мн. исиха`сти, м. Последовател на исихазма. исихаст, исихаста, исихастът, исихасти, исихастите, исихасти, исихасте

вж. исиха`зъм исихастки, исихасткия, исихасткият, исихастка, исихастката, исихастко, исихасткото, исихастки, исихастките

искът, иска, мн. искове, (два) иска, м. Спец. Молба в съда за разрешаване на граждански, семеен, трудов и др. спор. Подавам иск. Оттеглям иск.
Синоними: прошение, жалба, молба, претенция, ревандикация, искане, право, твърдение, тъжба, съдебен процес, дело иск, иска, искът, искове, исковете, иска

искаш, несв.<br />1. Какво. Имам потребност или желание да получа нещо. <em>Искам вода. Искам хубава къща.</em><br />2. Какво. Моля или настоявам да получа нещо (отговор, помощ и др.). <em>Искам разрешение. Искам извинение.</em><br />3. Имам желание, възнамерявам да направя нещо. <em>Искам да завърша право. Искам да имам деца. Искам да помогна на приятелката си. Искам да отида на гости.</em><br />4. Разг. Какво. Наложително е, изисквам. <em>Любовта иска жертви. Разходките искат пари.</em><br />5. Разг. Определям заплащане за извършена работа или услуга. <em>Ще свършат работата, но искат много. Колко искаш за това прасе?</em><br />6. Разг. Кого. Желая да встъпя в брак или да се сродя с някого. <em>Той я иска, тя хабер си няма. Майка</em> <em>и много го искаше за зет.
7. Разг. Кого. Изпитвам сексуално влечение към някого.
иска ми — (ти, му, и`, ни, ви, им) се. Изпитвам силно желание нещо да стане. Много ми се иска да отида на почивка. Искаше му се да пее.
иска се. — Нужно е, изисква се. За тази работа се искат пари. За всяко нещо се иска ум.
* Искам думата. — Желая да ми разрешат да се изкажа на събрание и др.
* Искам ръката (на някого). — Правя официално предложение за женитба на жена.
Синоними: желая, моля, прося, измолвам, изпросвам, прищява ми се, приисква ми се, иска ми се, ща, ще ми се, приритвам за, петимен съм, правя си устата, мерак ми е, предявявам искане, настоявам, имам желание, претендирам, ламтя, жадувам, стремя се, изисквам, пискам, благоволявам, трябва ми, нуждая се от, намирам за уместно, решавам, предпочитам, поисквам, помолвам искам, искаме, искаш, искате, иска, искат, исках, искахме, иска, искахте, иска, искаха, исках, искахме, искаше, искахте, искаше, искаха, искал съм, искала съм, искало съм, искали сме, искал си, искала си, искало си, искали сте, искал е, искала е, искало е, искали са, бях искал, бях искала, бях искало, бяхме искали, беше искал, беше искала, беше искало, бяхте искали, беше искал, беше искала, беше искало, бяха искали, ще искам, ще искаме, ще искаш, ще искате, ще иска, ще искат, ще съм искал, ще съм искала, ще съм искало, ще сме искали, ще си искал, ще си искала, ще си искало, ще сте ис

и искра, мн. искри и искри, ж.<br />1. Най-малката светеща частица, отделена от огън или от горещ предмет. <em>От огъня изхвърчат искри. От горящото дърво се посипаха искри.</em><br />2. Малки блестящи от светлина частици; отблясъци. <em>В снега заблестяха безброй искри. В очите</em> <em>и заблестяха искри.
3. Прен. Най-малка, но значителна частица от нещо. Искра надежда.
същ. умал. искрица, мн. искрици, ж.
* Искри ми излязоха от очите. — Разг. Изпитвам силна болка или силно усещане.
Синоними: блясък, проблясък, светлина, огън, пламък, светило, пламване, лумване, бляскане, святкане, мълния искра, искрата, искри, искрите

искрена, искрено, мн. искрени, прил. Който е откровен, чистосърдечен. <em>Винаги съм била искрена с тебе.</em><br />нареч. искрено.
същ. искреност, искреността, ж.
Синоними: откровен, чистосърдечен, добросърдечен, открит, верен, предан, близък, честен, простодушен, наивен, сърдечен, задушевен, от душа и от сърце, естествен, непринуден, истински, неподправен, направен от все сърце, възторжен, ентусиазиран, непресторен, непосредствен, спонтанен, непредвзет, прям, праволинеен, целенасочен, безпристрастен, правдив искрен, искрения, искреният, искрена, искрената, искрено, искреното, искрени, искрените

вж. и`скрен
Синоними: откровеност, чистосърдечност, добросърдечност, простодушие, наивност, сърдечност, задушевност, приятелство, преданост, всеотдайност, праволинейност искреност, искреността, искрености, искреностите

вж. искра` искрица, искрицата, искрици, искриците

искриш, мин. св. искрях, мин. прич. искрял, несв. Изпускам искри, блестя. <em>Очите</em> <em>и искрят. Водата искри. Виното искри.
Синоними: блестя, светя, сияя, лъщя, пламтя, проблясвам, горя, святкам, блещукам, излъчвам искря, искрим, искриш, искрите, искри, искрят, искрих, искрихме, искри, искрихте, искри, искриха, искрях, искряхме, искреше, искряхте, искреше, искряха, искрил съм, искрила съм, искрило съм, искрили сме, искрил си, искрила си, искрило си, искрили сте, искрил е, искрила е, искрило е, искрили са, бях искрил, бях искрила, бях искрило, бяхме искрили, беше искрил, беше искрила, беше искрило, бяхте искрили, беше искрил, беше искрила, беше искрило, бяха искрили, ще искря, ще искрим, ще искриш, ще искрите, ще искри, ще искрят, ще съм искрил, ще съм искрила, ще съм искрило, ще сме иск калугеря се калугериш се, мин. св. калугерих се, мин. прич. калугери`л се, несв. Ставам калугер или калугерка; покалугерявам се. калугеря, калугерим, калугериш, калугерите, калугери, калугерят, калугерих, калугерихме, калугери, калугерихте, калугери, калугериха, калугерях, калугеряхме, калугереше, калугеряхте, калугереше, калугеряха, калугерил съм, калугерила съм, калугерило съм, калугерили сме, калугерил си, калугерила си, калугерило си, калугерили сте, калугерил е, калугерила е, калугерило е, калугерили са, бях калугерил, бях калугерила, бях калугерило, бяхме калугерили, беше калугерил, беше калугерила, беше калугерило, бяхте калугерили, беше калугерил, беше калугерила, беше калуге

м., само ед. Религия, разпространена в Близкия изток, Средна Азия и Северна Африка, основана на учението за единен бог Аллах; мюсюлманство, мохамеданство.
прил. ислямски, ислямска, ислямско, мн. ислямски. Ислямски фундаментализъм. ислям, исляма, ислямът

м., само ед. Учение за исляма, изложено в Корана. ислямизъм, ислямизма, ислямизмът, ислямизми, ислямизмите, ислямизъма

вж. исля`м ислямски, ислямския, ислямският, ислямска, ислямската, ислямско, ислямското, ислямски, ислямските

ср., само ед. В музиката — пригласяне с равен тон, обикн. в църковното пеене. Държа исо.

мн. исполини, м.<br />1. Много висок и едър човек.<br />2. Прен. Велика личност в някаква област. <em>Исполин на поезията. Исполин на духа.</em><br />прил. исполински, исполинска, исполинско, мн. исполи`нски.
Синоними: великан, титан, гигант, колос, грамада, чудовище исполин, исполина, исполинът, исполини, исполините, исполина

вж. исполи`н
Синоними: великански, гигантски, титански, титаничен, огромен, колосален, грамаден, грандиозен, чудовищен исполински, исполинския, исполинският, исполинска, исполинската, исполинско, исполинското, исполински, исполинските

мн. истери`ци, м.
1. Човек, който страда от истерия.
2. Човек, който по темперамент е раздразнителен. Голям истерик е, за най-малкото нещо се кара с хората. истерик, истерика, истерикът, истерици, истериците, истерици, истерико

вж. исте`рия
Синоними: нервен, раздразнен, луд, налудничав истеричен, истеричния, истеричният, истерична, истеричната, истерично, истеричното, истерични, истеричните

мн. истери`чки, ж. Жена истерик. истеричка, истеричката, истерички, истеричките

ж., само ед.
1. Спец. В медицината — нервно заболяване, проявяващо се с припадъци, повишена раздразнителност, със смях и сълзи. Болен от истерия.
2. Прен. Разг. Нервно състояние, в което човек не контролира поведението си. Изпадам в истерия. Довеждам до истерия.
прил. истеричен, истерична, истерично, мн. истерични. Истерична жена. Истеричен смях.
Синоними: нерви, нервност, нервно състояние, раздразнителност, нервна депресия, меланхолия, хипохондрия, припадък, пароксизъм, пристъп, атака истерия, истерията, истерии, истериите

мн. и`стини, ж.
1. Това, което отговаря на действителността. Истина ли е, че си спечелил от тотото? Казват, че се оженил, но не било истина.
2. Съждение, проверено в практиката. Стара истина. Горчива истина.
Синоними: реалност, действителност, истинност, точност, аксиома, правота, правда, правдивост, законност, правдина, справедливост истина, истината, истини, истините

истинска, истинско, мн. и`стински, прил.
1. Който отговаря на действителността. Истинска причина. Истински случай. Истинското положение.
2. Който е чист, неподправен, нефалшифициран. Истински диамант. Истинско дърво. Истински сок.
3. Прен. Разг. Който много прилича на някого или нещо. Истински глупак. Истински артист. Истинска лудост.
Синоними: истинен, действителен, реален, верен, точен, естествен, фактически, същински, точно такъв, безспорен, неподправен, автентичен, достоверен, верующ, правдив, конкретен, съществуващ, настоящ, оригинален, неиздаден, в ръкопис, наистина, правилно, вярно, точно, искрен, честен, нефалшифициран, чист, пълен, изпълнен, напълнен, цял, цялостен, съвършен, същ, съществен, важен, значителен, голям, основен, главен, стопроцентов, акуратен, щателен, грижлив, правилен, прецизен, стриктен, тесен, ограничен, правдиво, искрено, предано, ценен, солиден, сигурен, надежден, непокътнат, здрав, явен, очевиден, абсолютен истински, истинския, истинският, истинска, истинската, истинско, истинското, истински, истинските

мед. Стеснено място, свързващо две по-големи части на орган, напр. isthmus tubae uterinae — стеснена част на маточната тръба.

мн. истори`ци, м. Специалист по история. историк, историка, историкът, историци, историците, историка

ж., само ед. Наука за развоя на историческото знание и методологията на историческата наука.
прил. историографски, историографска, историографско, мн. историографски. историография, историографията, историографии, историографиите

вж. историогра`фия историографски, историографския, историографският, историографска, историографската, историографско, историографското, историографски, историографските

историческа, историческо, мн. истори`чески, прил.
1. Който е свързан с историята. Историческо събитие. Исторически процеси.
2. Който действително е съществувал или станал. Историческа личност.
3. Който е свързан с науката история. Исторически изследвания.
4. Който има голямо значение за живота на обществото. Свидетели сме на исторически промени. Историческа година.
5. Прен. Разг. Който се е усложнил неоснователно, който се е заплел и проточил. Стана историческо пътуване. Кога ще излезе тази книга, не зная, стана историческа.
Синоними: от миналото, от историята, древен, стар, старинен, старовременен, важен, епохален, забележителен, паметен, бележит, капитален, значителен исторически, историческия, историческият, историческа, историческата, историческо, историческото, исторически, историческите

мн. истории, ж.<br />1. Само ед. Действителността в непрекъснатото и развитие.
2. Само ед. Миналото, запазено в човешката памет.
3. Само ед. Наука за миналото на народите.
4. Само ед. Развитие на нещо. Историята на българския език. История на заболяването.
5. Наука за развитието на дял от научното познание или от изкуствата. История на изкуството. История на литературата.
6. Приключение, произшествие. Искам да ти разкажа една история.
7. Разг. Неприятна случка, скандал. В хотела стана една история, не е за разправяне.
Синоними: минало, еволюция, развой, развитие, процес, ход, летопис, анали, хроника, повест, разказ, анекдот, историйка, виц, случка, събитие, произшествие, приключение, предание, легенда, слух история, историята, истории, историите

мн. истукани, (два) истукана, м. Истор. Статуя на божество.
* Стоя като истукан. — Стоя неподвижно и гледам безчувствено. истукан, истукания, истуканият, истукана, истуканата, истукано, истуканото, истукани, истуканите

мед. Безкръвен, с намалено кръвоснабдяване. исхемичен, исхемичния, исхемичният, исхемична, исхемичната, исхемично, исхемичното, исхемични, исхемичните

мед. Състояние на недостатъчен приток на кръв в определена област на тялото, орган или част от орган. Възниква при запушване на артериален съд от тромб или ембол, при артериален спазъм, притискане на артериален съд от тумор, излив и др. исхемия, исхемията, исхемии, исхемиите