мн. лебеди, (два) лебеда, м. Голяма бяла водна птица с дълга и изящно извита шия. Лебедът се плъзга по водната повърхност.
прил. лебедов, лебедова, лебедово, мн. лебедови.
* Лебедова шия. — Грациозна шия.
* Лебедова песен. — Последно творение с много висока стойност. лебед, лебеда, лебедът, лебеди, лебедите, лебеда
вж. ле`бед лебедов, лебедовия, лебедовият, лебедова, лебедовата, лебедово, лебедовото, лебедови, лебедовите
м., само ед. Вид колбас от смлян свински черен дроб и свинска вътрешна мазнина. лебервурст, лебервурста, лебервурстът, лебервурсти, лебервурстите, лебервурста
м., само ед. Вид колбас от смляно говеждо месо, свински черен дроб и сланина. леберкез, леберкеза, леберкезът, леберкези, леберкезите, леберкеза
ж., само ед. Леко изпечен нахут. леблебия, леблебията, леблебии, леблебиите
левът, лева, мн. левове, (два) лева, м.
1. Основна единица в българската парична система.
2. Паричен знак и монета с тази стойност.
3. Остар. Лъв.
прил. левов, левова, левово, мн. левови. Левова стойност.
* Не струва пукнат лев. — Нищо не струва.
* Нямам пукнат лев. — Нямам изобщо пари. лев, лева, левът, левове, левовете, лева
мн. лева`ци, м.
1. Човек, който си служи по-добре с лявата, отколкото с дясната ръка.
2. Прен. Разг. Несръчен, глуповат човек. левак, левака, левакът, леваци, леваците, леваци, левако
мн. лева`чки, ж. Жена левак. левачка, левачката, левачки, левачките
мн. ле`вги, ж. Стара келтска мярка за разстояние с различна големина в различните страни и провинции. левга, левгата, левги, левгите
мн. леве`нти, м.
1. Много висок и здрав, силен мъж, обикн. млад. Станал е левент.
2. Като прил. Който е висок, здрав и силен. Левент Никола.
Синоними: здравеняк, едър, снажен, здрав, силен, строен, юнак, мъжага левент, левента, левентът, левенти, левентите, левента
мн. леви`ци, ж.
1. Диал. Лява ръка. На левицата има белег.
2. Лявата част на парламент с идеи, насочени към голямата част от населението. Левицата не гласува за този закон. левица, левицата, левици, левиците
левичарят, левичаря, мн. левича`ри, м.
1. Левак.
2. Човек с леви убеждения.
Синоними: прогресивен, напредничав левичар, левичаря, левичарят, левичари, левичарите, левичари, левичарю
мн. левича`рки, ж. Жена левичар. левичарка, левичарката, левичарки, левичарките, левичарке
ж., само ед. Спец. В медицината — болестно разрастване на тъканите, произвеждащи бели кръвни клетки, и увеличаване на тези клетки в кръвта. Болен от левкемия. левкемия, левкемията, левкемии, левкемиите
мед. Изследване на кръвта, при което се определя броя на отделните видове левкоцити и техните процентни съотношения в периферната кръв.
мед. Нарушена пигментация на кожата — намаляване (хипохромия) или изчезване (ахромия) на пигмента меланин на кожата, напр. албинизъм, витилиго и др.
мед. Цикатрикс на роговицата, който води до побеляването й, появява се бяло петно. Различават се: проста левкома (ръбеца няма кръвоносни съдове), кръвоснабдена левкома (ръбеца има кръвоносни съдове) и левкома, към която е сраснал ирис, т. е. има предна синехия. левкома, левкомата, левкоми, левкомите
мед. Поява на бели точки или петна по ноктите.
мед. Понижаване на броя на левкоцитите в периферната кръв. левкопения, левкопенията, левкопении, левкопениите
мед. Нарушение на лигавичната кератинизация. Появяват се бели петна по лигавицата на бузите, езика, устните, венците. Може да настъпи карциноматозна трансформация.
мед. Образуване на левкоцити в костния мозък.
мед. Побеляване на косата.
мед. Клетка на имунната система, която участва в защитата на организма от инфекции и чужди тела. Биват гранулоцити (неутрофилни, еозинофилни и базофилни), лимфоцити (В-лимфоцити и Т-лимфоцити) и моноцити. левкоцит, левкоцита, левкоцитът, левкоцити, левкоцитите, левкоцита
мн., левкоцит, (два) левкоцита, м. Бели кръвни клетки.
мед. Повишаване на левкоцитите в периферната кръв, напр. при възпалителен процес. левкоцитоза, левкоцитозата, левкоцитози, левкоцитозите
мед. Разрушаване (лизиране) на левкоцитите.
мед. вж. левкопения
вж. лев левов, левовия, левовият, левова, левовата, левово, левовото, левови, левовите
м., само ед. В политиката — убеждения на партии с лява ориентация, но третирани като балансиращ момент — с едновременна близост както до левицата, така и до центъра.
легална, легално, мн. легални, прил.<br />1. Който е законен, открит. <em>Легална партия. Легални средства.</em><br />2. Който е открит, явен. <em>Действам по легален начин.</em><br />същ. легалност, легалността`, ж.
Синоними: законен, легитимен, юридически, признат от закона, узаконен, позволен, допустим, правилен, прав, справедлив, лоялен, открит, явен легален, легалния, легалният, легална, легалната, легално, легалното, легални, легалните
ж., само ед. Легализиране. легализация, легализацията, легализации, легализациите
легализираш, несв. и <em>св.; какво.</em> Придавам законно оформление или положение; узаконявам. <em>Легализирам движение. Легализирам документ.</em><br /><em>_легализирам се.</em>_ — Преминавам в легално положение; узаконявам се.<br />същ. легализиране, ср.
Синоними: узаконявам, признавам, припознавам, утвърдявам, одобрявам, потвърждавам, ратифицирам легализирам, легализираме, легализираш, легализирате, легализира, легализират, легализирах, легализирахме, легализира, легализирахте, легализира, легализираха, легализирах, легализирахме, легализираше, легализирахте, легализираше, легализираха, легализирал съм, легализирала съм, легализирало съм, легализирали сме, легализирал си, легализирала си, легализирало си, легализирали сте, легализирал е, легализирала е, легализирало е, легализирали са, бях легализирал, бях легализирала, бях легализирало, бяхме легализирали, беше легализирал, беше легализирала
вж. легализи`рам легализиране, легализирането, легализирания, легализиранията
В историята на етиката — поведение, което само външно се съгласува с общоприетите морални изисквания, но не отговаря на истинския дух на нравствеността.
вж. лега`лен легалност, легалността, легалности, легалностите
мн. лега`ти, м.
1. ист. В древния Рим — наместник на императора в провинция.
2. В католическата църква — представител на папата. Папски легат. легат, легатия, легатият, легата, легатата, легато, легатото, легати, легатите
нареч. Спец.
1. В музиката — свързано изпълнение на два последователни тона.
2. Като същ. Дъгичката, която означава такова изпълнение. легато, легатото
мн. лега`ции, ж.
1. Дипломатическо представителство в чужда страна; посолство.
2. Прен. Служителите в това представителство, както и сградата, в която то се помещава. Събирам легацията. Влизам в легацията. легация, легацията, легации, легациите
мн. легени, (два) легена, м. Кръгъл, не много дълбок домакински съд от пластмаса или метал за пране или миене. Пера в леген.
същ. умал. легенче, мн. легенчета, ср. леген, легена, легенът, легени, легените, легена
мн. леге`нди, ж.
1. Поетичен разказ за историческо събитие, което е идеализирано и включва фантастични моменти.
2. Животоописание на светец или църковен деец с поучителен характер.
3. В картографията — съвкупност от условни знаци и пояснения, разкриващи съдържанието на карта или план.
4. Прен. Разказ за невероятна случка, измислица. Разказваш ми легенди за тази твоя съседка.
Синоними: басня, приказка, сказание, предание, поверие, мит, измислица, небивалица, невероятна история, лъжа, фантазия, история, слух, условни знаци, код, шифър, ключ легенда, легендата, легенди, легендите
легендарна, легендарно, мн. легендарни, прил.<br />1. Който е свързан с легенда (в 1 и 2 знач.). <em>Легендарен сюжет. Легендарен тон.</em><br />2. Прен. Който е необикновен, невероятен, като от легенда. <em>Легендарна смелост.</em><br />същ. легендарност, легендарността`, ж.
Синоними: баснословен, приказен, чутовен, невероятен, неправдоподобен, необикновен, небивал, прочут, славен, известен, именит легендарен, легендарния, легендарният, легендарна, легендарната, легендарно, легендарното, легендарни, легендарните
вж. легенда`рен легендарност, легендарността, легендарности, легендарностите
вж. леге`н
Синоними: кюветка, вана, епруветка легенче, легенчето, легенчета, легенчетата
мн. легиони, (два) легиона, м.
1. ист. В древния Рим и Византия — голяма бойна единица (от 3 000 до 6 000 души). Римски легиони.
2. Наименование на различни военни формации.
3. Прен. Голямо множество от хора или животни (които прииждат или нападат). Цели легиони от комари. Легиони от мравки. легион, легиона, легионът, легиони, легионите, легиона
мн. легитима`ции, ж.
1. Остар. Документ за самоличност; лична карта.
2. В правото — признаване на някакво право над нещо или над някого. легитимация, легитимацията, легитимации, легитимациите
легитимна, легитимно, мн. легити`мни, прил.
1. Който е законен, узаконен. Легитимна власт. Легитимни средства.
2. Който е избран по съответния законен начин, с мнозинство от гласове. Легитимен председател на партия. Легитимна комисия.
Синоними: законен, справедлив, законосъобразен, юридически, прав, установен от закона легитимен, легитимния, легитимният, легитимна, легитимната, легитимно, легитимното, легитимни, легитимните
полит._ Теория в Западна Европа от началото на ХІХ в. , отстояваща божествения произход, законноста, неограничеността и наследствеността на кралската власт, както и връщането на свалените от Наполеон кралски династии във Франция, Испания и т. н. легитимизъм, легитимизма, легитимизмът, легитимизми, легитимизмите, легитимизъма
легитими`раш, несв. и св.
1. Какво. Правя законно нещо новосъздадено. Легитимирам нови учебни заведения.
2. Спец. В правото — признавам извънбрачно дете за законно.
3. Спец. В правото — установявам самоличност чрез представяне на доказателства.
4. Прен. Кого. За произведение, постижение, постъпка — представям, утвърждавам в дадена област. Тази книга го легитимира като сериозен изследвач на литературата.
легитимирам се. 1. — Установявам самоличността си чрез личен документ. На входа на министерството се легитимирах.
2. Прен. Представям се, ставам известен, утвърждавам се в някаква област. Легитимирам се в науката. Легитимирах се в изкуството с картините си. легитимирам, легитимираме, легитимираш, легитимирате, легитимира, легитимират, легитимирах, легитимирахме, легитимира, легитимирахте, легитимира, легитимираха, легитимирах, легитимирахме, легитимираше, легитимирахте, легитимираше, легитимираха, легитимирал съм, легитимирала съм, легитимирало съм, легитимирали сме, легитимирал си, легитимирала си, легитимирало си, легитимирали сте, легитимирал е, легитимирала е, легитимирало е, легитимирали са, бях легитимирал, бях легитимирала, бях легитимирало, бяхме легитимирали, беше легитимирал, беше легитимирала
мн. ле`гии, ж. Истор. Отред от български доброволци в чужбина преди Освобождението. Легията на Раковски в Белград. легия, легията, легии, легиите
мн. легла`, ср.
1. Мебел за спане — правоъгълна рамка с четири крака, приспособена за поставяне на матрак, пружина и др.
2. Прен. Място за спане. Правя си легло от шума.
3. Прен. Стая с такава мебел, обикн. в хотел. За тази вечер в хотела няма свободни легла.
4. Прен. Корито на река.
5. Всяко място, машинна част, която е предназначена за полагане на друга част в нея.
* На легло съм. — Лежа болен.
* На смъртно легло съм. — Скоро ще умра.
Синоними: постеля, постелка, одър, креват, ложе, леговище, бърлога, дупка легло, леглото, легла, леглата
легнеш, мин. св. легнах, мин. прич. ле`гнал, св. — вж. лягам. легна, легнем, легнеш, легнете, легне, легнат, легнах, легнахме, легна, легнахте, легна, легнаха, легнех, легнехме, легнеше, легнехте, легнеше, легнеха, легнал съм, легнала съм, легнало съм, легнали сме, легнал си, легнала си, легнало си, легнали сте, легнал е, легнала е, легнало е, легнали са, бях легнал, бях легнала, бях легнало, бяхме легнали, беше легнал, беше легнала, беше легнало, бяхте легнали, беше легнал, беше легнала, беше легнало, бяха легнали, ще легна, ще легнем, ще легнеш, ще легнете, ще легне, ще легнат, ще съм легнал, ще съм легнала, ще съм легнало, ще сме лег
мн. лего`вища, ср.
1. Дупка, място, където спи и живее животно. Откривам леговището на лисицата.
2. Прен. Примитивно направено място за спане. Правя си леговище в гората. Имам тайно леговище на тавана.
3. Прен. Ирон. Жилище. Елате да пийнем нещо в моето леговище.
Синоними: легло, скривалище, убежище, дупка, бърлога, жилище, пещера леговище, леговището, леговища, леговищата
ледът, леда, мн. ледове, (два) леда, м.
1. Замръзнала втвърдена вода. Ставам на лед. Ледът се топи.
2. Прен. Студенина, безчувственост, равнодушие в някакви отношения. В гласа му има лед. Сърцето му е късче лед. Ледът в душата и</em> <em>се топи.</em><br />3. Като прил. Само ед. Много студен. <em>Ръцете му са лед. Носът му е лед.</em><br />прил. леден, ледена, ледено, мн. ле`дени. Ледена кора. Ледени отношения.
* Като лед. — Много студен.
* Разбивам ледове. — Слагам началото на прекъснато общуване.
* Ледена планина. — Голям леден блок в океана, образуван при откъсване на части от ледник; айсберг.
Синоними: студенина, мраз, безчувствие лед, леда, ледът, ледове, ледовете, леда
вж. лед
Синоними: мразовит, студен, хладен, безчувствен, равнодушен, строг, суров, заледен, ледников леден, ледения, леденият, ледена, ледената, ледено, леденото, ледени, ледените
леденееш, мин. св. леденях, мин. прич. леденя`л, несв.
1. Изстивам, ставам като лед. Ръцете ми леденеят. Трупът леденее.
2. Изглеждам, възприемам се като студен, като леден. Носът на детето леденее.
Синоними: студенея, замръзвам леденея, леденеем, леденееш, леденеете, леденее, леденеят, леденях, леденяхме, леденя, леденяхте, леденя, леденяха, леденеех, леденеехме, леденееше, леденеехте, леденееше, леденееха, леденял съм, леденяла съм, леденяло съм, леденели сме, леденял си, леденяла си, леденяло си, леденели сте, леденял е, леденяла е, леденяло е, леденели са, бях леденял, бях леденяла, бях леденяло, бяхме леденели, беше леденял, беше леденяла, беше леденяло, бяхте леденели, беше леденял, беше леденяла, беше леденяло, бяха леденели, ще леденея, ще леденеем, ще леденееш, ще леденеете, ще лед
ж., само ед.
1. Студ, излъчван или разнасян от нещо, от някъде. Леденина лъхва от камерата на хладилника. Леденина повяваше в студената сутрин.
2. Прен. Душевен студ, безучастие, равнодушие. Леденина в погледа. Леденина между тях.
Синоними: студенина, хладина, равнодушие, безчувствие, студ, мраз, мразовитост леденина, леденината, леденини, леденините
ледениш, мин. св. ледених, мин. прич. ледени`л, несв.; Кого, какво. Правя да се смрази, да се вкочани; вледенявам. Студът ледени гората. Омразата ледени душата.
ж., само ед. Лейди.
лека-полека нареч. Разг. Постепенно, малко по малко.
Синоними: (нар.) полека-лека, постепенно, бавно, яваш-яваш, малко по малко, едва-едва, провлачено, нехайно, тежко, мудно, лениво
мн. ледници, (два) ледника, м. Подвижна ледена маса, образувана във високопланински или полярни области.
прил. ледников, ледникова, ледниково, мн. ледникови. Ледников период в развитието на Земята. ледник, ледника, ледникът, ледници, ледниците, ледника
вж. ле`дник
Синоними: леден ледников, ледниковия, ледниковият, ледникова, ледниковата, ледниково, ледниковото, ледникови, ледниковите
ледовита, ледовито, мн. ледови`ти, прил.
1. Който е покрит с лед (обикн. в названията на полярните морета). Ледовито море. Северният ледовит океан.
2. Който е много студен. Ледовито утро. Ледовита зима. ледовит, ледовития, ледовитият, ледовита, ледовитата, ледовито, ледовитото, ледовити, ледовитите
мн. ледоразбивачи, (два) ледоразбивача, м. Мощен морски съд, приспособен за плаване през ледовете и за разбиването им, за да се поддържа движението на други съдове. ледоразбивач, ледоразбивача, ледоразбивачът, ледоразбивачи, ледоразбивачите, ледоразбивача
вж. ле`я леене, леенето, леения, леенията
лежиш, мин. св. лежах, мин. прич. лежал, несв.<br />1. Намирам се в хоризонтално положение върху нещо с цялото си тяло. <em>Лежа на леглото. Котката лежи на пода.</em><br />2. Прен. Боледувам (прекарвам в болница или съм на легло). <em>Лежа шест месеца в болницата. Лежи болен вече една седмица.</em><br />3. Прен. Изтърпявам присъда в затвор. <em>Лежа няколко пъти по затворите. Той лежа за убийство.</em><br />4. Прен. За птица — мътя малките си.<br />5. Прен. За предмет — намирам се върху обширна повърхност, разположен съм (върху нещо) с голяма част от обема си. <em>Селото лежи в тясната долина. Дрехите му лежат добре. Мъгла лежи над селото. Снегът лежи върху нивите.</em><br />6. Прен. За природни богатства, заровени пари, имане — намирам се някъде скрит. <em>В тази земя лежат огромни богатства.</em><br />7. Прен. Разг. Не работя, бездействам, мързелувам. <em>Цял ден лежи вкъщи, не иска да започва работа.</em><br />8. Прен. За тъга, скръб — изписвам се, отпечатвам се. <em>В очите</em> <em>и лежеше дълбока тъга.
същ. лежа`не, ср.
* Лежа на гръб. — Разг. Бездействам, мързелувам.
* Лежа на тази кълка. — Разг. Разчитам, надявам се на нещо несигурно.
* Лежи ми на сърцето. 1. — Измъчва ме, тревожи ме нещо.
2. Обичам, харесвам, допада ми нещо или някой.
* Лежи на моя гръб. — Длъжен съм да се занимавам, да се грижа за нещо или за някого. И децата на сестра му лежат на негов гръб. Всичката работа лежи на мой гръб.
Синоними: излежавам се, изтягам се, търкалям се, опънал съм се, изпъвам се, изпънал съм се, разположен съм, намирам се, залегнал съм, кореня се, скрит съм, залежавам се, боледувам, простирам се, съм, стоя, ставам, случвам се, явявам се лежа, лежим, лежиш, лежите, лежи, лежат, лежах, лежахме, лежа, лежахте, лежа, лежаха, лежах, лежахме, лежеше, лежахте, лежеше, лежаха, лежал съм, лежала съм, лежало съм, лежали сме, лежал си, лежала си, лежало си, лежали сте, лежал е, лежала е, лежало е, лежали са, бях лежал, бях лежала, бях лежало, бяхме лежали, беше лежал, беше лежала, беше лежало, бяхте лежали, беше лежал, беше лежала, беше лежало, бяха лежали, ще лежа, ще лежим, ще лежиш, ще лежите, ще лежи, ще лежат, ще съм лежал, ще съм лежала, ще съм лежало, ще сме лежали, ще си лежал, ще си лежала, ще си лежало, ще сте лежали
вж. лежа` лежане, лежането, лежания, лежанията
Спокоен, отпуснат. лежерен, лежерния, лежерният, лежерна, лежерната, лежерно, лежерното, лежерни, лежерните
нареч. Разг. Лежешком.
Синоними: лежешком, възнак, обърнат, лежейки, гърбом, в легнало положение, възлегнал
нареч. Като лежа. Чета лежешком. Слушам лежешком.
Синоними: лежешката, възнак, обърнат, лежейки, гърбом, в легнало положение, възлегнал
мед. Увреждане, нарушение на тъкан.
мн. лейбъристи, м. Член на английската работническа партия, основана през 1906 г.<br />прил. лейбъристки, лейбъристка, лейбъристко, мн. лейбъри`стки. Лейбъристка партия. Лейбъристка политика. лейбърист, лейбъриста, лейбъристът, лейбъристи, лейбъристите, лейбъристи, лейбъристе
вж. лейбъри`ст лейбъристки, лейбъристкия, лейбъристкият, лейбъристка, лейбъристката, лейбъристко, лейбъристкото, лейбъристки, лейбъристките
ж., само ед.
1. В Англия — жена на лорд.
2. В Англия — омъжена жена от висшето общество.
3. В обръщение към такава жена — госпожа. Заповядайте, лейди Браун! лейди, лейдита
мн. ле`йки, ж. Съд, приличен на кофа, снабден с тръба с решетка, с който се поливат цветя и други растения. лейка, лейката, лейки, лейките
мн. лейкопластове, (два) лейкопласта, м. Лепенка с формата на лента за закрепване на превръзки. Слагам лейкопласт. Залепвам с лейкопласт.
Синоними: пластир лейкопласт, лейкопласта, лейкопластът, лейкопласти, лейкопластите, лейкопласта
мед. Доброкачествен тумор, произхождащ от гладка мускулна тъкан. Често се локализира в тялото на матката.
мн. ле`йтенанти, м. Вторият отдолу нагоре чин от офицерския състав на войската, както и лице с такъв чин.
* Младши лейтенант. — Първият чин от офицерския състав на войската.
* Старши лейтенант. — Третият чин от офицерския състав на войската. лейтенант, лейтенанта, лейтенантът, лейтенанти, лейтенантите, лейтенанти, лейтенанте
лекът, лека, мн. лекове, (два) лека, м. Разг.
1. Лечение; средство за избавяне от нещо. Лекът на тази болест е почивката. Може би в тази болница ще има лек за болестта му. Намирам лек. Виждам лек. Търся лек.
2. Лечебно средство, лекарство. Аспиринът е лек за много болки.
—-
лека, леко, мн. ле`ки, прил.
1. Който тежи малко. Лека чанта. Лек багаж.
2. Който е тънък, ефирен. Леки дрехи. Леки облачета. Лек вятър. Лека руменина.
3. Който се извършва без големи усилия, лесен. Лека работа. Лека задача. Леко забогатяване.
4. Прен. Който е малък, незначителен, който лесно минава. Лека рана. Лека повреда. Лека пукнатина. Лека болест.
5. Прен. Който е пъргав, бърз. Лек човек. Лека походка.
6. Прен. Който не отговаря на изискванията на морала. Леки нрави. Лека жена.
7. Който няма тежко въоръжение. Лека артилерия.
* Имам лека ръка. 1. — Работя сръчно, бързо, резултатно.
2. Мога да поставя добро начало на някаква работа. Дайте аз да пипна, имам лека ръка.
* Лека кола. — Автомобил за няколко пътници.
* Лека нощ. — Пожелание за спокойна нощ.
Синоними: (прил.) въздушен, весел, лекомислен, (прил.) ефирен, прозрачен, лекарство, цяр, средство, (прил.) малък, незначителен, слаб, (прил.) мек, пухкав, (прил.) успокоителен, (прил.) свободен, гладък, гъвкав, (прил.) крехък, несолиден, (прил.) умерен, недрастичен, (прил.) тънък, фин, неуловим, едва доловим лек, лека, лекът, лекове, лековете, лека
лекът, лека, мн. лекове, (два) лека, м. Разг.
1. Лечение; средство за избавяне от нещо. Лекът на тази болест е почивката. Може би в тази болница ще има лек за болестта му. Намирам лек. Виждам лек. Търся лек.
2. Лечебно средство, лекарство. Аспиринът е лек за много болки.
—-
лека, леко, мн. ле`ки, прил.
1. Който тежи малко. Лека чанта. Лек багаж.
2. Който е тънък, ефирен. Леки дрехи. Леки облачета. Лек вятър. Лека руменина.
3. Който се извършва без големи усилия, лесен. Лека работа. Лека задача. Леко забогатяване.
4. Прен. Който е малък, незначителен, който лесно минава. Лека рана. Лека повреда. Лека пукнатина. Лека болест.
5. Прен. Който е пъргав, бърз. Лек човек. Лека походка.
6. Прен. Който не отговаря на изискванията на морала. Леки нрави. Лека жена.
7. Който няма тежко въоръжение. Лека артилерия.
* Имам лека ръка. 1. — Работя сръчно, бързо, резултатно.
2. Мога да поставя добро начало на някаква работа. Дайте аз да пипна, имам лека ръка.
* Лека кола. — Автомобил за няколко пътници.
* Лека нощ. — Пожелание за спокойна нощ.
Синоними: въздушен, весел, лекомислен, ефирен, прозрачен, (същ.) лекарство, цяр, средство, малък, незначителен, слаб, мек, пухкав, успокоителен, свободен, гладък, гъвкав, крехък, несолиден, умерен, недрастичен, тънък, фин, неуловим, едва доловим лек, лекия, лекият, лека, леката, леко, лекото, леки, леките
лекарят, лекаря, мн. лекари, м.<br />1. Специалист с висше образование по медицина, който лекува болни. <em>Отивам на лекар. Лекарят ми каза да спазвам диета.</em><br />2. Прен. Разг. Човек, който лекува. <em>Аз сама съм си лекар. Сега аз ще ти стана лекар.</em><br />прил. лекарски, лекарска, лекарско, мн. ле`карски. Лекарска практика.
* Ветеринарен лекар. — Специалист с висше образование по медицина, който лекува животни.
Синоними: лечител, доктор, медик, врач, зъболекар лекар, лекаря, лекарят, лекари, лекарите, лекари, лекарю
мн. ле`карки, ж. Жена лекар. лекарка, лекарката, лекарки, лекарките
вж. ле`кар лекарски, лекарския, лекарският, лекарска, лекарската, лекарско, лекарското, лекарски, лекарските
мн. лека`рства, ср.
1. Лечебен препарат. Предписвам лекарства за бронхит. Вземам лекарство. Не понасям лекарствата.
2. Само ед. Средство за лечение; лек. Има ли лекарство за тази болест? Намерих лекарство в билките. Лекарството е само в диетата.
Синоними: лек, цяр, медикамент, илач, средство лекарство, лекарството, лекарства, лекарствата
мн. леке`та, ср.
1. Петно върху дреха или предмет, което не се изпира или премахва лесно. Покривката е цялата в лекета. По пода има мазни лекета.
2. Прен. Разг. Срам, позор. Залепям леке на името му.
3. Прен. Разг. Долен човек, подлец. Голямо леке е, всичко може да се очаква от него.
Синоними: петно, оцапано, дамга, несериозен човек, подлизурко, блюдолизец, лепка леке, лекето, лекета, лекетата
лековерна, лековерно, мн. лекове`рни, прил. Който вярва на всичко, доверчив. В тази възраст младежите са много лековерни.
Синоними: доверчив, наивен, простодушен, прост, простосърдечен, откровен, искрен, чист, чистосърдечен, детински, незлобив, добряк, наивник, лекомислен, лекоумен, заслепен, глупав, непредпазлив, необмислен, прибързан лековерен, лековерния, лековерният, лековерна, лековерната, лековерно, лековерното, лековерни, лековерните
лековита, лековито, мн. лекови`ти, прил. Който има лечебни свойства. Лековити треви. Лековита вода. Лековито място.
Синоними: церителен, целителен, целебен, лечебен, спасителен, излечителен, изцерителен, церовит, лечителен лековит, лековития, лековитият, лековита, лековитата, лековито, лековитото, лековити, лековитите
лекомислена, лекомислено, мн. лекоми`слени, прил. Който решава прибързано, не обмисля добре постъпките и думите си.
Синоними: повърхностен, необмислен, несериозен, лек, лековерен, празен, безразсъден, лекоумен, леконравен, вятърничав, вятър го вее, глупав, празноглав, празна глава, фарфара, детински, наивен, нехаен, прибързан, въздушен, весел, смахнат, неуравновесен, дребен, маловажен, непостоянен, плитък, безсъдържателен, привиден, външен, необоснован, шеметен, зашеметяващ, краен, удивителен лекомислен, лекомисления, лекомисленият, лекомислена, лекомислената, лекомислено, лекомисленото, лекомислени, лекомислените
леконравна, леконравно, мн. леконра`вни, прил. Който се отличава с лек нрав; развратен. Има отношения с леконравни жени.
Синоними: лек, повърхностен, лекомислен, фриволен, неморален, развален, развратен, разпуснат, екстравагантен леконравен, леконравния, леконравният, леконравна, леконравната, леконравно, леконравното, леконравни, леконравните
ж., само ед.
1. Сръчност, ловкост, леснина. С лекота върши всичко. Решавам задачи с лекота.
2. Чувство на душевно спокойствие. Лекота на душата.
3. Лекомисленост. Приемам всичко с лекота. Гледам на проблемите с лекота.
Синоними: лекост, леснота, сръчност, ловкост, подвижност, сгода, леснина, лекомислие, несериозност, безразсъдство лекота, лекотата, лекоти, лекотите
ж., само ед. Спец.
1. В езикознанието — речниковият състав на езика.
2. В езикознанието — съвкупност от думи, групирани според употребата си в някаква област на живота, в някакъв период от развитието на езика или според стилистичните и експресивните си особености.
Синоними: речник, речников състав лексика, лексиката, лексики, лексиките
мн. ле`ктори, м.
1. Лице, което чете лекция. Лекторът застана пред аудиторията.
2. Преподавател във висше учебно заведение (обикн. по чужд език), който е чужденец, изпратен за няколко години в съответната страна.
3. Нещатен специалист, който взема часове в училище или във висше учебно заведение и получава пари на час.
Синоними: преподавател, професор, учител лектор, лектора, лекторът, лектори, лекторите, лектори, лекторе
мн. ле`кторки, ж. Жена лектор. лекторка, лекторката, лекторки, лекторките
лекторска, лекторско, мн. ле`кторски, прил.
1. Който е свързан с лектор. Лекторска заплата.
2. Разг. Като същ. Часове, които един преподавател или учител взема извън норматива си и за които му се заплаща хонорар. Имам два часа седмично лекторски. Нямам лекторски този семестър. лекторски, лекторския, лекторският, лекторска, лекторската, лекторско, лекторското, лекторски, лекторските
лекуваш, несв.<br />1. Кого, какво. Прилагам медицински средства, за да премахна или облекча някоя болест. <em>Лекарят лекува с лекарства и режим.</em><br />2. Кого, какво. Полагам грижи и лечебни средства, за да премахна или облекча болка или болест. <em>Лекувам нервите си с почивка. Лекувам стомаха си с билки. Лекувам майка си с компреси.</em><br />3. Мога или успявам да премахна или облекча някаква болест. <em>Медицината лекува. В болницата не лекуват. Този лекар лекува добре. Това лекарство не лекува.</em><br />4. Прен. Какво. Премахвам, облекчавам (зло, мъка, болка). <em>Лекувам мъката си с работа.</em><br /><em>_лекувам се.</em><em> — Лекувам себе си. </em>Лекува се с бани. Лекувам се в болница. Лекувам се с алкохола._<br />същ. лекуване, ср.
Синоними: церя лекувам, лекуваме, лекуваш, лекувате, лекува, лекуват, лекувах, лекувахме, лекува, лекувахте, лекува, лекуваха, лекувах, лекувахме, лекуваше, лекувахте, лекуваше, лекуваха, лекувал съм, лекувала съм, лекувало съм, лекували сме, лекувал си, лекувала си, лекувало си, лекували сте, лекувал е, лекувала е, лекувало е, лекували са, бях лекувал, бях лекувала, бях лекувало, бяхме лекували, беше лекувал, беше лекувала, беше лекувало, бяхте лекували, беше лекувал, беше лекувала, беше лекувало, бяха лекували, ще лекувам, ще лекуваме, ще лекуваш, ще лекувате, ще лекува, ще лекува
вж. леку`вам
Синоними: лечение лекуване, лекуването, лекувания, лекуванията
вж. ле`кция лекционен, лекционния, лекционният, лекционна, лекционната, лекционно, лекционното, лекционни, лекционните
мн. лекции, ж.<br />1. Устно изложение по въпроси от научна дисциплина, изнесено от преподавател във висше учебно заведение пред студенти. <em>Чета лекция. Водя лекции. Посещавам лекция. Не бях на лекцията по история на България.</em><br />2. Публична беседа по тема от политически, научнопопулярен или научен характер.<br />3. Издание с курс от изложения по научна дисциплина. <em>Курс лекции по лексикология.</em><br />4. Прен. Поучения, наставления. <em>Стига си ми чела лекции.</em><br />прил. лекционен, лекционна, лекционно, мн. лекцио`нни. Лекционно обучение. Лекционен курс.
Синоними: урок, обучение, наставление, поука, поучение, напътствие лекция, лекцията, лекции, лекциите
междум. Разг.
1. Изразява учудване. Леле колко е хубаво тук!
2. Изразява съжаление, съчувствие. Леле варе. Леле боже. Леле мале, колко ли пари трябва да дадем.
3. Като част. в народните песни. Леле Ивано, Иванке! Леле разболяла се Марийка.
лелееш, мин. св. лелеях, мин. прич. леле`ял, несв. За блян, мечта, надежда — пазя дълбоко в себе си, имам. Лелея надежди за по-добро време.
Синоними: храня, подхранвам, питая, тая в душата си лелея, лелеем, лелееш, лелеете, лелее, лелеят, лелеях, лелеяхме, лелея, лелеяхте, лелея, лелеяха, лелеех, лелеехме, лелееше, лелеехте, лелееше, лелееха, лелеял съм, лелеяла съм, лелеяло съм, лелеяли сме, лелеял си, лелеяла си, лелеяло си, лелеяли сте, лелеял е, лелеяла е, лелеяло е, лелеяли са, бях лелеял, бях лелеяла, бях лелеяло, бяхме лелеяли, беше лелеял, беше лелеяла, беше лелеяло, бяхте лелеяли, беше лелеял, беше лелеяла, беше лелеяло, бяха лелеяли, ще лелея, ще лелеем, ще лелееш, ще лелеете, ще лелее, ще лелеят, ще съм лелеял, ще съм лелеяла, ще съм лелеяло, ще сме лел
вж. ле`ля лелин, лелиния, лелиният, лелина, лелината, лелино, лелиното, лелини, лелините
мн. ле`лки, ж.
1. Умал. от леля.
2. Възрастна жена, но не баба.
3. Разг. Гледачка в детски дом или детска градина. лелка, лелката, лелки, лелките
мн. лели, ж.<br />1. Сестра на майка или на баща. <em>Имам две лели.</em><br />2. Възрастна жена, но не баба.<br />3. <em>Прен. Разг. Пренебр.</em> Обикн. мн. За категория жени без образование, без духовни интереси. <em>Питайте лелите, които чистят този етаж.</em><br />прил. лелин, лелина, лелино, мн. ле`лини. • Лелиното/лелината. Гальовно обръщение на леля към някого. Ела, лелиното, да те целуна! • Лельо! Обръщение към леля. Лельо, хайде да тръгваме.
Синоними: тетка, вуйна, стринка леля, лелята, лели, лелите, лельо
лог._ Условно разделително умозаключение; лематичен силогизъм. лема, лемата, леми, лемите
мн. лемежи, (два) лемежа, м. Желязна част на рало или на плуг, която се забива в земята и я разравя. лемеж, лемежа, лемежът, лемежи, лемежите, лемежа
ленът, лена, само ед., м.
1. Тревисто растение, от стъблата на което се получават влакна, а от семената — масло.
2. Плат и изделие от влакната на това растение. Покривка от лен. Рокля от лен.
прил. ленен, ленена, ленено, мн. ленени. Ленена кърпа.
—-
ленът, лена, мн. ленове, (два) лена, м. Истор.
1. Във феодална Западна Европа — поземлено владение, давано на васал при известни условия.
2. Данък, който се събира от такова владение.
прил. ленен, ленна, ленно, мн. ленни. Ленна система.
—-
ж., само ед. Остар. Мързел, леност. Обхванала ме е някаква лен. лен, лена, ленът, ленове, леновете, лена
вж. лен ленен, ленения, лененият, ленена, ленената, ленено, лененото, ленени, ленените
ленива, лениво, мн. лениви, прил.<br />1. Който не желае да работи; мързелив, отпуснат. <em>Ленив студент. Ставам ленив.</em><br />2. Който изразява леност; бавен, отпуснат. <em>Ленив поглед. Лениви стъпки.</em><br />същ. ленивост, ленивостта`, ж.
Синоними: мързелив, отпуснат, бавен, тежък, муден, пипкав, лентяй, безделник, бездеен, недеятелен, немарлив, нехаен, безгрижен, нехайник, празноскитащ, негодяй, дембелин, хайлазин, разхайлазен, мързелан, бавно действуващ, вял ленив, ленивия, ленивият, ленива, ленивата, лениво, ленивото, лениви, ленивите
мн. ленивци, м. Ленив, мързелив човек. <em>Той е голям ленивец.</em> <br /><br />----<br /><br />мн. ленивци, (два) лени`веца, м. Бозайник, разпространен в Южна Америка, който се движи бавно и живее по дърветата.
Синоними: ленив, мързелив, отпуснат, бавен, тежък, муден, пипкав, лентяй, безделник, бездеен, недеятелен, немарлив, нехаен, безгрижен, нехайник, празноскитащ, негодяй, дембелин, хайлазин, разхайлазен, мързелан, мързеливец ленивец, ленивеца, ленивецът, ленивци, ленивците, ленивци, ленивецо
мн. лени`вки, ж. Жена ленивец. ленивка, ленивката, ленивки, ленивките, ленивке
вж. лени`в ленивост, ленивостта, ленивости, ленивостите
м., само ед. Учение на Владимир Илич Ленин, което доразвива марксизма. ленинизъм, ленинизма, ленинизмът, ленинизми, ленинизмите, ленинизъма
мн. ленини`сти, м. Последовател, привърженик на ленинизма. ленинист, лениниста, ленинистът, ленинисти, ленинистите, ленинисти, ленинисте
ленинска, ленинско, мн. ле`нински, прил.
1. Който е свързан с личността, живота и учението на Вл. И. Ленин. Ленинска теория.
2. Който се извършва в духа на Лениновото учение. Ленински стил. ленински, ленинския, ленинският, ленинска, ленинската, ленинско, ленинското, ленински, ленинските
леността`, само ед., ж. Липса на желание за работа, за действие; склонност към безделие. Побеждавам леността. Леност на движенията.
Синоними: ленивост, мързел, отпуснатост, безделие, безделничество, лентяйство, бездейност, безгрижие, нехайство, небрежност, немарливост, бавност, нерешителност, безволие, инертност, мудност, вялост леност, леността, лености, леностите
мн. ленти, ж.<br />1. Тясна дълга ивица от плат за декоративни цели. <em>Лента за глава. Бяла лента, вързана на панделка.</em><br />2. Тясна дълга ивица, използвана за технически цели. <em>Лента за пишеща машина. Филмова лента.</em><br />3. Всяко нещо, което има такава форма. <em>За дръжка на чантата служи кожена лента.</em><br />прил. лентовиден, лентовидна, лентовидно, мн. лентовидни.<br />същ. умал. лентичка, мн. ле`нтички, ж.
Синоними: ивица, линия, шнур, панделка, ширит, кант, обшивка, колан, пояс, обръч, превръзка, ремък, каиш, каишка лента, лентата, ленти, лентите
мед. Доброкачествено пигментно петно на кожата с големина на лещено зърно. Дължи се на увеличен брой на меланоцитите в базалния слой на епидермиса.
вж. ле`нта лентичка, лентичката, лентички, лентичките
вж. ле`нта лентовиден, лентовидния, лентовидният, лентовидна, лентовидната, лентовидно, лентовидното, лентовидни, лентовидните
лентяят, лентяя, мн. лентяи, м. Човек, който обича да безделничи; мързеливец, хайлазин.<br />прил. лентяйски, лентяйска, лентяйско, мн. лентя`йски.
Синоними: безделник, готован, хайлазин, паразит, търтей, нехранимайко, негодник, мързелив, ленив, мързелан, мързеливец, ленивец, готованец лентяй, лентяя, лентяят, лентяи, лентяите, лентяи, лентяю
лентяйничиш, мин. св. лентяйничих, мин. прич. лентя`йничил, св. Лентяйствам.
лесо- Първа съставна част на сложни думи със значение който се отнася до горите, напр. лесозащита, лесотехник, лесоустройство.
вж. лентя`й лентяйски, лентяйския, лентяйският, лентяйска, лентяйската, лентяйско, лентяйското, лентяйски, лентяйските
лентя`йстваш, несв. Безделнича, мързелувам. През цялата ваканция лентяйстват. лентяйствам, лентяйстваме, лентяйстваш, лентяйствате, лентяйства, лентяйстват, лентяйствах, лентяйствахме, лентяйства, лентяйствахте, лентяйства, лентяйстваха, лентяйствах, лентяйствахме, лентяйстваше, лентяйствахте, лентяйстваше, лентяйстваха, лентяйствал съм, лентяйствала съм, лентяйствало съм, лентяйствали сме, лентяйствал си, лентяйствала си, лентяйствало си, лентяйствали сте, лентяйствал е, лентяйствала е, лентяйствало е, лентяйствали са, бях лентяйствал, бях лентяйствала, бях лентяйствало, бяхме лентяйствали, беше лентяйствал, беше лентяйствала
лентя`йствуваш, несв. Лентяйствам.
Синоними: хайлазувам, нехая, бездействувам, мързелувам, безделнича, клатя си краката, немаря, шляя се лентяйствувам, лентяйствуваме, лентяйствуваш, лентяйствувате, лентяйствува, лентяйствуват, лентяйствувах, лентяйствувахме, лентяйствува, лентяйствувахте, лентяйствува, лентяйствуваха, лентяйствувах, лентяйствувахме, лентяйствуваше, лентяйствувахте, лентяйствуваше, лентяйствуваха, лентяйствувал съм, лентяйствувала съм, лентяйствувало съм, лентяйствували сме, лентяйствувал си, лентяйствувала си, лентяйствувало си, лентяйствували сте, лентяйствувал е, лентяйствувала е, лентяйствувало е, лентяйствували са, бях лентяйствувал, бях лентяйствувала, бях
мн. леопарди, (два) леопарда, м. Хищник от семейство котки с черно-оранжева окраска и характерни петна по кожата, който живее в Африка и Азия; пантера.
прил. леопардов, леопардова, леопардово, мн. леопардови. Ценна леопардова кожа.
* Като леопард. — Хищно, с голяма сила, ловкост, гъвкавост. Спусна се като леопард.
Синоними: дива котка, рис, пума леопард, леопарда, леопардът, леопарди, леопардите, леопарда
вж. леопа`рд леопардов, леопардовия, леопардовият, леопардова, леопардовата, леопардово, леопардовото, леопардови, леопардовите
лепваш, несв. и <em>_лепна 1 , св.
1. Какво. Бързо, леко залепвам едно към друго. Лепнах марката.
2. Прен. Какво. Притискам едно нещо към друго; слагам. Лепна пръстите си на стъклото.
3. Прен. Разг. Пренебр. Кого, какво. Вземам от някого, присвоявам с лекота; открадвам. Лепна на майка си обувките и ги носи всеки ден. Лепнаха чуждата земя, без да я плащат. Лепна чуждия мъж от ръцете на жена му. Лепна хубавата заплата. Лепна богатия зет. Влезли в къщата и<em> </em>и лепнали всичките<em> </em>и пари.
4. Прен. Разг. Пренебр. Какво. Заразявам се от болест или възприемам лош навик. Лепвам сифилис.
лепвам се / лепна се. — Прен. Разг. Пренебр. За човек — натрапвам се. Лепна се за него и не го остави на мира през цялото време.
* Лепвам/лепна шамар/плесница._ — Разг. Пренебр. Удрям безцеремонно плесница.
Синоними: лепя, залепвам, прикрепвам, закрепявам, залепям, прилепвам лепвам, лепваме, лепваш, лепвате, лепва, лепват, лепвах, лепвахме, лепва, лепвахте, лепва, лепваха, лепвах, лепвахме, лепваше, лепвахте, лепваше, лепваха, лепвал съм, лепвала съм, лепвало съм, лепвали сме, лепвал си, лепвала си, лепвало си, лепвали сте, лепвал е, лепвала е, лепвало е, лепвали са, бях лепвал, бях лепвала, бях лепвало, бяхме лепвали, беше лепвал, беше лепвала, беше лепвало, бяхте лепвали, беше лепвал, беше лепвала, беше лепвало, бяха лепвали, ще лепвам, ще лепваме, ще лепваш, ще лепвате, ще лепва, ще лепват, ще съм лепвал, ще съм лепвала, ще съм лепвало, ще см
мн. ле`пенки, ж. Изделие, обикн. с вид на лента, което от едната страна е пропито или намазано с лепило и служи за прикрепяне на едно нещо към друго. Залепвам обява с лепенки. Залепвам превръзка с лепенки. лепенка, лепенката, лепенки, лепенките
мн. лепи`ла, ср. Лепливо вещество, предназначено за плътно съединяване на едно нещо с друго. Залепвам плика с лепило. Лепило за кожа. Универсално лепило.
Синоними: клей лепило, лепилото, лепила, лепилата
мн. ле`пки, ж.
1. Плевел с дълго лепкаво стъбло, както и всяка трева с листа или стъбло, които се залепват, като репей, кощрява и др.
2. Прен. Разг. Пренебр. Човек, склонен да се натрапва на другите. Тя е голяма лепка, като дойде, не си тръгва с часове.
Синоними: дотеглив, досаден, нахален, леке, натрапник лепка, лепката, лепки, лепките
лепкава, лепкаво, мн. ле`пкави, прил. Който лепне. Лепкава смес. Лепкаво тесто. Лепкав сок.
Синоними: глинест, покрит с глина, леплив, зацапан, замърсен, мръсен, нечист, незасъхнал, полутечен, гъст, с лепило, свързващ, накатранен, насмолен, смолист, тежкообработваем, сбит, разкалян, клисав лепкав, лепкавия, лепкавият, лепкава, лепкавата, лепкаво, лепкавото, лепкави, лепкавите
леплива, лепливо, мн. лепли`ви, прил.
1. Който е склонен да се лепи. Растение с лепливи листа.
2. Който може да служи за залепване. Лепливо вещество. От брашно, захар и вода се получава леплива каша.
3. Лепкав.
Синоними: глинест, покрит с глина, лепкав, незасъхнал, полутечен, гъст, с лепило, свързващ леплив, лепливия, лепливият, леплива, лепливата, лепливо, лепливото, лепливи, лепливите
лепнеш, мин. св. лепнах, мин. прич., лепнал, св. — вж. лепвам. <br /><br />----<br /><br />лепнеш, мин. св. лепнах и лепнах, мин. прич. лепнал и лепнал, несв.
1. При допир имам свойството да се прилепвам, прикрепям към нещо. Кощрявата лепне по дрехите.
2. При допир прикрепвам към себе си; лепкав съм. Меденият буркан лепне.
лепне ми — (ти, му, и`, ни, ви, им). Разг. Удава ми се лесно, приляга ми някаква дейност, работа, занаят. Шиенето ми лепне.
Синоними: залепвам се, прилепвам, слепям се лепна, лепнем, лепнеш, лепнете, лепне, лепнат, лепнах, лепнахме, лепна, лепнахте, лепна, лепнаха, лепнех, лепнехме, лепнеше, лепнехте, лепнеше, лепнеха, лепнал съм, лепнала съм, лепнало съм, лепнали сме, лепнал си, лепнала си, лепнало си, лепнали сте, лепнал е, лепнала е, лепнало е, лепнали са, бях лепнал, бях лепнала, бях лепнало, бяхме лепнали, беше лепнал, беше лепнала, беше лепнало, бяхте лепнали, беше лепнал, беше лепнала, беше лепнало, бяха лепнали, ще лепна, ще лепнем, ще лепнеш, ще лепнете, ще лепне, ще лепнат, ще съм лепнал, ще съм лепнала, ще съм лепнало, ще сме леп
мед. Хронична заразна болест, причинена от Mycobacterium leprae, при която се уврежда основно кожата и периферните нерви. Различават се четири типа лепра: туберкулоиден, лепроматозен, междинен и неопределен.
мн. ле`пти, ж.
1. Дребна монета у старите и у съвременните гърци.
2. Прен. Скромно парично дарение за обществена или благотворителна цел.
3. Прен. Дял, принос за нещо.
* Давам своята лепта. — Давам своя дял, принос.
Синоними: милостиня, подаяние, дар, дарение, дял, принос, помощ лепта, лептата, лепти, лептите
мед. Меката мозъчна обвивка (pia mater) и паяжиновидната обвивка (arachnoidea).
мед. Възпаление на лептоменингите.
мед. Остро инфекциозно заболяване, причинено от лептоспири. Протича в няколко периода: начален (висока температура, главоболие, мускулни болки и др. ), период на органни поражения (кръвоизливи, жълтеница, олигурия и др. ) и реконвалесцентен период. лептоспироза, лептоспирозата, лептоспирози, лептоспирозите
лепиш, мин. св. лепих, мин. прич. лепи`л, несв.
1. Какво. Прикрепвам нещо към друго, обикн. с лепило. Лепя афиш. Лепя марки.
2. Какво. Запушвам, запълвам дупки, пукнатини. Лепят дупките по асфалта.
3. Разг. Лепна 2 (във 2 знач.).
лепя се. — Мога да се прилепвам; прикрепвам се към нещо. Прахът се лепи по лицето ми.
* Лепи се на гърба ми. — Разг.
1. Пълнея от всичко, което изям. Каквото хапна, ми се лепи на гърба.
2. Натрупва ми се работа, която отлагам или по някакви причини не свършвам.
Синоними: залепвам, лепвам, слепвам, сраствам лепя, лепим, лепиш, лепите, лепи, лепят, лепих, лепихме, лепи, лепихте, лепи, лепиха, лепях, лепяхме, лепеше, лепяхте, лепеше, лепяха, лепил съм, лепила съм, лепило съм, лепили сме, лепил си, лепила си, лепило си, лепили сте, лепил е, лепила е, лепило е, лепили са, бях лепил, бях лепила, бях лепило, бяхме лепили, беше лепил, беше лепила, беше лепило, бяхте лепили, беше лепил, беше лепила, беше лепило, бяха лепили, ще лепя, ще лепим, ще лепиш, ще лепите, ще лепи, ще лепят, ще съм лепил, ще съм лепила, ще съм лепило, ще сме лепили, ще си лепил, ще си лепила, ще си лепило, ще сте лепили
лесът, леса, мн. лесове, (два) леса, м. Голяма вековна гора. Сибирски лес. Дълбокият лес. Девствени лесове.
Синоними: дъбрава, кория, гора, бранище, гъсталак, шумак лес, леса, лесът, лесове, лесовете, леса
мн. лесбийки, ж. Жена, която изпитва полово влечение към жени.<br />прил. лесбийски, лесбийска, лесбийско, мн. лесби`йски. лесбийка, лесбийката, лесбийки, лесбийките
вж. лесби`йка лесбийски, лесбийския, лесбийският, лесбийска, лесбийската, лесбийско, лесбийското, лесбийски, лесбийските
лесна, лесно, мн. лесни, прил.<br />1. Който може да бъде извършен, постигнат, възприет без много усилия и труд. <em>Лесна работа. Лесен занаят. Лесен успех. Лесен урок. Лесна задача.</em><br />2. Който не е съпроводен с трудности, лишения. <em>Лесен живот.</em><br />нареч. лесно.
* Лесна работа. — Работа без усилия, без спънки.
Синоними: достъпен, леснодостъпен, осъществим, лесноосъществим, реализуем, изпълним, постижим, леснопостижим, преодолим, възможен, удобен, прост, елементарен, обикновен лесен, лесния, лесният, лесна, лесната, лесно, лесното, лесни, лесните
мн. лески, ж. Планински храст с широки листа, който дава плодове, подобни на орехи — лешници.<br />прил. лесков, лескова, лесково, мн. леско`ви. леска, леската, лески, леските
вж. леска` лесков, лесковия, лесковият, лескова, лесковата, лесково, лесковото, лескови, лесковите
мн. леснини`, ж. Начин за извършване или постигане на нещо без трудности или с малко трудности. Намирам леснината на работата. Трябва да има леснина тази работа. Търся леснината.
Синоними: сръчност, ловкост, умение, лекота, леснотия, удобство, сгода, облекчение, улеснение, начин, средство, цака, чалъм, колай, способ, прийом, метода, възможност, постижимост, осъществимост, реализуемост, достъпност, похват, похватност леснина, леснината, леснини, леснините
лесничеят, лесничея, мн. лесниче`и, м. Началник на лесничейство. Ставам лесничей. лесничей, лесничея, лесничеят, лесничеи, лесничеите, лесничеи, лесничею
лесничейска, лесничейско, мн. лесниче`йски, прил. Който се отнася до лесничей и лесничейство. лесничейски, лесничейския, лесничейският, лесничейска, лесничейската, лесничейско, лесничейското, лесничейски, лесничейските
мн. лесниче`йства, ср.
1. Учреждение, което се грижи за запазването и използването на горите в определен район. Работя в лесничейството.
2. Екипът от служители на това учреждение, както и сградата му. Живея в лесничейството. лесничейство, лесничейството, лесничейства, лесничействата
вж. ле`сен
Синоними: удобно, на сгода, сгодно, леко, просто, възможно, елементарно, лесна работа, като нищо, постижимо, сръчно, умно, умело
ж., само ед. Леснина, лекота. Пиша с леснота. леснота, леснотата, лесноти, леснотите
ж., само ед. Разг.
1. Леснина, лесен начин за извършване на нещо. Намирам леснотията на нещо.
2. Удобство, охолство, лесен живот. Свикнал е на леснотия.
Синоними: леснина, сръчност, ловкост, умение, лекота, удобство, сгода, облекчение, улеснение, начин, средство, цака, чалъм, колай, способ, прийом, метода, възможност, постижимост, осъществимост, реализуемост, достъпност леснотия, леснотията, леснотии, леснотиите
мн. лесовъ`ди, м. Специалист по лесовъдство. лесовъд, лесовъда, лесовъдът, лесовъди, лесовъдите, лесовъда
вж. лесовъ`дство лесовъден, лесовъдния, лесовъдният, лесовъдна, лесовъдната, лесовъдно, лесовъдното, лесовъдни, лесовъдните
ср., само ед. Дял от растениевъдството и наука за отглеждане, опазване и използване на горите.
прил. лесовъден, лесовъдна, лесовъдно, мн. лесовъдни. Лесовъдна бригада. лесовъдство, лесовъдството, лесовъдства, лесовъдствата
мн. лесопаркове, (два) лесопарка, м. Гора до населено място, която се използва като парк. лесопарк, лесопарка, лесопаркът, лесопаркове, лесопарковете, лесопарка
ж., само ед. Техника по горско дело.
прил. лесотехнически, лесотехническа, лесотехническо, мн. лесотехнически.
вж. лесоте`хника лесотехнически, лесотехническия, лесотехническият, лесотехническа, лесотехническата, лесотехническо, лесотехническото, лесотехнически, лесотехническите
остар. Диал.
стълба; стълбица
вж. лествица
мит. Племе от кръвожадни исполини с цар Антифат и главен град Телепил, които нападнали със скални отломъци корабите на Одисей и изяли много от спътниците му.
летална, летално, мн. лета`лни, прил. Който е смъртен, който се отнася до смърт. Летален изход. летален, леталния, леталният, летална, леталната, летално, леталното, летални, леталните
Отношение на числото на смъртните случаи към числото на заболяванията.
вж. лета`ргия
Синоними: неподвижен, статичен, инертен, латентен летаргичен, летаргичния, летаргичният, летаргична, летаргичната, летаргично, летаргичното, летаргични, летаргичните
ж., само ед.
1. Спец. В медицината — прилично на сън болестно състояние, понякога с почти незабележим пулс и дишане. Болният е в летаргия.
2. Прен. Бездействие, застой, инертност. Изпадам в летаргия. Летаргията на робството.
прил. летаргичен, летаргична, летаргично, мн. летаргични. Летаргичен сън.
Синоними: сън, безчувственост, безсъзнание, бездействие, покой, застой, неподвижност, инертност, заспалост, мъртвило, забрава, забвение, латентност летаргия, летаргията, летаргии, летаргиите
летателна, летателно, мн. лета`телни, прил. Който служи или е предназначен за летене. Летателен апарат. летателен, летателния, летателният, летателна, летателната, летателно, летателното, летателни, летателните
мн. летви, ж. Дълга и тясна дъска.<br />същ. умал. летвичка, мн. ле`твички, ж. летва, летвата, летви, летвите
вж. ле`тва летвичка, летвичката, летвички, летвичките
нареч. През лятото, лятно време. Лете тук е много горещо.
лятна, лятно, мн. ле`тни, прил. Който се отнася до лятото. Летен ден. Лятно време. Лятна горещина. Летни дрехи. Лятна почивка. летен, летния, летният, лятна, лятната, лятно, лятното, летни, летните
мн. летци`, м. Лице, което по професия управлява самолет; пилот, авиатор. Ставам летец. Уча за летец.
Синоними: авиатор летец, летеца, летецът, летци, летците, летци, летецо
мн. летища, ср. Комплекс от специално подготвено равно място, съоръжения и уредби за излитане и кацане, поддържане и съхраняване на самолети. <em>Военно летище. Гражданско летище.</em><br />прил. летищен, летищна, летищно, мн. лети`щни. Летищни служби.
Синоними: аеродрум, аеропристанище летище, летището, летища, летищата
вж. лети`ще летищен, летищния, летищният, летищна, летищната, летищно, летищното, летищни, летищните
летлива, летливо, мн. летливи, прил. Който лесно се изпарява или излита. <em>Летлива течност. Летлив газ.</em><br />същ. летливост, летливостта`, ж. летлив, летливия, летливият, летлива, летливата, летливо, летливото, летливи, летливите
вж. летли`в летливост, летливостта, летливости, летливостите
ср., неизм. Остар. Година.
* За многая лета. — За много години.
ср., само ед. Система за определяне на времето по години, като за начало се взема важно историческо събитие. Християнско летоброене. летоброене, летоброенето, летоброения, летоброенията
мн. летовища, ср.<br />1. Лагер, комплекс за летуване.<br />2. Курорт. <em>Морско летовище.</em><br />прил. летовищен, летовищна, летовищно, мн. лето`вищни.
Синоними: курорт, почивна станция летовище, летовището, летовища, летовищата
вж. лето`вище летовищен, летовищния, летовищният, летовищна, летовищната, летовищно, летовищното, летовищни, летовищните
мн. лето`вници, м. Човек, който е някъде на почивка, на курорт.
Синоними: курортист, посетител, гост, излетник летовник, летовника, летовникът, летовници, летовниците, летовници, летовнико
мн. лето`внички, ж. Жена летовник. летовничка, летовничката, летовнички, летовничките
мн. летописи, (два) летописа, м.
1. Последователен списък на събития и случки по години, направен от техен съвременник; хроника.
2. Прен. Науката история.
прил. летописен, летописна, летописно, мн. летописни.
Синоними: хроника, история, анали, хронология, списък, регистър, каталог летопис, летописа, летописът, летописи, летописите, летописа
вж. летопи`с летописен, летописния, летописният, летописна, летописната, летописно, летописното, летописни, летописните
мн. летопи`сци, м. Съставител на летопис. Летописецът не е отбелязал това събитие. летописец, летописеца, летописецът, летописци, летописците, летописци, летописецо
ср., само ед. Летоброене. леточисление, леточислението, леточисления, леточисленията
лету`ваш, несв.
1. Ходя и прекарвам на почивка, обикн. по-дълго време. Ще летуваш ли някъде? Ще летувам на море.
2. Изобщо прекарвам лятото. Овцете летуват в планината. През зимата са в града, но всяка година летуват на село.
Синоними: почивам, прекарвам ваканция летувам, летуваме, летуваш, летувате, летува, летуват, летувах, летувахме, летува, летувахте, летува, летуваха, летувах, летувахме, летуваше, летувахте, летуваше, летуваха, летувал съм, летувала съм, летувало съм, летували сме, летувал си, летувала си, летувало си, летували сте, летувал е, летувала е, летувало е, летували са, бях летувал, бях летувала, бях летувало, бяхме летували, беше летувал, беше летувала, беше летувало, бяхте летували, беше летувал, беше летувала, беше летувало, бяха летували, ще летувам, ще летуваме, ще летуваш, ще летувате, ще летува, ще летува
мн. лету`чки, ж. Остар.
1. Кратко и бързо събрание в редакция на вестник.
2. Кратко събрание за обсъждане на неотложни въпроси. летучка, летучката, летучки, летучките
летиш, мин. св. летях, мин. прич. летя`л, несв.
1. Нося се, движа се, пътувам по въздуха. Птицата лети. Искри летят във всички посоки. Самолетът лети. Летя със самолет.
2. Прен. Движа се с голяма скорост, нося се. Влакът лети. Конят лети.
3. Прен. За душа, мисъл, мечта — унасям се, пренасям се някъде.
4. Прен. За време — минавам много бързо, неусетно. Годините летят.
5. Прен. За нещо променящо се — изменям се бързо (цени, температура).
* Летя нависоко. — Разг. Искам да постигна нещо, което не е по силите ми.
* Летя в облаците. — Разг.
1. Не преценявам реално действителността; фантазирам.
2. Въобразявам си, че съм нещо повече, отколкото съм в действителност.
Синоними: хвърча, литвам, полетявам, прехвръквам, прелетявам, политам, нося се, понасям се, бягам, хвръквам, прехвърчам, нося се из въздуха летя, летим, летиш, летите, лети, летят, летях, летяхме, летя, летяхте, летя, летяха, летях, летяхме, летеше, летяхте, летеше, летяха, летял съм, летяла съм, летяло съм, летели сме, летял си, летяла си, летяло си, летели сте, летял е, летяла е, летяло е, летели са, бях летял, бях летяла, бях летяло, бяхме летели, беше летял, беше летяла, беше летяло, бяхте летели, беше летял, беше летяла, беше летяло, бяха летели, ще летя, ще летим, ще летиш, ще летите, ще лети, ще летят, ще съм летял, ще съм летяла, ще съм летяло, ще сме летели, ще си летял, ще си летяла, ще си летяло, ще сте летели
м., само ед. Хищна морска риба с вкусно месо от семейство костурови. лефер, лефера, леферът, лефери, леферите, лефера
мн. лехи, ж. Оформено с издигната пръст място (като четириъгълник, елипса и др.), удобно за засаждане и поливане на зеленчуци от един вид или на цветя. <em>Засадих една леха пипер. Имам пет лехи домати. Леха със зюмбюл.</em><br />същ. умал. лехичка, мн. лехи`чки, ж. леха, лехата, лехи, лехите
вж. леха` лехичка, лехичката, лехички, лехичките, лехичке
мн. леху`си, ж. Разг. Родилка до четирийсетия ден след раждането. Тя е още лехуса, не бива да се преуморява.
Синоними: родилка лехуса, лехусата, лехуси, лехусите
мед. 1. Фосфолипид, изграден от две мастни киселини, глицерофосфорна киселина (глицерол-3-фосфат) и холин, например фосфатидилхолин, фосфатидилинозитол и др. Лецитините са широко разпространени във всички животински и растителни клетки, в нервната тъкан (особено в миелиновите обвивки), в яйчния жълтък и др.
2. Смес от вещества богати на лецитини. лецитин, лецитина, лецитинът, лецитини, лецитините, лецитина
лечебна, лечебно, мн. лече`бни, прил.
1. Който лекува; лековит. Лечебно средство. Лечебна вода. Лечебен глад.
2. Който е предназначен за лекуване. Лечебна станция.
Синоними: лековит, церителен, целителен, целебен, спасителен, излечителен, изцерителен, церовит, лечителен лечебен, лечебния, лечебният, лечебна, лечебната, лечебно, лечебното, лечебни, лечебните
мн. лече`бници, ж. Учреждение за лекуване на приходящи болни и за даване на първа помощ; амбулатория. Ветеринарна лечебница.
Синоними: амбулатория, лазарет, болница, санаториум лечебница, лечебницата, лечебници, лечебниците
мн. лече`ния, ср. Лекуване. На лечение съм. Отивам на лечение.
Синоними: лекуване лечение, лечението, лечения, леченията
лечителят, лечителя, мн. лечи`тели, м. Човек, който може да лекува, обикн. с народни или нетрадиционни средства. Ходя по лечители. Търся помощ от лечители.
Синоними: лекар, доктор, медик, врач лечител, лечителя, лечителят, лечители, лечителите, лечители, лечителю
лешът, леша, мн. лешове, (два) леша, м. Обикн. ед. Непогребан труп, който е почнал да се разлага. Гарваните налитат на леш.
Синоними: мърша, труп леш, леша, лешът, лешове, лешовете, леша
мн. лешници, (два) лешника, м.
1. Плод на храста леска, представляващ една ядка в светлокафява черупка, с богат вкус. Бонбони с лешник. Бера лешници.
2. Храстът леска.
прил. лешников, лешникова, лешниково, мн. лешникови. Лешникова черупка. Лешников цвят. Лешникови очи. лешник, лешника, лешникът, лешници, лешниците, лешника
вж. ле`шник лешников, лешниковия, лешниковият, лешникова, лешниковата, лешниково, лешниковото, лешникови, лешниковите
мн. лешникотроша`чки, ж. Вид клещи за чупене на лешници или орехи. лешникотрошачка, лешникотрошачката, лешникотрошачки, лешникотрошачките
мн. лешояди, (два) лешояда, м. Птица от рода на орлите, която се храни с мърша. Лешоядът се спусна към земята, усетил леш.
* Като лешояд. — За хора, които се отправят да заграбят нещо разрушено, унищожено, фалирало. Разпределиха си имуществото на фалиралата фирма като лешояди. лешояд, лешояда, лешоядът, лешояди, лешоядите, лешояди, лешояде
ж., само ед.
1. Тревисто растение от семейство бобови с малки кръгли и плоски зърна с различен цвят. Сея леща.
2. Зърната на това растение.
прил. лещен, лещена, лещено, мн. лещени. Лещена чорба.
* Продавам за паница леща. — Разг. Евтино, за нищо залагам (честта си).
—-
мн. ле`щи, ж. Спец.
1. В анатомията — прозрачно, еластично, двойно изпъкнало овално тяло, обвито с ципа, което пречупва светлинните лъчи.
2. Във физиката — прозрачно тяло, което намалява или увеличава предметите, гледани през него.
Синоними: обектив, око, отвор, оптично стъкло, лупа леща, лещата, лещи, лещите
вж. ле`ща лещен, лещения, лещеният, лещена, лещената, лещено, лещеното, лещени, лещените
ж., само ед. Вид детска шарка, изразена с лещовидни мехурчета по тялото; варицела. лещенка, лещенката, лещенки, лещенките
лещовидна, лещовидно, мн. лещови`дни, прил. Който има вид на лещено зърно. лещовиден, лещовидния, лещовидният, лещовидна, лещовидната, лещовидно, лещовидното, лещовидни, лещовидните
лееш, мин. св. лях, мин. прич. лял, несв.<br />1. Какво. Правя да тече изобилно, проливам. <em>Реката лее водите си през града. Лея вино в чашите.</em><br />2. Прен. Какво. За светлина, музика и др. — излъчвам изобилно, изпускам. <em>Лампата лее жълта светлина. Цветята леят аромат.</em><br />3. Прен. Какво. Изразходвам изобилно; пилея, разхищавам. <em>Лея бира. Лея вода. Лея безразсъдно пари.</em><br />4. Прен. За думи, реч, стихове — изричам в изобилие или плавно, гладко.<br /><em>_лея се. 1.</em><em> — Тека изобилно, проливам се. </em>От голямата тръба се лее вода. Леят се вино и бира. Лее се пот. Сълзи се леят.<em><br />2. Прен. Излъчвам се обилно, разпръсквам се, струя. </em>Лее се слънчева светлина. Лее се аромат.<em><br />3. Прен. За думи, реч — изричам се обилно или плавно, гладко. </em>Леят се любовни признания. Стиховете се леят.<em><br />4. Прен. Изразходвам се в изобилие; изхабявам се. </em>Леят се средства. Леят се чувства. За нищо лее луди пари.<em><br />* </em>Лее се кръв.<em> — Загиват много хора. </em>По пътищата се лее кръв като при война.<em><br />* </em>Лея кръвта си.<em> — Участвам в битка; загивам.<br />* </em>Лея крокодилски сълзи.<em> — Разг. Скърбя неискрено, лицемерно. <br /><br />----<br /><br />лееш, мин. св. лях, мин. прич. лял, несв.; Какво.
1. Правя изделие от метал, като го изливам в специална форма, калъп. Лея детайли за машини.
2. Наливам разтопен метал в калъп.
лея се._ — За разтопен метал — изливам се.
същ. ле`ене, ср.
Синоними: ливвам, изливам, плисвам, проливам, разливам, поливам, лисвам, възпявам, свиря, звуча, отливам, правя отливка, топя, роня сълзи, тека, струя, бликам, шуртя лея, леем, лееш, леете, лее, леят, лях, ляхме, ля, ляхте, ля, ляха, леех, леехме, лееше, леехте, лееше, лееха, лял съм, ляла съм, ляло съм, лели сме, лял си, ляла си, ляло си, лели сте, лял е, ляла е, ляло е, лели са, бях лял, бях ляла, бях ляло, бяхме лели, беше лял, беше ляла, беше ляло, бяхте лели, беше лял, беше ляла, беше ляло, бяха лели, ще лея, ще леем, ще лееш, ще леете, ще лее, ще леят, ще съм лял, ще съм ляла, ще съм ляло, ще сме лели, ще си лял, ще си ляла, ще си ляло, ще сте лели, ще е лял, ще е ляла, ще е ляло, ще са лели, щях да лея, щяхме да леем, щеше да лееш, щяхте да леете, щеше да л
лееш, мин. св. лях, мин. прич. лял, несв.<br />1. Какво. Правя да тече изобилно, проливам. <em>Реката лее водите си през града. Лея вино в чашите.</em><br />2. Прен. Какво. За светлина, музика и др. — излъчвам изобилно, изпускам. <em>Лампата лее жълта светлина. Цветята леят аромат.</em><br />3. Прен. Какво. Изразходвам изобилно; пилея, разхищавам. <em>Лея бира. Лея вода. Лея безразсъдно пари.</em><br />4. Прен. За думи, реч, стихове — изричам в изобилие или плавно, гладко.<br /><em>_лея се. 1.</em><em> — Тека изобилно, проливам се. </em>От голямата тръба се лее вода. Леят се вино и бира. Лее се пот. Сълзи се леят.<em><br />2. Прен. Излъчвам се обилно, разпръсквам се, струя. </em>Лее се слънчева светлина. Лее се аромат.<em><br />3. Прен. За думи, реч — изричам се обилно или плавно, гладко. </em>Леят се любовни признания. Стиховете се леят.<em><br />4. Прен. Изразходвам се в изобилие; изхабявам се. </em>Леят се средства. Леят се чувства. За нищо лее луди пари.<em><br />* </em>Лее се кръв.<em> — Загиват много хора. </em>По пътищата се лее кръв като при война.<em><br />* </em>Лея кръвта си.<em> — Участвам в битка; загивам.<br />* </em>Лея крокодилски сълзи.<em> — Разг. Скърбя неискрено, лицемерно. <br /><br />----<br /><br />лееш, мин. св. лях, мин. прич. лял, несв.; Какво.
1. Правя изделие от метал, като го изливам в специална форма, калъп. Лея детайли за машини.
2. Наливам разтопен метал в калъп.
лея се._ — За разтопен метал — изливам се.
същ. ле`ене, ср.
Синоними: ливвам, изливам, плисвам, проливам, разливам, поливам, лисвам, възпявам, свиря, звуча, отливам, правя отливка, топя, роня сълзи, тека, струя, бликам, шуртя лея, леем, лееш, леете, лее, леят, лях, ляхме, ля, ляхте, ля, ляха, леех, леехме, лееше, леехте, лееше, лееха, лял съм, ляла съм, ляло съм, лели сме, лял си, ляла си, ляло си, лели сте, лял е, ляла е, ляло е, лели са, бях лял, бях ляла, бях ляло, бяхме лели, беше лял, беше ляла, беше ляло, бяхте лели, беше лял, беше ляла, беше ляло, бяха лели, ще лея, ще леем, ще лееш, ще леете, ще лее, ще леят, ще съм лял, ще съм ляла, ще съм ляло, ще сме лели, ще си лял, ще си ляла, ще си ляло, ще сте лели, ще е лял, ще е ляла, ще е ляло, ще са лели, щях да лея, щяхме да леем, щеше да лееш, щяхте да леете, щеше да л
лееш, мин. св. лях, мин. прич. лял, несв.<br />1. Какво. Правя да тече изобилно, проливам. <em>Реката лее водите си през града. Лея вино в чашите.</em><br />2. Прен. Какво. За светлина, музика и др. — излъчвам изобилно, изпускам. <em>Лампата лее жълта светлина. Цветята леят аромат.</em><br />3. Прен. Какво. Изразходвам изобилно; пилея, разхищавам. <em>Лея бира. Лея вода. Лея безразсъдно пари.</em><br />4. Прен. За думи, реч, стихове — изричам в изобилие или плавно, гладко.<br /><em>_лея се. 1.</em><em> — Тека изобилно, проливам се. </em>От голямата тръба се лее вода. Леят се вино и бира. Лее се пот. Сълзи се леят.<em><br />2. Прен. Излъчвам се обилно, разпръсквам се, струя. </em>Лее се слънчева светлина. Лее се аромат.<em><br />3. Прен. За думи, реч — изричам се обилно или плавно, гладко. </em>Леят се любовни признания. Стиховете се леят.<em><br />4. Прен. Изразходвам се в изобилие; изхабявам се. </em>Леят се средства. Леят се чувства. За нищо лее луди пари.<em><br />* </em>Лее се кръв.<em> — Загиват много хора. </em>По пътищата се лее кръв като при война.<em><br />* </em>Лея кръвта си.<em> — Участвам в битка; загивам.<br />* </em>Лея крокодилски сълзи.<em> — Разг. Скърбя неискрено, лицемерно. <br /><br />----<br /><br />лееш, мин. св. лях, мин. прич. лял, несв.; Какво.
1. Правя изделие от метал, като го изливам в специална форма, калъп. Лея детайли за машини.
2. Наливам разтопен метал в калъп.
лея се._ — За разтопен метал — изливам се.
същ. ле`ене, ср.
Синоними: (гл.) ливвам, изливам, плисвам, проливам, разливам, поливам, лисвам, (гл.) възпявам, свиря, звуча, (гл.) отливам, правя отливка, (гл.) топя, (гл.) роня сълзи, (гл.) тека, струя, бликам, шуртя лея, леята, леи, леите
леярят, леяря, мн. лея`ри, м. Работник, който отлива метални предмети. леяр, леяря, леярят, леяри, леярите, леяри, леярю
мн. лея`рни, ж. Отделение в завод, където се отливат метални предмети. леярна, леярната, леярни, леярните
леярска, леярско, мн. лея`рски, прил. Който е свързан с леяр или с леярство. леярски, леярския, леярският, леярска, леярската, леярско, леярското, леярски, леярските
ср., само ед. Леене на метал и на метални предмети; занятие на леяр. леярство, леярството, леярства, леярствата