мн. ибиси, (два) ибиса, м. Блатна прелетна птица от рода на щъркелите, смятана за свещена от древните египтяни. ибис, ибиса, ибисът, ибиси, ибисите, ибиса

глинен или меден съд с чучурка за поливане вода при миене на ръце и лице ибрик, ибрика, ибрикът, ибрици, ибриците, ибрика

остар.
1. Занаятчия в турската империя, който изработва характерните за подмиването съдове — ибриците. Съдовете са били изработвани от най-различни материали — глина, стъкло и др.
2. Прислужник, които участва в ритуала на подмиването — подлива вода с ибрика, подсушава с кърпи задните части на господаря си, пръска го с ориенталски аромати. ибрикчия, ибрикчията, ибрикчията, ибрикчии, ибрикчиите, ибрикчии, ибрикчийо

мн. ибришими, (два) ибришима, м.
1. Само ед. Тънки памучни или копринени цветни конци за шиене.
2. Тънка дълга макара с такива конци. Купих си два червени ибришима. ибришим, ибришима, ибришимът, ибришими, ибришимите, ибришима