мъглива, мъгливо, мн. мъгливи, прил.<br />1. Който е съпроводен от мъгла. <em>Мъгливи есенни дни.</em><br />2. Неясен, неразбран. <em>Мъгливи понятия.</em><br />същ. мъгливост, мъгливостта`, ж.
Синоними: мъгляв, облачен, тъмен, мрачен, непрозрачен, несигурен, забъркан, неясен, непонятен, неразбираем, като в мъгла, неизвестен, неточен, разбъркан, неопределен, смътен, съмнителен, влажен, студен, мразовит, матов, без блясък, слаб, загасващ, мъждукащ, сив, заоблачен, безформен, пребулен, опушен, парообразен, във вид на пара, парен, подобен на пара, замъглен мъглив, мъгливия, мъгливият, мъглива, мъгливата, мъгливо, мъгливото, мъгливи, мъгливите

вж. мъгли`в
Синоними: мъглявост, мъглявина, мъгла, неяснота, смътност, непонятност, неразбираемост мъгливост, мъгливостта, мъгливости, мъгливостите

мъглява, мъгляво, мн. мъгляви, прил.<br />1. Мъглив (във 2 знач.).<br />2. Неразбираем, неразгадаем, загадъчен. <em>Мъглява мисъл.</em><br />същ. мъглявост, мъглявостта`, ж.
Синоними: замъглен, смътен, неясен, тъмен, мургав, мрачен, тъжен мъгляв, мъглявия, мъглявият, мъглява, мъглявата, мъгляво, мъглявото, мъгляви, мъглявите

мн. мъглявини`, ж.
1. Мъгла, мъглявост.
2. Спец. В астрономията — гъсто струпване от звезди. Мъглявината “Андромеда”.
Синоними: мъгливост, мъглявост, мъгла, неяснота, смътност, непонятност, неразбираемост, матовост, липса на блясък, затъмненост, сивота мъглявина, мъглявината, мъглявини, мъглявините

вж. мъгля`в
Синоними: обърканост, озадаченост, забърканост мъглявост, мъглявостта, мъглявости, мъглявостите

мед. вж. скротум мъдница, мъдницата, мъдници, мъдниците

мн. мъдреци, м. Човек, който притежава голяма мъдрост, знание и опит. <br /><br />----<br /><br />мн. мъдреци, (два) мъдре`ца, м. Най-краен кътник, който израства след всички други зъби и не се сменя.
Синоними: мислител, философ, учен, мечтател мъдрец, мъдреца, мъдрецът, мъдреци, мъдреците, мъдреци, мъдрецо

мъдрееш, мин. св. мъдрях, мин. прич. мъдря`л, несв. Ставам мъдър. мъдрея, мъдреем, мъдрееш, мъдреете, мъдрее, мъдреят, мъдрях, мъдряхме, мъдря, мъдряхте, мъдря, мъдряха, мъдреех, мъдреехме, мъдрееше, мъдреехте, мъдрееше, мъдрееха, мъдрял съм, мъдряла съм, мъдряло съм, мъдрели сме, мъдрял си, мъдряла си, мъдряло си, мъдрели сте, мъдрял е, мъдряла е, мъдряло е, мъдрели са, бях мъдрял, бях мъдряла, бях мъдряло, бяхме мъдрели, беше мъдрял, беше мъдряла, беше мъдряло, бяхте мъдрели, беше мъдрял, беше мъдряла, беше мъдряло, бяха мъдрели, ще мъдрея, ще мъдреем, ще мъдрееш, ще мъдреете, ще мъдрее, ще мъдреят, ще съм мъдрял, ще съм мъдряла, ще съ

мъдростта, мн. мъдрости, ж.
1. Само ед. Качество на мъдър.
2. Само ед. Бистър ум и голям жизнен опит; благоразумие.
3. Мъдра мисъл, сентенция. Народни мъдрости.
Синоними: премъдрост, разум, философия, поука, урок, мисъл, благоразумие, съобразителност, предпазливост, спокойствие, хладнокръвие, знание, проникновение, проницателност мъдрост, мъдростта, мъдрости, мъдростите

мъдру`ваш, несв. Мисля задълбочено, умувам.
Синоними: умувам, философствувам, теоретизирам, разсъждавам, блъскам си главата, извъртам, изопачавам, преиначавам, лавирам мъдрувам, мъдруваме, мъдруваш, мъдрувате, мъдрува, мъдруват, мъдрувах, мъдрувахме, мъдрува, мъдрувахте, мъдрува, мъдруваха, мъдрувах, мъдрувахме, мъдруваше, мъдрувахте, мъдруваше, мъдруваха, мъдрувал съм, мъдрувала съм, мъдрувало съм, мъдрували сме, мъдрувал си, мъдрувала си, мъдрувало си, мъдрували сте, мъдрувал е, мъдрувала е, мъдрувало е, мъдрували са, бях мъдрувал, бях мъдрувала, бях мъдрувало, бяхме мъдрували, беше мъдрувал, беше мъдрувала, беше мъдрувало, бяхте мъдрували, беше мъдрувал, беше мъдрувала, беше мъдрувало, бяха мъдрували, ще мъдрувам, ще мъдрув

мъдра, мъдро, мн. мъ`дри, прил.
1. Който притежава голям ум и опит. Мъдър човек.
2. Който се основава на голям опит; добре премислен. Мъдра политика.
Синоними: умен, разумен, премъдър, дълбокосмислен, дълбок, разсъдлив, здравомислещ, смислен, далновиден, прозорлив, търпелив, кротък, спокоен, тих, мирен, благоразумен, сериозен, зрял, трезвен, учен, проницателен мъдър, мъдрия, мъдрият, мъдра, мъдрата, мъдро, мъдрото, мъдри, мъдрите

мъжът, мъжа, мн. мъже`, м.
1. Човек от мъжки пол. По улицата вървяха двама мъже.
2. Човек от мъжки пол в зряла възраст.
3. Деец от някакво обществено поприще. Държавни мъже.
4. Прен. Силен, храбър, издръжлив човек. Бъди мъж и не плачи.
5. Съпруг. Мъжът ми е лекар.
* Барабар Петко с мъжете. — Ирон. За човек, който се опитва да извърши нещо, което не е по силата му.
Синоними: храбър, силен, смел, доблестен, кавалер, рицар мъж, мъжа, мъжът, мъже, мъжете, мъжа, мъжо

мн. мъжа`ги, м. Силен, едър, снажен мъж.
Синоними: здравеняк, бабанка, едър, плещест, левент, юначага мъжага, мъжагата, мъжагата, мъжаги, мъжагите, мъжаги, мъжаго

мъжделееш, мин. св. мъжделях, мин. прич. мъжделя`л, несв. За предмет, който излъчва светлина — светя неясно, слабо. В стаята мъжделееше свещ.
Синоними: мъждукам, мигам, блещукам, просветвам, проблясвам мъжделея, мъжделеем, мъжделееш, мъжделеете, мъжделее, мъжделеят, мъжделях, мъжделяхме, мъжделя, мъжделяхте, мъжделя, мъжделяха, мъжделеех, мъжделеехме, мъжделееше, мъжделеехте, мъжделееше, мъжделееха, мъжделял съм, мъжделяла съм, мъжделяло съм, мъжделели сме, мъжделял си, мъжделяла си, мъжделяло си, мъжделели сте, мъжделял е, мъжделяла е, мъжделяло е, мъжделели са, бях мъжделял, бях мъжделяла, бях мъжделяло, бяхме мъжделели, беше мъжделял, беше мъжделяла, беше мъжделяло, бяхте мъжделели, беше мъжделял, беше мъжделяла, беше мъжделяло, бяха мъжделели, ще мъжделе

мъжделива, мъжделиво, мн. мъждели`ви, прил. Който свети неясно, слабо. Мъжделиво осветление. мъжделив, мъжделивия, мъжделивият, мъжделива, мъжделивата, мъжделиво, мъжделивото, мъжделиви, мъжделивите

мъждееш, мин. св. мъждях, мин. прич. мъждя`л, несв. Не светя ясно, а приглушено; горя слабо. Огънят едва мъждееше в огнището.
Синоними: мъждукам, проблясвам, мержелея се, просветлявам, светя мъждея, мъждеем, мъждееш, мъждеете, мъждее, мъждеят, мъждях, мъждяхме, мъждя, мъждяхте, мъждя, мъждяха, мъждеех, мъждеехме, мъждееше, мъждеехте, мъждееше, мъждееха, мъждял съм, мъждяла съм, мъждяло съм, мъждели сме, мъждял си, мъждяла си, мъждяло си, мъждели сте, мъждял е, мъждяла е, мъждяло е, мъждели са, бях мъждял, бях мъждяла, бях мъждяло, бяхме мъждели, беше мъждял, беше мъждяла, беше мъждяло, бяхте мъждели, беше мъждял, беше мъждяла, беше мъждяло, бяха мъждели, ще мъждея, ще мъждеем, ще мъждееш, ще мъждеете, ще мъждее, ще мъждеят, ще съм мъждял, ще съм мъждяла, ще съ

мъждива, мъждиво, мн. мъжди`ви, прил. Мъжделив. Мъждив пламък.
Синоними: слаб, блед, неясен, мътен, премрежен мъждив, мъждивия, мъждивият, мъждива, мъждивата, мъждиво, мъждивото, мъждиви, мъждивите

мн. мъждряни, (два) мъждряна, м. Диал. Дърво, вид ясен с бели цветове; бял ясен.
прил. мъждрянов, мъждрянова, мъждряново, мн. мъждрянови. мъждрян, мъждряна, мъждрянът, мъждряни, мъждряните, мъждряна

мн. мъждряни, (два) мъждряна, м. Диал. Дърво, вид ясен с бели цветове; бял ясен.
прил. мъждрянов, мъждрянова, мъждряново, мн. мъждрянови. мъждрян, мъждряна, мъждрянът, мъждрянове, мъждряновете, мъждряна

мъжествена, мъжествено, мн. мъжествени, прил. Който притежава или проявява мъжество. <em>Мъжествена постъпка.</em><br />същ. мъжественост, мъжествеността`, ж.
Синоними: неустрашим, сърцат, храбър, доблестен, смел, твърд, непоклатим, мъжки, решителен, героичен, безстрашен, самоотвержен, себеотрицателен, стоически, прям, кавалерски, рицарски, силен, мощен, енергичен, юначен, куражлия мъжествен, мъжествения, мъжественият, мъжествена, мъжествената, мъжествено, мъжественото, мъжествени, мъжествените

вж. мъже`ствен
Синоними: неустрашимост, храброст, доблест, смелост, непоколебимост, твърдост, мъжество, решителност, самоотверженост, себеотрицателност, сърцатост, безстрашие, себеотрицание, кураж, сърце, прямота, кавалерство, рицарство, юначество, сила, енергия, енергичност мъжественост, мъжествеността, мъжествености, мъжественостите

ср., само ед. Храброст, юначност, самообладание при някаква опасност. Те проявиха мъжество в сражението.
Синоними: мъжественост, неустрашимост, храброст, доблест, смелост, непоколебимост, твърдост, решителност, самоотверженост, себеотрицателност, сърцатост, безстрашие, себеотрицание, кураж, сърце, прямота, кавалерство, рицарство, юначество, сила, енергия, енергичност, дързост, юначност мъжество, мъжеството, мъжества, мъжествата

мн. мъжци, (два) мъжеца, м. Заострен заден край на мекото небце. мъжец, мъжеца, мъжецът, мъжци, мъжците, мъжеца

мъжкарят, мъжкаря, мн. мъжка`ри, м. Мъжко животно; самец. мъжкар, мъжкаря, мъжкарят, мъжкари, мъжкарите, мъжкари, мъжкарю

мн. мъжкара`ни, ж. Разг. Жена, която е с мъжки характер и поведение. мъжкарана, мъжкараната, мъжкарани, мъжкараните

мн. мъжка`рки, ж. Разг. Мъжкарана. мъжкарка, мъжкарката, мъжкарки, мъжкарките

мъжка, мъжко, мн. мъ`жки, прил.
1. Който не е женски, противоположен на женски. Мъжки пол.
2. Присъщ на мъж. Мъжка походка.
3. Предназначен за мъж. Мъжко облекло.
4. Силен, юначен, храбър. Мъжка постъпка.
* Мъжка Гана/Драгана/Дана. — Груба, буйна жена; мъжкарана.
* Мъжки ясен. — Бял ясен, мъждрян.
* Мъжки кравай. — Вид обреден хляб с кръст в средата.
* Мъжка рима. — Спец. Ударението в римуваните думи пада върху последната сричка.
Синоними: по мъжки, здраво, силно, енергично, твърдо, мъжествено, неустрашимо, прямо, открито, доблестно, мъжествен мъжки, мъжкия, мъжкият, мъжка, мъжката, мъжко, мъжкото, мъжки, мъжките

ж., само ед.
1. Сок, който тече под кората на дърветата.
2. Прен. Млада, буйна кръв. мъзга, мъзгата, мъзги, мъзгите

междум. • Хък-мък. Правя нещо с нежелание, с неудоволствие, с колебание.
* Ни хък, ни мък. — Нищо не казвам.

мн. мъ`ки, ж.
1. Силна душевна или телесна болка; страдание.
2. Тегло, труден живот.
3. Усилие. С мъка си пробивахме път през гъстата гора.
4. Изтезание.
* Мъка на словото. — За усилията, свързани с писателския труд.
* С триста мъки. — Много трудно (постигам нещо).
* Танталови мъки. — Тежки страдания поради невъзможност да се постигне близка цел.
Синоними: страдание, мъчение, терзание, изтезание, страдалчество, измъчване, покруса, горчивина, тегота, гнет, тормоз, безпокойство, изпитание, трагедия, мъченичество, тегло, теглило, зор, бреме, усилие, напрежение, напън, напъване, печал, скръб, огорчение, тъга, кахър, болка, жалба, жал, тягост, угриженост, горест, досада, носталгия, беда, зло, нещастие, бедствие, неволя, напаст, гибел, голямо огорчение, обида, нараняване, огорчаване, изоставеност, самота, безутешност, неутешимост, пустиня, пустош, злочестина, недъг, премеждие, силна болка, силно страдание, гърчения, агония, трудност, затруднение, нужда, лишение, мъчнотия, усложнение, проблем мъка, мъката, мъки, мъките

мъкнеш, мин. св. мъкнах, мин. прич. мъ`кнал, несв.
1. Какво. Влача, тътря.
2. Нося с усилие. Мъкна куфара си.
3. Кого. Водя със себе си без нужда.
мъкна се. 1. — Движа се едвам, влача се.
2. Ходя някъде, без да съм желан.
* Мъкна на гърба си. — Върша работата на друг, който е негоден.
* Мъкна се в опашката. — Изоставам, не напредвам.
Синоними: влача, влека, тегля, возя, тътря, измъквам, изтеглям, изтътрям, извличам, вадя, изваждам, нося, помъквам, донасям, принасям, домъквам, довличам, отмъквам, отвличам, отнасям, заграбвам, замъквам, понасям, вдигам, дърпам мъкна, мъкнем, мъкнеш, мъкнете, мъкне, мъкнат, мъкнах, мъкнахме, мъкна, мъкнахте, мъкна, мъкнаха, мъкнех, мъкнехме, мъкнеше, мъкнехте, мъкнеше, мъкнеха, мъкнал съм, мъкнала съм, мъкнало съм, мъкнали сме, мъкнал си, мъкнала си, мъкнало си, мъкнали сте, мъкнал е, мъкнала е, мъкнало е, мъкнали са, бях мъкнал, бях мъкнала, бях мъкнало, бяхме мъкнали, беше мъкнал, беше мъкнала, беше мъкнало, бяхте мъкнали, беше мъкнал, беше мъкнала, беше мъкнало, бяха мъкнали, ще мъкна, ще мъкнем, ще мъкнеш, ще мъкнете, ще мъкне, ще мъкнат, ще съм мъкнал, ще съм мъкнала, ще съм мъкнало, ще сме мък

ж., само ед. Непроверени или преувеличени факти, които се разпространяват сред обществото; слух. Хорска мълва.
Синоними: слух, версия, вест, хорски приказки мълва, мълвата, мълви, мълвите

мълвиш, мин. св. мълвих, мин. прич. мълви`л, несв.; Какво. Говоря, приказвам тихо.
Синоними: промълвявам, проговарям, говоря, продумвам, шепна, прошепвам, промърморвам, изричам, изговарям, шушукам, промълвям, изказвам мълвя, мълвим, мълвиш, мълвите, мълви, мълвят, мълвих, мълвихме, мълви, мълвихте, мълви, мълвиха, мълвях, мълвяхме, мълвеше, мълвяхте, мълвеше, мълвяха, мълвил съм, мълвила съм, мълвило съм, мълвили сме, мълвил си, мълвила си, мълвило си, мълвили сте, мълвил е, мълвила е, мълвило е, мълвили са, бях мълвил, бях мълвила, бях мълвило, бяхме мълвили, беше мълвил, беше мълвила, беше мълвило, бяхте мълвили, беше мълвил, беше мълвила, беше мълвило, бяха мълвили, ще мълвя, ще мълвим, ще мълвиш, ще мълвите, ще мълви, ще мълвят, ще съм мълвил, ще съм мълвила, ще съм мълвило, ще сме мъл

нареч. Разг. Тихо, мълчаливо. Мълком пристъпи напред. мързи ме (или те, го, я, ни, ви, ги), мин. св. мързяме, мин. прич. мързяло ме, несв.; безл. Нямам желание за работа, обхванал ме е мързел. Мързи ме да гледам.
Синоними: (словосъч.) не ми се работи, не желая да работя, държи ме мързелът, обхванал ме е мързел, не ми се мърда, хайлазувам, безделнича, лентяйствувам

мълниеносна, мълниеносно, мн. мълниено`сни, прил.
1. Който носи мълнии.
2. Много бърз и страшен, стремителен. Мълниеносен удар.
Синоними: гръмоносен, гръмотевичен, светкавичен, стремителен, бърз, мигновен, внезапен мълниеносен, мълниеносния, мълниеносният, мълниеносна, мълниеносната, мълниеносно, мълниеносното, мълниеносни, мълниеносните

мн. мъ`лнии, ж. Мигновено освобождаване на натрупаното във въздуха атмосферно електричество, проявяващо се в ярка зигзагообразна линия върху небосвода и силен гръм. Кълбовидна мълния.
* Мятам мълнии. — Гледам свирепо, гневно.
Синоними: гръм, гръмотевица, светкавица, устрем, гняв, ярост, яд, трясък, гърмеж, бумтеж, бумтене, бучене, трескавица, пламване, лумване, блясък, бляскане, искра, святкане, пламък мълния, мълнията, мълнии, мълниите

мълчиш, мин. св. мълчах, мин. прич. мълчал, несв.<br />1. Не произнасям нищо, не говоря, не издавам никакви звукове. <em>Мълчеше и не отговаряше на въпросите.</em><br />2. Не възразявам, когато ме укоряват.<br />3. За какво. Пазя тайна, не говоря за нещо. <em>Да мълчиш за писмото.</em><br />4. Не отговарям на писмо.<br />същ. мълчание, ср.
* Историята мълчи. — Нищо не се знае по даден въпрос.
Синоними: млъквам, замлъквам, преставам да говоря, премълчавам, мълча като пън, не проговорвам, не се обаждам, не говоря, нищо не казвам, дума не обелвам, немея, занемявам, онемявам, не си отварям устата, държа си езика, държа си устата, прехапвам си езика, слагам си кофар на устата, тая се, притайвам се, не действувам, не предприемам, налягам си парцалите, не вземам участие, бездействувам, затайвам се, спотайвам се, трая мълча, мълчим, мълчиш, мълчите, мълчи, мълчат, мълчах, мълчахме, мълча, мълчахте, мълча, мълчаха, мълчах, мълчахме, мълчеше, мълчахте, мълчеше, мълчаха, мълчал съм, мълчала съм, мълчало съм, мълчали сме, мълчал си, мълчала си, мълчало си, мълчали сте, мълчал е, мълчала е, мълчало е, мълчали са, бях мълчал, бях мълчала, бях мълчало, бяхме мълчали, беше мълчал, беше мълчала, беше мълчало, бяхте мълчали, беше мълчал, беше мълчала, беше мълчало, бяха мълчали, ще мълча, ще мълчим, ще мълчиш, ще мълчите, ще мълчи, ще мълчат, ще съм мълчал, ще съм мълчала, ще съм мълчало, ще сме мъл

мълчалива, мълчаливо, мн. мълчаливи, прил.<br />1. Който не обича много да говори, а предпочита да мълчи. <em>Мълчаливо момиче.</em><br />2. Изразен или разбран без думи. <em>Мълчаливо съгласие.</em><br />същ. мълчаливост, мълчаливостта`, ж.
Синоними: безмълвен, безсловесен, безгласен, беззвучен, ням, негласен, неразговорлив, глух, затворен, прикрит, потаен, таен, необщителен, онемял, сдържан, скрит, със здраво стиснати устни, не казващ нищо, тих, безшумен, замлъкнал мълчалив, мълчаливия, мълчаливият, мълчалива, мълчаливата, мълчаливо, мълчаливото, мълчаливи, мълчаливите

вж. мълчали`в
Синоними: затвореност, необщителност, потайност мълчаливост, мълчаливостта, мълчаливости, мълчаливостите

вж. мълча`
Синоними: безмълвие, тишина, безсловесност, затишие, покой, глухота, самота, пустиня, гробница, немота мълчание, мълчанието, мълчания, мълчанията

нареч. Мълчешком.
Синоними: мълчешком, с мълчание, негласно, тихо, мълчаливо, без глас, безгласно, тайно, незабелязано, ненадейно, изневиделица, неочаквано

нареч. С мълчание, мълком. Хапе мълчешком.
Синоними: мълчешката, с мълчание, негласно, тихо, мълчаливо, без глас, безгласно, тайно, незабелязано, ненадейно, изневиделица, неочаквано

мн. мъ`мрения, ср.
1. Укор.
2. Спец. Вид наказание, обикн. най-малкото.
Синоними: укор, намек, упрек, сгълчаване, неодобрение, хула, ругатня, смъмряне, калай, порицание мъмрене, мъмренето, мъмрения, мъмренията

мъмриш, мин. св. мъмрих и мъмрих, мин. прич. мъмрил и мъмри`л, несв.
1. Остар. Бърборя, мърморя.
2. Кого. Коря, гълча, карам се. Мъмря децата за счупената ваза.
Синоними: гълча, хокам, нахоквам, нагрубявам, смъмрям, сгълчавам, укорявам, конфузя, сконфузвам, натяквам, карам се, скарвам се, ругая, хуля, осъждам, обвинявам, не одобрявам, газя, сгазвам, правя бележка, кастря, срязвам, калайдисвам, коря, порицавам, упреквам, карам се на, правя забележка, наказвам мъмря, мъмрим, мъмриш, мъмрите, мъмри, мъмрят, мъмрих, мъмрихме, мъмри, мъмрихте, мъмри, мъмриха, мъмрех, мъмрехме, мъмреше, мъмрехте, мъмреше, мъмреха, мъмрил съм, мъмрила съм, мъмрило съм, мъмрили сме, мъмрил си, мъмрила си, мъмрило си, мъмрили сте, мъмрил е, мъмрила е, мъмрило е, мъмрили са, бях мъмрил, бях мъмрила, бях мъмрило, бяхме мъмрили, беше мъмрил, беше мъмрила, беше мъмрило, бяхте мъмрили, беше мъмрил, беше мъмрила, беше мъмрило, бяха мъмрили, ще мъмря, ще мъмрим, ще мъмриш, ще мъмрите, ще мъмри, ще мъмрят, ще съм мъмрил, ще съм мъмрила, ще съм мъмрило, ще сме мъм

мн. мъници, (два) мъника, м.
1. Малко, дребно куче.
2. Прен. Дребен човек. мъник, мъника, мъникът, мъници, мъниците, мъници, мънико

вж. мъни`сто мънистен, мънистения, мънистеният, мънистена, мънистената, мънистено, мънистеното, мънистени, мънистените

мн. мъниста, ср. Пробито разноцветно топче от стъкло, кехлибар или от други камъни за броеница или накит.<br />прил. мънистен, мънистена, мънистено, мн. мъни`стени. Мънистена огърлица. мънисто, мънистото, мъниста, мънистата

мн. мъни`чета, ср. Мъник.
Синоними: пале, мъник, дребосък, фъстък, малък, дребен, завързак, нищожен, незначителен мъниче, мъничето, мъничета, мъничетата

мъничка, мъничко, мн. мъ`нички, прил. Много малък, твърде дребен. Мънички пръстчета на бебе.
Синоними: миниатюрен, микроскопичен, съвсем малък, незначителен мъничък, мъничкия, мъничкият, мъничка, мъничката, мъничко, мъничкото, мънички, мъничките

мъ`нкаш, несв.
1. Говоря неразбрано и неясно. Стига си мънкал.
2. Говоря несигурно, несмело.
Синоними: смънквам, не доизказвам, мърморя, промърморвам, фъфля, смутолевям, бърборя, брътвя, бръщолевя, запъвам се, говоря под носа си, говоря с недомлъвки, усуквам го, хъкам, увъртам мънкам, мънкаме, мънкаш, мънкате, мънка, мънкат, мънках, мънкахме, мънка, мънкахте, мънка, мънкаха, мънках, мънкахме, мънкаше, мънкахте, мънкаше, мънкаха, мънкал съм, мънкала съм, мънкало съм, мънкали сме, мънкал си, мънкала си, мънкало си, мънкали сте, мънкал е, мънкала е, мънкало е, мънкали са, бях мънкал, бях мънкала, бях мънкало, бяхме мънкали, беше мънкал, беше мънкала, беше мънкало, бяхте мънкали, беше мънкал, беше мънкала, беше мънкало, бяха мънкали, ще мънкам, ще мънкаме, ще мънкаш, ще мънкате, ще мънка, ще мънкат, ще съм мънкал, ще съм мънкала, ще съм мънкало, ще см

мъ`рдаш, несв.
1. Движа се на мястото си, не стоя спокойно; шавам. Не мърдай!
2. Какво. Движа, клатя, местя. Мърдаше ръката си, когато дойдох.
3. Променям мястото си. Кучето не мърдаше от вратата.
4. Прен. Разг. Ходя по непочтен, крив път
мърдам се. — Движа се, шавам, мърдам (в 1 знач.).
Синоними: шавам, движа се, местя се, вървя, отмествам се, отдръпвам се, отстранявам се, оттеглям се, движа, раздвижвам, тикам, тласкам, клатя, друсам, разклащам, помръдвам, размърдвам, раздрусвам, примърдвам, местя, размествам, отмествам, кръшкам, лавирам, отклонявам се, отбягвам, вървя по крив път, въртя се, не ме свърта на едно място, разшавам мърдам, мърдаме, мърдаш, мърдате, мърда, мърдат, мърдах, мърдахме, мърда, мърдахте, мърда, мърдаха, мърдах, мърдахме, мърдаше, мърдахте, мърдаше, мърдаха, мърдал съм, мърдала съм, мърдало съм, мърдали сме, мърдал си, мърдала си, мърдало си, мърдали сте, мърдал е, мърдала е, мърдало е, мърдали са, бях мърдал, бях мърдала, бях мърдало, бяхме мърдали, беше мърдал, беше мърдала, беше мърдало, бяхте мърдали, беше мърдал, беше мърдала, беше мърдало, бяха мърдали, ще мърдам, ще мърдаме, ще мърдаш, ще мърдате, ще мърда, ще мърдат, ще съм мърдал, ще съм мърдала, ще съм мърдало, ще см

м., само ед. Липса на желание за движение и работа; леност.
Синоними: леност, безделие, лентяйство, отпуснатост, вялост мързел, мързела, мързелът, мързели, мързелите, мързела

мързелива, мързеливо, мн. мързели`ви, прил.
1. Който е обхванат от мързел; ленив. Мързелива жена.
2. Който изразява мързел. Мързелива походка.
Синоними: ленив, лентяй, безделник, мързеливец, мързелан, безделен, бавен, нехаен, хайлазин, разхайлазен, отпуснат, бездеен, муден, бавно действуващ, вял мързелив, мързеливия, мързеливият, мързелива, мързеливата, мързеливо, мързеливото, мързеливи, мързеливите

мн. мързели`вци, м. Мързелив човек, лентяй.
Синоними: лентяй, безделник, мързелан, хайлазин, ленивец, готован мързеливец, мързеливеца, мързеливецът, мързеливци, мързеливците, мързеливци, мързеливецо

мн. мързели`вки, ж. Мързелива жена, лентяйка. мързеливка, мързеливката, мързеливки, мързеливките, мързеливке

мързелу`ваш, несв. Нищо не правя, бездействам, обхванат от мързел. Стига си мързелувал, ами се хващай за работа! мързелувам, мързелуваме, мързелуваш, мързелувате, мързелува, мързелуват, мързелувах, мързелувахме, мързелува, мързелувахте, мързелува, мързелуваха, мързелувах, мързелувахме, мързелуваше, мързелувахте, мързелуваше, мързелуваха, мързелувал съм, мързелувала съм, мързелувало съм, мързелували сме, мързелувал си, мързелувала си, мързелувало си, мързелували сте, мързелувал е, мързелувала е, мързелувало е, мързелували са, бях мързелувал, бях мързелувала, бях мързелувало, бяхме мързелували, беше мързелувал, беше мързелувала, беше мързелувало, бяхте мързелували, б

мъ`ркаш, несв.
1. За котка — издавам тих, равен звук, обикн. от задоволство. Чуй я как мърка!
2. Прен. Издавам подобен звук от удоволствие, наслада. Мърка като котенце.
3. Прен. Полугласно изразявам недоволство. Не мъркай! Стига си мъркал!
Синоними: мрънкам, мърморя, бъбря, брътвя, недоволствам, сърдя се мъркам, мъркаме, мъркаш, мъркате, мърка, мъркат, мърках, мъркахме, мърка, мъркахте, мърка, мъркаха, мърках, мъркахме, мъркаше, мъркахте, мъркаше, мъркаха, мъркал съм, мъркала съм, мъркало съм, мъркали сме, мъркал си, мъркала си, мъркало си, мъркали сте, мъркал е, мъркала е, мъркало е, мъркали са, бях мъркал, бях мъркала, бях мъркало, бяхме мъркали, беше мъркал, беше мъркала, беше мъркало, бяхте мъркали, беше мъркал, беше мъркала, беше мъркало, бяха мъркали, ще мъркам, ще мъркаме, ще мъркаш, ще мъркате, ще мърка, ще мъркат, ще съм мъркал, ще съм мъркала, ще съм мъркало, ще см

мн. мъ`рли, ж. Пренебр. Жена мърльо. мърла, мърлата, мърли, мърлите

мн. мъ`рльовци, м. Пренебр. Мърляв, мръсен човек. мърльо, мърльото, мърльото, мърльовци, мърльовците, мърльовци, мърльо

мърлява, мърляво, мн. мъ`рляви, прил. Мръсен, изцапан, неугледен. Мърляво циганче. Мърляви котета.
Синоними: мръсен, износен, развлечен, неприятен, грозен, нечист, небрежен, занемарен, неспретнат, раздърпан мърляв, мърлявия, мърлявият, мърлява, мърлявата, мърляво, мърлявото, мърляви, мърлявите

мн. мърмо`рковци, м. Разг. Човек, който постоянно е недоволен и изразява това, като мърмори.
Синоними: чудак, ексцентричен човек, маниак мърморко, мърморкото, мърморкото, мърморковци, мърморковците, мърморковци, мърморко

мърмориш, мин. св. мърморих и мърморих, мин. прич. мърморил и мърморил, несв.<br />1. Говоря неясно, неразбрано, обикн. на себе си. <em>Какво мърмори тоя?</em><br />2. Досаждам с непрекъснато изразявано недоволство, неодобрение.<br />3. <em>На кого.</em> Карам се или съветвам, напътствам. <em>Ще има да ми мърмори жена ми за тая покупка.</em><br />Синоними: шепна, брътвя, бърборя, негодувам, роптая, недоволствам, мъркам, мрънкам, мънкам, сърдя се, оплаквам се, недоволствувам мърморя, мърморим, мърмориш, мърморите, мърмори, мърморят, мърморих, мърморихме, мърмори, мърморихте, мърмори, мърмориха, мърморех, мърморехме, мърмореше, мърморехте, мърмореше, мърмореха, мърморил съм, мърморила съм, мърморило съм, мърморили сме, мърморил си, мърморила си, мърморило си, мърморили сте, мърморил е, мърморила е, мърморило е, мърморили са, бях мърморил, бях мърморила, бях мърморило, бяхме мърморили, беше мърморил, беше мърморила, беше мърморило, бяхте мърморили, беше мърморил, беше мърморила, беше мърморило, бяха мърморили, ще мърморя, ще мърморим, нравя се нравиш се, мин. св. нравих се и нравих се, мин. прич. нравил се и нравил се, несв.; На кого. Харесвам се, допадам.
Синоними: харесвам се, очаровам, понравям се, одобряват ме, привличам, спечелвам, грабвам, доставям удоволствие, задоволявам, удовлетворявам, угаждам, блазня, приемлив съм нравя, нравим, нравиш, нравите, нрави, нравят, нравих, нравихме, нрави, нравихте, нрави, нравиха, нравех, нравехме, нравеше, нравехте, нравеше, нравеха, нравил съм, нравила съм, нравило съм, нравили сме, нравил си, нравила си, нравило си, нравили сте, нравил е, нравила е, нравило е, нравили са, бях нравил, бях нравила, бях нравило, бяхме нравили, беше нравил, беше нравила, беше нравило, бяхте нравили, беше нравил, беше нравила, беше нравило, бяха нравили, ще нравя, ще нравим, ще нравиш, ще нравите, ще нрави, ще нравят, ще съм нравил, ще съм нравила, ще съм нравило, ще сме нра

мърсотиш, мин. св. мърсотих, мин. прич. мърсо`тил, несв. Цапам много, навсякъде; мърся.

мърсу`ваш, несв.
1. Върша неприлични, непристойни или осъдителни работи.
2. Крада. мърсувам, мърсуваме, мърсуваш, мърсувате, мърсува, мърсуват, мърсувах, мърсувахме, мърсува, мърсувахте, мърсува, мърсуваха, мърсувах, мърсувахме, мърсуваше, мърсувахте, мърсуваше, мърсуваха, мърсувал съм, мърсувала съм, мърсувало съм, мърсували сме, мърсувал си, мърсувала си, мърсувало си, мърсували сте, мърсувал е, мърсувала е, мърсувало е, мърсували са, бях мърсувал, бях мърсувала, бях мърсувало, бяхме мърсували, беше мърсувал, беше мърсувала, беше мърсувало, бяхте мърсували, беше мърсувал, беше мърсувала, беше мърсувало, бяха мърсували, ще мърсувам, ще мърсув

мърсиш, мин. св. мърсих, мин. прич. мърси`л, несв.
1. Какво. Правя да стане мръсен; цапам.
2. Прен. Кого, какво. Скверня, петня. Мърся с постъпките си целия свой род.
мърся се. 1. — Сам себе си мърся; цапам се. Непрекъснато се мърсиш!
2. Замесвам се в нечисти истории; петня името си. Не искам и аз да се мърся в тая история!
Синоними: замърсявам, цапам, изцапвам, зацапвам, намацвам, замацвам, намърсявам, кирливя, изкирливям, омацам, мацам, плескам, оплесквам, заплесквам, изплесквам, изпоплесквам, измърсявам, размацвам, изпоцапвам, омърсявам, боклуча, правя боклук, петня, опетнявам, дамгосвам, черня, очерням, скверня, осквернявам, безчестя, опозорявам, позоря, оцапвам мърся, мърсим, мърсиш, мърсите, мърси, мърсят, мърсих, мърсихме, мърси, мърсихте, мърси, мърсиха, мърсях, мърсяхме, мърсеше, мърсяхте, мърсеше, мърсяха, мърсил съм, мърсила съм, мърсило съм, мърсили сме, мърсил си, мърсила си, мърсило си, мърсили сте, мърсил е, мърсила е, мърсило е, мърсили са, бях мърсил, бях мърсила, бях мърсило, бяхме мърсили, беше мърсил, беше мърсила, беше мърсило, бяхте мърсили, беше мърсил, беше мърсила, беше мърсило, бяха мърсили, ще мърся, ще мърсим, ще мърсиш, ще мърсите, ще мърси, ще мърсят, ще съм мърсил, ще съм мърсила, ще съм мърсило, ще сме мър

мн. мъртъвци`, м. Умрял човек, покойник.
Синоними: труп, мъртъв, покойник, смъртник мъртвец, мъртвеца, мъртвецът, мъртъвци, мъртъвците, мъртъвци, мъртвецо

мъртвешка, мъртвешко, мн. мъртве`шки, прил.
1. Присъщ на мъртвец. Мъртвешка студенина.
2. Напълно безжизнен, мъртъв.
* Мъртвешка глава. — Голяма нощна пеперуда, върху чието тяло има изображение, наподобяващо череп.
* Мъртвешки сън. — Много дълбок, непробуден сън.
Синоними: блед, сух, изпит, безжизнен, мъртъв мъртвешки, мъртвешкия, мъртвешкият, мъртвешка, мъртвешката, мъртвешко, мъртвешкото, мъртвешки, мъртвешките

ср., само ед. Липса на живот; пълен покой, замрялост.
Синоними: безжизненост, замрялост, мъртвина, пустош, пустиня, гробница, летаргия, пустота, тишина, застой, затишие, стагнация, застоялост, мъртва точка мъртвило, мъртвилото, мъртвила, мъртвилата

мъртвопияна, мъртвопияно, мн. мъртвопияни, прил. Пиян в голяма степен, до забрава. Върна се мъртвопиян. мъртвопиян, мъртвопияния, мъртвопияният, мъртвопияна, мъртвопияната, мъртвопияно, мъртвопияното, мъртвопияни, мъртвопияните

мъртвородена, мъртвородено, мн. мъртвородени, прил. Умрял, преди да се роди; роден мъртъв. Мъртвородено дете. мъртвороден, мъртвородения, мъртвороденият, мъртвородена, мъртвородената, мъртвородено, мъртвороденото, мъртвородени, мъртвородените

мъртва, мъртво, мн. мъ`ртви, прил.
1. Умрял, не жив, лишен от живот. Мъртъв човек.
2. Прен. Лишен от жизненост, от оживление. Мъртви улици.
* Мъртъв час. — Следобедно време за почивка.
* Мъртъв език. — Език, известен само по писмени паметници, който не се използва като говорим.
* Мъртво вълнение. — Незабележимо вълнение на подводните слоеве, което се появява при безветрие.
* Мъртва тишина. — Пълна тишина.
* Мъртъв сезон. — Период на застой, на спокойствие.
* Мъртва коприва. — Вид растение.
* Мъртва кост. — Твърд израстък върху някоя кост, най-често по главата и краката.
* Мъртва душа. 1. — Човек, който не участва в колективния живот и не проявява никакъв интерес.
2. При избор — включване на имена на покойници заедно с живите.
* Мъртва точка (стигам до). — Не бележа напредък, в застой съм.
Синоними: безжизнен, бездушен, умъртвен, неодушевен, бездиханен, умрял, издъхнал, покойник, труп, неподвижен, застоял, сух, извехнал, пуст мъртъв, мъртвия, мъртвият, мъртва, мъртвата, мъртво, мъртвото, мъртви, мъртвите

ж., само ед.
1. Животно, умряло, без да може да се използва месото му.
2. Нареч. Безполезно, напразно. Умрял мърцина. мъчно- Първа част на сложни думи със значение мъчен, труден за: мъчноподвижен, мъчнопроходим, мъчнопроизносим.

мн. мъ`рши, ж.
1. Останки от умряло животно; леш.
2. Прен. Недействен, безжизнен човек или група.
3. Вид растение с неприятна миризма.
Синоними: леш, труп мърша, мършата, мърши, мършите

мн. мъ`рши, ж.
1. Останки от умряло животно; леш.
2. Прен. Недействен, безжизнен човек или група.
3. Вид растение с неприятна миризма.
Синоними: леш, труп мърша, мършата, мърши, мършите, мършо

мършава, мършаво, мн. мъ`ршави, прил.
1. Който има сухо тяло, без мазнина; много слаб. Мършав човек. Мършаво магаре.
2. Неплодороден, слаб. Мършава нива.
3. Прен. Без особена стойност.
Синоними: постал, сух, слаб, неохранен, кокалест, дръглив, костелив, кранта, кожа и кости, кльощав, дълъг, източен, изпосталял, жилест, измършавял, изпит мършав, мършавия, мършавият, мършава, мършавата, мършаво, мършавото, мършави, мършавите

мършавееш, мин. св. мършавях, мин. прич. мършавя`л, несв. Ставам мършав, слабея.
Синоними: слабея, отпадам, отслабвам, изтощавам се, губя сили мършавея, мършавеем, мършавееш, мършавеете, мършавее, мършавеят, мършавях, мършавяхме, мършавя, мършавяхте, мършавя, мършавяха, мършавеех, мършавеехме, мършавееше, мършавеехте, мършавееше, мършавееха, мършавял съм, мършавяла съм, мършавяло съм, мършавели сме, мършавял си, мършавяла си, мършавяло си, мършавели сте, мършавял е, мършавяла е, мършавяло е, мършавели са, бях мършавял, бях мършавяла, бях мършавяло, бяхме мършавели, беше мършавял, беше мършавяла, беше мършавяло, бяхте мършавели, беше мършавял, беше мършавяла, беше мършавяло, бяха мършавели, ще мършаве

мъстта, само ед., ж. Ответно действие за причинено зло; възмездие, отмъщение. <em>Жажда за мъст.</em> <br /><br />----<br /><br />мъстта, само ед., ж. Непрекипяло сладко вино; шира.
Синоними: отмъщение, отплата, възмездие, злоба, злост, злина, злопаметство мъст, мъстта, мъсти, мъстите

мъстителят, мъстителя, мн. мъсти`тели, м. Остар. Човек, който мъсти; отмъстител.
Синоними: отмъстител мъстител, мъстителя, мъстителят, мъстители, мъстителите, мъстители, мъстителю

мъстителна, мъстително, мн. мъсти`телни, прил. Остар. Склонен към мъст; отмъстителен.
Синоними: отмъстителен, злобен, зъл, злопаметен, велзевул, непримирим мъстителен, мъстителния, мъстителният, мъстителна, мъстителната, мъстително, мъстителното, мъстителни, мъстителните

мн. мъсти`телки, ж. Остар. Жена мъстител; отмъстителка. мъстителка, мъстителката, мъстителки, мъстителките

мъстиш, мин. св. мъстих, мин. прич. мъстил, несв. Отмъщавам. <br /><br />----<br /><br />мъстиш, мин. св. мъстих, мин. прич. мъстил, несв. Разг. Смачквам грозде за вино, превръщам го в сок.
Синоними: отмъстявам, отплащам, наказвам, реванширам се мъстя, мъстим, мъстиш, мъстите, мъсти, мъстят, мъстих, мъстихме, мъсти, мъстихте, мъсти, мъстиха, мъстях, мъстяхме, мъстеше, мъстяхте, мъстеше, мъстяха, мъстил съм, мъстила съм, мъстило съм, мъстили сме, мъстил си, мъстила си, мъстило си, мъстили сте, мъстил е, мъстила е, мъстило е, мъстили са, бях мъстил, бях мъстила, бях мъстило, бяхме мъстили, беше мъстил, беше мъстила, беше мъстило, бяхте мъстили, беше мъстил, беше мъстила, беше мъстило, бяха мъстили, ще мъстя, ще мъстим, ще мъстиш, ще мъстите, ще мъсти, ще мъстят, ще съм мъстил, ще съм мъстила, ще съм мъстило, ще сме мъс

мътна, мътно, мн. мъ`тни, прил.
1. За течност — който не е бистър; непрозрачен, нечист. Мътна вода.
2. Потъмнял, непрозрачен, мъглив. Мътно стъкло. Мътен поглед.
3. За съзнание — помрачен, объркан. Мътна глава.
* В мътна вода риба ловя. — Използвам неуредици за лична изгода.
* Вземат ме мътните. — Побърквам се.
* Мътна и кървава. — За ситуация, която е твърде неясна, объркана, заплетена.
* Мътни времена. — Размирни времена.
Синоними: тъмен, помътнен, потъмнен, потъмнял, помрачен, непрозрачен, нечист, смътен, неясен, неопределен, забулен, размътен, кален, зловонен, слаб, мъждив, блед, премрежен мътен, мътния, мътният, мътна, мътната, мътно, мътното, мътни, мътните

ж., само ед. Разг.
1. Остатък от обезмаслено мляко.
2. Напитка от кисело мляко с вода.
3. Мътна течност.
Синоними: айран мътеница, мътеницата, мътеници, мътениците

мн. мъти`лки, ж.
1. Мътна течност.
2. Течност с примеси, които се утаяват на дъното на съда; утайка.
3. Прен. Нещо неясно, объркано.
Синоними: утайка, тиня, наслойка, останки, кал, нечистотия, неяснота, бъркотия, бърканица мътилка, мътилката, мътилки, мътилките

мн. мъти`ла, ср.
1. Място, където птиците мътят; полог.
2. Птичетата, измътени едновременно като едно поколение; люпило. мътило, мътилото, мътила, мътилата

мътнееш, мин. св. мътнях, мин. прич. мътнял, несв. Ставам мътен. мътнея, мътнеем, мътнееш, мътнеете, мътнее, мътнеят, мътнях, мътняхме, мътня, мътняхте, мътня, мътняха, мътнеех, мътнеехме, мътнееше, мътнеехте, мътнееше, мътнееха, мътнял съм, мътняла съм, мътняло съм, мътнели сме, мътнял си, мътняла си, мътняло си, мътнели сте, мътнял е, мътняла е, мътняло е, мътнели са, бях мътнял, бях мътняла, бях мътняло, бяхме мътнели, беше мътнял, беше мътняла, беше мътняло, бяхте мътнели, беше мътнял, беше мътняла, беше мътняло, бяха мътнели, ще мътнея, ще мътнеем, ще мътнееш, ще мътнеете, ще мътнее, ще мътнеят, ще съм мътнял, ще съм мътняла, ще съ надея се надееш се, мин. св. надеях се, мин. прич. надеял се, несв. Остар. Надявам се.
Синоними: надявам се, чакам, очаквам, разчитам, уповавам се, вярвам, облягам се, имам вяра, храня надежда, възлагам надежда, полагам надежди, имам доверие, лаская се, осланям се, опирам се, наблягам се, изказвам вяра надея, надеем, надееш, надеете, надее, надеят, надях, надяхме, надя, надяхте, надя, надяха, надеех, надеехме, надееше, надеехте, надееше, надееха, надял съм, надяла съм, надяло съм, надели сме, надял си, надяла си, надяло си, надели сте, надял е, надяла е, надяло е, надели са, бях надял, бях надяла, бях надяло, бяхме надели, беше надял, беше надяла, беше надяло, бяхте надели, беше надял, беше надяла, беше надяло, бяха надели, ще надея, ще надеем, ще надееш, ще надеете, ще надее, ще надеят, ще съм надял, ще съм надяла, ще съм надяло, ще сме надели, ще си надял, ще си надяла, ще си н

мътиш, мин. св. мътих и мътих, мин. прич. мътил и мътил, несв.; Какво.<br />1. Правя да стане мътен. <em>Мътя виното.</em><br />2. Прен. Раздвижвам, обърквам, вълнувам. <em>Мътя умовете на хората.</em><br />* <em>Мътя водата. 1.</em> — <em>На кого.</em> Създавам пречки, действам във вреда на някого.<br />2. Създавам бъркотия, размирици. <br /><br />----<br /><br />мътиш, мин. св. мътих и мътих, мин. прич. мътил и мътил, несв.
1. За птица — лежа на яйцата си, за да се измътят пиленца.
2. Прен. Разг. Кроя нещо, правя нещо, чийто край не е ясен.
* Мъти се нещо. — Нещо става, но не се знае какво.
* Не мътя пилета (с някого). — Не живея добре с някого.
Синоними: размътвам, разбърквам, смущавам, раздвижвам, измътвам, люпя, излюпвам, нарушавам покоя на, бъркам, размесвам мътя, мътим, мътиш, мътите, мъти, мътят, мътих, мътихме, мъти, мътихте, мъти, мътиха, мътех, мътехме, мътеше, мътехте, мътеше, мътеха, мътил съм, мътила съм, мътило съм, мътили сме, мътил си, мътила си, мътило си, мътили сте, мътил е, мътила е, мътило е, мътили са, бях мътил, бях мътила, бях мътило, бяхме мътили, беше мътил, беше мътила, беше мътило, бяхте мътили, беше мътил, беше мътила, беше мътило, бяха мътили, ще мътя, ще мътим, ще мътиш, ще мътите, ще мъти, ще мътят, ще съм мътил, ще съм мътила, ще съм мътило, ще сме мътили, ще си мътил, ще си мътила, ще си мътило, ще сте мътили

мъхът, мъха, мн. мъхове, (два) мъха, м.
1. Спорово растение без корен и цвят, което расте по влажни места върху земята, камъните, дърветата.
2. Само ед. Тънки малки косъмчета. Детски мъх по бузите.
прил. мъхов, мъхова, мъхово, мн. мъхови. Мъхови спори. мъх, мъха, мъхът, мъхове, мъховете, мъха

мъхната, мъхнато, мн. мъхна`ти, прил. Който е покрит с мъх или наподобява мъх. Мъхнат камък. Мъхнат плат.
Синоними: мъхав, мъхат, власат, власест, космат, окосмен, мъхест, покрит с мъх, рунест, рунтав, пухкав, мек, къдрав, влакнест мъхнат, мъхнатия, мъхнатият, мъхната, мъхнатата, мъхнато, мъхнатото, мъхнати, мъхнатите

вж. мъх мъхов, мъховия, мъховият, мъхова, мъховата, мъхово, мъховото, мъхови, мъховите

мъчиш, мин. св. мъчих и мъчих, мин. прич. мъчил и мъчи`л, несв.
1. Кого, какво. Правя да страда, причинявам болка, мъка; изтезавам. Мъча животните.
2. Кого. Не давам спокойствие, покой. Мъчат ме подозрения.
мъча се. 1. — Страдам, изпитвам мъка.
2. Стремя се да направя нещо, трудя се. Мъча се да сглобя играчката.
Синоними: подлагам на мъчение, измъчвам, изтезавам, гнетя, тормозя, терзая, малтретирам, бия, тероризирам, наказвам, угнетявам, притискам, притеснявам, безпокоя, огорчавам, опечалявам, причинявам страдание, жегвам, смъдвам, уязвявам, оскърбявам, засягам, ранявам, глождя, човъркам, изтерзавам, изтощавам се, отслабвам мъча, мъчим, мъчиш, мъчите, мъчи, мъчат, мъчих, мъчихме, мъчи, мъчихте, мъчи, мъчиха, мъчех, мъчехме, мъчеше, мъчехте, мъчеше, мъчеха, мъчил съм, мъчила съм, мъчило съм, мъчили сме, мъчил си, мъчила си, мъчило си, мъчили сте, мъчил е, мъчила е, мъчило е, мъчили са, бях мъчил, бях мъчила, бях мъчило, бяхме мъчили, беше мъчил, беше мъчила, беше мъчило, бяхте мъчили, беше мъчил, беше мъчила, беше мъчило, бяха мъчили, ще мъча, ще мъчим, ще мъчиш, ще мъчите, ще мъчи, ще мъчат, ще съм мъчил, ще съм мъчила, ще съм мъчило, ще сме мъчили, ще си мъчил, ще си мъчила, ще си мъчило, ще сте мъчили

мъчна, мъчно, мн. мъ`чни, прил. Който става с мъка, с усилие; труден, а не лесен. Мъчна задача.
Синоними: уморителен, труден, затруднителен, умъчнен, трънлив, тежък, непоносим, непосилен, невъзможен, неосъществим, нереализуем, непреодолим, неизпълним, недостъпен, непостижим, непристъпен, мъчнопроходим, мъчнодостъпен, сложен, неразрешим, заплетен, забъркан, неразгадаем, измъчван, изтезаван, малтретиран, бит, брутализиран, досаден, скучен, притеснителен, мъчно поносим, неприятен, грубоват, прост, тромав, неловък, несръчен, нескопосен, непохватен, напрегнат, усилен, трудно поносим, мъчителен, дразнещ, натегнат, упорит мъчен, мъчния, мъчният, мъчна, мъчната, мъчно, мъчното, мъчни, мъчните

мн. мъче`ния, ср.
1. Измъчване, изтезаване. Подложен на мъчения.
2. Мъка, тегло, страдание.
Синоними: гнет, мъка, изтезание, страдание, измъчване, малтретиране, изпитание, терзание, тормозене, насилие, брутализиране, инквизиция, голгота, изтезаване, тормоз, силна болка мъчение, мъчението, мъчения, мъченията

мн. мъченици, м.<br />1. Човек, понесъл мъчения и/или смърт за някоя идея.<br />2. Човек, който води труден живот, пълен с лишения.<br />прил. мъченически, мъченическа, мъченическо, мн. мъчени`чески.
Синоними: страдалец, многострадален, злощастен, нещастен, жертва, изстрадал, изтерзан, измъчен, светец, великомъченик мъченик, мъченика, мъченикът, мъченици, мъчениците, мъченици, мъченико

мн. мъчени`ци, ж. Жена мъченик. мъченица, мъченицата, мъченици, мъчениците, мъченице

вж. мъчени`к мъченически, мъченическия, мъченическият, мъченическа, мъченическата, мъченическо, мъченическото, мъченически, мъченическите

ср., само ед. Състояние на мъченик; мъчение. Обречен на мъченичество.
Синоними: страдалчество, гнет, страдание мъченичество, мъченичеството, мъченичества, мъченичествата

мн. мъчи`лища, ср. Разг. Място, където се извършват и изтърпяват мъчения.
Синоними: ад, пъкъл, преизподня мъчилище, мъчилището, мъчилища, мъчилищата

мъчителят, мъчителя, мн. мъчители, м. Човек, който подлага на мъчения други; изтезател.<br />прил. мъчителски, мъчителска, мъчителско, мн. мъчи`телски.
Синоними: угнетител, инквизитор, джелатин, душевадец, кръвопиец, изтезател мъчител, мъчителя, мъчителят, мъчители, мъчителите, мъчители, мъчителю

мъчителна, мъчително, мн. мъчи`телни, прил.
1. Който предизвиква мъка. Мъчителни болки.
2. Труден, бавен, продължителен. Мъчително очакване.
Синоними: тежък, мъчен, уморителен, непоносим, непосилен, нетърпим, труден, ужасен, угнетителен, гнетящ, притеснителен, обезпокоителен, угнетяващ, инквизиционен, убийствен, адски, пъклен, болезнен, страдалчески, тегловен, отегчителен, досаден, неприятен, измъчващ, дразнещ, трудно поносим, неудобен, неловък, остър, горчив, подтискащ, проблематичен, деликатен, опасен, крайно неприятен, силен, изморителен мъчителен, мъчителния, мъчителният, мъчителна, мъчителната, мъчително, мъчителното, мъчителни, мъчителните

мн. мъчи`телки, ж. Жена мъчител; изтезателка. мъчителка, мъчителката, мъчителки, мъчителките

вж. мъчи`тел мъчителски, мъчителския, мъчителският, мъчителска, мъчителската, мъчителско, мъчителското, мъчителски, мъчителските

нареч. Трудно. Мъчно свикнах с тази мисъл.
* Мъчно ми — (или ти, му, и`, ни, ви, им) е. Изпитвам мъка, жално ми е. Мъчно ми е, че сме разделени.
Синоними: трудно, тежко, болезнено, с мъка, мъчително

мн. мъчноти`и, ж. Трудност; пречка, която трябва да се преодолее.
Синоними: трудност, затруднение, пречка, спънка, мъка, труд, грижа, притеснение, сложност, усложненост, усложнение, комплицираност, компликация, заплетеност, крива, критичен момент, задръжка, препятствие, изпитание, беда, нужда, лишение, страдание, усилие, зор, проблем мъчнотия, мъчнотията, мъчнотии, мъчнотиите