Практическа кабала, основана върху убеждението, че с помоща на специални ритуали и молитви човек може активно да се намесва в божествено-космическия процес. Ненаучни излишно усложнени доказателства и изводи, основани върху случайни, нетипични явления. Средновековни, тайнствени магически науки и знания, както и свързаните с тях обреди. Нещо тайнствено, изразяващ загъдъчно, неразбираемо. кабалистика, кабалистиката, кабалистики, кабалистиките

мн. кабари, (два) кабара, м. Кабър. кабар, кабара, кабарът, кабари, кабарите, кабара

мн. кабаре`та, ср. Нощно заведение с развлекателна програма. кабаре, кабарето, кабарета, кабаретата

кабаретна, кабаретно, мн. кабаре`тни, прил.
1. Който се отнася до кабаре. Кабаретна певица.
2. Прен. Който е лек, несериозен. Кабаретни развлечения. кабаретен, кабаретния, кабаретният, кабаретна, кабаретната, кабаретно, кабаретното, кабаретни, кабаретните

м., само ед. Изолиран електрически проводник. кабел, кабела, кабелът, кабели, кабелите, кабела

кабелна, кабелно, мн. ка`белни, прил. Който се отнася до кабел.
* Кабелна телевизия. — Телевизия, която излъчва по кабел. кабелен, кабелния, кабелният, кабелна, кабелната, кабелно, кабелното, кабелни, кабелните

мн. кабини, ж. Малко помещение, предназначено и оборудвано за специални цели. <em>Кабина на автобус. Командна кабина.</em><br />същ. умал. кабинка, мн. каби`нки, ж. кабина, кабината, кабини, кабините

мн. кабинети, (два) кабинета, м.
1. Работна стая в учреждение, заведение или в частен дом. Кабинет на директора. Учебен кабинет по химия. Кабинет за сърдечни болести. Професорът по цял ден не напуска кабинета си.
2. Всички министри, членове на едно правителство. Кабинетът заседава всеки ден. кабинет, кабинета, кабинетът, кабинети, кабинетите, кабинета

кабинетна, кабинетно, мн. кабине`тни, прил.
1. Който се отнася до кабинет. Кабинетна мебел.
2. Прен. Откъснат от действителността, от практиката. Кабинетен учен. кабинетен, кабинетния, кабинетният, кабинетна, кабинетната, кабинетно, кабинетното, кабинетни, кабинетните

вж. каби`на кабинка, кабинката, кабинки, кабинките

• Каботажен превоз — превоз извършван в границите на една държава от чужди превозвачи.
  каботажен, каботажния, каботажният, каботажна, каботажната, каботажно, каботажното, каботажни, каботажните

мн. кабриолети, (два) кабриолета, м. Лека конска кола с пружини. кабриолет, кабриолета, кабриолетът, кабриолети, кабриолетите, кабриолета

мн. кабъри, (два) кабъра, м. Къс и лек гвоздей с голяма глава за закрепване на хартия и други леки материи, за тапицерия и др. Календарът беше прикрепен с четири кабъра.
същ. умал. кабърче, мн. кабърчета, ср.

мн. каваци, (два) кавака, м. Диал. Топола. кавак, кавака, кавакът, каваци, каваците, кавака

мн. кавали, (два) кавала, м. Дървен народен музикален духов инструмент с форма на тръба и дупки по нея. Свиря на кавал.
Синоними: свирка, дудук, пищялка, тръба кавал, кавала, кавалът, кавали, кавалите, кавала

мн. кавалджи`и, м. Човек, който свири на кавал. кавалджия, кавалджията, кавалджията, кавалджии, кавалджиите, кавалджии, кавалджийо

мн. кавале`ри, м.
1. Мъж с вежливо и изискано поведение към жените. Той е голям кавалер, винаги подава ръка.
2. Придружител или партньор на дама. Имаш ли кавалер за бала?
3. Носител на орден.
Синоними: джентълмен, доблестен, галантен, почтен, благороден, рицар кавалер, кавалера, кавалерът, кавалери, кавалерите, кавалери, кавалере

вж. кавале`рия кавалерийски, кавалерийския, кавалерийският, кавалерийска, кавалерийската, кавалерийско, кавалерийското, кавалерийски, кавалерийските

мн. кавалери`сти, м. Военнослужещ в кавалерия. кавалерист, кавалериста, кавалеристът, кавалеристи, кавалеристите, кавалеристи, кавалеристе

ж., само ед. Конна войска. Служа в кавалерията.
прил. кавалерийски, кавалерийска, кавалерийско, мн. кавалерийски.
Синоними: конница кавалерия, кавалерията, кавалерии, кавалериите

кавалерска, кавалерско, мн. кавале`рски, прил. Който се отнася до кавалер. Кавалерско държание.
Синоними: рицарски, храбър, внимателен, галантен кавалерски, кавалерския, кавалерският, кавалерска, кавалерската, кавалерско, кавалерското, кавалерски, кавалерските

кавалерстваш, несв. и св.; На кого. Придружавам дама и и служа като кавалер. Кой ще ти кавалерства тази вечер? кавалерствам, кавалерстваме, кавалерстваш, кавалерствате, кавалерства, кавалерстват, кавалерствах, кавалерствахме, кавалерства, кавалерствахте, кавалерства, кавалерстваха, кавалерствах, кавалерствахме, кавалерстваше, кавалерствахте, кавалерстваше, кавалерстваха, кавалерствал съм, кавалерствала съм, кавалерствало съм, кавалерствали сме, кавалерствал си, кавалерствала си, кавалерствало си, кавалерствали сте, кавалерствал е, кавалерствала е, кавалерствало е, кавалерствали са, бях кавалерствал, бях кавалерствала, бях кавалерствало, бяхме кавалерствали

кавале`рствуваш, несв. Кавалерствам. кавалерствувам, кавалерствуваме, кавалерствуваш, кавалерствувате, кавалерствува, кавалерствуват, кавалерствувах, кавалерствувахме, кавалерствува, кавалерствувахте, кавалерствува, кавалерствуваха, кавалерствувах, кавалерствувахме, кавалерствуваше, кавалерствувахте, кавалерствуваше, кавалерствуваха, кавалерствувал съм, кавалерствувала съм, кавалерствувало съм, кавалерствували сме, кавалерствувал си, кавалерствувала си, кавалерствувало си, кавалерствували сте, кавалерствувал е, кавалерствувала е, кавалерствувало е, кавалерствували са, бях кавале

,мн. кавалка`ди, ж. Шествие от конници. кавалкада, кавалкадата, кавалкади, кавалкадите

мн. кавги`, ж. Шумна караница, свада. Правя кавга. Водя кавга.
Синоними: препирня, крамола, разпра, караница, раздор, свада, спречкване, счепква не, разрив, конфликт, прение, полемика, спор, неразбирателство, спорене, викане, сцена, разправия, сбиване, бой, скандал, неприятно положение, недоразумение, търкане, неприятен инцидент, несъгласие, схватка, борба, избухване, пререкание, препиране, шум, врява, гюрултия, бъркотия, суматоха кавга, кавгата, кавги, кавгите

мн. кавгаджи`йки, ж. Разг. Жена кавгаджия. кавгаджийка, кавгаджийката, кавгаджийки, кавгаджийките

мн. кавгаджи`и, м. Разг. Човек, склонен към кавги. Голям кавгаджия.
Синоними: грубиян, побойник, хулиган, тирании кавгаджия, кавгаджията, кавгаджията, кавгаджии, кавгаджиите, кавгаджии, кавгаджийо

мн. каве`рни, ж.
1. Кухина, най-често в скала; пещера.
2. Спец. Кухина в белия дроб вследствие от туберкулоза. каверна, каверната, каверни, каверните

Кавитацията е природен феномен, свързан с процеса на образуване на кухини във флуиди когато в резултат на високата им скорост, тяхното налягане спадне в съответствие със закона на Бернули. В основата и` седи кумулативният ефект. Запълнените с пара кухини изчезват, когато попаднат в области с по-високо налягане, а полученото ударно налягане може да предизвика образуването на вдлъбнатини по повърхността на твърди тела. кавитация, кавитацията, кавитации, кавитациите

само мн. Спец. Препинателен знак, състоящ се от две двойни запетаи (“…”), за ограждане на цитати, заглавия и др.
* В кавички. — Мним, неистински. Учен в кавички.

мн. кавха`ни, м. Истор. Прабългарска висша административна и военна титла. кавхан, кавхана, кавханът, кавхани, кавханите, кавхана

м., само ед. Изсушени нишки от тесто, които се пекат и се заливат със захарен сироп, както и готовият сладкиш. кадаиф, кадаифа, кадаифът, кадаифи, кадаифите, кадаифа

м., само ед. Специална бяла и плътна хартия за чертежи. Два листа кадастрон. кадастрон, кадастрона, кадастронът, кадастрони, кадастроните, кадастрона

мн. кадастри, (два) кадастъра, м. Спец. План и оценка на земята и местата в едно селище. •Воден кадастър. Сведения за водните обекти в дадена територия. кадастър, кадастъра, кадастърът, кадастри, кадастрите, кадастъра

м., само ед. Разг. Успех, сполука. кадем, кадема, кадемът, кадеми, кадемите, кадема

ед. неизм., мн. кадемли`и, прил. Разг. Който докарва сполука, успех. Кадемлия ли си? кадемлия, кадемлията, кадемлията, кадемлии, кадемлиите, кадемлии, кадемлийо

1. хармоничен или методичен завършек на музикална пиеса, която разчленява музикалното построение и спомага за цялостното му изграждане
   2. вмъкнат откъс към края на музикално произведение, с което се дава възможност на изпълнителя да покаже техниката си
   3. отбелязване почивка в музикално произведение каденца, каденцата, каденци, каденците

мн. каде`ти, м. Остар. Възпитаник на средно военно училище. кадет, кадета, кадетът, кадети, кадетите, кадета

мн. кади`лници, ж. Окачен на верига малък съд с жар и тамян вътре, с който православният свещеник кади при обред. Попът прикади гроба с кадилницата. кадилница, кадилницата, кадилници, кадилниците

ср., само ед. Вид копринен, памучен или вълнен плат с мъхеста повърхност от едната страна. Купих си два метра кадифе. кадифе, кадифето, кадифета, кадифетата

кадифена, кадифено, мн. кадифе`ни, прил.
1. Който е направен от кадифе. Кадифен панталон.
2. Който е мек, приятен, ласкав като кадифе. Кадифен глас. Кадифени очи. кадифен, кадифения, кадифеният, кадифена, кадифената, кадифено, кадифеното, кадифени, кадифените

верски и граждански съдия у мохамеданите кадия, кадията, кадията, кадии, кадиите, кадии, кадийо

м., само ед. Сребристобял мек метал, употребяван за покритие на метални предмети или за приготвяне на леснотопими сплави. кадмий, кадмия, кадмият

м., само ед.
1. Старинен танц, в който двойките менят състава си.
2. Прен. Разместване на чиновници, при което един отива на мястото на друг. Очаква се пореден кадрил в правителството.
Синоними: танц, разиграване, разкарване, разтакаване кадрил, кадрила, кадрилът, кадрили, кадрилите, кадрила

мн. кадрови`ци, м. Остар. Служител в учреждение, който се занимава с кадрите (назначения, уволнения и др.). кадровик, кадровика, кадровикът, кадровици, кадровиците, кадровици, кадровико

мит. Обвитият със змии вълшебен жезъл на гръцкия бог Хермес, с който той можел да приспи или събуди всеки бог или смъртен.

мн. кадъ`ни, ж. Мюсюлманка, предимно туркиня; ханъма. кадъна, кадъната, кадъни, кадъните

мн. кадъ`нки, ж. Птицата щиглец. кадънка, кадънката, кадънки, кадънките

мн. кадри, м.<br />1. Само ед. или само мн. Основен състав от работници и служители в учреждение, предприятие.<br />2. Само ед. Постоянен състав на войска в мирно време.<br />3. Квалифициран работник или служител. <em>Научни кадри. Инженерни кадри.</em> <br /><br />----<br /><br />мн. кадри, (два) ка`дъра, м. Отделна снимка от фото- или филмова лента. Кадър из филма.• Зад кадър. На втори план, без внимание (като второстепенно, безинтересно). кадър, кадъра, кадърът, кадри, кадрите, кадъра

кадърна, кадърно, мн. кадърни, прил. Разг. Който е способен, годен да работи. <em>Кадърен мъж. Кадърен учен. Кадърен лекар.</em><br />същ. кадърност, кадърността`, ж.
Синоними: способен, умел, опитен, сръчен, годен, дееспособен, работоспособен, ербап, квалифициран, компетентен, достоен, ловък, здрав кадърен, кадърния, кадърният, кадърна, кадърната, кадърно, кадърното, кадърни, кадърните

вж. кадъ`рен
Синоними: способност, годност, пригодност, умелост, сръчност, умение, вещина кадърност, кадърността, кадърности, кадърностите

кадиш, мин. св. кадих, мин. прич. кади`л, несв.
1. Разг. За огън, свещ — изпускам дим при горене.
2. Прикадявам с тамян храна, гроб при християнски обред. Попът прикади курбана.
3. Разг. Пренебр. Пуша и опушвам с цигара или лула. Стига си кадил навсякъде.
Синоними: прекалявам, задимявам, пуша, опушвам, окадявам кадя, кадим, кадиш, кадите, кади, кадят, кадих, кадихме, кади, кадихте, кади, кадиха, кадях, кадяхме, кадеше, кадяхте, кадеше, кадяха, кадил съм, кадила съм, кадило съм, кадили сме, кадил си, кадила си, кадило си, кадили сте, кадил е, кадила е, кадило е, кадили са, бях кадил, бях кадила, бях кадило, бяхме кадили, беше кадил, беше кадила, беше кадило, бяхте кадили, беше кадил, беше кадила, беше кадило, бяха кадили, ще кадя, ще кадим, ще кадиш, ще кадите, ще кади, ще кадят, ще съм кадил, ще съм кадила, ще съм кадило, ще сме кадили, ще си кадил, ще си кадила, ще си кадило, ще сте кадили

кажеш, мин. св. казах и казах, мин. прич. казал и каза`л, св. — вж. казвам. кажа, кажем, кажеш, кажете, каже, кажат, казах, казахме, каза, казахте, каза, казаха, кажех, кажехме, кажеше, кажехте, кажеше, кажеха, казал съм, казала съм, казало съм, казали сме, казал си, казала си, казало си, казали сте, казал е, казала е, казало е, казали са, бях казал, бях казала, бях казало, бяхме казали, беше казал, беше казала, беше казало, бяхте казали, беше казал, беше казала, беше казало, бяха казали, ще кажа, ще кажем, ще кажеш, ще кажете, ще каже, ще кажат, ще съм казал, ще съм казала, ще съм казало, ще сме казали, ще си казал, ще си казала, ще си казало, ще сте казали

мн. кази`, ж. Истор. В Османската империя — административна териториална единица; околия.

мн. казани, (два) казана, м.
1. Голям цилиндричен домакински съд. Направиха един казан курбан.
2. Съдът и цялото съоръжение за варене на ракия. Има ли в това село казан?
същ. умал. казанче, мн. казанчета, ср.
Синоними: котел, меден съд, медник, бакър, парен котел, бойлер казан, казана, казанът, казани, казаните, казана

мн. казанджи`и, м. Човек, който обслужва казан за варене на ракия. Две години беше казанджия. казанджия, казанджията, казанджията, казанджии, казанджиите, казанджии, казанджийо

вж. каза`н казанче, казанчето, казанчета, казанчетата

мн. каза`рми, ж.
1. Място с постройки и двор, предназначено за войскова част. Казармата се намира в края на града.
2. Прен. Разг. Военна служба. Отивам в казармата. Казармата ще мине бързо. казарма, казармата, казарми, казармите

казармена, казармено, мн. каза`рмени, прил.
1. Който е свързан с казарма. Казармен двор. Казармен живот.
2. Който е присъщ на казарма. Искаше и вкъщи да има казармен ред. казармен, казармения, казарменият, казармена, казармената, казармено, казарменото, казармени, казармените

м., само ед. Руски народен танц с бързо темпо и много подскоци. Играя казачок. казачок, казачока, казачокът, казачоци, казачоците, казачока

казваш, несв. и кажа, св.
1. Произнасям, изричам мисли. – Хайде — казва — да отидем на кино.
2. Съобщавам, разправям. Каза ли им, че ще правим къща? Не съм ти казвал за историята с парите.
3. Споделям с някого, признавам. Искам да ти кажа за моя грях.
4. Смятам, мисля нещо по даден въпрос. Аз казвам, че си прав. Не мога да кажа нищо по въпроса.
5. Поръчвам, нареждам. Ректорът каза да отидеш в кабинета му. Майка ми каза да купя хляб.
казвам се. — Именувам се, зова се. Казвам се Лилия.
казвам си/кажа си. — Разг.
1. Мисля си. Казвам си, че трябва да свърша и тази работа.
2. Признавам си, споделям. Кажи си мъката, ще ти мине. В полицията си каза всичко. • Кажи-речи. Горе-долу, почти. Кажи-речи съм готов.
* Казвам/кажа тежката си дума. — Изказвам последно, решаващо мнение.
* На черното бяло казвам/кажа. — Разг. Твърдя за нещо очевидно, че не е така.
Синоними: говоря, думам, хортувам, викам, мълвя, бъбря, мърморя, произнасям, изказвам, издумвам, изразявам, изговорвам, изричам, отсичам, отрязвам, споменувам, изхортувам, измъмрям, измърморвам, изказвам се, изразявам се, излагам се, разговарям се, раздумвам се, разбъбрям се, наговорвам, надумвам, нахортувам, поговорвам, подумвам, поприказвам, поиздумвам, поразговорвам се, проговорвам, продумвам, промълвям, промърморвам, доразказвам, доизричам, доизказвам, заявявам, твърдя, поддържам, уверявам, потвърдявам, обаждам, съобщавам, известявам, издавам, разкривам, излагам, изявявам, обявявам, формулирам, изразявам с думи, показвам, посочвам, обяснявам, предавам казвам, казваме, казваш, казвате, казва, казват, казвах, казвахме, казва, казвахте, казва, казваха, казвах, казвахме, казваше, казвахте, казваше, казваха, казвал съм, казвала съм, казвало съм, казвали сме, казвал си, казвала си, казвало си, казвали сте, казвал е, казвала е, казвало е, казвали са, бях казвал, бях казвала, бях казвало, бяхме казвали, беше казвал, беше казвала, беше казвало, бяхте казвали, беше казвал, беше казвала, беше казвало, бяха казвали, ще казвам, ще казваме, ще казваш, ще казвате, ще казва, ще казват, ще съм казвал, ще съм казвала, ще съм казвало, ще см

м., само ед. Спец. Органично белтъчно вещество, съставна част на млякото и сиренето. казеин, казеина, казеинът, казеини, казеините, казеина

мед. Сиренест, наподобяващ извара, казеозна некроза — некротичното огнище има вид на пихтиесто сирене.

мн. кази`на, ср.
1. Голям ресторант, обикн. с открита част, най-често край морето. Вечеряхме в казиното.
2. Игрален дом. Пилее пари в казината на Монте Карло. казино, казиното, казина, казината

казионна, казионно, мн. казио`нни, прил.
1. Който е даден за ползване от държавата; служебен. Казионни дрехи. Казионна квартира.
2. Прен. Пренебр. Който е поддържан от властта. Казионни партии. Казионен начин.
3. Който е формален, бюрократичен. казионен, казионния, казионният, казионна, казионната, казионно, казионното, казионни, казионните

казуална, казуално, мн. казуа`лни, прил. Който е случаен.

Обяснение на всичко в света със случайността.

ж., само ед.
1. Спец. В правото — приложение на частни юридически случаи към общите статии на закона.
2. Прен. Ловкост, извратливост при спор. Остави казуистиката настрана и говори сериозно!
Синоними: софизъм, словоборство, игра на думи, извъртане, хитрина казуистика, казуистиката, казуистики, казуистиките

м., само ед.
1. Заплетен, сложен въпрос.
2. Спец. Сложно, заплетено дело в съд.
3. Спец. Действие с признаци на престъпление, но без вина, затова ненаказуемо. казус, казуса, казусът, казуси, казусите, казуса

казънта`, само ед., ж.
1. Остар. Наказание, присъда.
2. Смъртна присъда.

мн. каиши, (два) каиша, м. Разг.
1. Дълга ивица от кожа, брезент и др. за връзване; ремък.
2. Колан от кожа.
3. Бръснарско съоръжение от кожа, гума или брезент за заглаждане на бръснача.
* Тегля каиша. — Разг. Върша най-тежката работа. Вие си живеете, а аз тегля каиша.
Синоними: ремък, колан, пояс, поясен ремък, каишка, ивица, лента каиш, каиша, каишът, каиши, каишите, каиша

мн. каи`шки, ж. Малка ивица от кожа, брезент и др. Каишка на часовник.
Синоними: ремък, каиш, ивица, лента каишка, каишката, каишки, каишките

кайди`саш, св. — вж. кайдисвам.

кайдисваш, несв. и кайдисам, св. Разг. Какво. Кълцам, надробявам. Кайдисвам месо.

мн. ка`йзери, м. Истор. Германски или австрийски император.

—-

м., само ед. Консервирано свинско или говеждо месо, оваляно в червен пипер. • Кайзер-пастърма. Пастърма, оваляна в червен пипер. кайзер, кайзера, кайзерът, кайзери, кайзерите, кайзера

ж., само ед. Смляно или накълцано месо за кюфтета, колбаси и др. кайма, каймата, кайми, каймите

м., само ед.
1. Мазен гъст слой, който се образува на повърхността на млякото.
2. Гъст слой, отделен в големи количества от несварено мляко; сметана.
3. Всеки гъст горен слой, който се образува на повърхността на ястие или напитка. Каймак на кафе.
4. Прен. Най-хубавата, най-добрата част от нещо. Каймакът на обществото. Каймакът на ергените.
* Обирам каймака. — Разг. Вземам най-хубавата част от нещо. каймак, каймака, каймакът, каймаци, каймаците, каймака

мн. каймани, (два) каймана, м. Вид крокодил — алигатор. кайман, каймана, кайманът, каймани, кайманите, каймана

мн. кайме`та, ср. Разг. Банкнота, обикн. по-едра. кайме, каймето, каймета, кайметата

В гръцката философия — преживяна криза в рамките на определено време, през което човекът е длъжен да вземе решение и да действа. В Библията — определено от Бога време за изкупление.

мн. кайси`и, ж.
1. Овощно дърво с ароматни оранжеви плодове с костилка. Засадихме две кайсии.
2. Плодът на това дърво. Купих два килограма кайсии. кайсия, кайсията, кайсии, кайсиите

въпр. нареч.
1. По какъв начин. Как се пуска тоя касетофон?
2. В какво положение, в какво състояние. Как е майка ти?
3. На какво основание, по каква причина. Как можа да му повярваш! Реших да не тръгвам. — Как така няма да тръгваш, нали си купи билет!
4. За степен: във висока степен. Как се радвам!
5. Като съюз. За въвеждане на подчинени допълнителни или определителни изречения, където е със значения 1, 2 и 3. Гледам го как се мъчи да си отвори сам. Не зная как да му кажа.
6. Като част. За изразяване на възражение, негодувание. Как, ти допускаш, че мога да лъжа! Как си позволявате!
* Как да е. — Неопр. нареч. По какъвто и да е начин (без значение какъв). Напиши го как да е, после аз ще го оправям!
Синоними: по какъв начин, с какво средство, колко, до каква степен, колко много

мн. ка`ки, ж.
1. По-голяма сестра. Вкъщи ли е кака ти?
2. По-голяма братовчедка.
3. Разг. В съчетание с женско име. Всяка по-голяма жена от същото поколение. кака, каката, каки, каките, како

мн. какави`ди, ж. Стадий в развитието на някои насекоми, който прекарват в пашкул в състояние между червей и пеперуда.
* Като какавида. — Разг.
1. Увит, завит, облечен. Облякъл се като какавида.
2. Изолирано, без разнообразие, затворено. Живея като какавида. какавида, какавидата, какавиди, какавидите

мн. какаду`та, ср. Вид качулест австралийски папагал. какаду, какадуто, какадута, какадутата

каканижеш, мин. св. каканизах, мин. прич. какани`зал, несв.
1. За кокошка — издавам провлечени звуци.
2. Пренебр. За човек — говоря монотонно, досадно. По цял ден старците каканижат на пейката.
Синоними: смутолевям, запъвам се каканижа, каканижем, каканижеш, каканижете, каканиже, каканижат, каканизах, каканизахме, каканиза, каканизахте, каканиза, каканизаха, каканижех, каканижехме, каканижеше, каканижехте, каканижеше, каканижеха, каканизал съм, каканизала съм, каканизало съм, каканизали сме, каканизал си, каканизала си, каканизало си, каканизали сте, каканизал е, каканизала е, каканизало е, каканизали са, бях каканизал, бях каканизала, бях каканизало, бяхме каканизали, беше каканизал, беше каканизала, беше каканизало, бяхте каканизали, беше каканизал, беше каканизала, беше какани

ср., само ед.
1. Плодовете на вечнозелено тропическо дърво с големи цветове, отглеждано и в плантации.
2. Прахът, получаван от плодовете.
3. Напитка, приготвена от този прах. Изпих една чаша какао.
прил. какаов, какаова, какаово, мн. какаови. какао, какаото, какаота, какаотата

вж. кака`о какаов, какаовия, какаовият, какаова, какаовата, какаово, какаовото, какаови, какаовите

въпр. мест.
1. При въпрос за същността на предмет или предмети. Какво е това? Какво има в чантата ти?
2. При въпрос за същността на действие или състояние. Какво правиш? Какво каза той? Какво му е на детето?
3. Като съюз. За въвеждане на подчинени изречения в 1 или 2 значение. Не знам какво да правя.
4. Като нареч. За основание, причина при израз на възражение. Какво ще ми обясняваш, всичко е ясно! Какво ми приказва тоя!
5. Като част. При въпрос за допълнителна информация поради недочуване, неразбиране. – Какво, не чух добре? — Какво? Говори по-ясно!
* Какво да е. — Неопр. мест. Нещо, без значение какво. Ще хапна какво да е, и тръгвам!
Синоними: (въпрос.мест.) що, (въпрос.мест.) защо, (въпрос.мест.) моля, как

относ. мест.
1. За въвеждане на подчинено определително изречение. Всичко, каквото поискам, го има на нашия пазар.
2. За въвеждане на подчинено допълнително изречение. Все ще каже каквото не трябва.
3. За въвеждане на подчинено обстоятелствено изречение за основание и причина. Каквото се е захладило, ще отиде до края на месеца.
* Каквото и да е. — Неопр. мест. Нещо, без значение какво. Каквото и да е, само по-бързо го давай! как-годе неопр. нареч. — вж. -годе.

прил., неизм. Който има глинестожълтеникав цвят. Пак е на мода цветът каки. какъв-годе каква-годе, какво-годе, мн. какви-годе, неопр. мест. — вж. -годе.

Лоша дума, злословие, хула.

ж., само ед.
1. Спец. В музиката — хаотично натрупване на тонове, неприятно за слушане.
2. Разг. Шум, създаван от хаотични викове на хора, музика; гълчава, врява. Каква е тази какофония тук?
3. Безразборно натрупване, нахвърляне на предмети; безредие, хаос. Пълна какофония цари в целия апартамент.
Синоними: шум, неблагозвучно, дисонанс, дисхармония какофония, какофонията, какофонии, какофониите

относ. нареч. и съюз.
1. За посочване на начин на действието. Ще работя както преди.
2. За въвеждане на подчинено изречение за сравнение, степен, време. Започна да яде, както ядяха всички. Както вали, май не можем тръгна. Както четеше, чу шум.
3. За въвеждане на вметнат пояснителен израз. Както знаеш, трябва да купувам мебели.
* Както и да е. — Неопр. нареч. Без значение, няма значение. Аз, както и да е, нищо не постигнах, ами дано ти успееш!
Синоними: по същия начин, също тъй

мн. ка`ктуси, м. Пустинно многогодишно растение с месесто стъбло с най-различни форми и бодли вместо листа, с красиви цветове, отглеждано у нас като стайно цвете. Тя обича кактусите и отглежда десетки видове. кактус, кактуса, кактусът, кактуси, кактусите, кактуса

каква, какво, мн. какви`, въпр. мест.
1. При въпрос за признаци и качества. Какъв костюм ще си купиш — кафяв или черен? По каква работа отиваш в София?
2. При въпрос, който изисква специфициране на предмет или лице по определен признак. Вие какъв сте? Каква сте на директора?
3. За интензифициране на признак. Какъв хубав мъж!
4. За интензифициране на неназован признак. Виж каква жена! (= Виж каква хубава жена или виж каква грозна жена).
* Какъв да е. — Неопр. мест.
1. Някакъв, без значение какъв, всеки. Какъв чай искаш? — Какъв да е. Купи ми едни какви да е цигари.
2. Със средни качества или степен, по-скоро лош. Купил едно какво да е радио. Донесъл ми една каква да е рокля, няма да я облека.
Синоними: (въпрос.мест.) що за какъв, —, —, —, каква, какво, какви

каквато, каквото, мн. какви`то, относ. мест.
1. За въвеждане на подчинено определително изречение, което уточнява качества, посочени в главното изречение. Грубите думи, с каквито ти често си служиш, издават лошо възпитание.
2. За въвеждане на подчинено определително изречение на предмет или лице от главното. Градът, какъвто аз го знаех от предишното ми идване, вече не беше същият. А тя, каквато си беше откровена, веднага му каза.
* Какъвто и да е. — Неопр. мест.
1. Някакъв, без значение какъв. Ама доматите не са хубави! — Няма значение, каквито и да са, ще си купя.
2. Всякакъв. Без какъвто и да е срам ме попита. какъвто, —, —, —, каквато, каквото, каквито

калта, само ед., ж.<br />1. Намекната от вода пръст по земната повърхност. <em>Едва изгазих калта по улиците.</em><br />2. Остар. Смес от жълта пръст, вода и слама, с която се мажат къщите или от която се правят кирпичи. <em>Замаза пода и стените отвън с кал.</em><br />3. Прен. Бедност, мизерия. <em>Като няма кой да ни помогне, ще си останем в калта.</em><br />прил. кален, кална, кално, мн. ка`лни.
* Вадя от калта. — Разг. Помагам на някого да подобри материалното или нравственото си състояние.
* Хвърлям/хвърля кал — (по някого). Разг. Обсипвам с клевети.
Синоними: тиня, утайка, локва, блато, нечистотия, измет, боклук, смрад, низост, падение, мръсотия, смет, изпражнения, кир кал, калта, калища, калищата

ж., само ед. Стайно цвете с едри бели фуниевидни цветове.

м., само ед. Разг.
1. Много хора, събрани заедно. Пред съвета имаше голям калабалък.
2. Нареч. Много. Ще съберем калабалък хора и ще свършим работата бързо.
* Правя калабалък. — Разг. Присъствам, без да участвам.
Синоними: навалица, тъпканица, бутаница, блъсканица, наплив, стечение, множество, многолюдие, тълпа, маса, орталък калабалък, калабалъка, калабалъкът, калабалъци, калабалъците, калабалъка

калаят, калая, само ед., м.
1. Сребристобял ковък метал за покриване на медни съдове или за запояване.
2. Прен. Разг. Хокане, мъмрене. Получих двойка и тази вечер ще има калай вкъщи.
Синоними: наставление, мъмрене, хокане калай, калая, калаят

мн. калайджи`и, м. Занаятчия, който калайдисва съдове. калайджия, калайджията, калайджията, калайджии, калайджиите, калайджии, калайджийо

калайди`саш, св. — вж. калайдисвам. калайдисам, калайдисаме, калайдисаш, калайдисате, калайдиса, калайдисат, калайдисах, калайдисахме, калайдиса, калайдисахте, калайдиса, калайдисаха, калайдисах, калайдисахме, калайдисаше, калайдисахте, калайдисаше, калайдисаха, калайдисал съм, калайдисала съм, калайдисало съм, калайдисали сме, калайдисал си, калайдисала си, калайдисало си, калайдисали сте, калайдисал е, калайдисала е, калайдисало е, калайдисали са, бях калайдисал, бях калайдисала, бях калайдисало, бяхме калайдисали, беше калайдисал, беше калайдисала, беше калайдисало, бяхте калайдисали, б

калайдисваш, несв. и калайдисам, св.
1. Какво. Покривам меден домакински съд с тънък слой калай, за да не се окислява. Тази година не сме калайдисвали съдовете.
2. Прен. Разг. Кого. Карам се строго, мъмря.
прил. калайдисан, калайдисана, калайдисано, мн. калайдисани. калайдисвам, калайдисваме, калайдисваш, калайдисвате, калайдисва, калайдисват, калайдисвах, калайдисвахме, калайдисва, калайдисвахте, калайдисва, калайдисваха, калайдисвах, калайдисвахме, калайдисваше, калайдисвахте, калайдисваше, калайдисваха, калайдисвал съм, калайдисвала съм, калайдисвало съм, калайдисвали сме, калайдисвал си, калайдисвала си, калайдисвало си, калайдисвали сте, калайдисвал е, калайдисвала е, калайдисвало е, калайдисвали са, бях калайдисвал, бях калайдисвала, бях калайдисвало, бяхме калайдисвали, беше калайдисвал, беше калайдисвала

мн. каламбури, (два) каламбура, м. Игра на думи, при която се получава комична двусмислица. каламбур, каламбура, каламбурът, каламбури, каламбурите, каламбура

Диал.
карамфил

ж., само ед. Система от бавни гимнастически упражнения за разтягане, с които се постига гъвкавост и стегнатост на ставите и мускулите. каланетика, каланетиката, каланетики, каланетиките

м., само ед. Алкохолно питие, направено от ябълки. калвадос, калвадоса, калвадосът, калвадоси, калвадосите, калвадоса

м., само ед. Реформационно християнско движение, разновидност на протестантството. калвинизъм, калвинизма, калвинизмът, калвинизми, калвинизмите, калвинизъма

м., само ед. Настилка на двор или улица, направена от обли камъни. По старите улички има калдъръм. калдъръм, калдъръма, калдъръмът, калдъръми, калдъръмите, калдъръма

мн. кале`та, ср.
1. Остар. Крепост, твърдина.
2. Прен. Голяма и много здрава, яка сграда. Какво кале е тази сграда!
* Кале съм. — Разг. Много съм добре, стабилен съм. За изпита съм кале. кале, калето, калета, калетата

мн. калейдоскопи, (два) калейдоскопа, м. Подобен на зрителна тръба уред, в единия край на която са поставени огледала и разноцветни стъкълца, които при въртене на тръбата образуват различни фигури. Някога на панаирите продаваха калейдоскопи. калейдоскоп, калейдоскопа, калейдоскопът, калейдоскопи, калейдоскопите, калейдоскопа

мн. калеми, (два) калема, м.
1. Остар. Пръчица за писане на плоча, използвана някога в училище.
2. Разг. Молив.
3. Разг. Сметка, изчисление. Правя калем. Тегля калема.
4. Клонче от дърво за присаждане; присад. калем, калема, калемът, калеми, калемите, калема

калена, калено, мн. кале`ни, прил.
1. За метал — който е закален и има голяма твърдост. Калено желязо.
2. За човек — физически и нравствено издръжлив; закален, привикнал. Кален е и никога не боледува.
Синоними: закален, трениран, твърд, закоравял, як, здрав, изпечен, издръжлив, опитен, изпитан, изцапан, измацан, изплескан, мръсен, нечист, измърсен, устойчив, жилав, опушен, тъмен, мрачен, неприветлив, размътен, мътен, зловонен кален, калния, калният, кална, калната, кално, калното, кални, калните

мн. календари, (два) календара, м.
1. Система за измерване на времето, основана на периодически повтарящи се природни явления. Слънчев календар. Лунен календар.
2. Книга или лист с означени дни и месеци на една година. Купих си календар за новата година.
* Християнски календар. — Система от всички християнски празници в течение на една година. календар, календара, календарът, календари, календарите, календара

календарна, календарно, мн. календа`рни, прил. Който се определя от календара. Календарно време. Календарен план. Календарен месец.
* Календарна година. — Времето от първи януари до трийсет и първи декември. календарен, календарния, календарният, календарна, календарната, календарно, календарното, календарни, календарните

кале`саш, св. — вж. калесвам. калесам, калесаме, калесаш, калесате, калеса, калесат, калесах, калесахме, калеса, калесахте, калеса, калесаха, калесах, калесахме, калесаше, калесахте, калесаше, калесаха, калесал съм, калесала съм, калесало съм, калесали сме, калесал си, калесала си, калесало си, калесали сте, калесал е, калесала е, калесало е, калесали са, бях калесал, бях калесала, бях калесало, бяхме калесали, беше калесал, беше калесала, беше калесало, бяхте калесали, беше калесал, беше калесала, беше калесало, бяха калесали, ще калесам, ще калесаме, ще калесаш, ще калесате, ще калеса, ще калеса

калесваш, несв. и калесам, св. Остар. Поканвам на сватба, като ходя по домовете и черпя с вино. В четвъртък калесват за сватбата.
Синоними: каня, поканвам, призовавам, приканвам, моля калесвам, калесваме, калесваш, калесвате, калесва, калесват, калесвах, калесвахме, калесва, калесвахте, калесва, калесваха, калесвах, калесвахме, калесваше, калесвахте, калесваше, калесваха, калесвал съм, калесвала съм, калесвало съм, калесвали сме, калесвал си, калесвала си, калесвало си, калесвали сте, калесвал е, калесвала е, калесвало е, калесвали са, бях калесвал, бях калесвала, бях калесвало, бяхме калесвали, беше калесвал, беше калесвала, беше калесвало, бяхте калесвали, беше калесвал, беше калесвала, беше калесвало, бяха калесвали, ще калесвам, ще калесв

мн. калибри, (два) калибъра, м.
1. Само ед. Размерът на вътрешния диаметър на огнестрелно оръжие. От кой калибър е този пистолет?
2. Само ед. Диаметърът на куршум или снаряд.
3. Уред за измерване на разстояния между части на машина, на диаметър и др.
4. Прен. Разг. Само ед. Размер, големина, величина, ранг и др. Учен от голям калибър. Не търсят крадци от тоя калибър.
* От един калибър. — Разг. С еднаква величина, ранг.
Синоними: диаметър, дебелина, размер, големина, величина, мярка, мащаб калибър, калибъра, калибърът, калибри, калибрите, калибъра

мн. калигра`фи, м.
1. Лице, което професионално се занимава с калиграфия.
2. Лице, което пише красиво. Той е голям калиграф. калиграф, калиграфа, калиграфът, калиграфи, калиграфите, калиграфа

ж., само ед. Изкуство за красиво изписване на букви.
Синоними: краснопис калиграфия, калиграфията, калиграфии, калиграфиите

калият, калия, само ед., м. Спец. Сребристобял мек метал, чиито соли се използват в медицината, техниката и селското стопанство. калий, калия, калият

мн. калима`вки, ж. Висока черна цилиндрична шапка на православен духовник. Слагам калимавка. калимавка, калимавката, калимавки, калимавките

мн. калима`ни, ж. Диал. Кръстница. калимана, калиманата, калимани, калиманите

мн. калинки, ж. Малко насекомо с червени твърди горни крилца, с черни точици по тях. <em>Една калинка кацна на роклята</em> <em>и. Калинка-малинка.
същ. умал. калинчица, мн. калинчици, ж. калинка, калинката, калинки, калинките

вж. кали`нка калинчица, калинчицата, калинчици, калинчиците, калинчице

мн. ка`лии, ж. Разг. Кала.

мн. ка`лки, ж.
1. Само ед. Прозрачна хартия за снемане на копия от чертежи.
2. Спец. В езикознанието — дума или израз, образувани чрез буквален превод от чужд език.

мн. калкани, (два) калкана, м.
1. Вид морска риба с плоско елипсовидно тяло, по което има костни плочки.
2. Тясна външна стена на сграда без врати и прозорци, на границата с друг парцел. На калкана на сградата бяха изрисувани реклами. калкан, калкана, калканът, калкани, калканите, калкана

мн. калкула`нти, м. Човек, който прави калкулация. калкулант, калкуланта, калкулантът, калкуланти, калкулантите, калкуланти, калкуланте

мн. калкула`нтки, ж. Жена калкулант. калкулантка, калкулантката, калкулантки, калкулантките, калкулантке

мн. калкулатори, (два) калкулатора, м. Сметачна машина. Електронен калкулатор. калкулатор, калкулатора, калкулаторът, калкулатори, калкулаторите, калкулатора

мн. калкула`ции, ж.
1. Само ед. Изчисляване себестойността на изделие или на извършена работа. Правя калкулация.
2. Сметка, документ с такива изчисления.
Синоними: изчисление, пресмятане, сметка, оценка, преценка калкулация, калкулацията, калкулации, калкулациите

калкулираш, несв. и св. Правя калкулация.<br />същ. калкулиране, ср.
Синоними: пресмятам, изчислявам, вземам предвид, включвам калкулирам, калкулираме, калкулираш, калкулирате, калкулира, калкулират, калкулирах, калкулирахме, калкулира, калкулирахте, калкулира, калкулираха, калкулирах, калкулирахме, калкулираше, калкулирахте, калкулираше, калкулираха, калкулирал съм, калкулирала съм, калкулирало съм, калкулирали сме, калкулирал си, калкулирала си, калкулирало си, калкулирали сте, калкулирал е, калкулирала е, калкулирало е, калкулирали са, бях калкулирал, бях калкулирала, бях калкулирало, бяхме калкулирали, беше калкулирал, беше калкулирала, беше калкулирало, бяхте калкулирали, б

вж. калкули`рам калкулиране, калкулирането, калкулирания, калкулиранията

мед. Камък, конкремент, напр. в бъбреците, жлъчния мехур, пикочния мехур. Имат различен химичен състав — холестеролови, пигментни, смесени, оксалатни, фосфатни, пикочнокиселинни и др.

мн. калмари, (два) калмара, м. Морско мекотело с пипала на главата, използвано за храна. Взех си една порция калмари към бирата. калмар, калмара, калмарът, калмари, калмарите, калмара

мн. калници, (два) калника, м. Извита ламарина около колелото на автомобил или велосипед за предпазване от пръски кал. калник, калника, калникът, калници, калниците, калника

ср., само ед. Спец. Физиотерапевтично лечение със специална кал (тиня), притежаваща лечебни свойства. Ще ходя на калолечение. Прилагам калолечение. калолечение, калолечението, калолечения, калолеченията

ж., само ед. Спец. Дял от физиката, в който се разглеждат методите за измерване на количеството топлина, което се поглъща или отделя при различни процеси. калориметрия, калориметрията, калориметрии, калориметриите

мн. калорифери, (два) калорифера, м.
1. Спец. Апарат за загряване на въздух или газове посредством топла вода, топъл въздух или пара.
2. Парна или водна отоплителна инсталация.
3. Отоплителен уред, при който топлият въздух се разпръсква с помощта на вентилатор. калорифер, калорифера, калориферът, калорифери, калориферите, калорифера

калоричността`, само ед., ж.
1. Количеството топлина, получена при изгаряне на един килограм гориво.
2. Енергийната стойност на хранителните продукти при усвояването им от организма, изразена в топлина и измерена в калории. калоричност, калоричността, калоричности, калоричностите

мн. кало`рии, ж. Единица мярка за определяне на количество топлина. калория, калорията, калории, калориите

калпава, калпаво, мн. ка`лпави, прил. Разг.
1. За човек — който е мързелив. Калпави излязоха работниците.
2. Който е лошо, некачествено изработен. Купих си една калпава кафемелачка.
3. За произведение на изкуството или науката — без стойност, лошо направено. Дисертацията му е калпава.
Синоними: лош, лошокачествен, недобър, недоброкачествен, негоден, крастав, недобросъвестен, долнокачествен, некадърен, отвратителен калпав, калпавия, калпавият, калпава, калпавата, калпаво, калпавото, калпави, калпавите

мн. калпаза`ни, м. Разг. Мързелив човек, негоден за сериозна работа. Голям калпазанин се извъди, не се хваща на работа.
Синоними: пакостник, немирник, дявол калпазанин, калпазанина, калпазанинът, калпазани, калпазаните, калпазани, калпазанино

мн. калпаза`нки, ж. Разг. Жена калпазанин. калпазанка, калпазанката, калпазанки, калпазанките

мн. калпаци, (два) калпака, м.
1. Мъжка висока кожена шапка с косъма навън. Ходи с черен калпак.
2. Всяко приспособление, предназначено да покрива някакво пространство като похлупак.
същ. умал. калпаче, мн. калпачета, ср. калпак, калпака, калпакът, калпаци, калпаците, калпака

вж. калпа`к калпаче, калпачето, калпачета, калпачетата

мн. калу`гери, м. Духовник, който води безбрачен и аскетичен живот в манастир; монах. Ставам калугер. Подстригвам се за калугер.
Синоними: монах, отшелник, постник калугер, калугера, калугерът, калугери, калугерите, калугера

мн. калу`герки, ж. Жена, която води безбрачен и аскетичен живот в манастир; монахиня. калугерка, калугерката, калугерки, калугерките

мн. ка`лфи, м. Помощник при майстор занаятчия, който работи срещу заплащане. калфа, калфата, калфата, калфи, калфите, калфи, калфа

само мн.
1. Дебели плетени чорапи без ходила.
2. Остар. Вид потури. коне- Първа съставна част на сложни думи със значение който се отнася до кон, напр. коневъдство, конегледач, конезавод, конекрадец.

калцият, калция, само ед., м. Сребристобял метал, съставна част на варовиците. калций, калция, калцият

калцини`раш, несв. и св. Спец.
1. Нагрявам калциеви съединения до получаване на безводен калций или безводни калциеви съединения.
2. Нагрявам материали, за да ги пречистя от летливи вещества. калцинирам, калцинираме, калцинираш, калцинирате, калцинира, калцинират, калцинирах, калцинирахме, калцинира, калцинирахте, калцинира, калцинираха, калцинирах, калцинирахме, калцинираше, калцинирахте, калцинираше, калцинираха, калцинирал съм, калцинирала съм, калцинирало съм, калцинирали сме, калцинирал си, калцинирала си, калцинирало си, калцинирали сте, калцинирал е, калцинирала е, калцинирало е, калцинирали са, бях калцинирал, бях калцинирала, бях калцинирало, бяхме калцинирали, беше калцинирал, беше калцинирала, беше калцинирало, бяхте калцинирали, б

мед. Патологично състояние, при което в тъканите на организма се отлагат калциеви соли.

калци`раш, несв. и св.; Какво. Спец. За органична тъкан — покривам, насищам с калций.
калцирам се. — За тъкан — заздравявам, като се насищам, покривам с калций. Кракът му се калцира и вече е добре. калцирам, калцираме, калцираш, калцирате, калцира, калцират, калцирах, калцирахме, калцира, калцирахте, калцира, калцираха, калцирах, калцирахме, калцираше, калцирахте, калцираше, калцираха, калцирал съм, калцирала съм, калцирало съм, калцирали сме, калцирал си, калцирала си, калцирало си, калцирали сте, калцирал е, калцирала е, калцирало е, калцирали са, бях калцирал, бях калцирала, бях калцирало, бяхме калцирали, беше калцирал, беше калцирала, беше калцирало, бяхте калцирали, беше калцирал, беше калцирала, беше калцирало, бяха калцирали, ще калцирам, ще калцир

мед. Процес на отлагане на неразтворими калциеви соли в тъканите, при което те се втвърдяват.

мн. калъпи, (два) калъпа, м.
1. Твърда форма за отливане на еднакви предмети. Изливам метал в калъпа.
2. Приспособление, обикн. дървено, за обтягане на обувки. Слагам обувка на калъп.
3. Изделие с формата на куб или призма, обикн. получено с отливане. Калъп сапун.
4. Прен. Разг. Образец, шаблон.
същ. умал. калъпче, мн. калъпчета, ср.
* По калъп. — Разг. Еднакво, без оригиналност, без разнообразие. Възпитавам по калъп. Всички къщи са по калъп.
Синоними: форма, фасон, образец, тип, модел, терк, мостра, шаблон, пример, профил калъп, калъпа, калъпът, калъпи, калъпите, калъпа

вж. калъпсъс

1. няма калъп, без калъп
   2. безформен, свръхестествен, ненормален

вж. калъ`п калъпче, калъпчето, калъпчета, калъпчетата

мн. калъфи, (два) калъфа, м. Специално изработена обвивка от плат, кожа, мукава и др., която служи за предпазване на предмет. Калъф на китара. Калъф на диван. Калъф за очила.
същ. умал. калъфче, мн. калъфчета, ср.
Синоними: обвивка, футляр, ножница, кобур, кания, подвързия, покривка, покривало, похлупак, капак, плик калъф, калъфа, калъфът, калъфи, калъфите, калъфа

мн. калъ`фки, ж.
1. Малък калъф.
2. Калъф за възглавница, използвана при спане. калъфка, калъфката, калъфки, калъфките

вж. калъ`ф калъфче, калъфчето, калъфчета, калъфчетата

м., само ед.
* На калъч. — Разг. Накриво, косо. Подреждам на калъч.
Синоними: меч, ятаган, сабя, кинжал, калъчка калъч, калъча, калъчът, калъчи, калъчите, калъча

калиш, мин. св. калих, мин. прич. кали`л, св. — вж. калявам. каля, калим, калиш, калите, кали, калят, калих, калихме, кали, калихте, кали, калиха, калях, каляхме, калеше, каляхте, калеше, каляха, калил съм, калила съм, калило съм, калили сме, калил си, калила си, калило си, калили сте, калил е, калила е, калило е, калили са, бях калил, бях калила, бях калило, бяхме калили, беше калил, беше калила, беше калило, бяхте калили, беше калил, беше калила, беше калило, бяха калили, ще каля, ще калим, ще калиш, ще калите, ще кали, ще калят, ще съм калил, ще съм калила, ще съм калило, ще сме калили, ще си калил, ще си калила, ще си калило, ще сте калили

каляваш, несв. и каля, св.; Какво. Закалявам. Калявам стомана. Калявам характер.
калявам се/каля се. — Закалявам се. Духът се калява в трудностите.
същ. каля`ване, ср.
Синоними: каля, закалявам, правя издръжлив, тренирам, упражнявам калявам, каляваме, каляваш, калявате, калява, каляват, калявах, калявахме, калява, калявахте, калява, каляваха, калявах, калявахме, каляваше, калявахте, каляваше, каляваха, калявал съм, калявала съм, калявало съм, калявали сме, калявал си, калявала си, калявало си, калявали сте, калявал е, калявала е, калявало е, калявали са, бях калявал, бях калявала, бях калявало, бяхме калявали, беше калявал, беше калявала, беше калявало, бяхте калявали, беше калявал, беше калявала, беше калявало, бяха калявали, ще калявам, ще каляваме, ще каляваш, ще калявате, ще калява, ще калява

вж. каля`вам
Синоними: приучване, привикване, свикване, привичка каляване, каляването, калявания, каляванията

ка`ляш, несв.
1. Кого, какво. Цапам с кал.
2. Прен. Разг. Кого, какво. Клеветя, злепоставям, позоря. Калям държавата. Калям честни хора. Калям името му.
калям се. — Цапам се с кал. Всеки ден по тоя път се калям.
Синоними: окалвам, цапам, оцапвам, изцапвам, измърсявам, мърся, оплесквам, хвърлям кал, хуля, петня, клеветя, позоря, наклеветявам, одумвам, злословя, черня, очерням, укорявам, охулвам калям, каляме, каляш, каляте, каля, калят, калях, каляхме, каля, каляхте, каля, каляха, калях, каляхме, каляше, каляхте, каляше, каляха, калял съм, каляла съм, каляло съм, каляли сме, калял си, каляла си, каляло си, каляли сте, калял е, каляла е, каляло е, каляли са, бях калял, бях каляла, бях каляло, бяхме каляли, беше калял, беше каляла, беше каляло, бяхте каляли, беше калял, беше каляла, беше каляло, бяха каляли, ще калям, ще каляме, ще каляш, ще каляте, ще каля, ще калят, ще съм калял, ще съм каляла, ще съм каляло, ще сме каляли, ще си калял, ще си каляла, ще си каляло, ще сте ка

мн. каля`ски, ж. Истор. Открита или закрита кола на високи пружини, теглена от коне. Царска каляска.
Синоними: колесница каляска, каляската, каляски, каляските

мн. ками`, ж.
1. Двуостър нож, носен главно като хладно оръжие; кинжал. Подариха му малка кама с калъф.
2. Железен или дървен клин. кама, камата, ками, камите

мн. камари, ж.<br />1. Парламент или част от парламент. <em>Камарата заседава. Горна камара.</em><br />2. Сградата на парламент или на част от парламент.<br />3. Учреждение, което ръководи и подпомага клон от стопанството, търговията, културата и др. <em>Търговска камара.</em> <br /><br />----<br /><br />мн. камари, ж.
1. Разг. Купчина, грамада от нахвърляни или подредени еднородни предмети. На улицата имаше камари от железни отпадъци.
2. Разг. Правоъгълна купа сено, слама и др.
3. Спец. Извивка между подметката и тока на обувката.
Синоними: парламент, народно събрание, народно представителство, конвент, куп, купчина, грамада, маса, голямо количество, сбирщина камара, камарата, камари, камарите

мн. камари`ли, ж. Пренебр.
1. При монархията — група придворни, приближени на монарха, които влияят върху управлението, извличайки лични облаги.
2. Прен. Група от непочтени личности, работещи за лични облаги; клика.
Синоними: клика, котерия камарила, камарилата, камарили, камарилите

мн. ка`мби, ж. Сорт пипер с топчести чушки. камба, камбата, камби, камбите

мн. камба`ни, ж.
1. Голям метален предмет, често направен от мед, с крушовидна форма, широк отвор и подвижен език за произвеждане на звън. Църковната камбана започна да бие.
2. Всяко устройство или част от нещо с такава форма.
3. Спец. Само мн. В музиката — оркестров ударен инструмент.
Синоними: клепало камбана, камбаната, камбани, камбаните

мн. камбанари`и, ж. Черковна кула с една или няколко камбани; звънарня. Качи се на камбанарията и залюля камбаните. камбанария, камбанарията, камбанарии, камбанариите

камбанна, камбанно, мн. камба`нни, прил. Който се отнася до камбана. Камбанен звън. камбанен, камбанния, камбанният, камбанна, камбанната, камбанно, камбанното, камбанни, камбанните

камбанна, камбанно, мн. камба`нни, прил. Който се отнася до камбана. Камбанен звън. камбанен, камбанения, камбаненият, камбанена, камбанената, камбанено, камбаненото, камбанени, камбанените

мн. камба`нки, ж.
1. Малка камбана, звънче. Купих си за сувенир медна камбанка.
2. Тревисто растение с цветове, наподобяващи камбана. камбанка, камбанката, камбанки, камбанките

Помещение на плавателен съд оборудвано за приготвяне на храна.
Корабна кухня. камбуз, камбуза, камбузът, камбузи, камбузите, камбуза

камгарна, камгарно, мн. ка`мгарни, прил.
1. Който е изработен от дълговлакнеста вълна. Камгарен плат. Камгарна прежда.
2. Който е свързан с прежда от дълговлакнеста вълна. Камгарен стан. Камгарно производство. камгарен, камгарния, камгарният, камгарна, камгарната, камгарно, камгарното, камгарни, камгарните

мн. каме`лии, ж. Храст с големи бели, розови или червени цветове, както и самите цветове. Дамата с камелиите. камелия, камелията, камелии, камелиите

каменна, каменно, мн. ка`менни, прил.
1. Който представлява камък или е направен от камък. Каменен къс. Каменен зид.
2. Който е свързан с добиване или обработка на камък. Каменни кариери.
3. Прен. Който не изразява или не изживява чувства, съчувствие, отзивчивост. Каменно лице. Каменно сърце.
* Каменни въглища. — Тъмни скални късове с органичен произход, които се копаят от земята и се използват като гориво.
Синоними: твърд, безсърдечен, жесток, безчувствен каменен, каменния, каменният, каменна, каменната, каменно, каменното, каменни, каменните

камениста, каменисто, мн. камени`сти, прил.
1. За път, почва, земя — който има много камъни. Камениста пътека.
2. Прен. Който е изпълнен с трудности, пречки. Каменистият път на науката.
Синоними: грапав, неравен, назъбен, скалист, горист каменист, каменистия, каменистият, камениста, каменистата, каменисто, каменистото, каменисти, каменистите

каменлива, каменливо, мн. каменли`ви, прил. Който е осеян с камъни. Реката беше с каменливо дъно. Каменливо място. каменлив, каменливия, каменливият, каменлива, каменливата, каменливо, каменливото, каменливи, каменливите

каменовъглена, каменовъглено, мн. каменовъ`глени, прил. Който е свързан с каменни въглища. Каменовъглени залежи. Каменовъглено производство. каменовъглен, каменовъгления, каменовъгленият, каменовъглена, каменовъглената, каменовъглено, каменовъгленото, каменовъглени, каменовъглените

ср., само ед. Обработване на камък. каменоделство, каменоделството, каменоделства, каменоделствата

мн. каменоло`мни, ж. Място, където се вадят камъни за строителство; каменна кариера. Работи в каменоломната. каменоломна, каменоломната, каменоломни, каменоломните

м., само ед. Свличане на скали или камъни върху път поради естественото им рушене. На много места по пътя има каменопад. каменопад, каменопада, каменопадът, каменопади, каменопадите, каменопада

мн. ка`мери, ж.
1. Затворено помещение с различни размери за специални цели. Сушилна камера. Хладилна камера.
2. Затворено празно пространство в машини или апарати за специални цели.
3. Спец. В анатомията — кухини в някои органи. Сърдечни камери. Очна камера.
4. Разг. Оптически апарат, устройство. Кинокамера. Телевизионна камера. Фотокамера. камера, камерата, камери, камерите

камерна, камерно, мн. ка`мерни, прил.
1. Който се отнася до камера. Камерни клапи.
2. Спец. В музиката — произведение, предназначено за малък състав изпълнители. Камерен концерт.
3. Спец. В музиката — състав, който изпълнява такива произведения. Камерен хор.
4. Спец. В изкуството — който третира ограничен кръг от проблеми в отношенията на няколко лица. Камерна пиеса.
5. За театър, сцена, зала — предназначен за представяне на такъв вид музикални или сценични произведения. камерен, камерния, камерният, камерна, камерната, камерно, камерното, камерни, камерните

мн. камерие`ри, м. Прислужник в хотел, на параход, в частен дом. Камериерът се отзова на позвъняването. камериер, камериера, камериерът, камериери, камериерите, камериера

мн. камерие`рки, ж. Жена камериер. камериерка, камериерката, камериерки, камериерките

мн. камертони, (два) камертона, м. Малък музикален уред, който издава чисти тонове с определена височина и служи за даване на тон. камертон, камертона, камертонът, камертони, камертоните, камертона

мн. каме`и, ж. Накит, изработен от седеф или цветен камък с релефно изображение на него.

мн. камизо`лки, ж. Бебешка долна фланелка, често със завързване встрани. Купих за бебето десет камизолки. камизолка, камизолката, камизолки, камизолките

м., неизм.
1. Японски летец по време на Втората световна война, извършил сблъскване с вражески самолет, при което се унищожават и двата самолета.
2. Прен. Терористи, които унищожават обекта чрез възпламеняване на взрив, запасан около тялото им.
3. Прен. Всеки човек, решил се съзнателно на вредно за самия него действие. камикадзе, камикадзето, камикадзета, камикадзетата

мн. камили, ж.<br />1. Едро двукопитно домашно животно, отглеждано в Африка и Азия, с една или две гърбици, дълга шия и малка глава, използвано за превоз, както и за месо, мляко и вълна.<br />2. Прен. Пренебр. Висока и бавна жена. <em>Жена му е цяла камила.</em><br />прил. камилски, камилска, камилско, мн. ками`лски.
* Камилска птица. — Щраус. камила, камилата, камили, камилите

камиларят, камиларя, мн. камила`ри, м. Човек, който отглежда или кара камили.
* (Дотогава) я камилата, я камиларят. — Разг. Не е сигурно тогава какво ще стане. камилар, камиларя, камиларят, камилари, камиларите, камилари, камиларю

вж. ками`ла камилски, камилския, камилският, камилска, камилската, камилско, камилското, камилски, камилските

мн. камини, ж.<br />1. Голяма зидана и облицована с плочки печка с открито огнище, използвана за отопление на стая.<br />2. Зидана и облицована с плочки стайна печка, която може да отоплява две съседни стаи.<br />прил. каминен, каминна, каминно, мн. ками`нни. камина, камината, камини, камините

вж. ками`на каминен, каминния, каминният, каминна, каминната, каминно, каминното, каминни, каминните

мн. камиони, (два) камиона, м. Голям автомобил за превоз на товари, открит или закрит.
същ. умал. камионче, мн. камиончета, ср. камион, камиона, камионът, камиони, камионите, камиона

мн. камионджи`и, м. Разг. Шофьор на камион. камионджия, камионджията, камионджията, камионджии, камионджиите, камионджии, камионджийо

вж. камио`н камионче, камиончето, камиончета, камиончетата

кампанийността`, само ед., ж. Състояние на усилена, напрегната дейност само в определени периоди. кампанийност, кампанийността, кампанийности, кампанийностите

мн. кампа`нии, ж. Организирана стопанска, обществено-политическа или военна дейност с ясно определени цели и период на провеждане. Жътвена кампания. Кандидатстудентска кампания. Предизборна кампания.
Синоними: акция, борба, състезание, поход, пристъп, нападка кампания, кампанията, кампании, кампаниите

мн. кампинги, (два) кампинга, м.
1. Специално устроен лагер за автотуристи.
2. Прекарване в такъв лагер. Бяхме десет дни на кампинг.

мн. кампоси, (два) кампоса, м. Местно наименование на саваните в Бразилия; бразилска степ.

мн. кампуси, (два) кампуса, м. Територията на учебно заведение, включваща и парк. кампус, кампуса, кампусът, кампуси, кампусите, кампуса

м., само ед.
1. Във военното дело — маскировка на обекти, съоръжения, хора.
2. Прикриване, маскиране за заблуда. Правя камуфлаж. Добрите му обноски са били за камуфлаж.
прил. камуфлажен, камуфлажна, камуфлажно, мн. камуфлажни. камуфлаж, камуфлажа, камуфлажът, камуфлажи, камуфлажите, камуфлажа

вж. камуфла`ж камуфлажен, камуфлажния, камуфлажният, камуфлажна, камуфлажната, камуфлажно, камуфлажното, камуфлажни, камуфлажните

м., само ед.
1. Кристално вещество, получавано от дървесината на специално дърво или по изкуствен път, което намира приложение в химията, в медицината и др.
2. Разтвор на това вещество в спирт или масло. камфор, камфора, камфорът, камфори, камфорите, камфора

мн. камшици, (два) камшика, м.
1. Здрава дълга пръчка със закрепен на единия край тесен ремък, с която се удрят обикн. впрегнати животни. Удрям с камшик.
2. Прен. Насилие, бой, строгост. Децата трябва да се възпитават с камшик. За тях е нужен само камшик.
прил. камшичен, камшична, камшично, мн. камшични.

—-

м., само ед. Род треви с дребни жълти цветове, употребявани в народната медицина. Казаха ми да пия чай от камшик.
Синоними: бич, нагайка камшик, камшика, камшикът, камшици, камшиците, камшика

мн. камши`ци, ж. Градинско цвете с оранжеви цветове.

вж. камши`к камшичен, камшичния, камшичният, камшична, камшичната, камшично, камшичното, камшични, камшичните

мн. камъни, (два) камъка, м.
1. Твърдата минерална маса, която съставя земната кора, като се изключат рудите, и всеки къс от нея. По дъното се виждаха големи бели камъни.
2. Материал от тази маса, използван в строителството. Зид от камък. Облицовка от камък.
3. Минерално образувание в някои органи на човешкия организъм. Камък в бъбреците. Имам камък в жлъчката.
4. Разг. Скъпоценен камък. В Индия има много скъпоценни камъни. Пръстен със скъпоценен камък.
същ. умал. камъче, мн. камъчета, ср.
* Крайъгълен камък. — Най-съществената част на нещо.
* Остър камък. — Разг. Несговорчив човек.
Синоними: скала, канара, балван, подмол камък, камъка, камъкът, камъни, камъните, камъка

м., само ед.
1. Много камениста почва или място. В този камънак нищо не може да се роди.
2. Много камъни, нахвърляни заедно. камънак, камънака, камънакът, камънаци, камънаците, камънака

вж. ка`мък камъче, камъчето, камъчета, камъчетата

м., само ед.
1. Вид водно растение — тръстика. Край реката растеше камъш.
2. Стъблата на тези растения, които се използват като строителен материал. Таванът на къщата е от камъш.

—-

м., само ед.
1. Растения от рода на папура и шавара.
2. Стъблата на тези растения, от които се правят кошници, мебели и др. Ще си купя столове от камъш.
Синоними: тръстика камъш, камъша, камъшът, камъши, камъшите, камъша

м., само ед. Рогозка от преплетени стъбла от тръстика, свързани с тел, използвана в строителството. Навес от камъшит. камъшит, камъшита, камъшитът, камъшити, камъшитите, камъшита

мн. ка`ни, ж. Стъклен или порцеланов съд за течности, подобен на голяма издута чаша с дръжка и улей за изливане при отвора. Кана с вино. Донеси една кана студена вода. кана, каната, кани, каните

ж., само ед.
1. Мрежеста памучна или ленена тъкан, която се поставя върху плата при бродиране.
2. Прен. Опорни точки в развитието на сюжет в художествено произведение. Перипетиите в живота и` съставляват канавата на романа.
Синоними: схема, скелет, основа, база, план канава, канавата, канави, канавите

ж., само ед. Твърда, рядкотъкана материя за подложка на предници, ревери и др. канаваца, канавацата, канаваци, канаваците

мн. кана`вки, ж. Тесен изкоп край път за отводняване. При сблъсъка излетял в канавката.
Синоними: вадичка, бразда, изкоп, ров, канал, траншея, водосток, олук, дренажен кладенец, яма канавка, канавката, канавки, канавките

мн. кана`дки, ж. Горна мъжка дреха с подплата до над коленете. канадка, канадката, канадки, канадките

мн. канали, (два) канала, м.
1. Изкоп, по който тече вода за напояване или се събират и отвеждат дъждовни или нечисти води.
2. Дълъг изкоп за полагане на тръби, кабели и др. Копаят канал за телефонните кабели.
3. Изкуствен прокоп, който свързва две морета или два водни басейна.
4. Тръба, цев, маркуч и др. за прекарване по тях на течности или газове. Повредил се е мръсният канал на блока.
5. В техниката — нарез, вдлъбнатина по повърхността на метална част.
6. В биологията — дълъг проход в организма за преминаване на вещества. Храносмилателен канал. Пикочен канал.
7. Спец. Линия за предаване на телевизионни, радио- и телеграфни сигнали. Тази програма се излъчва по седми канал.
8. Прен. Установен административен ред през различни инстанции. Молбата ще мине по канала.
9. Прен. Таен път за придвижване на личности или стоки. Оттук минава каналът на наркотиците.
Синоними: водопровод, тръба, цев, проводник, способ, средство, начин, път, проход, гнездо, жлеб, фалц, улей, изкоп, ров, канавка, траншея, водосток, олук, дренажен кладенец, яма, рязка, знак, цепка, шлиц, прорез, ход, тръбопровод, канализация, тръби, улук канал, канала, каналът, канали, каналите, канала

ж., само ед.
1. Система от тръби и канали в населено място за отвеждане на нечисти или дъждовни води.
2. Канализиране. Канализацията ще отнеме години.
Синоними: тръбопровод, водопровод, тръби, тръба, канал канализация, канализацията, канализации, канализациите

канализираш, несв. и св.; Какво.<br />1. Построявам канализация.<br />2. Укрепвам коритото на река, за да не се разлива.<br />3. Прен. Организирам, насочвам действия или настроения в желана посока.<br />Синоними: насочвам, оправям, напътвам, направлявам, регулирам, подвеждам канализирам, канализираме, канализираш, канализирате, канализира, канализират, канализирах, канализирахме, канализира, канализирахте, канализира, канализираха, канализирах, канализирахме, канализираше, канализирахте, канализираше, канализираха, канализирал съм, канализирала съм, канализирало съм, канализирали сме, канализирал си, канализирала си, канализирало си, канализирали сте, канализирал е, канализирала е, канализирало е, канализирали са, бях канализирал, бях канализирала, бях канализирало, бяхме канализирали, беше канализирал, беше канализирала кандидатирам се кандидатираш се, несв. и св.; За какво. Представям кандидатурата си да бъда избран. Кандидатира се за кмет. кандидатирам, кандидатираме, кандидатираш, кандидатирате, кандидатира, кандидатират, кандидатирах, кандидатирахме, кандидатира, кандидатирахте, кандидатира, кандидатираха, кандидатирах, кандидатирахме, кандидатираше, кандидатирахте, кандидатираше, кандидатираха, кандидатирал съм, кандидатирала съм, кандидатирало съм, кандидатирали сме, кандидатирал си, кандидатирала си, кандидатирало си, кандидатирали сте, кандидатирал е, кандидатирала е, кандидатирало е, кандидатирали са, бях кандидатирал, бях кандидатирала, бях кандидатирало, бяхме кандидатирали

мн. канапи, (два) канапа, м. Здрава конопена връв, използвана за плетене или за връзване. Чувалът е завързан с канап.
същ. умал. канапче, мн. канапчета, ср.

—-

мн. кана`пи, м. Разг. Пренебр. Мързеливец. Той е голям канап, по цял ден лежи.
Синоними: влакно, въже, въженце, жица, връв, шнур, кант канап, канапа, канапът, канапи, канапите, канапа

мн. канапе`та, ср. Мека тапицирана мебел с облегало, предназначена за сядане на няколко души.
Синоними: фотьойл, софа, стол, кушетка, лежанка, диван канапе, канапето, канапета, канапетата

вж. кана`п канапче, канапчето, канапчета, канапчетата

мн. канари`, ж.
1. Скала, голям каменен къс. Над пътя стърчаха канари.
2. Прен. Разг. За човек — много едър, здрав, силен. Канара човек беше.
Синоними: скала, зъбер, чукар, камък канара, канарата, канари, канарите

мн. кана`рчета, ср. Малка пъстра пойна птичка, пренесена от Канарските острови, която може да се отглежда в кафез. канарче, канарчето, канарчета, канарчетата

мн. кана`ти, ж. Дъсчена странична част на каросерията на камион или на каруца.

кандарди`саш, св. — вж. кандардисвам.

кандардисваш, несв. и кандардисам, св. Разг. Кого. Убеждавам, придумвам. Кандардисаха я да не ходи толкова късно там.

мн. кандарми`, ж. Разг. Увещание, придумване, кандардисване. Големи кандърми бяха, докато се съгласи да живее на село. кандидат- Съставна част на сложни думи със значение лице, което желае и прави постъпки да бъде избрано или назначено, напр. кандидат-депутат, кандидат-студент и др.

ж., само ед. Спец. Във физиката — единица мярка за силата на светлината. кандела, канделата, кандели, канделите

мн. канделабри, (два) канделабъра, м. Свещник за няколко свещи или електрически лампи. канделабър, канделабъра, канделабърът, канделабри, канделабрите, канделабъра

мн. кандида`ти, м.
1. Лице, което прави постъпки да бъде избрано или назначено на длъжност, на работа, в учебно заведение и др. Тази година за университета има много кандидати.
2. Лице, което желае женитба с някого. Тя е имала много кандидати, но все не ги е харесвала.
* Кандидат на науките. 1. — Първа, по-ниска научна степен, присъждана след защита на дисертация.
2. Лицето, което я носи.
Синоними: претендент, аспирант, желаещ, просител, предявител, молител кандидат, кандидата, кандидатът, кандидати, кандидатите, кандидати, кандидате

мн. кандида`тки, ж. Жена кандидат. кандидатка, кандидатката, кандидатки, кандидатките

кандидатска, кандидатско, мн. кандида`тски, прил. Който се отнася до кандидат. Кандидатски изпити. кандидатски, кандидатския, кандидатският, кандидатска, кандидатската, кандидатско, кандидатското, кандидатски, кандидатските

кандида`тстваш, несв.; за какво, за какъв.
1. Представям кандидатурата си да бъда назначен, избран, одобрен. Кандидатствам за учител в града.
2. Подавам документи и се явявам на изпити в учебно заведение. кандидатствам, кандидатстваме, кандидатстваш, кандидатствате, кандидатства, кандидатстват, кандидатствах, кандидатствахме, кандидатства, кандидатствахте, кандидатства, кандидатстваха, кандидатствах, кандидатствахме, кандидатстваше, кандидатствахте, кандидатстваше, кандидатстваха, кандидатствал съм, кандидатствала съм, кандидатствало съм, кандидатствали сме, кандидатствал си, кандидатствала си, кандидатствало си, кандидатствали сте, кандидатствал е, кандидатствала е, кандидатствало е, кандидатствали са, бях кандидатствал, бях кандидатствала, бях

кандида`тствуваш, несв. Кандидатствам. кандидатствувам, кандидатствуваме, кандидатствуваш, кандидатствувате, кандидатствува, кандидатствуват, кандидатствувах, кандидатствувахме, кандидатствува, кандидатствувахте, кандидатствува, кандидатствуваха, кандидатствувах, кандидатствувахме, кандидатствуваше, кандидатствувахте, кандидатствуваше, кандидатствуваха, кандидатствувал съм, кандидатствувала съм, кандидатствувало съм, кандидатствували сме, кандидатствувал си, кандидатствувала си, кандидатствувало си, кандидатствували сте, кандидатствувал е, кандидатствувала е, кандидатствувало е,

мн. кандидату`ри, ж. Изявено желание и/или постъпки за заемане на място, пост (или за женитба). Подавам си кандидатурата. Оттеглям си кандидатурата. кандидатура, кандидатурата, кандидатури, кандидатурите

мед. Инфекция на кожата и лигавиците, предизвикана от дрождеподобните гъби от род Candida, главно от Candida albicans. кандидоза, кандидозата, кандидози, кандидозите

мн. кандила`, ср.
1. Подобен на чаша малък съд, в който има олио, лой, зехтин и потопен в него фитил и който се поставя да свети пред икона, на гроб.
2. Такъв съд, в миналото използван за осветление. На кандило съм плела и шила тези дрехи, когато бях млада. кандило, кандилото, кандила, кандилата

канди`саш, св. — вж. кандисвам. кандисам, кандисаме, кандисаш, кандисате, кандиса, кандисат, кандисах, кандисахме, кандиса, кандисахте, кандиса, кандисаха, кандисах, кандисахме, кандисаше, кандисахте, кандисаше, кандисаха, кандисал съм, кандисала съм, кандисало съм, кандисали сме, кандисал си, кандисала си, кандисало си, кандисали сте, кандисал е, кандисала е, кандисало е, кандисали са, бях кандисал, бях кандисала, бях кандисало, бяхме кандисали, беше кандисал, беше кандисала, беше кандисало, бяхте кандисали, беше кандисал, беше кандисала, беше кандисало, бяха кандисали, ще кандисам, ще кандис

кандисваш, несв. и кандисам, св. Разг.
1. Скланям, съгласявам се. Кандиса да следва медицина.
2. Диал. Омръзва ми. Кандисах на лекарства и билки.
Синоними: съгласявам се, приемам, скланям, одобрявам, отстъпвам, давам съгласие, примирявам се, дигам ръце, позволявам, разрешавам кандисвам, кандисваме, кандисваш, кандисвате, кандисва, кандисват, кандисвах, кандисвахме, кандисва, кандисвахте, кандисва, кандисваха, кандисвах, кандисвахме, кандисваше, кандисвахте, кандисваше, кандисваха, кандисвал съм, кандисвала съм, кандисвало съм, кандисвали сме, кандисвал си, кандисвала си, кандисвало си, кандисвали сте, кандисвал е, кандисвала е, кандисвало е, кандисвали са, бях кандисвал, бях кандисвала, бях кандисвало, бяхме кандисвали, беше кандисвал, беше кандисвала, беше кандисвало, бяхте кандисвали, беше кандисвал, беше кандисвала, беше канд

рел. Афро-християнска религия в Бразилия, възникнала чрез отъждествяване на християнските светци с африканските богове и духове от негри роби, опитващи се да съчетаят своята вяра с религията на господарите си.

ж., само ед. Кора от тропическо дърво с кафяв цвят и силен аромат, която, смляна на прах, се използва за подправка, обикн. в сладкарството.

—-

мн. кане`ли, ж. Запушалка на бъчва или каца във вид на пръчица.
Синоними: клапан, кран, чеп канела, канелата, канели, канелите

вж. канела
Синоними: запушалка, чеп, тапа канелка, канелката, канелки, канелките

мн. каниба`ли, м. Човек, който яде хора; човекоядец.
Синоними: човекоядец, людоед, кръвожаден, жесток канибал, канибала, канибалът, канибали, канибалите, канибала

м., само ед.
1. Човекоядство.
2. Прен. Голяма жестокост, зверство.
3. Спец. Използване на себеподобните за храна, което е познато при някои животни. канибализъм, канибализма, канибализмът, канибализми, канибализмите, канибализъма

м., само ед. Френски вариететен танц с бързо темпо, изпълняван от жени. канкан, канкана, канканът, канкани, канканите, канкана

мн. канони, (два) канона, м.
1. В християнската религия — установено от църковните отци правило. Черковните канони не му позволяват да се жени.
2. Списък на свещените за християнската религия книги.
3. Прен. Художествени похвати, задължителни за изкуствата в определен период.
4. Спец. В музиката — музикална форма, при която няколко гласа изпълняват последователно една и съща мелодия.
5. Прен. Правило, установено като закон; догма. Морални канони. Каноните на модата. Разрушавам канона. Спазвам каноните.

—-

м., само ед. Спец. В типографията — вид едър печатарски шрифт.
Синоними: догма, закон, правило, предписание, правилник, ред канон, канона, канонът, канони, каноните, канона

мн. канона`ди, ж.
1. Продължителна артилерийска стрелба. Чуваше се канонадата на близкия фронт.
2. Прен. Силен, оглушителен шум (от викове, писъци и др.). Свирките на клаксоните създаваха канонада. канонада, канонадата, канонади, канонадите

ж., само ед.
1. В църквата — провъзгласяване на някого за светец.
2. Прен. Узаконяване, превръщане в правило, в канон. канонизация, канонизацията, канонизации, канонизациите

канонизи`раш, несв. и св.; Кого, какво. Извършвам канонизация. канонизирам, канонизираме, канонизираш, канонизирате, канонизира, канонизират, канонизирах, канонизирахме, канонизира, канонизирахте, канонизира, канонизираха, канонизирах, канонизирахме, канонизираше, канонизирахте, канонизираше, канонизираха, канонизирал съм, канонизирала съм, канонизирало съм, канонизирали сме, канонизирал си, канонизирала си, канонизирало си, канонизирали сте, канонизирал е, канонизирала е, канонизирало е, канонизирали са, бях канонизирал, бях канонизирала, бях канонизирало, бяхме канонизирали, беше канонизирал, беше канонизирала

мн. канони`ци, м.
1. Специалист по църковно право.
2. В католическата църква — главен свещеник в катедрала.
3. Прен. Пренебр. Лице, което канонизира, налага правила или личности, обикн. в политически аспект. Канониците на новия режим. каноник, каноника, каноникът, каноници, канониците, каноника

мн. канони`ци, м.
1. Специалист по църковно право.
2. В католическата църква — главен свещеник в катедрала.
3. Прен. Пренебр. Лице, което канонизира, налага правила или личности, обикн. в политически аспект. Канониците на новия режим. каноник, каноника, каноникът, каноници, канониците, каноници, канонико

каноническа, каноническо, мн. канони`чески, прил. Който се отнася до канон или каноник. канонически, каноническия, каноническият, каноническа, каноническата, каноническо, каноническото, канонически, каноническите

нареч.
* Пищя кански. — Пищя силно, пронизително. кански, канския, канският, канска, канската, канско, канското, кански, канските

кантът, канта, мн. кантове, (два) канта, м.
1. Цветна ивица, с която се обточват шевове или краища на дрехи. Бял панталон с тъмносини кантове.
2. Ивица, лента за обточване; ръб.
Синоними: връв, въженце, канап, шнур, гайтан, ширит, ивица, обшивка, лента кант, канта, кантът, кантове, кантовете, канта

мн. кантари, (два) кантара, м. Уред за мерене на тегло; теглилка. Слагам бананите на кантара.
същ. умал. кантарче, мн. кантарчета, ср. кантар, кантара, кантарът, кантари, кантарите, кантара

вж. канта`р кантарче, кантарчето, кантарчета, кантарчетата

мн. канта`ти, ж. Спец. В музиката — произведение за солисти, хор и оркестър, съставено от няколко части. кантата, кантатата, кантати, кантатите

ср., само ед. Спец. Идеалистическо философско учение, създадено от Кант. кантианство, кантианството, кантианства, кантианствата

Философско учение на „критическия“ и „трансцеденталния“ идеализъм създадено от Кант, което е било насочено против френските материалисти от ХVIII век. То признава съществуването на предметите извън нашето съзнанине, но ги обявява за неопознаваеми. Пространството, времето, причинността и т. н. не са форми на съществуването на самите предмети, а са априорни форми на нашето съзнание.

мн. кантони, (два) кантона, м.
1. Малка къща край железопътна линия или шосе, в която живее пазач.
2. Административно-териториална единица във Франция и Белгия.
3. Административна област в състава на федеративната република Швейцария. кантон, кантона, кантонът, кантони, кантоните, кантона

мн. кантоне`ри, м. Пазач на железопътна линия или шосе. кантонер, кантонера, кантонерът, кантонери, кантонерите, кантонери, кантонере

мн. кантоне`рки, ж. Специален висок шкаф за документи, който се затваря с рулетка. кантонерка, кантонерката, кантонерки, кантонерките

мн. канто`ри, ж. Работен кабинет на адвокати, търговски служители и др. Отивам в кантората.
Синоними: бюро, писалище, канцелария кантора, кантората, кантори, канторите

мн. кану`та, ср.
1. Дълга и тясна спортна лодка с едно весло. Едноместно кану.
2. Само ед. Спортна дисциплина — гребане с такава лодка.
3. Лодка еднодръвка, използвана от някои племена в Африка и Америка. кану, кануто, канута, канутата

мн. канцела`рии, ж.
1. Служба в учреждение, която се занимава с административна работа.
2. Помещението на такава служба.
Синоними: кантора, бюро, писалище канцелария, канцеларията, канцеларии, канцелариите

канцеларска, канцеларско, мн. канцела`рски, прил.
1. Който е свързан с канцелария. Канцеларско бюро. Канцеларска длъжност.
2. Който е формален, сух. Канцеларски подход.
* Канцеларски стил. — Спец. В езикознанието — стил, който се отличава с думи и изрази, характерни за административни отношения и оформяне на документация.
Синоними: настолен, писалищен канцеларски, канцеларския, канцеларският, канцеларска, канцеларската, канцеларско, канцеларското, канцеларски, канцеларските

ж., само ед. Пренебр. Стил на работа, отличаващ се с формализъм, излишни административни процедури и бавност. Голяма канцеларщина цари тук.
Синоними: бюрократизъм, формализъм, книжност, педантизъм канцеларщина, канцеларщината, канцеларщини, канцеларщините

мн. канцерогени, (два) канцерогена, м. Спец. Вещество, което причинява болестта рак. канцероген, канцерогена, канцерогенът, канцерогени, канцерогените, канцерогена

канцерогенна, канцерогенно, мн. канцероге`нни, прил. Спец. В медицината — който поражда рак. канцерогенен, канцерогенния, канцерогенният, канцерогенна, канцерогенната, канцерогенно, канцерогенното, канцерогенни, канцерогенните

мн. ка`нцлери, м.
1. Министър-председател в Германия и в Австрия.
2. Остар. Министър-председател в Германската империя. канцлер, канцлера, канцлерът, канцлери, канцлерите, канцлери, канцлере

мн. канцо`ни, ж. Спец.
1. В музиката — вокална песен за един глас с народни мотиви.
2. В литературата — вид лирическо стихотворение с установена форма и любовно съдържание. канцона, канцоната, канцони, канцоните

мн. канцоне`ти, ж. Спец. В музиката — малка творба с песенен характер. канцонета, канцонетата, канцонети, канцонетите

мн. ка`нчета, ср.
1. Метална цилиндрична чаша с дръжка. За разходката взех и канчета за чай.
2. Висок метален съд с дръжка отгоре за пренасяне на храна, обикн. използван във войската. канче, канчето, канчета, канчетата

мн. каньони, (два) каньона, м. Тясна речна долина със стръмни склонове. Преминаването през каньона е трудно. каньон, каньона, каньонът, каньони, каньоните, каньона

мед. Тръбичка, куха игла, вкарвана чрез троакар (водач) в телесна кухина, кръвоносен съд, напр. венозна канюла, трахеостомна канюла и др.

мн. кани, ж. Дребна граблива птица от семейството на ястребите, която издава характерен писък. <br /><br />----<br /><br />каниш, мин. св. каних и каних, мин. прич. канил и канил, несв.
1. Кого. Повиквам, предлагам да дойде с някаква цел. Каня приятеля си на концерт. Каня я на гости.
2. Кого. Предлагам да направи нещо или да се заеме с дейност. Каних го да си вземе от баницата. Канят го за председател на кооперацията.
каня се. — Разг.
1. Смятам, възнамерявам да направя нещо. Каня се да отида на село.
2. Подготвям се за нещо. Каня се за сватбата в неделя.
3. За сняг, дъжд, буря — наближавам. Кани се да вали голям дъжд.
4. На кого. Заканвам се. Кани се да му отмъсти за обидата.
Синоними: поканвам, повиквам, викам, призовавам, свиквам, приканвам, калесвам каня, каним, каниш, каните, кани, канят, каних, канихме, кани, канихте, кани, каниха, канех, канехме, канеше, канехте, канеше, канеха, канил съм, канила съм, канило съм, канили сме, канил си, канила си, канило си, канили сте, канил е, канила е, канило е, канили са, бях канил, бях канила, бях канило, бяхме канили, беше канил, беше канила, беше канило, бяхте канили, беше канил, беше канила, беше канило, бяха канили, ще каня, ще каним, ще каниш, ще каните, ще кани, ще канят, ще съм канил, ще съм канила, ще съм канило, ще сме канили, ще си канил, ще си канила, ще си канило, ще сте канили

м., само ед. Бяла пластична глина, от която се изработват порцеланови и фаянсови изделия.
прил. каолинов, каолинова, каолиново, мн. каолинови. каолин, каолина, каолинът, каолини, каолините, каолина

вж. каоли`н каолинов, каолиновия, каолиновият, каолинова, каолиновата, каолиново, каолиновото, каолинови, каолиновите

мн. ка`пи, ж. Разг. Шапка. Ходи винаги с капа.
Синоними: шапка, калпак, капела капа, капата, капи, капите

мн. капаци, (два) капака, м.
1. Приспособление за затваряне, захлупване на съд, сандък и др.
2. Всяко приспособление, предназначено да покрива, да затваря, да предпазва. Капак на часовник. Капак на пиано. Капак на кола.
3. Обикн. мн. Кожени парчета към юзда на кон, които се намират отстрани на очите му.
същ. умал. капаче, мн. капачета, ср.
* За капак. — Разг. След всичко друго, освен всичко друго. За капак на всичко ни дойдоха и гости.
* Като кон с капаци. — Разг. Ограничен съм, не виждам нещата в широта.
Синоними: похлупак, захлупак, капачка, захлупка, корпус, кутия, кожух, покривка, покривало, обвивка, калъф, плик капак, капака, капакът, капаци, капаците, капака

мн. капани, (два) капана, м.
1. Уред, който се залага за ловене на животни. Капан за мишки. Залагам капан. Вълкът се хвана в капана.
2. Прен. Уловка, примамка. Устроиха му капан и го заловиха със стоката. Попадам в капан.
* Поставям/поставя капан (на някого). — Устройвам уловка.
Синоними: клопка, примка, примамка, подмамка, въдица, стръв, уловка, хитрост капан, капана, капанът, капани, капаните, капана

мн. капанду`ри, ж. Застъклен или снабден с прозорец малък отвор по покрива на сграда. Таванската стая имаше капандура, от която се осветяваше. капандура, капандурата, капандури, капандурите

мн. капа`нчета, ср.
1. Малък капан.
2. Разг. Малка кръчма. Обича да се заседява в капанчетата. капанче, капанчето, капанчета, капанчетата

капари`раш, несв. и св.; Какво. Давам капаро за нещо. Капарирах поръчката за мебели. капарирам, капарираме, капарираш, капарирате, капарира, капарират, капарирах, капарирахме, капарира, капарирахте, капарира, капарираха, капарирах, капарирахме, капарираше, капарирахте, капарираше, капарираха, капарирал съм, капарирала съм, капарирало съм, капарирали сме, капарирал си, капарирала си, капарирало си, капарирали сте, капарирал е, капарирала е, капарирало е, капарирали са, бях капарирал, бях капарирала, бях капарирало, бяхме капарирали, беше капарирал, беше капарирала, беше капарирало, бяхте капарирали, беше капарирал, беше капарирала, беше капа

и капа`ро ср., само ед. Предплата, давана за сигурност на уговорката или покупката. Дадох капаро за колата.
Синоними: пей, предплата, задатък капаро, капарото, капара, капарата

мн. капаците`ти, м.
1. Само ед. Вместимост, обем. Капацитет на язовира.
2. Само ед. Производствени възможности, мощ на машина, предприятие и др.
3. Прен. Само ед. Възможности на човек или на човешкия ум в някаква област. Има голям капацитет.
4. Прен. Лице, което е усвоило обширни знания в дадена област и може да се справи с всичко; авторитет. Той е голям капацитет в телевизионната техника. Един от капацитетите по литература в университета.
Синоними: мощ, мощност, сила, вместимост, обем, възможност, издръжливост, сведущ, компетентен, вещ, всезнаещ капацитет, капацитета, капацитетът, капацитети, капацитетите, капацитета

вж. капа`к капаче, капачето, капачета, капачетата

мн. капа`чки, ж.
1. Метална или пластмасова пластинка, приспособена да затваря плътно буркан, бутилка и др.
2. Всяко малко по размери приспособление за затваряне и предпазване на нещо. Капачка на химикалка. Капачка на фотоапарат.
3. Малка кост, която се намира на коляното на човек. Счупил си капачката. капачка, капачката, капачки, капачките

капваш, несв. и капна, св.
1. За течност — падам като капка. Една сълза капна от очите и.</em><br />2. Прен. Разг. За плод, цвят, листа на дървета — падам. <em>От време на време от дървото капваше круша.</em><br />3. Прен. Разг. Намирам се в състояние на пълно физическо изтощение. <em>Капнах от ходене по канцеларии. Капвам от чистене.</em><br />4. Разг. За дъжд — валя малко. <em>Не капна малко дъждец.</em><br />* <em>Капвам/капна за сън.</em> — Разг. Много ми се спи, имам голяма нужда от сън. <br /><br />----<br /><br />капваш, несв. и ка`пна, св.
1. Какво. Правя да капе. Капвам му по две капки във всяко око.
2. Какво. Наливам съвсем малко или искам да представя като малко количество течност. Капни ми малко вода в чашата. Капни ми една ракия, много ми се пие.
3. Прен. Разг. Получавам се, добивам се като печалба. От занаята все капва по нещо.
Синоними: капя, роня, проронвам капвам, капваме, капваш, капвате, капва, капват, капвах, капвахме, капва, капвахте, капва, капваха, капвах, капвахме, капваше, капвахте, капваше, капваха, капвал съм, капвала съм, капвало съм, капвали сме, капвал си, капвала си, капвало си, капвали сте, капвал е, капвала е, капвало е, капвали са, бях капвал, бях капвала, бях капвало, бяхме капвали, беше капвал, беше капвала, беше капвало, бяхте капвали, беше капвал, беше капвала, беше капвало, бяха капвали, ще капвам, ще капваме, ще капваш, ще капвате, ще капва, ще капват, ще съм капвал, ще съм капвала, ще съм капвало, ще см

капеш, мин. св. капах, мин. прич. капал, несв.<br />1. За течност — падам на капки. <em>Сълзите</em> <em>и капят. Кръвта капе.
2. За съд, таван и др. — пропускам по малко вода. Тенджерата капе.
3. Какво. Правя да капе. Капя му капки в очите.
4. Прен. Разг. За коса, зъби, листа на дърво, плодове — падам. Косата ми капе.
5. Прен. Разг. Получавам редовно по малки суми пари. От градината капят пари. Ако не тече, капе.
Синоними: извличам, екстрахирам, изпущам, капвам, роня, проронвам, процеждам се, струя бавно, едва-едва тека, сълзя, прокапвам капя, капем, капеш, капете, капе, капят, капах, капахме, капа, капахте, капа, капаха, капех, капехме, капеше, капехте, капеше, капеха, капал съм, капала съм, капало съм, капали сме, капал си, капала си, капало си, капали сте, капал е, капала е, капало е, капали са, бях капал, бях капала, бях капало, бяхме капали, беше капал, беше капала, беше капало, бяхте капали, беше капал, беше капала, беше капало, бяха капали, ще капя, ще капем, ще капеш, ще капете, ще капе, ще капят, ще съм капал, ще съм капала, ще съм капало, ще сме капали, ще си капал, ще си капала, ще си капало, ще сте капали

мн. караби`ни, ж. Лека и къса бойна пушка. карабина, карабината, карабини, карабините

мн. карава`ни, ж.
1. Остар. Голям, разлат меден домакински съд.
2. Фургон, който се прикачва към кола и служи за спане и почивка на кампинг. каравана, караваната, каравани, караваните

мн. карага`чки, ж. Диал. Цвете нарцис.

остар.
актьор карагьозчия, карагьозчията, карагьозчията, карагьозчии, карагьозчиите, карагьозчии, карагьозчийо

мн. карако`нджовци, м. В народните вярвания — зъл дух, който плаши хората нощем и върлува главно от Коледа до Богоявление. Какво ходиш като караконджо цяла нощ. караконджо, караконджото, караконджото, караконджовци, караконджовците, караконджовци, караконджо

м., само ед. Порода средноазиатска овца, от кожата на която се прави астраган. каракул, каракула, каракулът, каракули, каракулите, каракула

ка`раш, несв.
1. Кого, какво. Насочвам, направлявам да върви пред мене. Карам крава. Карат го в полицията. Карат го на разпит.
2. Какво. Управлявам превозно средство. Карам кола.
3. Кого, какво. Превозвам. Карат хора с автобуса. Карам тухли.
4. Кого. Искам от някого да направи нещо. Карам я да бърше прах всеки ден. Карам я да учи.
5. Разг. Продължавам да върша нещо (по същия начин), да живея по някакъв начин. Карам си работата. Карам си живота по старому. Карам добре учението.
6. Прен. Разг. За години, възраст — започнал съм, протичам. Десета година караме в този град.
карам се. 1. — На кого. Хокам, ругая. Карам се на децата, защото не учат.
2. Само мн. С кого. Хокаме се взаимно, укоряваме се, мъмрим се. Всеки ден се карат с мъжа си.
Синоними: возя, тегля, влача, дърпам, издърпвам, изтеглям, отвеждам, откарвам, водя, бутам, тикам, подкарвам, закарвам, завеждам, принуждавам, насилвам, заставям, задължавам, натоварвам, накарвам, подтиквам, почвам, започвам, начевам, захващам, докарвам, превозвам, изкарвам, отбивам, излежавам, подбуждам, пришпорвам, прекарвам, тласкам, движа, предвижвам, убеждавам, увещавам, предумвам, скланям, управлявам, насочвам, направлявам карам, караме, караш, карате, кара, карат, карах, карахме, кара, карахте, кара, караха, карах, карахме, караше, карахте, караше, караха, карал съм, карала съм, карало съм, карали сме, карал си, карала си, карало си, карали сте, карал е, карала е, карало е, карали са, бях карал, бях карала, бях карало, бяхме карали, беше карал, беше карала, беше карало, бяхте карали, беше карал, беше карала, беше карало, бяха карали, ще карам, ще караме, ще караш, ще карате, ще кара, ще карат, ще съм карал, ще съм карала, ще съм карало, ще сме карали, ще си карал, ще си карала, ще си карало, ще сте ка

мн. карамели, (два) карамела, м.
1. Само ед. Златистокафява рядка маса, получена от загрята захар или гликоза, използвана за бонбони и в сладкиши.
2. Бонбони от тази маса с пълнеж. карамел, карамела, карамелът, карамели, карамелите, карамела

карамелизи`раш, несв. и св.; Какво. Превръщам захар или гликоза в карамел.
карамелизирам се. — Превръщам се в карамел. карамелизирам, карамелизираме, карамелизираш, карамелизирате, карамелизира, карамелизират, карамелизирах, карамелизирахме, карамелизира, карамелизирахте, карамелизира, карамелизираха, карамелизирах, карамелизирахме, карамелизираше, карамелизирахте, карамелизираше, карамелизираха, карамелизирал съм, карамелизирала съм, карамелизирало съм, карамелизирали сме, карамелизирал си, карамелизирала си, карамелизирало си, карамелизирали сте, карамелизирал е, карамелизирала е, карамелизирало е, карамелизирали са, бях карамелизирал, бях карамелизирала, бях

мн. карамфили, (два) карамфила, м.
1. Градинско или диво цвете със силна миризма и кичести цветове с различен цвят, както и стрък от него.
2. Изсушени силноароматни семена от тропически храст, употребявани като подправка и лекарство. карамфил, карамфила, карамфилът, карамфили, карамфилите, карамфила

мн. ка`раници, ж. Разг. Кавга, свада. Всеки ден слушам караниците им.
Синоними: кавга, крамола, разпри, раздор, разправия, спор, каране, викане, виканица, спорене, свада, препирня, сбиване, бой, скандал, несъгласие, разногласие, пререкание, препиране, конфликт, шум, врява, гюрултия, бъркотия, суматоха караница, караницата, караници, караниците

ж., само ед. Изолиране на лица или места за определено време, за да се предотврати разпространяването на заразни болести. Тук има карантина. Те са под карантина. Държа под карантина. карантина, карантината, карантини, карантините

карантинираш, несв. и св.; Кого, какво. Държа под карантина. <em>Трябва да карантинираме болните.</em> карантинирам, карантинираме, карантинираш, карантинирате, карантинира, карантинират, карантинирах, карантинирахме, карантинира, карантинирахте, карантинира, карантинираха, карантинирах, карантинирахме, карантинираше, карантинирахте, карантинираше, карантинираха, карантинирал съм, карантинирала съм, карантинирало съм, карантинирали сме, карантинирал си, карантинирала си, карантинирало си, карантинирали сте, карантинирал е, карантинирала е, карантинирало е, карантинирали са, бях карантинирал, бях карантинирала, бях карантинирало, бяхме карантинирали картелирам се картелираш се, несв. и св. Обединявам се в картел. картелирам, картелираме, картелираш, картелирате, картелира, картелират, картелирах, картелирахме, картелира, картелирахте, картелира, картелираха, картелирах, картелирахме, картелираше, картелирахте, картелираше, картелираха, картелирал съм, картелирала съм, картелирало съм, картелирали сме, картелирал си, картелирала си, картелирало си, картелирали сте, картелирал е, картелирала е, картелирало е, картелирали са, бях картелирал, бях картелирала, бях картелирало, бяхме картелирали, беше картелирал, беше картелирала, беше картелирало, бяхте картелирали, б

ж., само ед.
1. Вътрешности на заклано животно, предлагани за храна. Ще купя карантия за супа.
2. Разг. Пренебр. Вътрешности на човек. Ритна го и му натърти карантията. карантия, карантията, карантии, карантиите

мн. карати, (два) карата, м.
1. Единица мярка за скъпоценни камъни, равна на 0,2055 г.
2. Мярка за чистота на златото, която може да бъде от 5 до 24. Пръстенът ми е 12 карата. карат, карата, каратът, карати, каратите, карата

ср., само ед. Японска система за защита без оръжие, с удари с ръце и крака по уязвимите части на тялото. Тренирам карате. карате, каратето, каратета, каратетата

мн. караули, (два) караула, м.
1. Само ед. Въоръжена охрана на военни обекти или затвор; пост. Поставям караул. Сменям караул.
2. Само ед. Служба на въоръжена охрана. Стоя на караул.
3. Лицето, което е на въоръжена охрана. На вратата има един караул.
прил. караулен, караулна, караулно, мн. караулни.
Синоними: стража, патрул, пост, охрана, страж, пазител, пазач, часовой, часови караул, караула, караулът, караули, караулите, караула

вж. карау`л караулен, караулния, караулният, караулна, караулната, караулно, караулното, караулни, караулните

караулиш, мин. св. караулих, мин. прич. караулил, несв. Давам караул.<br />Синоними: стоя на пост, охранявам, пазя, патрулирам карауля, караулим, караулиш, караулите, караули, караулят, караулих, караулихме, караули, караулихте, караули, караулиха, караулех, караулехме, караулеше, караулехте, караулеше, караулеха, караулил съм, караулила съм, караулило съм, караулили сме, караулил си, караулила си, караулило си, караулили сте, караулил е, караулила е, караулило е, караулили са, бях караулил, бях караулила, бях караулило, бяхме караулили, беше караулил, беше караулила, беше караулило, бяхте караулили, беше караулил, беше караулила, беше караулило, бяха караулили, ще карауля, ще караулим, кикотя се кикотиш се, мин. св. кикотих се, мин. прич. кикотил се, несв. Разг. Смея се високо, свободно или неприлично.
Синоними: кискам се, смея се, изсмивам се, прихвам, присмивам се, прихвам да се смея, досмешава ме, хваща ме смях, смях ме е, идва ми смях, иде ми до смях, надува ме на смях, разкисквам се, разсмивам се, подсмивам се, хихикам, смея се тихичко кикотя, кикотим, кикотиш, кикотите, кикоти, кикотят, кикотих, кикотихме, кикоти, кикотихте, кикоти, кикотиха, кикотех, кикотехме, кикотеше, кикотехте, кикотеше, кикотеха, кикотил съм, кикотила съм, кикотило съм, кикотили сме, кикотил си, кикотила си, кикотило си, кикотили сте, кикотил е, кикотила е, кикотило е, кикотили са, бях кикотил, бях кикотила, бях кикотило, бяхме кикотили, беше кикотил, беше кикотила, беше кикотило, бяхте кикотили, беше кикотил, беше кикотила, беше кикотило, бяха кикотили, ще кикотя, ще кикотим, ще кикотиш, ще кикотите, ще кикоти, ще кикотят, ще

Размесено, разбъркано, объркано.

м., само ед. Навалица, множество, неразбория. кардио- Първа съставна част на сложни думи със значение който е свързан със сърцето, напр. кардиограф, кардиолог, кардиопатия и др.

вж. карашик

м., само ед.
1. Спец. Синтетично органично съединение, употребявано за производство на пластмаси, лекарства.
2. Урея.
прил. карбамидов, карбамидова, карбамидово, мн. карбамидови. карбамид, карбамида, карбамидът, карбамиди, карбамидите, карбамида

м., само ед.
1. Спец. Съединение на въглерода с различни елементи.
2. Разг. Калциев карбид, от който се получава ацетилен.
прил. карбиден, карбидна, карбидно, мн. карбидни. карбид, карбида, карбидът, карбиди, карбидите, карбида

вж. карби`д карбиден, карбидния, карбидният, карбидна, карбидната, карбидно, карбидното, карбидни, карбидните

м., само ед. Вид киселина, която се добива от каменовъглен катран и се употребява като дезинфектиращо средство; фенол. карбол, карбола, карболът, карболи, карболите, карбола

м., само ед. или карбона`ти само мн. Спец. В химията — сол/и на въглената киселина. карбонат, карбоната, карбонатът, карбонати, карбонатите, карбоната

ж., само ед. Спец.
1. В химията — превръщане във въглища; овъгляване.
2. В химията — суха дестилация на дърва или каменни въглища.
3. В химията — очистване на масло чрез прекарването му през дървени въглища.
4. Обработка на вълна или на полувълнени платове с разтвор от минерални киселини. карбонизация, карбонизацията, карбонизации, карбонизациите

мед. Гнойно-възпалителен процес на няколко разположени в съседство космени фоликули и техните мастни жлези. Най-често в окосмената тилна част на шията се формира плътен, болезнен инфилтрат, около космите се формират белезникави петънца, от които след 3-5 дни изтича гноен секрет. карбункул, карбункула, карбункулът, карбункули, карбункулите, карбункула

мн. карбуратори, (два) карбуратора, м. В техниката — устройство в двигател с вътрешно горене, в което течното гориво се превръща в гореща газообразна смес от въздух и пари. карбуратор, карбуратора, карбураторът, карбуратори, карбураторите, карбуратора

ср., само ед.
1. Товар на кораб.
2. Застраховка на стоки, превозвани с кораб. карго, каргото, карга, каргата

м., само ед. Индийско тревисто растение, зърната на което се употребяват като лекарство или подправка. кардамон, кардамона, кардамонът, кардамони, кардамоните, кардамона

мн. кардани, (два) кардана, м. Спец. Устройство между два вала за предаване на движението от единия на другия (при автомобили и др.).
прил. карданов, карданова, карданово, мн. карданови. кардан, кардана, карданът, кардани, карданите, кардана

мн. кардинали, м. В католическата църква — висш духовен сан след папата.<br />прил. кардиналски, кардиналска, кардиналско, мн. кардина`лски.

—-

м., само ед. Сорт раннозреещо десертно грозде с едри тъмнорозови зърна. кардинал, кардинала, кардиналът, кардинали, кардиналите, кардинали, кардинале

кардинална, кардинално, мн. кардина`лни, прил. Който е главен, много важен. Кардинален въпрос. Кардинален успех.
Синоними: главен, основен, съществен, важен, първостепенен, принципиален, пръв, първоначален, първенствуващ, централен кардинален, кардиналния, кардиналният, кардинална, кардиналната, кардинално, кардиналното, кардинални, кардиналните

вж. кардина`л кардиналски, кардиналския, кардиналският, кардиналска, кардиналската, кардиналско, кардиналското, кардиналски, кардиналските

мед. Сърдечносъдов, отнасящ се до сърцето и кръвоносните съдове.

мн. кардиогра`ми, ж.
1. Графичен запис на ударите на сърцето. Правя кардиограма.
2. Лента с такъв запис. кардиограма, кардиограмата, кардиограми, кардиограмите

ж., само ед. Записване на ударите на сърцето с помощта на уред. кардиография, кардиографията, кардиографии, кардиографиите

мн. кардиоло`зи, м. Лекар, специалист по сърдечни болести. Трябва да отида при кардиолог. кардиолог, кардиолога, кардиологът, кардиолози, кардиолозите, кардиолози

ж., само ед. Наука за сърцето и кръвоносните съдове. кардиология, кардиологията, кардиологии, кардиологиите

мед. Руптура на сърдечната стена.

мед. Разрастване на съединителна тъкан в миокарда.

мн. кардиостимулатори, (два) кардиостимулатора, м. Прибор, който се имплантира в организма и стимулира сърцето. кардиостимулатор, кардиостимулатора, кардиостимулаторът, кардиостимулатори, кардиостимулаторите, кардиостимулатора

мед. Лекарствени средства, подобряващи помпената функция на сърцето, напр. сърдечни гликозиди, симпатикомиметици.

мед. Пункция на сърдечната стена.

мед. Вход на стомаха — частта от стомаха, която е свързана с хранопровода.

мн. каре`та, ср.
1. Квадрат, обикн. като шарка, като форма или като символ. Сако на карета. Каре за маса. Името на автора е в каре.
2. В техниката — приспособление в предавателния механизъм на автомобил.
3. Разг. Четирима души, които играят на карти. Хайде да направим едно каре.
* Издателско каре. — Техническите данни за книга, посочени в началото или в края, оградени обикн. с правоъгълник. каре, карето, карета, каретата

вж. гарез

мн. каре`ти, ж. Истор. Луксозна покрита кола на пружини, теглена от коне, за превозване на хора. Нае карета до кралския двор.
Синоними: кола, файтон, екипаж, каросерия карета, каретата, карети, каретите

само мн. Обобщено наименование на видове малки товароподемни коли за обслужване на гари, пристанища, заводи.

м., само ед. Най-бързият бяг на кон. Пусна коня в кариер.
Синоними: (същ.) бързо

мн. карие`ри, ж.
1. Място, където се вадят камъни. Работи на кариерата.
2. Само ед. Напредване в професията, издигане в служебната йерархия. Правя кариера. Научна кариера.
* От кариерата. — Дипломат по професия. Той е дипломат от кариерата.
Синоними: поприще, професия, служба, мина, рудник кариера, кариерата, кариери, кариерите

м., само ед. Силен стремеж към кариера (във 2 знач.) с користни цели.
Синоними: службогонство, домогване кариеризъм, кариеризма, кариеризмът, кариеризми, кариеризмите, кариеризъма

мн. кариери`сти, м. Човек, който силно се стреми към кариера (във 2 знач.). кариерист, кариериста, кариеристът, кариеристи, кариеристите, кариеристи, кариеристе

мн. кариери`стки, ж. Жена кариерист. кариеристка, кариеристката, кариеристки, кариеристките

мн. кариеси, (два) кариеса, м. Спец. В медицината — разрушаване на твърдата тъкан на зъб. Детето има два кариеса, които трябва да се лекуват. кариес, кариеса, кариесът, кариеси, кариесите, кариеса

мн. карикатури, ж.<br />1. Рисунка с комично или сатирично изобразяване на нещо. <em>Правя карикатура. Рисувам карикатури.</em><br />2. В литературата и изкуството — комично или сатирично представяне. <em>Героят е карикатура на министър.</em><br />3. Прен. Смешно и жалко подобие, нещо изкривено, изопачено. <em>С тия дрехи се е направила на карикатура. Това е карикатура на литература.</em><br />прил. карикатурен, карикатурна, карикатурно, мн. карикату`рни. Карикатурен стил.
Синоними: пародия, имитация, посмешище, подигравка, присмех, комична имитация, бурлеска карикатура, карикатурата, карикатури, карикатурите

вж. карикату`ра карикатурен, карикатурния, карикатурният, карикатурна, карикатурната, карикатурно, карикатурното, карикатурни, карикатурните

мн. карикатури`сти, м. Художник на карикатури. карикатурист, карикатуриста, карикатуристът, карикатуристи, карикатуристите, карикатуристи, карикатуристе

мн. карикатури`стки, ж. Жена карикатурист. карикатуристка, карикатуристката, карикатуристки, карикатуристките

мн. карио`ки, м. и ж.
1. Жител на Рио де Жанейро.
2. Вид южноамерикански танц. кариока, кариоката, кариоки, кариоките

карирана, карирано, мн. кари`рани, прил. Който е с шарки на карета. Карирана риза. кариран, карирания, карираният, карирана, карираната, карирано, карираното, карирани, карираните

ж., само ед.
1. В будизма — вярване, че съдбата на човека зависи от действията му в предишната форма на съществуване.
2. Разг. Съдба, предопределение. карма, кармата, карми, кармите

Напълно объркано, разбъркано.

вж. кармакарашик

м., само ед. Тъмночервена боя. кармин, кармина, карминът, кармини, кармините, кармина

карминена, карминено, мн. карми`нени, прил. Който е с тъмночервен цвят. карминен, карминения, карминеният, карминена, карминената, карминено, карминеното, карминени, карминените

мн. карнавали, (два) карнавала, м. Масово увеселение, придружено с танци, маскарад, шествия, което може да трае няколко дни. Ще има голям пролетен карнавал.
прил. карнавален, карнавална, карнавално, мн. карнавални. Карнавален костюм. Карнавално настроение. карнавал, карнавала, карнавалът, карнавали, карнавалите, карнавала

вж. карнава`л карнавален, карнавалния, карнавалният, карнавална, карнавалната, карнавално, карнавалното, карнавални, карнавалните

мн. карна`чета, ср. Вид тънка наденица за печене на скара. карначе, карначето, карначета, карначетата

мед. Патологично изменение в белодробната тъкан, при което тя придобива консистенция и вид на месо.

мн. кари`, ср. Вид карта за игра, означена с червен четириъгълник. Паднаха ми се две кари. каро, карото, кари, карите

мн. каросе`рии, ж. Дървена или метална конструкция към превозно средство, в която се поставя товарът. Камионът е с голяма каросерия.
Синоними: кола, файтон, екипаж, карета каросерия, каросерията, каросерии, каросериите

мед. Отнасящ се до сънната артерия. каротиден, каротидния, каротидният, каротидна, каротидната, каротидно, каротидното, каротидни, каротидните

м., само ед. Спец. В биологията — растителен или животински пигмент, който в организма се превръща във витамин А. Морковите съдържат каротин. каротин, каротина, каротинът, каротини, каротините, каротина

мед. Отнасящ се до китката на ръката, напр. китков канал — canalis carpi.

карстова, карстово, мн. ка`рстови, прил. Който е резултат от химически процеси при лесноразтворими от водата скали. Карстов извор. Карстови пещери. карстов, карстовия, карстовият, карстова, карстовата, карстово, карстовото, карстови, карстовите

мн. ка`рти, ж.
1. Чертеж на земната повърхност (или на звездното небе), на който с условни знаци са дадени географски, геоложки, езикови особености и е означен мащабът на умаляване. Икономическа карта. Диалектна карта.
2. Картонче с рисунка и символи от едната страна в комплект, който служи за хазартна игра или врачуване. Играя на карти. Гледам на карти.
3. Документ за някакъв абонамент, за членство в организация, клуб. Карта за градския транспорт.
* Залагам на карта. — Рискувам. Заложих на карта живота си.
* Играя с открити карти. — Казвам открито целите и намеренията си.
Синоними: чертеж, скица, билет, пропуск карта, картата, карти, картите

мн. ка`ртаджии, м. Разг. Любител на играта на карти; картоиграч. Вечер се събираха картаджии и играеха до сутринта. миш-маш Объркано, хаотично. Всичко стана миш-маш.
Синоними: бъркотия, безредие, хаос, неразбория, бърканица, неуредица, смес, смесица, смешение, смесено общество, пъстра тълпа

м., само ед. Право за действие, пълномощия. Давам му картбланш.
Синоними: пълномощие, права, пълни права, мандат, правомощие, позволение, разрешение картбланш, картбланша, картбланшът, картбланши, картбланшите, картбланша

Учение на френския философ Декарт и особено на неговите последователи, според което философията трябва да извежда своите положения от абстрактни достоверни истини, до които се стига чрез подлагане на съмнение на всяко знание, защото то е получено чрез сетивата, които мамят.

мн. картели, (два) картела, м.
1. Спец. В икономиката — обединение на сродни едри предприятия за диктуване цените на пазара и за борба с конкуренцията. Картел на производителите на тютюн.
2. Разг. Съюз, обединение. картел, картела, картелът, картели, картелите, картела

мн. картери, (два) картера, м. Метален корпус, в който са поместени най-важните части на автомобилния двигател и който служи за резервоар на смазочното масло. картер, картера, картерът, картери, картерите, картера

вж. карте`чница картечен, картечния, картечният, картечна, картечната, картечно, картечното, картечни, картечните

мн. картечници, ж. Автоматично скорострелно оръжие с куршуми.<br />прил. картечен, картечна, картечно, мн. карте`чни.
* Като картечница (говоря). — Разг. Много бързо. картечница, картечницата, картечници, картечниците

мн. карти`ни, ж.
1. Художествена рисунка. Картина на Рембранд. Картини на Пикасо.
2. Изглед на нещо, което се открива пред погледа; гледка. Пред погледа се редят красиви картини от планината. Погледни картината пред себе си — блокове и само блокове.
3. Положение, състояние на нещо. Картина на болестта. Политическата картина през седмицата.
4. Литературно или музикално изображение. Писателят пресъздава картината на войната.
5. Остар. Относително завършена част на театрално представление. Първата картина свърши и започна антрактът.
6. Състояние на изображение на телевизионен екран. Телевизорът има хубава картина.
Синоними: илюстрация, рисунка, платно, описание, обрисовка, преглед, образ, гледка, пейзаж, панорама, изглед, икона, иконка, изображение, емблема, пиктограма, снимка, фотография, портрет картина, картината, картини, картините

м., само ед.
1. Вид спорт с микроавтомобили.
2. Площадка за забавление с електрически микроавтомобили. картинг, картинга, картингът, картинги, картингите, картинга

картинна, картинно, мн. картинни, прил.<br />1. Който е свързан с картина (в 1 и 2 знач.). <em>Картинна галерия.</em><br />2. Който притежава образност, изразителност. <em>Картинен стил.</em><br />същ. картинност, картинността`, ж.
Синоними: образен, нагледен, ясен, релефен, изразителен, жив, ярък, цветист, описателен, илюстрационен, художествен, живописен, оригинален, интересен, колоритен картинен, картинния, картинният, картинна, картинната, картинно, картинното, картинни, картинните

мн. карти`нки, ж. Малка картина.
* Внимавай в картинката. — Отнасяй се по-сериозно. картинка, картинката, картинки, картинките

вж. карти`нен
Синоними: образност, прегледност, нагледност, изразност, релефност, живост, яркост картинност, картинността, картинности, картинностите

мн. ка`ртички, ж.
1. Малка карта.
2. Картонче, от едната страна с изглед или рисунка, а от другата за писане; пощенска картичка. Коледна картичка. Поздравителна картичка.
* Визитна картичка. — Картонче с името, професията, адреса и телефона на лице, което служи за представяне. картичка, картичката, картички, картичките

мн. картогра`фи, м. Специалист по картография. картограф, картографа, картографът, картографи, картографите, картографа

ж., само ед.
1. Наука за методите за съставяне на географски карти.
2. Изработване на географски карти. картография, картографията, картографии, картографиите

мн. картогра`фки, ж. Жена картограф. картографка, картографката, картографки, картографките, картографке

мн. картоиграчи, м. Любител на играта на карти; картаджия. <em>Мъжът</em> <em>и е страстен картоиграч. картоиграч, картоиграча, картоиграчът, картоиграчи, картоиграчите, картоиграчи, картоиграчо

мн. картоигра`чки, ж. Жена картоиграч. картоиграчка, картоиграчката, картоиграчки, картоиграчките

мн. картони, (два) картона, м.
1. Само ед. Дебел лист хартия. Картон за чертане. Картон за рисуване.
2. Всякакъв вид формуляр с данни за картотека, изработен от дебела хартия. Здравен картон. Картон в библиотека.
прил. картонен, картонена, картонено, мн. картонени.
Синоними: мукава картон, картона, картонът, картони, картоните, картона

вж. карто`н
Синоними: мукавен картонен, картонения, картоненият, картонена, картонената, картонено, картоненото, картонени, картонените

Специален висок шкаф за документи, който се затваря с рулетка.

мн. карто`нчета, ср. Малък лист от картон, който може да дава някакво право или да има определена стойност. Картонче с номер. Картончета за храна. картонче, картончето, картончета, картончетата

мн. картотеки, ж.<br />1. Подредени по азбучен ред картони от един и същ вид. <em>Картотека на личните имена. Болнична картотека.</em><br />2. Шкаф, няколко шкафа или помещение, в които се съхраняват картони. <em>Картотеката е на първия етаж.</em><br />прил. картотечен, картотечна, картотечно, мн. картоте`чни.
Синоними: папка, дело, архива, списък картотека, картотеката, картотеки, картотеките

картотеки`раш, несв. и св.; Какво. Правя картотека или въвеждам в картотека. Всички нови книги се обработват и картотекират. картотекирам, картотекираме, картотекираш, картотекирате, картотекира, картотекират, картотекирах, картотекирахме, картотекира, картотекирахте, картотекира, картотекираха, картотекирах, картотекирахме, картотекираше, картотекирахте, картотекираше, картотекираха, картотекирал съм, картотекирала съм, картотекирало съм, картотекирали сме, картотекирал си, картотекирала си, картотекирало си, картотекирали сте, картотекирал е, картотекирала е, картотекирало е, картотекирали са, бях картотекирал, бях картотекирала, бях картотекирало, бяхме картотекирали

вж. картоте`ка картотечен, картотечния, картотечният, картотечна, картотечната, картотечно, картотечното, картотечни, картотечните

мн. картофи, (два) картофа, м. Едногодишно растение с подземни грудки, богати на нишесте, които се използват за храна, както и самите грудки.
прил. картофен, картофена, картофено, мн. картофени. Картофена супа. картоф, картофа, картофът, картофи, картофите, картофа

вж. карто`ф картофен, картофения, картофеният, картофена, картофената, картофено, картофеното, картофени, картофените

мн. каруци, ж. Превозно средство с дървена каросерия и обикн. с дървени колелета, пригодено за впрягане на кон или магаре. <em>Впрягам коня в каруцата. Баща ми поправя и изработва каруци.</em><br />същ. умал. каручка, мн. кару`чки, ж.
Синоними: кола, талига, двуколка, фургон каруца, каруцата, каруци, каруците

каруцарят, каруцаря, мн. каруца`ри, м.
1. Остар. Човек, чиято работа е да кара каруца.
2. Занаятчия, който изработва каруци. Има ли в това село каруцар? каруцар, каруцаря, каруцарят, каруцари, каруцарите, каруцари, каруцарю

вж. кару`ца каручка, каручката, каручки, каручките

м., само ед. Вид зеле, чиито цветни месести пъпки се използват за храна; цветно зеле. карфиол, карфиола, карфиолът, карфиоли, карфиолите, карфиола

мн. карфици, ж. Игла с главичка в единия край, която служи за прикрепване, забождане; топлийка. <em>На пробата прикачиха ръкавите с карфици.</em><br />същ. умал. карфичка, мн. карфи`чки, ж.
Синоними: топлийка, безопасна игла, фуркет, фиба карфица, карфицата, карфици, карфиците

вж. карфи`ца карфичка, карфичката, карфички, карфичките, карфичке

мед. Тих делир, при който болните правят движения за хващане на несъществуващи предмети.

мн. карцери, (два) карцера, м. Тясно помещение без прозорци в затвор или казарма, в което се престоява за наказание. Лежа в карцера. карцер, карцера, карцерът, карцери, карцерите, карцера

мед. Състояние, при което злокачествен тумор е широко разпространен в тялото с наличие на метастази в много органи.

мед. Доброкачествен или злокачествен тумор, произхождащ от клетките на APUD- системата, който продуцира серотонин, каликреин, кинини и простагландини. Най-често се локализира в апендикса и илеума, рядко в ректума, бронхите и др. Протича с диария, зачервяване на лицето, сърцебиене и др.

мн. карциноми, (два) карцинома, м. Спец. В медицината — злокачествен тумор; рак. карцином, карцинома, карциномът, карциноми, карциномите, карцинома

мед. вж. карциноза ката- Първа съставна част на сложни думи със значение „долу, надолу“

мед. Отнасящ се до или имащ проявите на карцином.

карци`раш, несв. и св.; Кого. Поставям в карцер. карцирам, карцираме, карцираш, карцирате, карцира, карцират, карцирах, карцирахме, карцира, карцирахте, карцира, карцираха, карцирах, карцирахме, карцираше, карцирахте, карцираше, карцираха, карцирал съм, карцирала съм, карцирало съм, карцирали сме, карцирал си, карцирала си, карцирало си, карцирали сте, карцирал е, карцирала е, карцирало е, карцирали са, бях карцирал, бях карцирала, бях карцирало, бяхме карцирали, беше карцирал, беше карцирала, беше карцирало, бяхте карцирали, беше карцирал, беше карцирала, беше карцирало, бяха карцирали, ще карцирам, ще карцир

мн. каси, ж.<br />1. Железен шкаф, сандъче или кутия за съхраняване на пари и други ценности. <em>Огнеупорна каса.</em><br />2. Място или гише, където се внасят или получават пари. <em>Магазинът има осем каси. Касата на университета не работи.</em><br />3. Машина за отбелязване или изчисляване на парични суми.<br />4. Налични пари на организация, група, учреждение и др. <em>Касата е изразходена. Кой от нас ще държи касата?</em><br />прил. касов, касова, касово, мн. касови. <em>Касова бележка. Касов апарат.</em> <br /><br />----<br /><br />мн. каси, ж.
1. Сандъче за пренасяне на бутилки и др. Купиха две каси бира.
2. Неподвижно поставена в стената рамка на врата или прозорец.
Синоними: ковчежничество, фондове, пари каса, касата, каси, касите

мн. касапи, м.<br />1. Човек, който като професия се занимава с клане, чистене и разпарчаване на животни.<br />2. Човек, който продава месо; месар.<br />3. Разг. Пренебр. Лекар хирург. <em>Всеки ден прави операции, истински касапин.</em><br />прил. касапски, касапска, касапско, мн. каса`пски. касапин, касапина, касапинът, касапи, касапите, касапи, касапино

мн. каса`пници, ж.
1. Място, цех за клане и обработка на месото на животни; кланица.
2. Остар. Магазин за месо.
3. Прен. Масово избиване или загиване на хора. Голяма касапница е тази война. Автобусът се е сблъскал с влака и е станала истинска касапница.
Синоними: месарница, месопродавница, кланица, скотобойна, кръвопролитие, клане, избиване, изтребление, сеч, война, масово избиване касапница, касапницата, касапници, касапниците

вж. каса`пин касапски, касапския, касапският, касапска, касапската, касапско, касапското, касапски, касапските

касационна, касационно, мн. касацио`нни, прил. Който се отнася до касация.
* Касационен съд. — Съд, който може да отменя решения на по-долни инстанции. касационен, касационния, касационният, касационна, касационната, касационно, касационното, касационни, касационните

ж., само ед. Спец. В правото — отменяне на съдебно решение в по-горна инстанция. Подавам жалба за касация. касация, касацията, касации, касациите

мн. касе`ти, ж. Касетка. касета, касетата, касети, касетите

мн. касе`тки, ж.
1. Метална кутия за пазене на ценности.
2. Чекмедже в специален здрав шкаф със строго подредени предмети.
3. Сандъче за пренасяне на плодове, зеленчуци; щайга. Купих две касетки ябълки.
4. Кутия с монтирана лента за запис. Аудиокасетка. Видеокасетка.
5. Всяка здрава кутия, предназначена да съхранява нещо. Касетка за фотофилм. касетка, касетката, касетки, касетките

мн. касетофони, (два) касетофона, м. Магнетофон, който възпроизвежда звукозапис от касетка. Купих си двукасетъчен касетофон. касетофон, касетофона, касетофонът, касетофони, касетофоните, касетофона

мн. касие`ри, м. Длъжностно лице, което изчислява и раздава заплати, работи на каса в магазин, завежда каса на организация. Касиерът ще събере вноските от всички членове. касиер, касиера, касиерът, касиери, касиерите, касиера

мн. касие`рки, ж. Жена касиер. касиерка, касиерката, касиерки, касиерките

мн. каси`нки, ж. Бяла колосана лента, каквато носят медицинските сестри. Слагам си касинката. Работя с касинка. касинка, касинката, касинки, касинките

каси`раш, несв. и св.; Какво. Спец.
1. В правото — отменям съдебно решение на по-долна инстанция.
2. В правото — обявявам избор за недействителен.
3. Разг. Подавам жалба в касационен съд.
Синоними: отхвърлям, отменям, анулирам касирам, касираме, касираш, касирате, касира, касират, касирах, касирахме, касира, касирахте, касира, касираха, касирах, касирахме, касираше, касирахте, касираше, касираха, касирал съм, касирала съм, касирало съм, касирали сме, касирал си, касирала си, касирало си, касирали сте, касирал е, касирала е, касирало е, касирали са, бях касирал, бях касирала, бях касирало, бяхме касирали, беше касирал, беше касирала, беше касирало, бяхте касирали, беше касирал, беше касирала, беше касирало, бяха касирали, ще касирам, ще касираме, ще касираш, ще касирате, ще касира, ще касира

м., само ед. Многогодишен храст с плодове като малки тъмносини зърна, богати на витамини, използвани за сироп, конфитюр и др.; френско грозде. Сок от касис. касис, касиса, касисът, касиси, касисите, касиса

мн. ка`ски, ж.
1. Метална или кожена шапка за предпазване на главата от удари. Строителна каска. Военна каска. Пожарникарска каска.
2. Прибор с форма на похлупак, използван за сушене на коса. Сядам под каската. каска, каската, каски, каските

мн. каска`ди, ж.
1. Естествен или изкуствено създаден водопад на етажи. В центъра на много градове се построиха водни каскади за прохлада.
2. Система от изградени един под друг язовири и електрически централи.
3. Цирков акробатически номер с опасни скокове, наподобяващи падания. каскада, каскадата, каскади, каскадите

мн. каскадьо`ри, м. Лице, което при снимане на филм изпълнява опасните действия вместо актьора. каскадьор, каскадьора, каскадьорът, каскадьори, каскадьорите, каскадьори, каскадьоре

мн. каскети, (два) каскета, м. Мека, обикн. мъжка шапка с по-твърда козирка. Купи си кариран каскет.
Синоними: кепе, фуражка, боне каскет, каскета, каскетът, каскети, каскетите, каскета

касова, касово, мн. ка`сови, прил.
1. Който е свързан с каса.
2. Разг. Който носи голяма печалба. Касов филм. Касова пиеса. касов, касовия, касовият, касова, касовата, касово, касовото, касови, касовите

мн. ка`сти, ж.
1. В Индия и други източни страни — обществена прослойка на обединени по произход, положение и професия членове. Било много трудно да се ожениш за човек от друга каста.
2. Прен. Затворена прослойка от хора, която защитава своите привилегии и не допуска нови членове.
Синоними: съсловие, класа, слой, прослойка, род каста, кастата, касти, кастите

само мн. Двойка твърди пластинки, които се закрепват на пръстите за щракане по време на танц или към музикално изпълнение в Испания и Латинска Америка. отщява ми ти, му, и, ни, ви, им</em><em>_) се</em><em>, несв. и </em><em>отще ми се, св. Не ми се иска повече, омръзва ми. Отщя ми се всичко._

м., само ед. Спец. Вид спорт — майсторско хвърляне на въдица за демонстрация на риболовна техника. кастинг, кастинга, кастингът, кастинги, кастингите, кастинга

мит. Син на спартанския цар Тиндарей и на Леда, смъртният брат на безсмъртния Полидевк, един от двамата диоскури, смел конеукротител и ездач. кастор, кастора, касторът, кастори, касторите, кастора

ж., само ед. Кастриране. кастрация, кастрацията, кастрации, кастрациите

кастрираш, несв. и св.; Кого, какво.<br />1. Премахвам изкуствено полови жлези на животно или човек; скопявам.<br />2. Прен. Осакатявам духовно.<br />същ. кастриране, ср. кастрирам, кастрираме, кастрираш, кастрирате, кастрира, кастрират, кастрирах, кастрирахме, кастрира, кастрирахте, кастрира, кастрираха, кастрирах, кастрирахме, кастрираше, кастрирахте, кастрираше, кастрираха, кастрирал съм, кастрирала съм, кастрирало съм, кастрирали сме, кастрирал си, кастрирала си, кастрирало си, кастрирали сте, кастрирал е, кастрирала е, кастрирало е, кастрирали са, бях кастрирал, бях кастрирала, бях кастрирало, бяхме кастрирали, беше кастрирал, беше кастрирала, беше кастрирало, бяхте кастрирали, беше кастрирал, беше кастрирала, беше каст

вж. кастри`рам кастриране, кастрирането, кастрирания, кастриранията

мн. кастрони, (два) кастрона, м. Голям и дълбок съд, купа с похлупак или без похлупак. Кастрон с кисело мляко.
същ. умал. кастронче, мн. кастрончета, ср. кастрон, кастрона, кастронът, кастрони, кастроните, кастрона

вж. кастро`н кастронче, кастрончето, кастрончета, кастрончетата

кастриш, мин. св. кастрих и кастрих, мин. прич. кастрил и кастрил, несв.<br />1. Какво. Орязвам или подрязвам клони на дърво. <em>Всяка година кастрят тополите, за да растат на височина.</em><br />2. <em>Прен. Разг. Какво.</em> Орязвам, съкращавам с някаква цел (текст, разходи и др.).<br />3. <em>Прен. Разг. Кого.</em> Мъмря строго. <em>Пак ще го кастря, като го видя.</em><br />Синоними: подкастрям, окастрям, кърша, окършвам, отрязвам, режа, хокам, карам се, мъмря, смъмрям, накастрям, скарвам се, гълча, сгълчавам, скастрям, ругая, наругавам, клъцвам, подрязвам, орязвам, стрижа, остригвам, порицавам кастря, кастрим, кастриш, кастрите, кастри, кастрят, кастрих, кастрихме, кастри, кастрихте, кастри, кастриха, кастрех, кастрехме, кастреше, кастрехте, кастреше, кастреха, кастрил съм, кастрила съм, кастрило съм, кастрили сме, кастрил си, кастрила си, кастрило си, кастрили сте, кастрил е, кастрила е, кастрило е, кастрили са, бях кастрил, бях кастрила, бях кастрило, бяхме кастрили, беше кастрил, беше кастрила, беше кастрило, бяхте кастрили, беше кастрил, беше кастрила, беше кастрило, бяха кастрили, ще кастря, ще кастрим, ще кастриш, ще кастрите, ще кастри, ще кастрят, ще катеря се катериш се, мин. св. катерих се, мин. прич. катерил се, несв.
1. С помощта на крака и ръце се придвижвам нагоре по нещо (дърво, стена, скала и др.). Катерицата се катери бързо по дърветата. Катеря се по скалата.
2. За превозно средство — изкачвам се с усилие по стръмно място. Влакът бавно се катери по стръмнината.
3. Прен. Разг. Придвижвам се нагоре по йерархическа стълба. Катери се към министерско кресло.
Синоними: качвам се, покачвам се, покатервам се, възкачвам се, пълзя нагоре катеря, катерим, катериш, катерите, катери, катерят, катерих, катерихме, катери, катерихте, катери, катериха, катерех, катерехме, катереше, катерехте, катереше, катереха, катерил съм, катерила съм, катерило съм, катерили сме, катерил си, катерила си, катерило си, катерили сте, катерил е, катерила е, катерило е, катерили са, бях катерил, бях катерила, бях катерило, бяхме катерили, беше катерил, беше катерила, беше катерило, бяхте катерили, беше катерил, беше катерила, беше катерило, бяха катерили, ще катеря, ще катерим, ще катериш, ще катерите, ще катери, ще катерят, ще

катът, ката, мн. катове, (два) ката, м. Разг.
1. Етаж на сграда. Качих се на втория кат. Къща на три ката.
2. Слой, пласт. Сгъвам плата на три ката. Тортата е с три ката.
3. Комплект дрехи за едно обличане. Има един кат дрехи и все тях носи. Обух си два ката чорапи.
4. Път като степен. Колкото печели, два ката харчи.
Синоними: етаж, ред, пласт, слой кат, ката, катът, катове, катовете, ката

мед. Свързан с или стимулиращ катаболизма.

мед. 1. Разграждането на сложни химически вещества до по-прости такива (напр. гликоген до CO2 и H2O), при което обикновено се освобождава енергия.
2. Съвкупността от всички разграждащи метаболитни процеси. катаболизъм, катаболизма, катаболизмът, катаболизми, катаболизмите, катаболизъма

мн. ка`таджии, м. Разг. Служител от службата за контрол на автомобилния транспорт (КАТ). Един катаджия ме спря и ме глоби за превишена скорост. катаджия, катаджията, катаджията, катаджии, катаджиите, катаджии, катаджийо

мн. катаклизми, (два) катаклизъма, м.
1. Голямо природно сътресение вследствие от природни стихии. Катаклизмите са изваяли повърхността на земята.
2. Прен. Голяма рязка промяна в обществения живот, сътресение.
Синоними: рязка промяна, прелом, преврат катаклизъм, катаклизма, катаклизмът, катаклизми, катаклизмите, катаклизъма

мн. катако`мби, ж.
1. Подземия в Рим, където първите християни са се събирали.
2. В древния Египет — подземия за пазене на мумии.
3. Прен. Разг. Ниско и мрачно помещение. катакомба, катакомбата, катакомби, катакомбите

ж., само ед. Спец. В химията — променяне на скоростта на химичната реакция под влияние на катализатор. катализа, катализата, катализи, катализите

мн. катализатори, (два) катализатора, м.
1. Спец. В химията — вещество, което променя скоростта на химическата реакция, без самото то да се променя.
2. Прен. Ускоряващ процес или явление, фактор. Ревността се оказа катализатор за техните отношения. катализатор, катализатора, катализаторът, катализатори, катализаторите, катализатора

катализи`раш, несв. и св.; Какво. Действам като катализатор. катализирам, катализираме, катализираш, катализирате, катализира, катализират, катализирах, катализирахме, катализира, катализирахте, катализира, катализираха, катализирах, катализирахме, катализираше, катализирахте, катализираше, катализираха, катализирал съм, катализирала съм, катализирало съм, катализирали сме, катализирал си, катализирала си, катализирало си, катализирали сте, катализирал е, катализирала е, катализирало е, катализирали са, бях катализирал, бях катализирала, бях катализирало, бяхме катализирали, беше катализирал, беше катализирала

мн. каталози, (два) каталога, м.
1. Подреден по специален начин списък на предмети, който улеснява откриването им. Каталог на книги в библиотеката. Каталог на издавани списания.
2. Книга, брошура със списък и снимки на предмети, по която може да се избира, поръчва, рекламира. Каталог на фирма за дрехи. Каталог на мебелно предприятие.
прил. каталожен, каталожна, каталожно, мн. каталожни. Каталожен номер. Каталожна търговия.
Синоними: албум, списък, опис, регистър, справочник, инвентар, лист, азбучник, директория, папка, индекс, летопис каталог, каталога, каталогът, каталози, каталозите, каталога

каталогизи`раш, несв. и св.; Какво.
1. Правя каталог.
2. Включвам в каталог. каталогизирам, каталогизираме, каталогизираш, каталогизирате, каталогизира, каталогизират, каталогизирах, каталогизирахме, каталогизира, каталогизирахте, каталогизира, каталогизираха, каталогизирах, каталогизирахме, каталогизираше, каталогизирахте, каталогизираше, каталогизираха, каталогизирал съм, каталогизирала съм, каталогизирало съм, каталогизирали сме, каталогизирал си, каталогизирала си, каталогизирало си, каталогизирали сте, каталогизирал е, каталогизирала е, каталогизирало е, каталогизирали са, бях каталогизирал, бях каталогизирала, бях

вж. катало`г каталожен, каталожния, каталожният, каталожна, каталожната, каталожно, каталожното, каталожни, каталожните

каталя`саш, св. — вж. каталясвам. каталясам, каталясаме, каталясаш, каталясате, каталяса, каталясат, каталясах, каталясахме, каталяса, каталясахте, каталяса, каталясаха, каталясах, каталясахме, каталясаше, каталясахте, каталясаше, каталясаха, каталясал съм, каталясала съм, каталясало съм, каталясали сме, каталясал си, каталясала си, каталясало си, каталясали сте, каталясал е, каталясала е, каталясало е, каталясали са, бях каталясал, бях каталясала, бях каталясало, бяхме каталясали, беше каталясал, беше каталясала, беше каталясало, бяхте каталясали, беше каталясал, беше каталясала, беше ката

каталясваш, несв. и каталясам, св. Разг.
1. Грохвам от умора. Снощи бях каталясала от работа и си легнах рано.
2. Прен. Премалявам за нещо. Каталясал съм за вода.
Синоними: отпадам, изнемощявам, изморявам се, изнемогвам, губя сили, изтощавам се, отслабвам, падам от умора, отмалявам, капвам каталясвам, каталясваме, каталясваш, каталясвате, каталясва, каталясват, каталясвах, каталясвахме, каталясва, каталясвахте, каталясва, каталясваха, каталясвах, каталясвахме, каталясваше, каталясвахте, каталясваше, каталясваха, каталясвал съм, каталясвала съм, каталясвало съм, каталясвали сме, каталясвал си, каталясвала си, каталясвало си, каталясвали сте, каталясвал е, каталясвала е, каталясвало е, каталясвали са, бях каталясвал, бях каталясвала, бях каталясвало, бяхме каталясвали, беше каталясвал, беше каталясвала, беше каталясвало, бяхте каталясвали, б

мн. катанци, (два) катанеца, м. Разг. Катинар.
Синоними: катинар, кофар, брава, ключалка катанец, катанеца, катанецът, катанци, катанците, катанци, катанецо

мед. Патологично състояние, което се характеризира с кратки епизоди на загуба на мускулния тонус, при което болния се сгромолясва, но не загубва съзнание. Често тези епизоди се провокират от силна емоционална възбуда.

м., само ед.
1. ист. Старинна далекобойна машина за обсада на крепости.
2. Устройство за изхвърляне на пилотската седалка и пилота при авария със самолета. катапулт, катапулта, катапултът, катапулти, катапултите, катапулта

катапулти`раш, несв. и св. Напускам самолет или космически кораб с помощта на катапулт. катапултирам, катапултираме, катапултираш, катапултирате, катапултира, катапултират, катапултирах, катапултирахме, катапултира, катапултирахте, катапултира, катапултираха, катапултирах, катапултирахме, катапултираше, катапултирахте, катапултираше, катапултираха, катапултирал съм, катапултирала съм, катапултирало съм, катапултирали сме, катапултирал си, катапултирала си, катапултирало си, катапултирали сте, катапултирал е, катапултирала е, катапултирало е, катапултирали са, бях катапултирал, бях катапултирала, бях катапултирало, бяхме катапултирали

ж., само ед. Спец. В медицината — потъмняване на лещата на окото и пълно ослепяване; перде на окото. Получавам катаракта. катаракта, катарактата, катаракти, катарактите

мн. катара`ми, ж. Закопчалка с тока на колан, обувки, чанта. Купих си обувки с катарами.
Синоними: тока, закопчалка, клипс, брошка катарама, катарамата, катарами, катарамите

м., само ед.
1. Спец. В литературата — според Аристотел душевно пречистване, което се преживява при гледане на постановка на трагедия.
2. Душевно или духовно пречистване чрез силни трагични, емоционални сблъсъци и преживявания. катарзис, катарзиса, катарзисът, катарзиси, катарзисите, катарзиса

ист. Привърженици на голямо еретическо движение, произхождащо от богомилството и особено разпространено през ХІ—Х— в. в Северна и Централна Италия и донякъде в Южна Франция. катари, катарите

мн. катастро`фи, ж.
1. Злополука при сблъскване на две превозни средства или при повреда, обикн. с трагични последици. На пътя има катастрофа. Станала е катастрофа с влака. Загинал при катастрофа.
2. Всяко събитие, сблъсък с тежки последици. Семейна катастрофа. Катастрофа в икономиката. Войната е истинска катастрофа за света. Национална катастрофа.
3. Природен сблъсък, катаклизъм.
Синоними: злополука, нещастен случай, крушение, катаклизъм, разруха, гибел, злощастие, злочестина, бедствие, бич, беда, съсипия, погром, провала, банкрут, фалит, крах, нещастие, зло, внезапно бедствие, голямо нещастие, премеждие, счупване, сблъскване, удар катастрофа, катастрофата, катастрофи, катастрофите

катастрофална, катастрофално, мн. катастрофа`лни, прил. Който води до катастрофа, гибелен. Катастрофална грешка. Катастрофален сблъсък. Катастрофална суша.
Синоними: гибелен, пагубен, бедствен, съкрушителен, съсипателен, злощастен, нещастен, фатален катастрофален, катастрофалния, катастрофалният, катастрофална, катастрофалната, катастрофално, катастрофалното, катастрофални, катастрофалните

катастрофи`раш, несв. и св. Претърпявам катастрофа (в 1 знач.). Катастрофира и загина преди една година. катастрофирам, катастрофираме, катастрофираш, катастрофирате, катастрофира, катастрофират, катастрофирах, катастрофирахме, катастрофира, катастрофирахте, катастрофира, катастрофираха, катастрофирах, катастрофирахме, катастрофираше, катастрофирахте, катастрофираше, катастрофираха, катастрофирал съм, катастрофирала съм, катастрофирало съм, катастрофирали сме, катастрофирал си, катастрофирала си, катастрофирало си, катастрофирали сте, катастрофирал е, катастрофирала е, катастрофирало е, катастрофирали са, бях катастрофирал, бях катастрофирала, бях

мед. Разновидност на шизофренията, протичаща с кататонен ступор (продължителна застиналост на тялото в една поза при липса на словесен контакт) и кататонна хиперкинеза (двигателна и словесна възбуда — болните са в непрекъснато безцелно движение и изведнъж могат да застинат в една поза). кататония, кататонията, кататонии, кататониите

мн. катафа`лки, ж. Кола, която отнася мъртвеца до гробището. Зад катафалката вървят най-близките на покойния. катафалка, катафалката, катафалки, катафалките

ж., само ед. Разпределяне и подреждане по категории; включване в категория. Категоризация на излизащите книги. категоризация, категоризацията, категоризации, категоризациите

категоризи`раш, несв. и св. Правя категоризация. Тази постъпка може да се категоризира като дребно хулиганство.
Синоними: групирам, класирам, подреждам, сортирам, степенувам, анализирам, класифицирам категоризирам, категоризираме, категоризираш, категоризирате, категоризира, категоризират, категоризирах, категоризирахме, категоризира, категоризирахте, категоризира, категоризираха, категоризирах, категоризирахме, категоризираше, категоризирахте, категоризираше, категоризираха, категоризирал съм, категоризирала съм, категоризирало съм, категоризирали сме, категоризирал си, категоризирала си, категоризирало си, категоризирали сте, категоризирал е, категоризирала е, категоризирало е, категоризирали са, бях категоризирал, бях категоризирала, бях

категорична, категорично, мн. категори`чни, прил. Който е точно определен, решителен, не допуска промени и възражения. Категорично решение. Категоричен тон. Категоричен план.
Синоними: рязък, твърд, сигурен, отсечен, повелителен, заповеден, изричен, недвусмислен, решителен, прям, окончателен, ясен, точен, безусловен, безапелационен, неопровержим, абсолютен, уверен, убеден, задълбочен, подробен, изчерпателен, цялостен, определен, ясно формулиран, краен, подчертан, явен, емфатичен, силен, откровен, съвършен, пълен, безрезервен, непреклонен, непоколебим, неотстъпчив, упорит, строг, енергичен категоричен, категоричния, категоричният, категорична, категоричната, категорично, категоричното, категорични, категоричните

мн. катего`рии, ж.
1. Най-общото понятие, отразяващо съществени свойства и отношения между явленията в действителността. Морално-етически категории.
2. Група, клас, явление, които обединяват същности с общи свойства и белези. Категории във физиката. Граматически категории. Категории растения.
Синоними: сорт, вид, род, разред, група, класа, степен, отдел, естество, качество, степен на отличие, манталитет, рубрика, заглавие, точка, новина, кратко съобщение, ранг категория, категорията, категории, категориите

мн. катедри, ж.<br />1. Специална висока маса с полегата повърхност (или допълнителна част към обикновена маса), пригодена за прав четец или говорещ. <em>Във всяка аудитория има катедра за лектора.</em><br />2. Прен. Колектив от преподаватели по една или близки научни дисциплини във висше учебно заведение. <em>Катедра по български език. Катедра по стара история и археология.</em><br />прил. катедрен, катедрена, катедрено, мн. кате`дрени.
Синоними: факултет, отдел катедра, катедрата, катедри, катедрите

мн. катедрали, ж. Главен храм за населено място. <em>Епископът служи в катедралата.</em><br />прил. катедрален, катедрална, катедрално, мн. катедра`лни. катедрала, катедралата, катедрали, катедралите

вж. катедра`ла катедрален, катедралния, катедралният, катедрална, катедралната, катедрално, катедралното, катедрални, катедралните

вж. кате`дра катедрен, катедрения, катедреният, катедрена, катедрената, катедрено, катедреното, катедрени, катедрените

мн. катери, (два) катера, м. Малък кораб за къси разстояния. Спасителен катер. Военен катер. катер, катера, катерът, катери, катерите, катера

мн. ка`терици, ж. Малък горски гризач с голяма пухкава опашка, който живее по дърветата и се катери много бързо. Катериците се хранят със семки и ядки. катерица, катерицата, катерици, катериците

мн. ка`терички, ж. Катерица. катеричка, катеричката, катерички, катеричките, катеричке

мн. катети, (два) катета, м. Всяка от страните на правоъгълен триъгълник, които образуват прав ъгъл. катет, катета, катетът, катети, катетите, катета

мн. катетри, (два) катетъра, м. Спец. В медицината — тръбичка, която се поставя в кух орган или канал на организма с лечебна цел. Поставям катетър. катетър, катетъра, катетърът, катетри, катетрите, катетъра

м., само ед. Книга за основните положения в християнското учение, изложени под формата на въпроси и отговори. катехизис, катехизиса, катехизисът, катехизиси, катехизисите, катехизиса

мн. кати`ли, м. Пренебр. Престъпник; готов на всякакво престъпление човек. Катилите на мафията.
Синоними: престъпник, убиец, злодей, каторжник, затворник катил, катила, катилът, катили, катилите, катила

мн. катинари, (два) катинара, м. Метално приспособление за заключване; кофар. Заключих къщата с катинар.
същ. умал. катинарче, мн. катинарчета, ср.
Синоними: кофар, катанец катинар, катинара, катинарът, катинари, катинарите, катинара

вж. катина`р катинарче, катинарчето, катинарчета, катинарчетата

мн. катиони, (два) катиона, м. Спец. В химията — йон, натоварен с положително електричество. катион, катиона, катионът, катиони, катионите, катиона

предлог.
1. За посочване на сходство или еднаквост между предмети, явления, признаци или свойства. И той е като баща си. Навън е горещина като огън. Бял като сняг. Работя като роб. Пее като славей. Яде като слон.
2. При свеждане на качества на лица и предмети към по-частна категория (за функция, професия, длъжност и др.). Като учител е добър, но като баща не е. Като апартамент е хубав, но не е подходящ за тях. Работи като журналист. Известен е като поет.
3. При посочване или изброяване на образци, примери. Трябва да се ядат плодове като ябълки, круши, сливи. Обичам леки напитки като бирата.

—-

съюз.
1. За въвеждане на подчинено изречение за начин. Върви, като куца.
2. За въвеждане на подчинено изречение за време. Като си идвах, заваля дъжд. Като се върна, ще се обадя по телефона.
3. За въвеждане на подчинено изречение за условие или причина. Като работиш добре, ще те оценят. Като не искаш, няма да дойдеш. Като нямаш пари, няма да пътуваш.
* Като да/като че/като че ли. — Въвеждат подчинени изречения за сравнение, означаващи предположение, несигурност. Държи се така,като че ли му е слугиня. Върви, като че ще литне.
* Тъй като. — Въвежда подчинено изречение за причина. Не мога да ти я дам, тъй като книгата ми трябва.
* Щом като. — Въвежда подчинено изречение за време, за причина. Щом като се върна, ще излезем на разходка. Щом като ти не можеш да дойдеш, ще си намеря друга компания.
Синоними: (нар.) подобно на, по подобие, както, по същия начин, (предл.) колкото

предлог.
1. За посочване на сходство или еднаквост между предмети, явления, признаци или свойства. И той е като баща си. Навън е горещина като огън. Бял като сняг. Работя като роб. Пее като славей. Яде като слон.
2. При свеждане на качества на лица и предмети към по-частна категория (за функция, професия, длъжност и др.). Като учител е добър, но като баща не е. Като апартамент е хубав, но не е подходящ за тях. Работи като журналист. Известен е като поет.
3. При посочване или изброяване на образци, примери. Трябва да се ядат плодове като ябълки, круши, сливи. Обичам леки напитки като бирата.

—-

съюз.
1. За въвеждане на подчинено изречение за начин. Върви, като куца.
2. За въвеждане на подчинено изречение за време. Като си идвах, заваля дъжд. Като се върна, ще се обадя по телефона.
3. За въвеждане на подчинено изречение за условие или причина. Като работиш добре, ще те оценят. Като не искаш, няма да дойдеш. Като нямаш пари, няма да пътуваш.
* Като да/като че/като че ли. — Въвеждат подчинени изречения за сравнение, означаващи предположение, несигурност. Държи се така,като че ли му е слугиня. Върви, като че ще литне.
* Тъй като. — Въвежда подчинено изречение за причина. Не мога да ти я дам, тъй като книгата ми трябва.
* Щом като. — Въвежда подчинено изречение за време, за причина. Щом като се върна, ще излезем на разходка. Щом като ти не можеш да дойдеш, ще си намеря друга компания.
Синоними: (нар.) подобно на, по подобие, както, по същия начин, колкото

мн. катоди, (два) катода, м. Спец. Във физиката — електрод в електрически уред, свързан с отрицателния полюс на източника. катод, катода, катодът, катоди, катодите, катода

мн. католи`ци, м. Лице, което изповядва католицизма. католик, католика, католикът, католици, католиците, католици, католико

църк. Първоначално — върховен глава на няколко манастира в даден район. Понастоящем — титла на главата на Несторианската църква и на Арменската църква, а също и на грузинския патриарх, който се титулува Католикос-Патриарх. католикос, католикоса, католикосът, католикоси, католикосите, католикоса

м., само ед. Разновидност на християнството с черковен глава римския папа. католицизъм, католицизма, католицизмът, католицизми, католицизмите, католицизъма

католическа, католическо, мн. католи`чески, прил. Който се отнася до католицизма. Католически свещеник. Католически празник. католически, католическия, католическият, католическа, католическата, католическо, католическото, католически, католическите

мн. католи`чки, ж. Жена католик. католичка, католичката, католички, католичките

ж., само ед. Заточение с тежък физически труд. Изпращам на каторга. Осъден на каторга. Отивам на каторга.
Синоними: заточение, изгнание, затвор, арест, принудителна работа каторга, каторгата, каторги, каторгите

каторжна, каторжно, мн. като`ржни, прил.
1. Който се отнася до каторга. Каторжен режим.
2. Който е като на каторга; тежък, непосилен. Целия си живот е посветил на каторжен труд. каторжен, каторжния, каторжният, каторжна, каторжната, каторжно, каторжното, каторжни, каторжните

м., само ед.
1. Черна смолиста маса, добивана от дървесина, въглища и др., суровина в химическата промишленост.
2. Черно вещество, което се отлага от тютюна при пушене.
3. В религиозните вярвания — врящата маса в казаните, в която врят грешниците в ада.
прил. катранен, катранена, катранено, мн. катранени. катран, катрана, катранът, катрани, катраните, катрана

вж. катра`н катранен, катранения, катраненият, катранена, катранената, катранено, катраненото, катранени, катранените

катраненочерна, катраненочерно, мн. катраненоче`рни, прил. Който е с черен цвят като катран. катраненочерен, катраненочерния, катраненочерният, катраненочерна, катраненочерната, катраненочерно, катраненочерното, катраненочерни, катраненочерните

мн. катуни, (два) катуна, м.
1. Временен стан с палатки на цигани през лятото. Тук-там край пътя се виждаха катуни.
2. Всички цигани, които живеят на палатки и се придвижват с каруци, покрити с платно. Катунът минава.
Синоними: лагер катун, катуна, катунът, катуни, катуните, катуна

катунарят, катунаря, мн. катуна`ри, м. Циганин, който живее на катун.
* Като катунар. — Живея в движение, пътувам много или често сменям местожителството си. катунар, катунаря, катунарят, катунари, катунарите, катунари, катунарю

мн. катуна`рки, ж. Жена катунар. катунарка, катунарката, катунарки, катунарките

катурваш, несв. и катурна, св.
1. Какво. Преобръщам, събарям от високо или нещо високо. Катурнах чашата с вино и я излях.
2. Прен. Кого, какво. Събарям, свалям, махвам с лекота отнякъде. Катурнаха властта.
катурвам се/катурна се. — Преобръщам се, падам от високо. Без да усети, се катурна от каруцата.
Синоними: събарям, гътвам, повалям, сгромолясвам, свалям, прекатурвам, преобръщам, обръщам, превръщам, бутвам, изтърсвам, изсипвам, изхвърлям, руша устои катурвам, катурваме, катурваш, катурвате, катурва, катурват, катурвах, катурвахме, катурва, катурвахте, катурва, катурваха, катурвах, катурвахме, катурваше, катурвахте, катурваше, катурваха, катурвал съм, катурвала съм, катурвало съм, катурвали сме, катурвал си, катурвала си, катурвало си, катурвали сте, катурвал е, катурвала е, катурвало е, катурвали са, бях катурвал, бях катурвала, бях катурвало, бяхме катурвали, беше катурвал, беше катурвала, беше катурвало, бяхте катурвали, беше катурвал, беше катурвала, беше катурвало, бяха катурвали, ще катурвам, ще катурв

катурнеш, мин. св. катурнах, мин. прич. кату`рнал, св. — вж. катурвам. катурна, катурнем, катурнеш, катурнете, катурне, катурнат, катурнах, катурнахме, катурна, катурнахте, катурна, катурнаха, катурнех, катурнехме, катурнеше, катурнехте, катурнеше, катурнеха, катурнал съм, катурнала съм, катурнало съм, катурнали сме, катурнал си, катурнала си, катурнало си, катурнали сте, катурнал е, катурнала е, катурнало е, катурнали са, бях катурнал, бях катурнала, бях катурнало, бяхме катурнали, беше катурнал, беше катурнала, беше катурнало, бяхте катурнали, беше катурнал, беше катурнала, беше катурнало, бяха катурнали, ще катурна, ще катурнем,

кату`ряш, несв. Катурвам.

мн. катъри, (два) катъра, м. Домашно животно, кръстоска между магарица и жребец, което се използва за пренасяне на товари.
прил. катърски, катърска, катърско, мн. катърски.
* Инат като катър. — Много инат. катър, катъра, катърът, катъри, катърите, катъра

вж. катъ`р катърски, катърския, катърският, катърска, катърската, катърско, катърското, катърски, катърските

каубоят, каубоя, мн. каубо`и, м.
1. Пастир на крави в Северна Америка, който пасе стада, като язди на кон и е облечен в джинсови дрехи.
2. В представите от американските филми за Дивия запад — силен и смел човек с джинсови дрехи, няколко пистолета и кон, чието занимание е да защитава онеправданите; по-рядко човек, който върши разбойнически дела. каубой, каубоя, каубоят, каубои, каубоите, каубои, каубою

каубойска, каубойско, мн. каубо`йски, прил.
1. Който е типичен за каубой. Каубойски дрехи.
2. Който се отнася до каубой. Каубойски филм. каубойски, каубойския, каубойският, каубойска, каубойската, каубойско, каубойското, каубойски, каубойските

мн. ка`узи, ж. Общо дело, интерес, идея. Защитавам кауза. Работя за кауза.
* Доктор хонорис кауза. — Спец. Почетен доктор на университет.
Синоними: дело, работа, интерес кауза, каузата, каузи, каузите

мед. Силна пареща болка, възникваща при увреждане на периферен нерв.

каузалността`, само ед., ж. Причинност.
Синоними: каузалитет, причинност, причинна връзка, зависимост, взаимозависимост, обусловеност, закономерност, последователност, каузална връзка каузалност, каузалността, каузалности, каузалностите

остар.
островърха старовремска шапка; шаячна качулка с дълги краища

мед. Процес на разрушаване на тъкани чрез термично, химично, електрическо или лъчево обгаряне.

м., само ед. Жилаво вещество, което се получава от млечния сок на специално дърво и служи като суровина за производство на гума. Подметки от каучук.
прил. каучуков, каучукова, каучуково, мн. каучукови. каучук, каучука, каучукът, каучуци, каучуците, каучука

вж. ка`учук каучуков, каучуковия, каучуковият, каучукова, каучуковата, каучуково, каучуковото, каучукови, каучуковите

мн. кафе`та, ср.
1. Само ед. Зърната на тропическо растение (кафеено дърво), които съдържат кофеин и служат за приготвяне на напитка.
2. Само ед. Напитка, приготвена от такива печени и смлени на прах зърна. Силно кафе. Горещо кафе.
3. Порция от тази напитка. Искаш ли едно кафе?
4. Заведение, в което се предлага тази напитка. По главната улица има няколко кафета.
* Гледам на кафе. — Врачувам по фигурите, получили се след изпиване на турско кафе и захлупване на чашата.
* Турско кафе. — Кафе, варено в кафеник, поднесено със захар. кафе, кафето, кафета, кафетата

мн. кафева`рки, ж. Уред за приготвяне на кафе (във 2 знач.). Електрическа кафеварка. Кафеварка под налягане.
Синоними: кафениче кафеварка, кафеварката, кафеварки, кафеварките

мн. кафеджи`йки, ж. Жена кафеджия. кафеджийка, кафеджийката, кафеджийки, кафеджийките

мн. кафеджи`и, м.
1. Остар. Съдържател на кафене.
2. Мъж, който може да приготвя кафе.
3. Любител на кафе. Мъжът ми е голям кафеджия. кафеджия, кафеджията, кафеджията, кафеджии, кафеджиите, кафеджии, кафеджийо

кафеена, кафеено, мн. кафе`ени, прил. Който се отнася до растението кафе. Кафеено дърво. Кафеени плантации. кафеен, кафеения, кафееният, кафеена, кафеената, кафеено, кафееното, кафеени, кафеените

мн. кафези, (два) кафеза, м.
1. Направена от тел или от дъсчици къщичка за птици; клетка. Папагалът понякога излита от кафеза си.
2. Съд от дървени летви или от пластмаса за пренасяне на плодове и зеленчуци; голяма щайга. Набрахме два кафеза чушки.
3. Прен. Пренебр. Затвор. Беше две години в кафеза.
Синоними: клетка, затвор кафез, кафеза, кафезът, кафези, кафезите, кафеза

мн. кафемаши`ни, ж. Електрическа машина за приготвяне на кафе (във 2 знач.), използвана обикн. в обществени заведения. кафяво- Първа съставна част на сложни думи със значение цвят, който има кафяв оттенък, напр. кафявосив, кафявочервен и др.

мн. кафемела`чки, ж. Уред за смилане на кафени зърна на прах. Ръчна кафемелачка. Електрическа кафемелачка. кафемелачка, кафемелачката, кафемелачки, кафемелачките

кафена, кафено, мн. кафе`ни, прил.
1. Който се отнася до кафе. Кафени зърна.
2. Който е предназначен за кафе. Кафен сервиз.
3. Който е с цвят на кафе. Кафен костюм. кафен, кафения, кафеният, кафена, кафената, кафено, кафеното, кафени, кафените

мн. кафене`та, ср. Заведение, в което се поднася предимно кафе; кафе. кафене, кафенето, кафенета, кафенетата

мн. кафеници, (два) кафеника, м. Съд за варене на кафе. Меден кафеник.
същ. умал. кафениче, мн. кафеничета, ср. кафеник, кафеника, кафеникът, кафеници, кафениците, кафеника

кафеникава, кафеникаво, мн. кафени`кави, прил. Който е с цвят, близък до кафявия. кафеникав, кафеникавия, кафеникавият, кафеникава, кафеникавата, кафеникаво, кафеникавото, кафеникави, кафеникавите

вж. кафени`к
Синоними: джезве, кафеварка кафениче, кафеничето, кафеничета, кафеничетата

закусвалня или малък ресторант, в която сам си сервираш и плащаш на каса. кафетерия, кафетерията, кафетерии, кафетериите

кафява, кафяво, мн. кафя`ви, прил. Който е с цвят на печени зърна кафе. Кафяво палто. кафяв, кафявия, кафявият, кафява, кафявата, кафяво, кафявото, кафяви, кафявите

мед. Крайна степен на изтощение на организма, рязко измършавяване. Наблюдава се при тежки хронични заболявания, особено при злокачествени тумори, като се съчетава с изразена дехидратация, анемия, мускулна атрофия.

мн. кахли, (два) кахела, м. Плочка от глина за облицоване на печки, камини.
прил. кахлен, кахлена, кахлено, мн. кахлени. отърва ми ти, му, и`, ни, ви, им), несв. Разг. Имам полза, изнася ми, изгодно ми е. Не ми отърва това разделяне.
Синоними: (словосъч.) идва ми на сметка, изгодно ми е, имам сметка, имам полза, изнася ми, от полза ми е, допада ми

вж. ка`хел кахлен, кахления, кахленият, кахлена, кахлената, кахлено, кахленото, кахлени, кахлените

мн. кахъри, (два) кахъра, м. Разг. Голяма грижа, тревога. Имам големи кахъри. Той ми е голям кахър.
Синоними: грижа, загриженост, мъка, безпокойство, тревога, яд, ядосване, дерт, страдание, тъга, скръб кахър, кахъра, кахърът, кахъри, кахърите, кахъра

кахърна, кахърно, мн. кахъ`рни, прил. Разг. Който има кахъри.
Синоними: угрижен, загрижен, ядосан, разтревожен, безпокоен, смръщен, навъсен, замислен, тъжен, натъжен, затъжен, скръбен, печален, грижовен, изпълнен с грижи кахърен, кахърния, кахърният, кахърна, кахърната, кахърно, кахърното, кахърни, кахърните

кахъря се, кахъриш се, мин. св. кахърих се, мин. прич. кахърил се, несв. Разг. Изпитвам грижи, кахъри. Кахъря се за здравето му.

мн. каци, ж. Голям съд, направен от стегнати с метални обръчи подредени една до друга дъски, с форма на издут цилиндър или на пресечен конус, който се използва за поставяне на кисело зеле, туршия и др. <em>Направиха една каца кисело зеле.</em><br />същ. умал. каче, мн. ка`чета, ср. каца, кацата, каци, каците

кацаш, несв.<br />1. Стъпвам някъде след летене. <em>Птицата често каца на този клон.</em><br />2. За самолет или ракета — приземявам се. <em>Самолетите кацат един след друг.</em><br />същ. кацане, ср. кацам, кацаме, кацаш, кацате, каца, кацат, кацах, кацахме, каца, кацахте, каца, кацаха, кацах, кацахме, кацаше, кацахте, кацаше, кацаха, кацал съм, кацала съм, кацало съм, кацали сме, кацал си, кацала си, кацало си, кацали сте, кацал е, кацала е, кацало е, кацали са, бях кацал, бях кацала, бях кацало, бяхме кацали, беше кацал, беше кацала, беше кацало, бяхте кацали, беше кацал, беше кацала, беше кацало, бяха кацали, ще кацам, ще кацаме, ще кацаш, ще кацате, ще каца, ще кацат, ще съм кацал, ще съм кацала, ще съм кацало, ще сме кацали, ще си кацал, ще си кацала, ще си кацало, ще сте ка

вж. ка`цам кацане, кацането, кацания, кацанията

кацарят, кацаря, мн. каца`ри, м. Занаятчия, който изработва каци, бъчви, бурета. кацар, кацаря, кацарят, кацари, кацарите, кацари, кацарю

кацваш, несв. и кацна, св.
1. Кацам един път или няколко пъти по един. Пчелите кацваха по цветята и излитаха.
2. Прен. Разположен съм или съм поставен на високо място. Къщата е кацнала на хълма.
3. Прен. Разг. Пренебр. Появявам се внезапно, където съм нежелан. Един ден кацнал при нея да и` търси сметка.
Синоними: спирам, слизам, долитам, спускам се кацвам, кацваме, кацваш, кацвате, кацва, кацват, кацвах, кацвахме, кацва, кацвахте, кацва, кацваха, кацвах, кацвахме, кацваше, кацвахте, кацваше, кацваха, кацвал съм, кацвала съм, кацвало съм, кацвали сме, кацвал си, кацвала си, кацвало си, кацвали сте, кацвал е, кацвала е, кацвало е, кацвали са, бях кацвал, бях кацвала, бях кацвало, бяхме кацвали, беше кацвал, беше кацвала, беше кацвало, бяхте кацвали, беше кацвал, беше кацвала, беше кацвало, бяха кацвали, ще кацвам, ще кацваме, ще кацваш, ще кацвате, ще кацва, ще кацват, ще съм кацвал, ще съм кацвала, ще съм кацвало, ще см

кацнеш, мин. св. кацнах, мин. прич. ка`цнал, св. — вж. кацвам. кацна, кацнем, кацнеш, кацнете, кацне, кацнат, кацнах, кацнахме, кацна, кацнахте, кацна, кацнаха, кацнех, кацнехме, кацнеше, кацнехте, кацнеше, кацнеха, кацнал съм, кацнала съм, кацнало съм, кацнали сме, кацнал си, кацнала си, кацнало си, кацнали сте, кацнал е, кацнала е, кацнало е, кацнали са, бях кацнал, бях кацнала, бях кацнало, бяхме кацнали, беше кацнал, беше кацнала, беше кацнало, бяхте кацнали, беше кацнал, беше кацнала, беше кацнало, бяха кацнали, ще кацна, ще кацнем, ще кацнеш, ще кацнете, ще кацне, ще кацнат, ще съм кацнал, ще съм кацнала, ще съм кацнало, ще сме кац

качиш, мин. св. качих, мин. прич. качи`л, св. — вж. качвам. кача, качим, качиш, качите, качи, качат, качих, качихме, качи, качихте, качи, качиха, качах, качахме, качеше, качахте, качеше, качаха, качил съм, качила съм, качило съм, качили сме, качил си, качила си, качило си, качили сте, качил е, качила е, качило е, качили са, бях качил, бях качила, бях качило, бяхме качили, беше качил, беше качила, беше качило, бяхте качили, беше качил, беше качила, беше качило, бяха качили, ще кача, ще качим, ще качиш, ще качите, ще качи, ще качат, ще съм качил, ще съм качила, ще съм качило, ще сме качили, ще си качил, ще си качила, ще си качило, ще сте качили

м., само ед. Сварена каша от царевично брашно. качамак, качамака, качамакът, качамаци, качамаците, качамака

качваш, несв. и кача, св.
1. Кого, какво. Поставям на по-високо място. Качих бурканите на най-горния рафт. Качих антената на покрива.
2. Кого, какво. Настанявам или вземам в превозно средство. Качих я на автобуса за Сливен. По пътя качих в колата един приятел.
3. Прен. Какво. Правя нещо да се повиши (температура, цени). Качих килограмите. Качвам температурата на 38°С. Всеки ден търговците качват цените.
4. Прен. Разг. Кого. Поставям на по-висок пост, място. Всеки ден качват и свалят министри.
качвам се/кача се. 1. — Движа се нагоре; изкачвам се. Качвам се по стълбите. Качих се на третия етаж.
2. Възсядам животно. Качвам се на коня.
3. Вземам превозно средство, настанявам се в превозно средство. Качвам се в кола. Качвам се на самолета.
4. За цена, степен — повишавам се, нараствам. Цената на млякото се качи. Авторитетът му се качи.
Синоними: изкачвам, възкачвам, възсядам, яхвам, покачвам, вдигам, повдигам, закачвам, провесвам, окачвам, забождам, увеличавам, раста, нараствам, усилвам, повишавам качвам, качваме, качваш, качвате, качва, качват, качвах, качвахме, качва, качвахте, качва, качваха, качвах, качвахме, качваше, качвахте, качваше, качваха, качвал съм, качвала съм, качвало съм, качвали сме, качвал си, качвала си, качвало си, качвали сте, качвал е, качвала е, качвало е, качвали са, бях качвал, бях качвала, бях качвало, бяхме качвали, беше качвал, беше качвала, беше качвало, бяхте качвали, беше качвал, беше качвала, беше качвало, бяха качвали, ще качвам, ще качваме, ще качваш, ще качвате, ще качва, ще качват, ще съм качвал, ще съм качвала, ще съм качвало, ще см

вж. ка`ца каче, качето, качета, качетата

качествена, качествено, мн. ка`чествени, прил.
1. Който е свързан с качество (в 1 знач.). Качествени промени. Качествен контрол.
2. Който е направен с добро качество, без недостатъци.
Синоними: висококачествен, доброкачествен, първокачествен, добър, подбран, елитен, отбран качествен, качествения, качественият, качествена, качествената, качествено, качественото, качествени, качествените

мн. ка`чества, ср.
1. Свойство, признак, който отделя една същност от друга. Качества на характера. Качеството на водата в язовира.
2. Само ед. Степен на съответствие на предмета на това, което трябва да бъде. Обувките са с високо качество. Качество на телевизор. Качество на сирене. Високо качество. Ниско качество. Първо качество.
Синоними: особеност, естество, свойство, същина, характер, натура, отличителен белег, атрибут, годност, пригодност, роля, служба, белег, признак, вид, категория, класа, сорт, степен на отличие, положение, длъжност, компетенция, природа, разред, род, манталитет, търговска марка качество, качеството, качества, качествата

мн. качули, (два) качула, м.
1. Снопче пера на главата на птица.
2. Нещо, което като че ли е на главата на предмет или лице. Върхът има снежен качул. Дървото е със зелен качул от листа.

качулата, качулато, мн. качула`ти, прил.
1. Който има качул.
2. Който има качулка. качулат, качулатия, качулатият, качулата, качулатата, качулато, качулатото, качулати, качулатите

качулеста, качулесто, мн. качу`лести, прил. Качулат.

мн. качу`лки, ж.
1. Островърха шапка, пришита или прикачена към дреха. Палто с качулка.
2. Качул.
Синоними: гугла качулка, качулката, качулки, качулките

мн. каши, ж.<br />1. Ястие от сварено с вода или мляко брашно. <em>Пиле с каша.</em><br />2. Гъста смес от еднородни частици (смлени плодове, зеленчуци и др.). <em>В този цех сипват кашата в бурканите и ги затварят. Машината излива циментовата каша в кофража.</em><br />3. Прен. Разг. Безредие, неразбория, хаос. <em>Каква каша е в тази стая! Пак стават някакви каши в катедрата.</em><br />същ. умал. кашичка, мн. ка`шички, ж.
* Забърквам/забъркам каша. — Предизвиквам недоразумения, заплетено положение.
* Забърквам се/забъркам се в каша. — Замесвам се в нещо нередно. Защо те викаха в полицията, в каква каша си се забъркал пак.

—-

ж., само ед. Мек вълнен плат с мъхеста повърхност.
Синоними: бъркотия, бърканица, безредие, неразбория, хаос, миш-маш, бълвоч, обърканост, объркване, объркани нишки, заплетен възел, ястие, гозба, порция каша, кашата, каши, кашите

кашаварят, кашаваря, мн. кашава`ри, м.
1. Остар. Готвач на войници.
2. Разг. Ирон. Готвач. кашавар, кашаваря, кашаварят, кашавари, кашаварите, кашавари, кашаварю

рел. В юдаизма — храна приготвена и сервирана в специални съдове и определен начин в съответствие с религиозните норми: месото трябва да бъде заклано от свещеник, не се допуска свинско, на масата не се слага месо и свинско заедно и т. н. кашер, кашера, кашерът

вж. ка`ша кашичка, кашичката, кашички, кашичките, кашичке

м., само ед. Твърдо жълто сирене на пити. кашкавал, кашкавала, кашкавалът, кашкавали, кашкавалите, кашкавала

кашкавалена, кашкавалено, мн. кашкава`лени, прил.
1. Който е свързан с кашкавал. Кашкавалено производство.
2. Прен. Който е неиздръжлив, мек, отпуснат. Краката ми станаха кашкавалени. кашкавален, кашкаваления, кашкаваленият, кашкавалена, кашкавалената, кашкавалено, кашкаваленото, кашкавалени, кашкавалените

ж., само ед. Изкарване на силна струя въздух от устата, придружено с характерен шум, причинено от заболяване на дихателните органи. Цяла нощ чувам кашлицата му. кашлица, кашлицата, кашлици, кашлиците

кашляш, несв.<br />1. Изкарвам силна струя въздух от устата с характерен шум поради заболяване на дихателните органи.<br />2. Прен. За машина, мотор — издавам шум като при кашлица, давя се. <em>Моторът започна да кашля.</em><br /><em>_кашлям се.</em>_ — Разг. Кашлям леко, покашлям се, обикн. за да дам знак за нещо. кашлям, кашляме, кашляш, кашляте, кашля, кашлят, кашлях, кашляхме, кашля, кашляхте, кашля, кашляха, кашлях, кашляхме, кашляше, кашляхте, кашляше, кашляха, кашлял съм, кашляла съм, кашляло съм, кашляли сме, кашлял си, кашляла си, кашляло си, кашляли сте, кашлял е, кашляла е, кашляло е, кашляли са, бях кашлял, бях кашляла, бях кашляло, бяхме кашляли, беше кашлял, беше кашляла, беше кашляло, бяхте кашляли, беше кашлял, беше кашляла, беше кашляло, бяха кашляли, ще кашлям, ще кашляме, ще кашляш, ще кашляте, ще кашля, ще кашлят, ще съм кашлял, ще съм кашляла, ще съм кашляло, ще см кланям се кланяш се, несв.
1. На кого. Правя поклони. Кланят се на влизане и излизане от кабинета.
2. На какво. Почитам; прекланям се пред божество или кумир.
3. Прен. Държа се раболепно.
* На кой господ се кланяш? — Какви възгледи имаш?
Синоними: покланям се, прекланям се, навеждам се, наклонявам се, правя поклон, чупя си гръбнака, привеждам се, поздравявам, кимам, раболепнича, сервилнича, угоднича, почитам кланям, кланяме, кланяш, кланяте, кланя, кланят, кланях, кланяхме, кланя, кланяхте, кланя, кланяха, кланях, кланяхме, кланяше, кланяхте, кланяше, кланяха, кланял съм, кланяла съм, кланяло съм, кланяли сме, кланял си, кланяла си, кланяло си, кланяли сте, кланял е, кланяла е, кланяло е, кланяли са, бях кланял, бях кланяла, бях кланяло, бяхме кланяли, беше кланял, беше кланяла, беше кланяло, бяхте кланяли, беше кланял, беше кланяла, беше кланяло, бяха кланяли, ще кланям, ще кланяме, ще кланяш, ще кланяте, ще кланя, ще кланят, ще съм кланял, ще съм кланяла, ще съм кланяло, ще см намъдрям се намъдряш се, несв. и <em>_намъдря се, св. Разг. Пренебр. Намествам се, сядам на определено място. Той се намъдри на свободния стол до мене._ намъдрям, намъдряме, намъдряш, намъдряте, намъдря, намъдрят, намъдрях, намъдряхме, намъдря, намъдряхте, намъдря, намъдряха, намъдрях, намъдряхме, намъдряше, намъдряхте, намъдряше, намъдряха, намъдрял съм, намъдряла съм, намъдряло съм, намъдряли сме, намъдрял си, намъдряла си, намъдряло си, намъдряли сте, намъдрял е, намъдряла е, намъдряло е, намъдряли са, бях намъдрял, бях намъдряла, бях намъдряло, бяхме намъдряли, беше намъдрял, беше намъдряла, беше намъдряло, бяхте намъдряли, беше намъдрял, беше намъдряла, беше намъдряло, бяха намъдряли, ще намъдрям, ще намъдр

м., само ед. Разг. Ирон. Подигравка, присмех. Ставам за кашмер. На хората кашмер им трябва.

м., само ед. Тънък, фин и мек вълнен плат, обикн. щампован. Шал от кашмир.
прил. кашмирен, кашмирена, кашмирено, мн. кашмирени. кашмир, кашмира, кашмирът, кашмири, кашмирите, кашмира

вж. кашми`р кашмирен, кашмирения, кашмиреният, кашмирена, кашмирената, кашмирено, кашмиреното, кашмирени, кашмирените

мн. кашони, (два) кашона, м.
1. Кутия от велпапе, използвана за опаковка на стоки, която се затваря с два подвити края на картона и може лесно да се разглобява и сглобява.
2. Съдържанието на такава кутия.
същ. умал. кашонче, мн. кашончета, ср. кашон, кашона, кашонът, кашони, кашоните, кашона

вж. кашо`н кашонче, кашончето, кашончета, кашончетата

мн. каю`ти, ж. Помещение в кораб с различно предназначение. Командна каюта. Пътническа каюта. каюта, каютата, каюти, каютите

мн. каяци, (два) каяка, м.
1. Малка рибарска лодка.
2. Лодка за спортно гребане, предназначена за няколко гребци, всеки с по едно весло, което има лопати в двата края.
3. Прен. Спортно гребане с такава лодка. каяк, каяка, каякът, каяци, каяците, каяка

Вид, изглед, състояние на човек.
Синоними: облекло, тоалет, вид, фасон каяфет, каяфета, каяфетът, каяфети, каяфетите, каяфета