ср., само ед. Испански благородник. идалго, идалгото, идалгото, идалговци, идалговците, идалговци, идалго

идваш, несв. и дойда, св.
1. Движа се към мястото или пристигам на мястото, където е лицето, което говори. Когато я срещнах, идваше от магазина. Всяка сутрин идва в университета. Тук е идвал Васил Левски.
2. Пристигам, получавам се, приемам се там, където е лицето, което говори. Писмата идват навреме. Тук идват новините от цял свят.
3. За звук, светлина, миризма и под. — пристигам, достигам до лицето, което говори. От огъня идваше топлина. От улицата идваха викове.
4. Появявам се и се насочвам към лицето, което възприема. Пътят идва от гората.
5. За пари, успехи и под. — придобивам се, получавам се. Тези пари идват от труд.
6. За време, сезон, събитие, за начало, край и под. — настъпвам, наближавам. Идва есента. Идва ваканцията. Идват пак изпитите.
7. Следвам по ред. Най-важното е времето, после идва цената.
8. Стигам до размер, предел, до извод, заключение. Хлябът ми идва много. Водата ми идва до колене. От фактите идвам до извода.
идвам си/дойда си. — Връщам се вкъщи или там, където живея.
* Идва ми (да). — Иска ми се, чувствам нужда да направя нещо. Идва ми да пея.
* Идвам в съзнание. — Свестявам се.
* Идвам ми умът. — Осъзнавам се, вразумявам се.
* Идва ми до гуша. — Разг. Омръзва ми.
Синоними: пристигам, дохождам, явявам се, появявам се, задавам се, показвам се, вестявам се, довтасвам, приближавам се, наближавам, добирам се, настъпвам, прибирам се, връщам се, завръщам се, долитам, прииждам, произлизам, произтичам, произхождам, имам началото си, стигам, достигам, отивам идвам, идваме, идваш, идвате, идва, идват, идвах, идвахме, идва, идвахте, идва, идваха, идвах, идвахме, идваше, идвахте, идваше, идваха, идвал съм, идвала съм, идвало съм, идвали сме, идвал си, идвала си, идвало си, идвали сте, идвал е, идвала е, идвало е, идвали са, бях идвал, бях идвала, бях идвало, бяхме идвали, беше идвал, беше идвала, беше идвало, бяхте идвали, беше идвал, беше идвала, беше идвало, бяха идвали, ще идвам, ще идваме, ще идваш, ще идвате, ще идва, ще идват, ще съм идвал, ще съм идвала, ще съм идвало, ще сме идвали, ще си идвал, ще си идвала, ще си идвало, ще сте ид

мн. идеали, (два) идеала, м.
1. Висша цел, стремление. Идеалите на човечеството. Музиката е негов идеал.
2. Само ед. Образец, въплъщение на достойнства. Тази артистка беше нейният идеал. Идеал за истински учен.
Синоними: цел, блян, стремеж, стремление, мечта, сън, непостижимото, съвършенство, образец, халюцинация, илюзия, фантазия идеал, идеала, идеалът, идеали, идеалите, идеала

идеална, идеално, мн. идеални, прил.<br />1. Който съответства на идеала; възвишен. <em>Идеална красота. Идеална любов.</em><br />2. Който е образцов, превъзходен. <em>Идеални условия. Идеален хотел.</em><br />3. Който е недействителен, нереален; хипотетичен. <em>Идеален обществен строй. Идеален газ. Идеално огледало.</em><br />4. Който е нематериален. <em>Идеални и материални стремежи.</em><br />нареч. идеално.
* Идеална част. — Спец. Дял от неразделен или неделим имот.
Синоними: отвлечен, утопичен, недействителен, съвършен, образцов, примерен, безпогрешен, непостижим, въображаем, недостижим, възвишен, неземен, божествен, мислен, нереален, създаден по въображение, цял, пълен, безусловен, абсолютен, безукорен, точен, завършен идеален, идеалния, идеалният, идеална, идеалната, идеално, идеалното, идеални, идеалните

ж., само ед. Представяне в съвършен, нереален вид; идеализиране. Идеализация на героите в киното.
Синоними: боготворене, величаене, превъзнасяне идеализация, идеализацията, идеализации, идеализациите

идеализираш, несв. и св.; Кого, какво. Представям в по-добра светлина, отколкото е в действителност. <em>Идеализирам героите в романа. Идеализирам миналото си.</em><br />същ. идеализиране, ср.
Синоними: превъзнасям, въздигам, възвеличавам, боготворя, бленувам, фантазирам идеализирам, идеализираме, идеализираш, идеализирате, идеализира, идеализират, идеализирах, идеализирахме, идеализира, идеализирахте, идеализира, идеализираха, идеализирах, идеализирахме, идеализираше, идеализирахте, идеализираше, идеализираха, идеализирал съм, идеализирала съм, идеализирало съм, идеализирали сме, идеализирал си, идеализирала си, идеализирало си, идеализирали сте, идеализирал е, идеализирала е, идеализирало е, идеализирали са, бях идеализирал, бях идеализирала, бях идеализирало, бяхме идеализирали, беше идеализирал, беше идеализирала

вж. идеализи`рам идеализиране, идеализирането, идеализирания, идеализиранията

м., само ед.
1. Философско направление, което приема за основа на съществуването съзнанието.
2. Служене за идеи, а не за материални облаги. Работя от чист идеализъм. Идеализмът на възрожденците.
3. Склонност да се идеализира. Идеализмът на младите. идеализъм, идеализма, идеализмът, идеализми, идеализмите, идеализъма

мн. идеали`сти, м.
1. Последовател на идеализма като философско направление.
2. Човек, склонен да идеализира действителността; мечтател.
3. Човек, който работи за идеали; непрактичен човек. идеалист, идеалиста, идеалистът, идеалисти, идеалистите, идеалисти, идеалисте

мн. идеали`стки, ж. Жена идеалист. идеалистка, идеалистката, идеалистки, идеалистките

вж. идеа`лен

Напралвение в идеалистическата философия, което отъждествява психическото и материалното битие и допуска интуитивното познаване същността на предметите.

идейна, идейно, мн. иде`йни, прил.
1. Който е свързан с идея или идеология. Идейни различия. Идейни спорове.
2. Който служи на идея или пропагандира идеология. Идейно изкуство. Идейна литература.
* Идеен проект. — Спец. Начален стадий на проектирането — скица, която дава идея за общия вид и разпределението на сградата.
Синоними: умозрителен, спекулативен, отвлечен, абстрактен идеен, идейния, идейният, идейна, идейната, идейно, идейното, идейни, идейните

идна, идно, мн. и`дни, прил. Който идва, следващ. Идни поколения.
Синоними: (прил.) идещ, бъдещ, бъден, утрешен, следващ, следен, идущ, нов, (прил.) настъпващ, предстоящ

ж., само ед. Установяване на еднаквост, тъждественост със/между предмети, лица; идентифициране. Идентификация на трупа. идентификация, идентификацията, идентификации, идентификациите

идентифици`раш, несв. и св.; Кого, какво. Правя идентификация; установявам еднаквост, тъждество.
Синоними: определям, отъждествявам, уеднаквявам, установявам самоличността, разпознавам идентифицирам, идентифицираме, идентифицираш, идентифицирате, идентифицира, идентифицират, идентифицирах, идентифицирахме, идентифицира, идентифицирахте, идентифицира, идентифицираха, идентифицирах, идентифицирахме, идентифицираше, идентифицирахте, идентифицираше, идентифицираха, идентифицирал съм, идентифицирала съм, идентифицирало съм, идентифицирали сме, идентифицирал си, идентифицирала си, идентифицирало си, идентифицирали сте, идентифицирал е, идентифицирала е, идентифицирало е, идентифицирали са, бях идентифицирал, бях идентифицирала, бях

идентична, идентично, мн. идентични, прил. Еднакъв, тъждествен.<br />същ. идентичност, идентичността`, ж.
Синоними: еднакъв, еднообразен, еднороден, тъждествен, същ, същият, точен, равен, сходен, подобен, аналогичен, приличен, съответен, буквален, текстуален идентичен, идентичния, идентичният, идентична, идентичната, идентично, идентичното, идентични, идентичните

вж. иденти`чен
Синоними: еднаквост, тъждественост, сходство, подобие, прилика, аналогия, съответствие, еднообразие идентичност, идентичността, идентичности, идентичностите

мн. идеогра`ми, ж. Спец.
1. Писмен знак, изобразяващ предмет и означаващ понятие.
2. Графически символ. идеограма, идеограмата, идеограми, идеограмите

ж., само ед. Писмо с идеограми. идеография, идеографията, идеографии, идеографиите

Стремеж да се подчини всичко на идеите.

мн. идеоло`зи, м. Създател, изразител или защитник на идеология. Идеолог на революцията.
Синоними: изразител, теоретик, вдъхновител идеолог, идеолога, идеологът, идеолози, идеолозите, идеолози

вж. идеоло`гия идеологически, идеологическия, идеологическият, идеологическа, идеологическата, идеологическо, идеологическото, идеологически, идеологическите

ж., само ед. Система от възгледи и идеи, характерни за социална група, класа, политическа партия и др. Идеологията на християнството. Революционно-демократична идеология.
прил. идеологически, идеологическа, идеологическо, мн. идеологически. Идеологически различия.
Синоними: мироглед, светоглед, възглед, разбиране, убеждение, идеи, теория идеология, идеологията, идеологии, идеологиите

мн. иде`и, ж.
1. Представа, отразяваща действителността в съзнанието на човека и изразяваща отношението му към обкръжаващия го свят. Философски идеи. Революционни идеи.
2. Замисъл, намерение. Имам една идея — да отидем на мач.
3. Основна мисъл, замисъл, внушение в художествено произведение. Идеята в романа. Идеята във филма.
* Идея фикс. — Идея, която завладява съзнанието.
* Нямам идея. — Нямам представа.
Синоними: представа, образ, понятие, мисъл, разбиране, схващане, концепция, мнение, тенденция, намерение, инициатива, начало, хрумване, проект, досещане, завет, основна идея, тема, смисъл, значение, поука, замисъл, план, впечатление, съвет, предложение, внушение идея, идеята, идеи, идеите

литер._ Поетическо произведение, изобразяващо по идеализиран начин живота, близък до природата.Прен. Тих, прост, селски, близък до природата, естествен.
Синоними: патриархален, пастирски, селски, прост, естествен, непокварен, чист, наивен, тих, спокоен, мирен, пасторален идиличен, идиличния, идиличният, идилична, идиличната, идилично, идиличното, идилични, идиличните