съюз.
1. Свързва еднородни части в просто изречение и прости изречения в състава на сложно, обикн. в сложно съчинено. Влажен и свеж вятър повя. Купих захар и сол. Ще си отида и ще чета.
2. Свързва изречение с присъединен израз или присъединено изречение. Беше много хубаво времето. И горещо. Легна си. И пак започна да обмисля плана си.
3. Свързва последното числително при съставни числителни имена. Сто двайсет и пет.
4. Свързва две повторени части в един израз. Мълчи и мълчи. Студено и студено. Само и само.
5. Служи за начало на изречение, за да свърже съдържанието му със съдържанието на предходните. И дойде денят.
6. Служи за начало на всяко изречение в Библията.
—-
част.
1. Подчертава мисълта в началото на изречение. И аз още да не зная! И още ли не си тръгнал?
2. Също. И аз ще дойда с вас.
—-
междум.
1. Изразява възхищение. Ии, колко хубави банани!
2. Изразява досада, раздразнение. Иии, колко работа имам сега!
—-
– вж. тя.
—-
– вж. неин.
Синоними: (частица) в повече, в плюс, отгоре
съюз.
1. Свързва еднородни части в просто изречение и прости изречения в състава на сложно, обикн. в сложно съчинено. Влажен и свеж вятър повя. Купих захар и сол. Ще си отида и ще чета.
2. Свързва изречение с присъединен израз или присъединено изречение. Беше много хубаво времето. И горещо. Легна си. И пак започна да обмисля плана си.
3. Свързва последното числително при съставни числителни имена. Сто двайсет и пет.
4. Свързва две повторени части в един израз. Мълчи и мълчи. Студено и студено. Само и само.
5. Служи за начало на изречение, за да свърже съдържанието му със съдържанието на предходните. И дойде денят.
6. Служи за начало на всяко изречение в Библията.
—-
част.
1. Подчертава мисълта в началото на изречение. И аз още да не зная! И още ли не си тръгнал?
2. Също. И аз ще дойда с вас.
—-
междум.
1. Изразява възхищение. Ии, колко хубави банани!
2. Изразява досада, раздразнение. Иии, колко работа имам сега!
—-
– вж. тя.
—-
– вж. неин.
Синоними: в повече, в плюс, отгоре