вж. киберне`тика кибернетичен, кибернетичния, кибернетичният, кибернетична, кибернетичната, кибернетично, кибернетичното, кибернетични, кибернетичните

мн. киби`ци, м. Разг. Пренебр. Човек, който дълго стои някъде без работа.
Синоними: наблюдател кибик, кибика, кибикът, кибици, кибиците, кибици, кибико

кибичиш, мин. св. кибичих, мин. прич. киби`чил, несв. Разг. Пренебр. Стоя дълго някъде без работа. По цял ден кибичи у тях. Цял ден кибичи по кафенетата. кибича, кибичим, кибичиш, кибичите, кибичи, кибичат, кибичих, кибичихме, кибичи, кибичихте, кибичи, кибичиха, кибичех, кибичехме, кибичеше, кибичехте, кибичеше, кибичеха, кибичил съм, кибичила съм, кибичило съм, кибичили сме, кибичил си, кибичила си, кибичило си, кибичили сте, кибичил е, кибичила е, кибичило е, кибичили са, бях кибичил, бях кибичила, бях кибичило, бяхме кибичили, беше кибичил, беше кибичила, беше кибичило, бяхте кибичили, беше кибичил, беше кибичила, беше кибичило, бяха кибичили, ще кибича, ще кибичим, ще кибичиш, ще кибичите, ще кибичи, ще кибичат, ще

мн. кибрити, (два) кибрита, м.
1. Само ед. Клечици със запалително вещество в края, предназначени за лесно запалване.
2. Кутийка с такива клечици. Купих два кибрита.
прил. кибритен, кибритена, кибритено, мн. кибритени. кибрит, кибрита, кибритът, кибрити, кибритите, кибрита

вж. кибри`т кибритен, кибритения, кибритеният, кибритена, кибритената, кибритено, кибритеното, кибритени, кибритените

прил., неизм. Който бързо избухва. Кибритлия човек.
Синоними: избухлив, раздразнителен, нервен, сприхав, невъздържан, необуздан, пламенен, страстен, ревностен, лют, изнервен кибритлия, кибритлията, кибритлията, кибритлии, кибритлиите, кибритлии, кибритлийо

мн. кивита, ср. Птица от разред безкрили, подклас бягащи птици, които имат перушина, наподобяваща косми, и живеят в Нова Зеландия. <br /><br />----<br /><br />мн. кивита, ср.
1. Само ед. Увивни храсти с бели цветове и продълговати плодове със зеленикава сочна част и малки семки.
2. Плодът на тези храсти. На пазара има киви. киви, кивито, кивита, кивитата

1. спец. В бойните изкуства. Удар.
   2. разг. жаргонно наименование на абстинентна криза — състояние на дълбок психологически дискомфорт, а понякога и на нарушаване на нормалното протичане на физиологичните процеси в организма на наркозависимите, когато те са лишени от веществото, към което са пристрастени.

В славянската митология — домашен женски дух.
Прен. грозна жена.
Синоними: грозотия, брантия кикимора, кикимората, кикимори, кикиморите

м., само ед. Неприличен смях, кикотене. От тъмното се чу кикот.
Синоними: смях, кикотене, кискане, хихикане, подсмиване, насмешка, сподавен смях кикот, кикота, кикотът, кикоти, кикотите, кикота

1. муз. В музиката. Грешно изсвирен или изпят тон.
   2. спец. В билярда. Неуспешен удар, при който щеката се приплъзва по топката и води до изкривена траектория на топката.

килът, кила, мн. килове, (два) кила, м. Спец.
1. Надлъжно поставена греда, която преминава по цялото дъно на плавателен съд.
2. Долната надлъжна заострена част на плавателен съд.
3. Отвесната неподвижна плоскост на опашката на самолет. кил, кила, килът, килове, киловете, кила

килваш, несв. и килна, св.; Какво. Накланям на една страна. Килвам си калпака.
килвам се/килна се. — Накланям се на една страна, политам, падам.
Синоними: навеждам, накланям, накривявам, наклонявам, климвам килвам, килваме, килваш, килвате, килва, килват, килвах, килвахме, килва, килвахте, килва, килваха, килвах, килвахме, килваше, килвахте, килваше, килваха, килвал съм, килвала съм, килвало съм, килвали сме, килвал си, килвала си, килвало си, килвали сте, килвал е, килвала е, килвало е, килвали са, бях килвал, бях килвала, бях килвало, бяхме килвали, беше килвал, беше килвала, беше килвало, бяхте килвали, беше килвал, беше килвала, беше килвало, бяха килвали, ще килвам, ще килваме, ще килваш, ще килвате, ще килва, ще килват, ще съм килвал, ще съм килвала, ще съм килвало, ще см

мн. килери, (два) килера, м. Помещение без прозорец в жилище, предназначено за хранителни продукти, по-рядко употребявани вещи и др. Нашият килер е четири квадратни метра.
същ. умал. килерче, мн. килерчета, ср. килер, килера, килерът, килери, килерите, килера

вж. киле`р килерче, килерчето, килерчета, килерчетата

вж. кили`я килиен, килийния, килийният, килийна, килийната, килийно, килийното, килийни, килийните

мн. кили`йки, ж.
1. Малка килия.
2. Обикн. мн. Шестоъгълна клетка, елемент от восъчна пчелна пита. Пчелите напълват килийките с мед и ги запечатват. килийка, килийката, килийки, килийките

мн. килими, (два) килима, м. Изделие от тежка тъкан, художествено оформено с различни шарки и фигури, предназначено обикн. за постилане на под, понякога за украса на стена. В хола има голям персийски килим. Котленски килим.
същ. умал. килимче, мн. килимчета, ср. килим, килима, килимът, килими, килимите, килима

килимарят, килимаря, мн. килима`ри, м. Лице, което изработва килими. килимар, килимаря, килимарят, килимари, килимарите, килимари, килимарю

мн. килима`рки, ж. Жена килимар. килимарка, килимарката, килимарки, килимарките

ср., само ед.
1. Производство на килими.
2. Занаят на килимар. килимарство, килимарството, килимарства, килимарствата

вж. кили`м
Синоними: рогозка, черга, чердже, тепих килимче, килимчето, килимчета, килимчетата

мн. килии, ж.<br />1. Стая за затворник. <em>В една килия са затворени петима души.</em><br />2. Стая за монах в манастир.<br />прил. килиен, килийна, килийно, мн. кили`йни. килия, килията, килии, килиите

килнеш, мин. св. килнах, мин. прич. ки`лнал, св. — вж. килвам. килна, килнем, килнеш, килнете, килне, килнат, килнах, килнахме, килна, килнахте, килна, килнаха, килнех, килнехме, килнеше, килнехте, килнеше, килнеха, килнал съм, килнала съм, килнало съм, килнали сме, килнал си, килнала си, килнало си, килнали сте, килнал е, килнала е, килнало е, килнали са, бях килнал, бях килнала, бях килнало, бяхме килнали, беше килнал, беше килнала, беше килнало, бяхте килнали, беше килнал, беше килнала, беше килнало, бяха килнали, ще килна, ще килнем, ще килнеш, ще килнете, ще килне, ще килнат, ще съм килнал, ще съм килнала, ще съм килнало, ще сме кил

мн. кила`, ср. Разг.
1. Килограм.
2. Литър. кило, килото, кила, килата

мн. киловати, (два) киловата, м. Единица мярка за мощност на електрическия ток, равна на хиляда вата. Този месец сме изразходили хиляда киловата ток. киловат, киловатия, киловатият, киловата, киловатата, киловато, киловатото, киловати, киловатите

мн. киловолтове, (два) киловолта, м. Единица мярка за напрежение на електрическия ток, равна на хиляда волта. киловолт, киловолта, киловолтът, киловолтове, киловолтовете, киловолта

мн. килограми, (два) килограма, м. Единица мярка за тежина, равна на хиляда грама. Купих пет килограма праскови. килограм, килограма, килограмът, килограми, килограмите, килограма

мн. килокало`рии, ж. Единица мярка за топлина, равна на хиляда калории. килокалория, килокалорията, килокалории, килокалориите

мн. километражи, (два) километража, м.
1. Само ед. Изминато за определено време разстояние, измерено в километри. Какъв километраж си навъртял днес? Какъв километраж има твоята кола?
2. Уред, монтиран на таблото на превозно средство, който отчита изминатите километри. Километражът се повреди. километраж, километража, километражът, километражи, километражите, километража

километрична, километрично, мн. колометри`чни, прил.
1. Който се отнася до километър.
2. Прен. Разг. Който е прекалено дълъг. Километрична опашка за билети. километричен, километричния, километричният, километрична, километричната, километрично, километричното, километрични, километричните

мн. километри, (два) километра, м. Единица мярка за разстояние, равна на хиляда метра. километър, километъра, километърът, километри, километрите, километра

вж. керпеден

кимът, кима, само ед., м.
1. Топлолюбиво тревисто растение със семена, съдържащи етерично масло.
2. Семената на това растение, използвани като подправка, обикн. за тестени изделия. Поръсвам бисквитите с ким.

—-

кимът, кима, само ед., м.
* Гоня ким. — Разг. По характер съм склонен да се сърдя дълго време. кино- Първа съставна част на сложни думи със значение който е свързан с киното, напр. киноактьор, киноархив, кинодеец, киносалон. удава ми се (ти, му, и, ни, ви, им) се, несв. и удаде ми се, св.<br />1. Имам природна наклонност да правя нещо; умея, справям се с лекота. <em>Удава</em> <em>и се да шие дрехи.
2. Сполучвам да направя нещо; успявам, случвам. Удаде ми се да си купя няколко дефицитни книги.
* Удава ми се/удаде ми се случай. — Пада ми се сгоден момент, случвам удобен момент. Удаде ми се случай да се запозная с него.
Синоними: (гл.) сполучвам, успявам, (гл.) допада ми, иде ми отръки, умея, зная, мога, разбирам

ки`маш, несв. Правя жест за съгласие или несъгласие, като движа главата си отгоре надолу. Кимам в знак на съгласие.
Синоними: клатя глава, климам, клюмам кимам, кимаме, кимаш, кимате, кима, кимат, кимах, кимахме, кима, кимахте, кима, кимаха, кимах, кимахме, кимаше, кимахте, кимаше, кимаха, кимал съм, кимала съм, кимало съм, кимали сме, кимал си, кимала си, кимало си, кимали сте, кимал е, кимала е, кимало е, кимали са, бях кимал, бях кимала, бях кимало, бяхме кимали, беше кимал, беше кимала, беше кимало, бяхте кимали, беше кимал, беше кимала, беше кимало, бяха кимали, ще кимам, ще кимаме, ще кимаш, ще кимате, ще кима, ще кимат, ще съм кимал, ще съм кимала, ще съм кимало, ще сме кимали, ще си кимал, ще си кимала, ще си кимало, ще сте ки

музикален инструмент от два медни диска, които се удрят един в друг и издават остър звук; средни чинели

кимваш, несв. и кимна, св. Кимам един път или няколко пъти по един път в знак на нещо. Кимвам за поздрав. Кимна леко в знак на съгласие.
същ. кимване, ср. кимвам, кимваме, кимваш, кимвате, кимва, кимват, кимвах, кимвахме, кимва, кимвахте, кимва, кимваха, кимвах, кимвахме, кимваше, кимвахте, кимваше, кимваха, кимвал съм, кимвала съм, кимвало съм, кимвали сме, кимвал си, кимвала си, кимвало си, кимвали сте, кимвал е, кимвала е, кимвало е, кимвали са, бях кимвал, бях кимвала, бях кимвало, бяхме кимвали, беше кимвал, беше кимвала, беше кимвало, бяхте кимвали, беше кимвал, беше кимвала, беше кимвало, бяха кимвали, ще кимвам, ще кимваме, ще кимваш, ще кимвате, ще кимва, ще кимват, ще съм кимвал, ще съм кимвала, ще съм кимвало, ще см кискам се кискаш се, несв. Смея се продължително с тих глас, малко неприлично.
Синоними: кикотя се, смея се, изсмивам се, прихвам, присмивам се, прихвам да се смея, досмешава ме, хваща ме смях, смях ме е, идва ми смях, иде ми до смях, надува ме на смях, разкисквам се, разсмивам се, подсмивам се, хихикам, смея се тихичко кискам, кискаме, кискаш, кискате, киска, кискат, кисках, кискахме, киска, кискахте, киска, кискаха, кисках, кискахме, кискаше, кискахте, кискаше, кискаха, кискал съм, кискала съм, кискало съм, кискали сме, кискал си, кискала си, кискало си, кискали сте, кискал е, кискала е, кискало е, кискали са, бях кискал, бях кискала, бях кискало, бяхме кискали, беше кискал, беше кискала, беше кискало, бяхте кискали, беше кискал, беше кискала, беше кискало, бяха кискали, ще кискам, ще кискаме, ще кискаш, ще кискате, ще киска, ще кискат, ще съм кискал, ще съм кискала, ще съм кискало, ще см

вж. ки`мвам кимване, кимването, кимвания, кимванията

м., само ед.
1. Едногодишно тревисто топлолюбиво растение, отглеждано заради семената му.
2. Семената на това растение, съдържащи етерично масло, употребявани главно в колбасарството, в медицината и козметиката. кимион, кимиона, кимионът, кимиони, кимионите, кимиона

кимнеш, мин. св. кимнах, мин. прич. ки`мнал, св. — вж. кимвам. кимна, кимнем, кимнеш, кимнете, кимне, кимнат, кимнах, кимнахме, кимна, кимнахте, кимна, кимнаха, кимнех, кимнехме, кимнеше, кимнехте, кимнеше, кимнеха, кимнал съм, кимнала съм, кимнало съм, кимнали сме, кимнал си, кимнала си, кимнало си, кимнали сте, кимнал е, кимнала е, кимнало е, кимнали са, бях кимнал, бях кимнала, бях кимнало, бяхме кимнали, беше кимнал, беше кимнала, беше кимнало, бяхте кимнали, беше кимнал, беше кимнала, беше кимнало, бяха кимнали, ще кимна, ще кимнем, ще кимнеш, ще кимнете, ще кимне, ще кимнат, ще съм кимнал, ще съм кимнала, ще съм кимнало, ще сме ким

мн. кимона`, ср.
1. Подобна на халат японска дреха с особено скроени широки ръкави, без закопчаване, с премятане и колан.
2. Нещо, което наподобява кройката на тази дреха. Кимоно ръкав. кимоно, кимоното, кимона, кимоната

мн. ки`наджии, м. Разг. Човек, който работи в киното. кинаджия, кинаджията, кинаджията, кинаджии, кинаджиите, кинаджии, кинаджийо

мед. Лечение чрез движение. Различават се активна кинезитерапия (болният извършва сам движенията, напр. гимнастически упражнения) и пасивна кинезитерапия (болният не участва активно, а се прилага движение върху него, напр. лечебен масаж). кинезитерапия, кинезитерапията, кинезитерапии, кинезитерапиите

ж., само ед. Спец. Дял от теоретичната механика, който изучава движението на телата от чисто геометрично гледище. кинематика, кинематиката, кинематики, кинематиките

мн. кинематографи, (два) кинематографа, м. Спец. Апарат за снимане върху филмова лента на движещи се обекти или за прожектиране на такава лента на екран. кинематограф, кинематографа, кинематографът, кинематографи, кинематографите, кинематографа

ж., само ед.
1. Изкуството и техниката за създаване на филми.
2. Промишлеността за създаване и разпространяване на филми.
3. Всички хора, които работят по създаването на филми.
прил. кинематографски, кинематографска, кинематографско, мн. кинематографски. кинематография, кинематографията, кинематографии, кинематографиите

вж. кинематогра`фия кинематографски, кинематографския, кинематографският, кинематографска, кинематографската, кинематографско, кинематографското, кинематографски, кинематографските

мн. кинескопи, (два) кинескопа, м. Електроннолъчев прибор за възпроизвеждане на постъпващите сигнали в телевизор. кинескоп, кинескопа, кинескопът, кинескопи, кинескопите, кинескопа

ж., само ед.
1. Спец. Дял от теоретичната механика, който изучава механичното състояние на телата във връзка с определящите го физически причини; динамика.
2. Спец. Дял от теоретичната физика, който изучава свойствата на телата, като са известни законите за движението на изграждащите ги частици.
3. Спец. Дял от физико-химията, който изучава скоростта на химическите реакции и нейната зависимост от условията на протичане на реакциите.
прил. кинетичен, кинетична, кинетично, мн. кинетични. кинетика, кинетиката, кинетики, кинетиките

вж. кине`тика кинетичен, кинетичния, кинетичният, кинетична, кинетичната, кинетично, кинетичното, кинетични, кинетичните

мед. Синдром на пребледняване, гадене, отпадналост и слабост, който може да прогресира до повръщане и безпомощност. Причинява от стимулация на вестибуларния апарат по време на пътуване или движение с лодка, кораб, самолет, влак, автомобил, люлка, въртележка и др.

ж., само ед. Система и организация на разпространението на филми. кинефикация, кинефикацията, кинефикации, кинефикациите

мн. кинжали, (два) кинжала, м. Кама, нож; ханджар.
Синоними: сабя, калъч, ятаган, меч, кама кинжал, кинжала, кинжалът, кинжали, кинжалите, кинжала

ж., само ед.
1. Съвкупност от дребни изделия като стока за продаване (гребени, дантели, копчета и др.).
2. Магазин за такава стока. кинкалерия, кинкалерията, кинкалерии, кинкалериите

мн. кина`, ср.
1. Киносалон, кинотеатър. В града има три кина.
2. Само ед. Кинопродукция, филм. Ще купя билети за кино.
3. Само ед. Киноизкуство, кинематография. Изяви в киното.
* Отивам/отида на кино. — Разг. Пропадам, провалям се; унищожавам се, развалям се. Ако ми се паднат трудни въпроси на изпита, отивам на кино. Ако тези круши стоят тук още един ден, отиват на кино. кино, киното, кина, кината

м.,само ед.
1. Спец. В геологията — минерал с яркочервен цвят и силен блясък — живачен сулфат, цинобарит.
2. Боя, употребявана в живописта, получена от този минерал — цинобър. киновар, киновара, киноварът, киновари, киноварите, киновара

мн. киноза`ли, ж. Зала за прожектиране на филми. кинозала, кинозалата, кинозали, кинозалите

мн. кинозвезди`, ж. Разг. Популярен артист или артистка в киното; знаменитост. кинозвезда, кинозвездата, кинозвезди, кинозвездите

ж., само ед. Дял от зоологията, който изучава кучетата.
прил. киноложки, киноложка, киноложко, мн. киноложки. Киноложка изложба. кинология, кинологията, кинологии, кинологиите

вж. киноло`гия киноложки, киноложкия, киноложкият, киноложка, киноложката, киноложко, киноложкото, киноложки, киноложките

мн. кинома`ни, м. Лице, прекалено увлечено по киното като зрител. киноман, киномана, киноманът, киномани, киноманите, киномана

мн. киномаши`ни, ж. Апарат за прожектиране на филми. киномашина, киномашината, киномашини, киномашините

От кино и творба. Филм с художествена стойност. кинотворба, кинотворбата, кинотворби, кинотворбите

ж., само ед. Заснета на филм информация за актуални събития. кинохроника, кинохрониката, кинохроники, кинохрониките

Компютърен терминал, който дава достъп до информация по електронен път. киоск, киоска, киоскът, киоски, киоските, киоска

мн. кипариси, (два) кипариса, м. Вечнозелено топлолюбиво дърво с нарязани сочни листа и характерна корона с форма на пирамида. кипарис, кипариса, кипарисът, кипариси, кипарисите, кипариса

кипваш, несв. и кипна, св.
1. За вода, течност, рядка маса — вря силно с шум или образувам обилна пяна. Млякото кипна и се разля по печката. Кафето кипна.
2. За тесто и под. — втасвам и силно се разширявам.
3. За гроздов сок — ферментирам.
4. Какво. Правя нещо да кипи. Ще кипна вода за чай.
5. Прен. Ядосвам се, избухвам. Той кипва много бързо.
_кипва ми — (или ти, му, и, ни, ви, им<em>)</em><em>/кипне ми</em><em>. Обхваща ме дълго сдържан силен яд или раздразнение. </em>Накрая ми кипна и го обидих._<br />същ. кипване, ср.
Синоними: възвирам, вря, клокоча, избухвам, нервирам се, излизам от кожата си, вземат ме дяволите, раздразням се, излизам от себе си, не се сдържам, пламвам, кипва ми кръвта, загубвам самообладание, ферментирам, шупвам, пеня се кипвам, кипваме, кипваш, кипвате, кипва, кипват, кипвах, кипвахме, кипва, кипвахте, кипва, кипваха, кипвах, кипвахме, кипваше, кипвахте, кипваше, кипваха, кипвал съм, кипвала съм, кипвало съм, кипвали сме, кипвал си, кипвала си, кипвало си, кипвали сте, кипвал е, кипвала е, кипвало е, кипвали са, бях кипвал, бях кипвала, бях кипвало, бяхме кипвали, беше кипвал, беше кипвала, беше кипвало, бяхте кипвали, беше кипвал, беше кипвала, беше кипвало, бяха кипвали, ще кипвам, ще кипваме, ще кипваш, ще кипвате, ще кипва, ще кипват, ще съм кипвал, ще съм кипвала, ще съм кипвало, ще см

вж. ки`пвам
Синоними: избухване, изблик кипване, кипването, кипвания, кипванията

м.,само ед.
1. Кипене.
2. Прен. Силна проява на чувства, страсти, мисли.
3. Прен. Голямо оживление и движение, съпроводено с шумове. Кипежът на улицата. Кипежът на боя.
Синоними: трескавост, треска, движение, деятелност, раздвижване, интензивност, брожение, вълнение, недоволство, кипене, шупване, пенене, отделяне на газ, оживление, възбуда кипеж, кипежа, кипежът, кипежи, кипежите, кипежа

вж. кипя`
Синоними: кипеж, шупване, пенене, отделяне на газ кипене, кипенето, кипения, кипенията

кипнеш, мин. св. кипнах, мин. прич. ки`пнал, св. — вж. кипвам. кипна, кипнем, кипнеш, кипнете, кипне, кипнат, кипнах, кипнахме, кипна, кипнахте, кипна, кипнаха, кипнех, кипнехме, кипнеше, кипнехте, кипнеше, кипнеха, кипнал съм, кипнала съм, кипнало съм, кипнали сме, кипнал си, кипнала си, кипнало си, кипнали сте, кипнал е, кипнала е, кипнало е, кипнали са, бях кипнал, бях кипнала, бях кипнало, бяхме кипнали, беше кипнал, беше кипнала, беше кипнало, бяхте кипнали, беше кипнал, беше кипнала, беше кипнало, бяха кипнали, ще кипна, ще кипнем, ще кипнеш, ще кипнете, ще кипне, ще кипнат, ще съм кипнал, ще съм кипнала, ще съм кипнало, ще сме кип

кипря се, киприш се, мин. св. киприх се , мин. прич. киприл, несв. Разг. 1. Издокарвам се, гиздя се. По един час се кипри пред огледалото. 2. Стоя или седя наперен, изправен. Какво се киприш пред чуждия мъж!

кипиш, мин. св. кипях, мин. прич. кипял, несв.<br />1. За течност, тесто, гроздов сок, чувства — кипвам и задържам така състоянието си определено време. <em>Водата е кипяла, кипяла и изкипяла. Гроздовата маса кипи няколко дни. В сърцето</em> <em>и кипяха противоречиви чувства.
2. Прен. За живот, дейност — протичам активно, оживено, динамично, шумно. Тук преди много години е кипял живот.
същ. кипе`не, ср.
* Вря и кипя. — Разг. За дейност, чувства — протичам буйно, динамично. На строежа вреше и кипеше.
* Врял и кипял. — Разг. Който е извършвал дълго тази дейност; много опитен, знаещ. Аз съм врял и кипял в тия работи.
Синоними: вря, закипявам, завирам, възвирам, прекипявам, преливам, бликам, ядосвам се, недоволствам, нервирам се, роптая, бушувам, негодувам, кипи ми, вълнувам се, кипи ми отвътре, бунтувам се, буйствувам, изкипявам, пеня се, шупвам кипя, кипим, кипиш, кипите, кипи, кипят, кипях, кипяхме, кипя, кипяхте, кипя, кипяха, кипях, кипяхме, кипеше, кипяхте, кипеше, кипяха, кипял съм, кипяла съм, кипяло съм, кипели сме, кипял си, кипяла си, кипяло си, кипели сте, кипял е, кипяла е, кипяло е, кипели са, бях кипял, бях кипяла, бях кипяло, бяхме кипели, беше кипял, беше кипяла, беше кипяло, бяхте кипели, беше кипял, беше кипяла, беше кипяло, бяха кипели, ще кипя, ще кипим, ще кипиш, ще кипите, ще кипи, ще кипят, ще съм кипял, ще съм кипяла, ще съм кипяло, ще сме кипели, ще си кипял, ще си кипяла, ще си кипяло, ще сте кипели

кирта`, само ед., ж. Наслоена нечистотия по кожата на човек или животно. Изтривам кир с кесия за баня.
Синоними: мръсотия, нечистотия, смет, боклук, изпражнения, кал кир, кирта

кираджийска, кираджийско, мн. кираджи`йски, прил. Който се отнася до кираджия.
* Като кираджийски кон. — Разг. По навик, без да мисля. кираджийски, кираджийския, кираджийският, кираджийска, кираджийската, кираджийско, кираджийското, кираджийски, кираджийските

даване под наем на помещения

мн. кираджи`и, м. Разг. Човек, който в миналото е превозвал товари или хора със своя каруца. кираджия, кираджията, кираджията, кираджии, кираджиите, кираджии, кираджийо

Привърженици на древногръцка философска школа (Северна Африка V в. пр. Хр. ), основана от Аристип от Кирена и проповядваща хедонизма.

ж., само ед.
1. Една от двете старобългарски азбуки, наречена така по името на Константин-Кирил Философ.
2. Азбуката, която с незначителни разлики се използва в България, Македония, Сърбия, Русия, Украйна, Беларус и някои др. страни. кирилица, кирилицата, кирилици, кирилиците

ж., само ед. Научно изследване на делото на братята Кирил и Методий, осъществявано от филолози, историци и др. Научна конференция по кирилометодиевистика.

кирилска, кирилско, мн. ки`рилски, прил.
1. Който е написан на кирилица. Кирилски надпис.
2. Който принадлежи на кирилицата. Кирилски букви. кирилски, кирилския, кирилският, кирилска, кирилската, кирилско, кирилското, кирилски, кирилските

1.
разг.
наем
2.
разг.
заплащане за превоз на стока или пътници
3.
остар.
превоз на стока или пътници кирия, кирията, кирии, кириите

мн. ки`рки, ж. Инструмент за разкопаване на твърда почва или за изкореняване, който има две остриета от масивен метал и дървена дръжка.
Синоними: търнокоп, копач, копачка кирка, кирката, кирки, кирките

кирлива, кирливо, мн. кирли`ви, прил.
1. За част на тялото, за бельо и др. — който има кир, мръсен.
2. Прен. Пренебр. Некачествен, нищожен, калпав.
* Изваждам/извадя кирливите ризи (на някого). — Разг. Разкривам пред всички неуредици, нечисти дела.
Синоними: мръсен, омърсен, замърсен, окирливен, оцапан, кален, изцапан, нечист, неизпран, гаден, отвратителен кирлив, кирливия, кирливият, кирлива, кирливата, кирливо, кирливото, кирливи, кирливите

мн. кирпичи, (два) кирпича, м. Правоъгълно блокче, направено от жълта глина, слама и вода и изпечено на слънце, което в миналото е служело за строителен материал. Правя кирпичи. кирпич, кирпича, кирпичът, кирпичи, кирпичите, кирпича

кисела, кисело, мн. ки`сели, прил.
1. Който има вкус на лимон. Кисел плод. Кисела супа.
2. Който е придобил такъв вкус вследствие на консервиране или ферментация. Кисело зеле. Кисели чушки. Кисело вино.
3. Прен. Разг. Който е в лошо настроение или изразява лошо настроение, раздразнение. Сутрин е много кисел, защото не си доспива. Защо ми правиш такива кисели физиономии?
4. Спец. В химията — който е от киселина или в който се съдържат киселини или техни соли. Кисел натриев карбонат. Кисели почви. • Кисело. Като същ.
1. Храна, която има кисел вкус. Не трябва да ям кисело.
2. Разг. Туршия, приготвена по специален начин. Направих едно каче кисело.
* Кисело мляко. — Подквасено мляко.

—-

м.,само ед. Крем от нишесте и плодов сок или пюре.
Синоними: сърдит, без настроение, намусен, навъсен, нацупен, намръщен, раздразнителен, зъл, лют, горчив, суров, вкиснал, прокиснал, рязък, груб, невъзпитан, начумерен, в лошо настроение, ядосан, сръдлив, недоволен, раздразнен, комуто е крив светът, опак, свадлив, сприхав, капризен, тръпчив, стипчив, резлив кисел, киселия, киселият, кисела, киселата, кисело, киселото, кисели, киселите

м.,само ед. Тревисто растение с елипсовидни заострени листа, които имат кисел вкус и през ранна пролет се използват за храна. Супа от киселец. киселец, киселеца, киселецът, киселци, киселците, киселци, киселецо

киселееш, мин. св. киселях, мин. прич. киселял, несв. За храна — имам кисел привкус. <em>Супата киселее леко и е много вкусна.</em><br /><em>_киселее ми</em><em> — (или </em>ти, му<em>, </em>и, ни, ви, им_). Усещам леко кисел вкус. киселея, киселеем, киселееш, киселеете, киселее, киселеят, киселях, киселяхме, киселя, киселяхте, киселя, киселяха, киселеех, киселеехме, киселееше, киселеехте, киселееше, киселееха, киселял съм, киселяла съм, киселяло съм, киселели сме, киселял си, киселяла си, киселяло си, киселели сте, киселял е, киселяла е, киселяло е, киселели са, бях киселял, бях киселяла, бях киселяло, бяхме киселели, беше киселял, беше киселяла, беше киселяло, бяхте киселели, беше киселял, беше киселяла, беше киселяло, бяха киселели, ще киселея, ще киселеем, ще киселееш, ще киселеете, ще кис

мн. киселини`, ж.
1. Спец. В химията — съединение на водорода, което образува соли във взаимодействие с основи. Солна киселина.
2. Само ед. Подправка с кисел вкус. Има ли киселина в супата?
* Киселини в стомаха. — Парене в стомаха поради увеличение на солната киселина в стомашния сок. киселина, киселината, киселини, киселините

киселинна, киселинно, мн. кисели`нни, прил. Който се отнася до киселина.
* Киселинен дъжд. — Дъжд с киселинно съдържание поради замърсяването му със серен двуокис и сероводород. киселинен, киселинния, киселинният, киселинна, киселинната, киселинно, киселинното, киселинни, киселинните

мн. киселици, ж.<br />1. Дива ябълка, както и плодовете и.
2. Нещо, което е с много кисел вкус. Тия сливи са истински киселици. киселица, киселицата, киселици, киселиците

киселиш, мин. св. киселих, мин. прич. кисели`л, несв.
1. Киселея.
2. Какво. Правя нещо да стане с кисел вкус. Този оцет не кисели много.
киселя се. — Проявявам кисело настроение, раздразнение.

м.,само ед. Химически елемент — газ, който участва в състава на въздуха и е необходим за дишане и горене. кислород, кислорода, кислородът, кислороди, кислородите, кислорода

кислородна, кислородно, мн. кислоро`дни, прил. Който се отнася до кислород. Кислородни съединения.
* Кислороден апарат. — Апарат за дишане на голяма височина, под вода и с приложение в медицината.
* Кислородна вода. — Разтвор на течност, наситена с озон, която се използва за дезинфекция, за избелване и др. кислороден, кислородния, кислородният, кислородна, кислородната, кислородно, кислородното, кислородни, кислородните

киснеш, мин. св. киснах, мин. прич. ки`снал, несв.
1. Какво. Държа нещо дълго време в течност. Кисна билки във вода. Кисна сирене във вода.
2. Престоявам дълго в течност. Месото кисна във вода цяла нощ.
3. Разг. Стоя по-дълго от нормалното във вода. По един час кисне в морето. Колко ще киснеш във ваната?
4. Прен. Разг. Пренебр. Стоя дълго някъде, без да върша нещо; вися. Цял ден кисне по кафенетата. – кисна се. Стоя по-дълго от нормалното във вода.
Синоними: плуя, мокря, наквасвам, накисвам, напоявам, заливам, намокрям, навлажнявам, овлажнявам, квася, топя, натопявам, попарвам, топвам, потапям кисна, киснем, киснеш, киснете, кисне, киснат, киснах, киснахме, кисна, киснахте, кисна, киснаха, киснех, киснехме, киснеше, киснехте, киснеше, киснеха, киснал съм, киснала съм, киснало съм, киснали сме, киснал си, киснала си, киснало си, киснали сте, киснал е, киснала е, киснало е, киснали са, бях киснал, бях киснала, бях киснало, бяхме киснали, беше киснал, беше киснала, беше киснало, бяхте киснали, беше киснал, беше киснала, беше киснало, бяха киснали, ще кисна, ще киснем, ще киснеш, ще киснете, ще кисне, ще киснат, ще съм киснал, ще съм киснала, ще съм киснало, ще сме кис

мн. ки`сти, ж. Спец. В медицината — мехур със здрави стени, изпълнен с течност или други материи, който е болестно образувание в организма. Киста на яйчника. киста, кистата, кисти, кистите

мед. Аденом, характеризиращ се с образуване на една или повече кисти. Среща се в яйчниците, панкреаса, щитовидната жлеза и др.

китът, кита, мн. китове, (два) кита, м. Най-големият морски бозайник с тяло като на риба и с гладка кожа.

—-

китът, кита, само ед., м. Специална смес, с която се запълват неравностите на повърхност преди боядисването и`. кит, кита, китът, китове, китовете, кита

мн. китапи, (два) китапа, м. Разг. Документ. Чел си много, но нямаш китап.

мн. китари, ж.<br />1. Струнен музикален инструмент с резонаторна част във формата на осморка.<br />2. <em>Прен. Разг. Пренебр.</em> Глава.<br />прил. китарен, китарна, китарно, мн. кита`рни. китара, китарата, китари, китарите

вж. кита`ра китарен, китарния, китарният, китарна, китарната, китарно, китарното, китарни, китарните

китна, китно, мн. ки`тни, прил.
1. За място, местност — който е с буйна растителност. Китно балканско село.
2. Който е с много багри; живописен. Китни черги. Китни носии.
3. За растение или дърво — който е кичест. Китен явор.
Синоними: гиздав, хубав, красив, напет, живописен, украсен, накитен, накичен китен, китния, китният, китна, китната, китно, китното, китни, китните

мн. китеници, (два) китеника, м. Тъкано изделие за постелка или завивка с втъкавани дълги вълнени конци по лицевата част, едноцветно или с шарени фигури. китеник, китеника, китеникът, китеници, китениците, китеника

мн. китки, ж.<br />1. Разг. Снопче цветя. <em>Китка здравец.</em><br />2. Снопче, обикн. завързано, от зелени подправки, зеленчуци, билки и др. <em>Китка магданоз.</em><br />3. Съцветие или клонче със завръз на зеленчук. <em>На една китка има по пет домата.</em><br />4. Група от дървета или от каквото и да е растение, израснали самотно, сред друга растителност.<br />5. Разг. Цвете. <em>В градинката имаше всякакви китки.</em> <br /><br />----<br /><br />мн. китки, ж. Част от ръката с пръстите и дланта. Боли ме ставата до китката.
Синоними: грозд, чепка, кичур, храст китка, китката, китки, китките

мн. ки`фли, ж. Тестено изделие за закуска с форма на полумесец, направено от специално тесто, обикн. с плънка. Сутрин изяждам по една кифла. Кифла с мармалад. кифла, кифлата, кифли, кифлите

мед. Изкривяване на гръбначния стълб с изпъкналост назад, надвишаващо нормалните граници. Физиологична лека кифоза има в гръдната и сакралната област. Патологичната кифоза бива вродена и придобита, напр. при рахит, болест на Бехтерев и др.

мед. Кифоза комбинирана със сколиоза.

ж., само ед. Кихане. кихавица, кихавицата, кихавици, кихавиците

ки`хаш, несв. Поради възпаление или дразнене на носната лигавица изведнъж рязко изхвърлям въздух през носа и устата си с характерен шум. Имам хрема и много кихам. кихам, кихаме, кихаш, кихате, киха, кихат, кихах, кихахме, киха, кихахте, киха, кихаха, кихах, кихахме, кихаше, кихахте, кихаше, кихаха, кихал съм, кихала съм, кихало съм, кихали сме, кихал си, кихала си, кихало си, кихали сте, кихал е, кихала е, кихало е, кихали са, бях кихал, бях кихала, бях кихало, бяхме кихали, беше кихал, беше кихала, беше кихало, бяхте кихали, беше кихал, беше кихала, беше кихало, бяха кихали, ще кихам, ще кихаме, ще кихаш, ще кихате, ще киха, ще кихат, ще съм кихал, ще съм кихала, ще съм кихало, ще сме кихали, ще си кихал, ще си кихала, ще си кихало, ще сте ки

кихваш, несв. и кихна, св.
1. Кихам един път или няколко пъти по един.
2. Жарг. На кого. Давам пари. Ще ми кихнеш ли сто лева за тая вечер? кихвам, кихваме, кихваш, кихвате, кихва, кихват, кихвах, кихвахме, кихва, кихвахте, кихва, кихваха, кихвах, кихвахме, кихваше, кихвахте, кихваше, кихваха, кихвал съм, кихвала съм, кихвало съм, кихвали сме, кихвал си, кихвала си, кихвало си, кихвали сте, кихвал е, кихвала е, кихвало е, кихвали са, бях кихвал, бях кихвала, бях кихвало, бяхме кихвали, беше кихвал, беше кихвала, беше кихвало, бяхте кихвали, беше кихвал, беше кихвала, беше кихвало, бяха кихвали, ще кихвам, ще кихваме, ще кихваш, ще кихвате, ще кихва, ще кихват, ще съм кихвал, ще съм кихвала, ще съм кихвало, ще см

кихнеш, мин. св. кихнах, мин. прич. ки`хнал, св. — вж. кихвам. кихна, кихнем, кихнеш, кихнете, кихне, кихнат, кихнах, кихнахме, кихна, кихнахте, кихна, кихнаха, кихнех, кихнехме, кихнеше, кихнехте, кихнеше, кихнеха, кихнал съм, кихнала съм, кихнало съм, кихнали сме, кихнал си, кихнала си, кихнало си, кихнали сте, кихнал е, кихнала е, кихнало е, кихнали са, бях кихнал, бях кихнала, бях кихнало, бяхме кихнали, беше кихнал, беше кихнала, беше кихнало, бяхте кихнали, беше кихнал, беше кихнала, беше кихнало, бяха кихнали, ще кихна, ще кихнем, ще кихнеш, ще кихнете, ще кихне, ще кихнат, ще съм кихнал, ще съм кихнала, ще съм кихнало, ще сме ких

кичът, кича, само ед., м. Безвкусица; изделия или стил без естетически достойнства. кич, кича, кичът, кичове, кичовете, кича

кичиш, мин. св. кичих и кичих, мин. прич. кичил и кичи`л, несв.
1. Кого, какво. Украсявам с цветя или други предмети; украсявам. Кича стаята с цветя. Кича стаята с картини.
2. Разг. Кого. Клеветя, клепам. Добре, че не знае как го кичат пред шефа му.
кича се. 1. — С какво. Слагам цвете или украшение по себе си; гиздя се. Кича се с пръстени.
2. Приписвам си нещо; хваля се с нещо. Кича се с чуждите пари.
Синоними: накичвам, крася, украсявам, закичвам, обкичвам, гиздя, нагиздям, гарнирам, декорирам, разхубавявам, труфя, натруфям, китя, окичвам кича, кичим, кичиш, кичите, кичи, кичат, кичих, кичихме, кичи, кичихте, кичи, кичиха, кичех, кичехме, кичеше, кичехте, кичеше, кичеха, кичил съм, кичила съм, кичило съм, кичили сме, кичил си, кичила си, кичило си, кичили сте, кичил е, кичила е, кичило е, кичили са, бях кичил, бях кичила, бях кичило, бяхме кичили, беше кичил, беше кичила, беше кичило, бяхте кичили, беше кичил, беше кичила, беше кичило, бяха кичили, ще кича, ще кичим, ще кичиш, ще кичите, ще кичи, ще кичат, ще съм кичил, ще съм кичила, ще съм кичило, ще сме кичили, ще си кичил, ще си кичила, ще си кичило, ще сте кичили

кичеста, кичесто, мн. ки`чести, прил.
1. За дърво или растение — който има гъсти клони и листа. Кичест орех. Кичест храст. Кичест невен.
2. За цвете или цвят — който има по много цветчета в съцветие или по много листчета в цвят. Кичест карамфил. Кичеста роза.
3. Който е с гъсти косми. Кичеста опашка. Кичести вежди. Кичести мустаци.
Синоними: клонест, листат кичест, кичестия, кичестият, кичеста, кичестата, кичесто, кичестото, кичести, кичестите

мн. кичури, (два) кичура, м.
1. Снопче коса или козина, което може да се отдели от останалото. Кичур коса виси над челото му. По оградата са останали кичури вълна от овцете.
2. За цвят, плодове или зеленчуци — събрани по няколко на едно клонче. Кичур сливи. Кичури ябълков цвят са надвиснали над улицата.
Синоними: фъндък, грозд, чепка, китка, храст кичур, кичура, кичурът, кичури, кичурите, кичура

ж., само ед.
1. Влагата при неколкодневни непрекъснати дъждове през есента или пролетта.
2. Обилна рядка кал или кашкав сняг. Обувките ми пропускат вода при киша.
прил. кишав, кишава, кишаво, мн. кишави.
Синоними: лапавица, кал, дъжд, влага, мокрота киша, кишата, киши, кишите

вж. ки`ша
Синоними: дъждовит, дъжделив, влажен, мокър, кален кишав, кишавия, кишавият, кишава, кишавата, кишаво, кишавото, кишави, кишавите