ж., само ед. Спец. Процес, при който колоидалните частици се уедряват, слепват под въздействие на молекулните сили на сцепление; пресичане. коагулация, коагулацията, коагулации, коагулациите

мед. Съсирек, напр. кръвен съсирек.

вж. коали`ция коалиционен, коалиционния, коалиционният, коалиционна, коалиционната, коалиционно, коалиционното, коалиционни, коалиционните

мн. коалиции, ж.<br />1. Съюз на политически партии.<br />2. Съюз на държави, насочен против друга държава или държави. <em>Влизам в коалиция. Създавам коалиция.</em><br />прил. коалиционен, коалиционна, коалиционно, мн. коалицио`нни.
Синоними: блок, съюз, лига, съюзяване, обединение, групиране, групировка коалиция, коалицията, коалиции, коалициите

Въпроси гатанки, решаването на които според дзен-будизма може да доведе до прозрения относно смисъла на битието

мед. Свиване, стриктура, стеноза — вродено стеснение на кръвоносен съд, напр. коарктация на аортата.

мн. коафьо`ри, м. Фризьор.
Синоними: фризьор, бръснар, бербер коафьор, коафьора, коафьорът, коафьори, коафьорите, коафьора

м.,само ед. Сребристобял твърд метал, който влиза в състава на сплави, а съединенията му се използват за оцветяване в синьо на стъкло и керамика.
прил. кобалтов, кобалтова, кобалтово, мн. кобалтови. кобалт, кобалта, кобалтът, кобалти, кобалтите, кобалта

вж. коба`лт кобалтов, кобалтовия, кобалтовият, кобалтова, кобалтовата, кобалтово, кобалтовото, кобалтови, кобалтовите

мн. кобили, ж.<br />1. Женската на коня. <em>Извеждам кобилата на двора.</em><br />2. <em>Прен. Разг. Пренебр.</em> Висока и груба жена.<br />прил. кобилешки, кобилешка, кобилешко, мн. коби`лешки. Кобилешко мляко. кобила, кобилата, кобили, кобилите

вж. коби`ла кобилешки, кобилешкия, кобилешкият, кобилешка, кобилешката, кобилешко, кобилешкото, кобилешки, кобилешките

мн. коби`лици, ж.
1. ист. Дъгообразно извито дърво с длабове в двата края, което се е поставяло на рамото за носене на бакъри, кофи.
2. Високо дърво с чатал, за който е закрепен прътът на кофата, с която се вади вода от кладенец.
3. Лост на везни.
4. Спец. В техниката — устройство с такава форма.
Синоними: балансьор, кулиса, мотовилка, лост, дръжка, ръчка кобилица, кобилицата, кобилици, кобилиците

мн. ко`бри, ж.
1. Вид силноотровна змия, срещаща се най-често в Южна Азия и в Южна Америка; змия очиларка.
2. Прен. Много зла жена. кобра, кобрата, кобри, кобрите

мн. кобури, (два) кобура, м. Кожен калъф за пистолет. Под куртката му се виждаше кобурът на пистолета.
Синоними: калъф кобур, кобура, кобурът, кобури, кобурите, кобура

ковеш, мин. св. ковах, мин. прич. ковал, несв.<br />1. Удрям с чук нагорещен метал, за да му придам определена форма или да получа изделие.<br />2. Какво. Забивам гвоздей, за да прикова едно нещо към друго или да съединя части на предмет. <em>Кова шкафчето на стената. Кова маса от дъски.</em><br />3. Какво. Подковавам животно.<br />4. Прен. Какво. Създавам, изграждам. <em>Тук се коват законите на държавата.</em><br />5. Прен. Разг. Кого. Внушавам нещо, като го повтарям непрекъснато. <em>Пак започна да го кове да ходят в чужбина на работа.</em><br />прил. кован, кована, ковано, мн. кова`ни.
* Ковано желязо. — Желязо, обработено горещо чрез изчукване с чук.
Синоними: изковавам, чукам, бия, забивам, заковавам, зачуквам, създавам, творя, меся, омесвам, мачкам кова, ковем, ковеш, ковете, кове, коват, ковах, ковахме, кова, ковахте, кова, коваха, ковях, ковяхме, ковеше, ковяхте, ковеше, ковяха, ковал съм, ковала съм, ковало съм, ковали сме, ковал си, ковала си, ковало си, ковали сте, ковал е, ковала е, ковало е, ковали са, бях ковал, бях ковала, бях ковало, бяхме ковали, беше ковал, беше ковала, беше ковало, бяхте ковали, беше ковал, беше ковала, беше ковало, бяха ковали, ще кова, ще ковем, ще ковеш, ще ковете, ще кове, ще коват, ще съм ковал, ще съм ковала, ще съм ковало, ще сме ковали, ще си ковал, ще си ковала, ще си ковало, ще сте ковали

коварна, коварно, мн. кова`рни, прил.
1. Който прикрива с благовидност зли намерения спрямо някого; подъл. Тя се оказа много коварна, щом отне мъжа на приятелката си.
2. Който съдържа или изразява зли намерения под благовидна маска. Коварен глас. Коварна усмивка.
3. Който е продиктуван от прикрити зли намерения. Коварно дело.
4. Който съдържа скрита опасност, зло. Коварна болест. Коварно питие.
5. Който издава неволно нещо тайно. Коварни сълзи се показаха на очите му.
Синоними: лукав, подъл, злобен, зъл, злорад, притворен, престорен, хитър, ехиден, лицемерен, двуличен, долен, лъжлив, вероломен, неверен, предателски, изменнически, измамлив, таен, потаен, непочтен, измамнически коварен, коварния, коварният, коварна, коварната, коварно, коварното, коварни, коварните

мн. кова`рства, ср.
1. Само ед. Качество на коварен.
2. Коварна постъпка.
Синоними: подлост, лукавство, притворство, лицемерие, ехидност, злоба, злина, злорадство, двуличие, преструвка, езуитщина, предателство, измяна, коварна постъпка, хитрина, хитрост коварство, коварството, коварства, коварствата

мн. кова`чи, м.
1. Занаятчия, който прави или поправя изделия от метал. Този ковач кове подкови и други железа.
2. Занаятчия, който подковава добитък; налбантин. ковач, ковача, ковачът, ковачи, ковачите, ковачи, ковачо

ковашка, ковашко, мн. кова`шки, прил. Който се отнася до ковач или до работата му. Ковашка работилница. Ковашки чук. Ковашки труд. ковашки, ковашкия, ковашкият, ковашка, ковашката, ковашко, ковашкото, ковашки, ковашките

ковбоят, ковбоя, мн. ковбо`и, м. Каубой.

ковбойска, ковбойско, мн. ковбо`йски, прил. Каубойски.

ковваш, несв. и ковна, св. Разг. Удрям или забивам гвоздей леко, един-два пъти. Ковни този стол, разковал се е.

ковнеш, мин. св. ковнах, мин. прич. ковнал, св.– вж. коввам. кога-годе <em>неопр. нареч. — вж.</em> -годе. зловижда ми се несв. и зловиди ми се, св. Изпитвам злоба заради нещо хубаво у другиго; завиждам.

мн. ковчези, (два) ковчега, м.
1. Продълговат сандък с отделен капак, в който се полага покойник преди погребването. Ковчегът беше на катафалката.
2. Остар. Сандък за дрехи; ракла.
* Ноев ковчег. — Според Библията — ковчег, в който Ной поставил семейството си и по една двойка от всички животни, и така спасил от потопа човешкия и животинския свят.
Синоними: сандък, кутия, каса ковчег, ковчега, ковчегът, ковчези, ковчезите, ковчега

мн. ковче`жета, ср. Остар. Сандъче за съхраняване на пари и ценности.
Синоними: сандък, ракла, шкафче ковчеже, ковчежето, ковчежета, ковчежетата

ковка, ковко, мн. ко`вки, прил. Който се поддава на коване. Ковък метал.
Синоними: гъвкав, еластичен, пластичен ковък, ковкия, ковкият, ковка, ковката, ковко, ковкото, ковки, ковките

мн. ковьори, (два) ковьора, м. Тъкано или бродирано изделие, предназначено обикн. за окачване на стена. Имаше ковьори за зад легло и ковьори за зад печка.
същ. умал. ковьорче, мн. ковьорчета, ср. ковьор, ковьора, ковьорът, ковьори, ковьорите, ковьора

вж. ковьо`р ковьорче, ковьорчето, ковьорчета, ковьорчетата

въпр. нареч.
1. Във въпрос: по кое време. Кога заминавате? Кога си ходил за последен път на кино?
2. Като съюз. За въвеждане на подчинено изречение. Знаете ли вече кога заминавате?
3. Разг. Като съюз. Когато. Кога тръгнахме за у тях, заваля силен дъжд.
4. В реторични въпроси. Кога съм те лъгал! (= Никога не съм те лъгал.). Кога ходи, кога се върна! (= Много бързо се върна.).
* Кога да е. — Разг. Все някога, когато и да е. Кога да е, ще му припомня какво е говорил.
Синоними: по кое време, в кой момент, в какъв случай, при какви обстоятелства

относ. нареч. Като съюз.
1. За въвеждане на подчинено обстоятелствено изречение за време, което съвпада с времето, означено в главното изречение, или го следва. Когато обяснявах, вие си приказвахте. Когато се прибрах, нея вече я нямаше.
2. За въвеждане на подчинено определително изречение със значение за тъждество по време с определяемата дума. В годината, когато се преселих тук, зимата беше много студена.
* Когато и да е. — По всяко време. Можеш да ми позвъниш когато и да е, ще бъда вкъщи.
Синоними: като, след като, щом, колчем

– вж. който.

кодът, кода, мн. кодове, (два) кода, м.
1. Система от условни знаци за предаване на тайна информация. Разчитам код. Използвам код. Разкривам код.
2. Система от условни команди под формата на числа и комбинации, прилагани при електронни устройства. Прилагам код. Влизам в компютър чрез код.
* Наследствен код. — Спец. Наследствена информация, представена в нуклеиновите киселини у животните и растенията.
Синоними: кодиране, кодировка, кодова таблица, легенда, условни знаци, шифър, ключ код, кода, кодът, кодове, кодовете, кода

мн. кодекси, (два) кодекса, м.
1. Сборник от закони за една сфера на обществения живот. Семеен кодекс. Процесуален кодекс.
2. Правила, норми. кодекс, кодекса, кодексът, кодекси, кодексите, кодекса

1. доста голям
   2. доста много

коди`раш, несв. и св.; Какво. Представям чрез код, вкарвам в код. Кодирам писмо.
Синоними: шифровам кодирам, кодираме, кодираш, кодирате, кодира, кодират, кодирах, кодирахме, кодира, кодирахте, кодира, кодираха, кодирах, кодирахме, кодираше, кодирахте, кодираше, кодираха, кодирал съм, кодирала съм, кодирало съм, кодирали сме, кодирал си, кодирала си, кодирало си, кодирали сте, кодирал е, кодирала е, кодирало е, кодирали са, бях кодирал, бях кодирала, бях кодирало, бяхме кодирали, беше кодирал, беше кодирала, беше кодирало, бяхте кодирали, беше кодирал, беше кодирала, беше кодирало, бяха кодирали, ще кодирам, ще кодираме, ще кодираш, ще кодирате, ще кодира, ще кодира

ж., само ед. Спец.
1. В правото — систематизиране и съгласуване на законите в държавата по области.
2. Спец. В езикознанието — определяне и систематизиране на нормите за правопис и правоговор в даден книжовен език. Кодификация на езика. кодификация, кодификацията, кодификации, кодификациите

кодифици`раш, несв. и св.; Какво. Извършвам кодификация. кодифицирам, кодифицираме, кодифицираш, кодифицирате, кодифицира, кодифицират, кодифицирах, кодифицирахме, кодифицира, кодифицирахте, кодифицира, кодифицираха, кодифицирах, кодифицирахме, кодифицираше, кодифицирахте, кодифицираше, кодифицираха, кодифицирал съм, кодифицирала съм, кодифицирало съм, кодифицирали сме, кодифицирал си, кодифицирала си, кодифицирало си, кодифицирали сте, кодифицирал е, кодифицирала е, кодифицирало е, кодифицирали са, бях кодифицирал, бях кодифицирала, бях кодифицирало, бяхме кодифицирали, беше кодифицирал, беше кодифицирала

вж. кодификация кодифициране, кодифицирането, кодифицирания, кодифициранията

кодова, кодово, мн. ко`дови, прил. Който се отнася до код. Кодова комбинация. кодов, кодовия, кодовият, кодова, кодовата, кодово, кодовото, кодови, кодовите

мн. кодоши, (два) кодоша, м. Разг. Шега, подигравка, забава. Голям кодош падна днес в училище. Правя си кодош. кодош, кодоша, кодошът, кодоши, кодошите, кодоша

кодошиш, мин. св. кодоших, мин. прич. кодошил, несв.; Кого. Разг. Правя кодош.<br /><em>_кодоша се.</em><em> — </em>Правя си кодош с някого._ кодоша, кодошим, кодошиш, кодошите, кодоши, кодошат, кодоших, кодошихме, кодоши, кодошихте, кодоши, кодошиха, кодошех, кодошехме, кодошеше, кодошехте, кодошеше, кодошеха, кодошил съм, кодошила съм, кодошило съм, кодошили сме, кодошил си, кодошила си, кодошило си, кодошили сте, кодошил е, кодошила е, кодошило е, кодошили са, бях кодошил, бях кодошила, бях кодошило, бяхме кодошили, беше кодошил, беше кодошила, беше кодошило, бяхте кодошили, беше кодошил, беше кодошила, беше кодошило, бяха кодошили, ще кодоша, ще кодошим, ще кодошиш, ще кодошите, ще кодоши, ще кодошат, ще куча се кучиш се, мин. св. кучих се и кучих се, мин. прич. кучил се и кучил се, несв. За кучка — раждам. Всяка година кучката се кучи с по три кученца. куча, кучим, кучиш, кучите, кучи, кучат, кучих, кучихме, кучи, кучихте, кучи, кучиха, кучех, кучехме, кучеше, кучехте, кучеше, кучеха, кучил съм, кучила съм, кучило съм, кучили сме, кучил си, кучила си, кучило си, кучили сте, кучил е, кучила е, кучило е, кучили са, бях кучил, бях кучила, бях кучило, бяхме кучили, беше кучил, беше кучила, беше кучило, бяхте кучили, беше кучил, беше кучила, беше кучило, бяха кучили, ще куча, ще кучим, ще кучиш, ще кучите, ще кучи, ще кучат, ще съм кучил, ще съм кучила, ще съм кучило, ще сме кучили, ще си кучил, ще си кучила, ще си кучило, ще сте кучили

мн. коефициенти, (два) коефициента, м.
1. Спец. В математиката — постоянен множител пред неизвестни или променливи величини.
2. Величина, която количествено изразява определено свойство, качество, явление. Коефициент на топлинно разширение. Коефициент на инфлацията. Коефициент за интелигентност. коефициент, коефициента, коефициентът, коефициенти, коефициентите, коефициента

мн. ко`жи, ж.
1. Само ед. Външната обвивка на тялото у човек или животно. Кожата ми е суха. Мажа кожата си с крем.
2. Тази обвивка от някои видове животни, обработена за различни изделия. Обувки от кожа. Палто от кожа.
3. Разг. Само ед. Тънка обвивка на някои плодове. Кожа на праскова. Кожа на домат.
* Влизам/вляза под кожата — (на някого). Разг. Успявам да се харесам и да влияя на някого в свой интерес. Влезе под кожата на шефа и каквото си иска, това прави.
* Запазвам/запазя си кожата. — Успявам да избегна голяма опасност.
Синоними: външна обвивка, покривка, кора, ципа, черупка, кожица, люспа, шлюпка кожа, кожата, кожи, кожите

ср., само ед. Занятие по обработване на кожа (във 2 знач.) и производство на някои видове кожени изделия. В този район е добре развито кожарството. кожарство, кожарството, кожарства, кожарствата

кожена, кожено, мн. кожени, прил. Който е изработен от кожа. <em>Кожена чанта. Кожени обувки.</em> <br /><br />----<br /><br />кожна, кожно, мн. кожни, прил.
1. Който е свързан с кожата на тялото. Кожни гънки. Кожни клетки. Кожни болести.
2. Който е свързан с лечение на болестите на кожата на тялото. Кожно отделение. Кожен лекар. кожен, кожния, кожният, кожна, кожната, кожно, кожното, кожни, кожните

кожена, кожено, мн. кожени, прил. Който е изработен от кожа. <em>Кожена чанта. Кожени обувки.</em> <br /><br />----<br /><br />кожна, кожно, мн. кожни, прил.
1. Който е свързан с кожата на тялото. Кожни гънки. Кожни клетки. Кожни болести.
2. Който е свързан с лечение на болестите на кожата на тялото. Кожно отделение. Кожен лекар. кожен, кожения, коженият, кожена, кожената, кожено, коженото, кожени, кожените

мн. ко`жици, ж. Тънка, фина кожа. Сливите имат кожица, която се отделя трудно.
Синоними: кора, кожа, люспа, шлюпка, мембрана, ципа кожица, кожицата, кожици, кожиците

мн. ко`жички, ж. Малка и/или тънка кожа. Кожички около ноктите. кожичка, кожичката, кожички, кожичките

мн. кожуси, (два) кожуха, м.
1. Палто от кожа с козината навътре. Кожухът ми много топли.
2. Прен. Разг. Кожа на тялото на животно.
3. Прен. В техниката — съоръжение, което покрива или вмества машина или механизъм, за да го предпази, затопля и др.
същ. умал. кожухче, мн. кожухчета, ср.
Синоними: изолация, обвивка, обшивка, козирка, защитно устройство, корпус, кутия, капак, покривка, риза, облицовка кожух, кожуха, кожухът, кожуси, кожусите, кожуха

кожухарят, кожухаря, мн. кожуха`ри, м. Човек, който изработва, обикн. шие кожени изделия. кожухар, кожухаря, кожухарят, кожухари, кожухарите, кожухари, кожухарю

кожухарска, кожухарско, мн. кожуха`рски, прил. Който е свързан с кожухарство или с кожухар. Кожухарски машини. Кожухарски изделия. кожухарски, кожухарския, кожухарският, кожухарска, кожухарската, кожухарско, кожухарското, кожухарски, кожухарските

ср., само ед. Занятие на кожухар. кожухарство, кожухарството, кожухарства, кожухарствата

вж. кожу`х кожухче, кожухчето, кожухчета, кожухчетата

козът, коза, мн. козове, (два) коза, м.
1. Карта за игра, определена за най-силна в дадена игра. Паднаха ми се три коза.
2. Прен. Довод, силен аргумент при спор, който разкривам в подходящ момент.
* Изигравам/изиграя последния си коз. — Използвам последния си довод, средство в спор или други отношения. коз, коза, козът, козове, козовете, коза

мн. кози, ж. Домашно животно с рога, дълъг остър косъм и брада, отглеждано за мляко, месо и вълна.<br />същ. умал. козичка, мн. козички, ж.<br />* <em>Всяка коза на своя крак.</em> — Разг. Всеки отговаря за себе си.<br />* <em>От стара коза яре.</em> — Разг. Опитен, хитър човек. <em>Не ме учи, от стара коза яре съм.</em> <br /><br />----<br /><br />мн. кози, ж. Гимнастически спортен уред за прескачане. коза, козата, кози, козите

козарят, козаря, мн. коза`ри, м. Човек, който пасе, понякога отглежда стадо с кози. Козарят изкарва козите. козар, козаря, козарят, козари, козарите, козари, козарю

мн. козли, (два) козела, м.
1. Мъжка коза.
2. Прен. Пренебр. Застаряващ похотлив мъж. козел, козела, козелът, козли, козлите, козела, козльо

козя, козе, мн. ко`зи, прил.
1. Който е от коза или на коза. Козе сирене. Козя брада. Кози кожух.
2. Който е характерен за коза. Козя пъргавина. Козя пътека.
3. Който е свързан с коза. Козе стадо. кози, козия, козият, козя, козята, козе, козето, кози, козите

ж., само ед.
1. Космената покривка по кожата на животно. Козината и` е проскубана. Палтото е с красива козина.
2. Диал. Вълна от коза. Ще смеся овчата вълна с козина.
Синоними: коса, руно, четина козина, козината, козини, козините

мн. козирки`, ж.
1. Издадена напред твърда част на шапка с форма на полумесец, характерна за фуражка или каскет. Хващам шапката за козирката.
2. Издадена част над вход, балкон или къща за предпазване от дъжд и др. Скрий се под козирката, започна да вали.
3. Всяка част, която е издадена напред и предпазва от нещо. Козирка на кола.
* Пиян съм до козирката. — Разг. Пиян съм много, колкото е възможно.
* Идва ми/дойде ми до козирката. — Разг. Много ми идва, непоносимо. Дойде ми до козирката от тебе.
Синоними: защитно устройство, кожух козирка, козирката, козирки, козирките

мн. козирози, (два) козирога, м.
1. Див козел с големи рога.
2. Спец. Само ед. В астрономията — едно от дванайсетте съзвездия на зодиака.
3. Само ед. В астрологията — десетият знак от зодиака (м. декември — януари). Моята зодия е козирог. козирог, козирога, козирогът, козирози, козирозите, козирози

козиру`ваш, несв. и св.; На кого.
1. Отдавам чест с вдигане на дясната ръка до козирката на фуражка.
2. Прен. Подчинявам се, покорявам се безропотно. Козирувал е на всички и е бил добре. козирувам, козируваме, козируваш, козирувате, козирува, козируват, козирувах, козирувахме, козирува, козирувахте, козирува, козируваха, козирувах, козирувахме, козируваше, козирувахте, козируваше, козируваха, козирувал съм, козирувала съм, козирувало съм, козирували сме, козирувал си, козирувала си, козирувало си, козирували сте, козирувал е, козирувала е, козирувало е, козирували са, бях козирувал, бях козирувала, бях козирувало, бяхме козирували, беше козирувал, беше козирувала, беше козирувало, бяхте козирували, беше козирувал, беше козирувала, беше кози

вж. коза` козичка, козичката, козички, козичките, козичке

ж., само ед.
1. Изкуство да се приготвят и прилагат различни средства за поддържане свежестта на кожата на лицето и тялото, както и самото им прилагане.
2. Средства за това поддържане. Продава се вносна козметика.
3. Производството на тези средства. В града има предприятие за козметика. козметика, козметиката, козметики, козметиките

козметична, козметично, мн. козмети`чни, прил.
1. Който се отнася до козметика. Козметични средства. Козметични процедури.
2. Прен. Който е повърхностен, външен, без да засяга същността. Козметични промени. Козметичен ремонт. козметичен, козметичния, козметичният, козметична, козметичната, козметично, козметичното, козметични, козметичните

само мн. Остар. Тайни и коварни замисли и интриги, сплетни. Козните на дявола. козни, козните

мн. козунаци, (два) козунака, м. Великденски сладкиш, който се прави с мая, захар, мляко и яйца, със специфична форма и аромат. Пека козунаци.
прил. козуначен, козуначена, козуначено, мн. козуначени. козунак, козунака, козунакът, козунаци, козунаците, козунака

вж. козуна`к козуначен, козуначения, козуначеният, козуначена, козуначената, козуначено, козуначеното, козуначени, козуначените

мед. Полов акт между мъж и жена. коитус, коитуса, коитусът, коитуси, коитусите, коитуса

коя, кое, мн. кои, <em>въпр. мест.</em><br />1. Като същ., само <em>ед. кой, вин. кого, дат. остар. кому`. Във въпрос за лице (рядко — предмет) без оглед на пола му. Кой влезе? На кого да дам книгата? Кого питаш — мене или нея?
2. Разг. Като същ. Във въпрос за лице от съответния род и число. Кои бяха скъсани на изпита? С коя е бил на екскурзията, знаеш ли?
3. Като прил. При въпрос, който изисква идентификация на лицето или предмета. На кой стол седеше — на този ли? С кое момиче ходи на кино — с Росица ли?
4. Като съюз. За въвеждане на подчинено изречение. Чудя се с кого да изляза. Не можах да разбера в кой град си живял преди.
* Кой да е. — Някой, без значение кой; който и да е. Повикай кого да е. кой, кого, кому, кого, коя, кое, кои

мед. Деформация на ноктите, характеризираща се с централно хлътване на ноктите като лъжица, напр. при желязодефицитна анемия.

вин. за лице когото, <em>дат. за лице остар.</em> комуто, която, което, мн. кои`то, относ. мест. Като съюз. 1. За въвеждане на подчинено определително изречение. Човекът, който седеше до мене, слезе още на предната гара. Ето журналиста, с когото се запознах миналата седмица. Прочете ли списанието, което ти дадох?
2. За въвеждане на подчинено подложно изречение. Който не работи, няма да яде.
3. За въвеждане на подчинено сказуемноопределително изречение. Тези са, на които можете да разчитате.
* Който и да е. — Без значение кой, всеки. Който и да е от тях ще ти каже. който, когото, комуто, когото, която, което, които

кокът, кока, мн. кокове, (два) кока, м. Дамска прическа, при която дълга коса се завива на тила или високо горе. Сресвам се на кок. кок, кока, кокът, кокове, коковете, кока

ж., само ед. Тропически южноамерикански храст, от който се получава кокаин. кока, коката, коки, коките кока-кола мн. кока-коли, ж.
1. Само ед. Освежителна напитка, съдържаща сок от плодове на кока. Не обичам кока-кола.
2. Порция от това питие. Изпих две кока-коли. кока-кола, кока-колата, кока-коли, кока-колите

м., само ед.
1. Спец. В химията — алкалоид, извличан от храста кока, който има наркотично действие и се употребява в медицината.
2. Това вещество, вземано от наркомани. кокаин, кокаина, кокаинът, кокаини, кокаините, кокаина

мн. кокали, (два) кокала, м. Разг.
1. Кост. Боли ме кокалът на крака.
2. Прен. Само ед. Само членувано. Нещо, обикн. служба, което носи лесни облаги. Налапвам кокала. Изпускам кокала. Не пуска кокала, защото сам не може да спечели толкова.
прил. кокален, кокалена, кокалено, мн. кокалени.
* Ям кокалите (на някого). — Разг. Постоянно укорявам, заяждам се.
* Троша кокалите (на някого). — Разг. Бия жестоко.
Синоними: кост кокал, кокала, кокалът, кокали, кокалите, кокала

вж. ко`кал кокален, кокаления, кокаленият, кокалена, кокалената, кокалено, кокаленото, кокалени, кокалените

кокалеста, кокалесто, мн. ко`калести, прил. Който е с едри и по-изпъкнали кости. Кокалеста жена. Кокалесто лице.
Синоними: слаб, постал, дръглив, кльощав, мършав кокалест, кокалестия, кокалестият, кокалеста, кокалестата, кокалесто, кокалестото, кокалести, кокалестите

мн. ко`калчета, ср.
1. Малък кокал (в 1 знач.).
2. Всяка става на пръстите на ръцете и на краката. Ударих си кокалчето на палеца.
3. Глезен. Водата ми идва до кокалчетата. кокалче, кокалчето, кокалчета, кокалчетата

мн. кока`рди, ж. Малка значка, която се слага отпред на униформена шапка. кокарда, кокардата, кокарди, кокардите

вж. базилиск

вж. кокер шпаньол кокер, кокера, кокерът, кокери, кокерите, кокера

кокетна, кокетно, мн. коке`тни, прил.
1. Който е хубав, привлекателен, приятен. Кокетна къща. Кокетна градинка.
2. Който съдържа или изразява стремеж да се хареса. Кокетна походка. Кокетен поглед.
Синоними: хубав, гиздав, нагизден, строен, красив, изящен, шик, елегантен, нрави се, харесва се, лукав, дяволит, отличен, чудесен, страшен, чист, спретнат, подреден, уреден, стегнат, издокаран, пременен кокетен, кокетния, кокетният, кокетна, кокетната, кокетно, кокетното, кокетни, кокетните

кокети`раш, несв. и св.; С кого, с какво.
1. С държанието си се стремя да спечеля благоразположението на някого, обикн. с власт.
2. Парадирам, като се изтъквам с нещо свое или го представям за свое. Кокетирам със знания. кокетирам, кокетираме, кокетираш, кокетирате, кокетира, кокетират, кокетирах, кокетирахме, кокетира, кокетирахте, кокетира, кокетираха, кокетирах, кокетирахме, кокетираше, кокетирахте, кокетираше, кокетираха, кокетирал съм, кокетирала съм, кокетирало съм, кокетирали сме, кокетирал си, кокетирала си, кокетирало си, кокетирали сте, кокетирал е, кокетирала е, кокетирало е, кокетирали са, бях кокетирал, бях кокетирала, бях кокетирало, бяхме кокетирали, беше кокетирал, беше кокетирала, беше кокетирало, бяхте кокетирали, беше кокетирал, беше кокетирала, беше коке

мн. коке`тки, ж. Жена, която с държанието си се стреми да привлече вниманието на мъжете, да се хареса.
Синоними: флиртаджийка, хитруша, нахалница, палавница, дявол кокетка, кокетката, кокетки, кокетките

кокетничиш, мин. св. кокетничих, мин. прич. коке`тничил, несв.; с кого.
1. Имам поведение на кокетка. Тя кокетничи с всички мъже.
2. Лаская, любезнича. На вечерята кокетничеха с директора.
Синоними: кокетирам, флиртувам, дразня, предизвиквам кокетнича, кокетничим, кокетничиш, кокетничите, кокетничи, кокетничат, кокетничих, кокетничихме, кокетничи, кокетничихте, кокетничи, кокетничиха, кокетничех, кокетничехме, кокетничеше, кокетничехте, кокетничеше, кокетничеха, кокетничил съм, кокетничила съм, кокетничило съм, кокетничили сме, кокетничил си, кокетничила си, кокетничило си, кокетничили сте, кокетничил е, кокетничила е, кокетничило е, кокетничили са, бях кокетничил, бях кокетничила, бях кокетничило, бяхме кокетничили, беше кокетничил, беше кокетничила, беше кокетничило, бяхте кокетничили, беш

само мн. Бактерии, които се срещат навсякъде, но при обикновени условия са безвредни.

само мн. Дълги пръти, приспособени за ходене с тях, обикн. за циркови номера. ко-ко междум. За наподобяване на звуци, които се издават от кокошката и петела в определени случаи.

мн. кокичета, ср. Най-ранното пролетно цвете с бял цвят, което цъфти и в сняг.<br />* <em>Блатно кокиче.</em> — Диворастящо растение с по-дребни и събрани в съцветие цветове, което расте в силно мочурливи места и се използва в медицината за извличане на нивалин.<br />същ. умал. кокиченце, мн. коки`ченца, ср. кокиче, кокичето, кокичета, кокичетата

вж. коки`че кокиченце, кокиченцето, кокиченца, кокиченцата

мн. коки`чки, ж. Разг. Костилка на плод. Сините сливи имат дълги кокички.
Синоними: костилка, семка кокичка, кокичката, кокички, кокичките

м.,само ед. Детска заразна болест, характерна с остра и груба кашлица; магарешка кашлица. Болен е от коклюш.
Синоними: магарешка кашлица коклюш, коклюша, коклюшът, коклюши, коклюшите, коклюша

мн. коко`ни, ж. Разг. Пренебр.
1. Много нагиздена, натруфена жена. Голяма кокона е станала. Стъпва като кокона.
2. Капризен, придирчив човек. Голяма кокона е, не може да спи къде да е.
Синоними: госпожа, мадама кокона, коконата, кокони, коконите

кокориш, мин. св. кокорих и кокорих, мин. прич. кокорил и кокори`л, несв. Само с очи. Отварям широко очи (от изненада, страх).
кокоря се. 1. — Гледам с широко отворени очи.
2. Прен. Разг. Учудвам се силно. Има да се кокорят, като видят новите ми обувки! кокоря, кокорим, кокориш, кокорите, кокори, кокорят, кокорих, кокорихме, кокори, кокорихте, кокори, кокориха, кокорех, кокорехме, кокореше, кокорехте, кокореше, кокореха, кокорил съм, кокорила съм, кокорило съм, кокорили сме, кокорил си, кокорила си, кокорило си, кокорили сте, кокорил е, кокорила е, кокорило е, кокорили са, бях кокорил, бях кокорила, бях кокорило, бяхме кокорили, беше кокорил, беше кокорила, беше кокорило, бяхте кокорили, беше кокорил, беше кокорила, беше кокорило, бяха кокорили, ще кокоря, ще кокорим, ще кокориш, ще кокорите, ще кокори, ще кокорят, ще

кокосова, кокосово, мн. кокосови, прил. Който се получава от кокосовата палма или от плодовете и. Кокосово мляко.
* Кокосова палма. — Тропическо дърво с високо стъбло и големи твърди листа, на върха с плодове, събрани на кичури.
* Кокосов орех. — Плодът на тази палма, който е с размерите на малка диня, с твърда черупка, отвътре с твърда бяла част и кокосово мляко.
* Кокосово мляко. — Приятна на вкус белезникава течност, която се съдържа в кокосовия орех.
* Кокосово брашно. — Настъргана и изсушена маса от твърдата бяла част на кокосовия орех. кокосов, кокосовия, кокосовият, кокосова, кокосовата, кокосово, кокосовото, кокосови, кокосовите

кокоша, кокоше, мн. коко`ши, прил. Който е на кокошка или от кокошка. Кокоши пера. Кокоше месо. Кокоше яйце. Кокоша яхния.
* Кокоши ум. — Разг. Малко ум.
* Кокоши трън. — Мазол. кокоши, кокошия, кокошият, кокоша, кокошата, кокоше, кокошето, кокоши, кокошите

мн. кокоши`нки, ж. Дребен паразит по тялото на домашните птици; кокоша въшка. кокошинка, кокошинката, кокошинки, кокошинките

мн. коко`шки, ж.
1. Най-разпространената домашна птица, с бели или червеникави пера, която се отглежда за яйца и за месо. Всяка година отглежда по трийсетина кокошки. Коля кокошка.
2. Прен. Разг. Пренебр. Глуповата, посредствена жена.
* Плаша кокошките. — Разг. Заплашвам с нещо, което е невъзможно да стане.
* Лягам си с кокошките. — Разг. Лягам си много рано. кокошка, кокошката, кокошки, кокошките

кокошкарят, кокошкаря, мн. кокошкари, м. Крадец на дребно.<br />прил. кокошкарски, кокошкарска, кокошкарско, мн. кокошка`рски. Кокошкарска история. кокошкар, кокошкаря, кокошкарят, кокошкари, кокошкарите, кокошкари, кокошкарю

вж. кокошка`р кокошкарски, кокошкарския, кокошкарският, кокошкарска, кокошкарската, кокошкарско, кокошкарското, кокошкарски, кокошкарските

Мястото в което седи пилота и екипажа на самолет, въртолет, кораб, совалка или състезателна кола. кокпит, кокпита, кокпитът, кокпити, кокпитите, кокпита

коксът, кокса, само ед., м. Твърдо сивочерно гориво с висока калоричност, добивано от черни каменни въглища. кокс, кокса, коксът

мед. Болка в тазобедрената става.

мед. Хронично дистрофично заболяване на тазо-бедрената става, при което настъпва прогресираща загуба на ставния хрущял, промени в подлежащата кост, образуване на остеофити и др. Протича с болка, ограничени движения, куцане и др. коксартроза, коксартрозата, коксартрози, коксартрозите

мед. Възпалителен процес в тазобедрената става.

коксу`ваш, несв.; Какво. Обработвам каменни въглища, за да добия кокс. коксувам, коксуваме, коксуваш, коксувате, коксува, коксуват, коксувах, коксувахме, коксува, коксувахте, коксува, коксуваха, коксувах, коксувахме, коксуваше, коксувахте, коксуваше, коксуваха, коксувал съм, коксувала съм, коксувало съм, коксували сме, коксувал си, коксувала си, коксувало си, коксували сте, коксувал е, коксувала е, коксувало е, коксували са, бях коксувал, бях коксувала, бях коксувало, бяхме коксували, беше коксувал, беше коксувала, беше коксувало, бяхте коксували, беше коксувал, беше коксувала, беше коксувало, бяха коксували, ще коксувам, ще коксув

мн. коктейли, (два) коктейла, м.
1. Смес от няколко вида алкохолни питиета със захар, плодове и др. Ще ти направя коктейл от джин и тоник.
2. Прием с напитки и студени блюда. Устройвам коктейл. Каня на коктейл. Присъствам на коктейл. Ходя по коктейли. коктейл, коктейла, коктейлът, коктейли, коктейлите, коктейла

колът, кола, мн. колове и колове, (два) кола, м.<br />1. Дебел прът. <em>Отсичам кол. Бия с кол.</em><br />2. Прът, заострен в единия край за забиване в земята. <em>Слагам колове на доматите.</em><br />същ. умал. колче, мн. ко`лчета, ср.
Синоними: острие, шип, клин, металически прът, прът, върлина, подпора, колона кол, кола, колът, колове, коловете, кола

мн. коли, ж.<br />1. Превозно средство с четири колелета, теглено от кон, магаре, волове. <em>По улицата тракат коли. Натоварвам колата със сено.</em><br />2. Автомобил. <em>Каква марка кола си купи?</em><br />* <em>Карам си колата.</em> — Разг. Не обръщам внимание на нещо, гледам си работата и живота.<br />* <em>Не си оставям колата в калта.</em> — Разг. Умея да се защитя.<br />* <em>Тръгвам по нечия кола.</em> — Разг. Водя се по нечий ум, подвеждам се.<br />* <em>Лека кола.</em> — Автомобил за няколко пътници. <br /><br />----<br /><br />ж., само ед. Скорбяла, нишесте за колосване. <br /><br />----<br /><br />мн. коли, ж. Разг. Кока-кола.

—-

мн. коли, ж. <em>Спец.</em> В печатното дело — определен брой страници от книга, който се използва за установяване на обема и. Тази книга има осем коли.
* Авторска кола. — Единица за измерване на ръкопис с обем 20 000 печатни знака.
* Издателска кола. — Единица за измерване на печатно издание с обем 40 000 печатни знака.
* Печатна кола. — Единица за измерване на готовите печатни издания, която се състои от 16 печатни страници.
Синоними: каруца, бричка, таратайка, талига, двуколка, фургон, превозно средство, автомобил, файтон, екипаж, карета, каросерия кола, колата, коли, колите

колаби`раш, несв. и св. Губя съзнание, получавам припадък. колабирам, колабираме, колабираш, колабирате, колабира, колабират, колабирах, колабирахме, колабира, колабирахте, колабира, колабираха, колабирах, колабирахме, колабираше, колабирахте, колабираше, колабираха, колабирал съм, колабирала съм, колабирало съм, колабирали сме, колабирал си, колабирала си, колабирало си, колабирали сте, колабирал е, колабирала е, колабирало е, колабирали са, бях колабирал, бях колабирала, бях колабирало, бяхме колабирали, беше колабирал, беше колабирала, беше колабирало, бяхте колабирали, беше колабирал, беше колабирала, беше кола

м., само ед. Белтък, главна съставка на кожата, сухожилията, костите. колаген, колагена, колагенът, колагени, колагените, колагена

мед. Група системни заболявания на съединителната тъкан, напр. лупус еритематодес, ревматоиден артрит, склеродермия и др.

мн. колажи, (два) колажа, м.
1. Композиция от ленени детайли върху плат, хартия и др.
2. Съединяване на кинокартини, на части от различни произведения в единно цяло. колаж, колажа, колажът, колажи, колажите, колажа

колаят, колая, само ед., м. Разг. Начин за извършване; изход. Търся колай. Намирам му колая.
Синоними: леснина, леснота, сгода, удобство, начин, средство, прийом, способ, чалъм, цака, похват колай, колая, колаят

мн. колани, (два) колана, м.
1. Лента от кожа или плат, която е към дреха или отделно и служи за пристягане в кръста. Коланът на полата ми е широк. Купих си кожен колан.
2. Част от долно дамско бельо за пристягане на корема или за жартиери, както и приспособление за стягане с лечебна цел. Препоръчват му да носи колан.
3. Кожена лента за прикрепване или придържане към нещо. Колан на седло на кон. Предпазен колан в самолет.
същ. умал. коланче, мн. коланчета, ср.
Синоними: ивица, панделка, лента, ширит, пояс, обръч, каиш, поясен ремък, ремък колан, колана, коланът, колани, коланите, колана

вж. кола`н коланче, коланчето, коланчета, коланчетата

м., само ед.
1. Спец. В медицината — припадък в резултат от нарушено кръвообращение. Получавам колапс.
2. Прен. Разрушаване, крах. Икономиката е в колапс. колапс, колапса, колапсът, колапси, колапсите, колапса

коларят, коларя, мн. кола`ри, м. Занаятчия, който прави и/или поправя каруци. Искам да си поръчам каруца при коларя.
Синоними: кочияш, файтонджия колар, коларя, коларят, колари, коларите, колари, коларю

коларска, коларско, мн. кола`рски, прил.
1. Който е свързан с колар или коларство. Коларски занаят.
2. Който е предназначен за коли (в 1 знач.). Коларски път. коларски, коларския, коларският, коларска, коларската, коларско, коларското, коларски, коларските

ср., само ед. Занятие на колар. коларство, коларството, коларства, коларствата

ж., само ед. Гъста млековидна течност, която се отделя от млечните жлези в първите дни след раждането. коластра, коластрата, коластри, коластрите

мн. колби, ж. Съд с кълбовидно тяло и дълго гърло, използван при лабораторни изследвания.<br />същ. умал. колбичка, мн. ко`лбички, ж. колба, колбата, колби, колбите

мн. колбаси, (два) колбаса, м. Хранителен продукт от мляно месо с подправки, напълнено в черва или друга обвивка. Пресни колбаси. Сухи колбаси. колбас, колбаса, колбасът, колбаси, колбасите, колбаса

мн. колбаса`рници, ж.
1. Магазин за колбаси.
2. Малко предприятие, цех за колбаси. Един мой познат си направи колбасарница. колбасарница, колбасарницата, колбасарници, колбасарниците

вж. ко`лба колбичка, колбичката, колбички, колбичките

мн. колеба`ния, ср.
1. Нерешителност при вземане на решения, колебаене. Имам колебания от кои обувки да си купя.
2. Отклонение от средната стойност или положение. Колебания на температурата. Колебания на махалото.
3. Промяна — намаляване и увеличаване. Колебания на цените.
Синоними: колебливост, променчивост, непостоянство, несигурност, неустановеност, неустойчивост, неопределеност, неизвестност, безпътица, кръстопът, нерешителност, несмелост, малодушие, неувереност, съмнение, раздвоение, плахост, боязливост, смут, двоумение, раздвоеност, разочарование, непоследователност, пораженство, отстъпление, отстъпничество, дефетизъм, безпокойство, опасение, угризение, скрупули, стеснение, вариране, нестабилност, промяна, разлика, вибрация, трептене, вибриране, осцилация, отклонение, угризение на съвестта колебание, колебанието, колебания, колебанията

колеблива, колебливо, мн. колебли`ви, прил.
1. Който по характер е склонен към колебание в поведението си. Тя е много колеблива, трудно взема решения.
2. Който изразява колебание. Колебливи стъпки. Колеблив жест.
Синоними: безволев, слабохарактерен, стеснителен, отстъпчив, свенлив, нерешителен, раздвоен, малодушен, несмел, несамоуверен, страхлив, плах, боязлив, непостоянен, неустановен, неустойчив, променчив, неопределен, непоследователен, изменчив, разклатен, несигурен, неуверен, лабилен, със слаба воля, на пресекулки, с прекъсвания, променлив, спазматичен, капризен, превратен, нестабилен, замаян, запъващ се, съмнителен, ненадежден, слаб колеблив, колебливия, колебливият, колеблива, колебливата, колебливо, колебливото, колебливи, колебливите

мн. коле`ги, м. Лице, което има същата професия, длъжност или следва същата специалност по отношение на друго лице. Той е мой колега. Колеги сме с него.
Синоними: другар, съученик, компаньон, събрат, съучастник, сътрудник, съдружник, помощник, последовател колега, колегата, колегата, колеги, колегите, колеги, колега

1. вид научно заведение
   2. название на някои средни учебни заведения (в царска Русия и другаде)
   Синоними: персонал, тяло, състав, сдружение, гилдия колегия, колегията, колегии, колегиите

вж. ко`леда коледен, коледния, коледният, коледна, коледната, коледно, коледното, коледни, коледните

коледу`ваш, несв. Ходя на Коледа по домовете и пея специални песни с пожелания за здраве и плодородие. коледувам, коледуваме, коледуваш, коледувате, коледува, коледуват, коледувах, коледувахме, коледува, коледувахте, коледува, коледуваха, коледувах, коледувахме, коледуваше, коледувахте, коледуваше, коледуваха, коледувал съм, коледувала съм, коледувало съм, коледували сме, коледувал си, коледувала си, коледувало си, коледували сте, коледувал е, коледувала е, коледувало е, коледували са, бях коледувал, бях коледувала, бях коледувало, бяхме коледували, беше коледувал, беше коледувала, беше коледувало, бяхте коледували, беше коледувал, беше коледувала, беше коле

мн. колежи, (два) колежа, м.
1. Висше или средно учебно заведение в Англия и САЩ.
2. Полувисше или средно учебно заведение с пансион, обикн. в Англия и САЩ.
Синоними: школа, училище, лицей, пансион, интернат, техникум колеж, колежа, колежът, колежи, колежите, колежа

мн. коле`жки, ж. Жена колега. колежка, колежката, колежки, колежките, колежке

мн. колективи, (два) колектива, м. Група лица с обща работа, занимание или с общи интереси. Университетски колектив. Авторски колектив.
прил. колективен, колективна, колективно, мн. колективни. Колективни усилия. Колективно решение.
Синоними: група, трупа, общество, общност, колективитет колектив, колектива, колективът, колективи, колективите, колектива

вж. колекти`в
Синоними: групов, общ, задружен, взаимен, съвместен, дружен, сборен, масов, солидарен, обществен, комунален колективен, колективния, колективният, колективна, колективната, колективно, колективното, колективни, колективните

ж., само ед. Истор. След установяване на социалистическата система в някои бивши социалистически страни — насилствено обединение на селски собственици в кооперативни стопанства. колективизация, колективизацията, колективизации, колективизациите

м.,само ед. Морален принцип на взаимопомощ между хората и преданост към общите интереси. Колективизмът в родовото общество. колективизъм, колективизма, колективизмът, колективизми, колективизмите, колективизъма

мн. коле`ктори, м.
1. Лице, което събира, описва и пази образци от природонаучни обекти.
2. Спец. Главен канал, който събира и отвежда водите от канализиран район.
3. Спец. Цилиндър на динамомашина, в който променливият ток се превръща в постоянен.
4. Книжен склад за събиране и разпределяне на книги. колектор, колектора, колекторът, колектори, колекторите, колектора

мн. колекционе`ри, м. Човек, който събира еднородни предмети, животински и растителни видове и др. Страстен колекционер на марки. Колекционер на картини. колекционер, колекционера, колекционерът, колекционери, колекционерите, колекционера

мн. колекционе`рки, ж. Жена колекционер. колекционерка, колекционерката, колекционерки, колекционерките, колекционерке

колекциони`раш, несв. и св.; Какво. Събирам предмети в колекция. Колекционирам старинни сребърни съдове.
Синоними: събирам, натрупвам колекционирам, колекционираме, колекционираш, колекционирате, колекционира, колекционират, колекционирах, колекционирахме, колекционира, колекционирахте, колекционира, колекционираха, колекционирах, колекционирахме, колекционираше, колекционирахте, колекционираше, колекционираха, колекционирал съм, колекционирала съм, колекционирало съм, колекционирали сме, колекционирал си, колекционирала си, колекционирало си, колекционирали сте, колекционирал е, колекционирала е, колекционирало е, колекционирали са, бях колекционирал, бях колекционирала, бях

мн. коле`кции, ж. Сбирка от събрани и подредени еднородни ценни или интересни предмети. Колекция от монети. Колекция от кактуси.
Синоними: сбирка, подбор, галерия, музей колекция, колекцията, колекции, колекциите

мн. колеле`та, ср.
1. Разг. Велосипед. Карам колело. Движа се с колело.

Синоними: велосипед колело, колелото, колелета, колелетата

мн. колела, ср.<br />1. Приспособление с кръгла форма, което може да предава движение или да привежда в движение.<br />2. Предмет или фигура с форма на окръжност. <em>Колело от цветя в парка. Колело от навита тел.</em><br />същ. умал. колелце, мн. колелца`, ср.

* Завъртам/завъртя колелото. — Задвижвам, подкарвам някаква дейност.
Синоними: търкало, окръжност, кръг, колело, колелото, колела, колелата

Умалителна форма на колело. колелце, колелцето, колелца, колелцата

вж. коля`но коленен, коленния, коленният, коленна, коленната, коленно, коленното, коленни, коленните

коленичиш, мин. св. коленичих, мин. прич. колени`чил, несв. Заставам на колене.
Синоними: приклякам, клякам, присядам, падам на колене коленича, коленичим, коленичиш, коленичите, коленичи, коленичат, коленичих, коленичихме, коленичи, коленичихте, коленичи, коленичиха, коленичех, коленичехме, коленичеше, коленичехте, коленичеше, коленичеха, коленичил съм, коленичила съм, коленичило съм, коленичили сме, коленичил си, коленичила си, коленичило си, коленичили сте, коленичил е, коленичила е, коленичило е, коленичили са, бях коленичил, бях коленичила, бях коленичило, бяхме коленичили, беше коленичил, беше коленичила, беше коленичило, бяхте коленичили, беше коленичил, беше коленичила, беше колени

коленопреклонна, коленопреклонно, мн. коленопрекло`нни, прил.
1. За молба или молитва — който е горещ, силен. Имам една коленопреклонна молба.
2. Който е изпълнен с подчинение или раболепие.
Синоними: смирен, послушен, почтителен, боязлив, страхлив, угодлив, унизителен, сервилен, рабски, робски коленопреклонен, коленопреклонния, коленопреклонният, коленопреклонна, коленопреклонната, коленопреклонно, коленопреклонното, коленопреклонни, коленопреклонните

мн. колеса`рки, ж.
1. Малка дървена кола с две колелета, теглена от жива сила.
2. Всяка двойка от свързани предни или задни колелета. колесарка, колесарката, колесарки, колесарките

колесна, колесно, мн. коле`сни, прил. Който се движи чрез колела (в 1 знач.). Колесен трактор. колесен, колесния, колесният, колесна, колесната, колесно, колесното, колесни, колесните

мн. колесници, (два) колесника, м. Колесно устройство към шасито на самолет за придвижването му по пистата, което се прибира и спуска автоматично. колесник, колесника, колесникът, колесници, колесниците, колесника

мн. колесни`ци, ж. Истор. Луксозно открито или закрито купе, теглено от четири коня, в каквото са се возели царе и крале.
Синоними: каляска, катафалка колесница, колесницата, колесници, колесниците

мн. колети, (два) колета, м. Опакован пакет, предназначен за изпращане по пощата. Изпращам колет.
прил. колетен, колетна, колетно, мн. колетни. Колетна служба.
Синоними: пакет, връзка, пратка, вързоп колет, колета, колетът, колети, колетите, колета

вж. коле`т колетен, колетния, колетният, колетна, колетната, колетно, колетното, колетни, колетните

мн. колиби, ж.<br />1. Заслон или укритие извън населено място (в лозя, ниви, планина), изградени от пръти и покрити със слама или шума, с триъгълна форма на входа. <em>Някога имаше тук-там колиби за пазачите на полските култури.</em><br />2. Само мн. Малко планинско селище от няколко къщи; махала.<br />3. Прен. Пренебр. Малко и бедно жилище.<br />същ. умал. колибка, мн. коли`бки, ж.
Синоними: шатра, хижа, барака, бордей, къщурка, виличка, заслон, къщичка, стаичка колиба, колибата, колиби, колибите

колибарят, колибаря, мн. колиба`ри, м. Пренебр. Човек, който е живял или живее в колиба. колибар, колибаря, колибарят, колибари, колибарите, колибари, колибарю

мн. колиба`рки, ж. Жена колибар. колибарка, колибарката, колибарки, колибарките

вж. коли`ба
Синоними: къщичка, хижа колибка, колибката, колибки, колибките

само мн. Най-дребните птици с големина колкото едро насекомо и с дълги човки, които живеят в Южна Америка. колибри, колибрито, колибрита, колибритата

мн. колие`та, ср. Дамско украшение, което се поставя на синджирче и се окачва на шията. Колие със скъпоценен камък.
Синоними: гердан, огърлица колие, колието, колиета, колиетата

мн. коли`зии, ж. Сблъсък на противоположни сили, конфликт.
Синоними: удар, стълкновение, сблъсък, противоречие, антагонизъм колизия, колизията, колизии, колизиите

мед. Силна спастична коремна болка, произхождаща от червата. колика, коликата, колики, коликите

мн., ко`лика, ж. Спец. В медицината — остри стомашно-чревни болки. Бебетата понякога имат колики и плачат много. колко-годе неопр. мест. — вж. -годе.
Синоними: (нар.) що-годе, поне малко

м.,само ед. Спец. В медицината — възпаление на лигавицата на дебелото черво. Имам колит. Страдам от колит. колит, колита, колитът, колити, колитите, колита

количествена, количествено, мн. коли`чествени, прил. Който се отнася до количество. Количествени данни. количествен, количествения, количественият, количествена, количествената, количествено, количественото, количествени, количествените

мн. коли`чества, ср. Брой, обем, величина на нещо. Заводът произвежда голямо количество обувки. Изкупувам череши в големи количества.
Синоними: брой, численост, размер, обем, мяра, маса, величина, число, сума, сбор количество, количеството, количества, количествата

мн. коли`чки, ж.
1. Малка кола с две или четири колелета, която се дърпа или се тика с ръце. Количка за багаж. Бебешка количка. Инвалидна количка. Пренасям пясък с количка на строежа.
2. Детска играчка, наподобяваща автомобил. количка, количката, колички, количките

въпр. мест.
1. Във въпрос за брой или количество. Колко момчета има във вашия клас? Колко лева искаш? Колко захар да купя?
2. Във въпрос за степен и/или количество на качество. Колко дълго ще се бавиш? Колко много ме обичаш? Колко е красива, колкото мама ли?
3. В реторични изречения: за означаване на висока степен; много, дълго. Колко си лош! (= Много си лош.) Колко се забави! (= Много, дълго се забави.)
4. Като съюз. За въвеждане на подчинено изречение. Всеки ме пита колко съм дал.
Синоними: в каква степен, какво количество, как много, колцина, много ли, колко на брой, какъв брой, колко души

относ. мест. Като съюз. За въвеждане на подчинено изречение при характеристика на количество или степен на предмети/признаци от главното изречение. Ям, колкото искам. Колко лева да ти дам. — Дай ми, колкото можеш.
* Колкото — толкова. — В сложни изречения за означаване на взаимносвързани действия, между чиито степени има права или обратна пропорционалност. Колкото по-бързо, толкова по-добре. Колкото повече му се караш, толкова по-лошо става.
* Колкото да/колкото за да. — За въвеждане на финално изречение, с което се означава ограничена интензивност на действието от главното. Яде, колкото да не умре от глад. Добре, ще дойда, но колкото да изпием по едно кафе.
* Колкото до/колкото за. — За посочване темата на изказването. А колкото до мене, аз съм лесен. Колкото за Рашка, знаеш, че винаги е на ниво.
* Колкото и да. — За отстъпка. Колкото и да бързаш, не можеш го стигна.
* Колкото и да е. — В някаква, но малка степен, в някакво, но в малко количество. Колкото и да е, но все ще успея да изкарам някой лев.

мн. коловози, (два) коловоза, м.
1. Успоредни дълбоки следи, направени от колела на превозни средства върху мек път или сняг.
2. Железопътна линия в гара. Гарата има десет коловоза. Влакът ще тръгне от първи коловоз.
3. Прен. Утъпкан път, начин. В науката върви само по коловозите. коловоз, коловоза, коловозът, коловози, коловозите, коловоза

мн. коло`ди, ж. Комплект от карти за игра. За тази игра са нужни две колоди карти. колода, колодата, колоди, колодите

мн. колодруми, (два) колодрума, м. Стадион с наклонена писта за колоездачни състезания. колодрум, колодрума, колодрумът, колодруми, колодрумите, колодрума

мн. колоезда`чи, м. Човек, който кара колело или е състезател по колоездене. По улицата преминаха колоездачи. колоездач, колоездача, колоездачът, колоездачи, колоездачите, колоездачи, колоездачо

ср., само ед.
1. Каране на колело.
2. Спортна дисциплина. Колоездене на писта. колоездене, колоезденето, колоездения, колоезденията

м.,само ед. Спец. В химията — органично вещество, което не кристализира, а във водата дава гъст пихтиест разтвор. колоид, колоида, колоидът, колоиди, колоидите, колоида

мн. колоквиуми, (два) колоквиума, м.
1. Беседване, изпитване на студенти преди изпитна сесия.
2. Държавен изпит на завършили в чужбина лекари и аптекари.
3. Събиране на учени за обсъждане на определени проблеми. В университета се провежда пролетен колоквиум на младите езиковеди. колоквиум, колоквиума, колоквиумът, колоквиуми, колоквиумите, колоквиума

мн. коло`ни, ж.
1. Подпора от камък, железобетон, дърво, която е част от конструкция на сграда или се издига като паметник. Мраморна колона. Колона на падналите във войната.
2. Отвесна редица от печатни редове в списание или вестник.
3. Редица от движещи се един след друг хора или превозни средства. Попаднахме зад колона от камиони.
4. Разг. Кутия с вградени високоговорители; тонколона.
Синоними: стълб, подпора, дирек, верига, ред, низ, редица, върволица, керван, прът, кол, контрафорс, стойка, пилон, опора колона, колоната, колони, колоните

мн. колона`ди, ж.
1. Редица от колони, свързани с общ покрив, като част от представителна сграда.
2. Две успоредни редици от колони с общ покрив като място за разходка или минаване. колонада, колонадата, колонади, колонадите

м.,само ед. Политика на колониално потискане и владеене. колониализъм, колониализма, колониализмът, колониализми, колониализмите, колониализъма

мн. колониза`тори, м. Този, който колонизира и експлоатира чужди територии. колонизатор, колонизатора, колонизаторът, колонизатори, колонизаторите, колонизатори, колонизаторе

ж., само ед.
1. Превръщане на страна в колония.
2. Заселване на чужди територии. Гръцка колонизация по черноморския бряг. Колонизация на Австралия. колонизация, колонизацията, колонизации, колонизациите

колонизи`раш, несв. и св.; Какво. Извършвам колонизация. колонизирам, колонизираме, колонизираш, колонизирате, колонизира, колонизират, колонизирах, колонизирахме, колонизира, колонизирахте, колонизира, колонизираха, колонизирах, колонизирахме, колонизираше, колонизирахте, колонизираше, колонизираха, колонизирал съм, колонизирала съм, колонизирало съм, колонизирали сме, колонизирал си, колонизирала си, колонизирало си, колонизирали сте, колонизирал е, колонизирала е, колонизирало е, колонизирали са, бях колонизирал, бях колонизирала, бях колонизирало, бяхме колонизирали, беше колонизирал, беше колонизирала

мн. колони`сти, м. Лице, което се е преселило в чужда територия; заселник. колонист, колониста, колонистът, колонисти, колонистите, колонисти, колонисте

мн. коло`нии, ж.
1. Страна или територия, лишена от държавна самостоятелност и експлоатирана от силно развита държава. Ограбвам колонии. Добивам колонии.
2. Група заселници с еднаква националност, живеещи заедно. Българска колония в Аржентина.
3. Селище, съставено от чужди заселници. Гръцки градове колонии по Черноморието.
4. Животни, птици, които живеят някъде на стада или ята.
Синоними: поселище, преселници, летовище, общежитие колония, колонията, колонии, колониите

мн. колонтитули, (два) колонтитула, м. Спец. В печатарското дело — текст, намиращ се най-отгоре на страницата, представляващ заглавието на текста. колонтитул, колонтитула, колонтитулът, колонтитули, колонтитулите, колонтитула

мн. коло`нцифри, ж. Спец. В печатарското дело — цифра, означаваща поредната страница на книга. колонцифра, колонцифрата, колонцифри, колонцифрите

м.,само ед.
1. Спец. В изобразителното изкуство — съчетание на цветове в картина за постигане на емоционален ефект. Ярък колорит. Жив колорит.
2. Живописност, характерност, окраска. Екзотичен колорит. Придавам колорит. Нося колорит.
Синоними: багра, краска, тон, шарка, цвят, боя, оттенък, нюанс, отсянка колорит, колорита, колоритът, колорити, колоритите, колорита

колоритна, колоритно, мн. колори`тни, прил.
1. Който е богат на багри. Колоритна картина. Колоритен пейзаж.
2. Прен. За език, стил — който е изразителен.
3. Прен. За човек — който се отличава с особени качества; който изпъква, впечатлява. Колоритна личност.
Синоними: оцветен, обагрен, украсен, живописен, картинен, ярък, жив, оживен, цветист колоритен, колоритния, колоритният, колоритна, колоритната, колоритно, колоритното, колоритни, колоритните

мн. колоси, м.<br />1. Необикновено едър и висок човек; гигант.<br />2. Прен. Личност с изключително голямо и значително творчество, с изключителни постижения в някоя област. <em>Вазов е колос в българската литература.</em><br />прил. колосален, колосална, колосално, мн. колоса`лни. Колосални успехи. Колосален въпрос.
Синоними: грамада, гигант, исполин, великан, планина колос, колоса, колосът, колоси, колосите, колоса

вж. ко`лос
Синоними: огромен, грамаден, гигантски, исполински, извънмерен, необятен, грандиозен, изключителен, внушителен, крупен, безграничен, безкраен, титански, необикновен, невъобразим, титаничен колосален, колосалния, колосалният, колосална, колосалната, колосално, колосалното, колосални, колосалните

коло`саш, св. — вж. колосвам. колосам, колосаме, колосаш, колосате, колоса, колосат, колосах, колосахме, колоса, колосахте, колоса, колосаха, колосах, колосахме, колосаше, колосахте, колосаше, колосаха, колосал съм, колосала съм, колосало съм, колосали сме, колосал си, колосала си, колосало си, колосали сте, колосал е, колосала е, колосало е, колосали са, бях колосал, бях колосала, бях колосало, бяхме колосали, беше колосал, беше колосала, беше колосало, бяхте колосали, беше колосал, беше колосала, беше колосало, бяха колосали, ще колосам, ще колосаме, ще колосаш, ще колосате, ще колоса, ще колоса

колосваш, несв. и колосам, св.; Какво. Напоявам с разредена ко`ла тъкан и я изглаждам, за да стане твърда. Колосвам покривка. колосвам, колосваме, колосваш, колосвате, колосва, колосват, колосвах, колосвахме, колосва, колосвахте, колосва, колосваха, колосвах, колосвахме, колосваше, колосвахте, колосваше, колосваха, колосвал съм, колосвала съм, колосвало съм, колосвали сме, колосвал си, колосвала си, колосвало си, колосвали сте, колосвал е, колосвала е, колосвало е, колосвали са, бях колосвал, бях колосвала, бях колосвало, бяхме колосвали, беше колосвал, беше колосвала, беше колосвало, бяхте колосвали, беше колосвал, беше колосвала, беше колосвало, бяха колосвали, ще колосвам, ще колосв

мед. Създаване на изход на дебелото черво на коремната стена, напр. при рак на дебелото черво. След изрязване на част от дебелото черво, дисталната част се зашива на глухо, а проксималната се извежда на коремната стена. колостомия, колостомията, колостомии, колостомиите

м.,само ед. Твърдо светложълто вещество, което се добива от смола на иглолистни дървета и служи за натриване лъковете на струнни инструменти. колофон, колофона, колофонът, колофони, колофоните, колофона

мед. вж. вагинит

мед. Патологично състояние, при което влагалището се смъква надолу от нормалното си положение.

мед. Изследване, при което се оглеждат влагалищните стени и маточната шийката с помощта на колпоскоп. Използва се за диагностика на възпалителни заболявания на влагалището и за ранна диагноза на предракови заболявания на шийката на матката.

мн. колхози, (два) колхоза, м. Истор. Селскостопанско обединение на селяните в бившия Съветски съюз, възникнало в резултат на колективизацията. колхоз, колхоза, колхозът, колхози, колхозите, колхоза

въпр. мест. Остар. При питане за брой на лица; колко души.

мн. колчани, (два) колчана, м. Истор. В миналото — торбичка за носене на стрели. колчан, колчана, колчанът, колчани, колчаните, колчана

вж. кол
Синоними: клечка, клин, щифт, шплинт, чеп, запушалка, тапа колче, колчето, колчета, колчетата

нареч. Разг. Въвежда подчинено обстоятелствено изречение за време и означава винаги когато. Колчем я видя, все си спомням за майка и`.
Синоними: колкото пъти, винаги, всякога, когато, всеки път, при всеки случай, когато и да е

колиш, мин. св. клах, колих и колих, мин. прич. клал, колил и коли`л, несв.; Какво. Отрязвам главата на човек или на животно. Коля прасе. Коля пиле.
* Аз коля, аз беся. — Разг. Всички ме слушат, от мене зависи всичко.
Синоними: заколвам, режа, разрязвам коля, колим, колиш, колите, коли, колят, колих, колихме, коли, колихте, коли, колиха, колех, колехме, колеше, колехте, колеше, колеха, колил съм, колила съм, колило съм, колили сме, колил си, колила си, колило си, колили сте, колил е, колила е, колило е, колили са, бях колил, бях колила, бях колило, бяхме колили, беше колил, беше колила, беше колило, бяхте колили, беше колил, беше колила, беше колило, бяха колили, ще коля, ще колим, ще колиш, ще колите, ще коли, ще колят, ще съм колил, ще съм колила, ще съм колило, ще сме колили, ще си колил, ще си колила, ще си колило, ще сте колили

колиш, мин. св. клах, колих и колих, мин. прич. клал, колил и коли`л, несв.; Какво. Отрязвам главата на човек или на животно. Коля прасе. Коля пиле.
* Аз коля, аз беся. — Разг. Всички ме слушат, от мене зависи всичко.
Синоними: заколвам, режа, разрязвам коля, колим, колиш, колите, коли, колят, клах, клахме, кла, клахте, кла, клаха, колех, колехме, колеше, колехте, колеше, колеха, клал съм, клала съм, клало съм, клали сме, клал си, клала си, клало си, клали сте, клал е, клала е, клало е, клали са, бях клал, бях клала, бях клало, бяхме клали, беше клал, беше клала, беше клало, бяхте клали, беше клал, беше клала, беше клало, бяха клали, ще коля, ще колим, ще колиш, ще колите, ще коли, ще колят, ще съм клал, ще съм клала, ще съм клало, ще сме клали, ще си клал, ще си клала, ще си клало, ще сте клали, ще е клал, ще е клала, ще е клало, ще са кла

мн. колена, колене и колене, ср.<br />1. Става на крак между бедрото и пищяла. <em>Сядам на колене. Върти ме коляното, ще вали.</em><br />2. Спец. В ботаниката — удебеление на стъбло. <em>Стъблото на бамбука има много колена.</em><br />3. Къса водопроводна тръба, извита под прав ъгъл, посредством която се прави чупка на тръбопровод.<br />прил. коленен, колянна, колянно, мн. коле`нни. Колянна става.
* Морето ми е до коляно. — Струва ми се, че всичко е много лесно и просто.
* Падам на колене. — Моля се настоятелно и горещо.

—-

ср., само ед. Разг. Потекло, род. От добро коляно е. От царско коляно.
* До девето коляно. — Поколения назад от мене или след мене. Зная произхода му до девето коляно. Ще го преследвам до девето коляно.
Синоними: род, потекло, поколение, корен, порода, сой, джинс, произход, родословие, линия коляно, коляното, колене, коленете

мн. колена, колене и колене, ср.<br />1. Става на крак между бедрото и пищяла. <em>Сядам на колене. Върти ме коляното, ще вали.</em><br />2. Спец. В ботаниката — удебеление на стъбло. <em>Стъблото на бамбука има много колена.</em><br />3. Къса водопроводна тръба, извита под прав ъгъл, посредством която се прави чупка на тръбопровод.<br />прил. коленен, колянна, колянно, мн. коле`нни. Колянна става.
* Морето ми е до коляно. — Струва ми се, че всичко е много лесно и просто.
* Падам на колене. — Моля се настоятелно и горещо.

—-

ср., само ед. Разг. Потекло, род. От добро коляно е. От царско коляно.
* До девето коляно. — Поколения назад от мене или след мене. Зная произхода му до девето коляно. Ще го преследвам до девето коляно.
Синоними: род, потекло, поколение, корен, порода, сой, джинс, произход, родословие, линия коляно, коляното, колена, колената

ж., само ед. Спец. В медицината — пълно безсъзнание с отслабени реакции към външни дразнения. Изпадам в кома. Излизам от кома. Той е в кома от два дни. кома, комата, коми, комите

нареч. Остар. Като че ли, почти. Тук беше комай цялото село.
Синоними: почти, горе-долу, приблизително, около, близо, току речи, като че ли, май че, изглежда, тъй ще да е, сякаш, гаче ли, види се

мн. команди, ж.<br />1. Във войската или в спортното обучение — кратка устна заповед по образец. <em>Даде команда “Наляво”. Изпълнявам команда.</em><br />2. Кратко устно указание. <em>В суматохата даваше команди на всички страни.</em><br />3. Група за извършване на дейност; дружина. <em>Спасителна команда.</em><br />прил. команден, командна, командно, мн. кома`ндни.
* Пожарна команда. — Специална служба за гасене на пожари.
Синоними: заповед, нареждане, разпореждане, група, трупа, войска, част, отред, контингент, отряд, екип, бригада команда, командата, команди, командите

кома`ндваш, несв.; Кого, какво.
1. Давам команди (в 1 знач.).
2. Ръководя военна единица. Кой командва тази рота?
3. Разг. Разпореждам се. Не е директор, но командва всички.
Синоними: ръководя, управлявам, организирам, дирижирам, режисирам командвам, командваме, командваш, командвате, командва, командват, командвах, командвахме, командва, командвахте, командва, командваха, командвах, командвахме, командваше, командвахте, командваше, командваха, командвал съм, командвала съм, командвало съм, командвали сме, командвал си, командвала си, командвало си, командвали сте, командвал е, командвала е, командвало е, командвали са, бях командвал, бях командвала, бях командвало, бяхме командвали, беше командвал, беше командвала, беше командвало, бяхте командвали, беше командвал, беше командвала, беше кома

вж. кома`нда команден, командния, командният, командна, командната, командно, командното, командни, командните

мн. команди`ри м.
1. Ръководител на войскова единица. Командир на полк.
2. Ръководител на група, сформирана за някаква дейност, или на колектив.
Синоними: генерал, военачалник, пълководец, стратег, тактик, началник, главнокомандуващ командир, командира, командирът, командири, командирите, командири, командире

командиро`ваш, несв. и св.; Кого. Изпращам в командировка. Командироваха няколко души в чужбина. командировам, командироваме, командироваш, командировате, командирова, командироват, командировах, командировахме, командирова, командировахте, командирова, командироваха, командировах, командировахме, командироваше, командировахте, командироваше, командироваха, командировал съм, командировала съм, командировало съм, командировали сме, командировал си, командировала си, командировало си, командировали сте, командировал е, командировала е, командировало е, командировали са, бях командировал, бях командировала, бях командировало, бяхме командировали

мн. командировки, ж.<br />1. Пътуване за изпълнение на служебна задача извън населеното място на учреждението или в чужбина. <em>Отивам в командировка. Често ме изпращат в командировка.</em><br />2. Разг. Писмена заповед за такава задача; командировъчно.<br />3. Разг. Парични средства, предоставени служебно за такова пътуване; командировъчни. <em>Получих командировките за пътуването в Солун.</em><br />прил. командировъчен, командировъчна, командировъчно, мн. командиро`въчни.
Синоними: задача, поръчение, мисия командировка, командировката, командировки, командировките

вж. командиро`вка командировъчен, командировъчния, командировъчният, командировъчна, командировъчната, командировъчно, командировъчното, командировъчни, командировъчните

само мн. Паричните средства, които се полагат за една командировка. Още не съм си получил командировъчните.

мн. командиро`въчни, ср. Разг. Писмена заповед за командировка. Заверявам командировъчното си.

мн. командо`ри, м.
1. ист. Висше звание в средновековните духовно-рицарски ордени.
2. Началник на авиационен отред.
3. В Италия — почетно звание, давано за заслуги в някоя област.

мн. кома`ндоси, м.
1. Специални части в армията за опасни действия при специални условия.
_2. Л_ице от такава група. командос, командоса, командосът, командоси, командосите, командоса

кома`ндуваш, несв. Командвам.
Синоними: предписвам, нареждам, диктувам, началствувам, ръководя, управлявам, господарствам, водя, заповядвам, държа в покорство, водя за носа, дирижирам, направлявам, предвождам, завеждам, експлоатирам командувам, командуваме, командуваш, командувате, командува, командуват, командувах, командувахме, командува, командувахте, командува, командуваха, командувах, командувахме, командуваше, командувахте, командуваше, командуваха, командувал съм, командувала съм, командувало съм, командували сме, командувал си, командувала си, командувало си, командували сте, командувал е, командувала е, командувало е, командували са, бях командувал, бях командувала, бях командувало, бяхме командували, беше командувал, беше командувала, беше командувало, бяхте командували, б

мн. комари, (два) комара, м. Малко летящо насекомо, което хапе и предизвиква силен сърбеж, обикн. в топло време. Вечер имаше стотици комари, които непрекъснато хапеха.
* Малариен комар. — Комар, преносител с ухапванията си на малария.

—-

м., само ед. Различни видове хазартни игри. Всяка нощ играя комар. Печеля на комар. Губя на комар. комар, комара, комарът, комари, комарите, комара

мн. комарджи`и, м. Човек, който обича да играе комар. комарджия, комарджията, комарджията, комарджии, комарджиите, комарджии, комарджийо

ж., само ед. Спец. Групиране на земеделски земи за повишаване на производителността им. комасация, комасацията, комасации, комасациите

мн. комати, (два) комата, м. Разг. Голямо парче хляб. Вземам си да ям комат хляб и парче сирене.
същ. умал. коматче, мн. коматчета, ср.
* Награбвам/награбя комата. — Сдобивам се със служба, която носи облаги.
* За комат хляб. — Само за прехрана. Работи за комат хляб.
Синоними: филия, резен, рязка, парче, глътка, буца комат, комата, коматът, комати, коматите, комата

вж. кома`т коматче, коматчето, коматчета, коматчетата

мн. комбайни, (два) комбайна, м.
1. Машина, която жъне и вършее едновременно.
2. Сложен уред или устройство, предназначени за много операции. Домакински комбайн. комбайн, комбайна, комбайнът, комбайни, комбайните, комбайна

ср., само ед. Лек автомобил, чийто багажник е слят с купето. комби, комбито, комбита, комбитата

мн. комбинати, (два) комбината, м.
1. Промишлено предприятие, което включва отделни технологични процеси или отделни предприятия, като продуктите на едното звено служат за суровина на другото. Нефтопреработвателен комбинат.
2. Предприятие, обединяващо дребни предприятия на местната промишленост за услуги. Битов комбинат. комбинат, комбината, комбинатът, комбинати, комбинатите, комбината

комбинативна, комбинативно, мн. комбинативни, прил. Който умее да свързва и съчетава нещата така, че има успехи в съответната дейност. <em>Комбинативен човек. Комбинативен ум.</em><br />същ. комбинативност, комбинативността`, ж. комбинативен, комбинативния, комбинативният, комбинативна, комбинативната, комбинативно, комбинативното, комбинативни, комбинативните

вж. комбинати`вен комбинативност, комбинативността, комбинативности, комбинативностите

мн. комбина`тори, м. Разг. Пренебр. Човек, който се обогатява чрез различни комбинации, обикн. незаконни; играч. Той е голям комбинатор, бързо натрупа пари. Велик комбинатор. комбинатор, комбинатора, комбинаторът, комбинатори, комбинаторите, комбинатора

вж. комбинато`рика комбинаторен, комбинаторния, комбинаторният, комбинаторна, комбинаторната, комбинаторно, комбинаторното, комбинаторни, комбинаторните

ж., само ед. Дял от елементарната математика, който изучава видовете комбинации с краен брой елементи или числа.
прил. комбинаторен, комбинаторна, комбинаторно, мн. комбинаторни. комбинаторика, комбинаториката, комбинаторики, комбинаториките

мн. комбина`торки, ж. Жена комбинатор. комбинаторка, комбинаторката, комбинаторки, комбинаторките, комбинаторке

вж. комбина`ция комбинационен, комбинационния, комбинационният, комбинационна, комбинационната, комбинационно, комбинационното, комбинационни, комбинационните

мн. комбинации, ж.<br />1. Начин, схема на съчетаване, свързване на еднородни или разнородни неща. <em>Комбинация на метали. Комбинация на цветове.</em><br />2. Система от средства или ходове за постигане на определена цел. <em>Шахматна комбинация. Хитра комбинация.</em><br />прил. комбинационен, комбинационна, комбинационно, мн. комбинацио`нни.
Синоними: съчетание, съединение, композиция, състав, смес, сбор, план, нагласяване, замисъл комбинация, комбинацията, комбинации, комбинациите

мн. комбинезони, (два) комбинезона, м.
1. Част от дамско бельо с дължина до коленете и изрязан около раменете и деколтето корсаж.
2. Работен гащеризон от памучен плат с много джобове (за поставяне на инструменти). комбинезон, комбинезона, комбинезонът, комбинезони, комбинезоните, комбинезона

комбини`раш, несв. и св.; Какво. Извършвам комбинация (в 1 знач.). Комбинирам дрехи по цвят. Комбинирам различни стилове. Комбинирам подправки по аромат. – комбинирам се. Съчетавам се. Бялото се комбинира с всички цветове. Комбинирахме се с още едно семейство и купихме вила.
Синоними: съчетавам, смесвам, пригаждам, нагласявам, съставям, съединявам, натъкмявам, групирам, съгласувам, нареждам, уреждам, систематизирам, съпоставям, свързвам по две, чифтосвам, съешавам, женя, оженвам, сливам комбинирам, комбинираме, комбинираш, комбинирате, комбинира, комбинират, комбинирах, комбинирахме, комбинира, комбинирахте, комбинира, комбинираха, комбинирах, комбинирахме, комбинираше, комбинирахте, комбинираше, комбинираха, комбинирал съм, комбинирала съм, комбинирало съм, комбинирали сме, комбинирал си, комбинирала си, комбинирало си, комбинирали сте, комбинирал е, комбинирала е, комбинирало е, комбинирали са, бях комбинирал, бях комбинирала, бях комбинирало, бяхме комбинирали, беше комбинирал, беше комбинирала, беше комбинирало, бяхте комбинирали, б

мед. Изгаряне — съвкупност от локални (зачервяване, мехури, некроза) и общи (шок, инфекция) изменения в организма, възникващи под действието на висока температура. Причинява се от термични агенти (пламък, горещи течности, газове или твърди тела), химични вещества (киселини, основи) и др.

мн. комедиа`нти, м.
1. Изпълнител на комични роли; комик.
2. Прен. Пренебр. Човек, който се преструва, държи се несериозно. Ти си само един комедиант, не мога да ти вярвам вече.
Синоними: смешник, комик, палячо, шегаджия, шут, лицемер комедиант, комедианта, комедиантът, комедианти, комедиантите, комедианти, комедианте

мн. комедиа`нтки, ж. Жена комедиант. комедиантка, комедиантката, комедиантки, комедиантките

вж. коме`дия комедиен, комедийния, комедийният, комедийна, комедийната, комедийно, комедийното, комедийни, комедийните

мн. комедии, ж.<br />1. Спец. Драматическо произведение със смешен сюжет, както и представянето му на сцена. <em>Комедиите на Шекспир.</em><br />2. Прен. Всяка смешна и забавна или достойна за осмиване случка. <em>Представянето му на конференцията беше истинска комедия.</em><br />3. Прен. Лицемерно държание, разиграване на роля. <em>Престанете с тази комедия, всичко ми е ясно.</em><br />прил. комедиен, комедийна, комедийно, мн. комеди`йни.
Синоними: смях, шега, смехория, преструвка, игра, симулация, фарс, фалш, лицемерие, лъжа, подигравка, присмех, гавра комедия, комедията, комедии, комедиите

мн. комедони, (два) комедона, м. Спец. В медицината — мастно образувание по повърхността на кожата с вид на черна точка, което се среща в зони по лицето и по гърба; черна точка.

мн. коменданти, м.<br />1. Длъжностно лице при военните, което отговаря за контролиране на реда и дисциплината в един гарнизон.<br />2. Офицер от армията или представител на революционна власт, който командва всички видове войска и се грижи за реда във военно време. <em>Комендант на града.</em><br />3. Началник на обществена сграда, на лагер и под. <em>Комендант на общежитието.</em><br />прил. комендантски, комендантска, комендантско, мн. коменда`нтски. Комендантски час. Комендантски патрул. комендант, коменданта, комендантът, коменданти, комендантите, коменданти, коменданте

вж. коменда`нт комендантски, комендантския, комендантският, комендантска, комендантската, комендантско, комендантското, комендантски, комендантските

мн. коменда`нтства, ср.
1. Учреждение, оглавявано от комендант (в 1 и 2 знач.).
2. Личният състав, както и сградата на такава служба. комендантство, комендантството, комендантства, комендантствата

ж., само ед. Комендантство. комендатура, комендатурата, комендатури, комендатурите

мн. коментари, (два) коментара, м. Писмено изложени или устни разяснения и разсъждения по обществено-политически или културни събития, по произведения, текстове; интерпретация.
прил. коментарен, коментарна, коментарно, мн. коментарни. Коментарно предаване. Коментарна рубрика. • Коментарии. Само мн. Разисквания, одумвания, обикн. неодобрителни. Коментариите са излишни.
Синоними: тълкование, обяснение, коментиране, бележка, критика, изяснение, разяснение, интерпретация, забележка, мнение, преценка, репортаж коментар, коментара, коментарът, коментари, коментарите, коментара

вж. комента`р коментарен, коментарния, коментарният, коментарна, коментарната, коментарно, коментарното, коментарни, коментарните

мн. комента`тори, м. Лице, което прави коментар. Спортен коментатор. Политически коментатор. Добър коментатор. коментатор, коментатора, коментаторът, коментатори, коментаторите, коментатори, коментаторе

коментираш, несв. и св.; Кого, какво. Правя коментар на събитие, явление или текст. <em>Коментирам събитията през тази седмица. Коментирам футболен мач.</em><br />същ. коментиране, ср.
Синоними: тълкувам, разяснявам, разгадавам, изяснявам, пояснявам, обяснявам, интерпретирам, изтълкувам, разкривам, правя преценка, критикувам, изказвам мнение коментирам, коментираме, коментираш, коментирате, коментира, коментират, коментирах, коментирахме, коментира, коментирахте, коментира, коментираха, коментирах, коментирахме, коментираше, коментирахте, коментираше, коментираха, коментирал съм, коментирала съм, коментирало съм, коментирали сме, коментирал си, коментирала си, коментирало си, коментирали сте, коментирал е, коментирала е, коментирало е, коментирали са, бях коментирал, бях коментирала, бях коментирало, бяхме коментирали, беше коментирал, беше коментирала, беше коментирало, бяхте коментирали, б

вж. коменти`рам коментиране, коментирането, коментирания, коментиранията

, само ед. Пренебр. Превръщане на дейност в източник на печалба.

комерсиална, комерсиално, мн. комерсиа`лни, прил. Комерчески. комерсиален, комерсиалния, комерсиалният, комерсиална, комерсиалната, комерсиално, комерсиалното, комерсиални, комерсиалните

ж., само ед. Пренебр. Превръщане на дейност в източник на печалба. комерсиализация, комерсиализацията, комерсиализации, комерсиализациите

комерсиализираш, несв. и св.; Какво. Пренебр. Подчинявам на печелене на пари. <em>Комерсиализирам спорта. –</em> <em>_комерсиализирам се.</em><em> Ставам източник за трупане на пари. </em>Образованието се комерсиализира._<br />същ. комерсиализиране, ср. комерсиализирам, комерсиализираме, комерсиализираш, комерсиализирате, комерсиализира, комерсиализират, комерсиализирах, комерсиализирахме, комерсиализира, комерсиализирахте, комерсиализира, комерсиализираха, комерсиализирах, комерсиализирахме, комерсиализираше, комерсиализирахте, комерсиализираше, комерсиализираха, комерсиализирал съм, комерсиализирала съм, комерсиализирало съм, комерсиализирали сме, комерсиализирал си, комерсиализирала си, комерсиализирало си, комерсиализирали сте, комерсиализирал е, комерсиализирала е, комерсиализирало е,

вж. комерсиализи`рам комерсиализиране, комерсиализирането, комерсиализирания, комерсиализиранията

м., само ед. Пренебр. Стремеж към печалба на всяка цена, водещ до безпардонност. Обществото е обхванато от комерсиализъм.

комерческа, комерческо, мн. коме`рчески, прил.
1. Търговски. Комерчески цели. Комерческа роля.
2. Пренебр. Който е с търговско-спекулативен характер. Комерчески дух. Комерчески сметки. комерчески, комерческия, комерческият, комерческа, комерческата, комерческо, комерческото, комерчески, комерческите

мн. коме`ти, ж.
1. Спец. В астрономията — небесно тяло с вид на мъгляво светещо петно с опашка; опашата звезда. Появата на комета се смята за знамение.
2. Бързоходен кораб с аеродинамична форма, с който се превозват пътници между селищата по крайбрежието. комета, кометата, комети, кометите

м.,само ед. Смешната страна на нещата. Навсякъде откривам комизъм.
Синоними: комичност, хумор, смешно комизъм, комизма, комизмът, комизми, комизмите, комизъма

мн. комици, м.<br />1. Артист, който умее да изпълнява роли в комедия. <em>Чарли Чаплин е велик комик.</em><br />2. Разг. Човек, който умее да разсмива, да забавлява другите; шегаджия. <em>Роден комик. комик, комика, комикът, комици, комиците, комици, комико

мн. комикси, (два) комикса, м. Приказка или приключенски разказ, предадени с поредица от картинки и кратки текстове, поместени в списание, вестник, а понякога и в отделна книжка. комикс, комикса, комиксът, комикси, комиксите, комикса

мн. комини, (два) комина, м.
1. Иззидан отвор, който преминава през сграда и се издига на покрива, за отвеждане на дим от печка. Комините на къщите димят. На комина е кацнала птица.
2. Подобен иззидан отвор към промишлена сграда, парова централа и др. Заводски комин.
същ. умал. коминче, мн. коминчета, ср.
* Пуша като комин. — Пуша много (цигари).
Синоними: баджа, бойница, амбразура, мазгал, отдушник комин, комина, коминът, комини, комините, комина

мн. коминочиста`чи, м. Работник, който със специални четки почиства комини от саждите. Коминочистачът е символ на щастие в народното поверие. коминочистач, коминочистача, коминочистачът, коминочистачи, коминочистачите, коминочистачи, коминочистачо

вж. коми`н коминче, коминчето, коминчета, коминчетата

ж., само ед. Възнаграждение за посредничество при търговски сделки. Получавам комисиона. Давам комисиона.
прил. комисионен, комисионна, комисионно, мн. комисионни.
* Комисионна търговия. — Продажба срещу комисиона. комисиона, комисионата, комисиони, комисионите

вж. комисио`на комисионен, комисионния, комисионният, комисионна, комисионната, комисионно, комисионното, комисионни, комисионните

мн. комисионери, м.<br />1. Посредник на търговски сделки, който получава процент от печалбата.<br />2. Лице, което изпълнява търговски поръчки срещу възнаграждение. <em>Комисионер на фирма.</em><br />прил. комисионерски, комисионерска, комисионерско, мн. комисионе`рски.
Синоними: посредник, агент, пълномощник, представител комисионер, комисионера, комисионерът, комисионери, комисионерите, комисионера

вж. комисионе`р комисионерски, комисионерския, комисионерският, комисионерска, комисионерската, комисионерско, комисионерското, комисионерски, комисионерските

мн. коми`сии, ж. Група лица, назначени или избрани с определена задача. Наборна комисия. Комисия за контрол. Изборна комисия.
Синоними: комитет, жури, бюро, съвещателно тяло, съвет комисия, комисията, комисии, комисиите

мн. коми`ти, м. Истор. Участник в революционното движение преди освобождението на България от турско робство.
Синоними: въстаник, революционер, четник, бунтовник, комитаджия, войвода комита, комитата, комитата, комити, комитите, комити, комита

мн. комитети, (два) комитета, м.
1. Изборен орган за ръководене на някаква дейност. Стачен комитет.
2. Спец. Държавно учреждение за ръководене на стопански отрасли или културна дейност. Комитет за култура. Комитет за спорта.
3. Преди Освобождението — революционна единица, която е тайно обединение на българи по местоживеене за борба срещу османското робство.
прил. комитетски, комитетска, комитетско, мн. комитетски.
Синоними: комисия, тяло, бюро, съвещателно тяло, съвет комитет, комитета, комитетът, комитети, комитетите, комитета

вж. комите`т комитетски, комитетския, комитетският, комитетска, комитетската, комитетско, комитетското, комитетски, комитетските

комична, комично, мн. комични, прил.<br />1. Който се отнася до комедия. <em>Комичен сюжет. Комична роля. Комично изпълнение.</em><br />2. Който е смешен, забавен. <em>Комична случка.</em><br />същ. комичност, комичността`, ж.
Синоними: смешен, хумористичен, весел, шеговит, забавен комичен, комичния, комичният, комична, комичната, комично, комичното, комични, комичните

комическа, комическо, мн. коми`чески, прил.
1. Комедиен.
2. Комичен. комически, комическия, комическият, комическа, комическата, комическо, комическото, комически, комическите

мн. коми`чки, ж. Жена комик. комичка, комичката, комички, комичките, комичке

вж. коми`чен комичност, комичността, комичности, комичностите

ж., само ед. Разг. Причастие.
* Няма и за комка. — Изобщо няма. комка, комката, комки, комките

ко`мкаш, несв.; Кого. Причестявам.
комкам се. — Вземам причастие. комкам, комкаме, комкаш, комкате, комка, комкат, комках, комкахме, комка, комкахте, комка, комкаха, комках, комкахме, комкаше, комкахте, комкаше, комкаха, комкал съм, комкала съм, комкало съм, комкали сме, комкал си, комкала си, комкало си, комкали сте, комкал е, комкала е, комкало е, комкали са, бях комкал, бях комкала, бях комкало, бяхме комкали, беше комкал, беше комкала, беше комкало, бяхте комкали, беше комкал, беше комкала, беше комкало, бяха комкали, ще комкам, ще комкаме, ще комкаш, ще комкате, ще комка, ще комкат, ще съм комкал, ще съм комкала, ще съм комкало, ще см

ко`мкваш, несв.; Кого. Причестявам; комкам.
комквам се. — Причестявам се; комкам се.

ж., само ед. Спец. В медицината — сътресение.

мн. компактдискове, (два) компактдиска, м. Малък диск от специална материя и покритие, който може да побере много информация. компактдиск, компактдиска, компактдискът, компактдискове, компактдисковете, компактдиска

компактна, компактно, мн. компактни, прил.<br />1. Който е сбит, плътен. <em>Компактна маса. Компактна материя.</em><br />2. Който се състои от гъсто събрани хора. <em>Компактна група.</em><br />3. Който е плътен и заема малко място. <em>Компактен багаж. Компактна чанта.</em><br />нареч. компактно.
Синоними: сбит, пълен, гъст, плътен, тежък, солиден, набит, твърд, масивен, дебел, стегнат компактен, компактния, компактният, компактна, компактната, компактно, компактното, компактни, компактните

вж. компа`ктен

мн. компании, ж.<br />1. Група от хора, прекарващи заедно времето си или общуващи заради общи интереси. <em>В ресторанта имаше няколко компании. Намирам се в компания. Попадам в лоша компания. Ще те запозная с моята компания.</em><br />2. С предлога <em>за.</em> Другар, придружител, кавалер. <em>Вземам я за компания. Не обичам да пия без компания.</em><br />3. Присъствието на някого по отношение на друго лице. <em>Той е чудесна компания. Не понасям неговата компания.</em><br />* <em>Правя компания (на някого).</em> — Придружавам някого. <br /><br />----<br /><br />мн. компании, ж. Търговско или промишлено обединение, сдружение на сродни фирми за обща дейност. Неговата компания притежава верига от ресторанти. Частна компания.
Синоними: общество, среда, антураж, група, другарство, сдружение, дружество, банда, тайфа, кръг, клика, котерия, множество, тълпа, общуване, познанство, приятели, другари, дружба, класа компания, компанията, компании, компаниите

ж., само ед. Спец. Раздел от езикознанието, чийто предмет е сравнително-историческото изучаване на езици.
прил. компаративистичен, компаративистична, компаративистично, мн. компаративистични.

мн. компаси, (два) компаса, м.
1. Уред, който показва посоките на света чрез магнитна стрелка, винаги сочеща север, и се използва за ориентация в навигацията, военното дело. Движа се по компас.
2. Прен. Нещо, което служи за ориентир.
* Ходя без компас. — Разг. Ходя без определена цел. компас, компаса, компасът, компаси, компасите, компаса

Съкратено изложение на основни положения на някоя наука. компендиум, компендиума, компендиумът, компендиуми, компендиумите, компендиума

компенсаторна, компенсаторно, мн. компенса`торни, прил. Който е приспособителен, компенсационен. Компенсаторен механизъм. компенсаторен, компенсаторния, компенсаторният, компенсаторна, компенсаторната, компенсаторно, компенсаторното, компенсаторни, компенсаторните

компенсационна, компенсационно, мн. компенсацио`нни, прил. Който се отнася до компенсация. Компенсационни средства. компенсационен, компенсационния, компенсационният, компенсационна, компенсационната, компенсационно, компенсационното, компенсационни, компенсационните

мн. компенса`ции, ж.
1. Само ед. Награда или обезщетение за нещо изгубено. Не се надявам да получа компенсация за големите трудности.
2. Спец. Само ед. В банковото дело — погасяване на дълг чрез прихващане.
3. Спец. Само ед. В медицината — възстановяване на равновесие във функциите, нарушено поради болестни процеси.
4. Разг. Допълнителен отпуск за извънреден труд. За работата в неделя дават компенсации.
Синоними: уравнение, прихващане, замяна, обезщетение, възнаграждение, наплащане, отплата, разплата, възмездие, удовлетворение, заплата, доход, хонорар, заплащане, отплащане компенсация, компенсацията, компенсации, компенсациите

компенси`раш, несв. и св.; Какво. Давам компенсация, служа за компенсация, постигам компенсация. Признанието може да компенсира всякакъв труд. Парите не могат да компенсират лишенията. Лещите могат да компенсират увреждането на окото.
Синоними: прихващам, уравнявам, изравнявам, балансирам, заменявам, обезщетявам, възнаграждавам, неутрализирам, отплащам се за, извинявам се за, изкупвам, плащам на компенсирам, компенсираме, компенсираш, компенсирате, компенсира, компенсират, компенсирах, компенсирахме, компенсира, компенсирахте, компенсира, компенсираха, компенсирах, компенсирахме, компенсираше, компенсирахте, компенсираше, компенсираха, компенсирал съм, компенсирала съм, компенсирало съм, компенсирали сме, компенсирал си, компенсирала си, компенсирало си, компенсирали сте, компенсирал е, компенсирала е, компенсирало е, компенсирали са, бях компенсирал, бях компенсирала, бях компенсирало, бяхме компенсирали, беше компенсирал, беше компенсирала

компетентна, компетентно, мн. компетентни, прил.<br />1. Който е добре подготвен; вещ в дадена област. <em>Компетентен лекар. Компетентен инженер.</em><br />2. Който е направен с добра осведоменост и подготвеност. <em>Компетентен доклад. Компетентен съвет.</em><br />3. Който има пълномощия като служебно лице или институция. <em>Не съм компетентен да реша този въпрос.</em><br />същ. компетентност, компетентността`, ж.
Синоними: сведущ, вещ, опитен, способен, знаещ, умел, осведомен, запознат, авторитетен, подготвен, квалифициран, с необходимия ценз, годен, кадърен, достоен компетентен, компетентния, компетентният, компетентна, компетентната, компетентно, компетентното, компетентни, компетентните

вж. компете`нтен
Синоними: вещина, умение, знания, познания, способност, опитност, умелост, осведоменост, авторитет, компетенция, специалност, власт, пълномощия, юрисдикция, подсъдност, подведомствена област, сфера на пълномощия, област, сфера, обсег, обхват, възможност компетентност, компетентността, компетентности, компетентностите

мн. компете`нции, ж.
1. Спец. В правото — пълномощия, предоставени на служебно лице или на държавна институция от закон или устав. Имам компетенции. Въпросът не е от моите компетенции.
2. Знания, осведоменост в някоя област.
Синоними: компетентност, вещина, умение, знания, познания, способност, опитност, умелост, осведоменост, авторитет, специалност, власт, пълномощия, юрисдикция, подсъдност, подведомствена област, сфера на пълномощия, област, сфера, обсег, обхват, възможност, положение, качество, длъжност компетенция, компетенцията, компетенции, компетенциите

вж. компила`ция компилативен, компилативния, компилативният, компилативна, компилативната, компилативно, компилативното, компилативни, компилативните

мн. компилации, ж.<br />1. Само ед. Съставяне на книга по чужди книги.<br />2. Съчинение, което не е оригинално дело на своя автор — съдържа чужди изводи без посочване на авторите им.<br />прил. компилативен, компилативна, компилативно, мн. компилати`вни. компилация, компилацията, компилации, компилациите

компилираш, несв. и св.; Какво. Правя компилация.<br />същ. компилиране, ср.
Синоними: събирам факти, данни, съставям компилирам, компилираме, компилираш, компилирате, компилира, компилират, компилирах, компилирахме, компилира, компилирахте, компилира, компилираха, компилирах, компилирахме, компилираше, компилирахте, компилираше, компилираха, компилирал съм, компилирала съм, компилирало съм, компилирали сме, компилирал си, компилирала си, компилирало си, компилирали сте, компилирал е, компилирала е, компилирало е, компилирали са, бях компилирал, бях компилирала, бях компилирало, бяхме компилирали, беше компилирал, беше компилирала, беше компилирало, бяхте компилирали, б

вж. компили`рам компилиране, компилирането, компилирания, компилиранията

мн. комплекси, (два) комплекса, м.
1. Съчетание от предмети, явления, обединени като една цялост. Комплекс от упражнения. Спортен комплекс.
2. Множество сгради с архитектурна обособеност и с еднакво предназначение, обикн. с административна обвързаност. Жилищен комплекс. Курортен комплекс.
3. Идея за някакъв недостатък, обикн. мним, която влияе върху поведението на човек. Комплекс за непълноценност. Комплекс за вина.
прил. комплексен, комплексна, комплексно, мн. комплексни (в 1 знач.). Комплексни услуги.
Синоними: сбор, съвкупност, цялост, общност, свързано единство, съчетание комплекс, комплекса, комплексът, комплекси, комплексите, комплекса

вж. компле`кс комплексен, комплексния, комплексният, комплексна, комплексната, комплексно, комплексното, комплексни, комплексните

комплекси`раш, несв. и св.; Кого. Насаждам, създавам комплекси (в 3 знач.).
комплексирам се. — Добивам комплекси (в 3 знач.). комплексирам, комплексираме, комплексираш, комплексирате, комплексира, комплексират, комплексирах, комплексирахме, комплексира, комплексирахте, комплексира, комплексираха, комплексирах, комплексирахме, комплексираше, комплексирахте, комплексираше, комплексираха, комплексирал съм, комплексирала съм, комплексирало съм, комплексирали сме, комплексирал си, комплексирала си, комплексирало си, комплексирали сте, комплексирал е, комплексирала е, комплексирало е, комплексирали са, бях комплексирал, бях комплексирала, бях комплексирало, бяхме комплексирали

комплексирана, комплексирано, мн. комплекси`рани, прил. Който има комплекси (в 3 знач.). Комплексирана личност. комплексиран, комплексирания, комплексираният, комплексирана, комплексираната, комплексирано, комплексираното, комплексирани, комплексираните

мн. комплекти, (два) комплекта, м. Съвкупност от вещи, инструменти и др., които имат еднакво предназначение и допълващи се функции. Комплект от прибори за хранене. Комплект инструменти.
Синоними: гарнитура, мебели, сервиз, сет, серия, група, снаряжение, екипировка, екип, съоръжения, принадлежности комплект, комплекта, комплектът, комплекти, комплектите, комплекта

комплектуваш, несв. и св.; Какво.<br />1. Правя комплект или попълвам комплект. <em>Комплектувам бельо. Ще комплектувам подаръка с цветя.</em><br />2. Съставям цяло от отделни части. <em>Комплектувам коли.</em><br />3. Съставям група от лица.<br />същ. комплектуване, ср.
Синоними: набирам, съставям, попълвам, комбинирам комплектувам, комплектуваме, комплектуваш, комплектувате, комплектува, комплектуват, комплектувах, комплектувахме, комплектува, комплектувахте, комплектува, комплектуваха, комплектувах, комплектувахме, комплектуваше, комплектувахте, комплектуваше, комплектуваха, комплектувал съм, комплектувала съм, комплектувало съм, комплектували сме, комплектувал си, комплектувала си, комплектувало си, комплектували сте, комплектувал е, комплектувала е, комплектувало е, комплектували са, бях комплектувал, бях комплектувала, бях комплектувало, бяхме комплектували

вж. комплекту`вам комплектуване, комплектуването, комплектувания, комплектуванията

мн. комплименти, (два) комплимента, м. Искрена или неискрена похвала, изказана към някого с цел да го поласкаем или да му доставим удоволствие. Правя комплименти. Получавам комплименти.
Синоними: похвала, любезност, ласкавост, ласкателство комплимент, комплимента, комплиментът, комплименти, комплиментите, комплимента

комплицираш, несв. и св.; Какво. Усложнявам, заплитам.<br /><em>_комплицирам се.</em><em> — Усложнявам се, заплитам се.<br />прил. комплициран, комплицирана, комплицирано, мн. комплици`рани. Положението се комплицира и от международни фактори. Нещата са комплицирани._
Синоними: усложнявам, заплитам, забърквам комплицирам, комплицираме, комплицираш, комплицирате, комплицира, комплицират, комплицирах, комплицирахме, комплицира, комплицирахте, комплицира, комплицираха, комплицирах, комплицирахме, комплицираше, комплицирахте, комплицираше, комплицираха, комплицирал съм, комплицирала съм, комплицирало съм, комплицирали сме, комплицирал си, комплицирала си, комплицирало си, комплицирали сте, комплицирал е, комплицирала е, комплицирало е, комплицирали са, бях комплицирал, бях комплицирала, бях комплицирало, бяхме комплицирали, беше комплицирал, беше комплицирала

вж. комплици`рам
Синоними: усложнен, сложен, заплетен, забъркан, затруднен, мъчен, труден комплициран, комплицирания, комплицираният, комплицирана, комплицираната, комплицирано, комплицираното, комплицирани, комплицираните

мн. комплоти, (два) комплота, м. Заговор. Правя комплот.
Синоними: заговор, съзаклятие, конспирация, покушение, атентат, интрига, скрит план комплот, комплота, комплотът, комплоти, комплотите, комплота

компози`раш, несв. и св.; Какво.
1. Създавам музикално произведение. Композирам опера. Композирам песен.
2. В изкуството и в художествената литература — построявам сюжет, изграждам структура.
3. От отделни елементи построявам хармонично цяло. Композирам обзавеждане.
4. Съставям влакова композиция.
Синоними: съединявам, образувам, сглобявам, съставям, нагласявам, съчинявам, творя, създавам композирам, композираме, композираш, композирате, композира, композират, композирах, композирахме, композира, композирахте, композира, композираха, композирах, композирахме, композираше, композирахте, композираше, композираха, композирал съм, композирала съм, композирало съм, композирали сме, композирал си, композирала си, композирало си, композирали сте, композирал е, композирала е, композирало е, композирали са, бях композирал, бях композирала, бях композирало, бяхме композирали, беше композирал, беше композирала, беше композирало, бяхте композирали, б

мн. компози`тори, м. Творец на музикални произведения. Добър композитор. Гениален композитор. композитор, композитора, композиторът, композитори, композиторите, композитори, композиторе

мн. компози`торки, ж. Жена композитор. композиторка, композиторката, композиторки, композиторките

вж. компози`ция композиционен, композиционния, композиционният, композиционна, композиционната, композиционно, композиционното, композиционни, композиционните

мн. композиции, ж.<br />1. Структура, подреждане и съчетаване на частите на литературно, научно произведение или на произведение на изкуството.<br />2. Произведение на музиката, балета, архитектурата и др. <em>Музикална композиция. Скулптурна композиция.</em><br />3. Теорията за хармонично съчетаване на елементите в музиката, живописта, балета и др., както и учебният предмет. <em>Изучавам композиция. Преподавател по композиция.</em><br />4. Скачени един за друг вагони, свързани с локомотив. <em>Влакова композиция.</em><br />прил. композиционен, композиционна, композиционно, композицио`нни.
Синоними: структура композиция, композицията, композиции, композициите

мн. компоненти, (два) компонента, м. Съставна част. Лекарството има скъпи компоненти. Компоненти на композицията.
Синоними: съставна част, съставка, част, елемент компонент, компонента, компонентът, компоненти, компонентите, компонента

При компостирането се получава хумусоподобен материал, наречен компост.
вж. компостиране компост, компоста, компостът, компости, компостите, компоста

вж. компостиране

Естествен екзотермичен процес, на разграждане на органични материали чрез аеробен или анаеробен биологичен процес, в резултат на който се получава хумусоподобен материал, наречен компост. компостиране, компостирането, компостирания, компостиранията

мн. компоти, (два) компота, м. Плодове, сварени с вода и захар, в консервирано или прясно състояние. Варя компот. компот, компота, компотът, компоти, компотите, компота

мн. компреси, (два) компреса, м. Намокрена и изстискана тъкан, която се слага върху част от тялото с лечебна цел. Слагам си компрес с оцет на челото. Компрес на гърлото. Горещ компрес.
Синоними: превръзка, лапа компрес, компреса, компресът, компреси, компресите, компреса

ж., само ед. Спец. Сгъстяване, свиване на газ, за да се повишат налягането и температурата му.
Синоними: свиване, сгъстяване, натиск компресия, компресията, компресии, компресиите

мн. компресори, (два) компресора, м. Машина, която сгъстява газове, за да се използва тяхното налягане.
прил. компресорен, компресорна, компресорно, мн. компресорни. компресор, компресора, компресорът, компресори, компресорите, компресора

вж. компре`сор компресорен, компресорния, компресорният, компресорна, компресорната, компресорно, компресорното, компресорни, компресорните

мн. компромати, (два) компромата, м. Измислена, инсценирана или действителна вина, обикн. на политическа или ръководна фигура, разкрита и разпространявана с цел да го компрометира. Измислям компромати. Пускам компромат. компромат, компромата, компроматът, компромати, компроматите, компромата

компрометираш, несв. и св.; Кого, какво. Излагам, уронвам престиж с думи или постъпки. <em>С държанието си ме компрометираш.</em><br /><em>_компрометирам се.</em><em> — Излагам се, уронвам престижа си. </em>Компрометирах се с грешките си._<br />същ. компрометиране, ср.
Синоними: злепоставям, излагам, подбивам името, унижавам, подривам достойнството, безчестя, позоря, опозорявам, срамя, посрамвам, правя на резил, орезилявам, дискредитирам компрометирам, компрометираме, компрометираш, компрометирате, компрометира, компрометират, компрометирах, компрометирахме, компрометира, компрометирахте, компрометира, компрометираха, компрометирах, компрометирахме, компрометираше, компрометирахте, компрометираше, компрометираха, компрометирал съм, компрометирала съм, компрометирало съм, компрометирали сме, компрометирал си, компрометирала си, компрометирало си, компрометирали сте, компрометирал е, компрометирала е, компрометирало е, компрометирали са, бях компрометирал, бях компрометирала, бях

вж. компромети`рам компрометиране, компрометирането, компрометирания, компрометиранията

мн. компромиси, (два) компромиса, м.
1. Споразумение на основата на взаимни отстъпки. Постигам компромис. Стигам до компромис.
2. Отстъпка от собствените разбирания или съвест. Правя компромиси.
прил. компромисен, компромисна, компромисно, мн. компромисни.
Синоними: отстъпка, взаимна отстъпка, разбирателство, помирение, спогодба, споразумение, отстъпление, безпринципност компромис, компромиса, компромисът, компромиси, компромисите, компромиса

вж. компро`мис компромисен, компромисния, компромисният, компромисна, компромисната, компромисно, компромисното, компромисни, компромисните

ж., само ед. Внедряване на компютърна техника в производството и бита, в творческите проучвания, в образованието. компютризация, компютризацията, компютризации, компютризациите

мн. компютри, (два) компютъра, м. Електронноизчислителна машина с възможности да извършва с голяма скорост сложни математически и логически операции по зададена програма.
прил. компютърен, компютърна, компютърно, мн. компютърни. Компютърна техника. Компютърна грамотност. компютър, компютъра, компютърът, компютри, компютрите, компютъра

вж. компю`тър компютърен, компютърния, компютърният, компютърна, компютърната, компютърно, компютърното, компютърни, компютърните

м., само ед. Истор. Съкратено наименование на младежка политическа организация (Комунистически съюз на младежта) в бившия Съветски съюз и в България при управлението на комунистическата власт.
прил. комсомолски, комсомолска, комсомолско, мн. комсомолски. комсомол, комсомола, комсомолът, комсомоли, комсомолите, комсомола

мн. комсомо`лци, м. Истор. Член на комсомола. Избирам за комсомолец. комсомолец, комсомолеца, комсомолецът, комсомолци, комсомолците, комсомолци, комсомолецо

мн. комсомо`лки, ж. Истор. Девойка или жена комсомолец. комсомолка, комсомолката, комсомолки, комсомолките

вж. комсомо`л комсомолски, комсомолския, комсомолският, комсомолска, комсомолската, комсомолско, комсомолското, комсомолски, комсомолските

мн. кому`ни, ж. Колектив от лица, обединени от съвместен живот, обща собственост на благата и общ труд.
* Парижка комуна. — Революционното правителство в Париж през 1871 г. комуна, комуната, комуни, комуните

комунална, комунално, мн. комуна`лни, прил.
1. Който се отнася до общинската уредба. Комунални услуги.
2. Който се отнася до комуна.
Синоними: общ, обществен, колективен комунален, комуналния, комуналният, комунална, комуналната, комунално, комуналното, комунални, комуналните

м., само ед.
1. Според теорията на Маркс, Енгелс и Ленин — сменяща капитализма обществено-икономическа формация, основана върху обществена собственост на средствата за производство.
2. Втората фаза на това общество.
3. Комунистическа идеология и теория.
прил. комунистически, комунистическа, комунистическо, мн. комунистически. Комунистическа партия. комунизъм, комунизма, комунизмът, комунизми, комунизмите, комунизъма

вж. комуника`ция комуникационен, комуникационния, комуникационният, комуникационна, комуникационната, комуникационно, комуникационното, комуникационни, комуникационните

мн. комуникации, ж.<br />1. Пътища за съобщения, връзки (транспортни линии, телефон, радио, телевизия).<br />2. Само ед. Актът на свързване.<br />3. Спец. В езикознанието — езиково общуване между лица.<br />прил. комуникационен, комуникационна, комуникационно, мн. комуникацио`нни. комуникация, комуникацията, комуникации, комуникациите

мн. комуни`сти, м. Член на комунистическа партия.
Синоними: болшевик, марксист, червен комунист, комуниста, комунистът, комунисти, комунистите, комунисти, комунисте

вж. комуни`зъм комунистически, комунистическия, комунистическият, комунистическа, комунистическата, комунистическо, комунистическото, комунистически, комунистическите

мн. комуни`стки, ж. Жена комунист. комунистка, комунистката, комунистки, комунистките

ж., само ед. Промяна, смяна, размяна. комутация, комутацията, комутации, комутациите

– вж. който.

м., само ед. Удобна и приятна обстановка за живеене, работа, почивка. В хотела открихме пълен комфорт. Доброто отопление създава комфорт.
прил. комфортен, комфортна, комфортно, мн. комфортни. Комфортен дом. Комфортен кабинет. Комфортен живот. комфорт, комфорта, комфортът, комфорти, комфортите, комфорта

вж. комфо`рт
Синоними: удобен, сгоден, приятен, богат, разкошен, уютен, охолен комфортен, комфортния, комфортният, комфортна, комфортната, комфортно, комфортното, комфортни, комфортните

мн. комши`йки, ж. Разг. Съседка. комшийка, комшийката, комшийки, комшийките, комшийке

вж. комши`я комшийски, комшийския, комшийският, комшийска, комшийската, комшийско, комшийското, комшийски, комшийските

мн. комшии, м. Разг. Съсед. <em>Добър комшия.</em><br />прил. комшийски, комшийска, комшийско, мн. комши`йски. комшия, комшията, комшията, комшии, комшиите, комшии, комшийо

мн. комюнике`та, ср. Официално правителствено съобщение в печата за междудържавни отношения или за събития във вътрешния живот.
Синоними: съобщение, известие, бюлетин, новина, вест, телеграма, депеша, официално съобщение комюнике, комюникето, комюникета, комюникетата

конят, коня, мн. коне, (два) коня, м.
1. Домашно нечифтокопитно едро животно, използвано за работа и транспорт, в някои страни за месо и мляко.
2. Разг. Конска сила. Колко коня е моторът на тази кола?
3. Шахматна фигура.
4. Спец. В спорта — гимнастически уред с продълговата форма и четири крака.
прил. конски, конска, конско, мн. конски.
* Вися като кон на празни ясли. — Разг. Чакам дълго, но напразно.
* Спя като кон. — Разг. Почти спя прав, когато съм много изморен.
* Като кон с капаци. — Разг. Не виждам нищо настрани, гледам само пред себе си.
* Разигравам си коня. — Разг. Правя каквото си искам, не се съобразявам с нищо.
* Трай, коньо, за зелена трева! — Разг. За изразяване на неверие, че нещо ще се промени. кон, коня, конят, коне, конете, коня, коню

мн. конаци, (два) конака, м.
1. ист. Преди Освобождението — турско полицейско и административно управление в градовете. Долагам в конака. Викат го в конака.
2. Разг. Място за преспиване при пътуване в друго селище. В Пловдив имам конак — у една приятелка. конак, конака, конакът, конаци, конаците, конака

мн. конвейери, (два) конвейера, м.
1. Съоръжение с непрекъснато движеща се лента, чрез която се пренасят товари или се придвижват изделия по време на своето производство. Колите се сглобяват на конвейер. В консервната промишленост се работи на конвейера.
2. Прен. Дейност, при която процесите са свързани и непрекъснати.
3. Прен. Пренебр. Правене на еднообразни произведения, обикн. на литературата и изкуството, без оригиналност и естетически качества. Пише книги на конвейер.
прил. конвейерен, конвейерна, конвейерно, мн. конвейерни. Конвейерно производство. конвейер, конвейера, конвейерът, конвейери, конвейерите, конвейера

вж. конве`йер конвейерен, конвейерния, конвейерният, конвейерна, конвейерната, конвейерно, конвейерното, конвейерни, конвейерните

ж., само ед. Спец. Във физиката — пренасяне на топлина чрез естественото движение на частиците на дадена среда (газ, вода). Водата се затопля чрез конвекция. конвекция, конвекцията, конвекции, конвекциите

конвенционална, конвенционално, мн. конвенционални, прил.<br />1. Който е приет по договор или при някакви условия. <em>Конвенционално оръжие.</em><br />2. Който е обикновен, общоприет. <em>Документите ще минат по конвенционалния ред.</em><br />същ. конвенционалност, конвенционалността`, ж.
Синоними: условен, договорен, по уговорка, приет, възприет, общоприет, обикновен, традиционен, неоригинален, шаблонен, неспонтанен конвенционален, конвенционалния, конвенционалният, конвенционална, конвенционалната, конвенционално, конвенционалното, конвенционални, конвенционалните

Концепция, според която научните теории и понятия не са отражение на обективния свят, а са продукт на произволно споразумение между учените, което се определя от съображения за удобство и простота. конвенционализъм, конвенционализма, конвенционализмът, конвенционализми, конвенционализмите, конвенционализъма

вж. конвенциона`лен конвенционалност, конвенционалността, конвенционалности, конвенционалностите

мн. конве`нции, ж. Договор, спогодба между държави по правни, икономически и др. въпроси. Митническа конвенция. Конвенция за труда.
Синоними: спогодба, съглашение, договор, трактат, споразумение конвенция, конвенцията, конвенции, конвенциите

ж., само ед. Спец. Съвпадение, сходство на признаци и свойства на независими предмети и явления, което се наблюдава в развитието на организмите, в медицината, в езикознанието и др.
Синоними: сходство конвергенция, конвергенцията, конвергенции, конвергенциите

ж., само ед.
1. Изменение, промяна (на функции или условия).
2. Спец. В банковото дело — промяна в условията на предишен държавен заем (в срока, в лихвите).
3. Спец. В химията — преработка на газове при висока температура.
4. Спец. В езикознанието — словообразувателен начин, при който се променят функциите на една дума така, че придобива характеристиките на друга част на речта. конверсия, конверсията, конверсии, конверсиите

конвертируема, конвертируемо, мн. конвертируеми, прил. Който може да се разменя на пазара.<br />* <em>Конвертируема валута.</em> — Спец. В банковото дело — валута, която може свободно да се обменя с друга чуждестранна валута.<br />същ. конвертируемост, конвертируемостта`, ж. конвертируем, конвертируемия, конвертируемият, конвертируема, конвертируемата, конвертируемо, конвертируемото, конвертируеми, конвертируемите

вж. конвертиру`ем конвертируемост, конвертируемостта, конвертируемости, конвертируемостите

вж. конво`й конвоен, конвойния, конвойният, конвойна, конвойната, конвойно, конвойното, конвойни, конвойните

конвои`раш, несв. и св.; Кого. Съпровождам като конвой или като охрана. Конвоирам задържаните.
Синоними: ескортирам, охранявам, придружавам, съпровождам конвоирам, конвоираме, конвоираш, конвоирате, конвоира, конвоират, конвоирах, конвоирахме, конвоира, конвоирахте, конвоира, конвоираха, конвоирах, конвоирахме, конвоираше, конвоирахте, конвоираше, конвоираха, конвоирал съм, конвоирала съм, конвоирало съм, конвоирали сме, конвоирал си, конвоирала си, конвоирало си, конвоирали сте, конвоирал е, конвоирала е, конвоирало е, конвоирали са, бях конвоирал, бях конвоирала, бях конвоирало, бяхме конвоирали, беше конвоирал, беше конвоирала, беше конвоирало, бяхте конвоирали, беше конвоирал, беше конвоирала, беше конв

конвоят, конвоя, мн. конвои, м. Въоръжено лице или група, които придружават затворници, пленници или охраняват транспорт. <em>Конвой придружаваше затворниците при пътуването.</em><br />* <em>Под конвой. 1.</em> — При въоръжена охрана. <em>Откарвам под конвой.</em><br />2. Прен. Ирон. Насила направляван и придружаван. <em>Жена ми ме заведе под конвой да си купя костюм.</em><br />прил. конвоен, конвойна, конвойно, мн. конво`йни.
Синоними: ескорт, охрана, свита, стража, процесия, кортеж, шествие, върволица, керван конвой, конвоя, конвоят, конвои, конвоите, конвоя

вж. конву`лсия конвулсивен, конвулсивния, конвулсивният, конвулсивна, конвулсивната, конвулсивно, конвулсивното, конвулсивни, конвулсивните

мн. конвулсии, ж. Гърч, спазъм на отделна част или на цялото тяло. <em>Разтърсен съм от конвулсии.</em><br />прил. конвулсивен, конвулсивна, конвулсивно, мн. конвулси`вни. Конвулсивни движения.
Синоними: спазъм, гърч, гърчене конвулсия, конвулсията, конвулсии, конвулсиите

мед. Измръзване — съвкупност от локални (бледа, сенкава кожа, мехури, некроза) и общи (адинамия, брадикардия, брадипнея, замъглено съзнание) изменения в организма, възникващи под действието на ниска температура.

мед. Вроден, съществуващ при раждането.

м.,само ед.
1. Спец. В геологията — камък или скала от разнородни минерали, свързани механично.
2. Прен. Съвкупност от механично свързани разнородни предмети, същности. Конгломерат от стилове.
Синоними: смес, смесица, разносъставна маса конгломерат, конгломерата, конгломератът, конгломерати, конгломератите, конгломерата

ж., само ед. Механично свързване на разнородни предмети. конгломерация, конгломерацията, конгломерации, конгломерациите

рел. Християнско движение, наричано още сборно движение или конгрешанство, възникнало сред протестанските царкви в Англия в края на ХVІ — началото на ХVІІ в. , което изтъква правото на религиозно самоуправление на всяка конгрегация.

мн. конгрега`ции, ж. Спец.
1. Обединение на католически общини в рамките на един орден.
2. Ръководещи органи в Римската курия. конгрегация, конгрегацията, конгрегации, конгрегациите

мн. конгреси, (два) конгреса, м.
1. Върховно събрание на представители на организация, свиквано периодично или извънредно. Провеждам конгрес на партия.
2. Важно събрание, често международно, за решаване на наболели въпроси. Конгрес за мира. Свиквам конгрес по екология.
3. Висш законодателен орган в САЩ и в някои други страни.
прил. конгресен, конгресна, конгресно, мн. конгресни.
Синоними: събор, събрание, конференция конгрес, конгреса, конгресът, конгреси, конгресите, конгреса

вж. конгре`с конгресен, конгресния, конгресният, конгресна, конгресната, конгресно, конгресното, конгресни, конгресните

мн. конгресмени, м. Член на парламента в САЩ и други страни.<br />прил. конгресменски, конгресменска, конгресменско, мн. конгресме`нски. конгресмен, конгресмена, конгресменът, конгресмени, конгресмените, конгресмени, конгресмене

вж. конгресме`н конгресменски, конгресменския, конгресменският, конгресменска, конгресменската, конгресменско, конгресменското, конгресменски, конгресменските

мн. кондаци, (два) кондака, м. Спец. Кратка църковна песен за възхвала.

мн. кондензатори, (два) кондензатора, м. Спец.
1. Във физиката — уред за превръщане на пара и газове в течност чрез охлаждане.
2. В електротехниката — уред за събиране на електрическа енергия.
прил. кондензаторен, кондензаторна, кондензаторно, мн. кондензаторни. кондензатор, кондензатора, кондензаторът, кондензатори, кондензаторите, кондензатора

вж. конденза`тор кондензаторен, кондензаторния, кондензаторният, кондензаторна, кондензаторната, кондензаторно, кондензаторното, кондензаторни, кондензаторните

ж., само ед.
1. Спец. Във физиката — превръщане на пара и газове в течност чрез охлаждане.
2. Спец. В електротехниката — натрупване на електрическа енергия.
3. Прен. Сгъстяване, концентриране. кондензация, кондензацията, кондензации, кондензациите

кондензи`раш, несв. и св.; Какво. Извършвам кондензация.
кондензирам се. — Претърпявам кондензация. кондензирам, кондензираме, кондензираш, кондензирате, кондензира, кондензират, кондензирах, кондензирахме, кондензира, кондензирахте, кондензира, кондензираха, кондензирах, кондензирахме, кондензираше, кондензирахте, кондензираше, кондензираха, кондензирал съм, кондензирала съм, кондензирало съм, кондензирали сме, кондензирал си, кондензирала си, кондензирало си, кондензирали сте, кондензирал е, кондензирала е, кондензирало е, кондензирали са, бях кондензирал, бях кондензирала, бях кондензирало, бяхме кондензирали, беше кондензирал, беше кондензирала

мед. Разрастване на лигавицата на външните полови органи. Различават се плоски кондиломи (леко надигнати плаки) и остри кондиломи.

м., само ед. Спец. В езикознанието — условно наклонение на глагола.

фил. Учение, основано от немския физиолог Ферворн (Verworn_, 1863—1921), в което понятието „причина“ се заменя с понятието „комплекс от условия“.рел. Християнска доктрина, според която безсмъртието зависи от добрите дела на човека.