мн. звезди`, ж.
1. Небесно тяло със собствена светлина, на голямо разстояние от Земята, възприемащо се като светеща точка на вечерното небе. На небето блестяха хиляди звезди.
2. Фигура, представляваща кръг с няколко лъча, или тяло с такава форма. Конят има звезда на челото. На пагоните му имаше по няколко звезди.
3. Прен. Съдба, участ. Под щастлива звезда е роден.
4. Известна личност, знаменитост. Звезди на киното. Ален Делон е звезда на киното. Местна звезда.
* Виждам звезди по бял ден. — Получавам силен удар или плесница, обикн. по главата.
* Изгрява ми звездата. — Неочаквано получавам или добивам нещо голямо, някакъв голям успех.
* Свалям звезди от небето. — Давам големи обещания на някого.
Синоними: щастие, участ, съдба, предопределение, величие, знаменитост, земното кълбо, земята, планетата, вселената, планета, свят, мир звезда, звездата, звезди, звездите

звездна, звездно, мн. зве`здни, прил. Който е свързан със звезда (в 1 знач.). Звезден купол. Звездна нощ.
* Звезден дъжд. — Дъжд от метеорити.
* Звезден миг. — Момент на голям успех, голяма слава. За певицата тези концерти бяха звездни мигове. звезден, звездния, звездният, звездна, звездната, звездно, звездното, звездни, звездните

мн. звезди`чки, ж.
1. Малка звезда.
2. Всяка фигура или тяло с форма на малка звезда. Снежни звездички.
3. Знак в текста за отвеждане към пояснение или позоваване. звездичка, звездичката, звездички, звездичките, звездичке

звездовидна, звездовидно, мн. звездови`дни, прил. Който има форма на звезда. Звездовиден белег. звездовиден, звездовидния, звездовидният, звездовидна, звездовидната, звездовидно, звездовидното, звездовидни, звездовидните

звездообразна, звездообразно, мн. звездообра`зни, прил. Звездовиден. звездообразен, звездообразния, звездообразният, звездообразна, звездообразната, звездообразно, звездообразното, звездообразни, звездообразните

мн. звена`, ср.
1. Брънка, халка от метална верига.
2. Относително самостоятелна съставна част на машина, на производствена линия.
3. ист. Малка организационна група в пионерската организация. Един отряд има две звена.
4. ист. Малка производствена група в селското стопанство. Лозарско звено.
Синоними: брънка, халка, част, съставка, съставна част, свръзка, съединение, връзка звено, звеното, звена, звената

мн. зверилници, (два) зверилника, м. Помещение, изпълнено с много шум, викове, глъчка. Спри тая музика, стаята прилича на зверилник. зверилник, зверилника, зверилникът, зверилници, зверилниците, зверилника

мн. звери`лници, ж. Зверилник.
Синоними: менажерия, зоологическа градина зверилница, зверилницата, зверилници, зверилниците

звероукротителят, звероукротителя, мн. звероукроти`тели, м.
1. Лице, което дресира и показва пред публика диви зверове.
2. Прен. Лице, което трябва да ръководи силно враждуващи страни, обикн. деца. звероукротител, звероукротителя, звероукротителят, звероукротители, звероукротителите, звероукротители, звероукротителю

зверска, зверско, мн. зве`рски, прил.
1. Който принадлежи или произлиза от звяр. Зверска кожа. Зверски следи.
2. Който е присъщ на звяр, като на звяр; нечовешки. Зверски поглед. Зверски вик.
3. Който е свиреп, жесток. Зверски мъчения.
4. Който е в много голяма степен, извънмерен. Зверски глад. Зверска умора.

—-

нареч.
1. Като звяр; нечовешки. Гледа зверски.
2. Свирепо, жестоко. Биха го зверски.
3. В много голяма степен; извънмерно. За изпита учех зверски.
Синоними: скотски, животински, брутален, дивашки, яростен, безмилостен, безжалостен, безчовечен, жесток, разярен, свиреп, кръвожаден, варварски, лют, изстъплен зверски, зверския, зверският, зверска, зверската, зверско, зверското, зверски, зверските

мн. зве`рства, ср.
1. Обикн. мн. Жестока постъпка; жестокост. Зверствата на турците. Зверствата над населението.
2. Само ед. Характер на свиреп, жесток човек. Не мога да понасям зверството му.
Синоними: зверщина, диващина, скотщина, безчовечие, жестокост, свирепост, кръвожадност, варварство, ярост, безчинство, изстъпление зверство, зверството, зверства, зверствата

вж. звяр зверче, зверчето, зверчета, зверчетата

мн. зве`рщини, ж. Зверство.
Синоними: зверство, диващина, скотщина, безчовечие, жестокост, свирепост, кръвожадност, варварство, ярост, безчинство, изстъпление зверщина, зверщината, зверщини, зверщините

метални пари, монети зелено- - Първа съставна част на сложни думи, означаваща който има зелен цвят или цвят, който е примесен със зеления, напр. зеленоок, зеленокафяв.

звукът, звука, мн. звукове и звуци, (два) зву`ка, м.
1. Механични трептения, възприемани от човешкото ухо. Силен звук. Чух някакви звукове.
2. Мелодични тонове. Звуците на музиката. Звуците на валса.
3. Спец. Най-малкият звучащ елемент на речта. “А” е гласен звук.
Синоними: шум, глас, тон, звън, нота звук, звука, звукът, звуци, звуците, звука

звукът, звука, мн. звукове и звуци, (два) зву`ка, м.
1. Механични трептения, възприемани от човешкото ухо. Силен звук. Чух някакви звукове.
2. Мелодични тонове. Звуците на музиката. Звуците на валса.
3. Спец. Най-малкият звучащ елемент на речта. “А” е гласен звук.
Синоними: шум, глас, тон, звън, нота звук, звука, звукът, звукове, звуковете, звука

• Първа съставна част на сложни думи, означаваща който се отнася до звук или който се състои от звукове, напр. звукозапис, звукоизолация, звукооператор, звукосъчетание и др.

звукова, звуково, мн. зву`кови, прил.
1. Който се отнася до звук. Звукова честота.
2. Който се състои от звуци. Звуков сигнал. звуков, звуковия, звуковият, звукова, звуковата, звуково, звуковото, звукови, звуковите

м., само ед. Записване на реч или на музика със специален апарат, на лента и под., за да може да се възпроизвежда; запис. Студио за звукозапис. звукозапис, звукозаписа, звукозаписът, звукозаписи, звукозаписите, звукозаписа

мн. звукоподражания, ср.<br />1. Наподобяване на звуци от природата със звукове на речта.<br />2. Спец. Междуметие, чрез което се наподобяват природни звуци.<br />прил. звукоподражателен, звукоподражателна, звукоподражателно, мн. звукоподража`телни. звукоподражание, звукоподражанието, звукоподражания, звукоподражанията

вж. звукоподража`ние звукоподражателен, звукоподражателния, звукоподражателният, звукоподражателна, звукоподражателната, звукоподражателно, звукоподражателното, звукоподражателни, звукоподражателните

звучиш, мин. св. звучах, мин. прич. звучал, св.<br />1. Чувам се, нося се, разнасям се. <em>По улицата звучат гласове. В ресторанта звучи музика. Китарата звучи.</em><br />2. Издавам звук, произвеждам звук. <em>Реката звучеше сладко.</em><br />3. Прен. За чувство или отношение — долавям се; усещам се. <em>В гласа</em> <em>и звучеше обида.
4. Прен. Възприемам се; изглеждам. Това звучи като истина. Звучи невероятно.
Синоними: зазвучавам, звънтя, прозвучавам, отеквам, чувам се, шумя, кънтя, прокънтявам, ехтя, изехтявам, проехтявам, буча, лея, възпявам, свиря звуча, звучим, звучиш, звучите, звучи, звучат, звучах, звучахме, звуча, звучахте, звуча, звучаха, звучах, звучахме, звучеше, звучахте, звучеше, звучаха, звучал съм, звучала съм, звучало съм, звучали сме, звучал си, звучала си, звучало си, звучали сте, звучал е, звучала е, звучало е, звучали са, бях звучал, бях звучала, бях звучало, бяхме звучали, беше звучал, беше звучала, беше звучало, бяхте звучали, беше звучал, беше звучала, беше звучало, бяха звучали, ще звуча, ще звучим, ще звучиш, ще звучите, ще звучи, ще звучат, ще съм звучал, ще съм звучала, ще съм звучало, ще сме зву

звучна, звучно, мн. звучни, прил.<br />1. Който се състои от чисти и ясни звукове; приятен, звънък. <em>Звучен глас. Звучно име.</em><br />2. Който издава чист и силен звук; звънък. <em>Звучна целувка.</em><br />3. Прен. Който е изразителен, впечатляващ, експресивен. <em>Звучна псувня. Звучна реч.</em><br />същ. звучност, звучността`, ж.
* Звучна съгласна. — Съгласен звук, при учленяването на който гръклянът трепти.
Синоними: звънлив, гласовит, мелодичен, еклив, плътен, надарен с глас, мек, нежен, напевен, хармоничен, музикален, наситен, силен, ярък, съзвучен, чист, леещ се звучен, звучния, звучният, звучна, звучната, звучно, звучното, звучни, звучните

вж. зву`чен
Синоними: гласовитост, мелодичност звучност, звучността, звучности, звучностите

звънът, звъна, само ед., м.
1. Звук, произведен от удар на един стъклен, метален и под. предмет с друг. Звън на камбана. Звън на чаши. Сребърен звън.
2. Отчетлив звук, произвеждан от машина, уред и под. Звън на часовник. Звън на телефон.
Синоними: дзънкане, звънтене, дрънкане, дрънчене, звънтеж звън, звъна, звънът, звънове, звъновете, звъна

звънваш, несв. и <em>_звънна 1 , св.
1. Издавам звън един път или няколко пъти по един. Чашите звъннаха. Апаратът звънна кратко, но никой не го чу.
2. Правя да се произведе звук един път или няколко пъти по един път. Звъннах на вратата.
3. Прен. На кого. Обаждам се по телефона. Ще и<em> </em>звънна утре сутрин._<br />същ. звънване, ср.
Синоними: звъня, позвънявам, давам сигнал звънвам, звънваме, звънваш, звънвате, звънва, звънват, звънвах, звънвахме, звънва, звънвахте, звънва, звънваха, звънвах, звънвахме, звънваше, звънвахте, звънваше, звънваха, звънвал съм, звънвала съм, звънвало съм, звънвали сме, звънвал си, звънвала си, звънвало си, звънвали сте, звънвал е, звънвала е, звънвало е, звънвали са, бях звънвал, бях звънвала, бях звънвало, бяхме звънвали, беше звънвал, беше звънвала, беше звънвало, бяхте звънвали, беше звънвал, беше звънвала, беше звънвало, бяха звънвали, ще звънвам, ще звънваме, ще звънваш, ще звънвате, ще звънва, ще звънва

вж. звъ`нвам звънване, звънването, звънвания, звънванията

мн. звънци, (два) звънеца, м.
1. Метална или стъклена камбанка с подвижно езиче за произвеждане на звън. Съдията разклати звънеца.
2. Уред, механизъм за произвеждане на звън. Звънецът на часовника се е повредил. звънец, звънеца, звънецът, звънци, звънците, звънеца

ж., само ед. Вид билка — жълт кантарион. звъника, звъниката, звъники, звъниките

звъ`нкаш, несв. Разг.
1. Издавам звук като звънене. Тролеи звънкат под прозореца ми.
2. Правя нещо да издава звук. Звънкам с велосипеда. звънкам, звънкаме, звънкаш, звънкате, звънка, звънкат, звънках, звънкахме, звънка, звънкахте, звънка, звънкаха, звънках, звънкахме, звънкаше, звънкахте, звънкаше, звънкаха, звънкал съм, звънкала съм, звънкало съм, звънкали сме, звънкал си, звънкала си, звънкало си, звънкали сте, звънкал е, звънкала е, звънкало е, звънкали са, бях звънкал, бях звънкала, бях звънкало, бяхме звънкали, беше звънкал, беше звънкала, беше звънкало, бяхте звънкали, беше звънкал, беше звънкала, беше звънкало, бяха звънкали, ще звънкам, ще звънкаме, ще звънкаш, ще звънкате, ще звънка, ще звънка

звънлива, звънливо, мн. звънли`ви, прил. Който е ясен, сочен; звънък. Звънлив глас.
Синоними: звучен, звънтящ, звънък, мелодичен, кръшен, ехтящ, гласовит, гръмлив, еклив, плътен, надарен с глас звънлив, звънливия, звънливият, звънлива, звънливата, звънливо, звънливото, звънливи, звънливите

звъннеш, мин. св. звъннах, мин. прич. звъннал, св. — вж. звънвам. <br /><br />----<br /><br />звъннеш, мин. св. звъннах, мин. прич. звъннал, св. — вж. [[звъня 1 .

—-

звъннеш, мин. св. звъннах, мин. прич. звъ`ннал, св. — вж. [[звъня 2__ . звънна, звъннем, звъннеш, звъннете, звънне, звъннат, звъннах, звъннахме, звънна, звъннахте, звънна, звъннаха, звъннех, звъннехме, звъннеше, звъннехте, звъннеше, звъннеха, звъннал съм, звъннала съм, звъннало съм, звъннали сме, звъннал си, звъннала си, звъннало си, звъннали сте, звъннал е, звъннала е, звъннало е, звъннали са, бях звъннал, бях звъннала, бях звъннало, бяхме звъннали, беше звъннал, беше звъннала, беше звъннало, бяхте звъннали, беше звъннал, беше звъннала, беше звъннало, бяха звъннали, ще звънна, ще звъннем, ще звъннеш, ще звъннете, ще звънне, ще звъннат, ще

звънтиш, мин. св. звънтях, мин. прич. звънтя`л, несв.
1. Издавам звън. Железата падаха едно върху друго и звънтяха глухо.
2. Прен. За глас, смях и под. — чувам се ясно, звънко.
Синоними: звуча, звъня, иззвънявам, издрънчавам, дрънча, дрънкам, тракам, шумя, резонирам, ехтя звънтя, звънтим, звънтиш, звънтите, звънти, звънтят, звънтях, звънтяхме, звънтя, звънтяхте, звънтя, звънтяха, звънтях, звънтяхме, звънтеше, звънтяхте, звънтеше, звънтяха, звънтял съм, звънтяла съм, звънтяло съм, звънтели сме, звънтял си, звънтяла си, звънтяло си, звънтели сте, звънтял е, звънтяла е, звънтяло е, звънтели са, бях звънтял, бях звънтяла, бях звънтяло, бяхме звънтели, беше звънтял, беше звънтяла, беше звънтяло, бяхте звънтели, беше звънтял, беше звънтяла, беше звънтяло, бяха звънтели, ще звънтя, ще звънтим, ще звънтиш, ще звънтите, ще звънти, ще звънтят, ще

мн. звънче`та, ср.
1. Малък звънец; камбанка. Сребърни звънчета.
2. Тревисто растение с цветове, наподобяващи по форма камбанка. Бяха цъфнали бели и сини звънчета. звънче, звънчето, звънчета, звънчетата

звънчева, звънчево, мн. звъ`нчеви, прил.
1. Който е свързан със звънец (във 2 знач.). Звънчева инсталация.
2. Който се отнася до семейство растения със звънчевидни цветове. звънчев, звънчевия, звънчевият, звънчева, звънчевата, звънчево, звънчевото, звънчеви, звънчевите

звънчевидна, звънчевидно, мн. звънчеви`дни, прил. Който има формата на звънец. звънчевиден, звънчевидния, звънчевидният, звънчевидна, звънчевидната, звънчевидно, звънчевидното, звънчевидни, звънчевидните

звъниш, мин. св. звънях, мин. прич. звънял, несв. и <em>_звънна 2 , св.
1. Издавам звън. Телефонът звъни.
2. За глас, смях и звук, подобен на звън — разнасям се, звуча ясно, звънко.

—-

звъниш, мин. св. звъних, мин. прич. звънил, несв. и </em><em>звънна 3 , св.
1. Правя нещо да издава звън. Звъних дълго на вратата.
2. На кого. Обаждам се по телефона. Звъних му вчера._
Синоними: дрънкам, дрънча, звънтя, звънвам, позвънявам, давам сигнал, резонирам, ехтя звъня, звъним, звъниш, звъните, звъни, звънят, звъних, звънихме, звъни, звънихте, звъни, звъниха, звънях, звъняхме, звънеше, звъняхте, звънеше, звъняха, звънил съм, звънила съм, звънило съм, звънили сме, звънил си, звънила си, звънило си, звънили сте, звънил е, звънила е, звънило е, звънили са, бях звънил, бях звънила, бях звънило, бяхме звънили, беше звънил, беше звънила, беше звънило, бяхте звънили, беше звънил, беше звънила, беше звънило, бяха звънили, ще звъня, ще звъним, ще звъниш, ще звъните, ще звъни, ще звънят, ще съм звънил, ще съм звънила, ще съм звънило, ще сме звъ инатя се инатиш се, мин. св. инатих се, мин. прич. инати`л се, несв. Разг. Проявявам инат. Инати се, не отстъпва от цената.
Синоними: заинатявам се, правя на инат, проявявам инат, упорствувам, заяждам се, противореча, противя се, дърпам се, тегля се, капризнича, правя напук, правя обратното, правя наопаки, противодействувам, не вземам от дума, не разбирам, не разбирам от дума инатя, инатим, инатиш, инатите, инати, инатят, инатих, инатихме, инати, инатихте, инати, инатиха, инатях, инатяхме, инатеше, инатяхте, инатеше, инатяха, инатил съм, инатила съм, инатило съм, инатили сме, инатил си, инатила си, инатило си, инатили сте, инатил е, инатила е, инатило е, инатили са, бях инатил, бях инатила, бях инатило, бяхме инатили, беше инатил, беше инатила, беше инатило, бяхте инатили, беше инатил, беше инатила, беше инатило, бяха инатили, ще инатя, ще инатим, ще инатиш, ще инатите, ще инати, ще инатят, ще съм инатил, ще съм инатила, ще съм инатило, ще сме ина

звярът, звяра, мн. зверове, (два) звяра, м.
1. Диво, обикн. хищно животно. Вълкът е звяр.
2. Прен. Злобен, жесток човек. Спуснаха се да колят и палят като зверове.
същ. умал. зверче, мн. зверчета, ср.
Синоними: скот, животно, чудовище, безчовечен, жесток, зъл, лют, яростен, разярен, безмилостен, свиреп, кръвожаден, добиче звяр, звяра, звярът, зверове, зверовете, звяра