мн. зе`бри, ж.
1. Див африкански кон с окраска от тъмни и светли ивици. Стадо зебри.
2. Прен. Пешеходна пътека на оживени места, означена с бели ивици. Пътека тип зебра. зебра, зебрата, зебри, зебрите

зевът, зева, мн. зевове, (два) зева, м.
1. Цепнатина, отвор; отвърстие. Между скалите има зев. Зев на оръдие.
2. Спец. Празнина между нишките на основата, през която минава совалката при тъкане.
3. Спец. Проход в устната кухина при последователно учленяване на два гласни звука в думата или в две съседни думи.
4. Спец. Стеснение на устната кухина, чрез което тя се свързва с гълтача. зелвам се зелваш се, несв. и <em>_зелна се, св. Откривам се изведнъж, появявам се, откроявам се със зелен цвят. Зелнаха се ниви._

мн. зевзе`ци, м. Човек, който обича да се шегува, да разсмива, да се развлича с другите. зевзек, зевзека, зевзекът, зевзеци, зевзеците, зевзеци, зевзеко

зейваш, несв. и зейна, св.
1. За дупка, отвор — отварям се широко; откроявам се изведнъж. До него изведнъж зейна уста на чудовище. Под краката им зейна пропаст.
2. Отварям широко уста; виквам, заговарям високо.
3. Прен. Чакам да бъда хранен от някого. В къщи зейнаха пет гърла. зейвам, зейваме, зейваш, зейвате, зейва, зейват, зейвах, зейвахме, зейва, зейвахте, зейва, зейваха, зейвах, зейвахме, зейваше, зейвахте, зейваше, зейваха, зейвал съм, зейвала съм, зейвало съм, зейвали сме, зейвал си, зейвала си, зейвало си, зейвали сте, зейвал е, зейвала е, зейвало е, зейвали са, бях зейвал, бях зейвала, бях зейвало, бяхме зейвали, беше зейвал, беше зейвала, беше зейвало, бяхте зейвали, беше зейвал, беше зейвала, беше зейвало, бяха зейвали, ще зейвам, ще зейваме, ще зейваш, ще зейвате, ще зейва, ще зейват, ще съм зейвал, ще съм зейвала, ще съм зейвало, ще см

зейнеш, мин. св. зейнах, мин. прич. зе`йнал, св. — вж. зейвам. зейна, зейнем, зейнеш, зейнете, зейне, зейнат, зейнах, зейнахме, зейна, зейнахте, зейна, зейнаха, зейнех, зейнехме, зейнеше, зейнехте, зейнеше, зейнеха, зейнал съм, зейнала съм, зейнало съм, зейнали сме, зейнал си, зейнала си, зейнало си, зейнали сте, зейнал е, зейнала е, зейнало е, зейнали са, бях зейнал, бях зейнала, бях зейнало, бяхме зейнали, беше зейнал, беше зейнала, беше зейнало, бяхте зейнали, беше зейнал, беше зейнала, беше зейнало, бяха зейнали, ще зейна, ще зейнем, ще зейнеш, ще зейнете, ще зейне, ще зейнат, ще съм зейнал, ще съм зейнала, ще съм зейнало, ще сме зей

ср., само ед.
1. Зеленчук със сочни и плътни зелени листа, завити един в друг в плътна топка (зелка), които се използват за храна.
2. Отрязана зелка или много зелки. Виждаха се градини със зеле.
* Кисело зеле. — Зеле, консервирано за зимата със саламура. зеле, зелето, зелета, зелетата

зелева, зелево, мн. зе`леви, прил. Който е свързан със зеле. Зелеви листа. Зелеви сарми. зелев, зелевия, зелевият, зелева, зелевата, зелево, зелевото, зелеви, зелевите

зелена, зелено, мн. зеле`ни, прил.
1. Който има цвят на свежа трева. Зелен цвят. Зелена блуза.
2. Който е обрасъл с раззеленени дървета, храсти, трева. Зелени площи. Зелени ливади. Зелена гора.
3. Който не е узрял. Зелени череши. Зелени домати.
4. Прен. За човек — който е млад, неопитен. Още е млад и зелен.
* Зелена улица. — Разрешение, уреждане на нещо да се придвижва, да се осъществява.
* Изпращам/изпратя за зелен хайвер. — Измамвам някого, подвеждам.
* Трай, коньо, за зелена трева! — Изразява се неверие, че нещо може да се случи с търпение или упоритост.
Синоними: неузрял, незрял, недозрял, млад, неопитен, аджамия, зеленикав, зеленеещ се, раззеленяващ се, доверчив, наивен зелен, зеления, зеленият, зелена, зелената, зелено, зеленото, зелени, зелените

зеленееш, мин. св. зеленях, мин. прич. зеленя`л, несв.
1. Ставам зелен; позеленявам. Металните фигурки зеленеят. Гората зеленее.
2. Зеленея се. зеленея, зеленеем, зеленееш, зеленеете, зеленее, зеленеят, зеленях, зеленяхме, зеленя, зеленяхте, зеленя, зеленяха, зеленеех, зеленеехме, зеленееше, зеленеехте, зеленееше, зеленееха, зеленял съм, зеленяла съм, зеленяло съм, зеленели сме, зеленял си, зеленяла си, зеленяло си, зеленели сте, зеленял е, зеленяла е, зеленяло е, зеленели са, бях зеленял, бях зеленяла, бях зеленяло, бяхме зеленели, беше зеленял, беше зеленяла, беше зеленяло, бяхте зеленели, беше зеленял, беше зеленяла, беше зеленяло, бяха зеленели, ще зеленея, ще зеленеем, ще зеленееш, ще зеленеете, ще зел

ж., само ед. Вечнозелен храст от семейство маслинови с кожести листа, с бели или розови цветове и синкавочервени плодове, отглеждан и като декоративен; рододендрон. зеленика, зелениката, зеленики, зелениките

зеленикава, зеленикаво, мн. зелени`кави, прил. Който има зелен оттенък; леко зелен. Облече зеленикавата рокля.
Синоними: зелен, зеленеещ се, раззеленяващ се зеленикав, зеленикавия, зеленикавият, зеленикава, зеленикавата, зеленикаво, зеленикавото, зеленикави, зеленикавите

ж., само ед. Зелени растения, дървета и пр. като цяло. Около блока има зеленина. Богата зеленина.
Синоними: листа, листак, шума зеленина, зеленината, зеленини, зеленините

• Първа съставна част на сложни думи, означаваща който има зелен цвят или цвят, който е примесен със зеления, напр. зеленоок, зеленокафяв.

мн. зеленчуци, (два) зеленчука, м. Градински растения, отглеждани за храна, както и техните плодове. Доматите, лукът, зелето са зеленчуци, без които не можем. зеленчук, зеленчука, зеленчукът, зеленчуци, зеленчуците, зеленчука

• Първа съставна част на сложни думи, означаваща който се отнася до зеленчуци, напр. зеленчукопроизводство, зеленчукорезачка и др. зелна се зелнеш се, мин. св. зелнах се, мин. прич. зе`лнал се, св. — вж. зелвам се. земе- Първа съставна част на сложни думи, означаваща който се отнася до земя, напр. земеразделяне, земетресение и др.

зеленя`саш, св. — вж. зеленясвам. зеленясам, зеленясаме, зеленясаш, зеленясате, зеленяса, зеленясат, зеленясах, зеленясахме, зеленяса, зеленясахте, зеленяса, зеленясаха, зеленясах, зеленясахме, зеленясаше, зеленясахте, зеленясаше, зеленясаха, зеленясал съм, зеленясала съм, зеленясало съм, зеленясали сме, зеленясал си, зеленясала си, зеленясало си, зеленясали сте, зеленясал е, зеленясала е, зеленясало е, зеленясали са, бях зеленясал, бях зеленясала, бях зеленясало, бяхме зеленясали, беше зеленясал, беше зеленясала, беше зеленясало, бяхте зеленясали, беше зеленясал, беше зеленясала, беше зеле

зеленясваш, несв. и зеленясам, св. Покривам се със зелен мъх, плесен, жабуняк, метално съединение и под. Зеленясали камъни. Зеленясал хляб. Зеленясала локва. зеленясвам, зеленясваме, зеленясваш, зеленясвате, зеленясва, зеленясват, зеленясвах, зеленясвахме, зеленясва, зеленясвахте, зеленясва, зеленясваха, зеленясвах, зеленясвахме, зеленясваше, зеленясвахте, зеленясваше, зеленясваха, зеленясвал съм, зеленясвала съм, зеленясвало съм, зеленясвали сме, зеленясвал си, зеленясвала си, зеленясвало си, зеленясвали сте, зеленясвал е, зеленясвала е, зеленясвало е, зеленясвали са, бях зеленясвал, бях зеленясвала, бях зеленясвало, бяхме зеленясвали, беше зеленясвал, беше зеленясвала, беше зеленясвало, бяхте зеленясвали, б

мн. зе`лки, ж. Глава зеле. Купих две зелки. зелка, зелката, зелки, зелките

мн. зелници, (два) зелника, м. Баница със зеле. зелник, зелника, зелникът, зелници, зелниците, зелника

мн. земевладе`лци, м. Остар. Човек, който притежава големи площи земя.
Синоними: земепритежател, чифликчия, чокой земевладелец, земевладелеца, земевладелецът, земевладелци, земевладелците, земевладелци, земевладелецо

мн. земеде`лци, м.
1. Човек, който се занимава със земеделие.
2. Член на земеделска политическа партия. земеделец, земеделеца, земеделецът, земеделци, земеделците, земеделци, земеделецо

ср., само ед. Обработване на земята с цел отглеждане на селскостопански култури. Развито земеделие. Механизирано земеделие.
Синоними: агрикултура земеделие, земеделието, земеделия, земеделията

земеделска, земеделско, мн. земеде`лски, прил.
1. Който се отнася до земеделие. Земеделски труд. Земеделски район.
2. Който се отнася до земеделец (във 2 знач.).
Синоними: аграрен, селски земеделски, земеделския, земеделският, земеделска, земеделската, земеделско, земеделското, земеделски, земеделските

мн. земеме`ри, м. Специалист, който измерва земни площи и ги изобразява; геодезист. земемер, земемера, земемерът, земемери, земемерите, земемера

земна, земно, мн. зе`мни, прил.
1. Който се отнася до планетата Земя. Земна орбита.
2. Който се отнася до сушата. Земни пътища.
3. Който е от пръст. Земен насип.
4. Който се намира или става над или под повърхността на земята. Земни пластове.
5. Който се отнася до живота на земята, не до задгробния живот. Земни радости.
6. Който е реален, обикновен. Земни мисли. Земен човек.
* Земен газ. — Природен газ, който се използва като гориво.
* Земен рай. — Място, което се отличава с необикновена красота.
* Земна гимнастика. — Гимнастика на земя, не върху уреди.
Синоними: материален, материалистичен, телесен, груб, сетивен, чувствен, светски земен, земния, земният, земна, земната, земно, земното, земни, земните

мн. земетресе`ния, ср. Колебания на земната кора поради разместване на земните пластове; земетръс. Има земетресение. Силно земетресение.
Синоними: трус земетресение, земетресението, земетресения, земетресенията

м., само ед. Земетресение.
прил. земетръсен, земетръсна, земетръсно, мн. земетръсни. Земетръсна зона. земетръс, земетръса, земетръсът, земетръси, земетръсите, земетръса

вж. земетръ`с земетръсен, земетръсния, земетръсният, земетръсна, земетръсната, земетръсно, земетръсното, земетръсни, земетръсните

ср., само ед. Технико-икономически мероприятия за правилно използване на земеделските земи. земеустройство, земеустройството, земеустройства, земеустройствата

землена, землено, мн. зе`млени, прил.
1. Който се отнася до земята като средство за производство. Землени участъци.
2. Който е от пръст, почва; земен. Землени насипи. землен, земления, земленият, землена, землената, землено, земленото, землени, землените

землиста, землисто, мн. земли`сти, прил.
1. Който съдържа или наподобява земя. Землист слой тиня.
2. Който наподобява цвета на земя, почва — сивокафяв. Землист цвят на лицето. землист, землистия, землистият, землиста, землистата, землисто, землистото, землисти, землистите

мн. зе`млища, ср. Територия, земя, административно принадлежаща на едно селище. Землището на селото стига до града.
Синоними: област, местност, зона, територия, покрайнина, земя, място землище, землището, землища, землищата

мн. земляци, м. Отношение на един човек към друг, с когото са от един край, но само когато са извън него. <em>Ние сме земляци и тук поддържаме връзки.</em><br />прил. землячески, земляческа, земляческо, мн. земля`чески. земляк, земляка, землякът, земляци, земляците, земляци, земляко

мн. земля`нки, ж. Примитивно жилище, изкопано в земята за временно обитаване или за прикритие при война, бедствия и пр. землянка, землянката, землянки, землянките

вж. земля`к землячески, земляческия, земляческият, земляческа, земляческата, земляческо, земляческото, землячески, земляческите

ср., само ед. Всички земляци, живеещи в един град, в един район. Търновско землячество в София. землячество, землячеството, землячества, землячествата

мн. земля`чки, ж. Жена земляк. землячка, землячката, землячки, землячките, землячке

земноводна, земноводно, мн. земново`дни, прил. За животно или растение — който може да живее и във водата, и на сушата. Жабата е земноводно животно. земноводен, земноводния, земноводният, земноводна, земноводната, земноводно, земноводното, земноводни, земноводните

ж., само ед.
1. Планета от Слънчевата система, която се върти около Слънцето и около своята ос. Полет около Земята.
2. Твърдата повърхност на тази планета; сушата. Самолетът слезе на земята.
3. Рохкава част от земната кора, среда за виреене на растенията; почва.
4. Част от земната кора, която може да се копае; пръст.
5. Територия, площ на една държава.
6. Обработваема площ. Имам 5 дка земя.
7. Разг. Долната хоризонтална част на помещение; под. Чашата падна на земята.
* Забивам нос в земята. — Гледам надолу съсредоточено и продължително.
* Земята наопаки ще обърна. — Ще направя всичко възможно.
* Сравнявам със земята. — Критикувам остро някого; ругая го, засрамвам го.
Синоними: земното кълбо, вселената, светът, почва, пръст, място, терен, парцел, имение, имот, суша, свят, този свят, имущество, под, настилка, хумус, страна, край, област земя, земята, земи, земите, земьо

мн. зенги`и, ж. Диал. Стреме. зенгия, зенгията, зенгии, зенгиите

м., само ед. Спец.
1. Най-високата точка на видимата небесна сфера.
2. Най-висока точка в развитието на нещо — на успех, кариера; апогей. Сега певицата е в зенита си.
Синоними: апогей, връх, разцвет, кулминационна точка, връхна точка, кулминация зенит, зенита, зенитът, зенити, зенитите, зенита

зенитна, зенитно, мн. зени`тни, прил.
1. Който се отнася до зенит.
2. Който се отнася до стрелба по самолет или други въздушни цели. Зенитни оръдия.
Синоними: кулминационен, върховен зенитен, зенитния, зенитният, зенитна, зенитната, зенитно, зенитното, зенитни, зенитните

мн. зени`ци, ж. Кръг в средата на окото, през който влизат светлинните лъчи; гледец. Разширени от ужас зеници.
* Пазя като зеницата на окото си. — Пазя изключително грижливо. зеница, зеницата, зеници, зениците

Учение на древногръцкия философ Зенон, представител на елеатската школа и основател на стоическата философска школа.

част. Разг.
1. Разбира се, я. Значи нямаш пари? — Нямам зер.
2. Нима. Зер трябва да дойда чак там?
Синоними: разбира се, така, няма съмнение

ж., само ед. Имот, пари, чеиз, които жената донася от баща си за семейството, когато се жени. Богата зестра. Не донесе зестра.
Синоними: чеиз, дарение, дар зестра, зестрата, зестри, зестрите

зетят, зетя, мн. зе`тьове, м. Съпруг на дъщеря по отношение на нейните родители, братя, сестри и роднини. Взехме добър зет.
* Заврян зет (приведен зет). — Зет, който живее със семейството си при родителите на жена си.
Синоними: шурей, девер, баджанак зет, зетя, зетят, зетьове, зетьовете, зетьове, зетко

м., само ед.
1. Лек, приятен вятър. От водата полъхваше зефир.
2. Наименование на различни сладкарски изделия с лек крем.

—-

м., само ед. Вид памучен плат, обикн. за мъжки ризи.
прил. зефирен, зефирена, зефирено, мн. зефирени.
Синоними: ветрец, полъх, полъхване, повей, подухване, прохлада зефир, зефира, зефирът, зефири, зефирите, зефира

вж. зефи`р зефирен, зефирния, зефирният, зефирна, зефирната, зефирно, зефирното, зефирни, зефирните

м., само ед.
1. Остар. Отрова. Горчиво като зехир.
2. Разг. Яд; злоба. Изливам си зехира.

м., само ед. Масло, добивано от маслини; дървено масло. зехтин, зехтина, зехтинът, зехтини, зехтините, зехтина

зееш, мин. св. зеях, мин. прич. зе`ял, несв.
1. За дупка, уста — стоя отворен, обикн. неприятно, заплашително. На мястото на зъбите зееше дупка. Под нас зееше пропастта.
2. За дреха, обувки и под. — имам дупка или съм разпран.
3. Прен. Чакам да бъда нахранен. У дома зеят пет гърла, как да ги нахраня.
Синоними: стоя отворен, зяпам зея, зеем, зееш, зеете, зее, зеят, зях, зяхме, зя, зяхте, зя, зяха, зеех, зеехме, зееше, зеехте, зееше, зееха, зял съм, зяла съм, зяло съм, зели сме, зял си, зяла си, зяло си, зели сте, зял е, зяла е, зяло е, зели са, бях зял, бях зяла, бях зяло, бяхме зели, беше зял, беше зяла, беше зяло, бяхте зели, беше зял, беше зяла, беше зяло, бяха зели, ще зея, ще зеем, ще зееш, ще зеете, ще зее, ще зеят, ще съм зял, ще съм зяла, ще съм зяло, ще сме зели, ще си зял, ще си зяла, ще си зяло, ще сте зели, ще е зял, ще е зяла, ще е зяло, ще са зели, щях да зея, щяхме да зеем, щеше да зееш, щяхте да зеете, щеше да з