мн. книги, ж.<br />1. Печатно (или старинно ръкописно) произведение, състоящо се от свързани и подвързани листове с изписан текст. <em>Чета книга. Купих си нова книга.</em><br />2. Литературно или научно съчинение, оформено като печатно произведение. <em>Книгата “Под игото”. Книга със стихотворения.</em><br />3. Ръкопис на литературно или научно съчинение. <em>Завърших книгата и я предадох за печат.</em><br />4. Голяма тетрадка, обикн. с разграфени страници, за водене на сметки, за решения, за описване на документи и др.<br />5. Разг. Учебник. <em>Днес трябва да нося много книги на училище.</em><br />6. Остар. Хартия. <em>Уви сиренето в дебела книга.</em><br />7. Спец. В анатомията — трети дял на стомаха у преживни животни.<br />8. Само мн. Ценни книжа. <em>Днес книгите на тази банка не се продават.</em><br />същ. умал. книжка, мн. кни`жки, ж. • Настолна книга. Книга, която се чете непрекъснато. •Червена книга. Книга със сведения за редки и изчезващи растения и животни в света.
* Влизам в червената книга. — Обявяват ме за специална защита заради опасност от изчезването ми.
Синоними: том, брошура, свитък, съчинение, произведение, хартия, бумага, тефтер, блок, бележник книга, книгата, книги, книгите
мн. книгове`зници, ж. Цех или работилница за подвързване на книги. книговезница, книговезницата, книговезници, книговезниците
книговодителят, книговодителя, мн. книговоди`тели, м. Лице, което по длъжност завежда служебни финансови книжа. книговодител, книговодителя, книговодителят, книговодители, книговодителите, книговодители, книговодителю
мн. книговоди`телки, ж. Жена книговодител. книговодителка, книговодителката, книговодителки, книговодителките
ср., само ед. Наука за книгата — като културно явление и производствен продукт. книгознание, книгознанието, книгознания, книгознанията
ср., само ед. Издаване на книги. Тенденции в книгоиздаването. книгоиздаване, книгоиздаването, книгоиздавания, книгоиздаванията
книгоиздателят, книгоиздателя, мн. книгоизда`тели, м. Лице, което издава книги; издател. книгоиздател, книгоиздателя, книгоиздателят, книгоиздатели, книгоиздателите, книгоиздатели, книгоиздателю
мн. книгоизда`телства, ср. Издателство. книгоиздателство, книгоиздателството, книгоиздателства, книгоиздателствата
м., само ед. Обмен на нови книги между библиотеки в страната или в чужбина. Тази книга се получи по линията на книгообмен с Москва. книгообмен, книгообмена, книгообменът, книгообмени, книгообмените, книгообмена
м., само ед. Библиография.
Синоними: библиография книгопис, книгописа, книгописът, книгописи, книгописите, книгописа
ср., само ед. Дейност по разпространяване на книги. Работя в книгоразпространението. книгоразпространение, книгоразпространението, книгоразпространения, книгоразпространенията
мн. книгохрани`лища, ср. Помещение към библиотека, в което са подредени книгите. Книгата не е в книгохранилището. книгохранилище, книгохранилището, книгохранилища, книгохранилищата
само мн. Множество от документи, писма, изписани листове. Книжата ми преливат от чекмеджето.
* Ценни книжа. — Документи с парична стойност, които се купуват и продават и носят доход.
Синоними: документи, бумаги, преписки, писма, хартии книжа, книжата
книжарят, книжаря, мн. книжа`ри, м. Лице, което продава книги. книжар, книжаря, книжарят, книжари, книжарите, книжари, книжарю
мн. книжа`рки, ж. Жена книжар. книжарка, книжарката, книжарки, книжарките, книжарке
мн. книжа`рници, ж. Магазин за книги, тетрадки и канцеларски материали. книжарница, книжарницата, книжарници, книжарниците
книжарска, книжарско, мн. книжа`рски, прил. Който се отнася до книжар или книжарница. Книжарска стока. книжарски, книжарския, книжарският, книжарска, книжарската, книжарско, книжарското, книжарски, книжарските
книжна, книжно, мн. кни`жни, прил.
1. Който е направен от хартия. Книжна шапка. Книжни пари.
2. Който е свързан с производството на хартия. Книжна фабрика.
3. Който се отнася до книга (в 1 знач.). Книжно богатство. Книжен пазар.
4. Прен. За човек — който се занимава само с книги. Той е напълно книжен — само чете и пише.
5. Прен. Който е откъснат от действителността, съществува само в книгите. Книжни представи. Книжни герои.
6. Прен. За стил — който е присъщ на официално изложение, не на живата реч.
Синоними: хартиен книжен, книжния, книжният, книжна, книжната, книжно, книжното, книжни, книжните
мн. кни`жки, ж.
1. Малка книга (в 1 знач.). Купих си една криминална книжка.
2. Хартийка. Пред сградата имаше нахвърляни книжки.
3. Официален документ с вид на малка книга. Военна книжка. Студентска книжка.
4. Прен. Пренебр. Издадено съчинение без стойност. Цял ден чете любовни книжки. Издават си книжки за кандидат-студенти.
Синоними: свезка, брошура книжка, книжката, книжки, книжките
Библейско тълкуване: Човек вещ в Еврейския закон, учител или тълкувател на закона; например Ездра е наречен “книжник вещ в Мойсеевия закон” — Езд. 7:6. Книжниците, които се споменават в Новия Завет, са едно съсловие хора, които били възпитавани да пазят и обясняват Свещените книги. На тях е възложено да ги преписват, да тълкуват по-трудните места в Св. Писание, и да решават въпроси, които се пораждали от обредния закон — Мт. 2:4. Най-вече, те били много изкусни в онези тълкувания и предания, посредством които евреите унищожавали закона — Мт. 15:1-6. Еврейските писатели ги наричат детеводители народни. От време на време, книжниците ходили от град на град, за да се препират с хората върху прости неща, и да повдигат на прение въпроси, отнасящи се до закона. То се знае, че влиянието им е било голямо; мнозина от тях са били членове на Синедриона, и често се споменават заедно със старейшините и първосвещениците — Мт. 5:20, 7:29, 12:38, 20:18, 21:15. Както фарисеите, книжниците били върли противници на Христос; и като нямали никакво понятие за Онзи, за когото Мойсей и пророците писаха, заедно със свещениците преследвали Исус и последователите му. В някои места, книжниците се наричат законници — Мт. 22:35; Мк. 12:28. книжник, книжника, книжникът, книжници, книжниците, книжници, книжнико
ж., само ед. Съвкупност от книги, паметници на народ, на епоха, на език и др. От тази епоха е останала голяма книжнина.
Синоними: книжовност, литература, книжовно богатство, писменост, начетеност, ученост книжнина, книжнината, книжнини, книжнините
книжовна, книжовно, мн. книжо`вни, прил.
1. Който се отнася до писмено творчество, до книжнина. Книжовен център. Книжовно творчество.
2. В езикознанието — който е приет като правилен, не нарушава задължителните норми на езика, който е извън диалектите и просторечието. Книжовен изговор. Книжовен език. Книжовни норми.
3. Остар. Грамотен.
4. Остар. Образован. Вие сте книжовни хора, сигурно ги знаете тия работи.
Синоними: литературен, научен, академичен, начетен, учен, образован, грамотен книжовен, книжовния, книжовният, книжовна, книжовната, книжовно, книжовното, книжовни, книжовните
мн. книжо`вници, м. Лице, което се занимава с книжнина, обикн. за миналото. В манастирите тогава работят изявени книжовници.
Синоними: учен, академик, книжник, писател, публицист книжовник, книжовника, книжовникът, книжовници, книжовниците, книжовници, книжовнико
книжовността`, само ед., ж.
1. Книжнина.
2. Грамотност, култура. Трябва да се борим за книжовността.
Синоними: книжнина, писменост, литература, словесност, образованост, грамотност, начетеност книжовност, книжовността, книжовности, книжовностите
мн. княги`ни, ж. Дъщеря или жена на княз.
Синоними: принцеса, господарка, кралица княгиня, княгинята, княгини, княгините, княгиньо
мн. кня`жества, ср. Държава или област с върховен глава княз. Княжество България. Княжество Монако. княжество, княжеството, княжества, княжествата
мн. князе`, м.
1. Титла на глава на княжество.
2. Наследствена благородническа титла на потомците на цар/крал.
3. Благородническа титла, получена за заслуги. княз, княза, князът, князе, князете, князе, княже