неадекватна, неадекватно, мн. неадеква`тни, прил.
1. Който не съвпада напълно с друг; неравнозначен.
2. Който не съответства на обичайното, на нормалното. Неадекватни реакции. Неадекватно поведение.
Синоними: непълен, несъответствуващ, неудовлетворителен, незадоволителен неадекватен, неадекватния, неадекватният, неадекватна, неадекватната, неадекватно, неадекватното, неадекватни, неадекватните

неактуална, неактуално, мн. неактуални, прил. Който не е актуален.<br />същ. неактуалност, неактуалността`, ж. неактуален, неактуалния, неактуалният, неактуална, неактуалната, неактуално, неактуалното, неактуални, неактуалните

мн. неандерталци, м. Изкопаем човек от ледниковата епоха (ранния и средния палеолит).<br />прил. неандерталски, неандерталска, неандерталско, мн. неандерта`лски. неандерталец, неандерталеца, неандерталецът, неандерталци, неандерталците, неандерталци, неандерталецо

вж. неандерта`лец неандерталски, неандерталския, неандерталският, неандерталска, неандерталската, неандерталско, неандерталското, неандерталски, неандерталските

мн. небеса`, ср.
1. Видимата под формата на купол, свод част от атмосферата. Звездно небе.
2. Според религиозните представи — мястото, където живеят Бог, ангелите и праведните души.
* До небесата. — Извънредно много, високо, прекалено.
* На седмото небе съм. — Чувствам се много доволен, щастлив.
* Падам от небето. 1. — Силно се изненадвам.
2. Появявам се неочаквано.
3. Много съм наивен.
* Под открито небе. — На открито, навън.
* Под небето. — Навсякъде по света.
Синоними: небеса, висини, небесни селения небе, небето, небеса, небесата

мн. небеса`, ср.
1. Видимата под формата на купол, свод част от атмосферата. Звездно небе.
2. Според религиозните представи — мястото, където живеят Бог, ангелите и праведните души.
* До небесата. — Извънредно много, високо, прекалено.
* На седмото небе съм. — Чувствам се много доволен, щастлив.
* Падам от небето. 1. — Силно се изненадвам.
2. Появявам се неочаквано.
3. Много съм наивен.
* Под открито небе. — На открито, навън.
* Под небето. — Навсякъде по света.
Синоними: небеса, висини, небесни селения небе, небето, небета, небетата

небелена, небелено, мн. небе`лени, прил.
1. Който е с обвивката си, не е белен. Ям небелени ябълки.
2. Който не е избелван. Небелена вълна. небелен, небеления, небеленият, небелена, небелената, небелено, небеленото, небелени, небелените

небна, небно, мн. не`бни, прил. Спец. В граматиката — който се учленява на небцето. Небни съгласни.

небесна, небесно, мн. небе`сни, прил.
1. Който се отнася до небето. Небесен купол.
2. Който е с цвят на небе. Небесна рокля.
3. Който е свързан с астрономията; астрономически. Небесна механика.
4. Който е свързан с небе (във 2 знач.). Небесни селения.
5. Прен. Прекрасен, възхитителен, неземен.
Синоними: син, небесносин, ясносин, лазурен, ведър, божествен, прекрасен, сублимен, възвишен, възхитителен, райски, ангелски, чист, блажен небесен, небесния, небесният, небесна, небесната, небесно, небесното, небесни, небесните

м., само ед. Вид захар на едри кристали. небетшекер, небетшекера, небетшекерът, небетшекери, небетшекерите, небетшекера

небивала, небивало, мн. неби`вали, прил. Който не се е случвал по-рано; неочакван, рядък. Това е небивал успех за нас.
Синоними: необикновен, рядък, нов, невиждан, несрещан, незапомнен, невероятен, нечуван, чудноват, несъществуващ, лъжлив, въображаем, измислен, фантастичен, изключителен, нямащ равен на себе си, несравним, безпрецедентен, безподобен небивал, небивалия, небивалият, небивала, небивалата, небивало, небивалото, небивали, небивалите

мн. неби`валици, ж. Измислица, лъжливо съобщение, шеговит разказ. Стига си говорил небивалици.
Синоними: измислица, история, басня, лъжа, приказка, фантазия, анекдот небивалица, небивалицата, небивалици, небивалиците

ср., само ед. Отсъствие на живот и дейност, на битие.
* Минавам в небитието. — Умирам.
Синоними: смърт, несъществуване, изчезване, нищо небитие, небитието, небитиета, небитиетата

ср., само ед. Отсъствие на живот и дейност, на битие.
* Минавам в небитието. — Умирам.
Синоними: смърт, несъществуване, изчезване, нищо небитие, небитието, небития, небитията

неблагодарна, неблагодарно, мн. неблагодарни, прил.<br />1. Който не проявява благодарност; непризнателен. <em>Неблагодарни деца.</em><br />2. Който не оправдава положените усилия. <em>Неблагодарна работа.</em><br />същ. неблагодарност, неблагодарността`, ж.
Синоними: непризнателен, недоволен, неблагодарник, незадоволен, неудовлетворен, бавен, тежък, скучен неблагодарен, неблагодарния, неблагодарният, неблагодарна, неблагодарната, неблагодарно, неблагодарното, неблагодарни, неблагодарните

мн. неблагода`рници, м. Човек, който се проявява като неблагодарен. неблагодарник, неблагодарника, неблагодарникът, неблагодарници, неблагодарниците, неблагодарници, неблагодарнико

мн. неблагода`рници, ж. Жена неблагодарник. неблагодарница, неблагодарницата, неблагодарници, неблагодарниците, неблагодарнице

вж. неблагода`рен
Синоними: непризнателност, недоволство неблагодарност, неблагодарността, неблагодарности, неблагодарностите

неблагозвучна, неблагозвучно, мн. неблагозву`чни, прил. Който не звучи приятно; нехармоничен.
Синоними: нехармоничен, немузикален, немелодичен, дисхармоничен неблагозвучен, неблагозвучния, неблагозвучният, неблагозвучна, неблагозвучната, неблагозвучно, неблагозвучното, неблагозвучни, неблагозвучните

мн. неблагозву`чия, ср. Съчетание от звукове, което не звучи приятно; нехармонично съчетание.
Синоними: дисхармония, какофония, шум, неблагозвучност неблагозвучие, неблагозвучието, неблагозвучия, неблагозвучията

неблагонадеждна, неблагонадеждно, мн. неблагонадеждни, прил. Който не внушава доверие.<br />същ. неблагонадеждност, неблагонадеждността`, ж.
Синоними: ненадежден, обезсърчителен, безнадежден, загубен, подозрителен, съмнителен неблагонадежден, неблагонадеждния, неблагонадеждният, неблагонадеждна, неблагонадеждната, неблагонадеждно, неблагонадеждното, неблагонадеждни, неблагонадеждните

вж. неблагонаде`жден неблагонадеждност, неблагонадеждността, неблагонадеждности, неблагонадеждностите

неблагоприлична, неблагоприлично, мн. неблагоприли`чни, прил. Неприличен.
Синоними: неприличен, невъзпитан, некоректен, нахален, непристоен, циничен, нереден, неподобаващ неблагоприличен, неблагоприличния, неблагоприличният, неблагоприлична, неблагоприличната, неблагоприлично, неблагоприличното, неблагоприлични, неблагоприличните

ср., само ед. Проява на неблагоприличен човек.
Синоними: неприлично, невъзпитание, некоректност, нехайство неблагоприличие, неблагоприличието, неблагоприличия, неблагоприличията

неблагопристойна, неблагопристойно, мн. неблагопристо`йни, прил. Който е лишен от благопристойност; неприличен. неблагопристоен, неблагопристойния, неблагопристойният, неблагопристойна, неблагопристойната, неблагопристойно, неблагопристойното, неблагопристойни, неблагопристойните

неблагоприятна, неблагоприятно, мн. неблагоприя`тни, прил.
1. Който не е благоприятен, не носи полза, не помага. Неблагоприятни климатични условия.
2. Отрицателен, лош. Неблагоприятни изказвания.
Синоними: неподходящ, неудобен, неизгоден, неизносен, ненавременен, несвоевременен, преждевременен, лош, зъл, жесток, враждебен, неприязнен, вреден, насрещен, противен, бурен, неудачен, злощастен, погрешен, неправилен неблагоприятен, неблагоприятния, неблагоприятният, неблагоприятна, неблагоприятната, неблагоприятно, неблагоприятното, неблагоприятни, неблагоприятните

неблагоразумна, неблагоразумно, мн. неблагоразу`мни, прил. Който не се съобразява със здравия разум. Неблагоразумни действия.
Синоними: обезумял, безразсъден, луд, необмислен, неразумен, вятърничав, вироглав, необуздан, безгрижен, нехаен, дързък, прибързан, непредпазлив, неуместен неблагоразумен, неблагоразумния, неблагоразумният, неблагоразумна, неблагоразумната, неблагоразумно, неблагоразумното, неблагоразумни, неблагоразумните

небоеспособна, небоеспособно, мн. небоеспособни, прил. Който не е боеспособен.<br />същ. небоеспособност, небоеспособността`, ж. небоеспособен, небоеспособния, небоеспособният, небоеспособна, небоеспособната, небоеспособно, небоеспособното, небоеспособни, небоеспособните

м., само ед. Видимата част от небето. небосвод, небосвода, небосводът, небосводи, небосводите, небосвода

м., само ед.
1. Част от небето, разположена над хоризонта.
2. Прен. Област от човешкия живот или от изкуството. На музикалния небосклон изгря нова звезда.
Синоними: хоризонт, кръгозор, небе, простор, небосвод небосклон, небосклона, небосклонът, небосклони, небосклоните, небосклона

мн. небостъргачи, (два) небостъргача, м. Сграда с многобройни етажи. Летяхме над небостъргачите в Ню Йорк. небостъргач, небостъргача, небостъргачът, небостъргачи, небостъргачите, небостъргача

небрана, небрано, мн. небра`ни, прил. Който още не е бран (за градина, лозе, овошки). Намерихме една небрана круша.
* В небрано лозе. — В неудобно положение. небран, небрания, небраният, небрана, небраната, небрано, небраното, небрани, небраните

небрежна, небрежно, мн. небрежни, прил.<br />1. Който се отнася невнимателно към работата си. <em>Небрежен работник.</em><br />2. Който е направен без грижа, без внимание. <em>Небрежна прическа. Небрежен почерк.</em><br />3. Пренебрежителен, твърде непринуден, безгрижен. <em>Небрежен отговор.</em><br />същ. небрежност, небрежността`, ж.
Синоними: нехаен, отпуснат, разпуснат, нестарателен, неизправен, безгрижен, непридирчив, пренебрежителен, нередовен, напуснал се, немарлив, невнимателен, недоизпипан, недоизкусурен, необработен, запуснат, занемарен, неофициален, неточен, неизпълнителен, безучастен, безразличен, нехаещ, нечист, мръсен, развлечен, мърляв небрежен, небрежния, небрежният, небрежна, небрежната, небрежно, небрежното, небрежни, небрежните

вж. небре`жен
Синоними: немарливост, нехайство, безгрижие, нередовност, разпуснатост, непридирчивост, напуснатост, невнимателност, невнимание, пренебрегване, занемаряване, изоставяне, липса на грижи, неизпълнение небрежност, небрежността, небрежности, небрежностите

Прилично на облак светлинно петно на небето, състоящо се от звездни вселени или от газови облаци около звездно ядро; мъглявина

мн. небце`та, ср. Горната вътрешна част на устата, която има сводеста форма. Твърдо небце. небце, небцето, небца, небцата

невалидна, невалидно, мн. невали`дни, прил. Който не е валиден, който няма валидност. Невалидна диплома.
Синоними: недействителен, незаконен, негоден, изхабен, неупотребяем, развален, нищожен, лишен от законна сила, неправилен, нередовен невалиден, невалидния, невалидният, невалидна, невалидната, невалидно, невалидното, невалидни, невалидните

ср., само ед. Незнание, неосведоменост. В неведение съм по този въпрос.
Синоними: незнание, неосведоменост, неизвестност, некомпетентност, невежество, неяснота, духовна тъмнина неведение, неведението, неведения, неведенията

нареч. Многократно, не само един път. Неведнъж съм посещавал този град.
Синоними: често, много пъти, постоянно, всеки ден, нееднократно

неведома, неведомо, мн. неве`доми, прил. Остар.
1. Незнаен, неизвестен. Неведоми пътища.
2. Тайнствен; неразбираем. Неведоми сили го ръководят.
Синоними: скрит, неизвестен, непознат, незнаен, тайнствен, загадъчен неведом, неведомия, неведомият, неведома, неведомата, неведомо, неведомото, неведоми, неведомите

невежа, невежо, мн. неве`жи, прил. Малообразован, слабокултурен; който няма достатъчно знания.
Синоними: неграмотен, необразован, неначетен, необучен, неук невеж, невежа, невежът, невежи, невежите, невежа

невежа, невежо, мн. неве`жи, прил. Малообразован, слабокултурен; който няма достатъчно знания.
Синоними: (същ.) неграмотен, необразован, неначетен, (същ.) необучен, неук невеж, невежия, невежият, невежа, невежата, невежо, невежото, невежи, невежите

мн. неве`жи, м. и ж. Невеж човек.
Синоними: неграмотен, неначетен, неук, необразован, прост, ограничен, профан, назадничав, незнаещ невежа, невежата, невежата, невежи, невежите, невежи, невежа

невежествена, невежествено, мн. неве`жествени, прил.
1. Който няма знания; неграмотен.
2. Който се отличава с невежество. Невежествена проява.
Синоними: малограмотен, несведущ, необразован, ненаучен, некултурен, назадничав, неграмотен, малокултурен, полуграмотен, ограничен, изостанал невежествен, невежествения, невежественият, невежествена, невежествената, невежествено, невежественото, невежествени, невежествените

мн. неве`жества, ср. Обикн. ед. Отсъствие на знания, образование и култура. Потънал в невежество народ.
Синоними: неначетеност, непросветеност, простотия, дивотия, изостаналост, незнание, ограниченост, неграмотност, мрак, тъмнина, мракобесие, назадничавост, обскурантизъм, духовна нищета невежество, невежеството, невежества, невежествата

мн. невени, (два) невена, м. Градинско цвете с жълто-оранжеви цветове. невен, невена, невенът, невени, невените, невена

невярна, невярно, мн. неверни, прил.<br />1. Който не отговаря на действителността; погрешен, лъжлив. <em>Неверен отговор.</em><br />2. Който нарушава задълженията си, не стои на думата си. <em>Невярна жена.</em><br />същ. неверност и невярност, неверността, ж.• Тома неверни. За човек, който трудно вярва на другите.
* Невярна болест. — Болест, която няма външни прояви и човек изглежда здрав.
Синоними: неточен, погрешен, лъжлив, лъжовен, неправилен, неистински, мним, фиктивен, несъществуващ, фалшив, неверник, изменник, вероломник, предател, измамник, нечестен, несигурен, коварен, вероломен, предателски, изменнически, подъл, незаконен, неискрен, престорен, лицемерен, грешен, измамен, крив неверен, неверния, неверният, невярна, невярната, невярно, невярното, неверни, неверните

ср., само ед. Липса на вяра; неувереност.
Синоними: обезвереност, съмнение, обезкуражаване, обезверение неверие, неверието, неверия, неверията

мн. неве`рници, м.
1. Човек, който не е верен.
2. Човек, който не вярва.
3. Друговерец (нехристиянин).
Синоними: друговерец, недоверчив, мнителен, неверующ, вероломен, изменник, предател, нечестивец неверник, неверника, неверникът, неверници, неверниците, неверници, невернико

мн. неве`рници, ж. Жена неверник. неверница, неверницата, неверници, неверниците, невернице

вж. неве`рен неверност, неверността, неверности, неверностите

невероятна, невероятно, мн. невероятни, прил.<br />1. Който изглежда невъзможен; неправдоподобен. <em>Невероятна история.</em><br />2. Много голям, значителен, извънредно силен. <em>Невероятно усилие. Невероятна бързина.</em><br />същ. невероятност, невероятността`, ж.
Синоними: неправдоподобен, чуден, чудноват, необикновен, недопустим, изненадващ, непредполагаем, мъчно допустим, невъзможен, неимоверен, странен, невъобразим, немислим, изключителен, неестествен, свръхестествен, грамаден, необхватен, неизмерим, баснословен, фантастичен, умът не го побира, нежелателен, прекален, извънреден, краен, неприемлив, преувеличен невероятен, невероятния, невероятният, невероятна, невероятната, невероятно, невероятното, невероятни, невероятните

вж. невероя`тен невероятност, невероятността, невероятности, невероятностите

невесела, невесело, мн. неве`сели, прил.
1. Който не притежава веселост. Невесел разказ.
2. Тъжен, нерадостен. Този ден Ирина беше мрачна, невесела.
Синоними: тъжен, печален, жален, тъжовен, тъговен, тъговит, нерад, нажален невесел, невеселия, невеселият, невесела, невеселата, невесело, невеселото, невесели, невеселите

мн. неве`сти, ж. Невяста.
Синоними: булка, съпруга, снаха, млада жена, младоженка невеста, невестата, невести, невестите, невесто

невестина, невестино, мн. неве`стини, прил. Който принадлежи на невяста. Невестино облекло. невестин, невестиния, невестиният, невестина, невестината, невестино, невестиното, невестини, невестините

невестинска, невестинско, мн. неве`стински, прил. Който се отнася до невяста (млада булка). невестински, невестинския, невестинският, невестинска, невестинската, невестинско, невестинското, невестински, невестинските

мн. невесту`лки, ж. Хищен бозайник с дребно и тънко тяло. невестулка, невестулката, невестулки, невестулките

невеществена, невеществено, мн. невеществени, прил. Който не е изграден от вещество; нематериален, духовен.<br />същ. невещественост, невещественост-та`, ж.
Синоними: нереален, нематериален, безплътен, безтелесен, ефимерен, духовен, нетелесен, илюзорен, въображаем, мимолетен, преходен невеществен, невеществения, невещественият, невеществена, невеществената, невеществено, невещественото, невеществени, невеществените

вж. невеще`ствен
Синоними: нематериалност, безплътност, безтелесност, духовност невещественост, невеществеността, невеществености, невещественостите

невзрачна, невзрачно, мн. невзрачни, прил. Който е с непривлекателна външност; некрасив, неугледен. <em>Невзрачна жена.</em><br />същ. невзрачност, невзрачността`, ж.
Синоними: тъмен, подозрителен, съмнителен, неприветлив, неприятен, грозен, непривлекателен, неугледен, без добри обноски, не за пред хора, мъчноопределим, неопределен, безличен невзрачен, невзрачния, невзрачният, невзрачна, невзрачната, невзрачно, невзрачното, невзрачни, невзрачните

вж. невзра`чен невзрачност, невзрачността, невзрачности, невзрачностите

ж., само ед.
* От невиделица/из невиделица. — Ненадейно, неочаквано. невиделица, невиделицата, невиделици, невиделиците

невидима, невидимо, мн. невидими, прил. Който не може да се види; недостъпен за зрението, незабележим. <em>Невидим помощник.</em><br />същ. невидимост, невидимост-та`, ж.
Синоними: скрит, прикрит, незабележим, тъмен, таен, неизвестен, незрим, малък, ситен, микроскопичен, дребен, неосезаем, непрозрачен, мрачен невидим, невидимия, невидимият, невидима, невидимата, невидимо, невидимото, невидими, невидимите

вж. неви`дим
Синоними: непрозрачност, непрогледност, мрачина, неяснота, тъмнина невидимост, невидимостта, невидимости, невидимостите

невинна, невинно, мн. невинни, прил.<br />1. Който няма вина. <em>Поради липса на доказателства бе признат за невинен.</em><br />2. Чистосърдечен, наивен, простодушен. <em>Невинна усмивка.</em><br />3. Който не заслужава наказание или порицание; безвреден. <em>Невинни занимания.</em><br />4. Девствен.<br />същ. невинност, невинността`, ж.
Синоними: невиновен, непровинен, оправдателен, извинителен, безгрешен, непорочен, чист, девствен, целомъдрен, неопетнен, непокварен, нравствен, чистонравен, запазен, детински, незлобив, простодушен, безобиден, чистосърдечен, добродушен, наивен, безкористен, безвреден, извиним, праведен, безупречен, безукорен, изряден, примерен, недокоснат, непокътнат, нов, още неупотребяван, момински, доброкачествен, безопасен, незлокачествен, естествен, прост, непринуден, откровен като дете, детски, честен, почтен, благоприличен, благороден, ясен, бистър, прозрачен, светъл, ярък, безоблачен, спокоен невинен, невинния, невинният, невинна, невинната, невинно, невинното, невинни, невинните

вж. неви`нен
Синоними: непорочност, чистота, девственост, целомъдрие, нравственост, непоквареност, простодушие, доброта, добродушие, наивност, чистосърдечие невинност, невинността, невинности, невинностите

невменяема, невменяемо, мн. невменяеми, прил.<br />1. Който не може да се държи отговорен за делата си поради психическо състояние.<br />2. Прекалено раздразнен, който не се владее. <em>Когато се ядоса, става невменяем.</em><br />същ. невменяемост, невменяемостта`, ж.
Синоними: неуравновесен, психопат, налудничав, луд, ненормален, побъркан, неотговорен невменяем, невменяемия, невменяемият, невменяема, невменяемата, невменяемо, невменяемото, невменяеми, невменяемите

вж. невменя`ем
Синоними: безотговорност невменяемост, невменяемостта, невменяемости, невменяемостите

мн. невмеша`телства, ср. Обикн. ед. Отказ от намеса в нещо, обикновено във вътрешните работи на някоя държава. Политика на невмешателство.
Синоними: ненамеса, неутралност, равнодушие, безучастно, пасивност, незаинтересованост, апатия, индиферентност невмешателство, невмешателството, невмешателства, невмешателствата

ср., само ед.
1. Разсеяност, липса на внимание. Грешка по невнимание.
2. Липса на уважение към някого; пренебрежение, неучтивост.
Синоними: разсеяност, небрежност, нехайство, безгрижие, немарливост, неосторожност, непредпазливост, незачитане, липса на уважение, непризнателност, неуважение, пренебрежение, непочтителност, невнимателност, пренебрегване, занемаряване, изоставяне, липса на грижи, неизпълнение невнимание, невниманието, невнимания, невниманията

невнимателна, невнимателно, мн. невнимателни, прил.<br />1. Разсеян, който не проявява достатъчно внимание.<br />2. Неучтив, нелюбезен.<br />3. Който не съдържа грижа; немарлив.<br />същ. невнимателност, невнимателността`, ж.
Синоними: разсеян, небрежен, нехаен, немарлив, непридирчив, разпуснат, непредпазлив, по невнимание, неосторожен, необмислен, лекомислен, неволен, несъзнателен, невъзпитан, некоректен, груб, неучтив, невежлив, нелюбезен, пренебрежителен, просташки, грубиянски, неделикатен, егоистичен, жесток, нехаещ невнимателен, невнимателния, невнимателният, невнимателна, невнимателната, невнимателно, невнимателното, невнимателни, невнимателните

вж. невнима`телен
Синоними: невнимание, нехайство, небрежност, немарливост невнимателност, невнимателността, невнимателности, невнимателностите

невнятна, невнятно, мн. невня`тни, прил. Остар. Който не се чува добре, неразбираем, нечетлив. Невнятни слова. невнятен, невнятния, невнятният, невнятна, невнятната, невнятно, невнятното, невнятни, невнятните

неволна, неволно, мн. нево`лни, прил. Който се извършва без умисъл, несъзнателно. Неволен свидетел. Неволен порив.
Синоними: нежелан, несъзнателен, безсъзнателен, неумишлен, по инстинкт, инстинктивен, интуитивен, механически, машинален, автоматически, непредпазлив, случаен, неочакван, изненадващ, против волята, механичен, автоматичен, непреднамерен, непредумишлен, спонтанен, импровизиран неволен, неволния, неволният, неволна, неволната, неволно, неволното, неволни, неволните

мн. нево`лници, м.
1. Човек, който е в неволя; страдалец, мъченик.
2. Човек, който изтърпява наказание, лишен е от свобода; затворник, роб. неволник, неволника, неволникът, неволници, неволниците, неволници, неволнико

мн. нево`лници, ж. Жена неволник. неволница, неволницата, неволници, неволниците

нареч. Несъзнателно, без да искам, неумишлено. Неволно съборих вазата.
Синоними: по неволя, насилствено, щеш не щеш, несъзнателно, без да се ще, непредпазливо

мн. нево`ли, ж. Нещастие, страдание, беда, тежко положение. Живеят в неволя.
* По неволя. — Без да искам, против желанието ми.
Синоними: беда, мъка, бедствие, страдание, нещастие, злополучие, лишение, сиромашия, беднотия, зло, болка, напаст, гибел, злочестина, скръб неволя, неволята, неволи, неволите

невралгична, невралгично, мн. невралги`чни, прил.
1. Който се дължи на невралгия. 2. Чувствителен, болезнен. • Невралгична точка/невралгичен пункт. 1. Място, където се събират или пресичат линии, канали, пътища, интереси и др.
2. Въпрос или теория, които са източник на спорове и несъгласия. невралгичен, невралгичния, невралгичният, невралгична, невралгичната, невралгично, невралгичното, невралгични, невралгичните

мн. невра`лгии, ж. Спец. Заболяване, свързано с поява на остри болки в областта на някой нерв. невралгия, невралгията, невралгии, невралгиите

мн. неврастени`ци, м. Човек, който страда от неврастения. неврастеник, неврастеника, неврастеникът, неврастеници, неврастениците, неврастеници, неврастенико

мн. неврастени`чки, ж. Жена неврастеник. неврастеничка, неврастеничката, неврастенички, неврастеничките

ж., само ед. Спец. Разстройство на нервната система, което се изразява в раздразнителност, болки в главата, безсъние, умора и др.
Синоними: нервно разстройство, психопатия, налудничавост, неуравновесеност неврастения, неврастенията, неврастении, неврастениите

невредима, невредимо, мн. невредими, прил. Който е неповреден, незасегнат, цял. <em>Излезе невредим от катастрофиралия автомобил.</em><br />същ. невредимост, невредимостта`, ж.
Синоними: здрав, читав, запазен, непокътнат, незасегнат, неповреден, цял, цялостен, целеничък, цял-целеничък, ненакърнен, недокоснат, в безопасност, спасен, избавен невредим, невредимия, невредимият, невредима, невредимата, невредимо, невредимото, невредими, невредимите

вж. невреди`м невредимост, невредимостта, невредимости, невредимостите

мед. Доброкачествен тумор, произхождащ от миелоидната обвивка на нервните влакна, която се състои от Шванови клетки.

мн. неври`ти, м.
1. Възпаление на периферен нерв.
2. Израстък на нервна клетка. неврит, неврита, невритът, неврити, невритите, неврита

мед. Злокачествен тумор, произхождащ от ембрионални нервни клетки. Среща се в ранна детска възраст (до 5-та година). Най-често се локализира в надбъбреците, по-рядко в шийната област, малкия таз, задния медиастинум и др.

мед. Доброкачествен тумор на централната нервна система, произхождащ от невроглията.

мед. Съвкупност от нервни клетки (глиоцити), които за разлика от невроните не генерират електропотенциали. Глиоцитите се делят на централни (астроцити, олигодендроцити, епендимоцити и микроглиоцити) и периферни (шванови клетки).

мед. Кожни заболявания, дължащи се на нарушения във функцията на нервната система.

мед. Невродерматоза, характеризираща се с обрив и сърбеж, напр. neurodermitis circumscripta (обикновен лишей). невродермит, невродермита, невродермитът, невродермити, невродермитите, невродермита

мн. невро`зи, ж. Нервно-психическо заболяване, свързано с разстройство на централната нервна система, но без изменения в нервната тъкан. невроза, неврозата, неврози, неврозите

мн. невроло`зи, м. Специалист по неврология. невролог, невролога, неврологът, невролози, невролозите, невролози

неврологична, неврологично, мн. неврологи`чни, прил. Който се отнася до невролог или до неврология. Неврологичен кабинет. неврологичен, неврологичния, неврологичният, неврологична, неврологичната, неврологично, неврологичното, неврологични, неврологичните

ж., само ед. Спец. Наука за нервната система и нейната дейност. неврология, неврологията, неврологии, неврологиите

мед. Функционална единица на нервната система, притежаваща тяло и различен брой израстъци, от които единият е аксон, а останалите са дендрити. Невроните са възбудими клетки, които приемат, запазват, възпроизвеждат и предават кодирана информация на други неврони и клетки. неврон, неврона, невронът, неврони, невроните, неврона

мед. Възпалителен процес в ретробулбарната част на зрителния нерв и в неговата папила.

мед. Заболявания, характеризиращи се с дисторфични увреждания на периферните нерви. невропатия, невропатията, невропатии, невропатиите

мн. невропатоло`зи, м. Специалист по невропатология. невропатолог, невропатолога, невропатологът, невропатолози, невропатолозите, невропатолози

ж., само ед. Спец. Наука за заболяванията на нервната система. невропатология, невропатологията, невропатологии, невропатологиите

мед. Съединяване чрез шев на краищата на разкъсан или прерязан нерв.

мед. Оперативно прерязване на нерв, напр. при невралгия.

мед. Имащ избирателно действие върху нервната тъкан.

мед. Доброкачествен тумор, произхождащ от обвивките на периферните нерви. Представлява плътен възел, свързан най-често с нервните стволове в кожата и подкожието. Множествена неврофиброматоза се наблюдава при болестта на Реклинхаузен.

мед. вж. неврон

невръстна, невръстно, мн. невръ`стни, прил. Който е в детска възраст; младенчески, малък. Невръстни деца.
Синоними: непълнолетен, малолетен, млад, малък, непорасъл, маловръстен, детски невръстен, невръстния, невръстният, невръстна, невръстната, невръстно, невръстното, невръстни, невръстните

мед. Ограничени кожни малформации от ембрионален произход. Дължат се на дефекти в развитието на различни структурни елементи на кожата. Различават се: меланоцитни невуси (бенки — образуват се от невусни клетки, съдържащи меланин) и органоидни невуси (произхождат от епидермиса, космени фоликули, мастни и потни жлези, кръвоносни и лимфни съдове и др. ).

невъзвратима, невъзвратимо, мн. невъзвратими, прил. Който не може да се възвърне. <em>Невъзвратима загуба.</em><br />същ. невъзвратимост, невъзвратимостта`, ж.
Синоними: неизбежен, фатален, безвъзвратен, неминуем, загубен, изтърван, изпуснат, несъбираем, непоправим, незаменим невъзвратим, невъзвратимия, невъзвратимият, невъзвратима, невъзвратимата, невъзвратимо, невъзвратимото, невъзвратими, невъзвратимите

вж. невъзврати`м невъзвратимост, невъзвратимостта, невъзвратимости, невъзвратимостите

мн. невъзвраще`нци, м. Човек, който е напуснал родината си и не е пожелал да се върне; емигрант. невъзвращенец, невъзвращенеца, невъзвращенецът, невъзвращенци, невъзвращенците, невъзвращенци, невъзвращенецо

невъздържана, невъздържано, мн. невъздържани, прил. Който не може да се въздържа; буен, избухлив. <em>Невъздържан характер.</em><br />същ. невъздържаност, невъздържаността`, ж.
Синоними: необуздан, избухлив, сприхав, раздразнителен, луда глава, немирен, непослушен, буен, нервен, прекален, неумерен, краен, стихиен, импулсивен, безнравствен, разпуснат, безпътен, разгулен, игрив, палав, поривист, разпален, пламенен, ентусиазиран, темпераментен, яростен, неистов, побеснял, несдържан, невъзпрян, неограничен невъздържан, невъздържания, невъздържаният, невъздържана, невъздържаната, невъздържано, невъздържаното, невъздържани, невъздържаните

вж. невъздъ`ржан
Синоними: волност, своеволие, разпуснатост, неумереност, несдържаност, ексцес, прекаляване, прекаленост, жестокост невъздържаност, невъздържаността, невъздържаности, невъздържаностите

невъзможна, невъзможно, мн. невъзможни, прил.<br />1. Неосъществим, неизпълним. <em>Невъзможни неща няма.</em><br />2. Прен. Който не може да се търпи; непоносим, краен в проявите си. <em>Той има невъзможен характер.</em><br />същ. невъзможност, невъзможността`, ж. (в 1 знач.).
Синоними: неосъществим, неизпълним, непреодолим, нереализуем, мъчен, труден, неприложим, немислим, утопичен, химеричен, нетърпим, непоносим, неприятен, отвратителен, безобразен, скандален, абсурден, лош, ужасен, невъобразим, невероятен, нежелателен, възмутителен, гаден, противен, смайващ, чудесен, ваджишки, пуст невъзможен, невъзможния, невъзможният, невъзможна, невъзможната, невъзможно, невъзможното, невъзможни, невъзможните

вж. невъзмо`жен
Синоними: безсилие, безпомощност, немощ, слабост, неспособност, беззащитност, неосъществимост, непостижимост невъзможност, невъзможността, невъзможности, невъзможностите

невъзмутима, невъзмутимо, мн. невъзмутими, прил. Който не се смущава от нищо; спокоен, притежаващ самообладание. <em>Невъзмутим тон.</em><br />същ. невъзмутимост, невъзмутимостта`, ж.
Синоними: индиферентен, спокоен, непоколебим, студен, хладен, хладнокръвен, безучастен, равнодушен, самообладан, безчувствен, безстрастен, отпуснат, вял, безжизнен, неемоционален, флегматичен, незагубващ самообладание, самоуверен, уравновесен, улегнал, сериозен, надут, надменен, тих, мирен невъзмутим, невъзмутимия, невъзмутимият, невъзмутима, невъзмутимата, невъзмутимо, невъзмутимото, невъзмутими, невъзмутимите

вж. невъзмути`м
Синоними: безстрастие, безчувственост, студенина, хладнокръвие, самообладание, спокойствие невъзмутимост, невъзмутимостта, невъзмутимости, невъзмутимостите

невъзпитана, невъзпитано, мн. невъзпитани, прил. Който няма възпитание; груб, неучтив, некултурен. <em>Невъзпитан отговор. Невъзпитани деца.</em><br />същ. невъзпитаност, невъзпитаността`, ж.
Синоними: невежлив, неучтив, неблаговъзпитан, некултурен, некоректен, неприличен, груб, нахален, вулгарен, прост, непристоен, просташки, циничен, навъсен, нацупен, кисел, лош, раздразнителен, мрачен, лошо възпитан, невнимателен, грубиянски, непослушен, немирен невъзпитан, невъзпитания, невъзпитаният, невъзпитана, невъзпитаната, невъзпитано, невъзпитаното, невъзпитани, невъзпитаните

вж. невъзпи`тан невъзпитаност, невъзпитаността, невъзпитаности, невъзпитаностите

невъобразима, невъобразимо, мн. невъобрази`ми, прил.
1. Който не можем да си представим, да си въобразим.
2. Прен. Необикновен, много силен, много голям. Невъобразим шум.
Синоними: невероятен, невъзможен, невиждан, нечуван, неимоверен, немислим, изумителен, изненадващ, неправдоподобен, неописуем, неизказан, непоносим, възмутителен, неизразим, нежелателен, необикновен, огромен, колосален невъобразим, невъобразимия, невъобразимият, невъобразима, невъобразимата, невъобразимо, невъобразимото, невъобразими, невъобразимите

невъоръжена, невъоръжено, мн. невъоръже`ни, прил. Който е без оръжие. Беше невъоръжен — пистолетът остана в касата.
* С невъоръжено око. — Без оптически уреди. невъоръжен, невъоръжения, невъоръженият, невъоръжена, невъоръжената, невъоръжено, невъоръженото, невъоръжени, невъоръжените

нареч. Диал. Може би, вероятно, изглежда, като че ли.

мн. невени, (два) невяна, м. Невен.

ж., само ед. Липса на вяра; съмнение, несигурност, недоверие.
Синоними: съмнение, колебание невяра, невярата, невери, неверите

вж. неве`рен
Синоними: нечестност, фалш, двуличие, лицемерие, вероломство, измама, изневяра невярност, неверността, невярности, невярностите

мн. невести, ж.<br />1. Девойка или млада жена, която встъпва в брак.<br />2. Млада булка, млада жена. <em>Моми и невести.</em><br />3. Снаха по отношение на рода на съпруга и. Добра ни е невястата. невяста, невястата, невести, невестите, невясто

ж., само ед. Доволство, блаженство, нежност.

негасена, негасено, мн. негасе`ни, прил. Който не е гасен.
* Негасена вар. — Печена вар, която не е поставяна във вода, за да взаимодейства с нея. негасен, негасения, негасеният, негасена, негасената, негасено, негасеното, негасени, негасените

мн. негативи, (два) негатива, м. Спец. Фотографско изображение върху плака или лента, в което светлите и тъмните части са разменени или пък цветовете са заменени от допълващите ги цветове. негатив, негатива, негативът, негативи, негативите, негатива

негативна, негативно, мн. негативни, прил.<br />1. Който се отнася до негатив.<br />2. Отрицателен, обратен. <em>Негативен резултат.</em><br />същ. негативност, негативността`, ж.
Синоними: отрицателен, обратен, неблагоприятен, неодобрителен, враждебен негативен, негативния, негативният, негативна, негативната, негативно, негативното, негативни, негативните

м., само ед. Спец. Противопоставяне на всяка външна намеса, което е симптом на душевно заболяване. негативизъм, негативизма, негативизмът, негативизми, негативизмите, негативизъма

вж. негати`вен негативност, негативността, негативности, негативностите

негласна, негласно, мн. негласни, прил.<br />1. Таен, скрит, необявен предварително. <em>Негласен контрол над някого.</em><br />2. Който става без уговаряне; мълчалив, доброволен. <em>Негласно споразумение.</em><br />същ. негласност, негласността`, ж.
Синоними: мълчалив, предполагаем, скрит, таен, доброволен негласен, негласния, негласният, негласна, негласната, негласно, негласното, негласни, негласните

нареч. Диал. Може би, навярно.
Синоними: може би, вероятно, сякаш, навярно

нареч. Разг. Свободно, небрежно, като у дома си. Държи се неглиже.

нареч. Разг. Свободно, небрежно, като у дома си. Държи се неглиже. неглиже, неглижето, неглижета, неглижетата

– вж. той и то.
* Него ден. — Разг. В този ден. недо- Сложна представка със значение за недостатъчност, непълнота в сравнение с известна норма: недочувам, недовиждам, недостигам.

негова, негово, мн. не`гови, крат. му, притеж. мест.
1. Който принадлежи на него или се отнася до него (м. и ср.). Неговата книга. Неговият влак закъсня.
2. Определение към титла на високопоставено лице, за което се говори. Негово преосвещенство. негов, неговия, неговият, негова, неговата, негово, неговото, негови, неговите, му

негодна, негодно, мн. негодни, прил. Който не може да се използва или не работи; лош, развален, некачествен. <em>Негодни продукти. Негоден за военна служба.</em><br />същ. негодност, негодността`, ж. Освободен от военна служба поради негодност.
Синоними: изхабен, похабен, развален, повреден, взел-дал, свършен, свършил, употребен, употребяван, невалиден, неупотребяем, неприложим, неизползваем, изпял си песента, бракуван, захвърлен, стара кримка, неспособен, некадърен, не го бива, вързан, схванат, кекав, износен, остарял, изтъркан, лош, недоброкачествен, слаб, осакатен, изваден от строя, никакъв, отвратителен, ужасно скучен, калпав, стар негоден, негодния, негодният, негодна, негодната, негодно, негодното, негодни, негодните

мн. него`дници, м.
1. Подъл, низък, долен човек.
2. Разг. Човек, който не е годен за някаква работа; неспособен човек.
Синоними: негоден, неспособен, непрокопсаник, хубостник, нехранимайко, некадърник, негодни, кучи син, лентяй, разтурен, неморален, пройдоха, хаймана, подъл, долен, низък, мизерник, подлец, злодей, престъпник, тип, свиня, мръсник негодник, негодника, негодникът, негодници, негодниците, негодници, негоднико

мн. него`дници, ж. Жена негодник. негодница, негодницата, негодници, негодниците, негоднице

вж. него`ден
Синоними: невалидност, неупотребяемост, непригодност, неспособност, некадърност, кекавост негодност, негодността, негодности, негодностите

негоду`ваш, несв. Изпитвам или проявявам негодувание; възмущавам се, протестирам. Негодуват срещу новата политика на правителството.
Синоними: възнегодувам, роптая, не одобрявам, недоволствам, протестирам, възмущавам се, не съм доволен, изразявам недоволство, муся се, намусвам се, мръщя се, цупя се, сърдя се, възпротивявам се, бунтувам се, мърморя, недоволствувам, мрънкам негодувам, негодуваме, негодуваш, негодувате, негодува, негодуват, негодувах, негодувахме, негодува, негодувахте, негодува, негодуваха, негодувах, негодувахме, негодуваше, негодувахте, негодуваше, негодуваха, негодувал съм, негодувала съм, негодувало съм, негодували сме, негодувал си, негодувала си, негодувало си, негодували сте, негодувал е, негодувала е, негодувало е, негодували са, бях негодувал, бях негодувала, бях негодувало, бяхме негодували, беше негодувал, беше негодувала, беше негодувало, бяхте негодували, беше негодувал, беше негодувала, беше него

мн. негодува`ния, ср. Възмущение, крайно недоволство, яд, гняв. Погледна го с негодувание.
Синоними: възмущение, недоволство, роптание, протест, брожение, възнегодуване, неодобрение, гняв, яд, негодуване, ярост, отвращение, погнуса негодувание, негодуванието, негодувания, негодуванията

негодяят, негодяя, мн. негодя`и, м. Негодник (в 1 знач.).
Синоними: безделник, нехранимайко, калпазанин, негодник, ленивец, разпуснат, гамен, лумпен, скитащ, празноскитащ, долен, низък, подъл, вагабонтин, мошеник негодяй, негодяя, негодяят, негодяи, негодяите, негодяи, негодяю

неголяма, неголямо, мн. не`големи, прил. Който няма големи размери; ограничен по размери, брой, време. Неголяма стая. Неголяма сума. Влакът има неголям престой.
Синоними: малък, незначителен, нищожен, дребен, мъничък, ситен, миниатюрен, микроскопичен, минимален, неуловим, неосезаем, второстепенен, слаб, скромен, умерен, ограничен, млад, невръстен, маловръстен, малолетен, дете, непълнолетен неголям, неголемия, неголемият, неголяма, неголямата, неголямо, неголямото, неголеми, неголемите

негостолюбива, негостолюбиво, мн. негостолюбиви, прил. Който не обича гости. <em>Негостолюбиво село.</em><br />същ. негостолюбивост, негостолюбивостта`, ж.
Синоними: негостоприемен, неприветлив, студен, необщителен, неотзивчив, хладен, нелюбезен, неприятен, суров негостолюбив, негостолюбивия, негостолюбивият, негостолюбива, негостолюбивата, негостолюбиво, негостолюбивото, негостолюбиви, негостолюбивите

негостоприемна, негостоприемно, мн. негостоприемни, прил.<br />1. Който не обича да приема гости. <em>Негостоприемно семейство.</em><br />2. Прен. За природни обекти и състояния — неблагоприятен. <em>Негостоприемна планина.</em><br />същ. негостоприемност, негостоприемността`, ж.
Синоними: негостолюбив, неприветлив, студен, необщителен, неотзивчив, хладен, нелюбезен, неприятен, суров негостоприемен, негостоприемния, негостоприемният, негостоприемна, негостоприемната, негостоприемно, негостоприемното, негостоприемни, негостоприемните

вж. негостоприе`мен негостоприемност, негостоприемността, негостоприемности, негостоприемностите

ср., само ед. Проява на негостоприемен човек. негостоприемство, негостоприемството, негостоприемства, негостоприемствата

неграмотна, неграмотно, мн. неграмотни, прил.<br />1. Който не умее да чете и пише, малограмотен. <em>Прабаба му е била неграмотна жена.</em><br />2. Който не притежава достатъчно знания. <em>Неграмотен лекар.</em><br />3. Който съдържа езикови грешки. <em>Неграмотно изказване.</em><br />4. Прен. Разг. Слаб в някоя област или дейност. <em>Неграмотен в краката.</em><br />същ. неграмотност, неграмотността`, ж.
Синоними: неначетен, необразован, малограмотен, слабограмотен, невежа, невежествен, безкнижен, безграмотен, неук, прост, ограничен, непросветен, малокултурен, неосведомен, невеж неграмотен, неграмотния, неграмотният, неграмотна, неграмотната, неграмотно, неграмотното, неграмотни, неграмотните

вж. неграмо`тен
Синоними: неначетеност, малограмотност, слабограмотност, невежество, незнание, простотия, мрак, тъмнина неграмотност, неграмотността, неграмотности, неграмотностите

мн. негроиди, м. Човек, който принадлежи към черната раса: с тъмна кожа, къдрави коси, широк нос и др.<br />прил. негроиден, негроидна, негроидно, мн. негрои`дни. Негроидна раса. негроид, негроида, негроидът, негроиди, негроидите, негроида

вж. негрои`д негроиден, негроидния, негроидният, негроидна, негроидната, негроидно, негроидното, негроидни, негроидните

мн. негри, м. Човек от коренното население на тропическа Африка с много тъмна кожа.<br />прил. негърски, негърска, негърско, мн. не`гърски. Негърски танци.
Синоними: чернокож негър, негъра, негърът, негри, негрите, негъра, негре премиер-министър мн. премиер-министри, м. Премиер. премиер-министър, премиер-министъра, премиер-министърът, премиер-министри, премиер-министрите, премиер-министъра, премиер-министре

мн. не`гърки, ж. Жена негър. негърка, негърката, негърки, негърките

вж. не`гър негърски, негърския, негърският, негърска, негърската, негърско, негърското, негърски, негърските

мн. не`гърчета, ср.
1. Дете негър.
2. Вид шоколадов сладкиш, тъмен на цвят. негърче, негърчето, негърчета, негърчетата

и не`далеч нареч. На близко разстояние, близко. Недалеко от тук има извор.

нареч. — вж. недалеко.
Синоними: близо, в близост, непосредствено, досам, в съседство, до, около, при, към, наоколо

= недалеко</em><em> и недалеч нареч. На близко разстояние, близко. Недалеко от тук има извор.

—-

нареч. — вж. недалеко.

недалечна, недалечно, мн. не`далечни, прил.
1. Който е разположен на близко разстояние. Недалечен град.
2. Който е разположен в близко време. Недалечно бъдеще. недалечен, недалечния, недалечният, недалечна, недалечната, недалечно, недалечното, недалечни, недалечните

недалновидна, недалновидно, мн. недалновидни, прил. Който не може да предвиди, не е далновиден. <em>Недалновиден политик.</em><br />същ. недалновидност, недалнови`дността, ж.
Синоними: непредвидлив, недосетлив, несъобразителен, непроницателен недалновиден, недалновидния, недалновидният, недалновидна, недалновидната, недалновидно, недалновидното, недалновидни, недалновидните

вж. недалнови`ден
Синоними: непредвидливост, несъобразителност, недосетливост, непроницателност недалновидност, недалновидността, недалновидности, недалновидностите

недвижима, недвижимо, мн. недвижими, прил. Който не може да се премества, да се движи. <em>Недвижимо имущество.</em><br />същ. недвижимост, недвижимостта`, ж.
Синоними: неподвижен, заседнал, застоял, постоянен недвижим, недвижимия, недвижимият, недвижима, недвижимата, недвижимо, недвижимото, недвижими, недвижимите

вж. недви`жим
Синоними: имот, къща, здание, недвижим имот, недвижима собственост недвижимост, недвижимостта, недвижимости, недвижимостите

недвусмислена, недвусмислено, мн. недвусмислени, прил. Който не е двусмислен; ясен, точен, категоричен, определен. <em>Недвусмислен отговор.</em><br />същ. недвусмисленост, недвусмислеността`, ж.
Синоними: несъмнен, безсъмнен, категоричен, положителен, ясен, очебиен, очебиещ, безусловен, изричен, рязък, отсечен, неоспорим, непоклатим, неопровержим, определен, подчертан, явен, окончателен, очевиден, откровен, прям, грубоват, открит, разбираем, проницателен, прегледен, разграничен, честен, ясно изразен, изразителен, силен, енергичен недвусмислен, недвусмисления, недвусмисленият, недвусмислена, недвусмислената, недвусмислено, недвусмисленото, недвусмислени, недвусмислените

вж. недвусми`слен недвусмисленост, недвусмислеността, недвусмислености, недвусмисленостите

недейна, недейно, мн. неде`йни, прил. Който не е деен; пасивен.
Синоними: бездеен, пасивен, без работа, в застой, неподвижен, муден, инертен недеен, недейния, недейният, недейна, недейната, недейно, недейното, недейни, недейните

мн. неде`йте.
1. Повелителна форма: не, не прави това, престани. Недей! Не сега!
2. Част. Има отрицателно-подбудително значение с други глаголи в неопределена форма. Недей пя!
Синоними: спри, стой, остави, не прави

недействителна, недействително, мн. недействителни, прил.<br />1. Който не е действителен; неистински, подправен, фалшив. <em>Недействителна бюлетина.</em><br />2. Който не е в сила, не важи.<br />същ. недействителност, недействителността`, ж.
Синоними: неистински, нереален, въображаем, невалиден, незаконен, нищожен, измамлив, илюзорен, изкуствен, лишен от законна сила, привиден, фантастичен, удивителен, баснословен, формален, фиктивен недействителен, недействителния, недействителният, недействителна, недействителната, недействително, недействителното, недействителни, недействителните

вж. недействи`телен
Синоними: нищожност, невалидност, анулиране, обезсилване, призрачност, илюзорност, нереалност недействителност, недействителността, недействителности, недействителностите

неделна, неделно, мн. неде`лни, прил. Който се извършва в неделя или е свързан с неделя. Неделно училище. неделен, неделния, неделният, неделна, неделната, неделно, неделното, неделни, неделните

неделима, неделимо, мн. неделими, прил.<br />#1Който не може да се раздели на части; цялостен, монолитен.<br />2. Който не се дели без остатък. <em>Нечетните числа са неделими на две.</em><br />същ. неделимост, неделимостта`, ж.
Синоними: неразделен, свързан, сплотен, неразлъчен, цял неделим, неделимия, неделимият, неделима, неделимата, неделимо, неделимото, неделими, неделимите

вж. недели`м
Синоними: сплотеност, неразделност, сцепление неделимост, неделимостта, неделимости, неделимостите

мн. неделници, (два) неделника, м. Сборник с неделни религиозни четива. неделник, неделника, неделникът, неделници, неделниците, неделника

мн. неде`ли, ж.
1. Според българската система за броене на дните от седмицата — последният ден от седмицата, който е неработен.
2. Разг. Седмица.
Синоними: седмица неделя, неделята, недели, неделите

недна, недно, мн. не`дни, прил. Разг. Който предизвиква раздразнение; никакъв. Свинята му недна, целия двор е разровила. неден, недния, недният, недна, недната, недно, недното, недни, недните

недеятелна, недеятелно, мн. недеятелни, прил. Който не е деятелен; бездействен.<br />същ. недеятелност, недеятелността`, ж.
Синоними: инертен, ленив, неактивен, бездеен, пасивен, недееспособен, неподвижен недеятелен, недеятелния, недеятелният, недеятелна, недеятелната, недеятелно, недеятелното, недеятелни, недеятелните

вж. недея`телен недеятелност, недеятелността, недеятелности, недеятелностите

м., само ед. Непостъпили в касата или хазната плащания от данъци, дългове, кредити и др. недоспивам си недоспиваш си, несв. и <em>_недоспя си, св. Не спя достатъчно. Бебето плаче всяка нощ и аз редовно си недоспивам._ недоспя си недоспиш си, мин. св. недоспах си, мин. прич. недоспа`л си, св. — вж. недоспивам си.

нареч.
1. Лошо, зле. Чувствам се недобре.
2. Слабо, недостатъчно, непълно. Недобре прикрита омраза.

недоброжелателят, недоброжелателя, мн. недоброжелатели, м. Човек, който не желае добро някому; зложелател.<br />прил. недоброжелателен, недоброжелателна, недоброжелателно, мн. недоброжела`телни. Недоброжелателни погледи.
Синоними: неприятел, враг, зложелател, противник недоброжелател, недоброжелателя, недоброжелателят, недоброжелатели, недоброжелателите, недоброжелатели, недоброжелателю

вж. недоброжела`тел
Синоними: недружелюбен, зложелателен, враждебен, антипатичен, зъл, лош, злоумишлен, настроен враждебно, неприязнен, неприятелски, пакостлив недоброжелателен, недоброжелателния, недоброжелателният, недоброжелателна, недоброжелателната, недоброжелателно, недоброжелателното, недоброжелателни, недоброжелателните

недобра, недобро, мн. не`добри, прил.
1. Лош, недружелюбен. Недобри родители.
2. Неприятен. Недобри новини.
3. Лош, некачествен, непълноценен. Недобър специалист.
Синоними: дефектен, недоброкачествен, лош, зъл, злонрав, враждебен, злобен, злостен, проклет недобър, недобрия, недобрият, недобра, недобрата, недобро, недоброто, недобри, недобрите

ср., само ед.
1. Липса на доверие. Гласувам вот на недоверие.
2. Съмнение, колебание, подозрение. Погледна го с недоверие.
Синоними: съмнение, липса на доверие, подозрение, подозрителност, недоверчивост, мнителност, боязливост, страх, маловерие, скептицизъм, колебание, нерешителност, колебливост недоверие, недоверието, недоверия, недоверията

недоверчива, недоверчиво, мн. недоверчиви, прил. Който не се доверява на другите. <em>Недоверчив поглед.</em><br />същ. недоверчивост, недоверчивостта`, ж.
Синоними: мнителен, невярващ, неверник, подозрителен, скептик, боязлив, страхлив недоверчив, недоверчивия, недоверчивият, недоверчива, недоверчивата, недоверчиво, недоверчивото, недоверчиви, недоверчивите

вж. недоверчи`в
Синоними: недоверие, съмнение, липса на доверие, подозрение, подозрителност, мнителност, боязливост, страх, маловерие, скептицизъм, колебание, нерешителност, колебливост недоверчивост, недоверчивостта, недоверчивости, недоверчивостите

недовидиш, мин. св. недовидях, мин. прич. недовидя`л, св. — вж. недовиждам. недовидя, недовидим, недовидиш, недовидите, недовиди, недовидят, недовидях, недовидяхме, недовидя, недовидяхте, недовидя, недовидяха, недовидех, недовидехме, недовидеше, недовидехте, недовидеше, недовидеха, недовидял съм, недовидяла съм, недовидяло съм, недовидели сме, недовидял си, недовидяла си, недовидяло си, недовидели сте, недовидял е, недовидяла е, недовидяло е, недовидели са, бях недовидял, бях недовидяла, бях недовидяло, бяхме недовидели, беше недовидял, беше недовидяла, беше недовидяло, бяхте недовидели, беше недовидял, беше недовидяла, беше недови

недовиждаш, несв. и недовидя, св. Не виждам достатъчно добре. Тя недовижда и затова носи очила.
Синоними: недоглеждам, сляп съм, ослепял съм, не забелязвам, не виждам, не съглеждам, отминавам, пропускам, изтървам, забравям, правя грешки недовиждам, недовиждаме, недовиждаш, недовиждате, недовижда, недовиждат, недовиждах, недовиждахме, недовижда, недовиждахте, недовижда, недовиждаха, недовиждах, недовиждахме, недовиждаше, недовиждахте, недовиждаше, недовиждаха, недовиждал съм, недовиждала съм, недовиждало съм, недовиждали сме, недовиждал си, недовиждала си, недовиждало си, недовиждали сте, недовиждал е, недовиждала е, недовиждало е, недовиждали са, бях недовиждал, бях недовиждала, бях недовиждало, бяхме недовиждали, беше недовиждал, беше недовиждала, беше недовиждало, бяхте недовиждали, б

недоволна, недоволно, мн. недово`лни, прил. Който изпитва или изразява недоволство. Недоволен от успехите си. Недоволен поглед.
Синоними: неблагодарен, непризнателен, неудовлетворен, незадоволен, сърдит, кисел, намръщен, нацупен, раздразнителен, неприязнен, зле настроен, непокорен, въстанал, превзет, педантичен, докачлив, нелюбезен, зъл, раздразнен, комуто е крив светът, избухлив, заядлив недоволен, недоволния, недоволният, недоволна, недоволната, недоволно, недоволното, недоволни, недоволните

мн. недово`лници, м. Човек, който постоянно или често е недоволен. недоволник, недоволника, недоволникът, недоволници, недоволниците, недоволници, недоволнико

мн. недово`лници, ж. Жена недоволник. недоволница, недоволницата, недоволници, недоволниците

недово`лстваш, несв. Проявявам недоволство.
Синоними: сърдя се, негодувам, възнегодувам, муся се, намусвам се, мръщя се, цупя се, нацупвам се, сумтя, разсърдвам се, поразсърдвам се, засумтявам, протестирам, изразявам недоволство, роптая, не одобрявам, възмущавам се, не съм доволен недоволствам, недоволстваме, недоволстваш, недоволствате, недоволства, недоволстват, недоволствах, недоволствахме, недоволства, недоволствахте, недоволства, недоволстваха, недоволствах, недоволствахме, недоволстваше, недоволствахте, недоволстваше, недоволстваха, недоволствал съм, недоволствала съм, недоволствало съм, недоволствали сме, недоволствал си, недоволствала си, недоволствало си, недоволствали сте, недоволствал е, недоволствала е, недоволствало е, недоволствали са, бях недоволствал, бях недоволствала, бях недоволствало, бяхме недоволствали

ср., само ед. Състояние или чувство, изразяващо се в отсъствие на удовлетворение или в отрицателно отношение към нещо. В израз на недоволство организираха протестен митинг.
Синоними: незадоволство, неудовлетвореност, сръдня, мусене, цупене, гримаси, негодувание, възмущение, протест, оплакване, неодобрение, роптание, брожение, неблагодарност, непризнателност, безредици, конфликт, размирици, незадоволеност, неудоволствие, досада, гняв, болка, несправедливост недоволство, недоволството, недоволства, недоволствата

недово`лствуваш, несв. Недоволствам.
Синоними: мърморя, мрънкам, негодувам недоволствувам, недоволствуваме, недоволствуваш, недоволствувате, недоволствува, недоволствуват, недоволствувах, недоволствувахме, недоволствува, недоволствувахте, недоволствува, недоволствуваха, недоволствувах, недоволствувахме, недоволствуваше, недоволствувахте, недоволствуваше, недоволствуваха, недоволствувал съм, недоволствувала съм, недоволствувало съм, недоволствували сме, недоволствувал си, недоволствувала си, недоволствувало си, недоволствували сте, недоволствувал е, недоволствувала е, недоволствувало е, недоволствували са, бях недово

недовършена, недовършено, мн. недовършени, прил. Който е започнат, но не е доведен до край; неокончателен. <em>Недовършен обяд.</em><br />същ. недовършеност, недовършеността`, ж.
Синоними: незавършен, недоправен, не изкаран, недоизкаран, недотъкмен, несвършен, непълен, не в окончателен вид недовършен, недовършения, недовършеният, недовършена, недовършената, недовършено, недовършеното, недовършени, недовършените

вж. недовъ`ршен недовършеност, недовършеността, недовършености, недовършеностите

недогле`даш, св. — вж. недоглеждам. недогледам, недогледаме, недогледаш, недогледате, недогледа, недогледат, недогледах, недогледахме, недогледа, недогледахте, недогледа, недогледаха, недогледах, недогледахме, недогледаше, недогледахте, недогледаше, недогледаха, недогледал съм, недогледала съм, недогледало съм, недогледали сме, недогледал си, недогледала си, недогледало си, недогледали сте, недогледал е, недогледала е, недогледало е, недогледали са, бях недогледал, бях недогледала, бях недогледало, бяхме недогледали, беше недогледал, беше недогледала, беше недогледало, бяхте недогледали, б

недоглеждаш, несв. и недогледам, св.; Какво. Не забелязвам нещо нужно, проявявам недостатъчно внимание, правя грешки поради невнимателно отношение. недоглеждам, недоглеждаме, недоглеждаш, недоглеждате, недоглежда, недоглеждат, недоглеждах, недоглеждахме, недоглежда, недоглеждахте, недоглежда, недоглеждаха, недоглеждах, недоглеждахме, недоглеждаше, недоглеждахте, недоглеждаше, недоглеждаха, недоглеждал съм, недоглеждала съм, недоглеждало съм, недоглеждали сме, недоглеждал си, недоглеждала си, недоглеждало си, недоглеждали сте, недоглеждал е, недоглеждала е, недоглеждало е, недоглеждали са, бях недоглеждал, бях недоглеждала, бях недоглеждало, бяхме недоглеждали, беше недоглеждал, беше недоглеждала

мн. недогле`ждания, ср. Грешка поради невнимание. Допуснал е правописни грешки от недоглеждане.
Синоними: пропуск, грешка, немарливост, недовиждане недоглеждане, недоглеждането, недоглеждания, недоглежданията

недодялана, недодялано, мн. недодялани, прил.<br />1. Който не е додялан. <em>Недодялано дърво.</em><br />2. Прен. Груб, необработен добре. <em>Недодялано облекло.</em><br />3. Прен. Невъзпитан, груб, некултурен. <em>Недодялани обноски.</em><br />същ. недодяланост, недодялаността`, ж., (във 2 и 3 знач.).
* Недодялано дърво. — Простак, дебелак.
Синоними: груб, необработен, прост, див, в гората расъл, невъзпитан, дървеняк, дебелак, дебелашки, простак, некултурен, дърво, пън, кютюк, непохватен, мечешки, суров, необразован, нешлифован, несръчен, тромав, провинциален, селски, неотракан недодялан, недодялания, недодяланият, недодялана, недодяланата, недодялано, недодяланото, недодялани, недодяланите

вж. недодя`лан
Синоними: грубост, невъзпитание, простотия недодяланост, недодялаността, недодяланости, недодяланостите

недозряла, недозряло, мн. недозре`ли, прил.
1. Който не е узрял съвсем; зелен, кисел. Недозрели плодове.
2. Прен. Който не е достигнал зрелост; недоразвит, неоформен.
Синоними: неразвит, недоразвит, неподготвен, неузрял, ненавременен, несвоевременен, изостанал, незрял, суров, млад, зелен недозрял, недозрелия, недозрелият, недозряла, недозрялата, недозряло, недозрялото, недозрели, недозрелите

недоизказана, недоизказано, мн. недоизказани, прил. Който не е изказан до край; незавършен. <em>Недоизказана мисъл.</em><br />същ. недоизказаност, недоизказаността`, ж. недоизказан, недоизказания, недоизказаният, недоизказана, недоизказаната, недоизказано, недоизказаното, недоизказани, недоизказаните

вж. недоизка`зан недоизказаност, недоизказаността, недоизказаности, недоизказаностите

мн. недои`мъци, ж. Недостиг, липса, дефицит; бедност. Живеят в недоимък.
Синоними: липса, недостиг, загуба, непълнота, недостатъчност, дефицит, криза, оскъдица, отсъствие недоимък, недоимъка, недоимъкът, недоимъци, недоимъците, недоимъка

недоказана, недоказано, мн. недоказани, прил. Който не е доказан, за който липсват доказателства. <em>Недоказана вина.</em><br />същ. недоказаност, недоказаността`, ж.
Синоними: недоизказан, неизречен, замълчан, смутолевен, премълчан, неподкрепен с доказателства, необоснован, без доказателства, голословен недоказан, недоказания, недоказаният, недоказана, недоказаната, недоказано, недоказаното, недоказани, недоказаните

вж. недока`зан
Синоними: необоснованост, голословност недоказаност, недоказаността, недоказаности, недоказаностите

недоловима, недоловимо, мн. недолови`ми, прил. Който се проявява много слабо и трудно може да се долови. Недоловима разлика.
Синоними: неосезаем, невидим, незабележим, маловажен, незначителен, малък, нищожен, ситен, дребен, непостижим, неуловим, далечен, въображаем, химеричен, фантастичен, неясен, мъглив, смътен, неразбираем, неоценим, безценен, неразличим, трудно доловим недоловим, недоловимия, недоловимият, недоловима, недоловимата, недоловимо, недоловимото, недоловими, недоловимите

недомислена, недомислено, мн. недоми`слени, прил. Който не е обмислен добре; погрешен, неправилен. Недомислено изказване. недомислен, недомисления, недомисленият, недомислена, недомислената, недомислено, недомисленото, недомислени, недомислените

мн. недоми`слия, ср. Нещо, което не е обмислено достатъчно; глупост, погрешно действие.
Синоними: глупост, нелепост, безсмислица, абсурд, идиотщина, бабини деветини, празни приказки недомислие, недомислието, недомислия, недомислията

мн. недомлъ`вки, ж. Недоизказана или загатната мисъл, премълчаване на нещо съществено. Говоря с недомлъвки.
Синоними: недоизказано, премълчано, ненаказано, смутолевено, загатване, подмятане недомлъвка, недомлъвката, недомлъвки, недомлъвките

недоносена, недоносено, мн. недоносени, прил.<br />1. Който не е носен достатъчно. <em>Дрехите</em> <em>и останаха недоносени.
2. Който не е носен достатъчно в утробата на майка си; преждевременно роден. Недоносено дете.
3. Прен. Който не е свършен добре или докрай. Недоносени творби. недоносен, недоносения, недоносеният, недоносена, недоносената, недоносено, недоносеното, недоносени, недоносените

мн. недоно`счета, ср.
1. Дете, родено преждевременно.
2. Прен. Работа, която не е свършена добре или докрай.
Синоними: прибързано, необмислено недоносче, недоносчето, недоносчета, недоносчетата

недооцениш, мин. св. недооцених, мин. прич. недооцени`л, св. — вж. недооценявам. недооценя, недооценим, недооцениш, недооцените, недооцени, недооценят, недооцених, недооценихме, недооцени, недооценихте, недооцени, недооцениха, недооценях, недооценяхме, недооценеше, недооценяхте, недооценеше, недооценяха, недооценил съм, недооценила съм, недооценило съм, недооценили сме, недооценил си, недооценила си, недооценило си, недооценили сте, недооценил е, недооценила е, недооценило е, недооценили са, бях недооценил, бях недооценила, бях недооценило, бяхме недооценили, беше недооценил, беше недооценила, беше недооценило, бяхте недооценили, беш

недооценяваш, несв. и недооценя, св.; какво. Не оценявам правилно, подценявам. Недооцених силите на противника си.
Синоними: подценявам, омаловажавам, обезценявам, пренебрегвам, погрешно преценявам, съставям си погрешно мнение за недооценявам, недооценяваме, недооценяваш, недооценявате, недооценява, недооценяват, недооценявах, недооценявахме, недооценява, недооценявахте, недооценява, недооценяваха, недооценявах, недооценявахме, недооценяваше, недооценявахте, недооценяваше, недооценяваха, недооценявал съм, недооценявала съм, недооценявало съм, недооценявали сме, недооценявал си, недооценявала си, недооценявало си, недооценявали сте, недооценявал е, недооценявала е, недооценявало е, недооценявали са, бях недооценявал, бях недооценявала, бях недооценявало, бяхме недооценявали

недопустима, недопустимо, мн. недопустими, прил.<br />1. Който не се допуска за възможен.<br />2. Който не може да се търпи; непоносим, непозволен. <em>Недопустимо поведение.</em><br />същ. недопустимост, недопустимостта`, ж. недопустим, недопустимия, недопустимият, недопустима, недопустимата, недопустимо, недопустимото, недопустими, недопустимите

вж. недопусти`м недопустимост, недопустимостта, недопустимости, недопустимостите

недопята, недопято, мн. недопе`ти, прил. Който не е изпят докрай. Недопята песен. недопят, недопетия, недопетият, недопята, недопятата, недопято, недопятото, недопети, недопетите

недоразвита, недоразвито, мн. недоразви`ти, прил.
1. Който не се е развил достатъчно, не е достигнал нормалните размери. Недоразвити посеви.
2. Който е с недостатък в развитието си; недъгав. Умствено недоразвит.
Синоними: недорасъл, неизрасъл, изостанал, малък, останал назад, уродлив, недъгав, хилав, маломерен, дребен, неоформен, нешколуван, неформиран, неясен, смътен, неразвит, в зародиш, зачатъчен, рудиментарен, първичен недоразвит, недоразвития, недоразвитият, недоразвита, недоразвитата, недоразвито, недоразвитото, недоразвити, недоразвитите

мн. недоразуме`ния, ср.
1. Погрешно разбиране за нещо, грешка. Поради недоразумение сме се разминали.
2. Разг. Спор, караница, препирня. Всеки ден у тях възникват недоразумения.
3. Прен. Нещо нескопосно, което не съответства на разбиранията. И ти си едно недоразумение!
Синоними: спор, разправия, търкане, неразбирателство, несъгласие, конфликт, пререкание, раздор, заблуждение, неизясненост, грешка, бъркотия, безредие, много объркано положение, кавга, препирня, неприятно положение, разпра, неприятен инцидент, разрив, отчуждаване недоразумение, недоразумението, недоразумения, недоразуменията

недорасла, недорасло, мн. недора`сли, прил.
1. Който не е достигнал нормалните размери, недоразвит.
2. Прен. Който не е развит достатъчно в духовно отношение.
Синоними: маломерен, дребен, недоразвит, слаб, хилав недорасъл, недораслия, недораслият, недорасла, недораслата, недорасло, недораслото, недорасли, недораслите

недосегаема, недосегаемо, мн. недосегаеми, прил.<br />1. Който не може да се достигне, стигне, понеже е на високо.<br />2. Прен. Който не може да бъде засегнат; на който не може нищо да се стори. <em>Не мисли, че си недосегаем.</em><br />същ. недосегаемост, недосегаемостта`, ж.
Синоними: недостижим, недостъпен, непостижим, далечен, недоближим, невъзможен, неуловим, труден, мъчен, неосъществим, химеричен, ненадминат, затворен, непристъпен, строг, надменен, чужд, отчужден, студен недосегаем, недосегаемия, недосегаемият, недосегаема, недосегаемата, недосегаемо, недосегаемото, недосегаеми, недосегаемите

вж. недосега`ем
Синоними: недостижимост, недостъпност, отдалеченост, неосъществимост, непристъпност, отчужденост, студенина недосегаемост, недосегаемостта, недосегаемости, недосегаемостите

недосетлива, недосетливо, мн. недосетливи, прил. Който не се досеща лесно или навреме; несъобразителен.<br />същ. недосетливост, недосетливостта`, ж.
Синоними: непредвидлив, непрозорлив, несхватлив, недалновиден, несъобразителен, глупав, ограничен недосетлив, недосетливия, недосетливият, недосетлива, недосетливата, недосетливо, недосетливото, недосетливи, недосетливите

вж. недосетли`в
Синоними: непредвидливост, непрозорливост, несъобразителност, забравяне, недосещане недосетливост, недосетливостта, недосетливости, недосетливостите

недоспала, недоспало, мн. недоспа`ли, прил. Който не се е наспал; сънен. Недоспал вид. недоспал, недоспалия, недоспалият, недоспала, недоспалата, недоспало, недоспалото, недоспали, недоспалите

мн. недостатъци, (два) недостатъка, м.
1. Неправилност, несъвършенство, недъг на организъм. Говорен недостатък.
2. Отсъствие на необходимото количество от нещо, недостиг. Недостатък на средства.
3. Незавършеност, непълнота, дефект на предмет. Книгата има един недостатък — скучна е.
Синоними: недъг, дефект, дефектност, слабост, кусур, махана, непълнота, несъвършенство, порок, грешка, минус, липса, отрицателна страна, намаление, отстъпка, повреда, петно недостатък, недостатъка, недостатъкът, недостатъци, недостатъците, недостатъка

недостатъчна, недостатъчно, мн. недостатъчни, прил.<br />1. Който не стига, в малко количество е. <em>Недостатъчни средства.</em><br />2. Незавършен, непълен, с пропуски, незадоволителен. <em>Недостатъчни знания.</em><br />същ. недостатъчност, недостатъчността`, ж. Сърдечна недостатъчност.
Синоними: непълен, несъвършен, недовършен, незавършен, малък, слаб, оскъден, беден, незначителен, дефицитен, липсващ, кът, незадоволителен, неудовлетворителен, много търсен, нищожен, ограничен, нисък недостатъчен, недостатъчния, недостатъчният, недостатъчна, недостатъчната, недостатъчно, недостатъчното, недостатъчни, недостатъчните

вж. недоста`тъчен
Синоними: недоимък, липса, недостиг, загуба, непълнота, дефицит, оскъдица, некомпетентност, неспособност недостатъчност, недостатъчността, недостатъчности, недостатъчностите

м., само ед. Липса, дефицит, отсъствие на необходимото количество от нещо. Недостиг на витамини.
Синоними: недоимък, липса, дефицит, криза, оскъдица, недостатъчност, отсъствие недостиг, недостига, недостигът, недостизи, недостизите, недостига

недостижима, недостижимо, мн. недостижими, прил. Който не може да се достигне или осъществи. <em>Недостижими светове.</em><br />същ. недостижимост, недостижимостта`, ж.
Синоними: неизпълним, нереализуем, недостъпен, непристъпен, непостижим, далечен, недосегаем, неосъществим, непреодолим, мъчен, труден, невъзможен, съвършен, идеален, утопичен, химеричен недостижим, недостижимия, недостижимият, недостижима, недостижимата, недостижимо, недостижимото, недостижими, недостижимите

вж. недостижи`м
Синоними: недостъпност недостижимост, недостижимостта, недостижимости, недостижимостите

недостоверна, недостоверно, мн. недостоверни, прил. Който не отговаря на действителността; несигурен, който буди съмнения. <em>Недостоверни твърдения.</em><br />същ. недостоверност, недостоверността`, ж.
Синоними: лъжлив, неверен, неистински, неавтентичен, недействителен, подправен, съмнителен, фалшифициран, изопачен недостоверен, недостоверния, недостоверният, недостоверна, недостоверната, недостоверно, недостоверното, недостоверни, недостоверните

вж. недостове`рен
Синоними: лъжливост, неистинност недостоверност, недостоверността, недостоверности, недостоверностите

недостойна, недостойно, мн. недосто`йни, прил.
1. Който не е достоен за нещо, не го заслужава. Недостоен за уважение.
2. Безнравствен, безчестен, непочтен. Недостойна постъпка.
Синоними: неподобаващ, несъответствуващ, неподходящ, неотговарящ, непристоен, неприличен, непочтен, мерзък, долен, нечестен, безнравствен, срамен, укорен, позорен недостоен, недостойния, недостойният, недостойна, недостойната, недостойно, недостойното, недостойни, недостойните

недостъпна, недостъпно, мн. недостъпни, прил.<br />1. Който не може да се доближи, до който не може да се стигне. <em>Недостъпни скали. Недостъпна хубавица.</em><br />2. Който е труден за разбиране. <em>Недостъпен стил.</em><br />същ. недостъпност, недостъпността`, ж.
* Недостъпни цени. — Много високи цени.
Синоними: недосегаем, недостижим, непостижим, непристъпен, непроходим, мъчнопроходим, труднопроходим, труден, мъчен, непреодолим, самотен, уединен, скрит, тайнствен, забранен, далечен недостъпен, недостъпния, недостъпният, недостъпна, недостъпната, недостъпно, недостъпното, недостъпни, недостъпните

вж. недостъ`пен
Синоними: недосегаемост, недостижимост, отчужденост, хладина, студенина недостъпност, недостъпността, недостъпности, недостъпностите

нареч. Не толкова, в по-малка степен. Задачата е недотам трудна. недояждам си недояждаш си, несв. и <em>_недоям си_, св. Храня се недостатъчно, не задоволявам глада си; храня се лошо.
Синоними: (словосъч.) гладувам, не се храня недоям си недоядеш си, мин. св. недоядох си, мин. прич. недоя`л си, св. — вж. недояждам си.

недоузряла, недоузряло, мн. недоузре`ли, прил. Който не е узрял достатъчно; недозрял. недоузрял, недоузрелия, недоузрелият, недоузряла, недоузрялата, недоузряло, недоузрялото, недоузрели, недоузрелите

мн. недоуме`ния, ср. Състояние на съмнение или колебание поради неразбиране; смайване, изненада.
Синоними: неразбиране, изненада, изумление, удивление, учудване, почуда, зачудване, захлас недоумение, недоумението, недоумения, недоуменията

недоумя`ваш, несв. Изпитвам недоумение; не разбирам и се учудвам, колебая се. Недоумявам как си тръгнал в този студ без палто.
Синоними: не разбирам, не проумявам, не разумявам, не подразбирам, не се досещам, чудя се, мая се, чудя се и се мая, зачудвам се, изумявам се, учудвам се, удивлявам се, почудвам се недоумявам, недоумяваме, недоумяваш, недоумявате, недоумява, недоумяват, недоумявах, недоумявахме, недоумява, недоумявахте, недоумява, недоумяваха, недоумявах, недоумявахме, недоумяваше, недоумявахте, недоумяваше, недоумяваха, недоумявал съм, недоумявала съм, недоумявало съм, недоумявали сме, недоумявал си, недоумявала си, недоумявало си, недоумявали сте, недоумявал е, недоумявала е, недоумявало е, недоумявали са, бях недоумявал, бях недоумявала, бях недоумявало, бяхме недоумявали, беше недоумявал, беше недоумявала, беше недоумявало, бяхте недоумявали, б

недоучена, недоучено, мн. недоучени, прил. Който не е учил достатъчно.<br />същ. недоученост, недоучеността`, ж.
Синоними: слабограмотен, неграмотен, малограмотен, непросветен, ограничен, некултурен, необразован, неначетен недоучен, недоучения, недоученият, недоучена, недоучената, недоучено, недоученото, недоучени, недоучените

мн. недохра`нвания, ср. Недостатъчно хранене, недояждане. недохранване, недохранването, недохранвания, недохранванията

недочуваш, несв. и недочуя, св. Не чувам достатъчно добре, имам увреден слух, чувам слабо.
Синоними: глух съм, чувам слабо, не долавям недочувам, недочуваме, недочуваш, недочувате, недочува, недочуват, недочувах, недочувахме, недочува, недочувахте, недочува, недочуваха, недочувах, недочувахме, недочуваше, недочувахте, недочуваше, недочуваха, недочувал съм, недочувала съм, недочувало съм, недочували сме, недочувал си, недочувала си, недочувало си, недочували сте, недочувал е, недочувала е, недочувало е, недочували са, бях недочувал, бях недочувала, бях недочувало, бяхме недочували, беше недочувал, беше недочувала, беше недочувало, бяхте недочували, беше недочувал, беше недочувала, беше недо

недочуеш, мин. св. недочух, мин. прич. недочу`л, св. — вж. недочувам. недочуя, недочуем, недочуеш, недочуете, недочуе, недочуят, недочух, недочухме, недочу, недочухте, недочу, недочуха, недочуех, недочуехме, недочуеше, недочуехте, недочуеше, недочуеха, недочул съм, недочула съм, недочуло съм, недочули сме, недочул си, недочула си, недочуло си, недочули сте, недочул е, недочула е, недочуло е, недочули са, бях недочул, бях недочула, бях недочуло, бяхме недочули, беше недочул, беше недочула, беше недочуло, бяхте недочули, беше недочул, беше недочула, беше недочуло, бяха недочули, ще недочуя, ще недочуем, ще недочуеш, ще недочуете, ще нед

мн. недоя`ждания, ср. Недостатъчно, лошо хранене, което не води до задоволяване на глада.
Синоними: глад, гладуване недояждане, недояждането, недояждания, недояжданията

само мн. Вътрешност, среда, утроба, лоно. В земните недра.
Синоними: (същ.) лоно, скут, пазва, утроба, вътрешност, дебри, глъбини, пазви

недружелюбна, недружелюбно, мн. недружелюбни, прил. Който не е дружелюбен; враждебен. <em>Недружелюбен човек.</em><br />същ. недружелюбност, недружелюбността`, ж.
Синоними: нерадушен, студен, неразположен, неприязнен, неприветлив, нелюбезен, недоброжелателен, враждебен, с лошо чувство, неблагосклонен недружелюбен, недружелюбния, недружелюбният, недружелюбна, недружелюбната, недружелюбно, недружелюбното, недружелюбни, недружелюбните

вж. недружелю`бен недружелюбност, недружелюбността, недружелюбности, недружелюбностите

мн. недъзи, (два) недъга, м.
1. Телесен или душевен недостатък. Тежък недъг.
2. Прен. Обикн. мн. Недостатък, слабост, грешка в някаква дейност.
Синоними: недостатък, дефект, несъвършенство, кусур, слабост, порок, болест, зло, нещастие, бедствие, страдание, мъка, болка, скръб, злочестина недъг, недъга, недъгът, недъзи, недъзите, недъга

недъгава, недъгаво, мн. недъгави, прил.<br />1. Който има недъг.<br />2. Недоразвит, хилав, слаб.<br />3. Малоумен, глупав.<br />същ. недъгавост, недъгавостта`, ж.
Синоними: хром, сакат, уродлив, инвалид, с недъзи, кусурлия, хилав, слаб, кекав, болен, болнав, неспособен, недееспособен, некадърен, несръчен, болник, немощен, безсилен, отпаднал, неработоспособен, нетрудоспособен, нездрав недъгав, недъгавия, недъгавият, недъгава, недъгавата, недъгаво, недъгавото, недъгави, недъгавите

вж. недъ`гав
Синоними: уродливост, хилавост, инвалидност, слабост, неспособност, некадърност, несръчност, недееспособност, неумелост недъгавост, недъгавостта, недъгавости, недъгавостите

недълготрайна, недълготрайно, мн. недълготра`йни, прил. Който не трае дълго; кратък. Недълготрайна връзка. Недълготрайни колбаси.
Синоними: краткотраен, кратковременен, кратък, къс, преходен, временен, ефимерен недълготраен, недълготрайния, недълготрайният, недълготрайна, недълготрайната, недълготрайно, недълготрайното, недълготрайни, недълготрайните

вж. неедна`къв
Синоними: разлика, различие, разновидност, несъответствие нееднаквост, нееднаквостта, нееднаквости, нееднаквостите

нееднаква, нееднакво, мн. нееднакви, прил. Който не е еднакъв с друг, който се различава. <em>Нееднакви дължини.</em><br />същ. нееднаквост, нееднаквостта`, ж.
Синоними: различен, разнообразен, разнороден, разновиден, разносъставен, хетерогенен, най-различен, друг, диференциран, неравен, без единство и хармония, разпокъсан нееднакъв, нееднаквия, нееднаквият, нееднаква, нееднаквата, нееднакво, нееднаквото, нееднакви, нееднаквите

нееднократна, нееднократно, мн. нееднокра`тни, прил. Който не се извършва само един път, а повече пъти. Нееднократен победител в състезания.
Синоними: чест, многократен, повтарящ се, постоянен нееднократен, нееднократния, нееднократният, нееднократна, нееднократната, нееднократно, нееднократното, нееднократни, нееднократните

нееднородна, нееднородно, мн. неедноро`дни, прил. Който не е напълно еднороден, слабо разнороден. Нееднородна смес.
Синоними: хетерогенен, разнороден нееднороден, нееднородния, нееднородният, нееднородна, нееднородната, нееднородно, нееднородното, нееднородни, нееднородните

неестествена, неестествено, мн. неесте`ствени, прил. Който не е естествен; престорен, пресилен, необичаен. Неестествена усмивка.
Синоними: изкуствен, необикновен, ненормален, престорен, пресилен, превзет, фалшив, лъжлив, неискрен, подправен, чуден, странен, необичаен, нередовен, анормален, несолиден, нереален, стереотипен, принуден, скован, дървен, хладен, резервиран, високомерен, надменен, надут, нелюбезен, важен, тежък, театрален, афектиран неестествен, неестествения, неестественият, неестествена, неестествената, неестествено, неестественото, неестествени, неестествените

нареч.
1. Престорено, пресилено. Смее се неестествено.
2. Необичайно, ненормално. Неестествено руса коса.

нежиш, мин. св. нежих и нежих, мин. прич. нежил и нежи`л, несв.; какво/кого. Изнежвам.
нежа се. — Държа се нежно, любезнича.

нежелана, нежелано, мн. нежела`ни, прил. Който не е желан. Нежелани посетители.
Синоними: нежелателен, натрапен, неканен, наложен, принудителен, неохотен, неприятен, противен, тягостен, ненужен, неуместен, неоправдан, незаслужен, непредизвикан нежелан, нежелания, нежеланият, нежелана, нежеланата, нежелано, нежеланото, нежелани, нежеланите

ср., само ед. Липса на желание. Уча с нежелание.
Синоними: неохота, отвращение, съпротива, съпротивление, несклонност нежелание, нежеланието, нежелания, нежеланията

нежелателна, нежелателно, мн. нежела`телни, прил.
1. За който няма основания да бъде желан; неподходящ. Нежелателни разходи.
2. Неприятен, вреден. Нежелателни последствия.
Синоними: нежелан, натрапен, неканен, наложен, принудителен, неохотен, неприятен, противен, тягостен, немислим, невъобразим, невероятен, невъзможен нежелателен, нежелателния, нежелателният, нежелателна, нежелателната, нежелателно, нежелателното, нежелателни, нежелателните

нежна, нежно, мн. нежни, прил.<br />1. Който проявява обич, любов, грижа; ласкав, любезен. <em>Нежна майка.</em><br />2. Не груб; приятен, крехък. <em>Нежно цвете.</em><br />3. Слаб, фин, крехък. <em>Нежна фигура.</em><br />4. Лек, едва доловим. <em>Нежен полъх на вятъра.</em><br />същ. нежност, нежността, мн. нежности, ж.
* Нежна половинка. — Ирон. Съпруга. • Нежен пол. Жени.
Синоними: изтънчен, елегантен, префинен, деликатен, фин, тънък, крехък, слаб, изнежен, слабоват, слабичък, мил, благ, гальовен, любезен, приятен, чувствителен, изящен, красив, хубав, добър, миловиден, бащински, грижлив, несигурен, чуплив, съчувствен, отстъпчив, изискан, ефирен, хилав, болнав, немощен, кротък, мек, звучен, напевен, пухкав, успокоителен, тих, приветлив, прелестен, очарователен, ласкав, привързан, любещ, предан, лесно уязвим, болезнен, неустойчив нежен, нежния, нежният, нежна, нежната, нежно, нежното, нежни, нежните

неженена, неженено, мн. неже`нени, прил.
1. Който не е женен.
2. Който не е сключил брак. неженен, неженения, нежененият, неженена, неженената, неженено, нежененото, неженени, неженените

нежничиш, мин. св. нежничих, мин. прич. не`жничил, несв. Държа се прекалено нежно с някого. нежнича, нежничим, нежничиш, нежничите, нежничи, нежничат, нежничих, нежничихме, нежничи, нежничихте, нежничи, нежничиха, нежничех, нежничехме, нежничеше, нежничехте, нежничеше, нежничеха, нежничил съм, нежничила съм, нежничило съм, нежничили сме, нежничил си, нежничила си, нежничило си, нежничили сте, нежничил е, нежничила е, нежничило е, нежничили са, бях нежничил, бях нежничила, бях нежничило, бяхме нежничили, беше нежничил, беше нежничила, беше нежничило, бяхте нежничили, беше нежничил, беше нежничила, беше нежничило, бяха нежничили, ще нежнича, ще нежничим,

вж. не`жен
Синоними: изнеженост, слабост, префиненост, финност, крехкост, ласки, гальовност, сантименталност, романтичност, разнеженост, чувствителност, любезност, изящество, тънкост, финес, деликатност, изтънченост, неуловимост нежност, нежността, нежности, нежностите

незабавна, незабавно, мн. незаба`вни, прил. Който става без бавене; бърз, скорошен. Незабавен отговор. Незабавна намеса.
Синоними: неотложен, неотлагателен, належащ, наложителен, необходим, немедлен, насъщ, спешен, бърз, внезапен, мигновен, моментален, непосредствен незабавен, незабавния, незабавният, незабавна, незабавната, незабавно, незабавното, незабавни, незабавните

нареч. Веднага, бързо, без отлагане. Незабавно трябва да отидеш на лекар.
Синоними: неотложно, бързо, веднага, немедлено, тутакси, мигновено, в миг, завчас, бързешком, бързешката, моментално, на минутата, на часа, в момента, пряко, точно, съвсем, ей сега

незабележима, незабележимо, мн. незабележи`ми, прил.
1. Който не се забелязва лесно. Незабележима разлика.
2. Незначителен, който не се откроява с нищо. Незабележим човек.
Синоними: незабележителен, неразличим, недоловим, невидим, неосезаем, ситен, дребен, нищожен, незначителен, неоценим, безценен, постепенен незабележим, незабележимия, незабележимият, незабележима, незабележимата, незабележимо, незабележимото, незабележими, незабележимите

незабелязана, незабелязано, мн. незабеля`зани, прил.
1. Който не е забелязан, не е открит. Незабелязана грешка.
2. Който не прави впечатление. Живее незабелязан от никого.
Синоними: неусетен, несъзрян, невидян, невиждан, пропуснат, изтърван, недогледан незабелязан, незабелязания, незабелязаният, незабелязана, незабелязаната, незабелязано, незабелязаното, незабелязани, незабелязаните

незабравима, незабравимо, мн. незабрави`ми, прил. Който не може да се забрави; паметен с нещо. Незабравима среща.
Синоними: паметен, неизличим, неизгладим, траен, постоянен, важен, бележит незабравим, незабравимия, незабравимият, незабравима, незабравимата, незабравимо, незабравимото, незабравими, незабравимите

мн. незабра`вки, ж. Полско тревисто цвете с дребни светлосини цветове. незабравка, незабравката, незабравки, незабравките

незавидна, незавидно, мн. незави`дни, прил. На който няма за какво да се завижда; лош, непривлекателен, жалък. В незавидно положение. незавиден, незавидния, незавидният, незавидна, незавидната, незавидно, незавидното, незавидни, незавидните

независима, независимо, мн. независими, прил.<br />1. Самостоятелен, свободен, който не е подчинен. <em>Независима страна.</em><br />2. Който проявява самостоятелност. <em>Независим характер.</em><br />същ. независимост, независимостта`, ж. Политическа и икономическа независимост.
Синоними: самостоен, самостоятелен, отделен, независещ, свободен, волен, безпристрастен, непредубеден, върховен, суверенен, абсолютен, неограничен, незаангажиран, незает независим, независимия, независимият, независима, независимата, независимо, независимото, независими, независимите

нареч. Свободно, самостоятелно.
* Независимо от. — предлог. Без да се взема под внимание; въпреки, извън зависимостта от нещо. Независимо от трудностите, тя успя да пристигне навреме.
Синоними: без оглед, без да се гледа, освен, отделно, извън, вън от това, като се изключи

вж. незави`сим
Синоними: самостоятелност, автономия, свобода независимост, независимостта, независимости, независимостите

незадоволена, незадоволено, мн. незадоволени, прил. Който не се е задоволил от/с нещо.<br />същ. незадоволеност, незадоволеността`, ж.
Синоними: неудовлетворен, недоволен незадоволен, незадоволения, незадоволеният, незадоволена, незадоволената, незадоволено, незадоволеното, незадоволени, незадоволените

вж. незадоволе`н
Синоними: недоволство, неодобрение, неудовлетвореност незадоволеност, незадоволеността, незадоволености, незадоволеностите

незадоволителна, незадоволително, мн. незадоволителни, прил. Който не задоволява определени изисквания, недостатъчен. <em>Незадоволителни постижения.</em><br />същ. незадоволителност, незадоволителността`, ж.
Синоними: неудовлетворителен, недостатъчен, непълен, оскъден, беден, малък, незначителен, несъответствуващ, неадекватен незадоволителен, незадоволителния, незадоволителният, незадоволителна, незадоволителната, незадоволително, незадоволителното, незадоволителни, незадоволителните

вж. незадоволи`телен незадоволителност, незадоволителността, незадоволителности, незадоволителностите

незадължителна, незадължително, мн. незадължителни, прил. Който не е задължителен, който може да не се извърши. <em>Проявите са с незадължителен характер.</em><br />същ. незадължителност, незадължителността`, ж.
Синоними: свободен, по воля, по желание, доброволен, непринуден, факултативен, неналожителен, изборен, по избор незадължителен, незадължителния, незадължителният, незадължителна, незадължителната, незадължително, незадължителното, незадължителни, незадължителните

вж. незадължи`телен незадължителност, незадължителността, незадължителности, незадължителностите

незаконна, незаконно, мн. незаконни, прил.<br />1. Противозаконен; който не е съобразен със закона или го нарушава. <em>Незаконно деяние.</em><br />2. Който не се основава на закона. <em>Незаконна търговия.</em><br />същ. незаконност, незаконността`, ж.
Синоними: беззаконен, противозаконен, незаконосъобразен, в нарушение на закона, непозволен, забранен, запретен, недопустим, неправилен, неоснователен, неправ, несправедлив, безконтролен, безотговорен, своеволен, недействителен, невалиден, наказуем, престъпен, лъжлив, неверен, погрешен, неточен, фалшив, нередовен, неистински, подставен, фиктивен, подправен, привиден, престорен незаконен, незаконния, незаконният, незаконна, незаконната, незаконно, незаконното, незаконни, незаконните

вж. незако`нен
Синоними: беззаконие, незаконосъобразност, неправомерност, закононарушение, противозаконие, противозаконност незаконност, незаконността, незаконности, незаконностите

незаконородена, незаконородено, мн. незаконороде`ни, прил. Който е роден от неузаконен брак; извънбрачен. Незаконороден син. незаконороден, незаконородения, незаконороденият, незаконородена, незаконородената, незаконородено, незаконороденото, незаконородени, незаконородените

незаличима, незаличимо, мн. незаличи`ми, прил. Който не може да се заличи; траен, вечен. Незаличими следи. Незаличим спомен.
Синоними: неизличим, неизгладим, незабравим, паметен, траен, постоянен, вечен незаличим, незаличимия, незаличимият, незаличима, незаличимата, незаличимо, незаличимото, незаличими, незаличимите

незаменима, незаменимо, мн. незамени`ми, прил. Който не може да се замени с нищо; много необходим, безценен. Незаменим работник. Незаменима приятелка.
Синоними: единствен, незаместим, рядък, особен, оригинален, сам, неподражаем, неповторим, ценен, полезен, несъбираем, непоправим, безвъзвратен, невъзвратим незаменим, незаменимия, незаменимият, незаменима, незаменимата, незаменимо, незаменимото, незаменими, незаменимите

незапомнена, незапомнено, мн. незапо`мнени, прил.
1. Какъвто никой не си спомня да е имало. Незапомнено наводнение.
2. За време — много отдалечен; от далечни старини, от много отдавна, от памтивека. От незапомнени времена.
Синоними: паметен, небивал, нечуван, невиждан, изключителен, рядък, особен, далечен, отдалечен, отдавнашен, минал, стар, старинен, древен незапомнен, незапомнения, незапомненият, незапомнена, незапомнената, незапомнено, незапомненото, незапомнени, незапомнените

незаслужена, незаслужено, мн. незаслу`жени, прил.
1. Който е получен без заслуги. Незаслужена награда.
2. Който е получен без вина. Незаслужена обида.
Синоними: недостоен, несъответствуващ, неотговарящ, несправедлив, ненужен, нежелан, неуместен, неоправдан, непредизвикан незаслужен, незаслужения, незаслуженият, незаслужена, незаслужената, незаслужено, незаслуженото, незаслужени, незаслужените

незасъхнала, незасъхнало, мн. незасъ`хнали, прил. Който не е засъхнал напълно. Незасъхнало лепило.
* Незасъхнали сълзи. — Скорошна тъга по нещо.
Синоними: лепкав, леплив незасъхнал, незасъхналия, незасъхналият, незасъхнала, незасъхналата, незасъхнало, незасъхналото, незасъхнали, незасъхналите

незвана, незвано, мн. незва`ни, прил. Който се явява, без да е поканен; невикан, неканен. Незвани гости.
Синоними: неканен, натрапен, непоканен, нежелан незван, незвания, незваният, незвана, незваната, незвано, незваното, незвани, незваните

нездрава, нездраво, мн. нездра`ви, прил.
1. Който не е напълно здрав; болнав. Нездрав вид.
2. Прен. Който е вреден за здравето. Нездрав климат.
3. Който нарушава обществените или моралните норми; ненормален, неправилен. Нездрави отношения. Нездрави идеи.
Синоними: нездравословен, нехигиеничен, вреден, вредителен, болен, болнав, болезнен, неразположен, неукрепнал, слаб, немощен, анемичен, незаздравен, пакостен, вреден за здравето, неработоспособен, нетрудоспособен, недъгав нездрав, нездравия, нездравият, нездрава, нездравата, нездраво, нездравото, нездрави, нездравите

неземна, неземно, мн. незе`мни, прил. Необичаен, изключителен, свръхестествен. Неземна красота. Неземна сила.
Синоними: възвишен, божествен, сублимен, небесен, необикновен, изключителен, идеален, съвършен, несветски, духовен, нематериалистичен, самодивски, вълшебен, приказен неземен, неземния, неземният, неземна, неземната, неземно, неземното, неземни, неземните

незлобива, незлобиво, мн. незлобиви, прил. Който не проявява злоба; добродушен, без-злобен. <em>Незлобива душа.</em><br />същ. незлобивост, незлобивостта`, ж.
Синоними: безобиден, кротък, добродушен, простодушен, благ, добър, невинен, чистосърдечен, беззлобен, наивен, детински, извиним незлобив, незлобивия, незлобивият, незлобива, незлобивата, незлобиво, незлобивото, незлобиви, незлобивите

вж. незлоби`в
Синоними: безобидност, кротост, доброта, невинност, наивност, простота, простодушие, чистосърдечие незлобивост, незлобивостта, незлобивости, незлобивостите

незлоблива, незлобливо, мн. незлобли`ви, прил. Незлобив.
Синоними: простодушен, наивен, безхитростен незлоблив, незлобливия, незлобливият, незлоблива, незлобливата, незлобливо, незлобливото, незлобливи, незлобливите

незнайна, незнайно, мн. незна`йни, прил. Който не се знае, неизвестен, таен. Живее в незнайно място. Незнайна сила.
Синоними: неизвестен, потаен, непознат, безименен, нов, чужд, непопулярен незнаен, незнайния, незнайният, незнайна, незнайната, незнайно, незнайното, незнайни, незнайните

мн. незна`ния, ср. Липса на знание поради недоученост или неосведоменост. По незнание е пропуснал да дойде на срещата.
Синоними: неосведоменост, неведение, некомпетентност, непросветеност, неграмотност, невежество, неначетеност, простотия незнание, незнанието, незнания, незнанията

незначителна, незначително, мн. незначителни, прил.<br />1. Твърде малък, неголям. <em>Незначителен напредък. Незначителен разход.</em><br />2. Несъществен, маловажен. <em>Незначителен факт.</em><br />същ. незначителност, незначителността`, ж.
Синоними: нищожен, маловажен, неважен, нищо и никакъв, второстепенен, несъществен, посредствен, малоценен, малък, дребен, недоловим, неосезаем, обикновен, всекидневен, банален, дребнав, мизерен, евтин, глупав, суетлив, затънтен, бавен, безсъдържателен, без значение, лек, слаб, незабележим, неоценим, безценен, постепенен, неусетен, неуловим, едва забележим, низък, долен, подъл, презрян, жалък, долнокачествен, оскъден, недостатъчен, по-малък, по-маловажен, втори, повърхностен, скромен, третостепенен незначителен, незначителния, незначителният, незначителна, незначителната, незначително, незначителното, незначителни, незначителните

вж. незначи`телен
Синоними: нищожност, второстепенност, маловажност, малоценност, дреболия, детайл, нищо, нула, вятър работа, несъщественост, баналност незначителност, незначителността, незначителности, незначителностите

Човек или предмет, който не може да бъде видян. незрим, незримия, незримият, незрима, незримата, незримо, незримото, незрими, незримите

незряла, незряло, мн. незре`ли, прил.
1. Който не е узрял; зелен. Незрели ябълки.
2. Прен. Млад, неопитен.
3. Прен. Необмислен, недовършен, който не е достигнал зрялост. Незряла творба.
Синоними: зелен, неузрял, неопитен, млад, гол, неоперен, без перушина, младежки, недозрял, суров незрял, незрелия, незрелият, незряла, незрялата, незряло, незрялото, незрели, незрелите

и ней лично мест. Остар. На нея. неврели-некипели само мн. Изказвания, които не се приемат за достоверни; измислици; врели-некипели. Пак ли ще ми разказваш неврели-некипели?

неидентифицирана, неидентифицирано, мн. неидентифици`рани, прил. Който не може да бъде идентифициран; неразпознат, непознат.
* Неидентифициран летящ обект (НЛО — ен-ел-о&#
#0768 — . Необяснимо атмосферно явление или летящо тяло, смятани за проява на извънземни същества. неидентифициран, неидентифицирания, неидентифицираният, неидентифицирана, неидентифицираната, неидентифицирано, неидентифицираното, неидентифицирани, неидентифицираните

неизбежна, неизбежно, мн. неизбежни, прил. Който не може да се избегне или предотврати. <em>Неизбежен край.</em><br />същ. неизбежност, неизбежността`, ж.
Синоними: неминуем, наложителен, необходим, неотложен, непредотвратим, неотклоним, неотменен, предстоящ, неотвратим, предопределен, безвъзвратен, фатален, гибелен, грозящ, съдбоносен, важен, решителен неизбежен, неизбежния, неизбежният, неизбежна, неизбежната, неизбежно, неизбежното, неизбежни, неизбежните

вж. неизбе`жен
Синоними: наложителност, неминуемост, предопределеност, необходимост, непредотвратимост, безвъзвратност, неотложност, фаталност, обреченост, нужда, принуда неизбежност, неизбежността, неизбежности, неизбежностите

неизвестна, неизвестно, мн. неизвестни, прил.<br />1. За който няма сведения; непознат, неизучен. <em>Открит е неизвестен вид растение.</em><br />2. Който още не е станал известен; непопулярен, непризнат. <em>Неизвестен поет.</em><br />същ. неизвестност, неизвестността`, ж.
* Намирам се в неизвестност. — Няма информация къде съм.
Синоними: незнаен, непознат, нов, чужд, скрит, таен, прикрит, безвестен, безславен, непопулярен, рядък, необичаен, чудат неизвестен, неизвестния, неизвестният, неизвестна, неизвестната, неизвестно, неизвестното, неизвестни, неизвестните

неизвестна, неизвестно, мн. неизвестни, прил.<br />1. За който няма сведения; непознат, неизучен. <em>Открит е неизвестен вид растение.</em><br />2. Който още не е станал известен; непопулярен, непризнат. <em>Неизвестен поет.</em><br />същ. неизвестност, неизвестността`, ж.
* Намирам се в неизвестност. — Няма информация къде съм.
Синоними: незнаен, непознат, нов, чужд, скрит, таен, прикрит, безвестен, безславен, непопулярен, рядък, необичаен, чудат неизвестен, неизвестения, неизвестеният, неизвестена, неизвестената, неизвестено, неизвестеното, неизвестени, неизвестените

вж. неизве`стен
Синоними: неопределеност, неяснота, тъмнота, мъгла, тайнственост, загадка, незнание, неведение, неосведоменост, невежество, мистерия, тайна, потайност, напрежение, напрегнатост, безпокойство, несигурност, очакване неизвестност, неизвестността, неизвестности, неизвестностите

неизвинена, неизвинено, мн. неизвине`ни, прил. Който не може да бъде извинен; безпричинен, неоправдан. Неизвинени отсъствия от училище. неизвинен, неизвинения, неизвиненият, неизвинена, неизвинената, неизвинено, неизвиненото, неизвинени, неизвинените

и неиздържан, неиздържана и неиздържана, неиздържано и неиздържано, мн. неиздържани и неиздържани, прил. Който не е направен, както трябва; който не отговаря на дадени изисквания. <em>Стилово неиздържана творба.</em><br />същ. неиздържаност и неиздържаност, неиздържаността, ж.
Синоними: несъвършен, нередовен, дефектен, лош, неизискан, слаб неиздържан, неиздържания, неиздържаният, неиздържана, неиздържаната, неиздържано, неиздържаното, неиздържани, неиздържаните

вж. неиздържа`н
Синоними: посредственост, безхарактерност, мекушавост неиздържаност, неиздържаността, неиздържаности, неиздържаностите

неизказана, неизказано, мн. неизка`зани, прил.
1. Който не е изказан; неизречен. Неизказана мисъл.
2. Който не може да се изкаже или изрази. Неизказана любов.
Синоними: неизречен, неиздуман, неописуем, неизразим, невъобразим, чудесен, чуден, божествен, дивен, възхитителен, хубав, удивителен, рядък, неизличим, неизгладим, незабравим, неопределен, неясен, неконкретен, неказан, неизразен неизказан, неизказания, неизказаният, неизказана, неизказаната, неизказано, неизказаното, неизказани, неизказаните

неизлечима, неизлечимо, мн. неизлечими, прил. Който не може да се излекува. <em>Неизлечима болест.</em><br />същ. неизлечимост, неизлечимостта`, ж.
Синоними: неизцерим, непоправим, безвъзвратен, загубен неизлечим, неизлечимия, неизлечимият, неизлечима, неизлечимата, неизлечимо, неизлечимото, неизлечими, неизлечимите

вж. неизлечи`м неизлечимост, неизлечимостта, неизлечимости, неизлечимостите

неизменна, неизменно, мн. неизменни, прил.<br />1. Който не се променя; постоянен, неизменяем. <em>Неизменна стойност. Неизменен спътник.</em><br />2. Прен. Който е предан, верен. <em>Неизменен приятел.</em><br />същ. неизменност, неизменността`, ж.
Синоними: еднакъв, еднообразен, неизменяем, непроменяем, непроменим, неизменим, константен, установен, стабилен, постоянен, траен, сигурен, непоколебим, твърд, все еднакъв, вечен, продължителен, непроменен, същият, все същият, все един и същ, непокътнат, незасегнат, недокоснат, безкраен, нескончаем, безконечен, неподвижен, стоящ на едно място, непроменлив, дълготраен, перманентен, непрекъснат, равномерен, отмерен, редовен, системен, методичен, непрестанен, неотклонен, определен, стереотипен, шаблонен, изтъркан, неуморим, непреклонен, несломим, неуязвим, устойчив, здрав неизменен, неизменния, неизменният, неизменна, неизменната, неизменно, неизменното, неизменни, неизменните

вж. неизме`нен
Синоними: непроменяемост, еднаквост, неподвижност, установеност, трайност, непоколебимост, твърдост, увереност, устойчивост, стабилност, издръжливост, постоянство неизменност, неизменността, неизменности, неизменностите

неизменяема, неизменяемо, мн. неизменяеми, прил. Който не се изменя, не се проявява в други варианти; постоянен. <em>Неизменяеми части на речта.</em><br />същ. неизменяемост, неизменяемостта`, ж.
Синоними: неизменен, еднакъв, еднообразен, непроменяем, непроменим, неизменим, константен, установен, стабилен, постоянен, траен, сигурен, непоколебим, твърд, все еднакъв, вечен, продължителен, непроменен, същият, все същият, все един и същ, непокътнат, незасегнат, недокоснат неизменяем, неизменяемия, неизменяемият, неизменяема, неизменяемата, неизменяемо, неизменяемото, неизменяеми, неизменяемите

вж. неизменя`ем
Синоними: твърдост, строгост, непреклонност неизменяемост, неизменяемостта, неизменяемости, неизменяемостите

неизмерима, неизмеримо, мн. неизмерими, прил.<br />1. Който не може да се измери. <em>Неизмерима величина.</em><br />2. Много голям, огромен. <em>Неизмерима нежност.</em><br />същ. неизмеримост, неизмеримостта`, ж.
Синоними: безмерен, голям, чрезмерен, необхватен, необятен, огромен, обширен, несъизмерим, безкраен, безконечен, безбрежен, безграничен, безпределен, грамаден, просторен, неограничен, нескончаем, вечен, несметен, неизчислим, неизброим, безброен, бездънен неизмерим, неизмеримия, неизмеримият, неизмерима, неизмеримата, неизмеримо, неизмеримото, неизмерими, неизмеримите

вж. неизмери`м
Синоними: неизчислимост, неизброимост, несметност неизмеримост, неизмеримостта, неизмеримости, неизмеримостите

неизправна, неизправно, мн. неизправни, прил.<br />1. Нередовен, неизпълнителен, неточен, небрежен. <em>Неизправен длъжник.</em><br />2. Който е повреден, развален. <em>Неизправен механизъм.</em><br />същ. неизправност, неизправността, мн. неизправности, ж. Поради редица неизправности заводът прекрати работа.
Синоними: нередовен, неточен, повреден, дефектен, нехаен, небрежен, непридирчив, погрешен, сбъркан неизправен, неизправния, неизправният, неизправна, неизправната, неизправно, неизправното, неизправни, неизправните

вж. неизпра`вен
Синоними: нередовност, неточност, повреда, дефект, нехайство, небрежност, немарливост неизправност, неизправността, неизправности, неизправностите

неизпълнима, неизпълнимо, мн. неизпълними, прил. Който не може да бъде изпълнен; неосъществим. <em>Неизпълнима задача.</em><br />същ. неизпълнимост, неизпълнимостта`, ж.
Синоними: неосъществим, невъзможен, нереализуем, непреодолим, неприложим, мъчен, труден, мъчно осъществим, трудноприложим, трудноизпълним неизпълним, неизпълнимия, неизпълнимият, неизпълнима, неизпълнимата, неизпълнимо, неизпълнимото, неизпълними, неизпълнимите

вж. неизпълни`м неизпълнимост, неизпълнимостта, неизпълнимости, неизпълнимостите

неизразима, неизразимо, мн. неизразими, прил. Който не може да се изрази с думи. <em>Неизразимо щастие.</em><br />същ. неизразимост, неизразимостта`, ж.
Синоними: неизказан, неописуем, дивен, чуден, чудесен, божествен, невъобразим, противен, гаден неизразим, неизразимия, неизразимият, неизразима, неизразимата, неизразимо, неизразимото, неизразими, неизразимите

вж. неизрази`м неизразимост, неизразимостта, неизразимости, неизразимостите

неизтощима, неизтощимо, мн. неизтощими, прил. Който не се изтощава; много силен, издръжлив. <em>Неизтощима воля.</em><br />същ. неизтощимост, неизтощимостта`, ж.
Синоними: неизчерпаем, обилен, изобилен, непресушим, богат, силен, мощен, крепък, здрав, неуморим, издръжлив, несломим, неуморен неизтощим, неизтощимия, неизтощимият, неизтощима, неизтощимата, неизтощимо, неизтощимото, неизтощими, неизтощимите

вж. неизтощи`м неизтощимост, неизтощимостта, неизтощимости, неизтощимостите

неизцерима, неизцеримо, мн. неизцери`ми, прил. Неизлечим.
Синоними: неизлечим, неизцелим, непоправим, загубен, безвъзвратен неизцерим, неизцеримия, неизцеримият, неизцерима, неизцеримата, неизцеримо, неизцеримото, неизцерими, неизцеримите

неизчерпаема, неизчерпаемо, мн. неизчерпаеми, прил. Който не може да се изчерпа; който няма край; обилен, непреставащ. <em>Неизчерпаеми запаси.</em><br />същ. неизчерпаемост, неизчерпаемостта`, ж.
Синоними: изобилен, обилен, богат, непресушим, неизтощим, пороен, безкраен, постоянен, вечен неизчерпаем, неизчерпаемия, неизчерпаемият, неизчерпаема, неизчерпаемата, неизчерпаемо, неизчерпаемото, неизчерпаеми, неизчерпаемите

вж. неизчерпа`ем
Синоними: изобилие, обилие, богатство, порой неизчерпаемост, неизчерпаемостта, неизчерпаемости, неизчерпаемостите

неимоверна, неимоверно, мн. неимоверни, прил. Невероятно голям, необичаен. <em>Неимоверно търпение.</em><br />същ. неимоверност, неимоверността`, ж.
Синоними: невероятен, неправдоподобен, недопустим, невъобразим, невъображаем, неестествен, необикновен, голям, грамаден, необхватен, необятен, неизмерим неимоверен, неимоверния, неимоверният, неимоверна, неимоверната, неимоверно, неимоверното, неимоверни, неимоверните

вж. неимове`рен
Синоними: неправдоподобност, странност, неестественост, невероятност неимоверност, неимоверността, неимоверности, неимоверностите

нейна, нейно, мн. нейни, крат. и 5 , притеж. мест. Който принадлежи на нея или се отнася до нея. Нейните родители живеят в близко село. неин, нейния, нейният, нейна, нейната, нейно, нейното, нейни, нейните, и

, неидентифицирана, неидентифицирано, мн. неидентифицирани, прил. Който не може да бъде идентифициран; неразпознат, непознат. • Неидентифициран летящ обект (НЛО — ен-ел-о). Необяснимо атмосферно явление или летящо тяло, смятани за проява на извънземни същества. некро- Първа съставна част на сложни думи със значение „умрял, починал“.

мн. неистини, ж. Това, което не е истина; лъжа, изопачен факт. <em>Наговори ми куп неистини.</em><br />прил. неистинен, неистинна, неистинно, мн. неи`стинни.
Синоними: лъжа, неистинност, измислица, басня, фантазия, заблуждение, заблуда неистина, неистината, неистини, неистините

вж. неи`стина неистинен, неистинния, неистинният, неистинна, неистинната, неистинно, неистинното, неистинни, неистинните

– вж. неи. неколко- Първа част на сложни думи със значение:
1. Неопределеност по времетраене, напр. неколкодневен, неколкогодишен, неколкочасов.
2. Неопределеност по количество, напр. неколкостотин. немай-къде нареч.
* До немай-къде. — Извънредно много, премного, до невъзможност. До немай-къде беден.
* От немай-къде. — По необходимост, по принуда, по неволя, поради невъзможност да се направи друго. От немай-къде слушаше глупостите му и го търпеше. немил-недраг немила-недрага, немило-недраго, мн. немили-недраги, прил. Който няма близки или е бездомен. Скитам немил-недраг из чужди страни.
Синоними: (същ.) несретник, босяк, изоставен, отхвърлен, клетник, сам

нареч. Разг. Както и да е; така да бъде (за изразяване на съгласие или примиряване с някакъв факт). Не исках да заминава, ама нейсе.
Синоними: както и да е, тъй да бъде, тъй да е, може и така, така или иначе, все едно, нека тъй да е, от мене да мине, нека, да върви

част.
1. За изразяване на желание, съгласие или необходимост, подбуда. Нека вали!
2. За изразяване на закана, предупреждение. Нека само да се върне, ще я науча как се лъже!
3. За изразяване на пренебрежение или безразличие. Нека върви, щом иска.
Синоними: дано, така да бъде, желателно е, хайде, дай боже, може, разрешавам

некадърна, некадърно, мн. некадърни, прил. Разг. Който не е кадърен; неспособен, негоден.<br />същ. некадърност, некадърността`, ж.
Синоними: несръчен, неспособен, не го бива, непохватен, неумел, негоден, вързан, схванат, бездарен, кекав, калпав, негоден за нищо, безотговорен, презрян, некомпетентен, неекспедитивен, неделови некадърен, некадърния, некадърният, некадърна, некадърната, некадърно, некадърното, некадърни, некадърните

мн. некадъ`рници, м. Некадърен човек. Заобиколил се е с некадърници, а се чуди защо работата не върви.
Синоними: негодник, бездарник некадърник, некадърника, некадърникът, некадърници, некадърниците, некадърници, некадърнико

вж. некадъ`рен
Синоними: несръчност, непохватност, бездарност, негодност, неспособност, неумелост, неопитност, кекавост некадърност, некадърността, некадърности, некадърностите

неканена, неканено, мн. нека`нени, прил.
1. Който не е канен.
2. Нежелан, неискан. Неканени гости.
Синоними: незван, нежелан, неприятен, необичан неканен, неканения, неканеният, неканена, неканената, неканено, неканеното, неканени, неканените

неколкократна, неколкократно, мн. неколкокра`тни, прил. Който става няколко пъти. Неколкократен победител в състезанието. неколкократен, неколкократния, неколкократният, неколкократна, неколкократната, неколкократно, неколкократното, неколкократни, неколкократните

неопр. мест. Разг. Няколко мъже или мъже и жени. Неколцина влязоха в стаята. —, —, —, —, —, —, —, —, —, —, —, —, —, —, —, —, —, —, неколцина, неколцината

некоректна, некоректно, мн. некоректни, прил.<br />1. Който не е коректен; невнимателен, груб. <em>Некоректна постъпка.</em><br />2. Неточен, неизпълнителен; нелоялен, нечестен.<br />същ. некоректност, некоректността`, ж.
Синоними: невъзпитан, неприличен, невежлив, неучтив, груб, нелоялен, нечестен, непочтен, неблагоприличен, нереден, неподобаващ, непристоен некоректен, некоректния, некоректният, некоректна, некоректната, некоректно, некоректното, некоректни, некоректните

вж. некоре`ктен
Синоними: неприличие, невъзпитание, грубост, неучтивост, нелоялност, непочтеност некоректност, некоректността, некоректности, некоректностите

мн. некролози, (два) некролога, м.
1. Скръбна вест за покойник; жалейка. На входа бяха залепени некролози.
2. Кратка статия, посветена на покойник, в която се характеризират животът и дейността му. некролог, некролога, некрологът, некролози, некролозите, некролога

мн. некрополи, (два) некропола, м. Комплекс от гробове от стари исторически епохи, който е разкопан. некропол, некропола, некрополът, некрополи, некрополите, некропола

мед. Наличие на нежизнеспособни сперматозоиди в спермата. Бива обратима (лъжлива) и необратима (истинска).

мед. вж. некротичен

мед. Отнасящ се до или засегнат от некроза, умъртвен.

мед. Оперативно отстраняване на некротизирала тъкан. некротомия, некротомията, некротомии, некротомиите

м., само ед.
1. В гръцката и римската митология — питие на боговете, което дава безсмъртие.
2. Сладък сок, отделян от цветовете на медоносните растения.
3. Вкусна, освежаваща напитка, приготвена от плодове. Нектар от праскови.
прил. нектарен, нектарна, нектарно, мн. нектарни.
Синоними: еликсир, балсам нектар, нектара, нектарът, нектари, нектарите, нектара

вж. некта`р нектарен, нектарния, нектарният, нектарна, нектарната, нектарно, нектарното, нектарни, нектарните

некултурна, некултурно, мн. некултурни, прил.<br />1. Който не е културен; прост, неучен. <em>Некултурен човек.</em><br />2. Който не е цивилизован, див.<br />същ. некултурност, некултурността`, ж.
Синоними: необразован, неук, непросветен, нецивилизован, невежа, прост, просташки, див, назадничав, изостанал, ретрограден, невъзпитан, груб, нешлифован, недодялан некултурен, некултурния, некултурният, некултурна, некултурната, некултурно, некултурното, некултурни, некултурните

вж. некулту`рен некултурност, некултурността, некултурности, некултурностите

нелегална, нелегално, мн. нелегални, прил. Който не е разрешен от закона; таен, скрит. <em>Нелегален печат.</em><br />същ. нелегалност, нелегалността`, ж.
Синоними: незаконен, вън от закона, извън закона, конспиративен, таен, подмолен, скрит, потаен нелегален, нелегалния, нелегалният, нелегална, нелегалната, нелегално, нелегалното, нелегални, нелегалните

вж. нелега`лен нелегалност, нелегалността, нелегалности, нелегалностите

нелепа, нелепо, мн. нелепи, прил. Който не може да се оправдае от здравия разум; глупав, странен. <em>Нелепа смърт.</em><br />същ. нелепост, нелепостта`, ж.
Синоними: безсмислен, лишен от смисъл, несмислен, неразумен, безразсъден, глупав, гламав, абсурден, парадоксален, несериозен, смешен, за смях нелеп, нелепия, нелепият, нелепа, нелепата, нелепо, нелепото, нелепи, нелепите

мн. неле`пици, ж. Нелепост, глупост;безсмислица.
Синоними: нелепост, глупост, недомислие, безсмислица, абсурд, абсурдност, парадокс нелепица, нелепицата, нелепици, нелепиците

вж. неле`п
Синоними: глупост, недомислие, безсмислица, абсурд, абсурдност, нелепица, парадокс, глупаво твърдение, неразумна постъпка, безсмисленост, несериозност нелепост, нелепостта, нелепости, нелепостите

Безпристрастен. нелицеприятен, нелицеприятния, нелицеприятният, нелицеприятна, нелицеприятната, нелицеприятно, нелицеприятното, нелицеприятни, нелицеприятните

вж. нело`вък
Синоними: несръчност, непохватност, неопитност, некадърност, неумение, неумелост, стеснителност, смущение, неудобство, свян, конфузия неловкост, неловкостта, неловкости, неловкостите

неловка, неловко, мн. неловки, прил.<br />1. Който не притежава ловкост; несръчен, непохватен. <em>Неловко движение.</em><br />2. Неприятен, неудобен, стеснителен (в морално отношение). <em>Неловка ситуация.</em><br />същ. неловкост, неловкостта`, ж.
Синоними: несръчен, непохватен, неумел, вързан в ръцете, стеснителен, неудобен, свенлив, смутен, тромав, неприятен, мъчителен, стеснен, тежък, нескопосен, труден, мъчен, напрегнат, усилен неловък, неловкия, неловкият, неловка, неловката, неловко, неловкото, неловки, неловките

нелогична, нелогично, мн. нелогични, прил. Който не е логичен. <em>Нелогична постъпка.</em><br />същ. нелогичност, нелогичността`, ж.
Синоними: непоследователен, противоречив, променчив, изменчив, безсмислен, несмислен, непостоянен, несвързан, абсурден, безосновен, необоснован, безполезен, безцелен, напразен, несъстоятелен, изкълчен, разместен, безсистемен нелогичен, нелогичния, нелогичният, нелогична, нелогичната, нелогично, нелогичното, нелогични, нелогичните

вж. нелоги`чен
Синоними: непоследователност, несвързаност, необоснованост, противоречивост, непостоянство, безсмислица, абсурд, парадокс нелогичност, нелогичността, нелогичности, нелогичностите

немаловажна, немаловажно, мн. немалова`жни, прил. Който не е маловажен; важен, съществен, значим. Немаловажен факт.
Синоними: значителен, съществен, за отбелязване, важен, заслужаващ внимание немаловажен, немаловажния, немаловажният, немаловажна, немаловажната, немаловажно, немаловажното, немаловажни, немаловажните

ж., само ед. Нехайство, невнимание, непроявена грижа за нещо. немара, немарата

немарлива, немарливо, мн. немарливи, прил. Който проявява немара. <em>Немарлив ученик.</em><br />същ. немарливост, немарливостта`, ж.
Синоними: небрежен, нехаен, разпуснат, непридирчив, неизправен, нередовен, неточен, безгрижен, пренебрежителен, разсеян, ленив, невнимателен, неизпълнителен немарлив, немарливия, немарливият, немарлива, немарливата, немарливо, немарливото, немарливи, немарливите

вж. немарли`в
Синоними: небрежност, нередовност, разпуснатост, нехайство, непридирчивост, безгрижие, безгрижност, леност, невнимателност, невнимание немарливост, немарливостта, немарливости, немарливостите

мед. Кръгли червеи от клас Nematoda. Най-разпространените заболявания, които причиняват са: аскаридоза, трихоцефалоза, анкилостомидози, трихинелоза, ентеробиоза и др.

немерена, немерено, мн. неме`рени, прил.
1. Който не е мерен. Немерена стока.
2. Спец. Който не е в ритмична стъпка. немерен, немерния, немерният, немерна, немерната, немерно, немерното, немерни, немерните

мн. не`мци, м. Германец.
Синоними: германец, дойчо, шваба немец, немеца, немецът, немци, немците, немци, немецо

немееш, мин. св. немях, мин. прич. немял, несв. Стоя като ням, не говоря, мълча. <em>Немея пред красотата</em> <em>и.
Синоними: млъквам, замлъквам, мълча, тая се, занемявам, онемявам, не се обаждам, глас не издавам, гласът ми не се чува немея, немеем, немееш, немеете, немее, немеят, немях, немяхме, немя, немяхте, немя, немяха, немеех, немеехме, немееше, немеехте, немееше, немееха, немял съм, немяла съм, немяло съм, немели сме, немял си, немяла си, немяло си, немели сте, немял е, немяла е, немяло е, немели са, бях немял, бях немяла, бях немяло, бяхме немели, беше немял, беше немяла, беше немяло, бяхте немели, беше немял, беше немяла, беше немяло, бяха немели, ще немея, ще немеем, ще немееш, ще немеете, ще немее, ще немеят, ще съм немял, ще съм немяла, ще съм немяло, ще сме немели, ще си немял, ще си немяла, ще си н

немила, немило, мн. немили, прил. Който не е мил на никого, който няма близки.<br />същ. немилост, немилостта`, ж.
* Изпадам в немилост. — Преставам да се ползвам с благоразположението или доверието на свой началник. немил, немилия, немилият, немила, немилата, немило, немилото, немили, немилите

вж. неми`л
Синоними: неразположение, лошо отношение, недружелюбност немилост, немилостта, немилости, немилостите

неминуема, неминуемо, мн. немину`еми, прил. Който е неизбежен, който непременно ще стане. Неминуема гибел.
Синоними: неизбежен, неотвратим, неотлагаем, съдбоносен, предопределен, непредотвратим, фатален, заплашителен, застрашителен, наложителен, грозящ, предстоящ, сигурен неминуем, неминуемия, неминуемият, неминуема, неминуемата, неминуемо, неминуемото, неминуеми, неминуемите

немирна, немирно, мн. неми`рни, прил. Който не е мирен; непослушен, неспокоен, палав. Немирни деца.
Синоними: непослушен, непокорен, палав, необуздан, буен, сприхав, неукротим, упорит, лудетина, неспокоен, невъзпитан, лош, пакостен, пакостлив, шумен немирен, немирния, немирният, немирна, немирната, немирно, немирното, немирни, немирните

мн. неми`рници, м. Човек, който е немирен; пакостник.
Синоними: палавец, непослушник, пакостник, обесник, калпазанин, дявол немирник, немирника, немирникът, немирници, немирниците, немирници, немирнико

немислима, немислимо, мн. немислими, прил. Който не можем да си представим; невъзможен; недопустим. <em>Немислима загуба.</em><br />същ. немислимост, немислимостта`, ж.
Синоними: невъобразим, невъзможен, недопустим, невероятен, неправдоподобен, нежелателен немислим, немислимия, немислимият, немислима, немислимата, немислимо, немислимото, немислими, немислимите

вж. немисли`м немислимост, немислимостта, немислимости, немислимостите

мн. немки`ни, ж. Жена немец. немкиня, немкинята, немкини, немкините, немкиньо

нареч. В неголямо количество; малко, леко. Немного на брой.

ж., само ед.
1. Бедност, сиромашия.
2. Прен. Част от населението, която живее в бедност.
Синоними: нямане, оскъдица, бедност, беднотия, сиромашия, мизерия, нищета, лишение, липса немотия, немотията, немотии, немотиите

немощта`, само ед., ж. Отсъствие на мощ; слабост, болнавост.
Синоними: безсилие, отпадналост, слабост, изтощение, изнемощялост, умора, изнуреност, посърналост, неспособност, невъзможност, беззащитност, безпомощност, слабоватост, хилавост, кекавост немощ, немощта, немощи, немощите

немощна, немощно, мн. не`мощни, прил. Слаб, болнав. Немощна старица.
Синоними: безсилен, слаб, изтощен, отпаднал, изнурен, изнемощял, изморен, безпомощен, беззащитен, недъгав, крехък, чуплив, нежен, деликатен, хилав, болнав, слабоват, кекав, треперещ, разтреперан, треперлив, разклатен, неустойчив, разнебитен, съсипан немощен, немощния, немощният, немощна, немощната, немощно, немощното, немощни, немощните

немска, немско, мн. не`мски, прил. Който се отнася до немец. Немски език. немски, немския, немският, немска, немската, немско, немското, немски, немските

лично мест. Остар. На него. нео- Първа част на сложни думи със значение нов, напр. неоидеализъм, неокантианство и др.

ненави`ждаш, несв.; Кого, какво. Изпитвам ненавист към някого или нещо; мразя. Ненавиждам подлеците.
Синоними: мразя, намразвам, презирам, питая омраза, гледам накриво, изпитвам ненавист, гнуся се, отвращавам се ненавиждам, ненавиждаме, ненавиждаш, ненавиждате, ненавижда, ненавиждат, ненавиждах, ненавиждахме, ненавижда, ненавиждахте, ненавижда, ненавиждаха, ненавиждах, ненавиждахме, ненавиждаше, ненавиждахте, ненавиждаше, ненавиждаха, ненавиждал съм, ненавиждала съм, ненавиждало съм, ненавиждали сме, ненавиждал си, ненавиждала си, ненавиждало си, ненавиждали сте, ненавиждал е, ненавиждала е, ненавиждало е, ненавиждали са, бях ненавиждал, бях ненавиждала, бях ненавиждало, бяхме ненавиждали, беше ненавиждал, беше ненавиждала, беше ненавиждало, бяхте ненавиждали, б

ненавистта`, само ед., ж. Чувство на вражда, отвращение; омраза.
Синоними: злоба, омраза, вражда, презрение, злост, жлъч, отвращение, враждебност, антипатия, недоброжелателство, неприязън, мъст, непримиримост, озлобение, зложелателство, позор ненавист, ненавистта, ненависти, ненавистите

ненавистна, ненавистно, мн. нена`вистни, прил. Който предизвиква ненавист; омразен. Ненавистен враг.
Синоними: омразен, неприятен, гнусен, антипатичен, отвратителен, противен, отблъскващ, мъстителен, злобен, озлобен, враждебен, настървен, зъл, лош, гаден, възмутителен, ужасяващ ненавистен, ненавистния, ненавистният, ненавистна, ненавистната, ненавистно, ненавистното, ненавистни, ненавистните

мн. ненави`стници, м. Човек, който изпитва ненавист; злобен човек. ненавистник, ненавистника, ненавистникът, ненавистници, ненавистниците, ненавистници, ненавистнико

ненагледна, ненагледно, мн. ненагле`дни, прил.
1. На който не можем да се нагледаме; красив. Ненагледна хубост.
2. Любим, скъп. Мила моя, ненагледна.
Синоними: любим, мил, драг, приятен, симпатичен, обичлив, свиден, красив, хубав, очите да ти останат ненагледен, ненагледния, ненагледният, ненагледна, ненагледната, ненагледно, ненагледното, ненагледни, ненагледните

ненадейна, ненадейно, мн. ненадейни, прил. Неочакван, внезапен, случаен. <em>Ненадейна среща.</em><br />същ. ненадейност, ненадейността`, ж.
Синоними: внезапен, неочакван, мигновен, бърз, изневиделица, стремителен, светкавичен, непредвиден, немедлен, спонтанен, прибързан, изненадващ ненадеен, ненадейния, ненадейният, ненадейна, ненадейната, ненадейно, ненадейното, ненадейни, ненадейните

вж. ненаде`ен
Синоними: бързина, стремглавост, внезапност ненадейност, ненадейността, ненадейности, ненадейностите

ненадмината, ненадминато, мн. ненадми`нати, прил. Най-добър в дадена област, недостижим. Ненадминат танцьор.
Синоними: недосегаем, непостижим, несравним, съвършен, рядък, единствен, божествен, изключителен ненадминат, ненадминатия, ненадминатият, ненадмината, ненадминатата, ненадминато, ненадминатото, ненадминати, ненадминатите

ненакърнена, ненакърнено, мн. ненакърне`ни, прил. Който не е накърнен; цял, цялостен, незапочнат.
Синоними: цял, цялостен, целеничък, непокътнат, незасегнат, непипнат, недокоснат, невредим, здрав, запазен, целокупен, неначенат ненакърнен, ненакърнения, ненакърненият, ненакърнена, ненакърнената, ненакърнено, ненакърненото, ненакърнени, ненакърнените

ж., само ед. Отказ от намеса в чужди спорове, дела.
Синоними: невмешателство, неутралност, безучастие, индиферентност, пасивност ненамеса, ненамесата, ненамеси, ненамесите

ненаситна, ненаситно, мн. ненаситни, прил.<br />1. Който не може да насити глада си.<br />2. Прен. Който не се задоволява с полученото. <em>Ненаситен стремеж към успех.</em><br />същ. ненаситност, ненаситността`, ж.
Синоними: алчен, жаден, лаком, неутолим, незадоволим, гладен, ламя, хищен ненаситен, ненаситения, ненаситеният, ненаситена, ненаситената, ненаситено, ненаситеното, ненаситени, ненаситените

ненаситна, ненаситно, мн. ненаситни, прил.<br />1. Който не може да насити глада си.<br />2. Прен. Който не се задоволява с полученото. <em>Ненаситен стремеж към успех.</em><br />същ. ненаситност, ненаситността`, ж.
Синоними: алчен, жаден, лаком, неутолим, незадоволим, гладен, ламя, хищен ненаситен, ненаситния, ненаситният, ненаситна, ненаситната, ненаситно, ненаситното, ненаситни, ненаситните

вж. ненаси`тен
Синоними: охота, апетит, ищах, алчност, глад, лакомия, лакомство, жажда, неутолимост, хищничество, жадност, готовност ненаситност, ненаситността, ненаситности, ненаситностите

остар.
женски гърди

ненормална, ненормално, мн. ненорма`лни, прил.
1. Който не е нормален, отклонява се от нормата. Ненормална големина.
2. Който е душевно болен, психически неуравновесен.
3. Същ. Разг. Луд човек.
Синоними: анормален, патологичен, патогенен, извратен, неправилен, неестествен, нередовен, изключителен, необикновен, извънреден, специален, психопат, душевно болен, разстроен, несвестен, умоповреден, умопобъркан, луд, подлудял, налудничав, смахнат, ударен в главата, душевноболен ненормален, ненормалния, ненормалният, ненормална, ненормалната, ненормално, ненормалното, ненормални, ненормалните

ненужна, ненужно, мн. нену`жни, прил. Който не е нужен, не е полезен; излишен. Ненужна книга.
Синоними: непотребен, излишен, безполезен, маловажен, пето колело, напразен, ялов, напуст, нежелан, неуместен, неоправдан, незаслужен, непредизвикан, безсмислен ненужен, ненужния, ненужният, ненужна, ненужната, ненужно, ненужното, ненужни, ненужните

необвързана, необвързано, мн. необвъ`рзани, прил.
1. Който не е обвързан чрез задължения с някого.
2. Който не участва в политически и други групировки. Необвързани страни.
Синоними: свободен, независим, самостоятелен, незадължителен необвързан, необвързания, необвързаният, необвързана, необвързаната, необвързано, необвързаното, необвързани, необвързаните

необикновена, необикновено, мн. необикнове`ни, прил.
1. Който се среща рядко; необичаен, чуден. Необикновена случка.
2. Извънреден, прекален. Необикновена активност.
Синоними: изключителен, рядък, единствен, необичаен, несравним, нов, нечут, особен, пръв по рода, не като другите, странен, извънреден, феноменален, ненормален, забележителен, удивителен, невъобразим, парадоксален, невероятен, невъзможен, свръхестествен, свръхчовешки, колосален, грамаден, чудовищен, единствен по рода си, неповторим, уникален, краен, прекален, огромен, оригинален, нешаблонен, чудат, необясним, неспазващ условностите, ексцентричен, нестандартен, фантастичен, чуден, куриозен, неочакван, нередовен, неестествен, анормален, чудноват необикновен, необикновения, необикновеният, необикновена, необикновената, необикновено, необикновеното, необикновени, необикновените

необитаема, необитаемо, мн. необита`еми, прил. Който няма население. Необитаем остров.
Синоними: ненаселен, безлюден, пуст, пустинен, изоставен необитаем, необитаемия, необитаемият, необитаема, необитаемата, необитаемо, необитаемото, необитаеми, необитаемите

необичайна, необичайно, мн. необичайни, прил. Който нарушава привичното; изключителен. <em>Необичаен израз. Необичайно поведение.</em><br />същ. необичайност, необичайността`, ж.
Синоними: необикновен, изключителен, рядък, особен, непривичен, несвойствен, нехарактерен, нетипичен, странен, много голям, грамаден, огромен, неизвестен, непознат, чудат, забележителен, оригинален, нешаблонен, неправилен, анормален, противоестествен, ексцентричен, фантастичен, чуден, куриозен, неочакван, необясним, тайнствен, свръхестествен необичаен, необичайния, необичайният, необичайна, необичайната, необичайно, необичайното, необичайни, необичайните

вж. необича`ен
Синоними: странност, чудатост, непознатост необичайност, необичайността, необичайности, необичайностите

необлечена, необлечено, мн. необле`чени, прил.
1. Който не е облечен; гол.
2. Лошо или недостатъчно облечен.
Синоними: гол, съблечен, разголен, разсъблечен, без дрехи необлечен, необлечения, необлеченият, необлечена, необлечената, необлечено, необлеченото, необлечени, необлечените

необмислена, необмислено, мн. необмислени, прил. Който не е обмислен. <em>Необмислени действия.</em><br />същ. необмисленост, необмислеността`, ж.
Синоними: необсъден, неразсъден, безразсъден, неразумен, безсмислен, неблагоразумен, непроучен, прибързан, вироглав, необуздан, безгрижен, нехаен, дързък, внезапен, неочакван, направен без предупреждение, неподготвен, лекомислен, вятърничав, празноглав, неуместен, непредпазлив, недообработен, грубо изработен, нескопосан, примитивен, лековерен, глупав, преждевременен, твърде ранен, ненавременен, стремителен необмислен, необмисления, необмисленият, необмислена, необмислената, необмислено, необмисленото, необмислени, необмислените

вж. необми`слен
Синоними: неблагоразумие, прибързаност, непредпазливост, стремителност, буйност, вихреност, пламенност, устремност необмисленост, необмислеността, необмислености, необмисленостите

необозрима, необозримо, мн. необозри`ми, прил. Който не може да се обхване с поглед; огромен, необхватен.
Синоними: необхватен, обширен, просторен, огромен, безпределен, безграничен необозрим, необозримия, необозримият, необозрима, необозримата, необозримо, необозримото, необозрими, необозримите

полит._ Течение в идеологията и политиката, което се опира на догматичното тълкуване на идеите на болшевизма независимо от промените в обществения живот.