мн. миа`зми, ж. Вредно изпарение от гниещо вещество; зараза. миазма, миазмата, миазми, миазмите

мед. Мускулна болка, болка в мускулите. миалгия, миалгията, миалгии, миалгиите

мед. Мускулна слабост.

мн. ми`вки, ж. Умивалник. мивка, мивката, мивки, мивките

мигът, мига, мн. мигове, (два) мига, м.
1. Времето за едно мигане.
2. Съвсем кратко време; момент, мигновение. Замисли се за миг.
* В миг. — Изведнъж, внезапно.
Синоними: мигновение, момент, минута, секунда, час миг, мига, мигът, мигове, миговете, мига

ми`гаш, несв.
1. Несъзнателно отпускам и вдигам клепачите си. Мигам бързо.
2. На кого. Давам знак на някого, намигвам.
3. Прен. Светя и угасвам на интервали, проблясвам. В далечината мигаше някаква светлина.
* Мигам на парцали. — Разг. Гледам смутено, без да говоря.
Синоними: намигвам, смигвам, затварям очи, примижавам, прижумявам, мъжделея, мъждукам, блещукам, просветвам, проблясвам, трептя, светвам и угасвам мигам, мигаме, мигаш, мигате, мига, мигат, мигах, мигахме, мига, мигахте, мига, мигаха, мигах, мигахме, мигаше, мигахте, мигаше, мигаха, мигал съм, мигала съм, мигало съм, мигали сме, мигал си, мигала си, мигало си, мигали сте, мигал е, мигала е, мигало е, мигали са, бях мигал, бях мигала, бях мигало, бяхме мигали, беше мигал, беше мигала, беше мигало, бяхте мигали, беше мигал, беше мигала, беше мигало, бяха мигали, ще мигам, ще мигаме, ще мигаш, ще мигате, ще мига, ще мигат, ще съм мигал, ще съм мигала, ще съм мигало, ще сме мигали, ще си мигал, ще си мигала, ще си мигало, ще сте ми

част. Диал. За изразяване на учудване и съмнение; нима. Мигар не си чул?
Синоними: нима, чунким, като че ли, сякаш

мн. мигачи, (два) мигача, м.
1. Разг. Светлинен пътепоказалец на превозно средство, който сигнализира за предприемане на маневра.
2. Клепач. мигач, мигача, мигачът, мигачи, мигачите, мигача

мигваш, несв. и мигна св. Мигам еднократно, поединично.
* Не съм мигнал цяла нощ. — Не съм спал.
* Окото ми няма да мигне. — Ще извърша нещо без колебание, хладнокръвно. мигвам, мигваме, мигваш, мигвате, мигва, мигват, мигвах, мигвахме, мигва, мигвахте, мигва, мигваха, мигвах, мигвахме, мигваше, мигвахте, мигваше, мигваха, мигвал съм, мигвала съм, мигвало съм, мигвали сме, мигвал си, мигвала си, мигвало си, мигвали сте, мигвал е, мигвала е, мигвало е, мигвали са, бях мигвал, бях мигвала, бях мигвало, бяхме мигвали, беше мигвал, беше мигвала, беше мигвало, бяхте мигвали, беше мигвал, беше мигвала, беше мигвало, бяха мигвали, ще мигвам, ще мигваме, ще мигваш, ще мигвате, ще мигва, ще мигват, ще съм мигвал, ще съм мигвала, ще съм мигвало, ще см

мн. мигли, ж. Ресниците на клепачите. <em>Дългите</em> <em>и извити мигли трепнаха като крилца на пеперуда. мигла, миглата, мигли, миглите

мигнеш, мин. св. мигнах, мин. прич. ми`гнал, св. — вж. мигвам. мигна, мигнем, мигнеш, мигнете, мигне, мигнат, мигнах, мигнахме, мигна, мигнахте, мигна, мигнаха, мигнех, мигнехме, мигнеше, мигнехте, мигнеше, мигнеха, мигнал съм, мигнала съм, мигнало съм, мигнали сме, мигнал си, мигнала си, мигнало си, мигнали сте, мигнал е, мигнала е, мигнало е, мигнали са, бях мигнал, бях мигнала, бях мигнало, бяхме мигнали, беше мигнал, беше мигнала, беше мигнало, бяхте мигнали, беше мигнал, беше мигнала, беше мигнало, бяха мигнали, ще мигна, ще мигнем, ще мигнеш, ще мигнете, ще мигне, ще мигнат, ще съм мигнал, ще съм мигнала, ще съм мигнало, ще сме миг

мигновена, мигновено, мн. мигнове`ни, прил.
1. Който трае един миг; краткотраен. Мигновено появяване.
2. Който възниква спонтанно, изведнъж. Мигновено решение.
Синоними: моментен, моментален, кратковременен, краткосрочен, краткотраен, кратък, ефимерен, минутен, временен, къс, преходен, нетраен, бърз, незабавен, светкавичен, неочакван, ненадеен, внезапен, неотложен, непосредствен мигновен, мигновения, мигновеният, мигновена, мигновената, мигновено, мигновеното, мигновени, мигновените

мн. мигнове`ния, ср. Миг.
Синоними: миг, момент, минута, секунда, час мигновение, мигновението, мигновения, мигновенията

нареч.
1. Бързо, за миг, моментално.
2. Изведнъж.

вж. мигра`ция миграционен, миграционния, миграционният, миграционна, миграционната, миграционно, миграционното, миграционни, миграционните

мн. миграции, ж. Преселване (от едно населено място в друго или от една държава в друга), преместване (на животни от едно място на друго).<br />прил. миграционен, миграционна, миграционно, мн. миграцио`нни. миграция, миграцията, миграции, миграциите

ж., обик. ед. Силно главоболие, обикновено на нервна основа. мигрена, мигрената, мигрени, мигрените

мигри`раш, несв, и св. Извършвам миграция. мигрирам, мигрираме, мигрираш, мигрирате, мигрира, мигрират, мигрирах, мигрирахме, мигрира, мигрирахте, мигрира, мигрираха, мигрирах, мигрирахме, мигрираше, мигрирахте, мигрираше, мигрираха, мигрирал съм, мигрирала съм, мигрирало съм, мигрирали сме, мигрирал си, мигрирала си, мигрирало си, мигрирали сте, мигрирал е, мигрирала е, мигрирало е, мигрирали са, бях мигрирал, бях мигрирала, бях мигрирало, бяхме мигрирали, беше мигрирал, беше мигрирала, беше мигрирало, бяхте мигрирали, беше мигрирал, беше мигрирала, беше мигрирало, бяха мигрирали, ще мигрирам, ще мигрир

мн. миди, ж. Водно безгръбначно животно, което живее между две черупки.<br />прил. миден, мидена, мидено, мн. ми`дени.
* Ушна мида. — Външната част на ухото. мида, мидата, миди, мидите

вж. ми`да миден, мидения, миденият, мидена, мидената, мидено, миденото, мидени, мидените

мед. Разширение на зеницата.

мед. Възпаление на гръбначния мозък. миелит, миелита, миелитът, миелити, миелитите, миелита

мед. Първата специфична за гранулоцитния ред клетка. Произхожда от миелоидната стволова клетка. Следващите етапи на развитие са: промиелоцит, миелоцит, метамиелоцит и гранулоцит. Миелобласти в периферната кръв се откриват при тежки заболявания на костния мозък, напр. остра левкемия.

мед. Произлизащ от костния мозък.

мед. Рентгенография на гръбначния мозък след лумбална или шийна пункция и въвеждане в субарахноидното пространство на контрастно вещество.

мед. Размекване на гръбначния мозък.

мед. вж. множествен миелом

мед. Херния на гръбначния мозък.

мед. Незрял гранулоцит — клетка в костния мозък, която е предшественик на метамиелоцитите и гранулоцитите. В периферната кръв се откриват миелоцити при заболявания на костния мозък, напр. при хронична миелогенна левкемия.

Библейско тълкуване: Различни обредни умивания е предписвал Мойсеевия закон, и на свещениците — Из. 30:19-21, и на другите — Лев. 12-15гл. ; Евр. 9:10. Те са обозначавали духовното очищение, чрез кръвта на нашия Спасител Исус Христос — Тит 3:5, и онази святост, без която, никой не би се удостоил да види Бога. Освен тези, евреите имали и други, установени от преданието умивания — Мк. 7:2-4; и са го считали за липса на благочестие, да се пренебрегват тези умивания, както Христос често ги е пренебрегвал — Лк. 11:38. Миенето на ръцете, преди и след ядене, което миене се изисква от обичаят им, да се яде с пръсти, още продължава в Сирия. Слугата поливаше на господаря си, и държеше ленът под него — 4Цар. 3:11; Пс. 60:8. Виж Нога и Сандали. “Да се умият ръцете”, се е считало за тържествено обявление на невинност — Вт. 21:6; Мт. 27:24, и е дало начало на пословицата: “Умих си ръцете от това”. миене, миенето, миения, миенията

миеща, миещо, мн. ми`ещи, прил. Който мие, който може да мие.
* Миещи се тапети. — Тапети със синтетично покритие, които могат да се чистят с вода. микро- Първа съставна част на сложни думи със значение.
1. Малък по размери, напр. микродетайл, микродоза, микроелемент, микроорганизъм, микроклимат, микроконтакт, микрорайон, микрофилм, микросистема, микроязовир.
2. Една милионна част от мерни единици, напр. микроволт, микросекунда.

мижиш, мин. св. мижах, мин. прич. мижа`л, несв.
1. Държа очите си затворени; жумя.
2. Светя слабо. Лампата мижи.
Синоними: жумя, зажумявам, замижавам, примижавам, прижумявам, затварям очи, мигам мижа, мижим, мижиш, мижите, мижи, мижат, мижах, мижахме, мижа, мижахте, мижа, мижаха, мижах, мижахме, мижеше, мижахте, мижеше, мижаха, мижал съм, мижала съм, мижало съм, мижали сме, мижал си, мижала си, мижало си, мижали сте, мижал е, мижала е, мижало е, мижали са, бях мижал, бях мижала, бях мижало, бяхме мижали, беше мижал, беше мижала, беше мижало, бяхте мижали, беше мижал, беше мижала, беше мижало, бяха мижали, ще мижа, ще мижим, ще мижиш, ще мижите, ще мижи, ще мижат, ще съм мижал, ще съм мижала, ще съм мижало, ще сме мижали, ще си мижал, ще си мижала, ще си мижало, ще сте мижали

мижава, мижаво, мн. ми`жави, прил.
1. Който е с полузатворени очи или недовижда.
2. Прен. Който е малък, дребен, незначителен. Мижав успех. мижав, мижавия, мижавият, мижава, мижавата, мижаво, мижавото, мижави, мижавите

нареч. Със затворени очи.

нареч. Мижешката.
Синоними: мижешката, жумешката, със затворени очи, пипнешком

мн. мижиту`рки, ж. и м. Разг. Дребнав и боязлив човек.
Синоними: дребнав, ограничен, плах, страхлив, боязлив, несмел, шушумига, мухльо мижитурка, мижитурката, мижитурки, мижитурките

м., само ед. Разположението на декори и актьори при изпълнение на различни епизоди от пиеса на сцена. мизансцен, мизансцена, мизансценът, мизансцени, мизансцените, мизансцена

мн. мизантропи, м. Човек, който проявява мизантропия.<br />прил. мизантропски, мизантропска, мизантропско, мн. мизантро`пски.
Синоними: саможив, човекомразец, човеконенавистник, песимист, мрачен, зъл, лош мизантроп, мизантропа, мизантропът, мизантропи, мизантропите, мизантропа

ж., само ед. Омраза, ненавист към хората или отчуждаване от тях; човекомразие.
Синоними: човеконенавистничество, човекомразство, човекомразие, омраза, злоба, ненавист, злост мизантропия, мизантропията, мизантропии, мизантропиите

мн. мизантро`пки, ж. Жена мизантроп. мизантропка, мизантропката, мизантропки, мизантропките

вж. мизантро`п мизантропски, мизантропския, мизантропският, мизантропска, мизантропската, мизантропско, мизантропското, мизантропски, мизантропските

мизерна, мизерно, мн. мизерни, прил.<br />1. Много беден, жалък, нищожен. <em>Мизерна заплата.</em><br />2. Подъл, отвратителен. <em>Мизерна постъпка.</em><br />същ. мизерност, мизерността`, ж.
Синоними: беден, клет, окаян, жалък, плачевен, нещастен, низък, подъл, недостоен, презрян, безчестен, отвратителен, гаден, мерзък, нищожен, незначителен, малък, дребен, злочест, унизителен мизерен, мизерния, мизерният, мизерна, мизерната, мизерно, мизерното, мизерни, мизерните

мн. мизе`рии, ж.
1. Само ед. Крайна бедност, немотия.
2. Разг. Низка, нечестна, подла постъпка. Той пак ще направи някоя мизерия.
Синоними: бедност, беднота, немота, немотия, сиромашия, лишение, нищета, оскъдица, нужда, неволя, низост, подлост, безсрамие, позор, срам, падение, гадост, безчестие, мерзост мизерия, мизерията, мизерии, мизериите

мн. мизе`рници, м. Лице, което прави мизерии (във 2 знач.).
Синоними: подлец, безсрамник, безчестник, мерзавец, никаквец, негодник мизерник, мизерника, мизерникът, мизерници, мизерниците, мизерници, мизернико

вж. мизе`рен мизерност, мизерността, мизерности, мизерностите

мизе`рстваш, несв. и св. Живея в мизерия (в 1 знач.). мизерствам, мизерстваме, мизерстваш, мизерствате, мизерства, мизерстват, мизерствах, мизерствахме, мизерства, мизерствахте, мизерства, мизерстваха, мизерствах, мизерствахме, мизерстваше, мизерствахте, мизерстваше, мизерстваха, мизерствал съм, мизерствала съм, мизерствало съм, мизерствали сме, мизерствал си, мизерствала си, мизерствало си, мизерствали сте, мизерствал е, мизерствала е, мизерствало е, мизерствали са, бях мизерствал, бях мизерствала, бях мизерствало, бяхме мизерствали, беше мизерствал, беше мизерствала, беше мизерствало, бяхте мизерствали, б

мизе`рствуваш, несв. и св. Мизерствам. мизерствувам, мизерствуваме, мизерствуваш, мизерствувате, мизерствува, мизерствуват, мизерствувах, мизерствувахме, мизерствува, мизерствувахте, мизерствува, мизерствуваха, мизерствувах, мизерствувахме, мизерствуваше, мизерствувахте, мизерствуваше, мизерствуваха, мизерствувал съм, мизерствувала съм, мизерствувало съм, мизерствували сме, мизерствувал си, мизерствувала си, мизерствувало си, мизерствували сте, мизерствувал е, мизерствувала е, мизерствувало е, мизерствували са, бях мизерствувал, бях мизерствувала, бях мизерствувало, бяхме мизерствували

мед. Всяка болест, причинена от патогенни гъби. микоза, микозата, микози, микозите

Детска играчка количка. микроавтомобил, микроавтомобила, микроавтомобилът, микроавтомобили, микроавтомобилите, микроавтомобила

мед. Аеробна бактерия, която се нуждае от кислород, но в концентрация по-ниска от тази в атмосферния въздух.

мн. микроби, (два) микроба, м. Невидим с просто око организъм от животински или растителен произход, който предизвиква болестни състояния. Гнилостни микроби. Болестотворни микроби.
Синоними: бацил, микроорганизъм, вирус, бактерия, инфекция, зараза, болест, вирусно заболяване микроб, микроба, микробът, микроби, микробите, микроба

най-малките живи организми, които са причинители на ферментация, гниене, заразни болести и др.

мн. микробиоло`зи, м. Специалист по микробиология. микробиолог, микробиолога, микробиологът, микробиолози, микробиолозите, микробиолози

вж. микробиоло`гия микробиологичен, микробиологичния, микробиологичният, микробиологична, микробиологичната, микробиологично, микробиологичното, микробиологични, микробиологичните

вж. микробиоло`гия микробиологически, микробиологическия, микробиологическият, микробиологическа, микробиологическата, микробиологическо, микробиологическото, микробиологически, микробиологическите

ж., само ед. Наука за най-малките организми, за микроорганизмите.
прил. микробиологичен, микробиологична, микробиологично, мн. микробиологични.
прил. микробиологически, микробиологическа, микробиологическо, мн. микробиологически. Микробиологически изследвания.
Синоними: зоология, анатомия, бактериология, биохимия, биология, бионика, биофизика, ботаника, цитология, екология, ембриология, фармакология микробиология, микробиологията, микробиологии, микробиологиите

мн. микробиоло`жки, ж. Жена микробиолог. микробиоложка, микробиоложката, микробиоложки, микробиоложките, микробиоложке

мн. микробуси, (два) микробуса, м. Автобус с по-малки размери и малко места. микробус, микробуса, микробусът, микробуси, микробусите, микробуса

мн., микровълна`, ж. Спец. Сантиметрови и милиметрови радиовълни, при които се използват вълноводни устройства.

микровълнова, микровълново, мн. микровъ`лнови, прил. Който се отнася до микровълни.
* Микровълнова печка. — Електрическа печка/фурна за бързо приготвяне/затопляне на ястия чрез облъчване с микровълни. микровълнов, микровълновия, микровълновият, микровълнова, микровълновата, микровълново, микровълновото, микровълнови, микровълновите

мн. микроелементи, (два) микроелемента, м. Химически елемент, който се съдържа в малки количества в организмите. микроелемент, микроелемента, микроелементът, микроелементи, микроелементите, микроелемента

м., само ед.
1. Особености на климата върху малка част от земната повърхност.
2. Прен. Отношения, установили се в група хора, в колектив. микроклимат, микроклимата, микроклиматът, микроклимати, микроклиматите, микроклимата

м., само ед.
1. Светът на малките тела.
2. Прен. Светът на човека. микрокосмос, микрокосмоса, микрокосмосът, микрокосмоси, микрокосмосите, микрокосмоса

мед. Абнормно къси крайници.

мн. микрометри, (два) микрометъра, м. Уред за измерване на малки линейни величини. микрометър, микрометъра, микрометърът, микрометри, микрометрите, микрометъра

мн. микрометри, (два) микрометъра, м. Уред за измерване на малки линейни величини. микрометър, микрометъра, микрометърът, микрометри, микрометрите, микрометра

мн. микромилиметри, (два) микромилиметра, м. Микрон. мили- Първа съставна част на сложни думи, със значение една хилядна част, напр. милиампер, милибар, милиметър.

мн. микрони, (два) микрона, м. Единица за дължина, равна на една милионна част от метъра или една хилядна част от милиметъра. микрон, микрона, микронът, микрони, микроните, микрона

мн. микроорганизми, (два) микроорганизъма, м. Най-малък растителен или животински организъм, видим само с микроскоп.
Синоними: микроб, вирус, вирусно заболяване микроорганизъм, микроорганизма, микроорганизмът, микроорганизми, микроорганизмите, микроорганизъма

мед. Зрително нарушение, при което обектите се виждат по-малки, отколкото са в действителност.

мн. микроскопи, (два) микроскопа, м. Увеличителен оптически уред за наблюдение на невидими с просто око предмети.
прил. микроскопски, микроскопска, микроскопско, мн. микроскопски
* Електронен микроскоп. — Микроскоп, при който увеличението се получава с помощта на електронен поток.
* Под микроскоп. — Разг. В детайли, до най-малката подробност. микроскоп, микроскопа, микроскопът, микроскопи, микроскопите, микроскопа

микроскопична, микроскопично, мн. микроскопи`чни, прил.
1. Който се вижда само с микроскоп. Микроскопична клетка.
2. Прен. Който противно на очакванията е много малък; нищожен, незначителен. Микроскопична пържола.
Синоними: микроскопически, дребен, ситен, незначителен, незабележим, нищожен, неосезаем, малък, невидим, маловажен, миниатюрен, минимален микроскопичен, микроскопичния, микроскопичният, микроскопична, микроскопичната, микроскопично, микроскопичното, микроскопични, микроскопичните

микроскопическа, микроскопическо, мн. микроскопи`чески, прил. Микроскопичен (в 1знач.). микроскопически, микроскопическия, микроскопическият, микроскопическа, микроскопическата, микроскопическо, микроскопическото, микроскопически, микроскопическите

мед. Абнормно малко тяло, например при нанизъм или тялото на фетуса.

мед. Абнормно малка уста.

вж. микросфероцитна анемия

Название на малък обект без национално значение като ливада, герен, поляна и др.

мн. микрофони, (два) микрофона, м. Уред, който преобразува звуковите колебания в електрически, за да ги усили и предаде на разстояние. микрофон, микрофона, микрофонът, микрофони, микрофоните, микрофона

мед. Абнормно малка очна ябълка. Засяга се едното или и двете очи.

мед. Състояние, при което обиколката на главата е по-малка от нормалната, защото главния мозък е недоразвит.

мед. Хипотиреоидизъм, характеризиращ се с плътен, твърд оток на кожата и подкожните тъкани поради инфилтрация с муциноподобни вещества.

мн. миксери, (два) миксера, м.
1. Машина за приготвяне на смеси; бъркалка.
2. Домакински електроуред, използван за разбиване, разбъркване, пасиране. миксер, миксера, миксерът, миксери, миксерите, миксера

мед. Доброкачествен тумор, съставен от миксоидна тъкан, която има звездовидни клетки и мукополизахариди. Туморът е с мека консистенция. Най-често се локализира в лявото предсърдие на сърцето.

мед. 1. Отнасящ се до или с характер на миксом.
2. Наподобяващ примитивна мезенхимна тъкан.

мн. миксту`ри, ж. Течно лекарство, в което са смесени няколко вещества и разтворител. микстура, микстурата, микстури, микстурите

мила, мило, мн. мили, прил.<br />1. Скъп, любим, обичан. <em>Мила моя мамо.</em><br />2. Приятен, привлекателен. <em>Тя е мило момиче.</em><br /><em>прил. умал.</em> миличък, миличка, миличко, мн. ми`лички.
* Правя мили очи. — Лаская, държа се внимателно, угоднича.
Синоними: свиден, драг, любим, скъп, обичен, приятен, приветлив, симпатичен, привлекателен, благ, добродушен, добър, миловиден, нежен, деликатен, хубав, вежлив, учтив, благороден, любезен, благовъзпитан, внимателен, сърдечен, кротък, дружелюбен, обичлив, ласкав, мек, очарователен, обаятелен, весел, прелестен, хубавичък, сладък, чудесен, прекрасен мил, милия, милият, мила, милата, мило, милото, мили, милите

ми`лваш, несв.; Кого, какво.
1. Гладя с ръка, за да изразя нежност или обич; галя. Милвам детето по главата.
2. Прен. За вятър, въздух, вода — облъхвам, докосвам нежно.
Синоними: галя, погалвам, гладя, глезя, целувам, задоволявам милвам, милваме, милваш, милвате, милва, милват, милвах, милвахме, милва, милвахте, милва, милваха, милвах, милвахме, милваше, милвахте, милваше, милваха, милвал съм, милвала съм, милвало съм, милвали сме, милвал си, милвала си, милвало си, милвали сте, милвал е, милвала е, милвало е, милвали са, бях милвал, бях милвала, бях милвало, бяхме милвали, беше милвал, беше милвала, беше милвало, бяхте милвали, беше милвал, беше милвала, беше милвало, бяха милвали, ще милвам, ще милваме, ще милваш, ще милвате, ще милва, ще милват, ще съм милвал, ще съм милвала, ще съм милвало, ще см

милееш, мин. св. милях, мин. св. миля`л, несв.; за кого/за какво. Изпитвам милост към някого или нещо; обичам или тъгувам. Елин Пелин милее за българското село.
Синоними: мило ми е, обичам, свидно ми е, жаля, тъгувам, щадя, пазя милея, милеем, милееш, милеете, милее, милеят, милях, миляхме, миля, миляхте, миля, миляха, милеех, милеехме, милееше, милеехте, милееше, милееха, милял съм, миляла съм, миляло съм, милели сме, милял си, миляла си, миляло си, милели сте, милял е, миляла е, миляло е, милели са, бях милял, бях миляла, бях миляло, бяхме милели, беше милял, беше миляла, беше миляло, бяхте милели, беше милял, беше миляла, беше миляло, бяха милели, ще милея, ще милеем, ще милееш, ще милеете, ще милее, ще милеят, ще съм милял, ще съм миляла, ще съм миляло, ще сме милели, ще си милял, ще си миляла, ще си м

мн. милиарди, (два) милиарда, м.
1. Число, означаващо хиляда милиона; билион. Милиард жители.
2. Прен. Обикн. мн. Много голям брой; безброй.
прил. милиарден, милиардна, милиардно, мн. милиардни. милиард, милиарда, милиардът, —, —, —, —, милиарди, милиардите, милиарда, милиард, милиарда, милиард, милиарда, милиард, милиарда, —, —, —, —

вж. милиа`рд милиарден, милиардния, милиардният, милиардна, милиардната, милиардно, милиардното, милиардни, милиардните

мн. милиардери, м. Човек, който притежава голямо богатство, оценено в милиарди парични единици.<br />прил. милиардерски, милиардерска, милиардерско, мн. милиарде`рски. милиардер, милиардера, милиардерът, милиардери, милиардерите, милиардери, милиардере

вж. милиарде`р милиардерски, милиардерския, милиардерският, милиардерска, милиардерската, милиардерско, милиардерското, милиардерски, милиардерските

милиарна, милиарно, мн. милиа`рни, прил. Който е дребнозърнест. Милиарна туберкулоза.

мед. Кожно заболяване, характеризиращо се с милиарни везикули (мехурчета с големина на просено зърно) с бистро до мътножълтеникаво съдържимо. Дължи са на запушване на изходните канали на потните жлези. Среща се във всички възрасти, но най-често у кърмачета и малки деца.

мн. милиграмове, (два) милиграма, м. Хилядна част от грама. милиграм, милиграма, милиграмът, милиграми, милиграмите, милиграма

мн. милиграмове, (два) милиграма, м. Хилядна част от грама. милиграм, милиграма, милиграмът, милиграмове, милиграмовете, милиграма

мн. милиметри, (два) милиметра, ж. Хилядна част от метъра. милиметър, милиметъра, милиметърът, милиметри, милиметрите, милиметра

мн. милимикрони, (два) милимикрона, м. Хилядна част от микрона. милимикрон, милимикрона, милимикронът, милимикрони, милимикроните, милимикрона

мн. мили`нки, ж. Изделие от многолистно тесто с пълнеж. милинка, милинката, милинко, милинкото, милинки, милинките

мн. мили`нки, ж. Изделие от многолистно тесто с пълнеж. милинка, милинката, милинки, милинките

мн. милиони, (два) милиона, м.
1. Число, означаващо хиляда хиляди.
2. Прен. Обикн. мн. Много на брой.
прил. милионен, милионна, милионно, мн. милионни. милион, милиона, милионът, —, —, —, —, милиони, милионите, милиона, милион, милиона, милион, милиона, милион, милиона, —, —, —, —

вж. милио`н милионен, милионния, милионният, милионна, милионната, милионно, милионното, милионни, милионните

мн. милионери, м. Човек, който притежава голямо богатство, оценено в милиони парични единици.<br />милионерски, милионерска, милионерско, мн. милионе`рски. милионер, милионера, милионерът, милионери, милионерите, милионери, милионере

мн. милионе`рки, ж. Жена милионер. милионерка, милионерката, милионерки, милионерките

вж. милионе`р милионерски, милионерския, милионерският, милионерска, милионерската, милионерско, милионерското, милионерски, милионерските

ж., само ед. Проявяване на милитаризъм. милитаризация, милитаризацията, милитаризации, милитаризациите

м., само ед. Политика, водеща до усилване на военната сила и власт със завоевателни цели.
прил. милитаристичен, милитаристична, милитаристично, мн. милитаристични.
Синоними: военщина, войнолюбие, солдатщина, дисциплина, суровост, строгост милитаризъм, милитаризма, милитаризмът, милитаризми, милитаризмите, милитаризъма

мн. милитари`сти, м. Лице, което провежда милитаризъм. милитарист, милитариста, милитаристът, милитаристи, милитаристите, милитаристи, милитаристе

вж. милитари`зъм милитаристичен, милитаристичния, милитаристичният, милитаристична, милитаристичната, милитаристично, милитаристичното, милитаристични, милитаристичните

мед. Малка субепидермална кератинна киста. Дължи се на събиране на рогови маси в космените фоликули и мастните жлези. Представлява малко жълтеникаво възелче. Среща се най-често по лицето.

мн. милиционе`ри, м. Истор. Униформен служител в милицията; полицай. милиционер, милиционера, милиционерът, милиционери, милиционерите, милиционери, милиционере

ж., само ед. Истор. По време на комунистическата власт — полиция.
Синоними: полиция, стража, опълчение, армия, войска милиция, милицията, милиции, милициите

вж. мил
Синоними: дребничък, изящен, превзет, префърцунен миличък, миличкия, миличкият, миличка, миличката, миличко, миличкото, милички, миличките

помия

нареч. Любезно, сърдечно, вежливо, с обич. Тя се усмихна мило.
мило ми — (или ти, му, и`, ни, ви, им) е. Жално ми е, свидно ми е. Мило ми е за това безпомощно същество.

милозлива, милозливо, мн. милозли`ви, прил. Милостив.
Синоними: милостив, милосърден, благ, състрадателен, отзивчив, снизходителен, доброжелателен, благосклонен, отстъпчив милозлив, милозливия, милозливият, милозлива, милозливата, милозливо, милозливото, милозливи, милозливите

милостта`, само ед., ж.
1. Човеколюбиво благосклонно отношение. Той прояви милост към победения.
2. Помилване, опростяване на наказание. Моля за милост.
* Ваша (твоя, негова) милост. — Остар. Обръщение на низшестоящ към висшестоящ.
* Моя милост. — Разг. Ирон. Аз. •Твоя милост. Разг. Ирон. Ти.
Синоними: благоволение, благоразположение, благосклонност, добрина, доброта, благодетелност, състрадание, съжаление, милосърдие, жалост, съчувствие, снизхождение, благодеяние, дар, милостиня, помилване, пощада, прошка, амнистия, мекота, снизходителност, божа милост, благодат, жал, човечност, хуманност, благородство милост, милостта, милости, милостите

милостива, милостиво, мн. милости`ви, прил. Който проявява милост; състрадателен, снизходителен.
Синоними: милосърден, милозлив, благ, състрадателен, отзивчив, снизходителен, доброжелателен, благосклонен, отстъпчив, добър, добросърдечен, добродушен, сърдечен, мек, човечен, хуманен, благороден милостив, милостивия, милостивият, милостива, милостивата, милостиво, милостивото, милостиви, милостивите

мн. милости`ни, ж. Нещо, което се дава на бедните; подаяние. Събирам милостиня. Давам милостиня.
Синоними: дар, подаяние, благодеяние, лепта, просия, милост милостиня, милостинята, милостини, милостините, милостиньо

милосърдна, милосърдно, мн. милосъ`рдни, прил. Който проявява милосърдие или е извършен по милосърдие.
* Милосърдна сестра. — Остар. Медицинска сестра
Синоними: милостив, милозлив, благ, състрадателен, отзивчив, снизходителен, доброжелателен, благосклонен, отстъпчив, мек милосърден, милосърдния, милосърдният, милосърдна, милосърдната, милосърдно, милосърдното, милосърдни, милосърдните

ср., само ед.
1. Готовност да се помогне на някого от състрадание.
2. Съчувствие, съжаление, състрадание. Помогна му от милосърдие.
Синоними: състрадание, съчувствие, човещина, снизходителност, жал, благодеяние, добросърдечност, мекота, снизхождение, милост, пощада, божа милост, благодат, човечност, хуманност, благородство милосърдие, милосърдието, милосърдия, милосърдията

милу`ваш, несв. Милвам. милувам, милуваме, милуваш, милувате, милува, милуват, милувах, милувахме, милува, милувахте, милува, милуваха, милувах, милувахме, милуваше, милувахте, милуваше, милуваха, милувал съм, милувала съм, милувало съм, милували сме, милувал си, милувала си, милувало си, милували сте, милувал е, милувала е, милувало е, милували са, бях милувал, бях милувала, бях милувало, бяхме милували, беше милувал, беше милувала, беше милувало, бяхте милували, беше милувал, беше милувала, беше милувало, бяха милували, ще милувам, ще милуваме, ще милуваш, ще милувате, ще милува, ще милува

мн. милу`вки, ж. Милване, ласка. Майчина милувка.
Синоними: ласка, целувка, милване, галене, нежност милувка, милувката, милувки, милувките

мн. ми`ли, ж. Единица за измерване на разстояние с различна дължина в отделните държави.
* Морска миля. — 1852 метра. • Географска миля. 1609 метра в САЩ и Великобритания. миля, милята, мили, милите

мимът, мима, мн. ми`мове, м.
1. Актьор, който играе само с жестове и мимики, без думи.
2. Прен. Смешник, клоун, шут. мим, мима, мимът, мимове, мимовете, мима

Първа от шестте ортодоксални школи на древноиндийската философия, за чийто основател се смята мъдреца Джаймини.

Наподобяване. министър-председат министър-председателят, министър-председателя, мн. министър-председатели, м. Председател на министерски съвет, на правителство; премиер.прил. министърпредседателски, министърпредседателска, министърпредседателско, мн. министърпредседателски. Министърпредседателски пост.

мн. мимики, ж.<br />1. Движение на лицевите мускули в съответствие с изживяваните чувства и настроения; гримаса.<br />2. Изкуство да се изразяват чувства и мисли чрез движение на лицевите мускули.<br />прил. мимически, мимическа, мимическо, мн. мими`чески.
Синоними: гримаса, бръчка, израз, изражение, физиономия мимика, мимиката, мимики, мимиките

мимикри`раш, несв. и св.
1. Използвам мимикрия като начин за приспособяване и оцеляване.
2. Прен. Държа се безпринципно, като се приспособявам към окръжаващата среда и обстановка (за изгода, за кариера и др.). мимикрирам, мимикрираме, мимикрираш, мимикрирате, мимикрира, мимикрират, мимикрирах, мимикрирахме, мимикрира, мимикрирахте, мимикрира, мимикрираха, мимикрирах, мимикрирахме, мимикрираше, мимикрирахте, мимикрираше, мимикрираха, мимикрирал съм, мимикрирала съм, мимикрирало съм, мимикрирали сме, мимикрирал си, мимикрирала си, мимикрирало си, мимикрирали сте, мимикрирал е, мимикрирала е, мимикрирало е, мимикрирали са, бях мимикрирал, бях мимикрирала, бях мимикрирало, бяхме мимикрирали, беше мимикрирал, беше мимикрирала, беше мимикрирало, бяхте мимикрирали, б

ж., само ед. Защитна форма и окраска при някои животни и растения, която ги прави сходни с други или с околната среда. мимикрия, мимикрията, мимикрии, мимикриите

вж. ми`мика мимически, мимическия, мимическият, мимическа, мимическата, мимическо, мимическото, мимически, мимическите

предлог. Остар. Покрай, освен, извън, въпреки.

мн. мимо`зи, ж. Южно растение, чиито листа се свиват при допир. мимоза, мимозата, мимози, мимозите

мимолетна, мимолетно, мн. мимоле`тни, прил. Който минава бързо; недълготраен. Мимолетно щастие.
Синоними: преходен, кратковременен, краткотраен, временен, мигновен, привременен, нетраен, скоропреходен, ефимерен, кратък, бегъл, бърз, непълен, повърхностен, схематичен, непродължителен, нереален, невеществен мимолетен, мимолетния, мимолетният, мимолетна, мимолетната, мимолетно, мимолетното, мимолетни, мимолетните

нареч.
#1Докато се преминава покрай нещо. Мимоходом се отбих при леля си.
2. Покрай другото, между другото.
Синоними: пътем, покрай другото, между другото

мн. мини, ж.<br />1. Подземна галерия в рудник.<br />2. Взривен снаряд, който се поставя в земята или под водата и избухва при натиск. Противотанкова мина.
3. Снаряд, изстрелван с уред.
4. Торпедо.
* Златна мина. — Източник на нещо, което носи успех или печалба.
прил. минен, минна, минно, мн. минни. Минен инженер.

—-

минеш, мин. св. минах, мин. прич. ми`нал, св. — вж. минавам.
Синоними: рудница, рудник, кариера, залеж, галерия, поле, находище, басейн мина, мината, мини, мините

мн. мини, ж.<br />1. Подземна галерия в рудник.<br />2. Взривен снаряд, който се поставя в земята или под водата и избухва при натиск. Противотанкова мина.
3. Снаряд, изстрелван с уред.
4. Торпедо.
* Златна мина. — Източник на нещо, което носи успех или печалба.
прил. минен, минна, минно, мн. минни. Минен инженер.

—-

минеш, мин. св. минах, мин. прич. ми`нал, св. — вж. минавам.
Синоними: (същ.) рудница, рудник, кариера, залеж, галерия, (същ.) поле, находище, басейн мина, минем, минеш, минете, мине, минат, минах, минахме, мина, минахте, мина, минаха, минех, минехме, минеше, минехте, минеше, минеха, минал съм, минала съм, минало съм, минали сме, минал си, минала си, минало си, минали сте, минал е, минала е, минало е, минали са, бях минал, бях минала, бях минало, бяхме минали, беше минал, беше минала, беше минало, бяхте минали, беше минал, беше минала, беше минало, бяха минали, ще мина, ще минем, ще минеш, ще минете, ще мине, ще минат, ще съм минал, ще съм минала, ще съм минало, ще сме минали, ще си минал, ще си минала, ще си минало, ще сте минали

минаваш, несв. и мина, св.
1. Движа се покрай/през/по нещо. Всеки ден минава покрай театъра.
2. През какво. Вървя, водя. Пътят минава през гората.
3. Привършвам, изтичам, преминавам. Дните минават бързо.
4. Изчезвам, махвам се, протичам. Шарката мина бързо.
5. Считат ме за някакъв, смятат ме за някакъв. Минава за добър лекар.
6. Отбивам се за малко. Минах да ви видя.
7. Прониквам през някаква преграда. Светлината минаваше през тънките завеси.
8. За мисли, поглед: преминавам от един предмет към друг; прехвърлям се.
9. Променям положението или състоянието си. Минавам в друга партия. Минавам в по-горен глас.
10. Разг. Извършвам някакво действие няколко пъти. Преди изпита минах учебника два пъти.
11. За време: прехвърля, повече е от. Вече минава 3 часът, а тя не се връща.
12. Разг. Кого. Излъгвам, надхитрям, измамвам. Минаха го с десет лева.
минавам се/мина се. — Разг. Измамвам се, излъгвам се сам. Май се минах, като купих тая кола.
* Мина ми (черна) котка път. — Не успях да постигна нещо, не ми провървя.
* Минавам Рубикон. — Предприемам решителна стъпка.
Синоними: преминавам, прекосявам, вървя, следвам, редя се, точа се, нижа се, изнизвам се, източвам се, занизвам се, пребродвам, прехвърлям, промъквам се, прониквам, преодолявам, протичам, изтичам, тека, отминавам, изминавам, извървявам, продължавам, свършвам, преставам, валиден съм, имам цена, напредвам, развивам се, преуспявам, успявам, приемам се, задминавам, оставям зад себе си, надминавам, надвишавам, изчезвам, отивам си минавам, минаваме, минаваш, минавате, минава, минават, минавах, минавахме, минава, минавахте, минава, минаваха, минавах, минавахме, минаваше, минавахте, минаваше, минаваха, минавал съм, минавала съм, минавало съм, минавали сме, минавал си, минавала си, минавало си, минавали сте, минавал е, минавала е, минавало е, минавали са, бях минавал, бях минавала, бях минавало, бяхме минавали, беше минавал, беше минавала, беше минавало, бяхте минавали, беше минавал, беше минавала, беше минавало, бяха минавали, ще минавам, ще минаваме, ще минаваш, ще минавате, ще минава, ще минава

мн. мина`вки, ж. Жарг. Самоизмама; щета, която сам си причинявам. Голяма минавка си направих, че ходих да я чакам. минавка, минавката, минавки, минавките

минала, минало, мн. ми`нали, прил.
1. Който е станал по-рано, преди и е свършил, вече не съществува. Минала слава.
2. Само членувано. Който е непосредствено преди сегашния. Миналата година. Миналия месец. • По-миналия. Който е непосредствено преди миналия (във 2 знач.). По-миналата година. По-миналата есен. По-миналата седмица.
Синоними: преминал, досегашен, свършен, изпълнен, отдавнашен, раншен, изтекъл, отдалечен, далечен, отстранен, бивш, предишен, някогашен, доскорошен, неотдавнашен минал, миналия, миналият, минала, миналата, минало, миналото, минали, миналите

ср., само ед. Времето и случилите се събития в него, които са били по-рано, някога. Минало незабравимо. В миналото. Славно минало.
Синоними: история, произход, среда, обстановка, обкръжение, служебна характеристика, досие, репутация, слава, име минало, миналото, минали, миналите

мн. минаре`та, ср. Висока кула на джамия, от която ходжата призовава за молитва. минаре, минарето, минарета, минаретата

мн. миндери, (два) миндера, м.
1. Миндерлък.
2. Постилка за миндерлък. миндер, миндера, миндерът, миндери, миндерите, миндера

мн. миндерлъци, (два) миндерлъка, м. Предназначено за сядане издигнато място покрай стена в жилищно помещение. миндерлък, миндерлъка, миндерлъкът, миндерлъци, миндерлъците, миндерлъка

минеят, минея, мн. минеи, (два) минея, м. Църковна книга, разделена по броя на месеците на дванадесет части, като за всеки ден от месеца има богослужебни четива. мини- Първа съставна част на сложни думи със значение малък, къс, напр. миникалкулатор, минилампа, минипола и др.

вж. ми`на минен, минния, минният, минна, минната, минно, минното, минни, минните

мн. минерали, (два) минерала, м. Естествено неорганично химическо вещество, което влиза в състава на земната кора.
прил. минерален, минерална, минерално, мн. минерални.
* Минерална вода. — Вода, в която са разтворени минерали. минерал, минерала, минералът, минерали, минералите, минерала

вж. минера`л минерален, минералния, минералният, минерална, минералната, минерално, минералното, минерални, минералните

ж., само ед.
1. Процес на образуване на минерали.
2. Обогатяване на органични вещества с неорганични соли, за да не гният, да не горят и др. минерализация, минерализацията, минерализации, минерализациите

мн. минерало`зи, м. Специалист по минералогия. минералог, минералога, минералогът, минералози, минералозите, минералози

вж. минерало`гия минералогичен, минералогичния, минералогичният, минералогична, минералогичната, минералогично, минералогичното, минералогични, минералогичните

ж., само ед. Наука за минералите.
прил. минералогичен, минералогична, минералогично, мн. минералогични. минералогия, минералогията, минералогии, минералогиите

мн. минерало`жки, ж. Жена минералог. минераложка, минераложката, минераложки, минераложките

мн. минзухари, (два) минзухара, м.
1. Пролетно полско цвете с жълт цвят и игловидни листа.
2. Есенно полско цвете с лилаво-сини или пъстри цветове и игловидни листа; кърпикожух. минзухар, минзухара, минзухарът, минзухари, минзухарите, минзухара

м., обикн. ед. Модел на предмет в умален размер. миниатюр

мн. миниатю`ри, ж.
1. Украсена заглавна буква в стари ръкописни книги.
2. Малка картина с изящна изработка.
3. Произведение на изкуството, което е в малка форма. Театрална миниатюра. Музикални миниатюри. миниатюра, миниатюрата, миниатюри, миниатюрите

миниатюрна, миниатюрно, мн. миниатю`рни, прил. Който е с много малки размери. Миниатюрни фигури за шах.
Синоними: малък, незначителен, ситен, дребен, неуловим, минимален, микроскопичен, малогабаритен миниатюрен, миниатюрния, миниатюрният, миниатюрна, миниатюрната, миниатюрно, миниатюрното, миниатюрни, миниатюрните

мн. миниатюри`сти, м. Лице, което изработва миниатюри. миниатюрист, миниатюриста, миниатюристът, миниатюристи, миниатюристите, миниатюриста

миният, миния, само ед., м. Спец. Оранжево-червена боя, приготвена от олово или оловен окис. миний, миния, миният

минимална, минимално, мн. минима`лни, прил. Възможно най-малък по степен сред еднородни предмети. Минимална печалба.
Синоними: най-малък, микроскопичен, миниатюрен, малък, незначителен, дребен, ситен, нищожен, незабележим, невидим минимален, минималния, минималният, минимална, минималната, минимално, минималното, минимални, минималните

мн. минимали`сти, м. Лице, което се задоволява с най-малкото поради боязливост, нерешителност. минималист, минималиста, минималистът, минималисти, минималистите, минималиста

мн. минимали`стки, ж. Жена минималист. минималистка, минималистката, минималистки, минималистките

ж., само ед. Свеждане до минимум; намаляване, съкращаване.

минимизи`раш, несв. и св.; какво. Свеждам до минимум; намалявам, съкращавам. минимизирам, минимизираме, минимизираш, минимизирате, минимизира, минимизират, минимизирах, минимизирахме, минимизира, минимизирахте, минимизира, минимизираха, минимизирах, минимизирахме, минимизираше, минимизирахте, минимизираше, минимизираха, минимизирал съм, минимизирала съм, минимизирало съм, минимизирали сме, минимизирал си, минимизирала си, минимизирало си, минимизирали сте, минимизирал е, минимизирала е, минимизирало е, минимизирали са, бях минимизирал, бях минимизирала, бях минимизирало, бяхме минимизирали, беше минимизирал, беше минимизирала

м., само ед.
1. Най-малко количество, най-малката величина. Жизнен минимум.
2. Задължителен за специалиста най-малък обем от знания.

—-

нареч. Най-малко, поне (при думи, означаващи количество). Операцията ще трае минимум три часа.
Синоними: най-малкото, едва, поне минимум, минимума, минимумът, минимуми, минимумите, минимума

мн. миниполи, ж. Много къса пола, минижуп. минипола, миниполата, миниполи, миниполите

мини`раш, несв. и св.; Какво.
1. Поставям мини, за да взривя. Минирам мост.
2. Прен. Създавам непреодолими пречки, прегради. Минираха всички възможности за диалог.
Синоними: подривам, подкопавам, рия, дълбая, руша, разклащам устоите, подронвам минирам, минираме, минираш, минирате, минира, минират, минирах, минирахме, минира, минирахте, минира, минираха, минирах, минирахме, минираше, минирахте, минираше, минираха, минирал съм, минирала съм, минирало съм, минирали сме, минирал си, минирала си, минирало си, минирали сте, минирал е, минирала е, минирало е, минирали са, бях минирал, бях минирала, бях минирало, бяхме минирали, беше минирал, беше минирала, беше минирало, бяхте минирали, беше минирал, беше минирала, беше минирало, бяха минирали, ще минирам, ще минираме, ще минираш, ще минирате, ще минира, ще минира

министерска, министерско, мн. министе`рски, прил. Който се отнася до министър или министерство. Министерски пост.
* Министерски съвет. — Съвкупността от министрите, които ръководят дадена държава. министерски, министерския, министерският, министерска, министерската, министерско, министерското, министерски, министерските

министе`рстваш, несв. и св.
1. Работя като министър.
2. Прен. Разг. Стремя се да ръководя, да командвам. министерствам, министерстваме, министерстваш, министерствате, министерства, министерстват, министерствах, министерствахме, министерства, министерствахте, министерства, министерстваха, министерствах, министерствахме, министерстваше, министерствахте, министерстваше, министерстваха, министерствал съм, министерствала съм, министерствало съм, министерствали сме, министерствал си, министерствала си, министерствало си, министерствали сте, министерствал е, министерствала е, министерствало е, министерствали са, бях министерствал, бях министерствала, бях

мн. министе`рства, ср.
1. Централно правителствено учреждение, което ръководи отделен клон от държавното управление. Министерство на финансите.
2. Сградата, в която се помещава учреждението. Колата спря пред министерството. министерство, министерството, министерства, министерствата

министе`рствуваш, несв. и св. Министерствам.

мн. министе`рши, ж. Разг. Съпруга на министър. министерша, министершата, министерши, министершите, министершо

мн. мини`стри, м. Член на правителство, който управлява министерство (в 1 знач.). Министър на външните работи.
* Министър без портфейл. — Член на правителство, който не завежда министерство. министър, министъра, министърът, министри, министрите, министъра, министре

вж. министър-председател министърпредседателски, министърпредседателския, министърпредседателският, министърпредседателска, министърпредседателската, министърпредседателско, министърпредседателското, министърпредседателски, министърпредседателските

м., само ед. Миний. миниум, миниума, миниумът, миниуми, миниумите, миниума

мн. миномети, (два) миномета, м. Минохвъргачка.
прил. минометен, минометна, минометно, мн. минометни. Минометна стрелба. миномет, миномета, минометът, миномети, минометите, миномета

вж. миноме`т минометен, минометния, минометният, минометна, минометната, минометно, минометното, минометни, минометните

мн. миноносци, (два) миноносеца, м. Малък военен кораб със силно торпедно въоръжение. миноносец, миноносеца, миноносецът, миноносци, миноносците, миноносци, миноносецо

м., само ед. Спец. Едно от ладовите наклонения, чийто акорд се състои от малка терца и е с тъжен напев. минор, минора, минорът, минори, минорите, минора

м., само ед. Спец. Правото на най-малкия син да наследява целия имот на семейството, и имуществото, което той наследява.

минорна, минорно, мн. мино`рни, прил.
1. Който се отнася до минор. Минорна гама.
2. Прен. Тъжен, потиснат, печален, меланхоличен. Минорно настроение. минорен, минорния, минорният, минорна, минорната, минорно, минорното, минорни, минорните

Монах от католически орден, чиито членове са „малки братя на Христа“.

мн. минотаври, (два) минотавъра, м.
1. Митическо същество с човешко тяло и глава на бик.
2. Прен. Алчен, ненаситен човек. минотавър, минотавъра, минотавърът, минотаври, минотаврите, минотавъра

мн. минотърсачи, (два) минотърсача, м. Апарат за откриване на поставени мини. минотърсач, минотърсача, минотърсачът, минотърсачи, минотърсачите, минотърсача

мн. минотърсачи, (два) минотърсача, м. Апарат за откриване на поставени мини. минотърсач, минотърсача, минотърсачът, минотърсачи, минотърсачите, минотърсачи, минотърсачо

мн. минохвърга`чи, м. Войник, който обслужва минохвъргачка. минохвъргач, минохвъргача, минохвъргачът, минохвъргачи, минохвъргачите, минохвъргача

мн. минохвърга`чки, ж. Оръдие за стрелба с мини. минохвъргачка, минохвъргачката, минохвъргачки, минохвъргачките

мн. минува`чи, м. Човек, който минава по пътя; пешеходец. Минувачите спираха пред витрините. минувач, минувача, минувачът, минувачи, минувачите, минувачи, минувачо

мн. минува`чки, ж. Жена минувач. минувачка, минувачката, минувачки, минувачките

мн. минуси, (два) минуса, м.
1. Тире (–) в математиката, което означава изваждане или отрицателна величина. Температурата е минус десет градуса (–10 î С).
2. Без (при изваждане). Осем минус четири.
3. Прен. Недостатък, отрицателна страна, пропуск. Тази идея има много минуси.
прил. минусов, минусова, минусово, мн. минусови. Минусови стойности. минус, минуса, минусът, минуси, минусите, минуса

вж. ми`нус минусов, минусовия, минусовият, минусова, минусовата, минусово, минусовото, минусови, минусовите

мн. мину`ти, ж.
1. Мерна единица за време, равна на една шестдесета част от часа, която се състои от 60 секунди.
2. Кратък период от време, миг. Той може да дойде всяка минута.
3. Спец. Мярка за ъгъл, равна на една шестдесета част от градуса.
* Минута мълчание. — Тишина, мълчание в памет на починали, в израз на тъга и преклонение.
* На минутата. — Веднага, мигновено.
Синоними: миг, мигновение, момент, секунда, час минута, минутата, минути, минутите

мн. миньори, м. Лице, което работи в мина, рудник; рудничар.<br />прил. миньорски, миньорска, миньорско, мн. миньорски. <em>Миньорска лампа.</em> <br /><br />----<br /><br />м., само ед. Минор. <br /><br />----<br /><br />мн. миньори, м. Лице, което поставя мини или ги обезврежда; сапьор, миночистач. миньор, миньора, миньорът, миньори, миньорите, миньори, миньоре

миньорна, миньорно, мн. миньо`рни, м. Минорен. миньорен, миньорния, миньорният, миньорна, миньорната, миньорно, миньорното, миньорни, миньорните

вж. миньо`р миньорски, миньорския, миньорският, миньорска, миньорската, миньорско, миньорското, миньорски, миньорските

ср., само ед. Занятие на миньор 1 . миньорство, миньорството, миньорства, миньорствата

мед. Свиване на зеницата.

мед. Белтък, който влиза в състава на миофибрилите и участва в мускулното съкращение. миозин, миозина, миозинът, миозини, миозините, миозина

мед. Възпаление на скелетните мускули. Дължи се на много причини — травми, инфекции, медикаменти и др. Протича с болки, мускулна слабост и др.

м., само ед. Спец. Мускулната структура на сърцето. Инфаркт на миокарда. миокард, миокарда, миокардът, миокарди, миокардите, миокарда

м., само ед. Спец. Заболяване на сърдечния мускул (миокард). миокардит, миокардита, миокардитът, миокардити, миокардитите, миокардита

мед. Бързи клонични свивания на отделни мускули или мускулна групи, главно на крайниците.

мед. вж. миома

мед. Доброкачествен тумор на мускулната тъкан. Различават се лейомиом (произхожда от гладката мускулна тъкан) и рабдомиом (произхожда от напречнонабраздена мускулатура). Лейомиомът най-често се локализира в тялото на матката. миома, миомата, миоми, миомите

мед. Мускулният слой на стената на матката. Представлява масивен пласт от гладкомускулни снопчета, разположени в различна посока и разпределени в три слоя: външен (състои се от циркулярни и надлъжни мускулни влакна), среден (от циркулярни мускулни влакна) и вътрешен (от надлъжни мускулни влакна).

мед. Общ термин за заболявания на мускулите.

мед. Успоредните лъчи след пречупване от окото се пресичат пред ретината, т. е. окото е по-силно пречупващо. Образът на предмети, разположени на разстояние 5 m и повече, се виждат неясно. миопия, миопията, миопии, миопиите

мед. Разкъсване (руптура) на мускул.

мед. Оперативно прерязваяе на мускул.

мед. Затруднено отпускане на мускулите след тяхното съкращение.

мед. Съкратителна структура на мускулната тъкан.

м., само ед. Спец. Четвъртата епоха на терциера. миоцен, миоцена, миоценът, миоцени, миоцените, миоцена

мирът, мира, само ед., м.
1. Спокойствие, тишина. В планината цареше мир.
2. Разбирателство, сговор, липса на раздори. Живеем в мир.
3. Липса на война.
4. Мирен договор, примирие. Сключвам мир.
* Мир на праха му. — Нека почиват тленните останки в спокойствие.
* Нямам мира. — Непрестанно върша нещо; безпокоят ме постоянно.
* Оставям на мира. — Спирам да безпокоя някого.

—-

мирът, мира, само ед., м. Остар.
1. Свят, вселена.
2. Светският живот като противоположност на монашеския.
Синоними: тишина, спокойствие, покой, застой, безмълвие, самота, примирение, съгласие, сговор, разбирателство, споразумение, свят, вселена, природа, всемир, примирие, психология, душа, душевност, изживявания, преживявания, представи, земното кълбо, земята, планетата, вселената, планета, звезда, почивка, отдих, отмора мир, мира, мирът

мн. миражи, (два) миража, м.
1. Оптическо явление (обикновено в пустинята), състоящо се в поява на хоризонта на лъжливи изображения на предмети, които са зад хоризонта.
2. Прен. Измама, илюзия. Близката победа се оказа мираж.
прил. миражен, миражна, миражно, мн. миражни.
Синоними: призрак, привидение, илюзия, измама, заблуда, видение, сън, самоизмама, химера, заслепение, кошмар, въображение, заблуждение мираж, миража, миражът, миражи, миражите, миража

вж. мира`ж миражен, миражния, миражният, миражна, миражната, миражно, миражното, миражни, миражните

мирна, мирно, мн. ми`рни, прил.
1. Който е спокоен, кротък, послушен. Детето е много мирно.
2. Миролюбив, не войнствен; изпълнен със съгласие. Мирна политика.
3. През който няма война.
4. Който не участва във военни действия. Мирно население.
Синоними: тих, спокоен, кротък, успокоен, умирен, уталожен, мируващ, смирен, търпелив, сдържан, изпълнителен, почтен, миролюбив, набожен, хрисим, кротичък, скромен, дискретен, непретрупан, обикновен, неподвижен, застоял, безшумен, сподавен, стихнал, хладнокръвен, невъзмутим мирен, мирния, мирният, мирна, мирната, мирно, мирното, мирни, мирните

миризлива, миризливо, мн. миризли`ви, прил. Който мирише, който има обикновено неприятен дъх. Миризливо цвете. Миризливи чорапи.
Синоними: ароматичен, благоухаен, благовонен, парфюмиран, зловонен, вонящ, смрадлив миризлив, миризливия, миризливият, миризлива, миризливата, миризливо, миризливото, миризливи, миризливите

мн. миризми`, ж.
1. Отделяно изпарение, което дразни обонянието и предизвиква отрицателни или положителни усещания. Миризма на печено месо.
2. Разг. Обикн. мн. Подправки за ястия.
Синоними: мирис, дъх, воня, зловоние, смрад, еманация, излъчено вещество, миризми, изпарения, аромат, благоухание, ухание миризма, миризмата, миризми, миризмите

м., само ед.
1. Свойство на веществата да отделят дъх, улавян от обонянието. Приятен мирис на парфюм.
2. Миризма.
Синоними: обоняние, дъх, миризма, ухание, благоухание, благовоние, аромат, парфюм, балсам мирис, мириса, мирисът, мириси, мирисите, мириса

миришеш, мин. св., мирисах и мирисах, мин. прич. мирисал и мириса`л, несв.
1. Изпускам миризма. Розата мирише чудесно.
2. Какво. Улавям миризма. Мириша розата.
* Мирише на нещо. — Възможно е нещо да се случи. Мирише на бой.
* Мириша на бъчва. — Пиян съм постоянно.
* Мириша на мляко. — Много млад съм.
* Парите не миришат. — Не ме интересува по какъв път са получени парите.
Синоними: душа, надушвам, подушвам, помирисвам, усещам, понадушвам, ухая, изпускам миризма, лъхтя мириша, миришем, миришеш, миришете, мирише, миришат, мирисах, мирисахме, мириса, мирисахте, мириса, мирисаха, миришех, миришехме, миришеше, миришехте, миришеше, миришеха, мирисал съм, мирисала съм, мирисало съм, мирисали сме, мирисал си, мирисала си, мирисало си, мирисали сте, мирисал е, мирисала е, мирисало е, мирисали са, бях мирисал, бях мирисала, бях мирисало, бяхме мирисали, беше мирисал, беше мирисала, беше мирисало, бяхте мирисали, беше мирисал, беше мирисала, беше мирисало, бяха мирисали, ще мириша, ще миришем, ще миришеш, ще миришете, ще мирише, ще миришат, ще

нареч.
1. Спокойно, тихо, без разпри. Децата си играеха мирно.
2. Военна команда, която изисква неподвижност и внимание.

ср., само ед. Благовонно масло, употребявано в християнските обреди. миро, мирото, мира, мирата

мирова, мирово, мн. ми`рови, прил. Остар. Който се разпространява в целия свят или има световно значение; световен. Миров проблем.
* Мирова скръб. — Литературно течение през 18-19 в., което изразява разочарование и песимизъм.
Синоними: всеобщ, всесветски, всемирен, универсален, светски, международен, световен, вселенски, космополитен миров, мировия, мировият, мирова, мировата, мирово, мировото, мирови, мировите

мн. мирогледи, (два) мирогледа, м. Система от възгледи за света; светоглед. Прогресивен мироглед.
прил. мирогледен, мирогледна, мирогледно, мн. мирогледни.
Синоними: възглед, миросъзерцание, идеология, светосхващане, светоглед, схващане, разбиране, мнение, хоризонт, кръгозор, поглед мироглед, мирогледа, мирогледът, мирогледи, мирогледите, мирогледа

вж. мирогле`д мирогледен, мирогледния, мирогледният, мирогледна, мирогледната, мирогледно, мирогледното, мирогледни, мирогледните

мн. мирозда`ния, ср. Свят (в 1 знач.). мироздание, мирозданието, мироздания, мирозданията

мн. миролю`бци, м. Лице, което се стреми към запазване на мира. миролюбец, миролюбеца, миролюбецът, миролюбци, миролюбците, миролюбци, миролюбецо

миролюбива, миролюбиво, мн. миролюбиви, прил. Който е обхванат от миролюбие. <em>Българският народ е миролюбив.</em><br />същ. миролюбивост, миролюбивостта`, ж.
Синоними: пацифизъм, изпълнителен, почтен, мирен, кротък миролюбив, миролюбивия, миролюбивият, миролюбива, миролюбивата, миролюбиво, миролюбивото, миролюбиви, миролюбивите

вж. миролюби`в миролюбивост, миролюбивостта, миролюбивости, миролюбивостите

ср., само ед. Стремеж към съхранение на мира и мирните отношения. миролюбие, миролюбието, миролюбия, миролюбията

мн. миролю`бки, ж. Жена миролюбец. миролюбка, миролюбката, миролюбки, миролюбките, миролюбке

миропомажеш, мин. св. миропомазах, мин. прич. миропома`зал, св. — вж. миропомазвам. миропомажа, миропомажем, миропомажеш, миропомажете, миропомаже, миропомажат, миропомазах, миропомазахме, миропомаза, миропомазахте, миропомаза, миропомазаха, миропомажех, миропомажехме, миропомажеше, миропомажехте, миропомажеше, миропомажеха, миропомазал съм, миропомазала съм, миропомазало съм, миропомазали сме, миропомазал си, миропомазала си, миропомазало си, миропомазали сте, миропомазал е, миропомазала е, миропомазало е, миропомазали са, бях миропомазал, бях миропомазала, бях миропомазало, бяхме миропомазали, беше миропомазал, беше миропомазала, б

миропомазана, миропомазано, мн. миропома`зани, прил.
1. Остар. Пратен или посочен от бога.
2. Прен. Предопределен за нещо, избран.
Синоними: (гл.) привилегирован

миропомазваш, несв. и миропомажа, св.; кого. Помазвам с миро; миросвам. миропомазвам, миропомазваме, миропомазваш, миропомазвате, миропомазва, миропомазват, миропомазвах, миропомазвахме, миропомазва, миропомазвахте, миропомазва, миропомазваха, миропомазвах, миропомазвахме, миропомазваше, миропомазвахте, миропомазваше, миропомазваха, миропомазвал съм, миропомазвала съм, миропомазвало съм, миропомазвали сме, миропомазвал си, миропомазвала си, миропомазвало си, миропомазвали сте, миропомазвал е, миропомазвала е, миропомазвало е, миропомазвали са, бях миропомазвал, бях миропомазвала, бях миропомазвало, бяхме миропомазвали

миро`саш, св. — вж. миросвам. миросам, миросаме, миросаш, миросате, мироса, миросат, миросах, миросахме, мироса, миросахте, мироса, миросаха, миросах, миросахме, миросаше, миросахте, миросаше, миросаха, миросал съм, миросала съм, миросало съм, миросали сме, миросал си, миросала си, миросало си, миросали сте, миросал е, миросала е, миросало е, миросали са, бях миросал, бях миросала, бях миросало, бяхме миросали, беше миросал, беше миросала, беше миросало, бяхте миросали, беше миросал, беше миросала, беше миросало, бяха миросали, ще миросам, ще миросаме, ще миросаш, ще миросате, ще мироса, ще мироса

миросваш, несв. и миросам, св.; кого. Според църковния обред — намазвам някого с миро кръстообразно. миросвам, миросваме, миросваш, миросвате, миросва, миросват, миросвах, миросвахме, миросва, миросвахте, миросва, миросваха, миросвах, миросвахме, миросваше, миросвахте, миросваше, миросваха, миросвал съм, миросвала съм, миросвало съм, миросвали сме, миросвал си, миросвала си, миросвало си, миросвали сте, миросвал е, миросвала е, миросвало е, миросвали са, бях миросвал, бях миросвала, бях миросвало, бяхме миросвали, беше миросвал, беше миросвала, беше миросвало, бяхте миросвали, беше миросвал, беше миросвала, беше миросвало, бяха миросвали, ще миросвам, ще миросв

мн. миротворци, м. Лице, което способства за поддържане на мира и за премахване на войната.<br />прил. миротворски, миротворска, миротворско, мн. миротво`рски. миротворец, миротвореца, миротворецът, миротворци, миротворците, миротворци, миротворецо

мирска, мирско, мн. ми`рски, прил. Остар. Светски, за разлика от църковен. Мирското име на Софроний Врачански е Стойко Владиславов. Мирски живот.
Синоними: светски, нерелигиозен, граждански, нецърковен мирски, мирския, мирският, мирска, мирската, мирско, мирското, мирски, мирските

миртът, мирта, мн. миртове, (два) мирта, м. Южен вечнозелен храст с бели благоуханни цветове, който символизира славата или любовта.
прил. миртов, миртова, миртово, мн. миртови. Миртово клонче.

мн. мирти, ж. Мирт. мирта, миртата, мирти, миртите

вж. мирт миртов, миртовия, миртовият, миртова, миртовата, миртово, миртовото, миртови, миртовите

миру`ваш, несв. Стоя или седя мирно; кротувам.
Синоними: кротувам, стоя мирно, сдържам се, понасям, позволявам, търпя, бездействувам, пасувам, не мърдам, не шавам мирувам, мируваме, мируваш, мирувате, мирува, мируват, мирувах, мирувахме, мирува, мирувахте, мирува, мируваха, мирувах, мирувахме, мируваше, мирувахте, мируваше, мируваха, мирувал съм, мирувала съм, мирувало съм, мирували сме, мирувал си, мирувала си, мирувало си, мирували сте, мирувал е, мирувала е, мирувало е, мирували са, бях мирувал, бях мирувала, бях мирувало, бяхме мирували, беше мирувал, беше мирувала, беше мирувало, бяхте мирували, беше мирувал, беше мирувала, беше мирувало, бяха мирували, ще мирувам, ще мируваме, ще мируваш, ще мирувате, ще мирува, ще мирува

мн. миряни, м. Остар. Човек, който не е духовно лице; светски човек.<br />прил. мирянски, мирянска, мирянско, мн. миря`нски. Мирянски съд. мирянин, мирянина, мирянинът, миряни, миряните, миряни, мирянино

мн. миря`нки, ж. Жена мирянин. мирянка, мирянката, мирянки, мирянките

вж. миря`нин мирянски, мирянския, мирянският, мирянска, мирянската, мирянско, мирянското, мирянски, мирянските

миря`саш, св. — вж. мирясвам. мирясам, мирясаме, мирясаш, мирясате, миряса, мирясат, мирясах, мирясахме, миряса, мирясахте, миряса, мирясаха, мирясах, мирясахме, мирясаше, мирясахте, мирясаше, мирясаха, мирясал съм, мирясала съм, мирясало съм, мирясали сме, мирясал си, мирясала си, мирясало си, мирясали сте, мирясал е, мирясала е, мирясало е, мирясали са, бях мирясал, бях мирясала, бях мирясало, бяхме мирясали, беше мирясал, беше мирясала, беше мирясало, бяхте мирясали, беше мирясал, беше мирясала, беше мирясало, бяха мирясали, ще мирясам, ще мирясаме, ще мирясаш, ще мирясате, ще миряса, ще миряса

мирясваш, несв. и мирясам, св. Разг. Ставам мирен, укротявам се, утихвам. Не мирясаха цял ден.
Синоними: успокоявам се, уталожвам се, стихвам, утихвам, укротявам се, умирявам се, рахатясвам мирясвам, мирясваме, мирясваш, мирясвате, мирясва, мирясват, мирясвах, мирясвахме, мирясва, мирясвахте, мирясва, мирясваха, мирясвах, мирясвахме, мирясваше, мирясвахте, мирясваше, мирясваха, мирясвал съм, мирясвала съм, мирясвало съм, мирясвали сме, мирясвал си, мирясвала си, мирясвало си, мирясвали сте, мирясвал е, мирясвала е, мирясвало е, мирясвали са, бях мирясвал, бях мирясвала, бях мирясвало, бяхме мирясвали, беше мирясвал, беше мирясвала, беше мирясвало, бяхте мирясвали, беше мирясвал, беше мирясвала, беше мирясвало, бяха мирясвали, ще мирясвам, ще мирясв

ж., неизм.
1. Вежливо английско обръщение или във вежливо обръщение към девойка.
2. Прен. Най-красиво момиче, царица на красотата в специално организиран конкурс. Мис Свят.

мн. мисионери, м.<br />1. Лице, натоварено с мисия.<br />2. Духовно или светско лице, което води религиозна или политическа пропаганда сред другите народи.<br />прил. мисионерски, мисионерска, мисионерско, мн. мисионе`рски. мисионер, мисионера, мисионерът, мисионери, мисионерите, мисионера

мн. мисионе`рки, ж. Жена мисионер. мисионерка, мисионерката, мисионерки, мисионерките

вж. мисионе`р мисионерски, мисионерския, мисионерският, мисионерска, мисионерската, мисионерско, мисионерското, мисионерски, мисионерските

ср., само ед. Занятие на мисионер. мисионерство, мисионерството, мисионерства, мисионерствата

Диал.
пуйка мисирка, мисирката, мисирки, мисирките

ж., неизм. Вежливо английско обръщение или във вежливо обръщение към омъжена жена; госпожа.

посредник

мн. ми`сии, ж.
1. Отговорна задача, поръчение. Военна мисия.
2. Важно историческо значение и роля на лице или група.
3. Постоянно дипломатическо представителство, което няма ранг на посолство.
4. Сграда, в която се помещава това дипломатическо представителство.
5. Мисионерска организация.
Синоними: служба, задача, функция, поръчение, роля, длъжност, назначение, предназначение, предопределение, обязаност, командировка мисия, мисията, мисии, мисиите

м., само ед. Вид ароматно грозде и виното, направено от него. Хамбургски мискет.
прил. мискетов, мискетова, мискетово, мн. мискетови. Мискетово вино. мискет, мискета, мискетът, мискети, мискетите, мискета

вж. миске`т мискетов, мискетовия, мискетовият, мискетова, мискетовата, мискетово, мискетовото, мискетови, мискетовите

мн. мискини, м. Разг. Отвратителен, неприятен човек; мръсник.<br />прил. мискински, мискинска, мискинско, мн. миски`нски.

мн. миски`ни, м. Мискин. мискинин, мискинина, мискининът, мискини, мискините, мискини, мискинино

мн. миски`нки, ж. Жена мискин. мискинка, мискинката, мискинки, мискинките, мискинке

мислена, мислено, мн. ми`слени, прил.
1. Който е в мислите, не е изказан. Мислено желание.
2. Въображаем, недействителен. Екваторът е мислена линия.
Синоними: идеален, въображаем, нереален, създаден по въображение мислен, мисления, мисленият, мислена, мислената, мислено, мисленото, мислени, мислените

ср., само ед.
1. Процес на поява на мисли. Образно мислене.
2. Способност на човека да разсъждава, като пресъздава действителността в представи, понятия и съждения.
прил. мислителен, мислителна, мислително, мн. мислителни.
Синоними: мисъл, размисъл, размишление мислене, мисленето, мисления, мисленията

мислеща, мислещо, мн. ми`слещи, прил. Който може да мисли. Човекът е мислещо същество. мислещ, мислещия, мислещият, мислеща, мислещата, мислещо, мислещото, мислещи, мислещите

мислима, мислимо, мн. мисли`ми, прил. Възможен; който може да се случи. мислим, мислимия, мислимият, мислима, мислимата, мислимо, мислимото, мислими, мислимите

мислителят, мислителя, мн. мисли`тели, м. Човек, който притежава способност да мисли задълбочено и оригинално. Велик мислител.
Синоними: философ, мъдрец, мечтател, учен, стоик мислител, мислителя, мислителят, мислители, мислителите, мислители, мислителю

мисловна, мисловно, мн. мисловни, прил. Който е свързан с мисълта; разсъдъчен. <em>Мисловен процес.</em><br />същ. мисловност, мисловността`, ж.
Синоними: разсъдителен, разсъдъчен, мозъчен, умствен мисловен, мисловния, мисловният, мисловна, мисловната, мисловно, мисловното, мисловни, мисловните

вж. мисло`вен
Синоними: дух, съзнание, манталитет мисловност, мисловността, мисловности, мисловностите

мислиш, мин. св. мислих и мислих, мин. прич. мислил и мисли`л, несв.
1. Разсъждавам, правя предположения и изводи. Мисля правилно.
2. За какво/за кого. Създавам представа в мислите си за някого или нещо. Мисля за мама и за очакваната среща с нея.
3. Стремя се мислено да разреша някакъв проблем, като умът ми е съсредоточен върху него. Мисля върху поставения проблем.
4. Имам становище по даден въпрос, преценявам. Какво мислиш за неговата постъпка?
5. Смятам да извърша нещо, имам желание за нещо. Мисля да почета някоя книжка.
6. Прен. Бездействам, не правя нищо, стоя умислен. Стига си мислила, ами действай!
мисля се. — Смятам се за някакъв (за такъв, какъвто всъщност не съм). Мисли се за голям началник. Мисли се за голям играч.
Синоними: разсъждавам, размишлявам, обмислям, обсъждам, напрягам си мисълта, съдя, кроя, тъкмя, глася, нагласявам, замислям, проектирам, считам, смятам, на мнение съм, предполагам, допускам, грижа се, безпокоя се, тревожа се, поддържам мнение, твърдя, помислям, замислям се, струва ми се, премислям, преценявам внимателно мисля, мислим, мислиш, мислите, мисли, мислят, мислих, мислихме, мисли, мислихте, мисли, мислиха, мислех, мислехме, мислеше, мислехте, мислеше, мислеха, мислил съм, мислила съм, мислило съм, мислили сме, мислил си, мислила си, мислило си, мислили сте, мислил е, мислила е, мислило е, мислили са, бях мислил, бях мислила, бях мислило, бяхме мислили, беше мислил, беше мислила, беше мислило, бяхте мислили, беше мислил, беше мислила, беше мислило, бяха мислили, ще мисля, ще мислим, ще мислиш, ще мислите, ще мисли, ще мислят, ще съм мислил, ще съм мислила, ще съм мислило, ще сме мис

мистериозна, мистериозно, мн. мистериозни, прил. Тайнствен, загадъчен, необясним, потаен. <em>Мистериозно изчезване.</em><br />същ. мистериозност, мистериозността`, ж.
Синоними: тайнствен, потаен, загадъчен, таен, тъмен, неясен, забулен, прикрит, зловещ, мрачен, свръхестествен, окултен мистериозен, мистериозния, мистериозният, мистериозна, мистериозната, мистериозно, мистериозното, мистериозни, мистериозните

вж. мистерио`зен
Синоними: тайнственост, загадъчност, потайност мистериозност, мистериозността, мистериозности, мистериозностите

мн. мисте`рии, ж.
1. Тайнство, загадка; труднообяснимо явление.
2. Спец. Средновековна драма с библейски сюжет.
Синоними: тайнственост, загадка, загадъчност, потайност, замъгленост, мистификация, тайна, неизвестност мистерия, мистерията, мистерии, мистериите

мн. мисти`ци, м. Лице, което е склонно към мистика или е привърженик на мистицизма. мистик, мистика, мистикът, мистици, мистиците, мистика

ж., само ед.
1. Вяра в божественото, в тайнственото.
2. Вяра в общуването със свръхестествени сили; суеверие.
3. Прен. Тайнственост, загадъчност.
прил. мистичен, мистична, мистично, мн. мистични. мистика, мистиката, мистики, мистиките

мн. мистификатори, м. Лице, което извършва мистификация.<br />прил. мистификаторски, мистификаторска, мистификаторско, мн. мистифика`торски. мистификатор, мистификатора, мистификаторът, мистификатори, мистификаторите, мистификатора

мн. мистифика`ции, ж. Преднамерена измама или заблуда с користни цели или за шега. Литературна мистификация.
Синоними: заблуждение, измама, мистерия, фалшификация, лъжа, извъртане мистификация, мистификацията, мистификации, мистификациите

мистифици`раш, несв. и св.; Какво. Правя мистификация. мистифицирам, мистифицираме, мистифицираш, мистифицирате, мистифицира, мистифицират, мистифицирах, мистифицирахме, мистифицира, мистифицирахте, мистифицира, мистифицираха, мистифицирах, мистифицирахме, мистифицираше, мистифицирахте, мистифицираше, мистифицираха, мистифицирал съм, мистифицирала съм, мистифицирало съм, мистифицирали сме, мистифицирал си, мистифицирала си, мистифицирало си, мистифицирали сте, мистифицирал е, мистифицирала е, мистифицирало е, мистифицирали са, бях мистифицирал, бях мистифицирала, бях мистифицирало, бяхме мистифицирали

м., само ед.
1. Склонност към мистика.
2. Религиозно направление, според което човекът може да общува с божества чрез откровение.
Синоними: тайнственост, мистика, религиозност мистицизъм, мистицизма, мистицизмът, мистицизми, мистицизмите, мистицизъма

вж. ми`стика
Синоними: таен, тайнствен, тъмен, религиозен, набожен, суеверен, вярващ, верующ, оракулски, пророчески мистичен, мистичния, мистичният, мистична, мистичната, мистично, мистичното, мистични, мистичните

мн. мисти`чки, ж. Жена мистик. мистичка, мистичката, мистички, мистичките

мн. мистри`и, ж. Зидарски инструмент, подобен на лопатка, с който се гребе и размазва хоросан. мистрия, мистрията, мистрии, мистриите

м., само ед. Във вежливо обръщение към мъж (в англоезичните страни); господин. мистър, мистъра, мистърът

мн. ми`сли, ж.
1. Умствена дейност, мислене (във 2 знач.).
2. Следствие, резултат от мислене, идея. Оригинална мисъл. Мисли на велики личности.
3. Грижа за нещо. Живея с постоянна мисъл за децата си.
4. Мнение, становище.
5. Желание, намерение, кроеж. И двамата имаме една мисъл — да построим общ дом.
* Събирам си мислите. — Съсредоточавам се.
* Задни мисли. — Умисъл, преднамереност.
Синоними: размишление, разсъждение, разсъдък, ум, идея, схващане, гледище, становище, мнение, съждение, тенденция, съзнание, твърдение, намерение, хрумване, план, проект, воля, желание, афоризъм, поговорка, сентенция, разбиране, мислене, размисъл, решение, внимание, образ, общоприета представа мисъл, мисълта, мисли, мислите

митът, мита, мн. митове, (два) мита, м.
1. Древно сказание за легендарни герои, за богове, за природата или за исторически събития и личности. Старогръцки митове.
2. Прен. Измислица, невероятна случка, недостоверен разказ.
прил. митичен, митична, митично, мн. митични.
прил. митически, митическа, митическо, мн. митически.
* Развенчавам мита (за някого, за нещо). — Обяснявам, разгадавам.
Синоними: басня, легенда, предание, фабула, сказание мит, мита, митът, митове, митовете, мита

чиновници, които събират данъци;
еврейските митари са възприемани от сънародниците си като езичници, на които не се позволявало да влизат в храмовете или да свидетелствуват пред съдилищата

мн. митинги, (два) митинга, м. Масово събрание за обсъждане на политически или други въпроси, които вълнуват обществото и са свързани с живота му. Протестен митинг.
прил. митингов, митингова, митингово<em>, мн.</em> митингови. Митингова проява.
Синоними: събрание, манифестация, протест, демонстрация митинг, митинга, митингът, митинги, митингите, митинга

митингу`ваш, несв. Разг. Провеждам митинг, участвам в митинг. митингувам, митингуваме, митингуваш, митингувате, митингува, митингуват, митингувах, митингувахме, митингува, митингувахте, митингува, митингуваха, митингувах, митингувахме, митингуваше, митингувахте, митингуваше, митингуваха, митингувал съм, митингувала съм, митингувало съм, митингували сме, митингувал си, митингувала си, митингувало си, митингували сте, митингувал е, митингувала е, митингувало е, митингували са, бях митингувал, бях митингувала, бях митингувало, бяхме митингували, беше митингувал, беше митингувала, беше митингувало, бяхте митингували, б

вж. мит митичен, митичния, митичният, митична, митичната, митично, митичното, митични, митичните

вж. мит митически, митическия, митическият, митическа, митическата, митическо, митическото, митически, митическите

ср., само ед. Разг. Лице, което митка. миткало, миткалото, миткала, миткалата

ми`ткаш, несв. Разг. Ходя без посока и без работа, шляя се; скитам се.
Синоними: ходя, бродя, кръстосвам, скитам, скитам се, шляя се, лутам се, блуждая, движа се миткам, миткаме, миткаш, миткате, митка, миткат, митках, миткахме, митка, миткахте, митка, миткаха, митках, миткахме, миткаше, миткахте, миткаше, миткаха, миткал съм, миткала съм, миткало съм, миткали сме, миткал си, миткала си, миткало си, миткали сте, миткал е, миткала е, миткало е, миткали са, бях миткал, бях миткала, бях миткало, бяхме миткали, беше миткал, беше миткала, беше миткало, бяхте миткали, беше миткал, беше миткала, беше миткало, бяха миткали, ще миткам, ще миткаме, ще миткаш, ще миткате, ще митка, ще миткат, ще съм миткал, ще съм миткала, ще съм миткало, ще см

мн. митници, ж. Държавно учреждение, което контролира внасяните и изнасяните стоки през границата и събира мита за тях.<br />прил. митнически, митническа, митническо, мн. ми`тнически. Митническа декларация. митница, митницата, митници, митниците

митничарят, митничаря, мн. митничари, м. Лице, което работи на митница.<br />прил. митничарски, митничарска, митничарско, мн. митнича`рски. митничар, митничаря, митничарят, митничари, митничарите, митничари, митничарю

мн. митнича`рки, ж. Жена митничар. митничарка, митничарката, митничарки, митничарките, митничарке

вж. митнича`р митничарски, митничарския, митничарският, митничарска, митничарската, митничарско, митничарското, митничарски, митничарските

ср., само ед. Занятие на митничар. митничарство, митничарството, митничарства, митничарствата

вж. ми`тница митнически, митническия, митническият, митническа, митническата, митническо, митническото, митнически, митническите

мн. мита`, ср. Налог, такса, която се събира за внасяне и изнасяне на стоки. Вносни мита. мито, митото, мита, митата

мн. митоло`зи, м. Специалист по митология. митолог, митолога, митологът, митолози, митолозите, митолози

вж. митоло`гия митологически, митологическия, митологическият, митологическа, митологическата, митологическо, митологическото, митологически, митологическите

мн. митологии, ж.<br />1. Съвкупност от митове на един народ. <em>Славянска митология.</em><br />2. Само ед. Наука за произхода, значението и историческата достоверност на митовете.<br />прил. митологически, митологическа, митологическо, мн. митологи`чески. Митологически сюжет. митология, митологията, митологии, митологиите

мн. ми`три, ж. Спец. Богато украсена корона, която се носи от лица с епископски сан при богослужения.

рел. Култ към Митра, възникнал в Иран и родеещ се тясно със зороастризма; през І в. пр. Хр — ІV в. сл. Хр. митраизма е широко разпространен из цялата римска империя, а от І в. прониква и в днешните български земи. митраизъм, митраизма, митраизмът, митраизми, митраизмите, митраизъма

мед. Отнасящ се до митралната клапа на сърцето. митрален, митралния, митралният, митрална, митралната, митрално, митралното, митрални, митралните

мн. митрополити, м. Висше почетно звание на епископ, който управлява митрополия, епархия.<br />прил. митрополитски, митрополитска, митрополитско, мн. митрополи`тски. митрополит, митрополита, митрополитът, митрополити, митрополитите, митрополита

вж. митрополи`т митрополитски, митрополитския, митрополитският, митрополитска, митрополитската, митрополитско, митрополитското, митрополитски, митрополитските

мн. митрополи`и, ж.
1. Църковна област, подразделена на околии или наместничества.
2. Сградата, в която се помещава митрополитът и неговата канцелария. митрополия, митрополията, митрополии, митрополиите

мн. мичмани, м. Воинско звание на лице от неофицерския състав на флота и лице с такова звание.<br />прил. мичмански, мичманска, мичманско, мн. ми`чмански. мичман, мичмана, мичманът, мичмани, мичманите, мичмана миш-маш само ед., м. Ястие — бъркани яйца с лютеница или печени пиперки.
Синоними: буламач, каша миш-маш, миш-маша, миш-машът, миш-маши, миш-машите, миш-маша

вж. ми`чман мичмански, мичманския, мичманският, мичманска, мичманската, мичманско, мичманското, мичмански, мичманските

мн. мишелови, (два) мишелова, м. Едра граблива птица; ястреб. мишелов, мишелова, мишеловът, мишелови, мишеловите, мишелова

мн. мишело`вки, ж. Приспособление за ловене на мишки; капан за мишки. мишеловка, мишеловката, мишеловки, мишеловките

ж., само ед. Отрова арсеник. мишеморка, мишеморката, мишеморки, мишеморките

мн. мише`ни, ж.
1. Предмет, който служи за цел при стрелба.
2. Прен. Лице, което е предмет на действия или нападки. Той стана мишена за подигравки.
Синоними: прицел, нишан, цел, висота мишена, мишената, мишени, мишените

миша, мише и мишо, мн. миши, прил. Който се отнася до мишка. миши, мишия, мишият, миша, мишата, мишо, мишото, миши, мишите

миша, мише и мишо, мн. миши, прил. Който се отнася до мишка. миши, мишия, мишият, миша, мишата, мише, мишето, миши, мишите

мн. ми`шини, ж. Разг. Гнездо, леговище на мишка. мишина, мишината, мишини, мишините

мн. мишки, ж. Дребен гризач с остра муцуна и дълга тънка опашка. <em>Полска мишка. Домашна мишка.</em><br />същ. умал. мишле, мн. мишлета, ср.<br />прил. миши, миша, мише и мишо, мн. миши. Миша опашка. Миши цвят.
* Бяла мишка. — Прен. Опитен образец; който служи за опити.
* В миша дупка. — В тясно, скрито място.

—-

мн. ми`шки, ж. Спец. Командно устройство с полусферична форма, свързано чрез кабел с компютър. мишка, мишката, мишки, мишките

мишку`ваш, несв. 1. За животно — ловя мишки. Лисицата беше много гладна и слаба и затова бе принудена да мишкува. 2. Разг. Ровя, търся нещо скрито или нещо за ядене. Пак си мишкувал из шкафа!
Синоними: търся, ровя, претърсвам, крада, открадвам, обирам мишкувам, мишкуваме, мишкуваш, мишкувате, мишкува, мишкуват, мишкувах, мишкувахме, мишкува, мишкувахте, мишкува, мишкуваха, мишкувах, мишкувахме, мишкуваше, мишкувахте, мишкуваше, мишкуваха, мишкувал съм, мишкувала съм, мишкувало съм, мишкували сме, мишкувал си, мишкувала си, мишкувало си, мишкували сте, мишкувал е, мишкувала е, мишкувало е, мишкували са, бях мишкувал, бях мишкувала, бях мишкувало, бяхме мишкували, беше мишкувал, беше мишкувала, беше мишкувало, бяхте мишкували, беше мишкувал, беше мишкувала, беше мишкувало, бяха мишкували, ще мишкувам, ще мишкув

вж. ми`шка мишле, мишлето, мишлета, мишлетата

мн. ми`шници, ж. Част от ръката между рамото и лакътя.
* Нося две дини под една мишница. — Върша две различни работи едновременно. мишница, мишницата, мишници, мишниците

мн. мишоци, (два) мишока, м. Мъжка или едра мишка. мишок, мишока, мишокът, мишоци, мишоците, мишока

мн. ми`шци, ж. Разг. Мускул. Силни и здрави мишци.
* Напрягам мишци. — Полагам големи усилия, за да извърша някаква работа. мишца, мишцата, мишци, мишците

ми`еш, мин. св. мих, мин. прич. мил, несв.; Какво.
1. Чистя нещо с вода, като го търкам. Мия чинии и чаши. Мия лицето си.
2. Прен. За воден басейн: плискам, обливам. Черно море мие бреговете на България. – мия се. 1. Мия своето лице или тяло. Мия се със сапун.
2. За животно — ближа се, чистя се. Котката се мие.
Синоними: плакна, изплаквам, измивам, изчиствам, умивам, промивам, обливам, бърша, забърсвам, чистя, къпя, окъпвам, пречиствам мия, мием, миеш, миете, мие, мият, мих, михме, ми, михте, ми, миха, миех, миехме, миеше, миехте, миеше, миеха, мил съм, мила съм, мило съм, мили сме, мил си, мила си, мило си, мили сте, мил е, мила е, мило е, мили са, бях мил, бях мила, бях мило, бяхме мили, беше мил, беше мила, беше мило, бяхте мили, беше мил, беше мила, беше мило, бяха мили, ще мия, ще мием, ще миеш, ще миете, ще мие, ще мият, ще съм мил, ще съм мила, ще съм мило, ще сме мили, ще си мил, ще си мила, ще си мило, ще сте мили, ще е мил, ще е мила, ще е мило, ще са мили, щях да мия, щяхме да мием, щеше да миеш, щяхте да миете, щеше да м

мн. мия`лни, ж. 1. Помещение, предназначено за миене на много хора едновременно. 2. Обособена част от кухненски блок в заведение за обществено хранене, където се мият мръсните съдове. миялня, миялнята, миялни, миялните

мн. мия`чи, м. Работник, който мие (стълбища, под, съдове и др.). мияч, мияча, миячът, миячи, миячите, миячи, миячо

миячна, миячно, мн. мия`чни, прил. Който е предназначен да мие или се отнася до мияч. •Миячна машина. 1. Автомобил с цистерна за миене на улици. 2. Машина за миене на бутилки, буркани в цех, фабрика. 3. Домакински електрически уред за автоматично измиване и подсушаване на съдове, чинии.

мн. мия`чки, ж. Жена мияч. миячка, миячката, миячки, миячките