вж. луга` лугав, лугавия, лугавият, лугава, лугавата, лугаво, лугавото, лугави, лугавите

луда, лудо, мн. луди, прил.<br />1. Който е изгубил разсъдъка си; безумен.<br />2. Прен. Който постъпва неразумно, необмислено. <em>Ти си луд, да му дадеш толкова пари без разписка.</em><br />3. Прен. Който е немирен, палав, жив. <em>Лудо дете. Лудо момче.</em><br />4. Прен. Който е бърз, буен. <em>Луда трева. Луд кон.</em><br />5. Прен. За чувство, желание — много силен. <em>Луда любов. Луда омраза.</em><br />същ. лудост, лудостта, ж.<br />нареч. лудо.
* Луда глава. — Буен, безразсъден човек.
* Луди пари. — Много пари, обикн. дадени напразно.
* Луд съм по някого. — Влюбен съм силно.
Синоними: подлудял, умоповреден, умопобъркан, умствено болен, налудничав, безумен, обезумял, разстроен, ненормален, побъркан, мръднал, мръднала му чивията, блъснат, пернат, ударен, смахнат, въртоглав, щур, пощурял, не е с всичкия си, не е на себе си, нервен, неврастении, увлечен, забравен, самозабравен, занесен, бесен, побеснял, безразсъден, неблагоразумен, буен, лудешки, необуздан, младежки, палав, немирен, неистов, френетичен, вманиачен, глупав, малоумен, душевноболен, умопомрачен луд, лудия, лудият, луда, лудата, лудо, лудото, луди, лудите

мн. луде`тини, ж. и м. Палав, немирен, буен човек.
Синоними: палавница, паланка, пакостник, палавник лудетина, лудетината, лудетини, лудетините, лудетино

лудешка, лудешко, мн. луде`шки, прил. Който е присъщ на луд; безразсъден, необмислен. Лудешки постъпки. Лудешки смях. Лудешки бяг.
Синоними: като луд, буен, силен, стремителен, луд, бърз, необуздан, необмислен, безразсъден, сприхав, лудо, буйно, необмислено, безразсъдно, лудешката, безреден, разбъркан, разхвърлян, безумен, налудничав лудешки, лудешкия, лудешкият, лудешка, лудешката, лудешко, лудешкото, лудешки, лудешките

лудееш, мин. св. лудях, мин. прич. лудял, несв.<br />1. Проявявам буйност (поради раздразнителност, радост и др.). <em>Лудея от ярост. Лудея от щастие. Децата лудеят. Конят лудя с часове по поляната.</em><br />2. Прен. За вятър, буря, море, вода — бушувам, тека буйно, бурно. <em>Вятърът лудя цяла нощ. Морето лудее.</em><br />3. Прен. Изпитвам неудържимо любовно чувство и влечение. <em>Лудея по него.</em><br />Синоними: буйствувам, полудявам, вилнея, бушувам, немирствам, лудувам, бесувам, щурея, пощурявам, фуча, разлютен съм, раздразнен съм, прихващат ме, щръклея, своеволнича лудея, лудеем, лудееш, лудеете, лудее, лудеят, лудях, лудяхме, лудя, лудяхте, лудя, лудяха, лудеех, лудеехме, лудееше, лудеехте, лудееше, лудееха, лудял съм, лудяла съм, лудяло съм, лудели сме, лудял си, лудяла си, лудяло си, лудели сте, лудял е, лудяла е, лудяло е, лудели са, бях лудял, бях лудяла, бях лудяло, бяхме лудели, беше лудял, беше лудяла, беше лудяло, бяхте лудели, беше лудял, беше лудяла, беше лудяло, бяха лудели, ще лудея, ще лудеем, ще лудееш, ще лудеете, ще лудее, ще лудеят, ще съм лудял, ще съм лудяла, ще съм лудяло, ще сме лудели, ще си лудял, ще си лудяла, ще си л мержелея се мержелееш се, мин. св. мержелях се, мин. прич. мержелял се, несв. Разг. Появявам се с неясни очертания в далечината или тъмнината. В мъглата пред него нещо се мержелееше. мержелея, мержелеем, мержелееш, мержелеете, мержелее, мержелеят, мержелях, мержеляхме, мержеля, мержеляхте, мержеля, мержеляха, мержелеех, мержелеехме, мержелееше, мержелеехте, мержелееше, мержелееха, мержелял съм, мержеляла съм, мержеляло съм, мержелели сме, мержелял си, мержеляла си, мержеляло си, мержелели сте, мержелял е, мержеляла е, мержеляло е, мержелели са, бях мержелял, бях мержеляла, бях мержеляло, бяхме мержелели, беше мержелял, беше мержеляла, беше мержеляло, бяхте мержелели, беше мержелял, беше мержеляла, беше мержеляло, бяха мержелели, ще мержеле

мн. лу`дници, ж.
1. Болница за душевноболни, луди. Отивам в лудницата. Лежа в лудницата.
2. Прен. Неразбория, безредие или голям шум от различни действия. Тук е истинска лудница, защото правим ремонт. В университета е лудница от изпити. лудница, лудницата, лудници, лудниците

вж. луд

мн. лудори`и, ж. Проява, постъпка на буйност, немирност, палавост, безразсъдство. Правя лудории.
Синоними: палавост, немирство, палавщина, буйство, буйност, прищявка, каприз, своенравие, фантазия, мания, нелепост, веселие, веселба, лудуване, магии, демонизъм, диаболизъм, дяволия, дяволи, номер, фокус, шега, закачка лудория, лудорията, лудории, лудориите

лудостта`, ж.
1. Състояние на човек, изгубил разсъдъка си.
2. Качество на луд.
3. Лудория.
Синоними: умопомрачение, безразсъдство, неблагоразумие, безумие, глупост, забрава, полуда, делириум, унес, ярост, лудория, нелепост, каприз, своенравие, душевна болест, ненормалност, бяс, настървение лудост, лудостта, лудости, лудостите

лудуваш, несв. Лудея (в 1 и 2 знач.).<br />същ. лудуване, ср.
Синоними: палувам, върша глупости лудувам, лудуваме, лудуваш, лудувате, лудува, лудуват, лудувах, лудувахме, лудува, лудувахте, лудува, лудуваха, лудувах, лудувахме, лудуваше, лудувахте, лудуваше, лудуваха, лудувал съм, лудувала съм, лудувало съм, лудували сме, лудувал си, лудувала си, лудувало си, лудували сте, лудувал е, лудувала е, лудувало е, лудували са, бях лудувал, бях лудувала, бях лудувало, бяхме лудували, беше лудувал, беше лудувала, беше лудувало, бяхте лудували, беше лудувал, беше лудувала, беше лудувало, бяха лудували, ще лудувам, ще лудуваме, ще лудуваш, ще лудувате, ще лудува, ще лудува

вж. луду`вам
Синоними: веселие, веселба, лудория, игра лудуване, лудуването, лудувания, лудуванията

мед. вж. сифилис

лукът, лука, само ед. м.
1. Градинско растение, чиито зелени листа и луковицата се ядат, имат лютив вкус и съдържат ценни вещества.
2. Луковиците и зелените стръкове от това растение. Бял лук. Червен лук. Сух лук. Зелен лук.
прил. луков, лукова, луково, мн. лукови. Лукова глава.
прил. лучен, лучена, лучено, мн. лучени. Лучен кебап.
* Ни лук ял, ни на лук мирисал. — Разг. Човек, който се преструва, че изобщо не знае за нещо.
* Сгазвам/сгазя лука. — Разг. Нарушавам реда, закона, условността.
* Праз лук. — Праз.
* Чеснов лук. — Чесън.
* Лукова глава. — Разг. Нещо нищожно, незначително. Да не съм лукова глава!
Синоними: кромид лук, лука, лукът, лукове, луковете, лука

лукава, лукаво, мн. лука`ви, прил.
1. Който е коварен, подъл, хитър.
2. Който изразява коварна хитрост. Лукава усмивка.
3. Който е игрив, добродушно хитър. • Лукавият. Название на дявола.
Синоними: хитър, коварен, подъл, лисица, двуличен, лукавец, злорад, измамлив, притворен, злобен, велзевул, зъл, завистлив, ехиден, долен, дяволит, лъжлив, игрив, вещ, опитен, изкусен, прозорлив, умел, кокетен, отличен, чудесен, страшен, дяволски, сатанински, лисичи, ловък, съобразителен, остроумен, насмешлив, присмехулен, шеговит, неискрен, прикрит, потаен, таен, непочтен, измамнически, тънък, ироничен лукав, лукавия, лукавият, лукава, лукавата, лукаво, лукавото, лукави, лукавите

ср., само ед.
1. Коварство и хитрост.
2. Проява на лукав; лукава постъпка.
3. Добродушна хитрост, игривост.
Синоними: лукавщина, коварство, подлост, притворство, хитрост, ехидност, лицемерие, преструвка, ласкателство, интригантство, лъжа, злоба, завист, византийщина, неискреност, хитрина, прикритост лукавство, лукавството, лукавства, лукавствата

ж., само ед. Лукавство. лукавщина, лукавщината, лукавщини, лукавщините

мн. лука`нки, ж.
1. Прав и сплескан дебел колбас от рода на сухите колбаси.
2. Диал. Домашна наденица. Тази година направихме много луканки. луканка, луканката, луканки, луканките

вж. лук луков, луковия, луковият, лукова, луковата, луково, луковото, лукови, луковите

мн. лу`ковици, ж.
1. Видоизменено кълбовидно стъбло у някои растения, което се състои от дебели, плътно прилегнали един върху друг слоеве, служи за храна и за начало на ново растение. Луковица на кокиче. Луковица на лук. Луковицата на чесън.
2. Разширение на основата на косъм. Луковица на косъма. луковица, луковицата, луковици, луковиците

луксът, лукс, само ед., м. Удобства, разкош, скъпа обстановка. Живея в лукс. В дома ми цари лукс.
* Категория лукс. — Най-високата категория. Хотелът е категория лукс.
* Лукс е. — За нещо скъпо, дефицитно, трудно постижимо. За мене е лукс да отида на фризьор.
* Позволявам си лукса. — Правя нещо, което не е по силите ми, според възможностите ми.

—-

луксът, лукса, мн. луксове, (два) лукса. Спец. Единица мярка за светлина.
Синоними: комфорт, удобства, разкош, изящество, блясък, великолепие, разточителство, красота, величие, пищност, тържественост, помпозност лукс, лукса, луксът, луксове, луксовете, лукса

ср., само ед. Спец. В медицината — изкълчване, изместване на става. Получава луксацио при раждането си.

мед. 1. Изкълчване — разместване на артикулиращите повърхности на костите, образуващи дадена става.
2. Изместване на някой орган, напр. сублуксация или луксация на лещата на окото. луксация, луксацията, луксации, луксациите

луксозна, луксозно, мн. луксо`зни, прил.
1. Който е разкошен, скъп. Луксозен апартамент.
2. Който е категория лукс. Луксозен ресторант.
3. Прен. Ирон. Който живее в лукс, свикнал е на лукс. Луксозно момиче.
Синоними: комфортен, удобен, разкошен, изящен, богат, скъп, великолепен, бляскав, модерен, елегантен, шик, първокласен, пищен, разточителен луксозен, луксозния, луксозният, луксозна, луксозната, луксозно, луксозното, луксозни, луксозните

мн. лули`, ж. Извита тръбичка с фуниевидно разширение за поставяне на тютюн, с която се пуши. Пуша лула. Една лула тютюн.
* Една лула тютюн не струва. — Нищо не струва. Животът без любов една лула тютюн не струва. лула, лулата, лули, лулите

мн. лули`чки, ж.
1. Малка лула.
2. Разг. Цвете с фуниевиден цвят; нарцис и петуния. луличка, луличката, лулички, луличките

ср., само ед. Спец. В медицината — болки в поясната област поради заболяване на мускулите или изменения в гръбначния стълб. Страдам от лумбаго. Мъчи ме лумбагото. лумбаго, лумбагото, лумбага, лумбагата

мед. Поясен, отнасящ се до поясната област. лумбален, лумбалния, лумбалният, лумбална, лумбалната, лумбално, лумбалното, лумбални, лумбалните

лумваш, несв. и лумна, ср.
1. За огън, пламък — избухвам изведнъж, разгарям се. Лумна голям огън.
2. Прен. За чувства — пламвам, разгарям се. Любовта им лумна изведнъж.
същ. лумване, ср.<br />Синоними: пламвам, пламтя, горя, запалвам се, подпалвам се, изгарям, бумтя, обхваща ме пламък, обгарям, възпламенявам се, избухвам, изпламтявам, изригвам, експлодирам, нервирам се, не се сдържам, кипвам, възбуждам се, запалвам, разпалвам лумвам, лумваме, лумваш, лумвате, лумва, лумват, лумвах, лумвахме, лумва, лумвахте, лумва, лумваха, лумвах, лумвахме, лумваше, лумвахте, лумваше, лумваха, лумвал съм, лумвала съм, лумвало съм, лумвали сме, лумвал си, лумвала си, лумвало си, лумвали сте, лумвал е, лумвала е, лумвало е, лумвали са, бях лумвал, бях лумвала, бях лумвало, бяхме лумвали, беше лумвал, беше лумвала, беше лумвало, бяхте лумвали, беше лумвал, беше лумвала, беше лумвало, бяха лумвали, ще лумвам, ще лумваме, ще лумваш, ще лумвате, ще лумва, ще лумват, ще съм лумвал, ще съм лумвала, ще съм лумвало, ще см лутам се луташ се, несв.
1. Ходя без цел, бродя, блуждая. Лутам се из града. Лутам се из горите.
2. Не мога да намеря път; губя се, бродя, като търся път. Лутам се из мъглата, докато намеря улицата.
3. Прен. Търся правилния път за постигане на нещо; опитвам, бродя. Много се лутах, докато открия класификационните признаци.
същ. лу`тане, ср.
Синоними: блуждая, скитам, загубвам пътя, бродя, снова, щурам се, миткам, рея се, объркал съм се, въртя се, суетя се, витая, губя се, загубвам се, странствувам, съм в безпътица, колебая се, не се решавам, не съм сигурен, люшкам се, говоря уклончиво, извъртам, проявявам нерешителност лутам, лутаме, луташ, лутате, лута, лутат, лутах, лутахме, лута, лутахте, лута, лутаха, лутах, лутахме, луташе, лутахте, луташе, лутаха, лутал съм, лутала съм, лутало съм, лутали сме, лутал си, лутала си, лутало си, лутали сте, лутал е, лутала е, лутало е, лутали са, бях лутал, бях лутала, бях лутало, бяхме лутали, беше лутал, беше лутала, беше лутало, бяхте лутали, беше лутал, беше лутала, беше лутало, бяха лутали, ще лутам, ще лутаме, ще луташ, ще лутате, ще лута, ще лутат, ще съм лутал, ще съм лутала, ще съм лутало, ще сме лутали, ще си лутал, ще си лутала, ще си лутало, ще сте лу

вж. лу`мвам
Синоними: пламване, блясък, бляскане, искра, святкане, мълния, пламък лумване, лумването, лумвания, лумванията

мед. Просвет, отвор на тръбест орган.

м., само ед. Вид препарат, спомагащ за успокояване и заспиване; фенобарбитал. луминал, луминала, луминалът, луминали, луминалите, луминала

мн. луминатори, (два) луминатора, м. Корабно прозорче. лъже- Първа съставна част на сложни думи със значение лъжлив, неистински, напр. лъжедемокрация, лъженаука, лъжепатриот, лъжепророк и др.

вж. луминесце`нция луминесцентен, луминесцентния, луминесцентният, луминесцентна, луминесцентната, луминесцентно, луминесцентното, луминесцентни, луминесцентните

ж., само ед. Спец. В електротехниката — светлинно явление при твърди, течни и газообразни вещества — излъчване на светлина от студено тяло; пряко превръщане в светлина на други форми на енергия.
прил. луминесцентен, луминесцентна, луминесцентно, мн. луминесцентни. луминесценция, луминесценцията, луминесценции, луминесценциите

лумнеш, мин. св. лумнах, мин. прич. лу`мнал, св. — вж. лумвам. лумна, лумнем, лумнеш, лумнете, лумне, лумнат, лумнах, лумнахме, лумна, лумнахте, лумна, лумнаха, лумнех, лумнехме, лумнеше, лумнехте, лумнеше, лумнеха, лумнал съм, лумнала съм, лумнало съм, лумнали сме, лумнал си, лумнала си, лумнало си, лумнали сте, лумнал е, лумнала е, лумнало е, лумнали са, бях лумнал, бях лумнала, бях лумнало, бяхме лумнали, беше лумнал, беше лумнала, беше лумнало, бяхте лумнали, беше лумнал, беше лумнала, беше лумнало, бяха лумнали, ще лумна, ще лумнем, ще лумнеш, ще лумнете, ще лумне, ще лумнат, ще съм лумнал, ще съм лумнала, ще съм лумнало, ще сме лум

мн. лу`мпени, м. Човек извън своята класа и обичайната си работа; бедняк, скитник.
Синоними: гамен, уличник, негодяй, безделник, вагабонтин, скитник, нехранимайко, негодник, декласиран, дрипльо, бедняк, просяк лумпен, лумпена, лумпенът, лумпени, лумпените, лумпена

лумпенизираш, несв. и <em>св.; какво/кого.</em> Причинявам изхвърляне на хора от естествената им среда, класа, работа. <em>Условията на живота лумпенизират голям слой от хора.</em><br /><em>_лумпенизирам се.</em>_ — Превръщам се в лумпен.<br />същ. лумпенизиране, ср. лумпенизирам, лумпенизираме, лумпенизираш, лумпенизирате, лумпенизира, лумпенизират, лумпенизирах, лумпенизирахме, лумпенизира, лумпенизирахте, лумпенизира, лумпенизираха, лумпенизирах, лумпенизирахме, лумпенизираше, лумпенизирахте, лумпенизираше, лумпенизираха, лумпенизирал съм, лумпенизирала съм, лумпенизирало съм, лумпенизирали сме, лумпенизирал си, лумпенизирала си, лумпенизирало си, лумпенизирали сте, лумпенизирал е, лумпенизирала е, лумпенизирало е, лумпенизирали са, бях лумпенизирал, бях лумпенизирала, бях лумпенизирало, бяхме лумпенизирали

вж. лумпенизи`рам лумпенизиране, лумпенизирането, лумпенизирания, лумпенизиранията

ж., само ед.
1. Небесно тяло, което е спътник на Земята и грее с отразена от слънцето светлина; месец, месечина. Пълна луна. Луната свети. Луната изгрява.
2. Спец. В астрономията — спътник на планета.
3. Прен. Лунна година.
прил. лунен, лунна, лунно, мн. лунни. Лунна нощ. Лунна светлина. Лунен кръг. Лунна година. луна, луната, луни, луните

мн. лунапаркове, (два) лунапарка, м. Парк с игри, колички и зрелища; увеселителен парк. Ходя в лунапарк. лунапарк, лунапарка, лунапаркът, лунапаркове, лунапарковете, лунапарка

м., само ед. Спец. В медицината — заболяване, при което болният ходи на сън и несъзнателно извършва различни действия; сомнамбулизъм. лунатизъм, лунатизма, лунатизмът, лунатизми, лунатизмите, лунатизъма

мн. лунати`ци, м. Човек, който страда от лунатизъм. лунатик, лунатика, лунатикът, лунатици, лунатиците, лунатици, лунатико

мн. лунати`чки, ж. Жена лунатик. лунатичка, лунатичката, лунатички, лунатичките

вж. луна` лунен, лунния, лунният, лунна, лунната, лунно, лунното, лунни, лунните

луничава, луничаво, мн. лу`ничави, прил. Който има по кожата си много лунички. Луничаво момиче. Луничав нос. луничав, луничавия, луничавият, луничава, луничавата, луничаво, луничавото, луничави, луничавите

и луничка, мн. лунички и лунички, ж. Кафяво петънце по кожата, най-често на лицето, обикн. у руси хора. <em>Имам лунички. Носът</em> <em>и е осеян с лунички.
Синоними: петно, петънце, точка, точица луничка, луничката, лунички, луничките

мн. лу`пи, ж.
1. Увеличително стъкло; леща.
2. Такова стъкло с рамка и дръжка. Чета с лупа.
* Под лупа. — Внимателно, придирчиво. Специалисти и критикари ще го четат под лупа.
Синоними: леща, увеличително стъкло, оптично стъкло, обектив лупа, лупата, лупи, лупите

лу`паш, несв.; Кого, какво. Разг. Удрям, бия, тупам. лупам, лупаме, лупаш, лупате, лупа, лупат, лупах, лупахме, лупа, лупахте, лупа, лупаха, лупах, лупахме, лупаше, лупахте, лупаше, лупаха, лупал съм, лупала съм, лупало съм, лупали сме, лупал си, лупала си, лупало си, лупали сте, лупал е, лупала е, лупало е, лупали са, бях лупал, бях лупала, бях лупало, бяхме лупали, беше лупал, беше лупала, беше лупало, бяхте лупали, беше лупал, беше лупала, беше лупало, бяха лупали, ще лупам, ще лупаме, ще лупаш, ще лупате, ще лупа, ще лупат, ще съм лупал, ще съм лупала, ще съм лупало, ще сме лупали, ще си лупал, ще си лупала, ще си лупало, ще сте лу

лупваш, несв. и лупна, св. Разг.
1. Кого, какво. Лупам веднъж или няколко пъти по веднъж.
2. Падам, тупвам на земята изведнъж.
лупвам се. — Падам, тупвам на земята изведнъж. лупвам, лупваме, лупваш, лупвате, лупва, лупват, лупвах, лупвахме, лупва, лупвахте, лупва, лупваха, лупвах, лупвахме, лупваше, лупвахте, лупваше, лупваха, лупвал съм, лупвала съм, лупвало съм, лупвали сме, лупвал си, лупвала си, лупвало си, лупвали сте, лупвал е, лупвала е, лупвало е, лупвали са, бях лупвал, бях лупвала, бях лупвало, бяхме лупвали, беше лупвал, беше лупвала, беше лупвало, бяхте лупвали, беше лупвал, беше лупвала, беше лупвало, бяха лупвали, ще лупвам, ще лупваме, ще лупваш, ще лупвате, ще лупва, ще лупват, ще съм лупвал, ще съм лупвала, ще съм лупвало, ще см

мит. Луперк е староиталийски бог на плодородието, пасищата и стадата, подобен на гръцкия бог Пан и по-късно смесван с него, в чест на когото се организирали празненства, наричани луперкалии.
вж. фавн
вж. луперкалии

Празници на изобилието в древния Рим, посветени първоначално на покровителя на вълците Луперк (“прогонващият вълците”), чийто култ се слива впоследствие с този към бог Фавн и “Луперк” става едно от неговите прозвища. Луперкалиите се празнуват на 15 февруари. В този ден в подножието на Палатинския хълм при пещерата Луперкал (където според преданието е живяла вълчицата — лат. Lupa, — отгледала Ромул и Рем) , жреците, наречени “луперци”, принасят в жертва кози, козли и кучета. След това намятат върху голите си тела прясноодраните кози кожи и обикалят Палатинския хълм (най-старата част на Рим), стремейки се да уловят и завържат с ремъци от козя кожа жените и удрят с камшици от същата кожа всеки срещнат. Жените доброволно се оставяли на ударите и връзването, защото според вярването това носи плодовитост.

Предишния ден се посвещава на римската богиня на брака, майчинството и жените, Юнона. През този ден девойките пишели любовни писма, слагали ги в голяма урна, а след това мъжете изваждали писмата. Всеки мъж трябвало да ухажва девойката, чието писмо е изтеглил, според волята на боговете.

Луперкалиите са корените на сегашния празник на любовта, Свети Валентин.

вж. фавн

мн. лупинги, (два) лупинга, м. Фигурно летене със самолет; премятане, превъртане. лупинг, лупинга, лупингът, лупинги, лупингите, лупинга

лупнеш, мин. св. лупнах, мин. прич. лу`пнал, св. — вж. лупвам. лупна, лупнем, лупнеш, лупнете, лупне, лупнат, лупнах, лупнахме, лупна, лупнахте, лупна, лупнаха, лупнех, лупнехме, лупнеше, лупнехте, лупнеше, лупнеха, лупнал съм, лупнала съм, лупнало съм, лупнали сме, лупнал си, лупнала си, лупнало си, лупнали сте, лупнал е, лупнала е, лупнало е, лупнали са, бях лупнал, бях лупнала, бях лупнало, бяхме лупнали, беше лупнал, беше лупнала, беше лупнало, бяхте лупнали, беше лупнал, беше лупнала, беше лупнало, бяха лупнали, ще лупна, ще лупнем, ще лупнеш, ще лупнете, ще лупне, ще лупнат, ще съм лупнал, ще съм лупнала, ще съм лупнало, ще сме луп

ср., само ед.
1. Остар. Лак за лъскане на обувки.
2. Лъскавина, блясък.
3. Прен. Външен, привиден блясък. Има лустро, но няма ум.
Синоними: лъскавина, шлифовка, прикритие, фалш, гланц, изтънченост, изисканост, елегантност, политура, външен блясък лустро, лустрото, лустра, лустрата

лустро`саш, св. — вж. лустросвам. лустросам, лустросаме, лустросаш, лустросате, лустроса, лустросат, лустросах, лустросахме, лустроса, лустросахте, лустроса, лустросаха, лустросах, лустросахме, лустросаше, лустросахте, лустросаше, лустросаха, лустросал съм, лустросала съм, лустросало съм, лустросали сме, лустросал си, лустросала си, лустросало си, лустросали сте, лустросал е, лустросала е, лустросало е, лустросали са, бях лустросал, бях лустросала, бях лустросало, бяхме лустросали, беше лустросал, беше лустросала, беше лустросало, бяхте лустросали, беше лустросал, беше лустросала, беше луст

лустросваш, несв. и лустросам, св.; Какво.
1. Остар. Лъскам, лакирам. Лустросвам обувки.
2. Прен. Придавам външен блясък. Лустросаха представителната сграда за гостите.
лустросвам се/лустросам се. — Придавам си външен блясък. Червисала се, лустросала се.
Синоними: лакирам, лъсвам, полирам, лъскам, излъсквам, шлифовам лустросвам, лустросваме, лустросваш, лустросвате, лустросва, лустросват, лустросвах, лустросвахме, лустросва, лустросвахте, лустросва, лустросваха, лустросвах, лустросвахме, лустросваше, лустросвахте, лустросваше, лустросваха, лустросвал съм, лустросвала съм, лустросвало съм, лустросвали сме, лустросвал си, лустросвала си, лустросвало си, лустросвали сте, лустросвал е, лустросвала е, лустросвало е, лустросвали са, бях лустросвал, бях лустросвала, бях лустросвало, бяхме лустросвали, беше лустросвал, беше лустросвала, беше лустросвало, бяхте лустросвали, б

вж. лу`там се
Синоними: блуждаене, лутаница, миткане, скитане, бродене, неопределеност, несигурност, безпътица, неяснота, мъгла, колебание, бъркотия лутане, лутането, лутания, лутанията

ж., само ед. Дълго лутане.
Синоними: лутане лутаница, лутаницата, лутаници, лутаниците

Едно от протестантските християнски течения на Запад, оформило се в хода на Реформацията (XVI в. ) в Германия с основоположник Лутер, който смята Библията за единствен източник на вярата и отрича църковната йерархия и върховната власт на римския папа, като не признава никакви други посредници освен Христос в общуването на хората с Бога. лутеранство, лутеранството, лутеранства, лутеранствата

луфтът, луфта, мн. луфтове, (два) луфта, м.
1. Празнина, разстояние между две части или предмети, които трябва да бъдат плътно прилепнали. Около прозорците зеят луфтове.
2. Отсъствие, празнина.
Синоними: пролука, просвет, празен ход, хлабина, междина луфт, луфта, луфтът, луфтове, луфтовете, луфта

вж. лук лучен, лучения, лученият, лучена, лучената, лучено, лученото, лучени, лучените