мн. лъви`ци, ж.
1. Женски лъв.
2. Прен. Буйна и силна жена. Не жена, а лъвица. лъвица, лъвицата, лъвици, лъвиците

вж. лъв лъвов, лъвовия, лъвовият, лъвова, лъвовата, лъвово, лъвовото, лъвови, лъвовите

вж. лъв лъвски, лъвския, лъвският, лъвска, лъвската, лъвско, лъвското, лъвски, лъвските

вж. лъв лъвче, лъвчето, лъвчета, лъвчетата

лъготиш, мин. св. лъготих и лъготих, мин. прич. лъготил и лъготи`л, несв. Разг. Пренебр. Лъжа грубо, безочливо; мамя, заблуждавам. Лъготи наляво и надясно, че има висше образование. С часове я лъготи и тя му вярва.
Синоними: лъжа, излъгвам, говоря лъжа, кривя си устата, кривя си душата, извъртам, изкривявам, изопачавам, мамя, изневерявам, измамвам, подмамвам, заблуждавам, въвеждам в заблуждение, прикривам истината, не говоря истината, премълчавам истината, подлъгвам, подвеждам, изигравам, залъгвам, играя на въже, мятам, надхитрям, дяволувам, хитрувам, преструвам се, неистина, измама, заблуда, шарлатания, заблуждение, фалш, фалшивост, лъжливост, двуличие, престореност, симулация, неестественост, изкуственост, неискреност, басня, история, приказка, клевета, донос, измислица лъготя, лъготим, лъготиш, лъготите, лъготи, лъготят, лъготих, лъготихме, лъготи, лъготихте, лъготи, лъготиха, лъготех, лъготехме, лъготеше, лъготехте, лъготеше, лъготеха, лъготил съм, лъготила съм, лъготило съм, лъготили сме, лъготил си, лъготила си, лъготило си, лъготили сте, лъготил е, лъготила е, лъготило е, лъготили са, бях лъготил, бях лъготила, бях лъготило, бяхме лъготили, беше лъготил, беше лъготила, беше лъготило, бяхте лъготили, беше лъготил, беше лъготила, беше лъготило, бяха лъготили, ще лъготя, ще лъготим, ще лъготиш, ще лъготите, ще лъготи, ще лъготят, ще

лъжеш, мин. св. лъгах и лъгах, мин. прич. лъгал и лъгал, несв.; Кого.<br />1. Говоря неистини, лъжи. <em>Лъже, че взема голяма заплата. Лъже като дърт циганин.</em><br />2. Мамя, заблуждавам, изневерявам. <em>Лъже я, че ще</em> <em>и купи къща. Лъже го вече две години и не иска да се оженят. Лъже избирателите, че ще ми осигури работа с новия завод.
3. Разг. За мома или ерген — ухажвам, задявам, флиртувам с много партньори едновременно, не съм сериозен в любовта. Лъже момите.
лъжа се. 1. — Измамвам се, заблуждавам се. Малка е и се лъже, че щъркелите донасят децата.
2. Заблуждавам сам себе си, залъгвам се. Лъже се, че вече не го обича.
3. Залисвам се, отклонявам вниманието си с нещо. Лъже се с дрънкалки и не плаче. По цял ден се лъжем с градината и времето минава.
* Лъжа окото. — Заблуждавам, изглеждам по-различен, отколкото съм в действителност. По витрините тези дрехи лъжат окото, но са с лошо качество.
* И аз (ти, той, тя, то, ние, вие, те) не лъжа. — Разг. Не съм по-лош, по-долен. Той е добър майстор, но и аз не лъжа.

—-

мн. лъжи`, ж.
1. Това, което не отговаря на действителността; неистина. Наговори куп лъжи. Ако не каже по няколко лъжи на ден, не може да живее.
2. Измама, заблуждаване. Живея в лъжи. С лъжа доникъде не се стига.
* Дебела лъжа. — Голяма лъжа.
* Опашата лъжа. — Голяма лъжа.
Синоними: излъгвам, лъготя, говоря лъжа, кривя си устата, кривя си душата, извъртам, изкривявам, изопачавам, мамя, изневерявам, измамвам, подмамвам, заблуждавам, въвеждам в заблуждение, прикривам истината, не говоря истината, премълчавам истината, подлъгвам, подвеждам, изигравам, залъгвам, играя на въже, мятам, надхитрям, дяволувам, хитрувам, преструвам се, (същ.) неистина, измама, заблуда, шарлатания, заблуждение, фалш, фалшивост, лъжливост, двуличие, престореност, симулация, неестественост, изкуственост, неискреност, (същ.) басня, история, приказка, (същ.) клевета, донос, измислица, (същ.) мистификация, извъртане, подхлъзвам лъжа, лъжем, лъжеш, лъжете, лъже, лъжат, лъгах, лъгахме, лъга, лъгахте, лъга, лъгаха, лъжех, лъжехме, лъжеше, лъжехте, лъжеше, лъжеха, лъгал съм, лъгала съм, лъгало съм, лъгали сме, лъгал си, лъгала си, лъгало си, лъгали сте, лъгал е, лъгала е, лъгало е, лъгали са, бях лъгал, бях лъгала, бях лъгало, бяхме лъгали, беше лъгал, беше лъгала, беше лъгало, бяхте лъгали, беше лъгал, беше лъгала, беше лъгало, бяха лъгали, ще лъжа, ще лъжем, ще лъжеш, ще лъжете, ще лъже, ще лъжат, ще съм лъгал, ще съм лъгала, ще съм лъгало, ще сме лъгали, ще си лъгал, ще си лъгала, ще си лъгало, ще сте лъгали

лъжеш, мин. св. лъгах и лъгах, мин. прич. лъгал и лъгал, несв.; Кого.<br />1. Говоря неистини, лъжи. <em>Лъже, че взема голяма заплата. Лъже като дърт циганин.</em><br />2. Мамя, заблуждавам, изневерявам. <em>Лъже я, че ще</em> <em>и купи къща. Лъже го вече две години и не иска да се оженят. Лъже избирателите, че ще ми осигури работа с новия завод.
3. Разг. За мома или ерген — ухажвам, задявам, флиртувам с много партньори едновременно, не съм сериозен в любовта. Лъже момите.
лъжа се. 1. — Измамвам се, заблуждавам се. Малка е и се лъже, че щъркелите донасят децата.
2. Заблуждавам сам себе си, залъгвам се. Лъже се, че вече не го обича.
3. Залисвам се, отклонявам вниманието си с нещо. Лъже се с дрънкалки и не плаче. По цял ден се лъжем с градината и времето минава.
* Лъжа окото. — Заблуждавам, изглеждам по-различен, отколкото съм в действителност. По витрините тези дрехи лъжат окото, но са с лошо качество.
* И аз (ти, той, тя, то, ние, вие, те) не лъжа. — Разг. Не съм по-лош, по-долен. Той е добър майстор, но и аз не лъжа.

—-

мн. лъжи`, ж.
1. Това, което не отговаря на действителността; неистина. Наговори куп лъжи. Ако не каже по няколко лъжи на ден, не може да живее.
2. Измама, заблуждаване. Живея в лъжи. С лъжа доникъде не се стига.
* Дебела лъжа. — Голяма лъжа.
* Опашата лъжа. — Голяма лъжа.
Синоними: (гл.) излъгвам, лъготя, говоря лъжа, кривя си устата, кривя си душата, извъртам, изкривявам, изопачавам, мамя, изневерявам, измамвам, подмамвам, заблуждавам, въвеждам в заблуждение, прикривам истината, не говоря истината, премълчавам истината, подлъгвам, подвеждам, изигравам, залъгвам, играя на въже, мятам, надхитрям, (гл.) дяволувам, хитрувам, преструвам се, неистина, измама, заблуда, шарлатания, заблуждение, фалш, фалшивост, лъжливост, двуличие, престореност, симулация, неестественост, изкуственост, неискреност, басня, история, приказка, клевета, донос, измислица, мистификация, извъртане, (гл.) подхлъзвам лъжа, лъжата, лъжи, лъжите

ж., само ед. Творение без истинска научна стойност; мнима наука. лъженаука, лъженауката, лъженауки, лъженауките

мн. лъжепроро`ци, м. Самозван, набеден пророк. лъжепророк, лъжепророка, лъжепророкът, лъжепророци, лъжепророците, лъжепророци, лъжепророко

лъжесвидетелят, лъжесвидетеля, мн. лъжесвидетели, м. Спец. В правото — лице, което дава неверни свидетелски показания.<br />прил. лъжесвидетелски, лъжесвидетелска, лъжесвидетелско, мн. лъжесвиде`телски. лъжесвидетел, лъжесвидетеля, лъжесвидетелят, лъжесвидетели, лъжесвидетелите, лъжесвидетели, лъжесвидетелю

лъжесвиде`телстваш, несв. Дава неверни свидетелски показания в съд. лъжесвидетелствам, лъжесвидетелстваме, лъжесвидетелстваш, лъжесвидетелствате, лъжесвидетелства, лъжесвидетелстват, лъжесвидетелствах, лъжесвидетелствахме, лъжесвидетелства, лъжесвидетелствахте, лъжесвидетелства, лъжесвидетелстваха, лъжесвидетелствах, лъжесвидетелствахме, лъжесвидетелстваше, лъжесвидетелствахте, лъжесвидетелстваше, лъжесвидетелстваха, лъжесвидетелствал съм, лъжесвидетелствала съм, лъжесвидетелствало съм, лъжесвидетелствали сме, лъжесвидетелствал си, лъжесвидетелствала си, лъжесвидетелствало си, лъжесвидетелствали сте, лъ

лъжесвидетелствуваш, несв. Лъжесвидетелствам. лъжесвидетелствувам, лъжесвидетелствуваме, лъжесвидетелствуваш, лъжесвидетелствувате, лъжесвидетелствува, лъжесвидетелствуват, лъжесвидетелствувах, лъжесвидетелствувахме, лъжесвидетелствува, лъжесвидетелствувахте, лъжесвидетелствува, лъжесвидетелствуваха, лъжесвидетелствувах, лъжесвидетелствувахме, лъжесвидетелствуваше, лъжесвидетелствувахте, лъжесвидетелствуваше, лъжесвидетелствуваха, лъжесвидетелствувал съм, лъжесвидетелствувала съм, лъжесвидетелствувало съм, лъжесвидетелствували сме, лъжесвидетелствувал си, лъжесвидетелствувала с любувам се любуваш се, несв.; на кого/на какво. Гледам с удоволствие; наслаждавам се. Любувам се на играещите деца. Любувам се на природата.
същ. любу`ване, ср.
Синоними: радвам се, изпитвам радост, наслаждавам се, възхищавам се, удивлявам се, съм във възторг, не мога да се нагледам, изпитвам удоволствие, почитам, уважавам любувам, любуваме, любуваш, любувате, любува, любуват, любувах, любувахме, любува, любувахте, любува, любуваха, любувах, любувахме, любуваше, любувахте, любуваше, любуваха, любувал съм, любувала съм, любувало съм, любували сме, любувал си, любувала си, любувало си, любували сте, любувал е, любувала е, любувало е, любували са, бях любувал, бях любувала, бях любувало, бяхме любували, беше любувал, беше любувала, беше любувало, бяхте любували, беше любувал, беше любувала, беше любувало, бяха любували, ще любувам, ще любуваме, ще любуваш, ще любувате, ще любува, ще любува

мн. лъжци`, м. Човек, който лъже. Голям лъжец. Ставам лъжец по принуда.
Синоними: измамник, съмнителна личност, фалшификатор лъжец, лъжеца, лъжецът, лъжци, лъжците, лъжци, лъжецо

мн. лъжици, ж.<br />1. Прибор за загребване и ядене на течна или рядка храна. <em>Супена лъжица. Дървена лъжица.</em><br />2. Съдържанието, което може да се помести в един такъв прибор. <em>Гребнах една лъжица супа. Изядох две лъжици каша.</em><br />същ. умал. лъжичка, мн. лъжи`чки, ж. Чаена лъжичка.
* Не е лъжица за твоята уста. — Разг. Не е по силите ти, според възможностите ти, не е за тебе. Това момиче не е лъжица за твоята уста.
* По лъжичка. — По много малко. Дава ми от парите по лъжичка. лъжица, лъжицата, лъжици, лъжиците

вж. лъжи`ца лъжичка, лъжичката, лъжички, лъжичките

мн. лъжки`ни, ж. Жена лъжец. лъжкиня, лъжкинята, лъжкини, лъжкините, лъжкиньо

мн. лъ`жли, ж. Разг. Пренебр. Жена, която по природа е склонна да лъже. Голяма лъжла. лъжла, лъжлата, лъжли, лъжлите

лъжлива, лъжливо, мн. лъжли`ви, прил.
1. Който съдържа лъжа, измама. Лъжлив път. Лъжлив донос. Лъжлив слух.
2. Който е мним, фалшив, фалшифициран. Лъжлив светец. Лъжлив диамант. Лъжлив паспорт.
3. Който е неверен, неправилен, погрешен. Лъжлив извод. Лъжлива крачка.
4. За човек — който по природа е склонен да лъже. Лъжливо дете.
Синоними: лъжовен, неверен, неточен, погрешен, неистинен, превратен, неистински, измислен, измамлив, измамен, изкуствен, неестествен, симулативен, престорен, измамнически, фалшив, фалшифициран, подправен, лицемерен, притворен, коварен, прикрит, мним, химеричен, приказен, баснословен, предполагаем, двуличен, подъл, неискрен, вероломен, неправилен, незаконен, недостоверен, съмнителен, противоречащ на фактите, неправ, грешащ, грешен, празен, пуст, безсъдържателен, привиден, подставен, фиктивен, неавтентичен, хитър, несигурен лъжлив, лъжливия, лъжливият, лъжлива, лъжливата, лъжливо, лъжливото, лъжливи, лъжливите

мн. лъ`жльовци, м. Разг. Пренебр. Човек, който по природа е склонен да лъже. лъжльо, лъжльото, лъжльото, лъжльовци, лъжльовците, лъжльовци, лъжльо

лъжовна, лъжовно, мн. лъжо`вни, прил. Разг. Който е лъжлив (във 2 и 3 знач.).
* Лъжовен свят. — Суетен, нетраен, измамен.
Синоними: лъжлив, измамлив, заблуден, миражен, подъл, лицемерен, коварен, престорен, притворен, илюзорен, въображаем, празен, пуст, безсъдържателен лъжовен, лъжовния, лъжовният, лъжовна, лъжовната, лъжовно, лъжовното, лъжовни, лъжовните

лъкът, лъка, мн. лъкове, (два) лъка, м.
1. ист. Някогашно оръжие във вид на гъвкава дъга с тетива, с което се изхвърлят стрели.
2. Спортен уред. Състезание по стрелба с лък.
3. Пръчка с обтегнати на нея струни, с която се произвежда звук на музикален инструмент. Лък на цигулка. лък, лъка, лъкът, лъкове, лъковете, лъка

мн. лъки`, ж. Разг. Ниско място край река. Широка лъка.
Синоними: ливада, пасбище, пасище, морава, зеленина лъка, лъката, лъки, лъките

лъкатушиш, мин. св. лъкатуших, мин. прич. лъкатушил, несв.<br />1. За река, път и др. — криволича, извивам се по зигзаг. <em>Пътят лъкатуши по склоновете на планината.</em><br />2. Движа се по зигзаг, криволича. <em>Автобусът лъкатуши по планинския път.</em><br />прил. лъкатушен, лъкатушна, лъкатушно, мн. лъкату`шни. Лъкатушна линия.
Синоними: криволя, криволича, криввам, завивам, вия се, извивам се, правя завой, лавирам, пълзя лъкатуша, лъкатушим, лъкатушиш, лъкатушите, лъкатуши, лъкатушат, лъкатуших, лъкатушихме, лъкатуши, лъкатушихте, лъкатуши, лъкатушиха, лъкатушех, лъкатушехме, лъкатушеше, лъкатушехте, лъкатушеше, лъкатушеха, лъкатушил съм, лъкатушила съм, лъкатушило съм, лъкатушили сме, лъкатушил си, лъкатушила си, лъкатушило си, лъкатушили сте, лъкатушил е, лъкатушила е, лъкатушило е, лъкатушили са, бях лъкатушил, бях лъкатушила, бях лъкатушило, бяхме лъкатушили, беше лъкатушил, беше лъкатушила, беше лъкатушило, бяхте лъкатушили, беше лъкатушил, беше лъкатушила, беше лъкату

вж. лъкату`ша
Синоними: извит, зигзагообразен, извиващ, вит, спираловиден, изкривен, крив, криволичещ, гърчещ се, извиващ се, вълнообразен лъкатушен, лъкатушния, лъкатушният, лъкатушна, лъкатушната, лъкатушно, лъкатушното, лъкатушни, лъкатушните

лъсваш, несв. и лъсна, св.
1. Ставам лъскав, започвам да излъчвам блясък. Водата лъсна на слънцето. Обувките лъснаха.
2. Прен. Разг. Пренебр. Появявам се неочаквано; ставам явен, изненадвам неприятно. Един ден бившият и` съпруг лъсна на вратата. Лъсна грешката. Лъсна лъжата.
3. Кого, какво. Правя да стане лъскав, бляскав. Лъсвам обувки. Лъсвам пода.
лъсвам се/лъсна се. 1. — Започвам да блестя. Лъсва се бялото шосе.
2. Прен. Разг. Пренебр. Появявам се неочаквано, досаждам. Лъсна се в града. Лъснала се в ресторанта с чуждия мъж.
* Лъсвам/лъсна косъма. — Разг. Оправям се физически; напълнявам.
* Лъсвам/лъсна петалите. — Разг. Умирам.
Синоними: блясвам, светвам, излъсквам, полирам, лакирам, лустросвам, изглаждам, показвам се, явявам се, появявам се, мярвам се лъсвам, лъсваме, лъсваш, лъсвате, лъсва, лъсват, лъсвах, лъсвахме, лъсва, лъсвахте, лъсва, лъсваха, лъсвах, лъсвахме, лъсваше, лъсвахте, лъсваше, лъсваха, лъсвал съм, лъсвала съм, лъсвало съм, лъсвали сме, лъсвал си, лъсвала си, лъсвало си, лъсвали сте, лъсвал е, лъсвала е, лъсвало е, лъсвали са, бях лъсвал, бях лъсвала, бях лъсвало, бяхме лъсвали, беше лъсвал, беше лъсвала, беше лъсвало, бяхте лъсвали, беше лъсвал, беше лъсвала, беше лъсвало, бяха лъсвали, ще лъсвам, ще лъсваме, ще лъсваш, ще лъсвате, ще лъсва, ще лъсват, ще съм лъсвал, ще съм лъсвала, ще съм лъсвало, ще см

лъскава, лъскаво, мн. лъскави, прил.<br />1. Който блести, излъчва блясък. <em>Лъскав плат. Лъскав под.</em><br />2. <em>Прен. Разг. Пренебр.</em> Който има само външен, фалшив блясък. <em>Много е лъскава твоята приятелка. Продава се за няколко лъскави парцала.</em><br />същ. лъскавина, ж.
Синоними: бляскав, блестящ, огледален, светъл, лъчист, сияен, изгладен, гладък, полиран, лакиран, излъскан, лъснат, сатиниран, гланцов лъскав, лъскавия, лъскавият, лъскава, лъскавата, лъскаво, лъскавото, лъскави, лъскавите

вж. лъ`скав
Синоними: блясък, блескавина, бляскавост, лъскавост, шлифовка, лустро, външен вид, политура, външен блясък лъскавина, лъскавината, лъскавини, лъскавините

лъскаш, несв.<br />1. Издавам краткотраен блясък, блестя от време на време. <em>Стъклото лъска на слънцето.</em><br />2. Какво. Правя нещо лъскаво; излъсквам. <em>Лъскам лъжиците.</em><br />3. Прен. Разг. Кого. Чистя, гладя, грижа се да бъде чист и поддържан. <em>Жена му го лъска много.</em><br />същ. лъскане, ср.
Синоними: гладя, изглаждам, излъсквам, шлифовам, лакирам, полирам, лустросвам, придавам блясък, търкам, изтърквам, жуля, изжулвам лъскам, лъскаме, лъскаш, лъскате, лъска, лъскат, лъсках, лъскахме, лъска, лъскахте, лъска, лъскаха, лъсках, лъскахме, лъскаше, лъскахте, лъскаше, лъскаха, лъскал съм, лъскала съм, лъскало съм, лъскали сме, лъскал си, лъскала си, лъскало си, лъскали сте, лъскал е, лъскала е, лъскало е, лъскали са, бях лъскал, бях лъскала, бях лъскало, бяхме лъскали, беше лъскал, беше лъскала, беше лъскало, бяхте лъскали, беше лъскал, беше лъскала, беше лъскало, бяха лъскали, ще лъскам, ще лъскаме, ще лъскаш, ще лъскате, ще лъска, ще лъскат, ще съм лъскал, ще съм лъскала, ще съм лъскало, ще см

вж. лъ`скам лъскане, лъскането, лъскания, лъсканията

лъснеш, мин. св. лъснах, мин. прич. лъ`снал, св. — вж. лъсвам. лъсна, лъснем, лъснеш, лъснете, лъсне, лъснат, лъснах, лъснахме, лъсна, лъснахте, лъсна, лъснаха, лъснех, лъснехме, лъснеше, лъснехте, лъснеше, лъснеха, лъснал съм, лъснала съм, лъснало съм, лъснали сме, лъснал си, лъснала си, лъснало си, лъснали сте, лъснал е, лъснала е, лъснало е, лъснали са, бях лъснал, бях лъснала, бях лъснало, бяхме лъснали, беше лъснал, беше лъснала, беше лъснало, бяхте лъснали, беше лъснал, беше лъснала, беше лъснало, бяха лъснали, ще лъсна, ще лъснем, ще лъснеш, ще лъснете, ще лъсне, ще лъснат, ще съм лъснал, ще съм лъснала, ще съм лъснало, ще сме лъс

лъстта, само ед., ж.<br />1. Ласкателство.<br />2. Съблазън.<br />прил. лъстив, лъстива, лъстиво, мн. лъсти`ви. лъст, лъстта

вж. лъст лъстив, лъстивия, лъстивият, лъстива, лъстивата, лъстиво, лъстивото, лъстиви, лъстивите

лъстиш, мин. св. лъстих, мин. прич. лъсти`л, несв. Блазня, мамя, лаская.

лъхът, лъха, мн. лъхове, (два) лъха, м.
1. Лек повей. Лъх от морето. Лъх от земята.
2. Дъх, тънък аромат. Лъх на рози. Лъх на парфюм.
Синоними: полъх, полъхване, подухване, повяване, зефир, ветрец, повей, дъх, лек мирис, вкус лъх, лъха, лъхът, лъхове, лъховете, лъха

лъхаш, несв.<br />1. За вятър — повявам леко, нежно, слабо. <em>От полето лъха ветрец.</em><br />2. Имам дъх на нещо, мириша леко на нещо. <em>Лъха на водорасли.</em><br />3. Изпускам, излъчвам. <em>Котлонът лъха топлина.</em><br />4. Прен. Излъчвам се. <em>От вида</em> <em>и лъха тъга. От нея лъха скромност.
лъха ми — (ти, му, и`, ни, ви, им).
1. Усещам полъхване, въздушно течение. Лъха ми ветрец.
2. Усещам дъх, миризма, аромат. Лъха ми на развалено.
лъха ме — (те, го, я, ни, ви, ги). Удря ме миризма, усещам миризма. Лъха ме на мухъл.
Синоними: вея, навявам, повявам, полъхвам, лъхтя, подухвам, издишам, излизам, мириша, замирисвам, издавам миризма, изпущам миризма, духам лъхам, лъхаме, лъхаш, лъхате, лъха, лъхат, лъхах, лъхахме, лъха, лъхахте, лъха, лъхаха, лъхах, лъхахме, лъхаше, лъхахте, лъхаше, лъхаха, лъхал съм, лъхала съм, лъхало съм, лъхали сме, лъхал си, лъхала си, лъхало си, лъхали сте, лъхал е, лъхала е, лъхало е, лъхали са, бях лъхал, бях лъхала, бях лъхало, бяхме лъхали, беше лъхал, беше лъхала, беше лъхало, бяхте лъхали, беше лъхал, беше лъхала, беше лъхало, бяха лъхали, ще лъхам, ще лъхаме, ще лъхаш, ще лъхате, ще лъха, ще лъхат, ще съм лъхал, ще съм лъхала, ще съм лъхало, ще сме лъхали, ще си лъхал, ще си лъхала, ще си лъхало, ще сте лъ

лъхваш, несв. и лъхна, св.
1. Лъхам веднъж или няколко пъти по веднъж. От морето лъхва прохлада.
2. Прен. За чувство, настроение — обхващам, обземам. Лъхна ме радост, щом я видях. От празната къща лъхва тъгата на спомените.
същ. лъ`хване, ср. лъхвам, лъхваме, лъхваш, лъхвате, лъхва, лъхват, лъхвах, лъхвахме, лъхва, лъхвахте, лъхва, лъхваха, лъхвах, лъхвахме, лъхваше, лъхвахте, лъхваше, лъхваха, лъхвал съм, лъхвала съм, лъхвало съм, лъхвали сме, лъхвал си, лъхвала си, лъхвало си, лъхвали сте, лъхвал е, лъхвала е, лъхвало е, лъхвали са, бях лъхвал, бях лъхвала, бях лъхвало, бяхме лъхвали, беше лъхвал, беше лъхвала, беше лъхвало, бяхте лъхвали, беше лъхвал, беше лъхвала, беше лъхвало, бяха лъхвали, ще лъхвам, ще лъхваме, ще лъхваш, ще лъхвате, ще лъхва, ще лъхват, ще съм лъхвал, ще съм лъхвала, ще съм лъхвало, ще см

вж. лъ`хвам лъхване, лъхването, лъхвания, лъхванията

лъхнеш, мин. св. лъхнах, мин. прич. лъ`хнал, св. — вж. лъхвам. лъхна, лъхнем, лъхнеш, лъхнете, лъхне, лъхнат, лъхнах, лъхнахме, лъхна, лъхнахте, лъхна, лъхнаха, лъхнех, лъхнехме, лъхнеше, лъхнехте, лъхнеше, лъхнеха, лъхнал съм, лъхнала съм, лъхнало съм, лъхнали сме, лъхнал си, лъхнала си, лъхнало си, лъхнали сте, лъхнал е, лъхнала е, лъхнало е, лъхнали са, бях лъхнал, бях лъхнала, бях лъхнало, бяхме лъхнали, беше лъхнал, беше лъхнала, беше лъхнало, бяхте лъхнали, беше лъхнал, беше лъхнала, беше лъхнало, бяха лъхнали, ще лъхна, ще лъхнем, ще лъхнеш, ще лъхнете, ще лъхне, ще лъхнат, ще съм лъхнал, ще съм лъхнала, ще съм лъхнало, ще сме лъх

лъхтиш, мин. св. лъхтях, мин. прич. лъхтя`л, несв.
1. Лъхам силно, излъчвам се.
2. Изпускам силен дъх, силна миризма. Лъхти на дезодорант. лъхтя, лъхтим, лъхтиш, лъхтите, лъхти, лъхтят, лъхтях, лъхтяхме, лъхтя, лъхтяхте, лъхтя, лъхтяха, лъхтях, лъхтяхме, лъхтеше, лъхтяхте, лъхтеше, лъхтяха, лъхтял съм, лъхтяла съм, лъхтяло съм, лъхтели сме, лъхтял си, лъхтяла си, лъхтяло си, лъхтели сте, лъхтял е, лъхтяла е, лъхтяло е, лъхтели са, бях лъхтял, бях лъхтяла, бях лъхтяло, бяхме лъхтели, беше лъхтял, беше лъхтяла, беше лъхтяло, бяхте лъхтели, беше лъхтял, беше лъхтяла, беше лъхтяло, бяха лъхтели, ще лъхтя, ще лъхтим, ще лъхтиш, ще лъхтите, ще лъхти, ще лъхтят, ще съм лъхтял, ще съм лъхтяла, ще съм лъхтяло, ще сме лъх

лъчът, лъча, мн. лъчии лъчове, (два) лъ`ча, м.
1. Тясно снопче светлина, излъчвана от светещ предмет. Слънчев лъч. Светлинни лъчи.
2. Спец. Във физиката — поток от частици с енергия. Рентгенови лъчи. Лазерен лъч.
3. Спец. В геометрията — права линия, ограничена само от едната страна.
4. Прен. Проблясък, просветление. Озарява ме лъч надежда.
5. Прен. Всяка линия на насочено движение. Шествието се разделя на три лъча, които тръгват в три посоки.
Синоними: светлина, блясък, отражение, проблясък, сияние, мъждукане, блещукане лъч, лъча, лъчът, лъчи, лъчите, лъча

лъчът, лъча, мн. лъчии лъчове, (два) лъ`ча, м.
1. Тясно снопче светлина, излъчвана от светещ предмет. Слънчев лъч. Светлинни лъчи.
2. Спец. Във физиката — поток от частици с енергия. Рентгенови лъчи. Лазерен лъч.
3. Спец. В геометрията — права линия, ограничена само от едната страна.
4. Прен. Проблясък, просветление. Озарява ме лъч надежда.
5. Прен. Всяка линия на насочено движение. Шествието се разделя на три лъча, които тръгват в три посоки.
Синоними: светлина, блясък, отражение, проблясък, сияние, мъждукане, блещукане лъч, лъча, лъчът, лъчове, лъчовете, лъча

лъчиш, мин. св. лъчих и лъчих, мин. прич. лъчил и лъчил, несв.; Какво. Разг. Отделям овце, кози от общото стадо или малки животни от майките им. <em>Лъча своите овце. Лъча агнетата от овцете. Лъча ги, за да ги издоя.</em><br /><em>_лъча се. 1.</em><em> — Отделям се, отбивам се. </em>Вечер овцете се лъчат сами от стадото._<br />2. Прен. Деля се от хората, страня.<br />същ. лъчене, ср.

лъчева, лъчево, мн. лъ`чеви, прил. Който е свързан с радиоактивни лъчи.
* Лъчева болест. — Спец. Болест, причинена от радиоактивни лъчи. лъчев, лъчевия, лъчевият, лъчева, лъчевата, лъчево, лъчевото, лъчеви, лъчевите

лъчевидна, лъчевидно, мн. лъчеви`дни, прил. Който има вид на лъч. лъчевиден, лъчевидния, лъчевидният, лъчевидна, лъчевидната, лъчевидно, лъчевидното, лъчевидни, лъчевидните

лъчезарна, лъчезарно, мн. лъчезарни, прил. Който излъчва, изразява силна радост, изпълнен е с радост, с веселост. <em>Лъчезарно момиче. Лъчезарна усмивка. Лъчезарно лице.</em><br />нареч. лъчезарно.
същ. лъчезарност, лъчезарността,ж.
Синоними: светъл, сияен, блестящ, лъчист, радостен, весел, оптимистичен, сияещ, озарен, озаряващ лъчезарен, лъчезарния, лъчезарният, лъчезарна, лъчезарната, лъчезарно, лъчезарното, лъчезарни, лъчезарните

вж. лъчеза`рен

вж. лъчеза`рен лъчезарност, лъчезарността, лъчезарности, лъчезарностите

мн. лъче`ния, ср. Изпускане на частици с енергия.
Синоними: излъчване, радиация, електронна емисия, емисия лъчение, лъчението, лъчения, лъченията

лъчиста, лъчисто, мн. лъчи`сти, прил.
1. Който излиза и се разпространява във вид на лъчи. Лъчиста светлина. Лъчисто сияние.
2. Спец. Във физиката — който възниква вследствие на излъчване на някаква енергия. Лъчиста енергия.
3. Прен. Който е изпълнен със сияние, светлина. Лъчисти очи.
Синоними: лъчезарен, светъл, сияен, блестящ, бляскав, лъскав, сияещ, озарен, озаряващ лъчист, лъчистия, лъчистият, лъчиста, лъчистата, лъчисто, лъчистото, лъчисти, лъчистите

лъщиш, мин. св. лъщях, мин. прич. лъщял, несв. Отразявам светлина; блестя. <em>Косата</em> <em>и лъщи на слънцето. Лакът лъщи.
Синоними: бляскам, светя, блещя, сияя, заря, светлея, блестя, искря лъщя, лъщим, лъщиш, лъщите, лъщи, лъщят, лъщях, лъщяхме, лъщя, лъщяхте, лъщя, лъщяха, лъщях, лъщяхме, лъщеше, лъщяхте, лъщеше, лъщяха, лъщял съм, лъщяла съм, лъщяло съм, лъщели сме, лъщял си, лъщяла си, лъщяло си, лъщели сте, лъщял е, лъщяла е, лъщяло е, лъщели са, бях лъщял, бях лъщяла, бях лъщяло, бяхме лъщели, беше лъщял, беше лъщяла, беше лъщяло, бяхте лъщели, беше лъщял, беше лъщяла, беше лъщяло, бяха лъщели, ще лъщя, ще лъщим, ще лъщиш, ще лъщите, ще лъщи, ще лъщят, ще съм лъщял, ще съм лъщяла, ще съм лъщяло, ще сме лъщели, ще си лъщял, ще си лъщяла, ще си лъщяло, ще сте лъщели миря се мириш се, мин. св. мирих се, мин. прич. мири`л се, несв. Разг.
1. Помирявам се с някого.
2. Утешавам се. миря, мирим, мириш, мирите, мири, мирят, мирях, миряхме, миря, миряхте, миря, миряха, мирях, миряхме, миреше, миряхте, миреше, миряха, мирял съм, миряла съм, миряло съм, мирели сме, мирял си, миряла си, миряло си, мирели сте, мирял е, миряла е, миряло е, мирели са, бях мирял, бях миряла, бях миряло, бяхме мирели, беше мирял, беше миряла, беше миряло, бяхте мирели, беше мирял, беше миряла, беше миряло, бяха мирели, ще миря, ще мирим, ще мириш, ще мирите, ще мири, ще мирят, ще съм мирял, ще съм миряла, ще съм миряло, ще сме мирели, ще си мирял, ще си миряла, ще си миряло, ще сте мирели