. Появявам се. Никнат нови къщи. • Където го не сееш, там никне. Внезапно се появява.
* Никнат като гъби. — Появяват се бързо в голямо количество.
Синоними: раста, израствам, пораствам, възниквам, изниквам, зараждам се, пониквам, покарвам, подавам се, показвам се, явявам се, появявам се, излизам, избуявам, създавам се никна, никнем, никнеш, никнете, никне, никнат, никнах, никнахме, никна, никнахте, никна, никнаха, никнех, никнехме, никнеше, никнехте, никнеше, никнеха, никнал съм, никнала съм, никнало съм, никнали сме, никнал си, никнала си, никнало си, никнали сте, никнал е, никнала е, никнало е, никнали са, бях никнал, бях никнала, бях никнало, бяхме никнали, беше никнал, беше никнала, беше никнало, бяхте никнали, беше никнал, беше никнала, беше никнало, бяха никнали, ще никна, ще никнем, ще никнеш, ще никнете, ще никне, ще никнат, ще съм никнал, ще съм никнала, ще съм никнало, ще сме ник

никнеш, мин. св. никнах, мин. прич. ни`кнал, несв.
1. Пробивам, показвам се на повърхността. Никнат му зъби. Никне нова трева.
2. Прен. Появявам се. Никнат нови къщи. • Където го не сееш, там никне. Внезапно се появява.
* Никнат като гъби. — Появяват се бързо в голямо количество.
Синоними: раста, израствам, пораствам, възниквам, изниквам, зараждам се, пониквам, покарвам, подавам се, показвам се, явявам се, появявам се, излизам, избуявам, създавам се никна, никнем, никнеш, никнете, никне, никнат, никнах, никнахме, никна, никнахте, никна, никнаха, никнех, никнехме, никнеше, никнехте, никнеше, никнеха, никнал съм, никнала съм, никнало съм, никнали сме, никнал си, никнала си, никнало си, никнали сте, никнал е, никнала е, никнало е, никнали са, бях никнал, бях никнала, бях никнало, бяхме никнали, беше никнал, беше никнала, беше никнало, бяхте никнали, беше никнал, беше никнала, беше никнало, бяха никнали, ще никна, ще никнем, ще никнеш, ще никнете, ще никне, ще никнат, ще съм никнал, ще съм никнала, ще съм никнало, ще сме ник

отриц. нареч. В отрицателни изречения — в никое време, при никакви обстоятелства. Никога няма да посетя този град.
* Като никога. — Като при никои други обстоятелства. Като никога весел.
Синоними: нивга, в никакъв случай, в никое време, завинаги, никой път, на куково лято

– вж. никой.

никоя, никое, мн. никои, <em>отриц. мест.</em><br />1. Като прил. Нито един. <em>В никоя книжарница няма да намериш тая книга.</em><br />2. Като същ. никой, вин. никого, дат. остар. никому. Нито един човек. Никой не знае къде е. С никого не говоря.
* По никое време. — Много късно, в неудобно време.
* Нямам си никого. — Нямам близък човек. никой, никого, никому, никого, никоя, никое, никои

нареч. В никакво количество, нито един. — Колко пари получи за услугата? — Николко.

– вж. никой.

м., само ед. Алкалоид, който се съдържа в тютюневите листа.
прил. никотинов, никотинова, никотиново, мн. никотинови. никотин, никотина, никотинът, никотини, никотините, никотина

вж. никоти`н никотинов, никотиновия, никотиновият, никотинова, никотиновата, никотиново, никотиновото, никотинови, никотиновите

мед. Нарушена зрителна адаптация към тъмно. Характеризира се с нормално дневно и намалено нощно зрение. Нощната слепота може да бъде вродена или придобита (заболявания, нараняване на окото, недостиг на витамин А и др. ). никталопия, никталопията, никталопии, никталопиите

мед. Нощно уриниране, нормално човек не уринира през нощта. Наблюдава се при сърдечна недостатъчност, хронични бъбречни заболявания, цистит, хипертрофия на простатата и др.

отриц. нареч. На нито едно място. Никъде няма да ходиш!
* За никъде не съм. — Не съм годен за нищо.
Синоними: на никое място, нийде

част. За питане, като се изразява учудване, недоумение, изненада, съмнение. Нима не го познаваш? Нима е лошо да помагаш на другите?
Синоними: мигар, чунким, като че ли, тъй ли, я виж, как така, че как тъй, не думай, що думаш, не може да бъде, какво думаш, как щяло, невъзможно, невероятно, може ли, белким

мн. ни`мби, ж. Сияние около главата на светец; ореол.

мн. ни`мфи, ж. В гръцката митология — божество във формата на жена, което олицетворява природни сили. Планинска нимфа.
Синоними: фея, русалка нимфа, нимфата, нимфи, нимфите

ж., само ед. Болестна проява на засилено полово влечение у жената. нимфомания, нимфоманията, нимфомании, нимфоманиите

мн. нимфома`нки, ж. Жена, която страда от нимфомания. нимфоманка, нимфоманката, нимфоманки, нимфоманките

нареч. Остар. Сега.

ж., само ед.
1. Блажено състояние на душата в будистката религия.
2. Прен. Пълен покой, блаженство. нирвана, нирваната, нирвани, нирваните

вж. ни`сък
Синоними: възнисък, дребен, дребничък, къс, късичък нисичък, нисичкия, нисичкият, нисичка, нисичката, нисичко, нисичкото, нисички, нисичките

мед. Състояние, при което очите извършват бързи, спонтанни, ритмични движения (хоризонтални, рядко вертикални, ротаторни), които не могат да се овладеят волево. Различават се: махаловиден нистагъм — двете фази на движение (отиване и връщане) са еднакво бързи, и пружиновиден, при който едната фаза е по-бърза. нистагъм, нистагъма, нистагъмът, нистагми, нистагмите, нистагъма

нисша, нисше, мн. ни`сши, прил. Низш. нисш, нисшия, нисшият, нисша, нисшата, нисше, нисшето, нисши, нисшите

ниска, ниско, мн. ниски, прил.<br />1. Който има малка височина; невисок. <em>Нисък човек. Ниска ограда.</em><br />2. Който се намира на неголяма височина. <em>Нисък полет.</em><br />3. Спец. В музиката — който има малък брой трептения. <em>Нисък тон.</em><br />4. Прен. Който е под средното равнище, неголям. <em>Ниски температури. Ниска квалификация.</em><br /><em>прил. умал.</em> нисичък, нисичка, нисичко, мн. ни`сички (в 1 и 2 знач.).
* Ниска цена. — Малка цена.
Синоними: малък на ръст, малък на бой, невисок, дребен, малък, набит, як, здрав, недостатъчен, оскъден, ограничен, тих нисък, ниския, ниският, ниска, ниската, ниско, ниското, ниски, ниските

нитът, нита, мн. нитове, (два) нита, м. Късо метално тяло с цилиндрична форма и глава, което служи за неподвижно свързване на метални части чрез приплескване на обратната страна.
Синоними: спойка, болт, скоба нит, нита, нитът, нитове, нитовете, нита

нишка, конец (в смисъл връзки)

част.
1. Подсилва отрицанието. Не каза нито дума.
2. За отрицателна заповед. Нито дума повече!

—-

съюз. Повтаря се при еднородни изрази и изречения.
1. За съединяване на еднакви части в изречението или на прости изречения, които се отричат. Нито умееш да готвиш, нито умееш да шиеш.
2. За присъединяване — при подчертаване на нещо: и не. Не идвай в понеделник, нито във вторник.

част.
1. Подсилва отрицанието. Не каза нито дума.
2. За отрицателна заповед. Нито дума повече!

—-

съюз. Повтаря се при еднородни изрази и изречения.
1. За съединяване на еднакви части в изречението или на прости изречения, които се отричат. Нито умееш да готвиш, нито умееш да шиеш.
2. За присъединяване — при подчертаване на нещо: и не. Не идвай в понеделник, нито във вторник.

мн. нитра`ти, м.
1. Спец. Сол на азотната киселина.
2. Прен. Разг. Зеленчуци, които съдържат тази сол. Не купувайте нитрати! нитрат, нитрата, нитратът, нитрати, нитратите, нитрата

м., само ед.
1. Спец. Течение, възникнало през ХIХ в. в Русия, което се отнася отрицателно към установената идеология.
2. Отрицание на всичко, неоправдан скептицизъм. нихилизъм, нихилизма, нихилизмът, нихилизми, нихилизмите, нихилизъма

мн. нихили`сти, м. Привърженик на нихилизма. нихилист, нихилиста, нихилистът, нихилисти, нихилистите, нихилисти, нихилисте

ср., само ед. Спец. Философско течение, което проповядва индивидуализъм, култ към “свръхчовека”. ницшеанство, ницшеанството, ницшеанства, ницшеанствата

ничия, ничие, мн. ни`чии, отриц. мест. Който не е на никого и не се отнася до никого. Направих го без ничия помощ. Ничия земя.
Синоними: (отр.мест.) безстопанствен, изоставен, захвърлен, оставен, напуснат ничий, —, —, —, ничия, ничие, ничии

ничия, ничие, мн. ни`чии, отриц. мест. Който не е на никого и не се отнася до никого. Направих го без ничия помощ. Ничия земя.
Синоними: (отр.мест.) безстопанствен, изоставен, захвърлен, оставен, напуснат ничий, ничия, ничият, ничия, ничията, ничие, ничието, ничии, ничиите

нареч. С лице към земята, по очи. Падна ничком.
Синоними: по корем, по очи

мн. ни`ши, ж. Цилиндрична или правоъгълна вдлъбнатина в стена. ниша, нишата, ниши, нишите

м., само ед. Спец. Амониев хлорид: кристално вещество със солено-горчив вкус, употребявано в медицината и техниката. нишадър, нишадъра, нишадърът, нишадъри, нишадърите, нишадъра

мн. нишани, (два) нишана, м. Остар.
1. Знак, белег.
2. Цел, мишена.
Синоними: белег, знак, отпечатък, следа, цел, прицел, мишена нишан, нишана, нишанът, нишани, нишаните, нишана

ср., само ед. Скорбяла. нишесте, нишестето, нишестета, нишестетата

нишестена, нишестено, мн. нишесте`ни, прил. Който съдържа нишесте или е направен от нишесте. Нишестен десерт. нишестен, нишестения, нишестеният, нишестена, нишестената, нишестено, нишестеното, нишестени, нишестените

мн. нишки, ж.<br />1. Тънко изпреден конец; жица. <em>Тъкан с вплетени сребърни нишки.</em><br />2. Прен. Нещо, което наподобява такъв конец. <em>Сини нишки по кожата</em> <em>и.
3. Прен. Обединителна линия, връзка. Къде ще го отведе нишката на мислите му?
* Червена нишка. — Нещо, което свързва отделни явления.
* Нишка на разговора. — Основна мисъл, тема.
Синоними: влакно, конец, жичка, следа, редица, жилка, лико, тъкан, диря, указание, улика нишка, нишката, нишки, нишките

нища, нище, мн. ни`щи, прил. Остар. Много беден.
* Нищ духом. — С ограничени интереси и желания, с беден духовен живот. ново- Първа част на сложни думи със значение отскоро, неотдавна: новобогаташ, новобрачен, нововъведение, новодошъл.

мн. ни`щелки, ж. Част от тъкачен стан, която мести нагоре и надолу нишките. нищелка, нищелката, нищелки, нищелките

част от тъкачния стан, която дърпа нагоре и надолу нишките на основата и заплита вътъка; през нея минават нишките за основата на платното; на всяка нищелка съответства педал

ж., само ед. Бедност, сиромашия. Живее в нищета.
Синоними: неволя, лишение, липса, нужда, сиромашия, бедност, мизерия, лишения, немотия, беднотия нищета, нищетата, нищети, нищетите

отриц. мест.
1. Като прил. Малък, нищожен, никакъв. Нищо работа. Нищо човек.
2. Като нареч. Все едно, добре. Нищо, нека дойде.

* Като нищо. — С лекота, без колебание, вероятно. Той като нищо може да я убие.
* За нищо. — Без сериозна причина, по незначителен повод. Скара му се за нищо.
* За нищо на света. — В никакъв случай, по никой начин. За нищо на света няма да дойда при тебе.
* От нищо нещо. — Без съществени средства и суровини правя нещо.
* Няма ми нищо. — Нямам болка, рана, повреда.
Синоними: нула, нищожност, нищожество, незначителност, дреболия, дребнавост, безличие, дребна работа, чудо голямо, вятър, безгласна буква, вятър и мъгла

Нито един (предмет, явление, изказване, ситуация и др.). В стаята нямаше нищо. Нищо не разбирам. Нищо не ме интересува.
нищо, нищото житие-битие вж. житие` житие-битие, житие-битието

нищожна, нищожно, мн. нищожни, прил.<br />1. Съвсем малък, дребен. <em>Нищожна сума.</em><br />2. Спец. Невалиден. <em>Нищожен договор.</em><br />същ. нищожност, нищожността`, ж.
Синоними: незначителен, второстепенен, посредствен, допълнителен, безличен, несъществен, малоценен, маловажен, неважен, омаловажен, без значение, никакъв, нищо и никакъв, недоловим, неосезаем, незабележим, невидим, минимален, дребен, малък, ситен, слаб, скромен, обикновен, дребнав, банален, прост, безвкусен, блудкав, жалък, мизерен, глупав, презрян, окаян, просяшки, недействителен, невалиден, лишен от законна сила, долнокачествен, безсъдържателен, оскъден, недостатъчен нищожен, нищожния, нищожният, нищожна, нищожната, нищожно, нищожното, нищожни, нищожните

мн. нищо`жества, ср.
1. Само ед. Положение на нищожен.
2. Нищожен, жалък човек или същество.
Синоними: незначителност, нищожност, дреболия, детайл, нищо, нула, дребнавост, безличие, твар, нищо и никакъв, пигмей, лукова глава, сантиментален човек, лигльо, слабак нищожество, нищожеството, нищожества, нищожествата

вж. нищо`жен
Синоними: незначителност, маловажност, баналност, дреболия нищожност, нищожността, нищожности, нищожностите

нищиш, мин. св. нищих и нищих, мин. прич. нищил и нищи`л, несв.; Какво. Разделям на нишки. Нищя края на покривката
нищя се. — Ставам на нишки.
Синоними: чепкам, разчепквам, разнищвам нищя, нищим, нищиш, нищите, нищи, нищят, нищих, нищихме, нищи, нищихте, нищи, нищиха, нищех, нищехме, нищеше, нищехте, нищеше, нищеха, нищил съм, нищила съм, нищило съм, нищили сме, нищил си, нищила си, нищило си, нищили сте, нищил е, нищила е, нищило е, нищили са, бях нищил, бях нищила, бях нищило, бяхме нищили, беше нищил, беше нищила, беше нищило, бяхте нищили, беше нищил, беше нищила, беше нищило, бяха нищили, ще нищя, ще нищим, ще нищиш, ще нищите, ще нищи, ще нищят, ще съм нищил, ще съм нищила, ще съм нищило, ще сме нищили, ще си нищил, ще си нищила, ще си нищило, ще сте нищили