кебапец

мн. кеба`пчета, ср. Продълговато изделие от кайма с подправки, печено на скара. Атрибут на всеки пазар са скарите с кебапчета и апетитният им аромат. кебапче, кебапчето, кебапчета, кебапчетата

мн. кебапчи`и, м. Разг. Човек, който прави кебапчета. кебапчия, кебапчията, кебапчията, кебапчии, кебапчиите, кебапчии, кебапчийо

м., само ед. Игра, при която с топка се събарят кегли; боулинг. кегелбан, кегелбана, кегелбанът, кегелбани, кегелбаните, кегелбана

само мн. Фигури за играта кегелбан.

мн. кедри, (два) кедъра, м.
1. Вечнозелено дърво с пирамидална корона, разпространено на Север или в Средиземноморието, с ценна дървесина.
2. Дървесина от това дърво. кедър, кедъра, кедърът, кедри, кедрите, кедъра

кеят, кея, мн. кейове, (два) кея, м. Място на пристанище, където спират плавателните съдове. На кея имаше един кораб, който разтоварваше стока.
Синоними: пристанище, бряг, дига, насип, откос, пристан кей, кея, кеят, кейове, кейовете, кея

кейкът, кейка, мн. кейкове, (два) кейка, м. Печен сладкиш, направен от яйца, брашно, мляко и набухвател; кекс. кейк, кейка, кейкът, кейкове, кейковете, кейка

кекава, кекаво, мн. ке`кави, прил. Разг.
1. Който е болнав, незакален, неиздръжлив физически или психически.
2. Прен. Който е неспособен, некадърен. Редуват се все кекави директори и нищо не се променя.
3. Прен. Който е некачествен, нестабилен, нездрав. Кекава кола. Кекава къща. Кекава стока.
Синоними: немощен, неиздръжлив, слаб, недъгав, негоден, сакат, хром, неспособен, некадърен, несръчен, непохватен, бездарен, вързан в ръцете, слабоват, хилав кекав, кекавия, кекавият, кекава, кекавата, кекаво, кекавото, кекави, кекавите

остар.
разкривено, разнебитено, нездраво

мн. кеклици, (два) кеклика, м. Вид яребици със сива перушина и червени крака; скална яребица. кеклик, кеклика, кекликът, кеклици, кеклиците, кеклика

кексове

кексът, кекса, мн. кексове, (два) кекса, м. Кейк. кекс, кекса, кексът, кексове, кексовете, кекса

келът, кела, само ед., м. Кожно заболяване по окосмените части на човек и на някои животни, от което опадват космите.

Диал.
дървенъ валяк на кладенецъ, на чекръкъ и др. ;
водно колело на воденица или тепавица

Поле, празна местност.
Прен.Човек който е празноглав. келеме, келемето, келемета, келеметата

м., само ед. Разг.
1. Печалба, получена без труд. Голям келепир имат от тая продажба.
2. Обикн. с отрицание. Нещо хубаво, печалба. Цял ден работиш за хората, а никакъв келепир за тебе.
прил. келепирджийски, келепирджийска, келепирджийско, мн. келепирджийски.
* Удрям/ударя келепира. — Разг. Получавам голяма печалба без труд.
Синоними: без пари, евтин, оказион, добър случай, кяр, аванта, облага, полза, изгода келепир, келепира, келепирът, келепири, келепирите, келепира

мн. келе`ши, м. Разг.
1. Презрян, долен човек. Никой не иска да си има работа с келеш като тебе.
2. Неопитен, незрял човек. Събрал няколко келеши и чака да му построят къща!
3. Дребен, нисък човек.
4. Остар. Плешив човек. келеш, келеша, келешът, келеши, келешите, келеша

мн. ке`лнери, м. Сервитьор. келнер, келнера, келнерът, келнери, келнерите, келнера

мн. ке`лнерки, ж. Сервитьорка. келнерка, келнерката, келнерки, келнерките

мед. Плътно образувание на кожата, в резултат на абнормно разрастване на фиброзна съединителна тъкан, появява се след нараняване, изгаряне и др.

Група индоевропейски племена, населявали днешна Франция, Швейцария, Белгия и Южна Германия, а след V в. пр. Хр. се разселват към Испания, Британските острови, Италия, Балканския полуостров и Мала Азия.

келява, келяво, мн. ке`ляви, прил. Разг.
1. Който е болен от кел.
2. За земя — която е гола или е покрита със слаба, ниска растителност.
3. За земя — лоша, неплодородна.
4. За растителност — ниска, слаба, пожълтяла.
5. Прен. Който е некадърен, без достойнства. Келяви управници. Келяви обувки.
* Нямам келява пара. — Разг. Нямам никакви пари.
Синоними: без растителност, оголен, необрасъл, незначителен, дребен, нищожен, презрян келяв, келявия, келявият, келява, келявата, келяво, келявото, келяви, келявите

вж. келево

остар.
цигулка

мн. кена`ри, м.
1. Ивица, втъкана в плат за украса. Платно с копринени кенари.
2. Плат с такава ивица. Купих си кенар за блуза.
Синоними: борд, край, ръб, краище, перваз, периферия кенар, кенара, кенарът, кенари, кенарите, кенара

кенарена, кенарено, мн. кена`рени, прил. Който има кенари. Кенарени ръкави. кенарен, кенарения, кенареният, кенарена, кенарената, кенарено, кенареното, кенарени, кенарените

мн. ке`нгурута, ср. Двуутробен тревопасен бозайник с къси предни и дълги задни крака, който се движи с подскоци и отглежда малките си в торба от кожа на корема, разпространен в Австралия и Нова Гвинея. кенгуру, кенгуруто, кенгурута, кенгурутата

мн. ке`нгурута, ср. Двуутробен тревопасен бозайник с къси предни и дълги задни крака, който се движи с подскоци и отглежда малките си в торба от кожа на корема, разпространен в Австралия и Нова Гвинея. кенгуру, кенгуруто, кенгура, кенгурата

м.[[]], само ед. Зебло. кеневир, кеневира, кеневирът, кеневири, кеневирите, кеневира

мн. кенефи, (два) кенефа, м. Жарг. Отходно място; клозет. кенеф, кенефа, кенефът, кенефи, кенефите, кенефа

книж. Гроб, в който няма тленни останки на мъртвец, тъй като тялото на починалия е изчезнало или се намира далеч от родината. кенотаф, кенотафа, кенотафът, кенотафи, кенотафите, кенотафа

мит. Диви същества от гръцката митология, рожби (освен Хирон) на Иксион и Нефела, изобразявани обикновено като полухора-полуконе, с човешка гора част на тялото и конско туловище. За Омир — старо планинско тесалийско племе с огромна сила и сурови нрави, олицетворяващо страшната мощ на спускащите се от високо водопади.

мн. кентаври, (два) кентавъра, м.
1. Митологическо същество с човешки образ и конско тяло.
2. Спец. Само ед. В астрономията — съзвездие. кентавър, кентавъра, кентавърът, кентаври, кентаврите, кентавъра, кентавре

кепазиш, мин. св. кепазих, мин. прич. кепази`л, несв.; Кого, какво. Разг. Излагам, позоря. Кепази името на баща си.
кепазя се. — Излагам се.
Синоними: срамя, засрамвам, излагам, правя за смях, правя за резил, резиля, посрамвам, опозорявам, окепазявам кепазя, кепазим, кепазиш, кепазите, кепази, кепазят, кепазих, кепазихме, кепази, кепазихте, кепази, кепазиха, кепазях, кепазяхме, кепазеше, кепазяхте, кепазеше, кепазяха, кепазил съм, кепазила съм, кепазило съм, кепазили сме, кепазил си, кепазила си, кепазило си, кепазили сте, кепазил е, кепазила е, кепазило е, кепазили са, бях кепазил, бях кепазила, бях кепазило, бяхме кепазили, беше кепазил, беше кепазила, беше кепазило, бяхте кепазили, беше кепазил, беше кепазила, беше кепазило, бяха кепазили, ще кепазя, ще кепазим, ще кепазиш, ще кепазите, ще кепази, ще кепазят, ще

мн. ке`пета, ср. Продълговата мека шапка без козирка. Войнишко кепе.
Синоними: каскет, фуражка, боне кепе, кепето, кепета, кепетата

само мн. Дървени или ламаринени капаци на врата на магазин, витрина, прозорец. Вдигам кепенците. Пускам кепенците.
* Пускам/пусна кепенците. — Разг.
1. Прекратявам работа на магазин.
2. Закривам магазин, работилница и др. кепенци, кепенците

Диал.
меден съд с дълга дръжка (като лъжица) за гребане на вода кепче, кепчето, кепчета, кепчетата

м., само ед. Строителен материал, получен от печена глина и други вещества, който се използва за запълване на бетон.

ж., само ед.
1. Изделия от глина. Харесвам бялата българска керамика.
2. Производство на изделия от глина. В тези страни е развита керамиката.
прил. керамичен, керамична, керамично, мн. керамични. Керамична плочка. керамика, керамиката, керамики, керамиките

вж. кера`мика керамичен, керамичния, керамичният, керамична, керамичната, керамично, керамичното, керамични, керамичните

разг.
1. недодялан, недорасъл
2. хулна дума, нещо като лека псувня

мед. Фибриларен протеин, който влиза в състава на космите, ноктите, епидермиса. Различават се α- и β-кератин. кератин, кератина, кератинът, кератини, кератините, кератина

мед. Процес на образуване на кератин в тъканите, главно в епидермиса, в който клетките от базалния слой се придвижват до роговия слой, при което узряват и се диференцират до вроговени клетки, съдържащи кератин.

мед. Клетка на живия епидермис на кожата и определена част на лигавицата на устата, която образува кератин.

мед. Възпаление на роговицата на окото. Според причинителя се различават бактериални, вирусни, микотични, токсо-алергични кератити.

мед. вж. кератодермия

мед. Конично изпъкнала роговица — деформация на роговицата, която се проявява около пубертета, по-често при момичета, обикновено се засягат и двете очи. Среща се при синдрома на Down, на Marfan и др. Започва като миопия (късогледство), която прогресира, развива се неправилен астигматизъм.

мед. Присаждане на роговица. Различават се перфоративна кератопластика — прилага се, когато роговицата е помътняла във всичките си слоеве и ламеларна кератопластика, когато мътнината е само в предните слоеве на корнеята.

мед. Оперативен разрез на роговицата.

мн. кервани, (два) кервана, м. Колона от коне, каруци, камили, които пътуват заедно и пренасят товари. Керванът спрял да нощува. Разбойници обирали стоката на керваните.
Синоними: обоз, колона, върволица, низ, процесия, шествие, кортеж, конвой керван, кервана, керванът, кервани, керваните, кервана

ж., само ед. Разг. Звездата Сириус, която изгрява преди разсъмване.

мн. керванджи`и, м. Мъж, който превозва товари с керван. С кервана вървели няколко керванджии. керванджия, керванджията, керванджията, керванджии, керванджиите, керванджии, керванджийо

м., само ед. Целина. кефва ми (ти, му, и, ни, ви, им</em>), несв. и <em>_кефне ми, св. Разг. Изпитвам желание за нещо, хрумва ми. Вчера ми кефна да си купя едни обувки. Прави, каквото му кефне._ кефне ми мин. св. кефна ми, мин. прич. кефнало ми, св. — вж. кефва ми.

мн. керемиди, ж.<br />1. Печена от глина плочка с различна форма и червен цвят, използвана за покриване на сгради; цигла. <em>Купиха и керемиди за къщата.</em><br />2. Прен. Разг. Покрив или собствен дом. <em>Работя под керемида. Имам керемида над главата си.</em><br />прил. керемиден, керемидена, керемидено, мн. кереми`дени. керемида, керемидата, керемиди, керемидите

вж. кереми`да керемиден, керемидения, керемиденият, керемидена, керемидената, керемидено, керемиденото, керемидени, керемидените

мн. керемидчи`и, м. Разг. Мъж, който прави керемиди. керемидчия, керемидчията, керемидчията, керемидчии, керемидчиите, керемидчии, керемидчийо

мн. керкенези, (два) керкенеза, м. Вид ястреб. керкенез, керкенеза, керкенезът, керкенези, керкенезите, керкенеза

м., само ед. Газ за горене. керосин, керосина, керосинът, керосини, керосините, керосина

Диал.
клещи керпеден, керпедена, керпеденът, керпедени, керпедените, керпедена

Вид дълбоко зарязване на гредите, които лежат на едно ниво, с цел устойчиво съединение. Има прав, ъглов и зъбчат керт.

кесарят, кесаря, мн. кесари, м. Истор.<br />1. Във Византия — титла на висш сановник или родственик на императора.<br />2. Във Византия — император.<br />прил. кесарев, кесарева, кесарево, мн. ке`сареви. Божието богу, кесаревото — кесарю. кесар, кесаря, кесарят, кесари, кесарите, кесари, кесарю

вж. ке`сар кесарев, кесаревия, кесаревият, кесарева, кесаревата, кесарево, кесаревото, кесареви, кесаревите

вж. кеси`я
Синоними: торба, торбичка, кесия кесийка, кесийката, кесийки, кесийките

неизм.
* Едно към кесим. — Разг. Произволно. Продадох го на цена едно към кесим. кесим, кесимия, кесимият, кесима, кесимата, кесимо, кесимото, кесими, кесимите

мн. кесии, ж.<br />1. Разг. Портмоне.<br />2. Торбичка, направена от хартия, за поставяне на продукти.<br />3. Торбичка от груб плат за обтриване в баня; изтривалка.<br />същ. умал. кесийка, мн. кеси`йки, ж.
* Разположил съм се като пет пари в кесия. — Разг. Нашироко (съм се разположил).
* Развързвам/развържа кесията. — Разг. Давам голяма сума пари.
Синоними: чанта, портмоне, портфейл, торба, торбичка, кесийка, чантичка, чувал кесия, кесията, кесии, кесиите

мн. кестени, (два) кестена, м.
1. Голямо дърво с перести листа и тъмнокафяви твърди плодове колкото орех, използвани за храна, в козметиката, медицината.
2. Плодът на това дърво.
* Вадя кестените от огъня. — Върша опасна, рискована работа вместо друг. кестен, кестена, кестенът, кестени, кестените, кестена

кестенява, кестеняво, мн. кестеня`ви, прил. Който е с цвят на зрял кестен, обикн. за коса. Тя е с кестенява коса. кестеняв, кестенявия, кестенявият, кестенява, кестенявата, кестеняво, кестенявото, кестеняви, кестенявите

вж. китап кетап, кетапа, кетапът, кетапи, кетапите, кетапа

мед. Ацидоза, получаваща се в резултат на повишена продукция на кетонни тела, напр. при захарен диабет, гладуване и др.

мед. Състояние, което се характеризира с увеличена продукция на кетонови тела, напр. при захарен диабет, гладуване и др.

мед. Органично съединение, което съдържа карбонилна група, свързана с два въглеродни атома. Най-важният за медицината и същевременно най-простият кетон е диметил кетонът (ацетон). кетон, кетона, кетонът, кетони, кетоните, кетона

мед. вж. ацетонемия

мед. вж. ацетонурия

мед. вж. кетонни тела

м., само ед. Пикантен доматен сос за подправяне на ястия. кетчуп, кетчупа, кетчупът, кетчупи, кетчупите, кетчупа

кефът, кефа, само ед., м. Разг.
1. Удоволствие, доволство, спокойствие. Гледам си кефа.
2. Добро настроение. Сега съм на кеф. Не му разваляй кефа с това мърморене.
3. Воля, желание. Не си ми господар на кефа.
* Имам кеф (за нещо). — Разг. Имам желание да правя нещо. Днес нямам кеф за работа.
* Става/стане ми кеф. — Разг. Прави ми удоволствие.
* Гледай си кефа! — Грубо. Не се грижи за мене, гледай себе си!
Синоними: удоволствие, задоволство, наслада, наслаждение, настроение, прищявка кеф, кефа, кефът, кефове, кефовете, кефа

мн. кефали, (два) кефала, м.
1. Само ед. Средноголяма морска риба с тъмни надлъжни ивици.
2. Екземпляр от тази риба. кефал, кефала, кефалът, кефали, кефалите, кефала

мед. Подутина на главата на новороденото, дължаща се на субпериостален кръвоизлив. Локализира се в границите на една кост, най-често париеталната или окципиталната кости.

селски глашатай кехая, кехаята, кехаи, кехаите

селски глашатай кехая, кехаята, кехаята, кехаи, кехаите, кехаи, кехайо

м., само ед. Вкаменена смола от някогашни иглолистни дървета, от която се изработват бижута, украшения; янтар. Огърлица от кехлибар.
прил. кехлибарен, кехлибарена, кехлибарено, мн. кехлибарени.
* Като кехлибар. — Прозрачножълт, златист. Вино като кехлибар. Мед като кехлибар. кехлибар, кехлибара, кехлибарът, кехлибари, кехлибарите, кехлибара

вж. кехлиба`р кехлибарен, кехлибарения, кехлибареният, кехлибарена, кехлибарената, кехлибарено, кехлибареното, кехлибарени, кехлибарените

мн., кец, кецът, кеца, м. Спортни обувки от плат, с връзки, високи до глезена, с дебели гумени подметки. отяжда ми ти, му, и, ни, ви, им</em><em>_) се</em><em>, несв. и </em><em>отяде ми се_, св. Не ми се иска повече да ям, омръзва ми. кило- Първа съставна част на думи за мерни единици, която означава увеличаване с хиляда, напр. километър, килограм и др.

мн. кече`та, ср. Плъст, филц. кече, кечето, кечета, кечетата

м.[[]], неизм. Плащане в брой; пари в наличност. кеш, кеша, кешът