мн. крави, ж.<br />1. Едро домашно тревопасно животно с рога, самка на бика, което дава мляко и месо. <em>Млечна крава. Пъстра крава. Крава с теле.</em><br />2. <em>Прен. Разг. Пренебр.</em> Едра и/или глупава жена.<br />същ. умал. кравичка, мн. кра`вички, ж.
* Дойна крава. — Прен. Разг. Човек, от когото могат да се получат материални облаги.
* Божа кравичка. — Твърдокрило насекомо с продълговато тяло, червени горни крилца с черни надлъжни ивици — символ на доброта и кротост. Не се прави на божа кравичка!
Синоними: говедо, вол, бик крава, кравата, крави, кравите, краво
краваят, кравая, мн. краваи, (два) кравая, м. Кръгъл обреден хляб с дупка в средата.
същ. умал. кравайче, мн. кравайчета, ср. За закуска изядох едно кравайче. кравай, кравая, краваят, краваи, краваите, кравая
вж. крава`й кравайче, кравайчето, кравайчета, кравайчетата
краварят, краваря, мн. крава`ри, м. Мъж, който се грижи за няколко или за много крави. кравар, краваря, краварят, кравари, краварите, кравари, краварю
мн. крава`рки, ж. Жена, която се грижи за крави. краварка, краварката, краварки, краварките, краварке
мн. краварници, (два) краварника, м. Помещение, оборудвано за отглеждане на крави. краварник, краварника, краварникът, краварници, краварниците, краварника
мн. кравефе`рми, ж. Ферма за крави. Работи в кравефермата. кравеферма, кравефермата, кравеферми, кравефермите
кравешка, кравешко, мн. кра`вешки, прил. Разг. Крави. Кравешки тор. кравешки, кравешкия, кравешкият, кравешка, кравешката, кравешко, кравешкото, кравешки, кравешките
кравя, краве, мн. кра`ви, прил.
1. Който е добит от крава. Краве сирене.
2. Който се отнася до крава. Крави рога. Кравя кожа. крави, кравия, кравият, крава, кравата, краве, кравето, крави, кравите
вж. кра`ва кравичка, кравичката, кравички, кравичките
крадеш, мин. св. крадох, мин. прич. крал, несв.
1. Какво. Тайно присвоявам нещо чуждо. Крада пари. Крада скъпоценности. Крада картини.
2. Остар. Кого. Отвличам мома, с нейно или без нейно съгласие, за да се оженя за нея.
3. За идеи, възгледи, теория — присвоявам и представям за свои. Крада открития във физиката.
прил. краден, крадена, крадено, мн. крадени.
същ. кра`дене, ср.
Синоними: извършвам кражба, обсебвам, присвоявам, открадвам, ограбвам, заграбвам, грабя, разграбвам, обирам, дигам, задигам, отнемам, отнасям, похищавам, гепя, плячкосвам, плагиатствувам, замъквам крада, крадем, крадеш, крадете, краде, крадат, крадох, крадохме, краде, крадохте, краде, крадоха, крадях, крадяхме, крадеше, крадяхте, крадеше, крадяха, крал съм, крала съм, крало съм, крали сме, крал си, крала си, крало си, крали сте, крал е, крала е, крало е, крали са, бях крал, бях крала, бях крало, бяхме крали, беше крал, беше крала, беше крало, бяхте крали, беше крал, беше крала, беше крало, бяха крали, ще крада, ще крадем, ще крадеш, ще крадете, ще краде, ще крадат, ще съм крал, ще съм крала, ще съм крало, ще сме крали, ще си крал, ще си крала, ще си крало, ще сте крали, ще е кра
вж. крада` краден, крадения, краденият, крадена, крадената, крадено, краденото, крадени, крадените
вж. крада` крадене, краденето, крадения, краденията
мн. крадци`, м. Човек, който краде. Крадци обрали една банка.
Синоними: обирач, апаш, джебчия, кокошкар, грабител, бандит, мошеник, плагиатор, подлец, мръсник, доносник, разбойник, обирник крадец, крадеца, крадецът, крадци, крадците, крадци, крадецо
нареч. Крадешком.
нареч. Тихо и тайно като при кражба. Влязох в стаята крадешком.
Синоними: крадешката, скришом, тайно, скрито, неусетно, незабелязано, тихомълком, предпазливо, невидимо, крадливо
мн. кра`дли, ж. Жена, която е склонна да краде на дребно. крадла, крадлата, крадли, крадлите, крадло
крадлива, крадливо, мн. крадли`ви, прил.
1. Който е склонен към кражби. Крадлива жена. Крадливата сврака.
2. Който е тих, таен, като при кражба. Крадлив жест. Крадливи стъпки.
Синоними: граблив, грабителски, хищнически, алчен, крадец, бандит, мошеник крадлив, крадливия, крадливият, крадлива, крадливата, крадливо, крадливото, крадливи, крадливите
мн. кра`дльовци, м. Мъж, който е склонен да краде на дребно. Той е голям крадльо. крадльо, крадльото, крадльото, крадльовци, крадльовците, крадльовци, крадльо
ср., само ед. Наука, която се занимава със събиране и обобщаване на исторически, географски, фолклорни, етнографски данни за отделните краища в една страна. Развито краезнание. краезнание, краезнанието, краезнания, краезнанията
крайна, крайно, мн. кра`йни, прил.
1. Който се намира в края (на множество подредени предмети). Крайната къща на селото. Краен квартал. Крайно място.
2. Който е пределен, последен, окончателен. До краен предел. Краен срок. Краен резултат.
3. Прен. Който е в пределна, изключително силна проява. Крайна нужда. Краен егоист.
4. Който е ограничен по брой, може да се преброи. Краен брой.
5. Който е последният възможен. Крайно време. Крайни мерки. В краен случай.
* Крайно число. — Спец. В математиката — число, което може да се дели без остатък.
* В крайна сметка. — В последна сметка.
Синоними: последен, дирен, заден, сетен, окончателен, решителен, заключителен, прощален, дефинитивен, финален, прекален, извънмерен, извънреден, извън пътя, преувеличен, неумерен, кулминационен, най-висок, най-голям, най-важен, необикновен, прекомерен, неприемлив, невероятен, категоричен, силен, ослепителен, шеметен, зашеметяващ, глупав, лекомислен, удивителен краен, крайния, крайният, крайна, крайната, крайно, крайното, крайни, крайните
краесловна, краесловно, мн. краесло`вни, прил. Спец. В езикознанието — с който завършва думата. Краесловна гласна. краесловен, краесловния, краесловният, краесловна, краесловната, краесловно, краесловното, краесловни, краесловните
краеъгълна, краеъгълно, мн. краеъ`гълни, прил.
* Краеъгълен камък. — Основен, най-важен (въпрос, проблем и др.). краеъгълен, краеъгълния, краеъгълният, краеъгълна, краеъгълната, краеъгълно, краеъгълното, краеъгълни, краеъгълните
мн. кра`жби, ж.
1. Крадене. Извършвам кражба. Има няколко кражби зад гърба си.
2. Нещо, което е откраднато. Тук крият кражбите. Продават кражбите.
Синоними: обсебване, присвояване, заграбване, ограбване, злоупотребление, плячка, грабеж, обир, бандитско нападение, разбойничество, обирничество кражба, кражбата, кражби, кражбите
краят, края, мн. краища, (два) края, м.
1. Предел, място, където нещо свършва. Краят на гората. Това е краят на селото. В края на масата. Краищата на роклята.
2. Само ед. Последен момент или период от протичане на нещо. Краят на есента. Изпитаха го в края на часа.
3. Прен. Само ед. Предел, свършек. Това е краят на силите ми. Краят на парите ми. Край на мъките. Край на любовта.
5. Прен. Само ед. Изход, развръзка. Какъв ли край ще има всичко това? Гибелен край. Щастлив край. Внезапен край.
6. Прен. Само ед. Смърт. Краят и</em> <em>дойде на 80 години.</em><br />същ. умал. крайче, мн. крайчета, ср. (в 1 знач.). <em>Крайчето на баницата.</em> <em>Крайчето на масата.</em><br />* <em>В края на краищата.</em> — Накрая, в последна сметка.<br />* <em>Обръщам/обърна дебелия край.</em> — Разг. Започвам да се държа строго.<br />* <em>От край време.</em> — От началото на нещо, от много отдавна.<br />* <em>Пускам/пусна му края.</em> — Разг. Преставам да се грижа много, да следя строго. <br /><br />----<br /><br />краят, края, мн. краища, (два) кра`я, м. Област, район. Не съм от този край. Ще се завърна в моя край. Планински край.
* Роден край. 1. — Област, в която съм роден.
2. Родна страна.
—-
предлог. 1. Означава положение по протежение на, отстрани на нещо, около нещо. Край пощата има магазини. Край града няма химически предприятия.
2. Означава движение отстрани, по протежение на някого или нещо; покрай. Вървя край реката. Минах край него.
3. Прен. Означава, че нещо се извършва наред с друго нещо; заедно, около. Край работата ще свърша и някои лични неща.
4. Прен. Означава, че някой прави нещо заедно с друг, около или заради друг; покрай. Край него и аз научавам нови неща. Край мене се лишава и тя.
Синоними: (същ.) свършек, завършек, прекратяване, прекращение, конец, точка, (същ.) предел, граница, борд, перваз, ръб, кенар, бряг, (същ.) заключение, развръзка, разрешение, (същ.) резултат, следствие, последица, (същ.) област, покрайнина, страна, кът, землище, до, около, при, близо, покрай, в съседство, непосредствено до, близо до, (същ.) довеждане докрай, завършване, (същ.) завършеност, окончателно уреждане, последно изказване, (същ.) привършване, изчерпване, (същ.) приключване, закриване, (същ.) земя, (същ.) изход, (същ.) окръг, район, (същ.) ивица, бордюр, обшивка, (същ.) периферия, гребен, ребро
краят, края, мн. краища, (два) края, м.
1. Предел, място, където нещо свършва. Краят на гората. Това е краят на селото. В края на масата. Краищата на роклята.
2. Само ед. Последен момент или период от протичане на нещо. Краят на есента. Изпитаха го в края на часа.
3. Прен. Само ед. Предел, свършек. Това е краят на силите ми. Краят на парите ми. Край на мъките. Край на любовта.
5. Прен. Само ед. Изход, развръзка. Какъв ли край ще има всичко това? Гибелен край. Щастлив край. Внезапен край.
6. Прен. Само ед. Смърт. Краят и</em> <em>дойде на 80 години.</em><br />същ. умал. крайче, мн. крайчета, ср. (в 1 знач.). <em>Крайчето на баницата.</em> <em>Крайчето на масата.</em><br />* <em>В края на краищата.</em> — Накрая, в последна сметка.<br />* <em>Обръщам/обърна дебелия край.</em> — Разг. Започвам да се държа строго.<br />* <em>От край време.</em> — От началото на нещо, от много отдавна.<br />* <em>Пускам/пусна му края.</em> — Разг. Преставам да се грижа много, да следя строго. <br /><br />----<br /><br />краят, края, мн. краища, (два) кра`я, м. Област, район. Не съм от този край. Ще се завърна в моя край. Планински край.
* Роден край. 1. — Област, в която съм роден.
2. Родна страна.
—-
предлог. 1. Означава положение по протежение на, отстрани на нещо, около нещо. Край пощата има магазини. Край града няма химически предприятия.
2. Означава движение отстрани, по протежение на някого или нещо; покрай. Вървя край реката. Минах край него.
3. Прен. Означава, че нещо се извършва наред с друго нещо; заедно, около. Край работата ще свърша и някои лични неща.
4. Прен. Означава, че някой прави нещо заедно с друг, около или заради друг; покрай. Край него и аз научавам нови неща. Край мене се лишава и тя.
Синоними: свършек, завършек, прекратяване, прекращение, конец, точка, предел, граница, борд, перваз, ръб, кенар, бряг, заключение, развръзка, разрешение, резултат, следствие, последица, област, покрайнина, страна, кът, землище, (предл.) до, около, при, близо, покрай, в съседство, непосредствено до, близо до, довеждане докрай, завършване, завършеност, окончателно уреждане, последно изказване, привършване, изчерпване, приключване, закриване, земя, изход, окръг, район, ивица, бордюр, обшивка, периферия, гребен, ребро край, края, краят, краища, краищата, края
мн. крайбре`жия, ср. Ивицата земя по протежение на морски (или на речен) бряг. Черноморско крайбрежие.
Синоними: бряг, кей, пристанище крайбрежие, крайбрежието, крайбрежия, крайбрежията
крайгранична, крайгранично, мн. крайграни`чни, прил. Който се намира близо до границата. Крайгранично село. крайграничен, крайграничния, крайграничният, крайгранична, крайграничната, крайгранично, крайграничното, крайгранични, крайграничните
мн. крайници, (два) крайника, м. Крак у животните и крак или ръка у човека.
* Горен крайник. — Ръка.
* Долен крайник. — Крак. крайник, крайника, крайникът, крайници, крайниците, крайника
крайността, мн. крайности, ж.
1. Само ед. Крайна степен. Изтощена съм до крайност.
2. Прекомерна проява на нещо, крайна постъпка. Стигам до крайности. Когато се напие, стига до крайности. От една крайност до друга.
* Изпадам в крайност. — В реакции или постъпки стигам до последна, крайна степен на проява. Скарали се и той изпаднал в крайност.
Синоними: прекаленост, неумереност, прекомерност, противоположност, антипод, полюс крайност, крайността, крайности, крайностите
вж. край крайче, крайчето, крайчета, крайчетата
мн. крайщници, (два) крайщника, м. Парче от края на хляб.
крайъгълна, крайъгълно, мн. крайъ`гълни, прил. Краеъгълен. крайъгълен, крайъгълния, крайъгълният, крайъгълна, крайъгълната, крайъгълно, крайъгълното, крайъгълни, крайъгълните
кракът, крака, мн. крака, (два) крака]], м.
1. Всеки един от двата долни крайника у човека или всеки от крайниците у животните. Дълги крака. Ритам с крак. Котката подгъна крака и седна.
2. Опорна част на мебел, на апарат и др. Краката на масата са струговани. Масичка с един крак.
същ. умал. [[краче, мн. крачета, ср. Краче на гъба. Краче на шевна машина.
прил. крачен, крачна, крачно, мн. крачни. Крачна шевна машина.
* Вдигам на крак. — Организирам за работа или за някаква борба, действие.
* Вдигам на крака. — Успявам да излекувам.
* В крак с времето. — Приемам новото, не изоставам.
* Едва се държа на краката си. — Много съм уморен или болен.
* Изкарвам на крака. — Боледувам, без да лежа.
* Слагам крак — (на някого). 1. Спъвам някого.
2. Прен. Попречвам, създавам спънка.
* На четири крака. — Пълзешком, с лазене.
Синоними: нога, крайник, рамо, подпорка, подставка, стойка крак, крака, кракът, крака, краката, крака
кракът, крака, мн. крака, (два) крака]], м.
1. Всеки един от двата долни крайника у човека или всеки от крайниците у животните. Дълги крака. Ритам с крак. Котката подгъна крака и седна.
2. Опорна част на мебел, на апарат и др. Краката на масата са струговани. Масичка с един крак.
същ. умал. [[краче, мн. крачета, ср. Краче на гъба. Краче на шевна машина.
прил. крачен, крачна, крачно, мн. крачни. Крачна шевна машина.
* Вдигам на крак. — Организирам за работа или за някаква борба, действие.
* Вдигам на крака. — Успявам да излекувам.
* В крак с времето. — Приемам новото, не изоставам.
* Едва се държа на краката си. — Много съм уморен или болен.
* Изкарвам на крака. — Боледувам, без да лежа.
* Слагам крак — (на някого). 1. Спъвам някого.
2. Прен. Попречвам, създавам спънка.
* На четири крака. — Пълзешком, с лазене.
Синоними: нога, крайник, рамо, подпорка, подставка, стойка крак, крака, кракът, кракове, краковете, крака
кралят, краля, мн. крале, м.<br />1. Титла на монарх, както и лицето, което я носи.<br />2. Прен. Едър собственик, първи в някой отрасъл на промишлеността или търговията. <em>Крал на автомобилите.</em><br />3. Прен. Най-изявен представител в някоя област или дейност. <em>Кралят на рокмузиката. Крал на фокусите.</em><br />прил. кралски, кралска, кралско, мн. кра`лски. Кралски дворец. Кралски живот. Кралски обяд.
Синоними: господар, стопанин, повелител, владетел, индустриален магнат крал, краля, кралят, крале, кралете, краля, кралю
мн. крали`ци, ж.
1. Владетелка в монархическа страна. Английската кралица.
2. Съпруга на крал.
3. Прен. Най-изявена в някоя област жена, най-красива жена, най-красиво цвете и др. Кралица на модата. Кралица на високия скок. Розата е кралица на цветята.
Синоними: княгиня, принцеса, господарка кралица, кралицата, кралици, кралиците, кралице
вж. крал кралски, кралския, кралският, кралска, кралската, кралско, кралското, кралски, кралските
мн. кра`лства, ср. Държава начело с крал. кралство, кралството, кралства, кралствата
мн. крамоли`, ж. Остар. Голяма, шумна свада; караница.
Синоними: препирня, ежба, спор, кавга, караница, скарване, свада, раздор, врява, викане, гюрултия, прение, диспут крамола, крамолата, крамоли, крамолите
кранът, крана, мн. кранове, (два) крана, м. Устройство за пускане и спиране на течност или газ от резервоар/тръбопровод. Завъртам крана. Отварям крана. Затварям крана.
същ. умал. кранче, мн. кранчета, ср.
—-
кранът, крана, мн. кранове, (два) крана, м. Машина за повдигане и преместване на товари; товароподемна машина. Кранът разтоварва парахода.
Синоними: канела, клапан, чеп кран, крана, кранът, кранове, крановете, крана
мед. 1. Черепен, отнасящ се до черепа.
2. Разположен откъм главата, по посока на главата. краниален, краниалния, краниалният, краниална, краниалната, краниално, краниалното, краниални, краниалните
мед. Близнаци, които са свързани в областта на главата.
мед. Омекване на тилната и париеталните кости поради нарушена остеогенеза и минерализация на костите. Представлява ранен признак на рахит у малките деца, но не е специфичен белег, защото може да се срещне и при здрави кърмачета.
мн. кра`нти, ж.
1. Дръглив, мършав кон.
2. Прен. Пренебр. Висока, мършава и бавна жена.
Синоними: мършав, неохранен, постал, слаб, сух, дръглив, кокалест, кльощав кранта, крантата, кранти, крантите, кранто
вж. кран кранче, кранчето, кранчета, кранчетата
мн. краса`вци, м. Красив или най-красив мъж, мъжко животно или предмет. Този кон е истински красавец. красавец, красавеца, красавецът, красавци, красавците, красавци, красавецо
мн. краса`вици, ж. Красива или най-красива жена, женско животно или красив предмет. Това е красавицата на вазите, които произвеждаме.
Синоними: хубавица, хубавелка, гиздавелка красавица, красавицата, красавици, красавиците, красавице
красива, красиво, мн. краси`ви, прил.
1. Който доставя наслада на погледа, на слуха; приятен, хармоничен. Красива рокля. Красива жена. Красива мелодия. Красив танц.
2. Който е благороден, изискан, хармоничен. Красива постъпка. Красиви отношения. Красиви обноски.
3. Прен. Ефектен, външно привлекателен, но неистински, лъжовен. Красиви думи. Красиви обещания.
Синоними: хубав, напет, гиздав, красен, прелестен, очарователен, ненагледен, изящен, строен, прекрасен, грациозен, разкрасен, живописен, художествен, чуден красив, красивия, красивият, красива, красивата, красиво, красивото, красиви, красивите
мн. кра`ски, ж.
1. Цвят, багра, тон. Гората е обагрена в най-различни краски. Южни краски.
2. Прен. Само мн. Тонове, колорит. Представих случката в най-мрачни краски. Представя си бъдещето в светли краски.
Синоними: багра, шарка, цвят, боя, оттенък, отсянка, нюанс, колорит, тон, багрилно вещество, пигмент, светлина краска, краската, краски, краските
м., само ед. Красиво писане.
Синоними: калиграфия краснопис, краснописа, краснописът, краснописи, краснописите, краснописа
красноречива, красноречиво, мн. красноречи`ви, прил.
1. Който притежава красноречие. Красноречив оратор.
2. Прен. Който е ясен, ясно свидетелстващ за нещо. Красноречив поглед. Красноречив жест. Красноречив случай. Красноречив пример.
Синоними: сладкодумен, приказлив, увлекателен, убедителен, говорлив, общителен, изразителен, ясен, очебиен, отчетлив, ораторски, патетичен, меден, мелодичен красноречив, красноречивия, красноречивият, красноречива, красноречивата, красноречиво, красноречивото, красноречиви, красноречивите
ср., само ед. Способност да се говори красиво и ясно; ораторско изкуство. Надарен с красноречие. Владее красноречието на добър адвокат.
Синоними: сладкодумство, ораторство, витийство, реторика, патос, увлекателност, приказливост, словоохотливост, убедителност, изразителност красноречие, красноречието, красноречия, красноречията
мн. красоти`, ж.
1. Само ед. Качество на красив. Красотата на природата. Мъжка красота. Душевна красота.
2. Красиви места, красиви предмети. Голяма красота. Много красота. Красотите на природата. Женски красоти. На изложбата се нагледах на красоти.
Синоними: хубост, прелест, чар, очарователност, очарование, привлекателност, обаяние, изящество, вълшебство, омайност, великолепие, съвършенство, блясък, величие, пищност, лукс, разкош, тържественост, помпозност красота, красотата, красоти, красотите
ж., само ед.
1. Заразно кожно заболяване по човека и животните, причинено от кърлеж, паразитиращ в роговия слой на кожата, което е придружено със силен сърбеж.
2. Прен. Разг. Пренебр. Лош навик, увлечение, от което е трудно да се откажеш. Пушенето е голяма краста. Играта на карти е голяма краста.
прил. крастав, крастава, краставо, мн. крастави.
* Чеша се като крастав. — Разг. Чеша се силно.
* Начесвам крастата си. — Разг. Удовлетворявам навика си.
* Крастава жаба. — Род сухоземни жаби с издутини и отровна слуз по тялото.
Синоними: страст, увлечение, навик краста, крастата, красти, крастите
вж. кра`ста
Синоними: шугав, калпав, лош, нищожен, незначителен крастав, краставия, краставият, крастава, краставата, краставо, краставото, крастави, краставите
мн. краставици, ж. Градинско растение, зеленчук със зелени, продълговати плодове, както и самият плод. <em>Салата от краставици. Кисела краставица.</em><br />същ. умал. краставичка, мн. краставички, ж.<br />прил. краставичен, краставична, краставично, мн. кра`ставични. Краставичен сок. краставица, краставицата, краставици, краставиците
вж. кра`ставица краставичен, краставичния, краставичният, краставична, краставичната, краставично, краставичното, краставични, краставичните
вж. кра`ставица краставичка, краставичката, краставички, краставичките
красиш, мин. св. красих, мин. прич. краси`л, несв.
1. Какво. Правя да изглежда красив; украсявам, кича. Крася стаята с цветя.
2. Кого, какво. Придавам красота, разкрасявам. Килимът краси стаята. Тази рокля я краси с цветовете си. Усмивката я краси.
Синоними: украсявам, разкрасявам, разхубавявам, кича, накичвам, гиздя, нагиздям, труфя, натруфям, гарнирам, окичвам, декорирам крася, красим, красиш, красите, краси, красят, красих, красихме, краси, красихте, краси, красиха, красях, красяхме, красеше, красяхте, красеше, красяха, красил съм, красила съм, красило съм, красили сме, красил си, красила си, красило си, красили сте, красил е, красила е, красило е, красили са, бях красил, бях красила, бях красило, бяхме красили, беше красил, беше красила, беше красило, бяхте красили, беше красил, беше красила, беше красило, бяха красили, ще крася, ще красим, ще красиш, ще красите, ще краси, ще красят, ще съм красил, ще съм красила, ще съм красило, ще сме кра
кратна, кратно, мн. кратни, прил. Спец. В математиката — число, което може да се дели без остатък на друго число. <em>Десет е кратно на две.</em><br />същ. кратност, кратността`, ж. кратен, кратния, кратният, кратна, кратната, кратно, кратното, кратни, кратните
мн. кратери, (два) кратера, м.
1. Конусовидна вдлъбнатина на върха на вулкан, през която се изхвърля лавата.
2. Конусовидна дупка в земята, издълбана от избухнала бомба или от паднало със сила тяло. Разбилият се самолет направил голям кратер. кратер, кратера, кратерът, кратери, кратерите, кратера
кратковременна, кратковременно, мн. кратковре`менни, прил. Който трае кратко време. Кратковременен престой.
Синоними: кратък, краткотраен, скоропреходен, непродължителен, не дълговременен, краткосрочен, моментен, минутен, мигновен, къс, временен, нетраен, преходен, ограничен, ефимерен, тленен, мимолетен кратковременен, кратковременния, кратковременният, кратковременна, кратковременната, кратковременно, кратковременното, кратковременни, кратковременните
краткосрочна, краткосрочно, мн. краткосро`чни, прил. Който се осъществява в кратък срок или е предоставен за кратък срок. Краткосрочна командировка. Краткосрочни курсове. Краткосрочен заем.
Синоними: кратковременен, кратък, краткотраен, скоропреходен, непродължителен, не дълговременен, моментен, минутен, мигновен, къс, временен, нетраен, преходен, ограничен, ефимерен, тленен, мимолетен краткосрочен, краткосрочния, краткосрочният, краткосрочна, краткосрочната, краткосрочно, краткосрочното, краткосрочни, краткосрочните
вж. кра`тък
Синоними: краткотрайност, късота, съкратеност, непродължителност, кратковременност, мимолетност краткост, краткостта, краткости, краткостите
краткотрайна, краткотрайно, мн. краткотра`йни, прил. Който трае кратко. Краткотрайна операция.
Синоними: кратковременен, кратък, скоропреходен, непродължителен, не дълговременен, краткосрочен, моментен, минутен, мигновен, къс, временен, нетраен, преходен, ограничен, ефимерен, тленен, мимолетен, бегъл, бърз, непълен, повърхностен, схематичен краткотраен, краткотрайния, краткотрайният, краткотрайна, краткотрайната, краткотрайно, краткотрайното, краткотрайни, краткотрайните
вж. кра`тен кратност, кратността, кратности, кратностите
мн. кратуни, ж.<br />1. Растение от рода на тиквите с кух кръгъл плод с удължена опашка.<br />2. Остар. Сухият плод на това растение, изрязан в единия край и използван за гребване на течности. <em>Една кратуна вода.</em><br />3. <em>Прен. Разг. Пренебр.</em> Глава на човек. <em>Нямаш глава, а празна кратуна.</em><br />същ. умал. кратунка, мн. крату`нки, ж.
Синоними: глава, тиква, чутура, куфалница кратуна, кратуната, кратуни, кратуните, кратуно
вж. крату`на кратунка, кратунката, кратунки, кратунките
кратка, кратко, мн. кратки, прил.<br />1. Който е непродължителен, малък по време. <em>Кратък разговор. Кратко пътуване.</em><br />2. Който е сбит, накратко изложен. <em>Кратък курс.</em><br />3. За разстояние — което е късо, неголямо. <em>Кратко разстояние. Кратък път.</em><br />същ. краткост, краткостта`, ж.
Синоними: краткотраен, къс, краткосрочен, мимолетен, непродължителен, преходен, временен, моментен, рязък, груб, отсечен, лаконичен, сбит, сумарен, съкратен кратък, краткия, краткият, кратка, кратката, кратко, краткото, кратки, кратките
крахът, краха, само ед., м.
1. Разорение, банкрут, фалит. Крахът на икономиката.
2. Пълен неуспех, катастрофа, провал. Крах на плановете. Крах на идеите. Крах на делото. Претърпявам крах.
Синоними: крушение, проваляне, пропадане, фиаско, неуспех, неудача, несполука, поражение, провал, банкрут, фалит, катастрофа, гибел, падане, тупване, понижение в ранг, деградиране, унижение, упадък, разпадане крах, краха, крахът, крахове, краховете, краха
крачиш, мин. св. крачих и крачих, мин. прич. крачил и крачи`л, несв.
1. Правя крачки, вървя с по-едри, отчетливи крачки. Полицаят крачи бавно по улицата.
2. Прен. Вървя; разхождам се, мотая се. Накъде крачиш? Цял ден крачи по улицата.
крача се. — Разг.
1. Разкрачвам се. Защо се крачиш по стола, ще го счупиш.
2. Вървя с разкрачени крака. Пиян е, затова се крачи, като върви.
Синоними: вървя, ходя, пристъпвам, прекрачвам, движа се, правя крачка, стъпвам крача, крачим, крачиш, крачите, крачи, крачат, крачих, крачихме, крачи, крачихте, крачи, крачиха, крачех, крачехме, крачеше, крачехте, крачеше, крачеха, крачил съм, крачила съм, крачило съм, крачили сме, крачил си, крачила си, крачило си, крачили сте, крачил е, крачила е, крачило е, крачили са, бях крачил, бях крачила, бях крачило, бяхме крачили, беше крачил, беше крачила, беше крачило, бяхте крачили, беше крачил, беше крачила, беше крачило, бяха крачили, ще крача, ще крачим, ще крачиш, ще крачите, ще крачи, ще крачат, ще съм крачил, ще съм крачила, ще съм крачило, ще сме кра
вж. крак
Синоними: стъбълце, стъбло, дръжка краче, крачето, крачета, крачетата
вж. крак крачен, крачния, крачният, крачна, крачната, крачно, крачното, крачни, крачните
мн. кра`чки, ж.
1. Разстоянието при едно преместване на крака; стъпка. Направи една крачка напред. Голяма крачка.
2. Прен. Начин на вървене, който издава настроение, дух. Вървя с бодра крачка. Твърда крачка.
3. Прен. Постъпка, решение, промяна. Направих важна крачка в живота си. Женитбата е решаваща крачка в живота.
* Крачка напред. — Напредък. Това е крачка напред в кариерата му.
* Крачка по крачка. — Постепенно.
* На всяка крачка. — Много често. На всяка крачка ми трябват пари.
Синоними: стъпка, разкрач, ход, степен, етап, преход, постъпка, действие, мярка, маневра крачка, крачката, крачки, крачките
мн. крачоли, (два) крачола, м. Долната част на панталони или гащи, която покрива крака. Намокрих си крачолите в дъжда. Къси крачоли. Подгъвам си крачолите. крачол, крачола, крачолът, крачоли, крачолите, крачола
мн. креату`ри, ж. Незначителна, жалка личност, издигнала се чрез чуждо покровителство или по стечение на обстоятелствата.
Синоними: творение, създание, произведение креатура, креатурата, креатури, креатурите
Религиозно-философско учение за сътворението на света, на живата и неживата природа като единен творчески акт. креационизъм, креационизма, креационизмът, креационизми, креационизмите, креационизъма
мн. кревати, (два) кревата, м. Разг. Легло.
същ. умал. креватче, мн. креватчета, ср.
Синоними: легло, одър, постеля, миндер, кушетка, диван креват, кревата, креватът, кревати, креватите, кревата
вж. крева`т креватче, креватчето, креватчета, креватчетата
ж., само ед.
1. Бял ронлив минерал, от който се прави тебешир.
2. Молив или прах от въглен за рисуване.
3. Тебеширена цветна плочка за чертаене върху плат при кроене. креда, кредата, креди, кредите
мн. кредити, (два) кредита, м.
1. Спец. Само ед. Икономически отношения, които възникват при предоставяне на стойност от едни лица, банки или държави на други за временно ползване със срок за връщане, обикн. срещу лихва. Вземам на кредит. Отпускам пари на кредит. Откривам кредит на някого.
2. Самите средства, отпуснати по този начин. Взех кредит от един милион.
3. Прен. Само ед. Доверие, авторитет на някого сред обществото. Политически кредит.
4. Спец. Само ед. В банковото дело — дясната страна на сметководна книга, в която се вписват сумите, постъпили за сметка на клиента.
прил. кредитен, кредитна, кредитно, мн. кредитни. Кредитна система. Кредитна сума.
Синоними: доверие, вяра, заем, уважение, зачитане, почит, респект, реноме, добро име, дълг кредит, кредита, кредитът, кредити, кредитите, кредита
вж. кре`дит кредитен, кредитния, кредитният, кредитна, кредитната, кредитно, кредитното, кредитни, кредитните
кредитираш, несв. и св.; Кого, какво. Предоставям кредит (във 2 знач.). <em>Кредитирам образованието. Кредитирам строителството.</em><br />същ. кредитиране, ср.
Синоними: давам заем, отпускам кредит, заемам кредитирам, кредитираме, кредитираш, кредитирате, кредитира, кредитират, кредитирах, кредитирахме, кредитира, кредитирахте, кредитира, кредитираха, кредитирах, кредитирахме, кредитираше, кредитирахте, кредитираше, кредитираха, кредитирал съм, кредитирала съм, кредитирало съм, кредитирали сме, кредитирал си, кредитирала си, кредитирало си, кредитирали сте, кредитирал е, кредитирала е, кредитирало е, кредитирали са, бях кредитирал, бях кредитирала, бях кредитирало, бяхме кредитирали, беше кредитирал, беше кредитирала, беше кредитирало, бяхте кредитирали, б
вж. кредити`рам кредитиране, кредитирането, кредитирания, кредитиранията
мн. кредитори, м. Този, който предоставя на някого кредит. <em>Кредиторите не искат да чакат повече.</em><br />прил. кредиторски, кредиторска, кредиторско, мн. креди`торски.
Синоними: взискател, ищец кредитор, кредитора, кредиторът, кредитори, кредиторите, кредитора
мн. креди`торки, ж. Тази, която предоставя на някого кредит. Банка кредиторка. кредиторка, кредиторката, кредиторки, кредиторките
вж. креди`тор кредиторски, кредиторския, кредиторският, кредиторска, кредиторската, кредиторско, кредиторското, кредиторски, кредиторските
Банков термин: състояние, което изразява способността на клиента на банката да върне получения заем според условията на сключения договор.
Банков термин: състояние, което изразява способността на клиента на банката да върне получения заем според условията на сключения договор. кредитоспособност, кредитоспособността, кредитоспособности, кредитоспособностите
ср., само ед. Принципи, верую. Творческо кредо. Моето кредо. кредо, кредото
крекът, крека, само ед., м. Евтин кокаин за пушене, раздаван безплатно за привличане на младежи. крек, крека, крекът, крекове, крековете, крека
м., само ед. Преработване на нефт и тежки нефтени продукти за получаване на бензин. крекинг, крекинга, крекингът, крекинги, крекингите, крекинга
крекнеш, мин. св. крекнах, мин. прич. кре`кнал, св. — вж. кряквам.
кремът, крема, мн. кремове, (два) крема, м.
1. Само ед. Варена сладка гъста каша за ядене от разбити яйца, мляко, нишесте с шоколад, плодове и др. Крем какао. Крем ванилия.
2. Само ед. Козметично мазило. Нощен крем. Хидратантен крем. Крем за ръце.
3. Порция или кутийка от сладката каша или козметичното мазило.
4. Всяка гъста еднородна каша за мазане (в медицината и др.).
5. Цветето крин.
Синоними: мас, мазило, мехлем, смазка крем, крема, кремът, кремове, кремовете, крема
кремава, кремаво, мн. кре`мави, прил. Който има лек портокалов цвят. Кремави пердета. Кремава рокля. кремав, кремавия, кремавият, кремава, кремавата, кремаво, кремавото, кремави, кремавите
мед. Мускул, който съдържа мускулни влакна, изтлачени от напречния и вътрешния кос коремен мускул. Намира се между външната и вътрешната семенна обвивка. Играе роля в регулацията на температурата на семенника (тестиса) като отдалечава или приближава скротума до тялото.
мн. крематориуми, (два) крематориума, м. Сграда за кремация. крематориум, крематориума, крематориумът, крематориуми, крематориумите, крематориума
ж., само ед. Изгаряне на трупове в специална пещ.
прил. кремационен, кремационна, кремационно, мн. кремационни. кремация, кремацията, кремации, кремациите
креми`раш, несв. и св.; Кого, какво. Подлагам на кремация. кремирам, кремираме, кремираш, кремирате, кремира, кремират, кремирах, кремирахме, кремира, кремирахте, кремира, кремираха, кремирах, кремирахме, кремираше, кремирахте, кремираше, кремираха, кремирал съм, кремирала съм, кремирало съм, кремирали сме, кремирал си, кремирала си, кремирало си, кремирали сте, кремирал е, кремирала е, кремирало е, кремирали са, бях кремирал, бях кремирала, бях кремирало, бяхме кремирали, беше кремирал, беше кремирала, беше кремирало, бяхте кремирали, беше кремирал, беше кремирала, беше кремирало, бяха кремирали, ще кремирам, ще кремир
м., само ед.
1. Много твърд минерал, кварц, от който при удар изхвърчат искри.
2. Парче от този минерал.
прил. кремъчен, кремъчна, кремъчно, мн. кремъчни.
* Като кремък. — Много твърд (човек, характер). кремък, кремъка, кремъкът, кремъци, кремъците, кремъка
вж. кре`мък кремъчен, кремъчния, кремъчният, кремъчна, кремъчната, кремъчно, кремъчното, кремъчни, кремъчните
мн. кренвирши, (два) кренвирша, м. Тънък и къс варен колбас от ситно смляно като каша месо. Кренвирши с горчица. кренвирш, кренвирша, кренвиршът, кренвирши, кренвиршите, кренвирша
крепът, крепа, само ед., м.
1. Вълнен или копринен плат с грапава повърхност.
2. Черен плат, както и лента или парче от него, използвани за символ на траур. креп, крепа, крепът, крепове, креповете, крепа
крепирана, крепирано, мн. крепи`рани, прил. Който е набран, набърчен. Крепирана хартия за украса.
мед. Допълнителен дихателен шум, който се образува в алвеолите. Представлява нежен пукот, наподобяващ шума, образуван при триене на косми близо до ухото. Чува се при аускултация на белите дробове при крупозна пневмония, белодробен оток, белодробен инфаркт и др.
вж. кре`пък
Синоними: силно, мощно, яко, здраво, могъщо, мъжки
крепнеш, мин. св. крепнах и крепнах, мин. прич. крепнал и крепна`л, несв. Ставам по-силен, по-здрав, по-як, по-издръжлив физически и/или психически; укрепвам. Момчето растеше и крепнеше от добрата храна и чистия въздух.
Синоними: укрепвам, засилвам се, затвърдявам се, заздравявам се, стабилизирам се, ставам здрав крепна, крепнем, крепнеш, крепнете, крепне, крепнат, крепнах, крепнахме, крепна, крепнахте, крепна, крепнаха, крепнех, крепнехме, крепнеше, крепнехте, крепнеше, крепнеха, крепнал съм, крепнала съм, крепнало съм, крепнали сме, крепнал си, крепнала си, крепнало си, крепнали сте, крепнал е, крепнала е, крепнало е, крепнали са, бях крепнал, бях крепнала, бях крепнало, бяхме крепнали, беше крепнал, беше крепнала, беше крепнало, бяхте крепнали, беше крепнал, беше крепнала, беше крепнало, бяха крепнали, ще крепна, ще крепнем, ще крепнеш, ще крепнете, ще крепне, ще крепнат, ще
м., само ед. Вид мек памучен плат с набрана, неравна повърхност. Нощница от крепон. крепон, крепона, крепонът, крепони, крепоните, крепона
крепостта, мн. крепости, ж.
1. Укрепено с яки стени, ровове и други съоръжения населено място. Труднодостъпна крепост. Превземам крепостта. Предавам крепостта отвътре.
2. Укрепена сграда или комплекс от сгради.
3. Прен. Там, където нещо се пази, охранява сигурно; защитено място. Манастирите са крепост на българската книжнина и българския дух. Крепост на мракобесието. Моят дом — моята крепост.
4. Прен. Нещо, което е труднопревземаемо, труднопостижимо. Превземам крепостта на сърцето и`. Крепостта на науката.
Синоними: укрепление, кале, замък, кула, твърдина, бастилия, цитадела, бастион, опора, стълб крепост, крепостта, крепости, крепостите
крепостна, крепостно, мн. кре`постни, прил.
1. Който се отнася до крепост. Крепостни стени.
2. Който е свързан с крепостничество. Крепостни селяни. Крепостна зависимост.
* Крепостно право. — ист. Права на владетеля на земя да разполага със свободата, труда и имуществото на принадлежащите му селяни.
* Крепостен селянин. — ист. Селянин, който се намира в зависимост според крепостното право. крепостен, крепостния, крепостният, крепостна, крепостната, крепостно, крепостното, крепостни, крепостните
мн. кре`постници, м. Истор. Крепостен селянин. крепостник, крепостника, крепостникът, крепостници, крепостниците, крепостници, крепостнико
ср., само ед. Истор. Обществен строй, основан на крепостното право.
Синоними: феодализъм, робство, робия, ярем, бреме, гнет крепостничество, крепостничеството, крепостничества, крепостничествата
мн. кре`постнички, ж. Истор. Жена крепостник. крепостничка, крепостничката, крепостнички, крепостничките
крепка, крепко, мн. крепки, прил.<br />1. Който е физически здрав, як, силен. <em>Крепко тяло. Крепки ръце. Крепка прегръдка.</em><br />2. Който е духовно здрав, силен; който може да поддържа, да подкрепя. <em>Крепък дух. Крепки думи. Крепко рамо.</em><br />нареч. крепко. Засмя се крепко.
Синоними: силен, здрав, як, твърд, стабилен, непоклатим, мощен, неизтощим, жизнен, бодър, здраво закрепен, неподвижен, траен крепък, крепкия, крепкият, крепка, крепката, крепко, крепкото, крепки, крепките
крепиш, мин. св. крепих, мин. прич. крепи`л, несв.
1. Какво. Държа здраво, подпирам. Колоните крепят къщата.
2. Кого, какво. Придържам да не падне; внимателно прикрепям. Крепеше огромния денк с багаж на коленете си. Носи детето и го крепи да не се събуди.
3. Прен. Кого, какво. Поддържам, оказвам помощ; подкрепям. Крепи я с пари. Една специалност крепи университета. Лекарствата я крепят.
4. Прен. Кого. Окуражавам, вдъхвам сили. Любовта към децата я крепи. Амбицията го крепи. Надеждата крепи човека.
крепя се. 1. — Придържам се, задържам се да не падна; подпирам се. Едва се крепи на краката си. Крепи се с бастун и върви.
2. Прен. Разг. Поддържам се физически или духовно, имам още сили. Крепя се с лекарства. Крепя се още, работя.
Синоними: подкрепям, подпирам, държа здраво, поддържам, подсилвам, закрепвам, придържам, стабилизирам, защищавам, подпомагам, оказвам помощ, покровителствувам, протежирам, окуражавам, вдъхвам вяра, нося, издържам крепя, крепим, крепиш, крепите, крепи, крепят, крепих, крепихме, крепи, крепихте, крепи, крепиха, крепях, крепяхме, крепеше, крепяхте, крепеше, крепяха, крепил съм, крепила съм, крепило съм, крепили сме, крепил си, крепила си, крепило си, крепили сте, крепил е, крепила е, крепило е, крепили са, бях крепил, бях крепила, бях крепило, бяхме крепили, беше крепил, беше крепила, беше крепило, бяхте крепили, беше крепил, беше крепила, беше крепило, бяха крепили, ще крепя, ще крепим, ще крепиш, ще крепите, ще крепи, ще крепят, ще съм крепил, ще съм крепила, ще съм крепило, ще сме кре
креслива, кресливо, мн. кресли`ви, прил.
1. Който е пронизителен, неприятно рязък за слуха. Креслив глас.
2. Който е склонен да крещи, да говори високо, да избухва. Креслив човек. Кресливи съседи.
Синоними: писклив, пронизителен, проглушителен, шумен, остър, рязък, настоятелен, заплашителен креслив, кресливия, кресливият, креслива, кресливата, кресливо, кресливото, кресливи, кресливите
мн. кресла`, ср.
1. Широк, удобен, обикн. тапициран стол с облегалки за ръцете. Кожено кресло. Потъвам в креслото.
2. Прен. Висок пост, място, длъжност. Министерско кресло. Бори се за президентското кресло.
3. Прен. Брой места в кабинет, в министерски съвет. Ще дадат две кресла на демократическата партия. Едно кресло остава незаето.
Синоними: фотьойл, диван кресло, креслото, кресла, креслата
вж. кря`свам
креснеш, мин. св. креснах, мин. прич. кре`снал, св. — вж. крясвам. кресна, креснем, креснеш, креснете, кресне, креснат, креснах, креснахме, кресна, креснахте, кресна, креснаха, креснех, креснехме, креснеше, креснехте, креснеше, креснеха, креснал съм, креснала съм, креснало съм, креснали сме, креснал си, креснала си, креснало си, креснали сте, креснал е, креснала е, креснало е, креснали са, бях креснал, бях креснала, бях креснало, бяхме креснали, беше креснал, беше креснала, беше креснало, бяхте креснали, беше креснал, беше креснала, беше креснало, бяха креснали, ще кресна, ще креснем, ще креснеш, ще креснете, ще кресне, ще креснат, ще
креташ, несв.<br />1. Вървя, движа се бавно, с усилие; клатя се. <em>Стара е, едва крета, но върви.</em><br />2. Прен. Карам трудно съществуване, едва се крепя, държа (поради болест, материални затруднения, лоши отношения). <em>Едва кретам с лекарства. Кретаме с една заплата. Семейството им едва крета, никак не се разбират.</em><br />3. Прен. Бавно и трудно напредвам в някаква работа.<br />същ. кретане, ср.
Синоними: влача се, мъкна се, тътря се, помъквам се, повлачвам се, вървя бавно, тръгвам бавно, вървя полека, клатя се, клатушкам се, живявам, живея, съществувам, изоставам назад, оставам назад, изоставам кретам, кретаме, креташ, кретате, крета, кретат, кретах, кретахме, крета, кретахте, крета, кретаха, кретах, кретахме, креташе, кретахте, креташе, кретаха, кретал съм, кретала съм, кретало съм, кретали сме, кретал си, кретала си, кретало си, кретали сте, кретал е, кретала е, кретало е, кретали са, бях кретал, бях кретала, бях кретало, бяхме кретали, беше кретал, беше кретала, беше кретало, бяхте кретали, беше кретал, беше кретала, беше кретало, бяха кретали, ще кретам, ще кретаме, ще креташ, ще кретате, ще крета, ще кретат, ще съм кретал, ще съм кретала, ще съм кретало, ще см
вж. кре`там кретане, кретането, кретания, кретанията
мн. крете`ни, м.
1. Спец. В медицината — човек, болен от кретенизъм.
2. Прен. Глупав човек, некадърен човек. Той е голям кретен. Политически кретен.
Синоними: недоразвит, идиот, тъпоумен, глупав, малоумен, затъпял, изрод, слабоумен кретен, кретена, кретенът, кретени, кретените, кретена
м., само ед.
1. Спец. В медицината — умствена и физическа недоразвитост вследствие от атрофия на щитовидната жлеза.
2. Прен. Глупост, некадърност. кретенизъм, кретенизма, кретенизмът, кретенизми, кретенизмите, кретенизъма
вж. кре`хък
Синоними: деликатност, чупливост, слабост, несолидност, нетрайност крехкост, крехкостта, крехкости, крехкостите
крехка, крехко, мн. крехки, прил.<br />1. Който е чуплив, трошлив. <em>Кристалното стъкло е много крехко. Крехко стъбло. Крехко цвете.</em><br />2. Прен. Който е нежен, слаб, неустойчив. <em>Крехка фигура. Крехко здраве. Крехки знания.</em><br />3. За месо, плодове, зеленчуци — който не е жилав, твърд.<br />* <em>Крехка възраст.</em> — Ранна възраст — детство, ранна младост.<br />същ. крехкост, крехкостта`, ж.
Синоними: трошлив, чуплив, ронлив, слаб, нежен, деликатен, несигурен, лек, несолиден, хилав, болнав, немощен крехък, крехкия, крехкият, крехка, крехката, крехко, крехкото, крехки, крехките
мн. кречета`ла, ср.
1. ист. Дъсчица, която се удря във воденичен камък и разклаща коша, за да пада зърното между камъните.
2. Детска играчка, която издава шум като воденичната дъсчица.
3. Прен. Разг. Човек, който говори много.
Синоними: бъбрица, бръщолевец, дърдорко, дрънкало кречетало, кречеталото, кречетала, кречеталата
вж. крещя` крещене, крещенето, крещения, крещенията
крещиш, мин. св. крещях, мин. прич. крещял, несв.<br />1. Надавам, издавам силен вик, крясък. <em>Птиците крещят. Децата крещят.</em><br />2. Говоря с много висок глас, викам. <em>Винаги крещи по телефона. Мъжът</em> <em>и е глух и е свикнала да крещи.
3. Прен. Карам се. По цял ден крещят вкъщи.
същ. креще`не, ср.
Синоними: викам, кряскам, крякам, извиквам, изкрясквам, рева, изревавам, пискам, пищя, изписквам, развиквам се, разкрясквам се, надавам вой, надавам вик, провиквам се, пропищявам, вдигам врява, викам до бога, дера се, дърля се, подърлям се, дера си гърлото, възкликвам, вия, лая, изпищявам, изкрещявам крещя, крещим, крещиш, крещите, крещи, крещят, крещях, крещяхме, крещя, крещяхте, крещя, крещяха, крещях, крещяхме, крещеше, крещяхте, крещеше, крещяха, крещял съм, крещяла съм, крещяло съм, крещели сме, крещял си, крещяла си, крещяло си, крещели сте, крещял е, крещяла е, крещяло е, крещели са, бях крещял, бях крещяла, бях крещяло, бяхме крещели, беше крещял, беше крещяла, беше крещяло, бяхте крещели, беше крещял, беше крещяла, беше крещяло, бяха крещели, ще крещя, ще крещим, ще крещиш, ще крещите, ще крещи, ще крещят, ще съм крещял, ще съм крещяла, ще съм крещяло, ще сме кре
крещяща, крещящо, мн. крещя`щи, прил.
1. Който крещи. Крещяща птица.
2. Прен. Който привлича вниманието с нещо; който се откроява. Крещяща реклама. Крещяща рокля. Крещящ цвят.
3. Прен. Който е рязък, който изпъква с нещо. Крещяща разлика. Крещящо противоречие. Крещяща несправедливост.
Синоними: (гл.) ярък, силен, ослепителен, заслепителен, (гл.) подчертан, фрапантен, очевиден, очебиен, (гл.) безвкусен, претрупан, натруфен, евтин, (гл.) въпиещ, (гл.) груб, скандален, възмутителен, флагрантен, (гл.) панаирджийски, (гл.) очебиещ, (гл.) пищен, цветист, (гл.) с външен блясък, ефектен, претенциозен, (гл.) явен, (гл.) поразяващ, шокиращ, (гл.) вулгарен
криво- Първа съставна част на сложни думи със значение крив, напр. кривоглед, кривокрак, кривоног.
крееш, мин. св. креях и креях, мин. прич. креял и креял, несв.<br />1. Постепенно отслабвам физически; линея, вехна. <em>Лекарите не</em> <em>и помогнаха, от ден на ден крее.
2. Прен. За работа, дейност — постепенно отслабвам, замирам. Икономиката крее. Търговията крее.
3. Прен. За мечти, любов, амбиции и др. — постепенно гасна, умирам. крея, креем, крееш, креете, крее, креят, крях, кряхме, кря, кряхте, кря, кряха, креех, креехме, крееше, креехте, крееше, крееха, крял съм, кряла съм, кряло съм, крели сме, крял си, кряла си, кряло си, крели сте, крял е, кряла е, кряло е, крели са, бях крял, бях кряла, бях кряло, бяхме крели, беше крял, беше кряла, беше кряло, бяхте крели, беше крял, беше кряла, беше кряло, бяха крели, ще крея, ще креем, ще крееш, ще креете, ще крее, ще креят, ще съм крял, ще съм кряла, ще съм кряло, ще сме крели, ще си крял, ще си кряла, ще си кряло, ще сте крели, ще е крял, ще е кряла, ще е кряло, ще са кре
мед. Болка, причинена от излагане на студ.
крива, криво, мн. криви, прил.<br />1. Който не е прав, а извит, с извивки. <em>Крива линия. Крива улица. Криво дърво.</em><br />2. Който е наклонен; несиметричен. <em>Крив шкаф. Крива къща. Крива бутилка.</em><br />3. Прен. Разг. Който е виновен, който е сгрешил. <em>Все тя му е крива. Аз съм си крива, трябваше да отида навреме.</em><br />4. Който е погрешен, грешен. <em>Крива сметка. Тръгнали сме по крив път, тук няма такава улица.</em><br />нареч. криво.
* Криво гърло. — Дихателна тръба. Влезе ми храна в кривото гърло.
* Криво огледало. — Специално огледало, в което всичко изглежда изопачено и смешно.
* Крив човек. — Опак човек.
* На крив път съм. — По погрешен начин действам. • Криво-ляво. Как да е, горе-долу.
* Криво ми е. 1. — Лошо ми е, неразположен съм.
2. Мъчно ми е, чоглаво ми е.
Синоними: изкривен, закривен, извит, превит, неправилен, безформен, смачкан, сплескан, неоформен, грозен, разкривен, раздърпан, разтеглен, обезформен, погрешен, неверен, несправедлив, виновен, виноват, провинен, нечестен, извит като кука, завит, лъкатушен, наклонен, килнат, отклоняващ се, заобиколен, непряк, околен крив, кривия, кривият, крива, кривата, криво, кривото, криви, кривите
мн. криваци, (два) кривака, м. Дебела тояга с извит край за подпиране, която служи обикн. на овчар; гега. Овчарски кривак. Удрям с кривака.
Синоними: тояга, сопа, гега, прът, пръчка, стик кривак, кривака, кривакът, криваци, криваците, кривака
кривваш, несв. и кривна, св.
1. Отклонявам се изведнъж от пътя, с едно леко, кратко завиване. Кривна в уличката и изчезна от погледа ми.
2. Прен. Разг. Отклонявам се от правия път, от досегашната си политика, възгледи. Кривна от пътя и разруши семейството си. Кривна вдясно.
Синоними: завивам, извивам, възвивам, правя завой, отклонявам се, закривявам, лъкатуша, кръшвам, заобикалям, свивам, свървам криввам, кривваме, кривваш, криввате, кривва, кривват, криввах, криввахме, кривва, криввахте, кривва, кривваха, криввах, криввахме, кривваше, криввахте, кривваше, кривваха, криввал съм, криввала съм, криввало съм, криввали сме, криввал си, криввала си, криввало си, криввали сте, криввал е, криввала е, криввало е, криввали са, бях криввал, бях криввала, бях криввало, бяхме криввали, беше криввал, беше криввала, беше криввало, бяхте криввали, беше криввал, беше криввала, беше криввало, бяха криввали, ще криввам, ще кривваме, ще кривваш, ще криввате, ще кривва, ще кривва
ж., само ед.
* Кривда и правда. — Справедливост и несправедливост. Не разбирам къде е кривдата, къде е правдата.
Синоними: неправда, несправедливост, беззаконие, безправие, безчестие кривда, кривдата, кривди, кривдите
мн. кривини`, ж.
1. Само ед. Качество на крив. Дървото беше с голяма кривина.
2. Извивка на път, линия и др. Вървяха по планинските кривини.
Синоними: крива, крива линия, извивка, дъга, изкривяване кривина, кривината, кривини, кривините
кривнеш, мин. св. кривнах, мин. прич. кри`внал, св. — вж. криввам. кривна, кривнем, кривнеш, кривнете, кривне, кривнат, кривнах, кривнахме, кривна, кривнахте, кривна, кривнаха, кривнех, кривнехме, кривнеше, кривнехте, кривнеше, кривнеха, кривнал съм, кривнала съм, кривнало съм, кривнали сме, кривнал си, кривнала си, кривнало си, кривнали сте, кривнал е, кривнала е, кривнало е, кривнали са, бях кривнал, бях кривнала, бях кривнало, бяхме кривнали, беше кривнал, беше кривнала, беше кривнало, бяхте кривнали, беше кривнал, беше кривнала, беше кривнало, бяха кривнали, ще кривна, ще кривнем, ще кривнеш, ще кривнете, ще кривне, ще кривнат, ще
вж. крив
Синоними: изкривено, извито, превито, неправилно, погрешно, несправедливо, нечестно, кривда, несправедливост, зле, лошо, неблагоприятно, накриво, невярно, не в ред, не както трябва
кривогледа, кривогледо, мн. кривогле`ди, прил. Който страда от кривогледство. кривоглед, кривогледия, кривогледият, кривогледа, кривогледата, кривогледо, кривогледото, кривогледи, кривогледите
ср., само ед. Недостатък на зрението, при който е нарушена успоредността на двете очни оси. Страдам от кривогледство. кривогледство, кривогледството, кривогледства, кривогледствата
мн. криволи, (два) кривола, м.
1. Закривен кюнец на печка.
2. Остар. Завой на път или на река. Ще те чакам на кривола.
кръво- Първа съставна част на сложни думи със значение който се отнася до кръв, напр. кръводарител, кръвожаден, кръвопиец, кръвопускане, кръвохрачене.
мн. криволици, ж.<br />1. Обикн. мн. Няколко последователни завоя на път, река. <em>Реката прави криволици.</em><br />2. Крива линия, извита лента, шарка и др. <em>Пиша криволици, никой не ми разбира. Чертая криволици.</em> <em>Косата</em> <em>и пада на криволици.
Синоними: извивка, завой, зигзаг, заобикалка, чупка криволица, криволицата, криволици, криволиците
криволичиш, мин. св. криволичих, мин. прич. криволи`чил, несв.
1. Вървя на зигзаг, на криволици. Колата криволичи по планинския път.
2. Правя, образувам криволици. Пътят криволичи.
Синоними: лъкатуша, криволя, заобикалям, пълзя, вия се криволича, криволичим, криволичиш, криволичите, криволичи, криволичат, криволичих, криволичихме, криволичи, криволичихте, криволичи, криволичиха, криволичех, криволичехме, криволичеше, криволичехте, криволичеше, криволичеха, криволичил съм, криволичила съм, криволичило съм, криволичили сме, криволичил си, криволичила си, криволичило си, криволичили сте, криволичил е, криволичила е, криволичило е, криволичили са, бях криволичил, бях криволичила, бях криволичило, бяхме криволичили, беше криволичил, беше криволичила, беше криволичило, бяхте криволичили, беш
криволиш, мин. св. криволих, мин. прич. криволи`л, несв. Криволича. криволя, криволим, криволиш, криволите, криволи, криволят, криволих, криволихме, криволи, криволихте, криволи, криволиха, криволях, криволяхме, криволеше, криволяхте, криволеше, криволяха, криволил съм, криволила съм, криволило съм, криволили сме, криволил си, криволила си, криволило си, криволили сте, криволил е, криволила е, криволило е, криволили са, бях криволил, бях криволила, бях криволило, бяхме криволили, беше криволил, беше криволила, беше криволило, бяхте криволили, беше криволил, беше криволила, беше криволило, бяха криволили, ще криволя, ще криволим,
кривиш, мин. св. кривих, мин. прич. криви`л, несв.
1. Какво. Държа накриво, накланям, извивам на една страна. Кривя си врата. Кривя си устата. Кривя си очите. Кривя единия си крак, като вървя.
2. Какво. Правя да стане крив. Кривя буквите. Кривя шевовете, като шия. Кривя редовете.
кривя се. 1. — Извивам се, ставам крив. Очите му се кривят и не вижда добре. Кракът му се криви след падането.
2. Прен. Гримаснича, кълча се. Той се ядосваше, а децата се смееха и кривяха.
* Кривя си душата. — Разг. Съзнателно не казвам истината, изопачавам.
Синоними: изкривявам, вия, извивам, превивам, прегъвам, огъвам, сгъвам, свивам, закривявам, ломя, преломявам, куцам, накуцвам, куцукам, обвинявам, виня, набедявам, клеветя кривя, кривим, кривиш, кривите, криви, кривят, кривих, кривихме, криви, кривихте, криви, кривиха, кривях, кривяхме, кривеше, кривяхте, кривеше, кривяха, кривил съм, кривила съм, кривило съм, кривили сме, кривил си, кривила си, кривило си, кривили сте, кривил е, кривила е, кривило е, кривили са, бях кривил, бях кривила, бях кривило, бяхме кривили, беше кривил, беше кривила, беше кривило, бяхте кривили, беше кривил, беше кривила, беше кривило, бяха кривили, ще кривя, ще кривим, ще кривиш, ще кривите, ще криви, ще кривят, ще съм кривил, ще съм кривила, ще съм кривило, ще сме кри
вж. кри`я криене, криенето, криения, криенията
ж., само ед. Детска игра, при която един жуми, другите се крият, а после той ги търси.
* Играем си на криеница. — Прен. Имаме отношения на криене и преследване; хитруване. Защо не поговорим честно, ами си играем на криеница. криеница, криеницата, криеници, криениците
мн. кризи, ж.<br />1. Разстройство, рязък прелом, тежко, изострено, опасно положение в хода на нещо. <em>Политическа криза. Духовна криза. Криза в протичане на болестта. Криза в любовта. Попадам в криза. Излизам от криза.</em><br />2. Остър недостатък на нещо. <em>Енергетична криза. Финансова криза. Водна криза.</em><br />прил. кризисен, кризисна, кризисно, мн. кризисни. <em>Кризисен период. Кризисна ситуация.</em><br />* <em>Правителствена криза.</em> — Период, в който действащото правителство е в оставка, а ново не е избрано.<br />* <em>Финансова криза.</em> — Разстройване на държавните финанси.<br />* <em>Криза в болестта. 1.</em> — Пристъп на хронично заболяване.<br />2. Критично състояние в протичане на болест, което решава изхода и.
Синоними: рецесия, разстройство, стагнация, застой, затегнатост, затишие, безизходност, безизходица, усложнение, затруднение, мъчнотия, стеснение, трудност, липса, нямане, недостиг, апоплектичен удар, припадък, пристъп, недоимък криза, кризата, кризи, кризите
вж. кри`за кризисен, кризисния, кризисният, кризисна, кризисната, кризисно, кризисното, кризисни, кризисните
крикът, крика, мн. крикове, (два) крика, м. Уред с механизъм за повдигане на тежести. Повдигнах колата с крик. крик, крика, крикът, крикове, криковете, крика
м., само ед. Спец. В спорта — игра, която се играе на открито игрище между два отбора с малка твърда топка, която се удря с бухалки. Отбор по крикет. Играя крикет. крикет, крикета, крикетът, крикети, крикетите, крикета
крилата, крилато, мн. крила`ти, прил. Който има крила (в 1 и 2 знач.). Крилати насекоми. Крилати мечти.
* Крилат израз. — Кратък и образен израз, съдържащ някаква мъдрост или символика и ползващ се с всеобща известност.
Синоними: хвъркат, летящ, бърз, окрилен, лек, хвърчащ, вдъхновен, ентусиазиран, възторжен крилат, крилатия, крилатият, крилата, крилатата, крилато, крилатото, крилати, крилатите
мн. крилаи криле, ср.
1. Орган за летене у птици и насекоми. Крила на пеперуда. Крила на гълъб.
2. Една от плоските повърхности на летателен апарат, поддържаща го да лети. Крила на самолет.
3. Всяка от двете части на предмет, които са разположени, разтварят се или се разполагат в две противоположни посоки. Крило на сграда. Крило на прозорец. Крило на бял дроб. Крило на батальона.
4. Прен. Течение, групировка в политическа партия или в друга организация. Ляво крило.
5. Прен. Закрила, защита. Той е крило за тях.
същ. умал. крилце, мн. крилца, ср.
* Давам крила. — Вдъхвам вяра, амбиции, решителност. Първият успех и` даде крила.
* Подрязвам крилата (на някого). — Отнемам вяра, обезкуражавам.
Синоними: перка, закрила, покровителство, защита, групировка, фракция крило, крилото, крила, крилата
мн. крилаи криле, ср.
1. Орган за летене у птици и насекоми. Крила на пеперуда. Крила на гълъб.
2. Една от плоските повърхности на летателен апарат, поддържаща го да лети. Крила на самолет.
3. Всяка от двете части на предмет, които са разположени, разтварят се или се разполагат в две противоположни посоки. Крило на сграда. Крило на прозорец. Крило на бял дроб. Крило на батальона.
4. Прен. Течение, групировка в политическа партия или в друга организация. Ляво крило.
5. Прен. Закрила, защита. Той е крило за тях.
същ. умал. крилце, мн. крилца, ср.
* Давам крила. — Вдъхвам вяра, амбиции, решителност. Първият успех и` даде крила.
* Подрязвам крилата (на някого). — Отнемам вяра, обезкуражавам.
Синоними: перка, закрила, покровителство, защита, групировка, фракция крило, крилото, криле, крилете
вж. крило` крилце, крилцето, крилца, крилцата
мн. криминале`та, ср. Разг. Криминален роман или филм. криминале, криминалето, криминалета, криминалетата
криминална, криминално, мн. кримина`лни, прил.
1. Който се отнася до наказателно престъпление. Криминален случай. Криминален филм.
2. Който е извършил наказателно престъпление. Криминален престъпник.
Синоними: престъпен, углавен, наказателен криминален, криминалния, криминалният, криминална, криминалната, криминално, криминалното, криминални, криминалните
мн. криминали`сти, м. Специалист по криминалистика. криминалист, криминалиста, криминалистът, криминалисти, криминалистите, криминалиста
ж., само ед. Спец. Правна дисциплина, която изучава методите и средствата за разкриване на криминални престъпления. криминалистика, криминалистиката, криминалистики, криминалистиките
мн. криминоло`зи, м. Специалист по криминология. криминолог, криминолога, криминологът, криминолози, криминолозите, криминолози
ж., само ед. Спец. Наука за престъпността като социално явление. криминология, криминологията, криминологии, криминологиите
мн. кри`мки, ж.
1. Вид пушка от времето на Кримската война; стара пушка.
2. Прен. Разг. Опитен човек, знаещ в някоя област. Стара кримка е, никой не може да го излъже. кримка, кримката, кримки, кримките
кринът, крина, мн. кринове, (два) крина, м. Цвете с едри, обикн. бели ароматни цветове; крем. крин, крина, кринът, кринове, криновете, крина
мн. кри`ни, ж. Истор. Дървен цилиндричен съд — мярка за зърнени храни (около 15 килограма).
* Като крина. — Голям и кръгъл. Луна като крина. Глава като крина. крина, крината, крини, крините
мн. кринолини, (два) кринолина, м. Широка женска пола, опъната на обръч, носена през ХIХ в. кринолин, кринолина, кринолинът, кринолини, кринолините, кринолина
мн. кри`пти, ж.
1. ист. У древните християни — галерия за погребения и богослужения.
2. Подземна галения, подземие под църква. крипта, криптата, крипти, криптите
мед. С неясна, неизвестна етиология или произход.
ж., само ед. Тайнопис. криптография, криптографията, криптографии, криптографиите
мед. Тестисът се задържа по естествения му път на спускане в скротума, т. е. тестисът е разположен извън скротума. В зависимост от нивото на задържане се различават абдоминален и ингвинален крипторхизъм. Може да бъде едностранен и двустранен.
мн. кристали, (два) кристала, м.
1. Минерал или химическа сол във форма на правилно геометрическо тяло с плоски стени. Сол на кристали. Кристали на кварца.
2. Вид висококачествено блестящо стъкло, както и изделия от такова стъкло. Завод за кристал. Подариха им много кристал.
3. Прен. Нещо много чисто, прозрачно, блестящо. Въздухът там е истински кристал.
прил. кристален, кристална, кристално, мн. кристални. Кристална ваза. Кристални сълзи.
Синоними: скъпоценност кристал, кристала, кристалът, кристали, кристалите, кристала
вж. криста`л
Синоними: ясен, прозрачен, бистър, чист, ведър, светъл кристален, кристалния, кристалният, кристална, кристалната, кристално, кристалното, кристални, кристалните
кристализи`раш, несв. и св.
1. Кристализирам се.
2. Прен. Премръзвам, вкочанявам се от студ. кристализирам, кристализираме, кристализираш, кристализирате, кристализира, кристализират, кристализирах, кристализирахме, кристализира, кристализирахте, кристализира, кристализираха, кристализирах, кристализирахме, кристализираше, кристализирахте, кристализираше, кристализираха, кристализирал съм, кристализирала съм, кристализирало съм, кристализирали сме, кристализирал си, кристализирала си, кристализирало си, кристализирали сте, кристализирал е, кристализирала е, кристализирало е, кристализирали са, бях кристализирал, бях кристализирала, бях
мн. критерии, (два) критерия, м. Признак, въз основа на който се прави преценка на предмети, явления. По какви критерии се оценява една писмена кандидатстудентска работа? Критерии за оригинално творчество. Висок критерий. Нисък критерий.
Синоними: мерило, мярка, мащаб, аршин, рамка, белег, закон, норма, правило, стандарт, мостра, образец, равнище, ниво, пробен камък критерий, критерия, критерият, критерии, критериите, критерия
мн. крити`ци, м. Човек, който се занимава с критика (в 1 и 2 знач.). Литературен критик. критик, критика, критикът, критици, критиците, критици, критико
мн. кри`тики, ж.
1. Само ед. Обсъждане, анализиране с цел да се откроят добрите и лошите страни, обикн. на произведение на изкуството или на литературата. Театрална критика.
2. Прен. Само ед. Дял от науката за литературата, който разглежда и преценява художествените произведения, както и съвкупността от изследвания с такъв предмет. Критиката не дава добра оценка на романа. Разглеждам критиката за този поет.
3. Разг. Посочване на недостатъци, грешки. Унищожителна критика. Търпя големи критики.
Синоними: оценка, преценка, мнение, обсъждане, разбор, анализ, тълкуване, нападка, обвинение, порицание, хула, бележка, забележка, коментар критика, критиката, критики, критиките
критикарят, критикаря, мн. критика`ри, м. Разг. Пренебр. Човек, който е склонен да критикува всичко, да вижда само лошите страни. критикар, критикаря, критикарят, критикари, критикарите, критикари, критикарю
критика`рстваш, несв. Разг. Пренебр. Проявявам се като критикар. критикарствам, критикарстваме, критикарстваш, критикарствате, критикарства, критикарстват, критикарствах, критикарствахме, критикарства, критикарствахте, критикарства, критикарстваха, критикарствах, критикарствахме, критикарстваше, критикарствахте, критикарстваше, критикарстваха, критикарствал съм, критикарствала съм, критикарствало съм, критикарствали сме, критикарствал си, критикарствала си, критикарствало си, критикарствали сте, критикарствал е, критикарствала е, критикарствало е, критикарствали са, бях критикарствал, бях критикарствала, бях
критика`рствуваш, несв. Критикарствам. критикарствувам, критикарствуваме, критикарствуваш, критикарствувате, критикарствува, критикарствуват, критикарствувах, критикарствувахме, критикарствува, критикарствувахте, критикарствува, критикарствуваха, критикарствувах, критикарствувахме, критикарствуваше, критикарствувахте, критикарствуваше, критикарствуваха, критикарствувал съм, критикарствувала съм, критикарствувало съм, критикарствували сме, критикарствувал си, критикарствувала си, критикарствувало си, критикарствували сте, критикарствувал е, критикарствувала е, критикарствувало е,
критику`ваш, несв.; Кого, какво. Подлагам на критика (в 3 знач.). Критикувам добронамерено.
Синоними: обсъждам, разяснявам, тълкувам, преценявам, подлагам на критика, подхвърлям на критика, правя критика, соча слабости, анализирам, разкритикувам, обвинявам, нападам, атакувам, осъждам, укорявам, бламирам, дискредитирам, порицавам, упреквам, разглеждам критично критикувам, критикуваме, критикуваш, критикувате, критикува, критикуват, критикувах, критикувахме, критикува, критикувахте, критикува, критикуваха, критикувах, критикувахме, критикуваше, критикувахте, критикуваше, критикуваха, критикувал съм, критикувала съм, критикувало съм, критикували сме, критикувал си, критикувала си, критикувало си, критикували сте, критикувал е, критикувала е, критикувало е, критикували са, бях критикувал, бях критикувала, бях критикувало, бяхме критикували, беше критикувал, беше критикувала, беше критикувало, бяхте критикували, б
м., само ед.
1. Спец. Учение във философията, създадено от Кант, което отрича познаваемостта на света.
2. Разг. Критично отношение. Прекаляваш с твоя критицизъм. критицизъм, критицизма, критицизмът, критицизми, критицизмите, критицизъма
критична, критично, мн. критични, прил.<br />1. Който е способен да прави критика, да анализира. <em>Критичен ум.</em><br />2. Който съдържа критика или е основан на критика; критически. <em>Критични разсъждения.</em><br />3. Който е недоверчив, скептичен, резервиран към нещо. <em>Критичен съм към неговите способности.</em><br />4. Който критикува. <em>Критично изложение.</em><br />същ. критичност, критичността, ж. <br /><br />----<br /><br />критична, критично, мн. критични, прил.
1. Който е изключително труден, опасен, съдбоносен. Критичен момент. Критична ситуация за бъдещето ми.
2. Спец. При който се извършва промяна, преминаване от едно състояние в друго. Критична температура. Под критичната точка.
същ. критичност, критичността, ж.
Синоними: критически, рискуван, опасен, съдбоносен, фатален, драматичен, пагубен, гибелен, тежък, труден, затруднителен, резервиран, сдържан, строг, самокритичен, разсъдлив, разсъдъчен, безпристрастен, рязък, язвителен, решителен, ясно изразен, осезаем, саркастичен, хаплив критичен, критичния, критичният, критична, критичната, критично, критичното, критични, критичните
критическа, критическо, мн. крити`чески, прил.
1. Който съдържа критика. Критически изследвания. Критически статии. Критически материали за киното.
2. Критичен 2 .
* Критическа възраст. — Климактериум. критически, критическия, критическият, критическа, критическата, критическо, критическото, критически, критическите
вж. крити`чен
Синоними: самокритичност, резервираност, сдържаност, скептицизъм, сериозност, сериозен характер, критичен характер критичност, критичността, критичности, критичностите
криеш, мин. св. крих, мин. прич. крил, несв.<br />1. Кого, какво. Поставям на такова място, че да не се намери от друг; укривам. <em>Крия пари.</em> <em>Крие въстаници в къщата си.</em><br />2. Какво. Поставям на закрито място, правя да не се вижда; прикривам. <em>Крия всички дрехи в шкафа. Крия ръцете си в джобовете.</em><br />3. Какво. Пазя в тайна, не издавам. <em>Крия любовта си.</em><br />4. Прен. Какво. Съдържам дълбоко в себе си. <em>Космосът крие тайни. Земните недра крият богатства.</em><br /><em>_крия се. 1.</em><em> — Стоя или отивам на закрито или тайно място; укривам се. </em>Крия се зад оградата.<em><br />2. Прен. Съществувам, но не се виждам, не се забелязвам. </em>Навътре в планината се крият вили. В сърцето<em> </em>и се крие любов._
същ. кри`ене, ср.
Синоними: укривам, прикривам, покривам, скривам, притулям, прикътвам, кътам, скътвам, запазвам, затулям, приютявам, закривам, тая, притайвам, спотайвам, затайвам, пазя, пазя тайна, не казвам, не издавам, подслонявам, давам подслон, замаскирвам крия, крием, криеш, криете, крие, крият, крих, крихме, кри, крихте, кри, криха, криех, криехме, криеше, криехте, криеше, криеха, крил съм, крила съм, крило съм, крили сме, крил си, крила си, крило си, крили сте, крил е, крила е, крило е, крили са, бях крил, бях крила, бях крило, бяхме крили, беше крил, беше крила, беше крило, бяхте крили, беше крил, беше крила, беше крило, бяха крили, ще крия, ще крием, ще криеш, ще криете, ще крие, ще крият, ще съм крил, ще съм крила, ще съм крило, ще сме крили, ще си крил, ще си крила, ще си крило, ще сте крили, ще е крил, ще е крила, ще е крило, ще са кри
мн. кроасани, (два) кроасана, м. Кифла от фино маслено тесто, с форма на полумесец и с пълнеж, както и закуски от същото тесто, но с друга форма. Кроасан с шоколад. кроасан, кроасана, кроасанът, кроасани, кроасаните, кроасана
мн. кроежи, (два) кроежа, м.
1. Само ед. Кроене.
2. Прен. Обикн. мн. Замисъл, план, често нечисти.
Синоними: кроене, разкрояване, намерение, замисъл, помисъл, идея, план, проект, приготовление, преднамереност, умисъл, решение, цел, стремеж, желание, воля кроеж, кроежа, кроежът, кроежи, кроежите, кроежа
вж. кроя` кроене, кроенето, кроения, кроенията
мн. кро`йки, ж.
1. Начин, по който се крои дреха; форма, линия. Роклята е с проста кройка. Модна кройка.
2. Модел за кроене, изрязан от хартия. Вадя кройки. Имам готови кройки.
Синоними: модел, фасон, направа, стил кройка, кройката, кройки, кройките
мн. крокодили, (два) крокодила, м. Голямо земноводно хищно влечуго с вид на гущер, с твърди плочки по кожата и удължена муцуна, което обитава тропическите страни.
прил. крокодилски, крокодилска, крокодилско, мн. крокодилски.
* Крокодилски сълзи. — Лицемерни сълзи. крокодил, крокодила, крокодилът, крокодили, крокодилите, крокодила
вж. крокоди`л крокодилски, крокодилския, крокодилският, крокодилска, крокодилската, крокодилско, крокодилското, крокодилски, крокодилските
кросът, кроса, мн. кросове, (два) кроса, м. Спортно бягане със или без препятствия по пресечена местност (в поле, ниви и др.). Пролетен крос. Участвам в колоездачен крос. крос, кроса, кросът, кросове, кросовете, кроса
мн. кросна`, ср. Част от тъкачен стан — право кръгло дърво (на едно се навива основата, а на друго — готовата тъкан). Затягам кросното.
* Изтъках си платното, ритам ти кросното. — Разг. Свършвам своята работа и не се интересувам от друго. кросно, кросното, кросна, кросната
вж. кро`тък
Синоними: благост, добродушие, доброта, благодушие, смиреност, спокойствие, търпение, послушание, хрисимост, сговорчивост кротост, кротостта, кротости, кротостите
кроту`ваш, несв.
1. Стоя кротко, мирно, тихо. Детето кротува.
2. Прен. Стоя неподвижно, не се показвам, не предприемам нищо. Трябва да кротуваш вкъщи няколко дни, иначе болестта ще се усложни. Кротувай, иначе ще те заловят.
кротувам си. — Разг. Не предприемам нищо, не се обаждам, мълча си. Казвам му да си търси работа, но той си кротува вкъщи.
Синоними: мирувам, стоя мирно, не мърдам, не шавам, не действувам, не предприемам, пасувам, сдържам се, понасям, позволявам, търпя, тая се, притайвам се, налягам си дрипите, мълча, спотайвам се, не се обаждам кротувам, кротуваме, кротуваш, кротувате, кротува, кротуват, кротувах, кротувахме, кротува, кротувахте, кротува, кротуваха, кротувах, кротувахме, кротуваше, кротувахте, кротуваше, кротуваха, кротувал съм, кротувала съм, кротувало съм, кротували сме, кротувал си, кротувала си, кротувало си, кротували сте, кротувал е, кротувала е, кротувало е, кротували са, бях кротувал, бях кротувала, бях кротувало, бяхме кротували, беше кротувал, беше кротувала, беше кротувало, бяхте кротували, беше кротувал, беше кротувала, беше кротувало, бяха кротували, ще кротувам, ще кротув
кротка, кротко, мн. кротки, прил.<br />1. Който стои мирно, тихо, спокойно. <em>Сега е много кротък, защото се нахрани добре.</em><br />2. Който по характер е бавен, спокоен, тих. <em>Кротък човек. Кротко агне.</em><br />3. Който изразява спокойствие, доброта. <em>Кротък поглед. Кротка усмивка.</em><br />същ. кротост, кротостта`, ж.
* Кротък като агне. — Много кротък.
Синоними: мирен, смирен, хрисим, божа кравичка, търпелив, сдържан, послушен, спокоен, мек, скромен, благ, добродушен, незлобив, толерантен, вежлив, учтив, тих, внимателен, деликатен, изпълнителен, почтен, миролюбив, мил, нежен, питомен, опитомен, укротен, дресиран, покорен, дискретен, непретрупан, обикновен, ведър кротък, кроткия, кроткият, кротка, кротката, кротко, кроткото, кротки, кротките
кроиш, мин. св. кроих, мин. прич. кроил, несв.<br />1. Според даден модел и дадени размери изрязвам части за дреха, за обувки от плат или кожа. <em>За половин час крои една рокля. Кроя панталон.</em><br />2. Прен. Замислям, пресмятам. <em>Кроя план. Кроя престъпление.</em><br />същ. кроене, ср.
Синоними: намислям, обмислям, замислям, смятам, пресмятам, възнамерявам, проектирам, приготовлявам, нагласявам, чертая, начертавам, тъкмя, скроявам, готвя, планирам, търся начин кроя, кроим, кроиш, кроите, крои, кроят, кроих, кроихме, крои, кроихте, крои, кроиха, кроях, крояхме, кроеше, крояхте, кроеше, крояха, кроил съм, кроила съм, кроило съм, кроили сме, кроил си, кроила си, кроило си, кроили сте, кроил е, кроила е, кроило е, кроили са, бях кроил, бях кроила, бях кроило, бяхме кроили, беше кроил, беше кроила, беше кроило, бяхте кроили, беше кроил, беше кроила, беше кроило, бяха кроили, ще кроя, ще кроим, ще кроиш, ще кроите, ще крои, ще кроят, ще съм кроил, ще съм кроила, ще съм кроило, ще сме кроили, ще си кроил, ще си кроила, ще си кроило, ще сте кроили
мн. кроя`чи, м. Занаятчия, който крои и шие или който само крои дрехи. крояч, крояча, кроячът, кроячи, кроячите, кроячи, кроячо
мн. кроя`чки, ж. Жена крояч. кроячка, кроячката, кроячки, кроячките, кроячке
крупна, крупно, мн. кру`пни, прил.
1. Който притежава големи богатства или се занимава с производство или търговия в големи размери. Крупен земевладелец. Крупен производител. Крупен акционер.
2. Прен. Който има големи приноси или голямо и значително творчество. Крупен учен. Крупен физик. Крупен писател. Крупна фигура.
Синоними: грамаден, едър, голям, значителен, грандиозен, изключителен, огромен, необхватен, необятен, висок, наедрял крупен, крупния, крупният, крупна, крупната, крупно, крупното, крупни, крупните
мн. крупие`та, ср. Лице, което ръководи хазартни игри в игрален дом, прибира залозите и раздава печалбите. крупие, крупието, крупиета, крупиетата
мед. Кора, коричка от засъхнал ексудат на кожната повърхност, примесен с излющени рогови клетки, левкоцити, фибрин и др.
крута, круто, мн. кру`ти, прил.
* Крути мерки. — Най-строги мерки. Против престъпността трябва да се вземат крути мерки.
Синоними: остър, рязък, внезапен, смел, решителен, груб, суров, твърд, строг, жесток крут, крутия, крутият, крута, крутата, круто, крутото, крути, крутите
мн. круши, ж. Овощно дърво, което ражда конусовидни издължени сладки плодове с жълт или зелен цвят, както и самият плод.<br />прил. крушов, крушова, крушово, мн. кру`шови. Крушови листа. Крушов компот.
* Боксова круша. — Кожено приспособление с форма на круша, използвано за тренировки по бокс.
* До кривата круша. — Разг. Доникъде (не стигам в някаква работа или дейност).
* Обирай си крушите. — Разг. Пренебр. Махай се, отивай си. круша, крушата, круши, крушите
мн. круше`ния, ср. Провал, катастрофа, крах. Крушение на идеи. Крушение на мечти.
Синоними: катастрофа, разруха, гибел, катаклизъм, неуспех, несполука, поражение, провала, крах, разорение крушение, крушението, крушения, крушенията
мн. кру`шки, ж.
1. Малка круша.
2. Разг. Електрическа лампа.
* Има си крушка опашка. — Разг. Всяко нещо си има причина, основание. крушка, крушката, крушки, крушките
вж. кру`ша крушов, крушовия, крушовият, крушова, крушовата, крушово, крушовото, крушови, крушовите
крушовидна, крушовидно, мн. крушови`дни, прил. Който има форма на круша. Крушовиден израстък. Крушовидно тяло. крушовиден, крушовидния, крушовидният, крушовидна, крушовидната, крушовидно, крушовидното, крушовидни, крушовидните
кръвта, мн. кърви и къ`рвища, ж.
1. Червена течност, която циркулира в организма и осъществява храненето и обмяната на веществата на всички клетки. От раната тече кръв. Капки кръв. Вземам кръв за изследване.
2. Прен. Човешки жертви. Много кръв даде светът в тази война.
3. Прен. Само ед. Животът на някого. Искат му кръвта. Взеха му кръвта.
* Буйна кръв/гореща кръв. — Човек с буен нрав.
* В кръвта ми е. — Роден съм с него.
* Кръвта вода не става. — Роднинството е завинаги.
Синоними: род, произход, семейство, фамилия, потекло, коляно кръв, кръвта, кърви, кървите
кръвта, мн. кърви и къ`рвища, ж.
1. Червена течност, която циркулира в организма и осъществява храненето и обмяната на веществата на всички клетки. От раната тече кръв. Капки кръв. Вземам кръв за изследване.
2. Прен. Човешки жертви. Много кръв даде светът в тази война.
3. Прен. Само ед. Животът на някого. Искат му кръвта. Взеха му кръвта.
* Буйна кръв/гореща кръв. — Човек с буен нрав.
* В кръвта ми е. — Роден съм с него.
* Кръвта вода не става. — Роднинството е завинаги.
Синоними: род, произход, семейство, фамилия, потекло, коляно кръв, кръвта, кървища, кървищата
кръвна, кръвно, мн. кръ`вни, прил.
1. Който се отнася до кръв. Кръвни клетки.
2. Който е сроден по кръв; роднина. Кръвен брат.
3. Прен. Който е жизнено важен, насъщен. Кръвни интереси. Кръвни врагове.
* Кръвна група. — Кръв с определени биохимични особености. Нулева кръвна група.
* Кръвна картина. — Цялостен анализ на кръвта.
* Червени кръвни телца/бели кръвни телца. — Видове кръвни клетки.
Синоними: родствен, роден, рожден, близък кръвен, кръвния, кръвният, кръвна, кръвната, кръвно, кръвното, кръвни, кръвните
кръвнишка, кръвнишко, мн. кръвнишки, прил. Който е свиреп, страшен. <em>Кръвнишки поглед.</em><br />нареч. кръвнишки.
Синоними: лют, свиреп, жесток, страшен, кръвожаден, разбойнически кръвнишки, кръвнишкия, кръвнишкият, кръвнишка, кръвнишката, кръвнишко, кръвнишкото, кръвнишки, кръвнишките
кръводарителят, кръводарителя, мн. кръводари`тели, м. Човек, който дава от кръвта си за преливане при нужда на болни хора. кръводарител, кръводарителя, кръводарителят, кръводарители, кръводарителите, кръводарители, кръводарителю
мн. кръводари`телки, ж. Жена кръводарител. кръводарителка, кръводарителката, кръводарителки, кръводарителките
кръвожадна, кръвожадно, мн. кръвожа`дни, прил. Който е жаден за убийства; жесток, свиреп. Кръвожаден убиец.
Синоними: кръвнишки, жесток, кръвопиец, кръволок, кръвник, садист, свиреп, убиец, мъстителен кръвожаден, кръвожадния, кръвожадният, кръвожадна, кръвожадната, кръвожадно, кръвожадното, кръвожадни, кръвожадните
мн. кръвоизливи, (два) кръвоизлива, м. Изтичане на кръв от спукани кръвоносни съдове вътре в организма или навън. Вътрешен кръвоизлив.
Синоними: кръвоизлияние, кръвотечение, хеморагия кръвоизлив, кръвоизлива, кръвоизливът, кръвоизливи, кръвоизливите, кръвоизлива
мед. вж. суфузия кръвонасядане, кръвонасядането, кръвонасядания, кръвонасяданията
кръвоносна, кръвоносно, мн. кръвоно`сни, прил. Който служи за извършване на кръвообращението. Кръвоносни съдове. Кръвоносна система. кръвоносен, кръвоносния, кръвоносният, кръвоносна, кръвоносната, кръвоносно, кръвоносното, кръвоносни, кръвоносните
ср., само ед. Циркулация на кръвта от сърцето към тъканите и обратно, обусловена от сърдечните съкращения. Кръгове на кръвообращението. Добро кръвообращение. кръвообращение, кръвообращението, кръвообращения, кръвообращенията
мед. Преливане на кръв или кръвни продукти от един индивид (донор) на друг индивид (реципиент). кръвопреливане, кръвопреливането, кръвопреливания, кръвопреливанията
мн. кръвопроли`тия, ср. Проливане на кръв, жестоко избиване на хора. Кръвопролитието на войната. Катастрофата е придружена с кръвопролитие.
Синоними: убийство, сеч, клане, изтребление, касапница, война, кръвнина кръвопролитие, кръвопролитието, кръвопролития, кръвопролитията
ср., само ед. Полова връзка между близки роднини. кръвосмешение, кръвосмешението, кръвосмешения, кръвосмешенията
мн. кръвотече`ния, ср. Изтичане на кръв навън поради увреждане на стените на кръвоносните съдове.
Синоними: кръвоизлив, кръвоизлияние, хеморагия кръвотечение, кръвотечението, кръвотечения, кръвотеченията
мед. вж. хемоптое
кръвя`саш, св. — вж. кръвясвам. кръвясам, кръвясаме, кръвясаш, кръвясате, кръвяса, кръвясат, кръвясах, кръвясахме, кръвяса, кръвясахте, кръвяса, кръвясаха, кръвясах, кръвясахме, кръвясаше, кръвясахте, кръвясаше, кръвясаха, кръвясал съм, кръвясала съм, кръвясало съм, кръвясали сме, кръвясал си, кръвясала си, кръвясало си, кръвясали сте, кръвясал е, кръвясала е, кръвясало е, кръвясали са, бях кръвясал, бях кръвясала, бях кръвясало, бяхме кръвясали, беше кръвясал, беше кръвясала, беше кръвясало, бяхте кръвясали, беше кръвясал, беше кръвясала, беше кръвясало, бяха кръвясали, ще кръвясам, ще кръвяс
кръвясваш, несв. и кръвясам, св. Обикн. за очи — изпълвам се, наливам се с кръв.
кръгът, кръга, мн. кръгове, (два) кръга, м.
1. Площ, оградена от окръжност или всеки плосък предмет с такава форма. Повърхност на кръг. Слънцето осветява един кръг на стената. Режа хартия на кръгове.
2. Окръжност и всеки предмет с такава форма. Диаметър на кръг. Чертая кръгчета. Птицата прави кръгове. Застават в кръг.
3. Прен. Сфера, затворена област, съдържаща етапите на развитие или извършване на нещо, група въпроси, явления и др. Кръг от задължения. Кръг на кръвообращение. Затварям кръга на развитие.
4. Прен. Група хора, обединени от общ признак (обществено положение, професионални интереси и др.). Тесен кръг ценители. Широк кръг от читатели. Политически кръгове. Интелектуален кръг. Семеен кръг.
5. Спец. В спорта — етап от предварителни състезания, излъчващ спортисти за следващата степен на представяне.
същ. умал. кръгче, мн. кръгчета, ср.
* Омагьосан кръг/порочен кръг. — Доказване на положение, което може да стане с помощта на второ положение, което също може да бъде доказано само с помощта на първото. Получава се омагьосан кръг. Въртя се в омагьосан кръг.
Синоними: сфера, цикъл, окръжност, кръжило, търкало, група, компания, клика, котерия, банда, област, среда, обкръжение, обстановка кръг, кръга, кръгът, кръгове, кръговете, кръга
вж. кръ`гъл кръгличък, кръгличкия, кръгличкият, кръгличка, кръгличката, кръгличко, кръгличкото, кръглички, кръгличките
кръгова, кръгово, мн. кръ`гови, прил. Който се извършва в кръг. Кръгово движение. Кръгово състезание. Кръгово развитие.
Синоними: описващ кръг, движещ се в кръг, кръгообразен, околовръстен кръгов, кръговия, кръговият, кръгова, кръговата, кръгово, кръговото, кръгови, кръговите
мн. кръговрати, (два) кръговрата, м.
1. Непрекъснат процес, при който се повтарят едни и същи етапи на развитие. Кръговрат на сезоните.
2. Непрекъснато движение на нещо. Кръговрат на дните. Кръговрат на събитията. кръговрат, кръговрата, кръговратът, кръговрати, кръговратите, кръговрата
м., само ед.
1. Пространство, което може да се обхване с един поглед.
2. Прен. Обхват, кръг от интереси, знания. Човек с широк кръгозор.
Синоними: хоризонт, простор, небосклон, поглед, мироглед, светоглед, възглед, светосхващане, широта, размах кръгозор, кръгозора, кръгозорът, кръгозори, кръгозорите, кръгозора
нареч.
1. В полукръг около собствената си ос. Обръщам се кръгом.
2. Военна команда за обръщане в противоположната посока.
мн. кръгообороти, (два) кръгооборота, м. Процес на едно завъртане и връщане в изходното положение. Кръгооборот на капитала.
кръгообразна, кръгообразно, мн. кръгообра`зни, прил. Който има форма на кръг или се движи като в кръг. Кръгообразно движение. Кръгообразно тяло.
Синоними: описващ кръг, движещ се в кръг, кръгов, околовръстен кръгообразен, кръгообразния, кръгообразният, кръгообразна, кръгообразната, кръгообразно, кръгообразното, кръгообразни, кръгообразните
вж. кръг кръгче, кръгчето, кръгчета, кръгчетата
кръгла, кръгло, мн. кръгли, прил.<br />1. Който има форма на кръг. <em>Кръгла луна. Кръгъл диск.</em><br />2. Прен. Който е съвършен, завършен, пълен. <em>Кръгъл глупак. Кръгъл отличник.</em><br />3. За число — който няма дробна част; цял. <em>Кръгли числа. Кръгла сметка.</em><br /><em>прил. умал.</em> кръгличък, кръгличка, кръгличко, мн. кръ`глички.
* Кръгъл сирак. — Без майка и без баща.
Синоними: закръглен, валчест, кръгообразен, кръговиден, кръгов, околчест, формен, оформен, сферичен, объл, кълбест, овален, кълбовиден, топчест кръгъл, кръглия, кръглият, кръгла, кръглата, кръгло, кръглото, кръгли, кръглите
кръжиш, мин. св. кръжих, мин. прич. кръжи`л, несв. За птица или самолет — летя, описвам кръгове. Заради мъглата самолетът кръжа дълго във въздуха.
Синоними: въртя се, вия се, нося се, рея се кръжа, кръжим, кръжиш, кръжите, кръжи, кръжат, кръжах, кръжахме, кръжа, кръжахте, кръжа, кръжаха, кръжах, кръжахме, кръжеше, кръжахте, кръжеше, кръжаха, кръжил съм, кръжила съм, кръжило съм, кръжили сме, кръжил си, кръжила си, кръжило си, кръжили сте, кръжил е, кръжила е, кръжило е, кръжили са, бях кръжил, бях кръжила, бях кръжило, бяхме кръжили, беше кръжил, беше кръжила, беше кръжило, бяхте кръжили, беше кръжил, беше кръжила, беше кръжило, бяха кръжили, ще кръжа, ще кръжим, ще кръжиш, ще кръжите, ще кръжи, ще кръжат, ще съм кръжил, ще съм кръжила, ще съм кръжило, ще сме кръ
кръжиш, мин. св. кръжих, мин. прич. кръжи`л, несв. За птица или самолет — летя, описвам кръгове. Заради мъглата самолетът кръжа дълго във въздуха.
Синоними: въртя се, вия се, нося се, рея се кръжа, кръжим, кръжиш, кръжите, кръжи, кръжат, кръжих, кръжихме, кръжи, кръжихте, кръжи, кръжиха, кръжах, кръжахме, кръжеше, кръжахте, кръжеше, кръжаха, кръжил съм, кръжила съм, кръжило съм, кръжили сме, кръжил си, кръжила си, кръжило си, кръжили сте, кръжил е, кръжила е, кръжило е, кръжили са, бях кръжил, бях кръжила, бях кръжило, бяхме кръжили, беше кръжил, беше кръжила, беше кръжило, бяхте кръжили, беше кръжил, беше кръжила, беше кръжило, бяха кръжили, ще кръжа, ще кръжим, ще кръжиш, ще кръжите, ще кръжи, ще кръжат, ще съм кръжил, ще съм кръжила, ще съм кръжило, ще сме кръ
мн. кръжоци, (два) кръжока, м. Група лица с общи интереси, организирани за съвместни занятия. Драматичен кръжок. Кръжок по рисуване.
прил. кръжочен, кръжочна, кръжочно, мн. кръжочни.
Синоними: кръг, среда, група, кръжец, общество, дружба, сдружение, дружество кръжок, кръжока, кръжокът, кръжоци, кръжоците, кръжока
вж. кръжо`к кръжочен, кръжочния, кръжочният, кръжочна, кръжочната, кръжочно, кръжочното, кръжочни, кръжочните
мн. кръжо`чници, м. Участник в кръжок. кръжочник, кръжочника, кръжочникът, кръжочници, кръжочниците, кръжочници, кръжочнико
мн. кръжо`чнички, ж. Участничка в кръжок. кръжочничка, кръжочничката, кръжочнички, кръжочничките
кръкваш, несв. и кръкна, св. Разг. Издавам глас. Никой да не кръква! кръквам, кръкваме, кръкваш, кръквате, кръква, кръкват, кръквах, кръквахме, кръква, кръквахте, кръква, кръкваха, кръквах, кръквахме, кръкваше, кръквахте, кръкваше, кръкваха, кръквал съм, кръквала съм, кръквало съм, кръквали сме, кръквал си, кръквала си, кръквало си, кръквали сте, кръквал е, кръквала е, кръквало е, кръквали са, бях кръквал, бях кръквала, бях кръквало, бяхме кръквали, беше кръквал, беше кръквала, беше кръквало, бяхте кръквали, беше кръквал, беше кръквала, беше кръквало, бяха кръквали, ще кръквам, ще кръкваме, ще кръкваш, ще кръквате, ще кръква, ще кръква
кръкнеш, мин. св. кръкнах, мин. прич. кръ`кнал, св. — вж. кръквам. кръкна, кръкнем, кръкнеш, кръкнете, кръкне, кръкнат, кръкнах, кръкнахме, кръкна, кръкнахте, кръкна, кръкнаха, кръкнех, кръкнехме, кръкнеше, кръкнехте, кръкнеше, кръкнеха, кръкнал съм, кръкнала съм, кръкнало съм, кръкнали сме, кръкнал си, кръкнала си, кръкнало си, кръкнали сте, кръкнал е, кръкнала е, кръкнало е, кръкнали са, бях кръкнал, бях кръкнала, бях кръкнало, бяхме кръкнали, беше кръкнал, беше кръкнала, беше кръкнало, бяхте кръкнали, беше кръкнал, беше кръкнала, беше кръкнало, бяха кръкнали, ще кръкна, ще кръкнем, ще кръкнеш, ще кръкнете, ще кръкне, ще кръкнат, ще
кръмна, кръмно, мн. кръ`мни, прил. Който служи за храна на добитък, за кърма. Кръмно цвекло.
кръц-кръц междум. За наподобяване на звук, издаван при отрязване.
мн. кръ`пки, ж. Парче плат, зашито върху дреха за закърпване. Дрехата му е цялата в кръпки.
* Като кръпка. — Като нещо чуждо, външно, несвързано със същността. Тази глава от книгата е като кръпка.
Синоними: парче плат, парцал, стара дреха кръпка, кръпката, кръпки, кръпките
кръстът, кръста, мн. кръстове, (два) кръста, м.
1. Фигура от две пресичащи се под прав ъгъл линии, както и предмет с такава форма. Поставям кръст като знак за грешка. Кръст на църква.
2. У християните — молитвен жест с ръка, означаващ такава фигура (докосване по челото, средата на гърдите, дясната и лявата страна на гърдите). Правя кръст с ръка.
3. Орден с такава форма. Кръст за храброст.
4. Прен. Тежка съдба, изпитания. Нося си кръста.
5. Място на гърба на човек, където се съединяват костите на таза с гръбначния стълб.
същ. умал. кръстче, мн. кръстчета, ср.
* На кръст. — Разг.
1. Надлъж и нашир. Избродих света на кръст.
2. Едно върху друго, едно след друго. Не мога да спестя два лева на кръст. Не може да каже две думи на кръст.
* Слагам кръст (на нещо). — Разг. Слагам край на нещо. Слагам кръст на тази любов.
* Червен кръст. — Международна организация за подпомагане при война или бедствие с емблема червен кръст на бяло поле. кръст, кръста, кръстът, кръстове, кръстовете, кръста
кръстата, кръстато, мн. кръста`ти, прил.
1. Разг. Който има квадратна форма. Кръстата стая.
2. Който е пълен и нисък; квадратен. Станала е кръстата.
3. Остар. Който е с шарки на квадрати. Кръстато халище. кръстат, кръстатия, кръстатият, кръстата, кръстатата, кръстато, кръстатото, кръстати, кръстатите
мн. кръста`чки, ж. Предмет от заковани на кръст летви или дръвчета (за притискане на зеле в каца, за поставяне на новогодишна елха и др.). кръстачка, кръстачката, кръстачки, кръстачките
кръстна, кръстно, мн. кръстни, прил.<br />1. Който се отнася до кръст.<br />2. Когото са кръстили като християнин. <em>Децата</em> <em>и са кръстени.
3. Прен. Който е посветен в някаква дейност (обикн. незаконна). Той е кръстен в мафията.
4. Прен. Разг. За алкохол, мляко и др. — който е разреден с вода за увеличаване на обема.
* Кръстен знак. — Молитвен знак у християните; кръст (във 2 знач.). кръстен, кръстния, кръстният, кръстна, кръстната, кръстно, кръстното, кръстни, кръстните
кръстна, кръстно, мн. кръстни, прил.<br />1. Който се отнася до кръст.<br />2. Когото са кръстили като християнин. <em>Децата</em> <em>и са кръстени.
3. Прен. Който е посветен в някаква дейност (обикн. незаконна). Той е кръстен в мафията.
4. Прен. Разг. За алкохол, мляко и др. — който е разреден с вода за увеличаване на обема.
* Кръстен знак. — Молитвен знак у християните; кръст (във 2 знач.). кръстен, кръстения, кръстеният, кръстена, кръстената, кръстено, кръстеното, кръстени, кръстените
вж. кръ`стя се кръстене, кръстенето, кръстения, кръстенията
мн. кръстци, (два) кръстеца, м. ист. Наредени един върху друг снопи след пожънването. Редя на кръстци. кръстец, кръстеца, кръстецът, кръстци, кръстците, кръстеца
кръстителят, кръстителя, мн. кръсти`тели, м.
* Йоан Кръстител. — Според преданието — този, който е извършил акта на кръщението на Исус Христос. кръстител, кръстителя, кръстителят, кръстители, кръстителите, кръстители, кръстителю
мн. кръ`стници, м.
1. Лице, което кръщава, обикн. дете, по християнския обред кръщение.
2. Лице, което кумува на сватбата на някого. кръстник, кръстника, кръстникът, кръстници, кръстниците, кръстници, кръстнико
мн. кръ`стници, ж. Жена кръстник. Тя е моята кръстница. кръстница, кръстницата, кръстници, кръстниците, кръстнице
мн. кръсто`вища, ср.
1. Кръстачка.
2. Кръстопът. Над селото има кръстовище. кръстовище, кръстовището, кръстовища, кръстовищата
кръстоносна, кръстоносно, мн. кръстоно`сни, прил.
* Кръстоносен поход. 1. — ист. Завоевателен поход на западноевропейски рицари на Изток (през периода ХI — ХIII в.) под предлог, че освобождават кръста от турците.
2. Прен. Организирана акция, кампания против някого. кръстоносен, кръстоносния, кръстоносният, кръстоносна, кръстоносната, кръстоносно, кръстоносното, кръстоносни, кръстоносните
кръстообразна, кръстообразно, мн. кръстообра`зни, прил. Който има вид или форма на кръст. кръстообразен, кръстообразния, кръстообразният, кръстообразна, кръстообразната, кръстообразно, кръстообразното, кръстообразни, кръстообразните
мн. кръстопътища, (два) кръстопътя, м. Място, където се пресичат улици или пътища. На кръстопътя ще завия вдясно.
* На кръстопът съм. — Намирам се в момент, когато трябва да взема важно решение в живота си.
Синоними: пресечка, средище, безпътица, забърканост, лутаница, двоумение, колебание, нерешителност, колебливост кръстопът, кръстопътя, кръстопътят, кръстопътища, кръстопътищата, кръстопътя
кръсто`саш, св. — вж. кръстосвам. кръстосам, кръстосаме, кръстосаш, кръстосате, кръстоса, кръстосат, кръстосах, кръстосахме, кръстоса, кръстосахте, кръстоса, кръстосаха, кръстосах, кръстосахме, кръстосаше, кръстосахте, кръстосаше, кръстосаха, кръстосал съм, кръстосала съм, кръстосало съм, кръстосали сме, кръстосал си, кръстосала си, кръстосало си, кръстосали сте, кръстосал е, кръстосала е, кръстосало е, кръстосали са, бях кръстосал, бях кръстосала, бях кръстосало, бяхме кръстосали, беше кръстосал, беше кръстосала, беше кръстосало, бяхте кръстосали, беше кръстосал, беше кръстосала, беше кръс
кръстосваш, несв. и кръстосам, св.; Какво.
1. Слагам на кръст. Кръстосвам дъски. Кръстосвам си ръцете. Кръстосвам си краката.
2. Пресичам или обхождам надлъж и нашир. Пътища кръстосват полето. Кръстосвам планината. Кръстосвам света.
3. Съчетавам животни или растения от различни породи или видове за подобряване на вида или като научен експеримент.
4. Прен. Ходя без работа, шляя се. По цял ден кръстосва селото.
кръстосвам се/кръстосам се. — Само мн. Пресичаме се. Тук пътищата се кръстосват.
същ. кръсто`сване, ср.
* Кръстосваме интереси. — Имам противоположни интереси с някого.
* Кръстосваме шпаги. — Попадам в остър конфликт с някого.
Синоними: препречвам, пресичам, прекосявам, миткам, скитам, ходя, лутам се, блуждая, изхождам, изминавам, обикалям, обхождам, минавам надлъж и нашир, пътувам кръстосвам, кръстосваме, кръстосваш, кръстосвате, кръстосва, кръстосват, кръстосвах, кръстосвахме, кръстосва, кръстосвахте, кръстосва, кръстосваха, кръстосвах, кръстосвахме, кръстосваше, кръстосвахте, кръстосваше, кръстосваха, кръстосвал съм, кръстосвала съм, кръстосвало съм, кръстосвали сме, кръстосвал си, кръстосвала си, кръстосвало си, кръстосвали сте, кръстосвал е, кръстосвала е, кръстосвало е, кръстосвали са, бях кръстосвал, бях кръстосвала, бях кръстосвало, бяхме кръстосвали, беше кръстосвал, беше кръстосвала, беше кръстосвало, бяхте кръстосвали, б
вж. кръсто`свам
Синоними: пътуване, екскурзия кръстосване, кръстосването, кръстосвания, кръстосванията
мн. кръсто`ски, ж.
1. Кръстосване на растения или на животни.
2. Животно или растение, създадено чрез кръстосване; хибрид. кръстоска, кръстоската, кръстоски, кръстоските
мн. кръстосло`вици, ж. Забавна задача — мрежа от квадратчета, които трябва да се попълнят хоризонтално и/или вертикално с думи; ребус. Решавам кръстословица. кръстословица, кръстословицата, кръстословици, кръстословиците
вж. кръст кръстче, кръстчето, кръстчета, кръстчетата
кръстиш, мин. св. кръстих, мин. прич. кръ`стил, св. — вж. кръщавам. кръстя, кръстим, кръстиш, кръстите, кръсти, кръстят, кръстих, кръстихме, кръсти, кръстихте, кръсти, кръстиха, кръстех, кръстехме, кръстеше, кръстехте, кръстеше, кръстеха, кръстил съм, кръстила съм, кръстило съм, кръстили сме, кръстил си, кръстила си, кръстило си, кръстили сте, кръстил е, кръстила е, кръстило е, кръстили са, бях кръстил, бях кръстила, бях кръстило, бяхме кръстили, беше кръстил, беше кръстила, беше кръстило, бяхте кръстили, беше кръстил, беше кръстила, беше кръстило, бяха кръстили, ще кръстя, ще кръстим, ще кръстиш, ще кръстите, ще кръсти, ще кръстят, ще
кръстиш, мин. св. кръстих, мин. прич. кръ`стил, св. — вж. кръщавам. кръстя, кръстим, кръстиш, кръстите, кръсти, кръстят, кръстих, кръстихме, кръсти, кръстихте, кръсти, кръстиха, кръстех, кръстехме, кръстеше, кръстехте, кръстеше, кръстеха, кръстил съм, кръстила съм, кръстило съм, кръстили сме, кръстил си, кръстила си, кръстило си, кръстили сте, кръстил е, кръстила е, кръстило е, кръстили са, бях кръстил, бях кръстила, бях кръстило, бяхме кръстили, беше кръстил, беше кръстила, беше кръстило, бяхте кръстили, беше кръстил, беше кръстила, беше кръстило, бяха кръстили, ще кръстя, ще кръстим, ще кръстиш, ще кръстите, ще кръсти, ще кръстят, ще
мн. кръ`чми, ж.
1. Разг. Заведение, в което се сервират спиртни напитки и мезета. По тази улица има много кръчми.
2. Разг. Всеки вид заведение за хранене, в което се сервира алкохол. Всяка вечер ходи по кръчми.
* У мене е кръчмата. — Разг. Аз ще черпя (ако последното количество алкохол от бутилката е в моята чаша).
Синоними: пивница, питиепродавница, механа, кръчмарница кръчма, кръчмата, кръчми, кръчмите
кръчмарят, кръчмаря, мн. кръчма`ри, м. Разг. Съдържател и/или обслужващ в кръчма. Кръчмарят напълни чашите.
* Правя си сметка без кръчмар. — Правя план за нещо, без да се съветвам с този, от когото зависи осъществяването му. кръчмар, кръчмаря, кръчмарят, кръчмари, кръчмарите, кръчмари, кръчмарю
мн. кръчма`рки, ж. Жена кръчмар. кръчмарка, кръчмарката, кръчмарки, кръчмарките
кръчмарска, кръчмарско, мн. кръчма`рски, прил. Който се отнася до кръчма или до кръчмар. Кръчмарски занаят. Кръчмарски похвати. кръчмарски, кръчмарския, кръчмарският, кръчмарска, кръчмарската, кръчмарско, кръчмарското, кръчмарски, кръчмарските
кръшваш, несв. и кръшна, св. Кръшкам един път, няколко пъти по един път или в малка степен. Когато работи, е добър, но от време на време кръшва.
Синоними: врътвам се, връцвам се, завивам, изменям посоката, извръщам се, заобикалям, отбивам се от пътя, правя завой кръшвам, кръшваме, кръшваш, кръшвате, кръшва, кръшват, кръшвах, кръшвахме, кръшва, кръшвахте, кръшва, кръшваха, кръшвах, кръшвахме, кръшваше, кръшвахте, кръшваше, кръшваха, кръшвал съм, кръшвала съм, кръшвало съм, кръшвали сме, кръшвал си, кръшвала си, кръшвало си, кръшвали сте, кръшвал е, кръшвала е, кръшвало е, кръшвали са, бях кръшвал, бях кръшвала, бях кръшвало, бяхме кръшвали, беше кръшвал, беше кръшвала, беше кръшвало, бяхте кръшвали, беше кръшвал, беше кръшвала, беше кръшвало, бяха кръшвали, ще кръшвам, ще кръшваме, ще кръшваш, ще кръшвате, ще кръшва, ще кръшва
кръшна, кръшно, мн. кръ`шни, прил. Остар.
1. За тяло — строен, гъвкав. Кръшна снага.
2. За хоро — което се извива, огъва.
3. За глас — висок, ясен, звучен. Изви се кръшен глас. Кръшна песен.
Синоними: гъвкав, строен, снажен, подвижен, грациозен, пластичен, звучен, ясен, весел, звънлив, гласовит кръшен, кръшния, кръшният, кръшна, кръшната, кръшно, кръшното, кръшни, кръшните
кръ`шкаш, несв. Разг.
1. Не изпълнявам съвестно задълженията си; клинча. Кръшкам от работа.
2. Изневерявам, мамя. Редовно кръшка с чужди жени.
Синоними: клинча, изклинчвам, измъквам се, изплъзвам се, избягвам, хитрувам, шикалкавя, отбягвам, мърдам, лавирам, отклонявам се, лъкатуша, криволя, спотайвам се, крия се кръшкам, кръшкаме, кръшкаш, кръшкате, кръшка, кръшкат, кръшках, кръшкахме, кръшка, кръшкахте, кръшка, кръшкаха, кръшках, кръшкахме, кръшкаше, кръшкахте, кръшкаше, кръшкаха, кръшкал съм, кръшкала съм, кръшкало съм, кръшкали сме, кръшкал си, кръшкала си, кръшкало си, кръшкали сте, кръшкал е, кръшкала е, кръшкало е, кръшкали са, бях кръшкал, бях кръшкала, бях кръшкало, бяхме кръшкали, беше кръшкал, беше кръшкала, беше кръшкало, бяхте кръшкали, беше кръшкал, беше кръшкала, беше кръшкало, бяха кръшкали, ще кръшкам, ще кръшкаме, ще кръшкаш, ще кръшкате, ще кръшка, ще кръшка
кръшнеш, мин. св. кръшнах, мин. прич. кръ`шнал, св. — вж. кръшвам. кръшна, кръшнем, кръшнеш, кръшнете, кръшне, кръшнат, кръшнах, кръшнахме, кръшна, кръшнахте, кръшна, кръшнаха, кръшнех, кръшнехме, кръшнеше, кръшнехте, кръшнеше, кръшнеха, кръшнал съм, кръшнала съм, кръшнало съм, кръшнали сме, кръшнал си, кръшнала си, кръшнало си, кръшнали сте, кръшнал е, кръшнала е, кръшнало е, кръшнали са, бях кръшнал, бях кръшнала, бях кръшнало, бяхме кръшнали, беше кръшнал, беше кръшнала, беше кръшнало, бяхте кръшнали, беше кръшнал, беше кръшнала, беше кръшнало, бяха кръшнали, ще кръшна, ще кръшнем, ще кръшнеш, ще кръшнете, ще кръшне, ще кръшнат, ще
кръщаваш, несв. и кръстя, св.; Кого.
1. Давам, определям име на свое дете. Кръстиха я на баба и.</em><br />2. Извършвам религиозния обред кръщение. <em>Попът кръщава деца вече двайсет години.</em><br />3. Кръстник съм на някого при религиозния обред кръщение. <em>Тя е кръстила и двете сестри.</em><br />4. Прен. Посвещавам, въвеждам в дейност. <em>Кого. Кръщавам нови мафиоти.</em><br />5. Прен. Разг. Добавям вода към алкохол, мляко, за да увелича обема му.<br />същ. кръщаване, ср.
Синоними: наричам, давам име, назовавам, наименувам кръщавам, кръщаваме, кръщаваш, кръщавате, кръщава, кръщават, кръщавах, кръщавахме, кръщава, кръщавахте, кръщава, кръщаваха, кръщавах, кръщавахме, кръщаваше, кръщавахте, кръщаваше, кръщаваха, кръщавал съм, кръщавала съм, кръщавало съм, кръщавали сме, кръщавал си, кръщавала си, кръщавало си, кръщавали сте, кръщавал е, кръщавала е, кръщавало е, кръщавали са, бях кръщавал, бях кръщавала, бях кръщавало, бяхме кръщавали, беше кръщавал, беше кръщавала, беше кръщавало, бяхте кръщавали, беше кръщавал, беше кръщавала, беше кръщавало, бяха кръщавали, ще кръщавам, ще кръщав
вж. кръща`вам кръщаване, кръщаването, кръщавания, кръщаванията
кръщелна, кръщелно, мн. кръще`лни, прил. Който е свързан с религиозния обред кръщение.
* Кръщелно свидетелство. — Документ за удостоверяване на името на кръстения, датата на раждане и имената на родителите му.
* Кръщелно име. — Име, дадено при обреда кръщение. кръщелен, кръщелния, кръщелният, кръщелна, кръщелната, кръщелно, кръщелното, кръщелни, кръщелните
мн. кръще`лници, м. Момче по отношение на кръстника си. Той е мой кръщелник. кръщелник, кръщелника, кръщелникът, кръщелници, кръщелниците, кръщелници, кръщелнико
мн. кръще`лници, ж. Момиче по отношение на кръстника си. Имам две кръщелници. кръщелница, кръщелницата, кръщелници, кръщелниците
мн. кръщене`та, ср. Разг. Кръщение с обредна гощавка. Бях на кръщене. Правя кръщене на детето си. кръщене, кръщенето, кръщенета, кръщенетата
мн. кръще`ния, ср. Християнски обред за даване на име на дете.
* Бойно кръщение. — Първо участие в бой или в някаква важна дейност. кръщение, кръщението, кръщения, кръщенията
крякаш, несв.<br />1. За жаба или птица — издавам остър вик. <em>Жабите крякат в реката.</em><br />2. Пренебр. За човек — викам пронизително, като говоря. <em>Стига си крякала, говори по-спокойно!</em><br />същ. крякане, ср.
Синоними: гракам, грача, изкрясква крякам, крякаме, крякаш, крякате, кряка, крякат, кряках, крякахме, кряка, крякахте, кряка, крякаха, кряках, крякахме, крякаше, крякахте, крякаше, крякаха, крякал съм, крякала съм, крякало съм, крякали сме, крякал си, крякала си, крякало си, крякали сте, крякал е, крякала е, крякало е, крякали са, бях крякал, бях крякала, бях крякало, бяхме крякали, беше крякал, беше крякала, беше крякало, бяхте крякали, беше крякал, беше крякала, беше крякало, бяха крякали, ще крякам, ще крякаме, ще крякаш, ще крякате, ще кряка, ще крякат, ще съм крякал, ще съм крякала, ще съм крякало, ще см
вж. кря`кам крякане, крякането, крякания, кряканията
крякваш, несв. и крекна, св. Крякам един път или няколко пъти по един път.
крясваш, несв. и кресна, св. Изведнъж започвам да кряскам. От сутрин още крясва на децата. крясвам, крясваме, крясваш, крясвате, крясва, крясват, крясвах, крясвахме, крясва, крясвахте, крясва, крясваха, крясвах, крясвахме, крясваше, крясвахте, крясваше, крясваха, крясвал съм, крясвала съм, крясвало съм, крясвали сме, крясвал си, крясвала си, крясвало си, крясвали сте, крясвал е, крясвала е, крясвало е, крясвали са, бях крясвал, бях крясвала, бях крясвало, бяхме крясвали, беше крясвал, беше крясвала, беше крясвало, бяхте крясвали, беше крясвал, беше крясвала, беше крясвало, бяха крясвали, ще крясвам, ще крясваме, ще крясваш, ще крясвате, ще крясва, ще крясва
кря`скаш, несв.
1. Издавам крясък. Птици кряскаха в тишината.
2. Говоря, като издавам крясък.
Синоними: крещя, викам, крякам, извиквам, изкрясквам, рева, изревавам, пискам, пищя, изписквам, развиквам се, разкрясквам се, надавам вой, надавам вик, провиквам се, пропищявам, вдигам врява, викам до бога, дера се, дърля се, подърлям се, дера си гърлото кряскам, кряскаме, кряскаш, кряскате, кряска, кряскат, крясках, кряскахме, кряска, кряскахте, кряска, кряскаха, крясках, кряскахме, кряскаше, кряскахте, кряскаше, кряскаха, кряскал съм, кряскала съм, кряскало съм, кряскали сме, кряскал си, кряскала си, кряскало си, кряскали сте, кряскал е, кряскала е, кряскало е, кряскали са, бях кряскал, бях кряскала, бях кряскало, бяхме кряскали, беше кряскал, беше кряскала, беше кряскало, бяхте кряскали, беше кряскал, беше кряскала, беше кряскало, бяха кряскали, ще кряскам, ще кряскаме, ще кряскаш, ще кряскате, ще кряска, ще кряска
креснеш, мин. св. кряснах, мин. прич. кря`снал, св. Кресна. крясна, креснем, креснеш, креснете, кресне, креснат, кряснах, кряснахме, крясна, кряснахте, крясна, кряснаха, креснех, креснехме, креснеше, креснехте, креснеше, креснеха, кряснал съм, кряснала съм, кряснало съм, кряснали сме, кряснал си, кряснала си, кряснало си, кряснали сте, кряснал е, кряснала е, кряснало е, кряснали са, бях кряснал, бях кряснала, бях кряснало, бяхме кряснали, беше кряснал, беше кряснала, беше кряснало, бяхте кряснали, беше кряснал, беше кряснала, беше кряснало, бяха кряснали, ще крясна, ще креснем, ще креснеш, ще креснете, ще кресне, ще креснат, ще
мн. крясъци, (два) крясъка, м. Остър пронизителен единичен вик, издаван от някои птици, животни или от човек. Птицата излетя с крясък.
Синоними: вик, викане, провикване, извикване, писък, кряскане, олелия, рев, вой, лай, силен смях, присмех, дюдюкане крясък, крясъка, крясъкът, крясъци, крясъците, крясъка