зо`баш, несв.; Какво. Ям плод на зърна, като късам едно по едно зърната. Зобам грозде. зобам, зобаме, зобаш, зобате, зоба, зобат, зобах, зобахме, зоба, зобахте, зоба, зобаха, зобах, зобахме, зобаше, зобахте, зобаше, зобаха, зобал съм, зобала съм, зобало съм, зобали сме, зобал си, зобала си, зобало си, зобали сте, зобал е, зобала е, зобало е, зобали са, бях зобал, бях зобала, бях зобало, бяхме зобали, беше зобал, беше зобала, беше зобало, бяхте зобали, беше зобал, беше зобала, беше зобало, бяха зобали, ще зобам, ще зобаме, ще зобаш, ще зобате, ще зоба, ще зобат, ще съм зобал, ще съм зобала, ще съм зобало, ще сме зобали, ще си зобал, ще си зобала, ще си зобало, ще сте зо

зобваш, несв. и зобна, св. Зобам еднократно или малко. Зобвам по едно-две зърна и продължавам да чета. зобвам, зобваме, зобваш, зобвате, зобва, зобват, зобвах, зобвахме, зобва, зобвахте, зобва, зобваха, зобвах, зобвахме, зобваше, зобвахте, зобваше, зобваха, зобвал съм, зобвала съм, зобвало съм, зобвали сме, зобвал си, зобвала си, зобвало си, зобвали сте, зобвал е, зобвала е, зобвало е, зобвали са, бях зобвал, бях зобвала, бях зобвало, бяхме зобвали, беше зобвал, беше зобвала, беше зобвало, бяхте зобвали, беше зобвал, беше зобвала, беше зобвало, бяха зобвали, ще зобвам, ще зобваме, ще зобваш, ще зобвате, ще зобва, ще зобват, ще съм зобвал, ще съм зобвала, ще съм зобвало, ще см

зобнеш, мин. св. зобнах, мин. прич. зо`бнал, св. — вж. зобвам. зобна, зобнем, зобнеш, зобнете, зобне, зобнат, зобнах, зобнахме, зобна, зобнахте, зобна, зобнаха, зобнех, зобнехме, зобнеше, зобнехте, зобнеше, зобнеха, зобнал съм, зобнала съм, зобнало съм, зобнали сме, зобнал си, зобнала си, зобнало си, зобнали сте, зобнал е, зобнала е, зобнало е, зобнали са, бях зобнал, бях зобнала, бях зобнало, бяхме зобнали, беше зобнал, беше зобнала, беше зобнало, бяхте зобнали, беше зобнал, беше зобнала, беше зобнало, бяха зобнали, ще зобна, ще зобнем, ще зобнеш, ще зобнете, ще зобне, ще зобнат, ще съм зобнал, ще съм зобнала, ще съм зобнало, ще сме зоб

зобиш, мин. св. зобих, мин. прич. зобил, несв. Храня животно, обикн. кон, магаре, със зоб. <br /><br />----<br /><br />зобиш, мин. св. зобих, мин. прич. зобил, несв. Зобам. зобя, зобим, зобиш, зобите, зоби, зобят, зобих, зобихме, зоби, зобихте, зоби, зобиха, зобех, зобехме, зобеше, зобехте, зобеше, зобеха, зобил съм, зобила съм, зобило съм, зобили сме, зобил си, зобила си, зобило си, зобили сте, зобил е, зобила е, зобило е, зобили са, бях зобил, бях зобила, бях зобило, бяхме зобили, беше зобил, беше зобила, беше зобило, бяхте зобили, беше зобил, беше зобила, беше зобило, бяха зобили, ще зобя, ще зобим, ще зобиш, ще зобите, ще зоби, ще зобят, ще съм зобил, ще съм зобила, ще съм зобило, ще сме зобили, ще си зобил, ще си зобила, ще си зобило, ще сте зобили

зовът, зова, само ед., м.
1. Вик, молба, повик.
2. Обръщение, призив за някакви действия. Зов за борба.
3. Вик (в 1 знач.). От тъмнината се чу тих зов.
Синоними: вик, възглас, повик, позив, призив, покана, апел, приглашение, възвание, повикване, призоваване, обръщение зов, зова, зовът, зовове, зововете, зова

зовеш, мин. св. зовах, мин. прич. зова`л, несв.
1. Кого. Надавам зов.
2. Разг. Кого. Наричам, именувам. Зовяха го Стоян Бежанарчето.
зова се. — Наричам се, именувам се.
Синоними: викам, каня, поканвам, приканвам, повиквам, призовавам, моля, умолявам зова, зовем, зовеш, зовете, зове, зоват, зовах, зовахме, зова, зовахте, зова, зоваха, зовях, зовяхме, зовеше, зовяхте, зовеше, зовяха, зовал съм, зовала съм, зовало съм, зовали сме, зовал си, зовала си, зовало си, зовали сте, зовал е, зовала е, зовало е, зовали са, бях зовал, бях зовала, бях зовало, бяхме зовали, беше зовал, беше зовала, беше зовало, бяхте зовали, беше зовал, беше зовала, беше зовало, бяха зовали, ще зова, ще зовем, ще зовеш, ще зовете, ще зове, ще зоват, ще съм зовал, ще съм зовала, ще съм зовало, ще сме зовали, ще си зовал, ще си зовала, ще си зовало, ще сте зовали

мн. зографи, м. ист.<br />1. Иконописец.<br />2. Художник.<br />прил. зографски, зографска, зографско, мн. зогра`фски. зограф, зографа, зографът, зографи, зографите, зографа

зографи`саш, св. — вж. зографисвам. зографисам, зографисаме, зографисаш, зографисате, зографиса, зографисат, зографисах, зографисахме, зографиса, зографисахте, зографиса, зографисаха, зографисах, зографисахме, зографисаше, зографисахте, зографисаше, зографисаха, зографисал съм, зографисала съм, зографисало съм, зографисали сме, зографисал си, зографисала си, зографисало си, зографисали сте, зографисал е, зографисала е, зографисало е, зографисали са, бях зографисал, бях зографисала, бях зографисало, бяхме зографисали, беше зографисал, беше зографисала, беше зографисало, бяхте зографисали, б

зографисваш, несв. и зографисам, св.
1. Остар. Рисувам икони, стенописи, обикн. в църкви.
2. Ирон. Рисувам, изписвам, изобразявам, нашарвам с много цветове, безвкусно. зографисвам, зографисваме, зографисваш, зографисвате, зографисва, зографисват, зографисвах, зографисвахме, зографисва, зографисвахте, зографисва, зографисваха, зографисвах, зографисвахме, зографисваше, зографисвахте, зографисваше, зографисваха, зографисвал съм, зографисвала съм, зографисвало съм, зографисвали сме, зографисвал си, зографисвала си, зографисвало си, зографисвали сте, зографисвал е, зографисвала е, зографисвало е, зографисвали са, бях зографисвал, бях зографисвала, бях зографисвало, бяхме зографисвали, беше зографисвал, беше зографисвала

вж. зогра`ф зографски, зографския, зографският, зографска, зографската, зографско, зографското, зографски, зографските

м., само ед. Небесен кръг с 12 съзвездия, всяко със свое име, по който Слънцето прави видимото си движение сред звездите. Знаци на зодиака. зодиак, зодиака, зодиакът, зодиаци, зодиаците, зодиака

зодиакална, зодиакално, мн. зодиака`лни, прил. Който се отнася до зодиака.
* Зодиакален знак. — Название или символ на едно от дванайсетте съзвездия на зодиака. зодиакален, зодиакалния, зодиакалният, зодиакална, зодиакалната, зодиакално, зодиакалното, зодиакални, зодиакалните

мн. зо`дии, ж.
1. Съзвездие от зодиака. Роден съм под зодията лъв.
2. Съдба, предопределение. Такава ми е зодията.
3. Прен. Странен човек. Голяма зодия е той. зодия, зодията, зодии, зодиите

мн. зо`зи, ж. Остар. Жена без духовни интереси, заета само с външността си. зоза, зозата, зози, зозите

мн. зо`мбита, м.
1. Съживен мъртвец, дух.
2. Безволев човек; човек с разстроена психика; чудак. зомби, зомбито, зомбита, зомбитата

мн. зони, ж.<br />1. Пространство, определена територия, отличаваща се с някакъв общ признак. <em>Вилна зона. Гранична зона.</em><br />2. Пояс от земното кълбо с общи географски особености. <em>Зоната на екватора.</em><br />прил. зонален, зонална, зонално, мн. зона`лни.
Синоними: област, местност, територия, землище, страна, място, ивица земя, сектор, район, обсег, обхват, пояс, сфера зона, зоната, зони, зоните

вж. зо`на
Синоними: регионален зонален, зоналния, зоналният, зонална, зоналната, зонално, зоналното, зонални, зоналните

• Първа съставна част на сложни думи, означаваща който е свързан с животно, напр. зоогеография, зоокът, зоокръжок и др.

мед. вж. зооноза зооантропоноза, зооантропонозата, зооантропонози, зооантропонозите

ж., само ед. Дял от биогеографията, който изучава разпределението на дивите животни по земята. зоогеография, зоогеографията, зоогеографии, зоогеографиите

мн. зооло`зи, м. Специалист по зоология.
Синоними: биолог, ботаник, естественик, препаратор зоолог, зоолога, зоологът, зоолози, зоолозите, зоолози

зоологическа, зоологическо, мн. зоологи`чески, прил. Който се отнася до зоология и зоолог. Зоологически изследвания.
* Зоологическа градина. — Специално приспособено място за отглеждане на диви животни за показване; зоопарк. зоологически, зоологическия, зоологическият, зоологическа, зоологическата, зоологическо, зоологическото, зоологически, зоологическите

ж., само ед. Наука за животните в света.
прил. зооложки, зооложка, зооложко, мн. зооложки.
Синоними: анатомия, бактериология, биохимия, биология, бионика, биофизика, ботаника, цитология, екология, ембриология, микробиология, фармакология зоология, зоологията, зоологии, зоологиите

вж. зооло`гия зооложки, зооложкия, зооложкият, зооложка, зооложката, зооложко, зооложкото, зооложки, зооложките

м., само ед. Схващане, според което божествата са с вид на животни. зооморфизъм, зооморфизма, зооморфизмът, зооморфизми, зооморфизмите, зооморфизъма

мед. Инфекциозни заболявания по животните, които се предават и на xората, напр. антракс, бяс, бруцелоза, туларемия и др.

мн. зоопаркове, (два) зоопарка, м. Зоологическа градина. зоопарк, зоопарка, зоопаркът, зоопаркове, зоопарковете, зоопарка

мн. зоотехни`ци, м. Специалист по зоотехника. зоотехник, зоотехника, зоотехникът, зоотехници, зоотехниците, зоотехници, зоотехнико

ж., само ед. Наука за развъждането, храненето и отглеждането на селскостопанските животни. зоотехника, зоотехниката, зоотехники, зоотехниките

мн. зоотехни`чки, ж. Жена зоотехник. зоотехничка, зоотехничката, зоотехнички, зоотехничките

мед. Натраплив страх от определен вид животни. зор-заман крайна нужда

м., само ед. Разг.
1. Трудност, напрежение. Голям зор беше, докато свършим книгата.
2. Насилие; настояване. Давам му зор да свърши работата.
3. Голяма нужда, притеснение. Голям зор имам за пари. На зор съм.
* За зор заман. — За трудно време. Пазя си пари за зор заман.
Синоними: мъка, усилие, напън, напрежение, насилие, принуда, принуждение, нужда, необходимост, трудност, затруднение, изпитание, беда, лишение, страдание, мъчнотия, усложнение, проблем зор, зора, зорът, зорове, зоровете, зора

ж., само ед.
1. Първата светлина преди изгрев слънце. Зората изгрява.
2. Времето на разсъмване.
3. Прен. Съвсем в началото на епоха, явление. В зората на организираната борба.
Синоними: сутрин, утро, призори, начало, наченки, първи проблясъци зора, зората, зори, зорите

мин. св. зори, мин. прич. зорило, несв. Зазорява се.

нареч. Внимателно, бдително, старателно. Следя зорко. Пазя зорко.

нареч. Разг. Насила, едвам; с трудност.

ж., само ед.
1. Звезда, която се появява рано сутрин, по-рано от другите.
2. Началото на нещо хубаво или нещо хубаво и светло. зорница, зорницата, зорници, зорниците

Религия, създадена от Зороастър и практикувана и днес от парсите. зороастризъм, зороастризма, зороастризмът, зороастризми, зороастризмите, зороастризъма

зорка, зорко, мн. зо`рки, прил.
1. Който вижда добре далечни и малки предмети; остър. Зорък поглед.
2. Който е бдителен, проницателен. Зорко следене.
Синоними: бдителен, осторожен, внимателен, съобразителен, наблюдателен, съзерцателен, буден, бдящ зорък, зоркия, зоркият, зорка, зорката, зорко, зоркото, зорки, зорките