мн. мобилизации, ж.<br />1. Спец. Привеждане на войска от мирно състояние в бойна готовност и извикване на включените в запаса лица в армията. <em>Всеобща мобилизация.</em><br />2. Прен. Привеждане на нещо или някого в състояние, което осигурява успешното изпълнение на някаква задача. <em>Мобилизация на всички сили.</em><br />прил. мобилизационен, мобилизационна, мобилизационно, мн. мобилизацио`нни.
Синоними: готовност мобилизация, мобилизацията, мобилизации, мобилизациите

мобилизи`раш, несв. и св.; какво/кого, За какво. Провеждам мобилизация. Мобилизирам армията за отбрана на страната. Мобилизирам силите си за победа в състезанието.
мобилизирам се. — Съсредоточавам се, събирам всичките си възможности.
Синоними: събирам, вдигам на крак, активизирам, алармирам, стряскам, затягам мобилизирам, мобилизираме, мобилизираш, мобилизирате, мобилизира, мобилизират, мобилизирах, мобилизирахме, мобилизира, мобилизирахте, мобилизира, мобилизираха, мобилизирах, мобилизирахме, мобилизираше, мобилизирахте, мобилизираше, мобилизираха, мобилизирал съм, мобилизирала съм, мобилизирало съм, мобилизирали сме, мобилизирал си, мобилизирала си, мобилизирало си, мобилизирали сте, мобилизирал е, мобилизирала е, мобилизирало е, мобилизирали са, бях мобилизирал, бях мобилизирала, бях мобилизирало, бяхме мобилизирали, беше мобилизирал, беше мобилизирала

мобилизирана, мобилизирано, мн. мобилизи`рани, прил. Който е извикан в армията при мобилизация. мобилизиран, мобилизирания, мобилизираният, мобилизирана, мобилизираната, мобилизирано, мобилизираното, мобилизирани, мобилизираните

остар.
мебелиран

мн. мобифони, (два) мобифона, м. Мобилен, подвижен телефон, чрез който може да се установи връзка от различни точки. мобифон, мобифона, мобифонът, мобифони, мобифоните, мобифона

можеш, мин. св. можах, мин. прич. можал и могъл, несв.
1. Имам способност, в състояние съм да върша нещо. Мога да дойда.
2. Знам, умея да върша нещо. Мога да готвя.
3. Имам право, позволено ми е. Мога ли да отсъствам утре?
Синоними: зная, удава ми се, иде ми отръки, умея, добивам възможност, съм в състояние, съм в положение мога, можем, можеш, можете, може, могат, можах, можахме, можа, можахте, можа, можаха, можех, можехме, можеше, можехте, можеше, можеха, могъл съм, могла съм, могло съм, могли сме, могъл си, могла си, могло си, могли сте, могъл е, могла е, могло е, могли са, бях могъл, бях могла, бях могло, бяхме могли, беше могъл, беше могла, беше могло, бяхте могли, беше могъл, беше могла, беше могло, бяха могли, ще мога, ще можем, ще можеш, ще можете, ще може, ще могат, ще съм могъл, ще съм могла, ще съм могло, ще сме могли, ще си могъл, ще си могла, ще си могло, ще сте могли, ще е могъл, ще е могла, ще

мн. моги`ли, ж. Неголямо земно възвишение, естествено или изкуствено. Надгробна могила.
* Братска могила. — Общ гроб на загинали едновременно.
Синоними: хълм, възвишение, височина, бърдо, рид, баир, насип, купчина пръст, куп, купчина могила, могилата, могили, могилите

мед. Разновидност на заекването, при което е затруднено произнасянето на определени срички.

могъща, могъщо, мн. могъ`щи, прил. Който има голяма сила или власт; мощен. Могъщ цар.
Синоними: мощен, силен, всесилен, могъществен, властен, всевластен, влиятелен, крепък, здрав, як могъщ, могъщия, могъщият, могъща, могъщата, могъщо, могъщото, могъщи, могъщите

вж. могъ`щество
Синоними: мощен, могъщ, всесилен, всевластен могъществен, могъществения, могъщественият, могъществена, могъществената, могъществено, могъщественото, могъществени, могъществените

ср., само ед. Голяма сила, власт, влияние. При цар Симеон България постига духовно могъщество.
прил. могъществен, могъществена, могъществено, мн. могъществени.
Синоними: сила, мощ, крепкост, здравина, якост, стабилност, власт, влияние, всемогъщество, господство, владичество, величие могъщество, могъществото, могъщества, могъществата

мн. моди, ж. Съвкупност от привички, предпочитания и вкусове за формите на предметите от бита и за облеклото, които господстват през определен период. <em>Нова мода. Висша мода.</em><br />прил. моден, модна, модно, мн. мо`дни. Модно ревю. Моден дизайн.
* Модна къща. — Място, където се създават, изработват и продават нови модели.
Синоними: обичай, елегантност, новост, премяна, носия мода, модата, моди, модите

мн. мо`даджийки, ж. Разг. Ирон. Жена модаджия. модаджийка, модаджийката, модаджийки, модаджийките, модаджийке

мн. мо`даджии, м. Разг. Ирон. Лице, което обича да носи модни дрехи. модаджия, модаджията, модаджията, модаджии, модаджиите, модаджии, модаджийо

модална, модално, мн. мода`лни, прил. Спец. Който изразява някаква зависимост — възможност, необходимост, желание, отношение. Модален глагол. Модални частици. модален, модалния, модалният, модална, модалната, модално, модалното, модални, модалните

модалността`, само ед., ж. Спец. Граматическа категория, изразяваща отношението на говорещия към действителността (реалността) на изказването чрез наклонение, интонация, частици и др. модалност, модалността, модалности, модалностите

мн. модели, (два) модела, м.
1. Образцов екземпляр от изделие или образец за изготвянето му.
2. Възпроизведен предмет или схема за нещо. Корабен модел.
3. Човек, който е предмет за пресъздаване в изкуството. Тя работи като модел при един фотограф.
4. Марка, тип на някакво изделие; разновидност. Нов модел автомобил.
Синоними: образец, копие, мостра, тип, пример, калъп, макет, кройка, десен, шарка, рисунка, форма, профил, фасон, направа, шаблон, прототип, символ, кофраж, еталон, диаграма, схема модел, модела, моделът, модели, моделите, модела

мн. моделие`ри, м. Лице, което разработва нови модели (предимно облекло и обувки). Водещ моделиер. моделиер, моделиера, моделиерът, моделиери, моделиерите, моделиера

мн. моделие`рки, ж. Жена моделиер. моделиерка, моделиерката, моделиерки, моделиерките

мн. моделие`рни, ж. Помещение в предприятие, където работят моделиери. Влязох в моделиерната на фабриката за детски играчки. моделиерна, моделиерната, моделиерни, моделиерните

модели`раш, несв. и св.
1. Какво, с какво. Обработвам някаква повърхност, като създавам вдлъбнатини и изпъкналости. Моделирам релефна ваза с глина.
2. Спец. Придавам пластичност на изображение в живописта чрез светлини и сенки.
3. Изготвям модел.
4. Прен. Кого, какво. Нагласявам, променям, съобразявам.
Синоними: вая, дълбая, гравирам, извайвам, скулптирам, обработвам, оформявам, придавам форма, отливам моделирам, моделираме, моделираш, моделирате, моделира, моделират, моделирах, моделирахме, моделира, моделирахте, моделира, моделираха, моделирах, моделирахме, моделираше, моделирахте, моделираше, моделираха, моделирал съм, моделирала съм, моделирало съм, моделирали сме, моделирал си, моделирала си, моделирало си, моделирали сте, моделирал е, моделирала е, моделирало е, моделирали са, бях моделирал, бях моделирала, бях моделирало, бяхме моделирали, беше моделирал, беше моделирала, беше моделирало, бяхте моделирали, беше моделирал, беше моделирала, беше моде

вж. мо`да
Синоними: модерен, нов, съвременен, актуален, сегашен, образцов, изискан, биещ на очи, елегантен, шик, в обръщение, установен, общоприет, на мода, изящен, стилен, ултрамодерен, контешки, първокласен, отличен, превъзходен, скъп, претенциозен, помпозен, последен, спретнат, стегнат, светски, екстравагантен моден, модния, модният, модна, модната, модно, модното, модни, модните

нареч. Спец. В музиката — с умерено темпо (или музикално произведение с такова темпо). модерато, модератото, модерата, модератата

модерна, модерно, мн. моде`рни, прил.
1. Който е съобразен със съвременната мода. Модерна прическа.
2. Актуален, съобразен със съвременните изисквания; съвременен. Модерна литература.
3. Моден.
Синоними: моден, нов, съвременен, актуален, сегашен, образцов, изискан, напредничав, свободомислещ, модернистичен, последен, в крак с времето, най-нов, най-авторитетен, окончателен, решаващ модерен, модерния, модерният, модерна, модерната, модерно, модерното, модерни, модерните

изк. Едно от названията на стилово направление в европейското и американското изкуство от края на ХІХ в. началото на ХХ в. , познато още като „ново изкуство“ (фр. Art nouveau), „сецесион“ (нем. Sezessionstil), „стил Либерти“ (ит. stile Liberty), модернизъм (исп. modernismo) и развиващо идеите на символизма и естетизма, а също така и на „философията на живота“ на Ницше, което си поставя за цел да преодолее противоречието между художествеността и утилитарността и да приобщи към изкуството всички сфери на живота.

мн. модерниза`ции, ж. Нововъведение, усъвършенстване, съобразяване със съвременните изисквания и норми.
Синоними: нововъведение, рационализиране, рационализация, усъвършенствуване, усъвършенстване модернизация, модернизацията, модернизации, модернизациите

модернизи`раш, несв. и св.; Какво. Придавам съвременен облик; усъвършенствам. Модернизирам производството.
Синоними: усъвършенствувам, подобрявам, обновявам, подновявам, поправям модернизирам, модернизираме, модернизираш, модернизирате, модернизира, модернизират, модернизирах, модернизирахме, модернизира, модернизирахте, модернизира, модернизираха, модернизирах, модернизирахме, модернизираше, модернизирахте, модернизираше, модернизираха, модернизирал съм, модернизирала съм, модернизирало съм, модернизирали сме, модернизирал си, модернизирала си, модернизирало си, модернизирали сте, модернизирал е, модернизирала е, модернизирало е, модернизирали са, бях модернизирал, бях модернизирала, бях модернизирало, бяхме модернизирали

м., само ед.
1. Спец. Направление в литературата и изкуството от края на ХIХ — началото на ХХ век, което се противопоставя на изкуството от предхождащия го век.
2. Стремеж за съобразяване с новите, съвременните идеи.
прил. модернистичен, модернистична, модернистично, мн. модернистични.
Синоними: новаторство модернизъм, модернизма, модернизмът, модернизми, модернизмите, модернизъма

мн. модерни`сти, м. Последовател на модернизма в изкуството. модернист, модерниста, модернистът, модернисти, модернистите, модерниста

вж. модерни`зъм
Синоними: напредничав, съвременен, модерен, свободомислещ модернистичен, модернистичния, модернистичният, модернистична, модернистичната, модернистично, модернистичното, модернистични, модернистичните

мн. модерни`стки, ж. Жена модернист. модернистка, модернистката, модернистки, модернистките

мн. моди`сти, м. Моден шивач. модист, модиста, модистът, модисти, модистите, модиста

мн. моди`стки, ж. Жена модист. модистка, модистката, модистки, модистките

мн. модифика`ции, ж.
1. Видоизменяне, малка промяна, която не засяга същността.
2. Нещо, което е претърпяло такава промяна. Новата модификация автомобили е сполучлива.
Синоними: изменение, видоизменение, преобразование, промяна, променение, трансформация, вариация модификация, модификацията, модификации, модификациите

модифици`раш, несв. и св.; какво. Правя модификация.
Синоними: изменям, променям, преобразявам, видоизменям модифицирам, модифицираме, модифицираш, модифицирате, модифицира, модифицират, модифицирах, модифицирахме, модифицира, модифицирахте, модифицира, модифицираха, модифицирах, модифицирахме, модифицираше, модифицирахте, модифицираше, модифицираха, модифицирал съм, модифицирала съм, модифицирало съм, модифицирали сме, модифицирал си, модифицирала си, модифицирало си, модифицирали сте, модифицирал е, модифицирала е, модифицирало е, модифицирали са, бях модифицирал, бях модифицирала, бях модифицирало, бяхме модифицирали, беше модифицирал, беше модифицирала

модроока, модрооко, мн. модроо`ки, прил. Остар. Който има сини очи; синеок. модроок, модроокия, модроокият, модроока, модрооката, модрооко, модроокото, модрооки, модрооките

мн. модули, (два) модула, м.
1. Спец. Название на важни коефициенти или величини.
2. Съставна част на многостепенен космически кораб, която се движи и приземява сама.
3. Прен. Относително самостоятелна и завършена част от цяло.
прил. модулен, модулна, модулно, мн. модулни. модул, модула, модулът, модули, модулите, модула

мн. модула`ции, ж.
1. Спец. В музиката — преход от една тоналност в друга.
2. Спец. Във физиката — промяна на електромагнитни или електрически трептения. модулация, модулацията, модулации, модулациите

вж. мо`дул модулен, модулния, модулният, модулна, модулната, модулно, модулното, модулни, модулните

модули`раш, несв. и св.
1. Преминавам от една тоналност в друга.
2. Преобразувам, предизвиквам модулации.
Синоними: изменям, променям модулирам, модулираме, модулираш, модулирате, модулира, модулират, модулирах, модулирахме, модулира, модулирахте, модулира, модулираха, модулирах, модулирахме, модулираше, модулирахте, модулираше, модулираха, модулирал съм, модулирала съм, модулирало съм, модулирали сме, модулирал си, модулирала си, модулирало си, модулирали сте, модулирал е, модулирала е, модулирало е, модулирали са, бях модулирал, бях модулирала, бях модулирало, бяхме модулирали, беше модулирал, беше модулирала, беше модулирало, бяхте модулирали, беше модулирал, беше модулирала, беше моду

мн. модуси, (два) модуса, м. Разновидност, начин.

модра, модро, мн. мо`дри, прил. Който има син цвят. Модри очи. модър, модрия, модрият, модра, модрата, модро, модрото, модри, модрите

мест. Разг.
* По моему. 1. — По моя воля, по мое желание. Ще бъде по моему.
2. Според мене, по мое мнение. По моему той е прав.

мин. несв. можеше<em>, мин. прич.</em> можело, несв.; безл.
1. Възможно е. Може да се направи за един ден.
2. Разрешено е, позволено е. Тук може да се пуши.
* Може би. — Вероятно, възможно. Може би ще дойда.
Синоними: (гл.) бива, позволено е, защо не, възможно е, става, допуща се, разрешава се, редно е, трябва, (гл.) отива, приляга, (гл.) зависи, случва се

рел. Майсеево законодателство, изложено в първите пет книги на Библията. Религия на юдеите.

мозаична, мозаично, мн. моза`ични, прил.
1. Който е във вид на мозайка. Мозаичен стенопис.
2. Нееднороден, смесен, разнообразен. Мозаично тв предаване. мозаичен, мозаичния, мозаичният, мозаична, мозаичната, мозаично, мозаичното, мозаични, мозаичните

мн. моза`йки, ж.
1. Украса, пано, съставено от разноцветни късчета.
2. Вид подова настилка от цветни камъчета и цимент.
3. Вид детска игра, състояща се от цветни елементи, които се редят.
4. Прен. Смес от разнородни елементи. мозайка, мозайката, мозайки, мозайките

мн. моза`йкаджии, м. Строителен работник, който прави мозайка (в 2 знач.). мозайкаджия, мозайкаджията, мозайкаджията, мозайкаджии, мозайкаджиите, мозайкаджии, мозайкаджийо

мн. мозъци, (два) мозъка, м.
1. Съвкупност от нервни клетки и влакна, която запълва черепа и гръбначния стълб на човека и висшите животни; орган на мисленето у човека. Главен мозък. Сътресение на мозъка.
2. Прен. Само ед. Ръководен център на нещо. Той е мозъкът на цялата операция.
3. Само ед. Мека тъкан, която запълва кухините на костите. Костен мозък.
4. Прен. Ум, умствени способности. Той е голям мозък.
прил. мозъчен, мозъчна, мозъчно, мн. мозъчни. Мозъчна дейност. Мозъчен кръвоизлив.
* До мозъка на костите. — Извънредно много, до краен предел.
* Изтичане на мозъци. — Емиграция на интелигенция.
* Мозъчен тръст. — Научноизследователски център, в който е събран интелектуалният елит в някаква област.
Синоними: ум, разум, интелект, умствени способности мозък, мозъка, мозъкът, мозъци, мозъците, мозъка

вж. мо`зък мозъчен, мозъчния, мозъчният, мозъчна, мозъчната, мозъчно, мозъчното, мозъчни, мозъчните

моя, мое, мн. мо`и, крат. ми 2 , притеж. мест. Който ми принадлежи или се отнася към мене. Мой приятел. Моя книга.
* Мой човек. 1. — Приятел, познат, близък. Разг.
2. Фамилиарно обръщение към някого, чието име не знам. мой, моя, моят, моя, моята, мое, моето, мои, моите, ми

ж., само ед. Качествено арабско кафе.

мн., мокаси`н, м.,
1. Меки кожени обувки, изработвани от северноамериканските индианци.
2. Обувки от мека кожа с особена кройка.

мн. мокети, (два) мокета, м. Вид текстилна подова постилка. мокет, мокета, мокетът, мокети, мокетите, мокета

мокрееш, мин. св. мокрях, мин. прич. мокрял, несв. Постепенно ставам мокър. мокрея, мокреем, мокрееш, мокреете, мокрее, мокреят, мокрях, мокряхме, мокря, мокряхте, мокря, мокряха, мокреех, мокреехме, мокрееше, мокреехте, мокрееше, мокрееха, мокрял съм, мокряла съм, мокряло съм, мокрели сме, мокрял си, мокряла си, мокряло си, мокрели сте, мокрял е, мокряла е, мокряло е, мокрели са, бях мокрял, бях мокряла, бях мокряло, бяхме мокрели, беше мокрял, беше мокряла, беше мокряло, бяхте мокрели, беше мокрял, беше мокряла, беше мокряло, бяха мокрели, ще мокрея, ще мокреем, ще мокрееш, ще мокреете, ще мокрее, ще мокреят, ще съм мокрял, ще съм мокряла, ще съ момея се момеeш се, мин. св. момях се, мин. прич. момяла се, несв. Разг. За жена — показвам с държанието си, че съм мома за женене; представям се като мома. момея, момеем, момееш, момеете, момее, момеят, момях, момяхме, момя, момяхте, момя, момяха, момеех, момеехме, момееше, момеехте, момееше, момееха, момял съм, момяла съм, момяло съм, момели сме, момял си, момяла си, момяло си, момели сте, момял е, момяла е, момяло е, момели са, бях момял, бях момяла, бях момяло, бяхме момели, беше момял, беше момяла, беше момяло, бяхте момели, беше момял, беше момяла, беше момяло, бяха момели, ще момея, ще момеем, ще момееш, ще момеете, ще момее, ще момеят, ще съм момял, ще съм момяла, ще съм момяло, ще сме момели, ще си момял, ще си момяла, ще си м

мн. мокри`ци, ж. Дребно ракообразно животно с много крака, което живее на влажни места. мокрица, мокрицата, мокрици, мокриците

ж., само ед.
1. Състояние на мокър.
2. Съдържание на влага в нещо; влажност.
Синоними: влага, влажност, мокрина, течност мокрота, мокротата, мокроти, мокротите

мокриш, мин. св. мокрих и мокрих, мин. прич. мокрил и мокри`л, несв.; Кого, какво. Правя да стане мокър, влажен. Мокря ръцете си.
Синоними: намокрям, подмокрям, измокрям, топя, натапям, натопявам, квася, наквасвам, кисна, накисвам, заливам, обливам, поливам, ополивам, пръскам, напръсквам, ръся, поръсвам, напоявам, навлажнявам, овлажнявам, топвам, потапям мокря, мокрим, мокриш, мокрите, мокри, мокрят, мокрих, мокрихме, мокри, мокрихте, мокри, мокриха, мокрех, мокрехме, мокреше, мокрехте, мокреше, мокреха, мокрил съм, мокрила съм, мокрило съм, мокрили сме, мокрил си, мокрила си, мокрило си, мокрили сте, мокрил е, мокрила е, мокрило е, мокрили са, бях мокрил, бях мокрила, бях мокрило, бяхме мокрили, беше мокрил, беше мокрила, беше мокрило, бяхте мокрили, беше мокрил, беше мокрила, беше мокрило, бяха мокрили, ще мокря, ще мокрим, ще мокриш, ще мокрите, ще мокри, ще мокрят, ще съм мокрил, ще съм мокрила, ще съм мокрило, ще сме мок

В учението за кармата — освобождение, състояние на абсолютна свобода, което може да се постигне и преживее, като постигналият го се нарича „жив освободен“ и след смъртта си няма да се прероди повече. мокша, мокшата, мокши, мокшите

мокра, мокро, мн. мо`кри, прил.
1. Натопен или полят с течност, който още не е изсъхнал. Мокри дрехи.
2. Който е влажен; който съдържа вода. Мокър сняг.
Синоними: намокрен, накиснат, наквасен, напоен, незасъхнал, неизсъхнал, измокрен, подмокрен, влажен, навлажнен, овлажнен, залян, натопен, полят, вир вода, сълзлив, насълзен мокър, мокрия, мокрият, мокра, мократа, мокро, мокрото, мокри, мокрите

мн. молби`, ж.
1. Обръщение към някого, което призовава да се удовлетворят някакви нужди или да се изпълнят някакви желания. Имам молба към тебе.
2. Писмено заявление по установен образец; прошение. Подадох молба до директора.
Синоними: просба, жалба, прошение, искане, претенция, рекламация, желание, пожелание, заявление, заявка, поискване, петиция, тъжба, апел молба, молбата, молби, молбите

, само ед. Химически елемент — твърд сребристобял метал.

м., само ед. Кратко църковно богослужение за израз на благодарност или за молба. Молебен за здраве. Молебен за дъжд. молебен, молебена, молебенът, молебени, молебените, молебена

м., само ед. Кратко църковно богослужение за израз на благодарност или за молба. Молебен за здраве. Молебен за дъжд. молебен, молебния, молебният, молебна, молебната, молебно, молебното, молебни, молебните

мн. молекули, ж. Спец. Най-малката частица от веществото, изградена от атоми, която запазва всички негови основни химически свойства.<br />прил. молекулен, молекулна, молекулно, мн. молеку`лни. Молекулно тегло.
Синоними: частица молекула, молекулата, молекули, молекулите

вж. молеку`ла молекулен, молекулния, молекулният, молекулна, молекулната, молекулно, молекулното, молекулни, молекулните

моле`псаш, св. — вж. молепсвам. молепсам, молепсаме, молепсаш, молепсате, молепса, молепсат, молепсах, молепсахме, молепса, молепсахте, молепса, молепсаха, молепсах, молепсахме, молепсаше, молепсахте, молепсаше, молепсаха, молепсал съм, молепсала съм, молепсало съм, молепсали сме, молепсал си, молепсала си, молепсало си, молепсали сте, молепсал е, молепсала е, молепсало е, молепсали са, бях молепсал, бях молепсала, бях молепсало, бяхме молепсали, беше молепсал, беше молепсала, беше молепсало, бяхте молепсали, беше молепсал, беше молепсала, беше молепсало, бяха молепсали, ще молепсам, ще молепс

молепсваш, несв. и молепсам, св.; кого. Диал.
1. Предавам заразна болест, заразявам.
2. Прен. Охулвам, изцапвам. молепсвам, молепсваме, молепсваш, молепсвате, молепсва, молепсват, молепсвах, молепсвахме, молепсва, молепсвахте, молепсва, молепсваха, молепсвах, молепсвахме, молепсваше, молепсвахте, молепсваше, молепсваха, молепсвал съм, молепсвала съм, молепсвало съм, молепсвали сме, молепсвал си, молепсвала си, молепсвало си, молепсвали сте, молепсвал е, молепсвала е, молепсвало е, молепсвали са, бях молепсвал, бях молепсвала, бях молепсвало, бяхме молепсвали, беше молепсвал, беше молепсвала, беше молепсвало, бяхте молепсвали, беше молепсвал, беше молепсвала, беше моле

мн. молци, (два) молеца, м. Малка пеперуда, чиито ларви живеят във вълнени или кожени изделия и ги прояждат. молец, молеца, молецът, молци, молците, молеца

м., само ед. Химически елемент — твърд сребристобял метал. молибден, молибдена, молибденът, молибдени, молибдените, молибдена

и молив, мн. моливи и моливи, (два) молива и молива, м. Графитена пръчка, обвита в дърво или метал, която се използва за писане и рисуване. <em>Цветни моливи.</em><br />същ. умал. моливче и моливче, мн. моливчета и моливчета, ср.<br />прил. моливен и моливен, моливна и моливна, моливно и моливно, мн. моливни и моли`вни.
* Тегля молива. — Пресмятам, изчислявам.
* Молив за вежди. — Черен мазен графит, използван при гримиране. молив, молива, моливът, моливи, моливите, молива

вж. мо`лив моливен, моливния, моливният, моливна, моливната, моливно, моливното, моливни, моливните

вж. мо`лив моливче, моливчето, моливчета, моливчетата

Обредно обръщение на вярващите към божества, което представлява канонизиран или свободен текст. Молитвата може да изразява възхищение, преклонение, покаяние, молба или просто споделяне на мисли.
Синоними: молба, молебствие молитва, молитвата, молитви, молитвите

молителят, молителя, мн. моли`тели, м. Лице, което отправя молба.
Синоними: молбоподател, просител, тъжител, жалбоподател, ищец, претендент, кандидат молител, молителя, молителят, молители, молителите, молители, молителю

мн. моли`телки, ж. Жена молител. молителка, молителката, молителки, молителките

мн. молли`, м. Мохамедански съдия. молла, моллата, моллата, молли, моллите, молли, молла

рел. Религиозна секта в Русия, основана през втората половина на ХVІІ в. , привържениците на която отричат грехопадението на Адам, не признават тайнствата и обредите на Православната църква и вярват не в Светото писание, а в устните предания и един вътрешен глас, присъщ на всеки човек.

мит. Древен бог на слънцето, огъня и войната в семистската митология, на който се принасяли в жертва деца от знатни семейства, изгаряни живи върху жертвеници.Прен. Тиранична и безпощадна сила, която изисква пълно подчинение или непрекъснати човешки жертни.

молиш, мин. св. молих и молих, мин. прич. молил и моли`л, несв.
1. Кого, За какво. Обръщам се с молба; зова, призовавам. Моля те за помощ.
2. В речевия етикет — при учтива заповед, за смекчаване на заповед. Моля, запазете тишина!
3. Като част. В речевия етикет — за учтива покана, подкана, а също в обръщение. Заповядайте, моля. Кажете, моля. Извинете, моля. Моля, господине.
4. Като част. В речевия етикет — за въпрос при молба да се повтори казаното. – Моля? Не чух добре какво казахте.
5. Като част. В речевия етикет — в отговор на благодарност. Благодаря Ви. — Моля, няма защо.
6. Като част. За привличане на вниманието или при възражение. Моля, искам думата! Моля, моля, без такива инсинуации! – моля се. 1. Произнасям молитва. По цял ден се молят, не работят.
2. На кого. Обръщам се с молба. Молих му се да не казва, не ме послуша.
3. Желая, надявам се, иска ми се. Моля се само да не дойдат утре.
* Моля ти се/моля ви се. 1. — При свойско обръщение с молба. Хайде, моля ти се, ела с мене!
2. При възмущение, възражение. Виж я ти, моля ти се!
Синоними: (гл.) замолвам, помолвам, примолвам се, прося, попросвам, изпросвам, измолвам, искам, изисквам, апелирам, отправям молба, (гл.) поисквам, (гл.) умолявам, призовавам, зова

молиш, мин. св. молих и молих, мин. прич. молил и моли`л, несв.
1. Кого, За какво. Обръщам се с молба; зова, призовавам. Моля те за помощ.
2. В речевия етикет — при учтива заповед, за смекчаване на заповед. Моля, запазете тишина!
3. Като част. В речевия етикет — за учтива покана, подкана, а също в обръщение. Заповядайте, моля. Кажете, моля. Извинете, моля. Моля, господине.
4. Като част. В речевия етикет — за въпрос при молба да се повтори казаното. – Моля? Не чух добре какво казахте.
5. Като част. В речевия етикет — в отговор на благодарност. Благодаря Ви. — Моля, няма защо.
6. Като част. За привличане на вниманието или при възражение. Моля, искам думата! Моля, моля, без такива инсинуации! – моля се. 1. Произнасям молитва. По цял ден се молят, не работят.
2. На кого. Обръщам се с молба. Молих му се да не казва, не ме послуша.
3. Желая, надявам се, иска ми се. Моля се само да не дойдат утре.
* Моля ти се/моля ви се. 1. — При свойско обръщение с молба. Хайде, моля ти се, ела с мене!
2. При възмущение, възражение. Виж я ти, моля ти се!
Синоними: замолвам, помолвам, примолвам се, прося, попросвам, изпросвам, измолвам, искам, изисквам, апелирам, отправям молба, поисквам, умолявам, призовавам, зова моля, молим, молиш, молите, моли, молят, молих, молихме, моли, молихте, моли, молиха, молех, молехме, молеше, молехте, молеше, молеха, молил съм, молила съм, молило съм, молили сме, молил си, молила си, молило си, молили сте, молил е, молила е, молило е, молили са, бях молил, бях молила, бях молило, бяхме молили, беше молил, беше молила, беше молило, бяхте молили, беше молил, беше молила, беше молило, бяха молили, ще моля, ще молим, ще молиш, ще молите, ще моли, ще молят, ще съм молил, ще съм молила, ще съм молило, ще сме молили, ще си молил, ще си молила, ще си молило, ще сте молили

мн. моми`, ж. Разг.
1. Порасло момиче, девойка. Хубава мома.
2. Неомъжена жена. Остана си мома.
Синоними: девица, девойка, девственица мома, момата, моми, момите, моме

мн. моменти, (два) момента, м.
1. Миг, кратък период.
2. Определено време, етап в развитието на нещо. Важен исторически момент.
3. Обстоятелство, отделна страна на някакво явление. Положителен момент в работата на някого.
* В настоящия момент. — Сега.
* Пропускам момента. — Пропускам сгоден случай.
* Един момент/момент. — В отговор — ей сега, веднага. — Някой чука! — Момент, идвам! — Готов ли си? — Един момент!
Синоними: миг, минута, секунда, мигновение, време, случай, обстоятелство, пункт момент, момента, моментът, моменти, моментите, момента

моментална, моментално, мн. момента`лни, прил. Много бърз, мигновен. Моментална снимка.
Синоними: незабавен, неотложен, непосредствен, мигновен моментален, моменталния, моменталният, моментална, моменталната, моментално, моменталното, моментални, моменталните

моментна, моментно, мн. моме`нтни, прил. Който продължава един момент; кратък, преходен. Моментно настроение.
Синоними: кратковременен, моментален, кратък, къс, временен, бърз, мигновен, краткотраен, преходен моментен, моментния, моментният, моментна, моментната, моментно, моментното, моментни, моментните

момея се, момеeш се, мин. св. момях се, мин. прич. момяла се, несв. Разг. За жена — показвам с държанието си, че съм мома за женене; представям се като мома.

момина, момино, мн. мо`мини, прил. Който принадлежи на мома или е предназначен за нея. Момина майка.
* Момина сълза. — Пролетно цвете с дребни бели цветове и фин аромат. момин, моминия, моминият, момина, момината, момино, моминото, момини, момините

само мн. Разг. Домът и близките на момата. У момини тъпан бие. момини, моминия, моминият, момина, момината, момино, моминото, момини, момините

моминска, моминско, мн. моми`нски, прил. Който е присъщ на мома или има отношение към нея. Момински чувства.
Синоними: девствен, чист, неопетнен, недокоснат, непокътнат, нов, още неупотребяван, невинен, непорочен момински, моминския, моминският, моминска, моминската, моминско, моминското, момински, моминските

ср., само ед.
1. Годините, състоянието, възрастта, когато жената е мома.
2. Девственост. моминство, моминството, моминства, моминствата

мн. моми`ци, ж. Тънка ципа — було с ядки, към което са прикрепени вътрешностите на животно. момица, момицата, момици, момиците

мн. момичета, ср.<br />1. Дете от женски пол. <em>Тя роди момиче.</em><br />2. Девойка. <em>Петнадесетгодишно момиче.</em><br />3. Остар. Прислужница.<br />същ. умал. момиченце, мн. момиченца, ср.<br />прил. момичешки, момичешка, момичешко, мн. моми`чешки. Момичешки забавления.
Синоними: девойка, млада жена, госпожица момиче, момичето, момичета, момичетата

вж. моми`че момиченце, момиченцето, момиченца, момиченцата

вж. моми`че момичешки, момичешкия, момичешкият, момичешка, момичешката, момичешко, момичешкото, момичешки, момичешките

момкова, момково, мн. мо`мкови, прил. Който има отношение или връзка с момък. Момкова майка.
* Момкова сълза. — Пролетно горско цвете с продълговати бели цветове без аромат.

мому`ваш, несв. Разг. В състояние съм на мома за омъжване. момувам, момуваме, момуваш, момувате, момува, момуват, момувах, момувахме, момува, момувахте, момува, момуваха, момувах, момувахме, момуваше, момувахте, момуваше, момуваха, момувал съм, момувала съм, момувало съм, момували сме, момувал си, момувала си, момувало си, момували сте, момувал е, момувала е, момувало е, момували са, бях момувал, бях момувала, бях момувало, бяхме момували, беше момувал, беше момувала, беше момувало, бяхте момували, беше момувал, беше момувала, беше момувало, бяха момували, ще момувам, ще момуваме, ще момуваш, ще момувате, ще момува, ще момува

мн. момчета, ср.<br />1. Дете от мъжки пол. <em>Тя роди момче.</em><br />2. Младеж, момък, ерген. <em>Той е вече момче за женене.</em><br />3. Остар. Чирак, слуга, ратай.<br />същ. умал. момченце, мн. момченца, ср.<br />прил. момчешки, момчешка, момчешко, мн. момче`шки (в 1 знач.). Момчешки лудории.
Синоними: хлапе, хлапак, малчуган, момчурляк, младеж, момък, юноша, неопитен, несръчен, неук, зелен, неузрял, палавник, калпазанче момче, момчето, момчета, момчетата

вж. момче`
Синоними: малчуган, хлапе момченце, момченцето, момченца, момченцата

вж. момче` момчешки, момчешкия, момчешкият, момчешка, момчешката, момчешко, момчешкото, момчешки, момчешките

мн. момчурля`ци, м. Разг. Поотрасло момче, по-голямо момче. момчурляк, момчурляка, момчурлякът, момчурляци, момчурляците, момчурляка

мн. момци`, м.
1. Млад мъж, който не е женен; ерген. Напет момък.
2. Остар. Млад мъж, който сключва брак; младоженец. Момъкът водеше невестата.
Синоними: момче, младеж, юноша, ерген момък, момъка, момъкът, момци, момците, момци, момко

Прост, неделим елемент от битието, но за разлика от атома — одушевено единен. монада, монадата, монади, монадите

Учуние за монадите, изложено в съчинение от Лайбниц със същото заглавие.

мед. Възпаление само на една става.

мн. монарси, м. Пожизнен държавен глава (цар, крал, император и др.), който не се избира.<br />прил. монаршески, монаршеска, монаршеско, мн. мона`ршески.
Синоними: самодържец, самовластник, владетел, властелин, принц, цар, император монарх, монарха, монархът, монарси, монарсите, монарха

рел. Християнска ерес, появила се през ІІ в. , признаваща единството на Бога и отричаща троичността му; антитринитаризъм.

м., само ед.
1. Политическа система на единодържавие, която признава монархията за единствена форма на държавна власт.
2. Привързаност към този начин на управление. монархизъм, монархизма, монархизмът, монархизми, монархизмите, монархизъма

мн. монархи`сти, м. Привърженик на монархизма. монархист, монархиста, монархистът, монархисти, монархистите, монархисти, монархисте

вж. мона`рхия монархичен, монархичния, монархичният, монархична, монархичната, монархично, монархичното, монархични, монархичните

вж. мона`рхия монархически, монархическия, монархическият, монархическа, монархическата, монархическо, монархическото, монархически, монархическите

мн. монархии, ж.<br />1. Форма на управление, при която върховната власт принадлежи на едноличен наследствен владетел. <em>Абсолютна монархия.</em><br />2. Държава, която има такова управление.<br />прил. монархичен, монархична, монархично, мн. монархични.<br />прил. монархически, монархическа, монархическо, мн. монархи`чески.
* Конституционна монархия. — Държава, в която властта на монарха е ограничена от парламента.
Синоними: царство, династия монархия, монархията, монархии, монархиите

вж. мона`рх монаршески, монаршеския, монаршеският, монаршеска, монаршеската, монаршеско, монаршеското, монаршески, монаршеските

мн. монаси, м. Член на религиозна община, който дава обет за отказване от светския живот и приемане на аскетичен живот; калугер.<br />прил. монашески, монашеска, монашеско, мн. мона`шески. Монашеско расо.
Синоними: духовник, свещеник, калугер, отшелник, постник монах, монаха, монахът, монаси, монасите, монаха

мн. монахи`ни, ж. Жена монах. монахиня, монахинята, монахини, монахините, монахиньо

вж. мона`х
Синоними: манастирски, калугерски, отшелнически, самотнически, самотен, усамотен, уединен монашески, монашеския, монашеският, монашеска, монашеската, монашеско, монашеското, монашески, монашеските

ср., само ед.
1. Монашески живот, подстригване.
2. Монасите като цяло. монашество, монашеството, монашества, монашествата

Глобално, общочовешко мислене, което разглежда цялото население на Земята като единна популация.

мн. монети, ж. Метален паричен знак; пара. Златна монета.
прил. монетен, монетна, монетно, мн. монетни.
* Вземам за чиста монета. — Смятам нещо за абсолютна истина.
* Разменна монета. — Нещо, което се жертва при преговори, използва се за получаване на някаква придобивка.
* Монетен двор. — Предприятие, където се изработват монети, медали и др.
Синоними: пара, злато, сребро монета, монетата, монети, монетите

вж. моне`та монетен, монетния, монетният, монетна, монетната, монетно, монетното, монетни, монетните

м., само ед. Спец. Философско направление, според което в основата на света и неговите явления стои само едно начало (дух или материя). монизъм, монизма, монизмът, монизми, монизмите, монизъма

м., само ед.
1. Маса с дупки за билярд.
2. Игра с топки върху такава маса, като целта е топките да влязат в отворите. моникс, моникса, мониксът, моникси, мониксите, моникса

мед. вж. кандидоза

мн. мони`сти, м. Привърженик на монизма.

мн. монитори, (два) монитора, м.
1. Приемник или друго устройство, използвано за контролиране на телевизионно излъчване или телефонна комуникация.
2. Спец. Изходно устройство на компютър, служещо за възпроизвеждане на видеоинформация; дисплей.
3. Спец. Военен кораб с артилерия за обстрел на крайбрежни обекти. монитор, монитора, мониторът, монитори, мониторите, монитора

• Първа част от сложни думи, която означава един, единен, сам, напр. монотонен, моноваксина, моновалентен, моногамия и др.

вж. монога`мия моногамен, моногамния, моногамният, моногамна, моногамната, моногамно, моногамното, моногамни, моногамните

ж., само ед. Спец. Едноженство, еднобрачие.
прил. моногамен, моногамна, моногамно, мн. моногамни. моногамия, моногамията, моногамии, моногамиите

мн. монограми, (два) монограма, м. Знак или плетеница от две или повече инициални букви. монограм, монограма, монограмът, монограми, монограмите, монограма

вж. моногра`фия монографичен, монографичния, монографичният, монографична, монографичната, монографично, монографичното, монографични, монографичните

мн. монографии, ж. Научно съчинение, което изчерпателно засяга един въпрос, една тема.<br />прил. монографичен, монографична, монографично, мн. монографи`чни. монография, монографията, монографии, монографиите

мн. монокли, (два) монокъла, м. Оптическо стъкло с кръгла форма само за едното око (вместо очила). монокъл, монокъла, монокълът, монокли, моноклите, монокъла

м., само ед.
1. Предмет, изсечен от единен по състав камък.
2. Голям каменен блок.
3. Прен. Нещо здраво, мощно, споено.
прил. монолитен, монолитна, монолитно, мн. монолитни. Монолитна статуя. Монолитна организация. монолит, монолита, монолитът, монолити, монолитите, монолита

вж. моноли`т
Синоними: едносъставен, еднакъв, единен, цялостен, сплотен, плътен, изпълнен, цял, неразглобяем монолитен, монолитния, монолитният, монолитна, монолитната, монолитно, монолитното, монолитни, монолитните

мн. монолози, (два) монолога, м.
1. Спец. Част от драматическо произведение, в която говори само едно лице.
2. Прен. Продължително изказване на едно лице.
прил. монологичен, монологична, монологично, мн. монологични. монолог, монолога, монологът, монолози, монолозите, монолога

вж. моноло`г монологичен, монологичния, монологичният, монологична, монологичната, монологично, монологичното, монологични, монологичните

, мн. монополи, (два) монопола, м.
1. Само ед. Изключително право за производство или продажба на нещо. Държавен монопол.
2. Обединение, което съсредоточава в себе си по-голямата част от едно производство и пласмента на продукцията. Тютюнев монопол.
3. Прен. Само ед. Обикн. неодобрително. Изключително право, привилегия. Това не е монопол само на група лица. Установявам монопол. Имам монопол.
Синоними: привилегия, изключително право, запазено право, патент, запазен периметър, преимущество, предимство, предпочитание, тръст, концерн, олигархия монопол, монопола, монополът, монополи, монополите, монопола

монополизи`раш, несв. и св.; Какво.
1. Установявам монопол, въвеждам монопол (в 1 знач.). Монополизираха търговията с алкохол.
2. Обикн. неодобрително. Присвоявам си изключително право.
Синоними: запазвам право, ограничавам, привилегировам, запазвам привилегия, запазвам за себе си монополизирам, монополизираме, монополизираш, монополизирате, монополизира, монополизират, монополизирах, монополизирахме, монополизира, монополизирахте, монополизира, монополизираха, монополизирах, монополизирахме, монополизираше, монополизирахте, монополизираше, монополизираха, монополизирал съм, монополизирала съм, монополизирало съм, монополизирали сме, монополизирал си, монополизирала си, монополизирало си, монополизирали сте, монополизирал е, монополизирала е, монополизирало е, монополизирали са, бях монополизирал, бях монополизирала, бях

мн. монополи`сти, м.
1. Лице или организация, които имат монопол върху нещо.
2. Собственик на монополно обединение.
3. Прен. Притежател на изключително право. монополист, монополиста, монополистът, монополисти, монополистите, монополисти, монополисте

мед. 1. Вродена липса на един тестис.
2. Едностранен крипторхизъм — единия тестис не се е спуснал в скротума.

м., само ед. Религия или философия, която признава само един бог; еднобожие. монотеизъм, монотеизма, монотеизмът, монотеизми, монотеизмите, монотеизъма

мн. монотеи`сти, м. Привърженик на монотеизма. монотеист, монотеиста, монотеистът, монотеисти, монотеистите, монотеисти, монотеисте

рел. Теологична доктрина, според която, Исус Христос има една единствена воля и две природи.

монотонна, монотонно, мн. монотонни, прил.<br />1. Който е с еднакъв, равен тон. <em>Монотонна песен.</em><br />2. Прен. Еднообразен, еднакъв, скучен, досаден. <em>Монотонен пейзаж.</em><br />същ. монотонност, монотонността`, ж.
Синоними: еднотонен, еднозвучен, еднообразен, еднакъв повтарящ се, все един и същ, един и същ, скучен, отегчителен, досаден, тягостен, прозаичен, неосвежен, неоживен монотонен, монотонния, монотонният, монотонна, монотонната, монотонно, монотонното, монотонни, монотонните

вж. моното`нен
Синоними: еднотонност, еднообразност, еднообразие, еднаквост, повторение, скука, отегчение, досада, скучност, отегчителност монотонност, монотонността, монотонности, монотонностите

рел. Християнска ерес, възникнала във Византия през V в. и разпространила се в Палестина, Сирия и особено в Египет, според която Исус Христос има само една природа — божествена. монофизитство, монофизитството, монофизитства, монофизитствата

мед. Сравнително големи клетки с фагоцитарна функция. Съставят 2-8% от общия брой на левкоцитите.

мед. Увеличаване на броя на моноцитите в периферната кръв.

м., само ед.
1. Сглобяване, поставяне и наместване на машина или друго съоръжение. Монтаж на нова машина.
2. Подбор и съединяване на различни части в едно цяло. Филмов монтаж. Литературен монтаж.
3. Сглобяване на сгради от готови елементи.
Синоними: постановка, режисура, монтиране, нагласа, сглобяване, нагласена работа монтаж, монтажа, монтажът, монтажи, монтажите, монтажа

мн. монтажи`сти, м. Специалист по монтаж (във 2 знач.). монтажист, монтажиста, монтажистът, монтажисти, монтажистите, монтажисти, монтажисте

мн. монта`жници, м. Работник, който извършва монтаж (в 1 и 3 знач.). монтажник, монтажника, монтажникът, монтажници, монтажниците, монтажници, монтажнико

рел. Учение на раннохристиянска секта, основана от Монтан (първоначално жрец на богиня Кибела) около 160 г. , според което Св. Дух постоянно се намесвал в живота на хората и се явявал на посветените по време на екстаз.

монти`раш, несв. и св.; Какво. Правя монтаж; сглобявам, поставям. Монтирам нова антена.
Синоними: сглобявам, съединявам, нагласявам, натъкмявам, свързвам, стъкмявам, кроя, скроявам, скалъпвам, курдисвам, инсценирам, слагам, нагласям, инсталирам монтирам, монтираме, монтираш, монтирате, монтира, монтират, монтирах, монтирахме, монтира, монтирахте, монтира, монтираха, монтирах, монтирахме, монтираше, монтирахте, монтираше, монтираха, монтирал съм, монтирала съм, монтирало съм, монтирали сме, монтирал си, монтирала си, монтирало си, монтирали сте, монтирал е, монтирала е, монтирало е, монтирали са, бях монтирал, бях монтирала, бях монтирало, бяхме монтирали, беше монтирал, беше монтирала, беше монтирало, бяхте монтирали, беше монтирал, беше монтирала, беше монтирало, бяха монтирали, ще монтирам, ще монтир

мн. монтьо`ри, м. Лице, което извършва монтаж; специалист по електрооборудването и устройството на автомобилите.
Синоними: механик, техник, шлосер монтьор, монтьора, монтьорът, монтьори, монтьорите, монтьори, монтьоре

ср., само ед. Занятие на монтьор. монтьорство, монтьорството, монтьорства, монтьорствата

мн. монументи, (два) монумента, м. Голям паметник.
Синоними: паметник, статуя монумент, монумента, монументът, монументи, монументите, монумента

монументална, монументално, мн. монументални, прил.<br />1. Който прави впечатление; величествен. <em>Монументална сграда.</em><br />2. Основен, задълбочен, важен. <em>Монументално изследване в областта на математиката.</em><br />същ. монументалност, монументалността` ж.
Синоними: импозантен, грамаден, огромен, грандиозен, внушителен, величествен, великолепен, величав, колосален, забележителен монументален, монументалния, монументалният, монументална, монументалната, монументално, монументалното, монументални, монументалните

вж. монумента`лен
Синоними: импозантност, величественост, величавост монументалност, монументалността, монументалности, монументалностите

мопсът, мопса, мн. мопсове, (два) мопса, м. Порода домашни кучета с голяма кръгла глава и къса тъпа муцуна. мопс, мопса, мопсът, мопсове, мопсовете, мопса

морът, мора, само ед., м. Смъртоносна болест или природно бедствие, което унищожава много хора или животни; епидемия. Мор по добитъка.
Синоними: смърт, умиране, затриване, унищожение, болест, заразна болест, епидемия, чума мор, мора, морът, морове, моровете, мора

мн. мо`ри, ж. Спец. Единица време, за което се изговаря една кратка сричка.

морава, мораво, мн. мо`рави, прил. Който има синьо-червен цвят; виолетов, лилав. Мораво цвете.
* Мораво рогче. — Микроскопична отровна гъбичка, която засяга някои житни растения.
Синоними: виолетов, теменужен, лилав морав, моравия, моравият, морава, моравата, мораво, моравото, морави, моравите

мн. мора`ви, ж. Място, покрито с млада зелена трева; поляна. морава, моравата, морави, моравите

м., само ед.
1. Система от правила за нравствено поведение в обществото; нравственост. Висок морал.
2. Прен. Нравоучение, поучение.
прил. морален, морална, морално, мн. морални (в 1 знач.).
* Чета морал. — Поучавам някого, като го упреквам.
Синоними: нравоучение, етика, нравственост, благочестие, благонравие, съвест, честност, поведение, държане, нрави морал, морала, моралът, морали, моралите, морала

морална, морално, мн. мора`лни, прил.
1. Който е съобразен с морала; етичен, нравствен. Морална постъпка.
2. Който е свързан с душевността. Морална поддръжка.
Синоними: нравствен, високонравствен, благочестив, добродетелен, благонравен, строг, сериозен, почтен, съвестен, честен, мъдър, чист, неосквернен, непорочен, непокварен, духовен, душевен, психологически морален, моралния, моралният, морална, моралната, морално, моралното, морални, моралните

мн. морализатори, м.<br />1. Лице, което проповядва строг морал, поучава и въздейства.<br />2. <em>Прен. Ирон.</em> Лице, което постоянно разсъждава върху морални въпроси и досажда с морални проповеди.<br />прил. морализаторски, морализаторска, морализаторско, мн. морализа`торски. морализатор, морализатора, морализаторът, морализатори, морализаторите, морализатори, морализаторе

мн. морализа`торки, ж. Жена морализатор. морализаторка, морализаторката, морализаторки, морализаторките

вж. морализа`тор морализаторски, морализаторския, морализаторският, морализаторска, морализаторската, морализаторско, морализаторското, морализаторски, морализаторските

мн. морали`сти, м.
1. Лице, което проповядва нравственост; нравоучител.
2. Писател, който се занимава с проблемите на морала.
3. Прен. Морализатор.
Синоними: нравоучител, проповедник, добродетелен, нравствен, високонравствен, добросъвестен моралист, моралиста, моралистът, моралисти, моралистите, моралиста

мн. морали`стки, ж. Жена моралист. моралистка, моралистката, моралистки, моралистките

мн. мораториуми, (два) мораториума, м.
1. Обявявана от правителството отсрочка по плащания вследствие на екстремни ситуации.
2. Прен. Временна забрана. Мораториум върху смъртното наказание. мораториум, мораториума, мораториумът, мораториуми, мораториумите, мораториума

само мн. Спец. Заразно детско заболяване — вид дребна шарка.

мн. мо`рги, ж.
1. Помещение, в което се съхраняват трупове на покойници до идентифицирането, аутопсията или погребването им.
2. Прен. Място, на което се събират стари или повредени автомобили (обикновено за преработка); автомобилно гробище. морга, моргата, морги, моргите

мн. мо`рди, ж. Разг. Ирон. Предна част от лицето на животно или човек; муцуна, мутра.

мн. морета и моря, ср.
1. Голямо пространство, изпълнено със солена вода, обикн. част от океан. Бурно море.
2. Прен. Голямо количество от нещо. Море от думи.
* Дупка в морето (правя). — Съвсем нищо.
* Морето ми е до коляно. — Много съм самонадеян, струва ми се, че всичко е лесно.
* През девет морета. — Много далеч.
* Капка в морето. — Много малък, незначителен, недостатъчен.

—-

част. Разг.
1. Употребява се най-често заедно с обръщение или в позицията на обръщение, като го подчертава. Море войводо, глава си давам, Яна не давам на турска вяра.
2. Употребява се при отправяне на заплаха. Море ще се върна аз и ще ти дам да разбереш.
Синоними: много, изобилно, голямо количество море, морето, морета, моретата

морна, морно, мн. мо`рни, прил. Който се чувства отпаднал след работа; уморен. Морни труженици.
Синоними: отпаднал, изморен, уморен, заморен, изтощен, изнемощял, грохнал морен, морния, морният, морна, морната, морно, морното, морни, морните

мн. море`ни, ж.
1. Спец. Струпани каменни блокове, които са образувани при движението на ледниците.
2. Вид сладкарско изделие — вафла с покритие от шоколад и ядки. морена, морената, морени, морените

мн. мореплавания, ср.<br />1. Пътуване по море с плавателни съдове.<br />2. Изкуството да се управлява кораб.<br />прил. мореплавателен, мореплавателна, мореплавателно, мн. мореплава`телни.
Синоними: корабоплаване, плаване, навигация мореплаване, мореплаването, мореплавания, мореплаванията

мореплавателят, мореплавателя, мн. мореплаватели, м. Лице, което пътешества по море.<br />прил. мореплавателски, мореплавателска, мореплавателско, мн. мореплава`телски.
Синоними: пътешественик, навигатор, моряк, матрос мореплавател, мореплавателя, мореплавателят, мореплаватели, мореплавателите, мореплаватели, мореплавателю

вж. морепла`ване мореплавателен, мореплавателния, мореплавателният, мореплавателна, мореплавателната, мореплавателно, мореплавателното, мореплавателни, мореплавателните

вж. мореплава`тел мореплавателски, мореплавателския, мореплавателският, мореплавателска, мореплавателската, мореплавателско, мореплавателското, мореплавателски, мореплавателските

моржът, моржа, мн. моржове, (два) моржа, м.
1. Едро морско полярно животно с дълги зъби и мустаката муцуна.
2. Прен. Човек, който се къпе в открити водоеми през зимата.
прил. моржов, моржова, моржово, мн. моржови. морж, моржа, моржът, моржове, моржовете, моржа

вж. морж моржов, моржовия, моржовият, моржова, моржовата, моржово, моржовото, моржови, моржовите

морзът, морза, само ед., м. Спец. Самозаписващ електромагнитен апарат, който приема и предава съобщения чрез специални сигнали. Предавам по морза. морз, морза, морзът, морзове, морзовете, морза

морзова, морзово, мн. мо`рзови, прил. Който се отнася до морз и е свързан с него.
* Морзов апарат. — Морз, телеграф.
* Морзова азбука. — Система от условни знаци — точки и тирета за предаване на съобщения по телеграф. морзов, морзовия, морзовият, морзова, морзовата, морзово, морзовото, морзови, морзовите

мн. моркови, (два) моркова, м. Едногодишно градинско растение с оранжево-червен месест корен, който се яде.
същ. умал. морковче, мн. морковчета, ср. морков, моркова, морковът, моркови, морковите, моркова

морковена, морковено, мн. мо`рковени, прил.
1. Който се отнася до морков или е направен от морков. Морковено семе. Морковено пюре.
2. Който е с цвят на морков; оранжево-червен. морковен, морковения, морковеният, морковена, морковената, морковено, морковеното, морковени, морковените

вж. мо`рков морковче, морковчето, морковчета, морковчетата

рел. Последователи на религиозно протестантско течение „Църква на светците от последния ден“, основана през 19830 г. от Дж. Смит, който твърдял че е намерил и превел „Книгата на Мормон“, разказваща за заселването на Америка от преселници от Азия; първоначално проповядват полигамията (многоженство), от която по-късно (1890) се отказват под натиск на държавата.

само мн. Диал. Студени тръпки по тялото.

морска, морско, мн. мо`рски, прил. Който се отнася до море. Морско дъно. Морски бани.
* Морска болест. — Общо неразположение, причинено на пътник от люлеенето на кораба.
* Морски вълк. — Опитен моряк.
* Морски хризантеми. — Актинии, вид мекотели без черупка.
* Морска котка. — Отровна хрущялна риба.
* Морски възел. — Мярка за дължина, с която се определя скоростта на кораб (1852 м).
* Морско равнище. — Изходна точка за измерване на височина.
Синоними: океански морски, морския, морският, морска, морската, морско, морското, морски, морските

мед. Първи стадий в развитието на оплоденото яйце, когато зародишът представлява купчинка от клетки — бластомери.

мн. моруни, ж. Голяма хрущялна риба, от която се добива черен хайвер.<br />прил. морунов, морунова, моруново, мн. мору`нови. моруна, моруната, моруни, моруните

вж. мору`на морунов, моруновия, моруновият, морунова, моруновата, моруново, моруновото, морунови, моруновите

мн. морфеми, ж. Спец. В езикознанието — най-малкият значещ елемент в думата (корен, представка и др.).<br />прил. морфемен, морфемна, морфемно, мн. морфе`мни. Морфемен анализ. Морфемен състав на думата. морфема, морфемата, морфеми, морфемите

вж. морфе`ма морфемен, морфемния, морфемният, морфемна, морфемната, морфемно, морфемното, морфемни, морфемните

м., само ед. Болкоуспокояващо наркотично вещество, извличано от сока на мака. морфин, морфина, морфинът, морфини, морфините, морфина

м., само ед. Болестно пристрастяване към морфина като наркотик. морфинизъм, морфинизма, морфинизмът, морфинизми, морфинизмите, морфинизъма

мн. морфини`сти, м. Лице, което страда от морфинизъм. морфинист, морфиниста, морфинистът, морфинисти, морфинистите, морфиниста

мн. морфоло`зи, м. Специалист по морфология. мото- Първа съставна част на сложни думи, която означава моторен, моторизиран или мотоциклетен, напр. мотодивизия, мотокар, мотоклуб, мотокрос, моторолер, мотоспорт.

вж. морфоло`гия морфологичен, морфологичния, морфологичният, морфологична, морфологичната, морфологично, морфологичното, морфологични, морфологичните

ж., само ед. Спец.
1. Дял от граматиката, който изучава думите като части на речта и техните форми и значения.
2. Система от частите на речта, техните категории и формите на думите в един език. Българска морфология.
3. Наука за строежа и формата на организмите и веществата. Морфология на минералите. Морфология на човека.
прил. морфологичен, морфологична, морфологично, мн. морфологични. морфология, морфологията, морфологии, морфологиите

мориш, мин. св. морих, мин. прич. мори`л, несв.; Кого, какво.
1. Причинявам умора.
2. Причинявам мор, смърт.
3. Предизвиквам мъка, страдания.
моря се. 1. — Изпитвам умора.
2. Изпитвам мъка, страдания. моря, морим, мориш, морите, мори, морят, морих, морихме, мори, морихте, мори, мориха, морях, моряхме, мореше, моряхте, мореше, моряха, морил съм, морила съм, морило съм, морили сме, морил си, морила си, морило си, морили сте, морил е, морила е, морило е, морили са, бях морил, бях морила, бях морило, бяхме морили, беше морил, беше морила, беше морило, бяхте морили, беше морил, беше морила, беше морило, бяха морили, ще моря, ще морим, ще мориш, ще морите, ще мори, ще морят, ще съм морил, ще съм морила, ще съм морило, ще сме морили, ще си морил, ще си морила, ще си морило, ще сте морили

мн. моряци, м. Лице, което служи във флота или на кораб.<br />същ. умал. моряче, мн. морячета, ср.<br />прил. моряшки, моряшка, моряшко, мн. моря`шки.
* Моряшка яка. — Яка на дреха, която е синьо-бяла и има особена кройка.
Синоними: матрос, мореплавател, навигатор моряк, моряка, морякът, моряци, моряците, моряци, моряко

вж. моря`к моряче, морячето, морячета, морячетата

вж. моря`к моряшки, моряшкия, моряшкият, моряшка, моряшката, моряшко, моряшкото, моряшки, моряшките

мостът, моста, мн. мостове, (два) моста, м.
1. Съоръжение за преминаване през река, пропаст, жп линия и др. Дълъг мост.
2. Протеза, свързваща два зъба, на която са прикрепени изкуствени зъби.
3. В спорта — положение, при което тялото се извива назад и за опора се използват дланите на ръцете и стъпалата.
4. Част от автомобилно шаси, към която се прикрепват колелата. Преден мост.
5. Пряка телевизионна връзка между отдалечени държави или градове. Мост София-Ню Йорк.
6. Прен. Нещо, което служи за връзка, за контакт.
същ. умал. мостче, мн. мостчета, ср. (в 1 знач.).
* Събарям всички мостове. — Прекъсвам всички възможности за връзки с другите.
* Хвърлям мост. — Установявам връзка с нещо или някого.
Синоними: връзка, съединение, средство, оръдие, преходник мост, моста, мостът, мостове, мостовете, моста

мн. мостици, (два) мостика, м. Издигната площадка на кораб, от която се наблюдава и се ръководи движението. Капитански мостик. мостик, мостика, мостикът, мостици, мостиците, мостика

мн. мостри, ж. Малко количество от стока или отделен екземпляр, показван с рекламна цел при сключване на договор; образец.<br />прил. мострен, мострена, мострено, мн. мо`стрени.
* Мострен панаир. — Панаир, по време на който се излагат мостри и се сключват сделки.
Синоними: модел, образец, тип, пример, заготовка, макет, шаблон, мерило, критерий, норма, стандарт, равнище, ниво мостра, мострата, мостри, мострите

вж. мо`стра мострен, мострения, мостреният, мострена, мострената, мострено, мостреното, мострени, мострените

вж. мост мостче, мостчето, мостчета, мостчетата

мо`таш, несв. Мотая. мотам, мотаме, моташ, мотате, мота, мотат, мотах, мотахме, мота, мотахте, мота, мотаха, мотах, мотахме, моташе, мотахте, моташе, мотаха, мотал съм, мотала съм, мотало съм, мотали сме, мотал си, мотала си, мотало си, мотали сте, мотал е, мотала е, мотало е, мотали са, бях мотал, бях мотала, бях мотало, бяхме мотали, беше мотал, беше мотала, беше мотало, бяхте мотали, беше мотал, беше мотала, беше мотало, бяха мотали, ще мотам, ще мотаме, ще моташ, ще мотате, ще мота, ще мотат, ще съм мотал, ще съм мотала, ще съм мотало, ще сме мотали, ще си мотал, ще си мотала, ще си мотало, ще сте мо

буквално, дума по дума

мотаеш, мин. св. мотах, мин. прич. мота`л, несв.
1. Какво. Навивам нишка, конец на кълбо, върху цев или мотовилка и др.
2. Какво. Бавя, разтакавам, размайвам.
3. Разг. Кого. Лъжа, разигравам.
мотая се. 1. — Разг. Движа се насам-натам; мая се, бавя се.
2. Преча на движенията на някого.
* Мотае ми се в главата. — Зная нещо, но в момента не мога да си го спомня.
* Мотая се в краката (на някого). — Преча на някого, навъртам се без работа.
Синоними: намотавам, навивам, суча, насуквам, завивам, вплитам, замотавам, оплитам, заплитам, опримчвам, впримчвам, омотавам, усуквам, замесвам, забърквам, обърквам, вмъквам, разкарвам, разтакавам, разигравам, протакам, лъжа, залъгвам мотая, мотаем, мотаеш, мотаете, мотае, мотаят, мотах, мотахме, мота, мотахте, мота, мотаха, мотаех, мотаехме, мотаеше, мотаехте, мотаеше, мотаеха, мотал съм, мотала съм, мотало съм, мотали сме, мотал си, мотала си, мотало си, мотали сте, мотал е, мотала е, мотало е, мотали са, бях мотал, бях мотала, бях мотало, бяхме мотали, беше мотал, беше мотала, беше мотало, бяхте мотали, беше мотал, беше мотала, беше мотало, бяха мотали, ще мотая, ще мотаем, ще мотаеш, ще мотаете, ще мотае, ще мотаят, ще съм мотал, ще съм мотала, ще съм мотало, ще сме мотали, ще си мотал, ще си мотала, ще си м

мн. мотели, (два) мотела, м. Хотел, разположен край автомобилен път, с осигурено място за паркиране. мотел, мотела, мотелът, мотели, мотелите, мотела

мн. мотиви, (два) мотива, м.
1. Подбуда, причина, подтик за някакво действие. Мотив за убийство.
2. Доказателство, довод в полза на нещо.
3. Тема, предмет, който е причина за възникване на художествена творба. Мотивът за вградената невеста.
4. Мелодия, напев. Народен мотив в естрадна песен.
5. Фигура или образ, които се пресъздават.
Синоними: подбуда, причина, начало, повод, претекст, предлог, стимул, подтик, първопричина, първоизточник, резон, основание, съображение, обосновка, импулс мотив, мотива, мотивът, мотиви, мотивите, мотива

мотиви`раш, несв. и св.; Какво. Привеждам доводи за обосноваване на постъпка, решение и др.; подкрепям с доказателства. Мотивирам избора си.
Синоними: обосновавам, обяснявам, изяснявам, основавам, обуславям, аргументирам, подкрепям с доказателства, навеждам в съображение, доказвам, стимулирам, подтиквам, подбуждам, подклаждам мотивирам, мотивираме, мотивираш, мотивирате, мотивира, мотивират, мотивирах, мотивирахме, мотивира, мотивирахте, мотивира, мотивираха, мотивирах, мотивирахме, мотивираше, мотивирахте, мотивираше, мотивираха, мотивирал съм, мотивирала съм, мотивирало съм, мотивирали сме, мотивирал си, мотивирала си, мотивирало си, мотивирали сте, мотивирал е, мотивирала е, мотивирало е, мотивирали са, бях мотивирал, бях мотивирала, бях мотивирало, бяхме мотивирали, беше мотивирал, беше мотивирала, беше мотивирало, бяхте мотивирали, беше мотивирал, беше мотивирала, беше моти

мн. мотивиро`вки, ж. Съвкупност от мотиви за обосноваване. Научна мотивировка.
Синоними: обосновка, аргументировка, доводи, доказателства, мотивиране, обосноваване мотивировка, мотивировката, мотивировки, мотивировките

мн. моти`ки, ж. Ръчно земеделско сечиво за окопаване на различни култури — метален полукръг с дълга дървена дръжка. мотика, мотиката, мотики, мотиките

, мн. мотивировки, ж. Съвкупност от мотиви за обосноваване. Научна мотивировка.

ср., само ед.
1. Цитат, който се поставя в началото на съчинение или на отделна част от книга и е във връзка със съдържанието.
2. Наслов, под който се провежда някакъв форум; девиз.
Синоними: девиз, лозунг мото, мотото, мотота, мототата

мн. мотовили, ж. Дълга около метър дървена пръчка, която е с чатал в единия край и с равна дъска в другия, използвана за намотаване и опъване на прежда.<br />същ. умал. мотовилка, мн. мотови`лки, ж.
Синоними: барабан, въртележка, шпула мотовила, мотовилата, мотовили, мотовилите

само мн. Разг. Ирон. Дълги крака.

вж. мотови`ла
Синоними: балансьор, кобилица, кулиса, щанга, лост, бутален прът, теглич мотовилка, мотовилката, мотовилки, мотовилките

мн. мотокари, (два) мотокара, м. Самодвижеща се платформа за пренасяне на товари на малки разстояния.
прил. мотокарен, мотокарна, мотокарно, мн. мотокарни. мотокар, мотокара, мотокарът, мотокари, мотокарите, мотокара

мн. мотокари`сти, м. Лице, което управлява мотокар. мотокарист, мотокариста, мотокаристът, мотокаристи, мотокаристите, мотокаристи, мотокаристе

мн. мотокросове, (два) мотокроса, м. Спортно състезание с мотоциклети. мотокрос, мотокроса, мотокросът, мотокросове, мотокросовете, мотокроса

мотолевиш, мин. св. мотолевих и мотолевих, мин. прич. мотолевил и мотолеви`л, несв. Разг. Говоря неясно, неразбрано, несигурно, неопределено. мотолевя, мотолевим, мотолевиш, мотолевите, мотолеви, мотолевят, мотолевих, мотолевихме, мотолеви, мотолевихте, мотолеви, мотолевиха, мотолевех, мотолевехме, мотолевеше, мотолевехте, мотолевеше, мотолевеха, мотолевил съм, мотолевила съм, мотолевило съм, мотолевили сме, мотолевил си, мотолевила си, мотолевило си, мотолевили сте, мотолевил е, мотолевила е, мотолевило е, мотолевили са, бях мотолевил, бях мотолевила, бях мотолевило, бяхме мотолевили, беше мотолевил, беше мотолевила, беше мотолевило, бяхте мотолевили, беше мотолевил, беше мотолевила, беше мотоле

мн. мотопеди, (два) мотопеда, м. Велосипед с масивна конструкция и бензинов двигател, задвижван с помощта на педали. мотопед, мотопеда, мотопедът, мотопеди, мотопедите, мотопеда

мн. мотопи`сти, ж. Писта за състезания с мотоциклети. мотописта, мотопистата, мотописти, мотопистите

мн. мотори, (два) мотора, м.
1. Двигател с вътрешно горене или електрически двигател.
2. Разг. Мотоциклет.
същ. умал. моторче, мн. моторчета, ср.
прил. моторен, моторна, моторно, мн. моторни. Моторна лодка. Моторен рефлекс.
Синоними: динамо, двигател, машина, автомобил, лост, сила мотор, мотора, моторът, мотори, моторите, мотора

вж. мото`р моторен, моторния, моторният, моторна, моторната, моторно, моторното, моторни, моторните

мн. моторе`тки, ж. Малък мотоциклет. моторетка, моторетката, моторетки, моторетките

мн. моториза`ции, ж. Остар. Снабдяване с мотори и автотранспорт. Моторизация на селското стопанство. моторизация, моторизацията, моторизации, моторизациите

моторизи`раш, несв.; Какво. Правя моторизация; снабдявам с мотори и автотранспорт. Моторизирам армията.
моторизирам се. — Разг. Ирон. Снабдявам се с кола, купувам си кола. моторизирам, моторизираме, моторизираш, моторизирате, моторизира, моторизират, моторизирах, моторизирахме, моторизира, моторизирахте, моторизира, моторизираха, моторизирах, моторизирахме, моторизираше, моторизирахте, моторизираше, моторизираха, моторизирал съм, моторизирала съм, моторизирало съм, моторизирали сме, моторизирал си, моторизирала си, моторизирало си, моторизирали сте, моторизирал е, моторизирала е, моторизирало е, моторизирали са, бях моторизирал, бях моторизирала, бях моторизирало, бяхме моторизирали, беше моторизирал, беше моторизирала

мн. мотори`сти, м.
1. Лице, което е специалист по мотори.
2. Мотоциклетист. моторист, моториста, мотористът, мотористи, мотористите, мотористи, мотористе

мн. мотори`стки, ж. Жена моторист. мотористка, мотористката, мотористки, мотористките, мотористке

мн. мото`рници, ж. Лодка, която е снабдена с мотор; моторна лодка. моторница, моторницата, моторници, моторниците

мн. моторолери, (два) моторолера, м. Вид мотоциклет, който има колела с по-малък диаметър и двигател, разположен под седалката или зад нея. моторолер, моторолера, моторолерът, моторолери, моторолерите, моторолера

вж. мото`р моторче, моторчето, моторчета, моторчетата

мн. мотоциклети, (два) мотоциклета, м. Моторно превозно средство с две колела, разположени на рама, чийто двигател е пред седалката. Мотоциклет с кош.
прил. мотоциклетен, мотоциклетна, мотоциклетно, мн. мотоциклетни. Мотоциклетно състезание. мотоциклет, мотоциклета, мотоциклетът, мотоциклети, мотоциклетите, мотоциклета

вж. мотоцикле`т мотоциклетен, мотоциклетния, мотоциклетният, мотоциклетна, мотоциклетната, мотоциклетно, мотоциклетното, мотоциклетни, мотоциклетните

м., само ед. Мотоциклетно дело, мотоциклетен спорт. мотоциклетизъм, мотоциклетизма, мотоциклетизмът, мотоциклетизми, мотоциклетизмите, мотоциклетизъма

мн. мотоциклети`сти, м. Лице, което управлява мотоциклет. мотоциклетист, мотоциклетиста, мотоциклетистът, мотоциклетисти, мотоциклетистите, мотоциклетисти, мотоциклетисте

мн. мотоциклети`стки, ж. Жена мотоциклетист. мотоциклетистка, мотоциклетистката, мотоциклетистки, мотоциклетистките

моточастта, мн. моточасти, ж.
1. Резервна част за мотоциклет. Магазин за моточасти.
2. Моторизирано войсково подразделение. Моточастите се придвижваха напред. моточаст, моточастта, моточасти, моточастите

мн. мотри`си, ж. Самодвижещ се вагон, локомотив (трамваен или железопътен). мотриса, мотрисата, мотриси, мотрисите

мн. мохамедани, м. Последовател на мохамеданството.<br />прил. мохамедански, мохамеданска, мохамеданско, мн. мохамеда`нски.
Синоними: турчин, мюсюлманин мохамеданин, мохамеданина, мохамеданинът, мохамедани, мохамеданите, мохамедани, мохамеданино

мн. мохамеда`нки, ж. Жена мохамеданин. мохамеданка, мохамеданката, мохамеданки, мохамеданките

вж. мохамеда`нин мохамедански, мохамеданския, мохамеданският, мохамеданска, мохамеданската, мохамеданско, мохамеданското, мохамедански, мохамеданските

ср., само ед. Религиозно учение, основано от Мохамед; мюсюлманство, ислям. мохамеданство, мохамеданството, мохамеданства, мохамеданствата

м., само ед.
1. Вълна от ангорска коза. Блуза от мохер.
2. Плат от такава вълна.
прил. мохерен, мохерна, мохерно, мн. мохерни. Мохерна прежда. мохер, мохера, мохерът, мохери, мохерите, мохера

вж. мо`хер мохерен, мохерния, мохерният, мохерна, мохерната, мохерно, мохерното, мохерни, мохерните

мн. мохика`ни, м.
1. Член на северноамериканско индианско племе, почти изчезнало.
2. Прен. Последен представител или защитник на нещо. мохикан, мохикана, мохиканът, мохикани, мохиканите, мохикана

мн. мочури, (два) мочура, м. Влажно блатисто място, покрито с трева; тресавище.
Синоними: мочурище, тресавище, блато, батак, локва, кал, тиня, нечистотия мочур, мочура, мочурът, мочури, мочурите, мочура

мн. мочу`рища, ср. Мочурливо място. мочурище, мочурището, мочурища, мочурищата

мочурлива, мочурливо, мн. мочурливи, прил. Влажен, блатист, пропит с вода. <em>Мочурлива ливада.</em><br />същ. мочурливост, мочурливостта` ж.
Синоними: блатист, тинест, кален, нечист, кишав, мокър мочурлив, мочурливия, мочурливият, мочурлива, мочурливата, мочурливо, мочурливото, мочурливи, мочурливите

вж. мочурли`в мочурливост, мочурливостта, мочурливости, мочурливостите

мн. мошеници, м. Лице, което лъже, мами, за да извлича лична изгода; измамник.<br />прил. мошенически, мошеническа, мошеническо, мн. моше`нически.
Синоними: изнудвач, измамник, шарлатанин, негодяй, крадец, въжеиграч, хищник, лихвар, самозванец, нехранимайко, вагабонтин мошеник, мошеника, мошеникът, мошеници, мошениците, мошеници, мошенико

вж. моше`ник
Синоними: нечестен, непочтен, измамнически мошенически, мошеническия, мошеническият, мошеническа, мошеническата, мошеническо, мошеническото, мошенически, мошеническите

моше`ничестваш, несв. Върша мошеничества. мошеничествам, мошеничестваме, мошеничестваш, мошеничествате, мошеничества, мошеничестват, мошеничествах, мошеничествахме, мошеничества, мошеничествахте, мошеничества, мошеничестваха, мошеничествах, мошеничествахме, мошеничестваше, мошеничествахте, мошеничестваше, мошеничестваха, мошеничествал съм, мошеничествала съм, мошеничествало съм, мошеничествали сме, мошеничествал си, мошеничествала си, мошеничествало си, мошеничествали сте, мошеничествал е, мошеничествала е, мошеничествало е, мошеничествали са, бях мошеничествал, бях мошеничествала, бях

мн. моше`ничества, ср. Лъжа, измамни действия с користни цели; измамничество.
Синоними: извъртане, усукване, шикалкавене, измама, подхлъзване, интриги, изнудване, обирачество, кожодерство, обирничество, изнудвачество, подкупничество, контрабандна търговия, нечестност, непочтеност мошеничество, мошеничеството, мошеничества, мошеничествата

моше`ничествуваш, несв. Мошеничествам. мошеничествувам, мошеничествуваме, мошеничествуваш, мошеничествувате, мошеничествува, мошеничествуват, мошеничествувах, мошеничествувахме, мошеничествува, мошеничествувахте, мошеничествува, мошеничествуваха, мошеничествувах, мошеничествувахме, мошеничествуваше, мошеничествувахте, мошеничествуваше, мошеничествуваха, мошеничествувал съм, мошеничествувала съм, мошеничествувало съм, мошеничествували сме, мошеничествувал си, мошеничествувала си, мошеничествувало си, мошеничествували сте, мошеничествувал е, мошеничествувала е, мошеничествувало е,

мощта`, само ед., ж. Могъщество, сила, здравина. Душевна мощ.
Синоними: сила, крепкост, якост, твърдост, твърдина, здравина, жизненост, енергия, могъщество, влияние, надмощие, господство, авторитет, власт, владичество, импулс, движеща сила, стимул, величие, мощност, енергичност, производителност мощ, мощта

мощна, мощно, мн. мо`щни, прил.
1. Много силен, значителен, могъщ. Мощен глас.
2. Който има голяма мощност. Мощен автомобил.
Синоними: силен, як, крепък, твърд, могъщ, могъществен, здрав, неизтощим, непобедим, интензивен, буен, авторитетен, властен, влиятелен, всесилен, мъжествен, енергичен, деен, деятелен, солиден, внушителен мощен, мощния, мощният, мощна, мощната, мощно, мощното, мощни, мощните

само мн. Изсъхнали останки от светци, считани за чудотворни.
* Живи мощи. — Много слаб човек.
Синоними: кости, реликви, светиня мощи, мощите

мощността, мн. мощности, ж.
1. Само ед. Качество на мощен.
2. Само ед. Величина, която определя количеството енергия, достигано от автомобилите. Мощността на автомобила е 150 конски сили.
3. Само мн. Производствени обекти. Ще бъдат пуснати в действие нови мощности.
Синоними: сила, напън, напрежение, напор, натиск, интензивност, здравина, могъщество, производителност, мощ, енергия, енергичност, жизненост мощност, мощността, мощности, мощностите