мед. Отнасящ се до лоб, засягащ един лоб, напр. лобарна пневмония.

мед. Оперативно отстраняване на лоб на даден орган, напр. на бял дроб, черен дроб.

лобна, лобно, мн. ло`бни, прил.
* Лобно място. 1. — Място, където някога се е изпълнявала смъртна присъда. Лобната скала на хълма Царевец.
2. Място, където някой е загинал. лобен, лобния, лобният, лобна, лобната, лобно, лобното, лобни, лобните

мн. ло`бита, ср. Група лица, които се опитват да влияят върху другите в полза на социална или политическа кауза. Президентско лоби в парламента. Лоби на фирми в парламента. Българско лоби в Америка. Създавам лоби. Имам широко лоби. лоби, лобито, лобита, лобитата

мн. лоби`сти, м. Член на лоби. лобист, лобиста, лобистът, лобисти, лобистите, лобиста

мед. Делче, малък лоб.

м., само ед. Диал. Бой като наказание. лобут, лобута, лобутът, лобути, лобутите, лобута

ловът, лова, само ед., м.
1. Преследване с цел ловене или убиване на диви животни. Организирам голям лов. Отивам на лов. Ще има лов.
2. Дивеч, който е предмет на ловене или убиване. Горите били пълни с лов.
3. Дивеч, убит или уловен при такова преследване. Върнаха се с богат лов.
4. Прен. Преследване с цел улавяне, придобиване. На лов за хора. Лов за силни изживявания.
прил. ловен, ловна, ловно, мн. ловни. Ловна пушка.
Синоними: ловитба, гонитба, плячка лов, лова, ловът, ловове, лововете, лова

ловджийска, ловджийско, мн. ловджи`йски, прил. Разг. Който служи за лов; ловен. Ловджийска пушка. Ловджийско куче. Ловджийска шапка. ловджийски, ловджийския, ловджийският, ловджийска, ловджийската, ловджийско, ловджийското, ловджийски, ловджийските

мн. ловджи`и, м. Ловец. ловджия, ловджията, ловджията, ловджии, ловджиите, ловджии, ловджийо

вж. лов
Синоними: ловджийски ловен, ловния, ловният, ловна, ловната, ловно, ловното, ловни, ловните

мн. ловци`, м. Човек, който се занимава с лов.
Синоними: ловджия, авджия ловец, ловеца, ловецът, ловци, ловците, ловци, ловецо

нареч. Сръчно, умело. Скачам ловко. Зашивам ловко.
Синоними: умело, изкусно, вещо, похватно, сръчно, майсторски, хитро, компетентно

лову`ваш, несв.
1. Занимавам се с лов. Ловувам по тези гори от десет години.
2. Ходя на лов. Тази неделя ще ловуваме. ловувам, ловуваме, ловуваш, ловувате, ловува, ловуват, ловувах, ловувахме, ловува, ловувахте, ловува, ловуваха, ловувах, ловувахме, ловуваше, ловувахте, ловуваше, ловуваха, ловувал съм, ловувала съм, ловувало съм, ловували сме, ловувал си, ловувала си, ловувало си, ловували сте, ловувал е, ловувала е, ловувало е, ловували са, бях ловувал, бях ловувала, бях ловувало, бяхме ловували, беше ловувал, беше ловувала, беше ловувало, бяхте ловували, беше ловувал, беше ловувала, беше ловувало, бяха ловували, ще ловувам, ще ловуваме, ще ловуваш, ще ловувате, ще ловува, ще ловува

ловка, ловко, мн. ло`вки, прил.
1. Който е сръчен, умел, бърз. Ловък спортист. Ловък ездач.
2. Прен. Който умее да намери изход от всяко положение; хитър, гъвкав. Ловък търговец. Ловък дипломат.
Синоними: умел, сръчен, вещ, похватен, изкусен, майсторски, способен, изпечен, хитър, хитрец, дипломат, добър, пъргав, добре изпълнен, изпипан, подвижен, жив, бърз, кадърен, здрав, годен, съобразителен, остроумен, лукав, сложен, умен, проницателен, отракан, тънък, дяволит, ироничен, чудесен, който го бива ловък, ловкия, ловкият, ловка, ловката, ловко, ловкото, ловки, ловките

ловиш, мин. св. лових, мин. прич. лови`л, несв.
1. Кого, какво. Поемам и задържам, обикн. което се движи, с ръка, уста; хващам. Котката лови мишки. Ловя топката.
2. Кого, какво. Преследвам хора или ловувам животни. Ловя крадци. Ловя убийци. Ловя риба. Ловя зайци. Ловя гъски.
3. Прен. Какво. Успявам да взема, хващам превозно средство. Сутрин ловя автобус в осем часа.
4. Прен. Какво. Стремя се да схвана, да използвам, да възприема, да улуча (думи, смисъл, случай, изгоден момент и др.). Ловя всяка дума. Ловя смисъла, но не разбирам всичко на английски.
ловя се. — Прен.
1. Хващам се, усещам се, че правя нещо несъзнателно. Ловя се, че правя грешки в падежите.
2. Разг. Оставям се да бъда излъган, измамен. Лови се на всяка лъжа. Ловя се на обещанията.
* Ловя мухите. — Разг. Губя си времето, безделнича.
* Ловя окото. — Разг. Правя впечатление, привличам, харесвам се, обикн. с външността си.
* Ловя риба в мътна вода. — Разг. Използвам неуредици, бъркотия, за да извлека облаги за себе си.
* Ловя се за сламка. — Готов съм да се надявам на последна, нищожна възможност за избавяне от нещо, за поправяне на някакво зло.
* Ловя се на въдицата. — Разг. Оставям се да бъда излъган, измамен; вярвам в лъжи.
Синоними: улавям, залавям, издавям, хващам, грабвам, сграбчвам, вземам, долавям, приемам ловя, ловим, ловиш, ловите, лови, ловят, лових, ловихме, лови, ловихте, лови, ловиха, ловях, ловяхме, ловеше, ловяхте, ловеше, ловяха, ловил съм, ловила съм, ловило съм, ловили сме, ловил си, ловила си, ловило си, ловили сте, ловил е, ловила е, ловило е, ловили са, бях ловил, бях ловила, бях ловило, бяхме ловили, беше ловил, беше ловила, беше ловило, бяхте ловили, беше ловил, беше ловила, беше ловило, бяха ловили, ще ловя, ще ловим, ще ловиш, ще ловите, ще лови, ще ловят, ще съм ловил, ще съм ловила, ще съм ловило, ще сме ловили, ще си ловил, ще си ловила, ще си ловило, ще сте ловили

вж. логари`тъм логаритмичен, логаритмичния, логаритмичният, логаритмична, логаритмичната, логаритмично, логаритмичното, логаритмични, логаритмичните

логаритмуваш, несв. Спец. В математиката — намирам логаритъма на дадено число.<br />същ. логаритмуване, ср. логаритмувам, логаритмуваме, логаритмуваш, логаритмувате, логаритмува, логаритмуват, логаритмувах, логаритмувахме, логаритмува, логаритмувахте, логаритмува, логаритмуваха, логаритмувах, логаритмувахме, логаритмуваше, логаритмувахте, логаритмуваше, логаритмуваха, логаритмувал съм, логаритмувала съм, логаритмувало съм, логаритмували сме, логаритмувал си, логаритмувала си, логаритмувало си, логаритмували сте, логаритмувал е, логаритмувала е, логаритмувало е, логаритмували са, бях логаритмувал, бях логаритмувала, бях логаритмувало, бяхме логаритмували

вж. логаритму`вам логаритмуване, логаритмуването, логаритмувания, логаритмуванията

мн. логаритми, (два) логаритъма, м. Спец. В математиката — показател на степента, в която трябва да се повдигне определено число, взето като основа, за да се получи дадено число.
прил. логаритмичен, логаритмична, логаритмично, мн. логаритмични. Логаритмична таблица. Логаритмична линийка. логаритъм, логаритъма, логаритъмът, логаритми, логаритмите, логаритъма

ж., само ед.
1. Спец. Наука за законите и формите на мисленето.
2. Ход и последователност на разсъжденията; свързаност, обусловеност. Има логика. В разсъжденията ти няма никаква логика. Логика на живота. В това има логика. Логиката на събитията. Търся логика. Не намирам логика в твоите действия.
3. Учебна дисциплина, както и учебник за нея.
Синоними: логичност, последователност, смисъл, разум, здрав разум, мисъл, разсъждение, силогизъм, закономерност, причинност, причинна връзка, правилност, убедителност логика, логиката, логики, логиките

Най-новата разновидност на формалистичната логика, която заменя словесното изра зяване на понятията и съжденията със смволически означения, като напълно отделя логическите форми на мисленето от съдържание то му; схематична логика. логистика, логистиката, логистики, логистиките

Едно от основните направления при обосноваването на математиката, което се стреми да сведе цялата математика към логиката, като смята, че математиката е независима от обективния свят.

логична, логично, мн. логични, прил.<br />1. Който е разумен, закономерен, произтича от връзката между нещата. <em>Логичен извод. Логично решение.</em><br />2. Логически.<br />същ. логичност, логичността`, ж.
Синоними: логически, последователен, естествен, правилен, закономерен, разумен, смислен, неопровержим, убедителен, добре обоснован, солиден, сериозен, верен на принципите си логичен, логичния, логичният, логична, логичната, логично, логичното, логични, логичните

логическа, логическо, мн. логи`чески, прил. Който се основава на логиката. Логическа задача. логически, логическия, логическият, логическа, логическата, логическо, логическото, логически, логическите

вж. логи`чен
Синоними: логика, последователност, смисъл, разум, здрав разум, мисъл, разсъждение, силогизъм, закономерност, причинност, причинна връзка, правилност, убедителност логичност, логичността, логичности, логичностите

В древногръцката материалистична философия — всеобща закономерност (Хераклит).

В Идеалистическата философия — духовно начало, божествен разум (Платон).

В християнството — Исус Христос.

Втора съставна част на сложни думи със значение наука.

мн. логопе`ди, м. Специалист по логопедия. логопед, логопеда, логопедът, логопеди, логопедите, логопеда

ж., само ед. Спец. Наука за недостатъците в говора (заекване, пелтечене) и методите за тяхното премахване. логопедия, логопедията, логопедии, логопедиите

Неудържимо, превъзбудено говорене, многословие.
В психиатрията е симптом при патология на речта — съчетание на скорост на говоренето и в същото време многословие, празнословие или безсмислен поток от думи. Като симптом се наблюдава при сензорната афазия, маниакалните състояния и шизофренията. логорея, логореята, логореи, логореите

Понятие, широко използвано в античната и средновековната философска и религиозна летература с различни значения (всеобща закономерност, разумна основа на света, висш разум и др. ), като в Стария завет логос означава божествено начало (Бог Слово), а в Новия завет логос се отъждествява с второто лице на Светата Троица и означава въплътения Божи Син Исус Христос.

мн. лодени, (два) лодена, м.
1. Горна мъжка дреха от мъхест вълнен плат.
2. Власнат и непромокаем вълнен плат. лоден, лодена, лоденът, лодени, лодените, лодена

мн. ло`джии, ж. Открито от външната си страна пространство, включено в общия обем на сграда, ограничено с парапет. лоджия, лоджията, лоджии, лоджиите

мн. лодки, ж.<br />1. Малък плавателен съд за близки разстояния, каран с помощта на гребла, платна или мотор. <em>Моторна лодка. Спасителна лодка. Рибарска лодка. Лодка платноходка.</em><br />2. Неголям военен плавателен съд. <em>Подводна лодка. Гранична лодка.</em><br />3. Прен. Нещо с формата на лодка. <em>Деколте лодка.</em><br />същ. умал. лодчица, мн. ло`дчици, ж.
* Като лодка. — Който има форма на лодка.
Синоними: ладия, барка, гемия, кораб, параход, плавателен съд лодка, лодката, лодки, лодките

лодкарят, лодкаря, мн. лодкари, м. Лице, което като занятие кара лодка.<br />прил. лодкарски, лодкарска, лодкарско, мн. лодка`рски. лодкар, лодкаря, лодкарят, лодкари, лодкарите, лодкари, лодкарю

вж. лодка`р лодкарски, лодкарския, лодкарският, лодкарска, лодкарската, лодкарско, лодкарското, лодкарски, лодкарските

вж. ло`дка лодчица, лодчицата, лодчици, лодчиците

вж. лой
Синоними: като лой, мазен, тлъст, угоен лоен, лоения, лоеният, лоена, лоената, лоено, лоеното, лоени, лоените

мн. ложи, ж. Отделено място за сядане на няколко души в зрителна зала (за привилегировани, гости, журналисти).<br />* <em>Масонска ложа.</em> — Поделение на масонска организация; масонско дружество. <br /><br />----<br /><br />мн. ложи, ж. Дървена част на пушка, в която се поставя цевта. ложа, ложата, ложи, ложите

ср., само ед.
1. Остар. Легло.
2. Прен. Русло, корито на река.
* Брачно ложе. — Брачно легло, постеля.
* Прокрустово ложе. — Мярка, към която нещо се привежда насилствено. ложе, ложето, ложета, ложетата

мн. лози, ж. Многогодишен храст с виещи се израстъци, който ражда грозде. <em>Две лози с черно грозде. Лозата е пуснала нови филизи.</em><br />прил. лозов, лозова, лозово, мн. ло`зови. Лозови листа. лоза, лозата, лози, лозите

лозарят, лозаря, мн. лозари, м.<br />1. Човек, който отглежда лозе.<br />2. Човек, който има опит и може да отглежда лозе. <em>Добър лозар.</em><br />прил. лозарски, лозарска, лозарско, мн. лоза`рски. Лозарски ножици. лозар, лозаря, лозарят, лозари, лозарите, лозари, лозарю

мн. лоза`рки, ж. Жена лозар. лозарка, лозарката, лозарки, лозарките, лозарке

вж. лоза`р лозарски, лозарския, лозарският, лозарска, лозарската, лозарско, лозарското, лозарски, лозарските

ср., само ед. Клон от земеделието, който се занимава с отглеждане на лозя. лозарство, лозарството, лозарства, лозарствата

мн. лозя`, ср.
1. Само ед. Място, засадено с лози. Имам малко лозе със сто лози.
2. Само мн. Много отделни места заедно, засадени с лози. Над града има лозя. Берат лозята. Лозята се берат в един и същ ден.
3. Обширни масиви, засадени с лози. лозе, лозето, лозета, лозетата

мн. лозя`, ср.
1. Само ед. Място, засадено с лози. Имам малко лозе със сто лози.
2. Само мн. Много отделни места заедно, засадени с лози. Над града има лозя. Берат лозята. Лозята се берат в един и същ ден.
3. Обширни масиви, засадени с лози. лозе, лозето, лозя, лозята

мн. лози`ни, ж. Тънка дълга пръчка на лозов храст. Лозините се връзват към тела няколко пъти в годината. лозина, лозината, лозини, лозините

мн. лозни`ци, ж. Голяма лоза, вдигната на подпори; асма. Под лозницата. лозница, лозницата, лозници, лозниците

вж. лоза` лозов, лозовия, лозовият, лозова, лозовата, лозово, лозовото, лозови, лозовите

мн. лозунги, (два) лозунга, м.
1. Кратък призив. Издигам лозунг. Изричам лозунг.
2. Плакат с написан върху него призив. Окачвам лозунги.
3. Прен. Ръководен принцип, идея.
Синоними: девиз, принцип, парола, повик, възглас, призив, апел, плакат, вик, мото лозунг, лозунга, лозунгът, лозунги, лозунгите, лозунга

лойта, само ед., ж. Мазнина от овца, говедо, заек и др.<br />прил. лоен, лоена, лоено, мн. ло`ени.
Синоними: мазнина, тлъстина, сало, масти лой, лойта, лоища, лоищата

м., само ед. Дружество в Лондон за застраховки на морски съдове по цял свят.

мн. локали, (два) локала, м. Остар. Голямо питейно и увеселително заведение. Нощен локал. Локалите на София.
Синоними: заведение, ресторант локал, локала, локалът, локали, локалите, локала

локална, локално, мн. локални, прил. Който е ограничен на едно място, в някакви предели. <em>Локална война. Локална инфекция. Локално поливане.</em><br />същ. локалност, локалността`, ж.
Синоними: местен, частичен, ограничен, вътрешен локален, локалния, локалният, локална, локалната, локално, локалното, локални, локалните

ж., само ед. Локализиране. локализация, локализацията, локализации, локализациите

локализираш, несв. и св.; Какво. Ограничавам разпространението на нещо в някакви предели. <em>Локализирам епидемия. Локализирам пожар.</em><br /><em>_локализирам се.</em><em> — Ограничавам се, задържам се в някакви предели. </em>Конфликтът се локализира. Замърсяването се локализира._<br />същ. локализиране, ср.
Синоними: ограничавам, намалявам, стеснявам, ограждам, заграждам, затварям, спирам развитието локализирам, локализираме, локализираш, локализирате, локализира, локализират, локализирах, локализирахме, локализира, локализирахте, локализира, локализираха, локализирах, локализирахме, локализираше, локализирахте, локализираше, локализираха, локализирал съм, локализирала съм, локализирало съм, локализирали сме, локализирал си, локализирала си, локализирало си, локализирали сте, локализирал е, локализирала е, локализирало е, локализирали са, бях локализирал, бях локализирала, бях локализирало, бяхме локализирали, беше локализирал, беше локализирала

вж. локализи`рам локализиране, локализирането, локализирания, локализиранията

да ограничиш нещо на определено място, да не излезе от границите си

вж. лока`лен локалност, локалността, локалности, локалностите

ло`каш, несв. Лоча.

мн. локатори, (два) локатора, м. Устройство за определяне местонахождението на някакъв обект. Локаторът засече самолета. локатор, локатора, локаторът, локатори, локаторите, локатора

м., само ед. Закриване на предприятие и масово уволнение на работещите като начин за борба срещу техни искания. локаут, локаута, локаутът, локаути, локаутите, локаута

Материалистическо философско течение в древна Индия, според което предметите на Вселената се състоят от четири елемента (земя, огън, вода и въздух), като на всеки елемент съответства особена разновидност на атомите, съществуващи изначално.

мн. ло`кви, ж.
1. Вдлъбнатина на земята (на улица, път), пълна обикн. с дъждовна вода. След дъжда се образуваха големи локви.
2. Разляна по равна повърхност течност в по-голямо количество. Локва кръв. На пода се образува локва вино.
Синоними: бара, мочур, мочурище, гьол, блато, тиня, кал, нечистотия, батак локва, локвата, локви, локвите

локваш, несв. и локна, св.; Какво. За животно — поемам чрез лочене един път или няколко пъти. Локва няколко пъти от рядката каша и спира.

локнеш, мин. св. локнах, мин. прич. ло`кнал, св. — вж. локвам.

мн. локомотиви, (два) локомотива, м. Транспортна машина, която се движи по релси и е предназначена да тегли вагони. Парен локомотив. Електрически локомотив. Показа се локомотивът на влака.
прил. локомотивен, локомотивна, локомотивно, мн. локомотивни. Локомотивно депо. Локомотивен завод. локомотив, локомотива, локомотивът, локомотиви, локомотивите, локомотива

вж. локомоти`в локомотивен, локомотивния, локомотивният, локомотивна, локомотивната, локомотивно, локомотивното, локомотивни, локомотивните

мед. Гнезден, разделен на малки кухини, на гнезда. лорд-мер n кмет
съкр. lord-mayor лорд-мер,
Кмет на Лондон, Единбург и на някои други градове.

мн. локуми, (два) локума, м.
1. Само ед. Сладкарско изделие, приготвено от нишесте, захар и др., обикн. във форма на малки блокчета.
2. Порция от това изделие. Два локума. Кутия с десет локума.
прил. локумен, локумена, локумено, мн. локумени. Локумена вафла.
същ. умал. локумче, мн. локумчета, ср. локум, локума, локумът, локуми, локумите, локума

вж. локу`м локумче, локумчето, локумчета, локумчетата

ломлива, ломливо, мн. ломли`ви, прил. Който лесно се чупи, руши, ломи. Ломлива скала.

ломотиш, мин. св. ломотих, мин. прич. ломотил, несв.<br />1. Говоря неразбрано, завалено (поради пиянство, болест и др.).<br />2. <em>Прен. Разг. Пренебр.</em> Говоря, дрънкам, дърдоря. <em>Стига си ломотил, не мога повече да те слушам.</em><br />Синоними: бърборя, бъбря, брътвя, изломотвам, избъбрям, избърборвам, избрътвям, мърморя, плещя, бръщолевя, дрънкам, дърдоря, изричам, изговарям, преплитам си езика, говоря бързо, говоря разгорещено, говоря неразбрано ломотя, ломотим, ломотиш, ломотите, ломоти, ломотят, ломотих, ломотихме, ломоти, ломотихте, ломоти, ломотиха, ломотех, ломотехме, ломотеше, ломотехте, ломотеше, ломотеха, ломотил съм, ломотила съм, ломотило съм, ломотили сме, ломотил си, ломотила си, ломотило си, ломотили сте, ломотил е, ломотила е, ломотило е, ломотили са, бях ломотил, бях ломотила, бях ломотило, бяхме ломотили, беше ломотил, беше ломотила, беше ломотило, бяхте ломотили, беше ломотил, беше ломотила, беше ломотило, бяха ломотили, ще ломотя, ще ломотим, ще ломотиш, ще ломотите, ще ломоти, ще ломотят, ще мазня се мазниш се, мин. св. мазних се, мин. прич. мазнил се, несв. Угоднича, докарвам се пред други, преструвам се.
Синоними: угоднича, лицемеря, подлизурствувам, сервилнича, докарвам се, подмазвам се, умилквам се, старая се, престаравам се мазня, мазним, мазниш, мазните, мазни, мазнят, мазних, мазнихме, мазни, мазнихте, мазни, мазниха, мазнех, мазнехме, мазнеше, мазнехте, мазнеше, мазнеха, мазнил съм, мазнила съм, мазнило съм, мазнили сме, мазнил си, мазнила си, мазнило си, мазнили сте, мазнил е, мазнила е, мазнило е, мазнили са, бях мазнил, бях мазнила, бях мазнило, бяхме мазнили, беше мазнил, беше мазнила, беше мазнило, бяхте мазнили, беше мазнил, беше мазнила, беше мазнило, бяха мазнили, ще мазня, ще мазним, ще мазниш, ще мазните, ще мазни, ще мазнят, ще съм мазнил, ще съм мазнила, ще съм мазнило, ще сме маз майтапя се и _майтапясе</em>_, майтапиш се и майтапиш се, мин. св. майтапих се и майтапих се, мин. прич. майтапил се и майтапи`л се, несв.; с Кого. Разг. Шегувам се, подигравам се, закачам се. майтапя, майтапим, майтапиш, майтапите, майтапи, майтапят, майтапих, майтапихме, майтапи, майтапихте, майтапи, майтапиха, майтапех, майтапехме, майтапеше, майтапехте, майтапеше, майтапеха, майтапил съм, майтапила съм, майтапило съм, майтапили сме, майтапил си, майтапила си, майтапило си, майтапили сте, майтапил е, майтапила е, майтапило е, майтапили са, бях майтапил, бях майтапила, бях майтапило, бяхме майтапили, беше майтапил, беше майтапила, беше майтапило, бяхте майтапили, беше майтапил, беше майтапила, беше майтапило, бяха майтапили, ще майтапя, ще майтапим,