– вж. аз. ку-ку междум. За наподобяване вика на кукувицата.

мн. меандри, (два) меандъра, м. Обикн. мн. Завой, голяма извивка на река. меандър, меандъра, меандърът, меандри, меандрите, меандъра

ж., неизм. или мебели само мн. Едра стайна покъщнина (маси, гардероби, легла и др.). <em>Завод за кухненска мебел. Мека мебел.</em><br />прил. мебелен, мебелна, мебелно, мн. мебелни. <em>Мебелен завод.</em> <br /><br />----<br /><br />мн. мебели, (два) ме`бела, м. Общо название на всеки отделен предмет от стайната покъщнина. мебел, мебелта, мебели, мебелите

вж. ме`бел мебелен, мебелния, мебелният, мебелна, мебелната, мебелно, мебелното, мебелни, мебелните

мебели`раш, несв. и св.; Какво. Обзавеждам с мебели. Мебелираме новото си жилище.
Синоними: нареждам, украсявам, нареждам мебели мебелирам, мебелираме, мебелираш, мебелирате, мебелира, мебелират, мебелирах, мебелирахме, мебелира, мебелирахте, мебелира, мебелираха, мебелирах, мебелирахме, мебелираше, мебелирахте, мебелираше, мебелираха, мебелирал съм, мебелирала съм, мебелирало съм, мебелирали сме, мебелирал си, мебелирала си, мебелирало си, мебелирали сте, мебелирал е, мебелирала е, мебелирало е, мебелирали са, бях мебелирал, бях мебелирала, бях мебелирало, бяхме мебелирали, беше мебелирал, беше мебелирала, беше мебелирало, бяхте мебелирали, беше мебелирал, беше мебелирала, беше мебе

ж., само ед. Обзавеждането на едно жилище.
Синоними: мебели, покъщнина, принадлежности мебелировка, мебелировката, мебелировки, мебелировките

мед. Разширяване на стената на цялото дебело черво или на част от него, напр. при хронична констипация, при болест на Хиршпрунг и др.

мн. мегаломани, м. Лице, на което е присъщо мегаломания.<br />прил. мегаломански, мегаломанска, мегаломанско, мн. мегалома`нски. мегаломан, мегаломана, мегаломанът, мегаломани, мегаломаните, мегаломана

ж., само ед.
1. Заболяване, което се изразява в мания за величие в някаква област.
2. Прен. Прекомерно самочувствие, надменност.
Синоними: големство, грандомания, самомнение, самомнителност, надменност, горделивост мегаломания, мегаломанията, мегаломании, мегаломаниите

мн. мегалома`нки, ж. Жена мегаломан. мегаломанка, мегаломанката, мегаломанки, мегаломанките

вж. мегалома`н мегаломански, мегаломанския, мегаломанският, мегаломанска, мегаломанската, мегаломанско, мегаломанското, мегаломански, мегаломанските

мн. мегалополиси, (два) мегалополиса, м. Град гигант. мегалополис, мегалополиса, мегалополисът, мегалополиси, мегалополисите, мегалополиса

мед. Голям еритроцит — с диаметър над 11 μm, напр. при мегалобластни анемии.

мн. мегаполиси, (два) мегаполиса, м. Мегалополис. мегаполис, мегаполиса, мегаполисът, мегаполиси, мегаполисите, мегаполиса

мн. мегафони, (два) мегафона, м. Рупор за усилване на звука; механичен усилвател, високоговорител. мегафон, мегафона, мегафонът, мегафони, мегафоните, мегафона

мн. мегдани, (два) мегдана, м. Разг. Широко незастроено място, площад.
* Деля мегдан (с някого). — Съпернича с някого.
* Има мегдан. — Възможно е нещо да стане.
Синоними: площад, сборище, пазарище, пазар, чаршия, простор, възможност, широта мегдан, мегдана, мегданът, мегдани, мегданите, мегдана

медът, меда, само ед., м. Сладко гъсто вещество, изработвано от пчелите от цветния нектар. Акациев мед.
прил. меден, медена, медено, мн. медени.
* Мед ми капе от устата. — Сладкодумен съм, разказвам увлекателно.
* Мед ми капе на сърцето. — Приятно ми е , чувствам задоволство.

—-

медта, само ед., ж. Химически елемент — червеникав ковък метал; бакър.<br />прил. меден, медна, медно, мн. медни. <em>Медна пара. мед, меда, медът, медове, медовете, меда

медът, меда, само ед., м. Сладко гъсто вещество, изработвано от пчелите от цветния нектар. Акациев мед.
прил. меден, медена, медено, мн. медени.
* Мед ми капе от устата. — Сладкодумен съм, разказвам увлекателно.
* Мед ми капе на сърцето. — Приятно ми е , чувствам задоволство.

—-

медта, само ед., ж. Химически елемент — червеникав ковък метал; бакър.<br />прил. меден, медна, медно, мн. медни. <em>Медна пара. мед, медта

мн. медали, (два) медала, м. Почетен отличителен знак, даван за определени заслуги или по повод на някакво събитие, който представлява кръгла метална пластина. Златен медал.
Синоними: орден, отличие, знак за отличие, награда, кръст медал, медала, медалът, медали, медалите, медала

мн. медали`сти, м. Носител на медал като награда. Медалист от олимпиада. медалист, медалиста, медалистът, медалисти, медалистите, медалиста

мн. медали`стки, ж. Жена медалист. медалистка, медалистката, медалистки, медалистките, медалистке

мн. медальони, (два) медальона, м.
1. Окачено на верижка ювелирно изделие с кръгла или плоска кутийка, в която може да се поставя скъпа вещ.
2. Спец. Леко изпъкнал орнамент в кръгла или овална рамка.
3. Ястие от пържено месо на кръгчета с подправки. Телешки медальон с гъби.
Синоними: висулка, обица, пискюл медальон, медальона, медальонът, медальони, медальоните, медальона

медена, медено, мн. медени, прил.<br />1. Който съдържа пчелен мед. <em>Меден сладкиш.</em><br />2. Прен. Сладкогласен. <em>Меден глас. Меден кавал.</em><br />* <em>Меден месец.</em> — Първият месец от съпружеството.<br />* <em>Сладка и медена.</em> — Евфемистично название на болестта чума. <br /><br />----<br /><br />медна, медно, мн. медни, прил. Който е произведен от мед 2 или съдържа мед 2 . Медна тава.
Синоними: мелодичен, сладкодумен, красноречив меден, медния, медният, медна, медната, медно, медното, медни, медните

медена, медено, мн. медени, прил.<br />1. Който съдържа пчелен мед. <em>Меден сладкиш.</em><br />2. Прен. Сладкогласен. <em>Меден глас. Меден кавал.</em><br />* <em>Меден месец.</em> — Първият месец от съпружеството.<br />* <em>Сладка и медена.</em> — Евфемистично название на болестта чума. <br /><br />----<br /><br />медна, медно, мн. медни, прил. Който е произведен от мед 2 или съдържа мед 2 . Медна тава.
Синоними: мелодичен, сладкодумен, красноречив меден, медения, меденият, медена, медената, медено, меденото, медени, медените

остар.
1. стара, сребърна (бяла) турска монета на стойност
20–25 гроша
2. турска златна монета на стойност 100–120 гроша
3. турски орден меджидие, меджидието, меджидиета, меджидиетата

мн. меджиди`и, ж. Стара сребърна турска монета от 20 гроша. меджидия, меджидията, меджидии, меджидиите

мед. Срединен, отнасящ се до средата. медиален, медиалния, медиалният, медиална, медиалната, медиално, медиалното, медиални, медиалните

мн. медиа`ни, ж. Спец. В математиката — част от права линия, която съединява един от върховете на триъгълника със средата на срещулежаща страна. медиана, медианата, медиани, медианите

мед. Средостенен, отнасящ се до средостението.

мед. Възпаление на средoстнието (медиастинума).

мед. Средната част на гръдната кухина. Представлява пространството, което се ограничава отпред от гръдната кост, отзад от гръдните прешлени, странично от медиастиналните плеври на десния и левия бял дроб.

ж., само ед. Историческа наука, занимаваща се със средновековието. медиевистика, медиевистиката, медиевистики, медиевистиките

мн. меди`ци, м. Лекар или студент по медицина.
Синоними: доктор, лекар медик, медика, медикът, медици, медиците, медика

мн. медикаменти, (два) медикамента, м. Лечебно средство, лекарство.
прил. медикаментозен, медикаментозна, медикаментозно, мн. медикаментозни. Медикаментозно лечение.
Синоними: лекарство, цяр, лек, илач медикамент, медикамента, медикаментът, медикаменти, медикаментите, медикамента

вж. медикаме`нт медикаментозен, медикаментозния, медикаментозният, медикаментозна, медикаментозната, медикаментозно, медикаментозното, медикаментозни, медикаментозните

ж., само ед. Състояние на самовглъбеност, размишление. медитация, медитацията, медитации, медитациите

медити`раш, несв. и св. Самовглъбявам се. медитирам, медитираме, медитираш, медитирате, медитира, медитират, медитирах, медитирахме, медитира, медитирахте, медитира, медитираха, медитирах, медитирахме, медитираше, медитирахте, медитираше, медитираха, медитирал съм, медитирала съм, медитирало съм, медитирали сме, медитирал си, медитирала си, медитирало си, медитирали сте, медитирал е, медитирала е, медитирало е, медитирали са, бях медитирал, бях медитирала, бях медитирало, бяхме медитирали, беше медитирал, беше медитирала, беше медитирало, бяхте медитирали, беше медитирал, беше медитирала, беше меди

мн. ме`диуми, м. Лице, което владее спиритическото изкуство да осъществява връзка между хората и духовете на мъртвите. медиум, медиума, медиумът, медиуми, медиумите, медиума

ж., само ед. Съвкупност от науки за болестите, лекуването на човека и животните и предпазването им от заболявания.
прил. медицински, медицинска, медицинско, мн. медицински. Медицинска помощ. Медицинска академия. •Съдебна медицина. Дял от медицината, свързан с преценка на настъпили телесни повреди или насилствена смърт.
* Народна медицина. — Лечение с билки и други нелекарствени средства. медицина, медицината, медицини, медицините

вж. медици`на медицински, медицинския, медицинският, медицинска, медицинската, медицинско, медицинското, медицински, медицинските

мн. меди`чки, ж. Жена медик. медичка, медичката, медички, медичките

мн. ме`дии, ж. Масмедия. медия, медията, медии, медиите

книж. остар.
бавно

мн. медници, (два) медника, м. Котел, изработен от мед (бакър).
Синоними: меден съд, бакър, казан медник, медника, медникът, медници, медниците, медника

медникарят, медникаря, мн. медникари, м. Човек, чийто занаят е да изработва медни съдове.<br />прил. медникарски, медникарска, медникарско, мн. медника`рски. медникар, медникаря, медникарят, медникари, медникарите, медникари, медникарю

вж. медника`р медникарски, медникарския, медникарският, медникарска, медникарската, медникарско, медникарското, медникарски, медникарските

ж., само ед. Приготвено от вода, мед и хмел питие, използвано вместо вино. медовина, медовината, медовини, медовините

медовита, медовито, мн. медови`ти, прил. От който се получава голямо количество мед. медовит, медовития, медовитият, медовита, медовитата, медовито, медовитото, медовити, медовитите

медоносна, медоносно, мн. медоно`сни, прил. Който съдържа сок за производство на мед. Медоносни цветя. медоносен, медоносния, медоносният, медоносна, медоносната, медоносно, медоносното, медоносни, медоносните

м., само ед. Част от годината, през която е активният период за събиране на мед. между- Първа съставна част на сложни думи със значенията на предлога между: междуведомствен, междувременен, междуградски, междудържавен, междупланетен, междуселски, междусъюзнически. мезо- Първа съставка в сложни думи, която означава средна стойност или средно положение: мезодерма, мезостих.

мн. медресе`та, ср. Мюсюлманско духовно училище. медресе, медресето, медресета, медресетата

мн. меду`зи, ж. Безгръбначно морско животно с пихтиесто тяло, подобно на чадър. медуза, медузата, медузи, медузите

мн. межди`, ж. Граница между два или повече земеделски участъка; синор. межда, междата, межди, междите

мн. междини`, ж. Незаето пространство между две неща; пролука, промеждутък.
Синоними: разстояние, отстояние, среда, промеждутък, интервал, разлика, пролука, процеп, отвор, прорез, цепнатина, граница, бразда, раздел, хлабина, луфт междина, междината, междини, междините

междинна, междинно, мн. межди`нни, прил. Който е разположен между две неща.
Синоними: промеждутъчен, среден, средищен, пределен, граничен, междувременен, временен, преходен, неопределен, трудно определим, умерен, мек междинен, междинния, междинният, междинна, междинната, междинно, междинното, междинни, междинните

мед. вж. перинеум

предлог.
1. За означаване на положение на предмет или проява на действие в средата на друго нещо, в промеждутъка. Между кухнята и спалнята е детската стая. Между обеда и вечерята.
2. За показване място на предмет в еднородна група. Между нас. Между народите.
* Между другото. — Заедно с други неща.
* Между редовете. — Казано не направо, загатнато, намекнато.
* Между чука и наковалнята. — В тежко положение.
Синоними: помежду, всред, посред, сред, в средата, в, из, от, измежду, у

мн. междули`ния, ср. Спец. Място между две линии от петолинието. междулиние, междулинието, междулиния, междулинията

мн. междуме`тия, ср. Спец. В езикознанието — неизменяема част на речта, която изразява непосредствени чувства или наподобява природни или животински звукове. междуметие, междуметието, междуметия, междуметията

международна, международно, мн. междунаро`дни, прил.
1. Свързан с отношенията между народите, с външната им политика. Международни отношения.
2. Който съществува сред много народи; интернационален. Международен език. Международен форум.
Синоними: интернационален, междудържавен, универсален, всемирен, всесветски, светски, миров, вселенски, космополитен международен, международния, международният, международна, международната, международно, международното, международни, международните

мн. междуосо`бици, ж. Несъгласие между обществени групи в дадена държава; вътрешна война.
Синоними: смут, вълнение, безредица, брожение, кипеж, гражданска война, размирица, метеж, революция междуособица, междуособицата, междуособици, междуособиците

мн. междуре`дия, ср.
1. Бяло поле между два реда в печатно произведение.
2. Празно пространство между два реда растения. междуредие, междуредието, междуредия, междуредията

мн. междуча`сия, ср. Промеждутък, който разделя два учебни часа. Голямо междучасие.
Синоними: почивка, антракт, пауза, прекъсване, спиране междучасие, междучасието, междучасия, междучасията

мед. Пространството между капилярите на бъбречния гломерул.

мед. Възпаление на средния слой на стената на аортата.

мед. Възпаление на средния слой на стената на артериите.

мн. мезе`та, ср. Студена закуска за хапване при пиене на алкохолни напитки, най-често месо, туршия, сирене. Не мога да пия без мезе.
* Мезе в устата (съм, ставам). — Обект на присмех, на подигравки. мезе, мезето, мезета, мезетата

мед. Дубликатура на перитонеума, която е прикрепена към коремната стена и обгръща част или цял коремен орган, напр. мезентериум на тънките черва, на напречното ободно черво.

мед. Мрежовидна маса, съставена от мигрирали клетки на мезобласта и разположена между трите зародишни листа. Източник е на съединителна, кръвна, гладкомускулна тъкан и др.

мед. Възпалително заболяване на средния мозък.

мед. Мезентериум (опорак) на яйчника. Представлява дубликатура на перитонеума, изхождаща от задния лист на широката маточна връзка (ligamentum latum uteri).

мед. Средният зародишен лист, разположен между външния (ектодерма) и вътрешния (ендодерма). От мезодермата се образуват скелетните мускули, бъбреците, дермата на кожата и др. мезодерма, мезодермата, мезодерми, мезодермите

вж. мезозо`й мезозойски, мезозойския, мезозойският, мезозойска, мезозойската, мезозойско, мезозойското, мезозойски, мезозойските

мед. Мезентериум (опорак) на дебелото черво.

мн. мезонети, (два) мезонета, м. Голямо по площ жилище, обикновено с оригинална и раздвижена архитектура; просторен апартамент. мезонет, мезонета, мезонетът, мезонети, мезонетите, мезонета

мед. Мезентериум (опорак) на маточната тръба.

мн. мезостихове, (два) мезостиха, м. Стихотворение, в което определени букви или срички от средата на всеки стих образуват вертикално дума или изречение.

Название на средноголям географски обект, имащ значение само за хората около селището, където се намира. Неголяма река, възвишение и др.

мека, меко, мн. меки, прил.<br />1. Който лесно се поддава на натиск, огъване; еластичен. <em>Мек пух.</em><br />2. Който не дразни, а предизвиква приятни усещания. <em>Мек глас. Мека светлина.</em><br />3. Който не е груб; кротък. <em>Мек характер.</em><br />4. Който е плавен, отмерен. <em>Меки движения.</em><br />5. Топъл, не студен. <em>Мек средиземноморски климат.</em><br />6. Който не съдържа много варовик. <em>Мека вода.</em><br /><em>прил. умал.</em> мекичък, мекичка, мекичко, мн. мекички.<br />същ. мекота, ж.
същ. мекост, мекостта, ж.
* Мека Гана/Мария. — Отстъпчив и мекушав човек.
Синоними: размекнат, разкашен, кашав, кашкав, благ, добър, снизходителен, благодушен, кротък, милостив, добродушен, нежен, мекушав, слаб, отстъпчив, слабохарактерен, безволев, мекосърдечен, безсилен, женствен, еластичен, гъвкав, рохкав, несбит, пухкав, ровък, хрисим, внимателен, деликатен, бледен, трептящ, трепкащ, зрял, сладък, сочен, лек, любезен, мил, приветлив, ласкав, милосърден, звучен, напевен, податлив, пластичен, успокоителен, тих, рунест, рунтав, мъхнат, къдрав, смирен, покорен, среден, междинен, умерен мек, мекия, мекият, мека, меката, меко, мекото, меки, меките

мн. мекере`та, ср. Разг. Подлец, подлизурко. мекере, мекерето, мекерета, мекеретата

мн. меки`ци, ж. Пържено тестено изделие. мекица, мекицата, мекици, мекиците

мекичарят, мекичаря, мн. мекича`ри, м. Който прави и/или продава мекици. мекичар, мекичаря, мекичарят, мекичари, мекичарите, мекичари, мекичарю

мн. мекича`рки, ж. Жена мекичар. мекичарка, мекичарката, мекичарки, мекичарките, мекичарке

мн. мекича`рници, ж. Заведение, в което се правят и продават мекици. мекичарница, мекичарницата, мекичарници, мекичарниците

вж. мек мекичък, мекичкия, мекичкият, мекичка, мекичката, мекичко, мекичкото, мекички, мекичките

мед. Тъмно зелени изпражнения, които новороденото отделя през първите 2-3 дни след раждането.

вж. мек
Синоними: мекота, добродушие, кротост, доброта, благост, милосърдие, милостивост, снизходителност, мекушавост, отстъпчивост, слабост, нежност мекост, мекостта, мекости, мекостите

мекосърдечна, мекосърдечно, мн. мекосърде`чни, прил. Милостив, отзивчив, добър по душа. мекосърдечен, мекосърдечния, мекосърдечният, мекосърдечна, мекосърдечната, мекосърдечно, мекосърдечното, мекосърдечни, мекосърдечните

вж. мек
Синоними: мекост, добродушие, кротост, доброта, благост, милосърдие, милостивост, снизходителност, мекушавост, отстъпчивост, слабост, нежност, снизхождение, милост, пластичност, податливост, послушание мекота, мекотата, мекоти, мекотите

мн. мекоте`ли, ср.
1. Безгръбначно животно — миди, охлюви и др.
2. Прен. Пренебр. Слабохарактерен човек, лесно приемащ чужди мнения. мекотело, мекотелото, мекотели, мекотелите

мекушава, мекушаво, мн. мекушави, прил. Който е със слаб, мек характер.<br />същ. мекушавост, мекушавостта`, ж.
Синоними: кротък, благодушен, отстъпчив, слабохарактерен, безволев, мекосърдечен, слаб, посредствен мекушав, мекушавия, мекушавият, мекушава, мекушавата, мекушаво, мекушавото, мекушави, мекушавите

вж. мекуша`в
Синоними: отстъпчивост, слабохарактерност, безхарактерност, безволие, посредственост, неиздържаност мекушавост, мекушавостта, мекушавости, мекушавостите

мед. Тъмни петна по кожата на лицето. Среща се по-често при жени брюнетки.

м., само ед.
1. Прежда с различно оцветени влакна.
2. Смес от различни по форма еднородни предмети.
3. Кафе с мляко. меланж, меланжа, меланжът, меланжи, меланжите, меланжа

мед. Тъмно кафяв, неразтворими пигмент, придаващ тъмен цвят на кожата, косата, ириса и др. , който поглъщат сънчевата светлина и предпазва от слънчево изгаряне. меланин, меланина, меланинът, меланини, меланините, меланина

мед. Състояние, характеризиращо се с тъмно оцветяване на кожата или на лигавиците поради натрупване на меланин. меланоза, меланозата, меланози, меланозите

мед. Злокачествен тумор, произхождащ от меланоцитите на епидермиса. меланом, меланома, меланомът, меланоми, меланомите, меланома

мед. Клетки, които произвеждат пигмент наречен меланин. Намират се основно в епидермиса, но ги има и в косата и очите.

мн. меланхоли`ци, м. Човек, склонен към меланхолия, към мрачни мисли.
Синоними: песимист, тъжно настроен, мрачен, саможив, затворен меланхолик, меланхолика, меланхоликът, меланхолици, меланхолиците, меланхолици, меланхолико

меланхолична, меланхолично, мн. меланхоли`чни, прил.
1. Който проявява меланхолия, склонен към меланхолия.
2. Който предизвиква меланхолия. Меланхолична песен.
Синоними: печален, тъжен, затъжен, загрижен, мрачен, песимист, изпаднал в униние, жлъчен, нервен, ядовит, навъсен, унил, безрадостен, потискащ, пуст, нерадостен, потиснат, скучен, отегчителен, сериозен меланхоличен, меланхоличния, меланхоличният, меланхолична, меланхоличната, меланхолично, меланхоличното, меланхолични, меланхоличните

мн. меланхоли`чки, ж. Жена меланхолик. меланхоличка, меланхоличката, меланхолички, меланхоличките

ж., само ед. Болезнено състояние на угнетеност, потиснато настроение и тъга. Изпадам в меланхолия.
Синоними: тъга, скръб, печал, затъженост, униние, угнетение, песимизъм, мрачно настроение, депресия, потиснатост, потиснат дух, нервна депресия, хипохондрия, истерия, отчаяние, махмурлук, препиване меланхолия, меланхолията, меланхолии, меланхолиите

ж., само ед. Тъмен захарен сироп, получен при производството на захар, който се използва в спиртоварната промишленост, в животновъдството — за храна, и др.
прил. меласов, меласова, меласово, мн. меласови. меласа, меласата, меласи, меласите

мн. мела`чки, ж. Общо название на различни видове уреди за мелене. мелачка, мелачката, мелачки, мелачките

мн. ме`лби, ж. Вид сладоледов десерт с плодове и бисквити. мелба, мелбата, мелби, мелбите

мн. меле`та, ср.
1. Спец. Струпване на играчи при едната врата по време на футболна среща.
2. Разг. Струпване на хора; блъсканица, сбиване.
Синоними: бой, сборичкване, схватка, ръкопашен бой, сбиване меле, мелето, мелета, мелетата

мн. мелези, (два) мелеза, м. Същество, родено от кръстосването на различни раси или породи. мелез, мелеза, мелезът, мелези, мелезите, мелеза

мед. Изхождане на черни, лъскави като катран изпражнения при кръвоизлив от храносмилателния тракт.

Тризахарид, изграден от две молекули захароза и една молекула фруктоза. Мелецитозата е типична съставна част на маната. Този вид захарид не е открит 8 състава на нектарния мед, но е установено, че съдържанието му в еловата мана е 6. 44-25,68%, а в маната, отделяна от лиственица — 6,10-38,53%. Мелецитозата се разтваря по-трудно от другите захариди. Тъй като нектарният мед не съдържа мелецитоза, може да се предположи, че тя е продукт от ларвите на листните и щитоносните въшки, които я изработват в храносмилателния си канал.

вж. мелиора`ция мелиоративен, мелиоративния, мелиоративният, мелиоративна, мелиоративната, мелиоративно, мелиоративното, мелиоративни, мелиоративните

мн. мелиорации, ж. Подобряване на производителността на земята чрез регулиране на напояването.<br />прил. мелиоративен, мелиоративна, мелиоративно, мн. мелиорати`вни.
Синоними: култивиране, обработване мелиорация, мелиорацията, мелиорации, мелиорациите

Философско учение, което заема средно положение между оптимизъм и песимизъм и според което съществуващият свят нито е най-добрия, нито е най-лошият, но той може да върви непрестанно към подобрение. мелиоризъм, мелиоризма, мелиоризмът, мелиоризми, мелиоризмите, мелиоризъма

мн. мелници, ж.<br />1. Предприятие за мелене на зърно. <em>Ветрена мелница.</em><br />2. Машина за ръчно смилане на зърна. <em>Мелница за чер пипер.</em><br /><em>същ. умал..</em> мелничка, мн. мелнички, ж.<br />прил. мелничен, мелнична, мелнично, мн. ме`лнични. Мелничен камък.
* Сражавам се с вятърни мелници. — Боря се с въображаеми, несъществуващи пречки.
Синоними: воденица мелница, мелницата, мелници, мелниците

мелничарят, мелничаря, мн. мелничари, м. Човек, който притежава мелница или работи в нея.<br />прил. мелничарски, мелничарска, мелничарско, мн. мелнича`рски. мелничар, мелничаря, мелничарят, мелничари, мелничарите, мелничари, мелничарю

мн. мелнича`рки, ж. Жена мелничар. мелничарка, мелничарката, мелничарки, мелничарките

вж. мелнича`р мелничарски, мелничарския, мелничарският, мелничарска, мелничарската, мелничарско, мелничарското, мелничарски, мелничарските

вж. ме`лница мелничен, мелничния, мелничният, мелнична, мелничната, мелнично, мелничното, мелнични, мелничните

вж. ме`лница мелничка, мелничката, мелнички, мелничките, мелничке

ж., само ед.
1. Наука за мелодията.
2. Съвкупността от интонационна организация, благозвучие, ритъм и др. в стихотворно или музикално произведение. Мелодика на стиха. мелодика, мелодиката, мелодики, мелодиките

мелодична, мелодично, мн. мелодични, прил. Приятен за слуха, хармоничен<em>. Мелодична песен. Мелодичен език.</em><br />същ. мелодичност, мелодичността`, ж.
Синоними: благозвучен, звучен, звънък, приятен, хармоничен, музикален, напевен, меден, сладкодумен, красноречив, съзвучен мелодичен, мелодичния, мелодичният, мелодична, мелодичната, мелодично, мелодичното, мелодични, мелодичните

вж. мелоди`чен
Синоними: музикалност, хармоничност, хармония, благозвучие, благозвучност, напевност мелодичност, мелодичността, мелодичности, мелодичностите

мн. мело`дии, ж. Музикално единство, образувано от благозвучно подредени тонове; напев. Мелодия на година. Бавна мелодия.
Синоними: напев, песен, ария, хармония, благозвучие, благозвучност, съзвучие, музика, хармонично съчетание, напевност мелодия, мелодията, мелодии, мелодиите

мн. мелодрами, ж.<br />1. Спец. Драма с музика и пеене.<br />2. Драма, в която се смесват трагическо и сантиментално.<br />3. Прен. Предизвикващо смях или раздразнение неестествено изразяване на чувства.<br />прил. мелодраматичен, мелодраматична, мелодраматично, мн. мелодрамати`чни. Мелодраматичен сюжет. мелодрама, мелодрамата, мелодрами, мелодрамите

вж. мелодра`ма
Синоними: театрален, показен, гонещ външни ефекти, изкуствен мелодраматичен, мелодраматичния, мелодраматичният, мелодраматична, мелодраматичната, мелодраматично, мелодраматичното, мелодраматични, мелодраматичните

мн. мелома`ни, м. Страстен любител на музиката и пеенето. меломан, меломана, меломанът, меломани, меломаните, меломани, меломане

мелиш и мелеш, мин. св. мелих и млях, мин. прич. мелил и млял, несв.; Какво.
1. Стривам на брашно или прах зърнени храни или др. твърди вещества. Меля царевица.
2. Раздробявам твърди вещества в леснообработваема маса или каша. Меля плодове за мармалад. Меля месо.
* Мелят ми устата. — Разг. Прекалено много говоря.
* Меля сол на главата (на някого). — Разг. Непрекъснато укорявам, карам се, натяквам. •Не мелят брашно. Разг. Не се разбират, не се погаждат.
Синоними: смилам, стривам, троша, разтрошавам, строшавам, премелвам, правя на прах, приказвам, дърдоря, опявам меля, мелим, мелиш, мелите, мели, мелят, млях, мляхме, мля, мляхте, мля, мляха, мелех, мелехме, мелеше, мелехте, мелеше, мелеха, млял съм, мляла съм, мляло съм, млели сме, млял си, мляла си, мляло си, млели сте, млял е, мляла е, мляло е, млели са, бях млял, бях мляла, бях мляло, бяхме млели, беше млял, беше мляла, беше мляло, бяхте млели, беше млял, беше мляла, беше мляло, бяха млели, ще меля, ще мелим, ще мелиш, ще мелите, ще мели, ще мелят, ще съм млял, ще съм мляла, ще съм мляло, ще сме млели, ще си млял, ще си мляла, ще си мляло, ще сте млели, ще е млял, ще е мляла, ще е мляло, ще са мле

мн. мембрани, ж.<br />1. Еластична пластинка, способна да трепти.<br />2. Спец. Ципа, тънка кожа.<br />3. Спец. Тънка ципа в ухото, която приема трептенията от въздушната среда.<br />прил. мембранен, мембранна, мембранно, мн. мембра`нни. Мембранни музикални инструменти.
Синоними: ципа, кожица, пластинка мембрана, мембраната, мембрани, мембраните

вж. мембра`на мембранен, мембранния, мембранният, мембранна, мембранната, мембранно, мембранното, мембранни, мембранните

мед. Ципест, с много мембрани.

мн. мемоари, м.<br />1. Остар. Само ед. Писмено изложение по политически, обществен или международен въпрос.<br />2. Само мн. Литературна творба за минали събития, отразени от участник в тях или от техен съвременник, свидетел.<br />прил. мемоарен, мемоарна, мемоарно, мн. мемоа`рни. Мемоарна литература. мемоар, мемоара, мемоарът, мемоари, мемоарите, мемоара

вж. мемоа`р мемоарен, мемоарния, мемоарният, мемоарна, мемоарната, мемоарно, мемоарното, мемоарни, мемоарните

вж. мемоар
Синоними: (същ.) спомени, възпоминания, история, преживелици, изложение, записки, (същ.) хроника

мн. мемоари`сти, м. Лице, което пише мемоари. мемоарист, мемоариста, мемоаристът, мемоаристи, мемоаристите, мемоаристи, мемоаристе

мн. мемоари`стки, ж. Жена мемоарист. мемоаристка, мемоаристката, мемоаристки, мемоаристките

мн., меморандуми, (два) меморандума, м. Дипломатически документ с изложение на възгледите на правителството по даден въпрос. Връчвам меморандум.
Синоними: изложение, съобщение, нота, послание, бележка меморандум, меморандума, меморандумът, меморандуми, меморандумите, меморандума

мн. мемориали, (два) мемориала, м.
1. Архитектурно съоръжение, служещо за увековечаване на някакво събитие или личност.
2. Дневник, мемоари, спомени.
прил. мемориален, мемориална, мемориално, мн. мемориални. Мемориален комплекс. мемориал, мемориала, мемориалът, мемориали, мемориалите, мемориала

вж. мемориа`л мемориален, мемориалния, мемориалният, мемориална, мемориалната, мемориално, мемориалното, мемориални, мемориалните

лично мест., съкр. — вж. мене.

мн. менаже`ри, м.
1. Покровител, ръководител.
2. Ръководител на професионален отбор, артистичен състав, трупа, който се грижи за преуспяването им и организира изявите им. менажер, менажера, менажерът, менажери, менажерите, менажера

мн. менаже`рии, ж.
1. Сбирка от редки птици и животни, показвани пред публика или дресирани за участие в представления.
2. Прен. Пренебр. Група хора, които крещят безразборно, вдигат шум.
Синоними: зверилница, зоологическа градина менажерия, менажерията, менажерии, менажериите

мед. Настъпване на първата менструация, средно на 12-14 годишна възраст.

мн. ме`нгемета, ср. Уред за закрепване на предмети чрез стягане по време на обработката им; преса.
Синоними: скоба, стяга, клема менгеме, менгемето, менгемета, менгеметата

лично мест. — вж. аз.

—-

лично мест. Остар. На мене..

мн. ме`нзи, ж. Студентски стол. менза, мензата, мензи, мензите

мед. вж. менструация мензис, мензиса, мензисът, мензиси, мензисите, мензиса

мн. мензу`ри, ж. Градуиран аптекарски или лабораторен съд за измерване на течности или газове. мензура, мензурата, мензури, мензурите

м., само ед. Управление и организация на стопанската дейност, на бизнеса. мениджмънт, мениджмънта, мениджмънтът, мениджмънти, мениджмънтите, мениджмънта

мн. ме`ниджъри, м.
1. Лице, което организира и контролира дейността на стопанско предприятие с оглед на нейната ефективност.
2. Менажер (във 2 знач.).
Синоними: диспечер, манипулатор, администратор мениджър, мениджъра, мениджърът, мениджъри, мениджърите, мениджъра

мед. Мозъчни обвивки, обвивки на главния и гръбначния мозък — твърда (dura mater), паяжиновидна (arachnoidea) и мека (pia mater).

мед. Наличие на симптоми, характерни за менингит (вратна ригидност, главоболие, фотофобия, гадене, повръщане, и др. ), без да има възпаление на менингите.

м., само ед. Възпаление на мозъчната ципа, причинено от бактерии или вируси. менингит, менингита, менингитът, менингити, менингитите, менингита

мед. Възпаление на главния мозък и на обвивките му. менингоенцефалит, менингоенцефалита, менингоенцефалитът, менингоенцефалити, менингоенцефалитите, менингоенцефалита

мед. вж. енцефаломенингоцеле

мед. Възпаление на гръбначния мозък и на обвивките му.

мед. Херния на мозъчните обвивки — излизане на менинги през отвори (дефекти) на черепните кости или на гръбначния стълб. Херниалният сак се състои от твърдата мозъчна обвивка и кожата, а съдържимото е ликворна течност.

мед. Междуставен хрущял — влакнестохрущялна пластинка с форма на полумесец. Между кондилите на бедрената кост и тибията се разполагат медиален и латерален менискус. Те намаляват несъответствието между двете ставни повърхности на колянната става. менискус, менискуса, менискусът, менискуси, менискусите, менискуса

Банков термин: кредитен документ, по силата на който едно лице задължава друго лице да изплати на трето лице определена парична сума на определено място и време менителница, менителницата, менителници, менителниците

менлива, менливо, мн. менли`ви, прил. Който се мени; променлив.

рел. Членове на протестантска секта, основана през ХVІ в. от нидерландския анабаптист Мено Симонис и проповядваща пацифизъм, смирение, строга пуританска етика и нравствено съмоусъвършенстване.

мед. Обилна и продължителна менструация.

вж. менструация менструален, менструалния, менструалният, менструална, менструалната, менструално, менструалното, менструални, менструалните

мн. менструации, ж. Ежемесечно маточно кръвотечение при полово зряла жена.<br />прил. менструален, менструална, менструално, мн. менструа`лни. менструация, менструацията, менструации, менструациите

ж., само ед.
1. Тревисто растение с ароматни цветове и листа, използвано при стомашни болки.
2. Алкохолна напитка с аромат на мента.
прил. ментов, ментова, ментово, мн. ментови. Ментови бонбони. мента, ментата, менти, ментите

вж. ме`нта ментов, ментовия, ментовият, ментова, ментовата, ментово, ментовото, ментови, ментовите

ж., само ед. Подсладено алкохолно питие с ментов аромат, подобно на ликьор. ментовка, ментовката, ментовки, ментовките

м., само ед. Органично съединение, което е главна съставна част на ментовото масло.
прил. ментолов, ментолова, ментолово, мн. ментолови. Ментолови бонбони. ментол, ментола, ментолът, ментоли, ментолите, ментола

вж. менто`л ментолов, ментоловия, ментоловият, ментолова, ментоловата, ментолово, ментоловото, ментолови, ментоловите

мн. ментори, м. Пренебр. Възпитател, наставник, съветник.<br />прил. менторски, менторска, менторско, мн. ме`нторски. Менторски тон. ментор, ментора, менторът, ментори, менторите, ментора

вж. ме`нтор менторски, менторския, менторският, менторска, менторската, менторско, менторското, менторски, менторските

мн. ме`нтърджийки, ж. Жена ментърджия. ментърджийка, ментърджийката, ментърджийки, ментърджийките, ментърджийке

мн. ме`нтърджии, м. Разг. Лъжец, измамник. ментърджия, ментърджията, ментърджията, ментърджии, ментърджиите, ментърджии, ментърджийо

мн. менуети, (два) менуета, м.
1. Старинен френски танц и неговата музика.
2. Музикално произведение в такта на този танц, което е част от соната или симфония. менует, менуета, менуетът, менуети, менуетите, менуета

само мн. Медни котли. менци, менците

мн. ме`нчета, ср. Малък меден съд; котле. менче, менчето, менчета, менчетата

Умерено течение в рус. социал-демокрация с идеолози Мартов, Плеханов и др, оформило се през 1903 г. в Русия от противниците на воденото от Ленин радикално революционно мнозинство (болшевиките) и съществувало до 1922—1923 г.

м., само ед. Истор. Течение в руската социалдемокрация, възникнало в противовес на болшевизма. меншевизъм, меншевизма, меншевизмът, меншевизми, меншевизмите, меншевизъма

мн. меню`та, ср.
1. Подбор от ястия, подготвени за обяд или вечеря.
2. Списък с предлаганите от заведение за обществено хранене ястия. меню, менюто, менюта, менютата

мениш, мин. св. мених, мин. прич. мени`л, несв.
1. Какво. Давам нещо, за да взема друго; разменям. Меня кон за кокошка.
2. Какво. Давам друг изглед на нещо; променям. Меня прическата си.
3. Какво. Придобивам друг вид, променям се. При нагряване някои покрития менят цвета си. Амебата постоянно мени формата си.
меня се. — Ставам друг, придобивам друг вид. Прилагателните имена се менят по род и число.
Синоними: сменям, променям, разменям, изменям, превръщам, преобръщам, преустройвам, видоизменям, трансформирам, заменям, варирам, разнообразявам меня, меним, мениш, мените, мени, менят, мених, менихме, мени, менихте, мени, мениха, менях, меняхме, менеше, меняхте, менеше, меняха, менил съм, менила съм, менило съм, менили сме, менил си, менила си, менило си, менили сте, менил е, менила е, менило е, менили са, бях менил, бях менила, бях менило, бяхме менили, беше менил, беше менила, беше менило, бяхте менили, беше менил, беше менила, беше менило, бяха менили, ще меня, ще меним, ще мениш, ще мените, ще мени, ще менят, ще съм менил, ще съм менила, ще съм менило, ще сме менили, ще си менил, ще си менила, ще си менило, ще сте менили

меня`ваш, несв. Остар. Меня.

мн. мери`, ж. Разг. Незаета от земеделски култури общинска земя, определена за пасище. мера, мерата, мери, мерите

мн. мераци, (два) мерака, м. Разг. Силно желание за нещо, страст за нещо; копнеж, стремеж. Имам мерак за нова къща.
* Хвърлям мерак (на някого). — Разг. Влюбвам се в някого, желая го силно.
* Хвърлям мерак (на нещо). — Разг. Искам да притежавам нещо, което ми харесва.
Синоними: обич, любов, копнеж, влечение, увлечение, стремеж, ламтеж, желание, страст, привързаност, щение, наклонност, прилежание, усърдие мерак, мерака, меракът, мераци, мераците, мерака

мн. меракли`йки, ж. Жена мераклия. мераклийка, мераклийката, мераклийки, мераклийките, мераклийке

вж. меракли`я мераклийски, мераклийския, мераклийският, мераклийска, мераклийската, мераклийско, мераклийското, мераклийски, мераклийските

мн. мераклии, м. Разг. Човек, който има мерак за нещо.<br />прил. мераклийски, мераклийска, мераклийско, мн. меракли`йски.
Синоними: грижлив, старателен, усърден, прилежен, привързан мераклия, мераклията, мераклията, мераклии, мераклиите, мераклии, мераклийо

мн. мера`чи, м.
1. Човек, който измерва.
2. Войник, който насочва артилерийско оръдие и се прицелва. мерач, мерача, мерачът, мерачи, мерачите, мерачи, мерачо

м., само ед. Остар. Корал, чиито неправилни късчета с червеникав цвят се използват за изработване на накити.
прил. мерджанов, мерджанова, мерджаново, мн. мерджанови. мерджан, мерджана, мерджанът, мерджани, мерджаните, мерджана

мерена, мерено, мн. мерени, прил. Ритмичен, с равномерна организация. <em>Мерена реч.</em> <br /><br />----<br /><br />мерна, мерно, мн. мерни, прил. Който служи за измерване на нещо. Мерни единици.
Синоними: измерен, премерен, изпитан, опитан, пробван, изпробван, теглен, претеглен, отмерен, равномерен, правилен мерен, мерния, мерният, мерна, мерната, мерно, мерното, мерни, мерните

мн. мерзавци, м. Човек, който върши мерзост; подъл човек, негодник.<br />прил. мерзавски, мерзавска, мерзавско, мн. мерза`вски.
Синоними: злодей, долен човек, изверг мерзавец, мерзавеца, мерзавецът, мерзавци, мерзавците, мерзавци, мерзавецо

мн. мерза`вки, ж. Жена мерзавец. мерзавка, мерзавката, мерзавки, мерзавките, мерзавке

вж. мерза`вец мерзавски, мерзавския, мерзавският, мерзавска, мерзавската, мерзавско, мерзавското, мерзавски, мерзавските

мн. мерза`вщини, ж. Деяние на мерзавец.
Синоними: мерзост, подлост, безчестие, гадост, низост, безнравственост, мръсотия, мошеничество, мизерия мерзавщина, мерзавщината, мерзавщини, мерзавщините

мерзостта, мн. мерзости, ж. Изказване или постъпка, които предизвикват отвращение, възмущение.
Синоними: мерзавщина, подлост, безчестие, гадост, низост, безнравственост, мръсотия, мошеничество, мизерия мерзост, мерзостта, мерзости, мерзостите

мерзка, мерзко, мн. ме`рзки, прил. Който предизвиква отвращение; гаден, неприятен, подъл. Мерзки думи.
Синоними: подъл, лукав, гаден, недостоен, непристоен, низък, долен, презрян, отвратителен, гнусен, безчестен, мерзавец, мръсник, безнравствен мерзък, мерзкия, мерзкият, мерзка, мерзката, мерзко, мерзкото, мерзки, мерзките

мн. меридиани, (два) меридиана, м. Въображаема кръгова линия, която пресича перпендикулярно екватора, като преминава през двата полюса на земното кълбо.
прил. меридианен, меридианна, меридианно, мн. меридианни.
прил. меридианов, меридианова, меридианово, мн. меридианови. меридиан, меридиана, меридианът, меридиани, меридианите, меридиана

вж. меридиа`н меридианен, меридианния, меридианният, меридианна, меридианната, меридианно, меридианното, меридианни, меридианните

вж. меридиа`н меридианов, меридиановия, меридиановият, меридианова, меридиановата, меридианово, меридиановото, меридианови, меридиановите

мн. мери`лки, ж. Предмет, уред, който се използва за измерване. мерилка, мерилката, мерилки, мерилките

ср., само ед. Признак, въз основа на който се оценява, измерва или сравнява нещо; критерий.
Синоними: мярка, мяра, критерий, мащаб, аршин, норма, стандарт, мостра, образец, равнище, ниво, пробен камък мерило, мерилото, мерила, мерилата

м., само ед. Порода испански овце с тънковлакнесто и меко руно и получаваната от тези овце вълна.
прил. мериносов, мериносова, мериносово, мн. мериносови. Мериносова вълна.

вж. мерино`с мериносов, мериносовия, мериносовият, мериносова, мериносовата, мериносово, мериносовото, мериносови, мериносовите

меркантилна, меркантилно, мн. меркантилни, прил.<br />1. Който е свързан с меркантилизма.<br />2. Който е пристрастен към печалбата; спекулантски, търгашески.<br />същ. меркантилност, меркантилността`, ж.
Синоними: търговски, комерчески, лукративен, сметкаджийски, пресметлив, търгашески, спекулативен меркантилен, меркантилния, меркантилният, меркантилна, меркантилната, меркантилно, меркантилното, меркантилни, меркантилните

м., само ед.
1. Икономическа теория, според която получаването на повече пари е резултат от натрупване на средства в страната, а не от производство.
2. Прен. Стремеж единствено към материални изгоди; търгашество, спекулантство.
Синоними: търговщина, сметкаджийство, пресметливост, търгашество меркантилизъм, меркантилизма, меркантилизмът, меркантилизми, меркантилизмите, меркантилизъма

вж. мерканти`лен меркантилност, меркантилността, меркантилности, меркантилностите

мн. мерници, (два) мерника, м.
1. Приспособление на огнестрелно оръжие, което позволява точно определяне на целта за поразяване. Оптически мерник.
2. Прен. Ирон. Критерий, изискване, мерило.
* Вдигам мерника. — Разг. Ставам по-строг, по-взискателен (обикновено при изпит или конкурс).
* Вземам на мерник. — Разг. Започвам да преследвам някого, отмъщавам си. мерник, мерника, мерникът, мерници, мерниците, мерника

меродавна, меродавно, мн. меродавни, прил. Който е сигурен, достоверен; официален, авторитетен. <em>Меродавен източник.</em><br />същ. меродавност, меродавността`, ж.
Синоними: достоверен, автентичен, убедителен, официален, истински, авторитетен, влиятелен меродавен, меродавния, меродавният, меродавна, меродавната, меродавно, меродавното, меродавни, меродавните

вж. мерода`вен меродавност, меродавността, меродавности, меродавностите

мн. мероди`и, ж.
1. Растение с особена миризма, което се използва като подправка за ястия; магданоз.
2. Ароматна смес от подправки, шарена сол.
* На всяко гърне меродия. — Разг. Човек, който се намесва във всякакви дела, вкл. там, където не му е работа. меродия, меродията, меродии, меродиите

мн. мероприя`тия, ср.
1. Начинание, планирано действие, което цели осъществяването на нещо. Културно-просветни мероприятия.
2. Прен. Пренебр. Някакво действие, събитие, проведено формално, без интерес от страна на участниците в него.
Синоними: предприятие, мерки, начинание, почин, подобрение, напредък, реформа, мярка, закон, постановление мероприятие, мероприятието, мероприятия, мероприятията

част. Разг. В речевия етикет — формула за изразяване на благодарност; благодаря.

тънка греда за строеж (10–12 см), обикновено под
керемидите на покрив мертек, мертека, мертекът, мертеци, мертеците, мертека

мн. меруди`и, ж. Меродия. мерудия, мерудията, мерудии, мерудиите, мерудийо

мериш, мин. св. мерих и мерих, мин. прич. мерил и мери`л несв.
1. Какво. Определям величината на нещо чрез измерване. Меря ябълки. Меря стаята.
2. Какво. Проверявам дали облекло или обувки са мой размер. Меря блуза.
3. Кого, какво. Вземам на прицел някакъв обект; целя.
меря се. 1. — Меря (в 1 знач.) себе си.
2. Сравнявам себе си с друг.
3. Прицелвам се.
* Меря си думите. — Говоря, като обмислям това, което казвам.
* Меря пътищата. — Разг. Скитам без определена цел, шляя се.
* Меря със същия аршин. — Оценявам правилно, без да съм пристрастен.
Синоними: измервам, премервам, размервам, пробвам, изпробвам, изпитвам, опитвам, претеглям, тегля, отмервам, определям, ценя, преценявам, сравнявам меря, мерим, мериш, мерите, мери, мерят, мерих, мерихме, мери, мерихте, мери, мериха, мерех, мерехме, мереше, мерехте, мереше, мереха, мерил съм, мерила съм, мерило съм, мерили сме, мерил си, мерила си, мерило си, мерили сте, мерил е, мерила е, мерило е, мерили са, бях мерил, бях мерила, бях мерило, бяхме мерили, беше мерил, беше мерила, беше мерило, бяхте мерили, беше мерил, беше мерила, беше мерило, бяха мерили, ще меря, ще мерим, ще мериш, ще мерите, ще мери, ще мерят, ще съм мерил, ще съм мерила, ще съм мерило, ще сме мерили, ще си мерил, ще си мерила, ще си мерило, ще сте мерили

мн. ме`си, ж. Спец.
1. Католическа обедна литургия.
2. Религиозно музикално произведение за солисти, хор и орган, което обикновено се изпълнява по време на служба. меса, месата, меси, месите

мн. месали, (два) месала, м. Кърпа, с която се завива тестото, за да втаса. месал, месала, месалът, месали, месалите, месала

месарят, месаря, мн. месари, м.<br />1. Лице, което продава месо.<br />2. Разг. Човек, който предпочита да яде предимно месо.<br />прил. месарски, месарска, месарско, мн. меса`рски. месар, месаря, месарят, месари, месарите, месари, месарю

мн. меса`рки, ж. Жена месар. месарка, месарката, месарки, месарките

мн. меса`рници, ж. Магазин за продажба на месо. месарница, месарницата, месарници, месарниците

вж. меса`р месарски, месарския, месарският, месарска, месарската, месарско, месарското, месарски, месарските

ср., само ед. Занятие на месар. место- Първа съставна част на сложни думи със значение който се отнася към определена територия или обект: местопроизшествие, месторазположение, месторождение и др. мета- Първа съставна част на сложни думи със значение положение зад, през, след или извън нещо, напр. метагенеза, метаграма, метакритика, метапсихика, метатеза, метафаза, метафизика.

мн. меса`чи, м. Работник във фурна, който меси хляб. месач, месача, месачът, месачи, месачите, месача

мн. меса`чки, ж. Жена месач. месачка, месачката, месачки, месачките

месна, месно, мн. ме`сни, прил. Който е направен от месо или съдържа месо. Месни деликатеси. месен, месния, месният, месна, месната, месно, месното, месни, месните

мн. ме`сеници, ж. Тестено изделие от тънки кори, вид баница; тутманик. месеница, месеницата, месеници, месениците

месеста, месесто, мн. ме`сести, прил.
1. Който има много месо.
2. Дебел, сочен. Месести устни. Месести листа.
Синоними: меснат, дебел, тлъст, пълен, набит, от месо, подобен на месо месест, месестия, месестият, месеста, месестата, месесто, месестото, месести, месестите

м., само ед. Разг. Луната или видимата част от нейната повърхност. На небето светеха месецът и звездите.

—-

мн. месеци, (два) месеца, м. Всяка една от дванайсетте части, на които се дели годината. Няколко месеца живя при родителите си.
прил. месечен, месечна, месечно, мн. месечни. Месечна вноска. месец, месеца, месецът, месеци, месеците, месеца

вж. ме`сец месечен, месечния, месечният, месечна, месечната, месечно, месечното, месечни, месечните

и месечина</em><em> ж., само ед. Луна, месец. </em>Кръглолика месечина.<em><br /><br />същ. умал. месечинка и месечинка, мн. месечинки и ме`сечинки, ж.

* Ще видя нещо на месечина. — Разг. Никога няма да получа нещо. месечина, месечината, месечини, месечините

вж. месечи`на месечинка, месечинката, месечинки, месечинките, месечинке

м., само ед. Одухотворен образ на луната във фолклора. Ясен месечко изгрял. месечко, месечкото, месечкото, месечковци, месечковците, месечковци, месечко

мн. месечници, (два) месечника, м. Периодично печатно издание, което излиза един път в месеца. месечник, месечника, месечникът, месечници, месечниците, месечника

рел. Мистическо учение за идването на земята на спасител.книж. Проповядване убеждение у някои хора, че на техния народ е предопределена особена роля в историята на човечеството.

вж. месиа`нство месиански, месианския, месианският, месианска, месианската, месианско, месианското, месиански, месианските

ср., само ед.
1. Религиозно учение за поява на спасител (месия).
2. Учение за особена роля на някой народ в световната история.
прил. месиански, месианска, месианско, мн. месиански. месианство, месианството, месианства, месианствата

м., само ед. Сплав от мед и цинк с жълт цвят; пиринч.
прил. месингов, месингова, месингово, мн. месингови. Месингова брава. месинг, месинга, месингът, месинги, месингите, месинга

вж. ме`синг месингов, месинговия, месинговият, месингова, месинговата, месингово, месинговото, месингови, месинговите

мн. меси`и, м. Спасител, избавител.
Синоними: спасител, избавител, предвестник, предтеча, пратеник месия, месията, месията, месии, месиите, месии, месийо

мн. меса, ср.<br />1. Част от тялото на убито животно, мускулни тъкани, които се използват за приготвяне на храна. <em>Печено месо. Телешко месо.</em><br />2. Изобщо мускули. <em>Бели ми меса.</em><br />3. Част от плода, която е разположена под външната ципа.<br />4. Само мн. Обикновено прикрити с дрехи части на тялото. <em>През раздраната рокля се виждаха месата</em> <em>и.
същ. умал. месце, ср.<em>_;<br /></em><em> прил. месен, месна, месно, мн. ме`сни.
* На месо (стрелям). — Целя се в жив човек.
* Отглеждам от парче месо. — Отглеждам от пеленаче, от бебе някого.
* Пушечно месо._ — Войници, които са избивани за чужди интереси. месо, месото, меса, месата

мн. месомела`чки, ж. Уред за смилане на месо на кайма. месомелачка, месомелачката, месомелачки, месомелачките

мн. месоя`дци, м. Разг. Човек, който обича да яде месо. месоядец, месоядеца, месоядецът, месоядци, месоядците, месоядци, месоядецо

мн. месоя`дки, ж. Разг. Жена месоядец. месоядка, месоядката, месоядки, месоядките, месоядке

местна, местно, мн. ме`стни, прил.
1. Който не засяга цялото, а само част от него. Местно време. Местна упойка.
2. Присъщ на определена част от държавата. Местна проява. Местен обичай. Местни говори.
3. Който е от дадено място, а не е пришълец; тукашен. Местни жители.
Синоними: локален, областен, частичен, ограничен, доморасъл, самороден, вътрешен, първичен, туземен, автохтонен местен, местния, местният, местна, местната, местно, местното, местни, местните

местността, мн. местности, ж. Някакво определено място, пространство; част от земната повърхност. Гориста местност. Красива местност.
Синоними: място, област, страна, зона, територия, покрайнина, землище, пространство, район местност, местността, местности, местностите

мн. места`, ср. Място. место, местото, места, местата

мн. местожи`телства, ср. Селище, където постоянно живее едно лице.
Синоними: местопребиваване, жилище, седалище, резиденция местожителство, местожителството, местожителства, местожителствата

вж. местоиме`ние местоименен, местоименния, местоименният, местоименна, местоименната, местоименно, местоименното, местоименни, местоименните

мн. местоимения, ср. <em>Спец.</em> В езикознанието — една от частите на речта, която замества съществително, прилагателно, числително име или наречие.<br />прил. местоименен, местоименна, местоименно, мн. местои`менни. местоимение, местоимението, местоимения, местоименията

мн. местоназначе`ния, ср. Място, където трябва да отиде някой или да се изпрати нещо.
Синоними: адрес, цел, предназначение, назначение местоназначение, местоназначението, местоназначения, местоназначенията

местиш, мин. св. местих и местих, мин. прич. местил и мести`л, несв.; Какво. Променям мястото на нещо. Местя стола до прозореца.
местя се. 1. — Сменям мястото си. Местя се по-близо до телевизора.
2. Сменям жилището си или местоживеенето. Местя се от София в Ню Йорк.
Синоними: мърдам, размествам, премествам, движа, раздвижвам, тикам, тласкам, поставям на друго място, отмествам местя, местим, местиш, местите, мести, местят, местих, местихме, мести, местихте, мести, местиха, местех, местехме, местеше, местехте, местеше, местеха, местил съм, местила съм, местило съм, местили сме, местил си, местила си, местило си, местили сте, местил е, местила е, местило е, местили са, бях местил, бях местила, бях местило, бяхме местили, беше местил, беше местила, беше местило, бяхте местили, беше местил, беше местила, беше местило, бяха местили, ще местя, ще местим, ще местиш, ще местите, ще мести, ще местят, ще съм местил, ще съм местила, ще съм местило, ще сме мес

вж. месо` месце, месцето, месца, месцата

месиш, мин. св. месих и месих, мин. прич. месил и меси`л, несв.
1. Какво. Разбърквам брашно и вода, за да се получи тесто за хляб.
2. Какво. С бъркане и мачкане приготвям нещо. Меся глина.
3. Кого, какво. Неправилно вземам едно вместо друго.
меся се. — Включвам се в чуждо дело, участвам в нещо; бъркам се.
Синоними: смесвам, размесвам, разбърквам, обърквам, замесвам, мачкам, омесвам, кова, изковавам меся, месим, месиш, месите, меси, месят, месих, месихме, меси, месихте, меси, месиха, месех, месехме, месеше, месехте, месеше, месеха, месил съм, месила съм, месило съм, месили сме, месил си, месила си, месило си, месили сте, месил е, месила е, месило е, месили са, бях месил, бях месила, бях месило, бяхме месили, беше месил, беше месила, беше месило, бяхте месили, беше месил, беше месила, беше месило, бяха месили, ще меся, ще месим, ще месиш, ще месите, ще меси, ще месят, ще съм месил, ще съм месила, ще съм месило, ще сме месили, ще си месил, ще си месила, ще си месило, ще сте месили

метеш, мин. св. метох, мин. прич. мел, несв. Изчиствам с метла.
* Мета улиците. — Разг. Скитам без цел; шляя се. мета, метем, метеш, метете, мете, метат, метох, метохме, мете, метохте, мете, метоха, метях, метяхме, метеше, метяхте, метеше, метяха, мел съм, мела съм, мело съм, мели сме, мел си, мела си, мело си, мели сте, мел е, мела е, мело е, мели са, бях мел, бях мела, бях мело, бяхме мели, беше мел, беше мела, беше мело, бяхте мели, беше мел, беше мела, беше мело, бяха мели, ще мета, ще метем, ще метеш, ще метете, ще мете, ще метат, ще съм мел, ще съм мела, ще съм мело, ще сме мели, ще си мел, ще си мела, ще си мело, ще сте мели, ще е мел, ще е мела, ще е мело, ще са мели, щях да мета, щяхме да метем, ще

Похват при спор, когато се изоставя темата и се преминава към друг въпрос, нямащ нищо общо с първия.

мед. Съвкупността от всички химични процеси, протичащи в клетките на организма. Дели се на анаболизъм и катаболизъм. метаболизъм, метаболизма, метаболизмът, метаболизми, метаболизмите, метаболизъма

Дял на етиката, изучаващ проблемите на гносеологичната и логическата природа на моралния език._ т. е. на моралните термини и съждения.