зъбарят, зъбаря, мн. зъба`ри, м. Остар. Човек, който вади зъби. зъбар, зъбаря, зъбарят, зъбари, зъбарите, зъбари, зъбарю

зъбата, зъбато, мн. зъба`ти, прил.
1. Който има големи или издадени напред зъби.
2. Който е със зъбци. Зъбат нож.
3. Който има издатини. Зъбати скали.
4. Злобен, зъл; заядлив. Зъбата жена.
* Зъбато слънце. — Зимно слънце, което грее, но не топли.
Синоними: заядлив, жлъчен, свадлив, злодумен, хаплив, язвителен, зъбест, назъбен, зъбчат зъбат, зъбатия, зъбатият, зъбата, зъбатата, зъбато, зъбатото, зъбати, зъбатите

зъбна, зъбно, мн. зъ`бни, прил.
1. Който е свързан със зъби. Зъбен кариес. Зъбна паста.
2. Машинна част със зъби, зъбци. Зъбно колело.
* Зъбен камък. — Втвърдени отлагания по зъбите. зъбен, зъбния, зъбният, зъбна, зъбната, зъбно, зъбното, зъбни, зъбните

мн. зъбери, (два) зъбера, м.
1. Издадена остра скала.
2. Издатина на крепостна стена.
Синоними: чукар, хребет, скала, канара зъбер, зъбера, зъберът, зъбери, зъберите, зъбера

зъбеста, зъбесто, мн. зъ`бести, прил.
1. Който има големи, издадени напред зъби или е с гъсто наредени предни зъби.
2. Който е с големи издатини. Зъбести скали.
Синоними: зъбат, назъбен, зъбчат зъбест, зъбестия, зъбестият, зъбеста, зъбестата, зъбесто, зъбестото, зъбести, зъбестите

мн. зъбци, (два) зъбеца, м.
1. Зъб (във 2 знач.). Зъбци на нож.
2. Остар. Само мн. Желязна пръчка за пристягане на плата при тъкане с ръчен стан.
Синоними: езиче, запънка, копче, клавиш, зъб, издатина, палец, клема, съединител, муфа зъбец, зъбеца, зъбецът, зъбци, зъбците, зъбеца

мн. зъ`бли, ж. Жена с големи и/или издадени напред зъби. зъбла, зъблата, зъбли, зъблите, зъбло

мн. зъ`бльовци, м. Мъж с големи и/или издадени напред зъби. зъбльо, зъбльото, зъбльото, зъбльовци, зъбльовците, зъбльовци, зъбльо

м., само ед. Болка в зъб. зъбобол, зъбобола, зъбоболът, зъбоболи, зъбоболите, зъбобола

зъболекарят, зъболекаря, мн. зъболе`кари, м. Лекар, който лекува зъби; стоматолог.
Синоними: лекар, доктор зъболекар, зъболекаря, зъболекарят, зъболекари, зъболекарите, зъболекари, зъболекарю

мн. зъболе`карки, ж. Жена зъболекар; стоматоложка. зъболекарка, зъболекарката, зъболекарки, зъболекарките

зъболекарска, зъболекарско, мн. зъболе`карски, прил. Който се отнася до зъболекар и до зъболекарство. Зъболекарски кабинет. Зъболекарска практика. зъболекарски, зъболекарския, зъболекарският, зъболекарска, зъболекарската, зъболекарско, зъболекарското, зъболекарски, зъболекарските

ср., само ед.
1. Дял от медицината, занимаващ се с лечение на зъби; стоматология.
2. Занятие на зъболекар. зъболекарство, зъболекарството, зъболекарства, зъболекарствата

ср., само ед. Лекуване на зъбите. зъболечение, зъболечението, зъболечения, зъболеченията

мн. зъботехни`ци, м. Лице, което изработва изкуствени зъби и зъбни коронки. зъботехник, зъботехника, зъботехникът, зъботехници, зъботехниците, зъботехници, зъботехнико

ж., само ед. Наука и практика около изработването на изкуствени зъби и зъбни коронки. зъботехника, зъботехниката, зъботехники, зъботехниките

мн. зъботехни`чки, ж. Жена зъботехник. зъботехничка, зъботехничката, зъботехнички, зъботехничките, зъботехничке

зъбчата, зъбчато, мн. зъбча`ти, прил. Който е с издатини, зъбци, зъби и под. Зъбчати ножици. Зъбчато колело.
Синоними: зъбат, зъбест, назъбен зъбчат, зъбчатия, зъбчатият, зъбчата, зъбчатата, зъбчато, зъбчатото, зъбчати, зъбчатите

зъзнеш, мин. св. зъзнах, мин. прич. зъ`знал, несв.
1. Треперя, треса се от студ или от страх. Беше се свил и зъзнеше на спирката.
2. Мръзна. Цяла зима зъзнем в стаите.
Синоними: треперя, студено ми е, измръзвам, изстивам, простивам, мръзна, премръзвам, тракат ми зъбите зъзна, зъзнем, зъзнеш, зъзнете, зъзне, зъзнат, зъзнах, зъзнахме, зъзна, зъзнахте, зъзна, зъзнаха, зъзнех, зъзнехме, зъзнеше, зъзнехте, зъзнеше, зъзнеха, зъзнал съм, зъзнала съм, зъзнало съм, зъзнали сме, зъзнал си, зъзнала си, зъзнало си, зъзнали сте, зъзнал е, зъзнала е, зъзнало е, зъзнали са, бях зъзнал, бях зъзнала, бях зъзнало, бяхме зъзнали, беше зъзнал, беше зъзнала, беше зъзнало, бяхте зъзнали, беше зъзнал, беше зъзнала, беше зъзнало, бяха зъзнали, ще зъзна, ще зъзнем, ще зъзнеш, ще зъзнете, ще зъзне, ще зъзнат, ще съм зъзнал, ще съм зъзнала, ще съм зъзнало, ще сме зъз

зла, зло, мн. зли, прил.
1. Който е злобен, лош по характер.
2. Който съдържа или изразява злоба. Зли думи. Зъл поглед.
3. Който е в прекомерна степен. Зъл противник.
4. За време, вятър — лош, остър.
* За зла участ. — За нещастие.
Синоними: проклет, лош, неприятен, злорад, злобен, ехиден, язвителен, коварен, злопаметен, мъстителен, злонамерен, злонравен, безчовечен, куче, вреден, пагубен, гибелен, дяволски, сатанински, подъл, лукав, застрашителен, страшен, престъпен, злостен, зле настроен, злъчен, гневен, яростен, ожесточен, заплашителен, жесток, враждебен, неприязнен, неблагоприятен, недобър, превзет, педантичен, докачлив, недоволен, нацупен, нелюбезен зъл, злия, злият, зла, злата, зло, злото, зли, злите

мн. зъ`лви, ж. Сестра на съпруг по отношение на съпругата му. зълва, зълвата, зълви, зълвите

междум. За наподобяване на звън от уред, от чаши, от звънец, на бръмчене на насекомо. Зън-зън — обади се звънчето.

зървам, несв. и зърна, св.; Кого, какво. Виждам за миг или отдалече бегло. Зърнах я на улицата. Зърнах тази книга в книжарницата.
Синоними: съглеждам, съзирам, забелязвам, виждам, откривам, мярва ми се зървам, зърваме, зърваш, зървате, зърва, зърват, зървах, зървахме, зърва, зървахте, зърва, зърваха, зървах, зървахме, зърваше, зървахте, зърваше, зърваха, зървал съм, зървала съм, зървало съм, зървали сме, зървал си, зървала си, зървало си, зървали сте, зървал е, зървала е, зървало е, зървали са, бях зървал, бях зървала, бях зървало, бяхме зървали, беше зървал, беше зървала, беше зървало, бяхте зървали, беше зървал, беше зървала, беше зървало, бяха зървали, ще зървам, ще зърваме, ще зърваш, ще зървате, ще зърва, ще зърват, ще съм зървал, ще съм зървала, ще съм зървало, ще см

само мн. Пренебр.
1. Очи. Отваряй си зъркелите.
2. Очила. Загубих си зъркелите.

зърнеш, мин. св. зърнах, мин. прич. зъ`рнал, св. — вж. зървам. зърна, зърнем, зърнеш, зърнете, зърне, зърнат, зърнах, зърнахме, зърна, зърнахте, зърна, зърнаха, зърнех, зърнехме, зърнеше, зърнехте, зърнеше, зърнеха, зърнал съм, зърнала съм, зърнало съм, зърнали сме, зърнал си, зърнала си, зърнало си, зърнали сте, зърнал е, зърнала е, зърнало е, зърнали са, бях зърнал, бях зърнала, бях зърнало, бяхме зърнали, беше зърнал, беше зърнала, беше зърнало, бяхте зърнали, беше зърнал, беше зърнала, беше зърнало, бяха зърнали, ще зърна, ще зърнем, ще зърнеш, ще зърнете, ще зърне, ще зърнат, ще съм зърнал, ще съм зърнала, ще съм зърнало, ще сме зър

зърнена, зърнено, мн. зъ`рнени, прил. Който се отнася до зърнени храни.
* Зърнени храни. — Житни и бобови култури, чиито плодове се използват за храна на човека и животните. зърнен, зърнения, зърненият, зърнена, зърнената, зърнено, зърненото, зърнени, зърнените

зърнеста, зърнесто, мн. зъ`рнести, прил. Който е като на зърна. зърнест, зърнестия, зърнестият, зърнеста, зърнестата, зърнесто, зърнестото, зърнести, зърнестите

зърниста, зърнисто, мн. зърни`сти, прил.
1. Зърнест.
2. Който е съставен от елементи като зърна. Зърниста структура. зърнист, зърнистия, зърнистият, зърниста, зърнистата, зърнисто, зърнистото, зърнисти, зърнистите

мн. зърна`, ср.
1. Плод и семе от житните и бобовите култури. Зърно царевица. Кафе на зърна.
2. Само ед. Много такива семена заедно или от няколко култури. Имаме много зърно. От царевицата изкарахме много зърно.
3. Малък, кръгъл плод, обикн. съставящ грозд и под., както и по-голям, кръгъл плод. Зърна череши.

—-

- Първа съставна част на сложни думи, означаваща който се отнася до зърно, напр. зърнодобив, зърносушилка, зърнохранилище и др.
Синоними: зрънце, гранула, частица, шушка, нещо малко, грам, троха, капка зърно, зърното, зърна, зърната

мн. зърноя`ди, м. Дребно насекомо, което се храни със семена от зърнени растения.