нареч. Иначе.
Синоними: иначе, другояче, не така, по друг начин, различно, с друг маниер, с други средства, обратно, наопаки, с други думи, иначе казано

инаква, инакво, мн. и`накви, показ. мест. Различен от този, за който говорим; не такъв, друг. Дай ми един лист, но не такъв, а инакъв. Видях в магазина един шкаф, но не като нашия, а по-инакъв.
Синоними: (пок.мест.) друг, не такъв, онакъв, различен, нееднакъв, от друг вид, отделен, всякакъв друг, разнороден, разновиден, (пок.мест.) различаващ се, по-друг инакъв, инаквия, инаквият, инаква, инаквата, инакво

м., само ед. Разг.
1. Твърдоглавие, безсмислено упорство. Гладна е, но от инат не яде. Инатът не му позволява да се извини.
2. Като прил., неизм. Който е твърдоглав, безсмислено упорит. Няма да се съгласи, той е инат човек. Инат човек е, и да е виновен, няма да си признае.
* Правя на инат. — Правя нарочно, без причина или смисъл.
* Продавам инати. — Проявявам инат.
Синоними: упорство, твърдоглавие, неотстъпчивост, дебелоглавие, наопаки, напук, опърничаво, необуздан, своеволен, вироглав, нетактичен, безотговорен, твърдоглав, непохватен, глупав, упоритост, настойчивост, упорствуване инат, ината, инатът, инати, инатите, ината

В Древен Рим въвеждането в длъжност на авгур.
В наши дни така се нарича церемония при встъпване във висока длъжност, например на ректор на университет, държавен глава, която обикновено се провежда тържествено.

нареч.
1. По друг начин. Иска ми се да живеем по-иначе. Трябва да работя иначе, не както досега.
2. Поначало, по принцип, изобщо. Иначе сме добре, но трябва да пестим пари.
3. Като съюз. В противен случай. Трябва да отидеш на лекар, иначе съвсем ще закъсаш.
* Тъй или иначе. — Бездруго. Тъй или иначе ще ходя на пазара, ще ти купя и вестник.
Синоними: другояче, не така, по друг начин, инак, различно, с друг маниер, с други средства, обратно, наопаки, с други думи, иначе казано, в противен случай

мед. Вмъкване, вгъване.

ж., само ед.
1. Нахлуване, влизане, нашествие. Инвазия на войски в чужда територия.
2. Спец. В медицината — проникване на болестни причинители в организма. инвазия, инвазията, инвазии, инвазиите

мн. инвалиди, м. Лице, което е с намалена или напълно изгубена работоспособност в резултат от болест или нараняване. • Военноинвалид. Лице, станало инвалид по време на война или на военна служба.<br />прил. инвалиден, инвалидна, инвалидно, мн. инвали`дни. Инвалидна количка.
Синоними: сакат, недъгав, куц, хром, ранен, неработоспособен, негоден, болен, болник инвалид, инвалида, инвалидът, инвалиди, инвалидите, инвалиди, инвалиде

вж. инвали`д инвалиден, инвалидния, инвалидният, инвалидна, инвалидната, инвалидно, инвалидното, инвалидни, инвалидните

мн. инварианти, (два) инварианта, м.
1. Величина, признак, които остават неизменни при преобразувания.
2. Спец. В езикознанието — общият неизменен признак на една единица, който обединява нейните варианти.
прил. инвариантен, инвариантна, инвариантно, мн. инвариантни. инвариант, инварианта, инвариантът, инварианти, инвариантите, инварианта

вж. инвариа`нт инвариантен, инвариантния, инвариантният, инвариантна, инвариантната, инвариантно, инвариантното, инвариантни, инвариантните

книж. Словесни нападки, оскърбителни думи.

м., само ед.
1. Движимо имущество на предприятие, учреждение и др.
2. Списък, опис на движимото имущество.
прил. инвентарен, инвентарна, инвентарно, мн. инвентарни. Инвентарен номер.
Синоними: вещи, движимости, движимо имущество, опис, каталог, списък, регистър, индекс инвентар, инвентара, инвентарът, инвентари, инвентарите, инвентара

вж. инвента`р инвентарен, инвентарния, инвентарният, инвентарна, инвентарната, инвентарно, инвентарното, инвентарни, инвентарните

мн. инвентариза`ции, ж. Периодична проверка на инвентара в предприятие, учреждение. Правя инвентаризация. инвентаризация, инвентаризацията, инвентаризации, инвентаризациите

инвентаризираш, несв. и св.; Какво. Правя инвентаризация.<br />същ. инвентаризиране, ср. инвентаризирам, инвентаризираме, инвентаризираш, инвентаризирате, инвентаризира, инвентаризират, инвентаризирах, инвентаризирахме, инвентаризира, инвентаризирахте, инвентаризира, инвентаризираха, инвентаризирах, инвентаризирахме, инвентаризираше, инвентаризирахте, инвентаризираше, инвентаризираха, инвентаризирал съм, инвентаризирала съм, инвентаризирало съм, инвентаризирали сме, инвентаризирал си, инвентаризирала си, инвентаризирало си, инвентаризирали сте, инвентаризирал е, инвентаризирала е, инвентаризирало е, инвентаризирали са, бях инвент

вж. инвентаризи`рам инвентаризиране, инвентаризирането, инвентаризирания, инвентаризиранията

ж., само ед. Творческо постижение, хрумване, въображение.
Синоними: въображение, фантазия инвенция, инвенцията, инвенции, инвенциите

мн. инве`рсии, ж.
1. Спец. Изменение на обикновения ред на думите в изречение или словосъчетание, използвано като стилистичен похват.
2. В метеорологията — покачване на температурата в атмосферата отдолу нагоре. Температурна инверсия.
3. В химията — разлагане на водни разтвори на обикновената захар с помощта на киселина или ензими.
4. В музиката — повторение на темата или на мотива с противоположна посока на интервалите. инверсия, инверсията, инверсии, инверсиите

инвестираш, несв. и св.; <em>какво</em>, <em>в какво.</em> Влагам капитал в предприятие, производство, строеж и др. <em>Инвестирам средства в книгоиздаването. Инвестирам в строеж на жилище. Инвестирам в образование.</em><br />същ. инвестиране, ср. инвестирам, инвестираме, инвестираш, инвестирате, инвестира, инвестират, инвестирах, инвестирахме, инвестира, инвестирахте, инвестира, инвестираха, инвестирах, инвестирахме, инвестираше, инвестирахте, инвестираше, инвестираха, инвестирал съм, инвестирала съм, инвестирало съм, инвестирали сме, инвестирал си, инвестирала си, инвестирало си, инвестирали сте, инвестирал е, инвестирала е, инвестирало е, инвестирали са, бях инвестирал, бях инвестирала, бях инвестирало, бяхме инвестирали, беше инвестирал, беше инвестирала, беше инвестирало, бяхте инвестирали, б

вж. инвести`рам
Синоними: вложение, капиталовложение, влог, инвестиция, влагане инвестиране, инвестирането, инвестирания, инвестиранията

мн. инвеститори, м.<br />1. Предприятие или лице, което инвестира в нещо. <em>В страната ще дойдат и инвеститори чужденци.</em><br />2. Служебно лице, което контролира изпълнението на строителни работи. <em>Инвеститорът изисква да се строи с тухли от първо качество.</em><br />прил. инвеститорски, инвеститорска, инвеститорско, мн. инвести`торски. Инвеститорски контрол. инвеститор, инвеститора, инвеститорът, инвеститори, инвеститорите, инвеститори, инвеститоре

вж. инвести`тор инвеститорски, инвеститорския, инвеститорският, инвеститорска, инвеститорската, инвеститорско, инвеститорското, инвеститорски, инвеститорските

инвестиционна, инвестиционно, мн. инвестицио`нни, прил. Който се отнася до инвестиция. Инвестиционен капитал. инвестиционен, инвестиционния, инвестиционният, инвестиционна, инвестиционната, инвестиционно, инвестиционното, инвестиционни, инвестиционните

мн. инвести`ции, ж.
1. Само ед. Инвестиране.
2. Средствата, които се инвестират. Правя инвестиции в петролодобива.
Синоними: капиталовложение, вложение, влог, инвестиране, влагане инвестиция, инвестицията, инвестиции, инвестициите

мед. Слабинен, отнасящ се до слабинната област.

мн. индекси, (два) индекса, м.
1. Номериран показалец в края на научно съчинение. Индекс на използваните източници.
2. Спец. Във финансите — процент, който изразява последователни изменения в икономическо явление. Индекс на инфлацията.
3. Списък на забранени книги, обикн. от църквата.
4. Спец. В математиката — цифрен или буквен знак, който стои след буква или цифра.
5. Означаване на библиотечна сигнатура.
6. Номер, поставен след дума, обикн. в научно съчинение, за отвеждане към някакви бележки извън страницата.
Синоними: показател, указател, показалец, списък, опис, регистър, каталог, инвентар индекс, индекса, индексът, индекси, индексите, индекса

мн. индекса`ции, ж. Съставяне на индекс (във 2 и 3 знач.). индексация, индексацията, индексации, индексациите

индекси`раш, несв. и св. Съставям индекс (най-често във 2 и 3 знач.). Според индекса на инфлацията се индексират и заплатите. индексирам, индексираме, индексираш, индексирате, индексира, индексират, индексирах, индексирахме, индексира, индексирахте, индексира, индексираха, индексирах, индексирахме, индексираше, индексирахте, индексираше, индексираха, индексирал съм, индексирала съм, индексирало съм, индексирали сме, индексирал си, индексирала си, индексирало си, индексирали сте, индексирал е, индексирала е, индексирало е, индексирали са, бях индексирал, бях индексирала, бях индексирало, бяхме индексирали, беше индексирал, беше индексирала, беше индексирало, бяхте индексирали, б

Идеалистическо учение, което отхвърля всеобщата закономерност и причинна зависимост в природата и обществото, като признава абсолютната свобода на човешката воля. индетерминизъм, индетерминизма, индетерминизмът, индетерминизми, индетерминизмите, индетерминизъма

мн. индивиди, (два) индивида, м. Отделно взет човек или животно, отделен екземпляр. Свобода на индивида. Всеки индивид реагира по различен начин на промените в храненето.
Синоними: личност, лице, човек, особа, същество, единица, тип, субект индивид, индивида, индивидът, индивиди, индивидите, индивиди, индивиде

индивидуална, индивидуално, мн. индивидуа`лни, прил.
1. Който е присъщ на един индивид, личен. Индивидуален характер. Индивидуална красота. Индивидуални способности.
2. Който се отнася до дейност на един човек; единичен. Индивидуално изпълнение.
3. Който се извършва с оглед на един индивид. Индивидуално класиране. Индивидуално хранене на животни.
Синоними: личен, субективен, частен, характерен, своеобразен, самобитен, свойствен, отличителен, особен, отделен, едноличен, сам, самостоятелен, оригинален, собствен, специфичен, единичен, различен индивидуален, индивидуалния, индивидуалният, индивидуална, индивидуалната, индивидуално, индивидуалното, индивидуални, индивидуалните

индивидуализираш, несв. и св.; Кого, какво. Отделям, представям, откроявам от другите. <em>Тези особености на стила индивидуализират поета.</em><br />същ. индивидуализиране, ср. индивидуализирам, индивидуализираме, индивидуализираш, индивидуализирате, индивидуализира, индивидуализират, индивидуализирах, индивидуализирахме, индивидуализира, индивидуализирахте, индивидуализира, индивидуализираха, индивидуализирах, индивидуализирахме, индивидуализираше, индивидуализирахте, индивидуализираше, индивидуализираха, индивидуализирал съм, индивидуализирала съм, индивидуализирало съм, индивидуализирали сме, индивидуализирал си, индивидуализирала си, индивидуализирало си, индивидуализирали сте, индивидуализирал е, индивидуа

вж. индивидуализи`рам индивидуализиране, индивидуализирането, индивидуализирания, индивидуализиранията

м., само ед.
1. Спец. Във философията — принцип в идеалистическата философия, според който личността е независима от обществото.
2. Стремеж у отделна личност да живее и да се изявява самостоятелно, без колектива.
3. Стремеж у отделна личност да се изявява за сметка на колектива. индивидуализъм, индивидуализма, индивидуализмът, индивидуализми, индивидуализмите, индивидуализъма

мн. индивидуали`сти, м.
1. Привърженик на индивидуализма (в 1 знач.).
2. Човек, склонен към индивидуализъм (във 2 и 3 знач.). индивидуалист, индивидуалиста, индивидуалистът, индивидуалисти, индивидуалистите, индивидуалисти, индивидуалисте

индивидуалистична, индивидуалистично, мн. индивидуалисти`чни, прил. Който се отнася до индивидуализъм. индивидуалистичен, индивидуалистичния, индивидуалистичният, индивидуалистична, индивидуалистичната, индивидуалистично, индивидуалистичното, индивидуалистични, индивидуалистичните

мн. индивидуали`стки, ж. Жена индивидуалист. индивидуалистка, индивидуалистката, индивидуалистки, индивидуалистките, индивидуалистке

индивидуалността`, само ед., ж.
1. Отличителните, личните качества на нещо. Индивидуалност на писател. Творческа индивидуалност.
2. Отличителност, отделност. Всеки учен има своя индивидуалност на подхода.
Синоними: субективност, характерност, своеобразие, особеност, отличителност, отличителна черта, самобитност, самостоятелност, вид, характер индивидуалност, индивидуалността, индивидуалности, индивидуалностите

Характерното за даден индивид. У Лайбниц — същност, даваща конкретно индивидуално съществуване на всяко същество. У Юнг — процес на активизиране на индивидуалната същност, свързващ индивидуалното съзнание с колективното несъзнавано. индивидуация, индивидуацията, индивидуации, индивидуациите

мед. Нарушено храносмилане, протича с дискомфорт, гадене, оригване, подуване на корема и др.

мн. индига, ср.<br />1. Само ед. Тропически храст, от чийто сок се получава тъмносиня боя.<br />2. Само ед. Боята, получена от този храст.<br />3. Тънък хартиен лист, от едната страна покрит със синя боя, предназначен за копиране на повече екземпляри при писане. <em>Дай ми две индига.</em><br />прил. индигов, индигова, индигово, мн. инди`гови. индиго, индигото, индига, индигата

вж. инди`го индигов, индиговия, индиговият, индигова, индиговата, индигово, индиговото, индигови, индиговите

мн. индикатори, (два) индикатора, м. Спец.
1. Уред към машина или апарат, който показва някакви данни.
2. Вещество, което, поставено в разтвор, чрез оцветяването си показва данни за протичането на химическа реакция. индикатор, индикатора, индикаторът, индикатори, индикаторите, индикатора

мн. индика`ции, ж.
1. Показател. Повишаването на температурата е индикация за влошаване на състоянието.
2. Обикн. мн. Указания за действието на лекарство; предписания.
Синоними: указание, белег, симптом индикация, индикацията, индикации, индикациите

индиректна, индиректно, мн. индире`ктни, прил. Непряк, косвен, околен. Индиректен начин.
Синоними: косвен, непряк, заобиколен, страничен, уклончив индиректен, индиректния, индиректният, индиректна, индиректната, индиректно, индиректното, индиректни, индиректните

индиферентна, индиферентно, мн. индифере`нтни, прил. Безразличен, безучастен. Индиферентен към политиката.
Синоними: равнодушен, безучастен, пасивен, безразличен, апатичен, студен, хладен, чужд, отчужден, неутрален, хладнокръвен, безчувствен, безжизнен, флегматичен, невъзмутим, незаинтересован, дезинтересиран, глух, безгрижен, спокоен, нехаен индиферентен, индиферентния, индиферентният, индиферентна, индиферентната, индиферентно, индиферентното, индиферентни, индиферентните

индиферентността`, само ед., ж. Безразличие. Отнасям се с индиферентност.
Синоними: равнодушие, безучастно, пасивност, безразличие, апатия, апатичност, студенина, хладина, отчужденост, хладнокръвие, безчувственост, безжизненост, безстрастие, незаинтересованост, невъзмутимост, безгрижие, спокойствие, нехайство, неутралност, невмешателство индиферентност, индиферентността, индиферентности, индиферентностите

мед. Неболезнен.

Банков термин: предавателен подпис върху обратната страна на документ. Индосирането на разчетен документ представлява акт на преотстъпване на правото на собственост върху документа и покриваните от него стоково-материални ценности или парични средства.
Синоними: индосиране, джиросване, джиро индосамент, индосамента, индосаментът, индосаменти, индосаментите, индосамента

мн. индрише`та, ср. Стайно цвете от семейство здравецови с нарязани ароматни листа и малки виолетови цветчета с приложение като подправка и билка. индрише, индришето, индришета, индришетата

м., само ед. Религия в Индия, възникнала през IV век на основата на браманизма и будизма. индуизъм, индуизма, индуизмът, индуизми, индуизмите, индуизъма

мн. индуи`сти, м. Привърженик на индуизма. индуист, индуиста, индуистът, индуисти, индуистите, индуисти, индуисте

мн. индуи`стки, ж. Привърженичка на индуизма.

индуктивна, индуктивно, мн. индукти`вни, прил.
1. Който си служи с индукция (във 2 знач.).
2. Който е предизвикан от индукция (в 3 знач.).
Синоними: апостериорен индуктивен, индуктивния, индуктивният, индуктивна, индуктивната, индуктивно, индуктивното, индуктивни, индуктивните

индукти`раш, несв. и св.; Какво. Създавам електрически ток чрез индукция. ино- Първа съставна част на сложни думи със значение чужд, друг, напр. иноземен, иноплеменен, инороден и др. интер- Първа съставна част на сложни думи със значение:
1. Между, заедно, напр. интермедия, интерпарламентарен, интерференция и др.
2. Интернационален, международен, напр. интербригадист, интерклуб и др.

мн. индуктори, (два) индуктора, м.
1. Ръчна магнитноелектрическа машина за получаване на променлив ток.
2. В електротехниката — магнит, който създава магнитно силово поле при динамомашина. индуктор, индуктора, индукторът, индуктори, индукторите, индуктора

ж., само ед. Спец.
1. Възникване на едно явление под въздействието на друго.
2. В логиката — умозаключение, при което от частни истини се извеждат общи съждения.
3. Във физиката — възбуждане на електричество в проводник под влияние на друго тяло, заредено с електричество. индукция, индукцията, индукции, индукциите

мн. индулге`нции, ж. Истор. Папско писмо или частица от свещен предмет, които се продават и служат за опрощение на греховете. индулгенция, индулгенцията, индулгенции, индулгенциите

мед. Уплътняване и втвърдяване на тъкани, напр. induratio penis plastica — уплътняване на кавернозните тела на пениса поради абнормна продукция на фиброзна тъкан.

индустриална, индустриално, мн. индустриа`лни, прил. Който е свързан с индустрията. Индустриално производство. Индустриален град.
* В индустриално количество (размери). — Разг. В ненормално голямо количество. Яде пържени яйца в индустриално количество.
Синоними: промишлен, фабричен индустриален, индустриалния, индустриалният, индустриална, индустриалната, индустриално, индустриалното, индустриални, индустриалните

ж., само ед. Изграждане на едра машинна промишленост като основен начин на производство в дадена страна. индустриализация, индустриализацията, индустриализации, индустриализациите

индустриализи`раш, несв. и св.; Какво. Извършвам индустриализация. индустриализирам, индустриализираме, индустриализираш, индустриализирате, индустриализира, индустриализират, индустриализирах, индустриализирахме, индустриализира, индустриализирахте, индустриализира, индустриализираха, индустриализирах, индустриализирахме, индустриализираше, индустриализирахте, индустриализираше, индустриализираха, индустриализирал съм, индустриализирала съм, индустриализирало съм, индустриализирали сме, индустриализирал си, индустриализирала си, индустриализирало си, индустриализирали сте, индустриализирал е, индустриа

мн. инду`стрии, ж. Едро производство с машинна техника; промишленост.
Синоними: промишленост, производство, фабрично производство, машинно производство индустрия, индустрията, индустрии, индустриите

ж., само ед. В медицината — изпращане на дразнения от централната нервна система към различни органи. инервация, инервацията, инервации, инервациите

инертна, инертно, мн. ине`ртни, прил.
1. Който е бездеен, безинициативен, подчиняващ се на обстоятелствата.
2. Във физиката — който се движи по инерция.
* Инертни материали. — Спец. Материали, които не влизат в химическо взаимодействие с други вещества.
Синоними: неподвижен, флегматичен, бездеен, заспал, пасивен, безучастен, скован, безинициативен, безчувствен, безжизнен, бавен, муден, загнил, в застой, недеен, без работа, изчерпан, непроизводителен, еднообразен, вял, статичен, латентен, летаргичен, отпуснат, бездушен, апатичен, слаб, безсилен, сънлив инертен, инертния, инертният, инертна, инертната, инертно, инертното, инертни, инертните

ж., само ед.
1. Спец. Във физиката — свойство на телата да запазват състоянието си на покой или движение, докато външна сила не промени това състояние.
2. Прен. Продължаващо влияние на причини, сили и др. Действам по инерция. По инерция още се събуждам рано.
3. Прен. Неподвижност, бездействие. Обхванала ме е инерция, нищо не ми се върши.
Синоними: сила, ход, движение, напредване, напредък инерция, инерцията, инерции, инерциите

инжекти`раш, несв. и св.; какво, На кого. Правя инжекция. Инжектират ми антибиотик три пъти дневно.
Синоними: подбуждам, подстрекавам инжектирам, инжектираме, инжектираш, инжектирате, инжектира, инжектират, инжектирах, инжектирахме, инжектира, инжектирахте, инжектира, инжектираха, инжектирах, инжектирахме, инжектираше, инжектирахте, инжектираше, инжектираха, инжектирал съм, инжектирала съм, инжектирало съм, инжектирали сме, инжектирал си, инжектирала си, инжектирало си, инжектирали сте, инжектирал е, инжектирала е, инжектирало е, инжектирали са, бях инжектирал, бях инжектирала, бях инжектирало, бяхме инжектирали, беше инжектирал, беше инжектирала, беше инжектирало, бяхте инжектирали, б

мн. инже`кции, ж.
1. Впръскване чрез спринцовка на течно лекарство в организма. Правя инжекция. Удрям инжекция. Бия инжекция. Бия си инжекции.
2. Разг. Спринцовка. Видях, че сестрата вади инжекцията.
3. Впръскване на разтвор в скала, стена и др. за заздравяване. Бетонова инжекция.
* Финансова инжекция. — Разг. Получаване на финансови средства в труден момент. инжекция, инжекцията, инжекции, инжекциите

мн. инженери, м. Специалист с висше техническо образование. <em>Строителен инженер. Машинен инженер.</em><br />прил. инженерен, инженерна, инженерно, мн. инжене`рни. инженер, инженера, инженерът, инженери, инженерите, инженери, инженере

вж. инжене`р инженерен, инженерния, инженерният, инженерна, инженерната, инженерно, инженерното, инженерни, инженерните

мн. инжене`рства, ср.
1. Само ед. Висше техническо образование, подготовка на инженер.
2. Специалност на инженер. Всички инженерства изискват да се знае математика.
3. Остар. Учреждение, в което работят инженери. Вчера бях в инженерството. инженерство, инженерството, инженерства, инженерствата

мн. инициали, (два) инициала, м.
1. Първата буква на име, която може да служи при подписване на лицето. На бележката написа само инициалите си.
2. Едра първа буква на текст в книга. инициал, инициала, инициалът, инициали, инициалите, инициала

мн. инициати`ви, ж.
1. Идея за някакво действие, ново начинание и осъществяването му. Давам инициатива.
2. Ръководене на някакво действие. Взе инициативата за тържеството в свои ръце.
Синоними: начинание, почин, проява, проявление, начало, първа крачка, предприятие, подбуда, подтик, импулс, подбуждение, намерение, предприемчивост, самодейност, самоинициатива, замах, жест, размах, широта, разпоредителност, водене, ръководство, пример, рисковано начинание, авантюра, предложение, енергия, енергичност, смелост инициатива, инициативата, инициативи, инициативите

инициативна, инициативно, мн. инициати`вни, прил.
1. Който е свързан с инициатива.
2. Който има инициативи; предприемчив, деен. Много е инициативен, вече се е занимавал с няколко вида дейности.
Синоними: предприемчив, разпоредителен, самоинициативен, човек със замах, досетлив инициативен, инициативния, инициативният, инициативна, инициативната, инициативно, инициативното, инициативни, инициативните

мн. инициа`тори, м. Лице, което дава инициатива, идея за осъществяване на нещо.
Синоними: уредник, основател, организатор, деятел, учредител, новатор, реформатор, подбудителен, водач, главатар инициатор, инициатора, инициаторът, инициатори, инициаторите, инициатори, инициаторе

мн. инициа`торки, ж. Жена инициатор. инициаторка, инициаторката, инициаторки, инициаторките, инициаторке

Въплъщаване. Религиозно-философска доктрина, постулираща зачеването и раждане на разумно същество (най-често човек), което е материално проявление на трансцендентно същество или сила.
Християнството, индуизмът, будизъмът и кабала са най-известните традиции, ползващи тази идея, в контекста на своите верски системи. инкарнация, инкарнацията, инкарнации, инкарнациите

мед. Заклещване, напр. заклещване на херния.

мн. инкаса`тори, м. Длъжностно лице, което периодично отчита или/и събира суми, дължими на предприятие или учреждение (за ток, вода и др.). Инкасаторът за водата идва. инкасатор, инкасатора, инкасаторът, инкасатори, инкасаторите, инкасатори, инкасаторе

мн. инкаса`торки, ж. Жена инкасатор. инкасаторка, инкасаторката, инкасаторки, инкасаторките

инкаси`раш, несв. и св.; Какво. Периодично събирам суми, дължими на предприятие или учреждение (за ток, вода и др.). инкасирам, инкасираме, инкасираш, инкасирате, инкасира, инкасират, инкасирах, инкасирахме, инкасира, инкасирахте, инкасира, инкасираха, инкасирах, инкасирахме, инкасираше, инкасирахте, инкасираше, инкасираха, инкасирал съм, инкасирала съм, инкасирало съм, инкасирали сме, инкасирал си, инкасирала си, инкасирало си, инкасирали сте, инкасирал е, инкасирала е, инкасирало е, инкасирали са, бях инкасирал, бях инкасирала, бях инкасирало, бяхме инкасирали, беше инкасирал, беше инкасирала, беше инкасирало, бяхте инкасирали, беше инкасирал, беше инкасирала, беше инка

неизм.
1. Спец. В банковото дело — разплащане между лица и организации, при което банката събира сумите по дадени документи (полици, чекове и др.).
2. Спец. В банковото дело — наличните суми и ценни книжа в една каса. инкасо, инкасото, инкасота, инкасотата

инквизи`раш, несв. и св.; Кого. Подлагам на инквизиция, измъчвам. инквизирам, инквизираме, инквизираш, инквизирате, инквизира, инквизират, инквизирах, инквизирахме, инквизира, инквизирахте, инквизира, инквизираха, инквизирах, инквизирахме, инквизираше, инквизирахте, инквизираше, инквизираха, инквизирал съм, инквизирала съм, инквизирало съм, инквизирали сме, инквизирал си, инквизирала си, инквизирало си, инквизирали сте, инквизирал е, инквизирала е, инквизирало е, инквизирали са, бях инквизирал, бях инквизирала, бях инквизирало, бяхме инквизирали, беше инквизирал, беше инквизирала, беше инквизирало, бяхте инквизирали, б

мн. инквизи`ции, ж.
1. ист. Само ед. Съдебно-полицейски орган на Католическата църква през средните векове, който жестоко наказвал еретиците.
2. Разследване или разпит на провинени, придружени с нечовешки мъчения, убийства и др.
3. Прен. Морален тормоз.
Синоними: мъчение, жестокост инквизиция, инквизицията, инквизиции, инквизициите

мед. Наклоняване, отклоняване. инклинация, инклинацията, инклинации, инклинациите

нареч. За известни личности — под чуждо име или като непознат. Министърът ходил на концерта инкогнито. Пътувам инкогнито.

* Тера инкогнита. Нещо напълно непознато. Тези въпроси за мене са тера инкогнита.
Синоними: тайно

мед. Неволно изпускане на урината, неспособност за волево задържане на урината. Дължи се на недостатъчност на сфинктерите на пикочния мехур. Различават се непълна и пълна, чиста и комбинирана инконтиненция. инконтиненция, инконтиненцията, инконтиненции, инконтиненциите

мед. Вътрешносекреторен, отнасящ се до вътрешната секреция, ендокринен. чакрък-кефлия Диал.
пийнал, развеселен от пиене

мн. инкримина`ции, ж. Спец.
1. В правото — обвиняване в престъпление.
2. Обявяване на нещо за престъпно. Инкриминация на книга. Инкриминация на филм. инкриминация, инкриминацията, инкриминации, инкриминациите

инкримини`раш, несв. и св.; Кого, какво. Извършвам инкриминация. инкриминирам, инкриминираме, инкриминираш, инкриминирате, инкриминира, инкриминират, инкриминирах, инкриминирахме, инкриминира, инкриминирахте, инкриминира, инкриминираха, инкриминирах, инкриминирахме, инкриминираше, инкриминирахте, инкриминираше, инкриминираха, инкриминирал съм, инкриминирала съм, инкриминирало съм, инкриминирали сме, инкриминирал си, инкриминирала си, инкриминирало си, инкриминирали сте, инкриминирал е, инкриминирала е, инкриминирало е, инкриминирали са, бях инкриминирал, бях инкриминирала, бях инкриминирало, бяхме инкриминирали

мн. инкруста`ции, ж.
1. Само ед. Приложно изкуство за врязване в повърхност на украса от друг материал. Инкрустация със седеф.
2. Самите врязани украшения. Мебели с инкрустации.
3. Отлагане на соли по стените на тръбопроводи. инкрустация, инкрустацията, инкрустации, инкрустациите

инкрустираш, несв. и св.; Какво. Занимавам се с инкрустация (в 1 знач.).<br />същ. инкрустиране, ср.
Синоними: апликирам инкрустирам, инкрустираме, инкрустираш, инкрустирате, инкрустира, инкрустират, инкрустирах, инкрустирахме, инкрустира, инкрустирахте, инкрустира, инкрустираха, инкрустирах, инкрустирахме, инкрустираше, инкрустирахте, инкрустираше, инкрустираха, инкрустирал съм, инкрустирала съм, инкрустирало съм, инкрустирали сме, инкрустирал си, инкрустирала си, инкрустирало си, инкрустирали сте, инкрустирал е, инкрустирала е, инкрустирало е, инкрустирали са, бях инкрустирал, бях инкрустирала, бях инкрустирало, бяхме инкрустирали, беше инкрустирал, беше инкрустирала

вж. инкрусти`рам инкрустиране, инкрустирането, инкрустирания, инкрустиранията

мн. инкубатори, (два) инкубатора, м.
1. Апарат за изкуствено люпене на птици; люпилня. Пилета от инкубатор.
2. Прен. Място, благоприятно за развитие на вредни екземпляри или пороци; развъдник. Инкубатор на комари. Инкубатор на наркомани.
Синоними: развъдник, разплодник, люпилня инкубатор, инкубатора, инкубаторът, инкубатори, инкубаторите, инкубатора

мн. инова`ции, ж.
1. Нововъведение.
2. Изменение в дадено явление. иновация, иновацията, иновации, иновациите

мн. инове`рци, м. Друговерец. иноверец, иновереца, иноверецът, иноверци, иноверците, иноверци, иноверецо

мн. ино`ци, м. Монах, калугер. инок, инока, инокът, иноци, иноците, инока

мн. иноки`ни, ж. Монахиня, калугерка. инокиня, инокинята, инокини, инокините, инокиньо

ж., само ед. Спец. В медицината — изкуствено заразяване на опитни животни чрез впръскване на заразен материал в тях. инокулация, инокулацията, инокулации, инокулациите

мед. Състояние, което не може да бъде лекувано чрез операция, неподходящ за оперативно лечение.

мн. иносказа`ния, ср. Използване на изрази със скрит смисъл със стилистична цел.
Синоними: басня, легенда, алегория иносказание, иносказанието, иносказания, иносказанията

мн. инсе`кти, м. Насекомо. инсект, инсекта, инсектът, инсекти, инсектите, инсекта

мн. инсектициди, (два) инсектицида, м. Препарат за унищожаване на вредни насекоми. инсектицид, инсектицида, инсектицидът, инсектициди, инсектицидите, инсектицида

мед. Вещества, използвани за унищожаване на насекоми.

ж., само ед. Наука за насекомите; ентомология. инсектология, инсектологията, инсектологии, инсектологиите

мед. 1. Прикрепване, залавяне, залавно място, напр. мястото на закрепване на скелетните мускули към кост.
2. Генна мутация — вмъкване на нуклеотидна двойка в даден ген, при което се променя неговата структура.

Пещ за изгаряне на смет, крематориум.
При изгарянето се образуват вредни токсични вещества, които замърсяват околната среда.
Инсинератор за отпадъци — инсталация, в която се изгарят отпадъци. инсинератор, инсинератора, инсинераторът, инсинератори, инсинераторите, инсинератора

мн. инсинуации, ж.<br />1. Измисляне и разпространяване на клевети. <em>Не може да живее без инсинуации.</em><br />2. Клевета, интрига. <em>Последната</em> <em>и инсинуация беше, че той щял да става депутат.
Синоними: клевета, набедяване, клюка, злословие, хула, сквернодумство, сквернословие, злепоставяне, одумки, обида, оскърбление, петно, злостна забележка инсинуация, инсинуацията, инсинуации, инсинуациите

инсинуи`раш, несв. и св.; Какво. Измислям и разпространявам клевети за някого.
Синоними: клеветя, набедявам, злословя, хуля, злепоставям, одумвам, загатвам, подмятам, искам да кажа инсинуирам, инсинуираме, инсинуираш, инсинуирате, инсинуира, инсинуират, инсинуирах, инсинуирахме, инсинуира, инсинуирахте, инсинуира, инсинуираха, инсинуирах, инсинуирахме, инсинуираше, инсинуирахте, инсинуираше, инсинуираха, инсинуирал съм, инсинуирала съм, инсинуирало съм, инсинуирали сме, инсинуирал си, инсинуирала си, инсинуирало си, инсинуирали сте, инсинуирал е, инсинуирала е, инсинуирало е, инсинуирали са, бях инсинуирал, бях инсинуирала, бях инсинуирало, бяхме инсинуирали, беше инсинуирал, беше инсинуирала, беше инсинуирало, бяхте инсинуирали, б

мед. 1. Слънчево облъчване, слънчеви бани.
2. Слънчасване, слънчев удар. инсолация, инсолацията, инсолации, инсолациите

инспектираш, несв. и св.; Кого, какво. Контролирам подведомствени органи за изпълнение на задължения. <em>Инспектирам училище. Инспектирам завод.</em><br />същ. инспектиране, ср.
Синоними: контролирам, ревизирам, надзиравам, наглеждам, наблюдавам инспектирам, инспектираме, инспектираш, инспектирате, инспектира, инспектират, инспектирах, инспектирахме, инспектира, инспектирахте, инспектира, инспектираха, инспектирах, инспектирахме, инспектираше, инспектирахте, инспектираше, инспектираха, инспектирал съм, инспектирала съм, инспектирало съм, инспектирали сме, инспектирал си, инспектирала си, инспектирало си, инспектирали сте, инспектирал е, инспектирала е, инспектирало е, инспектирали са, бях инспектирал, бях инспектирала, бях инспектирало, бяхме инспектирали, беше инспектирал, беше инспектирала

вж. инспекти`рам
Синоними: преглеждане, проучване, ревизиране, инспекция, преглед, контрол, проверка, ревизия, надзор инспектиране, инспектирането, инспектирания, инспектиранията

мн. инспе`ктори, м. Лице, което инспектира. Финансов инспектор.
Синоними: контрольор, ревизор, надзирател, проверител, нагледник, надзорник, контрола инспектор, инспектора, инспекторът, инспектори, инспекторите, инспектори, инспекторе

мн. инспекторати, (два) инспектората, м.
1. Учреждение, служба за инспектиране.
2. Всички инспектори в учреждение за инспектиране. Целият инспекторат се събра да решава въпроса.
3. Сградата на учреждение за инспектиране. инспекторат, инспектората, инспекторатът, инспекторати, инспекторатите, инспектората

мн. инспе`кции, ж.
1. Инспектиране.
2. Учреждение, служба за инспектиране. Данъчна инспекция.
3. Сградата на учреждение за инспектиране. Инспекцията се намира в центъра на града.
Синоними: ревизия, надзор, контрол, проверка, обследване, обиколка, тур, патрул, преглеждане, инспектиране, проучване, ревизиране, преглед инспекция, инспекцията, инспекции, инспекциите

мн. инспира`тори, м.
1. Лице, което подбужда, подстрекава за нещо.
2. Спец. В техниката — устройство, което подава въздух, обикн. при смеси.
Синоними: вдъхновител, съветник, душеприказчик, подбудител, инициатор, подстрекател инспиратор, инспиратора, инспираторът, инспиратори, инспираторите, инспиратора

мн. инспира`ции, ж.
1. Подбуждане, подстрекаване. Убийството е по негова инспирация.
2. В медицината — вдишване. инспирация, инспирацията, инспирации, инспирациите

инспири`раш, несв. и св.; Какво.
1. Подбуждам, подстрекавам. Инспирирам заговор.
2. За техническо устройство — всмуквам въздух или газ.
Синоними: вдъхновявам, внушавам, вдъхвам, насърчавам, съветвам, възбуждам, подтиквам, подбуждам, подбутвам, надъхвам, подстрекавам, подучвам инспирирам, инспирираме, инспирираш, инспирирате, инспирира, инспирират, инспирирах, инспирирахме, инспирира, инспирирахте, инспирира, инспирираха, инспирирах, инспирирахме, инспирираше, инспирирахте, инспирираше, инспирираха, инспирирал съм, инспирирала съм, инспирирало съм, инспирирали сме, инспирирал си, инспирирала си, инспирирало си, инспирирали сте, инспирирал е, инспирирала е, инспирирало е, инспирирали са, бях инспирирал, бях инспирирала, бях инспирирало, бяхме инспирирали, беше инспирирал, беше инспирирала, беше инспирирало, бяхте инспирирали, б

мн. инстала`ции, ж.
1. Спец. В техниката — система от уреди за извършване на определена работа или процес; съоръжение. Хладилна инсталация. Отоплителна инсталация.
2. Инсталиране.
3. Разг. Електрическа инсталация. Направихте ли инсталацията на къщата?
Синоними: инсталиране, съоръжение, уредба инсталация, инсталацията, инсталации, инсталациите

инстали`раш, несв. и св.; Какво.
1. В техниката — монтирам инсталация.
2. Разг. Поставям, монтирам. Инсталирахме мивка в килера. Инсталирам миячна машина.
3. Прен. Разг. Настанявам. Ще ви инсталирам в моята стая.
инсталирам се. — Разг. Настанявам се, разполагам се, заставам някъде. Рано сутринта се инсталирах пред кабинета на ректора.
Синоними: монтирам, настанявам, турям, намествам, поставям, натъкмявам, закрепвам, прикрепвам, заковавам, забивам, слагам, конфигурирам, настройвам, нагласям инсталирам, инсталираме, инсталираш, инсталирате, инсталира, инсталират, инсталирах, инсталирахме, инсталира, инсталирахте, инсталира, инсталираха, инсталирах, инсталирахме, инсталираше, инсталирахте, инсталираше, инсталираха, инсталирал съм, инсталирала съм, инсталирало съм, инсталирали сме, инсталирал си, инсталирала си, инсталирало си, инсталирали сте, инсталирал е, инсталирала е, инсталирало е, инсталирали са, бях инсталирал, бях инсталирала, бях инсталирало, бяхме инсталирали, беше инсталирал, беше инсталирала, беше инсталирало, бяхте инсталирали, б

мн. инста`нции, ж. Поредна степен в йерархията на органи или ведомства. Ще се отнеса към по-висша инстанция. Това е последната инстанция. инстанция, инстанцията, инстанции, инстанциите

мед. Капване, накапване, вливане на лекарствени средства капка по капка.

мн. инстинкти, (два) инстинкта, м.
1. Вродена способност у човека и животните да извършват несъзнателно целесъобразни действия. Инстинкт за дъвкане.
2. Подсъзнателно, вътрешно чувство.
прил. инстинктивен, инстинктивна, инстинктивно, мн. инстинктивни.
Синоними: нагон, подтик, влечение, интуиция, животинското, скотското, вътрешен импулс, хрумване, порив, импулс, неудържим стремеж инстинкт, инстинкта, инстинктът, инстинкти, инстинктите, инстинкта

вж. инсти`нкт
Синоними: по инстинкт, по навик, по нагон, природен, всаден, вроден, несъзнателен, машинален, автоматически, интуитивен, безусловен, неограничен, необусловен, естествен, спонтанен, присъщ, непристорен, незаучен инстинктивен, инстинктивния, инстинктивният, инстинктивна, инстинктивната, инстинктивно, инстинктивното, инстинктивни, инстинктивните

мн. институти, (два) института, м.
1. Висше или полувисше учебно заведение. Инженерен институт. Педагогически институт.
2. Учреждение за научноизследователска работа в определена област.
3. Персоналът и сградата на учебно заведение или на учреждение за научноизследователска работа.
4. Институция. Институтът на брака. институт, института, институтът, институти, институтите, института

мн. институ`ции, ж.
1. Сфера на социалните отношения или обществен орган, установени юридически или морално. Институцията на църквата.
2. Учреждение. институция, институцията, институции, институциите

мн. инструктажи, (два) инструктажа, м. Инструктиране. Инструктаж за провеждане на кампанията. инструктаж, инструктажа, инструктажът, инструктажи, инструктажите, инструктажа

инструктираш, несв. и св.; Кого. Давам указания за извършване на някаква работа. <em>Инструктирам работниците за управление на новите машини.</em><br />същ. инструктиране, ср.
Синоними: информирам подробно, давам директиви инструктирам, инструктираме, инструктираш, инструктирате, инструктира, инструктират, инструктирах, инструктирахме, инструктира, инструктирахте, инструктира, инструктираха, инструктирах, инструктирахме, инструктираше, инструктирахте, инструктираше, инструктираха, инструктирал съм, инструктирала съм, инструктирало съм, инструктирали сме, инструктирал си, инструктирала си, инструктирало си, инструктирали сте, инструктирал е, инструктирала е, инструктирало е, инструктирали са, бях инструктирал, бях инструктирала, бях инструктирало, бяхме инструктирали

вж. инструкти`рам инструктиране, инструктирането, инструктирания, инструктиранията

мн. инстру`ктори, м. Длъжностно лице, което дава инструкция или извършва обучение в някаква дейност. За първи път шофирам без инструктор.
Синоними: ръководител инструктор, инструктора, инструкторът, инструктори, инструкторите, инструктори, инструкторе

мн. инстру`кторки, ж. Жена инструктор. инструкторка, инструкторката, инструкторки, инструкторките

мн. инстру`кции, ж.
1. Указание, наставление за извършване на работа или дейност. Давам инструкции. Получавам инструкции. Работя по инструкции.
2. Прен. Документ с писмени указания за извършване на работа или дейност. Загубили сме инструкцията за експлоатация на печката.
Синоними: инструктаж, указание, наставление, напътствие, упътване, напътване, директива, ръководство, нареждане, поука, поучение, назидание, урок, съвет, заповед инструкция, инструкцията, инструкции, инструкциите

мн. инструменти, (два) инструмента, м.
1. Уред за извършване на определена работа, обикн. ръчна. Купих си всякакви инструменти за работа с дърво.
2. Прибор за произвеждане на музика. Музикален инструмент. Струнен инструмент.
3. Разг. Само ед. Всички уреди за извършване на вид дейност. Всичкия си инструмент нося в колата.
прил. инструментален, инструментална, инструментално, мн. инструментални. Инструментална стомана. Инструментална музика.
Синоними: уред, сечиво, оръдие, машина, апарат, средство, маша, прибор, съоръжение инструмент, инструмента, инструментът, инструменти, инструментите, инструмента

вж. инструме`нт инструментален, инструменталния, инструменталният, инструментална, инструменталната, инструментално, инструменталното, инструментални, инструменталните

м., само ед. Всички инструменти за една дейност. инструментариум, инструментариума, инструментариумът, инструментариуми, инструментариумите, инструментариума

м., само ед.
1. Хормон, продукт на задстомашната жлеза.
2. Лекарство, съдържащо този хормон. инсулин, инсулина, инсулинът, инсулини, инсулините, инсулина

мед. Аденом на панкреаса, произхождащ от бета-клетките на Лангерхансовите острови. Продуцира инсулин и протича с хипогликемия.

мн. инсулти, (два) инсулта, м. Кръвоизлив в мозъка, придружен от загуба на съзнание и парализа; мозъчен удар. Получавам инсулт. Има два инсулта. инсулт, инсулта, инсултът, инсулти, инсултите, инсулта

мед. Недостатъчност, функционална слабост, непълно затваряне на сърдечна клапа, напр. митрална инсуфициенция.

инсцени`раш, несв. и св.; Какво.
1. Приспособявам литературно произведение за представяне на сцена.
2. Прен. Представям изкуствено, за да заблудя или за да възстановя някаква случка. Инсценирам самоубийство. Инсценирам престъпление.
Синоними: устройвам, нагаждам, нагласявам, скалъпвам, монтирам, курдисвам, скроявам инсценирам, инсценираме, инсценираш, инсценирате, инсценира, инсценират, инсценирах, инсценирахме, инсценира, инсценирахте, инсценира, инсценираха, инсценирах, инсценирахме, инсценираше, инсценирахте, инсценираше, инсценираха, инсценирал съм, инсценирала съм, инсценирало съм, инсценирали сме, инсценирал си, инсценирала си, инсценирало си, инсценирали сте, инсценирал е, инсценирала е, инсценирало е, инсценирали са, бях инсценирал, бях инсценирала, бях инсценирало, бяхме инсценирали, беше инсценирал, беше инсценирала, беше инсценирало, бяхте инсценирали, б

мед. Неповреден, незасегнат, цялостен.

интервюи`раш, несв. и св.; Кого. Провеждам интервю. Интервюираха режисьора във връзка с новия му филм. инфра- Първа съставна част на сложни думи със значение под, по-долу, напр. инфраизлъчване, инфрасветлина, инфрачервен и др.

мн. интеграли, (два) интеграла, м. Спец. Величина, получена в резултат от математическо действие или разглеждана като сума от своите най-малки части. интеграл, интеграла, интегралът, интеграли, интегралите, интеграла

ж., само ед.
1. Обединяване в едно цяло на групи, колективи, страни поради обща работа или/и общи интереси.
2. В икономиката — сътрудничество между няколко страни или между ведомства в една страна. интеграция, интеграцията, интеграции, интеграциите

интегри`раш, несв. и св.; Кого, какво.
1. В математиката — намирам интеграл.
2. Правя интеграция; обединявам, окрупнявам.
интегрирам се. — Обединявам се с някого, с нещо. интегрирам, интегрираме, интегрираш, интегрирате, интегрира, интегрират, интегрирах, интегрирахме, интегрира, интегрирахте, интегрира, интегрираха, интегрирах, интегрирахме, интегрираше, интегрирахте, интегрираше, интегрираха, интегрирал съм, интегрирала съм, интегрирало съм, интегрирали сме, интегрирал си, интегрирала си, интегрирало си, интегрирали сте, интегрирал е, интегрирала е, интегрирало е, интегрирали са, бях интегрирал, бях интегрирала, бях интегрирало, бяхме интегрирали, беше интегрирал, беше интегрирала, беше интегрирало, бяхте интегрирали, б

книж. Цялостност, целокупност. Честност, непоквареност.
Синоними: цялостност, целокупност, непокътнатост интегритет, интегритета, интегритетът, интегритети, интегритетите, интегритета

м., само ед. Способности за мислене, равнище на умствено развитие на човека. Висок интелект. Развит интелект.
Синоними: ум, разум, разсъдък, мисъл, мисловна способност, умствени способности, интелигентност, въображение интелект, интелекта, интелектът, интелекти, интелектите, интелекта

интелектуална, интелектуално, мн. интелектуа`лни, прил.
1. Който се отнася до интелект. Интелектуално развитие.
2. Който е предназначен за читател или зрител с високо развит интелект. Интелектуална литература. Интелектуален филм.
3. Който е с високо развит интелект. Интелектуален тип хора. интелектуален, интелектуалния, интелектуалният, интелектуална, интелектуалната, интелектуално, интелектуалното, интелектуални, интелектуалните

мн. интелектуа`лци, м. Човек, който се занимава с умствен, творчески труд. интелектуалец, интелектуалеца, интелектуалецът, интелектуалци, интелектуалците, интелектуалци, интелектуалецо

Идеалистически теории, които поставят на първо място интелекта, а пренебрегват ролята на практика та в познанието. Направление в психологията, което извежда целия психичен живот от представите и мисленето, а омаловажава чувството и волята. интелектуализъм, интелектуализма, интелектуализмът, интелектуализми, интелектуализмите, интелектуализъма

мн. интелектуа`лки, ж. Жена интелектуалец. интелектуалка, интелектуалката, интелектуалки, интелектуалките

мн. интелиге`нти, м. Човек, който прина xe "èíòåëåêòóˆëêà" длежи към интелигенцията.
Синоними: просветен, образован, културен, начетен интелигент, интелигента, интелигентът, интелигенти, интелигентите, интелигенти, интелигенте

интелигентна, интелигентно, мн. интелиге`нтни, прил.
1. Който е с високи интелектуални способности; умен, схватлив. Детето беше много интелигентно, но нямаше възможност да учи.
2. Който е образован, културен. Тя е от интелигентно семейство на учители.
Синоними: просветен, образован, културен, начетен, схватлив, разумен, умен, способен, развит, наблюдателен, буден, бърз, находчив, остроумен, хитър, безскрупулен, нахакан интелигентен, интелигентния, интелигентният, интелигентна, интелигентната, интелигентно, интелигентното, интелигентни, интелигентните

мн. интелиге`нтки, ж. Жена интелигент. интелигентка, интелигентката, интелигентки, интелигентките, интелигентке

ж., само ед. Хора, които професионално се занимават с умствен, обикн. творчески труд и образуват обществена прослойка. интелигенция, интелигенцията, интелигенции, интелигенциите

мн. интенда`нти, м. Длъжностно лице, което се грижи за снабдяването с храна, облекло и др. (обикн. в армията). интендант, интенданта, интендантът, интенданти, интендантите, интенданти, интенданте

мн. интенда`нтства, ср.
1. Поделение в армията, което се грижи за снабдяването с храна, облекло и др.
2. Сградата и персоналът на това поделение като съвкупност. интендантство, интендантството, интендантства, интендантствата

интензивна, интензивно, мн. интензивни, прил.<br />1. Който е напрегнат, усилен. <em>Интензивна подготовка.</em><br />2. В икономиката — който има висока производителност. <em>Интензивна технология. Интензивно селско стопанство.</em><br />3. Прен. За цвят — наситен.<br />същ. интензивност, интензивността`, ж.
Синоними: усилен, силен, ускорен, напрегнат, бърз, трескав, активен, деятелен, енергичен, остър, ожесточен интензивен, интензивния, интензивният, интензивна, интензивната, интензивно, интензивното, интензивни, интензивните

вж. интензи`вен
Синоними: сила, напрежение, напън, напор, активност, напрегнатост, енергия, усилие интензивност, интензивността, интензивности, интензивностите

м., само ед. Степен на концентрация, разпространение или действие на светлина, звук и др. за единица време върху единица повърхност; сила. интензитет, интензитета, интензитетът, интензитети, интензитетите, интензитета

ж., само ед.
1. Увеличаване на силата, скоростта, напрегнатостта на действие или дейност.
2. В икономиката — увеличаване на производителността на труда. интензификация, интензификацията, интензификации, интензификациите

интензифици`раш, несв. и св.; Какво. Правя интензивен. интензифицирам, интензифицираме, интензифицираш, интензифицирате, интензифицира, интензифицират, интензифицирах, интензифицирахме, интензифицира, интензифицирахте, интензифицира, интензифицираха, интензифицирах, интензифицирахме, интензифицираше, интензифицирахте, интензифицираше, интензифицираха, интензифицирал съм, интензифицирала съм, интензифицирало съм, интензифицирали сме, интензифицирал си, интензифицирала си, интензифицирало си, интензифицирали сте, интензифицирал е, интензифицирала е, интензифицирало е, интензифицирали са, бях интенз

мед. Междуставен, разположен между две стави.

мн. интербригади`сти, м. Истор. Участник в международните бригади в Испанската гражданска война (1936 –
1939. . интербригадист, интербригадиста, интербригадистът, интербригадисти, интербригадистите, интербригадиста

мн. интервали, (два) интервала, м.
1. Промеждутък, прекъсване във време или пространство. Лекарството се взема пет дни с интервал от един ден. Какъв е интервалът между буквите?
2. Спец. В музиката — отношението между височините на два тона, взети последователно или заедно.
3. Спец. В математиката — съвкупност от всички числа и точки между две числа или между две точки.
Синоними: промеждутък, междина, разстояние, дистанция, пауза, междувремие, прекъсване, отдалеченост, далечина, шпация интервал, интервала, интервалът, интервали, интервалите, интервала

мн. интерве`нции, ж.
1. Чужда намеса, обикн. въоръжена, във вътрешните работи на една държава.
2. Намеса, грубо вмешателство в чужди дела.
3. Хирургическа намеса.
Синоними: вмешателство, намеса, посредничество, застъпничество, участие интервенция, интервенцията, интервенции, интервенциите

мед. Междупрешленен, разположен между прешлените.

мн. интервю`та, ср. Разговор на журналист с политически, културен или друг деец, предназначен за публикуване или излъчване. Вземам интервю. Давам интервю. интервю, интервюто, интервюта, интервютата

, интервюираш, несв. и св. ; кого. Провеждам интервю. Интервюираха режисьора във връзка с новия му филм. интервюирам, интервюираме, интервюираш, интервюирате, интервюира, интервюират, интервюирах, интервюирахме, интервюира, интервюирахте, интервюира, интервюираха, интервюирах, интервюирахме, интервюираше, интервюирахте, интервюираше, интервюираха, интервюирал съм, интервюирала съм, интервюирало съм, интервюирали сме, интервюирал си, интервюирала си, интервюирало си, интервюирали сте, интервюирал е, интервюирала е, интервюирало е, интервюирали са, бях интервюирал, бях интервюирала, бях интервюирало, бяхме интервюирали, беше интервюирал, беше интервюирала

мн. интереси, (два) интереса, м.
1. Обикн. ед. Предизвикано от нещо внимание и желание за опознаването му. Чета с интерес. Проявявам интерес.
2. Обикн. ед. Важност, значителност. Този въпрос е от голям интерес за мене.
3. Обикн. мн. Влечения, стремежи. Имам интереси в областта на археологията. Проявявам литературни интереси.
4. Обикн. мн. Потребности, права, облаги. Работя за интересите на обществото. Отстоявам държавните интереси. Тази политика е в ущърб на държавните интереси.
5. Обикн. ед. Полза, изгода. Използвам служебното си положение в свой интерес. Имам интерес търговията да върви.

* В интерес на истината. — В името на истината. В интерес на истината така беше.
Синоними: задача, цел, право, изгода, преимущество, полза, очарование, обаяние, чар, прелест, омагьосване, помощ, подкрепа, работа, занимание, отношение интерес, интереса, интересът, интереси, интересите, интереса

интересна, интересно, мн. интере`сни, прил. Който възбужда интереса; привлекателен, занимателен. Интересна книга. Интересен въпрос. Интересен човек.
Синоними: особен, оригинален, странен, възбуждащ интерес, любопитен, куриозен, привлекателен, увлекателен, забавителен, занимателен, небезинтересен, значителен, важен, полезен, вълнуващ, възбудителен, завладяващ, жив, образен, картинен, ярък интересен, интересния, интересният, интересна, интересната, интересно, интересното, интересни, интересните

интересу`ваш, несв. и св.; Кого. Предизвиквам интерес. Футболът вече не ме интересува. Той я интересува само с парите си.
интересувам се. — Проявявам интерес. Интересувам се от кино. Сега се интересувам от търговия. интересувам, интересуваме, интересуваш, интересувате, интересува, интересуват, интересувах, интересувахме, интересува, интересувахте, интересува, интересуваха, интересувах, интересувахме, интересуваше, интересувахте, интересуваше, интересуваха, интересувал съм, интересувала съм, интересувало съм, интересували сме, интересувал си, интересувала си, интересувало си, интересували сте, интересувал е, интересувала е, интересувало е, интересували са, бях интересувал, бях интересувала, бях интересувало, бяхме интересували, беше интересувал, беше интересувала

мн. интересчи`йки, ж. Жена интересчия. интересчийка, интересчийката, интересчийки, интересчийките, интересчийке

мн. интересчи`и, м. Разг. Човек, който във всичко преследва само личните си интереси. интересчия, интересчията, интересчията, интересчии, интересчиите, интересчии, интересчийо

мн. интериори, (два) интериора, м. Архитектурно и художествено оформление на вътрешността на сграда или на помещение. Целта е да си създадем приятен интериор. интериор, интериора, интериорът, интериори, интериорите, интериора

мед. Междуребрен, намиращ се между ребрата.

Който става между други явления; промеждутъчен.
Синоними: развиващ се успоредно, повтарящ се, интеркуриращ интеркурентен, интеркурентния, интеркурентният, интеркурентна, интеркурентната, интеркурентно, интеркурентното, интеркурентни, интеркурентните

мед. Разположен между лобовете на даден орган.

мед. Разположен между лобулите на даден орган.

мед. Междинен, среден, намиращ се по средата.

мед. Между две последователни менструации.

мед. 1. Временно прекъсване.
2. Интервал между два пристъпа на болест, напр. малария.

книж. Периодически прекъсващ. интермитентен, интермитентния, интермитентният, интермитентна, интермитентната, интермитентно, интермитентното, интермитентни, интермитентните

мн. интернати, (два) интерната, м. Общежитие за ученици; пансион. Живее на интернат.
Синоними: колеж, пансион, школа, училище, техникум интернат, интерната, интернатът, интернати, интернатите, интерната

интернационална, интернационално, мн. интернациона`лни, прил. Международен. Интернационални връзки. Интернационална организация.
Синоними: международен, междудържавен, всемирен, универсален интернационален, интернационалния, интернационалният, интернационална, интернационалната, интернационално, интернационалното, интернационални, интернационалните

интернираш, несв. и св.; Кого. Като наказателна мярка заставям някого да напусне местожителството си и да се засели в посочено място.<br />същ. интерниране, ср. интернирам, интернираме, интернираш, интернирате, интернира, интернират, интернирах, интернирахме, интернира, интернирахте, интернира, интернираха, интернирах, интернирахме, интернираше, интернирахте, интернираше, интернираха, интернирал съм, интернирала съм, интернирало съм, интернирали сме, интернирал си, интернирала си, интернирало си, интернирали сте, интернирал е, интернирала е, интернирало е, интернирали са, бях интернирал, бях интернирала, бях интернирало, бяхме интернирали, беше интернирал, беше интернирала, беше интернирало, бяхте интернирали, б

вж. интерни`рам интерниране, интернирането, интернирания, интерниранията

мн. интерни`сти, м. Спец. Лекар, специалист по вътрешни болести. интернист, интерниста, интернистът, интернисти, интернистите, интернисти, интернисте

мн. интерни`стки, ж. Жена интернист. интернистка, интернистката, интернистки, интернистките, интернистке

мед. Рецептори, специализирани да възприемат информация от вътрешните органи.

интерпарламентарна, интерпарламентарно, мн. интерпарламента`рни, прил. Който се отнася до сътрудничество между парламентите на различни страни. Интерпарламентарен съюз. интерпарламентарен, интерпарламентарния, интерпарламентарният, интерпарламентарна, интерпарламентарната, интерпарламентарно, интерпарламентарното, интерпарламентарни, интерпарламентарните

ж., само ед. Спец. Форма на парламентарен контрол — право на депутат да иска от правителството отговор за свои действия или намерения. интерпелация, интерпелацията, интерпелации, интерпелациите

мн. интерпрета`ции, ж.
1. Тълкуване на смисъла на нещо, обикн. на текст.
2. Изпълнение на художествено или музикално произведение с вложено лично тълкуване.
Синоними: тълкование, тълкуване, обяснение, изяснение, разяснение, коментар, бележка, критика, превод, предаване, изразяване, изпълнение, разбиране интерпретация, интерпретацията, интерпретации, интерпретациите

интерпрети`раш, несв. и св.; Какво. Правя тълкуване на нещо, обикн. при пресъздаването му. Интерпретирам моменти от романа по свой начин.
Синоними: тълкувам, изтълкувам, разтълкувам, давам мнение, изяснявам, разяснявам, пояснявам, обяснявам, гадая, разгадавам, разкривам, коментирам, правя разбор, критикувам, разсъждавам, имам мнение интерпретирам, интерпретираме, интерпретираш, интерпретирате, интерпретира, интерпретират, интерпретирах, интерпретирахме, интерпретира, интерпретирахте, интерпретира, интерпретираха, интерпретирах, интерпретирахме, интерпретираше, интерпретирахте, интерпретираше, интерпретираха, интерпретирал съм, интерпретирала съм, интерпретирало съм, интерпретирали сме, интерпретирал си, интерпретирала си, интерпретирало си, интерпретирали сте, интерпретирал е, интерпретирала е, интерпретирало е, интерпретирали са, бях интерпретирал, бях интерпретирала, бях

мед. Междулопатков, намиращ се между лопатките.

мед. Отнасящ се до интерстициума.

мед. Малки тесни пространства, намиращи се между паренхима на даден орган. Неспецифична тъкан, напр. съединителна.

мед. Възпаление на кожата, причинено от триене на две допиращи се кожни повърхности, напр. под гърдите у жени, между бедрата, в ингвиналните гънки и др.

ж., само ед. Спец.
1. Във физиката — наслагване на взаимносвързани звукови, светлинни и др. вълни, при което се получават места с увеличаване или с намаляване на движението им.
2. В езикознанието — пренасяне на особености от родния език върху изучавания чужд език. интерференция, интерференцията, интерференции, интерференциите

мед. Междуклетъчен, разположен между клетките.

мед. Чревен, отнасящ се до червата.

Диал.
събирач на интизап

общински налог от продажба на добитък и др.

мед. Вътрешна обвивка (tunica intima) — най-вътрешният слой на стената на кръвоносните и лимфните съдове. Състои се от ендотелен слой, субендотелен слой (липсва в малките артерии) и еластична мембрана.

интимна, интимно, мн. интимни, прил.<br />1. Който е дълбоко личен, съкровен. <em>Интимни преживявания.</em><br />2. Който е доверен, свойски, задушевен. <em>Интимен разговор.</em><br />3. Който е любовен. <em>Интимни връзки.</em><br />същ. интимност, интимността`, ж.
Синоними: личен, свой, частен, домашен, близък, фамилиарен, задушевен, съкровен, таен, секретен, скрит, вътрешен, душевен, сърдечен, доверен, ползуващ се с доверие, доверчив, дружелюбен, приятелски, дружески, непринуден, неофициален, всекидневен, обикновен, разговорен, потаен, поверителен интимен, интимния, интимният, интимна, интимната, интимно, интимното, интимни, интимните

интимничиш, мин. св. интимничих, мин. прич. инти`мничил, несв.; с кого. Проявявам по-голяма интимност, отколкото имам в действителност. Още от първата вечер започна да интимничи с него.
Синоними: фамилиарнича, показвам се близък, сближавам се, свързвам се, сприятелявам се, близък съм, сдушавам се интимнича, интимничим, интимничиш, интимничите, интимничи, интимничат, интимничих, интимничихме, интимничи, интимничихте, интимничи, интимничиха, интимничех, интимничехме, интимничеше, интимничехте, интимничеше, интимничеха, интимничил съм, интимничила съм, интимничило съм, интимничили сме, интимничил си, интимничила си, интимничило си, интимничили сте, интимничил е, интимничила е, интимничило е, интимничили са, бях интимничил, бях интимничила, бях интимничило, бяхме интимничили, беше интимничил, беше интимничила, беше интимничило, бяхте интимничили, беш

вж. инти`мен
Синоними: фамилиарност, близост, семейност, домашност, искреност, откровеност, откровение, приятелство, задушевност, тесни приятелски връзки, непринуденост, непринудена обстановка, интимен характер, липса на официалност, уединение, самота, усамотение интимност, интимността, интимности, интимностите

мн. интоксика`ции, ж. Спец. В медицината — отравяне на организма с отрови, вкарани отвън или образувани в него. интоксикация, интоксикацията, интоксикации, интоксикациите

мн. интона`ции, ж.
1. Тон, начин на произнасяне при говорене, изразяващи някакви чувства. Жизнерадостна интонация. Злобна интонация.
2. Спец. В езикознанието — ритмично-мелодичната страна на речта, която се отразява в произнасянето на различни видове изречения. Въпросителна интонация. Възходяща интонация.
3. Спец. В езикознанието — музикално ударение, характерно за речта на някои източни езици. Във виетнамския език има шест вида интонация.
4. Спец. В музиката — точност на звученето на музикален инструмент при свирене или на глас при пеене.
Синоними: ударение, акцент, тон, изговор, наблягане, натъртване, подчертаване интонация, интонацията, интонации, интонациите

интра-, интро-
Първа съставна част на научни термини със значение във, вътре, вътрешен.

мед. Вътрекоремен, намиращ се в коремната кухина.

мед. Вътреставен, намиращ се в ставната кухина.

мед. Намиращ се вътре в черепа.

мед. Вътрестенен, намиращ се в стената на кухина или на кух орган.

мед. Разположен в перитонеалната кухина. интраперитонеален, интраперитонеалния, интраперитонеалният, интраперитонеална, интраперитонеалната, интраперитонеално, интраперитонеалното, интраперитонеални, интраперитонеалните

мед. Вътре в гръбначния канал.

мед. Вътре в обвивките на гръбначния мозък.

мед. Вътрегръден, вътре в гръдната кухина.

мед. Вътрематочен, вътре в матката.

мед. Вътреклетъчен, вътре в клетката. интрацелуларен, интрацелуларния, интрацелуларният, интрацелуларна, интрацелуларната, интрацелуларно, интрацелуларното, интрацелуларни, интрацелуларните

мн. интри`ги, ж.
1. Клюка, разпространявана, за да злепостави някого или да противопостави няколко души.
2. Любовна връзка с нетраен характер.
3. Спец. В литературно произведение — верига от събития, които разкриват отношенията между героите.
4. Случка или развитие, които раздвижват любопитството, интригуват. Интригата на деня. В текста няма интрига.
Синоними: сплетня, клюка, кози, инсинуация, одумки, зли езици, клевета, донос, коварство, злоба на деня, злободневие, заговор, съзаклятие, конспирация, скрит план, комплот, машинация интрига, интригата, интриги, интригите

мн. интрига`нти, м. Човек, който създава интриги (в 1 знач.). Той е голям интригант.
Синоними: сплетник, клеветник, клюкар, злословец, доносчик, хулител интригант, интриганта, интригантът, интриганти, интригантите, интриганта

мн. интрига`нтки, ж. Жена интригант. интригантка, интригантката, интригантки, интригантките

интрига`нтстваш, несв. и св. Създавам интриги (в 1 знач.). интригантствам, интригантстваме, интригантстваш, интригантствате, интригантства, интригантстват, интригантствах, интригантствахме, интригантства, интригантствахте, интригантства, интригантстваха, интригантствах, интригантствахме, интригантстваше, интригантствахте, интригантстваше, интригантстваха, интригантствал съм, интригантствала съм, интригантствало съм, интригантствали сме, интригантствал си, интригантствала си, интригантствало си, интригантствали сте, интригантствал е, интригантствала е, интригантствало е, интригантствали са, бях интриг

интрига`нтствуваш, несв. и св. Интригантствам.
Синоними: замислям, кроя нещо лошо, сплетнича, пускам слух, разпространявам клюки, шушукам интригантствувам, интригантствуваме, интригантствуваш, интригантствувате, интригантствува, интригантствуват, интригантствувах, интригантствувахме, интригантствува, интригантствувахте, интригантствува, интригантствуваха, интригантствувах, интригантствувахме, интригантствуваше, интригантствувахте, интригантствуваше, интригантствуваха, интригантствувал съм, интригантствувала съм, интригантствувало съм, интригантствували сме, интригантствувал си, интригантствувала си, интригантствувало си, интригантствували сте, интригантствувал е, интригант

интригу`ваш, несв. и св.
1. Възбуждам любопитство, интерес.
2. Водя интрига в художествено произведение.
Синоними: сплетнича, клеветя, правя клюки, клюкарствувам, доноснича, донасям интригувам, интригуваме, интригуваш, интригувате, интригува, интригуват, интригувах, интригувахме, интригува, интригувахте, интригува, интригуваха, интригувах, интригувахме, интригуваше, интригувахте, интригуваше, интригуваха, интригувал съм, интригувала съм, интригувало съм, интригували сме, интригувал си, интригувала си, интригувало си, интригували сте, интригувал е, интригувала е, интригувало е, интригували са, бях интригувал, бях интригувала, бях интригувало, бяхме интригували, беше интригувал, беше интригувала, беше интригувало, бяхте интригували, б

вж. интра интро, интрото, интрота, интротата

псих. Лице, отдаващо по-голямо значение на своя вътрешен свят, отколкото на външния. Противоположно на екстраверт. интроверт, интроверта, интровертът, интроверти, интровертите, интроверти, интроверте

мн. интроду`кции, ж.
1. В музиката — въведение на музикално произведение.
2. Разг. Всякакъв вид въведение, увод.
Синоними: увод, встъпление, встъпителна част, пролог, предисловие, въведение, преамбюл, предговор, начало, предвестник, подготовка, приготовление, увертюра интродукция, интродукцията, интродукции, интродукциите

мн. интроспе`кции, ж. В психологията — самонаблюдение от преживяващото лице; самонаблюдение. интроспекция, интроспекцията, интроспекции, интроспекциите

мед. Въвеждане на тръба в кух орган, главно в ларинкса, трахеята. интубация, интубацията, интубации, интубациите

интуитивна, интуитивно, мн. интуитивни, прил. Който е основан на интуиция, който се отнася до интуиция.<br />нареч. интуитивно.
Синоними: по интуиция, презрителен, подсъзнателен интуитивен, интуитивния, интуитивният, интуитивна, интуитивната, интуитивно, интуитивното, интуитивни, интуитивните

Идеалистическо направлание в съвременната буржоазна философия, което умаловажава научното логическо познание и му противопоставя „непосредственото съзерцание“ — интуицията. интуитивизъм, интуитивизма, интуитивизмът, интуитивизми, интуитивизмите, интуитивизъма

вж. интуити`вен

Направление в съвременната буржоазня философия на математиката, което отрича всички доказателства за съществуването на математическите обекти извън съзнанието.

ж., само ед. Усет, способност за несъзнателно проникване в същността на явленията; прозрение. Вярвам на интуицията си. Разбирам по интуиция. Женска интуиция.
Синоними: непосредствено възприятие, прозрение, проблясък, усет, предусет, вътрешно чувство, подсъзнание, предчувствие, догадка, инстинкт интуиция, интуицията, интуиции, интуициите

Племе ескимоси живеещи в Аляска.

мн. инфа`нти, м. Истор. В Испания и Португалия — титла, носена от синовете на краля. инфант, инфанта, инфантът, инфанти, инфантите, инфанта

мн. инфа`нти, ж. Истор. В Испания и Португалия — титла, носена от дъщерите на краля. инфанта, инфантата, инфанти, инфантите

инфантилна, инфантилно, мн. инфанти`лни, прил.
1. В медицината — който е недоразвит, с детски признаци и поведение.
2. Прен. Който е необмислен, глупав, наивен. Инфантилна постъпка. инфантилен, инфантилния, инфантилният, инфантилна, инфантилната, инфантилно, инфантилното, инфантилни, инфантилните

инфантилността`, само ед., ж. Състояние на инфантилен; недоразвитост. инфантилност, инфантилността, инфантилности, инфантилностите

мн. инфаркти, (два) инфаркта, м. Спец. В медицината — тежко сърдечно-съдово заболяване, при което се умъртвява ограничен участък от тъкан поради нарушаване на кръвоснабдяването. Получавам инфаркт. Прекарвам инфаркт. Имам инфаркт. инфаркт, инфаркта, инфарктът, инфаркти, инфарктите, инфаркта

инфарктна, инфарктно, мн. инфа`рктни, прил.
1. Който се отнася до инфаркт. Инфарктни болки.
2. Прен. Който е крайно напрегнат, стресов. Инфарктна ситуация. инфарктен, инфарктния, инфарктният, инфарктна, инфарктната, инфарктно, инфарктното, инфарктни, инфарктните

инфектираш, несв. и св.; Кого, какво. Причинявам инфекция. <em>Инфектирам рана.</em><br /><em>_инфектирам се.</em>_ — За рана или орган на тялото — получавам инфекция.<br />същ. инфектиране, ср. инфектирам, инфектираме, инфектираш, инфектирате, инфектира, инфектират, инфектирах, инфектирахме, инфектира, инфектирахте, инфектира, инфектираха, инфектирах, инфектирахме, инфектираше, инфектирахте, инфектираше, инфектираха, инфектирал съм, инфектирала съм, инфектирало съм, инфектирали сме, инфектирал си, инфектирала си, инфектирало си, инфектирали сте, инфектирал е, инфектирала е, инфектирало е, инфектирали са, бях инфектирал, бях инфектирала, бях инфектирало, бяхме инфектирали, беше инфектирал, беше инфектирала, беше инфектирало, бяхте инфектирали, б

вж. инфекти`рам инфектиране, инфектирането, инфектирания, инфектиранията

инфекциозна, инфекциозно, мн. инфекциозни, прил. Спец.<br />1. В медицината — за болест или болестен процес — който причинява или е причинен от инфекция; заразен. <em>Инфекциозно заболяване.</em><br />2. В медицината — който е свързан с лекуването на такива болести. <em>Инфекциозно отделение.</em><br />същ. инфекциозност, инфекциозността`, ж.
Синоними: заразителен, заразен, прилепчив, епидемичен, прихватлив инфекциозен, инфекциозния, инфекциозният, инфекциозна, инфекциозната, инфекциозно, инфекциозното, инфекциозни, инфекциозните

вж. инфекцио`зен инфекциозност, инфекциозността, инфекциозности, инфекциозностите

мн. инфе`кции, ж. Спец. В медицината — проникване на болестотворни микроби в организма и начало на заболяване; заразяване. Стомашно-чревна инфекция.
Синоними: зараза, заразяване, микроб, бактерия, болест, епидемия, възпаление, нагнояване инфекция, инфекцията, инфекции, инфекциите

мед. Безплодие, намалена или липсваща способност за създаване на потомство.

мн. инфинитиви, (два) инфинитива, м. Спец. В езикознанието — неопределена по число, време и лице форма на глагола в някои езици. инфинитив, инфинитива, инфинитивът, инфинитиви, инфинитивите, инфинитива

ж., само ед. Спец. В икономиката — прекомерно увеличаване на количеството на намиращите се в обръщение парични знаци, предизвикващо тяхното обезценяване. инфлация, инфлацията, инфлации, инфлациите

ж., само ед. Заразно вирусно заболяване; грип. инфлуенца, инфлуенцата, инфлуенци, инфлуенците

информативна, информативно, мн. информати`вни, прил. Който информира, осведомява.
Синоними: осведомителен, уведомителен, за справка, за сведение информативен, информативния, информативният, информативна, информативната, информативно, информативното, информативни, информативните

ж., само ед. Наука за автоматичното обработване на информация. информатика, информатиката, информатики, информатиките

вж. информа`ция информационен, информационния, информационният, информационна, информационната, информационно, информационното, информационни, информационните

мн. информации, ж.<br />1. Съобщение, сведение за нещо; осведомяване. <em>Давам информация. Получавам информация. Източник на информация.</em><br />2. Само ед. Сведения, възприемани и предавани от човека или от специални устройства. <em>Теория на информацията.</em><br />прил. информационен, информационна, информационно, мн. информацио`нни.
Синоними: справка, сведение, осведомяване, осветление, новина, вест, известие, съобщение, донесение, анкета, изследване информация, информацията, информации, информациите

информи`раш, несв. и св.; кого, За какво. Давам информация, осведомявам. Говорителят информира журналистите за хода на преговорите.
информирам се. — Получавам, събирам сведения за нещо.
Синоними: осведомявам, уведомявам, давам сведение, предупреждавам, сигнализирам, известявам, съобщавам информирам, информираме, информираш, информирате, информира, информират, информирах, информирахме, информира, информирахте, информира, информираха, информирах, информирахме, информираше, информирахте, информираше, информираха, информирал съм, информирала съм, информирало съм, информирали сме, информирал си, информирала си, информирало си, информирали сте, информирал е, информирала е, информирало е, информирали са, бях информирал, бях информирала, бях информирало, бяхме информирали, беше информирал, беше информирала, беше информирало, бяхте информирали, б

мн. инфразвуци, (два) инфразвука, м. Спец. Във физиката — звуци с честота под 16 херца, които не се възприемат от човешкото ухо, използвани във военното дело, геологията и др. инфразвук, инфразвука, инфразвукът, инфразвуци, инфразвуците, инфразвука

мед. Ъглово деформиране на костта при деца след огъване на костните пластове, които се вбиват един в друг. инфракция, инфракцията, инфракции, инфракциите

ж., само ед. Всички необходими съоръжения и средства, които обслужват непряко икономиката и живота (напр. пътища, канализация, енергийни съоръжения и др.). инфраструктура, инфраструктурата, инфраструктури, инфраструктурите

инфрачервена, инфрачервено, мн. и`нфрачервени, прил.
* Инфрачервени лъчи. — Спец. Във физиката — невидимо електромагнитно лъчение, чиито лъчи заемат спектралната област между червения край на видимия спектър и късовълновата част на спектъра на радиовълните. инфрачервен, инфрачервения, инфрачервеният, инфрачервена, инфрачервената, инфрачервено, инфрачервеното, инфрачервени, инфрачервените

мед. 1. Вливане на течности в организма, напр. физиологичен разтвор, кръв, плазма и др.
2. Запарване — заливане на дрога с вряла вода, за да се извлекат съставките й. инфузия, инфузията, инфузии, инфузиите

мн. инфузо`рии, ж. Едноклетъчен организъм, който живее в пресни и солени води или като паразит. инфузория, инфузорията, инфузории, инфузориите

мед. Фуния, подобно на фуния вдлъбване. Напр. инфундибулум на маточната тръба — фуниевидно разширение на латералния край на тръбата, завършващо с ресни.

мн. инхалатори, (два) инхалатора, м. Апарат за инхалация. инхалатор, инхалатора, инхалаторът, инхалатори, инхалаторите, инхалатора

вж. инхала`ция инхалационен, инхалационния, инхалационният, инхалационна, инхалационната, инхалационно, инхалационното, инхалационни, инхалационните

мн. инхалации, ж. Вдишване на пари, газове и лекарства с лечебна цел.<br />прил. инхалационен, инхалационна, инхалационно, мн. инхалацио`нни. инхалация, инхалацията, инхалации, инхалациите

мед. Вещество, което потиска или спира различни процеси в организма. инхибитор, инхибитора, инхибиторът, инхибитори, инхибиторите, инхибитора

мн. инциденти, (два) инцидента, м. Неприятна случка, произшествие. По пътищата често стават тежки инциденти. Пътуването мина без инциденти.
Синоними: премеждие, случка, събитие, случай, произшествие инцидент, инцидента, инцидентът, инциденти, инцидентите, инцидента

инцидентна, инцидентно, мн. инциде`нтни, прил. Който е случаен, несистемен, рядък. Инцидентен случай. Пътувам с автобус в инцидентни случаи.
Синоними: случаен, непредвиден, внезапен, неочакван, ненадеен, несъществен, страничен, непреднамерен инцидентен, инцидентния, инцидентният, инцидентна, инцидентната, инцидентно, инцидентното, инцидентни, инцидентните

мед. Разрез, разрязване, срязване на тъкан.

мед. Изрезка, врязване, напр. incisura cardiaca на стомаха — дълбоко вдлъбване между левия ръб на хранопровода и началната част на голямата кривина.

инчът, инча, мн. инчове, (два) инча, м. Английска мярка за дължина, равна на 2,54 см; цол. инч, инча, инчът, инчове, инчовете, инча