мед. Дълга, тънка, извита под формата на буквата S кост, разположена почти хоринзотално. Медиалният й край се съчленява с гръдната кост, а латералният с лопатката. клавикула, клавикулата, клавикули, клавикулите

мн. клавиши, (два) клавиша, м. Пластинка на пиано, пишеща машина и др., която при удар привежда в действие специален механизъм.
Синоними: езиче, зъбец, запънка, копче клавиш, клавиша, клавишът, клавиши, клавишите, клавиша

мн. клади, ж.<br />1. Голям куп от дървета и клони, подредени за огън. <em>Струпвам клада.</em><br />2. Голям огън от такъв куп дървета и клони, в миналото предназначен за публично изгаряне на хора, книги и др. <em>Изгарям на кладата. Изгарят книги на кладата.</em> <br /><br />----<br /><br />кладеш, мин. св. кла`дох, мин. прич. клал, несв.; Какво.
1. Подреждам дърва и ги запалвам. Някога всеки ден са кладели огън и са готвели на него.
2. Паля печка с дърва. Сутрин става и веднага кладе печката.
Синоними: огън, жертвеник, (гл.) паля, запалвам, разпалвам, възпламенявам, наклаждам, подклаждам клада, кладата, клади, кладите

мн. клади, ж.<br />1. Голям куп от дървета и клони, подредени за огън. <em>Струпвам клада.</em><br />2. Голям огън от такъв куп дървета и клони, в миналото предназначен за публично изгаряне на хора, книги и др. <em>Изгарям на кладата. Изгарят книги на кладата.</em> <br /><br />----<br /><br />кладеш, мин. св. кла`дох, мин. прич. клал, несв.; Какво.
1. Подреждам дърва и ги запалвам. Някога всеки ден са кладели огън и са готвели на него.
2. Паля печка с дърва. Сутрин става и веднага кладе печката.
Синоними: (същ.) огън, жертвеник, паля, запалвам, разпалвам, възпламенявам, наклаждам, подклаждам клада, кладем, кладеш, кладете, кладе, кладат, кладох, кладохме, кладе, кладохте, кладе, кладоха, кладях, кладяхме, кладеше, кладяхте, кладеше, кладяха, клал съм, клала съм, клало съм, клали сме, клал си, клала си, клало си, клали сте, клал е, клала е, клало е, клали са, бях клал, бях клала, бях клало, бяхме клали, беше клал, беше клала, беше клало, бяхте клали, беше клал, беше клала, беше клало, бяха клали, ще клада, ще кладем, ще кладеш, ще кладете, ще кладе, ще кладат, ще съм клал, ще съм клала, ще съм клало, ще сме клали, ще си клал, ще си клала, ще си клало, ще сте клали, ще е кла

мн. кладенци, (два) кладенеца, м.
1. Дълбока, иззидана по края дупка, оградена за обезопасяване, от която се черпи вода с кофа, окачена на специално устройство. Във всеки двор по селата има кладенец. Вадя вода от кладенец.
2. Дупка за извличане на петрол. Петролни кладенци.
* Артезиански кладенец. — Тръбен кладенец за черпене на подземни води.
Синоними: бунар, герен, излак кладенец, кладенеца, кладенецът, кладенци, кладенците, кладенеца

мн. кла`денчета, ср.
1. Малък кладенец.
2. Дупка в брашното при замесване на тесто, в която се слагат вода, яйца и др. Правя кладенче в брашното. кладенче, кладенчето, кладенчета, кладенчетата

мн. клаксони, (два) клаксона, м.
1. Устройство към превозно средство за предупредителен сигнал. Натискам клаксона.
2. Звукът, издаван от това устройство. По улицата се чуваха клаксони.
Синоними: сирена, свирка, фабрична сирена клаксон, клаксона, клаксонът, клаксони, клаксоните, клаксона

мн. клакьо`ри, м.
1. Наето срещу заплащане лице да ръкопляска или да освирква публични изяви. Клакьорите от първия ред бяха много шумни.
2. Прен. Лице, което с користни цели одобрява или възхвалява. Клакьори на властта. клакьор, клакьора, клакьорът, клакьори, клакьорите, клакьора

мн. клакьо`рки, ж. Жена клакьор. клакьорка, клакьорката, клакьорки, клакьорките, клакьорке

мн. кламери, (два) кламера, м. Телче, извито по специален начин, за захващане на няколко листа заедно. Слагам кламер. кламер, кламера, кламерът, кламери, кламерите, кламера

кланът, клана, мн. кланове, (два) клана, м. Групировка, обединена от общи цели. Клановете на мафията. Семейни кланове.
Синоними: (гл.) род, племенна група, племе клан, клана, кланът, кланове, клановете, клана

мн. кла`ници, ж.
1. Специално място, оборудвано и предназначено за клане на добитък. Градската кланица. Чикагските кланици.
2. Прен. Масово клане или убиване (при война, революция и др.).
Синоними: скотобойна, касапница кланица, кланицата, кланици, кланиците

мн. клапи, ж.<br />1. Спец. В техниката — приспособление към машина или съоръжение, което се затваря или отваря, за да регулира преминаването на течност, газ и др.; клапан.<br />2. Спец. В музиката — приспособление за регулиране на въздушната струя в дървен духов инструмент, в орган, акордеон.<br />3. Спец. В анатомията — преграда в сърцето, която регулира движението на кръвта.<br />същ. умал. клапичка, мн. кла`пички, ж.
Синоними: регулатор, вентил, шибър, затвор клапа, клапата, клапи, клапите

мн. клапани, (два) клапана, м. Спец. В техниката — клапа (в 1 знач.). Предпазен клапан.
Синоними: изключване, спиране, савак, затвор, канела, кран, чеп клапан, клапана, клапанът, клапани, клапаните, клапана

вж. кла`па клапичка, клапичката, клапички, клапичките

кларинет

мн. кларнети, (два) кларнета, м. Дървен духов инструмент с форма на тръба и разширение в края и с клапани. Свиря на кларнет. кларнет, кларнета, кларнетът, кларнети, кларнетите, кларнета

класът, класа, мн. класове, (два) класа, м.
1. Връхна част на житно растение, в която се образуват зърната, както и цял стрък заедно с връхната част. Едър клас. Узрял клас. Поклащат се тежки класове.
2. Разг. Само ед. Множество от тази връхна част. Тази година няма хубав клас. Ще вземем малко клас.

—-

класът, класа, мн. класове, (два) класа, м.
1. Подразделение от ученици според степента на обучение в училище. Десети клас.
2. Група ученици от такова подразделение, които учат заедно; паралелка. Тя учи в V à клас.
3. Учебно занятие с такава група. В клас не може да се запомни всичко от урока. Трябва да слушаш внимателно в клас!
4. Разг. Учебна стая в училище. Не влизайте със закуски в клас!
5. Група ученици или студенти от учебно заведение по изкуствата, които се обучават от един и същ преподавател. Той е бил в класа на Иван Димитров.

—-

класът, класа, мн. класове, (два) класа, м.
1. Група от предмети или явления със сходни белези. Клас насекоми. Клас звезди. Класове от числа.
2. Категория на предмети според тяхното качество; класа. Двигател от същия клас.
3. Служебна степен, получавана въз основа на квалификация или прослужени години. Нашата учителка има първи клас квалификация.
Синоними: род, вид, семейство, разред, отделение, ранг, разряд, серия, поредица, асортимент клас, класа, класът, класове, класовете, класа

мн. кла`си, ж.
1. Обществена група, обединена от еднакво отношение към средствата за производство. Феодална класа. Работническа класа.
2. Категория на предмети или явления според качествеността им. Висока класа. Образование от висока класа. Тези обувки са от ниска класа.
3. Равнище на интелект, обноски, владеене на професия и др. Човек от висока класа. Писател от висока класа. Показвам класа. Футболист от най-висока класа.
4. Категория места според удобствата в превозно средство. Пътувам в първа класа.
* От класа. — От висока класа. Той е професионалист от класа. Шивачка от класа.
Синоними: съсловие, каста, род, слой, разред, група, категория, вид, степен, сорт, качество, степен на отличие, компания, среда, порядък, ранг класа, класата, класи, класите

класна, класно, мн. кла`сни, прил. Който се отнася до клас 2 (във 2 знач.). Класна стая. Класно занятие.
* Класен ръководител/класна ръководителка. — Учител, който има специални отговорности и грижи за определена паралелка. класен, класния, класният, класна, класната, класно, класното, класни, класните

мн. класи`ци, м. Общопризнат деец на науката, литературата или изкуството, създал произведения с непреходна стойност. Класик на българската литература. класик, класика, класикът, класици, класиците, класика

ж., само ед. Класически произведения. Класически роман. Класическа опера. класика, класиката, класики, класиките

класираш, несв. и св.; Кого, какво. Разпределям участници в конкурс, състезание и др. според постиженията им до определен брой степени. <em>Песента я класираха на първо място. Любимият ми певец не е класиран на конкурса.</em><br /><em>_класирам се. 1.</em><em> — Заемам място в конкурс и др. според постижението си. </em>Класира се на трето място.<em><br />2. Успявам чрез конкурс да заема определено място. </em>Не се класира за асистент по френски език._<br />същ. класиране, ср.
Синоними: степенувам, давам степен, класифицирам, категоризирам, подреждам, подразделям, групирам, систематизирам, редя, нареждам, подбирам, сортирам класирам, класираме, класираш, класирате, класира, класират, класирах, класирахме, класира, класирахте, класира, класираха, класирах, класирахме, класираше, класирахте, класираше, класираха, класирал съм, класирала съм, класирало съм, класирали сме, класирал си, класирала си, класирало си, класирали сте, класирал е, класирала е, класирало е, класирали са, бях класирал, бях класирала, бях класирало, бяхме класирали, беше класирал, беше класирала, беше класирало, бяхте класирали, беше класирал, беше класирала, беше класирало, бяха класирали, ще класирам, ще класир

вж. класи`рам класиране, класирането, класирания, класиранията

вж. класифика`ция класификационен, класификационния, класификационният, класификационна, класификационната, класификационно, класификационното, класификационни, класификационните

мн. класификации, ж.<br />1. Само ед. Класифициране.<br />2. Система от признаци за класифициране.<br />прил. класификационен, класификационна, класификационно, мн. класификацио`нни.
Синоними: степенуване, класиране, подразделение, разпределение, подбор, колекция, списък, нареждане, подреждане, подредба, ред, систематизация, класифициране, систематизиране класификация, класификацията, класификации, класификациите

класифици`раш, несв. и св.; Кого, какво. Разпределям предмети, явления или понятия по класове, родове, разреди и др. Класифицирам думите по значение.
Синоними: класирам, степенувам, давам степен, категоризирам, подреждам, подразделям, групирам, систематизирам, редя, нареждам, подбирам, анализирам, резюмирам, разпръсквам, разхвърлям, разпределям, сортирам класифицирам, класифицираме, класифицираш, класифицирате, класифицира, класифицират, класифицирах, класифицирахме, класифицира, класифицирахте, класифицира, класифицираха, класифицирах, класифицирахме, класифицираше, класифицирахте, класифицираше, класифицираха, класифицирал съм, класифицирала съм, класифицирало съм, класифицирали сме, класифицирал си, класифицирала си, класифицирало си, класифицирали сте, класифицирал е, класифицирала е, класифицирало е, класифицирали са, бях класифицирал, бях класифицирала, бях класифицирало, бяхме класифицирали

м.,само ед. Направление в литературата и изкуството през периода ХVII — ХIХ в., което се характеризира с подражаване на античните образци.
прил. класицистичен, класицистична, класицистично, мн. класицистични. класицизъм, класицизма, класицизмът, класицизми, класицизмите, класицизъма

класическа, класическо, мн. класи`чески, прил.
1. За постижения и произведения на науката, изкуството и литературата — който има общопризната непреходна стойност, служи за образец, за правило. Класически открития. Класически произведения на литературата. Класически балет. Класическа теория. Класическа форма.
2. Който е свързан с античната култура. Класически езици. Класическа архитектура.
3. Който е свързан с изучаване на античните езици. Класическа гимназия. Класическа паралелка.
4. Прен. Разг. Типичен, характерен, образцов. Класически пример за безотговорност.
5. Разг. Отличен, образцов. Класически обяд.
Синоними: характерен, типичен, подчертан, образцов, примерен, античен, прост, чист, изискан, утвърден, всепризнат класически, класическия, класическият, класическа, класическата, класическо, класическото, класически, класическите

класова, класово, мн. кла`сови, прил.
1. Който се отнася до класа (в 1 знач.).
2. Който се отнася до клас 3 (в 1 знач.). Класов признак е начинът на размножаване. класов, класовия, класовият, класова, класовата, класово, класовото, класови, класовите

класовидна, класовидно, мн. класови`дни, прил. Който наподобява формата на клас 1 (в 1 знач.). класовиден, класовидния, класовидният, класовидна, класовидната, класовидно, класовидното, класовидни, класовидните

мн. класьори, (два) класьора, м.
1. Папка, предназначена и приспособена за подреждане на документи, марки и др. по видове.
2. Канцеларски шкаф с прегради за подреждане на документи. класьор, класьора, класьорът, класьори, класьорите, класьора

класиш, мин. св. класих, мин. прич. класи`л, несв. За някои растения — образувам клас. Житата вече класят. клася, класим, класиш, класите, класи, класят, класих, класихме, класи, класихте, класи, класиха, класях, класяхме, класеше, класяхте, класеше, класяха, класил съм, класила съм, класило съм, класили сме, класил си, класила си, класило си, класили сте, класил е, класила е, класило е, класили са, бях класил, бях класила, бях класило, бяхме класили, беше класил, беше класила, беше класило, бяхте класили, беше класил, беше класила, беше класило, бяха класили, ще клася, ще класим, ще класиш, ще класите, ще класи, ще класят, ще съм класил, ще съм класила, ще съм класило, ще сме кла

клатушваш, несв. и клатушна, св. Разг. Люшвам един път насам-натам.
клатушвам се/клатушна се. — Люшвам се един път насам-натам.

клату`шкаш, несв. Разг. Клатя.
клатушкам се. — Клатя се.
Синоними: клатя, движа, люлея, раздвижвам, заклащам, олюлявам, друсам, раздрусвам, разклащам, треса, разтърсвам, тръскам, люшкам, поклащам, разлюлявам, залюлявам, мърдам, люлкам, кандилкам, подрусвам, пораздвижвам, поразклащам, попоклащам, полюлявам, закачам, провесвам, вея, олюлявам се, махам, размахвам клатушкам, клатушкаме, клатушкаш, клатушкате, клатушка, клатушкат, клатушках, клатушкахме, клатушка, клатушкахте, клатушка, клатушкаха, клатушках, клатушкахме, клатушкаше, клатушкахте, клатушкаше, клатушкаха, клатушкал съм, клатушкала съм, клатушкало съм, клатушкали сме, клатушкал си, клатушкала си, клатушкало си, клатушкали сте, клатушкал е, клатушкала е, клатушкало е, клатушкали са, бях клатушкал, бях клатушкала, бях клатушкало, бяхме клатушкали, беше клатушкал, беше клатушкала, беше клатушкало, бяхте клатушкали, беше клатушкал, беше клатушкала, беше клат

клатушнеш, мин. св. клатушнах, мин. прич. клату`шнал, св. — вж. клатушвам. климато- Първа съставна част на сложни думи със значение който се отнася до климат, който е свързан с климат, напр. климатотерапия, климатология и др.

клатиш, мин. св. клатих и клатих, мин. прич. клатил и клатил, несв.; Кого, какво. Люшкам насам-натам около една опорна точка. <em>Клатя дърво. Клатя глава.</em><br /><em>_клатя се. 1.</em><em> — Люшкам се насам-натам около една опорна точка. </em>Листата на дърветата се клатят.<em><br />2. Преставам да бъда здрав, устойчив, движа се насам-натам. </em>Зъбът ми се клати. Къщата се клати.<em><br />3. Вървя, като се олюлявам; движа се прекалено бавно. </em>Старият автобус се клати дълго по планинските завои. Цял час се клатя от центъра до вкъщи.<em><br />* </em>Клатя си краката._ — Разг. Не работя нищо, безделнича.<br />Синоними: движа, люлея, клатушкам, раздвижвам, заклащам, олюлявам, друсам, раздрусвам, разклащам, треса, разтърсвам, тръскам, люшкам, поклащам, разлюлявам, залюлявам, мърдам, люлкам, кандилкам, подрусвам, пораздвижвам, поразклащам, попоклащам, полюлявам, закачам, провесвам, вея, олюлявам се клатя, клатим, клатиш, клатите, клати, клатят, клатих, клатихме, клати, клатихте, клати, клатиха, клатех, клатехме, клатеше, клатехте, клатеше, клатеха, клатил съм, клатила съм, клатило съм, клатили сме, клатил си, клатила си, клатило си, клатили сте, клатил е, клатила е, клатило е, клатили са, бях клатил, бях клатила, бях клатило, бяхме клатили, беше клатил, беше клатила, беше клатило, бяхте клатили, беше клатил, беше клатила, беше клатило, бяха клатили, ще клатя, ще клатим, ще клатиш, ще клатите, ще клати, ще клатят, ще съм клатил, ще съм клатила, ще съм клатило, ще сме кла козя се козиш се, мин. св. козих се и козих се, мин. прич. козил се и козил се, несв. За коза — раждам яре. Козата се кози всяка година с по три ярета. козя, козим, козиш, козите, кози, козят, козих, козихме, кози, козихте, кози, козиха, козех, козехме, козеше, козехте, козеше, козеха, козил съм, козила съм, козило съм, козили сме, козил си, козила си, козило си, козили сте, козил е, козила е, козило е, козили са, бях козил, бях козила, бях козило, бяхме козили, беше козил, беше козила, беше козило, бяхте козили, беше козил, беше козила, беше козило, бяха козили, ще козя, ще козим, ще козиш, ще козите, ще кози, ще козят, ще съм козил, ще съм козила, ще съм козило, ще сме козили, ще си козил, ще си козила, ще си козило, ще сте козили

мн. кла`узи, ж. Спец. В правото — положение в договор. В договора има и допълнителна клауза.
Синоними: уговорка, условие, параграф, пункт, точка, член, положение, постановление клауза, клаузата, клаузи, клаузите

ж., само ед. Спец. В медицината — болезнен страх от затворено, тясно пространство. клаустрофобия, клаустрофобията, клаустрофобии, клаустрофобиите

мн. клевети`, ж. Лъжа, с която се злепоставя някой. Сипя клевети по адрес на колегата си.
Синоними: злословие, злодумство, клюка, набедяване, злепоставяне, клеветничество, инсинуация, донос, хула, лъжа, клеветене, очерняне, позорене, обида, петно, злостна забележка клевета, клеветата, клевети, клеветите

мн. клеве`тници, м. Човек, който е склонен да клевети другите.
Синоними: клюкар, злословец, сквернодумец, одумник, хулител, доносник, осквернител, обвинител, издайник, сплетник клеветник, клеветника, клеветникът, клеветници, клеветниците, клеветници, клеветнико

мн. клеве`тници, ж. Жена клеветник. клеветница, клеветницата, клеветници, клеветниците

клеветническа, клеветническо, мн. клеве`тнически, прил.
1. Който се отнася до клевета или до клеветник. Клеветнически маниер.
2. Който съдържа клевета. Клеветнически думи.
Синоними: обиден, оскърбителен, ругателен клеветнически, клеветническия, клеветническият, клеветническа, клеветническата, клеветническо, клеветническото, клеветнически, клеветническите

клеветиш, мин. св. клеветих, мин. прич. клевети`л, несв.; Кого. Измислям и изказвам клевети.
Синоними: злословя, оклеветявам, хуля, охулвам, бедя, набедявам, наклеветявам, сквернословя, ковладя, наковлаждам, одумвам, инсинуирам, клюкарствувам, говоря зад гърба, доноснича, оскандалявам, калям, хвърлям кал, позоря, обиждам, петня, клеймя, наклепвам, нацапвам, оплесквам, измърсявам, черня, очерням, злословя по адрес на, опетнявам, омаловажавам, злепоставям клеветя, клеветим, клеветиш, клеветите, клевети, клеветят, клеветих, клеветихме, клевети, клеветихте, клевети, клеветиха, клеветях, клеветяхме, клеветеше, клеветяхте, клеветеше, клеветяха, клеветил съм, клеветила съм, клеветило съм, клеветили сме, клеветил си, клеветила си, клеветило си, клеветили сте, клеветил е, клеветила е, клеветило е, клеветили са, бях клеветил, бях клеветила, бях клеветило, бяхме клеветили, беше клеветил, беше клеветила, беше клеветило, бяхте клеветили, беше клеветил, беше клеветила, беше клеветило, бяха клеветили, ще клеветя, ще клеветим,

клеят, клея, мн. клейове, (два) клея, м.
1. Само ед. Жълта прозрачна лепкава течност, която избива по някои дървета при нараняването им и се втвърдява. По дънера на старата слива винаги имаше по-мек или по-твърд клей.
2. Вид лепило.
* Пчелен клей. — Вещество, което се събира и обработва от пчелите и се използва в медицината; прополис.
Синоними: лепило клей, клея, клеят, клееве, клеевете, клея

мн. клейма`, ср.
1. ист. Белег, направен чрез изгаряне, върху тялото на роб или престъпник.
2. Позор, петно върху името на някого.
3. Печат, щемпел върху писмо с дата и град на изпращане или получаване. На клеймото не личи датата.
Синоними: дамга, белег, печат, щемпел, отпечатък, пломба, етикет, етикетче клеймо, клеймото, клейма, клеймата

клекът, клека, мн. клекове, (два) клека, м. Иглолистен храст, чиито клони се стелят по земята. клек, клека, клекът, клекове, клековете, клека

клекнеш, мин. св. клекнах, мин. прич. кле`кнал, св. — вж. клякам. клекна, клекнем, клекнеш, клекнете, клекне, клекнат, клекнах, клекнахме, клекна, клекнахте, клекна, клекнаха, клекнех, клекнехме, клекнеше, клекнехте, клекнеше, клекнеха, клекнал съм, клекнала съм, клекнало съм, клекнали сме, клекнал си, клекнала си, клекнало си, клекнали сте, клекнал е, клекнала е, клекнало е, клекнали са, бях клекнал, бях клекнала, бях клекнало, бяхме клекнали, беше клекнал, беше клекнала, беше клекнало, бяхте клекнали, беше клекнал, беше клекнала, беше клекнало, бяха клекнали, ще клекна, ще клекнем, ще клекнеш, ще клекнете, ще клекне, ще клекнат, ще

мн. кле`ми, ж.
1. Приспособление за свързване на проводници в електрическа верига.
2. Входно или изходно приспособление на електрическа верига в електрически апарат.
Синоними: закопчалка, клипс, стяга, запънка, ключалка, зъбец, съединител, муфа, извод, изводен изолатор, входно съединение, входен изолатор, скоба, менгеме клема, клемата, клеми, клемите

кленът, клена, мн. кленове, (два) клена, м. Дърво с широки листа и ценна дървесина, която се използва за мебели, за музикални инструменти и др.

—-

кленът, клена, мн. кленове, (два) клена, м. Сладководна риба от семейство шаранови, разпространена в нашите реки; речен кефал. клен, клена, кленът, кленове, кленовете, клена

мн. клепа`ла, ср.
1. Дъска или метална плочка, която издава звук вместо камбана, обикн. в манастир. Сутрин рано бие манастирското клепало.
2. Прен. Разг. Пренебр. Човек, който говори много. Голямо клепало е тя, не млъкна цял ден.
Синоними: камбана клепало, клепалото, клепала, клепалата

мн. клепачи, (два) клепача, м. Гънка, която покрива окото при мигане или спане и го предпазва. клепач, клепача, клепачът, клепачи, клепачите, клепача

клепваш, несв. и клепна, св. За уши — увисвам, отпускам се надолу. Ушите на магарето клепнаха. Куче с клепнали уши.
Синоними: навеждам, провесвам, клюмвам клепвам, клепваме, клепваш, клепвате, клепва, клепват, клепвах, клепвахме, клепва, клепвахте, клепва, клепваха, клепвах, клепвахме, клепваше, клепвахте, клепваше, клепваха, клепвал съм, клепвала съм, клепвало съм, клепвали сме, клепвал си, клепвала си, клепвало си, клепвали сте, клепвал е, клепвала е, клепвало е, клепвали са, бях клепвал, бях клепвала, бях клепвало, бяхме клепвали, беше клепвал, беше клепвала, беше клепвало, бяхте клепвали, беше клепвал, беше клепвала, беше клепвало, бяха клепвали, ще клепвам, ще клепваме, ще клепваш, ще клепвате, ще клепва, ще клепва

Дървено трупче, поставено в зидарията или бетона за заковаване на врата или прозорец.

мн. кле`пки, ж. Разг.
1. Клепач.
2. Обикн. мн. Ресници, мигли. Имам дълги клепки. клепка, клепката, клепки, клепките

клепнеш, мин. св. клепнах, мин. прич. кле`пнал, св. — вж. клепвам. клепна, клепнем, клепнеш, клепнете, клепне, клепнат, клепнах, клепнахме, клепна, клепнахте, клепна, клепнаха, клепнех, клепнехме, клепнеше, клепнехте, клепнеше, клепнеха, клепнал съм, клепнала съм, клепнало съм, клепнали сме, клепнал си, клепнала си, клепнало си, клепнали сте, клепнал е, клепнала е, клепнало е, клепнали са, бях клепнал, бях клепнала, бях клепнало, бяхме клепнали, беше клепнал, беше клепнала, беше клепнало, бяхте клепнали, беше клепнал, беше клепнала, беше клепнало, бяха клепнали, ще клепна, ще клепнем, ще клепнеш, ще клепнете, ще клепне, ще клепнат, ще

клепоуха, клепоухо, мн. клепоу`хи, прил. За животно или човек — който е с клепнали уши. клепоух, клепоухия, клепоухият, клепоуха, клепоухата, клепоухо, клепоухото, клепоухи, клепоухите

мн. клептома`ни, м. Лице, което страда от клептомания. клептоман, клептомана, клептоманът, клептомани, клептоманите, клептомана

ж., само ед. Болезнена склонност към кражба. Болен е от клептомания. клептомания, клептоманията, клептомании, клептоманиите

мн. клептома`нки, ж. Жена клептоман. клептоманка, клептоманката, клептоманки, клептоманките

м.,само ед. Направление, което се бори за надмощие на католическата църква в политическия и културния живот. клерикализъм, клерикализма, клерикализмът, клерикализми, клерикализмите, клерикализъма

клета, клето, мн. кле`ти, прил.
1. Който е нещастен и буди състрадание. Видях едно клето дете да проси на улицата.
2. За живот — който е изпълнен с трудности; злощастен.
3. Като същ. Който е нещастен, злочест.
Синоними: нещастен, злочест, злощастен, страдален, сиромах, беден, сиротен, плачевен, жалък, окаян, клетник, несретен, бездомен, изоставен, горкият, за оплакване, бедняшки, сиромашки, скромен, горък, жалостен, достоен за съжаление, тъжен, печален, скръбен, за окайване, отчаян клет, клетия, клетият, клета, клетата, клето, клетото, клети, клетите

мн. клетви, ж.<br />1. Тържествено обещание, уверение в името на нещо свято. <em>Давам клетва. Дадох клетва в името на детето си. Давам клетва, че ще се грижа за него.</em><br />2. Зложелания, изричани към някого.<br />прил. клетвен, клетвена, клетвено, мн. кле`твени.
Синоними: обещание, оброк, обет, честна дума, уверение, проклятие, проклинание, заклинание, анатема клетва, клетвата, клетви, клетвите

вж. кле`тва клетвен, клетвения, клетвеният, клетвена, клетвената, клетвено, клетвеното, клетвени, клетвените

мн. клетвонаруше`ния, ср. Нарушаване на клетва. клетвонарушение, клетвонарушението, клетвонарушения, клетвонарушенията

мн. клетки, ж.<br />1. Помещение за диви животни, оградено с желязо или метална мрежа. <em>Тигрова клетка.</em><br />2. Кафез за птици.<br />3. Помещение в жилищна сграда за асансьор или за стълбище<em>. Асансьорна клетка.</em> <br /><br />----<br /><br />мн. клетки, ж.
1. Спец. В биологията — основната структурна единица на живия организъм.
2. Прен. Основна градивна единица на нещо. Семейството е основна клетка на обществото.
3. Прен. Всяка от преградките, на които е разделено някакво пространство.
Синоними: кафез, решетка, затвор, зандан, тъмница, ядро, център клетка, клетката, клетки, клетките

мн. кле`тници, м. Нещастен, злочест човек.
Синоними: клет, страдалец, нещастен, нещастник, несретник, окаян, окаяник, злочест, горкият клетник, клетника, клетникът, клетници, клетниците, клетници, клетнико

мн. кле`тници, ж. Жена клетник. клетница, клетницата, клетници, клетниците, клетнице

мед. вж. целуларен
Синоними: шуплест, порест клетъчен, клетъчния, клетъчният, клетъчна, клетъчната, клетъчно, клетъчното, клетъчни, клетъчните

клечиш, мин. св. клечах, мин. прич. клеча`л, несв.
1. Стоя със свити в коленете крака, без да допирам с тяло земята. По улиците клечат деца и си играят на нещо.
2. Прен. Разг. Стоя дълго и безплодно някъде; вися. Всеки ден клеча в съвета и нищо не мога да уредя. клеча, клечим, клечиш, клечите, клечи, клечат, клечах, клечахме, клеча, клечахте, клеча, клечаха, клечах, клечахме, клечеше, клечахте, клечеше, клечаха, клечал съм, клечала съм, клечало съм, клечали сме, клечал си, клечала си, клечало си, клечали сте, клечал е, клечала е, клечало е, клечали са, бях клечал, бях клечала, бях клечало, бяхме клечали, беше клечал, беше клечала, беше клечало, бяхте клечали, беше клечал, беше клечала, беше клечало, бяха клечали, ще клеча, ще клечим, ще клечиш, ще клечите, ще клечи, ще клечат, ще съм клечал, ще съм клечала, ще съм клечало, ще сме кле

вж. кле`чка клечица, клечицата, клечици, клечиците

мн. клечки, ж.<br />1. Къса тънка пръчка. <em>Събра клечки и запали огън.</em><br />2. Къса тънка пръчица с определена функция. <em>Кибритена клечка. Клечка за зъби.</em><br />3. Прен. Разг. Много слаб човек. <em>Яде, яде и пак е клечка.</em><br />същ. умал. клечица, мн. кле`чици, ж.
* Важна клечка. — Човек с високо положение; големец. Баща му бил важна клечка.
Синоними: клин, колче, щифт, шплинт, чеп, запушалка, тапа, пръчка, съчка, клонче, стрък, стръкче клечка, клечката, клечки, клечките

и клещи` само мн. Щипци от масивен метал за изваждане или за здраво хващане на нещо. Зъболекарски клещи. клещи, клещите

мн. клие`нти, м. Човек, когото обслужват — купувач, посетител и т. н. В магазина имаше двама — трима клиенти. Клиенти на банка. Клиенти на хотел.
Синоними: посетител, постоянен посетител, пациент, мющерия, клиентско приложение клиент, клиента, клиентът, клиенти, клиентите, клиента

ж., само ед. Всички клиенти на едно лице, предприятие, учреждение. Този лекар има голяма клиентела. Нямам голяма клиентела. клиентела, клиентелата, клиентели, клиентелите

полит._ Система от взаимоотношения между политическите лидери и местния елит, типична за страните с неразвито гражданско общество и неизградена правова държава, при която местните активисти и подкрепящите партията граждани получавата облаги срещу засвидетелстване на лична преданост към определен политик или партия. клиентелизъм, клиентелизма, клиентелизмът, клиентелизми, клиентелизмите, клиентелизъма