мн. и`зби, ж. Мазе, зимник, обикн. на къща.
* Винарска изба. — Предприятие, където се приготвя и се държи вино. изба, избата, изби, избите

избавителят, избавителя, мн. избави`тели, м.
1. Човек, който избавя някого от беда; спасител.
2. Човек, който освобождава някого; освободител.
Синоними: освободител, спасител, защитник, облекчител избавител, избавителя, избавителят, избавители, избавителите, избавители, избавителю

мн. избави`телки, ж. Жена избавител. избавителка, избавителката, избавителки, избавителките

ср., само ед. Избавяне.
Синоними: освобождение, отърваване, спасение, избава, облекчение, отърсване избавление, избавлението, избавления, избавленията

избавиш, мин. св. избавих, мин. прич. изба`вил, св. — вж. избавям. избавя, избавим, избавиш, избавите, избави, избавят, избавих, избавихме, избави, избавихте, избави, избавиха, избавех, избавехме, избавеше, избавехте, избавеше, избавеха, избавил съм, избавила съм, избавило съм, избавили сме, избавил си, избавила си, избавило си, избавили сте, избавил е, избавила е, избавило е, избавили са, бях избавил, бях избавила, бях избавило, бяхме избавили, беше избавил, беше избавила, беше избавило, бяхте избавили, беше избавил, беше избавила, беше избавило, бяха избавили, ще избавя, ще избавим, ще избавиш, ще избавите, ще избави, ще избавят, ще

избавяш, несв. и избавя, св.; Кого, какво.
1. Спасявам, отървавам от опасност, беда. С намесата си лекарят я избави от сигурна смърт.
2. Освобождавам от робство, потисничество, гнет. Борим се, за да избавим родината си от гнет.
избавям се/избавя се. — Избавям себе си.
същ. изба`вяне, ср.
Синоними: облекчавам, отървавам, спасявам, освобождавам, запазвам, изваждам, измъквам, изтеглям избавям, избавяме, избавяш, избавяте, избавя, избавят, избавях, избавяхме, избавя, избавяхте, избавя, избавяха, избавях, избавяхме, избавяше, избавяхте, избавяше, избавяха, избавял съм, избавяла съм, избавяло съм, избавяли сме, избавял си, избавяла си, избавяло си, избавяли сте, избавял е, избавяла е, избавяло е, избавяли са, бях избавял, бях избавяла, бях избавяло, бяхме избавяли, беше избавял, беше избавяла, беше избавяло, бяхте избавяли, беше избавял, беше избавяла, беше избавяло, бяха избавяли, ще избавям, ще избавяме, ще избавяш, ще избавяте, ще избавя, ще избавя

вж. изба`вям
Синоними: освобождаване, измъкване, отърваване, спасяване, спасение, освобождение избавяне, избавянето, избавяния, избавянията

избегнеш, мин. св. избегнах, мин. прич. избе`гнал, св. — вж. избягвам. избегна, избегнем, избегнеш, избегнете, избегне, избегнат, избегнах, избегнахме, избегна, избегнахте, избегна, избегнаха, избегнех, избегнехме, избегнеше, избегнехте, избегнеше, избегнеха, избегнал съм, избегнала съм, избегнало съм, избегнали сме, избегнал си, избегнала си, избегнало си, избегнали сте, избегнал е, избегнала е, избегнало е, избегнали са, бях избегнал, бях избегнала, бях избегнало, бяхме избегнали, беше избегнал, беше избегнала, беше избегнало, бяхте избегнали, беше избегнал, беше избегнала, беше избегнало, бяха избегнали, ще избегна, ще избегнем,

избелваш, несв. и избеля, св.; Какво.
1. Правя да стане по-бял, като пера с препарати или държа на слънце.
2. Отварям широко очи от изненада.
избелвам се/избеля се. — Ставам по-бял. избелвам, избелваме, избелваш, избелвате, избелва, избелват, избелвах, избелвахме, избелва, избелвахте, избелва, избелваха, избелвах, избелвахме, избелваше, избелвахте, избелваше, избелваха, избелвал съм, избелвала съм, избелвало съм, избелвали сме, избелвал си, избелвала си, избелвало си, избелвали сте, избелвал е, избелвала е, избелвало е, избелвали са, бях избелвал, бях избелвала, бях избелвало, бяхме избелвали, беше избелвал, беше избелвала, беше избелвало, бяхте избелвали, беше избелвал, беше избелвала, беше избелвало, бяха избелвали, ще избелвам, ще избелв

избелееш, мин. св. избелях, мин. прич. избеля`л, св. — вж. избелявам. избелея, избелеем, избелееш, избелеете, избелее, избелеят, избелях, избеляхме, избеля, избеляхте, избеля, избеляха, избелеех, избелеехме, избелееше, избелеехте, избелееше, избелееха, избелял съм, избеляла съм, избеляло съм, избелели сме, избелял си, избеляла си, избеляло си, избелели сте, избелял е, избеляла е, избеляло е, избелели са, бях избелял, бях избеляла, бях избеляло, бяхме избелели, беше избелял, беше избеляла, беше избеляло, бяхте избелели, беше избелял, беше избеляла, беше избеляло, бяха избелели, ще избелея, ще избелеем, ще избелееш, ще избелеете, ще изб

избелителят, избелителя, мн. избелители, (два) избелителя, м. Спец. Химически препарат, който избелва.

избелиш, мин. св. избелих, мин. прич. избе`лил, св. — вж. избелвам. избеля, избелим, избелиш, избелите, избели, избелят, избелих, избелихме, избели, избелихте, избели, избелиха, избелех, избелехме, избелеше, избелехте, избелеше, избелеха, избелил съм, избелила съм, избелило съм, избелили сме, избелил си, избелила си, избелило си, избелили сте, избелил е, избелила е, избелило е, избелили са, бях избелил, бях избелила, бях избелило, бяхме избелили, беше избелил, беше избелила, беше избелило, бяхте избелили, беше избелил, беше избелила, беше избелило, бяха избелили, ще избеля, ще избелим, ще избелиш, ще избелите, ще избели, ще избелят, ще

избеляваш, несв. и избелея, св. Загубвам яркостта на първоначалния си цвят, ставам по-блед, безцветен. Блузата е избеляла. Луната е избеляла.
Синоними: белея, правя да избелее, променям се избелявам, избеляваме, избеляваш, избелявате, избелява, избеляват, избелявах, избелявахме, избелява, избелявахте, избелява, избеляваха, избелявах, избелявахме, избеляваше, избелявахте, избеляваше, избеляваха, избелявал съм, избелявала съм, избелявало съм, избелявали сме, избелявал си, избелявала си, избелявало си, избелявали сте, избелявал е, избелявала е, избелявало е, избелявали са, бях избелявал, бях избелявала, бях избелявало, бяхме избелявали, беше избелявал, беше избелявала, беше избелявало, бяхте избелявали, беше избелявал, беше избелявала, беше избе

избереш, мин. св. избрах, мин. прич. избра`л, св. — вж. избирам. избера, изберем, избереш, изберете, избере, изберат, избрах, избрахме, избра, избрахте, избра, избраха, изберях, изберяхме, избереше, изберяхте, избереше, изберяха, избрал съм, избрала съм, избрало съм, избрали сме, избрал си, избрала си, избрало си, избрали сте, избрал е, избрала е, избрало е, избрали са, бях избрал, бях избрала, бях избрало, бяхме избрали, беше избрал, беше избрала, беше избрало, бяхте избрали, беше избрал, беше избрала, беше избрало, бяха избрали, ще избера, ще изберем, ще избереш, ще изберете, ще избере, ще изберат, ще съм избрал, ще съм избрала, ще съ

избесваш, несв. и избеся, св.; Кого. Обесвам всички, които са налице. избесвам, избесваме, избесваш, избесвате, избесва, избесват, избесвах, избесвахме, избесва, избесвахте, избесва, избесваха, избесвах, избесвахме, избесваше, избесвахте, избесваше, избесваха, избесвал съм, избесвала съм, избесвало съм, избесвали сме, избесвал си, избесвала си, избесвало си, избесвали сте, избесвал е, избесвала е, избесвало е, избесвали са, бях избесвал, бях избесвала, бях избесвало, бяхме избесвали, беше избесвал, беше избесвала, беше избесвало, бяхте избесвали, беше избесвал, беше избесвала, беше избесвало, бяха избесвали, ще избесвам, ще избесв

избесиш, мин. св. избесих, мин. прич. избе`сил, св. — вж. избесвам. избеся, избесим, избесиш, избесите, избеси, избесят, избесих, избесихме, избеси, избесихте, избеси, избесиха, избесех, избесехме, избесеше, избесехте, избесеше, избесеха, избесил съм, избесила съм, избесило съм, избесили сме, избесил си, избесила си, избесило си, избесили сте, избесил е, избесила е, избесило е, избесили са, бях избесил, бях избесила, бях избесило, бяхме избесили, беше избесил, беше избесила, беше избесило, бяхте избесили, беше избесил, беше избесила, беше избесило, бяха избесили, ще избеся, ще избесим, ще избесиш, ще избесите, ще избеси, ще избесят, ще

избиваш, несв. и <em>_избия 1 , св.
1. Кого, какво. Убивам всички, които са налице или много от тях. Тази нощ са избили задържаните.
2. Какво. С удар отнемам, премахвам, отклонявам, откъртвам. Изби пистолета от ръката му. Избивам клин. Защитникът изби топката от краката на противника.
3. Какво. Правя дупка в нещо плътно. Избихме врата на стената. Камионите са избили дупки по пътя.

—-

избиваш, несв. и </em><em>избия 2 , св.
1. След пределно натрупване и напрежение се показвам, появявам се на повърхността. Пот изби по челото му. Сълзи избиха в очите и. По стената избиха капки влага.<em><br />2. За вода, нефт — изскачам под напрежение. </em>Нефтът изби силно.<em><br />3. Прен. За чувство — след сдържане се проявявам външно. </em>Мъката<em> </em>и изби в силен плач.
4. Прен. Отклонявам се от едно състояние и преминавам в друго. Любовта му изби във враждебност.
избива ме — (или те, го, я, ни, ви, ги)/избие ме. 1. Кара ме, иде ми. Избива ме на плач.
2. Обхваща ме, обзема ме. Избива ме на страх. Избива ме на сълзи._
Синоними: убивам, унищожавам, затривам, изтребвам, изтрепвам, излизам, появявам се, изскачам, изтласквам, избутвам, изтиквам, забивам, зачуквам, разбивам избивам, избиваме, избиваш, избивате, избива, избиват, избивах, избивахме, избива, избивахте, избива, избиваха, избивах, избивахме, избиваше, избивахте, избиваше, избиваха, избивал съм, избивала съм, избивало съм, избивали сме, избивал си, избивала си, избивало си, избивали сте, избивал е, избивала е, избивало е, избивали са, бях избивал, бях избивала, бях избивало, бяхме избивали, беше избивал, беше избивала, беше избивало, бяхте избивали, беше избивал, беше избивала, беше избивало, бяха избивали, ще избивам, ще избиваме, ще избиваш, ще избивате, ще избива, ще избива

избираема, избираемо, мн. избира`еми, прил. Който може да бъде избиран. избираем, избираемия, избираемият, избираема, избираемата, избираемо, избираемото, избираеми, избираемите

избираемостта`, само ед., ж. Възможност за избиране. избираемост, избираемостта, избираемости, избираемостите

избираш, несв. и избера, св.
1. Кого, какво. Вземам, отделям, предпочитам между две/двама или между повече. Избрах най-хубавото парче месо. Избрах едни обувки в магазина. Избрах го за съпруг.
2. Кого. Чрез гласуване определям за някаква длъжност. Избирам кмет.
3. Разг. Какво. Набирам телефонен номер.
същ. изби`ране, ср.
Синоними: отбирам, пробирам, подбирам, правя избор, отделям, определям, спирам се на, предпочитам, харесвам, пожелавам, вземам избирам, избираме, избираш, избирате, избира, избират, избирах, избирахме, избира, избирахте, избира, избираха, избирах, избирахме, избираше, избирахте, избираше, избираха, избирал съм, избирала съм, избирало съм, избирали сме, избирал си, избирала си, избирало си, избирали сте, избирал е, избирала е, избирало е, избирали са, бях избирал, бях избирала, бях избирало, бяхме избирали, беше избирал, беше избирала, беше избирало, бяхте избирали, беше избирал, беше избирала, беше избирало, бяха избирали, ще избирам, ще избираме, ще избираш, ще избирате, ще избира, ще избира

вж. изби`рам избиране, избирането, избирания, избиранията

избирателят, избирателя, мн. избира`тели, м. Лице, което може да гласува или гласува при избори. Голям процент от избирателите не отидоха да гласуват.
Синоними: гражданин, поданик, данъкоплатец избирател, избирателя, избирателят, избиратели, избирателите, избиратели, избирателю

избирателна, избирателно, мн. избира`телни, прил.
1. Който се отнася до избори или до избирател. Избирателна урна. Избирателни списъци.
2. Който има способност да избира. Избирателна способност.
Синоними: изборен, предизборен избирателен, избирателния, избирателният, избирателна, избирателната, избирателно, избирателното, избирателни, избирателните

мн. избира`телки, ж. Жена избирател. избирателка, избирателката, избирателки, избирателките

избистриш, мин. св. избистрих, мин. прич. изби`стрил, св. — вж. избистрям. избистря, избистрим, избистриш, избистрите, избистри, избистрят, избистрих, избистрихме, избистри, избистрихте, избистри, избистриха, избистрех, избистрехме, избистреше, избистрехте, избистреше, избистреха, избистрил съм, избистрила съм, избистрило съм, избистрили сме, избистрил си, избистрила си, избистрило си, избистрили сте, избистрил е, избистрила е, избистрило е, избистрили са, бях избистрил, бях избистрила, бях избистрило, бяхме избистрили, беше избистрил, беше избистрила, беше избистрило, бяхте избистрили, беше избистрил, беше избистрила, беше избист

избистряш, несв. и избистря, св.; Какво.
1. Правя бистър, прозрачен. Избистрям сместа. Избистрям виното.
2. Правя светъл, чист, ясен.
3. Правя ума способен да схваща по-бързо, да се съсредоточава. Кафето избистри ума му.
избистрям се/избистря се. 1. — Ставам бистър, прозрачен, чист, ясен.
2. За идея, план, за мисъл — оформям се, очертавам се, изяснявам се.
Синоними: бистря, обистрям, чистя, пречиствам, прочиствам, разведрявам, изчиствам, изяснявам, разяснявам, прояснявам, просветлявам, обяснявам, рафинирам, претопявам избистрям, избистряме, избистряш, избистряте, избистря, избистрят, избистрях, избистряхме, избистря, избистряхте, избистря, избистряха, избистрях, избистряхме, избистряше, избистряхте, избистряше, избистряха, избистрял съм, избистряла съм, избистряло съм, избистряли сме, избистрял си, избистряла си, избистряло си, избистряли сте, избистрял е, избистряла е, избистряло е, избистряли са, бях избистрял, бях избистряла, бях избистряло, бяхме избистряли, беше избистрял, беше избистряла, беше избистряло, бяхте избистряли, беше избистрял, беше избистряла, беше изби

избиеш, мин. св. избих, мин. прич. избил, св. — вж. [[избивам<em> 1</em><em> . <br /><br />----<br /><br />избиеш, мин. св. избих, мин. прич. избил, св. — вж. [[избивам 2__ . избия, избием, избиеш, избиете, избие, избият, избих, избихме, изби, избихте, изби, избиха, избиех, избиехме, избиеше, избиехте, избиеше, избиеха, избил съм, избила съм, избило съм, избили сме, избил си, избила си, избило си, избили сте, избил е, избила е, избило е, избили са, бях избил, бях избила, бях избило, бяхме избили, беше избил, беше избила, беше избило, бяхте избили, беше избил, беше избила, беше избило, бяха избили, ще избия, ще избием, ще избиеш, ще избиете, ще избие, ще избият, ще съм избил, ще съм избила, ще съм избило, ще сме избили, ще си избил, ще си избила, ще си и

избледнееш, мин. св. избледнях, мин. прич. избледня`л, св. — вж. избледнявам. избледнея, избледнеем, избледнееш, избледнеете, избледнее, избледнеят, избледнях, избледняхме, избледня, избледняхте, избледня, избледняха, избледнеех, избледнеехме, избледнееше, избледнеехте, избледнееше, избледнееха, избледнял съм, избледняла съм, избледняло съм, избледнели сме, избледнял си, избледняла си, избледняло си, избледнели сте, избледнял е, избледняла е, избледняло е, избледнели са, бях избледнял, бях избледняла, бях избледняло, бяхме избледнели, беше избледнял, беше избледняла, беше избледняло, бяхте избледнели, беше избледнял, беше избледняла

избледняваш, несв. и избледнея, св.
1. Ставам бледен или блед. Лицето му избледня. Цветята на роклята са избледнели.
2. Прен. За смисъл, спомен — ставам неясен, блед; губя се.
Синоними: бледнея, побелявам, избелявам, ставам блед, обезцветявам се, побледнявам, изчезвам, губя се, изгубвам се, заличавам се, чезна, заглъхвам избледнявам, избледняваме, избледняваш, избледнявате, избледнява, избледняват, избледнявах, избледнявахме, избледнява, избледнявахте, избледнява, избледняваха, избледнявах, избледнявахме, избледняваше, избледнявахте, избледняваше, избледняваха, избледнявал съм, избледнявала съм, избледнявало съм, избледнявали сме, избледнявал си, избледнявала си, избледнявало си, избледнявали сте, избледнявал е, избледнявала е, избледнявало е, избледнявали са, бях избледнявал, бях избледнявала, бях избледнявало, бяхме избледнявали, беше избледнявал, беше избледнявала

изблейваш, несв. и изблея, св. Блейвам един път или няколко пъти по веднъж. Овцата изблейваше от време на време.

изблееш, мин. св. изблях и изблеях, мин. прич. изблял и избле`ял, св. — вж. изблейвам. изблея, изблеем, изблееш, изблеете, изблее, изблеят, изблях, избляхме, избля, избляхте, избля, избляха, изблеех, изблеехме, изблееше, изблеехте, изблееше, изблееха, изблял съм, избляла съм, избляло съм, изблели сме, изблял си, избляла си, избляло си, изблели сте, изблял е, избляла е, избляло е, изблели са, бях изблял, бях избляла, бях избляло, бяхме изблели, беше изблял, беше избляла, беше избляло, бяхте изблели, беше изблял, беше избляла, беше избляло, бяха изблели, ще изблея, ще изблеем, ще изблееш, ще изблеете, ще изблее, ще изблеят, ще съм изблял, ще съм избляла, ще съ

изближеш, мин. св. изблизах, мин. прич. избли`зал, св. — вж. изблизвам. изближа, изближем, изближеш, изближете, изближе, изближат, изблизах, изблизахме, изблиза, изблизахте, изблиза, изблизаха, изближех, изближехме, изближеше, изближехте, изближеше, изближеха, изблизал съм, изблизала съм, изблизало съм, изблизали сме, изблизал си, изблизала си, изблизало си, изблизали сте, изблизал е, изблизала е, изблизало е, изблизали са, бях изблизал, бях изблизала, бях изблизало, бяхме изблизали, беше изблизал, беше изблизала, беше изблизало, бяхте изблизали, беше изблизал, беше изблизала, беше изблизало, бяха изблизали, ще изближа, ще изближем,

изблизваш, несв. и изближа, св.; Какво. Ближа докрай. Изблиза една лъжица мед.
Синоними: излизвам, облизвам, лижа изблизвам, изблизваме, изблизваш, изблизвате, изблизва, изблизват, изблизвах, изблизвахме, изблизва, изблизвахте, изблизва, изблизваха, изблизвах, изблизвахме, изблизваше, изблизвахте, изблизваше, изблизваха, изблизвал съм, изблизвала съм, изблизвало съм, изблизвали сме, изблизвал си, изблизвала си, изблизвало си, изблизвали сте, изблизвал е, изблизвала е, изблизвало е, изблизвали са, бях изблизвал, бях изблизвала, бях изблизвало, бяхме изблизвали, беше изблизвал, беше изблизвала, беше изблизвало, бяхте изблизвали, беше изблизвал, беше изблизвала, беше избл

мн. изблици, (два) изблика, м.
1. Само ед. За течност — избликване.
2. Спонтанна проява на силни чувства. В изблик на плач. В изблик на гняв.
Синоними: израз, проява, излияние, порив, избухване, струя, вълна, вълнение, вълни, нахлуване, прииждане, устрем, бушуване, жизнерадост, ентусиазъм, възбуждение, възбуда, кипване, повишено настроение, живост изблик, изблика, избликът, изблици, изблиците, изблика

избликваш, несв. и избликна, св.
1. За течност — избивам навън с един тласък, внезапно и силно. Водата избликна силно и спря.
2. За чувства или преживявания — проявявам се изведнъж, избивам. Любовта избликна в душата и`.
Синоними: извирам, бликвам, струя, потичам, изобилствувам, изхвръквам, заструявам, руквам, протичам, шуртя, зашуртявам, избухвам, изригвам, проявявам се, изразявам се, разразявам се, бликам, лея се избликвам, избликваме, избликваш, избликвате, избликва, избликват, избликвах, избликвахме, избликва, избликвахте, избликва, избликваха, избликвах, избликвахме, избликваше, избликвахте, избликваше, избликваха, избликвал съм, избликвала съм, избликвало съм, избликвали сме, избликвал си, избликвала си, избликвало си, избликвали сте, избликвал е, избликвала е, избликвало е, избликвали са, бях избликвал, бях избликвала, бях избликвало, бяхме избликвали, беше избликвал, беше избликвала, беше избликвало, бяхте избликвали, беше избликвал, беше избликвала, беше избл

избликнеш, мин. св. избликнах, мин. прич. избли`кнал, св. — вж. избликвам. избликна, избликнем, избликнеш, избликнете, избликне, избликнат, избликнах, избликнахме, избликна, избликнахте, избликна, избликнаха, избликнех, избликнехме, избликнеше, избликнехте, избликнеше, избликнеха, избликнал съм, избликнала съм, избликнало съм, избликнали сме, избликнал си, избликнала си, избликнало си, избликнали сте, избликнал е, избликнала е, избликнало е, избликнали са, бях избликнал, бях избликнала, бях избликнало, бяхме избликнали, беше избликнал, беше избликнала, беше избликнало, бяхте избликнали, беше избликнал, беше избликнала, беше изблик

изблъ`скаш, св. — вж. изблъсквам. изблъскам, изблъскаме, изблъскаш, изблъскате, изблъска, изблъскат, изблъсках, изблъскахме, изблъска, изблъскахте, изблъска, изблъскаха, изблъсках, изблъскахме, изблъскаше, изблъскахте, изблъскаше, изблъскаха, изблъскал съм, изблъскала съм, изблъскало съм, изблъскали сме, изблъскал си, изблъскала си, изблъскало си, изблъскали сте, изблъскал е, изблъскала е, изблъскало е, изблъскали са, бях изблъскал, бях изблъскала, бях изблъскало, бяхме изблъскали, беше изблъскал, беше изблъскала, беше изблъскало, бяхте изблъскали, беше изблъскал, беше изблъскала, беше избл

изблъскваш, несв. и изблъскам, св.; Кого, какво. Изкарвам навън с блъскане; избутвам, изтиквам. Хвана го за яката и го изблъска през вратата.
Синоними: изтиквам, изгонвам, изтласквам, избутвам, изритвам изблъсквам, изблъскваме, изблъскваш, изблъсквате, изблъсква, изблъскват, изблъсквах, изблъсквахме, изблъсква, изблъсквахте, изблъсква, изблъскваха, изблъсквах, изблъсквахме, изблъскваше, изблъсквахте, изблъскваше, изблъскваха, изблъсквал съм, изблъсквала съм, изблъсквало съм, изблъсквали сме, изблъсквал си, изблъсквала си, изблъсквало си, изблъсквали сте, изблъсквал е, изблъсквала е, изблъсквало е, изблъсквали са, бях изблъсквал, бях изблъсквала, бях изблъсквало, бяхме изблъсквали, беше изблъсквал, беше изблъсквала, беше изблъсквало, бяхте изблъсквали, б

избодеш, мин. св. избодох, мин. прич. избо`л, св. — вж. избождам. избода, избодем, избодеш, избодете, избоде, избодат, избодох, избодохме, избоде, избодохте, избоде, избодоха, избодях, избодяхме, избодеше, избодяхте, избодеше, избодяха, избол съм, избола съм, изболо съм, изболи сме, избол си, избола си, изболо си, изболи сте, избол е, избола е, изболо е, изболи са, бях избол, бях избола, бях изболо, бяхме изболи, беше избол, беше избола, беше изболо, бяхте изболи, беше избол, беше избола, беше изболо, бяха изболи, ще избода, ще избодем, ще избодеш, ще избодете, ще избоде, ще избодат, ще съм избол, ще съм избола, ще съм изболо, ще сме изболи

избождаш, несв. и избода, св.; Какво. Бода на много места. Избодох си ръцете от розите.
* Избодох си очите. — Разг. Преуморих си очите от работа, свързана с взиране.
Синоними: бода, убождам, муша, промушвам, набождам, бодвам избождам, избождаме, избождаш, избождате, избожда, избождат, избождах, избождахме, избожда, избождахте, избожда, избождаха, избождах, избождахме, избождаше, избождахте, избождаше, избождаха, избождал съм, избождала съм, избождало съм, избождали сме, избождал си, избождала си, избождало си, избождали сте, избождал е, избождала е, избождало е, избождали са, бях избождал, бях избождала, бях избождало, бяхме избождали, беше избождал, беше избождала, беше избождало, бяхте избождали, беше избождал, беше избождала, беше избождало, бяха избождали, ще избождам, ще избожд

мн. избори, (два) избора, м.
1. Само ед. Избиране, предпочитане измежду две или повече неща. Правя избор. Одобрявам избор. Не приемам избор.
2. Само ед. Разнообразие от предмети или хора, от което може да се избира. Няма никакъв избор на сирене. Богат избор.
3. Само ед. Възможност за избиране, алтернатива. Нямам друг избор, трябва да пиша.
4. Избиране чрез гласуване (за длъжност, за депутати). Таен избор на директор. Местни избори. Парламентарни избори.
Синоними: отбор, подбор, отделяне, асортимент, предпочитание, изобилие, алтернатива, друга възможност, селекция избор, избора, изборът, избори, изборите, избора

изборна, изборно, мн. и`зборни, прил. Който се отнася до избор или избори (в 4 знач.). Изборна длъжност. Изборна листа.
Синоними: избирателен, предизборен, незадължителен, факултативен, по избор изборен, изборния, изборният, изборна, изборната, изборно, изборното, изборни, изборните

изборността`, само ед., ж. Принцип на управление и устройство, според който лицата за определени длъжности се избират чрез гласуване. изборност, изборността, изборности, изборностите

избрана, избрано, мн. избрани, прил.<br />1. Когото са избрали (в 1, 2 и 3 знач.).<br />2. Който се отделя, който превъзхожда другите; отбран. <em>Избрани ястия. Избрани места. Избрани хора.</em><br />Синоними: (гл.) подбран, най-добър, елитен избудаля се избудалиш се, мин. св. избудалих се, мин. прич. избудалил се, св. — вж. избудалявам се. избудалявам се избудаляваш се, несв. и <em>_избудаля се, св.
1. Постъпвам като будала. Избудалих се и му взех по-малко пари.
2. Ставам будала. На тази възраст човек се избудалява._

мн. избра`ници, м.
1. Човек, който е избран чрез гласуване. Народен избраник.
2. Любим мъж.
3. Лице, което се отличава от другите по качества, или лице, което някой отделя, предпочита. Избраник на класа. Избраник на учителката по химия.
* Избраник на съдбата. — Човек с големи способности и щастлива съдба, с голям късмет.
Синоними: любимец, любим, предпочитан, фаворит, годеник избраник, избраника, избраникът, избраници, избраниците, избраници, избранико

изброиш, мин. св. изброих, мин. прич. изброи`л, св. — вж. изброявам. изброя, изброим, изброиш, изброите, изброи, изброят, изброих, изброихме, изброи, изброихте, изброи, изброиха, изброях, изброяхме, изброеше, изброяхте, изброеше, изброяха, изброил съм, изброила съм, изброило съм, изброили сме, изброил си, изброила си, изброило си, изброили сте, изброил е, изброила е, изброило е, изброили са, бях изброил, бях изброила, бях изброило, бяхме изброили, беше изброил, беше изброила, беше изброило, бяхте изброили, беше изброил, беше изброила, беше изброило, бяха изброили, ще изброя, ще изброим, ще изброиш, ще изброите, ще изброи, ще изброят, ще

изброяваш, несв. и изброя, св.; Кого, какво.
1. Изказвам по ред, изреждам един по един. Изброявам гостите, които ще дойдат. Изброй ми какво ще купуваш.
2. Разг. Преброявам. Изброила ли си тези пари?
Синоними: броя, изреждам, наброявам, преброявам, смятам, пресмятам, изчислявам, записвам, регистрирам, отбелязвам, отброявам изброявам, изброяваме, изброяваш, изброявате, изброява, изброяват, изброявах, изброявахме, изброява, изброявахте, изброява, изброяваха, изброявах, изброявахме, изброяваше, изброявахте, изброяваше, изброяваха, изброявал съм, изброявала съм, изброявало съм, изброявали сме, изброявал си, изброявала си, изброявало си, изброявали сте, изброявал е, изброявала е, изброявало е, изброявали са, бях изброявал, бях изброявала, бях изброявало, бяхме изброявали, беше изброявал, беше изброявала, беше изброявало, бяхте изброявали, беше изброявал, беше изброявала, беше избр

избръмчиш, мин. св. избръмчах, мин. прич. избръмча`л, св. — вж. избръмчавам. избръмча, избръмчим, избръмчиш, избръмчите, избръмчи, избръмчат, избръмчах, избръмчахме, избръмча, избръмчахте, избръмча, избръмчаха, избръмчах, избръмчахме, избръмчеше, избръмчахте, избръмчеше, избръмчаха, избръмчал съм, избръмчала съм, избръмчало съм, избръмчали сме, избръмчал си, избръмчала си, избръмчало си, избръмчали сте, избръмчал е, избръмчала е, избръмчало е, избръмчали са, бях избръмчал, бях избръмчала, бях избръмчало, бяхме избръмчали, беше избръмчал, беше избръмчала, беше избръмчало, бяхте избръмчали, беше избръмчал, беше избръмчала, беше избръм

избръмчаваш, несв. и избръмча, св. Бръмвам силно един път или няколко пъти един след друг. На улицата избръмча мотор.
Синоними: бръмча, профучавам, изфучавам, изсвирвам избръмчавам, избръмчаваме, избръмчаваш, избръмчавате, избръмчава, избръмчават, избръмчавах, избръмчавахме, избръмчава, избръмчавахте, избръмчава, избръмчаваха, избръмчавах, избръмчавахме, избръмчаваше, избръмчавахте, избръмчаваше, избръмчаваха, избръмчавал съм, избръмчавала съм, избръмчавало съм, избръмчавали сме, избръмчавал си, избръмчавала си, избръмчавало си, избръмчавали сте, избръмчавал е, избръмчавала е, избръмчавало е, избръмчавали са, бях избръмчавал, бях избръмчавала, бях избръмчавало, бяхме избръмчавали, беше избръмчавал, беше избръмчавала

избръсваш, несв. и избръсна, св.; Кого, какво. Бръсна докрай; обръсвам.
избръсвам се/избръсна се. — Избръсвам себе си. избръсвам, избръсваме, избръсваш, избръсвате, избръсва, избръсват, избръсвах, избръсвахме, избръсва, избръсвахте, избръсва, избръсваха, избръсвах, избръсвахме, избръсваше, избръсвахте, избръсваше, избръсваха, избръсвал съм, избръсвала съм, избръсвало съм, избръсвали сме, избръсвал си, избръсвала си, избръсвало си, избръсвали сте, избръсвал е, избръсвала е, избръсвало е, избръсвали са, бях избръсвал, бях избръсвала, бях избръсвало, бяхме избръсвали, беше избръсвал, беше избръсвала, беше избръсвало, бяхте избръсвали, беше избръсвал, беше избръсвала, беше избр

избръснеш, мин. св. избръснах, мин. прич. избръ`снал, св. — вж. избръсвам. избръсна, избръснем, избръснеш, избръснете, избръсне, избръснат, избръснах, избръснахме, избръсна, избръснахте, избръсна, избръснаха, избръснех, избръснехме, избръснеше, избръснехте, избръснеше, избръснеха, избръснал съм, избръснала съм, избръснало съм, избръснали сме, избръснал си, избръснала си, избръснало си, избръснали сте, избръснал е, избръснала е, избръснало е, избръснали са, бях избръснал, бях избръснала, бях избръснало, бяхме избръснали, беше избръснал, беше избръснала, беше избръснало, бяхте избръснали, беше избръснал, беше избръснала, беше избръс

да се избудаля, избудалиш се, мин. св. избудалих се, мин. прич. избудалил се, св. — вж. избудалявам примъчнява ми или ти, му, и, ни, ви, им), несв. и примъчнее ми, св.; безл. Внезапно ми става мъчно.

избумтиш, мин. св. избумтях, мин. прич. избумтя`л, св. — вж. избумтявам. избумтя, избумтим, избумтиш, избумтите, избумти, избумтят, избумтях, избумтяхме, избумтя, избумтяхте, избумтя, избумтяха, избумтях, избумтяхме, избумтеше, избумтяхте, избумтеше, избумтяха, избумтял съм, избумтяла съм, избумтяло съм, избумтели сме, избумтял си, избумтяла си, избумтяло си, избумтели сте, избумтял е, избумтяла е, избумтяло е, избумтели са, бях избумтял, бях избумтяла, бях избумтяло, бяхме избумтели, беше избумтял, беше избумтяла, беше избумтяло, бяхте избумтели, беше избумтял, беше избумтяла, беше избумтяло, бяха избумтели, ще избумтя, ще избумтим,

избумтяваш, несв. и избумтя, св.
1. Изведнъж, еднократно издавам бумтене.
2. Казвам нещо със силен като бумтене глас. избумтявам, избумтяваме, избумтяваш, избумтявате, избумтява, избумтяват, избумтявах, избумтявахме, избумтява, избумтявахте, избумтява, избумтяваха, избумтявах, избумтявахме, избумтяваше, избумтявахте, избумтяваше, избумтяваха, избумтявал съм, избумтявала съм, избумтявало съм, избумтявали сме, избумтявал си, избумтявала си, избумтявало си, избумтявали сте, избумтявал е, избумтявала е, избумтявало е, избумтявали са, бях избумтявал, бях избумтявала, бях избумтявало, бяхме избумтявали, беше избумтявал, беше избумтявала, беше избумтявало, бяхте избумтявали, б

избу`таш, св. — вж. избутвам. избутам, избутаме, избуташ, избутате, избута, избутат, избутах, избутахме, избута, избутахте, избута, избутаха, избутах, избутахме, избуташе, избутахте, избуташе, избутаха, избутал съм, избутала съм, избутало съм, избутали сме, избутал си, избутала си, избутало си, избутали сте, избутал е, избутала е, избутало е, избутали са, бях избутал, бях избутала, бях избутало, бяхме избутали, беше избутал, беше избутала, беше избутало, бяхте избутали, беше избутал, беше избутала, беше избутало, бяха избутали, ще избутам, ще избутаме, ще избуташ, ще избутате, ще избута, ще избута

избутваш, несв. и избутам, св.
1. Кого, какво. Бутам докрай навън или до някъде; изтласквам. Избутвам шкафа до стената. Избутах го от стаята.
2. Какво. Изкарвам период от време с големи трудности, едва-едва. Избутвам зимата. Избутвам до пенсия. Едвам избута последния клас.
3. Какво. Намирам отнякъде, изнамирам нещо скрито. Ще му избутат някой компромат.
4. Разг. Кого, какво. Измествам някого безцеремонно и заемам мястото му. Избутаха я от секретарското място.
Синоними: изблъсквам, изтиквам, изгонвам, изтласквам, изритвам, измествам, изпъждам избутвам, избутваме, избутваш, избутвате, избутва, избутват, избутвах, избутвахме, избутва, избутвахте, избутва, избутваха, избутвах, избутвахме, избутваше, избутвахте, избутваше, избутваха, избутвал съм, избутвала съм, избутвало съм, избутвали сме, избутвал си, избутвала си, избутвало си, избутвали сте, избутвал е, избутвала е, избутвало е, избутвали са, бях избутвал, бях избутвала, бях избутвало, бяхме избутвали, беше избутвал, беше избутвала, беше избутвало, бяхте избутвали, беше избутвал, беше избутвала, беше избутвало, бяха избутвали, ще избутвам, ще избутв

избу`хаш, св. — вж. [[избухвам 1_ . избухам, избухаме, избухаш, избухате, избуха, избухат, избухах, избухахме, избуха, избухахте, избуха, избухаха, избухах, избухахме, избухаше, избухахте, избухаше, избухаха, избухал съм, избухала съм, избухало съм, избухали сме, избухал си, избухала си, избухало си, избухали сте, избухал е, избухала е, избухало е, избухали са, бях избухал, бях избухала, бях избухало, бяхме избухали, беше избухал, беше избухала, беше избухало, бяхте избухали, беше избухал, беше избухала, беше избухало, бяха избухали, ще избухам, ще избухаме, ще избухаш, ще избухате, ще избуха, ще избуха

избухваш, несв. и избухам, св.
1. За птица, машина — бухам изведнъж и кратко. Птицата избуха и млъкна.
2. Върша нещо, като бухвам или бухам. Избухах килима. Моторът избуха и изключи. Избухах снега от палтото си.

—-

избухваш, несв. и избухна, св.
1. За взривно и леснозапалимо вещество — взривявам се, експлоадирам. Бомбата избухна на улицата. Колата избухнала в движение.
2. За огън, пожар — разгарям се, пламвам изведнъж.
3. За буря, вятър — разразявам се изведнъж, с голяма сила.
4. Прен. За епидемия — разразявам се, разпространявам се бързо.
5. Прен. За война, въстание, конфликт, караница и под. — започвам изведнъж със сила.
6. Прен. За прояви и чувства — изявявам се, проявявам се изведнъж с голяма сила. Избухна силен смях. Избухнаха овации. Омразата му избухна в обиди.
7. Давам бурен израз на гняв. Като чу за парите, избухна и се развика.
Синоними: изригвам, избълвам, изхвърлям, бълвам, изтрясквам, изтрещявам, гръмвам, тряскам, изкънтявам, изгърмявам, експлодирам, пуквам се, пръскам се, нервирам се, ядосвам се, лютя се, раздразням се, излизам вън от себе си, не се сдържам, не се стърпявам, вземат ме дяволите, изпадам в афект, кипвам, пламвам, паля се, запалвам се, горещя се, разгорещявам се, гърмя, трещя, взривявам, възпламенявам, детонирам, активизирам, пуквам, загубвам самообладание, извиквам, възкликвам, разгарям се, блясвам, засиявам избухвам, избухваме, избухваш, избухвате, избухва, избухват, избухвах, избухвахме, избухва, избухвахте, избухва, избухваха, избухвах, избухвахме, избухваше, избухвахте, избухваше, избухваха, избухвал съм, избухвала съм, избухвало съм, избухвали сме, избухвал си, избухвала си, избухвало си, избухвали сте, избухвал е, избухвала е, избухвало е, избухвали са, бях избухвал, бях избухвала, бях избухвало, бяхме избухвали, беше избухвал, беше избухвала, беше избухвало, бяхте избухвали, беше избухвал, беше избухвала, беше избухвало, бяха избухвали, ще избухвам, ще избухв

избухлива, избухливо, мн. избухливи, прил.<br />1. Който по характер е склонен да избухва 2 (в 7 знач.).<br />2. Който се взривява лесно. <em>Избухлив газ.</em><br />същ. избухливост, избухливостта`, ж.
Синоними: възпламенителен, експлозивен, несдържан, нервен, сприхав, гневлив, раздразнителен, възбудителен, буен, необуздан, невъздържан, сръдлив, капризен, свадлив, кибритлия, лют, злъчен, заядлив, пламенен, страстен, ревностен, докачлив, сърдит, недоволен, възбудим, раздразним, пиперлия, остър, хаплив избухлив, избухливия, избухливият, избухлива, избухливата, избухливо, избухливото, избухливи, избухливите

вж. избухли`в
Синоними: сприхавост, несдържаност, невъздържаност, нервозност, нервност, раздразнителност избухливост, избухливостта, избухливости, избухливостите

избухнеш, мин. св. избухнах, мин. прич. избу`хнал, св. — вж. [[избухвам 2_ . избухна, избухнем, избухнеш, избухнете, избухне, избухнат, избухнах, избухнахме, избухна, избухнахте, избухна, избухнаха, избухнех, избухнехме, избухнеше, избухнехте, избухнеше, избухнеха, избухнал съм, избухнала съм, избухнало съм, избухнали сме, избухнал си, избухнала си, избухнало си, избухнали сте, избухнал е, избухнала е, избухнало е, избухнали са, бях избухнал, бях избухнала, бях избухнало, бяхме избухнали, беше избухнал, беше избухнала, беше избухнало, бяхте избухнали, беше избухнал, беше избухнала, беше избухнало, бяха избухнали, ще избухна, ще избухнем,

избухтиш, мин. св. избухтях, мин. прич. избухтя`л, св. — вж. избухтявам. избухтя, избухтим, избухтиш, избухтите, избухти, избухтят, избухтях, избухтяхме, избухтя, избухтяхте, избухтя, избухтяха, избухтях, избухтяхме, избухтеше, избухтяхте, избухтеше, избухтяха, избухтял съм, избухтяла съм, избухтяло съм, избухтели сме, избухтял си, избухтяла си, избухтяло си, избухтели сте, избухтял е, избухтяла е, избухтяло е, избухтели са, бях избухтял, бях избухтяла, бях избухтяло, бяхме избухтели, беше избухтял, беше избухтяла, беше избухтяло, бяхте избухтели, беше избухтял, беше избухтяла, беше избухтяло, бяха избухтели, ще избухтя, ще избухтим,

избухтяваш, несв. и избухтя, св.
1. Издавам кратко бухтене. Колата избухтя.
2. Прен. Извършвам действие с кратко бухтене.
Синоними: изгърмявам, гърмя, гръмвам, изехтявам, ехтя, бухтя, бумтя, бухам избухтявам, избухтяваме, избухтяваш, избухтявате, избухтява, избухтяват, избухтявах, избухтявахме, избухтява, избухтявахте, избухтява, избухтяваха, избухтявах, избухтявахме, избухтяваше, избухтявахте, избухтяваше, избухтяваха, избухтявал съм, избухтявала съм, избухтявало съм, избухтявали сме, избухтявал си, избухтявала си, избухтявало си, избухтявали сте, избухтявал е, избухтявала е, избухтявало е, избухтявали са, бях избухтявал, бях избухтявала, бях избухтявало, бяхме избухтявали, беше избухтявал, беше избухтявала, беше избухтявало, бяхте избухтявали, б

избучиш, мин. св. избучах, мин. прич. избуча`л, св. — вж. избучавам. избуча, избучим, избучиш, избучите, избучи, избучат, избучах, избучахме, избуча, избучахте, избуча, избучаха, избучах, избучахме, избучеше, избучахте, избучеше, избучаха, избучал съм, избучала съм, избучало съм, избучали сме, избучал си, избучала си, избучало си, избучали сте, избучал е, избучала е, избучало е, избучали са, бях избучал, бях избучала, бях избучало, бяхме избучали, беше избучал, беше избучала, беше избучало, бяхте избучали, беше избучал, беше избучала, беше избучало, бяха избучали, ще избуча, ще избучим, ще избучиш, ще избучите, ще избучи, ще избучат, ще

избучаваш, несв. и избуча, св.
1. Издавам кратко бучене. Вятърът избуча в клоните и утихна.
2. Прен. Казвам с дебел глас или извършвам действие с кратко бучене. избучавам, избучаваме, избучаваш, избучавате, избучава, избучават, избучавах, избучавахме, избучава, избучавахте, избучава, избучаваха, избучавах, избучавахме, избучаваше, избучавахте, избучаваше, избучаваха, избучавал съм, избучавала съм, избучавало съм, избучавали сме, избучавал си, избучавала си, избучавало си, избучавали сте, избучавал е, избучавала е, избучавало е, избучавали са, бях избучавал, бях избучавала, бях избучавало, бяхме избучавали, беше избучавал, беше избучавала, беше избучавало, бяхте избучавали, беше избучавал, беше избучавала, беше избу

избуиш, мин. св. избуях, мин. прич. избуя`л, св. — вж. избуявам. избуя, избуим, избуиш, избуите, избуи, избуят, избуях, избуяхме, избуя, избуяхте, избуя, избуяха, избуях, избуяхме, избуеше, избуяхте, избуеше, избуяха, избуял съм, избуяла съм, избуяло съм, избуяли сме, избуял си, избуяла си, избуяло си, избуяли сте, избуял е, избуяла е, избуяло е, избуяли са, бях избуял, бях избуяла, бях избуяло, бяхме избуяли, беше избуял, беше избуяла, беше избуяло, бяхте избуяли, беше избуял, беше избуяла, беше избуяло, бяха избуяли, ще избуя, ще избуим, ще избуиш, ще избуите, ще избуи, ще избуят, ще съм избуял, ще съм избуяла, ще съм избуяло, ще сме изб

избуяваш, несв. и избуя, св.
1. За трева, мустаци, коса и под. — бързо и буйно израствам. Тревата е избуяла.
2. Прен. За чувства, настроения и под. — развивам се бързо, засилвам се. Любовта им избуя. Конфликтите избуяха бързо.
Синоними: израствам, раста, изниквам избуявам, избуяваме, избуяваш, избуявате, избуява, избуяват, избуявах, избуявахме, избуява, избуявахте, избуява, избуяваха, избуявах, избуявахме, избуяваше, избуявахте, избуяваше, избуяваха, избуявал съм, избуявала съм, избуявало съм, избуявали сме, избуявал си, избуявала си, избуявало си, избуявали сте, избуявал е, избуявала е, избуявало е, избуявали са, бях избуявал, бях избуявала, бях избуявало, бяхме избуявали, беше избуявал, беше избуявала, беше избуявало, бяхте избуявали, беше избуявал, беше избуявала, беше избуявало, бяха избуявали, ще избуявам, ще избуяв

избъ`лваш, св.; Какво. Разг. Бълвам докрай. Избълвах всичко, каквото бях изял.
* Избълвах си червата. 1. — Бълвах много.
2. Видях нещо отвратително, гнусно.
Синоними: бълвам, повръщам, изригвам, изхвърлям, избухвам, изтласквам, изтиквам, отделям избълвам, избълваме, избълваш, избълвате, избълва, избълват, избълвах, избълвахме, избълва, избълвахте, избълва, избълваха, избълвах, избълвахме, избълваше, избълвахте, избълваше, избълваха, избълвал съм, избълвала съм, избълвало съм, избълвали сме, избълвал си, избълвала си, избълвало си, избълвали сте, избълвал е, избълвала е, избълвало е, избълвали са, бях избълвал, бях избълвала, бях избълвало, бяхме избълвали, беше избълвал, беше избълвала, беше избълвало, бяхте избълвали, беше избълвал, беше избълвала, беше избълвало, бяха избълвали, ще избълвам, ще избълв

избърборваш, несв. и избърборя, св. Бърборя нещо кратко докрай.
Синоними: избъбрям, избръщолевям, издрънквам, измърморвам, изричам, издумвам, изказвам, изговорвам, избрътвям, промълвям, продумвам, бъбря, бръщолевя, бърборя, мърморя, промърморвам, смънквам, проговорвам, изфъфлям, фъфля, брътвя избърборвам, избърборваме, избърборваш, избърборвате, избърборва, избърборват, избърборвах, избърборвахме, избърборва, избърборвахте, избърборва, избърборваха, избърборвах, избърборвахме, избърборваше, избърборвахте, избърборваше, избърборваха, избърборвал съм, избърборвала съм, избърборвало съм, избърборвали сме, избърборвал си, избърборвала си, избърборвало си, избърборвали сте, избърборвал е, избърборвала е, избърборвало е, избърборвали са, бях избърборвал, бях избърборвала, бях избърборвало, бяхме избърборвали, беше избърборвал, беше избърборвала

избърбориш, мин. св. избърборих, мин. прич. избърбо`рил, св. — вж. избърборвам. избърборя, избърборим, избърбориш, избърборите, избърбори, избърборят, избърборих, избърборихме, избърбори, избърборихте, избърбори, избърбориха, избърборех, избърборехме, избърбореше, избърборехте, избърбореше, избърбореха, избърборил съм, избърборила съм, избърборило съм, избърборили сме, избърборил си, избърборила си, избърборило си, избърборили сте, избърборил е, избърборила е, избърборило е, избърборили са, бях избърборил, бях избърборила, бях избърборило, бяхме избърборили, беше избърборил, беше избърборила, беше избърборило, бяхте избърборили, беш

избъ`рзаш, св. — вж. избързвам. избързам, избързаме, избързаш, избързате, избърза, избързат, избързах, избързахме, избърза, избързахте, избърза, избързаха, избързах, избързахме, избързаше, избързахте, избързаше, избързаха, избързал съм, избързала съм, избързало съм, избързали сме, избързал си, избързала си, избързало си, избързали сте, избързал е, избързала е, избързало е, избързали са, бях избързал, бях избързала, бях избързало, бяхме избързали, беше избързал, беше избързала, беше избързало, бяхте избързали, беше избързал, беше избързала, беше избързало, бяха избързали, ще избързам, ще избърз

избързваш, несв. и избързам, св.
1. Успявам да свърша нещо по-бързо; прибързвам. Избързах да се прибера по-рано.
2. Правя нещо по-рано от необходимото. Не трябваше да избързваш с предложението.
Синоними: бързам, прибързвам, ускорявам, изпреварвам избързвам, избързваме, избързваш, избързвате, избързва, избързват, избързвах, избързвахме, избързва, избързвахте, избързва, избързваха, избързвах, избързвахме, избързваше, избързвахте, избързваше, избързваха, избързвал съм, избързвала съм, избързвало съм, избързвали сме, избързвал си, избързвала си, избързвало си, избързвали сте, избързвал е, избързвала е, избързвало е, избързвали са, бях избързвал, бях избързвала, бях избързвало, бяхме избързвали, беше избързвал, беше избързвала, беше избързвало, бяхте избързвали, беше избързвал, беше избързвала, беше избъ

избърсваш, несв. и избърша, св. Бърша докрай, всичко. Избърсах мебелите.
прил. избърсан, избърсана, избърсано, мн. избърсани.
Синоними: заличавам, изличавам, изтривам, изтърквам, задрасквам, зачертавам, тегля му калема, лича, отписвам, обезличавам, пречиствам, чистя, почиствам, бърша, бриша, избрисвам, изчиствам, унищожавам, премахвам, измивам, очиствам, разчиствам, затривам, обърсвам, трия, изчетквам, реша, изресвам, съхна, изсъхвам, суша, изсушавам избърсвам, избърсваме, избърсваш, избърсвате, избърсва, избърсват, избърсвах, избърсвахме, избърсва, избърсвахте, избърсва, избърсваха, избърсвах, избърсвахме, избърсваше, избърсвахте, избърсваше, избърсваха, избърсвал съм, избърсвала съм, избърсвало съм, избърсвали сме, избърсвал си, избърсвала си, избърсвало си, избърсвали сте, избърсвал е, избърсвала е, избърсвало е, избърсвали са, бях избърсвал, бях избърсвала, бях избърсвало, бяхме избърсвали, беше избърсвал, беше избърсвала, беше избърсвало, бяхте избърсвали, беше избърсвал, беше избърсвала, беше избъ

избършеш, мин. св. избърсах, мин. прич. избъ`рсал, св. — вж. избърсвам. избърша, избършем, избършеш, избършете, избърше, избършат, избърсах, избърсахме, избърса, избърсахте, избърса, избърсаха, избършех, избършехме, избършеше, избършехте, избършеше, избършеха, избърсал съм, избърсала съм, избърсало съм, избърсали сме, избърсал си, избърсала си, избърсало си, избърсали сте, избърсал е, избърсала е, избърсало е, избърсали са, бях избърсал, бях избърсала, бях избърсало, бяхме избърсали, беше избърсал, беше избърсала, беше избърсало, бяхте избърсали, беше избърсал, беше избърсала, беше избърсало, бяха избърсали, ще избърша, ще избършем,

избя`гаш, св. — вж. [[избягвам 1_ . избягам, избягаме, избягаш, избягате, избяга, избягат, избягах, избягахме, избяга, избягахте, избяга, избягаха, избягах, избягахме, избягаше, избягахте, избягаше, избягаха, избягал съм, избягала съм, избягало съм, избягали сме, избягал си, избягала си, избягало си, избягали сте, избягал е, избягала е, избягало е, избягали са, бях избягал, бях избягала, бях избягало, бяхме избягали, беше избягал, беше избягала, беше избягало, бяхте избягали, беше избягал, беше избягала, беше избягало, бяха избягали, ще избягам, ще избягаме, ще избягаш, ще избягате, ще избяга, ще избяга

избягваш, несв. и избягам, св.
1. Отдалечавам се с бягане.
2. Успявам да се отдалеча, да се спася от някаква опасност. Заекът избяга от кучето. Избяга от затвора.
3. Напускам място, където живея, работя, за да отида на по-добро място. Избягаха в големия град.
4. Разг. Приставам на мъж, женя се без разрешение на родителите си.

—-

избягваш, несв. и избегна, св.
1. Кого, какво. Стремя се да не попадам някъде, да не срещам, да не общувам с някого; отбягвам. Избягвам тъмните улици. Избягвам я.
2. Какво. Предпазвам се от нещо неприятно, предотвратявам. Избягвам жертви.
3. Стремя се да не правя нещо. Избягвам да пия алкохол. Избягвам да се излагам на слънце.
Синоними: побягвам, бягам, хуквам, втурвам се, затичвам се, удрям на бяг, търтя на бяг, офейквам, духвам, забягвам, вземам си очите, вземам си дърмите, запилявам се, измъквам се, изплъзвам се, изскубвам се, отървавам се, избавям се, изчезвам, напускам, заобикалям, страня, отбягвам, въздържам се, бягам от, гледам да отклоня, стоя далеч от, тичам, търча, изтичвам, пробягвам, преминавам, измъквам се от, изплъзвам се от, отдръпвам се, отклонявам се, обирам си крушите избягвам, избягваме, избягваш, избягвате, избягва, избягват, избягвах, избягвахме, избягва, избягвахте, избягва, избягваха, избягвах, избягвахме, избягваше, избягвахте, избягваше, избягваха, избягвал съм, избягвала съм, избягвало съм, избягвали сме, избягвал си, избягвала си, избягвало си, избягвали сте, избягвал е, избягвала е, избягвало е, избягвали са, бях избягвал, бях избягвала, бях избягвало, бяхме избягвали, беше избягвал, беше избягвала, беше избягвало, бяхте избягвали, беше избягвал, беше избягвала, беше избягвало, бяха избягвали, ще избягвам, ще избягв

избегнеш, мин. св. избягнах, мин. прич. избя`гнал, св. Избегна. избягна, избегнем, избегнеш, избегнете, избегне, избегнат, избягнах, избягнахме, избягна, избягнахте, избягна, избягнаха, избегнех, избегнехме, избегнеше, избегнехте, избегнеше, избегнеха, избягнал съм, избягнала съм, избягнало съм, избягнали сме, избягнал си, избягнала си, избягнало си, избягнали сте, избягнал е, избягнала е, избягнало е, избягнали са, бях избягнал, бях избягнала, бях избягнало, бяхме избягнали, беше избягнал, беше избягнала, беше избягнало, бяхте избягнали, беше избягнал, беше избягнала, беше избягнало, бяха избягнали, ще избягна, ще избегнем,

мн. изва`дки, ж. Извлечение, част от документ, от текст. Правя извадки.
Синоними: извлечение, откъслек, откъс, резюме, пасаж, цитат, част, къс, парче, текст извадка, извадката, извадки, извадките

извадиш, мин. св. извадих, мин. прич. изва`дил, св. — вж. изваждам. извадя, извадим, извадиш, извадите, извади, извадят, извадих, извадихме, извади, извадихте, извади, извадиха, извадех, извадехме, извадеше, извадехте, извадеше, извадеха, извадил съм, извадила съм, извадило съм, извадили сме, извадил си, извадила си, извадило си, извадили сте, извадил е, извадила е, извадило е, извадили са, бях извадил, бях извадила, бях извадило, бяхме извадили, беше извадил, беше извадила, беше извадило, бяхте извадили, беше извадил, беше извадила, беше извадило, бяха извадили, ще извадя, ще извадим, ще извадиш, ще извадите, ще извади, ще извадят, ще

изваждаш, несв. и извадя, св.
1. Вадя (в 1 и 2 знач.).
2. Разг. Кого. Извеждам от някакво състояние. Изваждам я от унеса и`.
* Изваждам лоша дума. — Разг. Разпространявам злословия за някого.
* Изваждам душата. — Разг. Притеснявам.
* Изваждам ума (на някого). — Разг. Уплашвам някого.
Синоними: изтеглям, извличам, издърпвам, придръпвам, изкоренявам, изтръгвам, мъкна, измъквам, вадя, тегля, скубя, изскубвам, оскубвам, изкъртвам, извеждам, отвеждам, изкарвам, отстранявам, вземам, изнасям, изтъквам, подчертавам, показвам, изразявам, разкривам, добивам, изкопавам, изравям, разкопавам, прекопавам, изсипвам, изливам, източвам, спадам, намалявам, удържам, приспадам изваждам, изваждаме, изваждаш, изваждате, изважда, изваждат, изваждах, изваждахме, изважда, изваждахте, изважда, изваждаха, изваждах, изваждахме, изваждаше, изваждахте, изваждаше, изваждаха, изваждал съм, изваждала съм, изваждало съм, изваждали сме, изваждал си, изваждала си, изваждало си, изваждали сте, изваждал е, изваждала е, изваждало е, изваждали са, бях изваждал, бях изваждала, бях изваждало, бяхме изваждали, беше изваждал, беше изваждала, беше изваждало, бяхте изваждали, беше изваждал, беше изваждала, беше изваждало, бяха изваждали, ще изваждам, ще изважд

извайваш, несв. и извая, св. Вая докрай.
Синоними: дълбая, издълбавам, изрязвам, гравирам, сека, дялам, изсичам, издялвам, вая извайвам, извайваме, извайваш, извайвате, извайва, извайват, извайвах, извайвахме, извайва, извайвахте, извайва, извайваха, извайвах, извайвахме, извайваше, извайвахте, извайваше, извайваха, извайвал съм, извайвала съм, извайвало съм, извайвали сме, извайвал си, извайвала си, извайвало си, извайвали сте, извайвал е, извайвала е, извайвало е, извайвали са, бях извайвал, бях извайвала, бях извайвало, бяхме извайвали, беше извайвал, беше извайвала, беше извайвало, бяхте извайвали, беше извайвал, беше извайвала, беше извайвало, бяха извайвали, ще извайвам, ще извайв

извалваш, несв. и извалям, св. Намърсявам, овалвам, омърсявам.

изва`ляш, св. — вж. извалвам. извалям, изваляме, изваляш, изваляте, изваля, извалят, извалях, изваляхме, изваля, изваляхте, изваля, изваляха, извалях, изваляхме, изваляше, изваляхте, изваляше, изваляха, извалял съм, изваляла съм, изваляло съм, изваляли сме, извалял си, изваляла си, изваляло си, изваляли сте, извалял е, изваляла е, изваляло е, изваляли са, бях извалял, бях изваляла, бях изваляло, бяхме изваляли, беше извалял, беше изваляла, беше изваляло, бяхте изваляли, беше извалял, беше изваляла, беше изваляло, бяха изваляли, ще извалям, ще изваляме, ще изваляш, ще изваляте, ще изваля, ще изваля

ж., само ед. Млечен продукт, получен при варене на суроватка или при пресичане на мляко. Баница с извара. извара, изварата, извари, изварите

извардваш, несв. и извардя, св.; Кого, какво. Причаквам, издебвам, правя засада. извардвам, извардваме, извардваш, извардвате, извардва, извардват, извардвах, извардвахме, извардва, извардвахте, извардва, извардваха, извардвах, извардвахме, извардваше, извардвахте, извардваше, извардваха, извардвал съм, извардвала съм, извардвало съм, извардвали сме, извардвал си, извардвала си, извардвало си, извардвали сте, извардвал е, извардвала е, извардвало е, извардвали са, бях извардвал, бях извардвала, бях извардвало, бяхме извардвали, беше извардвал, беше извардвала, беше извардвало, бяхте извардвали, беше извардвал, беше извардвала, беше изва

извардиш, мин. св. извардих, мин. прич. изва`рдил, св. — вж. извардвам. извардя, извардим, извардиш, извардите, изварди, извардят, извардих, извардихме, изварди, извардихте, изварди, извардиха, извардех, извардехме, извардеше, извардехте, извардеше, извардеха, извардил съм, извардила съм, извардило съм, извардили сме, извардил си, извардила си, извардило си, извардили сте, извардил е, извардила е, извардило е, извардили са, бях извардил, бях извардила, бях извардило, бяхме извардили, беше извардил, беше извардила, беше извардило, бяхте извардили, беше извардил, беше извардила, беше извардило, бяха извардили, ще извардя, ще извардим,

извариш, мин. св. изварих, мин. прич. извари`л, св. — вж. изварявам. изваря, изварим, извариш, изварите, извари, изварят, изварих, изварихме, извари, изварихте, извари, извариха, изварях, изваряхме, извареше, изваряхте, извареше, изваряха, изварил съм, изварила съм, изварило съм, изварили сме, изварил си, изварила си, изварило си, изварили сте, изварил е, изварила е, изварило е, изварили са, бях изварил, бях изварила, бях изварило, бяхме изварили, беше изварил, беше изварила, беше изварило, бяхте изварили, беше изварил, беше изварила, беше изварило, бяха изварили, ще изваря, ще изварим, ще извариш, ще изварите, ще извари, ще изварят, ще

изваряваш, несв. и изваря, св. Варя дълго за дезинфекция. Изварявам прибори. Изварявам дрехи.
Синоними: вардя, дебна, издебвам, чакам, причаквам, изчаквам, дочаквам, следя, изненадвам, улучвам изварявам, изваряваме, изваряваш, изварявате, изварява, изваряват, изварявах, изварявахме, изварява, изварявахте, изварява, изваряваха, изварявах, изварявахме, изваряваше, изварявахте, изваряваше, изваряваха, изварявал съм, изварявала съм, изварявало съм, изварявали сме, изварявал си, изварявала си, изварявало си, изварявали сте, изварявал е, изварявала е, изварявало е, изварявали са, бях изварявал, бях изварявала, бях изварявало, бяхме изварявали, беше изварявал, беше изварявала, беше изварявало, бяхте изварявали, беше изварявал, беше изварявала, беше изва

изваеш, мин. св. изваях, мин. прич. изва`ял, св. — вж. извайвам. извая, изваем, изваеш, изваете, извае, изваят, изваях, изваяхме, извая, изваяхте, извая, изваяха, изваех, изваехме, изваеше, изваехте, изваеше, изваеха, изваял съм, изваяла съм, изваяло съм, изваяли сме, изваял си, изваяла си, изваяло си, изваяли сте, изваял е, изваяла е, изваяло е, изваяли са, бях изваял, бях изваяла, бях изваяло, бяхме изваяли, беше изваял, беше изваяла, беше изваяло, бяхте изваяли, беше изваял, беше изваяла, беше изваяло, бяха изваяли, ще извая, ще изваем, ще изваеш, ще изваете, ще извае, ще изваят, ще съм изваял, ще съм изваяла, ще съм изваяло, ще сме изв

изведеш, мин. св. изведох, мин. прич. изве`л, св. — вж. извеждам. изведа, изведем, изведеш, изведете, изведе, изведат, изведох, изведохме, изведе, изведохте, изведе, изведоха, изведях, изведяхме, изведеше, изведяхте, изведеше, изведяха, извел съм, извела съм, извело съм, извели сме, извел си, извела си, извело си, извели сте, извел е, извела е, извело е, извели са, бях извел, бях извела, бях извело, бяхме извели, беше извел, беше извела, беше извело, бяхте извели, беше извел, беше извела, беше извело, бяха извели, ще изведа, ще изведем, ще изведеш, ще изведете, ще изведе, ще изведат, ще съм извел, ще съм извела, ще съм извело, ще сме извели

нареч.
1. Ненадейно, внезапно. Стана изведнъж. Запя изведнъж.
2. Рязко, без преход. Изведнъж ставаше стръмно.
3. Едновременно, от един път; заедно. Изяжда изведнъж 3 яйца. Ще тръгнем изведнъж от всички страни.
Синоними: внезапно, отневиделица, изневиделица, ненадейно, неочаквано, веднага, тутакси, за миг, в миг, мигом, завчас, тоз час, незабавно, отведнъж, нацяло, наведнъж, изцяло, на един дъх, без прекъсване, на един замах, от първи път

извеждаш, несв. и изведа, св.
1. Кого, какво. Водя навън или в някаква посока. Извеждам от стаята. Извеждам от квартала. Извеждам детето на разходка. Този път извежда на магистралата. Извеждам в парка.
2. Прен. Кого. Изваждам от някакво състояние. Извеждам от апатия.
3. Прен. Какво. Насочвам с усилие към някакво състояние. Извеждам отбора до успех.
4. Прен. Какво. В науката — извличам чрез изчисления, правя изводи. Извеждам формула. Извеждам закон.
5. Спец. Вписвам документ в изходящ дневник и поставям изходящ номер.
същ. изве`ждане, ср.
Синоними: отвеждам, изваждам, водя, мъкна, отмъквам, измъквам, изкарвам, извличам, отмахвам, откарвам, махвам, премахвам, отклонявам, отбивам, отблъсквам, изтъквам, подчертавам, показвам, изразявам, разкривам извеждам, извеждаме, извеждаш, извеждате, извежда, извеждат, извеждах, извеждахме, извежда, извеждахте, извежда, извеждаха, извеждах, извеждахме, извеждаше, извеждахте, извеждаше, извеждаха, извеждал съм, извеждала съм, извеждало съм, извеждали сме, извеждал си, извеждала си, извеждало си, извеждали сте, извеждал е, извеждала е, извеждало е, извеждали са, бях извеждал, бях извеждала, бях извеждало, бяхме извеждали, беше извеждал, беше извеждала, беше извеждало, бяхте извеждали, беше извеждал, беше извеждала, беше извеждало, бяха извеждали, ще извеждам, ще извежд

вж. изве`ждам извеждане, извеждането, извеждания, извежданията

мн. и`зверги, м. Много жесток човек, злодей.
Синоними: изчадие, изрод, урод, дегенерат, идиот, чудовище, дявол, демон, сатана, мерзавец, злодей, долен човек изверг, изверга, извергът, изверги, извергите, изверга

известна, известно, мн. известни, прил.<br />1. Който е познат. <em>Тези сведения са вече известни. Този човек ми е известен.</em><br />2. Прочут, прославен. <em>Известен учен. Известен артист.</em><br />3. Някакъв. <em>Известен запас от знания. До известна степен.</em><br />4. Определен, но в случая неактуален, излишен. <em>Ще трябва да дойдеш пак, след известно време. Дава се за известни заслуги.</em> <br /><br />----<br /><br />известена, известено, мн. известени, прил. Който е получил вест за нещо; осведомен.
Синоними: познат, явен, нескрит, даден, точно определен, знаен, прочут, прославен, славен, знаменит, именит, личен, общоизвестен, ползващ се с известност, реномиран, популярен, уведомен, осведомен, информиран, предизвестен, виден, бележит, изтъкнат, обикновен, обичаен, определен известен, известния, известният, известна, известната, известно, известното, известни, известните

известна, известно, мн. известни, прил.<br />1. Който е познат. <em>Тези сведения са вече известни. Този човек ми е известен.</em><br />2. Прочут, прославен. <em>Известен учен. Известен артист.</em><br />3. Някакъв. <em>Известен запас от знания. До известна степен.</em><br />4. Определен, но в случая неактуален, излишен. <em>Ще трябва да дойдеш пак, след известно време. Дава се за известни заслуги.</em> <br /><br />----<br /><br />известена, известено, мн. известени, прил. Който е получил вест за нещо; осведомен.
Синоними: познат, явен, нескрит, даден, точно определен, знаен, прочут, прославен, славен, знаменит, именит, личен, общоизвестен, ползващ се с известност, реномиран, популярен, уведомен, осведомен, информиран, предизвестен, виден, бележит, изтъкнат, обикновен, обичаен, определен известен, известения, известеният, известена, известената, известено, известеното, известени, известените

мн. изве`стия, ср.
1. Съобщение, вест. Известия за света. Известия за спортните игри.
2. Сведения, данни. Исторически известия.
3. Наименование на периодическо издание. Известия на Института за български език.
Синоними: новина, вест, уведомление, предизвестие, хабер, съобщение, обявление, обява, публикация, комюнике, прокламация, антрефиле, бележка, съвет, известяване, уведомяване известие, известието, известия, известията

нареч. В съчетание с глагола съм и под.
1. Знае се. Известно е, че там има нефт.
2. Имам сведения за нещо. Не ми е известно дали е идвал в България.

известиш, мин. св. известих, мин. прич. извести`л, св. — вж. известявам. известя, известим, известиш, известите, извести, известят, известих, известихме, извести, известихте, извести, известиха, известях, известяхме, известеше, известяхте, известеше, известяха, известил съм, известила съм, известило съм, известили сме, известил си, известила си, известило си, известили сте, известил е, известила е, известило е, известили са, бях известил, бях известила, бях известило, бяхме известили, беше известил, беше известила, беше известило, бяхте известили, беше известил, беше известила, беше известило, бяха известили, ще известя, ще известим,

известяваш, несв. и известя, св.; Какво. Съобщавам, правя известно, осведомявам. Известявам резултатите от преговорите.
известявам се/известя се. — Узнавам, получавам вести.
Синоними: съобщавам, уведомявам, предизвестявам, информирам, донасям, обаждам, разкривам, откривам, разгласявам, обявявам, публикувам, обнародвам, давам гласност, оповестявам, правя достояние, разтръбяван, възвестявам, бия барабан, сторвам хабер, предупреждавам, осведомявам известявам, известяваме, известяваш, известявате, известява, известяват, известявах, известявахме, известява, известявахте, известява, известяваха, известявах, известявахме, известяваше, известявахте, известяваше, известяваха, известявал съм, известявала съм, известявало съм, известявали сме, известявал си, известявала си, известявало си, известявали сте, известявал е, известявала е, известявало е, известявали са, бях известявал, бях известявала, бях известявало, бяхме известявали, беше известявал, беше известявала, беше известявало, бяхте известявали, б

изветрееш, мин. св. изветрях, мин. прич. изветря`л, св. — вж. изветрявам. изветрея, изветреем, изветрееш, изветреете, изветрее, изветреят, изветрях, изветряхме, изветря, изветряхте, изветря, изветряха, изветреех, изветреехме, изветрееше, изветреехте, изветрееше, изветрееха, изветрял съм, изветряла съм, изветряло съм, изветрели сме, изветрял си, изветряла си, изветряло си, изветрели сте, изветрял е, изветряла е, изветряло е, изветрели са, бях изветрял, бях изветряла, бях изветряло, бяхме изветрели, беше изветрял, беше изветряла, беше изветряло, бяхте изветрели, беше изветрял, беше изветряла, беше изветряло, бяха изветрели, ще изветре

изветряваш, несв. и изветрея, св.
1. За течност — изпарявам се. Лекарството е изветряло.
2. За алкохол, газирана напитка, оцет и под. — оставен незатворен, губя вкуса си. Виното от снощи е изветряло.
3. За чувства, спомени — отслабвам, изчезвам.
Синоними: изчезвам, изфирясвам, отлитам, изпарявам се, няма ме, изглупявам, обезумявам изветрявам, изветряваме, изветряваш, изветрявате, изветрява, изветряват, изветрявах, изветрявахме, изветрява, изветрявахте, изветрява, изветряваха, изветрявах, изветрявахме, изветряваше, изветрявахте, изветряваше, изветряваха, изветрявал съм, изветрявала съм, изветрявало съм, изветрявали сме, изветрявал си, изветрявала си, изветрявало си, изветрявали сте, изветрявал е, изветрявала е, изветрявало е, изветрявали са, бях изветрявал, бях изветрявала, бях изветрявало, бяхме изветрявали, беше изветрявал, беше изветрявала, беше изветрявало, бяхте изветрявали, б

извехтееш, мин. св. извехтях, мин. прич. извехтя`л, св. — вж. [[извехтявам 1_ . извехтея, извехтеем, извехтееш, извехтеете, извехтее, извехтеят, извехтях, извехтяхме, извехтя, извехтяхте, извехтя, извехтяха, извехтеех, извехтеехме, извехтееше, извехтеехте, извехтееше, извехтееха, извехтял съм, извехтяла съм, извехтяло съм, извехтели сме, извехтял си, извехтяла си, извехтяло си, извехтели сте, извехтял е, извехтяла е, извехтяло е, извехтели са, бях извехтял, бях извехтяла, бях извехтяло, бяхме извехтели, беше извехтял, беше извехтяла, беше извехтяло, бяхте извехтели, беше извехтял, беше извехтяла, беше извехтяло, бяха извехтели, ще извехте

извехтиш, мин. св. извехтих, мин. прич. извехти`л, св. — вж. [[извехтявам 2_ . извехтя, извехтим, извехтиш, извехтите, извехти, извехтят, извехтях, извехтяхме, извехтя, извехтяхте, извехтя, извехтяха, извехтях, извехтяхме, извехтеше, извехтяхте, извехтеше, извехтяха, извехтял съм, извехтяла съм, извехтяло съм, извехтели сме, извехтял си, извехтяла си, извехтяло си, извехтели сте, извехтял е, извехтяла е, извехтяло е, извехтели са, бях извехтял, бях извехтяла, бях извехтяло, бяхме извехтели, беше извехтял, беше извехтяла, беше извехтяло, бяхте извехтели, беше извехтял, беше извехтяла, беше извехтяло, бяха извехтели, ще извехтя, ще извехтим,

извехтяваш, несв. и извехтея, св.
1. Ставам стар, вехт.
2. За чувства, спомени, впечатления — ставам блед, отслабвам.

—-

извехтяваш, несв. и извехтя, св.; Какво. Правя да стане вехт, стар, износен, блед.
Синоними: старея, остарявам, демодирам се, минава ми времето извехтявам, извехтяваме, извехтяваш, извехтявате, извехтява, извехтяват, извехтявах, извехтявахме, извехтява, извехтявахте, извехтява, извехтяваха, извехтявах, извехтявахме, извехтяваше, извехтявахте, извехтяваше, извехтяваха, извехтявал съм, извехтявала съм, извехтявало съм, извехтявали сме, извехтявал си, извехтявала си, извехтявало си, извехтявали сте, извехтявал е, извехтявала е, извехтявало е, извехтявали са, бях извехтявал, бях извехтявала, бях извехтявало, бяхме извехтявали, беше извехтявал, беше извехтявала, беше извехтявало, бяхте извехтявали, б

извечна, извечно, мн. изве`чни, прил. Вечен от край време. Извечен стремеж. Извечна вражда. извечен, извечния, извечният, извечна, извечната, извечно, извечното, извечни, извечните

извееш, мин. св. извях, мин. прич. извя`л, св. — вж. извявам. извея, извеем, извееш, извеете, извее, извеят, извеях, извеяхме, извея, извеяхте, извея, извеяха, извеех, извеехме, извееше, извеехте, извееше, извееха, извеял съм, извеяла съм, извеяло съм, извеяли сме, извеял си, извеяла си, извеяло си, извеяли сте, извеял е, извеяла е, извеяло е, извеяли са, бях извеял, бях извеяла, бях извеяло, бяхме извеяли, беше извеял, беше извеяла, беше извеяло, бяхте извеяли, беше извеял, беше извеяла, беше извеяло, бяха извеяли, ще извея, ще извеем, ще извееш, ще извеете, ще извее, ще извеят, ще съм извеял, ще съм извеяла, ще съм извеяло, ще сме изв

извееш, мин. св. извях, мин. прич. извя`л, св. — вж. извявам. извея, извеем, извееш, извеете, извее, извеят, извях, извяхме, извя, извяхте, извя, извяха, извеех, извеехме, извееше, извеехте, извееше, извееха, извял съм, извяла съм, извяло съм, извели сме, извял си, извяла си, извяло си, извели сте, извял е, извяла е, извяло е, извели са, бях извял, бях извяла, бях извяло, бяхме извели, беше извял, беше извяла, беше извяло, бяхте извели, беше извял, беше извяла, беше извяло, бяха извели, ще извея, ще извеем, ще извееш, ще извеете, ще извее, ще извеят, ще съм извял, ще съм извяла, ще съм извяло, ще сме извели, ще си извял, ще си извяла, ще си и

извееш, мин. св. извях, мин. прич. извя`л, св. — вж. извявам. извея, извеем, извееш, извеете, извее, извеят, извях, извяхме, извя, извяхте, извя, извяха, извеех, извеехме, извееше, извеехте, извееше, извееха, извял съм, извяла съм, извяло съм, извели сме, извял си, извяла си, извяло си, извели сте, извял е, извяла е, извяло е, извели са, бях извял, бях извяла, бях извяло, бяхме извели, беше извял, беше извяла, беше извяло, бяхте извели, беше извял, беше извяла, беше извяло, бяха извели, ще извея, ще извеем, ще извееш, ще извеете, ще извее, ще извеят, ще съм извял, ще съм извяла, ще съм извяло, ще сме извели, ще си извял, ще си извяла, ще си и

извиваш, несв. и извия, св.
1. Какво. Правя на колело или дъга, вия (в 1 знач.). Изви желязото. Извиват хоро.
2. Какво. Завъртам настрана, назад. Извивам глава. Извивам ръка. Извивам очи.
3. За движение, път, река и под. — променям посоката си, правя завои. Пътят извива край гората. Реката извива през града.
4. Какво. За песен, свирня — пея с извивки, високо.
5. За дим, прах и под. — започвам да се вия, да се кълбя.
6. За буря, вятър — започвам да се вихря, въртя.
извивам се/извия се. — Извивам (в 3, 5 и 6 знач.).
* Извивам врата (на някого). — Разг. Убивам, погубвам.
Синоними: превивам, прегъвам, свивам, преломявам, огъвам, пречупвам, вия, гъна, възвивам, завивам, обръщам, навивам, изкривявам, увивам, плета, сплитам, преплитам, оплитам, намотавам, усуквам, омотавам извивам, извиваме, извиваш, извивате, извива, извиват, извивах, извивахме, извива, извивахте, извива, извиваха, извивах, извивахме, извиваше, извивахте, извиваше, извиваха, извивал съм, извивала съм, извивало съм, извивали сме, извивал си, извивала си, извивало си, извивали сте, извивал е, извивала е, извивало е, извивали са, бях извивал, бях извивала, бях извивало, бяхме извивали, беше извивал, беше извивала, беше извивало, бяхте извивали, беше извивал, беше извивала, беше извивало, бяха извивали, ще извивам, ще извиваме, ще извиваш, ще извивате, ще извива, ще извива

мн. извивки, ж.<br />1. Извита като дъга линия; извитост, извиване. <em>Извивката на веждите</em> <em>и. Извивките на реката.
2. Прен. За песен, мелодия — преминаване от високи към ниски тонове с извиване.
3. Прен. Движение, промени в чувства и преживявания, в мисли.
Синоними: завой, кръг, ъгъл, чупка, криволица, вдлъбнатина, трапчинка, заливче, огънато място, крива, крива линия, кривина, дъга, изкривяване, кука, гага, гънка извивка, извивката, извивки, извивките

изви`каш, св. — вж. извиквам. извикам, извикаме, извикаш, извикате, извика, извикат, извиках, извикахме, извика, извикахте, извика, извикаха, извиках, извикахме, извикаше, извикахте, извикаше, извикаха, извикал съм, извикала съм, извикало съм, извикали сме, извикал си, извикала си, извикало си, извикали сте, извикал е, извикала е, извикало е, извикали са, бях извикал, бях извикала, бях извикало, бяхме извикали, беше извикал, беше извикала, беше извикало, бяхте извикали, беше извикал, беше извикала, беше извикало, бяха извикали, ще извикам, ще извикаме, ще извикаш, ще извикате, ще извика, ще извика

извикваш, несв. и извикам, св.
1. Издавам кратък вик или кратка реплика с висок глас. В тишината извика кратко птица. Здравей! — извика мъжът.
2. Кого/на кого. Виквам по име, за да се отзове или да дойде; призовавам, каня. — Иване! — извика му тя. Извикаха го при директора. Извикаха ни на сватба.
3. Прен. Какво. Предизвиквам, пораждам. Тази случка извика у мене тъга.
Синоними: провиквам се, подвиквам, възкликвам, викам, пискам, надавам вик, изкрясквам, врякам, извряквам, изкряквам, изкрещявам, изписквам, ахвам, повиквам, призовавам, свиквам, възклицавам, обаждам се, рева, крещя, вия, лая, избухвам, поканвам, предизвиквам извиквам, извикваме, извикваш, извиквате, извиква, извикват, извиквах, извиквахме, извиква, извиквахте, извиква, извикваха, извиквах, извиквахме, извикваше, извиквахте, извикваше, извикваха, извиквал съм, извиквала съм, извиквало съм, извиквали сме, извиквал си, извиквала си, извиквало си, извиквали сте, извиквал е, извиквала е, извиквало е, извиквали са, бях извиквал, бях извиквала, бях извиквало, бяхме извиквали, беше извиквал, беше извиквала, беше извиквало, бяхте извиквали, беше извиквал, беше извиквала, беше извиквало, бяха извиквали, ще извиквам, ще извикв

мн. извинения, ср.<br />1. Прощаване на провинение. <em>Ще</em> <em>и искаш извинение. Моля за извинение.
2. Основание за оправдание. Трябва да измисля някакво извинение. Какво ще кажеш за свое извинение?
3. Извиняване. Извинения не приемам.
Синоними: прошка, опрощение, оправдание, помилване извинение, извинението, извинения, извиненията

извинителна, извинително, мн. извинителни, прил.<br />1. Който има оправдание, извинение. <em>Отсъства по извинителни причини.</em><br />2. Който е предназначен да извинява. <em>Извинително писмо.</em><br />нареч. извинително.
Синоними: извиним, оправдателен, простителен, опростителен, простим, ненаказуем, невинен, невиновен извинителен, извинителния, извинителният, извинителна, извинителната, извинително, извинителното, извинителни, извинителните

извиниш, мин. св. извиних, мин. прич. извини`л, св. — вж. извинявам. извиня, извиним, извиниш, извините, извини, извинят, извиних, извинихме, извини, извинихте, извини, извиниха, извинях, извиняхме, извинеше, извиняхте, извинеше, извиняха, извинил съм, извинила съм, извинило съм, извинили сме, извинил си, извинила си, извинило си, извинили сте, извинил е, извинила е, извинило е, извинили са, бях извинил, бях извинила, бях извинило, бяхме извинили, беше извинил, беше извинила, беше извинило, бяхте извинили, беше извинил, беше извинила, беше извинило, бяха извинили, ще извиня, ще извиним, ще извиниш, ще извините, ще извини, ще извинят, ще

извиняваш, несв. и извиня, св.
1. Кого. Прощавам за някаква постъпка. Извинете ме за безпокойството. Извиних го за лошото поведение.
2. Кого. Оправдавам за нещо нередно. Извиних го пред учителката.
3. Моля. Извинете, колко е часът? Извинявай, но сега нямам време.
4. Изказвам учтиво несъгласие с някого. Извинявай, но не си прав!
извинявам се/извиня се. — Моля за извинение. Извинявам се за закъснението.
Синоними: оправдавам, прощавам, опрощавам, давам прошка, помилвам, простено е, обяснявам, доказвам правотата извинявам, извиняваме, извиняваш, извинявате, извинява, извиняват, извинявах, извинявахме, извинява, извинявахте, извинява, извиняваха, извинявах, извинявахме, извиняваше, извинявахте, извиняваше, извиняваха, извинявал съм, извинявала съм, извинявало съм, извинявали сме, извинявал си, извинявала си, извинявало си, извинявали сте, извинявал е, извинявала е, извинявало е, извинявали са, бях извинявал, бях извинявала, бях извинявало, бяхме извинявали, беше извинявал, беше извинявала, беше извинявало, бяхте извинявали, беше извинявал, беше извинявала, беше изви

извираш, несв. и <em>_извря 1 , св. За течност — при врене се изпарявам. Водата е извряла, останало е само месото.

—-

извираш, несв. и </em><em>извря 2 , св.
1. За вода, поток, река — излизам на повърхността от земните недра; изтичам, бликам. Под дървото извира вода. Реката извира от Стара планина.
2. Прен. За светлина — появявам се от тясно място, огрявам.
3. Прен. За сълзи, кръв; думи, чувства, смях — появявам се в голямо количество, лея се безкрай, безспир. Сълзи извираха от очите и. От душата<em> </em>и извираше любов.
4. Прен. Само мн. За много хора — появяваме се отнякъде в голям брой. От всички улички извираха хора._
Синоними: избликвам, бликам, тека, протичам, руквам, струя, заструявам, изобилствувам, гъмжа, има ме много, има ме в изобилие, шуртя извирам, извираме, извираш, извирате, извира, извират, извирах, извирахме, извира, извирахте, извира, извираха, извирах, извирахме, извираше, извирахте, извираше, извираха, извирал съм, извирала съм, извирало съм, извирали сме, извирал си, извирала си, извирало си, извирали сте, извирал е, извирала е, извирало е, извирали са, бях извирал, бях извирала, бях извирало, бяхме извирали, беше извирал, беше извирала, беше извирало, бяхте извирали, беше извирал, беше извирала, беше извирало, бяха извирали, ще извирам, ще извираме, ще извираш, ще извирате, ще извира, ще извира

нареч. От горе надолу, отвисоко. Спускам се извисоко. Гледам извисоко.
Синоними: отгоре, надменно, гордо, високомерно, презрително

извисиш, мин. св. извисих, мин. прич. извиси`л, св. — вж. извисявам. извися, извисим, извисиш, извисите, извиси, извисят, извисих, извисихме, извиси, извисихте, извиси, извисиха, извисех, извисехме, извисеше, извисехте, извисеше, извисеха, извисил съм, извисила съм, извисило съм, извисили сме, извисил си, извисила си, извисило си, извисили сте, извисил е, извисила е, извисило е, извисили са, бях извисил, бях извисила, бях извисило, бяхме извисили, беше извисил, беше извисила, беше извисило, бяхте извисили, беше извисил, беше извисила, беше извисило, бяха извисили, ще извися, ще извисим, ще извисиш, ще извисите, ще извиси, ще извисят, ще

извисяваш, несв. и извися, св.
1. Какво. Издигам на високо, нагоре; отделям се високо над другите. Планината извисяваше върховете си. Дървото извисява клони. Певицата извиси глас.
2. Прен. Издигам, извеждам до висока степен. Тези успехи извисиха нашия театър до най-добрите.
извисявам се/извися се. — Извисявам себе си. Гласът и` се извиси над останалите. извисявам, извисяваме, извисяваш, извисявате, извисява, извисяват, извисявах, извисявахме, извисява, извисявахте, извисява, извисяваха, извисявах, извисявахме, извисяваше, извисявахте, извисяваше, извисяваха, извисявал съм, извисявала съм, извисявало съм, извисявали сме, извисявал си, извисявала си, извисявало си, извисявали сте, извисявал е, извисявала е, извисявало е, извисявали са, бях извисявал, бях извисявала, бях извисявало, бяхме извисявали, беше извисявал, беше извисявала, беше извисявало, бяхте извисявали, беше извисявал, беше извисявала, беше изви

извишиш, мин. св. извиших, мин. прич. извиши`л, св. — вж. извишавам. извиша, извишим, извишиш, извишите, извиши, извишат, извиших, извишихме, извиши, извишихте, извиши, извишиха, извишах, извишахме, извишеше, извишахте, извишеше, извишаха, извишил съм, извишила съм, извишило съм, извишили сме, извишил си, извишила си, извишило си, извишили сте, извишил е, извишила е, извишило е, извишили са, бях извишил, бях извишила, бях извишило, бяхме извишили, беше извишил, беше извишила, беше извишило, бяхте извишили, беше извишил, беше извишила, беше извишило, бяха извишили, ще извиша, ще извишим, ще извишиш, ще извишите, ще извиши, ще извишат, ще

извишаваш, несв. и извиша, св. Извисявам (в 1 знач.).
извишавам се/извиша се. — Извисявам (в 1 знач.) себе си.
Синоними: вдигам, дигам, издигам, повдигам извишавам, извишаваме, извишаваш, извишавате, извишава, извишават, извишавах, извишавахме, извишава, извишавахте, извишава, извишаваха, извишавах, извишавахме, извишаваше, извишавахте, извишаваше, извишаваха, извишавал съм, извишавала съм, извишавало съм, извишавали сме, извишавал си, извишавала си, извишавало си, извишавали сте, извишавал е, извишавала е, извишавало е, извишавали са, бях извишавал, бях извишавала, бях извишавало, бяхме извишавали, беше извишавал, беше извишавала, беше извишавало, бяхте извишавали, беше извишавал, беше извишавала, беше изви

извиеш, мин. св. извих, мин. прич. изви`л, св. — вж. извивам. извия, извием, извиеш, извиете, извие, извият, извих, извихме, изви, извихте, изви, извиха, извиех, извиехме, извиеше, извиехте, извиеше, извиеха, извил съм, извила съм, извило съм, извили сме, извил си, извила си, извило си, извили сте, извил е, извила е, извило е, извили са, бях извил, бях извила, бях извило, бяхме извили, беше извил, беше извила, беше извило, бяхте извили, беше извил, беше извила, беше извило, бяха извили, ще извия, ще извием, ще извиеш, ще извиете, ще извие, ще извият, ще съм извил, ще съм извила, ще съм извило, ще сме извили, ще си извил, ще си извила, ще си и

м., само ед. Продукт, добит чрез извличане от суровина. Извлек от билки. извлек, извлека, извлекът, извлеци, извлеците, извлека

извлечеш, мин. св. извлякох, мин. прич. извля`къл, св. — вж. извличам. извлека, извлечем, извлечеш, извлечете, извлече, извлекат, извлякох, извлякохме, извлече, извлякохте, извлече, извлякоха, извлечах, извлечахме, извлечеше, извлечахте, извлечеше, извлечаха, извлякъл съм, извлякла съм, извлякло съм, извлекли сме, извлякъл си, извлякла си, извлякло си, извлекли сте, извлякъл е, извлякла е, извлякло е, извлекли са, бях извлякъл, бях извлякла, бях извлякло, бяхме извлекли, беше извлякъл, беше извлякла, беше извлякло, бяхте извлекли, беше извлякъл, беше извлякла, беше извлякло, бяха извлекли, ще извлека, ще извлечем, ще извлечеш, ще извл

ср., само ед. Извадка от документ или текст. Препис-извлечение.
Синоними: извадка, откъслек, пасаж, резюме, извод, заключение, следствие, последица, резултат, откъс, кратко изложение, сводка извлечение, извлечението, извлечения, извлеченията

извличаш, несв. и извлека, св.
1. Кого, какво. Измъквам или извеждам с влачене. Извлякох дървото на върха. Извлякоха го от кръчмата.
2. Какво. Изтеглям, изсмуквам, изваждам; отделям, разтварям. Извличам нефт от земните недра. Извличам лечебни вещества от билките. Растенията извличат азота от почвата.
3. Прен. Какво. От обстоятелства, факти и под. — правя изводи, заключения, поука и под. От разговорите извличах сведения. От приказките извличаме поуки.
4. Прен. Какво. Избирам, събирам нещо интересно за мене (от текстове, документи).
извличам се/извлека се. — С усилие се измъквам от някъде. Извлече се на слънце.
Синоними: изваждам, изтеглям, измъквам, издърпвам, изтръгвам, изскубвам, мъкна, тегля, вадя, добивам, получавам, отделям, печеля, спечелвам, екстрахирам, капя, изпущам, използувам, експлоатирам, изигравам, предизвиквам, разкривам, изчерпвам, изсмуквам, изпразвам, изпомпвам извличам, извличаме, извличаш, извличате, извлича, извличат, извличах, извличахме, извлича, извличахте, извлича, извличаха, извличах, извличахме, извличаше, извличахте, извличаше, извличаха, извличал съм, извличала съм, извличало съм, извличали сме, извличал си, извличала си, извличало си, извличали сте, извличал е, извличала е, извличало е, извличали са, бях извличал, бях извличала, бях извличало, бяхме извличали, беше извличал, беше извличала, беше извличало, бяхте извличали, беше извличал, беше извличала, беше извличало, бяха извличали, ще извличам, ще извлич

мн. изводи, (два) извода, м. Умозаключение, извлечение от факти, обстоятелства. Правя извод.

—-

мн. изводи, (два) извода, м. Край на електроуред или на елинсталация, към който може да се включи друг уред.
Синоними: заключение, следствие, резултат, умозаключение, дедукция, загатване, изпускателен отвор, изход, изходна тръба, изходен канал, клема, изводен изолатор, входно съединение, входен изолатор извод, извода, изводът, изводи, изводите, извода

м., само ед. Извозване. извра се извреш се, мин. св. изврях се, мин. прич. извря`л се, св. — вж. извирам се.

извозваш, несв. и извозя, св.
1. Кого, какво. Превозвам докрай.
2. Превозвам.
3. Прен. Пренебр. Кого. Измамвам. Извозиха ме да чакам толкова време.
извозвам се/извозя се. — Излъгвам се, оставям се да ме измамят.
същ. изво`зване, ср. извозвам, извозваме, извозваш, извозвате, извозва, извозват, извозвах, извозвахме, извозва, извозвахте, извозва, извозваха, извозвах, извозвахме, извозваше, извозвахте, извозваше, извозваха, извозвал съм, извозвала съм, извозвало съм, извозвали сме, извозвал си, извозвала си, извозвало си, извозвали сте, извозвал е, извозвала е, извозвало е, извозвали са, бях извозвал, бях извозвала, бях извозвало, бяхме извозвали, беше извозвал, беше извозвала, беше извозвало, бяхте извозвали, беше извозвал, беше извозвала, беше извозвало, бяха извозвали, ще извозвам, ще извозв

вж. изво`звам
Синоними: транспортиране, превозване, доставяне, подвоз, пренасяне извозване, извозването, извозвания, извозванията

мн. извозва`чи, мн. Човек, който извозва товари. извозвач, извозвача, извозвачът, извозвачи, извозвачите, извозвачи, извозвачо

извозиш, мин. св. извозих, мин. прич. извозил, св. — вж. извозвам. извозя, извозим, извозиш, извозите, извози, извозят, извозих, извозихме, извози, извозихте, извози, извозиха, извозех, извозехме, извозеше, извозехте, извозеше, извозеха, извозил съм, извозила съм, извозило съм, извозили сме, извозил си, извозила си, извозило си, извозили сте, извозил е, извозила е, извозило е, извозили са, бях извозил, бях извозила, бях извозило, бяхме извозили, беше извозил, беше извозила, беше извозило, бяхте извозили, беше извозил, беше извозила, беше извозило, бяха извозили, ще извозя, ще извозим, ще извозиш, ще извозите, ще извози, ще извозят, ще извъдя се извъдиш се, мин. св. извъдих се, мин. прич. извъдил се, св. — вж. извъждам се. извъдя, извъдим, извъдиш, извъдите, извъди, извъдят, извъдих, извъдихме, извъди, извъдихте, извъди, извъдиха, извъдех, извъдехме, извъдеше, извъдехте, извъдеше, извъдеха, извъдил съм, извъдила съм, извъдило съм, извъдили сме, извъдил си, извъдила си, извъдило си, извъдили сте, извъдил е, извъдила е, извъдило е, извъдили са, бях извъдил, бях извъдила, бях извъдило, бяхме извъдили, беше извъдил, беше извъдила, беше извъдило, бяхте извъдили, беше извъдил, беше извъдила, беше извъдило, бяха извъдили, ще извъдя, ще извъдим, ще извъдиш, ще извъдите, ще извъди, ще извъдят, ще

мн. извори, (два) извора, м.
1. Място, където извира вода или нефт. Изворът на реката е далече оттук.
2. Източник, първопричина. Извор на злото. Извор на плодове и зеленчуци.
3. Прен. Източник за сведения, данни, оригинален документ. Извори за историята на България.
прил. изворен, изворна, изворно, мн. изворни.
прил. изворов, изворова, изворово, мн. изворови (в 3 знач.). Изворови данни.
същ. умал. изворче, мн. изворчета, ср.
Синоними: чучур, ручей, поток, кайнак, начало, източник, причина, първопричина, първоизточник, изобилие, богатство, обилие, неизчерпаемост, изобилен източник, съкровищница, жива енциклопедия, произход извор, извора, изворът, извори, изворите, извора

вж. и`звор изворен, изворния, изворният, изворна, изворната, изворно, изворното, изворни, изворните

вж. и`звор изворче, изворчето, изворчета, изворчетата

извоюваш, св.; Какво. Придобивам с бой, с борба или с труд, усилия. <em>Борят се, за да извоюват свободата си. Извоювах назначението си. Извоюваха златен медал.</em><br />същ. извоюване, ср.
Синоними: придобивам, осъществявам, спечелвам, вземам, издействувам, завоювам извоювам, извоюваме, извоюваш, извоювате, извоюва, извоюват, извоювах, извоювахме, извоюва, извоювахте, извоюва, извоюваха, извоювах, извоювахме, извоюваше, извоювахте, извоюваше, извоюваха, извоювал съм, извоювала съм, извоювало съм, извоювали сме, извоювал си, извоювала си, извоювало си, извоювали сте, извоювал е, извоювала е, извоювало е, извоювали са, бях извоювал, бях извоювала, бях извоювало, бяхме извоювали, беше извоювал, беше извоювала, беше извоювало, бяхте извоювали, беше извоювал, беше извоювала, беше извоювало, бяха извоювали, ще извоювам, ще извоюв

вж. извою`вам извоюване, извоюването, извоювания, извоюванията

извратена, извратено, мн. извратени, прил.<br />1. Който е физиологично и нравствено противоестествен. <em>Извратен човек. Извратени чувства.</em><br />2. Който е преиначен, изопачен. <em>Извратена информация.</em><br />нареч. извратено.
същ. извратеност, извратеността, ж.
Синоними: перверзен, неестествен, ненормален, патологичен, порочен, корумпиран, изпортен, покварен, скверен, преиначен, изопачен, изкълчен, изменен, развален, изроден извратен, извратения, извратеният, извратена, извратената, извратено, извратеното, извратени, извратените

вж. изврате`н

вж. изврате`н
Синоними: перверзност, перверзия, ненормалност, патологичност, неестественост, порочност, поквареност, поквара, развала, развратна постъпка, разврат извратеност, извратеността, извратености, извратеностите

извратлива, извратливо, мн. извратли`ви, прил. Който е склонен да се извърта, да променя позициите си.

извратиш, мин. св. извратих, мин. прич. изврати`л, св. — вж. извращавам. извратя, извратим, извратиш, извратите, изврати, извратят, извратих, извратихме, изврати, извратихте, изврати, извратиха, извратях, извратяхме, извратеше, извратяхте, извратеше, извратяха, извратил съм, извратила съм, извратило съм, извратили сме, извратил си, извратила си, извратило си, извратили сте, извратил е, извратила е, извратило е, извратили са, бях извратил, бях извратила, бях извратило, бяхме извратили, беше извратил, беше извратила, беше извратило, бяхте извратили, беше извратил, беше извратила, беше извратило, бяха извратили, ще извратя, ще извратим,

извращаваш, несв. и извратя, св.
1. Кого. Правя да стане извратен. Парите и свободата го извратиха.
2. Какво. Преиначавам, изопачавам.
извращавам се/извратя се. — Ставам извратен.
Синоними: изопачавам, преиначавам, изменявам, видоизменявам, покварявам, корумпирам, развращавам, тенденциозно подбирам, представям неточно, фалшифицирам извращавам, извращаваме, извращаваш, извращавате, извращава, извращават, извращавах, извращавахме, извращава, извращавахте, извращава, извращаваха, извращавах, извращавахме, извращаваше, извращавахте, извращаваше, извращаваха, извращавал съм, извращавала съм, извращавало съм, извращавали сме, извращавал си, извращавала си, извращавало си, извращавали сте, извращавал е, извращавала е, извращавало е, извращавали са, бях извращавал, бях извращавала, бях извращавало, бяхме извращавали, беше извращавал, беше извращавала, беше извращавало, бяхте извращавали, б

мн. извраще`ния, ср.
1. Извращаване.
2. Постъпка на извратен човек.
3. Изопачено обяснение; отклонение.
Синоними: отклонение, изкривяване, преиначаване, изменение, изопачаване, ненормалност, нарушение, закононарушение, извращаване, изопачение, изопаченост, изкривеност извращение, извращението, извращения, извращенията

изврътлива, изврътливо, мн. изврътли`ви, прил.
1. Който може бързо да се извърта, да се извива; повратлив.
2. Който извърта, преиначава. изврътлив, изврътливия, изврътливият, изврътлива, изврътливата, изврътливо, изврътливото, изврътливи, изврътливите

извръщаш, несв. и извърна, св.; Какво.
1. Обръщам, извивам, извъртам, обикн. част от тялото си. Извърна главата си към него. Извръщам очи.
2. Обръщам обратно (част от дреха). Извърна си джобовете.
3. Обръщам посоката на движение.
извръщам се/извърна се. 1. — Обръщам се, извивам се, завъртам се в някаква посока. Извърна се към вратата.
2. За очи — обръщам се нагоре така, че да се вижда само бялото.
същ. извръ`щане, ср. извръщам, извръщаме, извръщаш, извръщате, извръща, извръщат, извръщах, извръщахме, извръща, извръщахте, извръща, извръщаха, извръщах, извръщахме, извръщаше, извръщахте, извръщаше, извръщаха, извръщал съм, извръщала съм, извръщало съм, извръщали сме, извръщал си, извръщала си, извръщало си, извръщали сте, извръщал е, извръщала е, извръщало е, извръщали са, бях извръщал, бях извръщала, бях извръщало, бяхме извръщали, беше извръщал, беше извръщала, беше извръщало, бяхте извръщали, беше извръщал, беше извръщала, беше извръщало, бяха извръщали, ще извръщам, ще извръщ

вж. извръ`щам извръщане, извръщането, извръщания, извръщанията

извриш, мин. св. изврях, мин. прич. изврял, св. — вж. [[извирам<em> 1</em><em> . <br /><br />----<br /><br />извриш, мин. св. изврях, мин. прич. изврял, св. — вж. [[извирам 2__ . извря, изврим, извриш, изврите, изври, изврят, изврях, извряхме, извря, извряхте, извря, извряха, изврях, извряхме, извреше, извряхте, извреше, извряха, изврял съм, извряла съм, извряло съм, изврели сме, изврял си, извряла си, извряло си, изврели сте, изврял е, извряла е, извряло е, изврели са, бях изврял, бях извряла, бях извряло, бяхме изврели, беше изврял, беше извряла, беше извряло, бяхте изврели, беше изврял, беше извряла, беше извряло, бяха изврели, ще извря, ще изврим, ще извриш, ще изврите, ще изври, ще изврят, ще съм изврял, ще съм извряла, ще съм извряло, ще сме изв

извря`каш, св. — вж. извряквам. изврякам, изврякаме, изврякаш, изврякате, извряка, изврякат, извряках, изврякахме, извряка, изврякахте, извряка, изврякаха, извряках, изврякахме, изврякаше, изврякахте, изврякаше, изврякаха, изврякал съм, изврякала съм, изврякало съм, изврякали сме, изврякал си, изврякала си, изврякало си, изврякали сте, изврякал е, изврякала е, изврякало е, изврякали са, бях изврякал, бях изврякала, бях изврякало, бяхме изврякали, беше изврякал, беше изврякала, беше изврякало, бяхте изврякали, беше изврякал, беше изврякала, беше изврякало, бяха изврякали, ще изврякам, ще извряк

изврякваш, несв. и изврякам, св. Врякам внезапно и еднократно.
Синоними: врякам, извиквам, изписквам, изврещявам, изкрясквам, изкрещявам, изврясквам, виквам, изревавам извряквам, изврякваме, изврякваш, извряквате, извряква, изврякват, извряквах, извряквахме, извряква, извряквахте, извряква, изврякваха, извряквах, извряквахме, изврякваше, извряквахте, изврякваше, изврякваха, извряквал съм, извряквала съм, извряквало съм, извряквали сме, извряквал си, извряквала си, извряквало си, извряквали сте, извряквал е, извряквала е, извряквало е, извряквали са, бях извряквал, бях извряквала, бях извряквало, бяхме извряквали, беше извряквал, беше извряквала, беше извряквало, бяхте извряквали, беше извряквал, беше извряквала, беше извр извъждам се извъждаш се, несв. и <em>_извъдя се, св.
1. Вземам се отнякъде, идвам, създавам се. Откъде се извъдиха толкова хора тук!
2. Ставам някакъв по характер, израствам, оформям се. Такъв певец ще се извъди от него. От него ще се извъди голям егоист.
3. Изявявам се с някакви постъпки или качества, които са неочаквани за другите. Много добра си се извъдила._
Синоними: раждам се, създавам се, израствам, изниквам, изпъквам, показвам се, проявявам се, оформявам се, изкалъпвам се, обработвам се, ставам извъждам, извъждаме, извъждаш, извъждате, извъжда, извъждат, извъждах, извъждахме, извъжда, извъждахте, извъжда, извъждаха, извъждах, извъждахме, извъждаше, извъждахте, извъждаше, извъждаха, извъждал съм, извъждала съм, извъждало съм, извъждали сме, извъждал си, извъждала си, извъждало си, извъждали сте, извъждал е, извъждала е, извъждало е, извъждали са, бях извъждал, бях извъждала, бях извъждало, бяхме извъждали, беше извъждал, беше извъждала, беше извъждало, бяхте извъждали, беше извъждал, беше извъждала, беше извъждало, бяха извъждали, ще извъждам, ще извъжд

предлог.
1. Вън от, отвън (място, кръг, общество и др.). Извън двора. Три дни ще бъде извън града.
2. Независимо от, без връзка с нещо; освен. Нищо извън задълженията му не го засяга. Не питат за нищо извън учебния материал.
3. Освен. Няма да каним никого извън фамилията.
* Извън закона. — С противозаконно поведение.
* Извън пътя. — Разг. Прекалено, извън приличното. Много пиеш. Това вече е извън пътя.
* Извън силите си. — Не по силите си, непосилно. Извън силите ми е да поддържам такава чистота.

—-

нареч. Остар. Навън, отвън. Извън идваше свеж въздух.

—-

- Първа съставна част на сложни думи, означаваща:
1. Който е вън от пределите на нещо, напр. извъндържавен, извънпланетен.
2. Който е вън от някаква мярка, степен, напр. извънмерен, извънреден.
Синоними: отвън, из отвън, отвънка, без, освен, с изключение, повече, изключая, независимо от

извънбрачна, извънбрачно, мн. извънбра`чни, прил.
1. Който е роден от майка, която няма брак. Извънбрачно дете.
2. Който се извършва вън от официалните отношения в брака, в противоречие с тях. Извънбрачни връзки. извънбрачен, извънбрачния, извънбрачният, извънбрачна, извънбрачната, извънбрачно, извънбрачното, извънбрачни, извънбрачните

извънградска, извънградско, мн. извънгра`дски, прил.
1. Който е вън от рамките или от административните предели на града, но близо до него. Извънградска зона.
2. Който обслужва, свързва града с други селища и райони. Извънградски транспорт. Извънградска телефонна линия. извънградски, извънградския, извънградският, извънградска, извънградската, извънградско, извънградското, извънградски, извънградските

извънестествена, извънестествено, мн. извънесте`ствени, прил.
1. Който е свръхестествен. Извънестествени сили.
2. Който е извънмерен, неестествен. Извънестествени грижи. Извънестествени трудности.

извънземна, извънземно, мн. извънзе`мни, прил.
1. Който се намира или се извършва извън пределите на Земята. Извънземен живот. Извънземни същества.
2. Който е предназначен за изследвания в Космоса. Извънземна станция. Извънземен полет. извънземен, извънземния, извънземният, извънземна, извънземната, извънземно, извънземното, извънземни, извънземните

извънматочна, извънматочно, мн. извънма`точни, прил.
* Извънматочна бременност. — Спец. Оплождане и развитие на яйцеклетка извън матката. извънматочен, извънматочния, извънматочният, извънматочна, извънматочната, извънматочно, извънматочното, извънматочни, извънматочните

извънредна, извънредно, мн. извънредни, прил.<br />1. Който е извън установения, приетия ред, режим. <em>Извънредно заседание. Извънредно хранене.</em><br />2. Който е изключителен, особен. <em>Извънреден случай.</em><br />3. Който е със специални пълномощия и функции. <em>Извънреден представител.</em><br />4. Който е прекомерен, в много висока степен.<br />нареч. извънредно. Извънредно чувствителен. Извънредно добър.
* Извънреден труд. — Труд, който е в извънработното време, допълнителен.
* Извънреден професор (доцент). — Нередовен професор (доцент).
* Извънреден и пълномощен посланик. — Дипломатически представител на страната си в друга страна.
Синоними: извънмерен, прекомерен, грамаден, необикновен, изключителен, особен, рядък, специален, добавъчен, допълнителен, в повече, краен, прекален, неприемлив, преувеличен, невероятен, спешен, запасен, резервен, спомагателен, авариен извънреден, извънредния, извънредният, извънредна, извънредната, извънредно, извънредното, извънредни, извънредните

вж. извънре`ден
Синоними: извънмерно, прекомерно, много, твърде, изключително, необикновено, особено, рядко, забележително, удивително, ужасно, във висша степен, крайно, неизмеримо, напълно, безкрайно, прекалено, съвършено

извървиш, мин. св. извървях, мин. прич. извървя`л, св. — вж. извървявам. извървя, извървим, извървиш, извървите, извърви, извървят, извървих, извървихме, извърви, извървихте, извърви, извървиха, извървех, извървехме, извървеше, извървехте, извървеше, извървеха, извървил съм, извървила съм, извървило съм, извървили сме, извървил си, извървила си, извървило си, извървили сте, извървил е, извървила е, извървило е, извървили са, бях извървил, бях извървила, бях извървило, бяхме извървили, беше извървил, беше извървила, беше извървило, бяхте извървили, беше извървил, беше извървила, беше извървило, бяха извървили, ще извървя, ще извървим,

извървиш, мин. св. извървях, мин. прич. извървя`л, св. — вж. извървявам. извървя, извървим, извървиш, извървите, извърви, извървят, извървях, извървяхме, извървя, извървяхте, извървя, извървяха, извървях, извървяхме, извървеше, извървяхте, извървеше, извървяха, извървял съм, извървяла съм, извървяло съм, извървели сме, извървял си, извървяла си, извървяло си, извървели сте, извървял е, извървяла е, извървяло е, извървели са, бях извървял, бях извървяла, бях извървяло, бяхме извървели, беше извървял, беше извървяла, беше извървяло, бяхте извървели, беше извървял, беше извървяла, беше извървяло, бяха извървели, ще извървя, ще извървим,

извървяваш, несв. и извървя, св. С вървене изминавам определено разстояние. Извървях два километра до там.
извървявам се/извървя се. 1. — За много хора — преминавам, изреждам се да ходя някъде, вървя непрекъснато. Всеки ден оттук се извървява много народ.
2. За много хора — разотивам се, оттичам се.
Синоними: изминавам, преминавам, пропътувам, обхождам, изхождам, кръстосвам извървявам, извървяваме, извървяваш, извървявате, извървява, извървяват, извървявах, извървявахме, извървява, извървявахте, извървява, извървяваха, извървявах, извървявахме, извървяваше, извървявахте, извървяваше, извървяваха, извървявал съм, извървявала съм, извървявало съм, извървявали сме, извървявал си, извървявала си, извървявало си, извървявали сте, извървявал е, извървявала е, извървявало е, извървявали са, бях извървявал, бях извървявала, бях извървявало, бяхме извървявали, беше извървявал, беше извървявала, беше извървявало, бяхте извървявали, б

извържеш, мин. св. извързах, мин. прич. извъ`рзал, св. — вж. извързвам. извържа, извържем, извържеш, извържете, извърже, извържат, извързах, извързахме, извърза, извързахте, извърза, извързаха, извържех, извържехме, извържеше, извържехте, извържеше, извържеха, извързал съм, извързала съм, извързало съм, извързали сме, извързал си, извързала си, извързало си, извързали сте, извързал е, извързала е, извързало е, извързали са, бях извързал, бях извързала, бях извързало, бяхме извързали, беше извързал, беше извързала, беше извързало, бяхте извързали, беше извързал, беше извързала, беше извързало, бяха извързали, ще извържа, ще извържем,

извързваш, несв. и извържа, св.; Какво. Разг.
1. Връзвам всичко.
2. Обработвам с връзване. Извързвам лозе. Извързвам домати.

извърнеш, мин. св. извърнах, мин. прич. извъ`рнал, св. — вж. извръщам. извърна, извърнем, извърнеш, извърнете, извърне, извърнат, извърнах, извърнахме, извърна, извърнахте, извърна, извърнаха, извърнех, извърнехме, извърнеше, извърнехте, извърнеше, извърнеха, извърнал съм, извърнала съм, извърнало съм, извърнали сме, извърнал си, извърнала си, извърнало си, извърнали сте, извърнал е, извърнала е, извърнало е, извърнали са, бях извърнал, бях извърнала, бях извърнало, бяхме извърнали, беше извърнал, беше извърнала, беше извърнало, бяхте извърнали, беше извърнал, беше извърнала, беше извърнало, бяха извърнали, ще извърна, ще извърнем,

извърташ, несв. и <em>_извъртя 1 , св.
1. Кого, какво. Извръщам, завъртам. Извъртя глава надясно. Извъртам очи.
2. Какво. Огъвам, свивам в дъга или окръжност.
3. Какво. Замахвам в кръг с чук, сечиво и под. От сутрин до вечер извърта чука.
4. Какво. Завъртам със замах (подпис, шамар).
5. Прен. Отклонявам темата на разговор към нещо друго.
6. Прен. Не казвам направо нещо, усуквам, шикалкавя. По въпроса за парите извърташе.
7. Прен. Преиначавам факти, истини.
извъртам се/извъртя се. 1. — Извръщам се, обръщам се, завъртам се на една страна.
2. Променям коренно становището си по даден въпрос. Вчера казваше, че съм прав, днес се извъртя.
3. Разг. Въртя се често. Извъртам се в леглото.
4. Въртя се, чудя се откъде да намеря нещо, което ми липсва. Извъртам се за пари. Извъртам се за един хляб._
Синоними: въртя, извивам, изкривявам, кривя, извръщам, преобръщам, обръщам, превивам, прегъвам, преиначавам, изопачавам, изкълчвам, изменям, лавирам, шикалкавя, мънкам, отбягвам, усуквам, клинча, изклинчвам, хитрувам, лутам се, колебая се, говоря уклончиво, проявявам нерешителност извъртам, извъртаме, извърташ, извъртате, извърта, извъртат, извъртах, извъртахме, извърта, извъртахте, извърта, извъртаха, извъртах, извъртахме, извърташе, извъртахте, извърташе, извъртаха, извъртал съм, извъртала съм, извъртало съм, извъртали сме, извъртал си, извъртала си, извъртало си, извъртали сте, извъртал е, извъртала е, извъртало е, извъртали са, бях извъртал, бях извъртала, бях извъртало, бяхме извъртали, беше извъртал, беше извъртала, беше извъртало, бяхте извъртали, беше извъртал, беше извъртала, беше извъртало, бяха извъртали, ще извъртам, ще извърт

извъ`ртваш, несв. Извъртам.

извъртиш, мин. св. извъртях, мин. прич. извъртял, св. — вж. извъртам. <br /><br />----<br /><br />извъртиш, мин. св. извъртях, мин. прич. извъртял, св. — вж. извъртявам. извъртя, извъртим, извъртиш, извъртите, извърти, извъртят, извъртях, извъртяхме, извъртя, извъртяхте, извъртя, извъртяха, извъртях, извъртяхме, извъртеше, извъртяхте, извъртеше, извъртяха, извъртял съм, извъртяла съм, извъртяло съм, извъртели сме, извъртял си, извъртяла си, извъртяло си, извъртели сте, извъртял е, извъртяла е, извъртяло е, извъртели са, бях извъртял, бях извъртяла, бях извъртяло, бяхме извъртели, беше извъртял, беше извъртяла, беше извъртяло, бяхте извъртели, беше извъртял, беше извъртяла, беше извъртяло, бяха извъртели, ще извъртя, ще извъртим,

извъртяваш, несв. и <em>_извъртя 2 , св.
1. Извъртам.
2. Извръщам очи.
3. Какво. Правя нещо (обикн. с въртене, бъркане) бързо, майсторски, без особени усилия. Извъртявам баница. Ей сега ще извъртя един кекс. За половин час ще ви извъртя едни кюфтета.
извъртявам се/извъртя се. 1. — Обръщам се, завъртявам се, завивам се.
2. Завършвам движение в кръг или полукръг. Слънцето се извъртя и залезе. Касетата с музика се извъртя.
3. Прен. За време — изтичам. Учебният час се извъртя.
4. Прен. За обстоятелства, условия — променям се много. Нещата се извъртяха и той остана без жилище._ извъртявам, извъртяваме, извъртяваш, извъртявате, извъртява, извъртяват, извъртявах, извъртявахме, извъртява, извъртявахте, извъртява, извъртяваха, извъртявах, извъртявахме, извъртяваше, извъртявахте, извъртяваше, извъртяваха, извъртявал съм, извъртявала съм, извъртявало съм, извъртявали сме, извъртявал си, извъртявала си, извъртявало си, извъртявали сте, извъртявал е, извъртявала е, извъртявало е, извъртявали са, бях извъртявал, бях извъртявала, бях извъртявало, бяхме извъртявали, беше извъртявал, беше извъртявала, беше извъртявало, бяхте извъртявали, б

извършиш, мин. св. извърших, мин. прич. извъ`ршил, св. — вж. извършвам. извърша, извършим, извършиш, извършите, извърши, извършат, извърших, извършихме, извърши, извършихте, извърши, извършиха, извършех, извършехме, извършеше, извършехте, извършеше, извършеха, извършил съм, извършила съм, извършило съм, извършили сме, извършил си, извършила си, извършило си, извършили сте, извършил е, извършила е, извършило е, извършили са, бях извършил, бях извършила, бях извършило, бяхме извършили, беше извършил, беше извършила, беше извършило, бяхте извършили, беше извършил, беше извършила, беше извършило, бяха извършили, ще извърша, ще извършим,

извършаваш, несв. и извършея, св.; Какво. Вършея докрай определено количество; овършавам. извършавам, извършаваме, извършаваш, извършавате, извършава, извършават, извършавах, извършавахме, извършава, извършавахте, извършава, извършаваха, извършавах, извършавахме, извършаваше, извършавахте, извършаваше, извършаваха, извършавал съм, извършавала съм, извършавало съм, извършавали сме, извършавал си, извършавала си, извършавало си, извършавали сте, извършавал е, извършавала е, извършавало е, извършавали са, бях извършавал, бях извършавала, бях извършавало, бяхме извършавали, беше извършавал, беше извършавала, беше извършавало, бяхте извършавали, б

извършваш, несв. и извърша, св.; Какво. Върша нещо определено докрай; правя, осъществявам. Извършвам функциите си. Извършвам работа. Извършвам ревизия. Извършвам процес. Извършвам задача.
извършвам се/извърша се. — Ставам, осъществявам се; протичам. Фотосинтезата се извършва в зелените части.
същ. извъ`ршване, ср.
Синоними: върша, правя, направям, сторвам, изпълнявам, реализирам, осъществявам, изработвам, произвеждам, свършвам, завършвам, привършвам, довършвам, доизкарвам, действувам, държа се, постъпвам, занимавам се, упражнявам, практикувам, оправдавам, постигам, достигам, провеждам, причинявам, докарвам, довеждам до, предизвиквам извършвам, извършваме, извършваш, извършвате, извършва, извършват, извършвах, извършвахме, извършва, извършвахте, извършва, извършваха, извършвах, извършвахме, извършваше, извършвахте, извършваше, извършваха, извършвал съм, извършвала съм, извършвало съм, извършвали сме, извършвал си, извършвала си, извършвало си, извършвали сте, извършвал е, извършвала е, извършвало е, извършвали са, бях извършвал, бях извършвала, бях извършвало, бяхме извършвали, беше извършвал, беше извършвала, беше извършвало, бяхте извършвали, беше извършвал, беше извършвала, беше извъ

вж. извъ`ршвам
Синоними: изпълняване, осъществяване, изпълнение, задоволство, изявяване, постигане, достигане, упражняване, практикуване, вършене, водене, продължаване извършване, извършването, извършвания, извършванията

извършееш, мин. св. извършах, мин. прич. извърша`л, св. — вж. извършавам. извършея, извършеем, извършееш, извършеете, извършее, извършеят, извършах, извършахме, извърша, извършахте, извърша, извършаха, извършеех, извършеехме, извършееше, извършеехте, извършееше, извършееха, извършал съм, извършала съм, извършало съм, извършали сме, извършал си, извършала си, извършало си, извършали сте, извършал е, извършала е, извършало е, извършали са, бях извършал, бях извършала, бях извършало, бяхме извършали, беше извършал, беше извършала, беше извършало, бяхте извършали, беше извършал, беше извършала, беше извършало, бяха извършали, ще извърше

извършителят, извършителя, мн. извърши`тели, м. Лице, което извършва нещо. Извършител на убийството.
Синоними: причинител, автор, виновник, деятел, деец, агент, създател, изпълнител, източник извършител, извършителя, извършителят, извършители, извършителите, извършители, извършителю

мн. извърши`телки, ж. Жена извършител. извършителка, извършителката, извършителки, извършителките

нареч.
1. Тук-там, вътре, в пределите на нещо. Окраската му беше оранжева, с тъмни петна извътре.
2. От душата, отвътре. Музиката му идва извътре.
3. Откъм вътрешната страна, отвътре. Палтото беше пухкаво извътре.
Синоними: отвътре, от вътрешността, от средата

извяваш, несв. и извея, св.; Какво. Отнасям с веене; отвявам. Вятърът извя снега. извявам, извяваме, извяваш, извявате, извява, извяват, извявах, извявахме, извява, извявахте, извява, извяваха, извявах, извявахме, извяваше, извявахте, извяваше, извяваха, извявал съм, извявала съм, извявало съм, извявали сме, извявал си, извявала си, извявало си, извявали сте, извявал е, извявала е, извявало е, извявали са, бях извявал, бях извявала, бях извявало, бяхме извявали, беше извявал, беше извявала, беше извявало, бяхте извявали, беше извявал, беше извявала, беше извявало, бяха извявали, ще извявам, ще извяваме, ще извяваш, ще извявате, ще извява, ще извява

изгазваш, несв. и изгазя, св.; Какво.
1. С газене преминавам през вода, кал, сняг, през река и под. С голям труд изгазих дълбоката вода.
2. Изпотъпквам с газене трева, насаждения.
Синоними: изтъпквам, измачквам, изпомачквам, прегазвам, тъпча, газя, преминавам, излизам, измъквам се, преброждам, преодолявам, успявам, надвивам изгазвам, изгазваме, изгазваш, изгазвате, изгазва, изгазват, изгазвах, изгазвахме, изгазва, изгазвахте, изгазва, изгазваха, изгазвах, изгазвахме, изгазваше, изгазвахте, изгазваше, изгазваха, изгазвал съм, изгазвала съм, изгазвало съм, изгазвали сме, изгазвал си, изгазвала си, изгазвало си, изгазвали сте, изгазвал е, изгазвала е, изгазвало е, изгазвали са, бях изгазвал, бях изгазвала, бях изгазвало, бяхме изгазвали, беше изгазвал, беше изгазвала, беше изгазвало, бяхте изгазвали, беше изгазвал, беше изгазвала, беше изгазвало, бяха изгазвали, ще изгазвам, ще изгазв

изгазиш, мин. св. изгазих, мин. прич. изга`зил, св. — вж. изгазвам. изгазя, изгазим, изгазиш, изгазите, изгази, изгазят, изгазих, изгазихме, изгази, изгазихте, изгази, изгазиха, изгазех, изгазехме, изгазеше, изгазехте, изгазеше, изгазеха, изгазил съм, изгазила съм, изгазило съм, изгазили сме, изгазил си, изгазила си, изгазило си, изгазили сте, изгазил е, изгазила е, изгазило е, изгазили са, бях изгазил, бях изгазила, бях изгазило, бяхме изгазили, беше изгазил, беше изгазила, беше изгазило, бяхте изгазили, беше изгазил, беше изгазила, беше изгазило, бяха изгазили, ще изгазя, ще изгазим, ще изгазиш, ще изгазите, ще изгази, ще изгазят, ще

изгаряш, несв. и <em>_изгоря 1 , св.
1. Унищожавам се от горене. Сламата изгоря.
2. За електрически уред и под. — повреждам се от неправилно протичане на ток.
3. За ястие — прегарям.
4. За кожа на тялото — увреждам се от висока температура или слънце.
5. За растение — повяхвам, пожълтявам от слънце и др.
6. Прен. Понасям много висока температура на тялото. Изгарям от температура.
7. Прен. Изпитвам силно желание, чувство. Изгарям от любов. Изгарям от ревност.
8. Прен. Претърпявам голямо нещастие, беда. Тя изгоря горката — синът и<em> </em>почина.<em><br />9. Прен. За пари, средства, труд, усилия — изразходвам се напразно. </em>Изгоря ми трудът — нищо не спечелих.<em><br />10. Като процес в организма — разграждам се, изразходвам се (за въглехидрати, мазнини).<br />прил. изгорял, изгоряла, изгоряло, мн. изгорели.<br />същ. изгаряне, ср.
* Изгорял съм (за него). — Разг. Не ми е притрябвал, не искам да го виждам.

—-

изгаряш, несв. и </em><em>изгоря 2 , св.
1. Кого, какво. Правя да изгори 1 . 2. Кого. С поглед, усмивка предизвиквам силно вълнение у някого. Погледът и` го изгаряше.
изгарям се/изгоря се. — Наранявам се, опарвам се от огън, течност, храна, нагорещен предмет и др. Пак се изгорих от ютията._
Синоними: горя, пламвам, запалвам се, пламтя, обгарям, възпламенявам се, лумвам, подпалвам се, догарям, овъглявам се, загарям, прегарям, паря, опарвам, изсушавам, изсъхвам, пресъхвам, подпалвам, превръщам в пепел, изпепелявам, накалявам изгарям, изгаряме, изгаряш, изгаряте, изгаря, изгарят, изгарях, изгаряхме, изгаря, изгаряхте, изгаря, изгаряха, изгарях, изгаряхме, изгаряше, изгаряхте, изгаряше, изгаряха, изгарял съм, изгаряла съм, изгаряло съм, изгаряли сме, изгарял си, изгаряла си, изгаряло си, изгаряли сте, изгарял е, изгаряла е, изгаряло е, изгаряли са, бях изгарял, бях изгаряла, бях изгаряло, бяхме изгаряли, беше изгарял, беше изгаряла, беше изгаряло, бяхте изгаряли, беше изгарял, беше изгаряла, беше изгаряло, бяха изгаряли, ще изгарям, ще изгаряме, ще изгаряш, ще изгаряте, ще изгаря, ще изгаря

вж. изга`рям изгаряне, изгарянето, изгаряния, изгарянията

изгасваш, несв. и изгасна, св.
1. За огън, пламък, печка — преставам да горя.
2. Прен. За слънце, звезди, ден — залязвам, преставам да светя или да бъда светъл. В 8 часа слънцето изгасва.
3. Прен. За електричество или електрически уред, мотор — преставам да тека, да работя.
4. Прен. За чувство, желание, сили, бодрост — намалявам, постепенно изчезвам.
5. За човек — умирам тихо, безшумно.
Синоними: гасна, угасвам, загасвам, замирам, загивам, чезна, изчезвам, отмирам, умирам, заглъхвам изгасвам, изгасваме, изгасваш, изгасвате, изгасва, изгасват, изгасвах, изгасвахме, изгасва, изгасвахте, изгасва, изгасваха, изгасвах, изгасвахме, изгасваше, изгасвахте, изгасваше, изгасваха, изгасвал съм, изгасвала съм, изгасвало съм, изгасвали сме, изгасвал си, изгасвала си, изгасвало си, изгасвали сте, изгасвал е, изгасвала е, изгасвало е, изгасвали са, бях изгасвал, бях изгасвала, бях изгасвало, бяхме изгасвали, беше изгасвал, беше изгасвала, беше изгасвало, бяхте изгасвали, беше изгасвал, беше изгасвала, беше изгасвало, бяха изгасвали, ще изгасвам, ще изгасв

изгаснеш, мин. св. изгаснах, мин. прич. изга`снал, св. — вж. изгасвам. изгасна, изгаснем, изгаснеш, изгаснете, изгасне, изгаснат, изгаснах, изгаснахме, изгасна, изгаснахте, изгасна, изгаснаха, изгаснех, изгаснехме, изгаснеше, изгаснехте, изгаснеше, изгаснеха, изгаснал съм, изгаснала съм, изгаснало съм, изгаснали сме, изгаснал си, изгаснала си, изгаснало си, изгаснали сте, изгаснал е, изгаснала е, изгаснало е, изгаснали са, бях изгаснал, бях изгаснала, бях изгаснало, бяхме изгаснали, беше изгаснал, беше изгаснала, беше изгаснало, бяхте изгаснали, беше изгаснал, беше изгаснала, беше изгаснало, бяха изгаснали, ще изгасна, ще изгаснем,

изгасиш, мин. св. изгасих, мин. прич. изгаси`л, св. — вж. изгасявам. изгася, изгасим, изгасиш, изгасите, изгаси, изгасят, изгасих, изгасихме, изгаси, изгасихте, изгаси, изгасиха, изгасях, изгасяхме, изгасеше, изгасяхте, изгасеше, изгасяха, изгасил съм, изгасила съм, изгасило съм, изгасили сме, изгасил си, изгасила си, изгасило си, изгасили сте, изгасил е, изгасила е, изгасило е, изгасили са, бях изгасил, бях изгасила, бях изгасило, бяхме изгасили, беше изгасил, беше изгасила, беше изгасило, бяхте изгасили, беше изгасил, беше изгасила, беше изгасило, бяха изгасили, ще изгася, ще изгасим, ще изгасиш, ще изгасите, ще изгаси, ще изгасят, ще

изгасяваш, несв. и изгася, св.; Какво. Правя да изгасне (в 1, 2, 3 и 4 знач.).
Синоними: загасявам, угасявам, потушавам, потъпкван изгасявам, изгасяваме, изгасяваш, изгасявате, изгасява, изгасяват, изгасявах, изгасявахме, изгасява, изгасявахте, изгасява, изгасяваха, изгасявах, изгасявахме, изгасяваше, изгасявахте, изгасяваше, изгасяваха, изгасявал съм, изгасявала съм, изгасявало съм, изгасявали сме, изгасявал си, изгасявала си, изгасявало си, изгасявали сте, изгасявал е, изгасявала е, изгасявало е, изгасявали са, бях изгасявал, бях изгасявала, бях изгасявало, бяхме изгасявали, беше изгасявал, беше изгасявала, беше изгасявало, бяхте изгасявали, беше изгасявал, беше изгасявала, беше изга

изга`сяш, несв. Изгасявам.
Синоними: (гл.) гася, угасвам, загасвам

изгиваш, несв. и изгина, св. За живи същества — в определен брой гина докрай. Изгина рибата в реката.
Синоними: гина, загивам, пропадам, провалям се, изчезвам, умирам, загубвам почва, не успявам, чезна, гасна, погивам, загубвам се, падам, замирам изгивам, изгиваме, изгиваш, изгивате, изгива, изгиват, изгивах, изгивахме, изгива, изгивахте, изгива, изгиваха, изгивах, изгивахме, изгиваше, изгивахте, изгиваше, изгиваха, изгивал съм, изгивала съм, изгивало съм, изгивали сме, изгивал си, изгивала си, изгивало си, изгивали сте, изгивал е, изгивала е, изгивало е, изгивали са, бях изгивал, бях изгивала, бях изгивало, бяхме изгивали, беше изгивал, беше изгивала, беше изгивало, бяхте изгивали, беше изгивал, беше изгивала, беше изгивало, бяха изгивали, ще изгивам, ще изгиваме, ще изгиваш, ще изгивате, ще изгива, ще изгива

изгинеш, мин. св. изгинах, мин. прич. изги`нал, св. — вж. изгивам. изгина, изгинем, изгинеш, изгинете, изгине, изгинат, изгинах, изгинахме, изгина, изгинахте, изгина, изгинаха, изгинех, изгинехме, изгинеше, изгинехте, изгинеше, изгинеха, изгинал съм, изгинала съм, изгинало съм, изгинали сме, изгинал си, изгинала си, изгинало си, изгинали сте, изгинал е, изгинала е, изгинало е, изгинали са, бях изгинал, бях изгинала, бях изгинало, бяхме изгинали, беше изгинал, беше изгинала, беше изгинало, бяхте изгинали, беше изгинал, беше изгинала, беше изгинало, бяха изгинали, ще изгина, ще изгинем, ще изгинеш, ще изгинете, ще изгине, ще изгинат, ще

изгладнееш, мин. св. изгладнях, мин. прич. изгладня`л, св. — вж. [[изгладнявам 1_ . изгладнея, изгладнеем, изгладнееш, изгладнеете, изгладнее, изгладнеят, изгладнях, изгладняхме, изгладня, изгладняхте, изгладня, изгладняха, изгладнеех, изгладнеехме, изгладнееше, изгладнеехте, изгладнееше, изгладнееха, изгладнял съм, изгладняла съм, изгладняло съм, изгладнели сме, изгладнял си, изгладняла си, изгладняло си, изгладнели сте, изгладнял е, изгладняла е, изгладняло е, изгладнели са, бях изгладнял, бях изгладняла, бях изгладняло, бяхме изгладнели, беше изгладнял, беше изгладняла, беше изгладняло, бяхте изгладнели, беше изгладнял, беше изгладняла

изгладниш, мин. св. изгладних, мин. прич. изгладни`л, св. — вж. [[изгладнявам 2_ .

изгладняваш, несв. и изгладнея, св.
1. Ставам много гладен; огладнявам.
2. Дълго не съм си дояждал. Цените растат, хората изгладняват.
3. Изпитвам остър глад, необходимост за нещо — месо; сън, ласки и др. Изгладнях за пътуване.

—-

изгладняваш, несв. и изгладня, св.; Какво. Държа дълго време животно или човек без храна или с недостатъчно храна. През пролетта изгладниха кравите.
Синоними: огладнявам, ставам гладен, прималява ми от глад, гладен съм изгладнявам, изгладняваме, изгладняваш, изгладнявате, изгладнява, изгладняват, изгладнявах, изгладнявахме, изгладнява, изгладнявахте, изгладнява, изгладняваха, изгладнявах, изгладнявахме, изгладняваше, изгладнявахте, изгладняваше, изгладняваха, изгладнявал съм, изгладнявала съм, изгладнявало съм, изгладнявали сме, изгладнявал си, изгладнявала си, изгладнявало си, изгладнявали сте, изгладнявал е, изгладнявала е, изгладнявало е, изгладнявали са, бях изгладнявал, бях изгладнявала, бях изгладнявало, бяхме изгладнявали, беше изгладнявал, беше изгладнявала

изгладу`ваш, св.; Какво.
1. Спестявам за нещо с глад и лишаване от храна.
2. Прекарвам в глад или лишения определен период. Ще изгладуваме зимата. изгладувам, изгладуваме, изгладуваш, изгладувате, изгладува, изгладуват, изгладувах, изгладувахме, изгладува, изгладувахте, изгладува, изгладуваха, изгладувах, изгладувахме, изгладуваше, изгладувахте, изгладуваше, изгладуваха, изгладувал съм, изгладувала съм, изгладувало съм, изгладували сме, изгладувал си, изгладувала си, изгладувало си, изгладували сте, изгладувал е, изгладувала е, изгладувало е, изгладували са, бях изгладувал, бях изгладувала, бях изгладувало, бяхме изгладували, беше изгладувал, беше изгладувала, беше изгладувало, бяхте изгладували, б

изгладиш, мин. св. изгладих, мин. прич. изгла`дил, св. — вж. изглаждам. изгладя, изгладим, изгладиш, изгладите, изглади, изгладят, изгладих, изгладихме, изглади, изгладихте, изглади, изгладиха, изгладех, изгладехме, изгладеше, изгладехте, изгладеше, изгладеха, изгладил съм, изгладила съм, изгладило съм, изгладили сме, изгладил си, изгладила си, изгладило си, изгладили сте, изгладил е, изгладила е, изгладило е, изгладили са, бях изгладил, бях изгладила, бях изгладило, бяхме изгладили, беше изгладил, беше изгладила, беше изгладило, бяхте изгладили, беше изгладил, беше изгладила, беше изгладило, бяха изгладили, ще изгладя, ще изгладим,

изглаждаш, несв. и изгладя, св.; Какво.
1. Правя без гънки, без грапавини докрай и цялото определено количество. Изгладих си блузата. Изглади ли прането?
2. Прен. Заглаждам, премахвам (конфликт, вражда).
изглаждам се/изгладя се. — Ставам гладък, заравнявам се, заглаждам се; заличавам се (за повърхност, конфликт и др.). Брегът беше се изгладил от водата.
същ. изгла`ждане, ср.
Синоними: лъскам, излъсквам, шлифовам, полирам, заглаждам, уреждам, изличавам, премахвам, оправям, гладя, заравням, изравнявам, уравнявам, нивелирам, заравнявам, лакирам, приглаждам, оглаждам, успокоявам, усмирявам, укротявам, помирявам изглаждам, изглаждаме, изглаждаш, изглаждате, изглажда, изглаждат, изглаждах, изглаждахме, изглажда, изглаждахте, изглажда, изглаждаха, изглаждах, изглаждахме, изглаждаше, изглаждахте, изглаждаше, изглаждаха, изглаждал съм, изглаждала съм, изглаждало съм, изглаждали сме, изглаждал си, изглаждала си, изглаждало си, изглаждали сте, изглаждал е, изглаждала е, изглаждало е, изглаждали са, бях изглаждал, бях изглаждала, бях изглаждало, бяхме изглаждали, беше изглаждал, беше изглаждала, беше изглаждало, бяхте изглаждали, беше изглаждал, беше изглаждала, беше изгл

вж. изгла`ждам
Синоними: успокояване, усмиряване, укротяване, помиряване, помирение изглаждане, изглаждането, изглаждания, изглажданията

мн. изгледи, (два) изгледа, м.
1. Вид, който се открива отнякъде; гледка. От тази височина се откриваше красив изглед към града.
2. Снимка, картичка с такава гледка. Купих си два изгледа от Търново.
3. Само мн. Вероятност, перспектива. Няма изгледи утре да дават пари.
Синоними: вид, външност, форма, образ, физиономия, гледка, панорама, пейзаж, перспектива, възможност, вероятност, шанс, надежда, сигурност, бъдеще, предвиждане, прогноза, израз, изражение, илюстрована картичка, разположение, подредба изглед, изгледа, изгледът, изгледи, изгледите, изгледа

изгле`даш, св. — вж. [[изглеждам 1_ . изгледам, изгледаме, изгледаш, изгледате, изгледа, изгледат, изгледах, изгледахме, изгледа, изгледахте, изгледа, изгледаха, изгледах, изгледахме, изгледаше, изгледахте, изгледаше, изгледаха, изгледал съм, изгледала съм, изгледало съм, изгледали сме, изгледал си, изгледала си, изгледало си, изгледали сте, изгледал е, изгледала е, изгледало е, изгледали са, бях изгледал, бях изгледала, бях изгледало, бяхме изгледали, беше изгледал, беше изгледала, беше изгледало, бяхте изгледали, беше изгледал, беше изгледала, беше изгледало, бяха изгледали, ще изгледам, ще изглед

изглеждаш, несв. и изгледам, св.
1. Кого, какво. Гледам продължително, обхождам с поглед, за да преценя. Изгледа го от главата до петите.
2. Кого, какво. Поглеждам втренчено, за да покажа отношение или да внуша нещо. Изгледа го злобно. Изгледа насмешливо роклята и.</em><br />3. Какво. Гледам докрай или/и цялото определено количество. <em>Изгледахме всички филми по телевизията.</em><br />4. Разг. Кого, какво. Отглеждам. <em>Изгледах две деца.</em><br />* <em>Изглеждам/изгледам си очите.</em> — Много дълго чакам и дълго гледам, взирам се за някого. <br /><br />----<br /><br />изглеждаш, несв. Имам вид, външност, изглед. Изглеждам добре. Изглеждам щастлив. Изглежда като ученичка. — изглежда. Безл. Има вероятност, има изгледи. Изглежда, че ще вали. Изглежда, няма да дойде.
изглежда ми — (или ти, му, и`, ни, ви, им). Струва ми се. Изглежда ми, че ще работиш до късно.
Синоними: имам вид, имам изглед, приличам, наподобявам, успокоявам, помирявам, уреждам, подреждам, оправям изглеждам, изглеждаме, изглеждаш, изглеждате, изглежда, изглеждат, изглеждах, изглеждахме, изглежда, изглеждахте, изглежда, изглеждаха, изглеждах, изглеждахме, изглеждаше, изглеждахте, изглеждаше, изглеждаха, изглеждал съм, изглеждала съм, изглеждало съм, изглеждали сме, изглеждал си, изглеждала си, изглеждало си, изглеждали сте, изглеждал е, изглеждала е, изглеждало е, изглеждали са, бях изглеждал, бях изглеждала, бях изглеждало, бяхме изглеждали, беше изглеждал, беше изглеждала, беше изглеждало, бяхте изглеждали, беше изглеждал, беше изглеждала, беше изгл

изгориш, мин. св. изгорях, мин. прич. изгорял, св. — вж. [[изгарям<em> 1</em><em> . <br /><br />----<br /><br />изгориш, мин. св. изгорих, мин. прич. изгорил, св. — вж. [[изгарям 2__ . изгоря, изгорим, изгориш, изгорите, изгори, изгорят, изгорях, изгоряхме, изгоря, изгоряхте, изгоря, изгоряха, изгорях, изгоряхме, изгореше, изгоряхте, изгореше, изгоряха, изгорял съм, изгоряла съм, изгоряло съм, изгорели сме, изгорял си, изгоряла си, изгоряло си, изгорели сте, изгорял е, изгоряла е, изгоряло е, изгорели са, бях изгорял, бях изгоряла, бях изгоряло, бяхме изгорели, беше изгорял, беше изгоряла, беше изгоряло, бяхте изгорели, беше изгорял, беше изгоряла, беше изгоряло, бяха изгорели, ще изгоря, ще изгорим, ще изгориш, ще изгорите, ще изгори, ще изгорят, ще

изгориш, мин. св. изгорях, мин. прич. изгорял, св. — вж. [[изгарям<em> 1</em><em> . <br /><br />----<br /><br />изгориш, мин. св. изгорих, мин. прич. изгорил, св. — вж. [[изгарям 2__ . изгоря, изгорим, изгориш, изгорите, изгори, изгорят, изгорих, изгорихме, изгори, изгорихте, изгори, изгориха, изгорях, изгоряхме, изгореше, изгоряхте, изгореше, изгоряха, изгорил съм, изгорила съм, изгорило съм, изгорили сме, изгорил си, изгорила си, изгорило си, изгорили сте, изгорил е, изгорила е, изгорило е, изгорили са, бях изгорил, бях изгорила, бях изгорило, бяхме изгорили, беше изгорил, беше изгорила, беше изгорило, бяхте изгорили, беше изгорил, беше изгорила, беше изгорило, бяха изгорили, ще изгоря, ще изгорим, ще изгориш, ще изгорите, ще изгори, ще изгорят, ще

изготвиш, мин. св. изготвих, мин. прич. изго`твил, св. — вж. изготвям. изготвя, изготвим, изготвиш, изготвите, изготви, изготвят, изготвих, изготвихме, изготви, изготвихте, изготви, изготвиха, изготвех, изготвехме, изготвеше, изготвехте, изготвеше, изготвеха, изготвил съм, изготвила съм, изготвило съм, изготвили сме, изготвил си, изготвила си, изготвило си, изготвили сте, изготвил е, изготвила е, изготвило е, изготвили са, бях изготвил, бях изготвила, бях изготвило, бяхме изготвили, беше изготвил, беше изготвила, беше изготвило, бяхте изготвили, беше изготвил, беше изготвила, беше изготвило, бяха изготвили, ще изготвя, ще изготвим,

изготвяш, несв. и изготвя, св.; Какво.
1. Изработвам, съставям, обмислям, написвам (план, проект и под.).
2. Изразходвам докрай за готвене. Изготвих всичките картофи.
същ. изго`твяне, ср.
Синоними: изработвам, извършвам, направям, приготвям изготвям, изготвяме, изготвяш, изготвяте, изготвя, изготвят, изготвях, изготвяхме, изготвя, изготвяхте, изготвя, изготвяха, изготвях, изготвяхме, изготвяше, изготвяхте, изготвяше, изготвяха, изготвял съм, изготвяла съм, изготвяло съм, изготвяли сме, изготвял си, изготвяла си, изготвяло си, изготвяли сте, изготвял е, изготвяла е, изготвяло е, изготвяли са, бях изготвял, бях изготвяла, бях изготвяло, бяхме изготвяли, беше изготвял, беше изготвяла, беше изготвяло, бяхте изготвяли, беше изготвял, беше изготвяла, беше изготвяло, бяха изготвяли, ще изготвям, ще изготв

вж. изго`твям изготвяне, изготвянето, изготвяния, изготвянията

изграбваш, несв. и изграбя, св.; Какво. Грабя докрай определено количество.

изграбиш, мин. св. изграбих, мин. прич. изграбил, св. — вж. изграбвам. изгъзвам се изгъзваш се, несв. и _изгъзя се</em>_, св. Пренебр.<br />1. Издавам си дупето назад.<br />2. Ставам прекалено екстравагантен, ексцентричен, с претенции за оригиналност и изисканост. изгъзя се изгъзиш се, мин. св. изгъзих се, мин. прич. изгъзил се, св. — вж. изгъзвам се.

изгълтваш, несв. и изгълтам, св.; Какво. Разг.
1. Изпивам бързо, докрай определено количество. Изгълтах всичкия сок.
2. Ям бързо, с големи хапки, лакомо.
Синоними: лапвам, излапвам, изяждам, глътвам, нагълтвам, налапвам, опапвам, изпапвам, тъпча се, лапам, нагъвам изгълтвам, изгълтваме, изгълтваш, изгълтвате, изгълтва, изгълтват, изгълтвах, изгълтвахме, изгълтва, изгълтвахте, изгълтва, изгълтваха, изгълтвах, изгълтвахме, изгълтваше, изгълтвахте, изгълтваше, изгълтваха, изгълтвал съм, изгълтвала съм, изгълтвало съм, изгълтвали сме, изгълтвал си, изгълтвала си, изгълтвало си, изгълтвали сте, изгълтвал е, изгълтвала е, изгълтвало е, изгълтвали са, бях изгълтвал, бях изгълтвала, бях изгълтвало, бяхме изгълтвали, беше изгълтвал, беше изгълтвала, беше изгълтвало, бяхте изгълтвали, беше изгълтвал, беше изгълтвала, беше изгъ изгърбвам се изгърбваш се, несв. и <em>_изгърбя се, св.
1. Ставам гърбав, приведен.
2. Навеждам се с извит гръб.
3. Ставам извит, издут. Кориците са се изгърбили._
Синоними: гърбя се, гърбуша се, изгърбузвам се, прегърбвам се, превивам се, изкривявам се, изкорубвам се, изгъвам се, извивам се, клюмвам, прегъвам се, свивам се изгърбвам, изгърбваме, изгърбваш, изгърбвате, изгърбва, изгърбват, изгърбвах, изгърбвахме, изгърбва, изгърбвахте, изгърбва, изгърбваха, изгърбвах, изгърбвахме, изгърбваше, изгърбвахте, изгърбваше, изгърбваха, изгърбвал съм, изгърбвала съм, изгърбвало съм, изгърбвали сме, изгърбвал си, изгърбвала си, изгърбвало си, изгърбвали сте, изгърбвал е, изгърбвала е, изгърбвало е, изгърбвали са, бях изгърбвал, бях изгърбвала, бях изгърбвало, бяхме изгърбвали, беше изгърбвал, беше изгърбвала, беше изгърбвало, бяхте изгърбвали, беше изгърбвал, беше изгърбвала, беше изгъ

изгърмиш, мин. св. изгърмях, мин. прич. изгърмя`л, св. — вж. изгърмявам. изгърмя, изгърмим, изгърмиш, изгърмите, изгърми, изгърмят, изгърмях, изгърмяхме, изгърмя, изгърмяхте, изгърмя, изгърмяха, изгърмях, изгърмяхме, изгърмеше, изгърмяхте, изгърмеше, изгърмяха, изгърмял съм, изгърмяла съм, изгърмяло съм, изгърмели сме, изгърмял си, изгърмяла си, изгърмяло си, изгърмели сте, изгърмял е, изгърмяла е, изгърмяло е, изгърмели са, бях изгърмял, бях изгърмяла, бях изгърмяло, бяхме изгърмели, беше изгърмял, беше изгърмяла, беше изгърмяло, бяхте изгърмели, беше изгърмял, беше изгърмяла, беше изгърмяло, бяха изгърмели, ще изгърмя, ще изгърмим,

изгърмяваш, несв. и изгърмя, св.
1. Гърмя (в 1 и 2 знач.) еднократно.
2. Какво. Изразходвам всички патрони, куршуми и под. за стрелба.
3. Правя нещо с единичен грохот, гръм. Каруцата изгърмя надолу.
* Изгърмявам/изгърмя си патроните. — Използвам, изразходвам всичките си възможности. Защо да си изгърмявам патроните за тоя, дето духа?
Синоними: гръмвам, давам изстрел, избухвам, изехтявам, изтрещявам, пуквам, бумтя, гърмя, еча, изстрелвам, трещя, тряскам, буча, удрям, думкам, експлодирам изгърмявам, изгърмяваме, изгърмяваш, изгърмявате, изгърмява, изгърмяват, изгърмявах, изгърмявахме, изгърмява, изгърмявахте, изгърмява, изгърмяваха, изгърмявах, изгърмявахме, изгърмяваше, изгърмявахте, изгърмяваше, изгърмяваха, изгърмявал съм, изгърмявала съм, изгърмявало съм, изгърмявали сме, изгърмявал си, изгърмявала си, изгърмявало си, изгърмявали сте, изгърмявал е, изгърмявала е, изгърмявало е, изгърмявали са, бях изгърмявал, бях изгърмявала, бях изгърмявало, бяхме изгърмявали, беше изгърмявал, беше изгърмявала, беше изгърмявало, бяхте изгърмявали, б

издаваш, несв. и <em>_издам 1 , св.; Какво.
1. Давам докрай определеното количество. Издадох си парите за дрехи.
2. Предавам по документи служебни материали, имущество и др. при напускане на работа. Касиерката още не е издала.
издавам се/издам се. — Давам всичко, каквото имам, за някаква цел.

—-

издаваш, несв. и </em><em>издам 2 , св.
1. Какво. Правя нещо да се отдели от другите, да изпъкне. Издавам устни за целувка. Издавам крака си.
2. Какво. Излъчвам, изпускам (звук, мирис, светлина и под.). Моторът издава шум. Лампата издава светлина.
3. Какво. Изразявам чувство; показвам, разкривам. Изразът му издава омраза. Позата му издава загриженост.
4. Кого, какво. Изказвам тайна или предавам човек. Издадоха го в полицията.
издавам се/издам се. 1. — Изпъквам пред останалите. Гредата се издава напред.
2. Разкривам присъствието си, чувствата, мислите си. Не се издаваше, че е полицай.

—-

издаваш, несв. и </em><em>издам 3 , св.; Какво.
1. Отпечатвам, публикувам чрез печатане (книга, вестник и под.). Издадоха голям научен сборник._
2. Обнародвам (заповед, указ и под.).
3. Изготвям официален документ (диплома, паспорт и под.).
3. Отправям (устно) заповед, нареждам.
Синоними: публикувам, обнародвам, печатам, съобщавам, разкривам, не пазя тайна, сърби ме под езика, предавам, издайнича, предателствувам, доноснича, дрънкам, бърборя, дърдоря, раздрънквам, изказвам, разгласявам, изпускам, отделям, изхвърлям, излъчвам, означавам, обозначавам, показвам, свидетелствувам за, откривам, подавам, изплезвам, връчвам, освобождавам, изнасям, доставям, пускам, соча, подсказвам, говоря, свидетелствувам, стърча, подавам се издавам, издаваме, издаваш, издавате, издава, издават, издавах, издавахме, издава, издавахте, издава, издаваха, издавах, издавахме, издаваше, издавахте, издаваше, издаваха, издавал съм, издавала съм, издавало съм, издавали сме, издавал си, издавала си, издавало си, издавали сте, издавал е, издавала е, издавало е, издавали са, бях издавал, бях издавала, бях издавало, бяхме издавали, беше издавал, беше издавала, беше издавало, бяхте издавали, беше издавал, беше издавала, беше издавало, бяха издавали, ще издавам, ще издаваме, ще издаваш, ще издавате, ще издава, ще издава

издавиш, мин. св. издавих, мин. прич. изда`вил, св. — вж. издавям. издавя, издавим, издавиш, издавите, издави, издавят, издавих, издавихме, издави, издавихте, издави, издавиха, издавех, издавехме, издавеше, издавехте, издавеше, издавеха, издавил съм, издавила съм, издавило съм, издавили сме, издавил си, издавила си, издавило си, издавили сте, издавил е, издавила е, издавило е, издавили са, бях издавил, бях издавила, бях издавило, бяхме издавили, беше издавил, беше издавила, беше издавило, бяхте издавили, беше издавил, беше издавила, беше издавило, бяха издавили, ще издавя, ще издавим, ще издавиш, ще издавите, ще издави, ще издавят, ще

издавяш, несв. и издавя, св.; Кого, какво.
1. Удавям всички от определен брой.
2. Удушавам всички от определен брой. Лисицата издави всички кокошки.
издавям се/издавя се. — Само мн. Удавяме се всички от определен брой. Всички от кораба са се издавили.
Синоними: ловя, хващам, улавям, сграбчвам, вземам, набарвам, сбарвам, залавям, пипвам издавям, издавяме, издавяш, издавяте, издавя, издавят, издавях, издавяхме, издавя, издавяхте, издавя, издавяха, издавях, издавяхме, издавяше, издавяхте, издавяше, издавяха, издавял съм, издавяла съм, издавяло съм, издавяли сме, издавял си, издавяла си, издавяло си, издавяли сте, издавял е, издавяла е, издавяло е, издавяли са, бях издавял, бях издавяла, бях издавяло, бяхме издавяли, беше издавял, беше издавяла, беше издавяло, бяхте издавяли, беше издавял, беше издавяла, беше издавяло, бяха издавяли, ще издавям, ще издавяме, ще издавяш, ще издавяте, ще издавя, ще издавя

мн. изда`йници, м. Остар. Лице, което предава някого.
Синоними: предател, доносчик, доносник, шпионин, клюкар, сплетник, клеветник издайник, издайника, издайникът, издайници, издайниците, издайници, издайнико

мн. изда`йници, ж. Остар. Жена издайник. издайница, издайницата, издайници, издайниците

издайничиш, мин. св. издайничих, мин. прич. изда`йничил, несв. Предателствам.
Синоними: предателствувам, предавам, изменям, доноснича, шпионирам издайнича, издайничим, издайничиш, издайничите, издайничи, издайничат, издайничих, издайничихме, издайничи, издайничихте, издайничи, издайничиха, издайничех, издайничехме, издайничеше, издайничехте, издайничеше, издайничеха, издайничил съм, издайничила съм, издайничило съм, издайничили сме, издайничил си, издайничила си, издайничило си, издайничили сте, издайничил е, издайничила е, издайничило е, издайничили са, бях издайничил, бях издайничила, бях издайничило, бяхме издайничили, беше издайничил, беше издайничила, беше издайничило, бяхте издайничили, беш

издайническа, издайническо, мн. издайнически, прил. Който издава, открива нещо. <em>Издайническа усмивка.</em><br />нареч. издайнически. издайнически, издайническия, издайническият, издайническа, издайническата, издайническо, издайническото, издайнически, издайническите

нареч. От голямо разстояние. Чува се глас издалеко.
* Започвам (питам) издалеко. — Говоря със заобикалки, не пристъпвам направо на въпроса.

нареч.
1. Издалеко.
2. Отстрани, широко, задълбочено. Започнах да уча много издалече.

издадеш, мин. св. издадох, мин. прич. издал, св. — вж. [[издавам<em> 1</em><em> . <br /><br />----<br /><br />издадеш, мин. св. издадох, мин. прич. издал, св. — вж. [[издавам 2_ .

—-

издадеш, мин. св. издадох, мин. прич. изда`л, св. — вж. [[издавам 3__ . издам, издадем, издадеш, издадете, издаде, издадат, издадох, издадохме, издаде, издадохте, издаде, издадоха, издадях, издадяхме, издадеше, издадяхте, издадеше, издадяха, издал съм, издала съм, издало съм, издали сме, издал си, издала си, издало си, издали сте, издал е, издала е, издало е, издали са, бях издал, бях издала, бях издало, бяхме издали, беше издал, беше издала, беше издало, бяхте издали, беше издал, беше издала, беше издало, бяха издали, ще издам, ще издадем, ще издадеш, ще издадете, ще издаде, ще издадат, ще съм издал, ще съм издала, ще съм издало, ще сме издали, щ

мн. изда`ния, ср.
1. Само ед. Печатно произведение като издателска продукция. Книгата е издание на университетското издателство.
2. Отделно отпечатване на печатно произведение. Второ издание на “Бай Ганьо”.
3. Всички екземпляри от едно отпечатване. Изданието е в голям тираж.
4. Разг. Периодично провеждане на конкурс, периодично телевизионно предаване. Тазгодишното издание на “Златният Орфей”.
* Периодично издание. — Печатно произведение с едно и също заглавие, оформление, тематика, което излиза периодично.
Синоними: вестник, преса, книгопечатане, издаване, публикуване, пускане, тираж издание, изданието, издания, изданията

издателят, издателя, мн. изда`тели, м.
1. Лице, което издава или работи в областта на издаването на печатни произведения.
2. Остар. Лице, което подготвя за издаване; редактор. издател, издателя, издателят, издатели, издателите, издатели, издателю

издателска, издателско, мн. изда`телски, прил. Който се отнася до издаване на печатни произведения. издателски, издателския, издателският, издателска, издателската, издателско, издателското, издателски, издателските

мн. изда`телства, ср. Предприятие, което издава печатни произведения. издателство, издателството, издателства, издателствата

мн. издатини`, ж. Изпъкнало, издадено място. На стената имаше издатина. На челото му се получи издатина.
Синоними: изпъкналост, издаденост, зъб, зъбец, палец, изпъкване, издутина, подутина, оток, буца, топче, топка, орнамент, розетка, насип, купчина, тераса, вал, рид, бърдо, гърбавина, бучка, тумор, рог, ребро, ръб, лост, чело, издатък, стъпало издатина, издатината, издатини, издатините

мн. издатъци, (два) издатъка, м. Част от нещо, което се издава навън. Съдът има красив издатък за дръжка.
Синоними: ръб, чело, издатина, изпъкналост, стъпало издатък, издатъка, издатъкът, издатъци, издатъците, издатъка

издаянваш, несв. и издаяня, св.; Какво. Разг. Изкарвам, изтърпявам нещо трудно, тежко. Как ще издаяним тия ремонти, не зная.

издаяниш, мин. св. издаяних, мин. прич. издая`нил, св. — вж. издаянвам.

издебваш, несв. и издебна, св.; Кого. Проследявам с дебнене, извардвам.
Синоними: дебна, вардя, извардвам, причаквам, следя, изчаквам, изненадвам издебвам, издебваме, издебваш, издебвате, издебва, издебват, издебвах, издебвахме, издебва, издебвахте, издебва, издебваха, издебвах, издебвахме, издебваше, издебвахте, издебваше, издебваха, издебвал съм, издебвала съм, издебвало съм, издебвали сме, издебвал си, издебвала си, издебвало си, издебвали сте, издебвал е, издебвала е, издебвало е, издебвали са, бях издебвал, бях издебвала, бях издебвало, бяхме издебвали, беше издебвал, беше издебвала, беше издебвало, бяхте издебвали, беше издебвал, беше издебвала, беше издебвало, бяха издебвали, ще издебвам, ще издебв

издебнеш, мин. св. издебнах, мин. прич. изде`бнал, св. — вж. издебвам. издебна, издебнем, издебнеш, издебнете, издебне, издебнат, издебнах, издебнахме, издебна, издебнахте, издебна, издебнаха, издебнех, издебнехме, издебнеше, издебнехте, издебнеше, издебнеха, издебнал съм, издебнала съм, издебнало съм, издебнали сме, издебнал си, издебнала си, издебнало си, издебнали сте, издебнал е, издебнала е, издебнало е, издебнали са, бях издебнал, бях издебнала, бях издебнало, бяхме издебнали, беше издебнал, беше издебнала, беше издебнало, бяхте издебнали, беше издебнал, беше издебнала, беше издебнало, бяха издебнали, ще издебна, ще издебнем,

издева`телстваш, несв. Върша издевателства. издевателствам, издевателстваме, издевателстваш, издевателствате, издевателства, издевателстват, издевателствах, издевателствахме, издевателства, издевателствахте, издевателства, издевателстваха, издевателствах, издевателствахме, издевателстваше, издевателствахте, издевателстваше, издевателстваха, издевателствал съм, издевателствала съм, издевателствало съм, издевателствали сме, издевателствал си, издевателствала си, издевателствало си, издевателствали сте, издевателствал е, издевателствала е, издевателствало е, издевателствали са, бях издева

мн. издева`телства, ср.
1. Само ед. Гавра с някого, оскърбление на нещо, обикн. свято. Издевателства над мирни хора. Издевателство с идеалите.
2. Такава постъпка. Измисля и устройва издевателства.
Синоними: гавра, подигравка, безчинство, ексцес, изстъпление, злодеяние, престъпление издевателство, издевателството, издевателства, издевателствата

издева`телствуваш, несв. Издевателствам. издевателствувам, издевателствуваме, издевателствуваш, издевателствувате, издевателствува, издевателствуват, издевателствувах, издевателствувахме, издевателствува, издевателствувахте, издевателствува, издевателствуваха, издевателствувах, издевателствувахме, издевателствуваше, издевателствувахте, издевателствуваше, издевателствуваха, издевателствувал съм, издевателствувала съм, издевателствувало съм, издевателствували сме, издевателствувал си, издевателствувала си, издевателствувало си, издевателствували сте, издевателствувал е, издевател

изде`йстваш, св.; Какво. Успявам да постигна, да уредя нещо трудно да стане чрез ходене, срещи, настояване. Издействах си по-голяма заплата. Издействах си стипендия за чужбина. издействам, издействаме, издействаш, издействате, издейства, издействат, издействах, издействахме, издейства, издействахте, издейства, издействаха, издействах, издействахме, издействаше, издействахте, издействаше, издействаха, издействал съм, издействала съм, издействало съм, издействали сме, издействал си, издействала си, издействало си, издействали сте, издействал е, издействала е, издействало е, издействали са, бях издействал, бях издействала, бях издействало, бяхме издействали, беше издействал, беше издействала, беше издействало, бяхте издействали, б

изде`йствуваш, св. Издействам.
Синоними: измолвам, ходатайствувам, изходатайствувам, добивам, получавам, извоювам издействувам, издействуваме, издействуваш, издействувате, издействува, издействуват, издействувах, издействувахме, издействува, издействувахте, издействува, издействуваха, издействувах, издействувахме, издействуваше, издействувахте, издействуваше, издействуваха, издействувал съм, издействувала съм, издействувало съм, издействували сме, издействувал си, издействувала си, издействувало си, издействували сте, издействувал е, издействувала е, издействувало е, издействували са, бях издействувал, бях издействувала, бях издействувало, бяхме издействували

издеклами`раш, несв. и св.; Какво.
1. Декламирам докрай или няколко неща едно след друго.
2. Прен. Изказвам нещо бързо и високо. издекламирам, издекламираме, издекламираш, издекламирате, издекламира, издекламират, издекламирах, издекламирахме, издекламира, издекламирахте, издекламира, издекламираха, издекламирах, издекламирахме, издекламираше, издекламирахте, издекламираше, издекламираха, издекламирал съм, издекламирала съм, издекламирало съм, издекламирали сме, издекламирал си, издекламирала си, издекламирало си, издекламирали сте, издекламирал е, издекламирала е, издекламирало е, издекламирали са, бях издекламирал, бях издекламирала, бях издекламирало, бяхме издекламирали

мн. изде`лия, ср. Продукт или произведение на труда. Изделия на завода. Тестени изделия. Кожени изделия.
Синоними: произведение, продукт, творба, предмет, работа, дело, фабрикат изделие, изделието, изделия, изделията

изделиш, мин. св. изделих, мин. прич. издели`л, св. — вж. изделям.

изделяш, несв. и изделя, св.; Какво. Разг. Отделям от множеството или едно от другото. Издели изгнилите ябълки.

издереш, мин. св. издрах, мин. прич. издра`л, св. — вж. издирам. издера, издерем, издереш, издерете, издере, издерат, издрах, издрахме, издра, издрахте, издра, издраха, издерях, издеряхме, издереше, издеряхте, издереше, издеряха, издрал съм, издрала съм, издрало съм, издрали сме, издрал си, издрала си, издрало си, издрали сте, издрал е, издрала е, издрало е, издрали са, бях издрал, бях издрала, бях издрало, бяхме издрали, беше издрал, беше издрала, беше издрало, бяхте издрали, беше издрал, беше издрала, беше издрало, бяха издрали, ще издера, ще издерем, ще издереш, ще издерете, ще издере, ще издерат, ще съм издрал, ще съм издрала, ще съ

издигаш, несв. и издигна, св.
1. Кого, какво. Придвижвам нагоре, вдигам. Издигам дете нагоре. Издигам ръка. Издигам пушка. Издигам очи.
2. Какво. Построявам нещо високо (къща, кула).
3. Кого. Правя някой да заеме висок обществен пост. Издигнаха го за директор. Издигам кандидатура.
4. Какво. Повишавам глас.
5. Какво. Извеждам дейност, предприятие до по-висока степен на развитие. Издигнаха университета до национален център.
издигам се/издигна се. 1. — Движа се нагоре. Самолетът се издигна. Слънцето се издигна. Димът се издигна нагоре. Конят се издига на задните си крака.
2. Ставам по-висок. Пътят се издига.
3. Извисявам се, откроявам се с височина. Планината се издига. Замъкът се издига.
4. Превъзхождам останалите с добри качества. С ума си се издигаше много над другите.
5. За шум, звук — извисявам се, чувам се ясно, откроявам се.
6. Развивам се духовно, усъвършенствам се; заемам висок пост. Изучи се и се издигна.
същ. изди`гане, ср.
* Издигам в култ. — Поставям високо, обожествявам, почитам.
* Издигам се в очите (на някого). — Разг. Спечелвам доверие, уважение.
Синоними: изправям, дигам, вдигам, надигам, извишавам, покачвам, повишавам, повдигам, виря, навирям, привдигам, попривдигам, приповдигам, качвам, зидам, строя, иззиждам, въздигам, възвишавам, възхвалявам, възвеличавам, издигам се, напредвам, авансирам, прогресирам, подвигам, създавам, правя да преуспее, прославям издигам, издигаме, издигаш, издигате, издига, издигат, издигах, издигахме, издига, издигахте, издига, издигаха, издигах, издигахме, издигаше, издигахте, издигаше, издигаха, издигал съм, издигала съм, издигало съм, издигали сме, издигал си, издигала си, издигало си, издигали сте, издигал е, издигала е, издигало е, издигали са, бях издигал, бях издигала, бях издигало, бяхме издигали, беше издигал, беше издигала, беше издигало, бяхте издигали, беше издигал, беше издигала, беше издигало, бяха издигали, ще издигам, ще издигаме, ще издигаш, ще издигате, ще издига, ще издига

вж. изди`гам
Синоними: вдигане, повдигане, надигане и спадане, хвърляне, дърпане, теглене, увеличаване, усилване, повишаване издигане, издигането, издигания, издиганията

издигнеш, мин. св. издигнах, мин. прич. изди`гнал, св. — вж. издигам. издигна, издигнем, издигнеш, издигнете, издигне, издигнат, издигнах, издигнахме, издигна, издигнахте, издигна, издигнаха, издигнех, издигнехме, издигнеше, издигнехте, издигнеше, издигнеха, издигнал съм, издигнала съм, издигнало съм, издигнали сме, издигнал си, издигнала си, издигнало си, издигнали сте, издигнал е, издигнала е, издигнало е, издигнали са, бях издигнал, бях издигнала, бях издигнало, бяхме издигнали, беше издигнал, беше издигнала, беше издигнало, бяхте издигнали, беше издигнал, беше издигнала, беше издигнало, бяха издигнали, ще издигна, ще издигнем,

издираш, несв. и издера, св.; Кого, какво. Дера, драскам по цялата повърхност. Издрах си краката от храстите.
издирам се/издера се. — Дера се, драскам се навсякъде. Издрах се в къпините.
Синоними: раздирам, съдирам, дера, скъсвам, изподирам, разкъсвам, дращя, издрасквам, изподрасквам, одрасквам издирам, издираме, издираш, издирате, издира, издират, издирах, издирахме, издира, издирахте, издира, издираха, издирах, издирахме, издираше, издирахте, издираше, издираха, издирал съм, издирала съм, издирало съм, издирали сме, издирал си, издирала си, издирало си, издирали сте, издирал е, издирала е, издирало е, издирали са, бях издирал, бях издирала, бях издирало, бяхме издирали, беше издирал, беше издирала, беше издирало, бяхте издирали, беше издирал, беше издирала, беше издирало, бяха издирали, ще издирам, ще издираме, ще издираш, ще издирате, ще издира, ще издира

издирваш, несв. и издиря, св.
1. Кого. Търся по всякакви начини неизвестно по местонахождението си лице или предмет; проучвам. Издирвам престъпник.
2. Какво. Търся неизвестни факти или материали около случка или в науката. Издирвам исторически източник.
същ. изди`рване, ср. Журналистическо издирване.
Синоними: диря, търся, претърсвам, тършувам, потърсвам, проследявам, намирам, откривам, изследвам, проучвам, правя изследване, проверявам, сподирям, задирям, следя издирвам, издирваме, издирваш, издирвате, издирва, издирват, издирвах, издирвахме, издирва, издирвахте, издирва, издирваха, издирвах, издирвахме, издирваше, издирвахте, издирваше, издирваха, издирвал съм, издирвала съм, издирвало съм, издирвали сме, издирвал си, издирвала си, издирвало си, издирвали сте, издирвал е, издирвала е, издирвало е, издирвали са, бях издирвал, бях издирвала, бях издирвало, бяхме издирвали, беше издирвал, беше издирвала, беше издирвало, бяхте издирвали, беше издирвал, беше издирвала, беше издирвало, бяха издирвали, ще издирвам, ще издирв

вж. изди`рвам
Синоними: дирене, търсене, претърсване, анкета, следствие, изследване, изучаване, проучване, проверка издирване, издирването, издирвания, издирванията

издириш, мин. св. издирих, мин. прич. изди`рил, св. — вж. издирвам. издиря, издирим, издириш, издирите, издири, издирят, издирих, издирихме, издири, издирихте, издири, издириха, издирех, издирехме, издиреше, издирехте, издиреше, издиреха, издирил съм, издирила съм, издирило съм, издирили сме, издирил си, издирила си, издирило си, издирили сте, издирил е, издирила е, издирило е, издирили са, бях издирил, бях издирила, бях издирило, бяхме издирили, беше издирил, беше издирила, беше издирило, бяхте издирили, беше издирил, беше издирила, беше издирило, бяха издирили, ще издиря, ще издирим, ще издириш, ще издирите, ще издири, ще издирят, ще

издишаш, несв.<br />1. За нещо, пълно с въздух под налягане — изпускам въздух през отвор. <em>Гумата издиша.</em><br />2. Прен. Разг. За предмет или човек, който е бил добър, силен, стабилен — вече не съм така добър. <em>Старият вече издиша, не помни всичко.</em><br />същ. издишане, ср.

—-

изди`шаш, св. — вж. издишвам. издишам, издишаме, издишаш, издишате, издиша, издишат, издишах, издишахме, издиша, издишахте, издиша, издишаха, издишах, издишахме, издишаше, издишахте, издишаше, издишаха, издишал съм, издишала съм, издишало съм, издишали сме, издишал си, издишала си, издишало си, издишали сте, издишал е, издишала е, издишало е, издишали са, бях издишал, бях издишала, бях издишало, бяхме издишали, беше издишал, беше издишала, беше издишало, бяхте издишали, беше издишал, беше издишала, беше издишало, бяха издишали, ще издишам, ще издишаме, ще издишаш, ще издишате, ще издиша, ще издиша

вж. изди`шам издишане, издишането, издишания, издишанията

издишваш, несв. и <em>_издишам 2_ , св.; Какво. Изхвърлям от дробовете си поетия въздух или дим; изпускам.
същ. изди`шване, ср. издишвам, издишваме, издишваш, издишвате, издишва, издишват, издишвах, издишвахме, издишва, издишвахте, издишва, издишваха, издишвах, издишвахме, издишваше, издишвахте, издишваше, издишваха, издишвал съм, издишвала съм, издишвало съм, издишвали сме, издишвал си, издишвала си, издишвало си, издишвали сте, издишвал е, издишвала е, издишвало е, издишвали са, бях издишвал, бях издишвала, бях издишвало, бяхме издишвали, беше издишвал, беше издишвала, беше издишвало, бяхте издишвали, беше издишвал, беше издишвала, беше издишвало, бяха издишвали, ще издишвам, ще издишв

вж. изди`швам издишване, издишването, издишвания, издишванията

издишна, издишно, мн. изди`шни, прил. Който се получава при издишване. Издишна струя въздух. издишен, издишния, издишният, издишна, издишната, издишно, издишното, издишни, издишните

издока`раш, св. — вж. издокарвам. издокарам, издокараме, издокараш, издокарате, издокара, издокарат, издокарах, издокарахме, издокара, издокарахте, издокара, издокараха, издокарах, издокарахме, издокараше, издокарахте, издокараше, издокараха, издокарал съм, издокарала съм, издокарало съм, издокарали сме, издокарал си, издокарала си, издокарало си, издокарали сте, издокарал е, издокарала е, издокарало е, издокарали са, бях издокарал, бях издокарала, бях издокарало, бяхме издокарали, беше издокарал, беше издокарала, беше издокарало, бяхте издокарали, беше издокарал, беше издокарала, беше издо

издокарваш, несв. и издокарам, св.
1. Какво. Направям, измайсторявам, изработвам много добре. Издокарах ти много хубава рокля.
2. Разг. Кого. Обличам, докарвам, снимам или рисувам много добре, като много хубав. Виж как съм издокарала дъщеря си за празника.
3. Какво. Уреждам, нагласявам нещо — работа и под.
издокарвам се/издокарам се. — Разг. Обличам се хубаво. издокарвам, издокарваме, издокарваш, издокарвате, издокарва, издокарват, издокарвах, издокарвахме, издокарва, издокарвахте, издокарва, издокарваха, издокарвах, издокарвахме, издокарваше, издокарвахте, издокарваше, издокарваха, издокарвал съм, издокарвала съм, издокарвало съм, издокарвали сме, издокарвал си, издокарвала си, издокарвало си, издокарвали сте, издокарвал е, издокарвала е, издокарвало е, издокарвали са, бях издокарвал, бях издокарвала, бях издокарвало, бяхме издокарвали, беше издокарвал, беше издокарвала, беше издокарвало, бяхте издокарвали, б

издоиш, мин. св. издоих, мин. прич. издои`л, св. — вж. издоявам. издоя, издоим, издоиш, издоите, издои, издоят, издоих, издоихме, издои, издоихте, издои, издоиха, издоях, издояхме, издоеше, издояхте, издоеше, издояха, издоил съм, издоила съм, издоило съм, издоили сме, издоил си, издоила си, издоило си, издоили сте, издоил е, издоила е, издоило е, издоили са, бях издоил, бях издоила, бях издоило, бяхме издоили, беше издоил, беше издоила, беше издоило, бяхте издоили, беше издоил, беше издоила, беше издоило, бяха издоили, ще издоя, ще издоим, ще издоиш, ще издоите, ще издои, ще издоят, ще съм издоил, ще съм издоила, ще съм издоило, ще сме изд

издояваш, несв. и издоя, св.
1. Какво. Доя докрай.
2. Прен. Пренебр. Кого. Вземам от някого за себе си всичко, което е възможно, възползвам се.
Синоними: доя, смуча, изсмуквам, изтощавам, изцеждам издоявам, издояваме, издояваш, издоявате, издоява, издояват, издоявах, издоявахме, издоява, издоявахте, издоява, издояваха, издоявах, издоявахме, издояваше, издоявахте, издояваше, издояваха, издоявал съм, издоявала съм, издоявало съм, издоявали сме, издоявал си, издоявала си, издоявало си, издоявали сте, издоявал е, издоявала е, издоявало е, издоявали са, бях издоявал, бях издоявала, бях издоявало, бяхме издоявали, беше издоявал, беше издоявала, беше издоявало, бяхте издоявали, беше издоявал, беше издоявала, беше издоявало, бяха издоявали, ще издоявам, ще издояв

издра`скаш, св. — вж. издрасквам. издраскам, издраскаме, издраскаш, издраскате, издраска, издраскат, издрасках, издраскахме, издраска, издраскахте, издраска, издраскаха, издрасках, издраскахме, издраскаше, издраскахте, издраскаше, издраскаха, издраскал съм, издраскала съм, издраскало съм, издраскали сме, издраскал си, издраскала си, издраскало си, издраскали сте, издраскал е, издраскала е, издраскало е, издраскали са, бях издраскал, бях издраскала, бях издраскало, бяхме издраскали, беше издраскал, беше издраскала, беше издраскало, бяхте издраскали, беше издраскал, беше издраскала, беше издр

издраскваш, несв. и издраскам, св.; Кого, какво. Драскам по цялата повърхност.
издрасквам се/издраскам се. — Покривам се с драскотини или драски. Издраскала се е цялата.
Синоними: дращя, изподрасквам, поиздрасквам, надрасквам, дера, издирам, раздирам, изранявам, разранявам, стържа, остъргвам издрасквам, издраскваме, издраскваш, издрасквате, издрасква, издраскват, издрасквах, издрасквахме, издрасква, издрасквахте, издрасква, издраскваха, издрасквах, издрасквахме, издраскваше, издрасквахте, издраскваше, издраскваха, издрасквал съм, издрасквала съм, издрасквало съм, издрасквали сме, издрасквал си, издрасквала си, издрасквало си, издрасквали сте, издрасквал е, издрасквала е, издрасквало е, издрасквали са, бях издрасквал, бях издрасквала, бях издрасквало, бяхме издрасквали, беше издрасквал, беше издрасквала, беше издрасквало, бяхте издрасквали, б

издращеш и издращиш, мин. св. издрасках и издращих, мин. прич. издраскал и издращил, св. Издраскам.

издребнееш, мин. св. издребнях, мин. прич. издребня`л, св. — вж. издребнявам. издребнея, издребнеем, издребнееш, издребнеете, издребнее, издребнеят, издребнях, издребняхме, издребня, издребняхте, издребня, издребняха, издребнеех, издребнеехме, издребнееше, издребнеехте, издребнееше, издребнееха, издребнял съм, издребняла съм, издребняло съм, издребнели сме, издребнял си, издребняла си, издребняло си, издребнели сте, издребнял е, издребняла е, издребняло е, издребнели са, бях издребнял, бях издребняла, бях издребняло, бяхме издребнели, беше издребнял, беше издребняла, беше издребняло, бяхте издребнели, беше издребнял, беше издребняла

издребняваш, несв. и издребнея, св.
1. Ставам дребен в постъпките, в поведението и във възгледите си. Издребняваш и се хващаш за незначителни неща.
2. Ставам по-дребен, смалявам се. Самолетът се отдалечи и издребня.
Синоними: одребнявам, опростявам, изпадам в дребнавост, ставам дребнав, занимавам се с дребни работи издребнявам, издребняваме, издребняваш, издребнявате, издребнява, издребняват, издребнявах, издребнявахме, издребнява, издребнявахте, издребнява, издребняваха, издребнявах, издребнявахме, издребняваше, издребнявахте, издребняваше, издребняваха, издребнявал съм, издребнявала съм, издребнявало съм, издребнявали сме, издребнявал си, издребнявала си, издребнявало си, издребнявали сте, издребнявал е, издребнявала е, издребнявало е, издребнявали са, бях издребнявал, бях издребнявала, бях издребнявало, бяхме издребнявали, беше издребнявал, беше издребнявала

издру`саш, св. — вж. издрусвам. издрусам, издрусаме, издрусаш, издрусате, издруса, издрусат, издрусах, издрусахме, издруса, издрусахте, издруса, издрусаха, издрусах, издрусахме, издрусаше, издрусахте, издрусаше, издрусаха, издрусал съм, издрусала съм, издрусало съм, издрусали сме, издрусал си, издрусала си, издрусало си, издрусали сте, издрусал е, издрусала е, издрусало е, издрусали са, бях издрусал, бях издрусала, бях издрусало, бяхме издрусали, беше издрусал, беше издрусала, беше издрусало, бяхте издрусали, беше издрусал, беше издрусала, беше издрусало, бяха издрусали, ще издрусам, ще издрус

издрусваш, несв. и издрусам, св.; Какво.
1. Друсвам един път или всичко докрай. Издрусах ореха.
2. Разг. Казвам нещо безцеремонно, грубо, неочаквано. Издрусах и` цялата истина. Издрусах му една лъжа.
издрусвам се/издрусам се. — Разг. Пренебр. Сядам или падам неочаквано, тежко, грубо. Издруса се на земята. издрусвам, издрусваме, издрусваш, издрусвате, издрусва, издрусват, издрусвах, издрусвахме, издрусва, издрусвахте, издрусва, издрусваха, издрусвах, издрусвахме, издрусваше, издрусвахте, издрусваше, издрусваха, издрусвал съм, издрусвала съм, издрусвало съм, издрусвали сме, издрусвал си, издрусвала си, издрусвало си, издрусвали сте, издрусвал е, издрусвала е, издрусвало е, издрусвали са, бях издрусвал, бях издрусвала, бях издрусвало, бяхме издрусвали, беше издрусвал, беше издрусвала, беше издрусвало, бяхте издрусвали, беше издрусвал, беше издрусвала, беше издр

ж., само ед.
1. Парични средства за живот. Издръжката му е много голяма. На държавна издръжка.
2. Сума, която се дава на някого за живот. Държавата му осигурява издръжка. Изпраща на децата си издръжка.
Синоними: подкрепа, прехрана, поддръжка, храна издръжка, издръжката, издръжки, издръжките

издръжлива, издръжливо, мн. издръжливи, прил. Който е здрав, устойчив (на природни условия, на трудности, на работа и експлоатация). <em>Издръжлив човек. Издръжливо растение. Издръжлива кола.</em><br />същ. издръжливост, издръжливостта`, ж.
Синоними: устойчив, корав, твърд, солиден, стабилен, здрав, силен, неизтощим, жизнеспособен, неуморен, неуморим, як, непоклатим, кален, изпитан, изпечен, неповредим, траен, дълготраен, държелив, търпелив, упорит, смел, решителен, с висок дух, непреклонен, строг, жилав, непоколебим, постоянен издръжлив, издръжливия, издръжливият, издръжлива, издръжливата, издръжливо, издръжливото, издръжливи, издръжливите

вж. издръжли`в
Синоними: устойчивост, твърдост, здравина, стабилност, якост, сила, хал, енергия, трайност, неизтощимост, държеливост, жизненост, жизнеспособност, търпение, сърцатост, нерви, бърза възстановимост, жизнерадост, бодрост, дух, кураж, ревност, усърдие, жилавост, търпеливост, непоколебимост, постоянство, неизменност, характер, упоритост, смелост, решителност, висок дух издръжливост, издръжливостта, издръжливости, издръжливостите

издръ`нкаш, св. — вж. издрънквам. издрънкам, издрънкаме, издрънкаш, издрънкате, издрънка, издрънкат, издрънках, издрънкахме, издрънка, издрънкахте, издрънка, издрънкаха, издрънках, издрънкахме, издрънкаше, издрънкахте, издрънкаше, издрънкаха, издрънкал съм, издрънкала съм, издрънкало съм, издрънкали сме, издрънкал си, издрънкала си, издрънкало си, издрънкали сте, издрънкал е, издрънкала е, издрънкало е, издрънкали са, бях издрънкал, бях издрънкала, бях издрънкало, бяхме издрънкали, беше издрънкал, беше издрънкала, беше издрънкало, бяхте издрънкали, беше издрънкал, беше издрънкала, беше издр

издрънкваш, несв. и издрънкам, св.
1. Неочаквано издавам еднократно дрънкане. Монетата издрънка в камъните. Телефонът издрънка.
2. Прен. Разг. Какво. Изказвам нелепости, глупости или разкривам някакви тайни. Ти ли издрънка всичко?
Синоними: дрънвам, издрънчавам, изшумявам, звънвам, иззвънявам, избъбрям, смутолевям, избърборвам, издумвам, изказвам, смънквам, изричам, изговорвам, измърморвам, издърдорвам, дърдоря, изплещвам издрънквам, издрънкваме, издрънкваш, издрънквате, издрънква, издрънкват, издрънквах, издрънквахме, издрънква, издрънквахте, издрънква, издрънкваха, издрънквах, издрънквахме, издрънкваше, издрънквахте, издрънкваше, издрънкваха, издрънквал съм, издрънквала съм, издрънквало съм, издрънквали сме, издрънквал си, издрънквала си, издрънквало си, издрънквали сте, издрънквал е, издрънквала е, издрънквало е, издрънквали са, бях издрънквал, бях издрънквала, бях издрънквало, бяхме издрънквали, беше издрънквал, беше издрънквала, беше издрънквало, бяхте издрънквали, б

издрънчиш, мин. св. издрънчах, мин. прич. издрънча`л, св. — вж. издрънчавам. издрънча, издрънчим, издрънчиш, издрънчите, издрънчи, издрънчат, издрънчах, издрънчахме, издрънча, издрънчахте, издрънча, издрънчаха, издрънчах, издрънчахме, издрънчеше, издрънчахте, издрънчеше, издрънчаха, издрънчал съм, издрънчала съм, издрънчало съм, издрънчали сме, издрънчал си, издрънчала си, издрънчало си, издрънчали сте, издрънчал е, издрънчала е, издрънчало е, издрънчали са, бях издрънчал, бях издрънчала, бях издрънчало, бяхме издрънчали, беше издрънчал, беше издрънчала, беше издрънчало, бяхте издрънчали, беше издрънчал, беше издрънчала, беше издрън

издрънчаваш, несв. и издрънча, св.
1. Издавам кратко дрънчене. Ключовете издрънчаха в джоба му.
2. Прен. Разг. Какво. Удрям плесница, шамар. Ще ти издрънча един.
3. Правя нещо, придружено с кратко дрънчене. По улицата издрънчаваха трамваи. издрънчавам, издрънчаваме, издрънчаваш, издрънчавате, издрънчава, издрънчават, издрънчавах, издрънчавахме, издрънчава, издрънчавахте, издрънчава, издрънчаваха, издрънчавах, издрънчавахме, издрънчаваше, издрънчавахте, издрънчаваше, издрънчаваха, издрънчавал съм, издрънчавала съм, издрънчавало съм, издрънчавали сме, издрънчавал си, издрънчавала си, издрънчавало си, издрънчавали сте, издрънчавал е, издрънчавала е, издрънчавало е, издрънчавали са, бях издрънчавал, бях издрънчавала, бях издрънчавало, бяхме издрънчавали, беше издрънчавал, беше издрънчавала

издуваш, несв. и издуя, св.; Какво. Правя нещо да приеме изпъкнала обла форма, като го запълвам, изпълвам (с предмети, с въздух); надувам. Издувам джоб. Издувам гърди. Издувам бузи.
издува ме — (или те, го, я, ни, ви, ги). Изпитвам вътрешно напрежение от желание или необходимост да се смея, да плача и др.; напушва ме. Издува ме на смях. Издува ме на плач.
издувам се/издуя се. 1. — Добивам изпъкнала или кръгла форма, като се изпълвам, обикн. с въздух. Бузите му се издуха от храната.
2. Изпитвам вътрешно напрежение от храна, газове, прилошаване.
Синоними: надувам, подувам, изхвърчавам издувам, издуваме, издуваш, издувате, издува, издуват, издувах, издувахме, издува, издувахте, издува, издуваха, издувах, издувахме, издуваше, издувахте, издуваше, издуваха, издувал съм, издувала съм, издувало съм, издували сме, издувал си, издувала си, издувало си, издували сте, издувал е, издувала е, издувало е, издували са, бях издувал, бях издувала, бях издувало, бяхме издували, беше издувал, беше издувала, беше издувало, бяхте издували, беше издувал, беше издувала, беше издувало, бяха издували, ще издувам, ще издуваме, ще издуваш, ще издувате, ще издува, ще издува

изду`маш, св. — вж. издумвам. издумам, издумаме, издумаш, издумате, издума, издумат, издумах, издумахме, издума, издумахте, издума, издумаха, издумах, издумахме, издумаше, издумахте, издумаше, издумаха, издумал съм, издумала съм, издумало съм, издумали сме, издумал си, издумала си, издумало си, издумали сте, издумал е, издумала е, издумало е, издумали са, бях издумал, бях издумала, бях издумало, бяхме издумали, беше издумал, беше издумала, беше издумало, бяхте издумали, беше издумал, беше издумала, беше издумало, бяха издумали, ще издумам, ще издумаме, ще издумаш, ще издумате, ще издума, ще издума

издумваш, несв. и издумам, св.; Какво.
1. Изричам, изказвам. Издума няколко думи и спря. Издума всичко на един дъх.
2. Изричам тежки, обидни думи. Каквито ми ги издума, сърцето ме заболя.
издумвам се/издумам се. — Казвам всичко, за да ми олекне. Издумах и` се за всичките си грижи.
Синоними: изказвам, изричам, изговорвам, произнасям, продумвам, изхортувам, измърморвам издумвам, издумваме, издумваш, издумвате, издумва, издумват, издумвах, издумвахме, издумва, издумвахте, издумва, издумваха, издумвах, издумвахме, издумваше, издумвахте, издумваше, издумваха, издумвал съм, издумвала съм, издумвало съм, издумвали сме, издумвал си, издумвала си, издумвало си, издумвали сте, издумвал е, издумвала е, издумвало е, издумвали са, бях издумвал, бях издумвала, бях издумвало, бяхме издумвали, беше издумвал, беше издумвала, беше издумвало, бяхте издумвали, беше издумвал, беше издумвала, беше издумвало, бяха издумвали, ще издумвам, ще издумв

мн. издутини`, ж.
1. Част от предмет, място, което е с издадена, изпъкнала форма или е придобило такава форма.
2. Подутина. На челото му имаше голяма издутина от удара.
Синоними: изпъкналост, издатина, подутина, оток, буца, израстък, тумор издутина, издутината, издутини, издутините

изду`хаш, св. — вж. издухвам. издухам, издухаме, издухаш, издухате, издуха, издухат, издухах, издухахме, издуха, издухахте, издуха, издухаха, издухах, издухахме, издухаше, издухахте, издухаше, издухаха, издухал съм, издухала съм, издухало съм, издухали сме, издухал си, издухала си, издухало си, издухали сте, издухал е, издухала е, издухало е, издухали са, бях издухал, бях издухала, бях издухало, бяхме издухали, беше издухал, беше издухала, беше издухало, бяхте издухали, беше издухал, беше издухала, беше издухало, бяха издухали, ще издухам, ще издухаме, ще издухаш, ще издухате, ще издуха, ще издуха

издухваш, несв. и издухам, св.; Какво.
1. С духане отстранявам, премахвам от някъде. Вятърът издуха снежинките от пътя. Издухах праха от книгите.
2. С духане изкарвам от устата си. Издуха дима от устата си.
3. Издухвам силно въздух през носа си, за да го почистя; изсеквам го.
издухвам се/издухам се. — Изсеквам се.
Синоними: отвявам, завявам, завличам, отнасям, блъскам, нося, донасям, хвръквам, излитам, изхвърчавам, експлодирам издухвам, издухваме, издухваш, издухвате, издухва, издухват, издухвах, издухвахме, издухва, издухвахте, издухва, издухваха, издухвах, издухвахме, издухваше, издухвахте, издухваше, издухваха, издухвал съм, издухвала съм, издухвало съм, издухвали сме, издухвал си, издухвала си, издухвало си, издухвали сте, издухвал е, издухвала е, издухвало е, издухвали са, бях издухвал, бях издухвала, бях издухвало, бяхме издухвали, беше издухвал, беше издухвала, беше издухвало, бяхте издухвали, беше издухвал, беше издухвала, беше издухвало, бяха издухвали, ще издухвам, ще издухв

издушиш, мин. св. издуших, мин. прич. издуши`л, св. — вж. издушавам. издуша, издушим, издушиш, издушите, издуши, издушат, издуших, издушихме, издуши, издушихте, издуши, издушиха, издушех, издушехме, издушеше, издушехте, издушеше, издушеха, издушил съм, издушила съм, издушило съм, издушили сме, издушил си, издушила си, издушило си, издушили сте, издушил е, издушила е, издушило е, издушили са, бях издушил, бях издушила, бях издушило, бяхме издушили, беше издушил, беше издушила, беше издушило, бяхте издушили, беше издушил, беше издушила, беше издушило, бяха издушили, ще издуша, ще издушим, ще издушиш, ще издушите, ще издуши, ще издушат, ще

издушаваш, несв. и издуша, св.
1. Какво. Душа докрай или всички докрай.
2. Кого, какво. Задушавам всички поради горещина, спареност или замърсеност на въздуха. Ще ги издушите тия деца в такава малка стая.
издушавам се/издуша се. — Само мн. Задушаваме се всички поради горещина, спареност или замърсеност на въздуха. Издушихме се в тоя автобус. издушавам, издушаваме, издушаваш, издушавате, издушава, издушават, издушавах, издушавахме, издушава, издушавахте, издушава, издушаваха, издушавах, издушавахме, издушаваше, издушавахте, издушаваше, издушаваха, издушавал съм, издушавала съм, издушавало съм, издушавали сме, издушавал си, издушавала си, издушавало си, издушавали сте, издушавал е, издушавала е, издушавало е, издушавали са, бях издушавал, бях издушавала, бях издушавало, бяхме издушавали, беше издушавал, беше издушавала, беше издушавало, бяхте издушавали, беше издушавал, беше издушавала, беше изду

издуеш, мин. св. издух, мин. прич. изду`л, св. — вж. издувам. издуя, издуем, издуеш, издуете, издуе, издуят, издух, издухме, изду, издухте, изду, издуха, издуех, издуехме, издуеше, издуехте, издуеше, издуеха, издул съм, издула съм, издуло съм, издули сме, издул си, издула си, издуло си, издули сте, издул е, издула е, издуло е, издули са, бях издул, бях издула, бях издуло, бяхме издули, беше издул, беше издула, беше издуло, бяхте издули, беше издул, беше издула, беше издуло, бяха издули, ще издуя, ще издуем, ще издуеш, ще издуете, ще издуе, ще издуят, ще съм издул, ще съм издула, ще съм издуло, ще сме издули, ще си издул, ще си издула, ще си и

издълбаваш, несв. и издълбая, св.; Какво. Правя дупка, вдлъбнатина, фигура, очертания с дълбаене. Реката е издълбала брега. Издълбавам дупка в дървото. Издълбавам надпис на камъка.
Синоними: дълбая, ровя, пробивам, изчовърквам, дупча, продупчвам, промушвам, изравям, гравирам, изрязвам, извайвам, къртя, разкъртвам, копая издълбавам, издълбаваме, издълбаваш, издълбавате, издълбава, издълбават, издълбавах, издълбавахме, издълбава, издълбавахте, издълбава, издълбаваха, издълбавах, издълбавахме, издълбаваше, издълбавахте, издълбаваше, издълбаваха, издълбавал съм, издълбавала съм, издълбавало съм, издълбавали сме, издълбавал си, издълбавала си, издълбавало си, издълбавали сте, издълбавал е, издълбавала е, издълбавало е, издълбавали са, бях издълбавал, бях издълбавала, бях издълбавало, бяхме издълбавали, беше издълбавал, беше издълбавала, беше издълбавало, бяхте издълбавали, б

издълбаеш, мин. св. издълбах, мин. прич. издълба`л, св. — вж. издълбавам. издълбая, издълбаем, издълбаеш, издълбаете, издълбае, издълбаят, издълбах, издълбахме, издълба, издълбахте, издълба, издълбаха, издълбаех, издълбаехме, издълбаеше, издълбаехте, издълбаеше, издълбаеха, издълбал съм, издълбала съм, издълбало съм, издълбали сме, издълбал си, издълбала си, издълбало си, издълбали сте, издълбал е, издълбала е, издълбало е, издълбали са, бях издълбал, бях издълбала, бях издълбало, бяхме издълбали, беше издълбал, беше издълбала, беше издълбало, бяхте издълбали, беше издълбал, беше издълбала, беше издълбало, бяха издълбали, ще издълба

нареч.
1. От голяма дълбочина. Чу се глас издълбоко.
2. Из основи. Трябва да подхванем работата издълбоко. Проучвам въпроса издълбоко.
3. Силно, в голяма степен. Развълнуван съм издълбоко. Скърбя издълбоко.
Синоними: издъно, от дълбоко, основно, радикално, от корен, из основи, задълбочено

издължиш, мин. св. издължих, мин. прич. издължил, св. — вж. [[издължавам<em> 1</em><em> . <br /><br />----<br /><br />издължиш, мин. св. издължих, мин. прич. издължил, св. — вж. [[издължавам 2__ . издължа, издължим, издължиш, издължите, издължи, издължат, издължих, издължихме, издължи, издължихте, издължи, издължиха, издължах, издължахме, издължеше, издължахте, издължеше, издължаха, издължил съм, издължила съм, издължило съм, издължили сме, издължил си, издължила си, издължило си, издължили сте, издължил е, издължила е, издължило е, издължили са, бях издължил, бях издължила, бях издължило, бяхме издължили, беше издължил, беше издължила, беше издължило, бяхте издължили, беше издължил, беше издължила, беше издължило, бяха издължили, ще издължа, ще издължим,

издължаваш, несв. и <em>_издължа 1 , св.; Какво. Връщам изцяло дълг или давам нещо, което имам в задължение. Издължих си заема. Издължих си данъците.
издължавам се/издължа се. 1. — Връщам изцяло дълг или давам нещо, което имам в задължение.
2. Прен. Отговарям на услуга (обикн. с услуга) и на морално задължение. Няма никога да се издължим на родителите си.

—-

издължаваш, несв. и </em><em>издължа 2 , св. Правя по-дълъг; удължавам.
издължавам се/издължа се._ — Ставам по-дълъг или по-висок. издължавам, издължаваме, издължаваш, издължавате, издължава, издължават, издължавах, издължавахме, издължава, издължавахте, издължава, издължаваха, издължавах, издължавахме, издължаваше, издължавахте, издължаваше, издължаваха, издължавал съм, издължавала съм, издължавало съм, издължавали сме, издължавал си, издължавала си, издължавало си, издължавали сте, издължавал е, издължавала е, издължавало е, издължавали са, бях издължавал, бях издължавала, бях издължавало, бяхме издължавали, беше издължавал, беше издължавала, беше издължавало, бяхте издължавали, б

издънваш, несв. и издъня, св.; Какво.
1. Премахвам дъното. Издъних кошницата с тежкия багаж.
2. Изкъртвам с удар врата или прозорец.
издънвам се/издъня се. 1. — Оставам без дъно. Кацата беше стара и се издъни.
2. Прен. Разг. Излагам се, компрометирам се, провалям се в нещо. Издъних се на изпита по математика.
Синоними: продънвам, пробивам, продупчвам, провалям издънвам, издънваме, издънваш, издънвате, издънва, издънват, издънвах, издънвахме, издънва, издънвахте, издънва, издънваха, издънвах, издънвахме, издънваше, издънвахте, издънваше, издънваха, издънвал съм, издънвала съм, издънвало съм, издънвали сме, издънвал си, издънвала си, издънвало си, издънвали сте, издънвал е, издънвала е, издънвало е, издънвали са, бях издънвал, бях издънвала, бях издънвало, бяхме издънвали, беше издънвал, беше издънвала, беше издънвало, бяхте издънвали, беше издънвал, беше издънвала, беше издънвало, бяха издънвали, ще издънвам, ще издънв

мн. издъ`нки, ж.
1. Младо стъбло, покарало от корените на дърво. Около липата имаше много издънки.
2. Потомък, наследник. Той е издънка на богата фамилия.
3. Прен. Разг. Компрометиране, провал в нещо. Всичко мина без големи издънки.
Синоними: фиданка, стъбло, корен, израстък, потомък, наследник, дете, бранш, отдел, род, филиз, мустаче, вейка, стрък, клон, филиал, младок издънка, издънката, издънки, издънките

нареч.
1. С корените, с основите. Изскубвам издъно.
2. Из основи, с цялата същност. Променям издъно. Познавам издъно.
Синоними: из корен, издълбоко, дълбоко, от дъно, основно, изцяло, радикално, из основи, коренно, без остатък

издъниш, мин. св. издъних, мин. прич. издъ`нил, св. — вж. издънвам. издъня, издъним, издъниш, издъните, издъни, издънят, издъних, издънихме, издъни, издънихте, издъни, издъниха, издънех, издънехме, издънеше, издънехте, издънеше, издънеха, издънил съм, издънила съм, издънило съм, издънили сме, издънил си, издънила си, издънило си, издънили сте, издънил е, издънила е, издънило е, издънили са, бях издънил, бях издънила, бях издънило, бяхме издънили, беше издънил, беше издънила, беше издънило, бяхте издънили, беше издънил, беше издънила, беше издънило, бяха издънили, ще издъня, ще издъним, ще издъниш, ще издъните, ще издъни, ще издънят, ще

издържиш, мин. св. издържах, мин. прич. издържал, св. — вж. [[издържам<em> 1</em><em> . <br /><br />----<br /><br />издържиш, мин. св. издържах, мин. прич. издържал, св. — вж. [[издържам 2__ . издържа, издържим, издържиш, издържите, издържи, издържат, издържах, издържахме, издържа, издържахте, издържа, издържаха, издържах, издържахме, издържеше, издържахте, издържеше, издържаха, издържал съм, издържала съм, издържало съм, издържали сме, издържал си, издържала си, издържало си, издържали сте, издържал е, издържала е, издържало е, издържали са, бях издържал, бях издържала, бях издържало, бяхме издържали, беше издържал, беше издържала, беше издържало, бяхте издържали, беше издържал, беше издържала, беше издържало, бяха издържали, ще издържа, ще издържим,

издържаш, несв. и <em>_издържа 1 , св.
1. На какво. Устоявам, успявам да понеса нещо, обикн. трудно, тежко. Металът издържа на натиск. Материалът издържа на висока температура. Издържам на студ. Издържам на глад. Издържам на натоварване. Издържам на лишения. Издържам на критика.
2. Какво. Успешно отговарям на въпроси, изисквания; вземам изпит и под. Издържах изпита с четворка.
3. Какво/на какво. Устоявам, имам качества за конкуренция, критика и под. Не издържа на никаква критика.

—-

издържаш, несв. и </em><em>издържа 2 , св.; Кого, какво. Осигурявам средства за съществуване. Издържам семейство. Издържам студент. Издържам училище.
издържам се/издържа се. — Осигурявам си средства за съществуване. Издържам се с писане._
Синоними: изтрайвам, трая, утрайвам, устоявам, издръжлив съм, търпя, понасям, удържам, държа се, устисквам, изтърпявам, претърпявам, смогвам, справям се, превъзмогвам, надвивам, поддържам, храня, прехранвам, хрантутя, устоявам на, понасям с търпение, нося, крепя, подкрепям, изхранвам, подложен съм на издържам, издържаме, издържаш, издържате, издържа, издържат, издържах, издържахме, издържа, издържахте, издържа, издържаха, издържах, издържахме, издържаше, издържахте, издържаше, издържаха, издържал съм, издържала съм, издържало съм, издържали сме, издържал си, издържала си, издържало си, издържали сте, издържал е, издържала е, издържало е, издържали са, бях издържал, бях издържала, бях издържало, бяхме издържали, беше издържал, беше издържала, беше издържало, бяхте издържали, беше издържал, беше издържала, беше издържало, бяха издържали, ще издържам, ще издърж

издържана, издържано, мн. издържани, прил. Който отговаря докрай на изискванията на някакъв стил, вкус и под. <em>Художествено издържан.</em> <em>Издържан в класически стил. Издържано облекло.</em><br />същ. издържаност, издържаността`, ж.
Синоними: образцов, примерен, съвършен, изискан, изправен, редовен, перфектен, изящен, изтънчен, фин, префинен, точен, педантичен, коректен издържан, издържания, издържаният, издържана, издържаната, издържано, издържаното, издържани, издържаните

вж. издържа`н
Синоними: изисканост, изправност, съвършенство, изрядност издържаност, издържаността, издържаности, издържаностите

издъ`рпаш, св. — вж. издърпвам. издърпам, издърпаме, издърпаш, издърпате, издърпа, издърпат, издърпах, издърпахме, издърпа, издърпахте, издърпа, издърпаха, издърпах, издърпахме, издърпаше, издърпахте, издърпаше, издърпаха, издърпал съм, издърпала съм, издърпало съм, издърпали сме, издърпал си, издърпала си, издърпало си, издърпали сте, издърпал е, издърпала е, издърпало е, издърпали са, бях издърпал, бях издърпала, бях издърпало, бяхме издърпали, беше издърпал, беше издърпала, беше издърпало, бяхте издърпали, беше издърпал, беше издърпала, беше издърпало, бяха издърпали, ще издърпам, ще издърп

издърпваш, несв. и издърпам, св.; Кого, какво. С дърпане успявам да извадя, да придвижа, да изтегля, да опъна и под. Издърпвам рибата от водата. Издърпвам връзките на чантата. Издърпах го до вратата.
издърпвам се/издърпам се. — С дърпане успявам да се освободя, да се откъсна, да се отдръпна. Издърпах се от прегръдката му. Издърпвам се назад.
* Издърпвам ушите (на някого). — Карам се заради провинение.
Синоними: изтеглям, изваждам, измъквам, извличам, изтътрям, дърпам, тегля, мъкна, вадя, изхлузвам, притеглям, придърпвам, привличам, примъквам, изскубвам, изтръгвам, откъсвам, изкоренявам, изопвам, разширявам, удължавам, изпъвам, влача, обтягам издърпвам, издърпваме, издърпваш, издърпвате, издърпва, издърпват, издърпвах, издърпвахме, издърпва, издърпвахте, издърпва, издърпваха, издърпвах, издърпвахме, издърпваше, издърпвахте, издърпваше, издърпваха, издърпвал съм, издърпвала съм, издърпвало съм, издърпвали сме, издърпвал си, издърпвала си, издърпвало си, издърпвали сте, издърпвал е, издърпвала е, издърпвало е, издърпвали са, бях издърпвал, бях издърпвала, бях издърпвало, бяхме издърпвали, беше издърпвал, беше издърпвала, беше издърпвало, бяхте издърпвали, беше издърпвал, беше издърпвала, беше издъ

издъхваш, несв. и издъхна, св.
1. Изпускам последния си дъх; умирам. Издъхна във вторник следобед.
2. Остар. Издишвам.
същ. издъ`хване, ср.
Синоними: умирам, затварям очи, склопвам очи, почивам, преселвам се във вечността, заспивам вечен сън, отивам в гроба, прощавам се с живота, свършвам, свършва ми животът, намирам смъртта си, заминавам си, напускам света, предавам богу дух, гътвам се, обръщам очи, бера душа, агонизирам, заминавам, пуквам, падам под ножа, хвърлям петалите, хвърлям топа, замирам, загивам, угасвам, изчезвам, загубвам се, пропадам, погивам, залязвам, загасвам издъхвам, издъхваме, издъхваш, издъхвате, издъхва, издъхват, издъхвах, издъхвахме, издъхва, издъхвахте, издъхва, издъхваха, издъхвах, издъхвахме, издъхваше, издъхвахте, издъхваше, издъхваха, издъхвал съм, издъхвала съм, издъхвало съм, издъхвали сме, издъхвал си, издъхвала си, издъхвало си, издъхвали сте, издъхвал е, издъхвала е, издъхвало е, издъхвали са, бях издъхвал, бях издъхвала, бях издъхвало, бяхме издъхвали, беше издъхвал, беше издъхвала, беше издъхвало, бяхте издъхвали, беше издъхвал, беше издъхвала, беше издъхвало, бяха издъхвали, ще издъхвам, ще издъхв

вж. издъ`хвам издъхване, издъхването, издъхвания, издъхванията

издъхнеш, мин. св. издъхнах, мин. прич. издъ`хнал, св. — вж. издъхвам. издъхна, издъхнем, издъхнеш, издъхнете, издъхне, издъхнат, издъхнах, издъхнахме, издъхна, издъхнахте, издъхна, издъхнаха, издъхнех, издъхнехме, издъхнеше, издъхнехте, издъхнеше, издъхнеха, издъхнал съм, издъхнала съм, издъхнало съм, издъхнали сме, издъхнал си, издъхнала си, издъхнало си, издъхнали сте, издъхнал е, издъхнала е, издъхнало е, издъхнали са, бях издъхнал, бях издъхнала, бях издъхнало, бяхме издъхнали, беше издъхнал, беше издъхнала, беше издъхнало, бяхте издъхнали, беше издъхнал, беше издъхнала, беше издъхнало, бяха издъхнали, ще издъхна, ще издъхнем,

издяваш, несв. и издяна, св.; Какво. Изваждам вдянат конец от ухото на игла.
издявам се/издяна се. — Излизам от ухото на иглата. издявам, издяваме, издяваш, издявате, издява, издяват, издявах, издявахме, издява, издявахте, издява, издяваха, издявах, издявахме, издяваше, издявахте, издяваше, издяваха, издявал съм, издявала съм, издявало съм, издявали сме, издявал си, издявала си, издявало си, издявали сте, издявал е, издявала е, издявало е, издявали са, бях издявал, бях издявала, бях издявало, бяхме издявали, беше издявал, беше издявала, беше издявало, бяхте издявали, беше издявал, беше издявала, беше издявало, бяха издявали, ще издявам, ще издяваме, ще издяваш, ще издявате, ще издява, ще издява

издя`лаш, св. — вж. издялвам. издялам, издяламе, издялаш, издялате, издяла, издялат, издялах, издялахме, издяла, издялахте, издяла, издялаха, издялах, издялахме, издялаше, издялахте, издялаше, издялаха, издялал съм, издялала съм, издялало съм, издялали сме, издялал си, издялала си, издялало си, издялали сте, издялал е, издялала е, издялало е, издялали са, бях издялал, бях издялала, бях издялало, бяхме издялали, беше издялал, беше издялала, беше издялало, бяхте издялали, беше издялал, беше издялала, беше издялало, бяха издялали, ще издялам, ще издяламе, ще издялаш, ще издялате, ще издяла, ще издяла

издялваш, несв. и издялам, св.; Какво.
1. С дялане изглаждам, изравнявам. Издялах една клечка с ножката.
2. С дялане изработвам предмет, изображение, надпис. Издялвам дървена фигура.
Синоними: сека, дялам, изсичам, изрязвам, гравирам, вая, извайвам издялвам, издялваме, издялваш, издялвате, издялва, издялват, издялвах, издялвахме, издялва, издялвахте, издялва, издялваха, издялвах, издялвахме, издялваше, издялвахте, издялваше, издялваха, издялвал съм, издялвала съм, издялвало съм, издялвали сме, издялвал си, издялвала си, издялвало си, издялвали сте, издялвал е, издялвала е, издялвало е, издялвали са, бях издялвал, бях издялвала, бях издялвало, бяхме издялвали, беше издялвал, беше издялвала, беше издялвало, бяхте издялвали, беше издялвал, беше издялвала, беше издялвало, бяха издялвали, ще издялвам, ще издялв

издя`лкаш, св. — вж. издялквам. издялкам, издялкаме, издялкаш, издялкате, издялка, издялкат, издялках, издялкахме, издялка, издялкахте, издялка, издялкаха, издялках, издялкахме, издялкаше, издялкахте, издялкаше, издялкаха, издялкал съм, издялкала съм, издялкало съм, издялкали сме, издялкал си, издялкала си, издялкало си, издялкали сте, издялкал е, издялкала е, издялкало е, издялкали са, бях издялкал, бях издялкала, бях издялкало, бяхме издялкали, беше издялкал, беше издялкала, беше издялкало, бяхте издялкали, беше издялкал, беше издялкала, беше издялкало, бяха издялкали, ще издялкам, ще издялк

издялкваш, несв. и издялкам, св.; Какво. Издялвам. издялквам, издялкваме, издялкваш, издялквате, издялква, издялкват, издялквах, издялквахме, издялква, издялквахте, издялква, издялкваха, издялквах, издялквахме, издялкваше, издялквахте, издялкваше, издялкваха, издялквал съм, издялквала съм, издялквало съм, издялквали сме, издялквал си, издялквала си, издялквало си, издялквали сте, издялквал е, издялквала е, издялквало е, издялквали са, бях издялквал, бях издялквала, бях издялквало, бяхме издялквали, беше издялквал, беше издялквала, беше издялквало, бяхте издялквали, беше издялквал, беше издялквала, беше издя

изденеш, мин. св. издянах, мин. прич. издя`нал, св. — вж. издявам. издяна, изденем, изденеш, изденете, издене, издянат, издянах, издянахме, издяна, издянахте, издяна, издянаха, изденех, изденехме, изденеше, изденехте, изденеше, изденеха, издянал съм, издянала съм, издянало съм, издянали сме, издянал си, издянала си, издянало си, издянали сте, издянал е, издянала е, издянало е, издянали са, бях издянал, бях издянала, бях издянало, бяхме издянали, беше издянал, беше издянала, беше издянало, бяхте издянали, беше издянал, беше издянала, беше издянало, бяха издянали, ще издяна, ще изденем, ще изденеш, ще изденете, ще издене, ще издянат, ще

мн. изе`дници, м.
1. Остар. Човек, който потиска и ограбва други хора.
2. Разг. Човек, който измъчва, тормози другите. Навън е добър, а вкъщи е истински изедник.
Синоними: грабител, експлоататор, тиранин, потисник изедник, изедника, изедникът, изедници, изедниците, изедници, изеднико

мн. изе`дници, ж. Жена изедник. изедница, изедницата, изедници, изедниците

нареч.
1. Заедно, съвместно. Двата шева вървят изедно. Ръкавите се кроят изедно.
2. Заедно, едновременно. Дойдоха всички изедно. Извикаха всички изедно.

изжаднееш, мин. св. изжаднях, мин. прич. изжадня`л, св. — вж. изжаднявам. изжаднея, изжаднеем, изжаднееш, изжаднеете, изжаднее, изжаднеят, изжаднях, изжадняхме, изжадня, изжадняхте, изжадня, изжадняха, изжаднеех, изжаднеехме, изжаднееше, изжаднеехте, изжаднееше, изжаднееха, изжаднял съм, изжадняла съм, изжадняло съм, изжаднели сме, изжаднял си, изжадняла си, изжадняло си, изжаднели сте, изжаднял е, изжадняла е, изжадняло е, изжаднели са, бях изжаднял, бях изжадняла, бях изжадняло, бяхме изжаднели, беше изжаднял, беше изжадняла, беше изжадняло, бяхте изжаднели, беше изжаднял, беше изжадняла, беше изжадняло, бяха изжаднели, ще изжадне

изжадняваш, несв. и изжаднея, св.
1. Изпитвам силна жажда, ставам много жаден.
2. Прен. Обхваща ме силно желание за нещо. Беше изжадняла за ласки. изжаднявам, изжадняваме, изжадняваш, изжаднявате, изжаднява, изжадняват, изжаднявах, изжаднявахме, изжаднява, изжаднявахте, изжаднява, изжадняваха, изжаднявах, изжаднявахме, изжадняваше, изжаднявахте, изжадняваше, изжадняваха, изжаднявал съм, изжаднявала съм, изжаднявало съм, изжаднявали сме, изжаднявал си, изжаднявала си, изжаднявало си, изжаднявали сте, изжаднявал е, изжаднявала е, изжаднявало е, изжаднявали са, бях изжаднявал, бях изжаднявала, бях изжаднявало, бяхме изжаднявали, беше изжаднявал, беше изжаднявала, беше изжаднявало, бяхте изжаднявали, б

изжва`каш, св. — вж. изжваквам.

изжвакваш, несв. и изжвакам, св.
1. Жвакам един път или няколко пъти един след друг.
2. Прен. Какво. Изяждам с жвакане. Изжвака всичкия компот.

изженваш, несв. и изженя, св.; Кого. Женя, задомявам всички от определения брой. Изжени си децата. Изжени си дъщерите.
изженвам се/изженя се. — Само мн. Оженваме се всички от определения брой. изженвам, изженваме, изженваш, изженвате, изженва, изженват, изженвах, изженвахме, изженва, изженвахте, изженва, изженваха, изженвах, изженвахме, изженваше, изженвахте, изженваше, изженваха, изженвал съм, изженвала съм, изженвало съм, изженвали сме, изженвал си, изженвала си, изженвало си, изженвали сте, изженвал е, изженвала е, изженвало е, изженвали са, бях изженвал, бях изженвала, бях изженвало, бяхме изженвали, беше изженвал, беше изженвала, беше изженвало, бяхте изженвали, беше изженвал, беше изженвала, беше изженвало, бяха изженвали, ще изженвам, ще изженв

изжениш, мин. св. изжених, мин. прич. изже`нил, св. — вж. изженвам. изженя, изженим, изжениш, изжените, изжени, изженят, изжених, изженихме, изжени, изженихте, изжени, изжениха, изженех, изженехме, изженеше, изженехте, изженеше, изженеха, изженил съм, изженила съм, изженило съм, изженили сме, изженил си, изженила си, изженило си, изженили сте, изженил е, изженила е, изженило е, изженили са, бях изженил, бях изженила, бях изженило, бяхме изженили, беше изженил, беше изженила, беше изженило, бяхте изженили, беше изженил, беше изженила, беше изженило, бяха изженили, ще изженя, ще изженим, ще изжениш, ще изжените, ще изжени, ще изженят, ще

мн. изживе`лици, ж. Преживелица.
Синоними: преживелица, отживелица, рутина, старинност изживелица, изживелицата, изживелици, изживелиците

изживееш, мин. св. изживях, мин. прич. изживя`л, св. — вж. изживявам. изживея, изживеем, изживееш, изживеете, изживее, изживеят, изживях, изживяхме, изживя, изживяхте, изживя, изживяха, изживеех, изживеехме, изживееше, изживеехте, изживееше, изживееха, изживял съм, изживяла съм, изживяло съм, изживели сме, изживял си, изживяла си, изживяло си, изживели сте, изживял е, изживяла е, изживяло е, изживели са, бях изживял, бях изживяла, бях изживяло, бяхме изживели, беше изживял, беше изживяла, беше изживяло, бяхте изживели, беше изживял, беше изживяла, беше изживяло, бяха изживели, ще изживея, ще изживеем, ще изживееш, ще изживеете, ще изж

изживяваш, несв. и изживея, св.; Какво.
1. Минавам, прекарвам време, живот и т. н. Изживявам щастливо време. Изживях половината от живота си там.
2. Понасям, изпитвам; преживявам. Изживя голямата си любов в университета. Трудно изживява чуждото нещастие.
3. Преодолявам. Изживя детските болести. Изживявам конфликтите.
Синоними: преживявам, проживявам, прекарвам, изчаквам, чувствувам, вълнувам се, страдам, превъзмогвам, преодолявам, изтърпявам, понасям изживявам, изживяваме, изживяваш, изживявате, изживява, изживяват, изживявах, изживявахме, изживява, изживявахте, изживява, изживяваха, изживявах, изживявахме, изживяваше, изживявахте, изживяваше, изживяваха, изживявал съм, изживявала съм, изживявало съм, изживявали сме, изживявал си, изживявала си, изживявало си, изживявали сте, изживявал е, изживявала е, изживявало е, изживявали са, бях изживявал, бях изживявала, бях изживявало, бяхме изживявали, беше изживявал, беше изживявала, беше изживявало, бяхте изживявали, беше изживявал, беше изживявала, беше изжи

изжулваш, несв. и изжуля, св.; Кого, какво.
1. Жуля в голяма степен, изцяло или всички в определен кръг. Изжулих си ръцете.
2. Жуля един път или няколко пъти един след друг. Изжулих го с пръчката.
Синоними: изтърквам, изтривам, протривам, жуля, изстъргвам, стържа, престъргвам, трия, търкам, лъскам, излъсквам изжулвам, изжулваме, изжулваш, изжулвате, изжулва, изжулват, изжулвах, изжулвахме, изжулва, изжулвахте, изжулва, изжулваха, изжулвах, изжулвахме, изжулваше, изжулвахте, изжулваше, изжулваха, изжулвал съм, изжулвала съм, изжулвало съм, изжулвали сме, изжулвал си, изжулвала си, изжулвало си, изжулвали сте, изжулвал е, изжулвала е, изжулвало е, изжулвали са, бях изжулвал, бях изжулвала, бях изжулвало, бяхме изжулвали, беше изжулвал, беше изжулвала, беше изжулвало, бяхте изжулвали, беше изжулвал, беше изжулвала, беше изжулвало, бяха изжулвали, ще изжулвам, ще изжулв

изжулиш, мин. св. изжулих, мин. прич. изжу`лил, св. — вж. изжулвам. изжуля, изжулим, изжулиш, изжулите, изжули, изжулят, изжулих, изжулихме, изжули, изжулихте, изжули, изжулиха, изжулех, изжулехме, изжулеше, изжулехте, изжулеше, изжулеха, изжулил съм, изжулила съм, изжулило съм, изжулили сме, изжулил си, изжулила си, изжулило си, изжулили сте, изжулил е, изжулила е, изжулило е, изжулили са, бях изжулил, бях изжулила, бях изжулило, бяхме изжулили, беше изжулил, беше изжулила, беше изжулило, бяхте изжулили, беше изжулил, беше изжулила, беше изжулило, бяха изжулили, ще изжуля, ще изжулим, ще изжулиш, ще изжулите, ще изжули, ще изжулят, ще

изжънеш, мин. св. изжънах, мин. прич. изжъ`нал, св. — вж. изжънвам. изжъна, изжънем, изжънеш, изжънете, изжъне, изжънат, изжънах, изжънахме, изжъна, изжънахте, изжъна, изжънаха, изжънех, изжънехме, изжънеше, изжънехте, изжънеше, изжънеха, изжънал съм, изжънала съм, изжънало съм, изжънали сме, изжънал си, изжънала си, изжънало си, изжънали сте, изжънал е, изжънала е, изжънало е, изжънали са, бях изжънал, бях изжънала, бях изжънало, бяхме изжънали, беше изжънал, беше изжънала, беше изжънало, бяхте изжънали, беше изжънал, беше изжънала, беше изжънало, бяха изжънали, ще изжъна, ще изжънем, ще изжънеш, ще изжънете, ще изжъне, ще изжънат, ще

изжънваш, несв. и изжъна, св. Жъна докрай определеното; пожънвам. изжънвам, изжънваме, изжънваш, изжънвате, изжънва, изжънват, изжънвах, изжънвахме, изжънва, изжънвахте, изжънва, изжънваха, изжънвах, изжънвахме, изжънваше, изжънвахте, изжънваше, изжънваха, изжънвал съм, изжънвала съм, изжънвало съм, изжънвали сме, изжънвал си, изжънвала си, изжънвало си, изжънвали сте, изжънвал е, изжънвала е, изжънвало е, изжънвали са, бях изжънвал, бях изжънвала, бях изжънвало, бяхме изжънвали, беше изжънвал, беше изжънвала, беше изжънвало, бяхте изжънвали, беше изжънвал, беше изжънвала, беше изжънвало, бяха изжънвали, ще изжънвам, ще изжънв

иззабогатееш, мин. св. иззабогатях, мин. прич. иззабогатя`л, св. — вж. иззабогатявам.

иззабогатяваш, несв. и иззабогатея, св. Забогатяваме всички.

предлог.
1. Означава движение от място в задната част на нещо. Иззад храста изскочи заек.
2. Означава, че някакво действие се извършва зад преграда или че нещо се намира зад преграда, но се чува или се вижда. Иззад него надничаше жена му. Иззад оградата играеха деца.

иззвучиш, мин. св. иззвучах, мин. прич. иззвуча`л, св. — вж. иззвучавам.

иззвучаваш, несв. и иззвуча, св. Прозвучавам, звуча един път или няколко пъти един след друг от край до край.

иззвънтиш, мин. св. иззвънтях, мин. прич. иззвънтя`л, св. — вж. иззвънтявам. иззвънтя, иззвънтим, иззвънтиш, иззвънтите, иззвънти, иззвънтят, иззвънтях, иззвънтяхме, иззвънтя, иззвънтяхте, иззвънтя, иззвънтяха, иззвънтях, иззвънтяхме, иззвънтеше, иззвънтяхте, иззвънтеше, иззвънтяха, иззвънтял съм, иззвънтяла съм, иззвънтяло съм, иззвънтели сме, иззвънтял си, иззвънтяла си, иззвънтяло си, иззвънтели сте, иззвънтял е, иззвънтяла е, иззвънтяло е, иззвънтели са, бях иззвънтял, бях иззвънтяла, бях иззвънтяло, бяхме иззвънтели, беше иззвънтял, беше иззвънтяла, беше иззвънтяло, бяхте иззвънтели, беше иззвънтял, беше иззвънтяла, беше иззвън

иззвънтяваш, несв. и иззвънтя, св. Издавам звънтене един път или няколко пъти по един път. иззвънтявам, иззвънтяваме, иззвънтяваш, иззвънтявате, иззвънтява, иззвънтяват, иззвънтявах, иззвънтявахме, иззвънтява, иззвънтявахте, иззвънтява, иззвънтяваха, иззвънтявах, иззвънтявахме, иззвънтяваше, иззвънтявахте, иззвънтяваше, иззвънтяваха, иззвънтявал съм, иззвънтявала съм, иззвънтявало съм, иззвънтявали сме, иззвънтявал си, иззвънтявала си, иззвънтявало си, иззвънтявали сте, иззвънтявал е, иззвънтявала е, иззвънтявало е, иззвънтявали са, бях иззвънтявал, бях иззвънтявала, бях иззвънтявало, бяхме иззвънтявали, беше иззвънтявал, беше иззвънтявала

иззвъниш, мин. св. иззвънях, мин. прич. иззвъня`л, св. — вж. иззвънявам. иззвъня, иззвъним, иззвъниш, иззвъните, иззвъни, иззвънят, иззвънях, иззвъняхме, иззвъня, иззвъняхте, иззвъня, иззвъняха, иззвънях, иззвъняхме, иззвънеше, иззвъняхте, иззвънеше, иззвъняха, иззвънял съм, иззвъняла съм, иззвъняло съм, иззвънели сме, иззвънял си, иззвъняла си, иззвъняло си, иззвънели сте, иззвънял е, иззвъняла е, иззвъняло е, иззвънели са, бях иззвънял, бях иззвъняла, бях иззвъняло, бяхме иззвънели, беше иззвънял, беше иззвъняла, беше иззвъняло, бяхте иззвънели, беше иззвънял, беше иззвъняла, беше иззвъняло, бяха иззвънели, ще иззвъня, ще иззвъним,

иззвъняваш, несв. и иззвъня, св. Издавам звън един път или няколко пъти по един. Телефонът иззвъня. иззвънявам, иззвъняваме, иззвъняваш, иззвънявате, иззвънява, иззвъняват, иззвънявах, иззвънявахме, иззвънява, иззвънявахте, иззвънява, иззвъняваха, иззвънявах, иззвънявахме, иззвъняваше, иззвънявахте, иззвъняваше, иззвъняваха, иззвънявал съм, иззвънявала съм, иззвънявало съм, иззвънявали сме, иззвънявал си, иззвънявала си, иззвънявало си, иззвънявали сте, иззвънявал е, иззвънявала е, иззвънявало е, иззвънявали са, бях иззвънявал, бях иззвънявала, бях иззвънявало, бяхме иззвънявали, беше иззвънявал, беше иззвънявала, беше иззвънявало, бяхте иззвънявали, б

изземеш, мин. св. иззех, мин. прич. иззе`л, св. — вж. изземвам. иззема, изземем, изземеш, изземете, изземе, изземат, иззех, иззехме, иззе, иззехте, иззе, иззеха, изземех, изземехме, изземеше, изземехте, изземеше, изземеха, иззел съм, иззела съм, иззело съм, иззели сме, иззел си, иззела си, иззело си, иззели сте, иззел е, иззела е, иззело е, иззели са, бях иззел, бях иззела, бях иззело, бяхме иззели, беше иззел, беше иззела, беше иззело, бяхте иззели, беше иззел, беше иззела, беше иззело, бяха иззели, ще иззема, ще изземем, ще изземеш, ще изземете, ще изземе, ще изземат, ще съм иззел, ще съм иззела, ще съм иззело, ще сме иззели, ще си иззел,

иззе`маш, несв. Изземвам. изземам, изземаме, изземаш, изземате, иззема, изземат, изземах, изземахме, иззема, изземахте, иззема, изземаха, изземах, изземахме, изземаше, изземахте, изземаше, изземаха, изземал съм, изземала съм, изземало съм, изземали сме, изземал си, изземала си, изземало си, изземали сте, изземал е, изземала е, изземало е, изземали са, бях изземал, бях изземала, бях изземало, бяхме изземали, беше изземал, беше изземала, беше изземало, бяхте изземали, беше изземал, беше изземала, беше изземало, бяха изземали, ще изземам, ще изземаме, ще изземаш, ще изземате, ще иззема, ще иззема

изземваш, несв. и иззема, св.; Какво.
1. Вземам, обикн. насилствено, от някого в големи количества или от много хора в полза обикн. на държавата. Иззеха оръжието от дома му. Изземвам документи.
2. Вземам, обикн. насилствено, чужди функции. Иззеха функциите и` и я съкратиха.
3. Вземам всичко докрай. Иззе ми книгите и не ги върна.
Синоними: вземам, отнемам, задигам, изтръгвам, конфискувам, реквизирам изземвам, изземваме, изземваш, изземвате, изземва, изземват, изземвах, изземвахме, изземва, изземвахте, изземва, изземваха, изземвах, изземвахме, изземваше, изземвахте, изземваше, изземваха, изземвал съм, изземвала съм, изземвало съм, изземвали сме, изземвал си, изземвала си, изземвало си, изземвали сте, изземвал е, изземвала е, изземвало е, изземвали са, бях изземвал, бях изземвала, бях изземвало, бяхме изземвали, беше изземвал, беше изземвала, беше изземвало, бяхте изземвали, беше изземвал, беше изземвала, беше изземвало, бяха изземвали, ще изземвам, ще изземв

иззи`даш, св. — вж. иззидвам. иззидам, иззидаме, иззидаш, иззидате, иззида, иззидат, иззидах, иззидахме, иззида, иззидахте, иззида, иззидаха, иззидах, иззидахме, иззидаше, иззидахте, иззидаше, иззидаха, иззидал съм, иззидала съм, иззидало съм, иззидали сме, иззидал си, иззидала си, иззидало си, иззидали сте, иззидал е, иззидала е, иззидало е, иззидали са, бях иззидал, бях иззидала, бях иззидало, бяхме иззидали, беше иззидал, беше иззидала, беше иззидало, бяхте иззидали, беше иззидал, беше иззидала, беше иззидало, бяха иззидали, ще иззидам, ще иззидаме, ще иззидаш, ще иззидате, ще иззида, ще иззида

иззидваш, несв. и иззидам, св. Зидам докрай. За един ден иззидват една стена.

иззи`ждаш, несв. Иззидвам.
Синоними: изграждам, съзиждам, построявам, застроявам, строя, градя, зидам, вия, свивам иззиждам, иззиждаме, иззиждаш, иззиждате, иззижда, иззиждат, иззиждах, иззиждахме, иззижда, иззиждахте, иззижда, иззиждаха, иззиждах, иззиждахме, иззиждаше, иззиждахте, иззиждаше, иззиждаха, иззиждал съм, иззиждала съм, иззиждало съм, иззиждали сме, иззиждал си, иззиждала си, иззиждало си, иззиждали сте, иззиждал е, иззиждала е, иззиждало е, иззиждали са, бях иззиждал, бях иззиждала, бях иззиждало, бяхме иззиждали, беше иззиждал, беше иззиждала, беше иззиждало, бяхте иззиждали, беше иззиждал, беше иззиждала, беше иззиждало, бяха иззиждали, ще иззиждам, ще иззижд

изиграваш, несв. и изиграя, св.
1. Какво. Играя от началото докрай игра (в 1, 2, 3, 6, 7 и 8 знач.). Изиграх две игри на тенис. Изигра добре ролята. Изиграха си танца. Изиграха си добре сделката и спечелиха много.
2. Кого. Измамвам. Изиграха го в цената.
изигравам се/изиграя се. — Излъгвам се в нещо. Продавачката се изигра и ми взе по-малко пари.
* Изигравам/изиграя номер (на някого). — Разг. Злепоставям, поставям в неудобно положение; изигравам.
Синоними: измамвам, излъгвам, мамя, лъжа, заблуждавам, хитрувам, изхитрявам, надлъгвам, надигравам, надхитрявам, дяволувам, играя на въже, доигравам, свършвам играта, изпълнявам си задачата, проигравам, изтървам, пропущам, надхитрям, служа си с измама, постъпвам нечестно, използувам, експлоатирам, изтръгвам, извличам, изхитрям изигравам, изиграваме, изиграваш, изигравате, изиграва, изиграват, изигравах, изигравахме, изиграва, изигравахте, изиграва, изиграваха, изигравах, изигравахме, изиграваше, изигравахте, изиграваше, изиграваха, изигравал съм, изигравала съм, изигравало съм, изигравали сме, изигравал си, изигравала си, изигравало си, изигравали сте, изигравал е, изигравала е, изигравало е, изигравали са, бях изигравал, бях изигравала, бях изигравало, бяхме изигравали, беше изигравал, беше изигравала, беше изигравало, бяхте изигравали, беше изигравал, беше изигравала, беше изиг

изиграеш, мин. св. изиграх, мин. прич. изигра`л, св. — вж. изигравам. изиграя, изиграем, изиграеш, изиграете, изиграе, изиграят, изиграх, изиграхме, изигра, изиграхте, изигра, изиграха, изиграех, изиграехме, изиграеше, изиграехте, изиграеше, изиграеха, изиграл съм, изиграла съм, изиграло съм, изиграли сме, изиграл си, изиграла си, изиграло си, изиграли сте, изиграл е, изиграла е, изиграло е, изиграли са, бях изиграл, бях изиграла, бях изиграло, бяхме изиграли, беше изиграл, беше изиграла, беше изиграло, бяхте изиграли, беше изиграл, беше изиграла, беше изиграло, бяха изиграли, ще изиграя, ще изиграем, ще изиграеш, ще изиграете, ще изи

изи`скаш, св. — вж. изисквам. изискам, изискаме, изискаш, изискате, изиска, изискат, изисках, изискахме, изиска, изискахте, изиска, изискаха, изисках, изискахме, изискаше, изискахте, изискаше, изискаха, изискал съм, изискала съм, изискало съм, изискали сме, изискал си, изискала си, изискало си, изискали сте, изискал е, изискала е, изискало е, изискали са, бях изискал, бях изискала, бях изискало, бяхме изискали, беше изискал, беше изискала, беше изискало, бяхте изискали, беше изискал, беше изискала, беше изискало, бяха изискали, ще изискам, ще изискаме, ще изискаш, ще изискате, ще изиска, ще изиска

изискана, изискано, мн. изискани, прил. Който е съвършен, издържан, фин, изящен. <em>Изискано държание. Изискан парфюм. Изискан ресторант.</em><br />същ. изисканост, изискаността`, ж.
Синоними: искан, търсен, молен, измолен, рекламиран, призован, префинен, изтънчен, изящен, с вкус, фин, деликатен, нежен, изнежен, елегантен, спретнат, рафиниран, издържан, съвършен, изправен, редовен, акуратен, порядъчен, любезен, учтив, вежлив, чувствителен, методичен, строг, взискателен, моден, шик, стилен, претенциозен, помпозен, прост, чист, класически, точен, педантичен, коректен, тънък изискан, изискания, изисканият, изискана, изисканата, изискано, изисканото, изискани, изисканите

нареч. Съвършено, с финес, с изящество, издържано. Държи се изискано.
Синоними: изтънчено, изящно, нежно, фино

вж. изи`скан
Синоними: изтънченост, префиненост, финност, деликатност, нежност, изящност, изправност, издържаност, изрядност, редовност, елегантност, шлифовка, лустро, изящество, финес, шик, чувствителност изисканост, изискаността, изисканости, изисканостите

изискваш, несв. и изискам, св.; Какво.
1. Искам официално (чрез документи) да ми се предостави или да се направи нещо. Изисквам досието му. Изисквам сведения. Изисквам консулт.
2. Държа да се спазват условия или ред. Изисквам дисциплина. Изисквам точност в работата.
изисква се. — Безл. Поставя се като условие; нужен е. Изисква се висше образование.
същ. изи`скване, ср.
Синоними: искам, моля, измолвам, издействувам, желая, претендирам, поставям изисквания, прося, изпросвам, налагам, настоявам, стремя се, задължавам, давам указание, заповядвам, трябва ми, нуждая се от, влека след себе си, свързан съм с, нареждам изисквам, изискваме, изискваш, изисквате, изисква, изискват, изисквах, изисквахме, изисква, изисквахте, изисква, изискваха, изисквах, изисквахме, изискваше, изисквахте, изискваше, изискваха, изисквал съм, изисквала съм, изисквало съм, изисквали сме, изисквал си, изисквала си, изисквало си, изисквали сте, изисквал е, изисквала е, изисквало е, изисквали са, бях изисквал, бях изисквала, бях изисквало, бяхме изисквали, беше изисквал, беше изисквала, беше изисквало, бяхте изисквали, беше изисквал, беше изисквала, беше изисквало, бяха изисквали, ще изисквам, ще изискв

вж. изи`сквам
Синоними: условие, необходимост, потребност, взискателност, нужда, претенция, искане, поискване изискване, изискването, изисквания, изискванията

изискуема, изискуемо, мн. изиску`еми, прил. Спец. Който се изисква, изискван. Изискуемо образование. Изискуеми размери.
Синоними: дължим, платим изискуем, изискуемия, изискуемият, изискуема, изискуемата, изискуемо, изискуемото, изискуеми, изискуемите

изкажеш, мин. св. изказах, мин. прич. изка`зал, св. — вж. изказвам. изкажа, изкажем, изкажеш, изкажете, изкаже, изкажат, изказах, изказахме, изказа, изказахте, изказа, изказаха, изкажех, изкажехме, изкажеше, изкажехте, изкажеше, изкажеха, изказал съм, изказала съм, изказало съм, изказали сме, изказал си, изказала си, изказало си, изказали сте, изказал е, изказала е, изказало е, изказали са, бях изказал, бях изказала, бях изказало, бяхме изказали, беше изказал, беше изказала, беше изказало, бяхте изказали, беше изказал, беше изказала, беше изказало, бяха изказали, ще изкажа, ще изкажем, ще изкажеш, ще изкажете, ще изкаже, ще изкажат, ще

изказваш, несв. и изкажа, св.
1. Какво. Изричам, произнасям; казвам. Оставете ме да изкажа думата си.
2. Какво. Изричам, произнасям, изразявам. Изказвам болките си. Изказвам съчувствие. Изказвам съмнение.
3. Остар. Кого. Издавам. Изказвам в полицията.
изказвам се/изкажа се. 1. — Правя публично изложение по някакъв въпрос. Изказах се относно изпитите. На заседанието се изказаха трима души.
2. Остар. Издавам се. Изказал се кой е.
същ. изказване, мн. изказвания, ср. Правя изказване. Давам думата за изказвания.
Синоними: казвам, издумвам, изговорвам, изричам, изразявам, давам израз, произнасям, измърморвам, изхортувам, предавам, издавам, издайнича, предателствувам, разкривам, разгласявам, шепна, мълвя, промълвям изказвам, изказваме, изказваш, изказвате, изказва, изказват, изказвах, изказвахме, изказва, изказвахте, изказва, изказваха, изказвах, изказвахме, изказваше, изказвахте, изказваше, изказваха, изказвал съм, изказвала съм, изказвало съм, изказвали сме, изказвал си, изказвала си, изказвало си, изказвали сте, изказвал е, изказвала е, изказвало е, изказвали са, бях изказвал, бях изказвала, бях изказвало, бяхме изказвали, беше изказвал, беше изказвала, беше изказвало, бяхте изказвали, беше изказвал, беше изказвала, беше изказвало, бяха изказвали, ще изказвам, ще изказв

вж. изка`звам
Синоними: изразяване, мнение, реч, дума, изявление, говорене, излагане, казване, изложение, твърдение, оценка, преценка, присъда, решение, тържествена декларация изказване, изказването, изказвания, изказванията

изкалваш, несв. и изкалям, св.
1. Кого, какво. Изцапвам с кал, окалвам.
2. Прен. Кого. Оклеветявам, окалвам, очерням. Изкалвам името му.
изкалвам се/изкалям се. — Изцапвам се с кал; окалвам се.
Синоними: мацам, цапам, изцапвам, цапотя изкалвам, изкалваме, изкалваш, изкалвате, изкалва, изкалват, изкалвах, изкалвахме, изкалва, изкалвахте, изкалва, изкалваха, изкалвах, изкалвахме, изкалваше, изкалвахте, изкалваше, изкалваха, изкалвал съм, изкалвала съм, изкалвало съм, изкалвали сме, изкалвал си, изкалвала си, изкалвало си, изкалвали сте, изкалвал е, изкалвала е, изкалвало е, изкалвали са, бях изкалвал, бях изкалвала, бях изкалвало, бяхме изкалвали, беше изкалвал, беше изкалвала, беше изкалвало, бяхте изкалвали, беше изкалвал, беше изкалвала, беше изкалвало, бяха изкалвали, ще изкалвам, ще изкалв

изкалъпваш, несв. и изкалъпя, св.; Какво.
1. Направям, без да имам нужните материали или квалификация; фабрикувам като по калъп.
2. Прен. Пренебр. Съчинявам оттук-оттам, комбинирам (книга, лъжа и др.). Изкалъпих една хубава лъжа.
Синоними: изработвам, правя, направям, изковавам, изфабрикувам, изкусурявам, измайсторявам, съчинявам, измислям, изсмуквам из пръсти, скърпвам, скопосвам, импровизирам изкалъпвам, изкалъпваме, изкалъпваш, изкалъпвате, изкалъпва, изкалъпват, изкалъпвах, изкалъпвахме, изкалъпва, изкалъпвахте, изкалъпва, изкалъпваха, изкалъпвах, изкалъпвахме, изкалъпваше, изкалъпвахте, изкалъпваше, изкалъпваха, изкалъпвал съм, изкалъпвала съм, изкалъпвало съм, изкалъпвали сме, изкалъпвал си, изкалъпвала си, изкалъпвало си, изкалъпвали сте, изкалъпвал е, изкалъпвала е, изкалъпвало е, изкалъпвали са, бях изкалъпвал, бях изкалъпвала, бях изкалъпвало, бяхме изкалъпвали, беше изкалъпвал, беше изкалъпвала, беше изкалъпвало, бяхте изкалъпвали, б

изкалъпиш, мин. св. изкалъпих, мин. прич. изкалъ`пил, св. — вж. изкалъпвам. изкалъпя, изкалъпим, изкалъпиш, изкалъпите, изкалъпи, изкалъпят, изкалъпих, изкалъпихме, изкалъпи, изкалъпихте, изкалъпи, изкалъпиха, изкалъпех, изкалъпехме, изкалъпеше, изкалъпехте, изкалъпеше, изкалъпеха, изкалъпил съм, изкалъпила съм, изкалъпило съм, изкалъпили сме, изкалъпил си, изкалъпила си, изкалъпило си, изкалъпили сте, изкалъпил е, изкалъпила е, изкалъпило е, изкалъпили са, бях изкалъпил, бях изкалъпила, бях изкалъпило, бяхме изкалъпили, беше изкалъпил, беше изкалъпила, беше изкалъпило, бяхте изкалъпили, беше изкалъпил, беше изкалъпила, беше изкалъ

изка`ляш, св. — вж. изкалвам. изкалям, изкаляме, изкаляш, изкаляте, изкаля, изкалят, изкалях, изкаляхме, изкаля, изкаляхте, изкаля, изкаляха, изкалях, изкаляхме, изкаляше, изкаляхте, изкаляше, изкаляха, изкалял съм, изкаляла съм, изкаляло съм, изкаляли сме, изкалял си, изкаляла си, изкаляло си, изкаляли сте, изкалял е, изкаляла е, изкаляло е, изкаляли са, бях изкалял, бях изкаляла, бях изкаляло, бяхме изкаляли, беше изкалял, беше изкаляла, беше изкаляло, бяхте изкаляли, беше изкалял, беше изкаляла, беше изкаляло, бяха изкаляли, ще изкалям, ще изкаляме, ще изкаляш, ще изкаляте, ще изкаля, ще изкаля

изкапваш, несв. и изкапя, св.
1. Кого, какво. Окапвам веднъж или всички по веднъж. Изкапах си дрехите.
2. Капя до изчерпване. Водата е изкапала през пукнатината на бутилката.
3. За листа, коса, зъби и под. — опадвам докрай.
4. Прен. Обикн. мн. Уморяваме се до краен предел всички от определения брой. Изкапахме по нагорнището.
5. Прен. Обикн. мн. Умираме, загиваме всички от определения брой. Повечето от ротата ни изкапаха.
изкапвам се/изкапя се. — Капя се веднъж или капя всички дрехи по веднъж.
* Изкапват ми очите. — Заболяват ме очите от продължително взиране. изкапвам, изкапваме, изкапваш, изкапвате, изкапва, изкапват, изкапвах, изкапвахме, изкапва, изкапвахте, изкапва, изкапваха, изкапвах, изкапвахме, изкапваше, изкапвахте, изкапваше, изкапваха, изкапвал съм, изкапвала съм, изкапвало съм, изкапвали сме, изкапвал си, изкапвала си, изкапвало си, изкапвали сте, изкапвал е, изкапвала е, изкапвало е, изкапвали са, бях изкапвал, бях изкапвала, бях изкапвало, бяхме изкапвали, беше изкапвал, беше изкапвала, беше изкапвало, бяхте изкапвали, беше изкапвал, беше изкапвала, беше изкапвало, бяха изкапвали, ще изкапвам, ще изкапв

изкапеш, мин. св. изкапах, мин. прич. изка`пал, св. — вж. изкапвам. изкапя, изкапем, изкапеш, изкапете, изкапе, изкапят, изкапах, изкапахме, изкапа, изкапахте, изкапа, изкапаха, изкапех, изкапехме, изкапеше, изкапехте, изкапеше, изкапеха, изкапал съм, изкапала съм, изкапало съм, изкапали сме, изкапал си, изкапала си, изкапало си, изкапали сте, изкапал е, изкапала е, изкапало е, изкапали са, бях изкапал, бях изкапала, бях изкапало, бяхме изкапали, беше изкапал, беше изкапала, беше изкапало, бяхте изкапали, беше изкапал, беше изкапала, беше изкапало, бяха изкапали, ще изкапя, ще изкапем, ще изкапеш, ще изкапете, ще изкапе, ще изкапят, ще

изкараш, св. — вж. [[изкарвам<em> 1</em><em> . <br /><br />----<br /><br />изкараш, св. — вж. [[изкарвам 2__ . изкарам, изкараме, изкараш, изкарате, изкара, изкарат, изкарах, изкарахме, изкара, изкарахте, изкара, изкараха, изкарах, изкарахме, изкараше, изкарахте, изкараше, изкараха, изкарал съм, изкарала съм, изкарало съм, изкарали сме, изкарал си, изкарала си, изкарало си, изкарали сте, изкарал е, изкарала е, изкарало е, изкарали са, бях изкарал, бях изкарала, бях изкарало, бяхме изкарали, беше изкарал, беше изкарала, беше изкарало, бяхте изкарали, беше изкарал, беше изкарала, беше изкарало, бяха изкарали, ще изкарам, ще изкараме, ще изкараш, ще изкарате, ще изкара, ще изкара

изкарваш, несв. и <em>_изкарам 1 , св.
1. Кого, какво. Управлявам, водя, карам навън, нагоре или пред другите, на открито. Изкарвам колата от двора. Изкарвам овцете на паша. Едва изкараха каруцата до върха. Изкараха го по химия.
2. Какво. Изваждам от вътрешността; изтръгвам, премахвам. Изкарвам от джоба си. Изкарвам зъб.
3. Какво. Почиствам (лекета и под.). Препаратът изкарва петна.
4. Какво. Вадя документ. Изкарвам паспорт.
5. Какво. Добивам плодове, продукти или пари. Изкарвам картофи за зимата. Изкарвам някой лев. От домати изкарва добре.
6. Какво. Получавам оценка на изпит, изпитване и под. По история изкара пет.
7. За растение, листа, клонки; за коса, брада — покарвам, израствам.
8. Какво. При броене или смятане — получавам. Изкарах, че ми трябват сто лева.
9. Какво. Правя снимка.
10. Извеждам от състояние, настроение.
11. Кого. Представям не какъвто е, преиначено. Изкараха го много лош. Изкарвам го добър.
12. Какво. Изваждам поука, полза и др.
изкарвам се/изкарам се. — Представям се преиначено, не какъвто съм. Изкарал се много добър.
същ. изкарване, ср.<br />* </em>Изкарвам душата (на някого).<em> — Разг. Измъчвам, притеснявам много.<br />* </em>Изкарвам ума/акъла от главата (на някого).<em> — Разг. Изплашвам силно, стряскам. <br /><br />----<br /><br />изкарваш, несв. и изкарам 2</em><em> , св.<br />1. Какво. Приключвам, завършвам докрай нещо започнато. </em>Това лято ще изкараме къщата.<em><br />2. Какво. Преминавам докрай, приключвам (училище, казарма и под.). </em>Тази есен ще изкара казармата.<em><br />3. Какво. Успешно се представям на изпит, конкурс и под. </em>Двата изпита изкарах, но последния не успях.<em><br />4. Какво. Изпълнявам от край до край песен, танц и под.<br />5. Какво. Преживявам период от време. </em>Изкарахме три години в чужбина._<br />6. Какво. Прекарвам, понасям болест, трудност и др.<br />същ. изкарване, ср.
Синоними: измъквам, изваждам, изнасям, извличам, тегля, мъкна, изтеглям, влача, изтръгвам, вадя, отвеждам, извеждам, откарвам, печеля, припечелвам, спечелвам, завършвам, свършвам, довършвам, довеждам докрай, добивам, карам, отбивам, излежавам изкарвам, изкарваме, изкарваш, изкарвате, изкарва, изкарват, изкарвах, изкарвахме, изкарва, изкарвахте, изкарва, изкарваха, изкарвах, изкарвахме, изкарваше, изкарвахте, изкарваше, изкарваха, изкарвал съм, изкарвала съм, изкарвало съм, изкарвали сме, изкарвал си, изкарвала си, изкарвало си, изкарвали сте, изкарвал е, изкарвала е, изкарвало е, изкарвали са, бях изкарвал, бях изкарвала, бях изкарвало, бяхме изкарвали, беше изкарвал, беше изкарвала, беше изкарвало, бяхте изкарвали, беше изкарвал, беше изкарвала, беше изкарвало, бяха изкарвали, ще изкарвам, ще изкарв

изкупваш, несв. и <em>_изкупя 1 , св.
1. Какво. Понасям трудности, жертвам в името на нещо ценно. Изкупвам любовта си със страдание. Изкупвам с кръв.
2. Какво. Понасям страдания, трудности като възмездие. Изкупвам греховете си с труд._
същ. изку`пване, ср.
Синоними: изкупувам, откупувам, изплащам, купувам, закупувам, изплащам вина, търпя мъка, изстрадвам, страдам, изтърпявам, претърпявам, възмездявам, отплащам се за, извинявам се за, компенсирам изкупвам, изкупваме, изкупваш, изкупвате, изкупва, изкупват, изкупвах, изкупвахме, изкупва, изкупвахте, изкупва, изкупваха, изкупвах, изкупвахме, изкупваше, изкупвахте, изкупваше, изкупваха, изкупвал съм, изкупвала съм, изкупвало съм, изкупвали сме, изкупвал си, изкупвала си, изкупвало си, изкупвали сте, изкупвал е, изкупвала е, изкупвало е, изкупвали са, бях изкупвал, бях изкупвала, бях изкупвало, бяхме изкупвали, беше изкупвал, беше изкупвала, беше изкупвало, бяхте изкупвали, беше изкупвал, беше изкупвала, беше изкупвало, бяха изкупвали, ще изкупвам, ще изкупв

вж. изку`пвам
Синоними: откуп, изплащане, изкупление изкупване, изкупването, изкупвания, изкупванията

изкупвателна, изкупвателно, мн. изкупва`телни, прил. Който се отнася до изкупуване на стопанска продукция. Изкупвателен пункт. изкупвателен, изкупвателния, изкупвателният, изкупвателна, изкупвателната, изкупвателно, изкупвателното, изкупвателни, изкупвателните

мн. изкупва`чи, м. Лице, което изкупува стопанска продукция. изкупвач, изкупвача, изкупвачът, изкупвачи, изкупвачите, изкупвача

изкупна, изкупно, мн. и`зкупни, прил. Изкупвателен. Изкупни цени. изкупен, изкупения, изкупеният, изкупена, изкупената, изкупено, изкупеното, изкупени, изкупените

изкупна, изкупно, мн. и`зкупни, прил. Изкупвателен. Изкупни цени. изкупен, изкупния, изкупният, изкупна, изкупната, изкупно, изкупното, изкупни, изкупните

изкупителят, изкупителя, мн. изкупи`тели, м. Лице, което изкупва чужди грехове. изкупител, изкупителя, изкупителят, изкупители, изкупителите, изкупители, изкупителю

изкупителна, изкупително, мн. изкупи`телни, прил.
* Изкупителна жертва. — Жертва, с която се изкупват грехове, грешки, провинения. Ставам изкупителна жертва. изкупителен, изкупителния, изкупителният, изкупителна, изкупителната, изкупително, изкупителното, изкупителни, изкупителните

мн. изкупи`телки, ж. Жена изкупител. изкупителка, изкупителката, изкупителки, изкупителките, изкупителке

ср., само ед. Изкупване на грехове, грешки и под. Дарявам пари за изкупление на греховете си.
Синоними: възмездие, изкупуване, изплащане, мъка, жертва изкупление, изкуплението, изкупления, изкупленията

изкупуваш, несв. и <em>_изкупя 2 , св.; Какво.
1. Купувам в големи количества (обикн. селскостопанска, промишлена или занаятчийска продукция).
2. Изплащам част от съсобственически имот. Изкупих апартамента от сестра си.
3. Изкупвам.
4. Купувам всичко налично. Изкупиха олиото за един час._
същ. изкупу`ване, ср.
Синоними: откупувам, изплащам, купувам, закупувам, изплащам вина, търпя мъка, изстрадвам, страдам, изтърпявам, претърпявам, възмездявам изкупувам, изкупуваме, изкупуваш, изкупувате, изкупува, изкупуват, изкупувах, изкупувахме, изкупува, изкупувахте, изкупува, изкупуваха, изкупувах, изкупувахме, изкупуваше, изкупувахте, изкупуваше, изкупуваха, изкупувал съм, изкупувала съм, изкупувало съм, изкупували сме, изкупувал си, изкупувала си, изкупувало си, изкупували сте, изкупувал е, изкупувала е, изкупувало е, изкупували са, бях изкупувал, бях изкупувала, бях изкупувало, бяхме изкупували, беше изкупувал, беше изкупувала, беше изкупувало, бяхте изкупували, беше изкупувал, беше изкупувала, беше изку

вж. изкупу`вам изкупуване, изкупуването, изкупувания, изкупуванията

мн. изкупчици, м. Лице, което се занимава с изкупвателна дейност. излевря се излевриш се, мин. св. излеврих се, мин. прич. излеврил се, св. — вж. излеврям се. излеврям се излевряш се, несв. и <em>_излевря се_, св. Грубо. Излягам се неприлично.

изкупиш, мин. св. изкупих, мин. прич. изкупил, св. — вж. изкупвам. <br /><br />----<br /><br />изкупиш, мин. св. изкупих, мин. прич. изкупил, св. — вж. изкупувам. изкупя, изкупим, изкупиш, изкупите, изкупи, изкупят, изкупих, изкупихме, изкупи, изкупихте, изкупи, изкупиха, изкупех, изкупехме, изкупеше, изкупехте, изкупеше, изкупеха, изкупил съм, изкупила съм, изкупило съм, изкупили сме, изкупил си, изкупила си, изкупило си, изкупили сте, изкупил е, изкупила е, изкупило е, изкупили са, бях изкупил, бях изкупила, бях изкупило, бяхме изкупили, беше изкупил, беше изкупила, беше изкупило, бяхте изкупили, беше изкупил, беше изкупила, беше изкупило, бяха изкупили, ще изкупя, ще изкупим, ще изкупиш, ще изкупите, ще изкупи, ще изкупят, ще

изкусна, изкусно, мн. изкусни, прил. Който е изключително сръчен, умел в изработване, сътворяване или изпълнение. <em>Изкусен майстор златар. Изкусен цигулар.</em><br />нареч. изкусно.
Синоними: майсторски, опитен, вещ, сръчен, похватен, способен, ловък, хитър, префинен, рафиниран, прозорлив, лукав, умел, добре подготвен, квалифициран, талантлив, изобретателен, находчив, остроумен, добре изпълнен, изпипан, изпечен, прецизен, внимателен, изящен, сложен, безскрупулен, непочтен, нечестен, задкулисен, тънък, дяволит, ироничен изкусен, изкусния, изкусният, изкусна, изкусната, изкусно, изкусното, изкусни, изкусните

изкусителят, изкусителя, мн. изкуси`тели, м.
1. Човек, който изкушава, привлича.
2. Дявол. Изкусителят му нашепва.
Синоними: съблазнител, прелъстител, дявол, сатана изкусител, изкусителя, изкусителят, изкусители, изкусителите, изкусители, изкусителю

изкусителна, изкусително, мн. изкуси`телни, прил. Който изкушава, привлича. Изкусителна идея. Изкусително предложение.
Синоними: съблазнителен, прелъстителен, примамлив изкусителен, изкусителния, изкусителният, изкусителна, изкусителната, изкусително, изкусителното, изкусителни, изкусителните

мн. изкуси`телки, ж. Жена изкусител. изкусителка, изкусителката, изкусителки, изкусителките, изкусителко

вж. изку`сен
Синоними: изобретателно, оригинално, остроумно

изкуствена, изкуствено, мн. изкуствени, прил.<br />1. Който е направен от човека като заместител на естествен. <em>Изкуствен зъб. Изкуствен крак.</em><br />2. Който е добит от човека като заместител на природни вещества. <em>Изкуствена коприна. Изкуствени торове.</em><br />3. Който не е по природните закони; неестествен, наложен, направен. <em>Изкуствен език.</em><br />4. Който е фалшив, неестествен. <em>Изкуствена усмивка. Изкуствено държание.</em><br />нареч. изкуствено.
Синоними: неестествен, имитиран, възпроизведен, копиран, пресъздаден, изкривен, изкълчен, престорен, неискрен, фалшив, лъжлив, фалшифициран, измамлив, подправен, недействителен, въображаем, илюзорен, принуден, превзет, маниерен, театрален, мелодраматичен, показен, гонещ външни ефекти, неистински, спомагателен, привиден, долнокачествен изкуствен, изкуствения, изкуственият, изкуствена, изкуствената, изкуствено, изкуственото, изкуствени, изкуствените

вж. изку`ствен

мн. изку`ства, ср.
1. Само ед. Област от човешката дейност, при която действителността се пресъздава чрез художествени средства. Интересувам се от изкуство. Хората имат нужда от изкуство. Изкуство на образи и цветове.
2. Един вид човешка дейност за пресъздаване на действителността чрез художествени средства. Театрално изкуство. Киноизкуство. От всички изкуства най-много обича музиката.
3. Само ед. Изключително майсторство, владеене на някаква дейност. Голямо изкуство е кулинарията. Изкуство на превода.
Синоними: умение, опитност, вещина, сръчност, майсторство, майстория, способност, талант, похватност, ловкост, знание, леснота, майсторлък, мурафет, трик, съвършено владеене, изобретателност изкуство, изкуството, изкуства, изкуствата

мн. изкуствове`ди, м. Учен в областта на изкуствознанието. изкуствовед, изкуствоведа, изкуствоведът, изкуствоведи, изкуствоведите, изкуствоведа

мн. изкуствове`дки, ж. Жена изкуствовед. изкуствоведка, изкуствоведката, изкуствоведки, изкуствоведките

изкуствоведска, изкуствоведско, мн. изкуствове`дски, прил. Който се отнася до изкуствовед и изкуствознание. изкуствоведски, изкуствоведския, изкуствоведският, изкуствоведска, изкуствоведската, изкуствоведско, изкуствоведското, изкуствоведски, изкуствоведските

ср., само ед. Наука за изкуството. изкуствознание, изкуствознанието, изкуствознания, изкуствознанията

изкусуриш, мин. св. изкусурих, мин. прич. изкусури`л, св. — вж. изкусурявам. изкусуря, изкусурим, изкусуриш, изкусурите, изкусури, изкусурят, изкусурих, изкусурихме, изкусури, изкусурихте, изкусури, изкусуриха, изкусурях, изкусуряхме, изкусуреше, изкусуряхте, изкусуреше, изкусуряха, изкусурил съм, изкусурила съм, изкусурило съм, изкусурили сме, изкусурил си, изкусурила си, изкусурило си, изкусурили сте, изкусурил е, изкусурила е, изкусурило е, изкусурили са, бях изкусурил, бях изкусурила, бях изкусурило, бяхме изкусурили, беше изкусурил, беше изкусурила, беше изкусурило, бяхте изкусурили, беше изкусурил, беше изкусурила, беше изкусу

изкусуряваш, несв. и изкусуря, св.; Какво. Изработвам или довършвам, като изпипвам майсторски детайлите. Шкафът е готов, но трябва да го изкусуря.
Синоними: дотъкмявам, доработвам, довършвам, доправям, усъвършенствувам, подобрявам, натъкмявам, изкалъпвам, измайсторявам, изфинвам изкусурявам, изкусуряваме, изкусуряваш, изкусурявате, изкусурява, изкусуряват, изкусурявах, изкусурявахме, изкусурява, изкусурявахте, изкусурява, изкусуряваха, изкусурявах, изкусурявахме, изкусуряваше, изкусурявахте, изкусуряваше, изкусуряваха, изкусурявал съм, изкусурявала съм, изкусурявало съм, изкусурявали сме, изкусурявал си, изкусурявала си, изкусурявало си, изкусурявали сте, изкусурявал е, изкусурявала е, изкусурявало е, изкусурявали са, бях изкусурявал, бях изкусурявала, бях изкусурявало, бяхме изкусурявали, беше изкусурявал, беше изкусурявала

изкусиш, мин. св. изкусих, мин. прич. изкуси`л, св. — вж. изкусявам. изкуся, изкусим, изкусиш, изкусите, изкуси, изкусят, изкусих, изкусихме, изкуси, изкусихте, изкуси, изкусиха, изкусех, изкусехме, изкусеше, изкусехте, изкусеше, изкусеха, изкусил съм, изкусила съм, изкусило съм, изкусили сме, изкусил си, изкусила си, изкусило си, изкусили сте, изкусил е, изкусила е, изкусило е, изкусили са, бях изкусил, бях изкусила, бях изкусило, бяхме изкусили, беше изкусил, беше изкусила, беше изкусило, бяхте изкусили, беше изкусил, беше изкусила, беше изкусило, бяха изкусили, ще изкуся, ще изкусим, ще изкусиш, ще изкусите, ще изкуси, ще изкусят, ще

изкусяваш, несв. и изкуся, св. Изкушавам. изкусявам, изкусяваме, изкусяваш, изкусявате, изкусява, изкусяват, изкусявах, изкусявахме, изкусява, изкусявахте, изкусява, изкусяваха, изкусявах, изкусявахме, изкусяваше, изкусявахте, изкусяваше, изкусяваха, изкусявал съм, изкусявала съм, изкусявало съм, изкусявали сме, изкусявал си, изкусявала си, изкусявало си, изкусявали сте, изкусявал е, изкусявала е, изкусявало е, изкусявали са, бях изкусявал, бях изкусявала, бях изкусявало, бяхме изкусявали, беше изкусявал, беше изкусявала, беше изкусявало, бяхте изкусявали, беше изкусявал, беше изкусявала, беше изку

изкуфееш, мин. св. изкуфях, мин. прич. изкуфя`л, св. — вж. изкуфявам. изкуфея, изкуфеем, изкуфееш, изкуфеете, изкуфее, изкуфеят, изкуфях, изкуфяхме, изкуфя, изкуфяхте, изкуфя, изкуфяха, изкуфеех, изкуфеехме, изкуфееше, изкуфеехте, изкуфееше, изкуфееха, изкуфял съм, изкуфяла съм, изкуфяло съм, изкуфели сме, изкуфял си, изкуфяла си, изкуфяло си, изкуфели сте, изкуфял е, изкуфяла е, изкуфяло е, изкуфели са, бях изкуфял, бях изкуфяла, бях изкуфяло, бяхме изкуфели, беше изкуфял, беше изкуфяла, беше изкуфяло, бяхте изкуфели, беше изкуфял, беше изкуфяла, беше изкуфяло, бяха изкуфели, ще изкуфея, ще изкуфеем, ще изкуфееш, ще изкуфеете, ще изк

изкуфяваш, несв. и изкуфея, св.
1. За плод — ставам кух. Ряпата е вече изкуфяла.
2. Прен. Пренебр. За човек — оглупявам. Тоя старец е съвсем изкуфял. изкуфявам, изкуфяваме, изкуфяваш, изкуфявате, изкуфява, изкуфяват, изкуфявах, изкуфявахме, изкуфява, изкуфявахте, изкуфява, изкуфяваха, изкуфявах, изкуфявахме, изкуфяваше, изкуфявахте, изкуфяваше, изкуфяваха, изкуфявал съм, изкуфявала съм, изкуфявало съм, изкуфявали сме, изкуфявал си, изкуфявала си, изкуфявало си, изкуфявали сте, изкуфявал е, изкуфявала е, изкуфявало е, изкуфявали са, бях изкуфявал, бях изкуфявала, бях изкуфявало, бяхме изкуфявали, беше изкуфявал, беше изкуфявала, беше изкуфявало, бяхте изкуфявали, беше изкуфявал, беше изкуфявала, беше изку

изкушиш, мин. св. изкуших, мин. прич. изкуши`л, св. — вж. изкушавам. изкуша, изкушим, изкушиш, изкушите, изкуши, изкушат, изкуших, изкушихме, изкуши, изкушихте, изкуши, изкушиха, изкушах, изкушахме, изкушеше, изкушахте, изкушеше, изкушаха, изкушил съм, изкушила съм, изкушило съм, изкушили сме, изкушил си, изкушила си, изкушило си, изкушили сте, изкушил е, изкушила е, изкушило е, изкушили са, бях изкушил, бях изкушила, бях изкушило, бяхме изкушили, беше изкушил, беше изкушила, беше изкушило, бяхте изкушили, беше изкушил, беше изкушила, беше изкушило, бяха изкушили, ще изкуша, ще изкушим, ще изкушиш, ще изкушите, ще изкуши, ще изкушат, ще

изкушаваш, несв. и изкуша, св.; Кого. Подмамвам с нещо привлекателно; съблазнявам. Изкуши я с парите си.
изкушавам се/изкуша се. — Изпитвам силно желание за нещо привлекателно; съблазнявам се. Изкушавам се да си купя от тези обувки.
Синоними: блазня, съблазнявам, прелъстявам, пленявам, привличам, излъстявам, поблазням, подлъгвам, прилъгвам, подмамвам, измамвам, мамя, примамвам, впримчвам изкушавам, изкушаваме, изкушаваш, изкушавате, изкушава, изкушават, изкушавах, изкушавахме, изкушава, изкушавахте, изкушава, изкушаваха, изкушавах, изкушавахме, изкушаваше, изкушавахте, изкушаваше, изкушаваха, изкушавал съм, изкушавала съм, изкушавало съм, изкушавали сме, изкушавал си, изкушавала си, изкушавало си, изкушавали сте, изкушавал е, изкушавала е, изкушавало е, изкушавали са, бях изкушавал, бях изкушавала, бях изкушавало, бяхме изкушавали, беше изкушавал, беше изкушавала, беше изкушавало, бяхте изкушавали, беше изкушавал, беше изкушавала, беше изку

мн. изкуше`ния, ср. Нещо, което може да изкушава. Магазинът беше пълен с изкушения.
Синоними: съблазън, прелъстяване, прелъщение, измама, примамка, подмамка изкушение, изкушението, изкушения, изкушенията

изкълчиш, мин. св. изкълчих, мин. прич. изкъ`лчил, св. — вж. изкълчвам. изкълча, изкълчим, изкълчиш, изкълчите, изкълчи, изкълчат, изкълчих, изкълчихме, изкълчи, изкълчихте, изкълчи, изкълчиха, изкълчех, изкълчехме, изкълчеше, изкълчехте, изкълчеше, изкълчеха, изкълчил съм, изкълчила съм, изкълчило съм, изкълчили сме, изкълчил си, изкълчила си, изкълчило си, изкълчили сте, изкълчил е, изкълчила е, изкълчило е, изкълчили са, бях изкълчил, бях изкълчила, бях изкълчило, бяхме изкълчили, беше изкълчил, беше изкълчила, беше изкълчило, бяхте изкълчили, беше изкълчил, беше изкълчила, беше изкълчило, бяха изкълчили, ще изкълча, ще изкълчим,

изкълчваш, несв. и изкълча, св.
1. Какво. Измествам кост в става. Паднах и си изкълчих ръката.
2. Прен. Преиначавам, изопачавам факти, истина, съзнание и под.
изкълчвам се/изкълча се. — Измества ми се кост в ставата.
Синоними: навяхвам, изкривявам, разкривявам, извъртам, измятам, изменям, изопачавам, преиначавам, окарикатурявам, размествам, обърквам, разстройвам изкълчвам, изкълчваме, изкълчваш, изкълчвате, изкълчва, изкълчват, изкълчвах, изкълчвахме, изкълчва, изкълчвахте, изкълчва, изкълчваха, изкълчвах, изкълчвахме, изкълчваше, изкълчвахте, изкълчваше, изкълчваха, изкълчвал съм, изкълчвала съм, изкълчвало съм, изкълчвали сме, изкълчвал си, изкълчвала си, изкълчвало си, изкълчвали сте, изкълчвал е, изкълчвала е, изкълчвало е, изкълчвали са, бях изкълчвал, бях изкълчвала, бях изкълчвало, бяхме изкълчвали, беше изкълчвал, беше изкълчвала, беше изкълчвало, бяхте изкълчвали, беше изкълчвал, беше изкълчвала, беше изкъ

изкъпваш, несв. и изкъпя, св.; Кого, какво. Къпя докрай. Изкъпа ли вече детето?
изкъпвам се/изкъпя се. — Къпя докрай себе си. изкъпвам, изкъпваме, изкъпваш, изкъпвате, изкъпва, изкъпват, изкъпвах, изкъпвахме, изкъпва, изкъпвахте, изкъпва, изкъпваха, изкъпвах, изкъпвахме, изкъпваше, изкъпвахте, изкъпваше, изкъпваха, изкъпвал съм, изкъпвала съм, изкъпвало съм, изкъпвали сме, изкъпвал си, изкъпвала си, изкъпвало си, изкъпвали сте, изкъпвал е, изкъпвала е, изкъпвало е, изкъпвали са, бях изкъпвал, бях изкъпвала, бях изкъпвало, бяхме изкъпвали, беше изкъпвал, беше изкъпвала, беше изкъпвало, бяхте изкъпвали, беше изкъпвал, беше изкъпвала, беше изкъпвало, бяха изкъпвали, ще изкъпвам, ще изкъпв

изкъпеш, мин. св. изкъпах, мин. прич. изкъ`пал, св. — вж. изкъпвам. изкъпя, изкъпем, изкъпеш, изкъпете, изкъпе, изкъпят, изкъпах, изкъпахме, изкъпа, изкъпахте, изкъпа, изкъпаха, изкъпех, изкъпехме, изкъпеше, изкъпехте, изкъпеше, изкъпеха, изкъпал съм, изкъпала съм, изкъпало съм, изкъпали сме, изкъпал си, изкъпала си, изкъпало си, изкъпали сте, изкъпал е, изкъпала е, изкъпало е, изкъпали са, бях изкъпал, бях изкъпала, бях изкъпало, бяхме изкъпали, беше изкъпал, беше изкъпала, беше изкъпало, бяхте изкъпали, беше изкъпал, беше изкъпала, беше изкъпало, бяха изкъпали, ще изкъпя, ще изкъпем, ще изкъпеш, ще изкъпете, ще изкъпе, ще изкъпят, ще

изкъртваш, несв. и изкъртя, св.; Какво. Къртя изцяло. Вятърът изкърти тополата.
изкъртвам се/изкъртя се. — Къртя се.
Синоними: откъртвам, отчупвам, отломявам, строшавам, разкъртвам изкъртвам, изкъртваме, изкъртваш, изкъртвате, изкъртва, изкъртват, изкъртвах, изкъртвахме, изкъртва, изкъртвахте, изкъртва, изкъртваха, изкъртвах, изкъртвахме, изкъртваше, изкъртвахте, изкъртваше, изкъртваха, изкъртвал съм, изкъртвала съм, изкъртвало съм, изкъртвали сме, изкъртвал си, изкъртвала си, изкъртвало си, изкъртвали сте, изкъртвал е, изкъртвала е, изкъртвало е, изкъртвали са, бях изкъртвал, бях изкъртвала, бях изкъртвало, бяхме изкъртвали, беше изкъртвал, беше изкъртвала, беше изкъртвало, бяхте изкъртвали, беше изкъртвал, беше изкъртвала, беше изкъ

изкъртиш, мин. св. изкъртих, мин. прич. изкъ`ртил, св. — вж. изкъртвам. изкъртя, изкъртим, изкъртиш, изкъртите, изкърти, изкъртят, изкъртих, изкъртихме, изкърти, изкъртихте, изкърти, изкъртиха, изкъртех, изкъртехме, изкъртеше, изкъртехте, изкъртеше, изкъртеха, изкъртил съм, изкъртила съм, изкъртило съм, изкъртили сме, изкъртил си, изкъртила си, изкъртило си, изкъртили сте, изкъртил е, изкъртила е, изкъртило е, изкъртили са, бях изкъртил, бях изкъртила, бях изкъртило, бяхме изкъртили, беше изкъртил, беше изкъртила, беше изкъртило, бяхте изкъртили, беше изкъртил, беше изкъртила, беше изкъртило, бяха изкъртили, ще изкъртя, ще изкъртим,

нареч. Накратко, без много подробности. Разкажи ми изкъсо какво е станало.
* Държа изкъсо. 1. — Стегнато, без голяма свободна част. Дръж изкъсо коня, много е буен.
2. Прен. Разг. За човек — отнасям се строго.

изла`вяш, несв. Изловявам. излавям, излавяме, излавяш, излавяте, излавя, излавят, излавях, излавяхме, излавя, излавяхте, излавя, излавяха, излавях, излавяхме, излавяше, излавяхте, излавяше, излавяха, излавял съм, излавяла съм, излавяло съм, излавяли сме, излавял си, излавяла си, излавяло си, излавяли сте, излавял е, излавяла е, излавяло е, излавяли са, бях излавял, бях излавяла, бях излавяло, бяхме излавяли, беше излавял, беше излавяла, беше излавяло, бяхте излавяли, беше излавял, беше излавяла, беше излавяло, бяха излавяли, ще излавям, ще излавяме, ще излавяш, ще излавяте, ще излавя, ще излавя

излагаш, несв. и изложа, св.
1. Какво. Поставям и подреждам някъде, за да показвам пред публика. Излагам картини. Излагам дрехи. Излагам в софийските галерии.
2. Какво. Оставям, подлагам на въздействие. Излагам на слънце тялото си.
3. Прен. Какво/кого. Подлагам на опасност, на риск, на подигравки и др. Излагам на опасност живота си.
4. Какво. Разказвам подробно, описвам събития, разсъждения и др.; предавам. Излагам показанията си писмено.
5. Кого, какво. Компрометирам, злепоставям. С държанието си изложи баща си.
излагам се/изложа се. 1. — Подлагам се на опасност, риск.
2. Компрометирам се.
същ. изла`гане, ср.
Синоними: показвам, излагам на показ, посочвам, демонстрирам, разказвам, изяснявам, развивам, обяснявам, описвам, компрометирам, посрамвам, засрамвам, сконфузвам, дискредитирам, опозорявам, позоря, унижавам, кепазя, окепазявам, резиля, орезилявам, правя за резил, злепоставям, изкарвам напред, изнасям, изразявам, казвам, изявявам, заявявам, обявявам, съобщавам, формулирам, поставям под съмнение, хвърлям сянка върху излагам, излагаме, излагаш, излагате, излага, излагат, излагах, излагахме, излага, излагахте, излага, излагаха, излагах, излагахме, излагаше, излагахте, излагаше, излагаха, излагал съм, излагала съм, излагало съм, излагали сме, излагал си, излагала си, излагало си, излагали сте, излагал е, излагала е, излагало е, излагали са, бях излагал, бях излагала, бях излагало, бяхме излагали, беше излагал, беше излагала, беше излагало, бяхте излагали, беше излагал, беше излагала, беше излагало, бяха излагали, ще излагам, ще излагаме, ще излагаш, ще излагате, ще излага, ще излага

вж. изла`гам
Синоними: срам, позор, резил, компрометиране, изразяване, казване, изложение, твърдение, изявление, изказване, показване, показ, демонстрация, посочване, изтъкване излагане, излагането, излагания, излаганията

мн. излага`ции, ж. Разг. Пренебр. Компрометиране, злепоставяне. Голяма излагация беше, като се напи. излагация, излагацията, излагации, излагациите

м., само ед.
1. Изход, достъп. Търсеха излаз от гората.
2. За държава — граница с море, достъп до море, океан и под. Имам излаз на море. Нямам излаз на океан.
Синоними: изход, отвор, проход, врата, достъп, простор, свобода, устие излаз, излаза, излазът, излази, излазите, излаза

изла`паш, св. — вж. излапвам. излапам, излапаме, излапаш, излапате, излапа, излапат, излапах, излапахме, излапа, излапахте, излапа, излапаха, излапах, излапахме, излапаше, излапахте, излапаше, излапаха, излапал съм, излапала съм, излапало съм, излапали сме, излапал си, излапала си, излапало си, излапали сте, излапал е, излапала е, излапало е, излапали са, бях излапал, бях излапала, бях излапало, бяхме излапали, беше излапал, беше излапала, беше излапало, бяхте излапали, беше излапал, беше излапала, беше излапало, бяха излапали, ще излапам, ще излапаме, ще излапаш, ще излапате, ще излапа, ще излапа

излапваш, несв. и излапам, св.; Какво. Изяждам от край до край с лапане.
Синоними: лапам, изяждам, глътвам, налапвам, нагълтвам, изгълтвам, опапвам, изплюсквам, изпуквам, надънвам се, нахранвам се, прахосвам, пропилявам, поглъщам лакомо излапвам, излапваме, излапваш, излапвате, излапва, излапват, излапвах, излапвахме, излапва, излапвахте, излапва, излапваха, излапвах, излапвахме, излапваше, излапвахте, излапваше, излапваха, излапвал съм, излапвала съм, излапвало съм, излапвали сме, излапвал си, излапвала си, излапвало си, излапвали сте, излапвал е, излапвала е, излапвало е, излапвали са, бях излапвал, бях излапвала, бях излапвало, бяхме излапвали, беше излапвал, беше излапвала, беше излапвало, бяхте излапвали, беше излапвал, беше излапвала, беше излапвало, бяха излапвали, ще излапвам, ще излапв

излежиш, мин. св. излежах, мин. прич. излежа`л, св. — вж. излежавам. излежа, излежим, излежиш, излежите, излежи, излежат, излежах, излежахме, излежа, излежахте, излежа, излежаха, излежах, излежахме, излежеше, излежахте, излежеше, излежаха, излежал съм, излежала съм, излежало съм, излежали сме, излежал си, излежала си, излежало си, излежали сте, излежал е, излежала е, излежало е, излежали са, бях излежал, бях излежала, бях излежало, бяхме излежали, беше излежал, беше излежала, беше излежало, бяхте излежали, беше излежал, беше излежала, беше излежало, бяха излежали, ще излежа, ще излежим, ще излежиш, ще излежите, ще излежи, ще излежат, ще

излежаваш, несв. и излежа, св.; Какво. Прекарвам от край до край присъда в затвора. Излежа си двете години.
излежавам се/излежа се. 1. — Лежа дълго в леглото за удоволствие, без да спя. Сутрин се излежава до 10 часа.
2. Бездействам, мързелувам. Другите работят, а той се излежава цяло лято.
Синоними: карам, изкарвам, отбивам излежавам, излежаваме, излежаваш, излежавате, излежава, излежават, излежавах, излежавахме, излежава, излежавахте, излежава, излежаваха, излежавах, излежавахме, излежаваше, излежавахте, излежаваше, излежаваха, излежавал съм, излежавала съм, излежавало съм, излежавали сме, излежавал си, излежавала си, излежавало си, излежавали сте, излежавал е, излежавала е, излежавало е, излежавали са, бях излежавал, бях излежавала, бях излежавало, бяхме излежавали, беше излежавал, беше излежавала, беше излежавало, бяхте излежавали, беше излежавал, беше излежавала, беше изле

нареч. Леко, в неголяма степен, плавно. Усмихва се излеко. Запява излеко.
Синоними: леко, едва, полека

излеку`ваш, св.
1. Кого, какво. Лекувам до пълно оздравяване или премахване на болестта. Лекарят я излекува от главоболието. Излекуваха язвата му.
2. Прен. Какво. Оздравявам, премахвам недостатъци. Трябва да излекуват икономиката.
излекувам се. 1. — Оздравявам.
2. Освобождавам се от нещо, което е вредно. Искам да се излекувам от някои скрупули.
Синоними: изцерявам, оздравявам, възстановявам, поправям, изправям, отстранявам, неутрализирам, противодействувам, смекчавам излекувам, излекуваме, излекуваш, излекувате, излекува, излекуват, излекувах, излекувахме, излекува, излекувахте, излекува, излекуваха, излекувах, излекувахме, излекуваше, излекувахте, излекуваше, излекуваха, излекувал съм, излекувала съм, излекувало съм, излекували сме, излекувал си, излекувала си, излекувало си, излекували сте, излекувал е, излекувала е, излекувало е, излекували са, бях излекувал, бях излекувала, бях излекувало, бяхме излекували, беше излекувал, беше излекувала, беше излекувало, бяхте излекували, беше излекувал, беше излекувала, беше изле

мн. излети, (два) излета, м. Разходка сред природата за един ден. Отивам на излет.

—-

м., само ед. Излитане. Първи излет със самолета.
Синоними: екскурзия, разходка, обиколка, пътуване излет, излета, излетът, излети, излетите, излета

излетиш, мин. св. излетях, мин. прич. излетя`л, св. — вж. излитам. излетя, излетим, излетиш, излетите, излети, излетят, излетях, излетяхме, излетя, излетяхте, излетя, излетяха, излетях, излетяхме, излетеше, излетяхте, излетеше, излетяха, излетял съм, излетяла съм, излетяло съм, излетели сме, излетял си, излетяла си, излетяло си, излетели сте, излетял е, излетяла е, излетяло е, излетели са, бях излетял, бях излетяла, бях излетяло, бяхме излетели, беше излетял, беше излетяла, беше излетяло, бяхте излетели, беше излетял, беше излетяла, беше излетяло, бяха излетели, ще излетя, ще излетим, ще излетиш, ще излетите, ще излети, ще излетят, ще

излетя`ваш, несв. Излитам. излетявам, излетяваме, излетяваш, излетявате, излетява, излетяват, излетявах, излетявахме, излетява, излетявахте, излетява, излетяваха, излетявах, излетявахме, излетяваше, излетявахте, излетяваше, излетяваха, излетявал съм, излетявала съм, излетявало съм, излетявали сме, излетявал си, излетявала си, излетявало си, излетявали сте, излетявал е, излетявала е, излетявало е, излетявали са, бях излетявал, бях излетявала, бях излетявало, бяхме излетявали, беше излетявал, беше излетявала, беше излетявало, бяхте излетявали, беше излетявал, беше излетявала, беше изле

излечима, излечимо, мн. излечи`ми, прил. Който може да се излекува. Излечима болест.
Синоними: излекуем, изцерим излечим, излечимия, излечимият, излечима, излечимата, излечимо, излечимото, излечими, излечимите

излееш, мин. св. излях, мин. прич. изля`л, св. — вж. изливам. излея, излеем, излееш, излеете, излее, излеят, излях, изляхме, изля, изляхте, изля, изляха, излеех, излеехме, излееше, излеехте, излееше, излееха, излял съм, изляла съм, изляло съм, излели сме, излял си, изляла си, изляло си, излели сте, излял е, изляла е, изляло е, излели са, бях излял, бях изляла, бях изляло, бяхме излели, беше излял, беше изляла, беше изляло, бяхте излели, беше излял, беше изляла, беше изляло, бяха излели, ще излея, ще излеем, ще излееш, ще излеете, ще излее, ще излеят, ще съм излял, ще съм изляла, ще съм изляло, ще сме излели, ще си излял, ще си изляла, ще си и

излееш, мин. св. излях, мин. прич. изля`л, св. — вж. изливам. излея, излеем, излееш, излеете, излее, излеят, излях, изляхме, изля, изляхте, изля, изляха, излеех, излеехме, излееше, излеехте, излееше, излееха, излял съм, изляла съм, изляло съм, излели сме, излял си, изляла си, изляло си, излели сте, излял е, изляла е, изляло е, излели са, бях излял, бях изляла, бях изляло, бяхме излели, беше излял, беше изляла, беше изляло, бяхте излели, беше излял, беше изляла, беше изляло, бяха излели, ще излея, ще излеем, ще излееш, ще излеете, ще излее, ще излеят, ще съм излял, ще съм изляла, ще съм изляло, ще сме излели, ще си излял, ще си изляла, ще си и

изливаш, несв. и излея, св.; Какво.
1. Изсипвам определеното количество течност или рядка маса от съд.
2. Лея до завършване в калъп, форма, кофраж и под. Утре ще изливаме плоча.
3. Прен. Излъчвам, изсипвам в голямо количество или степен. Слънцето излива светлина.
4. Прен. Давам израз на чувства. Изливам мъката си. Изливам гнева си.
изливам се/излея се. 1. — За течност — изливам се сам.
2. За дъжд — валя обилно.
3. За светлина — излъчвам се в голяма степен.
4. За много хора — появяваме се изведнъж.
5. За чувства — изразявам се външно. Гневът му се изля върху нея.
Синоними: плисвам, хвърлям вода, писвам, ливвам, разливам, проливам, изсипвам, източвам, изваждам, плискам, поливам изливам, изливаме, изливаш, изливате, излива, изливат, изливах, изливахме, излива, изливахте, излива, изливаха, изливах, изливахме, изливаше, изливахте, изливаше, изливаха, изливал съм, изливала съм, изливало съм, изливали сме, изливал си, изливала си, изливало си, изливали сте, изливал е, изливала е, изливало е, изливали са, бях изливал, бях изливала, бях изливало, бяхме изливали, беше изливал, беше изливала, беше изливало, бяхте изливали, беше изливал, беше изливала, беше изливало, бяха изливали, ще изливам, ще изливаме, ще изливаш, ще изливате, ще излива, ще излива

излизаш, несв. и изляза, св.
1. Напускам някакви предели отвътре навън. Излизам от стаята. Излизам от страната.
2. Отивам на открито; озовавам се. Излизам на двора. Излизам в центъра. Излизам на разходка.
3. Напускам, отделям се от група, редица, колектив и под.
4. Напускам поради изтичане на срока затвор, казарма и под.
5. За път, стая и под. — имам изход, свързвам. Пътят излиза на магистралата.
6. Появявам се, подавам се. Ризата му излязла от панталона. Излизат и` пъпки.
7. Прен. За вятър, буря — появявам се. Докато пътувахме, излезе буря.
8. За новости, стоки на пазара, плодове и зеленчуци — появявам се, пускат ме. Доматите излязоха късно.
9. Получава се, добива се. От този плат ще излезе една рокля. От декар излиза един тон.
10. Прен. Коствам, струвам. Една сватба излиза много пари.
11. Прен. Ставам, оформям се. От него излезе добър учител. Няма да излезе човек от тебе.
12. Намирам се извън мода, възраст и др. Тези обувки излязоха от модата. — излиза/излезе. Безл. Оказва се. Излиза, че не съм спечелил още за кола.
* Излизам от кожата си. — Разг. Не съм на себе си от гняв.
Синоними: тръгвам, напущам, отделям се, отдалечавам се, изтръгвам се, измъквам се, изскубвам се, показвам се, появявам се, явявам се, излизам налице, подавам се, изскоквам, изскачам, наизлизам, произхождам, произлизам, произтичам, бивам публикуван, бивам отпечатан, бивам издаден излизам, излизаме, излизаш, излизате, излиза, излизат, излизах, излизахме, излиза, излизахте, излиза, излизаха, излизах, излизахме, излизаше, излизахте, излизаше, излизаха, излизал съм, излизала съм, излизало съм, излизали сме, излизал си, излизала си, излизало си, излизали сте, излизал е, излизала е, излизало е, излизали са, бях излизал, бях излизала, бях излизало, бяхме излизали, беше излизал, беше излизала, беше излизало, бяхте излизали, беше излизал, беше излизала, беше излизало, бяха излизали, ще излизам, ще излизаме, ще излизаш, ще излизате, ще излиза, ще излиза

излинееш, мин. св. излинях, мин. прич. излиня`л, св. — вж. излинявам. излинея, излинеем, излинееш, излинеете, излинее, излинеят, излинях, излиняхме, излиня, излиняхте, излиня, излиняха, излинеех, излинеехме, излинееше, излинеехте, излинееше, излинееха, излинял съм, излиняла съм, излиняло съм, излинели сме, излинял си, излиняла си, излиняло си, излинели сте, излинял е, излиняла е, излиняло е, излинели са, бях излинял, бях излиняла, бях излиняло, бяхме излинели, беше излинял, беше излиняла, беше излиняло, бяхте излинели, беше излинял, беше излиняла, беше излиняло, бяха излинели, ще излинея, ще излинеем, ще излинееш, ще излинеете, ще изл

излиняваш, несв. и излинея, св.
1. Ставам блед, избелявам. Цветовете на плата бяха излинели.
2. Прен. Отслабвам физически, побледнявам.
Синоними: линея, залинявам, вехна, топя се, съхна, слабея, посървам, отпадам, губя сили, изнемощявам, губя се, повяхвам, избледнявам излинявам, излиняваме, излиняваш, излинявате, излинява, излиняват, излинявах, излинявахме, излинява, излинявахте, излинява, излиняваха, излинявах, излинявахме, излиняваше, излинявахте, излиняваше, излиняваха, излинявал съм, излинявала съм, излинявало съм, излинявали сме, излинявал си, излинявала си, излинявало си, излинявали сте, излинявал е, излинявала е, излинявало е, излинявали са, бях излинявал, бях излинявала, бях излинявало, бяхме излинявали, беше излинявал, беше излинявала, беше излинявало, бяхте излинявали, беше излинявал, беше излинявала, беше изли

излиташ, несв. и излетя, св.
1. За птица, самолет и под. — отделям се от земята или от някакво място. Птиците излитаха и бързо се връщаха.
2. За дим, пара; песен, шум — отделям се от вътрешността на нещо и се разпространявам.
3. За вещество, което се изпарява — изпарявам се. Всичкият спирт е излетял.
4. Прен. Излизам бързо, стремително от някъде. Всички излетяха от къщата.
Синоними: отвявам, отнасям, издухвам, хвръквам, изхвърчавам, експлодирам излитам, излитаме, излиташ, излитате, излита, излитат, излитах, излитахме, излита, излитахте, излита, излитаха, излитах, излитахме, излиташе, излитахте, излиташе, излитаха, излитал съм, излитала съм, излитало съм, излитали сме, излитал си, излитала си, излитало си, излитали сте, излитал е, излитала е, излитало е, излитали са, бях излитал, бях излитала, бях излитало, бяхме излитали, беше излитал, беше излитала, беше излитало, бяхте излитали, беше излитал, беше излитала, беше излитало, бяха излитали, ще излитам, ще излитаме, ще излиташ, ще излитате, ще излита, ще излита излягам се излягаш се, несв. и <em>_излегна се, св.
1. Седя полулегнал или лежа удобно.
2. Лежа дълго време; бездействам, излежавам се. Цял ден се излягат по сенките._
Синоними: излежавам се, полягвам си, лягам си, лежа, обтягам се, опъвам се, лежа си, облягам се, надявам се излягам, излягаме, излягаш, излягате, изляга, излягат, излягах, излягахме, изляга, излягахте, изляга, излягаха, излягах, излягахме, излягаше, излягахте, излягаше, излягаха, излягал съм, излягала съм, излягало съм, излягали сме, излягал си, излягала си, излягало си, излягали сте, излягал е, излягала е, излягало е, излягали са, бях излягал, бях излягала, бях излягало, бяхме излягали, беше излягал, беше излягала, беше излягало, бяхте излягали, беше излягал, беше излягала, беше излягало, бяха излягали, ще излягам, ще излягаме, ще излягаш, ще излягате, ще изляга, ще изляга

излишна, излишно, мн. изли`шни, прил.
1. Който е в излишък; останал. Имам стотина излишни тухли, мога да ти ги дам.
2. Който е безполезен, ненужен, безсмислен. Не обичам излишни спорове.
Синоними: лишен, в излишък, в повече, артък, ненужен, безполезен, непотребен, маловажен, безпредметен, пето колело, напуст, напразен, ялов, безсмислен, свободен, неизползуван излишен, излишния, излишният, излишна, излишната, излишно, излишното, излишни, излишните

мн. изли`шества, ср.
* Живея в излишество. — Живея разкошно, свръх нуждите.
Синоними: излишък, обилие, изобилие, плодородие, прекаленост, разточителство, разточителност, неумереност излишество, излишеството, излишества, излишествата

мн. изли`шъци, м. Това, което е в повече от необходимото. Имам време в излишък. Имам тетрадки в излишък.
Синоними: остатък, придатък, придобивка, притурка, добавка, допълнение, обилие, изобилие, плодородие, излишество, разточителство, пищност излишък, излишъка, излишъкът, излишъци, излишъците, излишъка

мн. излия`ния, ср. Емоционално разкриване на чувства и вълнения. Слушам излияния.
Синоними: словоизлияние, словоохотливост, многоглаголстване, бъбривост, приказливост излияние, излиянието, излияния, излиянията

изловиш, мин. св. излових, мин. прич. излови`л, св. — вж. изловявам. изловя, изловим, изловиш, изловите, излови, изловят, излових, изловихме, излови, изловихте, излови, изловиха, изловях, изловяхме, изловеше, изловяхте, изловеше, изловяха, изловил съм, изловила съм, изловило съм, изловили сме, изловил си, изловила си, изловило си, изловили сте, изловил е, изловила е, изловило е, изловили са, бях изловил, бях изловила, бях изловило, бяхме изловили, беше изловил, беше изловила, беше изловило, бяхте изловили, беше изловил, беше изловила, беше изловило, бяха изловили, ще изловя, ще изловим, ще изловиш, ще изловите, ще излови, ще изловят, ще

изловяваш, несв. и изловя, св.; Кого, какво. Улавям, хващам всички. изловявам, изловяваме, изловяваш, изловявате, изловява, изловяват, изловявах, изловявахме, изловява, изловявахте, изловява, изловяваха, изловявах, изловявахме, изловяваше, изловявахте, изловяваше, изловяваха, изловявал съм, изловявала съм, изловявало съм, изловявали сме, изловявал си, изловявала си, изловявало си, изловявали сте, изловявал е, изловявала е, изловявало е, изловявали са, бях изловявал, бях изловявала, бях изловявало, бяхме изловявали, беше изловявал, беше изловявала, беше изловявало, бяхте изловявали, беше изловявал, беше изловявала, беше изло

изложиш, мин. св. изложих, мин. прич. изло`жил, св. — вж. излагам. изложа, изложим, изложиш, изложите, изложи, изложат, изложих, изложихме, изложи, изложихте, изложи, изложиха, изложех, изложехме, изложеше, изложехте, изложеше, изложеха, изложил съм, изложила съм, изложило съм, изложили сме, изложил си, изложила си, изложило си, изложили сте, изложил е, изложила е, изложило е, изложили са, бях изложил, бях изложила, бях изложило, бяхме изложили, беше изложил, беше изложила, беше изложило, бяхте изложили, беше изложил, беше изложила, беше изложило, бяха изложили, ще изложа, ще изложим, ще изложиш, ще изложите, ще изложи, ще изложат, ще

мн. изло`жби, ж. Специално подбрани предмети на изкуството или други изделия, подредени за публично показване. Изложба на картини. Изложба на машини. Посещавам изложба.
Синоними: изложение, излагане, показ, демонстрация изложба, изложбата, изложби, изложбите

изложбена, изложбено, мн. изло`жбени, прил. Който се отнася до изложба. Изложбена зала. изложбен, изложбения, изложбеният, изложбена, изложбената, изложбено, изложбеното, изложбени, изложбените

мн. изложения, ср.<br />1. Само ед. Предаване (устно или писмено) на мисли и разсъждения. <em>Написах едно изложение за природата на Виетнам.</em><br />2. Писмено излагане на факти, обикн. за нещо нередно, с цел да бъдат разгледани или разследвани. <em>Изпратих три изложения за случая до министъра.</em><br />3. Само ед. Основната част от литературно произведение или от писмено съчинение. <br /><br />----<br /><br />мн. изложения, ср. Панаир; голяма тематична изложба на постиженията в дадена област. Световно изложение на авиационна техника.

—-

ср., само ед. Разположение на сграда, стая и др. спрямо посоките на света. Източно изложение. Стаята има северно изложение.
Синоними: излагане, изразяване, казване, твърдение, изявление, изказване, обяснение, описание, тълкуване, посочване, изтъкване изложение, изложението, изложения, изложенията

изложителят, изложителя, мн. изложи`тели, м. Лице, предприятие, държава и под., който излага стоки на панаир или изложба. изложител, изложителя, изложителят, изложители, изложителите, изложители, изложителю

излъгваш, несв. и излъжа, св.
1. Кого. Служа си с лъжа един или няколко пъти.
2. Кого. Измамвам.
3. Какво. Не оправдавам надежди, вяра и под.
излъгвам се/излъжа се. 1. — Измамвам се, заблуждавам се, постъпвам погрешно. Излъгах се в него. Излъгах се, като си купих тази кола.
2. Постъпвам по необичаен за мене начин. Излъга се най-после да дойдеш.
Синоними: лъжа, мамя, измамвам, подлъгвам, подмамвам, заблуждавам, изхитрям, надхитрям, изигравам, примамвам, подвеждам, излъстявам, прелъстявам, подхлъзвам излъгвам, излъгваме, излъгваш, излъгвате, излъгва, излъгват, излъгвах, излъгвахме, излъгва, излъгвахте, излъгва, излъгваха, излъгвах, излъгвахме, излъгваше, излъгвахте, излъгваше, излъгваха, излъгвал съм, излъгвала съм, излъгвало съм, излъгвали сме, излъгвал си, излъгвала си, излъгвало си, излъгвали сте, излъгвал е, излъгвала е, излъгвало е, излъгвали са, бях излъгвал, бях излъгвала, бях излъгвало, бяхме излъгвали, беше излъгвал, беше излъгвала, беше излъгвало, бяхте излъгвали, беше излъгвал, беше излъгвала, беше излъгвало, бяха излъгвали, ще излъгвам, ще излъгв

излъжеш, мин. св. излъгах, мин. прич. излъ`гал, св. — вж. излъгвам. излъжа, излъжем, излъжеш, излъжете, излъже, излъжат, излъгах, излъгахме, излъга, излъгахте, излъга, излъгаха, излъжех, излъжехме, излъжеше, излъжехте, излъжеше, излъжеха, излъгал съм, излъгала съм, излъгало съм, излъгали сме, излъгал си, излъгала си, излъгало си, излъгали сте, излъгал е, излъгала е, излъгало е, излъгали са, бях излъгал, бях излъгала, бях излъгало, бяхме излъгали, беше излъгал, беше излъгала, беше излъгало, бяхте излъгали, беше излъгал, беше излъгала, беше излъгало, бяха излъгали, ще излъжа, ще излъжем, ще излъжеш, ще излъжете, ще излъже, ще излъжат, ще

излъ`скаш, св. — вж. излъсквам. излъскам, излъскаме, излъскаш, излъскате, излъска, излъскат, излъсках, излъскахме, излъска, излъскахте, излъска, излъскаха, излъсках, излъскахме, излъскаше, излъскахте, излъскаше, излъскаха, излъскал съм, излъскала съм, излъскало съм, излъскали сме, излъскал си, излъскала си, излъскало си, излъскали сте, излъскал е, излъскала е, излъскало е, излъскали са, бях излъскал, бях излъскала, бях излъскало, бяхме излъскали, беше излъскал, беше излъскала, беше излъскало, бяхте излъскали, беше излъскал, беше излъскала, беше излъскало, бяха излъскали, ще излъскам, ще излъск

излъскваш, несв. и излъскам, св.; Какво. Правя нещо да стане много лъскаво. Излъсках обувките си.
Синоними: гладя, изглаждам, лъскам, шлифовам, лакирам, полирам, лустросвам, придавам блясък, търкам, изтърквам, жуля, изжулвам излъсквам, излъскваме, излъскваш, излъсквате, излъсква, излъскват, излъсквах, излъсквахме, излъсква, излъсквахте, излъсква, излъскваха, излъсквах, излъсквахме, излъскваше, излъсквахте, излъскваше, излъскваха, излъсквал съм, излъсквала съм, излъсквало съм, излъсквали сме, излъсквал си, излъсквала си, излъсквало си, излъсквали сте, излъсквал е, излъсквала е, излъсквало е, излъсквали са, бях излъсквал, бях излъсквала, бях излъсквало, бяхме излъсквали, беше излъсквал, беше излъсквала, беше излъсквало, бяхте излъсквали, беше излъсквал, беше излъсквала, беше излъ

излъчиш, мин. св. излъчих, мин. прич. излъчил, св. — вж. [[излъчвам<em> 1</em><em> . <br /><br />----<br /><br />излъчиш, мин. св. излъчих, мин. прич. излъчил, св. — вж. [[излъчвам 2__ . излъча, излъчим, излъчиш, излъчите, излъчи, излъчат, излъчих, излъчихме, излъчи, излъчихте, излъчи, излъчиха, излъчех, излъчехме, излъчеше, излъчехте, излъчеше, излъчеха, излъчил съм, излъчила съм, излъчило съм, излъчили сме, излъчил си, излъчила си, излъчило си, излъчили сте, излъчил е, излъчила е, излъчило е, излъчили са, бях излъчил, бях излъчила, бях излъчило, бяхме излъчили, беше излъчил, беше излъчила, беше излъчило, бяхте излъчили, беше излъчил, беше излъчила, беше излъчило, бяха излъчили, ще излъча, ще излъчим, ще излъчиш, ще излъчите, ще излъчи, ще излъчат, ще

излъчваш, несв. и <em>_излъча 1 , св.; Какво.
1. Изпускам, отделям светлина, топлина, енергия.
2. Предавам сигнал по радио или телевизия.
3. Прен. Изразявам чувство, настроение (за лице, очи, жест и под.).
излъчвам се/излъча се. — За светлина, топлина, енергия, чувство — отделям се, разпространявам се. Тъга се излъчваше от очите и.<em><br />същ. излъчване, ср.

—-

излъчваш, несв. и </em><em>излъча 2 , св.; Кого, какво.
1. Избирам, отделям един или няколко души от колектив за някаква дейност. Трябва да излъчим комисия за този въпрос.
2. Определям, отличавам като най-добър. Журито излъчи победители._
Синоними: отделям, отлъчвам, откъсвам, изпускам, отстранявам, отдалечавам, отблъсквам, отмахвам, издавам, изхвърлям, святкам, искря, блещукам излъчвам, излъчваме, излъчваш, излъчвате, излъчва, излъчват, излъчвах, излъчвахме, излъчва, излъчвахте, излъчва, излъчваха, излъчвах, излъчвахме, излъчваше, излъчвахте, излъчваше, излъчваха, излъчвал съм, излъчвала съм, излъчвало съм, излъчвали сме, излъчвал си, излъчвала си, излъчвало си, излъчвали сте, излъчвал е, излъчвала е, излъчвало е, излъчвали са, бях излъчвал, бях излъчвала, бях излъчвало, бяхме излъчвали, беше излъчвал, беше излъчвала, беше излъчвало, бяхте излъчвали, беше излъчвал, беше излъчвала, беше излъчвало, бяха излъчвали, ще излъчвам, ще излъчв

вж. излъ`чвам
Синоними: отделяне, радиация, издаване, изпускане, изхвърляне, секрет, лъчение, електронна емисия, емисия, радиопредаване, святкане, искрене, блещукане излъчване, излъчването, излъчвания, излъчванията

излъчвателят, излъчвателя, мн. излъчватели, (два) излъчвателя, м. Спец. Уред за излъчване на някакъв вид енергия. излъчвател, излъчвателя, излъчвателят, излъчватели, излъчвателите, излъчвателя

излюпваш, несв. и излюпя, св. Създавам условия пилето да излезе от яйцето; измътвам.
излюпвам се/излюпя се. 1. — Излизам от яйцето; измътвам се.
2. Прен. Разг. Създавам се от обстоятелствата, набързо, непрофесионално.
Синоними: люпя, мътя, измътвам излюпвам, излюпваме, излюпваш, излюпвате, излюпва, излюпват, излюпвах, излюпвахме, излюпва, излюпвахте, излюпва, излюпваха, излюпвах, излюпвахме, излюпваше, излюпвахте, излюпваше, излюпваха, излюпвал съм, излюпвала съм, излюпвало съм, излюпвали сме, излюпвал си, излюпвала си, излюпвало си, излюпвали сте, излюпвал е, излюпвала е, излюпвало е, излюпвали са, бях излюпвал, бях излюпвала, бях излюпвало, бяхме излюпвали, беше излюпвал, беше излюпвала, беше излюпвало, бяхте излюпвали, беше излюпвал, беше излюпвала, беше излюпвало, бяха излюпвали, ще излюпвам, ще излюпв

излюпиш, мин. св. излюпих, мин. прич. излю`пил, св. — вж. излюпвам. излюпя, излюпим, излюпиш, излюпите, излюпи, излюпят, излюпих, излюпихме, излюпи, излюпихте, излюпи, излюпиха, излюпех, излюпехме, излюпеше, излюпехте, излюпеше, излюпеха, излюпил съм, излюпила съм, излюпило съм, излюпили сме, излюпил си, излюпила си, излюпило си, излюпили сте, излюпил е, излюпила е, излюпило е, излюпили са, бях излюпил, бях излюпила, бях излюпило, бяхме излюпили, беше излюпил, беше излюпила, беше излюпило, бяхте излюпили, беше излюпил, беше излюпила, беше излюпило, бяха излюпили, ще излюпя, ще излюпим, ще излюпиш, ще излюпите, ще излюпи, ще излюпят, ще

излезеш, мин. св. излязох, мин. прич. изля`зъл, св. — вж. излизам. изляза, излезем, излезеш, излезете, излезе, излязат, излязох, излязохме, излезе, излязохте, излезе, излязоха, излезех, излезехме, излезеше, излезехте, излезеше, излезеха, излязъл съм, излязла съм, излязло съм, излезли сме, излязъл си, излязла си, излязло си, излезли сте, излязъл е, излязла е, излязло е, излезли са, бях излязъл, бях излязла, бях излязло, бяхме излезли, беше излязъл, беше излязла, беше излязло, бяхте излезли, беше излязъл, беше излязла, беше излязло, бяха излезли, ще изляза, ще излезем, ще излезеш, ще излезете, ще излезе, ще излязат, ще съм излязъл, ще съм

изляна, изляно, мн. изле`ни, прил. Който е изсипан, който се е излял (за течност или рядка маса).

излята, излято, мн. излети, прил.<br />1. Който е положен в калъп, форма, кофраж.<br />2. Който е точен по размери, по тялото, добре ушит. <em>Роклята</em> <em>и е излята по нея.

измажеш, мин. св. измазах, мин. прич. изма`зал, св. — вж. измазвам. измажа, измажем, измажеш, измажете, измаже, измажат, измазах, измазахме, измаза, измазахте, измаза, измазаха, измажех, измажехме, измажеше, измажехте, измажеше, измажеха, измазал съм, измазала съм, измазало съм, измазали сме, измазал си, измазала си, измазало си, измазали сте, измазал е, измазала е, измазало е, измазали са, бях измазал, бях измазала, бях измазало, бяхме измазали, беше измазал, беше измазала, беше измазало, бяхте измазали, беше измазал, беше измазала, беше измазало, бяха измазали, ще измажа, ще измажем, ще измажеш, ще измажете, ще измаже, ще измажат, ще

измазваш, несв. и измажа, св.; Какво.
1. Замазвам изцяло. Измазахме пристройката отвън.
2. Изразходвам с мазане. Измазах боята. измазвам, измазваме, измазваш, измазвате, измазва, измазват, измазвах, измазвахме, измазва, измазвахте, измазва, измазваха, измазвах, измазвахме, измазваше, измазвахте, измазваше, измазваха, измазвал съм, измазвала съм, измазвало съм, измазвали сме, измазвал си, измазвала си, измазвало си, измазвали сте, измазвал е, измазвала е, измазвало е, измазвали са, бях измазвал, бях измазвала, бях измазвало, бяхме измазвали, беше измазвал, беше измазвала, беше измазвало, бяхте измазвали, беше измазвал, беше измазвала, беше измазвало, бяха измазвали, ще измазвам, ще измазв

мн. изма`ми, ж.
1. Подвеждане, заблуждаване с користна цел. Кроя измама.
2. Илюзия (зрителна, слухова и под.).
Синоними: лъжа, подлъгване, излъгване, шмекерия, изиграване, подвеждане, подмамване, измамване, заблуда, заблуждение, заслепение, видение, мираж, химера, илюзия, призрак, мечта, подлост, лицемерие, притворство, машинация, игра, маска, предателство, издайничество, изменничество, вероломство, злоупотреба, шарлатанство, съблазън, прелъстяване, извъртане, софистика, хитрина, усукване, шикалкавене, мошеничество, мистификация, нагласена работа, фалшификация, нечестност, невярност, фалш, двуличие, изневяра, непочтеност, номер, шега, измислица, подхлъзване, интриги, преструване, преструвка, симулация, симулиране, шарлатания, неискреност, хитрост, ловкост, хитър номер, фокуси измама, измамата, измами, измамите

измамваш, несв. и измамя, св.; Кого. Послужвам си с измама.
измамвам се/измамя се. 1. — Поддавам се на измама.
2. Заблуждавам се в преценките си за някого или за нещо.
Синоними: лъжа, излъгвам, подлъгвам, прилъгвам, изигравам, изхитрям, надхитрям, заблуждавам, държа в заблуда, привличам, подмамвам, примамвам, мамя, баламосвам, пращам за зелен хайвер, съблазнявам, изкушавам, прелъстявам, излъстявам, пленявам, подвеждам, подкупвам, злоупотребявам, използувам, служа си с измама, постъпвам нечестно, подхлъзвам, подправям, нагласям, фалшифицирам, открадвам, свивам, обирам, плагиатствувам, преписвам измамвам, измамваме, измамваш, измамвате, измамва, измамват, измамвах, измамвахме, измамва, измамвахте, измамва, измамваха, измамвах, измамвахме, измамваше, измамвахте, измамваше, измамваха, измамвал съм, измамвала съм, измамвало съм, измамвали сме, измамвал си, измамвала си, измамвало си, измамвали сте, измамвал е, измамвала е, измамвало е, измамвали са, бях измамвал, бях измамвала, бях измамвало, бяхме измамвали, беше измамвал, беше измамвала, беше измамвало, бяхте измамвали, беше измамвал, беше измамвала, беше измамвало, бяха измамвали, ще измамвам, ще измамв

измамна, измамно, мн. изма`мни, прил.
1. Който заблуждава, въвежда в измама. Измамни думи. Измамни ласки.
2. Който е нереален, привиден. Измамна представа.
3. Който е жертва на измама.
Синоними: погрешен, грешен, лъжлив, неверен, хитър, измамнически, несигурен измамен, измамния, измамният, измамна, измамната, измамно, измамното, измамни, измамните

измамна, измамно, мн. изма`мни, прил.
1. Който заблуждава, въвежда в измама. Измамни думи. Измамни ласки.
2. Който е нереален, привиден. Измамна представа.
3. Който е жертва на измама.
Синоними: погрешен, грешен, лъжлив, неверен, хитър, измамнически, несигурен измамен, измамения, измаменият, измамена, измамената, измамено, измаменото, измамени, измамените

измамлива, измамливо, мн. измамли`ви, прил. Измамен (в 1 и 2 знач.).
Синоними: лъжовен, лъжлив, измамен, неистински, примамлив, привиден, измамнически, съблазнителен, прелъстителен, лицемерен, притворен, подъл, вероломен, химеричен, призрачен, миражен, илюзорен, въображаем, недействителен, изкуствен, хитър, коварен, лукав измамлив, измамливия, измамливият, измамлива, измамливата, измамливо, измамливото, измамливи, измамливите

мн. изма`мници, м. Човек, който мами, лъже.
Синоними: лъжец, шарлатании, мошеник, изнудвач, подлец, вероломник, лицемер, съблазнител, прелъстител, съмнителна личност, фалшификатор, хищник, лихвар, шарлатанин, самозванец измамник, измамника, измамникът, измамници, измамниците, измамници, измамнико

мн. изма`мници, ж. Жена измамник. измамница, измамницата, измамници, измамниците, измамнице

измамническа, измамническо, мн. изма`мнически, прил. Който съдържа измама. По измамнически начин.
Синоними: нечестен, лъжлив, шарлатански, мошенически, изнудвачески, подъл, непочтен, таен, потаен, коварен, лукав, хитър, измамен, несигурен измамнически, измамническия, измамническият, измамническа, измамническата, измамническо, измамническото, измамнически, измамническите

измамиш, мин. св. измамих, мин. прич. изма`мил, св. — вж. измамвам. измамя, измамим, измамиш, измамите, измами, измамят, измамих, измамихме, измами, измамихте, измами, измамиха, измамех, измамехме, измамеше, измамехте, измамеше, измамеха, измамил съм, измамила съм, измамило съм, измамили сме, измамил си, измамила си, измамило си, измамили сте, измамил е, измамила е, измамило е, измамили са, бях измамил, бях измамила, бях измамило, бяхме измамили, беше измамил, беше измамила, беше измамило, бяхте измамили, беше измамил, беше измамила, беше измамило, бяха измамили, ще измамя, ще измамим, ще измамиш, ще измамите, ще измами, ще измамят, ще

изма`чкаш, св. — вж. измачквам. измачкам, измачкаме, измачкаш, измачкате, измачка, измачкат, измачках, измачкахме, измачка, измачкахте, измачка, измачкаха, измачках, измачкахме, измачкаше, измачкахте, измачкаше, измачкаха, измачкал съм, измачкала съм, измачкало съм, измачкали сме, измачкал си, измачкала си, измачкало си, измачкали сте, измачкал е, измачкала е, измачкало е, измачкали са, бях измачкал, бях измачкала, бях измачкало, бяхме измачкали, беше измачкал, беше измачкала, беше измачкало, бяхте измачкали, беше измачкал, беше измачкала, беше измачкало, бяха измачкали, ще измачкам, ще измачк

измачкваш, несв. и измачкам, св. Мачкам много или всички от определения брой; смачквам. Измачкала си си полата.
измачквам се/измачкам се. 1. — За дреха — смачквам се, намачквам се.
2. Смачквам някоя или всички дрехи, с които съм облечен.
Синоними: мачкам, смачквам, сбръчквам измачквам, измачкваме, измачкваш, измачквате, измачква, измачкват, измачквах, измачквахме, измачква, измачквахте, измачква, измачкваха, измачквах, измачквахме, измачкваше, измачквахте, измачкваше, измачкваха, измачквал съм, измачквала съм, измачквало съм, измачквали сме, измачквал си, измачквала си, измачквало си, измачквали сте, измачквал е, измачквала е, измачквало е, измачквали са, бях измачквал, бях измачквала, бях измачквало, бяхме измачквали, беше измачквал, беше измачквала, беше измачквало, бяхте измачквали, беше измачквал, беше измачквала, беше изма

предлог. От, сред предмети или хора. Кой измежду вас може да язди кон? Трябва да избера няколко измежду тези платове.
Синоними: из, от, всред, между, изпомежду, из средата, сред, у, в

измекярят, измекяря, мн. измекя`ри, м. Остар. Слуга. измекяр, измекяра, измекярът, измекяри, измекярите, измекяри, измекяре

мн. изме`нници, м. Човек, който изменя на някого или на нещо. Изменници на идеята.
Синоними: неверник, вероломник, измамник, предател, дезертьор, безчестен, безсъвестен изменник, изменника, изменникът, изменници, изменниците, изменници, изменнико

мн. изме`нници, ж. Жена изменник. изменница, изменницата, изменници, изменниците, изменнице

изменчива, изменчиво, мн. изменчиви, прил.<br />1. Който се променя. <em>Изменчива съдба.</em><br />2. Който е податлив на изменения; непостоянен. <em>Изменчив характер.</em><br />същ. изменчивост, изменчивостта`, ж.
Синоними: изменяем, променчив, вариращ, неустановен, несигурен, непостоянен, колеблив, непоследователен, неопределен, подвижен, относителен, капризен, своеобразен, своенравен, опак, непокорен, своеволен, безотговорен, блуждаещ, неконцентриран, несъсредоточен, нестабилен, променлив, неуловим, разтеглив изменчив, изменчивия, изменчивият, изменчива, изменчивата, изменчиво, изменчивото, изменчиви, изменчивите

вж. изменчи`в
Синоними: променчивост, непостоянство, неустановеност, колебливост, несигурност, неопределеност, непоследователност, подвижност, каприз, фантазия, своенравие, своеобразие изменчивост, изменчивостта, изменчивости, изменчивостите

измениш, мин. св. измених, мин. прич. изменил, св. — вж. [[изменям<em> 1</em><em> . <br /><br />----<br /><br />измениш, мин. св. измених, мин. прич. изменил, св. — вж. [[изменям 2__ . изменя, изменим, измениш, измените, измени, изменят, измених, изменихме, измени, изменихте, измени, измениха, изменях, изменяхме, изменеше, изменяхте, изменеше, изменяха, изменил съм, изменила съм, изменило съм, изменили сме, изменил си, изменила си, изменило си, изменили сте, изменил е, изменила е, изменило е, изменили са, бях изменил, бях изменила, бях изменило, бяхме изменили, беше изменил, беше изменила, беше изменило, бяхте изменили, беше изменил, беше изменила, беше изменило, бяха изменили, ще изменя, ще изменим, ще измениш, ще измените, ще измени, ще изменят, ще

изменяема, изменяемо, мн. изменя`еми, прил. Който може да се изменя. Изменяема скорост. изменяем, изменяемия, изменяемият, изменяема, изменяемата, изменяемо, изменяемото, изменяеми, изменяемите

изменяш, несв. и <em>_изменя 1 , св.; Кого, какво. Правя различно от досегашното; променям.
изменям се/изменя се. — Ставам различен, променям се. Децата се изменят. Времето се изменя.

—-

изменяш, несв. и </em><em>изменя 2 , св.
1. На кого/на какво. Преставам да бъда верен, нарушавам клетва, обещание; изневерявам. Измених на принципите си. Изменям на родината си. Измених на съпруга си.
2. За слух, памет, качество — преставам да служа добре, да се проявявам. Паметта започна да ми изменя._
Синоними: изневерявам, изменявам, мамя, лъжа, нарушавам клетва, меня, променям, видоизменям, варирам, разнообразявам, модулирам, не се сбъдвам, не оправдавам надеждите, разочаровам изменям, изменяме, изменяш, изменяте, изменя, изменят, изменях, изменяхме, изменя, изменяхте, изменя, изменяха, изменях, изменяхме, изменяше, изменяхте, изменяше, изменяха, изменял съм, изменяла съм, изменяло съм, изменяли сме, изменял си, изменяла си, изменяло си, изменяли сте, изменял е, изменяла е, изменяло е, изменяли са, бях изменял, бях изменяла, бях изменяло, бяхме изменяли, беше изменял, беше изменяла, беше изменяло, бяхте изменяли, беше изменял, беше изменяла, беше изменяло, бяха изменяли, ще изменям, ще изменяме, ще изменяш, ще изменяте, ще изменя, ще изменя

измерваш, несв. и измеря, св.
1. Кого, какво. С уред, инструмент определям размери, количество и др. Измерих дължината на стаята.
2. Кого, какво. Преценявам с поглед размери, количество и др. Измери с поглед купчината пясък.
3. Прен. Кого. Гледам продължително, обикн. неодобрително. Измери го изпитателно в целия му ръст.
Синоними: меря, премервам, вземам мярка, отмервам, размервам, разкроявам, изпитвам, пробвам, опитвам, изпробвам измервам, измерваме, измерваш, измервате, измерва, измерват, измервах, измервахме, измерва, измервахте, измерва, измерваха, измервах, измервахме, измерваше, измервахте, измерваше, измерваха, измервал съм, измервала съм, измервало съм, измервали сме, измервал си, измервала си, измервало си, измервали сте, измервал е, измервала е, измервало е, измервали са, бях измервал, бях измервала, бях измервало, бяхме измервали, беше измервал, беше измервала, беше измервало, бяхте измервали, беше измервал, беше измервала, беше измервало, бяха измервали, ще измервам, ще измерв

измервателят, измервателя, мн. измерватели, (два) измервателя, м. Уред или инструмент, с който се измерва. измервател, измервателя, измервателят, измерватели, измервателите, измервателя

измервателна, измервателно, мн. измерва`телни, прил. Който служи за измерване. Измервателни уреди. измервателен, измервателния, измервателният, измервателна, измервателната, измервателно, измервателното, измервателни, измервателните

мн. измере`ния, ср.
1. Величина, която може да бъде измерена. Фигурата има три измерения — дължина, ширина и височина.
2. Начин на измерване; мащаб, мярка.
Синоними: големина, размер, обем, величина, мерене, измерване, премерване измерение, измерението, измерения, измеренията

измерима, измеримо, мн. измери`ми, прил. Който може да бъде измерен.
Синоними: ограничен, определен, обхватен измерим, измеримия, измеримият, измерима, измеримата, измеримо, измеримото, измерими, измеримите

измерителят, измерителя, мн. измерители, (два) измерителя, м.
1. Измервател.
2. Критерий, мярка. Дисциплината е измерител на възпитанието. измерител, измерителя, измерителят, измерители, измерителите, измерителя

измериш, мин. св. измерих, мин. прич. изме`рил, св. — вж. измервам. измеря, измерим, измериш, измерите, измери, измерят, измерих, измерихме, измери, измерихте, измери, измериха, измерех, измерехме, измереше, измерехте, измереше, измереха, измерил съм, измерила съм, измерило съм, измерили сме, измерил си, измерила си, измерило си, измерили сте, измерил е, измерила е, измерило е, измерили са, бях измерил, бях измерила, бях измерило, бяхме измерили, беше измерил, беше измерила, беше измерило, бяхте измерили, беше измерил, беше измерила, беше измерило, бяха измерили, ще измеря, ще измерим, ще измериш, ще измерите, ще измери, ще измерят, ще

изместваш, несв. и изместя, св.
1. Кого, какво. Променям мястото; премествам. Измествам стола към масата. Изместиха го в друго училище.
2. Кого, какво. Заемам чуждо място. Изкуствените влакна изместват естествените. Той измести директора.
3. Прен. Разг. Какво. Изкълчвам. Изместих си глезена.
измествам се/изместя се. 1. — Променям мястото си; премествам се. Изместих се да работя в другата стая.
2. Изкълчвам се.
същ. изме`стване, ср.
Синоними: избутвам, изтласквам, изтиквам, премествам, размествам, отмествам, пренасям, прехвърлям, местя, замествам, наследявам, сменявам, заменявам, заемам мястото на, уволнявам, заменям, изпъждам измествам, изместваме, изместваш, измествате, измества, изместват, измествах, измествахме, измества, измествахте, измества, изместваха, измествах, измествахме, изместваше, измествахте, изместваше, изместваха, измествал съм, измествала съм, измествало съм, измествали сме, измествал си, измествала си, измествало си, измествали сте, измествал е, измествала е, измествало е, измествали са, бях измествал, бях измествала, бях измествало, бяхме измествали, беше измествал, беше измествала, беше измествало, бяхте измествали, беше измествал, беше измествала, беше изме

вж. изме`ствам изместване, изместването, измествания, изместванията

изместиш, мин. св. изместих, мин. прич. изме`стил, св. — вж. измествам. изместя, изместим, изместиш, изместите, измести, изместят, изместих, изместихме, измести, изместихте, измести, изместиха, изместех, изместехме, изместеше, изместехте, изместеше, изместеха, изместил съм, изместила съм, изместило съм, изместили сме, изместил си, изместила си, изместило си, изместили сте, изместил е, изместила е, изместило е, изместили са, бях изместил, бях изместила, бях изместило, бяхме изместили, беше изместил, беше изместила, беше изместило, бяхте изместили, беше изместил, беше изместила, беше изместило, бяха изместили, ще изместя, ще изместим,

м., само ед. Разг.
1. Стари, непотребни вещи за изхвърляне. Не слагай тоя измет в мазето, изхвърли всичко.
2. Прен. Пренебр. Морално деградирали хора, вън от нормите и законите на обществото. Изметът на града.
Синоними: смет, отпадъци, боклук, нечистотия, кал, тиня, хора неморални, морално паднали, калта на обществото, сган, утайка измет, изметта, измети, изметите

изметеш, мин. св. изметох, мин. прич. изме`л, св. — вж. измитам. измета, изметем, изметеш, изметете, измете, изметат, изметох, изметохме, измете, изметохте, измете, изметоха, изметях, изметяхме, изметеше, изметяхте, изметеше, изметяха, измел съм, измела съм, измело съм, измели сме, измел си, измела си, измело си, измели сте, измел е, измела е, измело е, измели са, бях измел, бях измела, бях измело, бяхме измели, беше измел, беше измела, беше измело, бяхте измели, беше измел, беше измела, беше измело, бяха измели, ще измета, ще изметем, ще изметеш, ще изметете, ще измете, ще изметат, ще съм измел, ще съм измела, ще съм измело, ще сме измели

изметнеш, мин. св. изметнах, мин. прич. изме`тнал, св. — вж. измятам. изметна, изметнем, изметнеш, изметнете, изметне, изметнат, изметнах, изметнахме, изметна, изметнахте, изметна, изметнаха, изметнех, изметнехме, изметнеше, изметнехте, изметнеше, изметнеха, изметнал съм, изметнала съм, изметнало съм, изметнали сме, изметнал си, изметнала си, изметнало си, изметнали сте, изметнал е, изметнала е, изметнало е, изметнали са, бях изметнал, бях изметнала, бях изметнало, бяхме изметнали, беше изметнал, беше изметнала, беше изметнало, бяхте изметнали, беше изметнал, беше изметнала, беше изметнало, бяха изметнали, ще изметна, ще изметнем,

измиваш, несв. и измия, св.
1. Кого, какво. Мия изцяло или всички.
2. Какво. За дъжд, вода — отнасям, отмивам. Дъждът изми лозунга от стената.
3. Прен. Какво. Заличавам, изтривам, обикн. отрицателно чувство. Измивам срама.
измивам се/измия се. 1. — Измивам себе си.
2. Мога да бъда отстранен, почистен с вода. Тази боя не се измива.
Синоними: изчиствам, промивам, мия, чистя, очиствам, пречиствам, прочиствам, изплаквам, изкъпвам, заличавам, изличавам, изтривам, премахвам, разчиствам, къпя, окъпвам, обливам измивам, измиваме, измиваш, измивате, измива, измиват, измивах, измивахме, измива, измивахте, измива, измиваха, измивах, измивахме, измиваше, измивахте, измиваше, измиваха, измивал съм, измивала съм, измивало съм, измивали сме, измивал си, измивала си, измивало си, измивали сте, измивал е, измивала е, измивало е, измивали са, бях измивал, бях измивала, бях измивало, бяхме измивали, беше измивал, беше измивала, беше измивало, бяхте измивали, беше измивал, беше измивала, беше измивало, бяха измивали, ще измивам, ще измиваме, ще измиваш, ще измивате, ще измива, ще измива

изминеш, мин. св. изминах, мин. прич. изми`нал, св. — вж. изминавам. измина, изминем, изминеш, изминете, измине, изминат, изминах, изминахме, измина, изминахте, измина, изминаха, изминех, изминехме, изминеше, изминехте, изминеше, изминеха, изминал съм, изминала съм, изминало съм, изминали сме, изминал си, изминала си, изминало си, изминали сте, изминал е, изминала е, изминало е, изминали са, бях изминал, бях изминала, бях изминало, бяхме изминали, беше изминал, беше изминала, беше изминало, бяхте изминали, беше изминал, беше изминала, беше изминало, бяха изминали, ще измина, ще изминем, ще изминеш, ще изминете, ще измине, ще изминат, ще

изминаваш, несв. и измина, св.
1. Какво. Минавам определено разстояние. Изминахме пътя от Бургас до Сливен.
2. За период от време — изтичам. Изминаха два часа.
изминавам се/измина се. — За период от време — изтичам. Изминаха се две години.
същ. измина`ване, ср.
Синоними: изхождам, пропътувам, извървявам, обхождам, преминавам, изтичам, минавам, отминавам, свършвам, източвам се, вървя, протичам, изпреварвам, задминавам, обикалям, прекосявам изминавам, изминаваме, изминаваш, изминавате, изминава, изминават, изминавах, изминавахме, изминава, изминавахте, изминава, изминаваха, изминавах, изминавахме, изминаваше, изминавахте, изминаваше, изминаваха, изминавал съм, изминавала съм, изминавало съм, изминавали сме, изминавал си, изминавала си, изминавало си, изминавали сте, изминавал е, изминавала е, изминавало е, изминавали са, бях изминавал, бях изминавала, бях изминавало, бяхме изминавали, беше изминавал, беше изминавала, беше изминавало, бяхте изминавали, беше изминавал, беше изминавала, беше изми

вж. измина`вам изминаване, изминаването, изминавания, изминаванията

мн. изми`слици, ж.
1. Нещо несъществуващо, нереално, измислено. Поместваха измислици за живот в други светове.
2. Нещо съчинено, преиначено, неотговарящо на истината. Пускат измислици за неговите похождения. Детски измислици. Журналистически измислици.
Синоними: небивалица, неистина, недействителност, невероятно, измишльотина, басня, бабини деветини, фантасмагория, приказка, история, анекдот, лъжа, фантазия, въображение, фикция, измама, номер, шега измислица, измислицата, измислици, измислиците

измислиш, мин. св. измислих, мин. прич. изми`слил, св. — вж. измислям. измисля, измислим, измислиш, измислите, измисли, измислят, измислих, измислихме, измисли, измислихте, измисли, измислиха, измислех, измислехме, измислеше, измислехте, измислеше, измислеха, измислил съм, измислила съм, измислило съм, измислили сме, измислил си, измислила си, измислило си, измислили сте, измислил е, измислила е, измислило е, измислили са, бях измислил, бях измислила, бях измислило, бяхме измислили, беше измислил, беше измислила, беше измислило, бяхте измислили, беше измислил, беше измислила, беше измислило, бяха измислили, ще измисля, ще измислим,

измисляш, несв. и измисля, св.; Какво.
1. С мислене стигам до идея или решение. Измислихте ли име за бебето? Измислих как да постъпя.
2. Съчинявам измислици.
3. Разг. Изобретявам, откривам. Хората са измислили велосипеда отдавна.
същ. изми`сляне, ср.
Синоними: намислям, съчинявам, изнамирам, изобретявам, откривам, създавам, хрумва ми, теква ми, наумявам, измъдрям, сещам се, идва ми на ума, ражда ми главата, ражда се в главата ми, умен съм, имам ум, скалъпвам, изфабрикувам, изсмуквам из пръсти, изработвам, планирам, узнавам, изчислявам, оформявам, съставям, построявам, сглобявам, подправям, произвеждам, фабрикувам, фантазирам, преувеличавам измислям, измисляме, измисляш, измисляте, измисля, измислят, измислях, измисляхме, измисля, измисляхте, измисля, измисляха, измислях, измисляхме, измисляше, измисляхте, измисляше, измисляха, измислял съм, измисляла съм, измисляло съм, измисляли сме, измислял си, измисляла си, измисляло си, измисляли сте, измислял е, измисляла е, измисляло е, измисляли са, бях измислял, бях измисляла, бях измисляло, бяхме измисляли, беше измислял, беше измисляла, беше измисляло, бяхте измисляли, беше измислял, беше измисляла, беше измисляло, бяха измисляли, ще измислям, ще измисл

вж. изми`слям измисляне, измислянето, измисляния, измислянията

измиташ, несв. и измета, св.; Какво.
1. Мета изцяло или всички. Измитам коридора. Измитам трите стаи.
2. Отстранявам с метене. Измети този пясък.
измитам се/измета се. — Прен. Пренебр. Махам се отнякъде, омитам се.
Синоними: мета, изчиствам, помитам, премитам, махвам, премахвам, изхвърлям, чистя, почиствам, разтребвам измитам, измитаме, измиташ, измитате, измита, измитат, измитах, измитахме, измита, измитахте, измита, измитаха, измитах, измитахме, измиташе, измитахте, измиташе, измитаха, измитал съм, измитала съм, измитало съм, измитали сме, измитал си, измитала си, измитало си, измитали сте, измитал е, измитала е, измитало е, измитали са, бях измитал, бях измитала, бях измитало, бяхме измитали, беше измитал, беше измитала, беше измитало, бяхте измитали, беше измитал, беше измитала, беше измитало, бяха измитали, ще измитам, ще измитаме, ще измиташ, ще измитате, ще измита, ще измита

измиеш, мин. св. измих, мин. прич. изми`л, св. — вж. измивам. измия, измием, измиеш, измиете, измие, измият, измих, измихме, изми, измихте, изми, измиха, измиех, измиехме, измиеше, измиехте, измиеше, измиеха, измил съм, измила съм, измило съм, измили сме, измил си, измила си, измило си, измили сте, измил е, измила е, измило е, измили са, бях измил, бях измила, бях измило, бяхме измили, беше измил, беше измила, беше измило, бяхте измили, беше измил, беше измила, беше измило, бяха измили, ще измия, ще измием, ще измиеш, ще измиете, ще измие, ще измият, ще съм измил, ще съм измила, ще съм измило, ще сме измили, ще си измил, ще си измила, ще си и

измокриш, мин. св. измокрих, мин. прич. измо`крил, св. — вж. измокрям. измокря, измокрим, измокриш, измокрите, измокри, измокрят, измокрих, измокрихме, измокри, измокрихте, измокри, измокриха, измокрех, измокрехме, измокреше, измокрехте, измокреше, измокреха, измокрил съм, измокрила съм, измокрило съм, измокрили сме, измокрил си, измокрила си, измокрило си, измокрили сте, измокрил е, измокрила е, измокрило е, измокрили са, бях измокрил, бях измокрила, бях измокрило, бяхме измокрили, беше измокрил, беше измокрила, беше измокрило, бяхте измокрили, беше измокрил, беше измокрила, беше измокрило, бяха измокрили, ще измокря, ще измокрим,

измокряш, несв. и измокря, св.; Кого, какво. Правя мокър. Измокрям листа със сълзи.
измокрям се/измокря се. — Ставам мокър. Измокрих се от дъжда.
Синоними: намокрям, мокря, квася, наквасвам, изквасвам, накисвам, кисна, заливам, поливам, подмокрям, пръскам, напръсквам, ръся, наръсвам, поръсвам, напоявам, овлажнявам, навлажнявам измокрям, измокряме, измокряш, измокряте, измокря, измокрят, измокрях, измокряхме, измокря, измокряхте, измокря, измокряха, измокрях, измокряхме, измокряше, измокряхте, измокряше, измокряха, измокрял съм, измокряла съм, измокряло съм, измокряли сме, измокрял си, измокряла си, измокряло си, измокряли сте, измокрял е, измокряла е, измокряло е, измокряли са, бях измокрял, бях измокряла, бях измокряло, бяхме измокряли, беше измокрял, беше измокряла, беше измокряло, бяхте измокряли, беше измокрял, беше измокряла, беше измокряло, бяха измокряли, ще измокрям, ще измокр

измолваш, несв. и измоля, св.; Какво. Чрез дълго молене получавам. Измолих пари за обувки. Измолих да отида на дискотека.
Синоними: изпросвам, прося, моля, примолвам се, поисквам, изисквам, издействувам, изкрънквам, изкопчвам измолвам, измолваме, измолваш, измолвате, измолва, измолват, измолвах, измолвахме, измолва, измолвахте, измолва, измолваха, измолвах, измолвахме, измолваше, измолвахте, измолваше, измолваха, измолвал съм, измолвала съм, измолвало съм, измолвали сме, измолвал си, измолвала си, измолвало си, измолвали сте, измолвал е, измолвала е, измолвало е, измолвали са, бях измолвал, бях измолвала, бях измолвало, бяхме измолвали, беше измолвал, беше измолвала, беше измолвало, бяхте измолвали, беше измолвал, беше измолвала, беше измолвало, бяха измолвали, ще измолвам, ще измолв

измолиш, мин. св. измолих, мин. прич. измо`лил, св. — вж. измолвам. измоля, измолим, измолиш, измолите, измоли, измолят, измолих, измолихме, измоли, измолихте, измоли, измолиха, измолех, измолехме, измолеше, измолехте, измолеше, измолеха, измолил съм, измолила съм, измолило съм, измолили сме, измолил си, измолила си, измолило си, измолили сте, измолил е, измолила е, измолило е, измолили са, бях измолил, бях измолила, бях измолило, бяхме измолили, беше измолил, беше измолила, беше измолило, бяхте измолили, беше измолил, беше измолила, беше измолило, бяха измолили, ще измоля, ще измолим, ще измолиш, ще измолите, ще измоли, ще измолят, ще

измориш, мин. св. изморих, мин. прич. изморил, св. — вж. [[изморявам<em> 1</em><em> . <br /><br />----<br /><br />измориш, мин. св. изморих, мин. прич. изморил, св. — вж. [[изморявам 2__ . изморя, изморим, измориш, изморите, измори, изморят, изморих, изморихме, измори, изморихте, измори, измориха, изморях, изморяхме, измореше, изморяхте, измореше, изморяха, изморил съм, изморила съм, изморило съм, изморили сме, изморил си, изморила си, изморило си, изморили сте, изморил е, изморила е, изморило е, изморили са, бях изморил, бях изморила, бях изморило, бяхме изморили, беше изморил, беше изморила, беше изморило, бяхте изморили, беше изморил, беше изморила, беше изморило, бяха изморили, ще изморя, ще изморим, ще измориш, ще изморите, ще измори, ще изморят, ще

изморяваш, несв. и <em>_изморя 1 , св.; Кого. Довеждам до умора. Чистенето ме изморява много.
изморявам се/изморя се. — Изпитвам умора.

—-

изморяваш, несв. и </em><em>изморя 2 , св.; Кого, какво. Причинявам смърт на много или на всички. Препаратът измори рибата в реката._
Синоними: изтощавам, омаломощавам, уморявам, изнурявам, изнемощявам, обезсилвам, преуморявам, сломявам, претрупвам, пресилвам, товаря, претоварвам, смазвам, заморявам, измъчвам, съсипвам, пресушавам, изцеждам, изсмуквам изморявам, изморяваме, изморяваш, изморявате, изморява, изморяват, изморявах, изморявахме, изморява, изморявахте, изморява, изморяваха, изморявах, изморявахме, изморяваше, изморявахте, изморяваше, изморяваха, изморявал съм, изморявала съм, изморявало съм, изморявали сме, изморявал си, изморявала си, изморявало си, изморявали сте, изморявал е, изморявала е, изморявало е, изморявали са, бях изморявал, бях изморявала, бях изморявало, бяхме изморявали, беше изморявал, беше изморявала, беше изморявало, бяхте изморявали, беше изморявал, беше изморявала, беше измо

измразиш, мин. св. измразих, мин. прич. измрази`л, св. — вж. измразявам.

измразяваш, несв. и измразя, св.
1. Кого. Причинявам простудяване, премръзване.
2. Какво. Причинявам измръзване, повреждане на растение.
Синоними: изстудявам, заледявам, вледенявам измразявам, измразяваме, измразяваш, измразявате, измразява, измразяват, измразявах, измразявахме, измразява, измразявахте, измразява, измразяваха, измразявах, измразявахме, измразяваше, измразявахте, измразяваше, измразяваха, измразявал съм, измразявала съм, измразявало съм, измразявали сме, измразявал си, измразявала си, измразявало си, измразявали сте, измразявал е, измразявала е, измразявало е, измразявали са, бях измразявал, бях измразявала, бях измразявало, бяхме измразявали, беше измразявал, беше измразявала, беше измразявало, бяхте измразявали, б

измръзваш, несв. и измръзна, св.
1. Мръзна дълго, ставам студен, премръзнал. Носът ми измръзна.
2. За растение, животно или човек — премръзвам, замразявам се и се увреждам. Краката му бяха измръзнали.
Синоними: изстивам, простивам, замръзвам, помръзвам, смръзвам се, застивам, премръзвам, изстудявам се, простудявам се, зъзна, студено ми е, треперя, бера студ, замразявам, заледявам, вледенявам, вкочанявам измръзвам, измръзваме, измръзваш, измръзвате, измръзва, измръзват, измръзвах, измръзвахме, измръзва, измръзвахте, измръзва, измръзваха, измръзвах, измръзвахме, измръзваше, измръзвахте, измръзваше, измръзваха, измръзвал съм, измръзвала съм, измръзвало съм, измръзвали сме, измръзвал си, измръзвала си, измръзвало си, измръзвали сте, измръзвал е, измръзвала е, измръзвало е, измръзвали са, бях измръзвал, бях измръзвала, бях измръзвало, бяхме измръзвали, беше измръзвал, беше измръзвала, беше измръзвало, бяхте измръзвали, беше измръзвал, беше измръзвала, беше измр

измръзнеш, мин. св. измръзнах, мин. прич. измръ`знал, св. — вж. измръзвам. измръзна, измръзнем, измръзнеш, измръзнете, измръзне, измръзнат, измръзнах, измръзнахме, измръзна, измръзнахте, измръзна, измръзнаха, измръзнех, измръзнехме, измръзнеше, измръзнехте, измръзнеше, измръзнеха, измръзнал съм, измръзнала съм, измръзнало съм, измръзнали сме, измръзнал си, измръзнала си, измръзнало си, измръзнали сте, измръзнал е, измръзнала е, измръзнало е, измръзнали са, бях измръзнал, бях измръзнала, бях измръзнало, бяхме измръзнали, беше измръзнал, беше измръзнала, беше измръзнало, бяхте измръзнали, беше измръзнал, беше измръзнала, беше измръз

измъкваш, несв. и измъкна, св.
1. Какво. Изваждам с усилие. Измъквам дърво от земята. Измъквам зъб.
2. Какво. Вадя нещо прибрано, пъхнато някъде. Измъкна една книга от шкафа. Измъквам пари от джоба си.
3. Кого. Извеждам отнякъде с трудност или хитрост. Трябва да те измъкна от къщи да се развлечеш.
4. Прен. Какво. С усилия или с хитрост успявам да получа от някого пари или сведения, признания. Всеки ден измъква пари от майка си. От тази сделка ще измъкна един милион. С бой измъкват признания.
5. Кого, какво. Избавям от беда, бедност и под. Измъкнаха го от затвора. Измъквам от бедност.
измъквам се/измъкна се. 1. — Излизам от вътрешността с усилие. Измъквам се изпод развалините.
2. Избягвам, отървавам се, освобождавам се. Измъкна се рано от къщата. Измъкна се от полицаите.
3. Прен. Разг. Изплъзвам се, изклинчвам. Измъкна се без глоба.
4. Прен. Разг. Израствам на височина. Тази година се измъкна, стана висок.
същ. измъ`кване, ср.
* Измъквам от калта. — Разг. Отървавам някого от мизерия, бедност или от пороци.
Синоними: изваждам, изтеглям, извличам, издърпвам, изтръгвам, изкоренявам, изскубвам, отскубвам, изкарвам, изкъртвам, изнасям, освобождавам, избавям, отървавам измъквам, измъкваме, измъкваш, измъквате, измъква, измъкват, измъквах, измъквахме, измъква, измъквахте, измъква, измъкваха, измъквах, измъквахме, измъкваше, измъквахте, измъкваше, измъкваха, измъквал съм, измъквала съм, измъквало съм, измъквали сме, измъквал си, измъквала си, измъквало си, измъквали сте, измъквал е, измъквала е, измъквало е, измъквали са, бях измъквал, бях измъквала, бях измъквало, бяхме измъквали, беше измъквал, беше измъквала, беше измъквало, бяхте измъквали, беше измъквал, беше измъквала, беше измъквало, бяха измъквали, ще измъквам, ще измъкв

вж. измъ`квам
Синоними: бягане, офейкване, дезертиране, избягване, изплъзване, заобикаляне, освобождаване, избавяне, отърваване измъкване, измъкването, измъквания, измъкванията

измъкнеш, мин. св. измъкнах, мин. прич. измъ`кнал, св. — вж. измъквам. измъкна, измъкнем, измъкнеш, измъкнете, измъкне, измъкнат, измъкнах, измъкнахме, измъкна, измъкнахте, измъкна, измъкнаха, измъкнех, измъкнехме, измъкнеше, измъкнехте, измъкнеше, измъкнеха, измъкнал съм, измъкнала съм, измъкнало съм, измъкнали сме, измъкнал си, измъкнала си, измъкнало си, измъкнали сте, измъкнал е, измъкнала е, измъкнало е, измъкнали са, бях измъкнал, бях измъкнала, бях измъкнало, бяхме измъкнали, беше измъкнал, беше измъкнала, беше измъкнало, бяхте измъкнали, беше измъкнал, беше измъкнала, беше измъкнало, бяха измъкнали, ще измъкна, ще измъкнем,

измърсиш, мин. св. измърсих, мин. прич. измърси`л, св. — вж. измърсявам. измърся, измърсим, измърсиш, измърсите, измърси, измърсят, измърсих, измърсихме, измърси, измърсихте, измърси, измърсиха, измърсях, измърсяхме, измърсеше, измърсяхте, измърсеше, измърсяха, измърсил съм, измърсила съм, измърсило съм, измърсили сме, измърсил си, измърсила си, измърсило си, измърсили сте, измърсил е, измърсила е, измърсило е, измърсили са, бях измърсил, бях измърсила, бях измърсило, бяхме измърсили, беше измърсил, беше измърсила, беше измърсило, бяхте измърсили, беше измърсил, беше измърсила, беше измърсило, бяха измърсили, ще измърся, ще измърсим,

измърсяваш, несв. и измърся, св.; Кого, какво. Правя мръсен, намърсявам. Измърсих си ръцете.
измърсявам се/измърся се. — Ставам мръсен, намърсявам се.
* Измърсявам си ръцете. — Участвам в престъпление.
Синоними: нацапвам, оплесквам, клеветя, петня, черня, размазвам, цапам, изцапвам, мърся измърсявам, измърсяваме, измърсяваш, измърсявате, измърсява, измърсяват, измърсявах, измърсявахме, измърсява, измърсявахте, измърсява, измърсяваха, измърсявах, измърсявахме, измърсяваше, измърсявахте, измърсяваше, измърсяваха, измърсявал съм, измърсявала съм, измърсявало съм, измърсявали сме, измърсявал си, измърсявала си, измърсявало си, измърсявали сте, измърсявал е, измърсявала е, измърсявало е, измърсявали са, бях измърсявал, бях измърсявала, бях измърсявало, бяхме измърсявали, беше измърсявал, беше измърсявала, беше измърсявало, бяхте измърсявали, б

измъчиш, мин. св. измъчих, мин. прич. измъ`чил, св. — вж. измъчвам. измъча, измъчим, измъчиш, измъчите, измъчи, измъчат, измъчих, измъчихме, измъчи, измъчихте, измъчи, измъчиха, измъчех, измъчехме, измъчеше, измъчехте, измъчеше, измъчеха, измъчил съм, измъчила съм, измъчило съм, измъчили сме, измъчил си, измъчила си, измъчило си, измъчили сте, измъчил е, измъчила е, измъчило е, измъчили са, бях измъчил, бях измъчила, бях измъчило, бяхме измъчили, беше измъчил, беше измъчила, беше измъчило, бяхте измъчили, беше измъчил, беше измъчила, беше измъчило, бяха измъчили, ще измъча, ще измъчим, ще измъчиш, ще измъчите, ще измъчи, ще измъчат, ще

измъчваш, несв. и измъча, св.
1. Кого. Създавам продължително мъки, трудности; тормозя. Измъчваха го да си признае вината. Измъчвам с тежка работа. Измъчвам морално.
2. Кого. Създавам продължително мъки от жажда, глад, болка и др.
3. Кого. За мисъл, чувство — продължително мъча, тормозя, човъркам. Измъчваше я мисълта, че е направила съдбовни грешки.
измъчвам се/измъча се. 1. — Подложен съм на продължителни физически или морални мъки, трудности.
2. Понасям големи мъки, трудности, за да направя нещо. Измъчих се с тази работа от сутрин до вечер и пак не върви.
Синоними: мъча, изтезавам, гнетя, терзая, тровя, тормозя, изтормозвам, вадя душата, подлагам на мъчение, бия, малтретирам, инквизирам, подлагам на изтезание, тиранизирам, тероризирам, наказвам, угнетявам, безпокоя, притеснявам, затруднявам, притискам, тъпча, причинявам мъка, огорчавам, опечалявам, потискам, дразня, закачам, глождя, човъркам, насилвам, назорвам, преследвам, гоня, засягам, не оставям на мира, вадя душата на, владея измъчвам, измъчваме, измъчваш, измъчвате, измъчва, измъчват, измъчвах, измъчвахме, измъчва, измъчвахте, измъчва, измъчваха, измъчвах, измъчвахме, измъчваше, измъчвахте, измъчваше, измъчваха, измъчвал съм, измъчвала съм, измъчвало съм, измъчвали сме, измъчвал си, измъчвала си, измъчвало си, измъчвали сте, измъчвал е, измъчвала е, измъчвало е, измъчвали са, бях измъчвал, бях измъчвала, бях измъчвало, бяхме измъчвали, беше измъчвал, беше измъчвала, беше измъчвало, бяхте измъчвали, беше измъчвал, беше измъчвала, беше измъчвало, бяха измъчвали, ще измъчвам, ще измъчв

измъчена, измъчено, мн. измъ`чени, прил.
1. Който е понасял мъки, трудности. Тя е измъчена от неговия характер.
2. Който изглежда или изразява мъка, изтощение. Измъчен вид. Измъчен поглед.
3. Прен. Който е постигнат с големи трудности, едва-едва. Измъчена победа. Измъчен успех.
4. Прен. За творческо произведение — сътворено с големи усилия; съчинено, слабо. Измъчена дисертация.
Синоними: изстрадал, угнетен, изтерзан, страдал, претеглил, изтезан, изнурен, изнемощен, отруден, измършавял, отслабнал, изпит, изтощен, неразбран, неясен, нечетлив, тъжен, отчаян, изтормозен, потиснат, унил, мрачен измъчен, измъчения, измъченият, измъчена, измъчената, измъчено, измъченото, измъчени, измъчените

мн. измени, ж.<br />1. Предателство към някого или нещо. <em>Измяна на принципи.</em><br />2. Изневяра. <em>Не можа да</em> <em>и прости измяната.
Синоними: изменничество, невярност, вероломство, предателство, издайничество, бягство, дезертьорство, дезертиране, отстъпничество, изневяра, подлост, коварство, коварна постъпка измяна, измяната, измени, измените

измяташ, несв. и изметна, св.; Какво. Причинявам изкривяване. Влагата измята дъските.
измятам се/изметна се. 1. — За дъска, плоскост и под. — изкривявам се.
2. Прен. Разг. Променям предишни свои позиции, мнение, решение. Измята се като фурнаджийска лопата. измятам, измятаме, измяташ, измятате, измята, измятат, измятах, измятахме, измята, измятахте, измята, измятаха, измятах, измятахме, измяташе, измятахте, измяташе, измятаха, измятал съм, измятала съм, измятало съм, измятали сме, измятал си, измятала си, измятало си, измятали сте, измятал е, измятала е, измятало е, измятали са, бях измятал, бях измятала, бях измятало, бяхме измятали, беше измятал, беше измятала, беше измятало, бяхте измятали, беше измятал, беше измятала, беше измятало, бяха измятали, ще измятам, ще измятаме, ще измяташ, ще измятате, ще измята, ще измята

изнамериш, мин. св. изнамерих, мин. прич. изнаме`рил, св. — вж. изнамирам. изнамеря, изнамерим, изнамериш, изнамерите, изнамери, изнамерят, изнамерих, изнамерихме, изнамери, изнамерихте, изнамери, изнамериха, изнамерех, изнамерехме, изнамереше, изнамерехте, изнамереше, изнамереха, изнамерил съм, изнамерила съм, изнамерило съм, изнамерили сме, изнамерил си, изнамерила си, изнамерило си, изнамерили сте, изнамерил е, изнамерила е, изнамерило е, изнамерили са, бях изнамерил, бях изнамерила, бях изнамерило, бяхме изнамерили, беше изнамерил, беше изнамерила, беше изнамерило, бяхте изнамерили, беше изнамерил, беше изнамерила, беше изнаме

изнамираш, несв. и изнамеря, св.
1. Какво. Откривам нещо неизвестно дотогава, изобретявам. Изнамирам желязото. Изнамирам парната машина.
2. Кого. Издирвам, откривам след голямо търсене. Искам да изнамеря всичките си роднини.
3. Прен. Пренебр. Какво/кого. Купувам, вземам, използвам нещо некачествено, лошо, незаслужаващо внимание. Откъде изнамери тая рокля.
Синоними: откривам, изобретявам, създавам, правя откритие, измислям, изработвам, съчинявам, планирам изнамирам, изнамираме, изнамираш, изнамирате, изнамира, изнамират, изнамирах, изнамирахме, изнамира, изнамирахте, изнамира, изнамираха, изнамирах, изнамирахме, изнамираше, изнамирахте, изнамираше, изнамираха, изнамирал съм, изнамирала съм, изнамирало съм, изнамирали сме, изнамирал си, изнамирала си, изнамирало си, изнамирали сте, изнамирал е, изнамирала е, изнамирало е, изнамирали са, бях изнамирал, бях изнамирала, бях изнамирало, бяхме изнамирали, беше изнамирал, беше изнамирала, беше изнамирало, бяхте изнамирали, беше изнамирал, беше изнамирала, беше изна

изнаприкажеш, мин. св. изнаприказах, мин. прич. изнаприка`зал, св. — вж. изнаприказвам.

изнаприказваш, несв. и изнаприкажа, св.; какво, На кого. Наприказвам много неща; изпонаприказвам.
изнаприказвам се/изнаприкажа се. — Приказвам до насита.

изнасилваш, несв. и изнасиля, св.
1. Кого. Насилвам жена за полов акт.
2. Кого, какво. Насилвам, принуждавам за нещо. Изнасилих го да ми даде пари. Изнасилих съвестта си да му позволя.
същ. изнаси`лване, ср.
Синоними: силя, насилвам, върша насилие, заставям, принуждавам, притеснявам, изнудвам, обезчестявам, озлочестявам, отнемам девствеността изнасилвам, изнасилваме, изнасилваш, изнасилвате, изнасилва, изнасилват, изнасилвах, изнасилвахме, изнасилва, изнасилвахте, изнасилва, изнасилваха, изнасилвах, изнасилвахме, изнасилваше, изнасилвахте, изнасилваше, изнасилваха, изнасилвал съм, изнасилвала съм, изнасилвало съм, изнасилвали сме, изнасилвал си, изнасилвала си, изнасилвало си, изнасилвали сте, изнасилвал е, изнасилвала е, изнасилвало е, изнасилвали са, бях изнасилвал, бях изнасилвала, бях изнасилвало, бяхме изнасилвали, беше изнасилвал, беше изнасилвала, беше изнасилвало, бяхте изнасилвали, б

вж. изнаси`лвам
Синоними: пресилване, принуда, насилие, натиск, обезчестяване, озлочестяване, отнемане на девствеността, поругание, оскверняване изнасилване, изнасилването, изнасилвания, изнасилванията

изнасилиш, мин. св. изнасилих, мин. прич. изнаси`лил, св. — вж. изнасилвам. изнасиля, изнасилим, изнасилиш, изнасилите, изнасили, изнасилят, изнасилих, изнасилихме, изнасили, изнасилихте, изнасили, изнасилиха, изнасилех, изнасилехме, изнасилеше, изнасилехте, изнасилеше, изнасилеха, изнасилил съм, изнасилила съм, изнасилило съм, изнасилили сме, изнасилил си, изнасилила си, изнасилило си, изнасилили сте, изнасилил е, изнасилила е, изнасилило е, изнасилили са, бях изнасилил, бях изнасилила, бях изнасилило, бяхме изнасилили, беше изнасилил, беше изнасилила, беше изнасилило, бяхте изнасилили, беше изнасилил, беше изнасилила, беше изнаси

изнасяш, несв. и изнеса, св.
1. Какво. Нося отвътре навън. Изнесохме гардероба от стаята. Изнесох цветята на балкона.
2. Какво. Показвам, предлагам за продажба. Това лято ще изнасям на пазара домати.
3. Кого, какво. Нося на по-високо място. Изнеси детето на втория етаж.
4. Какво. Поставям в печатан текст извън страницата (встрани, в заглавие). Изнасям поправки. Най-важното изнасям в заглавие.
5. Какво. Продавам стоки на друга страна. Изнасям житни култури.
6. Прен. Какво. Понасям докрай трудности, удържам победа, имам заслуги. Тримата футболисти изнесоха мача.
7. Прен. Какво. Представям пред публика (концерт, театрално представление, доклад, лекция и др.).
8. Прен. Какво. Представям, огласявам чрез средствата за масово осведомяване. Изнесоха случая в печата.
изнасям се/изнеса се. — Напускам жилище. След два дни ще се изнесем оттук.
изнася ми. — Безл. Имам сметка, отърва ми. Не ми изнася да пътувам.
Синоними: съобщавам, казвам, правя достояние, докладвам, разкривам, давам, устройвам, уреждам, изпълнявам, експортирам, изкарвам напред, излагам, показвам, измъквам, предавам, връчвам, издавам, освобождавам, доставям, прибирам, махам, премествам изнасям, изнасяме, изнасяш, изнасяте, изнася, изнасят, изнасях, изнасяхме, изнася, изнасяхте, изнася, изнасяха, изнасях, изнасяхме, изнасяше, изнасяхте, изнасяше, изнасяха, изнасял съм, изнасяла съм, изнасяло съм, изнасяли сме, изнасял си, изнасяла си, изнасяло си, изнасяли сте, изнасял е, изнасяла е, изнасяло е, изнасяли са, бях изнасял, бях изнасяла, бях изнасяло, бяхме изнасяли, беше изнасял, беше изнасяла, беше изнасяло, бяхте изнасяли, беше изнасял, беше изнасяла, беше изнасяло, бяха изнасяли, ще изнасям, ще изнасяме, ще изнасяш, ще изнасяте, ще изнася, ще изнася

изначална, изначално, мн. изнача`лни, прил. Който е от самото начало, изконен, първичен. изначален, изначалния, изначалният, изначална, изначалната, изначално, изначалното, изначални, изначалните

изневериш, мин. св. изневерих, мин. прич. изневерил, св. — вж. изневерявам. изневеря, изневерим, изневериш, изневерите, изневери, изневерят, изневерих, изневерихме, изневери, изневерихте, изневери, изневериха, изневерях, изневеряхме, изневереше, изневеряхте, изневереше, изневеряха, изневерил съм, изневерила съм, изневерило съм, изневерили сме, изневерил си, изневерила си, изневерило си, изневерили сте, изневерил е, изневерила е, изневерило е, изневерили са, бях изневерил, бях изневерила, бях изневерило, бяхме изневерили, беше изневерил, беше изневерила, беше изневерило, бяхте изневерили, беше изневерил, беше изневерила, беше изневе кахъря се кахъриш се, мин. св. кахърих се, мин. прич. кахърил се, несв. Разг. Изпитвам грижи, кахъри. Кахъря се за здравето му.
Синоними: грижа се, загрижвам се, бера грижи, тревожа се, разтревожвам се, бера кахър, безпокоя се, боя се, ядосвам се, яд ме е, натъжен съм, тъжен съм, печален съм, скръбен съм кахъря, кахърим, кахъриш, кахърите, кахъри, кахърят, кахърих, кахърихме, кахъри, кахърихте, кахъри, кахъриха, кахърях, кахъряхме, кахъреше, кахъряхте, кахъреше, кахъряха, кахърил съм, кахърила съм, кахърило съм, кахърили сме, кахърил си, кахърила си, кахърило си, кахърили сте, кахърил е, кахърила е, кахърило е, кахърили са, бях кахърил, бях кахърила, бях кахърило, бяхме кахърили, беше кахърил, беше кахърила, беше кахърило, бяхте кахърили, беше кахърил, беше кахърила, беше кахърило, бяха кахърили, ще кахъря, ще кахърим, ще кахъриш, ще кахърите, ще кахъри, ще кахърят, ще

изневеряваш, несв. и изневеря, св.
1. На кого. Нарушавам верността си към мъж или жена. Жена му му е изневерявала хиляди пъти.
2. На какво. Отклонявам се от професия, принципи, идеали; изменям.
3. На кого. За памет, слух, чувство и др. — преставам да служа нормално.
Синоними: измамвам, излъгвам, изменям, предателствувам, нарушавам клетва, не се сбъдвам, не оправдавам надеждите, разочаровам изневерявам, изневеряваме, изневеряваш, изневерявате, изневерява, изневеряват, изневерявах, изневерявахме, изневерява, изневерявахте, изневерява, изневеряваха, изневерявах, изневерявахме, изневеряваше, изневерявахте, изневеряваше, изневеряваха, изневерявал съм, изневерявала съм, изневерявало съм, изневерявали сме, изневерявал си, изневерявала си, изневерявало си, изневерявали сте, изневерявал е, изневерявала е, изневерявало е, изневерявали са, бях изневерявал, бях изневерявала, бях изневерявало, бяхме изневерявали, беше изневерявал, беше изневерявала

нареч. Внезапно, неочаквано. Изневиделица излезе куче.
Синоними: внезапно, от невиделица, изведнъж, бързо, неочаквано, ненадейно, непредвидено, внезапно нападение, набег, нахълтване, нахлуване

мн. изневе`ри, ж.
1. Само ед. Нарушаване на вярност, обикн. в любовта.
2. Нарушаване на вярност към принципи, идеали и под.; измяна.
Синоними: измяна, вероломство, отстъпничество, предателство, ренегатство, нечестност, невярност, фалш, двуличие, лицемерие, измама изневяра, изневярата, изневери, изневерите

ж., само ед. Изнемощяване, физическа отпадналост. Работих до изнемога. изнемога, изнемогата, изнемоги, изнемогите

изнемогваш, несв. и изнемогна, св.
1. Не ми достигат физически сили да се справя с работата си, изнемощял съм.
2. Намирам се в тежко материално положение. Вече две години изнемогваме.
Синоними: изнемощявам, изтощавам се, изморявам се, отслабвам, отпадам, губя сили, оставам без сили, капвам, капвам от умора, изнурявам се, падам от умора, каталясвам, преуморявам се, отмалявам изнемогвам, изнемогваме, изнемогваш, изнемогвате, изнемогва, изнемогват, изнемогвах, изнемогвахме, изнемогва, изнемогвахте, изнемогва, изнемогваха, изнемогвах, изнемогвахме, изнемогваше, изнемогвахте, изнемогваше, изнемогваха, изнемогвал съм, изнемогвала съм, изнемогвало съм, изнемогвали сме, изнемогвал си, изнемогвала си, изнемогвало си, изнемогвали сте, изнемогвал е, изнемогвала е, изнемогвало е, изнемогвали са, бях изнемогвал, бях изнемогвала, бях изнемогвало, бяхме изнемогвали, беше изнемогвал, беше изнемогвала, беше изнемогвало, бяхте изнемогвали, б

изнемогнеш, мин. св. изнемогнах, мин. прич. изнемо`гнал, св. — вж. изнемогвам. изнемогна, изнемогнем, изнемогнеш, изнемогнете, изнемогне, изнемогнат, изнемогнах, изнемогнахме, изнемогна, изнемогнахте, изнемогна, изнемогнаха, изнемогнех, изнемогнехме, изнемогнеше, изнемогнехте, изнемогнеше, изнемогнеха, изнемогнал съм, изнемогнала съм, изнемогнало съм, изнемогнали сме, изнемогнал си, изнемогнала си, изнемогнало си, изнемогнали сте, изнемогнал е, изнемогнала е, изнемогнало е, изнемогнали са, бях изнемогнал, бях изнемогнала, бях изнемогнало, бяхме изнемогнали, беше изнемогнал, беше изнемогнала, беше изнемогнало, бяхте изнемогнали, беш

изнемощееш, мин. св. изнемощях, мин. прич. изнемощя`л, св. — вж. изнемощявам. изнемощея, изнемощеем, изнемощееш, изнемощеете, изнемощее, изнемощеят, изнемощях, изнемощяхме, изнемощя, изнемощяхте, изнемощя, изнемощяха, изнемощеех, изнемощеехме, изнемощееше, изнемощеехте, изнемощееше, изнемощееха, изнемощял съм, изнемощяла съм, изнемощяло съм, изнемощели сме, изнемощял си, изнемощяла си, изнемощяло си, изнемощели сте, изнемощял е, изнемощяла е, изнемощяло е, изнемощели са, бях изнемощял, бях изнемощяла, бях изнемощяло, бяхме изнемощели, беше изнемощял, беше изнемощяла, беше изнемощяло, бяхте изнемощели, беше изнемощял, беше изнемощяла

изнемощяваш, несв. и изнемощея, св.
1. Оставам без сили от физическо напрежение; капвам. Изнемощял е от дългия път.
2. Отслабвам от тежка болест или от отрицателни преживявания.
Синоними: изнемогвам, изтощавам се, изморявам се, отслабвам, отпадам, губя сили, оставам без сили, капвам, капвам от умора, изнурявам се, падам от умора, каталясвам, преуморявам се, отмалявам изнемощявам, изнемощяваме, изнемощяваш, изнемощявате, изнемощява, изнемощяват, изнемощявах, изнемощявахме, изнемощява, изнемощявахте, изнемощява, изнемощяваха, изнемощявах, изнемощявахме, изнемощяваше, изнемощявахте, изнемощяваше, изнемощяваха, изнемощявал съм, изнемощявала съм, изнемощявало съм, изнемощявали сме, изнемощявал си, изнемощявала си, изнемощявало си, изнемощявали сте, изнемощявал е, изнемощявала е, изнемощявало е, изнемощявали са, бях изнемощявал, бях изнемощявала, бях изнемощявало, бяхме изнемощявали, беше изнемощявал, беше изнемощявала

мн. изнена`ди, ж.
1. Събитие, случай и под., които стават неочаквано, внезапно. Вкъщи ме очакваше изненада — беше пристигнал брат ми от Америка.
2. Учудване от нещо внезапно, неочаквано. Извика от изненада.
Синоними: изумление, учудване, смайване, захлас, почуда, удивление, сюрприз, загадка, недоумение, неизвестност, неопределеност, тайнственост, слисване изненада, изненадата, изненади, изненадите

изнена`даш, св. — вж. изненадвам. изненадам, изненадаме, изненадаш, изненадате, изненада, изненадат, изненадах, изненадахме, изненада, изненадахте, изненада, изненадаха, изненадах, изненадахме, изненадаше, изненадахте, изненадаше, изненадаха, изненадал съм, изненадала съм, изненадало съм, изненадали сме, изненадал си, изненадала си, изненадало си, изненадали сте, изненадал е, изненадала е, изненадало е, изненадали са, бях изненадал, бях изненадала, бях изненадало, бяхме изненадали, беше изненадал, беше изненадала, беше изненадало, бяхте изненадали, беше изненадал, беше изненадала, беше изне

изненадваш, несв. и изненадам, св.
1. Кого. Извиквам изненада с постъпки, действия и др. Изненадах го с желанието си да следвам.
2. Кого. Появявам се внезапно, неочаквано. Изненадах ги, когато си брояха парите.
изненадвам се/изненадам се. — Изпитвам изненада.
Синоними: озадачавам, поставям в недоумение, хвърлям в изненада, списвам, поставям в чудо, смайвам, изумявам, учудвам, удивлявам, поразявам, сюрпризирам, изплашвам, сепвам, стряскам, дебна, издебвам, извардвам, причаквам, сбарвам, напипвам, пипвам, спипвам, разтревожвам, слисвам, улавям, хващам, настигам, заварвам изненадвам, изненадваме, изненадваш, изненадвате, изненадва, изненадват, изненадвах, изненадвахме, изненадва, изненадвахте, изненадва, изненадваха, изненадвах, изненадвахме, изненадваше, изненадвахте, изненадваше, изненадваха, изненадвал съм, изненадвала съм, изненадвало съм, изненадвали сме, изненадвал си, изненадвала си, изненадвало си, изненадвали сте, изненадвал е, изненадвала е, изненадвало е, изненадвали са, бях изненадвал, бях изненадвала, бях изненадвало, бяхме изненадвали, беше изненадвал, беше изненадвала, беше изненадвало, бяхте изненадвали, б

изнервиш, мин. св. изнервих, мин. прич. изне`рвил, св. — вж. изнервям. изнервя, изнервим, изнервиш, изнервите, изнерви, изнервят, изнервих, изнервихме, изнерви, изнервихте, изнерви, изнервиха, изнервех, изнервехме, изнервеше, изнервехте, изнервеше, изнервеха, изнервил съм, изнервила съм, изнервило съм, изнервили сме, изнервил си, изнервила си, изнервило си, изнервили сте, изнервил е, изнервила е, изнервило е, изнервили са, бях изнервил, бях изнервила, бях изнервило, бяхме изнервили, беше изнервил, беше изнервила, беше изнервило, бяхте изнервили, беше изнервил, беше изнервила, беше изнервило, бяха изнервили, ще изнервя, ще изнервим,

изнервяш, несв. и изнервя, св.; Кого. Чрез продължително нервиране довеждам до постоянно нервно напрежение. Грижата за много неща едновременно я беше изнервила.
изнервям се/изнервя се. — Доведен съм до постоянно нервно напрежение. От недостига на пари се беше изнервил. изнервям, изнервяме, изнервяш, изнервяте, изнервя, изнервят, изнервях, изнервяхме, изнервя, изнервяхте, изнервя, изнервяха, изнервях, изнервяхме, изнервяше, изнервяхте, изнервяше, изнервяха, изнервял съм, изнервяла съм, изнервяло съм, изнервяли сме, изнервял си, изнервяла си, изнервяло си, изнервяли сте, изнервял е, изнервяла е, изнервяло е, изнервяли са, бях изнервял, бях изнервяла, бях изнервяло, бяхме изнервяли, беше изнервял, беше изнервяла, беше изнервяло, бяхте изнервяли, беше изнервял, беше изнервяла, беше изнервяло, бяха изнервяли, ще изнервям, ще изнерв

изнесеш, мин. св. изнесох, мин. прич. изне`съл, св. — вж. изнасям. изнеса, изнесем, изнесеш, изнесете, изнесе, изнесат, изнесох, изнесохме, изнесе, изнесохте, изнесе, изнесоха, изнесях, изнесяхме, изнесеше, изнесяхте, изнесеше, изнесяха, изнесъл съм, изнесла съм, изнесло съм, изнесли сме, изнесъл си, изнесла си, изнесло си, изнесли сте, изнесъл е, изнесла е, изнесло е, изнесли са, бях изнесъл, бях изнесла, бях изнесло, бяхме изнесли, беше изнесъл, беше изнесла, беше изнесло, бяхте изнесли, беше изнесъл, беше изнесла, беше изнесло, бяха изнесли, ще изнеса, ще изнесем, ще изнесеш, ще изнесете, ще изнесе, ще изнесат, ще съм изнесъл, ще съм

жизнеспособна, жизнеспособно, мн. жизнеспосо`бни, прил. Който е способен да живее, да съществува и да се развива.

изнижеш, мин. св. изнизах, мин. св. изни`зал, св. — вж. изнизвам. изнижа, изнижем, изнижеш, изнижете, изниже, изнижат, изнизах, изнизахме, изниза, изнизахте, изниза, изнизаха, изнижех, изнижехме, изнижеше, изнижехте, изнижеше, изнижеха, изнизал съм, изнизала съм, изнизало съм, изнизали сме, изнизал си, изнизала си, изнизало си, изнизали сте, изнизал е, изнизала е, изнизало е, изнизали са, бях изнизал, бях изнизала, бях изнизало, бяхме изнизали, беше изнизал, беше изнизала, беше изнизало, бяхте изнизали, беше изнизал, беше изнизала, беше изнизало, бяха изнизали, ще изнижа, ще изнижем, ще изнижеш, ще изнижете, ще изниже, ще изнижат, ще

изнизваш, несв. и изнижа, св.; Какво. Изваждам от връвта нещо нанизано; разнизвам. Изнизвам гердан.
изнизвам се/изнижа се. 1. — Излизам оттам, където съм нанизан или вдянат. Перлите се изнизаха. Конецът се изниза.
2. Прен. Разг. За много хора, превозни средства — разпръскваме се, напускаме един след друг. Народът се изниза от площада.
3. Прен. Разг. Измъквам се незабелязано. Изниза се, без да си плати наема.
4. Прен. За време, часове — отминавам неусетно. Изнизаха се двайсет години брачен живот. изнизвам, изнизваме, изнизваш, изнизвате, изнизва, изнизват, изнизвах, изнизвахме, изнизва, изнизвахте, изнизва, изнизваха, изнизвах, изнизвахме, изнизваше, изнизвахте, изнизваше, изнизваха, изнизвал съм, изнизвала съм, изнизвало съм, изнизвали сме, изнизвал си, изнизвала си, изнизвало си, изнизвали сте, изнизвал е, изнизвала е, изнизвало е, изнизвали са, бях изнизвал, бях изнизвала, бях изнизвало, бяхме изнизвали, беше изнизвал, беше изнизвала, беше изнизвало, бяхте изнизвали, беше изнизвал, беше изнизвала, беше изнизвало, бяха изнизвали, ще изнизвам, ще изнизв

изникваш, несв. и изникна, св.
1. За растение — показвам се над земята. Тревата изникна.
2. За зъб — показвам се над венеца.
3. Прен. Разг. Появявам се неочаквано. Откъде изникна толкова късно? изниквам, изникваме, изникваш, изниквате, изниква, изникват, изниквах, изниквахме, изниква, изниквахте, изниква, изникваха, изниквах, изниквахме, изникваше, изниквахте, изникваше, изникваха, изниквал съм, изниквала съм, изниквало съм, изниквали сме, изниквал си, изниквала си, изниквало си, изниквали сте, изниквал е, изниквала е, изниквало е, изниквали са, бях изниквал, бях изниквала, бях изниквало, бяхме изниквали, беше изниквал, беше изниквала, беше изниквало, бяхте изниквали, беше изниквал, беше изниквала, беше изниквало, бяха изниквали, ще изниквам, ще изникв

изникнеш, мин. св. изникнах, мин. прич. изни`кнал, св. — вж. изниквам. изникна, изникнем, изникнеш, изникнете, изникне, изникнат, изникнах, изникнахме, изникна, изникнахте, изникна, изникнаха, изникнех, изникнехме, изникнеше, изникнехте, изникнеше, изникнеха, изникнал съм, изникнала съм, изникнало съм, изникнали сме, изникнал си, изникнала си, изникнало си, изникнали сте, изникнал е, изникнала е, изникнало е, изникнали са, бях изникнал, бях изникнала, бях изникнало, бяхме изникнали, беше изникнал, беше изникнала, беше изникнало, бяхте изникнали, беше изникнал, беше изникнала, беше изникнало, бяха изникнали, ще изникна, ще изникнем,

м., само ед. Изнасяне на стоки за търговия в друга страна; експорт. Правя износ. Стоки за износ.
Синоними: експорт износ, износа, износът, износи, износите, износа

износваш, несв. и износя, св.; Какво.
1. Нося свои или чужди дрехи до скъсване. Износва старите си дрехи.
2. При бременност — нося плода до раждането му.
износвам се/износя се. 1. — За дрехи, машини и др. — изхабявам се, ставам негоден за употреба.
2. Прен. За човек — изхабявам се, губя част от силите си.
същ. изно`сване, ср.
Синоними: изтърквам, изтривам, изтъргвам износвам, износваме, износваш, износвате, износва, износват, износвах, износвахме, износва, износвахте, износва, износваха, износвах, износвахме, износваше, износвахте, износваше, износваха, износвал съм, износвала съм, износвало съм, износвали сме, износвал си, износвала си, износвало си, износвали сте, износвал е, износвала е, износвало е, износвали са, бях износвал, бях износвала, бях износвало, бяхме износвали, беше износвал, беше износвала, беше износвало, бяхте износвали, беше износвал, беше износвала, беше износвало, бяха износвали, ще износвам, ще износв

вж. изно`свам
Синоними: изтъркване, изтриване, изхабяване, хабене, губене, прахосване износване, износването, износвания, износванията

износна, износно, мн. износни, прил. Който се отнася до износ. <em>Износна търговия.</em> <br /><br />----<br /><br />износна, износно, мн. износни, прил. Който е на сметка, изгоден. Износни цени.
Синоними: експортен, изтъркан, изхабен, похабен, употребяван, овехтял, извехтял, изгоден, на добра цена, на сметка, евтин, полезен, приемлив, сгоден, икономичен, изтрит, опърпан, дрипав, парцалив, разнебитен, раздрънкан, мърляв, мръсен, развлечен, остарял, негоден, стар, вехт износен, износния, износният, износна, износната, износно, износното, износни, износните

износна, износно, мн. износни, прил. Който се отнася до износ. <em>Износна търговия.</em> <br /><br />----<br /><br />износна, износно, мн. износни, прил. Който е на сметка, изгоден. Износни цени.
Синоними: експортен, изтъркан, изхабен, похабен, употребяван, овехтял, извехтял, изгоден, на добра цена, на сметка, евтин, полезен, приемлив, сгоден, икономичен, изтрит, опърпан, дрипав, парцалив, разнебитен, раздрънкан, мърляв, мръсен, развлечен, остарял, негоден, стар, вехт износен, износения, износеният, износена, износената, износено, износеното, износени, износените

износителят, износителя, мн. износи`тели. Институция, учреждение, което се занимава с износ или произвежда стоки за износ. износител, износителя, износителят, износители, износителите, износители, износителю

мн. износи`телки, ж. Страна, фирма, която изнася стоки за търговия. Страна износителка на петрол. износителка, износителката, износителки, износителките

износиш, мин. св. износих, мин. прич. изно`сил, св. — вж. износвам. износя, износим, износиш, износите, износи, износят, износих, износихме, износи, износихте, износи, износиха, износех, износехме, износеше, износехте, износеше, износеха, износил съм, износила съм, износило съм, износили сме, износил си, износила си, износило си, износили сте, износил е, износила е, износило е, износили са, бях износил, бях износила, бях износило, бяхме износили, беше износил, беше износила, беше износило, бяхте износили, беше износил, беше износила, беше износило, бяха износили, ще износя, ще износим, ще износиш, ще износите, ще износи, ще износят, ще

изнудваш, несв. и изнудя, св.; Кого. Принуждавам чрез заплахи. Изнудвам да си признае. Изнудвам я за пари.
същ. изну`дване, ср.
Синоними: принуждавам, насилвам, упражнявам насилие, изнасилвам, скубя, оскубвам, обирам, ограбвам изнудвам, изнудваме, изнудваш, изнудвате, изнудва, изнудват, изнудвах, изнудвахме, изнудва, изнудвахте, изнудва, изнудваха, изнудвах, изнудвахме, изнудваше, изнудвахте, изнудваше, изнудваха, изнудвал съм, изнудвала съм, изнудвало съм, изнудвали сме, изнудвал си, изнудвала си, изнудвало си, изнудвали сте, изнудвал е, изнудвала е, изнудвало е, изнудвали са, бях изнудвал, бях изнудвала, бях изнудвало, бяхме изнудвали, беше изнудвал, беше изнудвала, беше изнудвало, бяхте изнудвали, беше изнудвал, беше изнудвала, беше изнудвало, бяха изнудвали, ще изнудвам, ще изнудв

вж. изну`двам
Синоними: насилване, принуда, натиск, шантаж, мошеничество, обирачество, кожодерство, обирничество изнудване, изнудването, изнудвания, изнудванията

мн. изнудва`чи, м. Човек, който е склонен да изнудва.
Синоними: мошеник, измамник, хищник, лихвар изнудвач, изнудвача, изнудвачът, изнудвачи, изнудвачите, изнудвачи, изнудвачо

мн. изнудва`чки, ж. Жена изнудвач. изнудвачка, изнудвачката, изнудвачки, изнудвачките

изнудиш, мин. св. изнудих, мин. прич. изну`дил, св. — вж. изнудвам. изнудя, изнудим, изнудиш, изнудите, изнуди, изнудят, изнудих, изнудихме, изнуди, изнудихте, изнуди, изнудиха, изнудех, изнудехме, изнудеше, изнудехте, изнудеше, изнудеха, изнудил съм, изнудила съм, изнудило съм, изнудили сме, изнудил си, изнудила си, изнудило си, изнудили сте, изнудил е, изнудила е, изнудило е, изнудили са, бях изнудил, бях изнудила, бях изнудило, бяхме изнудили, беше изнудил, беше изнудила, беше изнудило, бяхте изнудили, беше изнудил, беше изнудила, беше изнудило, бяха изнудили, ще изнудя, ще изнудим, ще изнудиш, ще изнудите, ще изнуди, ще изнудят, ще

изнурителна, изнурително, мн. изнури`телни, прил. Който изтощава, изчерпва силите. Изнурителен труд.
Синоними: изтощителен, уморителен, съсипателен, измерителен, сломяващ, обезсилващ, тежък, труден, мъчен, убийствен, непоносим изнурителен, изнурителния, изнурителният, изнурителна, изнурителната, изнурително, изнурителното, изнурителни, изнурителните

изнуриш, мин. св. изнурих, мин. прич. изнури`л, св. — вж. изнурявам. изнуря, изнурим, изнуриш, изнурите, изнури, изнурят, изнурих, изнурихме, изнури, изнурихте, изнури, изнуриха, изнурях, изнуряхме, изнуреше, изнуряхте, изнуреше, изнуряха, изнурил съм, изнурила съм, изнурило съм, изнурили сме, изнурил си, изнурила си, изнурило си, изнурили сте, изнурил е, изнурила е, изнурило е, изнурили са, бях изнурил, бях изнурила, бях изнурило, бяхме изнурили, беше изнурил, беше изнурила, беше изнурило, бяхте изнурили, беше изнурил, беше изнурила, беше изнурило, бяха изнурили, ще изнуря, ще изнурим, ще изнуриш, ще изнурите, ще изнури, ще изнурят, ще

изнуряваш, несв. и изнуря, св.; Кого. Довеждам до крайно физическо или нравствено изтощение.
изнурявам се/изнуря се. — Изпадам в крайно физическо или нравствено изтощение.
Синоними: изтощавам, омаломощавам, уморявам, изморявам, изнемощявам, обезсилвам, преуморявам, сломявам, претрупвам, пресилвам, товаря, претоварвам, смазвам, заморявам, измъчвам, съсипвам, пресушавам, изцеждам, изсмуквам изнурявам, изнуряваме, изнуряваш, изнурявате, изнурява, изнуряват, изнурявах, изнурявахме, изнурява, изнурявахте, изнурява, изнуряваха, изнурявах, изнурявахме, изнуряваше, изнурявахте, изнуряваше, изнуряваха, изнурявал съм, изнурявала съм, изнурявало съм, изнурявали сме, изнурявал си, изнурявала си, изнурявало си, изнурявали сте, изнурявал е, изнурявала е, изнурявало е, изнурявали са, бях изнурявал, бях изнурявала, бях изнурявало, бяхме изнурявали, беше изнурявал, беше изнурявала, беше изнурявало, бяхте изнурявали, беше изнурявал, беше изнурявала, беше изну

само мн. Спец. Линии, които върху географска карта съединяват места с еднакво атмосферно налягане за определен период.

само мн. Спец. Линии, които съединяват точки от морско или речно дъно с еднаква дълбочина.

изобилна, изобилно, мн. изоби`лни, прил. Който е в изобилие.
Синоними: обилен, неизчерпаем, неизтощим, преизобилен, богат, щедър, непресушим, плодовит, плодороден, продуктивен, многоброен, безброен, несметен, несчетен, има го много, многократен, излишен, разточителен, пороен, буен, избуял, изобилствуващ, охолен, благоденствуващ, доходен, разкошен, пищен, хранителен, питателен, задоволяващ, засищащ, хубав, добър, достатъчен, неограничен, безграничен изобилен, изобилния, изобилният, изобилна, изобилната, изобилно, изобилното, изобилни, изобилните

ср., само ед. Голямо количество от нещо; богатство.
Синоними: обилие, плодородие, спор, голямо количество, богатство, неизчерпаемост, излишество, излишък, благодат, щедрост, плодовитост, берекет, тарапана, извор, поток, в изобилие, щедро, богато, пищност, маса, куп, порой, охолство, благоденствие изобилие, изобилието, изобилия, изобилията

изоби`лстваш, несв.
1. Има ме в изобилие. В тоя район изобилстват прасковите.
2. С какво. Притежавам в изобилие. Френският му изобилстваше с грешки. изобилствам, изобилстваме, изобилстваш, изобилствате, изобилства, изобилстват, изобилствах, изобилствахме, изобилства, изобилствахте, изобилства, изобилстваха, изобилствах, изобилствахме, изобилстваше, изобилствахте, изобилстваше, изобилстваха, изобилствал съм, изобилствала съм, изобилствало съм, изобилствали сме, изобилствал си, изобилствала си, изобилствало си, изобилствали сте, изобилствал е, изобилствала е, изобилствало е, изобилствали са, бях изобилствал, бях изобилствала, бях изобилствало, бяхме изобилствали, беше изобилствал, беше изобилствала

изоби`лствуваш, несв. Изобилствам.
Синоними: има ме много, намирам се в изобилие, преобладавам, има ме в голямо количество, богат съм на, неизчерпаем съм, бликам, избликвам, извирам, преливам, гъмжа, пълен съм, богат съм изобилствувам, изобилствуваме, изобилствуваш, изобилствувате, изобилствува, изобилствуват, изобилствувах, изобилствувахме, изобилствува, изобилствувахте, изобилствува, изобилствуваха, изобилствувах, изобилствувахме, изобилствуваше, изобилствувахте, изобилствуваше, изобилствуваха, изобилствувал съм, изобилствувала съм, изобилствувало съм, изобилствували сме, изобилствувал си, изобилствувала си, изобилствувало си, изобилствували сте, изобилствувал е, изобилствувала е, изобилствувало е, изобилствували са, бях изобилствувал, бях изобилствувала, бях

изобличиш, мин. св. изобличих, мин. прич. изобличи`л, св. — вж. изобличавам. изоблича, изобличим, изобличиш, изобличите, изобличи, изобличат, изобличих, изобличихме, изобличи, изобличихте, изобличи, изобличиха, изобличах, изобличахме, изобличеше, изобличахте, изобличеше, изобличаха, изобличил съм, изобличила съм, изобличило съм, изобличили сме, изобличил си, изобличила си, изобличило си, изобличили сте, изобличил е, изобличила е, изобличило е, изобличили са, бях изобличил, бях изобличила, бях изобличило, бяхме изобличили, беше изобличил, беше изобличила, беше изобличило, бяхте изобличили, беше изобличил, беше изобличила, беше изобли

изобличаваш, несв. и изоблича, св.; кого/какво. Публично разкривам с факти провинение, престъпление; разобличавам.
същ. изоблича`ване, ср.
Синоними: излагам, разобличавам, демаскирам, снемам маската, разкривам, разбулвам, засрамвам, посрамявам, компрометирам, опозорявам, бичувам, нападам изобличавам, изобличаваме, изобличаваш, изобличавате, изобличава, изобличават, изобличавах, изобличавахме, изобличава, изобличавахте, изобличава, изобличаваха, изобличавах, изобличавахме, изобличаваше, изобличавахте, изобличаваше, изобличаваха, изобличавал съм, изобличавала съм, изобличавало съм, изобличавали сме, изобличавал си, изобличавала си, изобличавало си, изобличавали сте, изобличавал е, изобличавала е, изобличавало е, изобличавали са, бях изобличавал, бях изобличавала, бях изобличавало, бяхме изобличавали, беше изобличавал, беше изобличавала

вж. изоблича`вам изобличаване, изобличаването, изобличавания, изобличаванията

мн. изображе`ния, ср.
1. Огледално отражение на образ. Видя изображението си в огледалото.
2. Художествено пресътворен образ, събитие. Картини с изображения на голи жени. Изображение на живота.
Синоними: образ, лик, картина, рисунка, фигура, печат, икона, иконка, емблема, пиктограма, снимка, портрет, статуя, подобие, отражение, фантом, сянка, представяне, изобразяване, символ, рисуване изображение, изображението, изображения, изображенията

изобразителна, изобразително, мн. изобрази`телни, прил.
1. Който пресъздава чрез образи. Изобразителни изкуства.
2. Който служи за изобразяване. Изобразителни средства.
Синоними: образен, нагледен, прегледен, показен, картинен, художествен изобразителен, изобразителния, изобразителният, изобразителна, изобразителната, изобразително, изобразителното, изобразителни, изобразителните

изобразиш, мин. св. изобразих, мин. прич. изобрази`л, св. — вж. изобразявам. изобразя, изобразим, изобразиш, изобразите, изобрази, изобразят, изобразих, изобразихме, изобрази, изобразихте, изобрази, изобразиха, изобразях, изобразяхме, изобразеше, изобразяхте, изобразеше, изобразяха, изобразил съм, изобразила съм, изобразило съм, изобразили сме, изобразил си, изобразила си, изобразило си, изобразили сте, изобразил е, изобразила е, изобразило е, изобразили са, бях изобразил, бях изобразила, бях изобразило, бяхме изобразили, беше изобразил, беше изобразила, беше изобразило, бяхте изобразили, беше изобразил, беше изобразила, беше изобра

изобразяваш, несв. и изобразя, св.; Кого, какво. Пресъздавам чрез художествени средства. Романът изобразява войната.
прил. изобразен, изобразена, изобразено, мн. изобразени.
Синоними: рисувам, изрисувам, нарисувам, изписвам, представям, обрисувам, очертавам, описвам, начертавам, възпроизвеждам, означавам, символизирам, чертая изобразявам, изобразяваме, изобразяваш, изобразявате, изобразява, изобразяват, изобразявах, изобразявахме, изобразява, изобразявахте, изобразява, изобразяваха, изобразявах, изобразявахме, изобразяваше, изобразявахте, изобразяваше, изобразяваха, изобразявал съм, изобразявала съм, изобразявало съм, изобразявали сме, изобразявал си, изобразявала си, изобразявало си, изобразявали сте, изобразявал е, изобразявала е, изобразявало е, изобразявали са, бях изобразявал, бях изобразявала, бях изобразявало, бяхме изобразявали, беше изобразявал, беше изобразявала

изобретателят, изобретателя, мн. изобрета`тели, м. Човек, който е изобретил, открил нещо. Изобретател на радиото.
Синоними: откривател, създател, творец, автор, основоположник изобретател, изобретателя, изобретателят, изобретатели, изобретателите, изобретатели, изобретателю