част. Разг. За обръщение или за подсилване на обръщение към жена — за изразяване на близост, фамилиарност. Какво, ма? Мамо ма, къде си?

мн. маане`та, ср. Турска народна песен с бавна мелодия и извивки. маане, маането, маанета, маанетата

мавзолеят, мавзолея, мн. мавзолеи, (два) мавзолея, м. Голяма надгробна постройка; гробница.
Синоними: гробница, гроб, паметник, пантеон, костница мавзолей, мавзолея, мавзолеят, мавзолеи, мавзолеите, мавзолея

ист. Членове а монашеска конгрегация на св. Мавър на ордена на бенедиктинците във Франция (1618—1790), които виждали основната си задача да защитават авторитета на католическата църква от критиката на протестантите, а също така имат голяма принос за събирането и публикуването на средновековните ръкописи, като полагат осовите на палеографията и други помощни исторически дисциплини.

м., само ед.
1. Вид черно грозде с едри зърна за производство на вино.
2. Вино от такова грозде.
прил. маврудов, маврудова, маврудово, мн. маврудови. мавруд, мавруда, маврудът, мавруди, маврудите, мавруда

магът, мага, мн. ма`ги, м. Лице, което владее тайните на магията; чародей, магьосник, вълшебник.
Синоними: магьосник, чародей, вълшебник, фокусник, обаятел, прелъстител маг, мага, магът, магове, маговете, мага

мн. магазини, (два) магазина, м.
1. Помещение за продажба на стоки. Магазин за готово облекло.
2. Място в прибори, апарати, уреди или оръжия във вид на кутия или тръба за поставяне на еднородни предмети.
прил. магазинен, магазинна, магазинно, мн. магазинни. магазин, магазина, магазинът, магазини, магазините, магазина

м., само ед. Такса, вземана за съхраняване на багаж или за престой на стоки в магазия, обществен гардероб, склад и пр. магазинаж, магазинажа, магазинажът, магазинажи, магазинажите, магазинажа

вж. магази`н магазинен, магазинния, магазинният, магазинна, магазинната, магазинно, магазинното, магазинни, магазинните

мн. магазинери, м.<br />1. Лице, което продава в магазин; продавач. <em>Работи като магазинер в гастронома.</em><br />2. Завеждащ склад или магазия.<br />прил. магазинерски, магазинерска, магазинерско, мн. магазине`рски. магазинер, магазинера, магазинерът, магазинери, магазинерите, магазинера

мн. магазине`рки, ж. Жена магазинер. магазинерка, магазинерката, магазинерки, магазинерките

мн. магази`и, ж. Помещение при митница, гара и др. за съхранение на стоки и пратки.
Синоними: склад, депо, хранилище, антрепозит, дюкян, магазин магазия, магазията, магазии, магазиите

мн. магани, (два) магана, м. Машина за отделяне на семената от влакната при първоначалната обработка на памук.

маганиш, мин. св. маганих, мин. прич. магани`л, несв. Диал. Чистя памук от семената с маган.

мн. магарета, ср.<br />1. Невисоко домашно животно, сродно с коня, което има дълги уши.<br />2. Прен. Пренебр. Упорит, инат човек. <em>Магаре недно.</em><br />3. Дървена подложка с четири подпори за рязане на дърва или за поставяне на съдове.<br />същ. умал. магаренце, мн. мага`ренца, ср.
Синоними: осел, упорит, инат, заядлив, негодник магаре, магарето, магарета, магаретата

вж. мага`ре магаренце, магаренцето, магаренца, магаренцата

магаретарят, магаретаря, мн. магарета`ри, м. Разг. Човек, който пасе или кара магарета. магаретар, магаретаря, магаретарят, магаретари, магаретарите, магаретари, магаретарю

магарешка, магарешко, мн. мага`решки, прил. Който се отнася до магаре (в 1 или 2 знач.). Магарешка каручка.
* Магарешка кашлица. — Разг. Остра заразна болест със спазматична кашлица; коклюш.
* Магарешки бодил. — Бодливо растение с високо стъбло и моравочервени цветове.
* Магарешки уши. — Перуника, ирис. магарешки, магарешкия, магарешкият, магарешка, магарешката, магарешко, магарешкото, магарешки, магарешките

ж., само ед. Неприлична постъпка, непристойно поведение. Който иска магарещина, той си я купува и без пари. магарещина, магарещината, магарещини, магарещините

мн. магари`ци, ж. Женско магаре. Кой те пита мъжка ли е магарицата? магарица, магарицата, магарици, магариците, магарице

мн. магари`и, ж. Подла, непочтена, неприлична постъпка; шмекерия. Пак е направил някоя магария.
Синоними: магарещина, шмекерия, хитрост, непочтеност, подлост, гадост, мръсотия, хитрина, измама, дяволия, шега, номер магария, магарията, магарии, магариите

м., само ед. Градинско растение, което се използва като подправка за различни ястия; меродия.
прил. магданозен, магданозена, магданозено, мн. магданозени.
прил. магданозов, магданозова, магданозово, мн. магданозови. магданоз, магданоза, магданозът, магданози, магданозите, магданоза

вж. магдано`з магданозен, магданозения, магданозеният, магданозена, магданозената, магданозено, магданозеното, магданозени, магданозените

прил., неизм. Остар. За ястие, сготвено с много магданоз.

мн. магери, м. Манастирски готвач.<br />прил. магерски, магерска, магерско, мн. ма`герски.

мн. ма`герници, ж. Място в манастир, където се приготвя храната; манастирска кухня, готварница. магерница, магерницата, магерници, магерниците

м., само ед. Боравене с магии и вълшебства; чародейство.

мн. магистрали, ж.<br />1. Основна, главна линия в някаква съобщителна верига. <em>Водна магистрала.</em><br />2. Автомобилен път, предназначен за високи скорости, с разделени платна за движение в двете посоки.<br />прил. магистрален, магистрална, магистрално, мн. магистра`лни.
Синоними: път, проход, пътека, шосе, улица, булевард, авеню магистрала, магистралата, магистрали, магистралите

вж. магистра`ла магистрален, магистралния, магистралният, магистрална, магистралната, магистрално, магистралното, магистрални, магистралните

мн. магистра`ти, м.
1. В някои страни — градско управление.
2. Висш съдия.
3. Разг. Висш държавен служител.
Синоними: съдия, арбитър, съдник магистрат, магистрата, магистратът, магистрати, магистратите, магистрата

ж., само ед.
1. Общо название на съдийските длъжности и съдебното ведомство.
2. Обществена или държавна длъжност. магистратура, магистратурата, магистратури, магистратурите

мн. магистри, м.<br />1. Научна степен, давана в някои страни след завършване на обучението и защита на дипломна работа.<br />2. Лице, което притежава такава степен. <em>Магистър по философия.</em><br />прил. магистърски, магистърска, магистърско, мн. маги`стърски. магистър, магистъра, магистърът, магистри, магистрите, магистъра, магистре

вж. маги`стър магистърски, магистърския, магистърският, магистърска, магистърската, магистърско, магистърското, магистърски, магистърските

вж. маги`я магичен, магичния, магичният, магична, магичната, магично, магичното, магични, магичните

вж. маги`я
Синоними: вълшебен, чудотворен, свръхестествен, мистериозен, таен, тайнствен, обаятелен, чародеен, приказен, фантастичен магически, магическия, магическият, магическа, магическата, магическо, магическото, магически, магическите

мн. магии, ж.<br />1. Изкуство за правене на свръхестествени неща — съвкупност от действия и думи, притежаващи чудодейни свойства. <em>Черна магия.</em><br />2. Прен. Сила за въздействие върху нещо или някого; обаяние, очарование. <em>Магия на танца.</em><br />3. Необяснимо явление, чудо.<br />прил. магичен, магична, магично, мн. магични.<br />прил. магически, магическа, магическо, мн. маги`чески.
Синоними: вълшебство, тайнственост, мистерия, чародейство, заклинание, обаяние, пленителност, очарование, чар, романтика магия, магията, магии, магиите

ж., само ед. Спец. Разтопена огнетечна маса, намираща се под земната кора.
прил. магмен, магмена, магмено, мн. магмени. Магмено изригване на вулкан.
прил. магматичен, магматична, магматично, мн. магматични. магма, магмата, магми, магмите

вж. ма`гма магмен, магмения, магменият, магмена, магмената, магмено, магменото, магмени, магмените

мн. магна`ти, м.
1. Едър собственик.
2. ист. През феодализма — крупен земевладелец, феодал. магнат, магната, магнатът, магнати, магнатите, магната

вж. магне`зий магнезиев, магнезиевия, магнезиевият, магнезиева, магнезиевата, магнезиево, магнезиевото, магнезиеви, магнезиевите

магнезият, магнезия, само ед., м. Химически елемент — мек сребристобял метал, лек, гори с ярък бял цвят.
прил. магнезиев, магнезиева, магнезиево, мн. магнезиеви. магнезий, магнезия, магнезият

м., само ед. Минерал със стъклен блясък, наричан морска пяна; магнезиев карбонат. магнезит, магнезита, магнезитът, магнезити, магнезитите, магнезита

магнетизи`раш, несв. и св. Магнитизирам.
Синоними: електризирам, наелектризирам, ентусиазиран, възбуждам, настройвам, хипнотизирам магнетизирам, магнетизираме, магнетизираш, магнетизирате, магнетизира, магнетизират, магнетизирах, магнетизирахме, магнетизира, магнетизирахте, магнетизира, магнетизираха, магнетизирах, магнетизирахме, магнетизираше, магнетизирахте, магнетизираше, магнетизираха, магнетизирал съм, магнетизирала съм, магнетизирало съм, магнетизирали сме, магнетизирал си, магнетизирала си, магнетизирало си, магнетизирали сте, магнетизирал е, магнетизирала е, магнетизирало е, магнетизирали са, бях магнетизирал, бях магнетизирала, бях магнетизирало, бяхме магнетизирали

м., само ед. Спец.
1. Свойство на някои тела да привличат железни предмети и да заемат положение север — юг.
2. Съвкупност от магнитни явления. Земен магнетизъм.
3. Дял от физиката, който изучава магнитните явления.
прил. магнетически, магнетическа, магнетическо, мн. магнетически.
прил. магнетичен, магнетична, магнетично, мн. магнетични. магнетизъм, магнетизма, магнетизмът, магнетизми, магнетизмите, магнетизъма

вж. магнети`зъм магнетичен, магнетичния, магнетичният, магнетична, магнетичната, магнетично, магнетичното, магнетични, магнетичните

мн. магнетофони, (два) магнетофона, м. Апарат, който записва на лента и възпроизвежда различни звукове — говор, музика и др. Записвам на магнетофона нова песен.
прил. магнетофонен, магнетофонна, магнетофонно, мн. магнетофонни. Магнетофонна лента. магнетофон, магнетофона, магнетофонът, магнетофони, магнетофоните, магнетофона

вж. магнетофо`н магнетофонен, магнетофонния, магнетофонният, магнетофонна, магнетофонната, магнетофонно, магнетофонното, магнетофонни, магнетофонните

мн. магнити, (два) магнита, м.
1. Парче желязна руда или стомана, което притежава магнетизъм (в 1 знач.).
2. Прен. Всяко нещо, което има свойството да привлича други обекти.
прил. магнитен, магнитна, магнитно, мн. магнитни. Магнитно поле. магнит, магнита, магнитът, магнити, магнитите, магнита

вж. магни`т магнитен, магнитния, магнитният, магнитна, магнитната, магнитно, магнитното, магнитни, магнитните

магнитизи`раш, несв. и св.; Какво. Придавам магнитна сила, подлагам на магнитно въздействие. магнитизирам, магнитизираме, магнитизираш, магнитизирате, магнитизира, магнитизират, магнитизирах, магнитизирахме, магнитизира, магнитизирахте, магнитизира, магнитизираха, магнитизирах, магнитизирахме, магнитизираше, магнитизирахте, магнитизираше, магнитизираха, магнитизирал съм, магнитизирала съм, магнитизирало съм, магнитизирали сме, магнитизирал си, магнитизирала си, магнитизирало си, магнитизирали сте, магнитизирал е, магнитизирала е, магнитизирало е, магнитизирали са, бях магнитизирал, бях магнитизирала, бях магнитизирало, бяхме магнитизирали

вж. магно`лия магнолиев, магнолиевия, магнолиевият, магнолиева, магнолиевата, магнолиево, магнолиевото, магнолиеви, магнолиевите

мн. магнолии, ж. Вечнозелено декоративно дърво или храст с едри ароматни цветове.<br />прил. магнолиев, магнолиева, магнолиево, мн. магно`лиеви. магнолия, магнолията, магнолии, магнолиите

магьо`саш, св. — вж. магьосвам. магьосам, магьосаме, магьосаш, магьосате, магьоса, магьосат, магьосах, магьосахме, магьоса, магьосахте, магьоса, магьосаха, магьосах, магьосахме, магьосаше, магьосахте, магьосаше, магьосаха, магьосал съм, магьосала съм, магьосало съм, магьосали сме, магьосал си, магьосала си, магьосало си, магьосали сте, магьосал е, магьосала е, магьосало е, магьосали са, бях магьосал, бях магьосала, бях магьосало, бяхме магьосали, беше магьосал, беше магьосала, беше магьосало, бяхте магьосали, беше магьосал, беше магьосала, беше магьосало, бяха магьосали, ще магьосам, ще магьос

магьосваш, несв. и магьосам, св.; Кого, какво.
1. Правя магия.
2. Прен. Привличам, очаровам, обайвам. Магьоса ме с думите си. магьосвам, магьосваме, магьосваш, магьосвате, магьосва, магьосват, магьосвах, магьосвахме, магьосва, магьосвахте, магьосва, магьосваха, магьосвах, магьосвахме, магьосваше, магьосвахте, магьосваше, магьосваха, магьосвал съм, магьосвала съм, магьосвало съм, магьосвали сме, магьосвал си, магьосвала си, магьосвало си, магьосвали сте, магьосвал е, магьосвала е, магьосвало е, магьосвали са, бях магьосвал, бях магьосвала, бях магьосвало, бяхме магьосвали, беше магьосвал, беше магьосвала, беше магьосвало, бяхте магьосвали, беше магьосвал, беше магьосвала, беше магь

мн. магьосници, м.<br />1. Лице, което прави магии или лекува с магии; вълшебник.<br />2. Прен. Лице, което може да привлича и омайва с качествата и проявите си другите.<br />прил. магьоснически, магьосническа, магьосническо, мн. магьо`снически.
Синоними: маг, чародей, вълшебник, фокусник, обаятел, прелъстител, заклинател, гадател магьосник, магьосника, магьосникът, магьосници, магьосниците, магьосници, магьоснико

мн. магьо`сници, ж. Жена магьосник.
Синоними: вещица, вещерица, вълшебница, бродница, обаятелка, прелъстителка, чародейка магьосница, магьосницата, магьосници, магьосниците, магьоснице

вж. магьо`сник магьоснически, магьосническия, магьосническият, магьосническа, магьосническата, магьосническо, магьосническото, магьоснически, магьосническите

мн. магьо`сничества, ср. Дейност или сила на магьосник за въздействие върху природата или хората. магьосничество, магьосничеството, магьосничества, магьосничествата

ж., само ед.
1. Вежливо обръщение към омъжена жена в обществото; госпожа.
2. Разг. Ирон. Обръщение към жена или назоваване на жена.
3. Съдържателка на публичен дом.

мн. мада`ми, ж.
1. Ирон. Название на омъжена жена от градските среди. Мадамата не е виждала мотика.
2. Жарг. Момиче или жена, обикновено красиви. мадама, мадамата, мадами, мадамите

ж., само ед. Бяло десертно вино, първоначално приготвяно на остров Мадейра. мадейра, мадейрата, мадейри, мадейрите

м., само ед.
1. Тестообразна маса за прилепване на стъкла към дървена рамка (на прозорци) или за запълване на пукнатини.
2. Диал. Гъст сладък сироп, приготвен при варене на плодове; петмез. маджун, маджуна, маджунът, маджуни, маджуните, маджуна

маджуни`раш, несв. и св.; Какво. Облепям с маджун (в 1 знач.) маджунирам, маджунираме, маджунираш, маджунирате, маджунира, маджунират, маджунирах, маджунирахме, маджунира, маджунирахте, маджунира, маджунираха, маджунирах, маджунирахме, маджунираше, маджунирахте, маджунираше, маджунираха, маджунирал съм, маджунирала съм, маджунирало съм, маджунирали сме, маджунирал си, маджунирала си, маджунирало си, маджунирали сте, маджунирал е, маджунирала е, маджунирало е, маджунирали са, бях маджунирал, бях маджунирала, бях маджунирало, бяхме маджунирали, беше маджунирал, беше маджунирала, беше маджунирало, бяхте маджунирали, б

мн. мадо`ни, ж.
1. Обикн. ед. Название на Богородица у католиците.
2. Изображение на Богородица.
3. Прен. Красива непорочна жена. мадона, мадоната, мадони, мадоните

мн. мадригали, (два) мадригала, м. Спец.
1. Неголямо стихотворение с шеговит характер, посветено на любимата жена.
2. В музиката — музикална композиция за няколко гласа с любовно съдържание. мадригал, мадригала, мадригалът, мадригали, мадригалите, мадригала

м., само ед.
1. Почетно звание или название на видни творци музиканти.
2. Шеговито обръщение към човек, който се занимава с изкуство. маестро, маестрото, маестрото, маестровци, маестровците, маестровци, маестро

мажеш, мин. св. мазах и мазах, мин. прич. мазал и маза`л, несв.
1. Какво, с какво. Натърквам или покривам с течност или паста. Мажа филия с масло.
2. Какво. Покривам с хоросан. Мажем къщата.
3. Разг. Боядисвам, варосвам. Скоро не сме мазали, таванът е почернял.
4. Прен. Потвърждавам, прикривам някаква лъжа. Един лъже, друг маже.
5. Прен. Преструвам се пред някого; угоднича, за да се харесам. Ласкателят пред тебе маже, а отстрани гроб копае.
мажа се. 1. — Разг. Мажа сам себе си. Все се маже с някакви мазила.
2. Прен. Подмазвам се. Обича да се маже пред началниците.
Синоними: размазвам, намазвам, измазвам, облепям, варосвам, баданосвам, боядисвам мажа, мажем, мажеш, мажете, маже, мажат, мазах, мазахме, маза, мазахте, маза, мазаха, мажех, мажехме, мажеше, мажехте, мажеше, мажеха, мазал съм, мазала съм, мазало съм, мазали сме, мазал си, мазала си, мазало си, мазали сте, мазал е, мазала е, мазало е, мазали са, бях мазал, бях мазала, бях мазало, бяхме мазали, беше мазал, беше мазала, беше мазало, бяхте мазали, беше мазал, беше мазала, беше мазало, бяха мазали, ще мажа, ще мажем, ще мажеш, ще мажете, ще маже, ще мажат, ще съм мазал, ще съм мазала, ще съм мазало, ще сме мазали, ще си мазал, ще си мазала, ще си мазало, ще сте мазали

мн. маждраци, (два) маждрака, м. Остар. Копие. маждрак, маждрака, маждракът, маждраци, маждраците, маждрака

м., само ед.
1. Спец. Музикален строй, чиито устойчиви тонове образуват голямо тризвучие с бодро и весело звучене.
2. Прен. Тържествено, бодро, радостно настроение.
прил. мажорен, мажорна, мажорно, мн. мажорни. мажор, мажора, мажорът, мажори, мажорите, мажора

вж. мажо`р мажорен, мажорния, мажорният, мажорна, мажорната, мажорно, мажорното, мажорни, мажорните

мажоретна, мажоретно, мн. мажоре`тни, прил.
* Мажоретен състав. — Група от оркестър и танцьорки, които представят под строй художествено маршируване. мажоретен, мажоретния, мажоретният, мажоретна, мажоретната, мажоретно, мажоретното, мажоретни, мажоретните

мн. мажоре`тки, ж. Участничка в мажоретна група, която марширува (обикновено с къса пръчка в ръка), като изпълнява различни движения. мажоретка, мажоретката, мажоретки, мажоретките, мажоретке

мажоритарна, мажоритарно, мн. мажорита`рни, прил. Който се отнася към изборна система, основана на мнозинството гласове.
* Мажоритарна система. 1. — Избирателна система, при която мандатите взема спечелилата най-много гласове партия.
2. Избирателна система, при която мандатът се взема от кандидата, за когото са подадени най-много гласове. мажоритарен, мажоритарния, мажоритарният, мажоритарна, мажоритарната, мажоритарно, мажоритарното, мажоритарни, мажоритарните

милвам

мн. мази`, ж.
1. Диал. Мазе.
2. Остар. Склад за различни стоки.
Синоними: изба, зимник, мазе, килер, дюкян, магазин, склад, магазия маза, мазата, мази, мазите

мн. мазачи, м. Строителен работник, който маже с хоросан.<br />прил. мазачески, мазаческа, мазаческо, мн. маза`чески. Мазаческа бригада. мазач, мазача, мазачът, мазачи, мазачите, мазачи, мазачо

мн. маза`чки, ж. Жена мазач. мазачка, мазачката, мазачки, мазачките

мазваш, несв. и мазна, св. Мажа (в 1, 2 и 3 знач.) поотделно и поединично, еднократно. Мазвам още един път върху хляба.
Синоними: цапвам, плесвам, мацвам мазвам, мазваме, мазваш, мазвате, мазва, мазват, мазвах, мазвахме, мазва, мазвахте, мазва, мазваха, мазвах, мазвахме, мазваше, мазвахте, мазваше, мазваха, мазвал съм, мазвала съм, мазвало съм, мазвали сме, мазвал си, мазвала си, мазвало си, мазвали сте, мазвал е, мазвала е, мазвало е, мазвали са, бях мазвал, бях мазвала, бях мазвало, бяхме мазвали, беше мазвал, беше мазвала, беше мазвало, бяхте мазвали, беше мазвал, беше мазвала, беше мазвало, бяха мазвали, ще мазвам, ще мазваме, ще мазваш, ще мазвате, ще мазва, ще мазват, ще съм мазвал, ще съм мазвала, ще съм мазвало, ще см

остар.
дупка или отвор в кула, в крепостна стена и др. , предназначен за стреляне през него; бойница

ист. Религиозно-философско учение в Иран и някои съседни страни през ранното Средновековие, зародило се през ІІІ в. , според което в основата на развоя на света лежипостоянната борба между доброто и злото и което призовава към унищожаване на социалното неравенство, отъждествявано със злото.

ист. Религия на древните ирански народи в Средна Азия и Задкавказие (перси, мидийци, парти и др. ), коята възниква в началото на І в. пр. Хр. и проповядва постоянна борба между добрия бог Ахура-Мазда срещу злия бог Ангро-Майниу.

мн. мазе`та, ср. Приземно помещение, изба. мазе, мазето, мазета, мазетата

мазна, мазно, мн. ма`зни, прил.
1. Който има мазнина; тлъст. Мазна яхния.
2. Покрит с мазнина, изцапан. Мазна покривка.
3. Който може да се маже. Мазна глина.
4. Прен. Угоднически, докарващ се. Мазна усмивка.
* Мазна Гана. — Разг. Пренебр. Мазник, подмазвач.
Синоними: тлъст, дебел, лоен, маслен, хитър, раболепен, сервилен, подлизурко, мазник, угодник, угодничав, богат, обилен, тучен, хранителен, силно подправен, пикантен, много сладък, като лой, угоен, противен, гаден, отвратителен, лош, угодлив, неискрен, притворен мазен, мазния, мазният, мазна, мазната, мазно, мазното, мазни, мазните

мн. мази`лки, ж. Пласт от хоросан, цимент, глина, пръст със слама и др., използван за покриване на стени, подове, зидове и др.; лепеж. Под напуканата мазилка се виждаха тухлите.
Синоними: покривка, обвивка, боя, слой, пласт мазилка, мазилката, мазилки, мазилките

мн. мазила`, ср.
1. Остар. Гъста ароматизирана смес, употребявана с козметични цели; крем.
2. Разг. Всяко нещо, което може да се използва за мазане.
Синоними: мас, крем, мехлем, смазка мазило, мазилото, мазила, мазилата

мазнеш, мин. св. мазнах, мин. прич. ма`знал, св. — вж. мазвам. мазна, мазнем, мазнеш, мазнете, мазне, мазнат, мазнах, мазнахме, мазна, мазнахте, мазна, мазнаха, мазнех, мазнехме, мазнеше, мазнехте, мазнеше, мазнеха, мазнал съм, мазнала съм, мазнало съм, мазнали сме, мазнал си, мазнала си, мазнало си, мазнали сте, мазнал е, мазнала е, мазнало е, мазнали са, бях мазнал, бях мазнала, бях мазнало, бяхме мазнали, беше мазнал, беше мазнала, беше мазнало, бяхте мазнали, беше мазнал, беше мазнала, беше мазнало, бяха мазнали, ще мазна, ще мазнем, ще мазнеш, ще мазнете, ще мазне, ще мазнат, ще съм мазнал, ще съм мазнала, ще съм мазнало, ще сме маз

мн. мазни`ци, м. Пренебр. Човек, който угодничи пред други, за да спечели благоволението им; угодник, лицемер.
Синоними: угодник, подлизурко, ласкател, сервилен, раболепен, лицемер, подлец, лигльо, мазна гана, престорен, влечуго, гад, блюдолизец мазник, мазника, мазникът, мазници, мазниците, мазници, мазнико

мн. мазнини`, ж. Маслено вещество; мас, лой, тлъстина, масло. Животински мазнини.
Синоними: лой, тлъстина, мас, масло, олио, сало, масти мазнина, мазнината, мазнини, мазнините

мн. мазни`ци, ж. Пренебр. Жена мазник. мазница, мазницата, мазници, мазниците

нареч. Угоднически, лицемерно. Усмихвам се мазно.

мн. мазоли, (два) мазола, м. Надебеляване на роговия слой на кожата предимно по ръцете и краката. Имам мазоли по ръцете от работа.
* Настъпвам някого по мазола. — Разг. Засягам някого по болното му място, засягам някакъв недостатък.
Синоними: елин, шия мазол, мазола, мазолът, мазоли, мазолите, мазола

мазолеста, мазолесто, мн. мазо`лести, прил. Който е покрит с мазоли; загрубял. Мазолести длани. мазолест, мазолестия, мазолестият, мазолеста, мазолестата, мазолесто, мазолестото, мазолести, мазолестите

м., само ед. Извращение, свързано с получаване на удоволствие от изпитване на физическа болка. мазохизъм, мазохизма, мазохизмът, мазохизми, мазохизмите, мазохизъма

мн. мазохи`сти, м. Лице, което страда от мазохизъм. мазохист, мазохиста, мазохистът, мазохисти, мазохистите, мазохисти, мазохисте

мн. мазу`рки, ж. Полски национален танц и музиката за него в ³⁄₄ такт. мазурка, мазурката, мазурки, мазурките

м., само ед. Остатъци, получени след преработката на нефта, които се употребяват за гориво и смазка. мазут, мазута, мазутът, мазути, мазутите, мазута

м., неизм. Петият месец на календарната година.

—-

част. За изразяване или подсилване на несигурност, предпазливост, вероятност, възможност, предположение; по всяка вероятност, изглежда, като че ли, сякаш. Той май е болен.
* Май че. — Май.
Синоними: (частица) като че ли, комай, изглежда, вероятно, сигурно, почти, току-речи, гаче ли, види се, струва ми се, чини ми се, сякаш, може би, възможно е, тъй да се каже май

м., неизм. Петият месец на календарната година.

—-

част. За изразяване или подсилване на несигурност, предпазливост, вероятност, възможност, предположение; по всяка вероятност, изглежда, като че ли, сякаш. Той май е болен.
* Май че. — Май.
Синоними: като че ли, комай, изглежда, вероятно, сигурно, почти, току-речи, гаче ли, види се, струва ми се, чини ми се, сякаш, може би, възможно е, тъй да се каже

Сократически похват на раждане на знанието, чрез питане и ирония.

мн. майки, ж.<br />1. Жената по отношение на своите деца.<br />2. Жена, която е родила деца. <em>Многодетна майка. Тя е майка на приятеля ми.</em><br />3. Обръщение към свекърва или тъща.<br />4. Женско животно, което е родило. <em>Майката на кученцата е болна.</em><br />5. Това, от което произлизат други неща; източник, причина. <em>Учението е майка на знанието.</em><br />прил. майчин, майчина, майчино, мн. ма`йчини. майка, майката, майки, майките, майко

само мн. Домът и семейството на майката (в 1 знач.). След скандала тя отиде у майкини си.

мн. маймуни, ж.<br />1. Бозайник, който е най-близо по своето анатомично устройство до човека.<br />2. Прен. Човек, който подражава на другите или с гримаси и движения ги разсмива.<br />3. <em>Прен. Ирон.</em> Грозен човек.<br />прил. маймунски, маймунска, маймунско, мн. майму`нски. маймуна, маймуната, маймуни, маймуните, маймуно

мн. майму`нки, ж.
1. Малка маймуна.
2. Прен. Разг. Раница или чанта, която се носи на гръб. маймунка, маймунката, маймунки, маймунките, маймунке

вж. майму`на маймунски, маймунския, маймунският, маймунска, маймунската, маймунско, маймунското, маймунски, маймунските

мн. майму`нства, ср. Проява или качество на маймуна (в 1 и 2 знач.). маймунство, маймунството, маймунства, маймунствата

мн. майму`нщини, ж. Маймунство. маймунщина, маймунщината, маймунщини, маймунщините

ж., само ед.
* Майната му. — Разг. Грубо. Няма значение, не ме интересува, не искам да знам. майна, майната, майни, майните, майно

мн. майоли`ки, ж. Художествена керамика с непрозрачна бяла глазура. майолика, майоликата, майолики, майоликите

ж., само ед. Студен гъст сос, приготвен от растително масло, яйчени жълтъци, лимонов сок и др. подправки. майонеза, майонезата, майонези, майонезите

мн. майори, м. Офицерски чин между капитан и подполковник и лице с такъв чин.<br />прил. майорски, майорска, майорско, мн. майо`рски. Майорско звание. майор, майора, майорът, майори, майорите, майори, майоре

вж. майо`р майорски, майорския, майорският, майорска, майорската, майорско, майорското, майорски, майорските

мн. майо`рши, ж. Разг. Съпруга на майор. майорша, майоршата, майорши, майоршите, майоршо

майска, майско, мн. ма`йски, прил. Който става през май или е свързан с този месец. Майски празници.
* Майски бръмбар. — Малък бръмбар, който обикновено излиза през май. майски, майския, майският, майска, майската, майско, майското, майски, майските

мн. майстори, м.<br />1. Лице, което владее добре професията си или някое изкуство. <em>Майстор на словото.</em><br />2. Занаятчия, който е изучил добре занаят и има право да ръководи други.<br />3. Разг. Строителен работник, зидар.<br />4. Разг. Обръщение към работник.<br />прил. майсторски, майсторска, майсторско, мн. ма`йсторски. Майсторска изработка.
Синоними: сръчен, опитен, специалист, вещ, пишкин майстор, майстора, майсторът, майстори, майсторите, майстори, майсторе

мн. майстори`и, ж.
1. Умение да се направи нещо добре.
2. Вещ, изделие, направено майсторски.
Синоними: майсторство, умение, опитност, сръчност, изкуство, ловкост, вещина, майсторлък, мурафет, тънкост, цака майстория, майсторията, майстории, майсториите

мн. ма`йсторки, ж. Жена майстор. майсторка, майсторката, майсторки, майсторките

м., само ед. Разг. Майсторство. майсторлък, майсторлъка, майсторлъкът, майсторлъци, майсторлъците, майсторлъка

вж. ма`йстор
Синоними: ловък, сръчен, похватен, изкусен, вещ, умело, опитно, вещо, изкусно, ловко, с умение, с вещина майсторски, майсторския, майсторският, майсторска, майсторската, майсторско, майсторското, майсторски, майсторските

ср., само ед.
1. Умение, изкуство да се сътвори нещо.
2. Степен, положение, достойнство на майстор в занаятчийската йерархия.
Синоними: умение, опитност, сръчност, изкуство, ловкост, вещина, майстория, майсторлък, мурафет, тънкост, цака, съвършено владеене, ръка, задълбочени познания майсторство, майсторството, майсторства, майсторствата

майсториш, мин. св. майсторих, мин. прич. майстори`л, несв.; Какво.
1. За майстор занаятчия — правя, изработвам с майсторство (в 1 знач.). Майсторя нов стол.
2. Разг. Ирон. Трудя се усърдно, мъча се с някаква работа. Какво пак майсториш?
Синоними: измайсторявам, изкалъпвам, изкусурявам, изработвам, изкарвам, издокарвам, измислям майсторя, майсторим, майсториш, майсторите, майстори, майсторят, майсторих, майсторихме, майстори, майсторихте, майстори, майсториха, майсторях, майсторяхме, майстореше, майсторяхте, майстореше, майсторяха, майсторил съм, майсторила съм, майсторило съм, майсторили сме, майсторил си, майсторила си, майсторило си, майсторили сте, майсторил е, майсторила е, майсторило е, майсторили са, бях майсторил, бях майсторила, бях майсторило, бяхме майсторили, беше майсторил, беше майсторила, беше майсторило, бяхте майсторили, беше майсторил, беше майсторила, беше майсто

мн. майтапи, (два) майтапа, м. Разг. Закачка, подигравка, духовита шега. Правя си майтап с някого.
Синоними: присмех, закачка, подбив, шега, глума, подигравка, гавра майтап, майтапа, майтапът, майтапи, майтапите, майтапа

мн. майтапчи`йки, ж. Жена майтапчия. майтапчийка, майтапчийката, майтапчийки, майтапчийките

вж. майтапчи`я майтапчийски, майтапчийския, майтапчийският, майтапчийска, майтапчийската, майтапчийско, майтапчийското, майтапчийски, майтапчийските

мн. майтапчии, м. Разг. Човек, който обича да се майтапи с другите, да се шегува с тях.<br />прил. майтапчийски, майтапчийска, майтапчийско, мн. майтапчи`йски. майтапчия, майтапчията, майтапчията, майтапчии, майтапчиите, майтапчии, майтапчийо

майчина, майчино, мн. ма`йчини, прил.
1. Който принадлежи на майката. Майчина къща.
2. Който се отнася до майка или произхожда от нея. Майчина ласка.
* Майчин дом. — Дом за отглеждане на сираци или на изоставени деца.
* Майчин лист. — Растение, чиито плодове имат слабително действие. майчин, майчиния, майчиният, майчина, майчината, майчино, майчиното, майчини, майчините

ж., само ед. Разг. Имот или друго наследство от майка. майчиния, майчинията, майчинии, майчиниите

майчинска, майчинско, мн. ма`йчински, прил. Присъщ на добра майка. Майчинска любов. майчински, майчинския, майчинският, майчинска, майчинската, майчинско, майчинското, майчински, майчинските

ср., само ед.
1. Състояние на жена, която е бременна, ражда и кърми или отглежда дете. Отпуск по майчинство.
2. Достойнство на майка.
Синоними: материнство майчинство, майчинството, майчинства, майчинствата

мн. ма`йчици, ж.
1. Нежно наименование на майка. Майчица — златна сенчица.
2. Само ед. Възклицание при внезапна уплаха, болка. Ох, майчице! майчица, майчицата, майчици, майчиците, майчице

макът, мака, мн. макове, (два) мака, м.
1. Тревисто растение с едри, предимно червени цветове.
2. Семената на това растение. Кифла с мак.
прил. маков, макова, маково, мн. макови. Маково семе. мак, мака, макът, макове, маковете, мака

Подкосни греди при дървена покривна конструкция.

мн. макаци, (два) макака, м. Дребна тесноноса маймуна. макак, макака, макакът, макаци, макаците, макака

част. Дано, поне. Да му се не види макар!
* Макар че/макар да/макар и/макар и да. — Съюзи за реална отстъпка. Макар и пийнал, той не забравяше задължението си. Страхуваше се, макар че беше сигурен в себе си.
Синоними: въпреки, ако, поне, при все, без оглед на, противно на, при все че, ако и да

мн. макари`, ж.
1. Товароподемен механизъм с просто устройство; скрипец.
2. Калем или цев за навиване на конци.
3. Конците, намотани върху една цев. Купи две бели макари.
Синоними: масурче, вретено, бобина, шпула, совалка, шпулка, масур, спирала, серпантина макара, макарата, макари, макарите

вж. макаро`ни макаронен, макаронения, макароненият, макаронена, макаронената, макаронено, макароненото, макаронени, макаронените

само мн. Изсушено тестено изделие във вид на дълги кухи пръчици, които се варят.
прил. макаронен, макаронена, макаронено, мн. макаронени. Макаронени изделия.

полит._ В САЩ — период от края на 40-те и началото на 50-те години на ХХ в. по време на Студената война, през който сенаторът Маккарти и сподвижниците му подлагат на преследване американски граждани, за които се подозира, че са бивши или настоящи членове на комунистическата партия, като се съставят „черни списъци“ на лица, които не могат да упражняват определени професии.