ж., само ед. Съвкупност от правила и начини за лесно и бързо запомняне на някакви сведения.
прил. мнемоничен, мнемонична, мнемонично, мн. мнемонични.
прил. мнемонически, мнемоническа, мнемонически, мн. мнемонически. Мнемонически таблици. мнемоника, мнемониката, мнемоники, мнемониките

вж. мнемо`ника мнемоничен, мнемоничния, мнемоничният, мнемонична, мнемоничната, мнемонично, мнемоничното, мнемонични, мнемоничните

вж. мнемо`ника мнемонически, мнемоническия, мнемоническият, мнемоническа, мнемоническата, мнемоническо, мнемоническото, мнемонически, мнемоническите

мн. мне`ния, ср.
1. Възглед, схващане, отношение по някакъв въпрос.
2. Преценка, оценка. Какво е мнението ти за приятелката ми?
* Обществено мнение. — Отношение на обществото по даден въпрос.
* Особено мнение. — Показване на несъгласие с общоприето становище при колективно обсъждане. Двама съдебни заседатели подписаха присъдата с особено мнение.
Синоними: схващане, убеждение, възглед, идея, разбиране, съждение, твърдение, мисъл, заключение, съвет, дума, глас, бележка, забележка, коментар, критика, преценка, гледище, изказване, оценка, присъда, решение, намерение, воля, внимание, размисъл, размишление, образ, общоприета представа, съвещание, обсъждане, разискване, предложение мнение, мнението, мнения, мненията

мнима, мнимо, мн. мни`ми, прил. Привиден, въображаем; лъжлив, престорен, фалшив. Мнима опасност. Мним болен.
Синоними: въображаем, фиктивен, самозван, фалшив, лъжлив, привиден, предполагаем, неистински, неверен, лъжовен, измислен, фантастичен, нереален, недействителен, притворен, престорен, симулативен, покачен, символичен, проформа мним, мнимия, мнимият, мнима, мнимата, мнимо, мнимото, мними, мнимите

мнителна, мнително, мн. мнителни, прил. Който вижда навсякъде и във всичко опасност, заплаха за себе си. <em>Мнителен човек.</em><br />същ. мнителност, мнителността`, ж.
Синоними: подозрителен, недоверчив, скептик, скептичен, неверующ, боязлив мнителен, мнителния, мнителният, мнителна, мнителната, мнително, мнителното, мнителни, мнителните

вж. мни`телен
Синоними: подозрителност, недоверчивост, подозрение, съмнение, недоверие, скептицизъм, опасение, страх, боязън мнителност, мнителността, мнителности, мнителностите

нареч.
1. В голямо количество; достатъчно количество. Много книги.
2. В голяма степен. Говори много добре.
* За много години. — Разг. Пожелание, изричано на празник.
* Много вода изтече. — Много време мина оттогава.

—-

- Първа съставна част на сложни думи със значение голямо количество, голяма степен, голям брой, напр. многогласен, многоброен, многовековен, многогодишен, многоезичен, многолюден, многословен, многосричен, многостенен, многотиражен, многотраен.
Синоними: твърде, доста, доста много, твърде много, значително, бая, сума, многократно, стократно, безкрайно, безкрай, многобройно, обилно, изобилно, в изобилие, богато, в голяма степен, голямо, билюк, немалко, щедро, извънредно, чувствително, широко, редица, орляк, мравуняк, калабалък, орталък, сюрия, безброй, до голяма степен, здравата, хубавичко, както трябва, изключително, крайно, необикновено, неизмеримо, силно, енергично, с все сила, усилено, усърдно, без мярка, високо

многобоят, многобоя, мн. многобои, (два) многобоя, м. Спортно съревнование, което включва няколко спортни дисциплини. многобой, многобоя, многобоят, многобои, многобоите, многобоя

ср., само ед. Многоженство, полигамия. многобрачие, многобрачието, многобрачия, многобрачията

мед. вж. хидрамнион

многозначна, многозначно, мн. многозна`чни, прил.
1. Който включва много цифрови знаци. Многозначно число.
2. Който има много значения. Многозначна дума. многозначен, многозначния, многозначният, многозначна, многозначната, многозначно, многозначното, многозначни, многозначните

многозначителна, многозначително, мн. многозначи`телни, прил. Който загатва за нещо в неясна форма, позволяваща различно тълкуване. Многозначителна усмивка. Многозначителен поглед.
Синоними: знаменателен, многознаменателен, дълбокосмислен, дълбок, изразителен, красноречив, симптоматичен, показателен, закачлив, дяволит, ироничен многозначителен, многозначителния, многозначителният, многозначителна, многозначителната, многозначително, многозначителното, многозначителни, многозначителните

многократна, многократно, мн. многокра`тни, прил. Който става много пъти. Многократен шампион.
Синоними: чест, повтарян, нееднократен, постоянен, ежедневен, всекидневен, непрекъснат, многоброен, безброен, стократен, изобилен многократен, многократния, многократният, многократна, многократната, многократно, многократното, многократни, многократните

мн. многостенници, (два) многостенника, м. Спец. Геометрична фигура с най-малко четири стени. многостенник, многостенника, многостенникът, многостенници, многостенниците, многостенника

мн. многотира`жки, ж. Разг. Вестник, издаван от някое предприятие или учреждение в сравнително малък тираж. Заводска многотиражка. многотиражка, многотиражката, многотиражки, многотиражките

мн. многото`чия, ср. Спец. Препинателен знак, състоящ се от три точки (…), който означава пропуск в текста. многоточие, многоточието, многоточия, многоточията

мн. многочлени, (два) многочлена, м. Спец. Алгебричен израз, който е сума или разлика от няколко едночлена. многочлен, многочлена, многочленът, многочлени, многочлените, многочлена

мн. многоъгълници, (два) многоъгълника, м. Спец. Геометрическа фигура, която лежи в една равнина, ограничена от начупена затворена линия, и притежава повече от три ъгъла. многоъгълник, многоъгълника, многоъгълникът, многоъгълници, многоъгълниците, многоъгълника

множиш, мин. св. множих, мин. прич. множи`л, несв.; Какво. Увеличавам броя на нещо. Множа успехите си.
множа се. — Размножавам се, ставам многоброен. множа, множим, множиш, множите, множи, множат, множих, множихме, множи, множихте, множи, множиха, множах, множахме, множеше, множахте, множеше, множаха, множил съм, множила съм, множило съм, множили сме, множил си, множила си, множило си, множили сте, множил е, множила е, множило е, множили са, бях множил, бях множила, бях множило, бяхме множили, беше множил, беше множила, беше множило, бяхте множили, беше множил, беше множила, беше множило, бяха множили, ще множа, ще множим, ще множиш, ще множите, ще множи, ще множат, ще съм множил, ще съм множила, ще съм множило, ще сме мно

множествена, множествено, мн. множествени, прил. Който съществува в повече от един брой.<br />същ. множественост, множествеността`, ж.
* Множествено число. — Спец. В езикознанието — граматична форма, която означава разделителност.
Синоними: многоброен, многочислен, безчислен, изобилен множествен, множествения, множественият, множествена, множествената, множествено, множественото, множествени, множествените

вж. мно`жествен
Синоними: многобройност, многочисленост, безчисленост, многостранност, многоликост, разновидност, многообразие, пъстрота множественост, множествеността, множествености, множественостите

мн. мно`жества, ср.
1. Само ед. Голямо количество от нещо. Множество случаи.
2. Спец. Съвкупност от елементи в математиката, обединени по някакъв признак. Теория за множествата.
Синоними: наплив, навалица, многолюдие, стечение, сбирщина, тълпа, орталък, група, компания, маса, рояк, рой, блъсканица множество, множеството, множества, множествата

мн. мно`жими, ср. Спец. При действие умножение в математиката — първата величина, която се умножава. множимо, множимото, множими, множимите

множителят, множителя, мн. множители, (два) множителя, ср. Спец. При действие умножение в математиката — втората величина, с която се умножава. множител, множителя, множителят, множители, множителите, множителя

нареч. Разг. Доста, достатъчно, много.
Синоними: доста, много, твърде много, чувствително

нареч. Като същ. Много хора. Мнозина са пътували до там. —, —, —, —, —, —, —, —, —, —, —, —, —, —, —, —, —, —, мнозина, мнозината

мн. мнозинства`, ср. По-голямата част от група хора, разделени според становището си по даден въпрос при гласуване. мнозинство, мнозинството, мнозинства, мнозинствата