мн. ме`ри, ж.
1. Начин за определяне на количество по приета единица; мярка.
2. ист. Съд за течности или зърнени храни.
3. Прен. Умереност, благоразумие, предел за осъществяване на нещо. Говори с мяра.
Синоними: мярка, размер, големина, доза, тегло, критерий, мерило, аршин, мащаб, степен, умереност, скромност, благоразумие, трезвост, трезвеност, разум, край, норма, ограничение, рамка, предел, граница мяра, мярата, мери, мерите

мярваш, несв. и мярна, св. Мяркам поединично, еднократно.
мярвам се/мярна се. — Мяркам се поединично, еднократно. Зад завесата се мярна познат силует. мярвам, мярваме, мярваш, мярвате, мярва, мярват, мярвах, мярвахме, мярва, мярвахте, мярва, мярваха, мярвах, мярвахме, мярваше, мярвахте, мярваше, мярваха, мярвал съм, мярвала съм, мярвало съм, мярвали сме, мярвал си, мярвала си, мярвало си, мярвали сте, мярвал е, мярвала е, мярвало е, мярвали са, бях мярвал, бях мярвала, бях мярвало, бяхме мярвали, беше мярвал, беше мярвала, беше мярвало, бяхте мярвали, беше мярвал, беше мярвала, беше мярвало, бяха мярвали, ще мярвам, ще мярваме, ще мярваш, ще мярвате, ще мярва, ще мярват, ще съм мярвал, ще съм мярвала, ще съм мярвало, ще см

мн. ме`рки, ж.
1. Мяра.
2. Единица за измерване. Мярка за дължина.
3. Размер. Дрехите не са моята мярка.
4. Средство за осъществяване на нещо; мероприятие, преднамерено действие. Предпазни мерки.
5. Уред за мерене, мерило. Мерки и теглилки.
Синоними: мяра, размер, големина, доза, тегло, критерий, мерило, аршин, мащаб, степен, умереност, скромност, благоразумие, трезвост, трезвеност, разум, край, норма, ограничение, рамка, предел, граница, обем, мероприятие, закон, постановление, стандарт, тарифа, процент, част, калибър, ход, стъпка, крачка, маневра мярка, мярката, мерки, мерките

мя`ркаш, несв.; Кого, какво.
1. Забелязвам за късо време.
2. Показвам нещо за малко и пак го скривам.
мяркам се. 1. — Явявам се за малко и пак се скривам; вестявам се. Мяркаше се от време на време в магазина.
2. Виждам се неясно. Някъде в мъглата се мярка светлина. мяркам, мяркаме, мяркаш, мяркате, мярка, мяркат, мярках, мяркахме, мярка, мяркахте, мярка, мяркаха, мярках, мяркахме, мяркаше, мяркахте, мяркаше, мяркаха, мяркал съм, мяркала съм, мяркало съм, мяркали сме, мяркал си, мяркала си, мяркало си, мяркали сте, мяркал е, мяркала е, мяркало е, мяркали са, бях мяркал, бях мяркала, бях мяркало, бяхме мяркали, беше мяркал, беше мяркала, беше мяркало, бяхте мяркали, беше мяркал, беше мяркала, беше мяркало, бяха мяркали, ще мяркам, ще мяркаме, ще мяркаш, ще мяркате, ще мярка, ще мяркат, ще съм мяркал, ще съм мяркала, ще съм мяркало, ще см

мернеш, мин. св. мярнах, мин. прич. мя`рнал, св. — вж. мярвам. мярна, мернем, мернеш, мернете, мерне, мернат, мярнах, мярнахме, мярна, мярнахте, мярна, мярнаха, мернех, мернехме, мернеше, мернехте, мернеше, мернеха, мярнал съм, мярнала съм, мярнало съм, мярнали сме, мярнал си, мярнала си, мярнало си, мярнали сте, мярнал е, мярнала е, мярнало е, мярнали са, бях мярнал, бях мярнала, бях мярнало, бяхме мярнали, беше мярнал, беше мярнала, беше мярнало, бяхте мярнали, беше мярнал, беше мярнала, беше мярнало, бяха мярнали, ще мярна, ще мернем, ще мернеш, ще мернете, ще мерне, ще мернат, ще съм мярнал, ще съм мярнала, ще съм мярнало, ще сме мяр

мн. места, ср.<br />1. Част от пространството, която заема един предмет.<br />2. Определено пространство, където се намира винаги един предмет. <em>Кой премести вазата от мястото</em> <em>и?
3. Пространство, където се извършва някакво действие. От мястото на събитието. Работно място. Място за пушене.
4. Част от земната повърхност, местност. Живописни места.
5. Положение, заемано от някого. Първо място в състезанието. Заема важно място.
6. Определена част от книга или друго произведение. Стигнал съм до интересно място в романа.
7. Определен стол в кинозала, театър и др. Трети ред, пето място.
8. Само мн. Периферни организации или учреждения. Политически организации по места.
* Болно/Слабо място. — Най-чувствителна, най-уязвима страна на някого. •На място. Какъвто трябва да бъде, подходящ, уместен.
* Убит на място. — Веднага, бързо, без мъчение.
* Слагам на мястото (някого). — Вразумявам го, наказвам го.
* Не мога да си намеря място. — Много съм развълнуван, не мога да се успокоя.
Синоними: местност, зона, територия, землище, област, пункт, пространство, разположение, месторазположение, положение, позиция, ситуация, местонахождение, местопребивание, почва, терен, земя, чин, ранг, служба, пост, длъжност, работа, район, станция, възможност, повод, причина, занаят, разполагане, наставяне, площ, задължение, право място, мястото, места, местата

мяташ, несв. и метна, св.
1. Какво. Хвърлям. Мятам копие.
2. Кого. Повалям на земята.
3. Какво. Покривам, простирам. Метна пъстро одеяло върху леглото.
4. Какво. Слагам в пещ. Мятам хляба в пещта.
5. Прен. Разг. Кого. Излъгвам, измамвам.
мятам се/метна се. 1. — Движа се неспокойно по време на сън или от болка.
2. Възсядам бързо. Метна се на коня.
3. Приличам на някого, наследил съм негови черти. Метнал съм се на баба си.
Синоними: хвърлям, захвърлям, запращам, джасвам, лашкам, пилея, отхвърлям, отмятам, премятам, прехвърлям, подхвърлям, подмятам, запокитвам, подавам, изхвърлям мятам, мятаме, мяташ, мятате, мята, мятат, мятах, мятахме, мята, мятахте, мята, мятаха, мятах, мятахме, мяташе, мятахте, мяташе, мятаха, мятал съм, мятала съм, мятало съм, мятали сме, мятал си, мятала си, мятало си, мятали сте, мятал е, мятала е, мятало е, мятали са, бях мятал, бях мятала, бях мятало, бяхме мятали, беше мятал, беше мятала, беше мятало, бяхте мятали, беше мятал, беше мятала, беше мятало, бяха мятали, ще мятам, ще мятаме, ще мяташ, ще мятате, ще мята, ще мятат, ще съм мятал, ще съм мятала, ще съм мятало, ще сме мятали, ще си мятал, ще си мятала, ще си мятало, ще сте мя

междум. За издаван от котка глас. на- представка.

I. В състава на глаголи със значение:
1. Действието е извършено докрай, в достатъчна степен: наготвя, насоля, нахраня, набеля, набича и др.
2. Действието обхваща много или всички предмети: набоядисам, навеся, надовличам, накупувам и др.
3. Действието се извършва до пълно насищане на субекта: наям се, навозя се, наприказвам се, набеснея се, навилнея се и др.
4. Действието се проявява в слаба степен: наболявам, намирисвам, накуцвам, нагарчам и др.
5. Действието нарушава целостта на нещо, изразява начинателност: напивам (чашата), нахапвам (хляба), набърквам (гозбата), наблизвам (млякото) и др.
6. Действието изразява насоченост, проникване, съпроводено с усилие: набутвам, натиквам, навлизам, нахлувам и др.
7. Действието изразява придобиване на признак от субекта: надебелея, наедрея, наголемея, напълнея, назрея и др.
8. Действието изразява предаване на признак върху обекта: надебеля, намасля, навлажня, надребня и др.
9. Действието изразява снабдяване на обекта с нещо: набоклуча, набрашня, накатраня, начервя, накалям и др.
10. Действието се извършва от много субекти едновременно: налягаме, накацаме, насядаме, натъркаляме се, надойдем и др.

II. В състава на прилагателни и съществителни имена със значение който се намира или се разполага върху нещо: настолен, набедрен, надомен и др.; наръкавник, наколенник, намордник и др.

мяукаш, несв.<br />1. За котка — издавам глас.<br />2. Издавам глас като котка. мяукам, мяукаме, мяукаш, мяукате, мяука, мяукат, мяуках, мяукахме, мяука, мяукахте, мяука, мяукаха, мяуках, мяукахме, мяукаше, мяукахте, мяукаше, мяукаха, мяукал съм, мяукала съм, мяукало съм, мяукали сме, мяукал си, мяукала си, мяукало си, мяукали сте, мяукал е, мяукала е, мяукало е, мяукали са, бях мяукал, бях мяукала, бях мяукало, бяхме мяукали, беше мяукал, беше мяукала, беше мяукало, бяхте мяукали, беше мяукал, беше мяукала, беше мяукало, бяха мяукали, ще мяукам, ще мяукаме, ще мяукаш, ще мяукате, ще мяука, ще мяукат, ще съм мяукал, ще съм мяукала, ще съм мяукало, ще см набозавам се набозаваш се, несв. и набоза`я се, св.
1. Бозая до насита, насуквам се.
2. Прен. Ирон. Напивам се. набозавам, набозаваме, набозаваш, набозавате, набозава, набозават, набозавах, набозавахме, набозава, набозавахте, набозава, набозаваха, набозавах, набозавахме, набозаваше, набозавахте, набозаваше, набозаваха, набозавал съм, набозавала съм, набозавало съм, набозавали сме, набозавал си, набозавала си, набозавало си, набозавали сте, набозавал е, набозавала е, набозавало е, набозавали са, бях набозавал, бях набозавала, бях набозавало, бяхме набозавали, беше набозавал, беше набозавала, беше набозавало, бяхте набозавали, беше набозавал, беше набозавала, беше набо

мяучиш, мин. св. мяучих, мин. прич. мяу`чил, несв. Мяукам. мяуча, мяучим, мяучиш, мяучите, мяучи, мяучат, мяучих, мяучихме, мяучи, мяучихте, мяучи, мяучиха, мяучех, мяучехме, мяучеше, мяучехте, мяучеше, мяучеха, мяучил съм, мяучила съм, мяучило съм, мяучили сме, мяучил си, мяучила си, мяучило си, мяучили сте, мяучил е, мяучила е, мяучило е, мяучили са, бях мяучил, бях мяучила, бях мяучило, бяхме мяучили, беше мяучил, беше мяучила, беше мяучило, бяхте мяучили, беше мяучил, беше мяучила, беше мяучило, бяха мяучили, ще мяуча, ще мяучим, ще мяучиш, ще мяучите, ще мяучи, ще мяучат, ще съм мяучил, ще съм мяучила, ще съм мяучило, ще сме мяу

мехът, меха, мн. мехове, (два) мяха, м.
1. Торба от животинска кожа. Мях със сирене.
2. Кожено духало за огън. Ковашки мях.
3. Разг. Ирон. Корем, търбух. мях, меха, мехът, мехове, меховете, мяха