мн. имена`, ср.
1. Наименование на човек от раждането му. Името му е Иван. Как ти е името, момче?
2. Наименование на животно. Едната котка има име Джина, другата Хана, а малкото коте — Едгар.
3. Собствено название на географски, исторически и др. обекти. Името на града е Плевен. Тази планета е с име Луна.
4. Название на нещо. Името на болестта не ми е известно.
5. Обществено мнение за човек; репутация. Имам добро име. Той е голямо име в науката.
6. Спец. В граматиката — граматически класове от думи за означаване на предмети, качества или количества. Съществително име. Числително име.
* В името на (някого). — Заради; за честта на.
* Излиза/излезе ми име (на някакъв). — Създава се мнение за мене, че съм някакъв. Излезе ми име, че съм добър.
* Лично име. — Името, дадено при раждането.
* Фамилно име. — Името на фамилията.
Синоними: название, наименование, означение, прозвище, прякор, епитет, именитост, известност, популярност, репутация, реноме, слава, чест, вход, досие, номер, регистрация, сметка, заглавие, наслов, наименуване, назоваване, служебна характеристика, минало име, името, имена, имената

мн. и`менни, прил.
* Имен ден. — Ден, посветен на името на светец, и празник на хората със същото име. Празнувам именния си ден на Ивановден.

Библейско тълкуване: Имената при евреите често са имали значение; понякога са показвали едно славно или едно безчестно потекло, а понякога са ознаменували някое произшествие при рождението или през живота на лицата. Разгледайте имената Исмаил, Исав и Яков, както и Мойсей, Ихавод, и др. — Бит. 16:11, 25:25,26; Из. 2:10; 1Цар. 4:21. Някои имена са сложни, и често в такива имена влиза и част от Божието име, Ие, Ио, Ел, и др. , в началото на думата, и Иа, ил, и др. , в края, както в Елиезер — Из. 18:4. Самуил, Йосия, Адония, и др. Понякога, едно име се състояло от едно цяло изречение, каквото е Елиоинай, от Към Йеова са моите очи — 1Лет. 4:36. Ново-Заветните имена, са повечето увековечени стари и семейни имена — Лк. 1:61. Хората на Изток, сменят имената си за незначителни причини; и от това в Св. Писание, едно и също лице се именува с две или повече имена — Рут 1:20; 2Цар. 23:8; Йн. 1:42. Царете често променяли имената на служителите си, когато ги поставяли на по-високи чинове — Дан. 1:6,7; и по тази причина, да се даде някому “ново име”, е значело да му се въздаде чест, предимство — Отк. 2:17. Едно Еврейско име, понякога се е пренасяло в гръцкия, с твърде малко изменение, например Илия е станало Илиас. Но понякога едно Еврейско име, се е сменяло с една гръцка дума, еднозначна, но съвсем различна по вид; така името Тома е станало Дидим, а Тавита — Доркас (Сърна).

“Името” на Бога, означава самия Бог, или едно от свойствата му. Да се “въздигне името на умрелия”, се тълкува в Рут 4гл. , а да се изкорени родът му в Пс. 9:5.

именна, именно, мн. и`менни, прил. Който е свързан с име. именен, именния, именният, именна, именната, именно, именното, именни, именните

мн. име`ния, ср. Голям феодален имот, чифлик — земя с къща и стопанство извън населено място. Лятото прекарваха в имението.
Синоними: стопанство, владение, земя, имот, чифлик, ферма, имущество, територия, царство, дом, квартира, жилище, собственост, притежание, плантация, фабрика имение, имението, имения, именията

именита, именито, мн. имени`ти, прил. Известен, знаменит, прославен. През лятото във Варна гостуват именити певци и артисти. Именит физик.
Синоними: прославен, прочут, славен, бележит, знаменит, забележителен, знатен, заслужил, известен, популярен, личен, всеизвестен, с име, виден, изтъкнат, широко известен именит, именития, именитият, именита, именитата, именито, именитото, именити, именитите

мн. и`менници, м.
1. Лице в деня, когато е именният му ден. Днес си именник, трябва да черпиш.
2. Списък с имена, изготвен с някаква цел. именник, именника, именникът, именници, именниците, именници, именнико

мн. и`менници, ж. Жена именник (в 1 знач.). именница, именницата, именници, именниците

нареч. Точно, тъкмо, по име. Ще ни дойдат гости в събота, а именно тогава е концертът. Писаха за два града, именно за Свищов и Павликени. Именно защото те обичам, искам да ти помогна.
Синоними: точно, тъй, така, точно тъй, тъкмо така, тъкмо тъй, (нар.) точно така, вярно, правилно, тъкмо, буквално

нареч. Точно, тъкмо, по име. Ще ни дойдат гости в събота, а именно тогава е концертът. Писаха за два града, именно за Свищов и Павликени. Именно защото те обичам, искам да ти помогна.
Синоними: (частица) точно, тъй, така, точно тъй, тъкмо така, тъкмо тъй, точно така, вярно, правилно, тъкмо, буквално

имену`ваш, несв.
Наричам по име, назовавам. Именуват го Слав Търтъра. Това аз го именувам инат.
именувам се. Наричам се, казвам се.
Синоними: назовавам, наричам, означавам, давам име именувам, именуваме, именуваш, именувате, именува, именуват, именувах, именувахме, именува, именувахте, именува, именуваха, именувах, именувахме, именуваше, именувахте, именуваше, именуваха, именувал съм, именувала съм, именувало съм, именували сме, именувал си, именувала си, именувало си, именували сте, именувал е, именувала е, именувало е, именували са, бях именувал, бях именувала, бях именувало, бяхме именували, беше именувал, беше именувала, беше именувало, бяхте именували, беше именувал, беше именувала, беше именувало, бяха именували, ще именувам, ще именув

мн. имигра`нти, м. Човек, заселен за постоянно в чужда страна. В Америка живеят имигранти от всички страни.

Да не се бърка с емигрант.
Синоними: чужденец, преселник, пришелец, другоземец имигрант, имигранта, имигрантът, имигранти, имигрантите, имигранти, имигранте

мн. имигра`нтки, ж. Жена имигрант. имигрантка, имигрантката, имигрантки, имигрантките

вж. имигра`ция имиграционен, имиграционния, имиграционният, имиграционна, имиграционната, имиграционно, имиграционното, имиграционни, имиграционните

ж., само ед.
1. Влизане и заселване в чужда страна.
2. Всички имигранти от една и съща страна. Българската имиграция в Германия.
прил. имиграционен, имиграционна, имиграционно, мн. имиграционни. Имиграционна служба. имиграция, имиграцията, имиграции, имиграциите

имигри`раш, несв. и св. Заселвам се в чужда страна. имигрирам, имигрираме, имигрираш, имигрирате, имигрира, имигрират, имигрирах, имигрирахме, имигрира, имигрирахте, имигрира, имигрираха, имигрирах, имигрирахме, имигрираше, имигрирахте, имигрираше, имигрираха, имигрирал съм, имигрирала съм, имигрирало съм, имигрирали сме, имигрирал си, имигрирала си, имигрирало си, имигрирали сте, имигрирал е, имигрирала е, имигрирало е, имигрирали са, бях имигрирал, бях имигрирала, бях имигрирало, бяхме имигрирали, беше имигрирал, беше имигрирала, беше имигрирало, бяхте имигрирали, беше имигрирал, беше имигрирала, беше имиг

м., само ед. Образ, който е създаден в обществото за отделен човек, група, институция, държава; репутация. Имам добър имидж. Подобрявам имиджа. Създавам имидж. имидж, имиджа, имиджът, имиджи, имиджите, имиджа

мн. имита`тори, м.
1. Човек, който подражава на друг. Имитатор в изкуството.
2. Човек, който може добре да имитира други хора или животни.
Синоними: подражател, плагиатор, мимик имитатор, имитатора, имитаторът, имитатори, имитаторите, имитатори, имитаторе

мн. имита`торки, ж. Жена имитатор. имитаторка, имитаторката, имитаторки, имитаторките

мн. имита`ции, ж.
1. Само ед. Подражаване на нещо или на някого. Имитатор на големия певец.
2. Само ед. Нарочно подражаване на хора, на движения, на звуци на птици и животни.
3. Изработен по подражание предмет; фалшификат. По цял свят се продават имитации на японски часовници. Имитация на китайски порцелан.
Синоними: пародия, подражание, подправка, ерзац, копие, фалшификация, реплика, копиране, заместител, сурогат, преструване, имитиране, фалшификат имитация, имитацията, имитации, имитациите

имити`раш, несв. и св.; на какво/на кого. Постигам имитация. Пластмасата имитира всичко.
Синоними: подражавам, наподобявам, копирам, прекопирам, повтарям, вземам за модел, възпроизвеждам, заимствувам, подправям, фалшифицирам, подигравам, задявам се, преструвам се, правя се, давам си вид, правя се на, позирам, симулирам, представям се имитирам, имитираме, имитираш, имитирате, имитира, имитират, имитирах, имитирахме, имитира, имитирахте, имитира, имитираха, имитирах, имитирахме, имитираше, имитирахте, имитираше, имитираха, имитирал съм, имитирала съм, имитирало съм, имитирали сме, имитирал си, имитирала си, имитирало си, имитирали сте, имитирал е, имитирала е, имитирало е, имитирали са, бях имитирал, бях имитирала, бях имитирало, бяхме имитирали, беше имитирал, беше имитирала, беше имитирало, бяхте имитирали, беше имитирал, беше имитирала, беше имитирало, бяха имитирали, ще имитирам, ще имитир

ж., само ед. Спец.
1. В медицината — обездвижване на крайник, обикн. при счупване.
2. Във финансите — превръщане на оборотен капитал в недвижими имоти.

мн. имоти, (два) имота, м.
1. Само ед. Имущество, притежание на някого. Наследи много имот.
2. Къща с двор или земя с постройки. Имам имот в града и имоти на село.
прил. имотен, имотна, имотно, мн. имотни.
* Недвижими имоти. — Земя или сгради, които са имущество на някого.
Синоними: имущество, състояние, богатство, собственост, покъщнина, владение, земя, стопанство, имение, активи, авоари, вещи, притежание имот, имота, имотът, имоти, имотите, имота

вж. имо`т
Синоними: заможен, състоятелен, богат имотен, имотния, имотният, имотна, имотната, имотно, имотното, имотни, имотните

м., само ед.
1. Задънена улица.
2. При игра на бридж — безизходно положение.
3. Безизходно положение. импас, импаса, импасът, импаси, импасите, импаса

мн. императиви, (два) императива, м.
1. Категорично искане, заповед. Работи само с императиви.
2. Спец. Само ед. В граматиката — повелително наклонение. Глаголът е в императив.
прил. императивен, императивна, императивно, мн. императивни.
Синоними: (прил.) заповед, повеление, повеля, предписание, нареждане, постановление, разпореждане, закон, норма, диктат императив, императива, императивът, императиви, императивите, императива

вж. императи`в
Синоними: заповеден, заповеднически, повелителен, обезателен, безусловен, задължителен, неотменяем, наложителен, настоятелен, неопровержим, твърд, строг, лаконичен, категоричен императивен, императивния, императивният, императивна, императивната, императивно, императивното, императивни, императивните

мн. императори, м.<br />1. Върховен глава на империя, който притежава абсолютна или конституционно ограничена власт.<br />2. В древния Рим — главнокомандващ.<br />прил. императорски, императорска, императорско, мн. импера`торски.
Синоними: монарх, самодържец, цар, цезар, владетел, властелин, деспот, господар император, императора, императорът, императори, императорите, императори, императоре

вж. импера`тор императорски, императорския, императорският, императорска, императорската, императорско, императорското, императорски, императорските

м., само ед. Стремеж на една държава към разширяване на владенията и`.
Синоними: завоевание, експанзия, завладяване, агресия империализъм, империализма, империализмът, империализми, империализмите, империализъма

мн. империали`сти, м. Лице, което е привърженик на империализма и провежда политиката му. империалист, империалиста, империалистът, империалисти, империалистите, империалисти, империалисте

мн. импе`рии, ж.
1. Монархическа държава с върховен глава император. Римска империя.
2. Група от държави под обща върховна власт. Британска империя. империя, империята, империи, империите

м., само ед. Спец. В граматиката — минало несвършено време на глагола.

мед. Отнасящ се до импетиго, подобен на импетиго.

ср., само ед. Кожно заболяване с външен белег бели петна по кожата. импетиго, импетигото имуно- Първа съставна част на сложни думи със значение който се отнася до имунитет, напр. имунобиология, имуногенен, имунозащитен, имунотерапия и др. ин- представка. В състава на думи със значение за включване, напр. инвагинация, инфилтрация.

—-

представка. В състава на думи със значение за спиране на дейност или придаване на отрицателен смисъл, напр. инадаптация, инактивация.

мн. импланта`ции, ж. Спец. В медицината — присаждане на клетки или тъкани от едно място на друго или на органи от един организъм на друг. Правят имплантация. имплантация, имплантацията, имплантации, имплантациите

импланти`раш, несв. и св.; Какво. Правя имплантация. Имплантирам сърце от катастрофирал човек. имплантирам, имплантираме, имплантираш, имплантирате, имплантира, имплантират, имплантирах, имплантирахме, имплантира, имплантирахте, имплантира, имплантираха, имплантирах, имплантирахме, имплантираше, имплантирахте, имплантираше, имплантираха, имплантирал съм, имплантирала съм, имплантирало съм, имплантирали сме, имплантирал си, имплантирала си, имплантирало си, имплантирали сте, имплантирал е, имплантирала е, имплантирало е, имплантирали са, бях имплантирал, бях имплантирала, бях имплантирало, бяхме имплантирали, беше имплантирал, беше имплантирала

мн. имплика`ции, ж.
1. Заместване, заплитане в нещо, вплитане.
2. Загатване, неизясняване напълно. импликация, импликацията, импликации, импликациите

имплицитна, имплицитно, мн. имплици`тни, прил. Който присъства, но не е явно изразен. имплицитен, имплицитния, имплицитният, имплицитна, имплицитната, имплицитно, имплицитното, имплицитни, имплицитните

импозантна, импозантно, мн. импоза`нтни, прил. Който впечатлява с размери, с вид; внушителен. Импозантна сграда. Импозантно посрещане.
Синоними: внушителен, представителен, величествен, грамаден, грандиозен, огромен, монументален, величав, ефектен, пищен импозантен, импозантния, импозантният, импозантна, импозантната, импозантно, импозантното, импозантни, импозантните

импони`раш, несв. и св. Правя голямо впечатление, внушавам уважение към себе си, допадам. Тя ми импонира с изискаността си.
Синоними: правя впечатление, бия на очи, изпъквам, въздействувам, внушавам, влияя импонирам, импонираме, импонираш, импонирате, импонира, импонират, импонирах, импонирахме, импонира, импонирахте, импонира, импонираха, импонирах, импонирахме, импонираше, импонирахте, импонираше, импонираха, импонирал съм, импонирала съм, импонирало съм, импонирали сме, импонирал си, импонирала си, импонирало си, импонирали сте, импонирал е, импонирала е, импонирало е, импонирали са, бях импонирал, бях импонирала, бях импонирало, бяхме импонирали, беше импонирал, беше импонирала, беше импонирало, бяхте импонирали, беше импонирал, беше импонирала, беше импо

м., само ед. Внос на стоки от друга страна.
Синоними: внос импорт, импорта, импортът, импорти, импортите, импорта

импорти`раш, несв. и св. Правя импорт.
Синоними: внасям импортирам, импортираме, импортираш, импортирате, импортира, импортират, импортирах, импортирахме, импортира, импортирахте, импортира, импортираха, импортирах, импортирахме, импортираше, импортирахте, импортираше, импортираха, импортирал съм, импортирала съм, импортирало съм, импортирали сме, импортирал си, импортирала си, импортирало си, импортирали сте, импортирал е, импортирала е, импортирало е, импортирали са, бях импортирал, бях импортирала, бях импортирало, бяхме импортирали, беше импортирал, беше импортирала, беше импортирало, бяхте импортирали, б

импотентна, импотентно, мн. импоте`нтни, прил.
1. Спец. В медицината — който страда от полово безсилие.
2. Прен. Който е безсилен в някакво отношение — като творец, специалист и др. импотентен, импотентния, импотентният, импотентна, импотентната, импотентно, импотентното, импотентни, импотентните

ж., само ед.
1. Напояване на тъкани със специални вещества, за да станат водонепромокаеми.
2. Напояване на дървесина с масла, смоли и др., за да стане устойчива на гъбички. импрегнация, импрегнацията, импрегнации, импрегнациите

импрегни`раш, несв. и св.; Какво. Извършвам импрегнация. импрегнирам, импрегнираме, импрегнираш, импрегнирате, импрегнира, импрегнират, импрегнирах, импрегнирахме, импрегнира, импрегнирахте, импрегнира, импрегнираха, импрегнирах, импрегнирахме, импрегнираше, импрегнирахте, импрегнираше, импрегнираха, импрегнирал съм, импрегнирала съм, импрегнирало съм, импрегнирали сме, импрегнирал си, импрегнирала си, импрегнирало си, импрегнирали сте, импрегнирал е, импрегнирала е, импрегнирало е, импрегнирали са, бях импрегнирал, бях импрегнирала, бях импрегнирало, бяхме импрегнирали, беше импрегнирал, беше импрегнирала

мн. импреса`рии, ср. Лице, което професионално се занимава с уреждане на концерти, на представления. импресарио, импресариото, импресарии, импресариите

м., само ед. Спец. В изкуството — течение, възникнало през втората половина на ХIХ в., в основата на което стоят непосредствените впечатления и преживявания на твореца пред ясно очертаните образи и големи композиционни форми. импресионизъм, импресионизма, импресионизмът, импресионизми, импресионизмите, импресионизъма

мн. импресиони`сти, м. Последовател на импресионизма. Художник импресионист. импресионист, импресиониста, импресионистът, импресионисти, импресионистите, импресионисти, импресионисте

мн. импресиони`стки, ж. Жена импресионист. импресионистка, импресионистката, импресионистки, импресионистките

мн. импре`сии, ж.
1. Произведение на изкуството или на литературата, посветено на някакво впечатление, чувство или преживяване на твореца. Музикална импресия. Написах една импресия.
2. Впечатление. импресия, импресията, импресии, импресиите

мн. имприме`та, ср. Копринен плат с щампирани шарки. имприме, импримето, импримета, имприметата

мн. импровиза`ции, ж.
1. Импровизиране.
2. Словесно или музикално произведение, създадено по време на изпълнение. импровизация, импровизацията, импровизации, импровизациите

импровизираш, несв. и св.; Какво.<br />1. Създавам или изменям произведение на изкуството по време на изпълнение. <em>По време на спектакъл обичаше да импровизира реплики. Импровизирам мелодии на пианото.</em><br />2. Уреждам, осъществявам нещо без предварителна подготовка. <em>Импровизирам тържество.</em><br />същ. импровизиране, ср.
Синоними: приготвям набързо, скалъпвам, не обмислям, скърпвам, изкалъпвам, скопосвам, шегувам се, остроумнича, разнообразявам импровизирам, импровизираме, импровизираш, импровизирате, импровизира, импровизират, импровизирах, импровизирахме, импровизира, импровизирахте, импровизира, импровизираха, импровизирах, импровизирахме, импровизираше, импровизирахте, импровизираше, импровизираха, импровизирал съм, импровизирала съм, импровизирало съм, импровизирали сме, импровизирал си, импровизирала си, импровизирало си, импровизирали сте, импровизирал е, импровизирала е, импровизирало е, импровизирали са, бях импровизирал, бях импровизирала, бях импровизирало, бяхме импровизирали

вж. импровизи`рам импровизиране, импровизирането, импровизирания, импровизиранията

мн. импулси, (два) импулса, м.
1. Вътрешен подтик, желание за осъществяване на нещо. Успехът ми даде импулс да се боря.
2. Спец. В биологията — мигновено движение, разпространяващо се по невроните, предизвикано от дейността на нервните възбудители.
3. Спец. В електротехниката — краткотраен единичен скок на тока или напрежението в електрическа верига.
Синоними: подбуда, подтик, стимул, стремление, тласък, подем, сила, напън, натиск, воля, желание, твърдо намерение, твърдост, непоколебимост, решителност, намерение, самоконтрол, самообладание, движеща сила, мощ, мотив, инстинкт, неудържим стремеж, порив, копнеж импулс, импулса, импулсът, импулси, импулсите, импулса

импулсивна, импулсивно, мн. импулси`вни, прил.
1. Който е склонен да действа по импулс. Той е много избухлив и импулсивен.
2. Който е предизвикан от импулс (във 2 знач.). Импулсивни движения.
Синоними: нервен, възбудим, буен, невъздържан, сприхав, емоционален импулсивен, импулсивния, импулсивният, импулсивна, импулсивната, импулсивно, импулсивното, импулсивни, импулсивните

импулси`раш, несв. и св.; Кого, какво. Давам импулс за нещо. Любовта на публиката я импулсира да работи още повече.
Синоними: подтиквам, подбуждам, стимулирам, карам, накарвам, подмушквам, ентусиазирам, тласкам, активизирам, раздвижвам импулсирам, импулсираме, импулсираш, импулсирате, импулсира, импулсират, импулсирах, импулсирахме, импулсира, импулсирахте, импулсира, импулсираха, импулсирах, импулсирахме, импулсираше, импулсирахте, импулсираше, импулсираха, импулсирал съм, импулсирала съм, импулсирало съм, импулсирали сме, импулсирал си, импулсирала си, импулсирало си, импулсирали сте, импулсирал е, импулсирала е, импулсирало е, импулсирали са, бях импулсирал, бях импулсирала, бях импулсирало, бяхме импулсирали, беше импулсирал, беше импулсирала, беше импулсирало, бяхте импулсирали, б

имунна, имунно, мн. иму`нни, прил. Спец. В медицината — който се отнася до имунитет. Имунна защита на организма.
* Имунни тела. — Серумни образувания, които неутрализират токсините в организма.
* Синдром на придобитата имунна недостатъчност (спин). — Вирусно заболяване, което разрушава имунната система. имунен, имунния, имунният, имунна, имунната, имунно, имунното, имунни, имунните

мн. имуниза`ции, ж. Спец. В медицината — имунизиране. Правя имунизация. имунизация, имунизацията, имунизации, имунизациите

имунизи`раш, несв. и св.; Кого.
1. Спец. В медицината — чрез вкарване в организма на ваксина или имунен серум създавам изкуствен имунитет към заразни болести.
2. Прен. Създавам морална устойчивост у някого към нещо. имунизирам, имунизираме, имунизираш, имунизирате, имунизира, имунизират, имунизирах, имунизирахме, имунизира, имунизирахте, имунизира, имунизираха, имунизирах, имунизирахме, имунизираше, имунизирахте, имунизираше, имунизираха, имунизирал съм, имунизирала съм, имунизирало съм, имунизирали сме, имунизирал си, имунизирала си, имунизирало си, имунизирали сте, имунизирал е, имунизирала е, имунизирало е, имунизирали са, бях имунизирал, бях имунизирала, бях имунизирало, бяхме имунизирали, беше имунизирал, беше имунизирала, беше имунизирало, бяхте имунизирали, б

м., само ед.
1. Спец. В медицината — вродена или придобита невъзприемчивост на организма на някои болести. Получавам имунитет. Загубвам имунитета си.
2. В ботаниката — устойчивост на растенията на болести или неприятели.
3. Специални права, с които се ползват някои лица — депутати, дипломати и др. Дипломатически имунитет.
Синоними: незаразимост, устойчивост, издръжливост, невъзприемчивост, неприкосновеност имунитет, имунитета, имунитетът, имунитети, имунитетите, имунитета

ж., само ед. Наука за закономерностите на имунитета при живите организми. имунология, имунологията, имунологии, имунологиите

имуществена, имуществено, мн. иму`ществени, прил. Който се отнася до имущество. Имуществен спор.
Синоними: веществен, материален имуществен, имуществения, имущественият, имуществена, имуществената, имуществено, имущественото, имуществени, имуществените

мн. иму`щества, ср. Всичко, което е притежание на някого — къща, земя, вещи. При бедствието е похабено имущество за милиони левове. Нямам никакво имущество — само една чанта с дрехи.
* Движимо имущество. — Имущество, което може да бъде пренасяно.
* Недвижимо имущество. — Земя и сгради като собственост на някого.
Синоними: имот, състояние, богатство, пари, благосъстояние, собственост, владение, притежание, имение, земя, стопанство имущество, имуществото, имущества, имуществата