вж. любвеоби`лен
Синоними: влюбчивост, сърдечност любвеобилност, любвеобилността, любвеобилности, любвеобилностите

мн. лю`бета, ср. Остар. Любим мъж или любима жена.

любезна, любезно, мн. любе`зни, прил. Който е добър, мил, учтив (в обноските си). Любезна домакиня. Любезен поздрав. Любезен прием.
Синоними: вежлив, учтив, внимателен, мил, възпитан, нежен, деликатен, коректен, благовъзпитан, галантен, приветлив, ласкав, занимателен, радушен, отзивчив, благ, дружелюбен, услужлив, благороден, знатен, дружески, весел, жизнерадостен, добродушен, сърдечен, общителен, добросъседски, приятелски, добър, приятен, изискан, изтънчен, ласкателен, похвален, хвалебствен, лицемерен, хитър, симпатичен, хубав, обичлив, мек, непринуден, сносен, поносим, търпим, свестен, разбран, чудесен, отстъпчив любезен, любезния, любезният, любезна, любезната, любезно, любезното, любезни, любезните

любезничиш, мин. св. любезничих, мин. прич. любе`зничил, несв. Проявявам прекалена, неискрена любезност. Любезничат с нея, но тя не им вярва напълно.
Синоними: угоднича, докарвам се, сервилнича, лаская, показвам се мил, подмазвам се любезнича, любезничим, любезничиш, любезничите, любезничи, любезничат, любезничих, любезничихме, любезничи, любезничихте, любезничи, любезничиха, любезничех, любезничехме, любезничеше, любезничехте, любезничеше, любезничеха, любезничил съм, любезничила съм, любезничило съм, любезничили сме, любезничил си, любезничила си, любезничило си, любезничили сте, любезничил е, любезничила е, любезничило е, любезничили са, бях любезничил, бях любезничила, бях любезничило, бяхме любезничили, беше любезничил, беше любезничила, беше любезничило, бяхте любезничили, беш

вж. лю`бя любене, любенето, любения, любенията

мн. любени`ци, ж. Диал. Диня.
Синоними: диня, карпуз любеница, любеницата, любеници, любениците

любима, любимо, мн. любими, прил.<br />1. Който е обичан, скъп на някого. <em>Любимата ми майка. Любимо дете.</em><br />2. Който е предпочитан, харесван. <em>Любима книга. Любим писател. Любим спомен.</em><br />3. Като същ.: <em>любим, любима</em> — скъп, обичан човек. <em>Любимият</em> <em>и ще дойде.
Синоними: мил, драг, обичан, свиден, възлюбен, желан, търсен, искан, обичлив, симпатичен, предпочитан, симпатия, севда, любимец, избраник, многообичан, възлюблен, скъп, увлечение, любов, гадже любим, любимия, любимият, любима, любимата, любимо, любимото, любими, любимите

мн. люби`мци, м. Този, който се ползва с най-голяма любов; предпочитан сред другите. Любимец на учителката по химия. Любимец на момичетата. Това котенце е моят любимец.
Синоними: любим, мил, драг, обичан, свиден, възлюбен, желан, търсен, искан, обичлив, симпатичен, предпочитан, симпатия, севда, избраник, галеник, мило същество любимец, любимеца, любимецът, любимци, любимците, любимци, любимецо

мн. люби`мки, ж. Жена любимец.
Синоними: симпатия, любима, обична, избраница, севда любимка, любимката, любимки, любимките

любителят, любителя, мн. любители, м.<br />1. Човек, който има пристрастие към някакво занимание или работа. <em>Любител на музиката. Любител на театъра.</em><br />2. Ирон. Човек, който е пристрастен към нещо, обикн. нередно. <em>Любител на алкохола. Любител на игра на карти. Любител на силните изживявания.</em><br />3. Човек, който се занимава с нещо в свободното си време не като професионалист. <em>Любител шофьор. Любител спортист.</em><br />прил. любителски, любителска, любителско, мн. люби`телски. Любителски курсове за шофьори.
Синоними: обожател, привърженик, приятел, последовател, дилетант, аматьор, лаик, нешколуван, необучен, неподготвен, мераклия любител, любителя, любителят, любители, любителите, любители, любителю

мн. люби`телки, ж. Жена любител. любителка, любителката, любителки, любителките

вж. люби`тел любителски, любителския, любителският, любителска, любителската, любителско, любителското, любителски, любителските

ж., само ед.
1. Чувство на самоотвержена и силна привързаност към някого, основано на кръвно родство, приятелство, разбирателство. Майчина любов. Синовна любов. Любов към родината. Любовта между хората. Съпружеска любов. Умирам от любов. Гореща любов. Взаимна любов.
2. Склонност, пристрастие, предпочитание, привързаност към нещо. Любов към работата. Любов към музиката. Любов към природата.
* Обяснявам се/обясня се в любов (на някого). — Разкривам чувствата си (обикн. между мъж и жена).
* Женя се по любов. — Женя се заради любов към партньора си.
Синоними: обич, привързаност, мерак, приятелство, влечение, симпатия, севда, наклонност, склонност, страст, пристрастеност, увлечение, стремеж, жар, нежност, флирт, похот, похотливост, желание, вкус, слабост, любим, гадже любов, любовта, любови, любовите

любовна, любовно, мн. любо`вни, прил.
1. Който е свързан с любов и с любовно желание между мъж и жена. Любовен роман. Любовни отношения. Любовен плам. Любовен копнеж.
2. Ирон. Който е видимо любвеобилен с друг, държи се с любов. Много сте любовни с твоята приятелка. Много си любовна с твоето коте. любовен, любовния, любовният, любовна, любовната, любовно, любовното, любовни, любовните

мн. любовници, м.<br />1. Мъж, който е в любовни и полови връзки с жена, без да бъде в брак с нея. <em>Тя има любовник, но мъжът</em> <em>и не знае. Винаги е имала много любовници.
2. Остар. Любим мъж.
Синоними: галантен кавалер, ухажор, поклонник любовник, любовника, любовникът, любовници, любовниците, любовници, любовнико

мн. любо`вници, ж. Жена любовник.
Синоними: симпатия, севда, изгора, държанка, метреса любовница, любовницата, любовници, любовниците

любознателна, любознателно, мн. любознателни, прил. Който се стреми да придобие нови знания, да научава нови неща. <em>Любознателен ученик.</em><br />същ. любознателност, любознателността`, ж.
Синоними: ученолюбив, любопитен, внимателен, работлив, с интереси любознателен, любознателния, любознателният, любознателна, любознателната, любознателно, любознателното, любознателни, любознателните

вж. любозна`телен
Синоними: любознание, ученолюбие, ученолюбивост, любопитство, интерес, внимание любознателност, любознателността, любознателности, любознателностите

любопитна, любопитно, мн. любопи`тни, прил.
1. Който се стреми да узнае, да види, да разбере всичко, без да е засегнат пряко. Любопитна жена. Любопитни съседки.
2. Който изразява такова желание. Любопитен поглед. Любопитна поза.
3. Който е интересен, възбуждащ любопитството. Любопитен случай. Любопитно представление.
Синоними: любознателен, ученолюбив, интересен, куриозен, забавителен, забавен, занимателен, привлекателен, натрапчив, досадлив, нахален любопитен, любопитния, любопитният, любопитна, любопитната, любопитно, любопитното, любопитни, любопитните

любопи`тстваш, несв. Проявявам любопитство. любопитствам, любопитстваме, любопитстваш, любопитствате, любопитства, любопитстват, любопитствах, любопитствахме, любопитства, любопитствахте, любопитства, любопитстваха, любопитствах, любопитствахме, любопитстваше, любопитствахте, любопитстваше, любопитстваха, любопитствал съм, любопитствала съм, любопитствало съм, любопитствали сме, любопитствал си, любопитствала си, любопитствало си, любопитствали сте, любопитствал е, любопитствала е, любопитствало е, любопитствали са, бях любопитствал, бях любопитствала, бях любопитствало, бяхме любопитствали

ср., само ед.
1. Силно желание нещо да се разбере, да се види, да се узнае. Изгарящо любопитство. Удовлетворявам любопитство.
2. Интерес към незначителни подробности. Празно любопитство.
Синоними: любознателност, любознание, интерес, внимание любопитство, любопитството, любопитства, любопитствата

любопи`тствуваш, несв. Любопитствам.
Синоними: интересувам се, проявявам интерес, съм любознателен любопитствувам, любопитствуваме, любопитствуваш, любопитствувате, любопитствува, любопитствуват, любопитствувах, любопитствувахме, любопитствува, любопитствувахте, любопитствува, любопитствуваха, любопитствувах, любопитствувахме, любопитствуваше, любопитствувахте, любопитствуваше, любопитствуваха, любопитствувал съм, любопитствувала съм, любопитствувало съм, любопитствували сме, любопитствувал си, любопитствувала си, любопитствувало си, любопитствували сте, любопитствувал е, любопитствувала е, любопитствувало е, любопитствували са, бях любопи

вж. стяженолюбие

вж. любу`вам се любуване, любуването, любувания, любуванията

любиш, мин. св. любих и любих, мин. прич. любил и любил, несв.<br />1. Остар. Кого, какво. Изпитвам любов, любовно влечение. <em>Любя страната си. Любя Иван.</em><br />2. Кого. Обладавам сексуално (жена).<br /><em>_любя се.</em>_ — Само мн. Осъществяваме сексуален контакт.<br />същ. любене, ср.
Синоними: обичам, обожавам, боготворя, залюбвам, възлюбвам, увлечен съм, влюбен съм, изпитвам любов любя, любим, любиш, любите, люби, любят, любих, любихме, люби, любихте, люби, любиха, любех, любехме, любеше, любехте, любеше, любеха, любил съм, любила съм, любило съм, любили сме, любил си, любила си, любило си, любили сте, любил е, любила е, любило е, любили са, бях любил, бях любила, бях любило, бяхме любили, беше любил, беше любила, беше любило, бяхте любили, беше любил, беше любила, беше любило, бяха любили, ще любя, ще любим, ще любиш, ще любите, ще люби, ще любят, ще съм любил, ще съм любила, ще съм любило, ще сме любили, ще си любил, ще си любила, ще си любило, ще сте любили

само мн. Остар. Хора.
прил. людски, людска, людско, мн. людски. От людски срам.
Синоними: хора, човеци, индивиди люде, людете

мн. людое`ди, м. Остар.
1. Дивак, който яде човешко месо; канибал.
2. Прен. Много жесток човек.
Синоними: човекоядец, канибал людоед, людоеда, людоедът, людоеди, людоедите, людоеда

вж. лю`де
Синоними: хорски, човешки, чужд, не свой, далечен людски, людския, людският, людска, людската, людско, людското, людски, людските

люкът, люка, мн. люкове, (два) люка, м. Затварящ се със специален плътен капак отвор на палубата на кораб, на самолет, на пода на сцена, на танк (за влизане в него) и др., който служи за товарене, наблюдаване. Отварям люка. Вдигам люка. Кола с люк.
Синоними: гърло, гърловина, наблюдателен отвор люк, люка, люкът, люкове, люковете, люка

вж. люле`я
Синоними: люшкане олюляване, полюляване, залюляване, люшкане, клатене, клатушкане люлеене, люлеенето, люлеения, люлеенията

люлееш, мин. св. люлях, мин. прич. люлял, несв.; Кого, какво. Клатя многократно в две противоположни посоки (в люлка или на ръце). <em>Люлея бебето в люлка. Люлея го на ръце. Вятърът люлее клоните.</em><br /><em>_люлея се.</em>_ — Клатя се равномерно насам-натам (в люлка, на дърво и др.).<br />същ. люлеене, ср.
Синоними: клатя, клатушкам, люшкам, люлкам, олюлявам, залюлявам, разклащам, друсам, движа, раздрусвам, кандилкам, полюлявам, олюлявам се, разтърсвам, полюшквам, полюлявам се, махам, размахвам, вея, развявам, ветрея, плющя люлея, люлеем, люлееш, люлеете, люлее, люлеят, люлях, люляхме, люля, люляхте, люля, люляха, люлеех, люлеехме, люлееше, люлеехте, люлееше, люлееха, люлял съм, люляла съм, люляло съм, люлели сме, люлял си, люляла си, люляло си, люлели сте, люлял е, люляла е, люляло е, люлели са, бях люлял, бях люляла, бях люляло, бяхме люлели, беше люлял, беше люляла, беше люляло, бяхте люлели, беше люлял, беше люляла, беше люляло, бяха люлели, ще люлея, ще люлеем, ще люлееш, ще люлеете, ще люлее, ще люлеят, ще съм люлял, ще съм люляла, ще съм люляло, ще сме люлели, ще си люлял, ще си люляла, ще си л

мн. люлки, ж.<br />1. Остар. Легло за бебе, приспособено за люлеене. <em>Залюля люлката. Слагам бебето в люлката.</em><br />2. Приспособление от завързано на високо място въже за люлеене на хора. <em>На Гергьовден на дърветата се правят люлки.</em><br />3. Обикн. мн. Инсталирани на площадка детски игри. <em>Искам да отидем на люлките. Качвам се на люлките.</em><br />4. Всяко приспособление със спускащи се от високо въжета и седалка за човек. <em>Люлка за мазане на сгради.</em><br />5. Прен. Място на създаване и на най-голямо развитие. <em>Люлка на цивилизацията. Люлка на операта.</em><br />прил. люлчин, люлчина, люлчино, мн. лю`лчини.
* От люлката до гроба. — От раждането до смъртта.
* Каквато ме е люлка залюляла, такава ще ме долюлее. — Разг. Както ми е тръгнал животът, така ще свърши.
* Люлчина песен. — Приспивна песен.
Синоними: развъдник, страна, родина люлка, люлката, люлки, люлките

вж. лю`лка люлчин, люлчиния, люлчиният, люлчина, люлчината, люлчино, люлчиното, люлчини, люлчините

мн. люляци, (два) люляка, м.
1. Само ед. Планински или градински висок храст със съцветия от ароматни сини, бели или виолетови малки цветчета.
2. Отделен храст или цъфнало клонче от този храст. Люлякът ухае в топлата вечер. Букет от люляк.
прил. люляков, люлякова, люляково, мн. люлякови. Люляков храст. люляк, люляка, люлякът, люляци, люляците, люляка

вж. лю`ляк люляков, люляковия, люляковият, люлякова, люляковата, люляково, люляковото, люлякови, люляковите

мн. люпи`лни, ж.
1. Предприятие или помещение за изкуствено люпене.
2. Инкубатор.
Синоними: инкубатор, развъдник, разсадник, разплодник люпилня, люпилнята, люпилни, люпилните

люпиш, мин. св. люпих и люпих, мин. прич. люпил и люпи`л, несв.; Какво.
1. За птица — мътя.
2. Мътя с инкубатор.
3. Диал. Чопля, отстранявам люспа или горна кора на нещо. Люпя семки.
Синоними: излюпвам, мътя, измътвам люпя, люпим, люпиш, люпите, люпи, люпят, люпих, люпихме, люпи, люпихте, люпи, люпиха, люпех, люпехме, люпеше, люпехте, люпеше, люпеха, люпил съм, люпила съм, люпило съм, люпили сме, люпил си, люпила си, люпило си, люпили сте, люпил е, люпила е, люпило е, люпили са, бях люпил, бях люпила, бях люпило, бяхме люпили, беше люпил, беше люпила, беше люпило, бяхте люпили, беше люпил, беше люпила, беше люпило, бяха люпили, ще люпя, ще люпим, ще люпиш, ще люпите, ще люпи, ще люпят, ще съм люпил, ще съм люпила, ще съм люпило, ще сме люпили, ще си люпил, ще си люпила, ще си люпило, ще сте люпили

мн. лю`спи, ж.
1. Рогова твърда пластинка по кожата на риба, змия и др. Шаранът е покрит с блестящи люспи.
2. Твърди прозрачни отлагания от кожата на човек или животно. От раната се отделят твърди люспи.
3. Кожеста обвивка на плод. Орехови люспи. Люспите на пшеницата. Люспи на ориз.
4. Всяко твърдо тънко парче, откъртено от някаква маса.
Синоними: кора, кожа, кожица, шлюпка, люспица, шушулка, чушка, черупка, външна обвивка люспа, люспата, люспи, люспите

люспеста, люспесто, мн. лю`спести, прил.
1. Който е покрит с (много) люспи. Люспест гръб. Люспесто тяло.
2. Спец. В геологията — за скали, които са съставени от люсповидни минерали и се цепят на люспи. люспест, люспестия, люспестият, люспеста, люспестата, люспесто, люспестото, люспести, люспестите

люсповидна, люсповидно, мн. люспови`дни, прил. Който има вид на люспа. Люсповидно парче.

люта, люто, мн. люти, прил.<br />1. Който има остър, парлив вкус на чушка или на лук. <em>Люта чушка. Люта ракия.</em><br />2. Прен. За зима, месец и др. — който е много студен. <em>Люта зима. Лют студ.</em><br />3. Прен. За мъка, тъга, съжаление — който е много силен, трудно се преживява.<br />4. Прен. Разг. За човек — който е разгневен, ядосан.<br />5. Прен. За бой, битка — който е ожесточен.<br />същ. лютост, лютостта`, ж.
* Люта рана. — Рана, която трудно заздравява.
* Люти клетви. — Жестоки клетви.
Синоними: лютив, парлив, остър, силен, суров, жесток, свиреп, яростен, зъл, сърдит, безжалостен, бесен, буен, избухлив, сприхав, разлютен, разярен, разпален, освирепял, хаплив, жлъчен, язвителен, пикантен, силно подправен, пиперлия, щипещ, пламенен, страстен, ревностен, раздразнителен, кибритлия лют, лютия, лютият, люта, лютата, люто, лютото, люти, лютите

ж., само ед. Ястие от смлени чушки, домати и подправки, сварени на каша, приготвено обикновено за зимата. лютеница, лютеницата, лютеници, лютениците

мн. лютера`ни, м. Човек, който изповядва лютеранството. лютеран, лютерана, лютеранът, лютерани, лютераните, лютерани, лютеране

мн. лютера`нки, ж. Жена лютеран. лютеранка, лютеранката, лютеранки, лютеранките, лютеранке

ср., само ед. Протестантско вероизповедание на основата на учението на Мартин Лютер, което внася реформи в католическото вероизповедание и се обособява в отделна църква. лютеранство, лютеранството, лютеранства, лютеранствата

лютива, лютиво, мн. люти`ви, прил. Разг. Лют (в 1 знач.). Лютиво ядене.
Синоними: парлив, лют лютив, лютивия, лютивият, лютива, лютивата, лютиво, лютивото, лютиви, лютивите

ж., само ед. Степен на лют. лютивина, лютивината, лютивини, лютивините

лютикова, лютиково, мн. люти`кови, прил.
* Лютикови растения. — Група растения с остър, лют вкус, като кукуряк, лютиче и др. лютиков, лютиковия, лютиковият, лютикова, лютиковата, лютиково, лютиковото, лютикови, лютиковите

мн. люти`чета, ср. Растение с жълти цветчета, плевел. лютиче, лютичето, лютичета, лютичетата

мн. лю`тни, ж. Старинен музикален инструмент, на който се свири, като струните се дърпат с пръсти (предшественик на китарата). лютня, лютнята, лютни, лютните

нареч. Жестоко, страшно. Кълна люто. Гледам люто.

лютостта`, само ед., ж.
1. Качество на лют (в 1 знач.).
2. Степен на лютивина. Чушката няма голяма лютост. лютост, лютостта

лютиш, мин. св. лютях, мин. прич. лютял, несв.<br />1. Имам лют вкус. <em>Чушката люти. Чорбата люти.</em><br />2. Дразня очите, носа, гърлото. <em>Лукът люти на очите. Димът люти.</em><br /><em>_лютя се.</em>_ — Дразня се, гневя се. лютя, лютим, лютиш, лютите, люти, лютят, лютих, лютихме, люти, лютихте, люти, лютиха, лютях, лютяхме, лютеше, лютяхте, лютеше, лютяха, лютил съм, лютила съм, лютило съм, лютили сме, лютил си, лютила си, лютило си, лютили сте, лютил е, лютила е, лютило е, лютили са, бях лютил, бях лютила, бях лютило, бяхме лютили, беше лютил, беше лютила, беше лютило, бяхте лютили, беше лютил, беше лютила, беше лютило, бяха лютили, ще лютя, ще лютим, ще лютиш, ще лютите, ще люти, ще лютят, ще съм лютил, ще съм лютила, ще съм лютило, ще сме лютили, ще си лютил, ще си лютила, ще си лютило, ще сте лютили маймуня се маймуниш се, мин. св. маймуних се, мин. прич. маймунил се, несв. Правя се на маймуна, държа се като маймуна; безобразнича. маймуня, маймуним, маймуниш, маймуните, маймуни, маймунят, маймуних, маймунихме, маймуни, маймунихте, маймуни, маймуниха, маймунях, маймуняхме, маймунеше, маймуняхте, маймунеше, маймуняха, маймунил съм, маймунила съм, маймунило съм, маймунили сме, маймунил си, маймунила си, маймунило си, маймунили сте, маймунил е, маймунила е, маймунило е, маймунили са, бях маймунил, бях маймунила, бях маймунило, бяхме маймунили, беше маймунил, беше маймунила, беше маймунило, бяхте маймунили, беше маймунил, беше маймунила, беше маймунило, бяха маймунили, ще маймуня, ще маймуним,

междум. Разг. Изразява учудване, изненада, паника. Люх, ще ни убият!

ж., само ед.
1. Бобово многогодишно растение, което се отглежда за фураж на добитъка. Кося люцерна. Суша люцерна.
2. Прен. Площ, засята с това растение.
прил. люцернов, люцернова, люцерново, мн. люцернови. Люцерново семе. люцерна, люцерната, люцерни, люцерните

вж. люце`рна люцернов, люцерновия, люцерновият, люцернова, люцерновата, люцерново, люцерновото, люцернови, люцерновите

люшваш, несв. и люшна, св.; Кого, какво. Люшкам веднъж или няколко пъти по веднъж.
люшвам се/люшна се. 1. — За хоро — започвам се, залюлявам се.
2. Килвам се, падам.
същ. лю`шване, ср. люшвам, люшваме, люшваш, люшвате, люшва, люшват, люшвах, люшвахме, люшва, люшвахте, люшва, люшваха, люшвах, люшвахме, люшваше, люшвахте, люшваше, люшваха, люшвал съм, люшвала съм, люшвало съм, люшвали сме, люшвал си, люшвала си, люшвало си, люшвали сте, люшвал е, люшвала е, люшвало е, люшвали са, бях люшвал, бях люшвала, бях люшвало, бяхме люшвали, беше люшвал, беше люшвала, беше люшвало, бяхте люшвали, беше люшвал, беше люшвала, беше люшвало, бяха люшвали, ще люшвам, ще люшваме, ще люшваш, ще люшвате, ще люшва, ще люшват, ще съм люшвал, ще съм люшвала, ще съм люшвало, ще см

вж. лю`швам люшване, люшването, люшвания, люшванията

люшкаш, несв.; Кого, какво. Люлея, клатя насам-натам.<br /><em>_люшкам се. 1.</em><em> — Люлея се. </em>Люшкам се с люлката.<em><br />2. За хоро — играя се, люлея се, извивам се. 3. Прен. Силно се колебая, двоумя се, лутам се, минавам от една крайност в друга. </em>Люшкам се между любовта и идеала._<br />същ. люшкане, ср.
Синоними: люлея, клатя, клатушкам, кандилкам, друсам, раздрусвам, олюлявам, разклащам, разлюлявам, олюлявам се, разтърсвам, полюлявам, махам, размахвам, полюшквам, полюлявам се люшкам, люшкаме, люшкаш, люшкате, люшка, люшкат, люшках, люшкахме, люшка, люшкахте, люшка, люшкаха, люшках, люшкахме, люшкаше, люшкахте, люшкаше, люшкаха, люшкал съм, люшкала съм, люшкало съм, люшкали сме, люшкал си, люшкала си, люшкало си, люшкали сте, люшкал е, люшкала е, люшкало е, люшкали са, бях люшкал, бях люшкала, бях люшкало, бяхме люшкали, беше люшкал, беше люшкала, беше люшкало, бяхте люшкали, беше люшкал, беше люшкала, беше люшкало, бяха люшкали, ще люшкам, ще люшкаме, ще люшкаш, ще люшкате, ще люшка, ще люшкат, ще съм люшкал, ще съм люшкала, ще съм люшкало, ще см

вж. лю`шкам
Синоними: колебание, нерешителност, люшканица, несигурност, двоумение, раздвоение, раздвоеност, блуждаене, люлеене, полюляване, залюляване, клатене, клатушкане люшкане, люшкането, люшкания, люшканията

люшнеш, мин. св. люшнах, мин. прич. лю`шнал, св. — вж. люшвам. люшна, люшнем, люшнеш, люшнете, люшне, люшнат, люшнах, люшнахме, люшна, люшнахте, люшна, люшнаха, люшнех, люшнехме, люшнеше, люшнехте, люшнеше, люшнеха, люшнал съм, люшнала съм, люшнало съм, люшнали сме, люшнал си, люшнала си, люшнало си, люшнали сте, люшнал е, люшнала е, люшнало е, люшнали са, бях люшнал, бях люшнала, бях люшнало, бяхме люшнали, беше люшнал, беше люшнала, беше люшнало, бяхте люшнали, беше люшнал, беше люшнала, беше люшнало, бяха люшнали, ще люшна, ще люшнем, ще люшнеш, ще люшнете, ще люшне, ще люшнат, ще съм люшнал, ще съм люшнала, ще съм люшнало, ще сме люш

вж. лю`щя лющене, лющенето, лющения, лющенията

лющиш, мин. св. лющих и лющих, мин. прич. лющил и лющил, <em>несв.; какво.</em><br />1. Махам люспа, кожа на плод, зеленчук. <em>Лющя боб.</em><br />2. Обелвам горния слой на нещо на люспи. <em>Лющя боята. Лющя си раните. Лющя си пъпките.</em><br /><em>_лющя се.</em><em> — Обелвам се сам или се беля лесно. </em>Мазилката се лющи много._<br />същ. лющене, ср.
Синоними: беля, обелвам, излющвам, олющвам, люпя, чушкам лющя, лющим, лющиш, лющите, лющи, лющят, лющих, лющихме, лющи, лющихте, лющи, лющиха, лющех, лющехме, лющеше, лющехте, лющеше, лющеха, лющил съм, лющила съм, лющило съм, лющили сме, лющил си, лющила си, лющило си, лющили сте, лющил е, лющила е, лющило е, лющили са, бях лющил, бях лющила, бях лющило, бяхме лющили, беше лющил, беше лющила, беше лющило, бяхте лющили, беше лющил, беше лющила, беше лющило, бяха лющили, ще лющя, ще лющим, ще лющиш, ще лющите, ще лющи, ще лющят, ще съм лющил, ще съм лющила, ще съм лющило, ще сме лющили, ще си лющил, ще си лющила, ще си лющило, ще сте лющили