мн. зре`лища, ср.
1. Случка, сцена на обществено място, които привличат погледа.
2. Представление за забава, извикващо силни усещания. Хората са жадни за зрелища.
3. Гледка, вид. Красиво зрелище.
Синоними: гледка, изглед, сцена, събитие, случка, произшествие, спектакъл, театър, пейзаж, обстановка, представление, програма, филм, шоу, шествие зрелище, зрелището, зрелища, зрелищата

зрелищна, зрелищно, мн. зрелищни, прил. Който се отнася до зрелище (в 1 и 2 знач.).<br />същ. зрелищност, зрелищността`, ж. зрелищен, зрелищния, зрелищният, зрелищна, зрелищната, зрелищно, зрелищното, зрелищни, зрелищните

вж. зре`лищен зрелищност, зрелищността, зрелищности, зрелищностите

зрелостта`, само ед., ж.
1. За човек и животно — период, когато е напълно физически и духовно развит.
2. Прен. Период на пълно развитие на творчески заложби, на майсторство. Творческа зрелост.
3. Качество на духовно или творчески зрял човек; качество на зрял плод или зеленчук.
Синоними: възмъжалост, мъдрост, трезвост, улегналост, разсъдливост, развитост, годност зрелост, зрелостта, зрелости, зрелостите

зрелостна, зрелостно, мн. зре`лостни, прил. Който се отнася до завършване на средно образование. Зрелостен изпит. зрелостен, зрелостния, зрелостният, зрелостна, зрелостната, зрелостно, зрелостното, зрелостни, зрелостните

мн. зре`лостници, м. Ученик, който завършва средно образование.
Синоними: абитуриент, матуритант, абсолвент зрелостник, зрелостника, зрелостникът, зрелостници, зрелостниците, зрелостници, зрелостнико

мн. зре`лостнички, ж. Ученичка, която завършва средно образование. зрелостничка, зрелостничката, зрелостнички, зрелостничките

ср., само ед.
1. Едно от сетивата на човека, чрез което се възприемат предметите чрез излъчваната или пречупената от тях светлина.
2. Способността на всеки човек да вижда. Имам силно зрение. Зрението му отслабна.
Синоними: око, поглед, взор зрение, зрението, зрения, зренията

зре`еш, мин. св. зрях, мин. прич. зрял, несв.
1. Съзрявам, добивам зрелост.
2. За плод или зеленчук — добивам вид и вкус за консумиране.
3. Прен. За мисъл, план, творческо произведение — оформям се, добивам завършен вид.
4. Прен. За събитие — подготвям се. Борбата зрее.
5. За приготвени хранителни продукти — добивам качества и вкус. Виното зрее. Сиренето зрее.
Синоними: узрявам, назрявам, цъфтя, напредвам, развивам се, оформявам се, създавам се зрея, зреем, зрееш, зреете, зрее, зреят, зрях, зряхме, зря, зряхте, зря, зряха, зреех, зреехме, зрееше, зреехте, зрееше, зрееха, зрял съм, зряла съм, зряло съм, зрели сме, зрял си, зряла си, зряло си, зрели сте, зрял е, зряла е, зряло е, зрели са, бях зрял, бях зряла, бях зряло, бяхме зрели, беше зрял, беше зряла, беше зряло, бяхте зрели, беше зрял, беше зряла, беше зряло, бяха зрели, ще зрея, ще зреем, ще зрееш, ще зреете, ще зрее, ще зреят, ще съм зрял, ще съм зряла, ще съм зряло, ще сме зрели, ще си зрял, ще си зряла, ще си зряло, ще сте зрели, ще е зрял, ще е зряла, ще е зряло, ще са зре

зрима, зримо, мн. зри`ми, прил.
1. Който може да бъде видян; забележим. Разсъмна се и дърветата станаха зрими.
2. Който е материален, за разлика от идеален. Зрими и незрими блага. зрим, зримия, зримият, зрима, зримата, зримо, зримото, зрими, зримите

зрителят, зрителя, мн. зрители, м. Човек, който гледа, наблюдава представление, състезание или случайни сцени, случки. <em>Залата е пълна със зрители. Станах зрител на едно убийство.</em><br />прил. зрителски, зрителска, зрителско, мн. зри`телски.
Синоними: наблюдател, очевидец, свидетел, съзерцател, присъствуващ, слушател зрител, зрителя, зрителят, зрители, зрителите, зрители, зрителю

зрителна, зрително, мн. зри`телни, прил. Който се отнася до зрението; добит е чрез зрението. Зрителен нерв. Зрителна представа. зрителен, зрителния, зрителният, зрителна, зрителната, зрително, зрителното, зрителни, зрителните

мн. зри`телки, ж. Жена зрител. зрителка, зрителката, зрителки, зрителките

нареч.
1. Чрез зрението. Възприемам зрително.
2. Чрез образ, картина. Пресъздавам зрително.

вж. зри`тел зрителски, зрителския, зрителският, зрителска, зрителската, зрителско, зрителското, зрителски, зрителските

зряла, зряло, мн. зрели, прил. Който е достигнал зрелост; съзрял, узрял. <em>Зрели круши. Зрели мисли. Зрял човек.</em><br />нареч. зряло.
Синоними: (прил.) назрял, узрял, (прил.) напреднал, развит, подготвен, приготвен, (прил.) навременен, актуален, злободневен, (прил.) улегнал, разсъдлив, мъдър, трезвен, умен, сериозен, положителен, (прил.) възмъжал, възрастен, пълнолетен, (прил.) мек, сладък, сочен, (прил.) поумнял, уталожен, (прил.) прошарен, бял, побелял, стар, опитен

вж. зрял

зряща, зрящо, мн. зря`щи, прил. Който обладава зрение; виждащ, за разлика от сляп. зрящ, зрящия, зрящият, зряща, зрящата, зрящо, зрящото, зрящи, зрящите