ж., само ед. Обемът на тяло в кубически метри. Стаята е с голяма кубатура. кубатура, кубатурата, кубатури, кубатурите

мн. кубе`та, ср. Външната изпъкнала (обикн. кълбовидна) част на купола на църква. Църква със златни кубета. кубе, кубето, кубета, кубетата

м., само ед. Спец. Течение в изобразителното изкуство за изобразяване на предметите като геометрични фигури. кубизъм, кубизма, кубизмът, кубизми, кубизмите, кубизъма

мн. кубици, (два) кубика, м. Разг. Кубически метър като мярка за дървен материал, пръст, пясък и др. Два кубика пясък. кубик, кубика, кубикът, кубици, кубиците, кубика

мед. Лакътен, отнасящ се до лакътната област.

кубична, кубично, мн. куби`чни, прил.
1. Който има формата на куб. Кубично тяло.
2. Разг. Кубически.
Синоними: с три измерения, тримерен, пространствен кубичен, кубичния, кубичният, кубична, кубичната, кубично, кубичното, кубични, кубичните

вж. куб кубически, кубическия, кубическият, кубическа, кубическата, кубическо, кубическото, кубически, кубическите

мн. ку`бчета, ср.
1. Малък куб.
2. Всяко малко тяло с форма на куб. Кубчета с картинки за игра.
* Кубчето на Рубик. — Специално направено за логически задачи кубче с въртящи се плоскости в различен цвят. кубче, кубчето, кубчета, кубчетата

мн. куверти, (два) куверта, м.
1. Прибори за хранене на един човек, подредени на маса. Сложи още един куверт.
2. Определено меню за един човек.
3. Най-малката сума, която трябва да се консумира в заведение, събирана като такса при влизане. Колко лева е кувертът за този ресторант? С куверти ли се влиза тук? куверт, куверта, кувертът, куверти, кувертите, куверта

мн. куве`рти, ж.
1. Палуба на параход. Излизам на кувертата.
2. Разг. Покривка за легло.
Синоними: палуба куверта, кувертата, куверти, кувертите

мн. кувертю`ри, ж. Покривка за легло. кувертюра, кувертюрата, кувертюри, кувертюрите

междум. За наподобяване на характерен вик на кокошка, обикн. след снасяне на яйце.

кудкудякаш, несв.<br />1. За кокошка — надавам характерни викове, обикн. след снасяне на яйце.<br />2. Прен. Разг. Пренебр. За жени — говоря много и шумно, кресливо. <em>Жената не може без да кудкудяка.</em><br />3. Прен. Разг. Пренебр. Хваля се шумно, много. <em>Стига си кудкудякала, всички чуха за твоите пари!</em><br />същ. кудкудякане, ср. кудкудякам, кудкудякаме, кудкудякаш, кудкудякате, кудкудяка, кудкудякат, кудкудяках, кудкудякахме, кудкудяка, кудкудякахте, кудкудяка, кудкудякаха, кудкудяках, кудкудякахме, кудкудякаше, кудкудякахте, кудкудякаше, кудкудякаха, кудкудякал съм, кудкудякала съм, кудкудякало съм, кудкудякали сме, кудкудякал си, кудкудякала си, кудкудякало си, кудкудякали сте, кудкудякал е, кудкудякала е, кудкудякало е, кудкудякали са, бях кудкудякал, бях кудкудякала, бях кудкудякало, бяхме кудкудякали, беше кудкудякал, беше кудкудякала, беше кудкудякало, бяхте кудкудякали, б

вж. кудкудя`кам кудкудякане, кудкудякането, кудкудякания, кудкудяканията

кудкудячиш, мин. св. кудкудячих, мин. прич. кудкудя`чил, несв. Кудкудякам.

Фентъзи отборен спорт, описан от Дж. К. Роулинг в романите и за Хари Потър. Играе се с няколко различни вида топки, като играчите използват летящи магически метли. Играе се в огромен стадион, който във всеки край има по три стълба с обръч на върха. Топките са три вида: куофъл — червеникава, с размерите на баскетболна топка; блъджър — черна топка, приличаща на гюле; снич — златиста топка,с размерите на орех, притежава малки крила. В играта има два блъджъра, които постоянно се опитват да съборят играчите от метлите им. Сничът е много бърз и труден за улавяне. куидич, куидича, куидичът, куидичи, куидичите, куидича

мн. куки, ж.<br />1. Желязна или дървена пръчка със завит, заострен край, с която се закачва или на която се окачва нещо. <em>Куките на закачалката. Кука за въдица.</em><br />2. Дълга метална или дървена пръчица със завит край за плетене. <em>Плета с две куки.</em><br />3. Прен. Разг. Пренебр. За човек — шегаджия, драка. <em>Голяма кука е той, не си стои кротко на мястото.</em><br />същ. умал. кукичка, мн. ку`кички, ж.
* Ставам/стана на кука. — Отслабвам много.
* Прав като кука. — Много крив, изкривен.
Синоними: гага, извивка, райбер, резе, ключалка, ченгел, канджа кука, куката, куки, куките

кукаш, несв. За кукувица — издавам характерни звуци.<br />същ. кукане, ср. кукам, кукаме, кукаш, кукате, кука, кукат, куках, кукахме, кука, кукахте, кука, кукаха, куках, кукахме, кукаше, кукахте, кукаше, кукаха, кукал съм, кукала съм, кукало съм, кукали сме, кукал си, кукала си, кукало си, кукали сте, кукал е, кукала е, кукало е, кукали са, бях кукал, бях кукала, бях кукало, бяхме кукали, беше кукал, беше кукала, беше кукало, бяхте кукали, беше кукал, беше кукала, беше кукало, бяха кукали, ще кукам, ще кукаме, ще кукаш, ще кукате, ще кука, ще кукат, ще съм кукал, ще съм кукала, ще съм кукало, ще сме кукали, ще си кукал, ще си кукала, ще си кукало, ще сте ку

вж. ку`кам кукане, кукането, кукания, куканията

кукваш, несв. и кукна, св.
1. Кукам един път или няколко пъти по един път. Кукувицата кукваше няколко пъти и млъкваше.
2. Започвам да кукам. Кукувицата кукна от ранна пролет.
3. Прен. Разг. Заставам или отивам някъде и стоя прекалено дълго. Кукнала на улицата, не се прибира да си върши работата.

мн. кукери, м. Маскиран мъж, участник в обредни игри на Сирница.<br />прил. кукерски, кукерска, кукерско, мн. ку`керски.
* Като кукерска булка. — Разг. Груба, кокалеста жена, напомняща фигурата и маниера на кукерската булка — мъж, облечен като жена, атрибут на кукерските игри. кукер, кукера, кукерът, кукери, кукерите, кукера

вж. ку`кер кукерски, кукерския, кукерският, кукерска, кукерската, кукерско, кукерското, кукерски, кукерските

вж. ку`ка кукичка, кукичката, кукички, кукичките

мн. кукли, ж.<br />1. Детска играчка, обикн. за момиче, с вид на човешка фигура. <em>Играя на кукли.</em><br />2. Такива фигури, привързани с конци, за да ги движат, предназначени за театър; марионетка.<br />3. Прен. Обикн. високопоставена личност, която изпълнява чужда воля.<br />4. Прен. Добре облечена или прекалено издокарана, както и хубава, но бездушна или глуповата жена. <em>Облякла се е като кукла. Гримирала се е като кукла.</em><br />прил. куклен, куклена, куклено, мн. куклени.<br />същ. умал. кукличка, мн. ку`клички, ж.
* Куклен театър. — Театър, в който ролите се изпълняват от кукли, движени от артисти.
Синоними: манекен, играчка, фигура, марионетка, фигурант кукла, куклата, кукли, куклите, кукло

вж. ку`кла куклен, кукления, кукленият, куклена, куклената, куклено, кукленото, куклени, куклените

кукленска, кукленско, мн. ку`кленски, прил. Който е присъщ на кукла. Кукленска хубост. Кукленска коса. кукленски, кукленския, кукленският, кукленска, кукленската, кукленско, кукленското, кукленски, кукленските

вж. ку`кла кукличка, кукличката, куклички, кукличките, кукличке

кукнеш, мин. св. кукнах, мин. прич. ку`кнал, св. — вж. куквам. кукна, кукнем, кукнеш, кукнете, кукне, кукнат, кукнах, кукнахме, кукна, кукнахте, кукна, кукнаха, кукнех, кукнехме, кукнеше, кукнехте, кукнеше, кукнеха, кукнал съм, кукнала съм, кукнало съм, кукнали сме, кукнал си, кукнала си, кукнало си, кукнали сте, кукнал е, кукнала е, кукнало е, кукнали са, бях кукнал, бях кукнала, бях кукнало, бяхме кукнали, беше кукнал, беше кукнала, беше кукнало, бяхте кукнали, беше кукнал, беше кукнала, беше кукнало, бяха кукнали, ще кукна, ще кукнем, ще кукнеш, ще кукнете, ще кукне, ще кукнат, ще съм кукнал, ще съм кукнала, ще съм кукнало, ще сме кук

кукова, куково, мн. ку`кови, прил.
* На куково лято. — Никога. Ще си получиш парите на куково лято. куков, куковия, куковият, кукова, куковата, куково, куковото, кукови, куковите

м., само ед. Кукеровден; ден, в който ходят кукери. куковден

куку`ваш, несв. Живея сам, без да общувам с хора, като кукувица. Вече няколко години кукува сама. кукувам, кукуваме, кукуваш, кукувате, кукува, кукуват, кукувах, кукувахме, кукува, кукувахте, кукува, кукуваха, кукувах, кукувахме, кукуваше, кукувахте, кукуваше, кукуваха, кукувал съм, кукувала съм, кукувало съм, кукували сме, кукувал си, кукувала си, кукувало си, кукували сте, кукувал е, кукувала е, кукувало е, кукували са, бях кукувал, бях кукувала, бях кукувало, бяхме кукували, беше кукувал, беше кукувала, беше кукувало, бяхте кукували, беше кукувал, беше кукувала, беше кукувало, бяха кукували, ще кукувам, ще кукуваме, ще кукуваш, ще кукувате, ще кукува, ще кукува

мн. кукувици, ж. Сива горска прелетна птица, която снася яйцата си в чужди гнезда, не отглежда малките си. <em>Кукувица кука на зелена бука.</em><br />прил. кукувичи, кукувича, кукувиче, кукувичо, мн. кукувичи. Кукувичо гнездо.
* Като кукувица. — Разг. Който живее сам, самотно.
* Кукувица ми е изпила ума. — Разг. Съвсем съм оглупял.
* Кукувича прежда. — Паразитиращо растение с вид на жълта нишка, което се увива по растенията и ги задушава. кукувица, кукувицата, кукувици, кукувиците, кукувице

вж. кукуви`ца кукувичи, кукувичия, кукувичият, кукувича, кукувичата, кукувичо, кукувичото, кукувичи, кукувичите

мн. кукумя`вки, ж.
1. Нощна граблива птица с бухлата глава и големи очи, която издава характерен вик.
2. Прен. Разг. Пренебр. Грозна жена. кукумявка, кукумявката, кукумявки, кукумявките, кукумявко

вж. кукумявка кукумявски, кукумявския, кукумявският, кукумявска, кукумявската, кукумявско, кукумявското, кукумявски, кукумявските

кукуригаш, несв. За петел — издавам пронизителен вик.<br />същ. кукуригане, ср. кукуригам, кукуригаме, кукуригаш, кукуригате, кукурига, кукуригат, кукуригах, кукуригахме, кукурига, кукуригахте, кукурига, кукуригаха, кукуригах, кукуригахме, кукуригаше, кукуригахте, кукуригаше, кукуригаха, кукуригал съм, кукуригала съм, кукуригало съм, кукуригали сме, кукуригал си, кукуригала си, кукуригало си, кукуригали сте, кукуригал е, кукуригала е, кукуригало е, кукуригали са, бях кукуригал, бях кукуригала, бях кукуригало, бяхме кукуригали, беше кукуригал, беше кукуригала, беше кукуригало, бяхте кукуригали, беше кукуригал, беше кукуригала, беше куку

вж. кукури`гам кукуригане, кукуригането, кукуригания, кукуриганията

кукуригваш, несв. и кукуригна, св. Кукуригам един път или няколко пъти по един път.

кукуригнеш, мин. св. кукуригнах, мин. прич. кукури`гнал, св. — вж. кукуригвам.

междум. За наподобяване вик на петел.

м., само ед. Диал. Царевица.
Синоними: царевица, мамул, мисир кукуруз, кукуруза, кукурузът, кукурузи, кукурузите, кукуруза

мн. кукуряци, (два) кукуряка, м. Ранно пролетно планинско цвете с бледозелени цветове.
* Като кукуряк. — Весел, бодър, изправен. кукуряк, кукуряка, кукурякът, кукуряци, кукуряците, кукуряка

мн. ку`ли, ж.
1. ист. Висока и тясна каменна сграда за отбрана и наблюдение при крепост в средновековието.
2. Тясна и висока сграда за различни цели. Часовникова кула.
* Градя въздушни кули. — Мечтая за невъзможни неща, фантазирам.
Синоними: крепост, укрепление, замък кула, кулата, кули, кулите

вж. кулина`рия кулинарен, кулинарния, кулинарният, кулинарна, кулинарната, кулинарно, кулинарното, кулинарни, кулинарните

ж., само ед. Изкуство за приготвяне на храна. Много е добра в кулинарията.
прил. кулинарен, кулинарна, кулинарно, мн. кулинарни. Кулинарни съвети. кулинария, кулинарията, кулинарии, кулинариите

мн. кули`си, ж. Обикн. мн. Странични декори от черен плат на театрална сцена.
* Зад кулисите. — Тайно, скрито (действам).
Синоними: балансьор, кобилица, мотовилка кулиса, кулисата, кулиси, кулисите

кулминационна, кулминационно, мн. кулминацио`нни, прил. Който е достигнал кулминацията си. Кулминационен момент. Кулминационна точка.
Синоними: краен, върхов, горен, най-висок, върховен, зенитен кулминационен, кулминационния, кулминационният, кулминационна, кулминационната, кулминационно, кулминационното, кулминационни, кулминационните

ж., само ед. Точка на най-голямото напрежение в развитието на нещо; връхна точка. Кулминация на драмата.
Синоними: кулминационна точка, връхна точка, зенит, апогей кулминация, кулминацията, кулминации, кулминациите

вж. кулоа`ри кулоарен, кулоарния, кулоарният, кулоарна, кулоарната, кулоарно, кулоарното, кулоарни, кулоарните

мн., кулоар, м. Коридори около зала на парламент или в друга обществена сграда, където се водят неофициални разговори и срещи.<br />прил. кулоарен, кулоарна, кулоарно, мн. кулоа`рни.
* Кулоарни новини. — Неофициални новини; новини от разговори в кулоарите.

култът, култа, мн. култове, (два) култа, м.
1. Религиозно почитане и служене на божество и свързаните с това ритуали. Култ на Аполон. Служители на култа.
2. Прен. Голямо почитане, преклонение. Култ към майката.
прил. култов, култова, култово, мн. култови.
* Издигам в култ. — Почитам, високо ценя.
Синоними: кумир, идол, божество, бог, фетиш, богопочитание, боготворене, обожаване, величаене, възхвала, преклонение, обожание, уважение, почит култ, култа, култът, култове, култовете, култа

мн. култиватори, (два) култиватора, м. Селскостопанска машина за разбиване на буците и разрохкване на почвата. култиватор, култиватора, култиваторът, култиватори, култиваторите, култиватора

култивираш, несв. и св.; Какво.<br />1. Развъждам, приспособявам. <em>Култивирам маслини.</em><br />2. Развивам, насаждам (навици, качества на характера).<br />3. Обработвам с култиватор.<br />същ. култивиране, ср.
Синоними: разработвам, обработвам, отглеждам, засаждам, посаждам, облагородявам, подобрявам, развивам, създавам, насаждам, всаждам, поощрявам, подхранвам, насърчавам култивирам, култивираме, култивираш, култивирате, култивира, култивират, култивирах, култивирахме, култивира, култивирахте, култивира, култивираха, култивирах, култивирахме, култивираше, култивирахте, култивираше, култивираха, култивирал съм, култивирала съм, култивирало съм, култивирали сме, култивирал си, култивирала си, култивирало си, култивирали сте, култивирал е, култивирала е, култивирало е, култивирали са, бях култивирал, бях култивирала, бях култивирало, бяхме култивирали, беше култивирал, беше култивирала, беше култивирало, бяхте култивирали, б

вж. култиви`рам
Синоними: обработване, мелиорация, отглеждане, развъждане, развиване, насърчаване, поощряване култивиране, култивирането, култивирания, култивиранията

вж. култ култов, култовия, култовият, култова, култовата, култово, култовото, култови, култовите

мн. култу`ри, ж.
1. Само ед. Съвкупност от духовни и материални ценности, създадени от човечеството през историческото му минало. Духовна култура. Материална култура. Древна култура.
2. Само ед. Образованост, знания, възпитание. Висока култура. Ниска култура. Имам богата култура.
3. Само ед. Състояние на обществения, стопанския и духовния живот в една или друга епоха, в една или друга страна.
4. Обикн. мн. Растения, които изискват обработка. Житни култури. Маслодайни култури.
5. Спец. Обикн. мн. Бактерии, които се развъждат в лаборатория.
6. Само ед. Висока степен на развитие на нещо, умение. Култура на производство.
Синоними: цивилизация, напредък, прогрес, подем, успех, знания, образованост, просвета, ученост, книжовност, начетеност, просветеност, насаждение, насаждане, посев, реколта, годишна продукция култура, културата, култури, културите

културна, културно, мн. културни, прил.<br />1. Който се отнася до постижения в материалния или духовния живот. <em>Културно равнище. Културни паметници.</em><br />2. Който е предназначен да създава и разпространява култура. <em>Културен институт.</em><br />3. Който притежава висока духовна култура. <em>Културен човек.</em><br />4. За растения — който изисква обработка.<br />същ. културност, културността`, ж.
Синоними: цивилизован, образован, просветен, учен, ученолюбив, интелигентен, начетен, книжовен, напреднал, издигнат, развит, възпитан, благороден, изтънчен културен, културния, културният, културна, културната, културно, културното, културни, културните

вж. култу`рен културност, културността, културности, културностите

мн. културоло`зи, м. Учен, който работи в областта на културологията. културолог, културолога, културологът, културолози, културолозите, културолози

ж., само ед. Спец. Научна област, свързана с изучаване духовната култура на обществото. културология, културологията, културологии, културологиите

мн. културтре`гери, м. Носител на дадена култура. културтрегер, културтрегера, културтрегерът, културтрегери, културтрегерите, културтрегера

кумът, кума, мн. кумове и кумове, м. Който е венчавал някого; кръстник.
прил. кумов, кумова, кумово, мн. кумови.
* Ще видим кой кум, кой сват. — Разг. Ще видим кой какъв е.
* От кумова срама. — Разг. Колкото за приличие, от срам пред хората. Усмихва се само от кумова срама. кум, кума, кумът, кумове, кумовете, кумове, куме

мн. куми`, ж. Жена, която венчава; кръстница. кума, кумата, куми, кумите

мн. кумци`, м. Венчаният по отношение на своя кум, на кумата и семейството им. Кумецът ще дойде на гости. кумец, кумеца, кумецът, кумци, кумците, кумци, кумецо

мн. кумири, (два) кумира, м.
1. Статуя на езическо божество, на която се кланят; идол.
2. Прен. Обект на преклонение, обожаване и подражание. Певецът става кумир на хиляди младежи. Моят кумир се срути.
Синоними: идол, бог, божество, фетиш, култ кумир, кумира, кумирът, кумири, кумирите, кумири, кумире

м., само ед. Питие от ферментирало кобилешко мляко, разпространено в Централна Азия.

мн. куми`ци, ж. Жена на кумец. кумица, кумицата, кумици, кумиците, кумице

вж. кум кумов, кумовия, кумовият, кумова, кумовата, кумово, кумовото, кумови, кумовите

В съчетание с кумрански свитъци — свитъци с древни еврейски и арамейски тескстове с откъси от Стария завет и редица апокрифни произведения, открити между 1947 и 1956 г. в няколко пещери край Мъртво море и смятани за част от библиотеката на религиозната секта на есеите.

кумуваш, несв.; На кого. Изпълнявам роля на кум по време на сватба.<br />същ. кумуване, ср. кумувам, кумуваме, кумуваш, кумувате, кумува, кумуват, кумувах, кумувахме, кумува, кумувахте, кумува, кумуваха, кумувах, кумувахме, кумуваше, кумувахте, кумуваше, кумуваха, кумувал съм, кумувала съм, кумувало съм, кумували сме, кумувал си, кумувала си, кумувало си, кумували сте, кумувал е, кумувала е, кумувало е, кумували са, бях кумувал, бях кумувала, бях кумувало, бяхме кумували, беше кумувал, беше кумувала, беше кумувало, бяхте кумували, беше кумувал, беше кумувала, беше кумувало, бяха кумували, ще кумувам, ще кумуваме, ще кумуваш, ще кумувате, ще кумува, ще кумува

вж. куму`вам кумуване, кумуването, кумувания, кумуванията

Вид сексуално действие (сексуално удоволствие), при което партньорът на жената използва езика си за стимулиране на половите и органи. кунилингус, кунилингуса, кунилингусът, кунилингуси, кунилингусите, кунилингуса

купът, купа, мн. купове и купища, (два) купа, м.<br />1. Струпано на едно място значително количество от някое вещество или много, обикн. неподредени предмети; купчина. <em>Куп пясък. Куп книги. Голям куп дрехи.</em><br />2. Множество, обикн. неподредено. <em>Куп хора. Куп пари. Куп въпроси.</em><br />същ. умал. купче, мн. купчета, ср.<br />* <em>На куп.</em> — Много, събрани заедно. <em>Не трябва да</em> <em>и даваш пари на куп.
* През куп за грош. — Разг. Небрежно. Изработили са мебелите през куп за грош.
Синоними: купчина, купище, грамада, камара, сбирщина, сбор, множество, тълпа, група, връзка, вързоп, купчинка, маса, голямо количество, изобилие, могила, купчина пръст, насип, преспа, нанос, струпване, тайфа, тумба, дружина куп, купа, купът, купове, куповете, купа

мн. купи, ж.<br />1. Дълбок кръгъл съд без капак. <em>Купа с мляко. Купа със супа.</em><br />2. Висок съд, подобен на ваза, който се дава като награда в спортно състезание. <em>Златна купа. Вземам купата. Преходна купа.</em><br />3. Един от четирите цвята карти за игра, който има сърцевиден червен знак. <em>Паднаха ми се три купи.</em> <br /><br />----<br /><br />мн. купи, ж. Сено или слама, напластени по специален начин на висок куп. Купа сено. купа, купата, купи, купите

мн. купе`та, ср.
1. Помещение във влак, отделено и предназначено за няколко пътници. Купе за пушачи. Влизам в купето. Празно купе.
2. Вътрешността със седалките на лек автомобил. Луксозно купе. Широко купе.
3. Остар. Луксозен закрит файтон. купе, купето, купета, купетата

мн. купели, (два) купела, м. Голям съд, в който се потапят деца при религиозния обред кръщение. купел, купела, купелът, купели, купелите, купела

вж. купу`вам

купешка, купешко, мн. купе`шки, прил. Разг. Който е купен, а не домашно направен. Купешки сапун.
* Купешки думи. — Предвзети или чужди думи, несвойствени за речта на лицето. Научил е купешки думи.
Синоними: купен от магазин, готов купешки, купешкия, купешкият, купешка, купешката, купешко, купешкото, купешки, купешките

мн. куплети, (два) куплета, м. Няколко стиха от стихотворение, най-често четири или шест, които образуват цялост; строфа. Стихотворението се състои от три куплета.
същ. умал. куплетче, мн. куплетчета, ср. куплет, куплета, куплетът, куплети, куплетите, куплета

вж. купле`т куплетче, куплетчето, куплетчета, куплетчетата

мн. куполи, (два) купола, м.
1. Сводова носеща конструкция с форма на полусфера или с друга овална форма.
2. Вътрешна част на полусферичен издигнат покрив.
3. Външната част на такъв покрив; кубе. Позлатен купол. Висок купол.
Синоними: връх, кубе, свод купол, купола, куполът, куполи, куполите, купола

куполовидна, куполовидно, мн. куполови`дни, прил. Който има форма на купол. Куполовиден покрив. куполовиден, куполовидния, куполовидният, куполовидна, куполовидната, куполовидно, куполовидното, куполовидни, куполовидните

нареч. Остар. На куп, заедно, групово. Дойдоха купом.
Синоними: вкупом, наедно, заедно, съвместно, групово, съвкупно, изведнъж

мн. купони, (два) купона, м.
1. Отрязък от ценни книжа.
2. Отрязък от карта или картонче, което дава право за закупуване на определено количество продукт при дефицит. Хляб с купони. Купон за олио. Сиренето е с купони.
прил. купонен, купонна, купонно, мн. купонни.
* Купонна система. — Разпределение на продукти или други стоки чрез купони.

—-

мн. купони, (два) купона, м. Жарг. Събиране на много хора за увеселение. Правя купон. Отивам на купон. Хубав купон.
Синоними: отрязък, ваучър, талон, тълпа, навалица, блъсканица, тъпканица, много гости купон, купона, купонът, купони, купоните, купона

вж. купо`н купонен, купонния, купонният, купонна, купонната, купонно, купонното, купонни, купонните

купуваш, несв. и купя, св.
1. Какво. Получавам като собственост срещу пари или срещу друго разменно средство. Купувам вила на морето.
2. Прен. Разг. Кого. Привличам на своя страна чрез подкуп или ласкаене; подкупвам. Позволи да го купят за дребни стотинки.
3. Прен. Разг. Какво. Научавам, вземам, възприемам. Каквото чуе, купува и носи на шефа. Детето вижда и купува всичко.
купувам си/купя си. — Купувам за себе си. Какво си купи?
прил. купен, купена, купено, мн. купени.
* Ще те купи и ще те продаде. — Разг. Много е хитър, ловък, оправен. Не го гледай, че се прави на глупав, ще те купи и ще те продаде за пет стотинки.
* Цървули няма, гайда купува. — Разг. Купува ненужни неща.
Синоними: закупувам, плащам, пазарувам, правя покупки, пазаря, търгувам, придобивам, набавям си, възприемам купувам, купуваме, купуваш, купувате, купува, купуват, купувах, купувахме, купува, купувахте, купува, купуваха, купувах, купувахме, купуваше, купувахте, купуваше, купуваха, купувал съм, купувала съм, купувало съм, купували сме, купувал си, купувала си, купувало си, купували сте, купувал е, купувала е, купувало е, купували са, бях купувал, бях купувала, бях купувало, бяхме купували, беше купувал, беше купувала, беше купувало, бяхте купували, беше купувал, беше купувала, беше купувало, бяха купували, ще купувам, ще купуваме, ще купуваш, ще купувате, ще купува, ще купува

мн. купува`чи, м. Човек, който купува. Няма купувач за къщата. В магазина има няколко купувачи. купувач, купувача, купувачът, купувачи, купувачите, купувачи, купувачо

мн. купува`чки, ж. Жена купувач. купувачка, купувачката, купувачки, купувачките

вж. куп купче, купчето, купчета, купчетата

мн. купчини, ж.<br />1. Струпано нещо насипно; куп. <em>Купчина въглища. Купчина пръст.</em><br />2. Натрупани един върху друг множество предмети, както и насъбрани, натрупали се хора. <em>Купчина дъски. Купчина деца.</em><br />3. Прен. Голям брой или значително количество от нещо. <em>Ще взема една купчина пари. Дали му една купчина пари за тая стара кола.</em><br />същ. умал. купчинка, мн. ку`пчинки, ж.
Синоними: куп, купище, грамада, камара, сбирщина, сбор, множество, тълпа, група, купчинка, маса, голямо количество, могила, купчина пръст, насип, тераса, вал, рид, бърдо, издатина купчина, купчината, купчини, купчините

вж. ку`пчина
Синоними: куп, купчина купчинка, купчинката, купчинки, купчинките

мн. купю`ри, ж.
1. Спец. Класификация на пари или ценни книжа по номиналната им стойност. Купюри от 100 лева.
2. Съкращение, пропуск в литературно, научно или музикално произведение. Печата се с купюри. купюра, купюрата, купюри, купюрите

купиш, мин. св. купих, мин. прич. ку`пил, св. — вж. купувам. купя, купим, купиш, купите, купи, купят, купих, купихме, купи, купихте, купи, купиха, купех, купехме, купеше, купехте, купеше, купеха, купил съм, купила съм, купило съм, купили сме, купил си, купила си, купило си, купили сте, купил е, купила е, купило е, купили са, бях купил, бях купила, бях купило, бяхме купили, беше купил, беше купила, беше купило, бяхте купили, беше купил, беше купила, беше купило, бяха купили, ще купя, ще купим, ще купиш, ще купите, ще купи, ще купят, ще съм купил, ще съм купила, ще съм купило, ще сме купили, ще си купил, ще си купила, ще си купило, ще сте купили

вж. кураби`я курабийка, курабийката, курабийки, курабийките

мн. курабии, ж. Вид сух тестен сладкиш, обикн. домашен; по-дебела бисквита.<br />същ. умал. курабийка, мн. кураби`йки, ж. курабия, курабията, курабии, курабиите

м., само ед. Смелост, решителност. Вдъхвам му кураж. Давам му кураж. Не ми стига куражът. Губя кураж.
Синоними: смелост, безстрашие, решителност, мъжество, мъжественост, неустрашимост, самоувереност, себеотрицание, сърцатост, сърце, дух, ревност, усърдие, издръжливост, храброст, юначество, твърдост, непоколебимост кураж, куража, куражът, куражи, куражите, куража

мн. куражли`и, м. Разг. Лице, което има кураж.
Синоними: смел, решителен, храбър, мъжествен, юначен куражлия, куражлията, куражлията, куражлии, куражлиите, куражлии, куражлийо

Човек на длъжност, който извършва определена работа около конкретна задача.
Може да бъде попечител на библиотека или зоологическа градина. В изобразителното изкуство това са художествените критици, изкуствоведите, историците на изкуството. Човек който прокарва своя възглед и своята тенденция, подбирайки някаква експозиция и влагайки своя творчески или научен прочит.
Да не се бърка с организатор на събитието в буквалния смисъл на думата като реденето на експозицията — от наемането на галерията до разпращането на поканите. куратор, куратора, кураторът, куратори, кураторите, куратора

мн. курбани, (два) курбана, м.
1. Животно, заклано като жертва за здраве (или в памет на някого); оброк. Давам курбан. Коля курбан.
2. Гощавка с такова животно. Отивам на курбан. Каня на курбан. Правя си курбан.
3. Ястие, което се приготвя в такъв случай.
4. Прен. Жертва, обикн. невинна. Ставам курбан за чужди интереси.
Синоними: оброк, гощавка, жертва курбан, курбана, курбанът, курбани, курбаните, курбана

мн. ку`рви, ж. Жена, която живее развратно. курва, курвата, курви, курвите, курво

__, курварят, курваря, мн. курва`ри, м. Мъж, който живее развратно. курвар, курваря, курварят, курвари, курварите, курвари, курварю

курди`саш, св. — вж. курдисвам. курдисам, курдисаме, курдисаш, курдисате, курдиса, курдисат, курдисах, курдисахме, курдиса, курдисахте, курдиса, курдисаха, курдисах, курдисахме, курдисаше, курдисахте, курдисаше, курдисаха, курдисал съм, курдисала съм, курдисало съм, курдисали сме, курдисал си, курдисала си, курдисало си, курдисали сте, курдисал е, курдисала е, курдисало е, курдисали са, бях курдисал, бях курдисала, бях курдисало, бяхме курдисали, беше курдисал, беше курдисала, беше курдисало, бяхте курдисали, беше курдисал, беше курдисала, беше курдисало, бяха курдисали, ще курдисам, ще курдис

курдисваш, несв. и курдисам, св.; какво/кого. Разг. Настанявам, поставям, инсталирам, нагласявам. Курдисвам часовника да звъни в шест часа. Курдисах я на масата до булката. Курдисаха пералнята в килера.
курдисвам се/курдисам се. 1. — Настанявам се, където обикн. не ми е мястото. В ресторанта се курдиса до свекъра.
2. Перя се, като вървя.
Синоними: поставям, слагам, турям, намествам, полагам, разполагам, настанявам, натъкмявам, нареждам, инсталирам, монтирам, скалъпвам, инсценирам, нагласявам курдисвам, курдисваме, курдисваш, курдисвате, курдисва, курдисват, курдисвах, курдисвахме, курдисва, курдисвахте, курдисва, курдисваха, курдисвах, курдисвахме, курдисваше, курдисвахте, курдисваше, курдисваха, курдисвал съм, курдисвала съм, курдисвало съм, курдисвали сме, курдисвал си, курдисвала си, курдисвало си, курдисвали сте, курдисвал е, курдисвала е, курдисвало е, курдисвали са, бях курдисвал, бях курдисвала, бях курдисвало, бяхме курдисвали, беше курдисвал, беше курдисвала, беше курдисвало, бяхте курдисвали, беше курдисвал, беше курдисвала, беше курд

мн. ку`решки, ж. Птиче изпражнение. курешка, курешката, курешки, курешките

мн. куриери, м.<br />1. Длъжностно лице към учреждение, което разнася делови книжа, както и пощенски пратки.<br />2. Пощенски служител, който разнася пощата; пощальон, раздавач.<br />3. Длъжностно лице, което извършва пътуване със специална поръчка. <em>Дипломатически куриер.</em><br />4. Прен. Този, който разнася писма, вести, новости.<br />прил. куриерски, куриерска, куриерско, мн. курие`рски. Куриерски услуги.
Синоними: бързоходец, разсилен, пощальон куриер, куриера, куриерът, куриери, куриерите, куриери, куриере

вж. курие`р куриерски, куриерския, куриерският, куриерска, куриерската, куриерско, куриерското, куриерски, куриерските

мн. куриози, (два) куриоза, м. Любопитен, странен, невероятен факт или случка. Ще ти разкажа един куриоз.
прил. куриозен, куриозна, куриозно, мн. куриозни. Куриозен случай.
Синоними: рядкост, новост, особеност, оригиналност куриоз, куриоза, куриозът, куриози, куриозите, куриози, куриозе

вж. курио`з
Синоними: оригинален, забавителен, рядък, особен, интересен, чудноват, чуден, невиден, нов, любопитен, странен, чудат, ексцентричен, фантастичен, необикновен, необичаен, неочакван, необясним куриозен, куриозния, куриозният, куриозна, куриозната, куриозно, куриозното, куриозни, куриозните

куркаш, несв. За празни черва — издавам характерен шум.<br />същ. куркане, ср. куркам, куркаме, куркаш, куркате, курка, куркат, курках, куркахме, курка, куркахте, курка, куркаха, курках, куркахме, куркаше, куркахте, куркаше, куркаха, куркал съм, куркала съм, куркало съм, куркали сме, куркал си, куркала си, куркало си, куркали сте, куркал е, куркала е, куркало е, куркали са, бях куркал, бях куркала, бях куркало, бяхме куркали, беше куркал, беше куркала, беше куркало, бяхте куркали, беше куркал, беше куркала, беше куркало, бяха куркали, ще куркам, ще куркаме, ще куркаш, ще куркате, ще курка, ще куркат, ще съм куркал, ще съм куркала, ще съм куркало, ще см

вж. ку`ркам куркане, куркането, куркания, курканията

птица мисирка, пуяк, фиток, фит

мн. ку`рни, ж. Остар. Корито под чешма в баня, до което се сяда и от което се гребе вода за къпане. Сядам до курната. Греба вода с таса от курната.

мн. курници, (два) курника, м. Специално направено помещение за кокошки или други птици; кокошарник. Прибирам кокошките в курника.
Синоними: нехигиенично жилище, дупка, кокошарник курник, курника, курникът, курници, курниците, курника

мн. курорти, (два) курорта, м.
1. Място или селище с природни дадености за лечение или почивка. Морски курорт. Хубав планински курорт.
2. Остар. Почивка, летуване на такова място. Бях на курорт.
прил. курортен, курортна, курортно, мн. курортни. Курортно място. Курортна такса.
* Като (на) курорт. — Много хубаво прекарване или хубаво място. Живея като на курорт. На село е като на курорт.
Синоними: летовище, летуване, почивка курорт, курорта, курортът, курорти, курортите, курорта

вж. куро`рт курортен, курортния, курортният, курортна, курортната, курортно, курортното, курортни, курортните

курсът, курса, мн. курсове, (два) курса, м.
1. Само ед. Посока на движение на автомобил, кораб, самолет и др. Поемам курс към Лондон. Сменям курса.
2. Завършено пътуване от една крайна точка до друга. Самолетът прави курсове до Ню Йорк и обратно. Стюардесата прави един курс до Бомбай и обратно за два дни. Курсът на пътуване трае пет часа.
3. Насока, посока на политическа или друга дейност. Поемат курс наляво. Курс на външна политика.
4. Променяща се цена на ценни книжа или валута. Курс на цените. Курсът на долара спада. Курс на лева.

—-

курсът, курса, мн. курсове, (два) курса, м.
1. Завършен обем на обучение по предмет или по специалност. Курс по история. Посещавам курс по английски език, който трае пет месеца. Задочен курс. Курсът на следване е четиригодишен.
2. Завършена поредица от лекции за такова обучение. Подготвих и изнесох курс лекции по общо езикознание.
3. Годишна степен на образование във висше (или средно) учебно заведение, както и всички учещи в тази степен. Тя е в трети курс, руска филология.
прил. курсов, курсова, курсово, мн. курсови. Курсова работа на студентите.
Синоними: обучение, лекции, посока, движение, пътуване, път, маршрут, рейс, течение, поприще, поле за дейност, професия, линия на поведение, насока, посока на движение, направление, ход, орбита, развитие, тенденция курс, курса, курсът, курсове, курсовете, курса

мн. курсанти, м. Лице, което учи във военно училище или кара курс за подготовка на команден състав.<br />прил. курсантски, курсантска, курсантско, мн. курса`нтски. Курсантска униформа. курсант, курсанта, курсантът, курсанти, курсантите, курсанти, курсанте

вж. курса`нт курсантски, курсантския, курсантският, курсантска, курсантската, курсантско, курсантското, курсантски, курсантските

м., само ед. Вид печатарски шрифт, подобен на ръкописния. курсив, курсива, курсивът, курсиви, курсивите, курсива

мн. курси`сти, м. Лице, което посещава курс 2 (в 1 знач.). Курсисти от курса по японски език. Курсист в курс за шофьори любители. курсист, курсиста, курсистът, курсисти, курсистите, курсиста

мн. курси`стки, ж. Жена курсист. курсистка, курсистката, курсистки, курсистките

вж. курс курсов, курсовия, курсовият, курсова, курсовата, курсово, курсовото, курсови, курсовите

мн. куртиза`нки, ж.
1. През ХVII и ХVIII в. предимно във Франция — жена с леко поведение, която се движи във висшето общество.
2. Жена с леко поведение. куртизанка, куртизанката, куртизанки, куртизанките

мн. ку`ртки, ж. Къса мъжка униформена дреха. Ученическа куртка. Офицерска куртка.
Синоними: жакет, сако, яке, шинел, мундир куртка, куртката, куртки, куртките

вж. куртоа`зия куртоазен, куртоазния, куртоазният, куртоазна, куртоазната, куртоазно, куртоазното, куртоазни, куртоазните

ж., само ед. Израз на внимание и зачитане на някого; любезност, добър тон. Каниш ме от куртоазия.
прил. куртоазен, куртоазна, куртоазно, мн. куртоазни. Куртоазно държание.
Синоними: вежливост, уважение, учтивост, любезност, приличие, изтънченост куртоазия, куртоазията, куртоазии, куртоазиите

мн. куршуми, (два) куршума, м. Късче олово или друг метал, което се поставя в гилза с избухливо вещество, за да се изстреля с пушка, пистолет и др. Куршумът го рани в крака. Изстрелвам два куршума.
* С един куршум два заека. — Разг. С един и същ труд, усилие свършвам две работи.
* Тегля куршума. — Разг. Убивам. куршум, куршума, куршумът, куршуми, куршумите, куршума

ку`саш, св. Кусна. кусам, кусаме, кусаш, кусате, куса, кусат, кусах, кусахме, куса, кусахте, куса, кусаха, кусах, кусахме, кусаше, кусахте, кусаше, кусаха, кусал съм, кусала съм, кусало съм, кусали сме, кусал си, кусала си, кусало си, кусали сте, кусал е, кусала е, кусало е, кусали са, бях кусал, бях кусала, бях кусало, бяхме кусали, беше кусал, беше кусала, беше кусало, бяхте кусали, беше кусал, беше кусала, беше кусало, бяха кусали, ще кусам, ще кусаме, ще кусаш, ще кусате, ще куса, ще кусат, ще съм кусал, ще съм кусала, ще съм кусало, ще сме кусали, ще си кусал, ще си кусала, ще си кусало, ще сте ку

кусваш, несв. и кусна, св. Разг.
1. Вземам малко от някакво ядене или пийвам малко, за да опитам; опитвам. Когато готви, винаги кусва. Кусни от баницата!
2. Прен. Опитвам от нещо или изразходвам малко. Кусвам от брачния живот. Кусвам малко от парите му.
Синоними: хапвам, вкусвам, опитвам, гризвам, близвам, изпитвам, усещам, изживявам, преживявам кусвам, кусваме, кусваш, кусвате, кусва, кусват, кусвах, кусвахме, кусва, кусвахте, кусва, кусваха, кусвах, кусвахме, кусваше, кусвахте, кусваше, кусваха, кусвал съм, кусвала съм, кусвало съм, кусвали сме, кусвал си, кусвала си, кусвало си, кусвали сте, кусвал е, кусвала е, кусвало е, кусвали са, бях кусвал, бях кусвала, бях кусвало, бяхме кусвали, беше кусвал, беше кусвала, беше кусвало, бяхте кусвали, беше кусвал, беше кусвала, беше кусвало, бяха кусвали, ще кусвам, ще кусваме, ще кусваш, ще кусвате, ще кусва, ще кусват, ще съм кусвал, ще съм кусвала, ще съм кусвало, ще см

м., само ед. Малки тестени сушени зрънца, които се варят и се ядат като юфка. кускус, кускуса, кускусът, кускуси, кускусите, кускуса

куснеш, мин. св. куснах, мин. прич. ку`снал, св. — вж. кусвам. кусна, куснем, куснеш, куснете, кусне, куснат, куснах, куснахме, кусна, куснахте, кусна, куснаха, куснех, куснехме, куснеше, куснехте, куснеше, куснеха, куснал съм, куснала съм, куснало съм, куснали сме, куснал си, куснала си, куснало си, куснали сте, куснал е, куснала е, куснало е, куснали са, бях куснал, бях куснала, бях куснало, бяхме куснали, беше куснал, беше куснала, беше куснало, бяхте куснали, беше куснал, беше куснала, беше куснало, бяха куснали, ще кусна, ще куснем, ще куснеш, ще куснете, ще кусне, ще куснат, ще съм куснал, ще съм куснала, ще съм куснало, ще сме кус

мн. кусури, (два) кусура, м. Разг.
1. Недостатък, лоша черта на характера. Човек без кусури няма. Всичко му е хубаво, само има един кусур.
2. Вина, грешка. За времето аз нямам кусур.
3. Остатък. Стигна ми с кусур. Има да се наядем и кусур.
* Само туй ми беше кусурът. — На всичко отгоре само това ми остава.
Синоними: недостатък, дефект, порок, слабост, грешка, махана, несъвършенство, недъг, липса, недоимък, недостиг, повреда, петно кусур, кусура, кусурът, кусури, кусурите, кусура

мед. Кожен, отнасящ се до кожата.

мн. кутийки, ж.<br />1. Малка кутия.<br />2. Спец. В ботаниката — чашка, в която се намира плодът на някои растения.<br />* <em>На кутийки.</em> — Остар.<br />1. Шарка като квадратче на тъкан, хартия и др.<br />2. Голям студ. <em>Навън е студ на кутийки.</em><br />* <em>Като кутийка/кутийки. 1.</em> — Малка стая или стаи. <em>Кухнята е като кутийка.</em><br />2. Добре подредена стая или стаи. <em>Апартаментът</em> <em>и е като кутийка, всичко си е на мястото.
Синоними: кутия, сандък, сандъче кутийка, кутийката, кутийки, кутийките

мн. кути`и, ж. Неголям съд с капак от дърво, картон и др. Пощенска кутия. Цигарена кутия.
* Като от кутия изваден. — Разг. Хубаво облечен, съвършено чист, елегантен.
Синоними: сандък, ковчег, каса, корпус, кожух, капак, кутийка, сандъче, съд, резервоар, контейнер кутия, кутията, кутии, кутиите

и кутре, мн. кутрета и ку`трета, ср.
1. Малкият пръст на ръката.
2. Малко кученце.
Синоними: кученце кутре, кутрето, кутрета, кутретата

прил., неизм. Разг.
1. Който няма късмет или не носи късмет. Кутсуз човек. Кутсуз работа.
2. Като същ., само ед., м. Липса на късмет, на сполука. Ей, голям кутсуз днес! кутсуз, кутсуза, кутсузът, кутсузи, кутсузите, кутсуза

изцяло, вкупом, грубо кутурица, кутурицата, кутурици, кутуриците

мн. куфари, (два) куфара, м. Голяма чанта от кожа, мукава, метал с капак и малка дръжка за носене на багаж при пътуване. Стягам си куфара за море.
същ. умал. куфарче, мн. куфарчета, ср.
* Стягам куфарите. — Приготвям се за голямо пътуване. куфар, куфара, куфарът, куфари, куфарите, куфара

вж. ку`фар куфарче, куфарчето, куфарчета, куфарчетата

1. бот. Cuphea. Многогодишно, декоративно, храстовидно растение. Има около 260 вида.
   2. Разг. Куфеене. Поклащане на тялото и главата напред-назад в ритъма на "тежка" музика. Куфея на песните на Металика. куфея, куфеем, куфееш, куфеете, куфее, куфеят, куфях, куфяхме, куфя, куфяхте, куфя, куфяха, куфеех, куфеехме, куфееше, куфеехте, куфееше, куфееха, куфял съм, куфяла съм, куфяло съм, куфели сме, куфял си, куфяла си, куфяло си, куфели сте, куфял е, куфяла е, куфяло е, куфели са, бях куфял, бях куфяла, бях куфяло, бяхме куфели, беше куфял, беше куфяла, беше куфяло, бяхте куфели, беше куфял, беше куфяла, беше куфяло, бяха куфели, ще куфея, ще куфеем, ще куфееш, ще куфеете, ще куфее, ще куфеят, ще съм куфял, ще съм куфяла, ще съм куфяло, ще сме куфели, ще си куфял, ще си куфяла, ще си к

куха, кухо, мн. ку`хи, прил.
1. Който е направен или е станал с празна вътрешност. Кухо дърво. Куха диня. Куха тръба. Кухо място.
2. Прен. Пренебр. Който е красив, но е лишен от съдържание. Кухи разсъждения. Куха теория.
* Куха глава. — Глупав човек.
Синоними: празен, глупав, лекомислен, празноглав, безсъдържателен кух, кухия, кухият, куха, кухата, кухо, кухото, кухи, кухите

мн. кухини`, ж.
1. Празна вътрешност на нещо. Зъбът имаше голяма кухина.
2. В човешкия или в животински организъм — кухо място, в което са поместени органи. Коремна кухина. Гръдна кухина.
Синоними: празнина, дупка, вдлъбнатина, шупла, празнота, липса, отсъствие, нищо кухина, кухината, кухини, кухините

вж. ку`хня кухненски, кухненския, кухненският, кухненска, кухненската, кухненско, кухненското, кухненски, кухненските

мн. кухни, ж.<br />1. Помещение в жилище, предназначено и обзаведено за приготвяне на храна.<br />2. Начин на приготвяне и типични ястия. <em>Национална кухня. Семейна кухня. Китайска кухня.</em><br />прил. кухненски, кухненска, кухненско, мн. ку`хненски.
Синоними: готварница кухня, кухнята, кухни, кухните

куца, куцо, мн. ку`ци, прил. Който има болка или недостатък на единия крак и се клати или накланя, като върви.
Синоними: сакат, хром, осакатен, недъгав, тромав, кьопав, инвалид куц, куция, куцият, куца, куцата, куцо, куцото, куци, куците

куцаш, несв.<br />1. Вървя, като се накланям или се клатя неестествено поради болка или недостатък на единия крак.<br />2. Прен. Разг. За работа, дейност — не напредвам нормално, нещо ме спъва. <em>Писането нещо</em> <em>и куца.
Синоними: сакат съм, клатя се, накуцвам, куцукам, понакуцвам, не вървя, не напредвам, изоставам, запъвам се, не мърдам, слаб съм, имам недостатък куцам, куцаме, куцаш, куцате, куца, куцат, куцах, куцахме, куца, куцахте, куца, куцаха, куцах, куцахме, куцаше, куцахте, куцаше, куцаха, куцал съм, куцала съм, куцало съм, куцали сме, куцал си, куцала си, куцало си, куцали сте, куцал е, куцала е, куцало е, куцали са, бях куцал, бях куцала, бях куцало, бяхме куцали, беше куцал, беше куцала, беше куцало, бяхте куцали, беше куцал, беше куцала, беше куцало, бяха куцали, ще куцам, ще куцаме, ще куцаш, ще куцате, ще куца, ще куцат, ще съм куцал, ще съм куцала, ще съм куцало, ще сме куцали, ще си куцал, ще си куцала, ще си куцало, ще сте ку

куцу`каш, несв. Куцам от болка в крака. куцукам, куцукаме, куцукаш, куцукате, куцука, куцукат, куцуках, куцукахме, куцука, куцукахте, куцука, куцукаха, куцуках, куцукахме, куцукаше, куцукахте, куцукаше, куцукаха, куцукал съм, куцукала съм, куцукало съм, куцукали сме, куцукал си, куцукала си, куцукало си, куцукали сте, куцукал е, куцукала е, куцукало е, куцукали са, бях куцукал, бях куцукала, бях куцукало, бяхме куцукали, беше куцукал, беше куцукала, беше куцукало, бяхте куцукали, беше куцукал, беше куцукала, беше куцукало, бяха куцукали, ще куцукам, ще куцукаме, ще куцукаш, ще куцукате, ще куцука, ще куцука

мн. кучета, ср.<br />1. Домашно животно с удължена муцуна и заострени уши, което пази дома. <em>Овчарско куче. Ловно куче. Чу се лай на куче.</em><br />2. Прен. Разг. Зъл, лош човек. <em>Той е цяло куче. Държиш се като куче.</em><br />прил. кучешки, кучешка, кучешко, мн. ку`чешки. Кучешки лай. Кучешка козина.
* Върви му като на бясно куче тояги. — Никак не му върви.
* Вярно куче. — Предан слуга.
* На умряло куче нож вади. — Проявява смелост, когато няма никаква опасност.
* Свършил я като кучето на нивата. — Не свършил някоя работа (добре).
* Храни куче, да те лае. — За неблагодарен човек.
* Кучешки студ. — Голям, непоносим студ.
* Кучешки живот. — Труден живот.
* (Ходи) като глухо куче. — Обикаля безцелно, шляе се.
Синоними: пес, псе, мъниче, копой, хрътка, (прил.) зъл, лют, злонрав, злопаметен, заядлив, проклет, звяр куче, кучето, кучета, кучетата

вж. ку`че
Синоними: труден, мъчен, тежък, мъчителен, непоносим, непосилен кучешки, кучешкия, кучешкият, кучешка, кучешката, кучешко, кучешкото, кучешки, кучешките

куча, кучо и куче, мн. кучи, прил. Разг. Кучешки.
* Кучи син. — Негодник. кучи, кучия, кучият, куча, кучата, куче, кучето, кучи, кучите

мн. ку`чки, ж.
1. Женско куче.
2. Прен. Разг. Лоша, зла жена.
3. Прен. Пренебр. Развратна жена. Ходи по мъже като кучка. кучка, кучката, кучки, кучките, кучко

мн. кучкарници, (два) кучкарника, м.
1. Къщичка за дворно куче.
2. Прен. Място, където живеят или се събират кучета. В града трябва да се построи кучкарник. Апартаментът ви е станал цял кучкарник. Паркът се е превърнал в кучкарник. кучкарник, кучкарника, кучкарникът, кучкарници, кучкарниците, кучкарника

мн. куше`тки, ж. Остар. Единично легло с пружина без странични табли. Кушетка в лекарски кабинет.
Синоними: канапе, легло, лежанка, диван, одър, отоманка, софа кушетка, кушетката, кушетки, кушетките

мн. куши`и, ж. Остар. Надбягване с коне на празник (обикн. на Тодоровден).
* На кушия. — Много набързо, с голямо притеснение. Всичко купувах на кушия, трябваше да пътувам след един ден. кушия, кушията, кушии, кушиите

мн. куюмджии, м. Остар. Златар. къде-годе <em>неопр. нареч. — вж. -г</em>оде.