мн. ипоте`ки, ж.
1. Спец. В юриспруденцията — вещно право върху недвижим имот на длъжник в полза на кредитора, в случай че длъжникът не изплати дадения му заем.
2. Кредит, получен срещу залагане на недвижим имот. Правя ипотека. ипотека, ипотеката, ипотеки, ипотеките
ипотеки`раш, несв. и св.; Какво. Залагам недвижим имот срещу кредит. ипотекирам, ипотекираме, ипотекираш, ипотекирате, ипотекира, ипотекират, ипотекирах, ипотекирахме, ипотекира, ипотекирахте, ипотекира, ипотекираха, ипотекирах, ипотекирахме, ипотекираше, ипотекирахте, ипотекираше, ипотекираха, ипотекирал съм, ипотекирала съм, ипотекирало съм, ипотекирали сме, ипотекирал си, ипотекирала си, ипотекирало си, ипотекирали сте, ипотекирал е, ипотекирала е, ипотекирало е, ипотекирали са, бях ипотекирал, бях ипотекирала, бях ипотекирало, бяхме ипотекирали, беше ипотекирал, беше ипотекирала, беше ипотекирало, бяхте ипотекирали, б
Банков термин: залагане на недвижимо имущество като обезпечение по отпуснат заем от банката, стойността на което следва да покрива размера на главницата и дължимата лихва по заема. ипотекиране, ипотекирането, ипотекирания, ипотекиранията
ж., само ед. Психическо разстройство, изразяващо се в прекомерен страх от болести. Страдам от ипохондрия. ипохондрия, ипохондрията, ипохондрии, ипохондриите
м., само ед. Бойно отровно вещество с миризма на ряпа или хрян, което предизвиква изрив и общо отравяне. иприт, иприта, ипритът, иприти, ипритите, иприта