златарят, златаря, мн. злата`ри, м. Занаятчия, който изработва и продава украшения от злато, сребро и под. Ще си поръчам обеци при златар. златар, златаря, златарят, златари, златарите, златари, златарю

мн. злата`рки, ж. Търговка на златни изделия. златарка, златарката, златарки, златарките, златарке

златарска, златарско, мн. злата`рски, прил. Който се отнася до златар или златарство. Златарски изделия. Златарско ателие. златарски, златарския, златарският, златарска, златарската, златарско, златарското, златарски, златарските

ср., само ед. Занаят на златар. златарство, златарството, златарства, златарствата

златна, златно, мн. зла`тни, прил.
1. Който е изработен от злато, покрит със злато или съдържа злато. Златна монета. Златен купол. Златни дрехи. Златна руда.
2. Който се отнася до злато. Златна мина. Златен пазар.
3. Прен. Който е с цвят на злато. Златна пшеница.
4. Прен. Който е скъпоценен, ценен, забележителен, добър. Златно време. Златни ръце. Златно сърце. Златен човек.
* Златен век. — Период на възход.
* Златна сватба. — Навършване на петдесет години брачен живот на двама съпрузи.
* Златна среда. — Поддържане на средна позиция в поведението.
* Има златно сърце. — Изключително добър човек е.
Синоними: добър, прекрасен, отличен, безценен, незаменим, ценен, много популярен, преуспяващ златен, златния, златният, златна, златната, златно, златното, златни, златните

златиста, златисто, мн. злати`сти, прил. Който има цвят и блясък на злато. Златисти къдрици.
Синоними: златозарен, блестящ, лъчист, лъчезарен, сияен златист, златистия, златистият, златиста, златистата, златисто, златистото, златисти, златистите

• Първа съставна част на сложни думи, означаваща който има златист оттенък, напр. златистозелен, златисторус, златисточервен и др.

мн. зла`тки, ж. Малко хищно животно от класа на поровете с ценна кафява кожа. златка, златката, златки, златките

• Първа съставна част на сложни думи, означаваща който има златист, златен блясък, напр. златножълт, златнорус и др.

златнокоса, златнокосо, мн. златноко`си, прил. Който е с руса и блестяща коса.

ср., само ед.
1. Скъпоценен метал с жълт цвят и силен блясък, употребяван като мярка за ценност и в скъпоценни изделия. В тази планина има злато. Пръстен от злато.
2. Пари и предмети от този метал, взети заедно. Той има злато. Ръцете и` са отрупани със злато. Отборът получи златото на първенството.
3. Златна или позлатена нишка. Обшит със злато.
4. Прен. Разг. За човек или предмет — благороден, добър, хубав, ценен. Този човек е злато. Той е злато лекар. Къщата му е злато.

—-

- Първа съставна част на думи, означаваща като злато, от злато, злато, напр. златокрил, златолюспест, златорог, златоносен, златодобивен. злато, златото, злата, златата

златоносна, златоносно, мн. златоно`сни, прил.
1. Който съдържа злато. Златоносен пясък.
2. Който е приходоносен. Това е златоносен бизнес. златоносен, златоносния, златоносният, златоносна, златоносната, златоносно, златоносното, златоносни, златоносните

златоткана, златоткано, мн. златотка`ни, прил. Остар. Който е с втъкани златни нишки или е изтъкан от злато. Златоткани дрехи. златоткан, златоткания, златотканият, златоткана, златотканата, златоткано, златотканото, златоткани, златотканите

мн. златотърса`чи, м. Човек, който търси да открие златни залежи. златотърсач, златотърсача, златотърсачът, златотърсачи, златотърсачите, златотърсачи, златотърсачо

златошита, златошито, мн. златоши`ти, прил. Остар. Който е обшит със златна нишка. златошит, златошития, златошитият, златошита, златошитата, златошито, златошитото, златошити, златошитите

златиш, мин. св. златих, мин. прич. злати`л, несв.; Какво. Позлатявам. златя, златим, златиш, златите, злати, златят, златих, златихме, злати, златихте, злати, златиха, златях, златяхме, златеше, златяхте, златеше, златяха, златил съм, златила съм, златило съм, златили сме, златил си, златила си, златило си, златили сте, златил е, златила е, златило е, златили са, бях златил, бях златила, бях златило, бяхме златили, беше златил, беше златила, беше златило, бяхте златили, беше златил, беше златила, беше златило, бяха златили, ще златя, ще златим, ще златиш, ще златите, ще злати, ще златят, ще съм златил, ще съм златила, ще съм златило, ще сме зла

вж. злак злачен, злачния, злачният, злачна, злачната, злачно, злачното, злачни, злачните

нареч. Не според изискванията или правилата; недобре, лошо. Уча зле. Работя зле. Живея зле. Чувствам се зле. Падам зле.
Синоними: жестоко, сурово, грубо, лошо, неправилно, криво, неблагоприятно, накриво, погрешно

злепоставиш, мин. св. злепоставих, мин. прич. злепоста`вил, св. — вж. злепоставям. злепоставя, злепоставим, злепоставиш, злепоставите, злепостави, злепоставят, злепоставих, злепоставихме, злепостави, злепоставихте, злепостави, злепоставиха, злепоставех, злепоставехме, злепоставеше, злепоставехте, злепоставеше, злепоставеха, злепоставил съм, злепоставила съм, злепоставило съм, злепоставили сме, злепоставил си, злепоставила си, злепоставило си, злепоставили сте, злепоставил е, злепоставила е, злепоставило е, злепоставили са, бях злепоставил, бях злепоставила, бях злепоставило, бяхме злепоставили, беше злепоставил, беше злепоставила, б

злепоставяш, несв. и злепоставя, св.; Кого. Поставям в неприятно положение; компрометирам.
злепоставям се/злепоставя се. — Излагам се, компрометирам се. Злепоставих се пред шефа.
Синоними: излагам, компрометирам, подбивам реномето, опозорявам, клеветя, петня, черня, очерням, дискредитирам, позоря злепоставям, злепоставяме, злепоставяш, злепоставяте, злепоставя, злепоставят, злепоставях, злепоставяхме, злепоставя, злепоставяхте, злепоставя, злепоставяха, злепоставях, злепоставяхме, злепоставяше, злепоставяхте, злепоставяше, злепоставяха, злепоставял съм, злепоставяла съм, злепоставяло съм, злепоставяли сме, злепоставял си, злепоставяла си, злепоставяло си, злепоставяли сте, злепоставял е, злепоставяла е, злепоставяло е, злепоставяли са, бях злепоставял, бях злепоставяла, бях злепоставяло, бяхме злепоставяли, беше злепоставял, беше злепоставяла

мн. злини`, ж.
1. Постъпка, с която се причинява нещастие, неприятност на някого; злодеяние. На много хора е направил злини.
2. Обикн мн. Нещастие, неприятност. Войната носи само злини.
3. Лоша черта на характера. Само една злина има — че е много ревнив.
Синоними: злоба, злост, лошавина, проклетия, зло, напаст, злочестина, нещастие, злополучие, беда, несполука, съкрушение, злощастие, поразия, покруса, гибел, отрова, злъч злина, злината, злини, злините

ср., само ед.
1. Злина. На никого не прави зло. Едно зло не идва само. Потискам злото в себе си.
2. Зла участ. Сполетя го зло.
3. Много лош, зъл, злобен човек. Той е голямо зло.

—-

нареч. Със злоба, със злост. Гледам зло. Карам се зло.
Синоними: (същ.) злина, злоба, злост, лошавина, проклетия, (същ.) напаст, злочестина, нещастие, злополучие, беда, несполука, съкрушение, злощастие, поразия, покруса, гибел, (същ.) бедствие, болка, мъка, неволя, (същ.) бич, (същ.) злополука, катастрофа, (същ.) вреда, ущърб, лоша услуга, щета, повреда, (същ.) проклятие, (същ.) пакост, разрушения, беля, неприятност, (същ.) язва, поквара зло, злото зловиди ми се мин. св. зловидями се, мин. прич. зловидял ми се, св. — вж. зловижда ми се.

ж., само ед.
1. Чувство на силна неприязън, недоброжелателство; желание да се причини зло на някого; злост. Злобата му към нея растеше. Гледаше със злоба.
2. Зъл човек. Той е голяма злоба.
* Злобата на деня. — Особено интересни, интригуващи за момента случки и събития.
Синоними: зложелателство, злорадство, зломислие, озлобление, злина, злост, завист, лукавство, коварство, жлъч, ехидност, омраза, дяволска работа, лошотия, жестокост, зла воля, злонамереност, неприязън, ненавист, озлобение, отрова, злъч, яд, проклетия злоба, злобата, злоби, злобите

злобарят, злобаря, мн. злоба`ри, м. Човек, който е склонен да изпитва злоба и да прави зло. Голям злобар. злобар, злобаря, злобарят, злобари, злобарите, злобари, злобарю

мн. злоба`рки, ж. Жена злобар. злобарка, злобарката, злобарки, злобарките, злобарке

злобна, злобно, мн. зло`бни, прил.
1. Който по характер е недоброжелателен, злостен. Много е злобен, не обича никого.
2. Който съдържа или/и изразява злоба. Злобен глас. Злобен поглед.
Синоними: зъл, лош, злопаметен, ненавистен, коварен, лукав, завистлив, ехиден, подъл, отмъстителен, зложелателен, зломислен, злоумишлен, язвителен, застрашителен, страшен, престъпен, злонамерен, зле настроен, злостен, безмилостен, непримирим, ожесточен, злъчен, проклет, гневен, яростен, заплашителен, мръсен, низък, нечестен, долен, презрителен, недобър, неприязнен, пълен с омраза, пълен с ненавист, озлобен, враждебен злобен, злобния, злобният, злобна, злобната, злобно, злобното, злобни, злобните

злобееш, мин. св. злобях, мин. прич. злобя`л, несв. Изпитвам или проявявам злоба, обикн. с думи. Стига си злобял! злобея, злобеем, злобееш, злобеете, злобее, злобеят, злобях, злобяхме, злобя, злобяхте, злобя, злобяха, злобеех, злобеехме, злобееше, злобеехте, злобееше, злобееха, злобял съм, злобяла съм, злобяло съм, злобели сме, злобял си, злобяла си, злобяло си, злобели сте, злобял е, злобяла е, злобяло е, злобели са, бях злобял, бях злобяла, бях злобяло, бяхме злобели, беше злобял, беше злобяла, беше злобяло, бяхте злобели, беше злобял, беше злобяла, беше злобяло, бяха злобели, ще злобея, ще злобеем, ще злобееш, ще злобеете, ще злобее, ще злобеят, ще съм злобял, ще съм злобяла, ще съ

злоблива, злобливо, мн. злобли`ви, прил. Злобен.
Синоними: злобен, зъл, лош злоблив, злобливия, злобливият, злоблива, злобливата, злобливо, злобливото, злобливи, злобливите

злободневна, злободневно, мн. злободне`вни, прил. Който е особено интересен, интригуващ за момента. Злободневни въпроси.
Синоними: актуален, насъщ, текущ, навременен, назрял, важен, съществен злободневен, злободневния, злободневният, злободневна, злободневната, злободневно, злободневното, злободневни, злободневните

зловеща, зловещо, мн. зловещи, прил. Който предвещава зло, всява страх, ужас. <em>Зловещ замък. Зловещ вик.</em><br />нареч. зловещо.
Синоними: злокобен, мрачен, прокобен, гибелен, пагубен, злополучен, фатален, отвратителен, неприятен, ужасен, страшен, тревожен, заплашителен, застрашителен, знаменателен, тайнствен, мистериозен, свръхестествен, неприветлив, отблъскващ зловещ, зловещия, зловещият, зловеща, зловещата, зловещо, зловещото, зловещи, зловещите

вж. злове`щ

зловонна, зловонно, мн. злово`нни, прил. Който изпуска лоша миризма. Зловонна яма.
Синоними: миризлив, смраден, смрадлив, вонящ, нездравословен, ужасен, гаден, мръсен, вреден, зловреден, отровен, противен, отвратителен, крайно неприятен, дразнещ, размътен, мътен, кален, нечист зловонен, зловонния, зловонният, зловонна, зловонната, зловонно, зловонното, зловонни, зловонните

мн. злово`ния, ср. Лоша миризма; смрад, воня.
Синоними: смрад, воня, миризма, тиня, кал, зараза зловоние, зловонието, зловония, зловонията

зловредна, зловредно, мн. зловре`дни, прил. Който прави зло и причинява вреда; вреден. Той е зловреден за града.
Синоними: вреден, злотворен, опасен, пакостен, лош, пагубен, гибелен, разрушителен, нездрав, нездравословен, нехигиеничен, зловонен, отровен зловреден, зловредния, зловредният, зловредна, зловредната, зловредно, зловредното, зловредни, зловредните

злодеят, злодея, мн. злодеи, м. Човек, който съзнателно върши злодеяния; престъпник.<br />прил. злодейски, злодейска, злодейско, мн. злоде`йски.
Синоними: престъпник, разбойник, злосторник, пакостник, мерзавец, долен човек, изверг, подлец, негодник злодей, злодея, злодеят, злодеи, злодеите, злодеи, злодею

вж. злоде`й
Синоними: престъпен, злосторен, разбойнически, долен, низък, подъл, безчестен злодейски, злодейския, злодейският, злодейска, злодейската, злодейско, злодейското, злодейски, злодейските

злоде`йстваш, несв. Върша злодеяния.
Синоними: върша злодейство, разбойничествувам, безчинствувам, върша престъпление, мародерствувам, пакостя злодействам, злодействаме, злодействаш, злодействате, злодейства, злодействат, злодействах, злодействахме, злодейства, злодействахте, злодейства, злодействаха, злодействах, злодействахме, злодействаше, злодействахте, злодействаше, злодействаха, злодействал съм, злодействала съм, злодействало съм, злодействали сме, злодействал си, злодействала си, злодействало си, злодействали сте, злодействал е, злодействала е, злодействало е, злодействали са, бях злодействал, бях злодействала, бях злодействало, бяхме злодействали, беше злодействал, беше злодействала

мн. злоде`йства, ср. Жестока постъпка, престъпление, придружено с жестокост. Върши злодейства над жени. злодейство, злодейството, злодейства, злодействата

злоде`йствуваш, несв. Злодействам.

мн. злодея`ния, ср. Жестоко престъпление, мъчение, убийство и под. Престъпникът е извършил няколко злодеяния.
Синоними: престъпление, злочинство, злосторство, пакост, злосторничество, злодейство, разбойничество, бандитизъм, покушение, убийство, закононарушение, простъпка, грях, неправда, несправедливост, грубо беззаконие, произвол злодеяние, злодеянието, злодеяния, злодеянията

злоезична, злоезично, мн. злоези`чни, прил.
1. Който злослови за другите, който има зъл език.
2. Който съдържа зли думи, клевети. Злоезични слухове. злоезичен, злоезичния, злоезичният, злоезична, злоезичната, злоезично, злоезичното, злоезични, злоезичните

злокачествена, злокачествено, мн. злока`чествени, прил.
1. За заболяване — което е много тежко и опасно.
2. Който се отнася до болестта рак. Злокачествен тумор.
Синоними: лошокачествен, долнопробен, долнокачествен, лош, злостен, фатален, гибелен злокачествен, злокачествения, злокачественият, злокачествена, злокачествената, злокачествено, злокачественото, злокачествени, злокачествените

ж., само ед. Нещо, което предвещава зло, нещастие.
Синоними: прокоба, злина, гибел, злополучие, нещастие, беда, фаталност злокоба, злокобата, злокоби, злокобите

злокобна, злокобно, мн. злоко`бни, прил. Зловещ. Злокобен вик.
Синоними: зловещ, предвещаващ злина, прокобен, фатален, опасен, гибелен, пагубен, злополучен, грозящ, заплашителен, застрашителен, знаменателен злокобен, злокобния, злокобният, злокобна, злокобната, злокобно, злокобното, злокобни, злокобните

злонамерена, злонамерено, мн. злонаме`рени, прил. Който има лоши намерения; който се основава на лоши намерения. Злонамерен човек. Злонамерено действие.
Синоними: злоумишлен, умишлен, преднамерен, мъстителен, злопаметен, зъл, злобен, ехиден, коварен, зложелателен, зле настроен злонамерен, злонамерения, злонамереният, злонамерена, злонамерената, злонамерено, злонамереното, злонамерени, злонамерените

злонравна, злонравно, мн. злонра`вни, прил. Който има зъл нрав; злобен, лош.
Синоними: проклет, зъл, лош, неприятен, язвителен, злобен злонравен, злонравния, злонравният, злонравна, злонравната, злонравно, злонравното, злонравни, злонравните

злопаметна, злопаметно, мн. злопаметни, прил. Който помни причиненото му зло и търси отмъщение.<br />същ. злопаметност, злопаметността`, ж.
Синоними: отмъстителен, мъстителен, коварен, подъл, ехиден, лош, зъл, злонамерен, зложелателен, ненавистен, непрощаващ лесно, непримирим, коравосърдечен, пълен с омраза, пълен с ненавист, злобен, озлобен, враждебен злопаметен, злопаметния, злопаметният, злопаметна, злопаметната, злопаметно, злопаметното, злопаметни, злопаметните

вж. злопа`метен злопаметност, злопаметността, злопаметности, злопаметностите

мн. злополу`ки, ж. Нещастен случай, в който има човешки жертви или наранявания. Загина при злополука с влак. Производствена злополука.
Синоними: произшествие, инцидент, акцидент, катастрофа, нещастен случай, злощастие, нещастие, беда, бедствие, зло, гибел, премеждие, неуспех, лош късмет злополука, злополуката, злополуки, злополуките

злополучна, злополучно, мн. злополу`чни, прил.
1. Който е свързан със злополука. Злополучен ден. Злополучен град.
2. Който е причинил злополука. Злополучен дъжд. Злополучна мъгла.
3. Който е свързан с неуспех, с разочарования. Злополучен час. Помни злополучното място, където узна страшната истина.
Синоними: злочест, злощастен, гибелен, бедствен, нещастен, несретен, катастрофален, пагубен, лобен, ужасен, фатален, неблагополучен, несполучлив, неподходящ, нетактичен, неудачен злополучен, злополучния, злополучният, злополучна, злополучната, злополучно, злополучното, злополучни, злополучните

мн. злополу`чия, ср.
1. Неблагополучие, неуспех.
2. Нещастие, бедствие.
Синоними: неблагополучие, несполука, неуспех, неприятност, злина, бедствие, зло, нещастие, напаст, поразия, изпитание, несрета, беда, злощастие, злочестина, гибел, неволя, премеждие злополучие, злополучието, злополучия, злополучията

злорадстваш, несв. Изпитвам злорадство. <em>Всички злорадстваха при провала</em> <em>и на защитата. злорадствам, злорадстваме, злорадстваш, злорадствате, злорадства, злорадстват, злорадствах, злорадствахме, злорадства, злорадствахте, злорадства, злорадстваха, злорадствах, злорадствахме, злорадстваше, злорадствахте, злорадстваше, злорадстваха, злорадствал съм, злорадствала съм, злорадствало съм, злорадствали сме, злорадствал си, злорадствала си, злорадствало си, злорадствали сте, злорадствал е, злорадствала е, злорадствало е, злорадствали са, бях злорадствал, бях злорадствала, бях злорадствало, бяхме злорадствали, беше злорадствал, беше злорадствала

ср., само ед. Чувство на задоволство от чужд неуспех или нещастие.
Синоними: зложелателство, завист, злоба, жлъч, ненавист, омраза, неприязън, неприязненост, вражда, недоброжелателство, ехидност злорадство, злорадството, злорадства, злорадствата

злора`дствуваш, несв. Злорадствам.
Синоними: зложелателствам, завиждам, лукавствам, радвам се на нещастие, мисля злото, потривам ръце, изпитвам злоба злорадствувам, злорадствуваме, злорадствуваш, злорадствувате, злорадствува, злорадствуват, злорадствувах, злорадствувахме, злорадствува, злорадствувахте, злорадствува, злорадствуваха, злорадствувах, злорадствувахме, злорадствуваше, злорадствувахте, злорадствуваше, злорадствуваха, злорадствувал съм, злорадствувала съм, злорадствувало съм, злорадствували сме, злорадствувал си, злорадствувала си, злорадствувало си, злорадствували сте, злорадствувал е, злорадствувала е, злорадствувало е, злорадствували са, бях злорадствувал, бях злорадствувала, бях

мн. злосло`вия, ср. Осъдителни, зли думи за някого в негово отсъствие; клевета, клюка.
Синоними: хула, злодумство, злоезичие, сквернодумство, клевета, инсинуация, набедяване, донос, лъжа, клеветничество, интрига, клюка, одумки, укор, злоречие, ругатни, хули, клевети, клеветене злословие, злословието, злословия, злословията

злословиш, мин. св. злослових, мин. прич. злосло`вил, несв. Занимавам се със злословие; одумвам.
Синоними: клеветя, одумвам, оклеветявам, хуля, охулвам, сплетнича, ковладя, наковлаждам, инсинуирам, оскандалявам, доноснича, клюкарствувам, интригувам, бедя, набедявам, укорявам, наклеветявам, сквернословя, лая, джавкам, наклепвам, черня, очерням, ругая, хокам, обиждам злословя, злословим, злословиш, злословите, злослови, злословят, злослових, злословихме, злослови, злословихте, злослови, злословиха, злословех, злословехме, злословеше, злословехте, злословеше, злословеха, злословил съм, злословила съм, злословило съм, злословили сме, злословил си, злословила си, злословило си, злословили сте, злословил е, злословила е, злословило е, злословили са, бях злословил, бях злословила, бях злословило, бяхме злословили, беше злословил, беше злословила, беше злословило, бяхте злословили, беше злословил, беше злословила, беше злосло

злостта, само ед., ж. Злоба, омраза. <em>Изсипа върху него цялата си злост.</em><br />прил. злостен, злостна, злостно, мн. зло`стни.
Синоними: злоба, завист, зложелателство, злина, жлъч, омраза, вражда, язвителност, лошавина, неприязненост, ненавист, злорадство, зла воля, злонамереност, неприязън, озлобение, раздразнение, горчилка, огорчение злост, злостта

вж. злост
Синоними: зъл, злобен, язвителен, ненавистен, предизвикателен, насъскващ, жлъчен, зложелателен, злоумишлен, злонамерен, подъл, ехиден, лош, злопаметен, неприязнен, враждебен, покваряващ, порочен, безмилостен, непримирим, ожесточен, зле настроен, злъчен, проклет, гневен, яростен, недобър злостен, злостния, злостният, злостна, злостната, злостно, злостното, злостни, злостните

мн. злосто`рници, м. Човек, който върши пакости, дребни престъпления. Злосторници бяха изпочупили уличните лампи.
Синоними: пакостник, вредител, престъпник, злодей, нарушител, грешник злосторник, злосторника, злосторникът, злосторници, злосторниците, злосторници, злосторнико

мн. злосто`рници, ж. Жена злосторник. злосторница, злосторницата, злосторници, злосторниците

злосторничиш, мин. св. злосторничих, мин. прич. злосто`рничил, несв. Върша злосторничества. злосторнича, злосторничим, злосторничиш, злосторничите, злосторничи, злосторничат, злосторничих, злосторничихме, злосторничи, злосторничихте, злосторничи, злосторничиха, злосторничех, злосторничехме, злосторничеше, злосторничехте, злосторничеше, злосторничеха, злосторничил съм, злосторничила съм, злосторничило съм, злосторничили сме, злосторничил си, злосторничила си, злосторничило си, злосторничили сте, злосторничил е, злосторничила е, злосторничило е, злосторничили са, бях злосторничил, бях злосторничила, бях злосторничило, бяхме злосторничили, б

мн. злосто`рничества, ср.
1. Пакост, злочинство.
2. Само ед. Злосторничене.
Синоними: закононарушение, престъпление, злодеяние, простъпка, грях злосторничество, злосторничеството, злосторничества, злосторничествата

мн. злотво`рства, ср. Злосторничество.

злоумишлена, злоумишлено, мн. злоумишлени, прил. Който е замислен предварително като зло; злонамерен. <em>Злоумишлено убийство.</em><br />нареч. злоумишлено.
Синоними: злонамерен, умишлен, преднамерен, мъстителен, злопаметен, зъл, злобен, ехиден, коварен злоумишлен, злоумишления, злоумишленият, злоумишлена, злоумишлената, злоумишлено, злоумишленото, злоумишлени, злоумишлените

мн. злоупотре`би, ж.
1. Присвояване на чужди пари или възползване от чужди пари и вещи, в ущърб на друг.
2. Възползване от обществено положение, длъжност.
3. Възползване от нечие доверие, благородство.
4. Прекалена употреба на алкохол и под.
Синоними: злоупотребление, кражба, обсебване, присвояване, спекулиране, корист, нарушение, закононарушение, прекаляване, невъздържаност, крайност злоупотреба, злоупотребата, злоупотреби, злоупотребите

злоупотребиш, мин. св. злоупотребих, мин. прич. злоупотреби`л, св. — вж. злоупотребявам. злоупотребя, злоупотребим, злоупотребиш, злоупотребите, злоупотреби, злоупотребят, злоупотребих, злоупотребихме, злоупотреби, злоупотребихте, злоупотреби, злоупотребиха, злоупотребях, злоупотребяхме, злоупотребеше, злоупотребяхте, злоупотребеше, злоупотребяха, злоупотребил съм, злоупотребила съм, злоупотребило съм, злоупотребили сме, злоупотребил си, злоупотребила си, злоупотребило си, злоупотребили сте, злоупотребил е, злоупотребила е, злоупотребило е, злоупотребили са, бях злоупотребил, бях злоупотребила, бях злоупотребило, бяхме злоупотребили, б

злоупотребяваш, несв. и злоупотребя, св.; с какво. Върша злоупотреби. Злоупотреби с парите на фирмата.
Синоними: крада, обсебвам, присвоявам, спекулирам, прекалявам, отивам до крайност злоупотребявам, злоупотребяваме, злоупотребяваш, злоупотребявате, злоупотребява, злоупотребяват, злоупотребявах, злоупотребявахме, злоупотребява, злоупотребявахте, злоупотребява, злоупотребяваха, злоупотребявах, злоупотребявахме, злоупотребяваше, злоупотребявахте, злоупотребяваше, злоупотребяваха, злоупотребявал съм, злоупотребявала съм, злоупотребявало съм, злоупотребявали сме, злоупотребявал си, злоупотребявала си, злоупотребявало си, злоупотребявали сте, злоупотребявал е, злоупотребявала е, злоупотребявало е, злоупотребявали са, бях злоупо

злочеста, злочесто, мн. злоче`сти, прил.
1. Който е нещастен, с лоша съдба, със зла участ.
2. Който е изпълнен с нещастия, с беди. Злочесто време.
Синоними: нещастен, злополучен, злощастен, пагубен, гибелен, съкрушителен, бедствен, фатален, клет, несретен, окаян, жалък, плачевен, трагичен, тъжен, за оплакване, печален, скръбен, за окайване, мизерен, отчаян, мрачен, изоставен, самотен, неутешим, безнадежден, сиротен, натъжен, опечален, нерадостен злочест, злочестия, злочестият, злочеста, злочестата, злочесто, злочестото, злочести, злочестите

мн. злочестини`, ж. Остар. Нещастие, беда; бедствие.
Синоними: злощастие, злина, злополучие, несрета, зла участ, нещастие, беда, гибел, поразия, напаст, съкрушение, неволя, скръб, мъка, страдание, бедствие, болка, недъг, премеждие, изпитание злочестина, злочестината, злочестини, злочестините

злочестиш, мин. св. злочестих, мин. прич. злочести`л, несв. Остар. Причинявам нещастия, беди; отнемам честта, унижавам.

злочи`нстваш, несв. Злосторнича, нарушавам грубо обществените норми на поведение.

мн. злочи`нства, ср. Злосторничество, пакостене.
Синоними: злосторство, злосторничество, безчинство, пакостничество, злодеяние, издевателство, злодейство злочинство, злочинството, злочинства, злочинствата

злочи`нствуваш, несв. Злочинствам.

злощастна, злощастно, мн. злоща`стни, прил. Остар. Нещастен.
Синоними: злочест, нещастен, злополучен, пагубен, гибелен, съкрушителен, бедствен, фатален, клет, несретен, окаян, жалък, плачевен, трагичен, тъжен, за оплакване, неблагоприятен, неподходящ, неудачен злощастен, злощастния, злощастният, злощастна, злощастната, злощастно, злощастното, злощастни, злощастните

мн. злоща`стия, ср. Остар. Нещастие, бедствие.
Синоними: злочестина, злина, злополучие, несрета, зла участ, нещастие, беда, гибел, поразия, напаст, съкрушение злощастие, злощастието, злощастия, злощастията

злояда, злоядо, мн. злоя`ди, прил. Който яде малко и не всяка храна. Злоядо дете.
Синоними: придирчив, взискателен, претенциозен, капризен злояд, злоядия, злоядият, злояда, злоядата, злоядо, злоядото, злояди, злоядите

злъчта`, само ед., ж. Разг. Жлъч.
Синоними: жлъч, злоба, гняв, яд, омраза, ненавист, злорадство, завист, вражда, острота, злост, язвителност, сарказъм, отрова, злина злъч, злъчта

злъчна, злъчно, мн. злъ`чни, прил. Разг. Жлъчен.
Синоними: жлъчен, злобен, злостен, язвителен, хаплив, ехиден, зъл, саркастичен, подигравателен, злодумен, ненавистен, ненавистнически, заядлив, избухлив, раздразнителен, зле настроен, лош злъчен, злъчния, злъчният, злъчна, злъчната, злъчно, злъчното, злъчни, злъчните

мн. злъ`чки, ж. Жлъчка.