заангажираш, несв. и св. Ангажирам.<br /><em>_заангажирам се.</em>_ — Ангажирам се.<br />прил. заангажиран, заангажирана, заангажирано, мн. заангажи`рани.
Синоними: ангажирам, заемам, завземам, вземам, окупирам, запазвам, запазвам за себе си, обвързвам, въвличам, въвеждам, задължавам заангажирам, заангажираме, заангажираш, заангажирате, заангажира, заангажират, заангажирах, заангажирахме, заангажира, заангажирахте, заангажира, заангажираха, заангажирах, заангажирахме, заангажираше, заангажирахте, заангажираше, заангажираха, заангажирал съм, заангажирала съм, заангажирало съм, заангажирали сме, заангажирал си, заангажирала си, заангажирало си, заангажирали сте, заангажирал е, заангажирала е, заангажирало е, заангажирали са, бях заангажирал, бях заангажирала, бях заангажирало, бяхме заангажирали, беше заангажирал, беше заангажирала

заа`хкаш, св. — вж. заахквам. заахкам, заахкаме, заахкаш, заахкате, заахка, заахкат, заахках, заахкахме, заахка, заахкахте, заахка, заахкаха, заахках, заахкахме, заахкаше, заахкахте, заахкаше, заахкаха, заахкал съм, заахкала съм, заахкало съм, заахкали сме, заахкал си, заахкала си, заахкало си, заахкали сте, заахкал е, заахкала е, заахкало е, заахкали са, бях заахкал, бях заахкала, бях заахкало, бяхме заахкали, беше заахкал, беше заахкала, беше заахкало, бяхте заахкали, беше заахкал, беше заахкала, беше заахкало, бяха заахкали, ще заахкам, ще заахкаме, ще заахкаш, ще заахкате, ще заахка, ще заахка

заахкваш, несв. и заахкам, св. Започвам да ахкам. Всички ще заахкат от възторг.

мн. заба`ви, ж.
1. Остар. Увеселение с програма и танци. Устройвам забави.
2. Само ед. С предлога за. Развлечение, забавление, разтуха. Тук ще има зали за забава. Редакция за музика и забава.
Синоними: развлечение, забавление, игра, увеселение, представление, веселие, удоволствие, закъснение, просрочване, забавяне, неизпълнение, приятно прекарано време, прием, угощение забава, забавата, забави, забавите

мн. забава`чки, ж. Остар. Забавачница. забавачка, забавачката, забавачки, забавачките

мн. забава`чници, ж. Остар. Учебно-възпитателно заведение за деца от предучилищна възраст; детска градина. забавачница, забавачницата, забавачници, забавачниците

забавна, забавно, мн. забавни, прил.<br />1. Който носи забава; който е предназначен за забава. <em>Забавно пътуване. Забавна музика.</em><br />2. Който умее да забавлява; интересен. <em>Забавен събеседник.</em> <br /><br />----<br /><br />забавена, забавено, мн. забавени, прил.
1. Който се извършва с намалена скорост, по-бавно от нормалното. Забавен пулс. Забавени крачки.
2. Който се извършва по-късно от нормалното; задържан. Забавено писмо.
Синоними: късен, закъснял, отложен, просрочен, отсрочен, продължен, проточен, забавителен, увлекателен, възбуждащ интерес, духовит, весел, приятен, интересен, остроумен, занимателен, комичен, смешен, хумористичен, шеговит, майтапчийски, разговорлив, приказлив, сладкодумен, бавен, муден, тежък забавен, забавния, забавният, забавна, забавната, забавно, забавното, забавни, забавните

забавна, забавно, мн. забавни, прил.<br />1. Който носи забава; който е предназначен за забава. <em>Забавно пътуване. Забавна музика.</em><br />2. Който умее да забавлява; интересен. <em>Забавен събеседник.</em> <br /><br />----<br /><br />забавена, забавено, мн. забавени, прил.
1. Който се извършва с намалена скорост, по-бавно от нормалното. Забавен пулс. Забавени крачки.
2. Който се извършва по-късно от нормалното; задържан. Забавено писмо.
Синоними: късен, закъснял, отложен, просрочен, отсрочен, продължен, проточен, забавителен, увлекателен, възбуждащ интерес, духовит, весел, приятен, интересен, остроумен, занимателен, комичен, смешен, хумористичен, шеговит, майтапчийски, разговорлив, приказлив, сладкодумен, бавен, муден, тежък забавен, забавения, забавеният, забавена, забавената, забавено, забавеното, забавени, забавените

мн. забавле`ния, ср.
1. Само ед. Приятно и весело прекарване на времето; развлечение.
2. Различни видове дейности за развлечение. Тук няма никакви забавления.
3. Занимание. Лошо е, че цяло лято нямат никакво забавление.
Синоними: забава, развлечение, игра, увеселение, представление, веселие, удоволствие, закъснение, просрочване, забавяне, неизпълнение, веселост, веселба, приятно прекарано време, забавляване, развличане, отвличане на вниманието, разсейване, диверсия, отмора, почивка, занимание, наслада, радост забавление, забавлението, забавления, забавленията

забавля`ваш, несв.; Кого.
1. Занимавам с приятни и интересни неща; развличам. Цяла вечер я забавлява с вицове.
2. Предизвиквам весело настроение у някого. Тази история страшно ме забавлява.
3. Занимавам, бавя дете.
забавлявам се. — Развличам се.
Синоними: развличам, веселя, развеселявам, устройвам забавление, повеселявам, позабавлявам, разсмивам, доставям удоволствие, разговарям, разприказвам, разсейвам, занимавам забавлявам, забавляваме, забавляваш, забавлявате, забавлява, забавляват, забавлявах, забавлявахме, забавлява, забавлявахте, забавлява, забавляваха, забавлявах, забавлявахме, забавляваше, забавлявахте, забавляваше, забавляваха, забавлявал съм, забавлявала съм, забавлявало съм, забавлявали сме, забавлявал си, забавлявала си, забавлявало си, забавлявали сте, забавлявал е, забавлявала е, забавлявало е, забавлявали са, бях забавлявал, бях забавлявала, бях забавлявало, бяхме забавлявали, беше забавлявал, беше забавлявала, беше забавлявало, бяхте забавлявали, б

нареч. По забавен, интересен начин. Разказвам забавно. Става ми забавно. Тук е забавно.

забавиш, мин. св. забавих, мин. прич. заба`вил, св. — вж. забавям. забавя, забавим, забавиш, забавите, забави, забавят, забавих, забавихме, забави, забавихте, забави, забавиха, забавех, забавехме, забавеше, забавехте, забавеше, забавеха, забавил съм, забавила съм, забавило съм, забавили сме, забавил си, забавила си, забавило си, забавили сте, забавил е, забавила е, забавило е, забавили са, бях забавил, бях забавила, бях забавило, бяхме забавили, беше забавил, беше забавила, беше забавило, бяхте забавили, беше забавил, беше забавила, беше забавило, бяха забавили, ще забавя, ще забавим, ще забавиш, ще забавите, ще забави, ще забавят, ще

забавяш, несв. и забавя, св.
1. Какво. Намалявам скоростта на движение или действие. Забавям крачки. Забавям ход.
2. Кого, какво. Задържам, спирам за известно време. Забавих те с моите приказки. Забавиха влака заради беглеца.
забавям се/забавя се. 1. — Задържам се повече (от нормалното) някъде, повече от срока. Забавих се в един магазин. Писмото се забави. Книгата се забави с излизането.
2. Намалявам скоростта, темповете си. Зреенето се забави заради лошото време.
същ. заба`вяне, ср.
Синоними: бавя, побавям, позабавям, задържам, мая, просрочвам, отлагам, протакам, поотлагам, отдалечавам, закъснявам, продължавам, спирам, възпирам, въздържам, парализирам, затягам, давам отсрочка, прекъсвам, преча на, спъвам, затруднявам, възпрепятствувам, преча, сдържам забавям, забавяме, забавяш, забавяте, забавя, забавят, забавях, забавяхме, забавя, забавяхте, забавя, забавяха, забавях, забавяхме, забавяше, забавяхте, забавяше, забавяха, забавял съм, забавяла съм, забавяло съм, забавяли сме, забавял си, забавяла си, забавяло си, забавяли сте, забавял е, забавяла е, забавяло е, забавяли са, бях забавял, бях забавяла, бях забавяло, бяхме забавяли, беше забавял, беше забавяла, беше забавяло, бяхте забавяли, беше забавял, беше забавяла, беше забавяло, бяха забавяли, ще забавям, ще забавяме, ще забавяш, ще забавяте, ще забавя, ще забавя

вж. заба`вям
Синоними: бавене, закъснение, мудност, дълготрайност, продължителност, протакане, отлагане, разтакане, мухавене, изоставане, изостаналост забавяне, забавянето, забавяния, забавянията

забагриш, мин. св. забагрих, мин. прич. заба`грил, св. — вж. забагрям.

забагряш, несв. и забагря, св. Постепенно багря (с червен или сроден на червения цвят).
забагрям се/забагря се. — Постепенно добивам багра. Листата се забагриха. Небето се забагри.

забатачиш, мин. св. забатачих, мин. прич. забата`чил, св. — вж. забатачвам. забатача, забатачим, забатачиш, забатачите, забатачи, забатачат, забатачих, забатачихме, забатачи, забатачихте, забатачи, забатачиха, забатачех, забатачехме, забатачеше, забатачехте, забатачеше, забатачеха, забатачил съм, забатачила съм, забатачило съм, забатачили сме, забатачил си, забатачила си, забатачило си, забатачили сте, забатачил е, забатачила е, забатачило е, забатачили са, бях забатачил, бях забатачила, бях забатачило, бяхме забатачили, беше забатачил, беше забатачила, беше забатачило, бяхте забатачили, беше забатачил, беше забатачила, беше забата

забатачваш, несв. и забатача, св.; Какво. Разг. Обърквам, оплитам работа, сметки.
забатачвам се/забатача се. — Обърквам се, оплитам се в работа, в сметки; потъвам в дългове.
Синоними: загазвам, закъсвам, провалям се, загубвам се, затъвам, пропадам, продънвам се, обърквам се, оплитам се, забърквам се, обърквам си сметките, не ми върви, запъвам се забатачвам, забатачваме, забатачваш, забатачвате, забатачва, забатачват, забатачвах, забатачвахме, забатачва, забатачвахте, забатачва, забатачваха, забатачвах, забатачвахме, забатачваше, забатачвахте, забатачваше, забатачваха, забатачвал съм, забатачвала съм, забатачвало съм, забатачвали сме, забатачвал си, забатачвала си, забатачвало си, забатачвали сте, забатачвал е, забатачвала е, забатачвало е, забатачвали са, бях забатачвал, бях забатачвала, бях забатачвало, бяхме забатачвали, беше забатачвал, беше забатачвала, беше забатачвало, бяхте забатачвали, б

ср., само ед. Забрава. Потъвам в забвение.
Синоними: забрава, минало забвение, забвението, забвения, забвенията

мн. забе`жки, ж. Отклонение от общоприетото схващане или поведение; увлечение. Правя забежки в политиката. Прави забежки вън от семейството.
Синоними: отклонение, прекаляване, крайност, залитане, излитане, изхвърляне, изсипване забежка, забежката, забежки, забежките

забелваш, несв. и забеля, св.; Какво.
1. Започвам да беля (платно, картофи).
2. Обелвам малко от края кожата или кората на нещо. Забелих си кожицата на нокътя.
забелвам се/забеля се. — Започвам да се беля. забелвам, забелваме, забелваш, забелвате, забелва, забелват, забелвах, забелвахме, забелва, забелвахте, забелва, забелваха, забелвах, забелвахме, забелваше, забелвахте, забелваше, забелваха, забелвал съм, забелвала съм, забелвало съм, забелвали сме, забелвал си, забелвала си, забелвало си, забелвали сте, забелвал е, забелвала е, забелвало е, забелвали са, бях забелвал, бях забелвала, бях забелвало, бяхме забелвали, беше забелвал, беше забелвала, беше забелвало, бяхте забелвали, беше забелвал, беше забелвала, беше забелвало, бяха забелвали, ще забелвам, ще забелв

забележиш, мин. св. забелязах, мин. прич. забеля`зал, св. — вж. забелязвам. забележа, забележим, забележиш, забележите, забележи, забележат, забелязах, забелязахме, забеляза, забелязахте, забеляза, забелязаха, забележех, забележехме, забележеше, забележехте, забележеше, забележеха, забелязал съм, забелязала съм, забелязало съм, забелязали сме, забелязал си, забелязала си, забелязало си, забелязали сте, забелязал е, забелязала е, забелязало е, забелязали са, бях забелязал, бях забелязала, бях забелязало, бяхме забелязали, беше забелязал, беше забелязала, беше забелязало, бяхте забелязали, беше забелязал, беше забелязала, беше забеля

забележима, забележимо, мн. забележи`ми, прил. Който може да се забележи. Едва забележими мустаци.
Синоними: видим, явен, уловим, очебиещ, очебиен, очевиден, ясен, реален, осезаем, веществен, материален, осезателен, отличим, различим, разпознаваем, сетивен забележим, забележимия, забележимият, забележима, забележимата, забележимо, забележимото, забележими, забележимите

забележителна, забележително, мн. забележи`телни, прил.
1. Който се откроява от другите, интересен, изтъкнат, известен. Забележителен историк. Забележителна дата.
2. Важен, значителен; особен. Забележителен талант. Забележителен успех. Забележителна хубост.
Синоними: паметен, бележит, изтъкнат, отличителен, необикновен, изключителен, интересен, особен, рядък, феноменален, важен, незабравим, именит, славен, известен, исторически, епохален, виден, прочут, великолепен, възхитителен, блестящ, единствен по рода си, неповторим, уникален, необичаен, огромен, ужасен, страховит, очебиен, очевиден, изпъкващ, характерен, съдбовен, внушителен, величествен, грандиозен, знаменит, чудесен, удивителен, учудващ, изненадващ забележителен, забележителния, забележителният, забележителна, забележителната, забележително, забележителното, забележителни, забележителните

забележителността, мн. забележителности, ж. Обект в град, страна, който представлява интерес за посетители. Разглеждам забележителностите на града.
Синоними: бележитост, именитост, знаменитост, слава, известност, ориентир, очебийност забележителност, забележителността, забележителности, забележителностите

мн. забеле`жки, ж.
1. Кратко устно или писмено допълнение към текст или към нещо казано; разяснение, бележка. Към чл. 2 има две забележки.
2. Критично мнение и препоръка към някого или нещо. Правя забележки. Имам една забележка.
3. Писмено отразена в бележника отрицателна проява на ученик. Пиша забележка.
Синоними: бележка, намек, упрек, укор, напомняне, препоръка, отговор, реплика, апостроф, пояснение, отметка, мнение, коментар, критика, преценка, обяснителна бележка, тълкуване, увещание, приятелски съвет, предупреждение забележка, забележката, забележки, забележките

забелиш, мин. св. забелих, мин. прич. забе`лил, св. — вж. забелвам. забеля, забелим, забелиш, забелите, забели, забелят, забелих, забелихме, забели, забелихте, забели, забелиха, забелех, забелехме, забелеше, забелехте, забелеше, забелеха, забелил съм, забелила съм, забелило съм, забелили сме, забелил си, забелила си, забелило си, забелили сте, забелил е, забелила е, забелило е, забелили са, бях забелил, бях забелила, бях забелило, бяхме забелили, беше забелил, беше забелила, беше забелило, бяхте забелили, беше забелил, беше забелила, беше забелило, бяха забелили, ще забеля, ще забелим, ще забелиш, ще забелите, ще забели, ще забелят, ще

забелязваш, несв., забележа, св.
1. Какво. Съзирам, съглеждам. Не го забелязах в тъмното.
2. Прен. Долавям, схващам, разбирам. Забеляза, че се е променил към нея.
3. Усещам, чувствам. Не забеляза как мина времето.
4. Кого, какво. Откроявам, отделям от другите и насочвам вниманието си към него. Работеше повече от другите, но не го забелязваха.
5. Обръщам внимание, вземам предвид. Забележете, времето сега е друго.
6. Рядко. Слагам белег за нещо. Забелязвам си до къде съм стигнал с четенето.
7. Обръщам особено внимание на някого, като обикн. се засягам, обиждам се от него. Не и` забелязвай, малка е.
забелязвам се/забележа се. 1. — Съзирам се, виждам се.
2. Долавям се, разбирам се.
Синоними: бележа, отбелязвам, обръщам внимание, вземам бележка, записвам, означавам, зървам, съглеждам, откривам, съзирам, обръща ми вниманието, виждам, различавам, схващам, долавям, разбирам, усещам, наблюдавам, разкривам, намирам, улавям, разпознавам, съзнавам, чувствувам забелязвам, забелязваме, забелязваш, забелязвате, забелязва, забелязват, забелязвах, забелязвахме, забелязва, забелязвахте, забелязва, забелязваха, забелязвах, забелязвахме, забелязваше, забелязвахте, забелязваше, забелязваха, забелязвал съм, забелязвала съм, забелязвало съм, забелязвали сме, забелязвал си, забелязвала си, забелязвало си, забелязвали сте, забелязвал е, забелязвала е, забелязвало е, забелязвали са, бях забелязвал, бях забелязвала, бях забелязвало, бяхме забелязвали, беше забелязвал, беше забелязвала, беше забелязвало, бяхте забелязвали, б

забереш, мин. св. забрах, мин. прич. забра`л, св. — вж. забирам. забера, заберем, забереш, заберете, забере, заберат, забрах, забрахме, забра, забрахте, забра, забраха, заберях, заберяхме, забереше, заберяхте, забереше, заберяха, забрал съм, забрала съм, забрало съм, забрали сме, забрал си, забрала си, забрало си, забрали сте, забрал е, забрала е, забрало е, забрали са, бях забрал, бях забрала, бях забрало, бяхме забрали, беше забрал, беше забрала, беше забрало, бяхте забрали, беше забрал, беше забрала, беше забрало, бяха забрали, ще забера, ще заберем, ще забереш, ще заберете, ще забере, ще заберат, ще съм забрал, ще съм забрала, ще съ

забиваш, несв. и забия, св. Започвам да бия. Сърцето му заби силно. Камбаната заби бързо.

—-

забиваш, несв. и забия, св.
1. Какво, в Какво. С удар или с натиск вкарвам остър и дълъг предмет (сечиво и др.) навътре. Забивам гвоздей в дъската. Забивам кол в земята. Забивам зъби в ябълката.
2. Какво. Набождам на остър предмет, набучвам. Забили главата му на кол.
3. Спец. Какво. В спорта — със силен удар отпращам топката и я вкарвам във врата и под.
4. Тръгвам нанякъде далече без определена посока. Ще забия някъде в чужбина, ще си търся късмета.
забивам се/забия се. 1. — В какво. За остър предмет — с усилие прониквам вътре в нещо. Брадвата се заби в дървото. Пръстите му се забиха в земята.
2. Прен. Къде, в какво. За поглед — насочвам се, втренчвам се; за думи, мисли — прониквам трайно в съзнанието. Думите се забиваха в главата му.
3. Разг. Навлизам навътре в труднопроходимо място; забутвам се. Заби се в гората, не можеше да излезе.
* Забивам си главата (в нещо). — Съсредоточено се занимавам с нещо умствено. Забивам си главата в учене. • Забивам нож в гърба. Разг. Извършвам подлост зад гърба на някого.
* Забивам очи — (в някого или нещо). Разг. Гледам втренчено и дълго.
Синоними: забождам, бода, забучвам, зачуквам, натиквам, затиквам, натъквам, затъквам, набивам, вбивам, мушвам, ръгам, пъхам, втъквам, втиквам, въвирам, навирам, завирам, тикам, бодвам, набождам, пробождам, пронизвам, муша, мушкам, намушвам, ръгвам, пъхвам, напъхвам, вмъквам, вкарвам, закрепвам, залоствам, прикрепвам, заковавам, инсталирам, поставям, слагам, разбивам, избивам, бутам, тласкам, чукам забивам, забиваме, забиваш, забивате, забива, забиват, забивах, забивахме, забива, забивахте, забива, забиваха, забивах, забивахме, забиваше, забивахте, забиваше, забиваха, забивал съм, забивала съм, забивало съм, забивали сме, забивал си, забивала си, забивало си, забивали сте, забивал е, забивала е, забивало е, забивали са, бях забивал, бях забивала, бях забивало, бяхме забивали, беше забивал, беше забивала, беше забивало, бяхте забивали, беше забивал, беше забивала, беше забивало, бяха забивали, ще забивам, ще забиваме, ще забиваш, ще забивате, ще забива, ще забива

забираш, несв. и забера, св.
1. Какво. Започвам да бера. Вчера сме забрали черешата.
2. Загноявам. Раната забра.
3. Диал. Кого, какво. Подкарвам; подбирам. Забери децата със себе си.
4. Прен. Какво. Завличам, като отнасям или разпилявам. Дългата му дреха забираше снега с краищата си.
Синоними: прибирам, подкарвам, подхващам, подбирам, задигам, вземам със себе си, отвеждам, повеждам, завеждам, загноявам, надувам се, гноя, хокам, нахоквам, наругавам, бера забирам, забираме, забираш, забирате, забира, забират, забирах, забирахме, забира, забирахте, забира, забираха, забирах, забирахме, забираше, забирахте, забираше, забираха, забирал съм, забирала съм, забирало съм, забирали сме, забирал си, забирала си, забирало си, забирали сте, забирал е, забирала е, забирало е, забирали са, бях забирал, бях забирала, бях забирало, бяхме забирали, беше забирал, беше забирала, беше забирало, бяхте забирали, беше забирал, беше забирала, беше забирало, бяха забирали, ще забирам, ще забираме, ще забираш, ще забирате, ще забира, ще забира

забиеш, мин. св. забих, мин. прич. заби`л, св. — вж. забивам 1,_ [[2 . забия, забием, забиеш, забиете, забие, забият, забих, забихме, заби, забихте, заби, забиха, забиех, забиехме, забиеше, забиехте, забиеше, забиеха, забил съм, забила съм, забило съм, забили сме, забил си, забила си, забило си, забили сте, забил е, забила е, забило е, забили са, бях забил, бях забила, бях забило, бяхме забили, беше забил, беше забила, беше забило, бяхте забили, беше забил, беше забила, беше забило, бяха забили, ще забия, ще забием, ще забиеш, ще забиете, ще забие, ще забият, ще съм забил, ще съм забила, ще съм забило, ще сме забили, ще си забил, ще си забила, ще си з

заблагодариш, мин. св. заблагодарих, мин. прич. заблагодари`л, св. — вж. заблагодарявам.

заблагодаряваш, несв. и заблагодаря, св. Започвам да благодаря.

заблатиш, мин. св. заблатих, мин. прич. заблати`л, св. — вж. заблатявам. заблатя, заблатим, заблатиш, заблатите, заблати, заблатят, заблатих, заблатихме, заблати, заблатихте, заблати, заблатиха, заблатях, заблатяхме, заблатеше, заблатяхте, заблатеше, заблатяха, заблатил съм, заблатила съм, заблатило съм, заблатили сме, заблатил си, заблатила си, заблатило си, заблатили сте, заблатил е, заблатила е, заблатило е, заблатили са, бях заблатил, бях заблатила, бях заблатило, бяхме заблатили, беше заблатил, беше заблатила, беше заблатило, бяхте заблатили, беше заблатил, беше заблатила, беше заблатило, бяха заблатили, ще заблатя, ще заблатим,

заблатяваш, несв. и заблатя, св.; Какво. Превръщам някакво място в блато. заблатявам, заблатяваме, заблатяваш, заблатявате, заблатява, заблатяват, заблатявах, заблатявахме, заблатява, заблатявахте, заблатява, заблатяваха, заблатявах, заблатявахме, заблатяваше, заблатявахте, заблатяваше, заблатяваха, заблатявал съм, заблатявала съм, заблатявало съм, заблатявали сме, заблатявал си, заблатявала си, заблатявало си, заблатявали сте, заблатявал е, заблатявала е, заблатявало е, заблатявали са, бях заблатявал, бях заблатявала, бях заблатявало, бяхме заблатявали, беше заблатявал, беше заблатявала, беше заблатявало, бяхте заблатявали, б

заблейваш, несв. и заблея, св. Започвам да блея.
заблейвам се/заблея се. — Разг. Заплесвам се. Заблейва се и не чува нищо. заблейвам, заблейваме, заблейваш, заблейвате, заблейва, заблейват, заблейвах, заблейвахме, заблейва, заблейвахте, заблейва, заблейваха, заблейвах, заблейвахме, заблейваше, заблейвахте, заблейваше, заблейваха, заблейвал съм, заблейвала съм, заблейвало съм, заблейвали сме, заблейвал си, заблейвала си, заблейвало си, заблейвали сте, заблейвал е, заблейвала е, заблейвало е, заблейвали са, бях заблейвал, бях заблейвала, бях заблейвало, бяхме заблейвали, беше заблейвал, беше заблейвала, беше заблейвало, бяхте заблейвали, беше заблейвал, беше заблейвала, беше забл

заблестиш, мин. св. заблестях, мин. прич. заблестя`л, св. — вж. заблестявам. заблестя, заблестим, заблестиш, заблестите, заблести, заблестят, заблестях, заблестяхме, заблестя, заблестяхте, заблестя, заблестяха, заблестях, заблестяхме, заблестеше, заблестяхте, заблестеше, заблестяха, заблестял съм, заблестяла съм, заблестяло съм, заблестели сме, заблестял си, заблестяла си, заблестяло си, заблестели сте, заблестял е, заблестяла е, заблестяло е, заблестели са, бях заблестял, бях заблестяла, бях заблестяло, бяхме заблестели, беше заблестял, беше заблестяла, беше заблестяло, бяхте заблестели, беше заблестял, беше заблестяла, беше заблес

заблестяваш, несв. и заблестя, св. Започвам да блестя. Водата заблестя на слънцето.
Синоними: блестя, блясвам, сияя, лъщя, искря, грея, заслепявам, лъсвам заблестявам, заблестяваме, заблестяваш, заблестявате, заблестява, заблестяват, заблестявах, заблестявахме, заблестява, заблестявахте, заблестява, заблестяваха, заблестявах, заблестявахме, заблестяваше, заблестявахте, заблестяваше, заблестяваха, заблестявал съм, заблестявала съм, заблестявало съм, заблестявали сме, заблестявал си, заблестявала си, заблестявало си, заблестявали сте, заблестявал е, заблестявала е, заблестявало е, заблестявали са, бях заблестявал, бях заблестявала, бях заблестявало, бяхме заблестявали, беше заблестявал, беше заблестявала

заблееш, мин. св. заблях и заблеях, мин. прич. заблял и забле`ял, св. — вж. заблейвам и заблявам. заблея, заблеем, заблееш, заблеете, заблее, заблеят, заблях, забляхме, забля, забляхте, забля, забляха, заблеех, заблеехме, заблееше, заблеехте, заблееше, заблееха, заблял съм, забляла съм, забляло съм, заблели сме, заблял си, забляла си, забляло си, заблели сте, заблял е, забляла е, забляло е, заблели са, бях заблял, бях забляла, бях забляло, бяхме заблели, беше заблял, беше забляла, беше забляло, бяхте заблели, беше заблял, беше забляла, беше забляло, бяха заблели, ще заблея, ще заблеем, ще заблееш, ще заблеете, ще заблее, ще заблеят, ще съм заблял, ще съм забляла, ще съ

мн. заблу`ди, ж. Погрешна представа или мнение, схващане за нещо или някого. Добрите му маниери били заблуда.
* В заблуда съм. — Имам погрешна представа за нещо или за някого.
Синоними: измама, заслепение, илюзия, заблуждение, лъжа, подвеждане, мираж, грешка, погрешка, недоразумение, поверие, предразсъдък, суеверие заблуда, заблудата, заблуди, заблудите

заблудиш, мин. св. заблудих, мин. прич. заблуди`л, св. — вж. [[заблуждавам 2_ . заблудя, заблудим, заблудиш, заблудите, заблуди, заблудят, заблудих, заблудихме, заблуди, заблудихте, заблуди, заблудиха, заблудях, заблудяхме, заблудеше, заблудяхте, заблудеше, заблудяха, заблудил съм, заблудила съм, заблудило съм, заблудили сме, заблудил си, заблудила си, заблудило си, заблудили сте, заблудил е, заблудила е, заблудило е, заблудили са, бях заблудил, бях заблудила, бях заблудило, бяхме заблудили, беше заблудил, беше заблудила, беше заблудило, бяхте заблудили, беше заблудил, беше заблудила, беше заблудило, бяха заблудили, ще заблудя, ще заблудим,

заблуждаваш, несв. и заблуждая, св. Започвам да блуждая.

—-

заблуждаваш, несв. и заблудя, св.; Кого. Неволно или умишлено създавам лъжливо, погрешно мнение. Заблуждава я, че е богат.
заблуждавам се/заблудя се. 1. — Имам лъжлива представа. Заблуждавах се, че е честен човек.
2. Залъгвам се. Заблуждавах се, че вече не го обичам.
3. Обърквам и изгубвам пътя, загубвам се. Заблудих се в мъглата.
Синоними: подлъгвам, подмамвам, излъгвам, измамвам, мамя, лъжа, подвеждам, въвеждам в заблуждение, хвърлям прах в очите, забърквам, изигравам, използувам заблуждавам, заблуждаваме, заблуждаваш, заблуждавате, заблуждава, заблуждават, заблуждавах, заблуждавахме, заблуждава, заблуждавахте, заблуждава, заблуждаваха, заблуждавах, заблуждавахме, заблуждаваше, заблуждавахте, заблуждаваше, заблуждаваха, заблуждавал съм, заблуждавала съм, заблуждавало съм, заблуждавали сме, заблуждавал си, заблуждавала си, заблуждавало си, заблуждавали сте, заблуждавал е, заблуждавала е, заблуждавало е, заблуждавали са, бях заблуждавал, бях заблуждавала, бях заблуждавало, бяхме заблуждавали, беше заблуждавал, беше заблуждавала

заблуждаеш, мин. св. заблуждах, мин. прич. заблужда`л, св. — вж. [[заблуждавам 1 ._

мн. заблужде`ния, ср. Заблуда. Изпадам в заблуждение.
Синоними: заблуда, измама, заслепение, илюзия, лъжа, подвеждане, мираж, грешка, погрешка, недоразумение, поверие, предразсъдък, суеверие, погрешно схващане заблуждение, заблуждението, заблуждения, заблужденията

заблъ`скаш, св. — вж. заблъсквам. заблъскам, заблъскаме, заблъскаш, заблъскате, заблъска, заблъскат, заблъсках, заблъскахме, заблъска, заблъскахте, заблъска, заблъскаха, заблъсках, заблъскахме, заблъскаше, заблъскахте, заблъскаше, заблъскаха, заблъскал съм, заблъскала съм, заблъскало съм, заблъскали сме, заблъскал си, заблъскала си, заблъскало си, заблъскали сте, заблъскал е, заблъскала е, заблъскало е, заблъскали са, бях заблъскал, бях заблъскала, бях заблъскало, бяхме заблъскали, беше заблъскал, беше заблъскала, беше заблъскало, бяхте заблъскали, беше заблъскал, беше заблъскала, беше забл

заблъскваш, несв. и заблъскам, св.; Кого, какво. Започвам да блъскам. Заблъскаха ги, за да ги разпръснат.
заблъсквам се/заблъскам се. — Започвам да се блъскам. Рибата се заблъска в мрежата.
Синоними: блъскам, тласкам, бутам, тикам, напирам, насилвам, натискам, напъвам, избутвам, изтиквам, изтласквам, раздвижвам, удрям, бъхтя, набъхтвам, наудрям, заудрям заблъсквам, заблъскваме, заблъскваш, заблъсквате, заблъсква, заблъскват, заблъсквах, заблъсквахме, заблъсква, заблъсквахте, заблъсква, заблъскваха, заблъсквах, заблъсквахме, заблъскваше, заблъсквахте, заблъскваше, заблъскваха, заблъсквал съм, заблъсквала съм, заблъсквало съм, заблъсквали сме, заблъсквал си, заблъсквала си, заблъсквало си, заблъсквали сте, заблъсквал е, заблъсквала е, заблъсквало е, заблъсквали са, бях заблъсквал, бях заблъсквала, бях заблъсквало, бяхме заблъсквали, беше заблъсквал, беше заблъсквала, беше заблъсквало, бяхте заблъсквали, б

забляваш, несв. и заблея, св. Заблейвам.

забля`скаш, св. — вж. заблясквам.

забляскваш, несв. и забляскам, св. Започвам да бляскам. заболи ме мин. св. заболяме, мин. прич. заболял, св. — вж. заболява ме. заболява ме (те, го, я, ни, ви, ги), несв. и заболи` ме, св.
1. Започвам да усещам физическа болка в орган или в част от тялото. Заболяха ме краката от вървене.
2. Прен. Изпитвам душевна болка. Заболя ме от обидите.
Синоними: (словосъч.) боли ме, наболява ме, мъча се, мъчи ме, измъчва ме, страдам, измъчвам се, (словосъч.) става ми мъчно, домъчнява ми, наскърбен съм, обиден съм

забогатееш, мин. св. забогатях, мин. прич. забогатя`л, св. — вж. забогатявам. забогатея, забогатеем, забогатееш, забогатеете, забогатее, забогатеят, забогатях, забогатяхме, забогатя, забогатяхте, забогатя, забогатяха, забогатеех, забогатеехме, забогатееше, забогатеехте, забогатееше, забогатееха, забогатял съм, забогатяла съм, забогатяло съм, забогатели сме, забогатял си, забогатяла си, забогатяло си, забогатели сте, забогатял е, забогатяла е, забогатяло е, забогатели са, бях забогатял, бях забогатяла, бях забогатяло, бяхме забогатели, беше забогатял, беше забогатяла, беше забогатяло, бяхте забогатели, беше забогатял, беше забогатяла

забогатяваш, несв. и забогатея, св. Ставам богат.
Синоними: богатея, замогвам се, съвземам се, позабогатявам, трупам богатство, ставам богат, правя пари, натрупвам пари забогатявам, забогатяваме, забогатяваш, забогатявате, забогатява, забогатяват, забогатявах, забогатявахме, забогатява, забогатявахте, забогатява, забогатяваха, забогатявах, забогатявахме, забогатяваше, забогатявахте, забогатяваше, забогатяваха, забогатявал съм, забогатявала съм, забогатявало съм, забогатявали сме, забогатявал си, забогатявала си, забогатявало си, забогатявали сте, забогатявал е, забогатявала е, забогатявало е, забогатявали са, бях забогатявал, бях забогатявала, бях забогатявало, бяхме забогатявали, беше забогатявал, беше забогатявала

забодеш, мин. св. забодох, мин. прич. забо`л, св. — вж. забождам. забода, забодем, забодеш, забодете, забоде, забодат, забодох, забодохме, забоде, забодохте, забоде, забодоха, забодях, забодяхме, забодеше, забодяхте, забодеше, забодяха, забол съм, забола съм, заболо съм, заболи сме, забол си, забола си, заболо си, заболи сте, забол е, забола е, заболо е, заболи са, бях забол, бях забола, бях заболо, бяхме заболи, беше забол, беше забола, беше заболо, бяхте заболи, беше забол, беше забола, беше заболо, бяха заболи, ще забода, ще забодем, ще забодеш, ще забодете, ще забоде, ще забодат, ще съм забол, ще съм забола, ще съм заболо, ще сме заболи

забождаш, несв. и забода, св.; Какво.
1. Вкарвам част от островърх предмет в нещо или някъде. Забождам игла в плата. Забождам пръчка в пръстта. Забождам нож в сърцето.
2. Прикрепвам посредством островърх предмет; втъквам, затъквам някъде. Забождам цвете на ревера. Забождам знаме.
забождам се/забода се. — За остър предмет — прониквам с острата си част някъде. Стрелата се забоде в дървото.
* Забождам глава/нос (в нещо). 1. — Съсредоточавам се в нещо, свързано с гледане. Забол нос в книгите и не ходи никъде.
2. Навеждам се и се заглеждам надолу поради неудобство.
Синоними: забивам, бода, забучвам, зачуквам, натиквам, затиквам, натъквам, затъквам, набивам, вбивам, мушвам, ръгам, пъхам, втъквам, втиквам, въвирам, навирам, завирам, тикам, бодвам, набождам, пробождам, пронизвам, муша, мушкам, намушвам, ръгвам, пъхвам, напъхвам, вмъквам, вкарвам, закачам, закрепвам забождам, забождаме, забождаш, забождате, забожда, забождат, забождах, забождахме, забожда, забождахте, забожда, забождаха, забождах, забождахме, забождаше, забождахте, забождаше, забождаха, забождал съм, забождала съм, забождало съм, забождали сме, забождал си, забождала си, забождало си, забождали сте, забождал е, забождала е, забождало е, забождали са, бях забождал, бях забождала, бях забождало, бяхме забождали, беше забождал, беше забождала, беше забождало, бяхте забождали, беше забождал, беше забождала, беше забождало, бяха забождали, ще забождам, ще забожд

забоят, забоя, мн. забои, (два) забоя, м. Място в мина, където се копае руда (въглища). Работя на забоя. забой, забоя, забоят, забои, забоите, забоя

мн. забо`йчици, м. Работник, който работи на забой. забойчик, забойчика, забойчикът, забойчици, забойчиците, забойчици, забойчико

заболееш, мин. св. заболях, мин. прич. заболя`л, св. — вж. заболявам. заболея, заболеем, заболееш, заболеете, заболее, заболеят, заболях, заболяхме, заболя, заболяхте, заболя, заболяха, заболеех, заболеехме, заболееше, заболеехте, заболееше, заболееха, заболял съм, заболяла съм, заболяло съм, заболели сме, заболял си, заболяла си, заболяло си, заболели сте, заболял е, заболяла е, заболяло е, заболели са, бях заболял, бях заболяла, бях заболяло, бяхме заболели, беше заболял, беше заболяла, беше заболяло, бяхте заболели, беше заболял, беше заболяла, беше заболяло, бяха заболели, ще заболея, ще заболеем, ще заболееш, ще заболеете, ще заб

заболяваш, несв. и заболея, св.; От какво. Ставам болен, разболявам се от нещо сериозно. Заболях от ревматизъм.
Синоними: разболявам се, лягам болен, боледувам, лежа, болен съм, побелявам се, падам болен, неразположен съм, страдам заболявам, заболяваме, заболяваш, заболявате, заболява, заболяват, заболявах, заболявахме, заболява, заболявахте, заболява, заболяваха, заболявах, заболявахме, заболяваше, заболявахте, заболяваше, заболяваха, заболявал съм, заболявала съм, заболявало съм, заболявали сме, заболявал си, заболявала си, заболявало си, заболявали сте, заболявал е, заболявала е, заболявало е, заболявали са, бях заболявал, бях заболявала, бях заболявало, бяхме заболявали, беше заболявал, беше заболявала, беше заболявало, бяхте заболявали, беше заболявал, беше заболявала, беше забо

мн. заболя`вания, ср. Болест. Инфекциозни заболявания.
Синоними: болест, страдание заболяване, заболяването, заболявания, заболяванията

заболяемостта`, само ед., ж. Спец. Честота на заболяване. Намали се заболяемостта от инфекциозни болести. заболяемост, заболяемостта, заболяемости, заболяемостите

заборчлееш, мин. св. заборчлях, мин. прич. заборчля`л, св. — вж. заборчлявам. заборчлея, заборчлеем, заборчлееш, заборчлеете, заборчлее, заборчлеят, заборчлях, заборчляхме, заборчля, заборчляхте, заборчля, заборчляха, заборчлеех, заборчлеехме, заборчлееше, заборчлеехте, заборчлееше, заборчлееха, заборчлял съм, заборчляла съм, заборчляло съм, заборчлели сме, заборчлял си, заборчляла си, заборчляло си, заборчлели сте, заборчлял е, заборчляла е, заборчляло е, заборчлели са, бях заборчлял, бях заборчляла, бях заборчляло, бяхме заборчлели, беше заборчлял, беше заборчляла, беше заборчляло, бяхте заборчлели, беше заборчлял, беше заборчляла

заборчляваш, несв. и заборчлея, св. Разг. Ставам длъжник, задлъжнявам.
Синоними: задлъжнявам, потъвам в дългове, затъвам в дългове заборчлявам, заборчляваме, заборчляваш, заборчлявате, заборчлява, заборчляват, заборчлявах, заборчлявахме, заборчлява, заборчлявахте, заборчлява, заборчляваха, заборчлявах, заборчлявахме, заборчляваше, заборчлявахте, заборчляваше, заборчляваха, заборчлявал съм, заборчлявала съм, заборчлявало съм, заборчлявали сме, заборчлявал си, заборчлявала си, заборчлявало си, заборчлявали сте, заборчлявал е, заборчлявала е, заборчлявало е, заборчлявали са, бях заборчлявал, бях заборчлявала, бях заборчлявало, бяхме заборчлявали, беше заборчлявал, беше заборчлявала

ж., само ед.
1. Забравяне. Имената им потънаха в забрава.
2. Прен. Унес. Тя го гледаше в забрава.
Синоними: забравяне, забвение, несвяст, безсъзнание, самозабрава, възторг, екстаз, захлас, унес, транс, ентусиазъм, лудост, страст, буйство, давност забрава, забравата, забрави, забравите

мн. забрава`новци, м. Разг. Пренебр. Човек, който често забравя, обикн. какво трябва да върши.
Синоними: разсеян, небрежен, заплеснат, занесен, нехаен, немарлив, отпуснат забраван, забравана, забраванът, забравани, забраваните, забравана

мн. забрава`ни, ж. Жена забраван. забравана, забраваната, забравани, забраваните

забравиш, мин. св. забравих, мин. прич. забра`вил, св. — вж. забравям. забравя, забравим, забравиш, забравите, забрави, забравят, забравих, забравихме, забрави, забравихте, забрави, забравиха, забравех, забравехме, забравеше, забравехте, забравеше, забравеха, забравил съм, забравила съм, забравило съм, забравили сме, забравил си, забравила си, забравило си, забравили сте, забравил е, забравила е, забравило е, забравили са, бях забравил, бях забравила, бях забравило, бяхме забравили, беше забравил, беше забравила, беше забравило, бяхте забравили, беше забравил, беше забравила, беше забравило, бяха забравили, ще забравя, ще забравим,

забравяш, несв. и забравя, св.
1. Какво. Губя нещо от паметта си. Забравих името и.</em><br />2. Пропускам, губя от паметта си да направя нещо. <em>Забравих да нахраня кучето.</em><br />3. Какво. Оставям някъде поради разсеяност. <em>Забравих си чадъра в автобуса.</em><br />4. Кого, какво. Преставам да мисля, да зачитам, да се грижа за някого или нещо; изоставям. <em>Забрави родителите си. Забрави ученето.</em><br /><em>_забравям се/забравя се. 1.</em><em> — Увличам се, унасям се. </em>Забравям се от любов.<em><br />2. Губя контрол над поведението си. </em>Забрави се от много пари. Напи се и се забрави._<br />същ. забравяне, ср.
Синоними: изумявам, позабравям, не се сещам, не помня, щуква ми из ума, излиза ми из ума, не ми е на ума, изхвръква ми из ума, пропускам, изтървам, изпускам, оставям, изоставям, напускам, пренебрегвам, занемарявам, отвиквам, отучвам се, загубвам навик забравям, забравяме, забравяш, забравяте, забравя, забравят, забравях, забравяхме, забравя, забравяхте, забравя, забравяха, забравях, забравяхме, забравяше, забравяхте, забравяше, забравяха, забравял съм, забравяла съм, забравяло съм, забравяли сме, забравял си, забравяла си, забравяло си, забравяли сте, забравял е, забравяла е, забравяло е, забравяли са, бях забравял, бях забравяла, бях забравяло, бяхме забравяли, беше забравял, беше забравяла, беше забравяло, бяхте забравяли, беше забравял, беше забравяла, беше забравяло, бяха забравяли, ще забравям, ще забрав

забуташ, св. — вж. [[забутвам<em> 1 .</em><em> <br /><br />----<br /><br />забуташ, св. — вж. [[забутвам 2 .__ забутам, забутаме, забуташ, забутате, забута, забутат, забутах, забутахме, забута, забутахте, забута, забутаха, забутах, забутахме, забуташе, забутахте, забуташе, забутаха, забутал съм, забутала съм, забутало съм, забутали сме, забутал си, забутала си, забутало си, забутали сте, забутал е, забутала е, забутало е, забутали са, бях забутал, бях забутала, бях забутало, бяхме забутали, беше забутал, беше забутала, беше забутало, бяхте забутали, беше забутал, беше забутала, беше забутало, бяха забутали, ще забутам, ще забутаме, ще забуташ, ще забутате, ще забута, ще забута

забутана, забутано, мн. забу`тани, прил.
1. Който се намира в отдалечено, затънтено място. Забутано село.
2. Който е изгубен, скрит между други неща. Забутан документ. Забутани пари.
Синоними: скрит, закътан, затънтен, вдън земя, затулен забутан, забутания, забутаният, забутана, забутаната, забутано, забутаното, забутани, забутаните

забутваш, несв. и <em>_забутам 1 , св.; Кого, какво. Започвам да бутам. Тя забута детето към вратата.
забутвам се/забутам се. — Само мн. Започваме да се бутаме един друг.

—-

забутваш, несв. и </em><em>забутам 2 , св.
1. Какво. Слагам между други неща така, че не може да се намери. Къде си ми забутала молива?
2. Кого. Завеждам някого в отдалечено, затънтено място. Забута семейството си по балканите.
забутвам се/забутам се. 1. — За предмет — изгубва се между други неща така, че трудно се открива. Писмото се беше забутало между книгите.
2. Отивам в отдалечено и затънтено място. Забутахме се в това балканско село.
3. Изгубвам се, не мога да се ориентирам някъде. Забутахме се из гората, не можем да намерим пътя._
Синоними: блъскам, заблъсквам, бутам, тласкам, тикам, мушкам, избутвам, скривам, слагам настрана, прикривам, притулям, захвърлям, дявам забутвам, забутваме, забутваш, забутвате, забутва, забутват, забутвах, забутвахме, забутва, забутвахте, забутва, забутваха, забутвах, забутвахме, забутваше, забутвахте, забутваше, забутваха, забутвал съм, забутвала съм, забутвало съм, забутвали сме, забутвал си, забутвала си, забутвало си, забутвали сте, забутвал е, забутвала е, забутвало е, забутвали са, бях забутвал, бях забутвала, бях забутвало, бяхме забутвали, беше забутвал, беше забутвала, беше забутвало, бяхте забутвали, беше забутвал, беше забутвала, беше забутвало, бяха забутвали, ще забутвам, ще забутв

забучиш, мин. св. забучих, мин. прич. забучил, св. — вж. забучвам. <br /><br />----<br /><br />забучиш, мин. св. забучах, мин. прич. забучал, св. — вж. забучавам. забуча, забучим, забучиш, забучите, забучи, забучат, забучах, забучахме, забуча, забучахте, забуча, забучаха, забучах, забучахме, забучеше, забучахте, забучеше, забучаха, забучал съм, забучала съм, забучало съм, забучали сме, забучал си, забучала си, забучало си, забучали сте, забучал е, забучала е, забучало е, забучали са, бях забучал, бях забучала, бях забучало, бяхме забучали, беше забучал, беше забучала, беше забучало, бяхте забучали, беше забучал, беше забучала, беше забучало, бяха забучали, ще забуча, ще забучим, ще забучиш, ще забучите, ще забучи, ще забучат, ще

забучиш, мин. св. забучих, мин. прич. забучил, св. — вж. забучвам. <br /><br />----<br /><br />забучиш, мин. св. забучах, мин. прич. забучал, св. — вж. забучавам. забуча, забучим, забучиш, забучите, забучи, забучат, забучих, забучихме, забучи, забучихте, забучи, забучиха, забучех, забучехме, забучеше, забучехте, забучеше, забучеха, забучил съм, забучила съм, забучило съм, забучили сме, забучил си, забучила си, забучило си, забучили сте, забучил е, забучила е, забучило е, забучили са, бях забучил, бях забучила, бях забучило, бяхме забучили, беше забучил, беше забучила, беше забучило, бяхте забучили, беше забучил, беше забучила, беше забучило, бяха забучили, ще забуча, ще забучим, ще забучиш, ще забучите, ще забучи, ще забучат, ще

забучаваш, несв. и забуча, св. Започвам да буча. Камионът забуча. забучавам, забучаваме, забучаваш, забучавате, забучава, забучават, забучавах, забучавахме, забучава, забучавахте, забучава, забучаваха, забучавах, забучавахме, забучаваше, забучавахте, забучаваше, забучаваха, забучавал съм, забучавала съм, забучавало съм, забучавали сме, забучавал си, забучавала си, забучавало си, забучавали сте, забучавал е, забучавала е, забучавало е, забучавали са, бях забучавал, бях забучавала, бях забучавало, бяхме забучавали, беше забучавал, беше забучавала, беше забучавало, бяхте забучавали, беше забучавал, беше забучавала, беше забу

забучваш, несв. и забуча, св.; Какво. Втъквам, забождам, забивам. Забучвам пръчка в земята. Забучвам месо с вилица.
забучвам се/забуча се. 1. — Забивам се. Стрелата се забучила в сърцето му.
2. Прен. Задълбочавам се, съсредоточавам се прекалено в нещо, изискващо внимание. Забучила се в книгите, никъде не ходи.
* Забучвам/забуча нос/глава/поглед. 1. — Гледам дълго в една посока.
2. Върша нещо прекалено съсредоточено, неотклонно. Седна и забучи нос в плетката си.
същ. забу`чване, ср.
Синоними: забивам, забождам, бода, зачуквам, натиквам, затиквам, натъквам, затъквам, набивам, вбивам, мушвам, ръгам, пъхам, втъквам, втиквам, въвирам, навирам, завирам, тикам, бодвам, набождам, пробождам, пронизвам, муша, мушкам, намушвам, ръгвам, пъхвам, напъхвам, вмъквам, вкарвам забучвам, забучваме, забучваш, забучвате, забучва, забучват, забучвах, забучвахме, забучва, забучвахте, забучва, забучваха, забучвах, забучвахме, забучваше, забучвахте, забучваше, забучваха, забучвал съм, забучвала съм, забучвало съм, забучвали сме, забучвал си, забучвала си, забучвало си, забучвали сте, забучвал е, забучвала е, забучвало е, забучвали са, бях забучвал, бях забучвала, бях забучвало, бяхме забучвали, беше забучвал, беше забучвала, беше забучвало, бяхте забучвали, беше забучвал, беше забучвала, беше забучвало, бяха забучвали, ще забучвам, ще забучв

вж. забу`чвам забучване, забучването, забучвания, забучванията

1. тъпча, навирам, пъхам
   2. забъркал
   3. смесвам, приготвям с бъркане

вж. забъкал

забълну`ваш, несв. и св. Започвам да бълнувам. забълнувам, забълнуваме, забълнуваш, забълнувате, забълнува, забълнуват, забълнувах, забълнувахме, забълнува, забълнувахте, забълнува, забълнуваха, забълнувах, забълнувахме, забълнуваше, забълнувахте, забълнуваше, забълнуваха, забълнувал съм, забълнувала съм, забълнувало съм, забълнували сме, забълнувал си, забълнувала си, забълнувало си, забълнували сте, забълнувал е, забълнувала е, забълнувало е, забълнували са, бях забълнувал, бях забълнувала, бях забълнувало, бяхме забълнували, беше забълнувал, беше забълнувала, беше забълнувало, бяхте забълнували, б

забъ`рзаш, св. — вж. забързвам. забързам, забързаме, забързаш, забързате, забърза, забързат, забързах, забързахме, забърза, забързахте, забърза, забързаха, забързах, забързахме, забързаше, забързахте, забързаше, забързаха, забързал съм, забързала съм, забързало съм, забързали сме, забързал си, забързала си, забързало си, забързали сте, забързал е, забързала е, забързало е, забързали са, бях забързал, бях забързала, бях забързало, бяхме забързали, беше забързал, беше забързала, беше забързало, бяхте забързали, беше забързал, беше забързала, беше забързало, бяха забързали, ще забързам, ще забърз

забързана, забързано, мн. забъ`рзани, прил. Който се движи бързо; бърз. Към центъра се стичаха забързани хора. Забързани стъпки.

нареч. Бързо, припряно, нетърпеливо.

забързваш, несв. и забързам, св. Започвам да бързам.
забързвам се/забързам се. — Забързвам припряно.
Синоними: бързам, засилвам се, избързвам, ускорявам, силя се, изсипвам се, разбързвам се, разшавам се, активизирам се, разтичвам се, разтърчавам се забързвам, забързваме, забързваш, забързвате, забързва, забързват, забързвах, забързвахме, забързва, забързвахте, забързва, забързваха, забързвах, забързвахме, забързваше, забързвахте, забързваше, забързваха, забързвал съм, забързвала съм, забързвало съм, забързвали сме, забързвал си, забързвала си, забързвало си, забързвали сте, забързвал е, забързвала е, забързвало е, забързвали са, бях забързвал, бях забързвала, бях забързвало, бяхме забързвали, беше забързвал, беше забързвала, беше забързвало, бяхте забързвали, беше забързвал, беше забързвала, беше забъ

забъркаш, св. — вж. [[забърквам<em> 1</em><em> . <br /><br />----<br /><br />забъркаш, св. — вж. [[забърквам 2 ._

—-

забъ`ркаш, св. — вж. [[забърквам 3 .__ забъркам, забъркаме, забъркаш, забъркате, забърка, забъркат, забърках, забъркахме, забърка, забъркахте, забърка, забъркаха, забърках, забъркахме, забъркаше, забъркахте, забъркаше, забъркаха, забъркал съм, забъркала съм, забъркало съм, забъркали сме, забъркал си, забъркала си, забъркало си, забъркали сте, забъркал е, забъркала е, забъркало е, забъркали са, бях забъркал, бях забъркала, бях забъркало, бяхме забъркали, беше забъркал, беше забъркала, беше забъркало, бяхте забъркали, беше забъркал, беше забъркала, беше забъркало, бяха забъркали, ще забъркам, ще забърк

забъркана, забъркано, мн. забъркани, прил. Който е приготвен с бъркане (тесто, сладкиш и под.). <em>Палачинките са забъркани, трябва да се изпекат.</em> <br /><br />----<br /><br />забъркана, забъркано, мн. забъркани, прил.
1. Който е объркан, заплетен, неясен. Забъркани сметки. Забъркана история. Забъркани обяснения.
2. Който е смутен, объркан.
Синоними: заплетен, оплетен, сложен, усложнен, комплициран, мъчен, труден, хаотичен, безреден, безразборен, заблуден, дезориентиран, вплетен, увлечен, излъган, смутен, изплашен, в паника, объркан, сащисан забъркан, забъркания, забърканият, забъркана, забърканата, забъркано, забърканото, забъркани, забърканите

нареч. Объркано, неясно; смутено.

забъркваш, несв. и <em>_забъркам 1 , св.
1. Започвам да бъркам, да пъхам ръката си някъде, в нещо. Забърка във всичките си джобове.
2. Започвам да ровя, да търся нещо в шкаф и под. Забърка из шкафовете да търси хляб.

—-

забъркваш, несв. и </em><em>забъркам 2 , св. Започвам да бъркам, да греша.

—-

забъркваш, несв. и </em><em>забъркам 3 , св.
1. Какво. Започвам да разбърквам. Забърквам яденето в тенджерата.
2. Какво. Приготвям чрез бъркане някаква смес (тесто, каша и под.). Ей сега ще забъркам кекса.
3. Прен. Кого. Замесвам някого в нещо непочтено. Забъркал го в търговията с наркотици.
4. Прен. Какво. Обърквам, оплитам. Забърквам прежда. Забърквам сметки.
5. Заблуждавам, подвеждам. Следите по снега го забъркаха.
забърквам се/забъркам се. 1. — В какво. Замесвам се в нещо непочтено.
2. Оплитам се, обърквам се.
3. Изгубвам ориентация за място; изгубвам се.
4. Заблуждавам се, подвеждам се.
* Забърквам/забъркам (някого) в (някаква) каша. — Замесвам някого в непочтена, неприятна работа. Ти ме забърка в тая каша, ти ме оправяй сега.
* Забърквам каша. — Създавам неприятно и сложно положение.
* Забърквам/ забъркам конците._ — Изпадам в трудно, заплетено положение.
Синоними: усложнявам, заплитам, обърквам, оплитам, комплицирам, вплитам, замесвам, увличам, вмъквам, заблуждавам, лъжа, изплашвам, смущавам, сащисвам, смайвам, слисвам, затруднявам забърквам, забъркваме, забъркваш, забърквате, забърква, забъркват, забърквах, забърквахме, забърква, забърквахте, забърква, забъркваха, забърквах, забърквахме, забъркваше, забърквахте, забъркваше, забъркваха, забърквал съм, забърквала съм, забърквало съм, забърквали сме, забърквал си, забърквала си, забърквало си, забърквали сте, забърквал е, забърквала е, забърквало е, забърквали са, бях забърквал, бях забърквала, бях забърквало, бяхме забърквали, беше забърквал, беше забърквала, беше забърквало, бяхте забърквали, беше забърквал, беше забърквала, беше забъ

забърсваш, несв. и забърша, св.
1. Какво. Започвам да бърша.
2. Какво. Бърша леко, избърсвам. Забърсвам праха от мебелите.
Синоними: мия, бърша, чистя забърсвам, забърсваме, забърсваш, забърсвате, забърсва, забърсват, забърсвах, забърсвахме, забърсва, забърсвахте, забърсва, забърсваха, забърсвах, забърсвахме, забърсваше, забърсвахте, забърсваше, забърсваха, забърсвал съм, забърсвала съм, забърсвало съм, забърсвали сме, забърсвал си, забърсвала си, забърсвало си, забърсвали сте, забърсвал е, забърсвала е, забърсвало е, забърсвали са, бях забърсвал, бях забърсвала, бях забърсвало, бяхме забърсвали, беше забърсвал, беше забърсвала, беше забърсвало, бяхте забърсвали, беше забърсвал, беше забърсвала, беше забъ

забършеш, мин. св. забърсах, мин. прич. забъ`рсал, св. — вж. забърсвам. забърша, забършем, забършеш, забършете, забърше, забършат, забърсах, забърсахме, забърса, забърсахте, забърса, забърсаха, забършех, забършехме, забършеше, забършехте, забършеше, забършеха, забърсал съм, забърсала съм, забърсало съм, забърсали сме, забърсал си, забърсала си, забърсало си, забърсали сте, забърсал е, забърсала е, забърсало е, забърсали са, бях забърсал, бях забърсала, бях забърсало, бяхме забърсали, беше забърсал, беше забърсала, беше забърсало, бяхте забърсали, беше забърсал, беше забърсала, беше забърсало, бяха забърсали, ще забърша, ще забършем,

забягваш, несв. и забягна, св. Напускам постоянното си място за живеене или страната си поради лоши обстоятелства или заради различни стремежи. Забягнаха в Америка да търсят по-добър живот. Забягна някъде от срам пред хората.
Синоними: избягвам, напущам, изоставям, измъквам се, офейквам, пръждосвам се, изселвам се, отпътувам, заминавам забягвам, забягваме, забягваш, забягвате, забягва, забягват, забягвах, забягвахме, забягва, забягвахте, забягва, забягваха, забягвах, забягвахме, забягваше, забягвахте, забягваше, забягваха, забягвал съм, забягвала съм, забягвало съм, забягвали сме, забягвал си, забягвала си, забягвало си, забягвали сте, забягвал е, забягвала е, забягвало е, забягвали са, бях забягвал, бях забягвала, бях забягвало, бяхме забягвали, беше забягвал, беше забягвала, беше забягвало, бяхте забягвали, беше забягвал, беше забягвала, беше забягвало, бяха забягвали, ще забягвам, ще забягв

забегнеш, мин. св. забягнах, мин. прич. забя`гнал, св. — вж. забягвам. забягна, забегнем, забегнеш, забегнете, забегне, забегнат, забягнах, забягнахме, забягна, забягнахте, забягна, забягнаха, забегнех, забегнехме, забегнеше, забегнехте, забегнеше, забегнеха, забягнал съм, забягнала съм, забягнало съм, забягнали сме, забягнал си, забягнала си, забягнало си, забягнали сте, забягнал е, забягнала е, забягнало е, забягнали са, бях забягнал, бях забягнала, бях забягнало, бяхме забягнали, беше забягнал, беше забягнала, беше забягнало, бяхте забягнали, беше забягнал, беше забягнала, беше забягнало, бяха забягнали, ще забягна, ще забегнем,

зава`йкаш, св. — вж. завайквам. завайкам, завайкаме, завайкаш, завайкате, завайка, завайкат, завайках, завайкахме, завайка, завайкахте, завайка, завайкаха, завайках, завайкахме, завайкаше, завайкахте, завайкаше, завайкаха, завайкал съм, завайкала съм, завайкало съм, завайкали сме, завайкал си, завайкала си, завайкало си, завайкали сте, завайкал е, завайкала е, завайкало е, завайкали са, бях завайкал, бях завайкала, бях завайкало, бяхме завайкали, беше завайкал, беше завайкала, беше завайкало, бяхте завайкали, беше завайкал, беше завайкала, беше завайкало, бяха завайкали, ще завайкам, ще завайк

завайкваш, несв. и завайкам, св. Започвам да вайкам.
завайквам се/завайкам се. — Започвам да се вайкам. завечери се мин. св. завечерисе, мин. прич. завечерило се, св. — вж. завечерява се. завечерява се несв. и завечери` се, св. Настъпва вечерта, мръква се.

завалена, завалено, мн. завале`ни, прил. За език, говор — неправилен, с чужд акцент. Говори завален български език. завален, заваления, заваленият, завалена, завалената, завалено, заваленото, завалени, завалените

нареч. За език, говор — неправилно, с чужд акцент. Говореше български завалено.
Синоними: неясно, смътно, забъркано, неразбрано, непонятно, нечисто, с акцент

ед. неизм., мн. завали`и, прил. Достоен за съжаление, нещастен, горък. Той, завалията, е много болен. завалия, завалията, завалията, завалии, завалиите, завалии, завалийо

завалиш, мин. св. завалих, мин. прич. завалил, св. — вж. завалявам. заваля, завалим, завалиш, завалите, завали, завалят, завалях, заваляхме, заваля, заваляхте, заваля, заваляха, завалях, заваляхме, завалеше, заваляхте, завалеше, заваляха, завалял съм, заваляла съм, заваляло съм, завалели сме, завалял си, заваляла си, заваляло си, завалели сте, завалял е, заваляла е, заваляло е, завалели са, бях завалял, бях заваляла, бях заваляло, бяхме завалели, беше завалял, беше заваляла, беше заваляло, бяхте завалели, беше завалял, беше заваляла, беше заваляло, бяха завалели, ще заваля, ще завалим, ще завалиш, ще завалите, ще завали, ще завалят, ще завървя се завървиш се, мин. св. завървях се, мин. прич. завървял се, св. — вж. завървявам се. завървя, завървим, завървиш, завървите, завърви, завървят, завървях, завървяхме, завървя, завървяхте, завървя, завървяха, завървях, завървяхме, завървеше, завървяхте, завървеше, завървяха, завървял съм, завървяла съм, завървяло съм, завървели сме, завървял си, завървяла си, завървяло си, завървели сте, завървял е, завървяла е, завървяло е, завървели са, бях завървял, бях завървяла, бях завървяло, бяхме завървели, беше завървял, беше завървяла, беше завървяло, бяхте завървели, беше завървял, беше завървяла, беше завървяло, бяха завървели, ще завървя, ще завървим,

заваляваш, несв. и заваля, св.
1. За дъжд, сняг, град и под. — започвам да валя. Заваля силен дъжд.
2. Прен. Само мн. Започваме да се трупаме, потичаме. Заваляха пари. Заваляха куршуми. — завалява/завали. Безл. Започва да вали. Като заваля, няма спиране. завалявам, заваляваме, заваляваш, завалявате, завалява, заваляват, завалявах, завалявахме, завалява, завалявахте, завалява, заваляваха, завалявах, завалявахме, заваляваше, завалявахте, заваляваше, заваляваха, завалявал съм, завалявала съм, завалявало съм, завалявали сме, завалявал си, завалявала си, завалявало си, завалявали сте, завалявал е, завалявала е, завалявало е, завалявали са, бях завалявал, бях завалявала, бях завалявало, бяхме завалявали, беше завалявал, беше завалявала, беше завалявало, бяхте завалявали, беше завалявал, беше завалявала, беше зава

заварваш, несв. и заваря, св.
1. Кого. Намирам някого някъде; сварвам. Вкъщи заварих гости.
2. Кого. Сварвам деца от предишен брак на мъжа. Заведе едно момиче и завари едно.
3. Какво. Успявам да сва`ря нещо преходно, да не изпусна нещо. Дали ще заварим черешите в България? Мисля, че ще заваря театрите преди края на сезона.
4. Само св. Правя каквото/където/както и т. н. заваря. Правя нещо независимо от обстоятелствата, независимо с какво, с кого и т. н. Ям, каквото заваря. Спя, където заваря.
Синоними: сварвам, изненадвам, намирам, сюрпризирам, виждам, откривам, срещам, попадам на, натъквам се на, улавям, хващам, настигам заварвам, заварваме, заварваш, заварвате, заварва, заварват, заварвах, заварвахме, заварва, заварвахте, заварва, заварваха, заварвах, заварвахме, заварваше, заварвахте, заварваше, заварваха, заварвал съм, заварвала съм, заварвало съм, заварвали сме, заварвал си, заварвала си, заварвало си, заварвали сте, заварвал е, заварвала е, заварвало е, заварвали са, бях заварвал, бях заварвала, бях заварвало, бяхме заварвали, беше заварвал, беше заварвала, беше заварвало, бяхте заварвали, беше заварвал, беше заварвала, беше заварвало, бяха заварвали, ще заварвам, ще заварв

завардваш, несв. и завардя, св.
1. Кого, какво. Започвам да вардя. От сутринта завардих лозето от птичките.
2. Какво. Заемам някакво място, обикн. при засада. Завардиха всички проходи, пътища.
3. Кого. Устройвам засада на някого; причаквам. Снощи го завардили и го убили.
4. Какво. Запазвам, предварително заемам земя, място. Всеки е завардил по един декар царевица и не я отстъпва на никого.
завардвам се/завардя се. — Предпазвам се. Не успя да се заварди от удара.
прил. заварден, завардена, завардено, мн. завардени.
Синоними: вардя, пазя, запазвам, браня, закрилям, охранявам, защищавам, покровителствувам, предпазвам, предвардвам, извардвам, издебвам, дебна, забранявам, запрещавам, заграждам, ограждам, ангажирам, заемам завардвам, завардваме, завардваш, завардвате, завардва, завардват, завардвах, завардвахме, завардва, завардвахте, завардва, завардваха, завардвах, завардвахме, завардваше, завардвахте, завардваше, завардваха, завардвал съм, завардвала съм, завардвало съм, завардвали сме, завардвал си, завардвала си, завардвало си, завардвали сте, завардвал е, завардвала е, завардвало е, завардвали са, бях завардвал, бях завардвала, бях завардвало, бяхме завардвали, беше завардвал, беше завардвала, беше завардвало, бяхте завардвали, беше завардвал, беше завардвала, беше зава

завардиш, мин. св. завардих, мин. прич. зава`рдил, св. — вж. завардвам. завардя, завардим, завардиш, завардите, заварди, завардят, завардих, завардихме, заварди, завардихте, заварди, завардиха, завардех, завардехме, завардеше, завардехте, завардеше, завардеха, завардил съм, завардила съм, завардило съм, завардили сме, завардил си, завардила си, завардило си, завардили сте, завардил е, завардила е, завардило е, завардили са, бях завардил, бях завардила, бях завардило, бяхме завардили, беше завардил, беше завардила, беше завардило, бяхте завардили, беше завардил, беше завардила, беше завардило, бяха завардили, ще завардя, ще завардим,

зава`рдяш, несв. Завардвам. завардям, завардяме, завардяш, завардяте, завардя, завардят, завардях, завардяхме, завардя, завардяхте, завардя, завардяха, завардях, завардяхме, завардяше, завардяхте, завардяше, завардяха, завардял съм, завардяла съм, завардяло съм, завардяли сме, завардял си, завардяла си, завардяло си, завардяли сте, завардял е, завардяла е, завардяло е, завардяли са, бях завардял, бях завардяла, бях завардяло, бяхме завардяли, беше завардял, беше завардяла, беше завардяло, бяхте завардяли, беше завардял, беше завардяла, беше завардяло, бяха завардяли, ще завардям, ще завард

заварена, заварено, мн. зава`рени, прил. Дете на мъжа от предишен брак по отношение на новата му жена. Тя има заварена дъщеря. • Заварено положение. Спец. Фактическо ползване на някакво право, което при известни случаи се узаконява. заварен, заварения, завареният, заварена, заварената, заварено, завареното, заварени, заварените

мн. зава`реници, м. Син на един от родителите от предишен брак по отношение на новата съпруга или съпруг. завареник, завареника, завареникът, завареници, заварениците, завареници, заваренико

мн. зава`реници, ж. Дъщеря на един от родителите от предишен брак по отношение на новата съпруга или съпруг. завареница, завареницата, завареници, заварениците

мн. заварки, ж.<br />1. Заваряване, спояване на метални части. <em>Правя заварка.</em><br />2. Мястото, където са заварени две метални части. <em>Заварката почти не личи.</em><br />3. Материал, с който се заварява. <em>Алуминиева заварка.</em><br />прил. заваръчен, заваръчна, заваръчно, мн. зава`ръчни.
Синоними: уплътнение, спойка заварка, заварката, заварки, заварките

мн. зава`рчици, м. Работник, който прави заварки. заварчик, заварчика, заварчикът, заварчици, заварчиците, заварчици, заварчико

вж. зава`рка заваръчен, заваръчния, заваръчният, заваръчна, заваръчната, заваръчно, заваръчното, заваръчни, заваръчните

завариш, мин. св. заварих, мин. прич. заварил, св. — вж. заварвам. <br /><br />----<br /><br />завариш, мин. св. заварих, мин. прич. заварил, св. — вж. [[заварявам 1 .

—-

завариш, мин. св. заварих, мин. прич. завари`л, св. — вж. [[заварявам 2 .__ заваря, заварим, завариш, заварите, завари, заварят, заварих, заварихме, завари, заварихте, завари, завариха, заварех, заварехме, завареше, заварехте, завареше, завареха, заварил съм, заварила съм, заварило съм, заварили сме, заварил си, заварила си, заварило си, заварили сте, заварил е, заварила е, заварило е, заварили са, бях заварил, бях заварила, бях заварило, бяхме заварили, беше заварил, беше заварила, беше заварило, бяхте заварили, беше заварил, беше заварила, беше заварило, бяха заварили, ще заваря, ще заварим, ще завариш, ще заварите, ще завари, ще заварят, ще

завариш, мин. св. заварих, мин. прич. заварил, св. — вж. заварвам. <br /><br />----<br /><br />завариш, мин. св. заварих, мин. прич. заварил, св. — вж. [[заварявам 1 .

—-

завариш, мин. св. заварих, мин. прич. завари`л, св. — вж. [[заварявам 2 .__ заваря, заварим, завариш, заварите, завари, заварят, заварих, заварихме, завари, заварихте, завари, завариха, заварях, заваряхме, завареше, заваряхте, завареше, заваряха, заварил съм, заварила съм, заварило съм, заварили сме, заварил си, заварила си, заварило си, заварили сте, заварил е, заварила е, заварило е, заварили са, бях заварил, бях заварила, бях заварило, бяхме заварили, беше заварил, беше заварила, беше заварило, бяхте заварили, беше заварил, беше заварила, беше заварило, бяха заварили, ще заваря, ще заварим, ще завариш, ще заварите, ще завари, ще заварят, ще

заваряваш, несв. и <em>_заваря 1 , св.; какво. Започвам да варя.

—-

заваряваш, несв. и </em><em>заваря 2_ , св.; Какво. Свързвам метални части чрез заварка, запоявам. заварявам, заваряваме, заваряваш, заварявате, заварява, заваряват, заварявах, заварявахме, заварява, заварявахте, заварява, заваряваха, заварявах, заварявахме, заваряваше, заварявахте, заваряваше, заваряваха, заварявал съм, заварявала съм, заварявало съм, заварявали сме, заварявал си, заварявала си, заварявало си, заварявали сте, заварявал е, заварявала е, заварявало е, заварявали са, бях заварявал, бях заварявала, бях заварявало, бяхме заварявали, беше заварявал, беше заварявала, беше заварявало, бяхте заварявали, беше заварявал, беше заварявала, беше зава

заведеш, мин. св. заведох, мин. прич. завел, св. — вж. [[завеждам<em> 1</em><em> . <br /><br />----<br /><br />заведеш, мин. св. заведох, мин. прич. завел, св. — вж. [[завеждам 2__ . заведа, заведем, заведеш, заведете, заведе, заведат, заведох, заведохме, заведе, заведохте, заведе, заведоха, заведях, заведяхме, заведеше, заведяхте, заведеше, заведяха, завел съм, завела съм, завело съм, завели сме, завел си, завела си, завело си, завели сте, завел е, завела е, завело е, завели са, бях завел, бях завела, бях завело, бяхме завели, беше завел, беше завела, беше завело, бяхте завели, беше завел, беше завела, беше завело, бяха завели, ще заведа, ще заведем, ще заведеш, ще заведете, ще заведе, ще заведат, ще съм завел, ще съм завела, ще съм завело, ще сме завели

мн. заведе`ния, ср.
1. Търговско предприятие за обществено хранене и/или за увеселение (ресторант, дискотека и др.). Всички заведения работят до късно.
2. Обособена административна единица в рамките на едно ведомство, което е с търговско, учебно-възпитателно или лечебно предназначение. Университетът е най-голямото учебно заведение в града.
Синоними: търговска къща, предприятие, работилница, ателие, магазин, гостилница, ресторант, кръчма, сладкарница, служба, учреждение, помещение, сграда, къща заведение, заведението, заведения, заведенията

завеждаш, несв. и <em>_заведа 1, св.
1. Кого. Придружавам до определено място лице, което по различни обстоятелства не може да отиде само; отвеждам (с превозно средство или пеша). Заведох детето на лекар. Заведох един чужденец до центъра.
2. Кого. Отвеждам под стража.
3. Прен. Кого. За улица, следи, пътека и под. — насочвам, отвеждам до определено място. Следите ги заведоха до къщата.
4. Кого. Вземам да живее в новото ми семейство дете от предишния си брак. Тя завари едно момче и заведе едно момиче.
5. Какво. Започвам да водя следствие, процес, дело.
* Завеждам в гроба. — Ставам причина някой да умре.

—-

завеждаш, несв. и </em><em>заведа 2, св.
1. Какво. Ръководя административна, производствена или стопанска единица. Завеждам стопанския отдел на общината._
2. Спец. Какво. Вписвам в специална книга под съответен номер документ, разходи и под.
Синоними: водя, отвеждам, мъкна, отмъквам, съпровождам, влача, довеждам, докарвам, ръководя, уреждам, управлявам, администрирам, стопанисвам, дирижирам, регистрирам, вписвам, ескортирам, закарвам, надзиравам, наглеждам, контролирам, командувам, експлоатирам завеждам, завеждаме, завеждаш, завеждате, завежда, завеждат, завеждах, завеждахме, завежда, завеждахте, завежда, завеждаха, завеждах, завеждахме, завеждаше, завеждахте, завеждаше, завеждаха, завеждал съм, завеждала съм, завеждало съм, завеждали сме, завеждал си, завеждала си, завеждало си, завеждали сте, завеждал е, завеждала е, завеждало е, завеждали са, бях завеждал, бях завеждала, бях завеждало, бяхме завеждали, беше завеждал, беше завеждала, беше завеждало, бяхте завеждали, беше завеждал, беше завеждала, беше завеждало, бяха завеждали, ще завеждам, ще завежд

завеждаща, завеждащо, мн. заве`ждащи, прил. Като същ. Лице, което ръководи административна, производствена или стопанска единица. Сега той е завеждащ катедра. завеждащ, завеждащия, завеждащият, завеждаща, завеждащата, завеждащо, завеждащото, завеждащи, завеждащите

ж., само ед. ист.
1. Гръцкото въстание за освобождаване от османско робство през 1821 г., в което участвали и българи.
2. Тайна въстаническа организация за национално освобождение на християнските народи в Турската империя; заговор, съзаклятие.
* Велчова завера. — Таен заговор в Търновско през 1835 г. за освобождение от турско робство. завера, заверата, завери, заверите

завербу`ваш, несв. и св.; Кого. Привличам тайно за участие в дейност, организация или проява, обикн. с политическа цел.
Синоними: вербувам, привличам, рекрутирам, спечелвам, осигурявам завербувам, завербуваме, завербуваш, завербувате, завербува, завербуват, завербувах, завербувахме, завербува, завербувахте, завербува, завербуваха, завербувах, завербувахме, завербуваше, завербувахте, завербуваше, завербуваха, завербувал съм, завербувала съм, завербувало съм, завербували сме, завербувал си, завербувала си, завербувало си, завербували сте, завербувал е, завербувала е, завербувало е, завербували са, бях завербувал, бях завербувала, бях завербувало, бяхме завербували, беше завербувал, беше завербувала, беше завербувало, бяхте завербували, б

мн. заве`рки, ж. Заверяване. Заверка на документ.
Синоними: легализация, виза, заверяване, удостоверяване, засвидетелствуване заверка, заверката, заверки, заверките

завериш, мин. св. заверих, мин. прич. завери`л, св. — вж. заверявам. заверя, заверим, завериш, заверите, завери, заверят, заверих, заверихме, завери, заверихте, завери, завериха, заверях, заверяхме, завереше, заверяхте, завереше, заверяха, заверил съм, заверила съм, заверило съм, заверили сме, заверил си, заверила си, заверило си, заверили сте, заверил е, заверила е, заверило е, заверили са, бях заверил, бях заверила, бях заверило, бяхме заверили, беше заверил, беше заверила, беше заверило, бяхте заверили, беше заверил, беше заверила, беше заверило, бяха заверили, ще заверя, ще заверим, ще завериш, ще заверите, ще завери, ще заверят, ще

заверяваш, несв. и заверя, св.
1. Какво. С подпис и печат удостоверявам редовността на документ.
2. Какво. За студент — получавам подпис и печат в студентската си книжка за редовно приключване на семестър. Заверих книжката си. Заверих семестъра.
същ. заверяване, ср.<br />прил. заверен, заверена, заверено, мн. завере`ни.
Синоними: визирам, легализирам, удостоверявам, потвърждавам заверявам, заверяваме, заверяваш, заверявате, заверява, заверяват, заверявах, заверявахме, заверява, заверявахте, заверява, заверяваха, заверявах, заверявахме, заверяваше, заверявахте, заверяваше, заверяваха, заверявал съм, заверявала съм, заверявало съм, заверявали сме, заверявал си, заверявала си, заверявало си, заверявали сте, заверявал е, заверявала е, заверявало е, заверявали са, бях заверявал, бях заверявала, бях заверявало, бяхме заверявали, беше заверявал, беше заверявала, беше заверявало, бяхте заверявали, беше заверявал, беше заверявала, беше заве

вж. заверя`вам
Синоними: удостоверяване, заверка, засвидетелствуване заверяване, заверяването, заверявания, заверяванията

мн. заве`си, ж.
1. Голямо платно, предназначено да закрива нещо (прозорец, театрална сцена), с приспособление за спускане и вдигане или за дърпане настрани; перде. Завесата се вдигна и представлението започна.
2. Прен. Множество от еднородни предмети или частици, образуващи преграда. Завеса от дъждовни капки.
* Вдигам/вдигна завесата. — Откривам някаква тайна.
Синоними: перде, драперия, балдахин, параван, було, преграда, граница, предел завеса, завесата, завеси, завесите

м., само ед.
1. Място, защитено от вятър. Стоя на завет.
2. Прен. Спокойно, осигурено място или положение. С тази длъжност си винаги на завет.

—-

мн. завети, (два) завета, м. Съвет, наставление, оставени на потомци или последователи. Трябва да живеем по заветите на дедите си.
* Стар завет. — Дохристиянската част на Библията.
* Нов завет. — Християнските книги на Библията.
Синоними: завещание, последна воля, наследство, дарение, напътствие, наставление, закритие, заслон, затишие, тишина, спокойствие, идея, основна идея, тема, смисъл, значение, поука завет, завета, заветът, завети, заветите, завета

заветна, заветно, мн. заве`тни, прил.
1. Оставен като завет. Заветни думи.
2. Съкровен, свято пазен, скъп. Заветни мечти.
3. Дълго желан, жадуван. Заветен час. Заветен миг. заветен, заветния, заветният, заветна, заветната, заветно, заветното, заветни, заветните

завехнеш, мин. св. завехнах, мин. прич. заве`хнал, св. — вж. завяхвам. завехна, завехнем, завехнеш, завехнете, завехне, завехнат, завехнах, завехнахме, завехна, завехнахте, завехна, завехнаха, завехнех, завехнехме, завехнеше, завехнехте, завехнеше, завехнеха, завехнал съм, завехнала съм, завехнало съм, завехнали сме, завехнал си, завехнала си, завехнало си, завехнали сте, завехнал е, завехнала е, завехнало е, завехнали са, бях завехнал, бях завехнала, бях завехнало, бяхме завехнали, беше завехнал, беше завехнала, беше завехнало, бяхте завехнали, беше завехнал, беше завехнала, беше завехнало, бяха завехнали, ще завехна, ще завехнем,

завещаваш, несв. и завещая, св.
1. Какво, На кого. Разпореждам се (устно или писмено) как да се постъпи с имуществото ми след моята смърт. Завещавам парите на сина си.
2. Какво, На кого. Преди смъртта си поръчвам да се спазват някакви принципи или да се извършат някакви действия. Завеща им да се трудят.
прил. завещан, завещана, завещано, мн. завещани. Къщата е завещана на сина му.
Синоними: даря, подарявам, надарявам, оставям в завещание, правя дарение, давам, оставям завещавам, завещаваме, завещаваш, завещавате, завещава, завещават, завещавах, завещавахме, завещава, завещавахте, завещава, завещаваха, завещавах, завещавахме, завещаваше, завещавахте, завещаваше, завещаваха, завещавал съм, завещавала съм, завещавало съм, завещавали сме, завещавал си, завещавала си, завещавало си, завещавали сте, завещавал е, завещавала е, завещавало е, завещавали са, бях завещавал, бях завещавала, бях завещавало, бяхме завещавали, беше завещавал, беше завещавала, беше завещавало, бяхте завещавали, беше завещавал, беше завещавала, беше заве

мн. завеща`ния, ср.
1. Писмено или устно разпореждане на човек как да се постъпи с имуществото му след неговата смърт. Правя завещание.
2. Документ, с който се прави писмено завещание. Завещанието му е вече написано.
3. Съвети, повели; духовно наследство, оставено от човек или предци.
Синоними: завет, дарение, наследство, последна воля, завещаване завещание, завещанието, завещания, завещанията

мн. завеща`тели, м. Спец. В правото — човек, който прави завещание. Такава е волята на завещателя. завещател, завещателя, завещателят, завещатели, завещателите, завещатели, завещателю

завещателна, завещателно, мн. завеща`телни, прил. Който се отнася до завещание или съдържа завещание. Завещателно писмо. завещателен, завещателния, завещателният, завещателна, завещателната, завещателно, завещателното, завещателни, завещателните

мн. завеща`телки, ж. Жена завещател. завещателка, завещателката, завещателки, завещателките

завещателска, завещателско, мн. завеща`телски, прил. Който се отнася до завещател.

завещаеш, мин. св. завещах, мин. прич. завеща`л, св. — вж. завещавам. завещая, завещаем, завещаеш, завещаете, завещае, завещаят, завещах, завещахме, завеща, завещахте, завеща, завещаха, завещаех, завещаехме, завещаеше, завещаехте, завещаеше, завещаеха, завещал съм, завещала съм, завещало съм, завещали сме, завещал си, завещала си, завещало си, завещали сте, завещал е, завещала е, завещало е, завещали са, бях завещал, бях завещала, бях завещало, бяхме завещали, беше завещал, беше завещала, беше завещало, бяхте завещали, беше завещал, беше завещала, беше завещало, бяха завещали, ще завещая, ще завещаем, ще завещаеш, ще завещаете, ще зав

завееш, мин. св. завях, мин. прич. завя`л, св. — вж. завявам. завея, завеем, завееш, завеете, завее, завеят, завях, завяхме, завя, завяхте, завя, завяха, завеех, завеехме, завееше, завеехте, завееше, завееха, завял съм, завяла съм, завяло съм, завели сме, завял си, завяла си, завяло си, завели сте, завял е, завяла е, завяло е, завели са, бях завял, бях завяла, бях завяло, бяхме завели, беше завял, беше завяла, беше завяло, бяхте завели, беше завял, беше завяла, беше завяло, бяха завели, ще завея, ще завеем, ще завееш, ще завеете, ще завее, ще завеят, ще съм завял, ще съм завяла, ще съм завяло, ще сме завели, ще си завял, ще си завяла, ще си з

завееш, мин. св. завях, мин. прич. завя`л, св. — вж. завявам. завея, завеем, завееш, завеете, завее, завеят, завях, завяхме, завя, завяхте, завя, завяха, завеех, завеехме, завееше, завеехте, завееше, завееха, завял съм, завяла съм, завяло съм, завели сме, завял си, завяла си, завяло си, завели сте, завял е, завяла е, завяло е, завели са, бях завял, бях завяла, бях завяло, бяхме завели, беше завял, беше завяла, беше завяло, бяхте завели, беше завял, беше завяла, беше завяло, бяха завели, ще завея, ще завеем, ще завееш, ще завеете, ще завее, ще завеят, ще съм завял, ще съм завяла, ще съм завяло, ще сме завели, ще си завял, ще си завяла, ще си з

завееш, мин. св. завях, мин. прич. завя`л, св. — вж. завявам. завея, завеем, завееш, завеете, завее, завеят, завеях, завеяхме, завея, завеяхте, завея, завеяха, завеех, завеехме, завееше, завеехте, завееше, завееха, завеял съм, завеяла съм, завеяло съм, завеяли сме, завеял си, завеяла си, завеяло си, завеяли сте, завеял е, завеяла е, завеяло е, завеяли са, бях завеял, бях завеяла, бях завеяло, бяхме завеяли, беше завеял, беше завеяла, беше завеяло, бяхте завеяли, беше завеял, беше завеяла, беше завеяло, бяха завеяли, ще завея, ще завеем, ще завееш, ще завеете, ще завее, ще завеят, ще съм завеял, ще съм завеяла, ще съм завеяло, ще сме зав

завеяна, завеяно, мн. завеяни, прил. Разсеян, занесен. <em>Правя се на завеян.</em><br />същ. завеяност, завеяността`, ж.
Синоними: разсеян, забраван, развейпрах, занесен, извеян, шантав, глупав, гламав, записан, бишнат, пернат, нехаен, немарлив завеян, завеяния, завеяният, завеяна, завеяната, завеяно, завеяното, завеяни, завеяните

вж. заве`ян завеяност, завеяността, завеяности, завеяностите

завземеш, мин. св. завзех, мин. прич. завзе`л, св. — вж. завземам. завзема, завземем, завземеш, завземете, завземе, завземат, завзех, завзехме, завзе, завзехте, завзе, завзеха, завземех, завземехме, завземеше, завземехте, завземеше, завземеха, завзел съм, завзела съм, завзело съм, завзели сме, завзел си, завзела си, завзело си, завзели сте, завзел е, завзела е, завзело е, завзели са, бях завзел, бях завзела, бях завзело, бяхме завзели, беше завзел, беше завзела, беше завзело, бяхте завзели, беше завзел, беше завзела, беше завзело, бяха завзели, ще завзема, ще завземем, ще завземеш, ще завземете, ще завземе, ще завземат, ще съм завзел, щ

завземаш, несв. и завзема, св.; Какво.
1. Завладявам с бой, с воюване; превземам. Въстаниците завзеха града.
2. Присвоявам, заграбвам. Завзел един декар от общинската земя и си направил градина.
същ. завзе`мане, ср.
Синоними: завладявам, окупирам, превземам, нахлувам, заграбвам, обсебвам, присвоявам, слагам ръка, задигам, вземам завземам, завземаме, завземаш, завземате, завзема, завземат, завземах, завземахме, завзема, завземахте, завзема, завземаха, завземах, завземахме, завземаше, завземахте, завземаше, завземаха, завземал съм, завземала съм, завземало съм, завземали сме, завземал си, завземала си, завземало си, завземали сте, завземал е, завземала е, завземало е, завземали са, бях завземал, бях завземала, бях завземало, бяхме завземали, беше завземал, беше завземала, беше завземало, бяхте завземали, беше завземал, беше завземала, беше завземало, бяха завземали, ще завземам, ще завзем

вж. завзе`мам завземане, завземането, завземания, завземанията

завиваш, несв. и <em>_завия 1 , св.
1. Променям посоката на движението си, като тръгвам наляво или надясно; правя завой. Трябва да завиеш вдясно по една малка уличка.
2. Какво. Увивам, загъвам от всички страни с хартия, плат и под., за да опаковам, предпазя. Завий хляба в тази хартия.
3. Кого, какво. Покривам със завивка или дреха за топлене или прикриване. През нощта ставам, за да завивам детето.
4. Какво. Завинтвам. Завивам гайка/бушон.
5. Какво. Навивам на руло, за да запретна — ръкави, крачоли и под.; засуквам.
завивам се/завия се. 1. — Покривам се със завивка или дреха за топлене или прикриване. През нощта се завивам с юрган. Зави с дрехата голите си крака.
2. Увивам се около нещо. Бръшлянът се завил около дървото.
3. За хоро, колона от хора — движа се в кръг или с извивки, вия се.
* Завива/завие ми се свят. 1. — Губя равновесие, прилошава ми. От голямата скорост ми се зави свят.
2. Чудя се как да се справя с много работа или с неприятности. На мене ми се е завило свят от работа, ти искаш с тебе да се занимавам.
3. Изпитвам силно чувство на изненада. Свят ми се зави, като ми каза колко пари има.

—-

завиваш, несв. и </em><em>завия 2 , св. Най-често за куче, вълк — започвам да издавам проточен продължителен звук (при страх, ужас, глад); за човек — при силна мъка.
* Завивам/завия като на умряло. — Заплаквам много силно, сърцераздирателно, обикн. без сериозна причина. Какво си завила като на умряло, не е толкова страшно._
Синоними: увивам, загръщам, обвивам, връзвам, опаковам, засуквам, усуквам, омотавам, загъвам, закривам, завързвам, извивам, възвивам, правя завой, закривявам, криввам, свивам, въртя, завъртам, обръщам, отклонявам се, движа се, насочвам се, държа курс, отбивам се, обгръщам, покривам, прикривам, скривам завивам, завиваме, завиваш, завивате, завива, завиват, завивах, завивахме, завива, завивахте, завива, завиваха, завивах, завивахме, завиваше, завивахте, завиваше, завиваха, завивал съм, завивала съм, завивало съм, завивали сме, завивал си, завивала си, завивало си, завивали сте, завивал е, завивала е, завивало е, завивали са, бях завивал, бях завивала, бях завивало, бяхме завивали, беше завивал, беше завивала, беше завивало, бяхте завивали, беше завивал, беше завивала, беше завивало, бяха завивали, ще завивам, ще завиваме, ще завиваш, ще завивате, ще завива, ще завива

мн. зави`вки, ж. Тъкан, предназначена за завиване, когато човек спи или лежи. Купихме си легло и завивки.
Синоними: покривало, покривка, одеяло, юрган, черга завивка, завивката, завивки, завивките

завидна, завидно, мн. зави`дни, прил. Много желан, достоен за завиждане. Завиден успех. Завидно положение.
Синоними: за завиждане, отличен, забележителен, много добър, добър, изгоден, доходен завиден, завидния, завидният, завидна, завидната, завидно, завидното, завидни, завидните

завидиш, мин. св. завидих и завидях, мин. прич. завидил и завидя`л, св. — вж. завиждам. завидя, завидим, завидиш, завидите, завиди, завидят, завидях, завидяхме, завидя, завидяхте, завидя, завидяха, завидех, завидехме, завидеше, завидехте, завидеше, завидеха, завидял съм, завидяла съм, завидяло съм, завидели сме, завидял си, завидяла си, завидяло си, завидели сте, завидял е, завидяла е, завидяло е, завидели са, бях завидял, бях завидяла, бях завидяло, бяхме завидели, беше завидял, беше завидяла, беше завидяло, бяхте завидели, беше завидял, беше завидяла, беше завидяло, бяха завидели, ще завидя, ще завидим, ще завидиш, ще завидите, ще завиди, ще завидят, ще

завиждаш, несв. и завидя, св.; На кого. Изпитвам завист. Завиждам му заради успехите му.
същ. зави`ждане, ср.
Синоними: изпитвам завист, изпитвам злоба, злорадствувам, ненавиждам, ревнувам, зложелателствам, изяждам се от злоба, ненавиждам ми се завиждам, завиждаме, завиждаш, завиждате, завижда, завиждат, завиждах, завиждахме, завижда, завиждахте, завижда, завиждаха, завиждах, завиждахме, завиждаше, завиждахте, завиждаше, завиждаха, завиждал съм, завиждала съм, завиждало съм, завиждали сме, завиждал си, завиждала си, завиждало си, завиждали сте, завиждал е, завиждала е, завиждало е, завиждали са, бях завиждал, бях завиждала, бях завиждало, бяхме завиждали, беше завиждал, беше завиждала, беше завиждало, бяхте завиждали, беше завиждал, беше завиждала, беше завиждало, бяха завиждали, ще завиждам, ще завижд

вж. зави`ждам завиждане, завиждането, завиждания, завижданията

завикаш, св. — вж. завиквам. завикам, завикаме, завикаш, завикате, завика, завикат, завиках, завикахме, завика, завикахте, завика, завикаха, завиках, завикахме, завикаше, завикахте, завикаше, завикаха, завикал съм, завикала съм, завикало съм, завикали сме, завикал си, завикала си, завикало си, завикали сте, завикал е, завикала е, завикало е, завикали са, бях завикал, бях завикала, бях завикало, бяхме завикали, беше завикал, беше завикала, беше завикало, бяхте завикали, беше завикал, беше завикала, беше завикало, бяха завикали, ще завикам, ще завикаме, ще завикаш, ще завикате, ще завика, ще завика завтичам се завтичаш се, св. – вж. завтичвам се. завтичам, завтичаме, завтичаш, завтичате, завтича, завтичат, завтичах, завтичахме, завтича, завтичахте, завтича, завтичаха, завтичах, завтичахме, завтичаше, завтичахте, завтичаше, завтичаха, завтичал съм, завтичала съм, завтичало съм, завтичали сме, завтичал си, завтичала си, завтичало си, завтичали сте, завтичал е, завтичала е, завтичало е, завтичали са, бях завтичал, бях завтичала, бях завтичало, бяхме завтичали, беше завтичал, беше завтичала, беше завтичало, бяхте завтичали, беше завтичал, беше завтичала, беше завтичало, бяха завтичали, ще завтичам, ще завтич

завикваш, несв. и завикам, св. Започвам да викам. завиквам, завикваме, завикваш, завиквате, завиква, завикват, завиквах, завиквахме, завиква, завиквахте, завиква, завикваха, завиквах, завиквахме, завикваше, завиквахте, завикваше, завикваха, завиквал съм, завиквала съм, завиквало съм, завиквали сме, завиквал си, завиквала си, завиквало си, завиквали сте, завиквал е, завиквала е, завиквало е, завиквали са, бях завиквал, бях завиквала, бях завиквало, бяхме завиквали, беше завиквал, беше завиквала, беше завиквало, бяхте завиквали, беше завиквал, беше завиквала, беше завиквало, бяха завиквали, ще завиквам, ще завикв завтичвам се завтичваш се, несв. и <em>_завтека се и завти`чам се, св. Отправям се бързо към определено място или с определена цел. Завтекох се към магазина. Завтече се да помага._
Синоними: хуквам, втурвам се, впускам се, спускам се, тичам, избързвам, затичвам се, прибягвам, плюя си на петите, притичвам, търча, притърчавам, връхлитам, връхлетявам, устремявам се завтичвам, завтичваме, завтичваш, завтичвате, завтичва, завтичват, завтичвах, завтичвахме, завтичва, завтичвахте, завтичва, завтичваха, завтичвах, завтичвахме, завтичваше, завтичвахте, завтичваше, завтичваха, завтичвал съм, завтичвала съм, завтичвало съм, завтичвали сме, завтичвал си, завтичвала си, завтичвало си, завтичвали сте, завтичвал е, завтичвала е, завтичвало е, завтичвали са, бях завтичвал, бях завтичвала, бях завтичвало, бяхме завтичвали, беше завтичвал, беше завтичвала, беше завтичвало, бяхте завтичвали, беше завтичвал, беше завтичвала, беше завт

нареч. За всякога, докато някой или нещо съществува. Обиквам завинаги. Връщам се завинаги.
* Веднъж завинаги. — Окончателно, безвъзвратно. Свърши се веднъж завинаги.
Синоними: вечно, постоянно, непрекъснато, винаги, навеки, на вечни времена, продължително, безкрайно, безкрай, трайно, неизменно

завинтваш, несв. и завинтя, св.; Какво.
1. Завъртам и затягам винт, гайка и под. към друг предмет. Този винт е паднал, трябва да го завинтя.
2. Прикрепвам един предмет към друг чрез винт. Ще завинтим дръжката към вратата. завинтвам, завинтваме, завинтваш, завинтвате, завинтва, завинтват, завинтвах, завинтвахме, завинтва, завинтвахте, завинтва, завинтваха, завинтвах, завинтвахме, завинтваше, завинтвахте, завинтваше, завинтваха, завинтвал съм, завинтвала съм, завинтвало съм, завинтвали сме, завинтвал си, завинтвала си, завинтвало си, завинтвали сте, завинтвал е, завинтвала е, завинтвало е, завинтвали са, бях завинтвал, бях завинтвала, бях завинтвало, бяхме завинтвали, беше завинтвал, беше завинтвала, беше завинтвало, бяхте завинтвали, беше завинтвал, беше завинтвала, беше зави

завинтиш, мин. св. завинтих, мин. прич. зави`нтил, св. — вж. завинтвам. завинтя, завинтим, завинтиш, завинтите, завинти, завинтят, завинтих, завинтихме, завинти, завинтихте, завинти, завинтиха, завинтех, завинтехме, завинтеше, завинтехте, завинтеше, завинтеха, завинтил съм, завинтила съм, завинтило съм, завинтили сме, завинтил си, завинтила си, завинтило си, завинтили сте, завинтил е, завинтила е, завинтило е, завинтили са, бях завинтил, бях завинтила, бях завинтило, бяхме завинтили, беше завинтил, беше завинтила, беше завинтило, бяхте завинтили, беше завинтил, беше завинтила, беше завинтило, бяха завинтили, ще завинтя, ще завинтим,

зави`нтяш, несв. Завинтвам.

завираш, несв. и завра, св.
1. Какво. Пъхвам, мушвам. Завирам ръце в джобовете.
2. Какво. Подавам грубо; доближавам непосредствено. Заврях писмото в лицето му. Заврях парите в ръцете и.</em><br />3. Прен. Разг. Какво. Мушвам, слагам така, че не мога да намеря. <em>Къде си завряла новата ми риза, никъде не я открих.</em><br /><em>_завирам се/завра се. 1.</em><em> — Пъхам се, мушвам се, обикн. в тясно място. </em>Завирам се между храстите.<em><br />2. Спотайвам се. </em>Какво си се заврял при печката, навън има работа.<em><br />3. Прен. Намесвам се в работи, които не ме засягат. </em>Не се завирай в чужди работи, че ще си изпатиш.<em><br />4. Прен. Разг. Стоя на длъжност, живея, намирам се на място, в град и т. н., които са ми неприятни. </em>Завряла съм се в това село, нищо не виждам от живота.<em><br />същ. завиране, ср.
прил. заврян, завряна, завряно, мн. заврени.
* Завирам/завра глава/поглед и под. — Разг.
1. Занимавам се прекалено усърдно с нещо, свързано с гледане. Вечно заврял нос в книгите.
2. От смущение, негодувание гледам дълго в една точка. Заврял поглед в пода.
* Завирам/завра в лицето (на някого). — Натрапвам. Не ми завирай в лицето твоите способности.
* Завирам/завра в миша дупка. 1. — Нахоквам жестоко.
2. Отмъщавам.
* Завирам си носа/гагата (някъде). — Намесвам се в работи, които не ме засягат. Защо си завираш носа в моите отношения._

—-

завираш, несв. и завря, св. Започвам да вря, да кипя.
същ. зави`ране, ср.
Синоними: възвирам, вря, сгорещявам се, кипвам, пъхам, вкарвам, вдъхвам, втиквам, напъхвам, блъскам, навирам, вмъквам, въвирам, мушкам, ръгам, затиквам, затъквам, забивам, набивам, натиквам, тикам, забучвам, втъквам, натъквам, провирам, въвеждам, препъхвам, вмествам, помествам, поставям, намушквам, кипя, муша, мушвам, бутам, тласкам, ръгвам завирам, завираме, завираш, завирате, завира, завират, завирах, завирахме, завира, завирахте, завира, завираха, завирах, завирахме, завираше, завирахте, завираше, завираха, завирал съм, завирала съм, завирало съм, завирали сме, завирал си, завирала си, завирало си, завирали сте, завирал е, завирала е, завирало е, завирали са, бях завирал, бях завирала, бях завирало, бяхме завирали, беше завирал, беше завирала, беше завирало, бяхте завирали, беше завирал, беше завирала, беше завирало, бяха завирали, ще завирам, ще завираме, ще завираш, ще завирате, ще завира, ще завира

вж. зави`рам завиране, завирането, завирания, завиранията

завирваш, несв. и завиря, св.; Какво. Започвам да виря, да надигам. завирвам, завирваме, завирваш, завирвате, завирва, завирват, завирвах, завирвахме, завирва, завирвахте, завирва, завирваха, завирвах, завирвахме, завирваше, завирвахте, завирваше, завирваха, завирвал съм, завирвала съм, завирвало съм, завирвали сме, завирвал си, завирвала си, завирвало си, завирвали сте, завирвал е, завирвала е, завирвало е, завирвали са, бях завирвал, бях завирвала, бях завирвало, бяхме завирвали, беше завирвал, беше завирвала, беше завирвало, бяхте завирвали, беше завирвал, беше завирвала, беше завирвало, бяха завирвали, ще завирвам, ще завирв

завириш, мин. св. завирих, мин. прич. завирил, св. — вж. завирявам. <br /><br />----<br /><br />завириш, мин. св. завирих, мин. прич. завирил, св. — вж. завирвам. завиря, завирим, завириш, завирите, завири, завирят, завирих, завирихме, завири, завирихте, завири, завириха, завирях, завиряхме, завиреше, завиряхте, завиреше, завиряха, завирил съм, завирила съм, завирило съм, завирили сме, завирил си, завирила си, завирило си, завирили сте, завирил е, завирила е, завирило е, завирили са, бях завирил, бях завирила, бях завирило, бяхме завирили, беше завирил, беше завирила, беше завирило, бяхте завирили, беше завирил, беше завирила, беше завирило, бяха завирили, ще завиря, ще завирим, ще завириш, ще завирите, ще завири, ще завирят, ще

завиряваш, несв. и завиря, св. Изпълвам с вода дълбоко място — язовир, басейн и под. завирявам, завиряваме, завиряваш, завирявате, завирява, завиряват, завирявах, завирявахме, завирява, завирявахте, завирява, завиряваха, завирявах, завирявахме, завиряваше, завирявахте, завиряваше, завиряваха, завирявал съм, завирявала съм, завирявало съм, завирявали сме, завирявал си, завирявала си, завирявало си, завирявали сте, завирявал е, завирявала е, завирявало е, завирявали са, бях завирявал, бях завирявала, бях завирявало, бяхме завирявали, беше завирявал, беше завирявала, беше завирявало, бяхте завирявали, беше завирявал, беше завирявала, беше зави

зависима, зависимо, мн. зави`сими, прил. Ограничен в своите действия от чужда воля, власт, влияние. Зависим от родителите си. Зависима държава.
Синоними: подчинен, подвластен, подведомствен, несвободен, низш, долен, несамостоятелен, зависещ, послушен, покорен, второстепенен, васален зависим, зависимия, зависимият, зависима, зависимата, зависимо, зависимото, зависими, зависимите

зависимостта`, само ед., ж.
1. Ограниченост на действията от чужда воля, власт, влияние; несамостоятелност. Малките страни са в зависимост от големите.
2. Причинна връзка между две явления. Валежите са в зависимост от климата и сезона.
Синоними: подчиненост, несамостоятелност, субординация, взаимозависимост, взаимоотношение, взаимодействие, обусловеност, причинност, причинна връзка, връзка, каузалност, логика, корелация, свързаност, подчиняване, подчинение, покоряване, зависимо положение зависимост, зависимостта, зависимости, зависимостите

ж., само ед. Чувство на досада и злоба, предизвикано от нечии успехи, благополучие или положителни успехи. Обхвана я завист заради успеха на приятелката и`.
Синоними: завиждане, злоба, злорадство, ревност, ненавист, зложелателство, недоволство завист, завистта, зависти, завистите

завистлива, завистливо, мн. завистли`ви, прил.
1. Склонен към завист.
2. Изразяващ завист. Завистлив поглед.
Синоними: злобен, злорад, ревнив, недоволен, завистник завистлив, завистливия, завистливият, завистлива, завистливата, завистливо, завистливото, завистливи, завистливите

мн. завистли`вци, м. Завистлив човек, завистник. завистливец, завистливеца, завистливецът, завистливци, завистливците, завистливци, завистливецо

мн. завистли`вки, ж. Завистлива жена, завистница. завистливка, завистливката, завистливки, завистливките, завистливке

нареч. Със завист.

мн. зави`стници, м. Завистлив човек, завистливец. завистник, завистника, завистникът, завистници, завистниците, завистници, завистнико

мн. зави`стници, ж. Завистлива жена, завистливка. завистница, завистницата, завистници, завистниците

зависиш, мин. св. зависих, мин. прич. зависил, несв. Намирам се в зависимост. <br /><br />----<br /><br />зависиш, мин. св. зависях, мин. прич. зависял, св. — вж. зависявам.
Синоними: подчинен съм, обвързан съм, свързан съм, не съм самостоятелен, влияя се завися, зависим, зависиш, зависите, зависи, зависят, зависих, зависихме, зависи, зависихте, зависи, зависиха, зависех, зависехме, зависеше, зависехте, зависеше, зависеха, зависил съм, зависила съм, зависило съм, зависили сме, зависил си, зависила си, зависило си, зависили сте, зависил е, зависила е, зависило е, зависили са, бях зависил, бях зависила, бях зависило, бяхме зависили, беше зависил, беше зависила, беше зависило, бяхте зависили, беше зависил, беше зависила, беше зависило, бяха зависили, ще завися, ще зависим, ще зависиш, ще зависите, ще зависи, ще зависят, ще зверя се звериш се, мин. св. зверих се, мин. прич. зверил се, несв.<br />1. <em>На кого.</em> Нахвърлям се, ругая. <em>Беше избухлив и често се звереше на хората.</em><br />2. Разг. Пренебр. Чудя се на нещо, което не мога да разбера, не познавам. <em>Гледат машината и се зверят.</em><br />Синоними: пуля се, блещя се, опулвам се, кокоря се, изкокорвам се, изблещвам се, изпулвам се, ококорвам се, гледам с широко отворени очи, шаря с очи зверя, зверим, звериш, зверите, звери, зверят, зверих, зверихме, звери, зверихте, звери, звериха, зверех, зверехме, звереше, зверехте, звереше, звереха, зверил съм, зверила съм, зверило съм, зверили сме, зверил си, зверила си, зверило си, зверили сте, зверил е, зверила е, зверило е, зверили са, бях зверил, бях зверила, бях зверило, бяхме зверили, беше зверил, беше зверила, беше зверило, бяхте зверили, беше зверил, беше зверила, беше зверило, бяха зверили, ще зверя, ще зверим, ще звериш, ще зверите, ще звери, ще зверят, ще съм зверил, ще съм зверила, ще съм зверило, ще сме зве зъбя се зъбиш се, мин. св. зъбих се, мин. прич. зъбил се, несв.
1. Показвам зъбите си при гримаса или усмивка.
2. За животно — показвам зъбите си при ръмжене и заканване.
3. Прен. Разг. Ругая, заяждам се; заканвам се. Зъби се, че ще ми вземе жилището след развода.
Синоними: озъбвам се, показвам си зъбите, ръмжа, хапя, съскам, роптая, недоволствувам, противопоставям се зъбя, зъбим, зъбиш, зъбите, зъби, зъбят, зъбих, зъбихме, зъби, зъбихте, зъби, зъбиха, зъбех, зъбехме, зъбеше, зъбехте, зъбеше, зъбеха, зъбил съм, зъбила съм, зъбило съм, зъбили сме, зъбил си, зъбила си, зъбило си, зъбили сте, зъбил е, зъбила е, зъбило е, зъбили са, бях зъбил, бях зъбила, бях зъбило, бяхме зъбили, беше зъбил, беше зъбила, беше зъбило, бяхте зъбили, беше зъбил, беше зъбила, беше зъбило, бяха зъбили, ще зъбя, ще зъбим, ще зъбиш, ще зъбите, ще зъби, ще зъбят, ще съм зъбил, ще съм зъбила, ще съм зъбило, ще сме зъбили, ще си зъбил, ще си зъбила, ще си зъбило, ще сте зъбили

зависяваш, несв. и завися, св. Започвам да вися, да чакам дълго.

завихриш, мин. св. завихрих, мин. прич. зави`хрил, св. — вж. завихрям. завихря, завихрим, завихриш, завихрите, завихри, завихрят, завихрих, завихрихме, завихри, завихрихте, завихри, завихриха, завихрех, завихрехме, завихреше, завихрехте, завихреше, завихреха, завихрил съм, завихрила съм, завихрило съм, завихрили сме, завихрил си, завихрила си, завихрило си, завихрили сте, завихрил е, завихрила е, завихрило е, завихрили са, бях завихрил, бях завихрила, бях завихрило, бяхме завихрили, беше завихрил, беше завихрила, беше завихрило, бяхте завихрили, беше завихрил, беше завихрила, беше завихрило, бяха завихрили, ще завихря, ще завихрим,

завихряш, несв. и завихря, св. За струя, поток — правя да се образува вихър.
завихрям се/завихря се. 1. — Завъртам се и се издигам като вихър.
2. Прен. За мисли, идеи, събития — организират се, оформят се. завихрям, завихряме, завихряш, завихряте, завихря, завихрят, завихрях, завихряхме, завихря, завихряхте, завихря, завихряха, завихрях, завихряхме, завихряше, завихряхте, завихряше, завихряха, завихрял съм, завихряла съм, завихряло съм, завихряли сме, завихрял си, завихряла си, завихряло си, завихряли сте, завихрял е, завихряла е, завихряло е, завихряли са, бях завихрял, бях завихряла, бях завихряло, бяхме завихряли, беше завихрял, беше завихряла, беше завихряло, бяхте завихряли, беше завихрял, беше завихряла, беше завихряло, бяха завихряли, ще завихрям, ще завихр

завиеш, мин. св. завих, мин. прич. завил, св. — вж. [[завивам<em> 1 .</em><em> <br /><br />----<br /><br />завиеш, мин. св. завих, мин. прич. завил, св. — вж. [[завивам 2 .__ завия, завием, завиеш, завиете, завие, завият, завих, завихме, зави, завихте, зави, завиха, завиех, завиехме, завиеше, завиехте, завиеше, завиеха, завил съм, завила съм, завило съм, завили сме, завил си, завила си, завило си, завили сте, завил е, завила е, завило е, завили са, бях завил, бях завила, бях завило, бяхме завили, беше завил, беше завила, беше завило, бяхте завили, беше завил, беше завила, беше завило, бяха завили, ще завия, ще завием, ще завиеш, ще завиете, ще завие, ще завият, ще съм завил, ще съм завила, ще съм завило, ще сме завили, ще си завил, ще си завила, ще си з

завладееш, мин. св. завладях, мин. прич. завладя`л, св. — вж. завладявам. завладея, завладеем, завладееш, завладеете, завладее, завладеят, завладях, завладяхме, завладя, завладяхте, завладя, завладяха, завладеех, завладеехме, завладееше, завладеехте, завладееше, завладееха, завладял съм, завладяла съм, завладяло съм, завладели сме, завладял си, завладяла си, завладяло си, завладели сте, завладял е, завладяла е, завладяло е, завладели са, бях завладял, бях завладяла, бях завладяло, бяхме завладели, беше завладял, беше завладяла, беше завладяло, бяхте завладели, беше завладял, беше завладяла, беше завладяло, бяха завладели, ще завладе

завладяваш, несв. и завладея, св.
1. Какво. Превземам с бой (територия, държава и под.). Турците завладяват Балканския полуостров.
2. Какво. Присвоявам, обсебвам; подчинявам икономически; заемам. Завладявам пазари.
3. Прен. Кого. Увличам, покорявам с нещо, превземам. С гласа си завладяваше всички. Завладявам публиката. Завладявам мъжете с чара си. Мисълта да се върне го завладя.
същ. завладя`ване, ср.
Синоними: завоювам, покорявам, заробвам, побеждавам, окупирам, овладявам, превземам, заграбвам, завземам, обземам, грабя, турям ръка, присвоявам, обсебвам, спечелвам, очаровам, пленявам, увличам, обладавам, обхващам, заинтересувам, заинтригувам, идвам внезапно, връхлитам, обайвам, поразявам, озадачавам, дразня завладявам, завладяваме, завладяваш, завладявате, завладява, завладяват, завладявах, завладявахме, завладява, завладявахте, завладява, завладяваха, завладявах, завладявахме, завладяваше, завладявахте, завладяваше, завладяваха, завладявал съм, завладявала съм, завладявало съм, завладявали сме, завладявал си, завладявала си, завладявало си, завладявали сте, завладявал е, завладявала е, завладявало е, завладявали са, бях завладявал, бях завладявала, бях завладявало, бяхме завладявали, беше завладявал, беше завладявала, беше завладявало, бяхте завладявали, б

вж. завладя`вам
Синоними: заробване, завоюване, завземане, превземане, покоряване, подчинение, подчиняване, нашествие, грабеж, заграбване завладяване, завладяването, завладявания, завладяванията

завладяваща, завладяващо, мн. завладяващи, прил. Който увлича, покорява. <em>Завладяващ глас. Завладяваща игра.</em><br />нареч. завладяващо.
Синоними: (гл.) вълнуващ, възбудителен, интересен, увлекателен, (гл.) непреодолим, неудържим, неотразим, покоряващ, (гл.) неустоим, (гл.) силен, енергичен, убедителен

завлечеш, мин. св. завлякох, мин. прич. завля`къл, св. — вж. завличам. завлека, завлечем, завлечеш, завлечете, завлече, завлекат, завлякох, завлякохме, завлече, завлякохте, завлече, завлякоха, завлечах, завлечахме, завлечеше, завлечахте, завлечеше, завлечаха, завлякъл съм, завлякла съм, завлякло съм, завлекли сме, завлякъл си, завлякла си, завлякло си, завлекли сте, завлякъл е, завлякла е, завлякло е, завлекли са, бях завлякъл, бях завлякла, бях завлякло, бяхме завлекли, беше завлякъл, беше завлякла, беше завлякло, бяхте завлекли, беше завлякъл, беше завлякла, беше завлякло, бяха завлекли, ще завлека, ще завлечем, ще завлечеш, ще завл

завлечена, завлечено, мн. завле`чени, прил. Разг. Който е разсеян, занесен или който се прави на разсеян, занесен.

завличаш, несв. и завлека, св.
1. Какво. Отнасям, отмъквам с влачене, със сила. Реката завлече няколко къщи. Как завлече тая тежка чанта?
2. Кого. Отвеждам, отмъквам с влачене, насила или с много увещания. Завлекли го в гората и там го обрали. Пак ли те завлякоха приятели в кръчмата?
3. Прен. Разг. Кого. Не връщам заети пари или вещи. Завлече ме с 200 лева.
Синоними: тегля, повличам, притеглям, потеглям, примъквам, влача, отвличам, отвеждам, завеждам, отмъквам, отнасям, отнемам, обсебвам, грабвам, крада, задигам, замъквам, гепя, увличам, подмамвам, въвличам, вмъквам, вкарвам, отвявам, завявам, издухвам, блъскам, нося, донасям завличам, завличаме, завличаш, завличате, завлича, завличат, завличах, завличахме, завлича, завличахте, завлича, завличаха, завличах, завличахме, завличаше, завличахте, завличаше, завличаха, завличал съм, завличала съм, завличало съм, завличали сме, завличал си, завличала си, завличало си, завличали сте, завличал е, завличала е, завличало е, завличали са, бях завличал, бях завличала, бях завличало, бяхме завличали, беше завличал, беше завличала, беше завличало, бяхте завличали, беше завличал, беше завличала, беше завличало, бяха завличали, ще завличам, ще завлич

завоали`раш, несв. и св.; Какво. Прикривам истинското съдържание, същност на мисли, цели. Завоалирам целите си с красиви думи. завоалирам, завоалираме, завоалираш, завоалирате, завоалира, завоалират, завоалирах, завоалирахме, завоалира, завоалирахте, завоалира, завоалираха, завоалирах, завоалирахме, завоалираше, завоалирахте, завоалираше, завоалираха, завоалирал съм, завоалирала съм, завоалирало съм, завоалирали сме, завоалирал си, завоалирала си, завоалирало си, завоалирали сте, завоалирал е, завоалирала е, завоалирало е, завоалирали са, бях завоалирал, бях завоалирала, бях завоалирало, бяхме завоалирали, беше завоалирал, беше завоалирала, беше завоалирало, бяхте завоалирали, б

мн. заводи, (два) завода, м. Голямо индустриално предприятие. Машиностроителен завод.
прил. заводски, заводска, заводско, мн. заводски. Заводски стол.
Синоними: фабрика, цех, работилница, отдел, ателие завод, завода, заводът, заводи, заводите, завода

вж. заво`д заводски, заводския, заводският, заводска, заводската, заводско, заводското, заводски, заводските

мн. завоева`ния, ср. Успех, придобивка, постигната с труд, с упоритост. Завоевания в науката. Завоевания в любовта.
Синоними: агресия, завладяване, превземане, придобивка, постижение, успех, достижение, облага, печалба, полза, добив, актив, капитал завоевание, завоеванието, завоевания, завоеванията

завоевателят, завоевателя, мн. завоева`тели, м. Този, който завоюва. Завоевателите разрушили църквите.
Синоними: победител, покорител, поробител, окупатор, нашественик, агресор, нападател, империалист завоевател, завоевателя, завоевателят, завоеватели, завоевателите, завоеватели, завоевателю

завоевателна, завоевателно, мн. завоева`телни, прил. Който е насочен към завоюване; завоевателски. Завоевателна война.
Синоними: поробителски, покорителен, нападателен, империалистически, окупаторски, агресивен завоевателен, завоевателния, завоевателният, завоевателна, завоевателната, завоевателно, завоевателното, завоевателни, завоевателните

завоевателска, завоевателско, мн. завоева`телски, прил.
1. Който е на завоевател.
2. Завоевателен. завоевателски, завоевателския, завоевателският, завоевателска, завоевателската, завоевателско, завоевателското, завоевателски, завоевателските

завоят, завоя, мн. завои, (два) завоя, м.
1. Дъгообразна извивка на път, река и др., чрез която се изменя посоката на движение. Пътят през планината имаше опасни завои.
2. Дъгообразна извивка при движение за промяна на посоката. Направи завой наляво и влезе в гората.
3. Прен. Рязка промяна в идеология, поведение, в развитието на нещо. Завой в политиката.
същ. умал. заво`йче, ср.
Синоними: извивка, ъгъл, криволица, дъга, заобикалка, кривина, обрат, промяна, поврат, смяна, отклонение, отстъпление, епохално събитие, етап, повратна точка, чупка, огънато място завой, завоя, завоят, завои, завоите, завоя

вж. заво`й завойче, завойчето, завойчета, завойчетата

завоюваш, несв. и св.<br />1. Какво. Превземам, завладявам с воюване, с бой. <em>Завоювам територия/страна.</em><br />2. Кого, какво. Постигам, спечелвам с упоритост, с труд. <em>Завоювам успехи. Завоювам сърцето му.</em><br />същ. завоюване, ср.
Синоними: завладявам, превземам, покорявам, пленявам, окупирам, поробвам, заробвам, побеждавам, подчинявам, извоювам, придобивам, осъществявам, издействувам, спечелвам завоювам, завоюваме, завоюваш, завоювате, завоюва, завоюват, завоювах, завоювахме, завоюва, завоювахте, завоюва, завоюваха, завоювах, завоювахме, завоюваше, завоювахте, завоюваше, завоюваха, завоювал съм, завоювала съм, завоювало съм, завоювали сме, завоювал си, завоювала си, завоювало си, завоювали сте, завоювал е, завоювала е, завоювало е, завоювали са, бях завоювал, бях завоювала, бях завоювало, бяхме завоювали, беше завоювал, беше завоювала, беше завоювало, бяхте завоювали, беше завоювал, беше завоювала, беше завоювало, бяха завоювали, ще завоювам, ще завоюв

вж. завою`вам завоюване, завоюването, завоювания, завоюванията

завреш, мин. св. заврях, мин. прич. завря`л, св. — вж. [[завирам 1 ._ завра, заврем, завреш, заврете, завре, заврат, заврях, завряхме, завря, завряхте, завря, завряха, заврях, завряхме, завреше, завряхте, завреше, завряха, заврял съм, завряла съм, завряло съм, заврели сме, заврял си, завряла си, завряло си, заврели сте, заврял е, завряла е, завряло е, заврели са, бях заврял, бях завряла, бях завряло, бяхме заврели, беше заврял, беше завряла, беше завряло, бяхте заврели, беше заврял, беше завряла, беше завряло, бяха заврели, ще завра, ще заврем, ще завреш, ще заврете, ще завре, ще заврат, ще съм заврял, ще съм завряла, ще съм завряло, ще сме зав

м., само ед. Разг.
1. Току-що оформен плод на растение. Доматите вече цъфтят, но още нямат завръз.
2. Завързал плод. Тези чушки имат много малко завръз. завръз, завръза, завръзът, завръзи, завръзите, завръза

мн. завръ`зки, ж. Спец. В драматическо или повествователно произведение — моментът, в който се заплитат мотивите и започва развитието на сюжета. завръзка, завръзката, завръзки, завръзките

мн. заврънга`чки, ж. Разг.
1. Дребен предмет или част от механизъм с неясно предназначение и име; джаджа. За какво служи тази заврънгачка?
2. Само мн. Съвкупност от дребни предмети, чието изброяване не е важно за момента. Трябва да купуваме бойлер, вана и още безброй заврънгачки за баня. заврънгачка, заврънгачката, заврънгачки, заврънгачките

мн. заврънку`лки, ж. Разг.
1. Допълнителна извивка на буква при писане, към подпис и под.; драскулка. Пиша буквите със сложни заврънкулки.
2. Дребна извивка за украса на предмет, в дърворезба и под. заврънкулка, заврънкулката, заврънкулки, заврънкулките

завръщаш, несв. и завърна, св.; Какво. Връщам назад, обратно или отбивам встрани.
завръщам се/завърна се. 1. — Връщам се от далечно пътуване, след дълго отсъствие, завинаги. Завърна се от Америка и започна да прави къща.
2. Диал. Връщам се към обикновеното си състояние, към живот; свестявам се. Сложили му инжекция и се завърнал.
3. Прен.; при кого/към какво. Връщам се след изоставяне или откъсване. Завърнах се при жена си. Завърнах се към рисуването.
същ. завръ`щане, ср. завръщам, завръщаме, завръщаш, завръщате, завръща, завръщат, завръщах, завръщахме, завръща, завръщахте, завръща, завръщаха, завръщах, завръщахме, завръщаше, завръщахте, завръщаше, завръщаха, завръщал съм, завръщала съм, завръщало съм, завръщали сме, завръщал си, завръщала си, завръщало си, завръщали сте, завръщал е, завръщала е, завръщало е, завръщали са, бях завръщал, бях завръщала, бях завръщало, бяхме завръщали, беше завръщал, беше завръщала, беше завръщало, бяхте завръщали, беше завръщал, беше завръщала, беше завръщало, бяха завръщали, ще завръщам, ще завръщ

вж. завръ`щам завръщане, завръщането, завръщания, завръщанията

завриш, мин. св. заврях, мин. прич. завря`л, св. — вж. [[завирам 2 ._

нареч. Остар. Завинаги. завървявам се завървяваш се, несв. и <em>_завървя се, св. Разг. Само в мн. или в трето лице, ед. За множество — започваме да вървим или да минаваме през/по определено място. Наблизо откриха магазин, че като се завървя един народ! Завървяха се мравки, не мога да ги спра._

нареч. Разг.
1. За кратко време, за миг. Ще го напиша завчас.
2. Веднага. Ще се върна завчас.
Синоними: веднага, тутакси, мигновено, незабавно, неотложно, бързо, немедлено, моментално, на часа, в миг, мигом, скоро, тозчас, ненадейно, изневиделица, неочаквано, незабелязано, внезапно, набързо, за малко време

нареч. В деня преди вчерашния; онзи ден. Завчера я видях на улицата.

завъдиш, мин. св. завъдих, мин. прич. завъ`дил, св. — вж. завъждам. завъдя, завъдим, завъдиш, завъдите, завъди, завъдят, завъдих, завъдихме, завъди, завъдихте, завъди, завъдиха, завъдех, завъдехме, завъдеше, завъдехте, завъдеше, завъдеха, завъдил съм, завъдила съм, завъдило съм, завъдили сме, завъдил си, завъдила си, завъдило си, завъдили сте, завъдил е, завъдила е, завъдило е, завъдили са, бях завъдил, бях завъдила, бях завъдило, бяхме завъдили, беше завъдил, беше завъдила, беше завъдило, бяхте завъдили, беше завъдил, беше завъдила, беше завъдило, бяха завъдили, ще завъдя, ще завъдим, ще завъдиш, ще завъдите, ще завъди, ще завъдят, ще

завъждаш, несв. и завъдя, св.
1. Какво. Започвам да отглеждам в голям брой животни или растения; започвам да въдя. Тази година завъдих и пуйки.
2. Прен. Разг. Сдобивам се, започвам да притежавам. Завъдих малко пари. Завъдих приятели.
завъждам се/завъдя се. 1. — За растения и животни — размножавам се, разпространявам се.
2. Прен. Появявам се с тенденция към голям брой или количество. Завъдиха се най-различни фирми и фирмички.
същ. завъ`ждане, ср.
Синоними: развъждам, извъждам, навъждам, отвъждам, въдя, плодя, наплодявам, разплодявам, множа, размножавам, отглеждам, култивирам, увеличавам, умножавам, произвеждам, придобивам завъждам, завъждаме, завъждаш, завъждате, завъжда, завъждат, завъждах, завъждахме, завъжда, завъждахте, завъжда, завъждаха, завъждах, завъждахме, завъждаше, завъждахте, завъждаше, завъждаха, завъждал съм, завъждала съм, завъждало съм, завъждали сме, завъждал си, завъждала си, завъждало си, завъждали сте, завъждал е, завъждала е, завъждало е, завъждали са, бях завъждал, бях завъждала, бях завъждало, бяхме завъждали, беше завъждал, беше завъждала, беше завъждало, бяхте завъждали, беше завъждал, беше завъждала, беше завъждало, бяха завъждали, ще завъждам, ще завъжд

вж. завъ`ждам завъждане, завъждането, завъждания, завъжданията

несв. завървя се, св. Разг. Само в мн. или в трето лице, ед. За множество — започваме да вървим или да минаваме през/по определено място. Наблизо откриха магазин, че като се завървя един народ! Завървяха се мравки, не мога да ги спра.

завържеш, мин. св. завързах, мин. прич. завъ`рзал, св. — вж. завързвам. завържа, завържем, завържеш, завържете, завърже, завържат, завързах, завързахме, завърза, завързахте, завърза, завързаха, завържех, завържехме, завържеше, завържехте, завържеше, завържеха, завързал съм, завързала съм, завързало съм, завързали сме, завързал си, завързала си, завързало си, завързали сте, завързал е, завързала е, завързало е, завързали са, бях завързал, бях завързала, бях завързало, бяхме завързали, беше завързал, беше завързала, беше завързало, бяхте завързали, беше завързал, беше завързала, беше завързало, бяха завързали, ще завържа, ще завържем,

мн. завърза`ци, м.
1. Недоразвит плод.
2. Разг. Недоразвит, слаб и хилав човек. Какъв е завързак, а цял ден работи.
Синоними: дребосък, дребен, малък, фъстък, мъниче, дребен човек, джудже, слабак завързак, завързака, завързакът, завързаци, завързаците, завързаци, завързако

завързана, завързано, мн. завъ`рзани, прил.
1. За въпрос, проблем — който е сложен, заплетен, объркан, труден. Филмът е за една много завързана криминална история.
2. Разг. Който е привлекателен, интересен с нещо. За вечеря ще си поръчам нещо по-завързано.
Синоними: (гл.) заплетен, забъркан, мъчен, труден, сложен, усложнен, комплициран, оплетен, засукан, (гл.) стеснителен, несръчен, (гл.) хитър, нечестен

завързваш, несв. и завържа, св.
1. Какво. Връзвам. Завързвам въже. Завързвам обувки.
2. Кого, какво. Прикрепям към нещо с връзване. Завързвам лодка.
3. Прен. Започвам, създавам. Завързвам спор. Завързвам приятелство. Завързвам отношения.
4. За растение — след цъфтежа давам плод; раждам. Доматите цъфнаха, но още не са завързали.
5. Започвам да връзвам.
завързвам се/завържа се. 1. — Прикрепвам се за нещо с връзване; прикрепвам нещо около част от тялото си с връзване.
2. За работа, случай и под. — усложнявам се, заплитам се. Нещата около пътуването се завързаха много.
* Цъфнал и завързал. — Изпаднал в трудно положение.
Синоними: свързвам, връзвам, обвързвам, обвивам, привързвам, усуквам, засуквам, оплитам, заплитам, омотавам, скачвам, закрепвам, прикрепвам, съединявам, споявам, втвърдявам, сраствам се завързвам, завързваме, завързваш, завързвате, завързва, завързват, завързвах, завързвахме, завързва, завързвахте, завързва, завързваха, завързвах, завързвахме, завързваше, завързвахте, завързваше, завързваха, завързвал съм, завързвала съм, завързвало съм, завързвали сме, завързвал си, завързвала си, завързвало си, завързвали сте, завързвал е, завързвала е, завързвало е, завързвали са, бях завързвал, бях завързвала, бях завързвало, бяхме завързвали, беше завързвал, беше завързвала, беше завързвало, бяхте завързвали, беше завързвал, беше завързвала, беше завъ

мн. завърку`лки, ж. Заврънкулка. завъркулка, завъркулката, завъркулки, завъркулките

завърнеш, мин. св. завърнах, мин. прич. завърнал, св. — вж. завръщам. <br /><br />----<br /><br />завърнеш, мин. св. завърнах, мин. прич. завърнал, св. Разг. Само с както, където, когато, с когото и под. Означава, че действието се извършва независимо или без избор на обстоятелствата. Яде, където завърне. Пие, каквото завърне. завърна, завърнем, завърнеш, завърнете, завърне, завърнат, завърнах, завърнахме, завърна, завърнахте, завърна, завърнаха, завърнех, завърнехме, завърнеше, завърнехте, завърнеше, завърнеха, завърнал съм, завърнала съм, завърнало съм, завърнали сме, завърнал си, завърнала си, завърнало си, завърнали сте, завърнал е, завърнала е, завърнало е, завърнали са, бях завърнал, бях завърнала, бях завърнало, бяхме завърнали, беше завърнал, беше завърнала, беше завърнало, бяхте завърнали, беше завърнал, беше завърнала, беше завърнало, бяха завърнали, ще завърна, ще завърнем,

завърташ, несв. и <em>_завъртя 1 , св.
1. Кого, какво. Привеждам в движение около собствената му ос или в кръг около една точка; започвам да въртя. Завъртя детето около себе си. Завъртя вретеното.
2. Какво. Започвам да въртя около една точка, насам-натам и др. Завъртя главата си наляво-надясно. Завъртам меч/нож.
завъртам се/завъртя се. 1. — Започвам да се въртя в кръг. Завъртя се под ритъма на танца.
2. За хоро — започвам да се въртя.
прил. завъртян, завъртяна, завъртяно, мн. завъртени.

—-

завърташ, несв. и </em><em>завъртя 2 , св.
1. Какво. Еднократно обръщам, превъртам един път. Завъртам ключ.
2. Какво. Задвижвам, привеждам в действие. Моторът завъртя машината.
3. Кого, какво. Извивам, повивам. Завъртя я към себе си.
4. Правя завой при движение. Завъртя наляво.
5. За дом, семейство, дейност — слагам началото, ръководя умело. Завъртя търговия и забогатя. На 18 години завъртя дом.
завъртам се/завъртя се. 1. — С въртене се обръщам.
2. Наминавам, отбивам се, наглеждам. Вечер се завърта да ги види.
3. Оставам, задържам се някъде. Не се завърта в къщи.
* Завъртам (един) телефон. — Обаждам се по телефона. Утре ще му завъртя един телефон.
* Завъртам разговор. 1. — Започвам, водя разговор.
2. Отклонявам темата на разговора. Завъртя разговора към работата му.
* Завъртам главата (на някого)._ — Накарвам някого да се влюби в мене или му повлиявам.
Синоними: въртя, махам, замахвам, размахвам, обръщам, свивам, завивам, отклонявам се завъртам, завъртаме, завърташ, завъртате, завърта, завъртат, завъртах, завъртахме, завърта, завъртахте, завърта, завъртаха, завъртах, завъртахме, завърташе, завъртахте, завърташе, завъртаха, завъртал съм, завъртала съм, завъртало съм, завъртали сме, завъртал си, завъртала си, завъртало си, завъртали сте, завъртал е, завъртала е, завъртало е, завъртали са, бях завъртал, бях завъртала, бях завъртало, бяхме завъртали, беше завъртал, беше завъртала, беше завъртало, бяхте завъртали, беше завъртал, беше завъртала, беше завъртало, бяха завъртали, ще завъртам, ще завърт

завъ`ртваш, несв. Завъртам 2 .
Синоними: въртя, движа, превъртявам, преобръщам, развъртвам, раздвижвам, навивам, извивам, изкривявам завъртвам, завъртваме, завъртваш, завъртвате, завъртва, завъртват, завъртвах, завъртвахме, завъртва, завъртвахте, завъртва, завъртваха, завъртвах, завъртвахме, завъртваше, завъртвахте, завъртваше, завъртваха, завъртвал съм, завъртвала съм, завъртвало съм, завъртвали сме, завъртвал си, завъртвала си, завъртвало си, завъртвали сте, завъртвал е, завъртвала е, завъртвало е, завъртвали са, бях завъртвал, бях завъртвала, бях завъртвало, бяхме завъртвали, беше завъртвал, беше завъртвала, беше завъртвало, бяхте завъртвали, беше завъртвал, беше завъртвала, беше завъ

завъртиш, мин. св. завъртях, мин. прич. завъртял, св. — вж. [[завъртам<em> 1 .</em><em> <br /><br />----<br /><br />завъртиш, мин. св. завъртях, мин. прич. завъртял, св. — вж. [[завъртам 2 .__ завъртя, завъртим, завъртиш, завъртите, завърти, завъртят, завъртях, завъртяхме, завъртя, завъртяхте, завъртя, завъртяха, завъртях, завъртяхме, завъртеше, завъртяхте, завъртеше, завъртяха, завъртял съм, завъртяла съм, завъртяло съм, завъртели сме, завъртял си, завъртяла си, завъртяло си, завъртели сте, завъртял е, завъртяла е, завъртяло е, завъртели са, бях завъртял, бях завъртяла, бях завъртяло, бяхме завъртели, беше завъртял, беше завъртяла, беше завъртяло, бяхте завъртели, беше завъртял, беше завъртяла, беше завъртяло, бяха завъртели, ще завъртя, ще завъртим, запъхтя се запъхтиш се, мин. св. запъхтях се, мин. прич. запъхтя`л се, св. — вж. запъхтявам се. запъхтя, запъхтим, запъхтиш, запъхтите, запъхти, запъхтят, запъхтях, запъхтяхме, запъхтя, запъхтяхте, запъхтя, запъхтяха, запъхтях, запъхтяхме, запъхтеше, запъхтяхте, запъхтеше, запъхтяха, запъхтял съм, запъхтяла съм, запъхтяло съм, запъхтели сме, запъхтял си, запъхтяла си, запъхтяло си, запъхтели сте, запъхтял е, запъхтяла е, запъхтяло е, запъхтели са, бях запъхтял, бях запъхтяла, бях запъхтяло, бяхме запъхтели, беше запъхтял, беше запъхтяла, беше запъхтяло, бяхте запъхтели, беше запъхтял, беше запъхтяла, беше запъхтяло, бяха запъхтели, ще запъхтя, ще запъхтим,

завъртяваш, несв. Завъртам <em>_1 .</em><em> <br /><br />----<br /><br />завъртяваш, несв. Завъртам 2 ._
Синоними: замайвам, омайвам, увличам завъртявам, завъртяваме, завъртяваш, завъртявате, завъртява, завъртяват, завъртявах, завъртявахме, завъртява, завъртявахте, завъртява, завъртяваха, завъртявах, завъртявахме, завъртяваше, завъртявахте, завъртяваше, завъртяваха, завъртявал съм, завъртявала съм, завъртявало съм, завъртявали сме, завъртявал си, завъртявала си, завъртявало си, завъртявали сте, завъртявал е, завъртявала е, завъртявало е, завъртявали са, бях завъртявал, бях завъртявала, бях завъртявало, бяхме завъртявали, беше завъртявал, беше завъртявала, беше завъртявало, бяхте завъртявали, б

завършиш, мин. св. завърших, мин. прич. завъ`ршил, св. — вж. завършвам. завърша, завършим, завършиш, завършите, завърши, завършат, завърших, завършихме, завърши, завършихте, завърши, завършиха, завършех, завършехме, завършеше, завършехте, завършеше, завършеха, завършил съм, завършила съм, завършило съм, завършили сме, завършил си, завършила си, завършило си, завършили сте, завършил е, завършила е, завършило е, завършили са, бях завършил, бях завършила, бях завършило, бяхме завършили, беше завършил, беше завършила, беше завършило, бяхте завършили, беше завършил, беше завършила, беше завършило, бяха завършили, ще завърша, ще завършим,

завършваш, несв. и завърша, св.
1. Какво. Извършвам докрай; приключвам. Завършвам книга. Завършвам вечерята с кафе. Завършвам строежа.
2. Какво. За образование — изкарвам някаква степен на обучение. Завърших гимназия. Завърших право. Завърших първия семестър.
3. Имам край, предел. Тържеството завърши с концерт.
същ. завъ`ршване, ср.
Синоними: свършвам, довършвам, довеждам докрай, поставям край, турям край, привършвам, приключвам, прекратявам, окончавам, ликвидирам, заключавам, изпълнявам, осъществявам, превръщам в живо дело, постигам, реализирам завършвам, завършваме, завършваш, завършвате, завършва, завършват, завършвах, завършвахме, завършва, завършвахте, завършва, завършваха, завършвах, завършвахме, завършваше, завършвахте, завършваше, завършваха, завършвал съм, завършвала съм, завършвало съм, завършвали сме, завършвал си, завършвала си, завършвало си, завършвали сте, завършвал е, завършвала е, завършвало е, завършвали са, бях завършвал, бях завършвала, бях завършвало, бяхме завършвали, беше завършвал, беше завършвала, беше завършвало, бяхте завършвали, беше завършвал, беше завършвала, беше завъ

вж. завъ`ршвам
Синоними: довеждане докрай, завършек, край, изчерпване, изгасване, свършване завършване, завършването, завършвания, завършванията

мн. завъ`ршеци, м. Завършък.
Синоними: свършек, край, финал, развръзка, заключение, изход, последица, резултат, окончание, епилог, довеждане докрай, завършване, завършеност, окончателно уреждане, последно изказване, привършване, изчерпване, приключване, закриване завършек, завършека, завършекът, завършеци, завършеците, завършека

завършена, завършено, мн. завършени, прил. Който е доведен до своя край, изпълнен е напълно. <em>Романът е завършен. Завършен вид.</em>//същ. завършеност, завършеността`, ж.
Синоними: свършен, довършен, привършен, приключен, цял, цялостен, съвършен, идеален, пълен, комплектен, целокупен, в завършен вид, изкаран докрай, оформен, доизкусурен, отличен, изгладен, гладък, безусловен, абсолютен, безукорен, точен завършен, завършения, завършеният, завършена, завършената, завършено, завършеното, завършени, завършените

вж. завъ`ршен
Синоними: пълнота, цялост, целокупност, комплектност, готовност, довършване, дотъкмяване, оглаждане, край, завършек, окончателно уреждане, последно изказване завършеност, завършеността, завършености, завършеностите

мн. завъ`ршъци, м. Край; последен етап на нещо. Завършък на следването. Завършъкът на деня беше приятен. завършък, завършъка, завършъкът, завършъци, завършъците, завършъка

завяваш, несв. и завея, св.
1. Започвам да вея. От вчера е завял северният вятър.
2. Отнасям някъде с веене. Вятърът завяваше сухите листа в ъглите.
3. Какво. Затрупвам, засипвам с веене. Снегът е завял пътеката.
завявам се/завея се. — Разг. Запилявам се някъде. Какво си се завял по тия далечни краища.
Синоними: вея, задухвам, издухван, отвявам, отнасям, отвличам, отмахвам, развявам, навявам, натрупвам, засипвам, обсипвам, затрупвам, завличам, издухвам, блъскам, нося, донасям завявам, завяваме, завяваш, завявате, завява, завяват, завявах, завявахме, завява, завявахте, завява, завяваха, завявах, завявахме, завяваше, завявахте, завяваше, завяваха, завявал съм, завявала съм, завявало съм, завявали сме, завявал си, завявала си, завявало си, завявали сте, завявал е, завявала е, завявало е, завявали са, бях завявал, бях завявала, бях завявало, бяхме завявали, беше завявал, беше завявала, беше завявало, бяхте завявали, беше завявал, беше завявала, беше завявало, бяха завявали, ще завявам, ще завяваме, ще завяваш, ще завявате, ще завява, ще завява

завяхваш, несв. и завехна, св.
1. Увяхвам малко, посървам.
2. Прен. Залинявам.
3. За рана — засъхвам преди заздравяване; успокоявам се.
Синоними: съхна, изсъхвам, вехна, увяхвам, повяхвам, линея, залинявам, посървам, слабея, отслабвам, отпадам, чезна, губя се завяхвам, завяхваме, завяхваш, завяхвате, завяхва, завяхват, завяхвах, завяхвахме, завяхва, завяхвахте, завяхва, завяхваха, завяхвах, завяхвахме, завяхваше, завяхвахте, завяхваше, завяхваха, завяхвал съм, завяхвала съм, завяхвало съм, завяхвали сме, завяхвал си, завяхвала си, завяхвало си, завяхвали сте, завяхвал е, завяхвала е, завяхвало е, завяхвали са, бях завяхвал, бях завяхвала, бях завяхвало, бяхме завяхвали, беше завяхвал, беше завяхвала, беше завяхвало, бяхте завяхвали, беше завяхвал, беше завяхвала, беше завяхвало, бяха завяхвали, ще завяхвам, ще завяхв

мн. зага`дки, ж.
1. Нещо неясно, неразкрито, необяснено или необяснимо. Нейното появяване в града беше за мене загадка. Загадките на вселената.
2. Само мн. Намеци, недомлъвки. Говоря със загадки.
Синоними: тайна, мистерия, секрет, енигма, проблема, въпрос, тайнственост, неизвестност, неопределеност, ключ, възел, връзка, трудност загадка, загадката, загадки, загадките

загадъчна, загадъчно, мн. загадъчни, прил.<br />1. Около който има някаква неяснота, тайнственост. <em>Загадъчна история. Загадъчна личност.</em><br />2. Който изразява нещо неразбираемо, тайнствено. <em>Загадъчна усмивка.</em><br />нареч. загадъчно.
същ. загадъчност, загадъчността, ж.
Синоними: тайнствен, мистериозен, таен, потаен, неведом, енигматичен, проблематичен, несигурен, неясен, странен, съмнителен, скрит, прикрит, мъчен, труден, неразрешим, неотгадаем, неразгадаем, заплетен, оплетен, неразбираем, двусмислен, озадачаващ, объркващ загадъчен, загадъчния, загадъчният, загадъчна, загадъчната, загадъчно, загадъчното, загадъчни, загадъчните

вж. зага`дъчен

вж. зага`дъчен
Синоними: тайнственост, мистерия, мистериозност, потайност, неяснота, заплетеност, скритост, енигматичност загадъчност, загадъчността, загадъчности, загадъчностите

ж., само ед. Жарг. Крайно трудно положение; загазване.

загазваш, несв. и загазя, св. Прен. Разг. Изпадам в затруднено положение; закъсвам. Загазил съм здравата с парите, няма откъде да взема. Загазил е много — съдят го за кражба.
* Загазил съм до гуша. — Изпаднал съм в крайно тежко положение. По математика съм загазил до гуша.
Синоними: затъвам, потъвам, тъна, падам, пропадам, забатачвам, не ми върви, работата не върви, работата запъва, закъсвам, не успявам, провалям са, оплесквам я, спукана ми е работата, изпащам си, пострадвам, забърквам се, запъвам се, заплитам се загазвам, загазваме, загазваш, загазвате, загазва, загазват, загазвах, загазвахме, загазва, загазвахте, загазва, загазваха, загазвах, загазвахме, загазваше, загазвахте, загазваше, загазваха, загазвал съм, загазвала съм, загазвало съм, загазвали сме, загазвал си, загазвала си, загазвало си, загазвали сте, загазвал е, загазвала е, загазвало е, загазвали са, бях загазвал, бях загазвала, бях загазвало, бяхме загазвали, беше загазвал, беше загазвала, беше загазвало, бяхте загазвали, беше загазвал, беше загазвала, беше загазвало, бяха загазвали, ще загазвам, ще загазв

вж. зага`звам загазя, загазим, загазиш, загазите, загази, загазят, загазих, загазихме, загази, загазихте, загази, загазиха, загазех, загазехме, загазеше, загазехте, загазеше, загазеха, загазил съм, загазила съм, загазило съм, загазили сме, загазил си, загазила си, загазило си, загазили сте, загазил е, загазила е, загазило е, загазили са, бях загазил, бях загазила, бях загазило, бяхме загазили, беше загазил, беше загазила, беше загазило, бяхте загазили, беше загазил, беше загазила, беше загазило, бяха загазили, ще загазя, ще загазим, ще загазиш, ще загазите, ще загази, ще загазят, ще

м., само ед.
1. Тъмен цвят на кожата, получен при излагането и` на слънце. Върна се от море с хубав, златист загар.
2. Следа, остатък от загаряне на нещо. По тенджерата има дебел загар.
Синоними: обгаряне от слънцето, тен, мургавина загар, загара, загарът, загари, загарите, загара

ж., само ед. Вид пшеница с много добри качества, отглеждана предимно в Старазагорско.

загаряш, несв. и <em>_загоря 1 , св.
1. За храна, която се готви или пече — залепвам за дъното, прегарям и добивам лош вкус и дъх. Овчето мляко често загаря.
2. За съд — получавам загар. Всеки ден мия загорели тенджери.
3. За кожа — от слънце или вятър добивам тъмен цвят, загар.
4. За рана — получавам кора.
5. За кръв и др. — засъхва там, където е капнала или е размазана. Кръвта по пода беше загоряла.
6. За уста, гърло — пресъхвам от жажда.
същ. загаряне, ср.<br />прил. загорял, загоряла, загоряло, мн. загорели.<br />* </em>Загорял съм за нея.<em> — Не ми е притрябвала. <br /><br />----<br /><br />загаряш, несв. и загоря2</em><em> , св.<br />1. За огън — започвам да горя. </em>Огънят загоря весело.<em><br />2. Прен. За поглед, чувства — разгарям се. <br /><br />----<br /><br />загаряш, несв. и загоря` 3_ , св. Причинявам загаряне на ядене.
Синоними: горя, изгарям, обгарям, прегарям, пламтя загарям, загаряме, загаряш, загаряте, загаря, загарят, загарях, загаряхме, загаря, загаряхте, загаря, загаряха, загарях, загаряхме, загаряше, загаряхте, загаряше, загаряха, загарял съм, загаряла съм, загаряло съм, загаряли сме, загарял си, загаряла си, загаряло си, загаряли сте, загарял е, загаряла е, загаряло е, загаряли са, бях загарял, бях загаряла, бях загаряло, бяхме загаряли, беше загарял, беше загаряла, беше загаряло, бяхте загаряли, беше загарял, беше загаряла, беше загаряло, бяха загаряли, ще загарям, ще загаряме, ще загаряш, ще загаряте, ще загаря, ще загаря

вж. зага`рям загаряне, загарянето, загаряния, загарянията

загасваш, несв. и загасна, св. Угасвам. Слънцето бавно загасваше на запад. Любовта му към нея загасна. Загасваше шумът и идваше нощта.
същ. загасване, ср.<br />прил. загаснал, загаснала, загаснало, мн. зага`снали.
Синоними: гасна, угасвам, тлея, изгасвам, стихвам, уталожвам се, замирам, чезна, изчезвам, погивам, залязвам, умирам, загивам, гася, изгасям загасвам, загасваме, загасваш, загасвате, загасва, загасват, загасвах, загасвахме, загасва, загасвахте, загасва, загасваха, загасвах, загасвахме, загасваше, загасвахте, загасваше, загасваха, загасвал съм, загасвала съм, загасвало съм, загасвали сме, загасвал си, загасвала си, загасвало си, загасвали сте, загасвал е, загасвала е, загасвало е, загасвали са, бях загасвал, бях загасвала, бях загасвало, бяхме загасвали, беше загасвал, беше загасвала, беше загасвало, бяхте загасвали, беше загасвал, беше загасвала, беше загасвало, бяха загасвали, ще загасвам, ще загасв

вж. зага`свам загасване, загасването, загасвания, загасванията

загаснеш, мин. св. загаснах, мин. прич. зага`снал, св. — вж. загасвам. загасна, загаснем, загаснеш, загаснете, загасне, загаснат, загаснах, загаснахме, загасна, загаснахте, загасна, загаснаха, загаснех, загаснехме, загаснеше, загаснехте, загаснеше, загаснеха, загаснал съм, загаснала съм, загаснало съм, загаснали сме, загаснал си, загаснала си, загаснало си, загаснали сте, загаснал е, загаснала е, загаснало е, загаснали са, бях загаснал, бях загаснала, бях загаснало, бяхме загаснали, беше загаснал, беше загаснала, беше загаснало, бяхте загаснали, беше загаснал, беше загаснала, беше загаснало, бяха загаснали, ще загасна, ще загаснем,

загасиш, мин. св. загасих, мин. прич. загаси`л, св. — вж. загасявам. загася, загасим, загасиш, загасите, загаси, загасят, загасих, загасихме, загаси, загасихте, загаси, загасиха, загасях, загасяхме, загасеше, загасяхте, загасеше, загасяха, загасил съм, загасила съм, загасило съм, загасили сме, загасил си, загасила си, загасило си, загасили сте, загасил е, загасила е, загасило е, загасили са, бях загасил, бях загасила, бях загасило, бяхме загасили, беше загасил, беше загасила, беше загасило, бяхте загасили, беше загасил, беше загасила, беше загасило, бяха загасили, ще загася, ще загасим, ще загасиш, ще загасите, ще загаси, ще загасят, ще

загасяваш, несв. и загася, св.; какво.
1. Угасявам, изгасявам. Загасих лампата и излязох от стаята.
2. Прен. Потушавам чувство, настроение. Неприятната мисъл загаси радостта му.
Синоними: гася, угасвам, угасявам, потушавам загасявам, загасяваме, загасяваш, загасявате, загасява, загасяват, загасявах, загасявахме, загасява, загасявахте, загасява, загасяваха, загасявах, загасявахме, загасяваше, загасявахте, загасяваше, загасяваха, загасявал съм, загасявала съм, загасявало съм, загасявали сме, загасявал си, загасявала си, загасявало си, загасявали сте, загасявал е, загасявала е, загасявало е, загасявали са, бях загасявал, бях загасявала, бях загасявало, бяхме загасявали, беше загасявал, беше загасявала, беше загасявало, бяхте загасявали, беше загасявал, беше загасявала, беше зага

загатваш, несв. и загатна, св.
1. За какво. Споменавам със заобикалки; намеквам. Загатна и</em> <em>за чувствата си, но тя се престори, че не разбра.</em><br />2. Какво. Споменавам бегло, без да изяснявам. <em>Този въпрос само го загатнахме.</em><br />същ. загатване, ср.
прил. загатнат, загатната, загатнато, мн. загатнати.
Синоними: подмятам, намеквам, подхвърлям, правя намек, правя алюзия, споменавам, продумвам, засягам, упоменавам, отбелязвам, навеждам на мисъл, позагатвам, внушавам, подсещам, правя си устата, въвеждам, подготвям, служа като увод към, инсинуирам, искам да кажа, предвещавам, предзнаменувам, предвиждам загатвам, загатваме, загатваш, загатвате, загатва, загатват, загатвах, загатвахме, загатва, загатвахте, загатва, загатваха, загатвах, загатвахме, загатваше, загатвахте, загатваше, загатваха, загатвал съм, загатвала съм, загатвало съм, загатвали сме, загатвал си, загатвала си, загатвало си, загатвали сте, загатвал е, загатвала е, загатвало е, загатвали са, бях загатвал, бях загатвала, бях загатвало, бяхме загатвали, беше загатвал, беше загатвала, беше загатвало, бяхте загатвали, беше загатвал, беше загатвала, беше загатвало, бяха загатвали, ще загатвам, ще загатв

загледаш, св. — вж. [[заглеждам<em> 1 .</em><em> <br /><br />----<br /><br />загледаш, св. — вж. [[заглеждам 2 .__ загледам, загледаме, загледаш, загледате, загледа, загледат, загледах, загледахме, загледа, загледахте, загледа, загледаха, загледах, загледахме, загледаше, загледахте, загледаше, загледаха, загледал съм, загледала съм, загледало съм, загледали сме, загледал си, загледала си, загледало си, загледали сте, загледал е, загледала е, загледало е, загледали са, бях загледал, бях загледала, бях загледало, бяхме загледали, беше загледал, беше загледала, беше загледало, бяхте загледали, беше загледал, беше загледала, беше загледало, бяха загледали, ще загледам, ще заглед

заглеждаш, несв. и <em>_загледам 1 , св.; Кого, какво. Започвам да гледам. Седна и загледа множеството.

—-

заглеждаш, несв. и </em><em>загледам 2 , св.; какво/кого.
1. Гледам внимателно, втренчено, по-продължително от обикновено; взирам се да открия нещо. Загледа ли роклята и<em> </em>колко беше хубава?<em><br />2. Гледам с особено внимание, задявам. </em>Беше хубава и всички мъже я заглеждаха.<em><br /></em><em>заглеждам се/загледам се. 1.</em><em> — Гледам внимателно, втренчено, за да забележа нещо. </em>Загледах се в далечината, но не открих нещо особено.<em><br />2. Гледам с особено внимание, защото харесвам нещо или някого. </em>Всички се заглеждаха в краката<em> </em>и.
3. Обръщам особено внимание, проявявам интерес, влечение към нещо. Заглеждам се по жени. Заглеждам се по коне._
4. Зазяпвам се. заглеждам, заглеждаме, заглеждаш, заглеждате, заглежда, заглеждат, заглеждах, заглеждахме, заглежда, заглеждахте, заглежда, заглеждаха, заглеждах, заглеждахме, заглеждаше, заглеждахте, заглеждаше, заглеждаха, заглеждал съм, заглеждала съм, заглеждало съм, заглеждали сме, заглеждал си, заглеждала си, заглеждало си, заглеждали сте, заглеждал е, заглеждала е, заглеждало е, заглеждали са, бях заглеждал, бях заглеждала, бях заглеждало, бяхме заглеждали, беше заглеждал, беше заглеждала, беше заглеждало, бяхте заглеждали, беше заглеждал, беше заглеждала, беше загл

заглушиш, мин. св. заглуших, мин. прич. заглуши`л, св. — вж. заглушавам. заглуша, заглушим, заглушиш, заглушите, заглуши, заглушат, заглуших, заглушихме, заглуши, заглушихте, заглуши, заглушиха, заглушах, заглушахме, заглушеше, заглушахте, заглушеше, заглушаха, заглушил съм, заглушила съм, заглушило съм, заглушили сме, заглушил си, заглушила си, заглушило си, заглушили сте, заглушил е, заглушила е, заглушило е, заглушили са, бях заглушил, бях заглушила, бях заглушило, бяхме заглушили, беше заглушил, беше заглушила, беше заглушило, бяхте заглушили, беше заглушил, беше заглушила, беше заглушило, бяха заглушили, ще заглуша, ще заглушим,

заглушаваш, несв. и заглуша, св.
1. Какво. Правя нещо да не се чува. Вятърът заглушаваше гласа му.
2. Прен. Какво. Потискам, потушавам (чувства). Тази неприятна мисъл заглуши радостта ми.
3. Кого. Проглушавам. Силна гръмотевица го заглуши.
4. Прен. Какво. За растение — преча на друго растение да расте и да се развива; задушавам. Кремът беше заглушил здравеца.
същ. заглушаване, ср.<br />прил. заглушен, заглушена, заглушено, мн. заглуше`ни.
Синоними: проглушавам, оглушавам, правя да заглъхне, потушавам, сподавям, смирявам, загасям, угасям, задушавам, задавям, усмирявам, унищожавам, заставям да замре, потискам, запушвам, задръствам, приглушавам, затлачвам, затъпявам, притъпявам, отслабям, отслабвам, умъртвявам, намалявам заглушавам, заглушаваме, заглушаваш, заглушавате, заглушава, заглушават, заглушавах, заглушавахме, заглушава, заглушавахте, заглушава, заглушаваха, заглушавах, заглушавахме, заглушаваше, заглушавахте, заглушаваше, заглушаваха, заглушавал съм, заглушавала съм, заглушавало съм, заглушавали сме, заглушавал си, заглушавала си, заглушавало си, заглушавали сте, заглушавал е, заглушавала е, заглушавало е, заглушавали са, бях заглушавал, бях заглушавала, бях заглушавало, бяхме заглушавали, беше заглушавал, беше заглушавала, беше заглушавало, бяхте заглушавали, б

вж. заглуша`вам заглушаване, заглушаването, заглушавания, заглушаванията

вж. заглуша`вам
Синоними: оглушен, проглушен, заглъхнал, сподавен, задушен, потушен, затихнал заглушен, заглушения, заглушеният, заглушена, заглушената, заглушено, заглушеното, заглушени, заглушените

заглушителят, заглушителя, мн. заглушители, (два) заглушителя, м. Спец. Приспособление, което служи за намаляване на произведените от някакъв механизъм шумове. Пистолет със заглушител. заглушител, заглушителя, заглушителят, заглушители, заглушителите, заглушителя

заглушителна, заглушително, мн. заглушителни, прил.<br />1. Който е много силен и заглушава, проглушава. <em>Заглушителни викове.</em><br />2. Който се отнася до заглушител. <em>Заглушително устройство.</em><br />нареч. заглушително.
Синоними: проглушителен, пронизителен, писклив, остър, рязък, силен, гръмогласен, гръмък заглушителен, заглушителния, заглушителният, заглушителна, заглушителната, заглушително, заглушителното, заглушителни, заглушителните

вж. заглуши`телен

заглъхваш, несв. и заглъхна, св.
1. За звук — постепенно намалявам силата си; затихвам. Тракането на влака заглъхваше в далечината.
2. За място, село, къща — преставам да бъда оживен; утихвам. Хората се преселиха в града, селата заглъхнаха.
3. Прен. За чувство, слава, мълва — постепенно затихвам; изчезвам.
същ. заглъхване, ср.<br />прил. заглъхнал, заглъхнала, заглъхнало, мн. заглъ`хнали.
Синоними: утихвам, затихвам, замлъквам, не ми се чува гласът, глъхна, стихвам, замирам, отмирам, загубвам се, изчезвам, запустявам, чезна, гасна, отслабвам, изгасвам, угасвам, губя се, избледнявам заглъхвам, заглъхваме, заглъхваш, заглъхвате, заглъхва, заглъхват, заглъхвах, заглъхвахме, заглъхва, заглъхвахте, заглъхва, заглъхваха, заглъхвах, заглъхвахме, заглъхваше, заглъхвахте, заглъхваше, заглъхваха, заглъхвал съм, заглъхвала съм, заглъхвало съм, заглъхвали сме, заглъхвал си, заглъхвала си, заглъхвало си, заглъхвали сте, заглъхвал е, заглъхвала е, заглъхвало е, заглъхвали са, бях заглъхвал, бях заглъхвала, бях заглъхвало, бяхме заглъхвали, беше заглъхвал, беше заглъхвала, беше заглъхвало, бяхте заглъхвали, беше заглъхвал, беше заглъхвала, беше загл

вж. заглъ`хвам заглъхване, заглъхването, заглъхвания, заглъхванията

заглъхнеш, мин. св. заглъхнах, мин. прич. заглъ`хнал, св. — вж. заглъхвам. заглъхна, заглъхнем, заглъхнеш, заглъхнете, заглъхне, заглъхнат, заглъхнах, заглъхнахме, заглъхна, заглъхнахте, заглъхна, заглъхнаха, заглъхнех, заглъхнехме, заглъхнеше, заглъхнехте, заглъхнеше, заглъхнеха, заглъхнал съм, заглъхнала съм, заглъхнало съм, заглъхнали сме, заглъхнал си, заглъхнала си, заглъхнало си, заглъхнали сте, заглъхнал е, заглъхнала е, заглъхнало е, заглъхнали са, бях заглъхнал, бях заглъхнала, бях заглъхнало, бяхме заглъхнали, беше заглъхнал, беше заглъхнала, беше заглъхнало, бяхте заглъхнали, беше заглъхнал, беше заглъхнала, беше заглъх

загнездваш, несв. и загнездя, св.; Какво. Поставям нещо между други предмети, за да стои здраво.
загнездвам се/загнездя се. 1. — Настанявам се в тясно и прикрито място.
2. Прен. Намърдвам се, натрапвам се.
3. Прен. За мисъл, чувство, идея — настанявам се трайно в съзнанието. В душата и` се загнезди съжалението за неизпълнени планове.
Синоними: вгнездвам, залоствам, вмествам, намествам, нагнездям, вграждам, вкоренявам, поставям, настанявам, пъхам, завирам загнездвам, загнездваме, загнездваш, загнездвате, загнездва, загнездват, загнездвах, загнездвахме, загнездва, загнездвахте, загнездва, загнездваха, загнездвах, загнездвахме, загнездваше, загнездвахте, загнездваше, загнездваха, загнездвал съм, загнездвала съм, загнездвало съм, загнездвали сме, загнездвал си, загнездвала си, загнездвало си, загнездвали сте, загнездвал е, загнездвала е, загнездвало е, загнездвали са, бях загнездвал, бях загнездвала, бях загнездвало, бяхме загнездвали, беше загнездвал, беше загнездвала, беше загнездвало, бяхте загнездвали, б

загнездиш, мин. св. загнездих, мин. прич. загне`здил, св. — вж. загнездвам. загнездя, загнездим, загнездиш, загнездите, загнезди, загнездят, загнездих, загнездихме, загнезди, загнездихте, загнезди, загнездиха, загнездех, загнездехме, загнездеше, загнездехте, загнездеше, загнездеха, загнездил съм, загнездила съм, загнездило съм, загнездили сме, загнездил си, загнездила си, загнездило си, загнездили сте, загнездил е, загнездила е, загнездило е, загнездили са, бях загнездил, бях загнездила, бях загнездило, бяхме загнездили, беше загнездил, беше загнездила, беше загнездило, бяхте загнездили, беше загнездил, беше загнездила, беше загнез

загнездиш, мин. св. загнездих, мин. прич. загне`здил, св. — вж. загнездвам. загнездя, загнездим, загнездиш, загнездите, загнезди, загнездят, загнездих, загнездихме, загнезди, загнездихте, загнезди, загнездиха, загнездях, загнездяхме, загнездеше, загнездяхте, загнездеше, загнездяха, загнездил съм, загнездила съм, загнездило съм, загнездили сме, загнездил си, загнездила си, загнездило си, загнездили сте, загнездил е, загнездила е, загнездило е, загнездили са, бях загнездил, бях загнездила, бях загнездило, бяхме загнездили, беше загнездил, беше загнездила, беше загнездило, бяхте загнездили, беше загнездил, беше загнездила, беше загнез

загниваш, несв. и загния, св.
1. Започвам да гния; ставам гнил в някои свои части. Гроздето е загнило. Раната е загнила.
същ. загни`ване, ср.
Синоними: гния, прогнивам, изгнивам, разкапвам се, разлагам се, нагнивам, угнивам, разпадам се, развалям се, окапвам, сплувам се, скапвам се, мухлясвам, залинявам, причинявам гниене загнивам, загниваме, загниваш, загнивате, загнива, загниват, загнивах, загнивахме, загнива, загнивахте, загнива, загниваха, загнивах, загнивахме, загниваше, загнивахте, загниваше, загниваха, загнивал съм, загнивала съм, загнивало съм, загнивали сме, загнивал си, загнивала си, загнивало си, загнивали сте, загнивал е, загнивала е, загнивало е, загнивали са, бях загнивал, бях загнивала, бях загнивало, бяхме загнивали, беше загнивал, беше загнивала, беше загнивало, бяхте загнивали, беше загнивал, беше загнивала, беше загнивало, бяха загнивали, ще загнивам, ще загнив

вж. загни`вам
Синоними: гниене, гнилост, плесен загниване, загниването, загнивания, загниванията

загнила, загнило, мн. загни`ли, прил.
1. Който е започнал да гние, станал е гнил от единия край, в някои свои части. Загнил зъб.
2. Прен. Който е пропаднал; вътрешно разложен. Загнили порядки. Загнил морал.
Синоними: (гл.) бавен, муден, бездеен, инертен, в застой, (гл.) гнил, изгнил, прогнил

загниеш, мин. св. загних, мин. прич. загни`л, св. — вж. загнивам. загния, загнием, загниеш, загниете, загние, загният, загних, загнихме, загни, загнихте, загни, загниха, загниех, загниехме, загниеше, загниехте, загниеше, загниеха, загнил съм, загнила съм, загнило съм, загнили сме, загнил си, загнила си, загнило си, загнили сте, загнил е, загнила е, загнило е, загнили са, бях загнил, бях загнила, бях загнило, бяхме загнили, беше загнил, беше загнила, беше загнило, бяхте загнили, беше загнил, беше загнила, беше загнило, бяха загнили, ще загния, ще загнием, ще загниеш, ще загниете, ще загние, ще загният, ще съм загнил, ще съм загнила, ще съ

загноиш, мин. св. загноих, мин. прич. загнои`л, св. — вж. загноявам. загноя, загноим, загноиш, загноите, загнои, загноят, загноих, загноихме, загнои, загноихте, загнои, загноиха, загноях, загнояхме, загноеше, загнояхте, загноеше, загнояха, загноил съм, загноила съм, загноило съм, загноили сме, загноил си, загноила си, загноило си, загноили сте, загноил е, загноила е, загноило е, загноили са, бях загноил, бях загноила, бях загноило, бяхме загноили, беше загноил, беше загноила, беше загноило, бяхте загноили, беше загноил, беше загноила, беше загноило, бяха загноили, ще загноя, ще загноим, ще загноиш, ще загноите, ще загнои, ще загноят, ще

загнояваш, несв. и загноя, св. Започвам да събирам гной, да гноя.
Синоними: забирам, нагноявам, инфектирам се, почвам да бера, бера, гноя загноявам, загнояваме, загнояваш, загноявате, загноява, загнояват, загноявах, загноявахме, загноява, загноявахте, загноява, загнояваха, загноявах, загноявахме, загнояваше, загноявахте, загнояваше, загнояваха, загноявал съм, загноявала съм, загноявало съм, загноявали сме, загноявал си, загноявала си, загноявало си, загноявали сте, загноявал е, загноявала е, загноявало е, загноявали са, бях загноявал, бях загноявала, бях загноявало, бяхме загноявали, беше загноявал, беше загноявала, беше загноявало, бяхте загноявали, беше загноявал, беше загноявала, беше загн

заговаряш, несв. и заговоря, св.
1. Започвам да говоря.
2. Кого. Започвам разговор; заприказвам. Ако я срещна, ще я заговоря.
3. Прен. За чувства и под. — проявявам се. Омразата у него заговори.
заговарям се/заговоря се. — Увличам се в разговор. Заговорихме се и два часа минаха.

—-

загова`ряш, несв. Започвам заговор; заговорнича.
Синоними: заговорвам, проговорвам, продумвам, вземам думата, говоря, казвам, изказвам се, засягам въпрос, заприказвам се, започвам разговор, влизам в разговор, беседвам, отварям уста, отварям си устата, подкачвам разговор, начевам разговор, завързвам разговор, отварям дума, подхващам разговор, отварям приказка заговарям, заговаряме, заговаряш, заговаряте, заговаря, заговарят, заговарях, заговаряхме, заговаря, заговаряхте, заговаря, заговаряха, заговарях, заговаряхме, заговаряше, заговаряхте, заговаряше, заговаряха, заговарял съм, заговаряла съм, заговаряло съм, заговаряли сме, заговарял си, заговаряла си, заговаряло си, заговаряли сте, заговарял е, заговаряла е, заговаряло е, заговаряли са, бях заговарял, бях заговаряла, бях заговаряло, бяхме заговаряли, беше заговарял, беше заговаряла, беше заговаряло, бяхте заговаряли, беше заговарял, беше заговаряла, беше заго

само мн. Денят преди пости, в който за последен път се яде блажно и се заговява.
* Велики заговезни. — Великденски заговезни. загорчава ми (ти, му, и, ни, ви, им</em>), несв. и <em>_загорчи ми, св.
1. Усещам горчив вкус.
2. Прен. Усещам душевна болка, горчивина. Загорча и<em> </em>от думите на сина<em> </em>и._ загорчи ми мин. св. загорчами, мин. прич. загорчало ми, св. — вж. загорчава ми.

заговееш, мин. св. заговях, мин. прич. заговя`л, св. — вж. заговявам. заговея, заговеем, заговееш, заговеете, заговее, заговеят, заговях, заговяхме, заговя, заговяхте, заговя, заговяха, заговеех, заговеехме, заговееше, заговеехте, заговееше, заговееха, заговял съм, заговяла съм, заговяло съм, заговели сме, заговял си, заговяла си, заговяло си, заговели сте, заговял е, заговяла е, заговяло е, заговели са, бях заговял, бях заговяла, бях заговяло, бяхме заговели, беше заговял, беше заговяла, беше заговяло, бяхте заговели, беше заговял, беше заговяла, беше заговяло, бяха заговели, ще заговея, ще заговеем, ще заговееш, ще заговеете, ще заг

мн. заговори, (два) заговора, м. Организирано тайно споразумение между ограничен брой хора за действия против някого или нещо (обикн. с политически цели). Организирам заговор. Кроя заговори.
Синоними: съзаклятие, комплот, конспирация, сплетня, интрига, скрит план, машинация заговор, заговора, заговорът, заговори, заговорите, заговора

загово`рваш, несв. Заговарям 1 .
Синоними: проговорвам, продумвам, вземам думата, говоря, казвам, изказвам се, засягам въпрос, заприказвам се, започвам разговор, влизам в разговор, беседвам, отварям уста, отварям си устата, подкачвам разговор, начевам разговор, завързвам разговор, отварям дума, подхващам разговор, отварям приказка заговорвам, заговорваме, заговорваш, заговорвате, заговорва, заговорват, заговорвах, заговорвахме, заговорва, заговорвахте, заговорва, заговорваха, заговорвах, заговорвахме, заговорваше, заговорвахте, заговорваше, заговорваха, заговорвал съм, заговорвала съм, заговорвало съм, заговорвали сме, заговорвал си, заговорвала си, заговорвало си, заговорвали сте, заговорвал е, заговорвала е, заговорвало е, заговорвали са, бях заговорвал, бях заговорвала, бях заговорвало, бяхме заговорвали, беше заговорвал, беше заговорвала, беше заговорвало, бяхте заговорвали, б

мн. загово`рници, м. Участник в заговор.
Синоними: съзаклятник, конспиратор, атентатор заговорник, заговорника, заговорникът, заговорници, заговорниците, заговорници, заговорнико

загово`рничиш, несв. Сговарям се тайно за съвместни действия против някого.
Синоними: правя съзаклятие, конспирирам, сплетнича, правя заговор, влизам в заговор заговорнича, заговорничим, заговорничиш, заговорничите, заговорничи, заговорничат, заговорничих, заговорничихме, заговорничи, заговорничихте, заговорничи, заговорничиха, заговорничех, заговорничехме, заговорничеше, заговорничехте, заговорничеше, заговорничеха, заговорничил съм, заговорничила съм, заговорничило съм, заговорничили сме, заговорничил си, заговорничила си, заговорничило си, заговорничили сте, заговорничил е, заговорничила е, заговорничило е, заговорничили са, бях заговорничил, бях заговорничила, бях заговорничило, бяхме заговорничили, б

мн. загово`рнички, ж. Жена заговорник. заговорничка, заговорничката, заговорнички, заговорничките, заговорничке

заговориш, мин. св. заговорих, мин. прич. загово`рил, св. — вж. [[заговарям 1 ._ заговоря, заговорим, заговориш, заговорите, заговори, заговорят, заговорих, заговорихме, заговори, заговорихте, заговори, заговориха, заговорех, заговорехме, заговореше, заговорехте, заговореше, заговореха, заговорил съм, заговорила съм, заговорило съм, заговорили сме, заговорил си, заговорила си, заговорило си, заговорили сте, заговорил е, заговорила е, заговорило е, заговорили са, бях заговорил, бях заговорила, бях заговорило, бяхме заговорили, беше заговорил, беше заговорила, беше заговорило, бяхте заговорили, беше заговорил, беше заговорила, беше загово

заговяваш, несв. и заговея, св.
1. Ям и пия през цялата вечер на Заговезни.
2. Започвам да постя.
3. Прен. Разг. Ям бавно и дълго. Хайде да тръгваме, докога ще заговяваш.
същ. заговя`ване, ср. заговявам, заговяваме, заговяваш, заговявате, заговява, заговяват, заговявах, заговявахме, заговява, заговявахте, заговява, заговяваха, заговявах, заговявахме, заговяваше, заговявахте, заговяваше, заговяваха, заговявал съм, заговявала съм, заговявало съм, заговявали сме, заговявал си, заговявала си, заговявало си, заговявали сте, заговявал е, заговявала е, заговявало е, заговявали са, бях заговявал, бях заговявала, бях заговявало, бяхме заговявали, беше заговявал, беше заговявала, беше заговявало, бяхте заговявали, беше заговявал, беше заговявала, беше заго

вж. заговя`вам заговяване, заговяването, заговявания, заговяванията

заголваш, несв. и заголя, св. Какво. Откривам част от тялото, която обикновено е закрита; оголвам.
заголвам се/заголя се. — Заголвам себе си.
прил. заголен, заголена, заголено, мн. заголени.
Синоними: голя, разголвам, оголвам, събличам, разсъбличам, показвам, излагам, излагам на показ, разгологъзвам, разбулвам, откривам, разкривам заголвам, заголваме, заголваш, заголвате, заголва, заголват, заголвах, заголвахме, заголва, заголвахте, заголва, заголваха, заголвах, заголвахме, заголваше, заголвахте, заголваше, заголваха, заголвал съм, заголвала съм, заголвало съм, заголвали сме, заголвал си, заголвала си, заголвало си, заголвали сте, заголвал е, заголвала е, заголвало е, заголвали са, бях заголвал, бях заголвала, бях заголвало, бяхме заголвали, беше заголвал, беше заголвала, беше заголвало, бяхте заголвали, беше заголвал, беше заголвала, беше заголвало, бяха заголвали, ще заголвам, ще заголв

заголиш, мин. св. заголих, мин. прич. заго`лил, св. — вж. заголвам. заголя, заголим, заголиш, заголите, заголи, заголят, заголих, заголихме, заголи, заголихте, заголи, заголиха, заголех, заголехме, заголеше, заголехте, заголеше, заголеха, заголил съм, заголила съм, заголило съм, заголили сме, заголил си, заголила си, заголило си, заголили сте, заголил е, заголила е, заголило е, заголили са, бях заголил, бях заголила, бях заголило, бяхме заголили, беше заголил, беше заголила, беше заголило, бяхте заголили, беше заголил, беше заголила, беше заголило, бяха заголили, ще заголя, ще заголим, ще заголиш, ще заголите, ще заголи, ще заголят, ще

мн. заго`рци, м. Мъж от Загоре. загорец, загореца, загорецът, загорци, загорците, загорци, загорецо

мн. заго`рки, ж. Жена от Загоре.

—-

ж., само ед. Вид пшеница, загария. загорка, загорката, загорки, загорките

загориш, мин. св. загорях, мин. прич. загорял, св. — вж. [[загарям<em> 1 .</em><em> <br /><br />----<br /><br />загориш, мин. св. загорях, мин. прич. загорял, св. — вж. [[загарям 2 ._

—-

загориш, мин. св. загорих, мин. прич. загори`л, св. — вж. [[загарям 3 .__ загоря, загорим, загориш, загорите, загори, загорят, загорих, загорихме, загори, загорихте, загори, загориха, загорях, загоряхме, загореше, загоряхте, загореше, загоряха, загорил съм, загорила съм, загорило съм, загорили сме, загорил си, загорила си, загорило си, загорили сте, загорил е, загорила е, загорило е, загорили са, бях загорил, бях загорила, бях загорило, бяхме загорили, беше загорил, беше загорила, беше загорило, бяхте загорили, беше загорил, беше загорила, беше загорило, бяха загорили, ще загоря, ще загорим, ще загориш, ще загорите, ще загори, ще загорят, ще

загоряваш, несв. Загарям <em>_1 .</em><em> <br /><br />----<br /><br />загоряваш, несв. Загарям 2 ._ загорявам, загоряваме, загоряваш, загорявате, загорява, загоряват, загорявах, загорявахме, загорява, загорявахте, загорява, загоряваха, загорявах, загорявахме, загоряваше, загорявахте, загоряваше, загоряваха, загорявал съм, загорявала съм, загорявало съм, загорявали сме, загорявал си, загорявала си, загорявало си, загорявали сте, загорявал е, загорявала е, загорявало е, загорявали са, бях загорявал, бях загорявала, бях загорявало, бяхме загорявали, беше загорявал, беше загорявала, беше загорявало, бяхте загорявали, беше загорявал, беше загорявала, беше заго

вж. зага`рям загорял, загорелия, загорелият, загоряла, загорялата, загоряло, загорялото, загорели, загорелите

мн. загото`вки, ж.
1. Само ед. Подготовка за производствен процес. Работя в цеха за заготовка на консерви.
2. Спец. Не напълно готово изделие или негова част, предназначено за дообработване в производствения процес.
Синоними: макет, шаблон, образец, пример, мостра заготовка, заготовката, заготовки, заготовките

мн. загото`вчици, м. Работник, който изработва заготовки.

заграбваш, несв. и заграбя, св.
1. Какво. Грабвам, вземам за себе си. Заграби две парчета от баницата в чинията си.
2. Какво. Отнемам, присвоявам насила, без право. Заграбвам власт. Заграбвам къща.
3. Какво. Започвам да грабя.
същ. заграбване, ср.<br />прил. заграбен, заграбена, заграбено, мн. загра`бени.
Синоними: грабя, завземам, окупирам, завладявам, узурпирам, обсебвам, грабвам, крада, открадвам, вземам, задигам, отнасям, отнемам, отвличам, присвоявам, ограбвам, подлагам на грабеж, разграбвам, плячкосвам заграбвам, заграбваме, заграбваш, заграбвате, заграбва, заграбват, заграбвах, заграбвахме, заграбва, заграбвахте, заграбва, заграбваха, заграбвах, заграбвахме, заграбваше, заграбвахте, заграбваше, заграбваха, заграбвал съм, заграбвала съм, заграбвало съм, заграбвали сме, заграбвал си, заграбвала си, заграбвало си, заграбвали сте, заграбвал е, заграбвала е, заграбвало е, заграбвали са, бях заграбвал, бях заграбвала, бях заграбвало, бяхме заграбвали, беше заграбвал, беше заграбвала, беше заграбвало, бяхте заграбвали, беше заграбвал, беше заграбвала, беше загр

вж. загра`бвам заграбване, заграбването, заграбвания, заграбванията

заграбчиш, мин. св. заграбчих, мин. прич. загра`бчил, св. — вж. заграбчвам.

заграбчваш, несв. и заграбча, св.; Какво. Обхващам плътно с две ръце; сграбчвам. Заграбчи сено и го отнесе на коня.

заграбиш, мин. св. заграбих, мин. прич. загра`бил, св. — вж. заграбвам. заграбя, заграбим, заграбиш, заграбите, заграби, заграбят, заграбих, заграбихме, заграби, заграбихте, заграби, заграбиха, заграбех, заграбехме, заграбеше, заграбехте, заграбеше, заграбеха, заграбил съм, заграбила съм, заграбило съм, заграбили сме, заграбил си, заграбила си, заграбило си, заграбили сте, заграбил е, заграбила е, заграбило е, заграбили са, бях заграбил, бях заграбила, бях заграбило, бяхме заграбили, беше заграбил, беше заграбила, беше заграбило, бяхте заграбили, беше заграбил, беше заграбила, беше заграбило, бяха заграбили, ще заграбя, ще заграбим,

заградена, заградено, мн. заграде`ни, прил.
1. Който има ограда.
2. Който е заобиколен. заграден, заградения, заграденият, заградена, заградената, заградено, заграденото, заградени, заградените

заградиш, мин. св. заградих, мин. прич. загради`л, св. — вж. заграждам. заградя, заградим, заградиш, заградите, загради, заградят, заградих, заградихме, загради, заградихте, загради, заградиха, заградях, заградяхме, заградеше, заградяхте, заградеше, заградяха, заградил съм, заградила съм, заградило съм, заградили сме, заградил си, заградила си, заградило си, заградили сте, заградил е, заградила е, заградило е, заградили са, бях заградил, бях заградила, бях заградило, бяхме заградили, беше заградил, беше заградила, беше заградило, бяхте заградили, беше заградил, беше заградила, беше заградило, бяха заградили, ще заградя, ще заградим,

заграждаш, несв. и заградя, св.
1. Какво. Поставям ограда; ограждам. Заграждам двора със зид.
2. Кого, какво. Заобикалям, обкръжавам. Полицаи заградиха къщата.
3. Започвам да градя, да строя.
същ. загра`ждане, ср.
Синоними: ограждам, обграждам, обкръжавам, затварям, обвивам, обикалям, заобикалям, опасвам, преграждам, спъвам, препречвам, запирам, отделям, заприщвам, спирам, възпирам, задържам, попречвам, запушвам, задръствам, обгръщам, обхващам заграждам, заграждаме, заграждаш, заграждате, загражда, заграждат, заграждах, заграждахме, загражда, заграждахте, загражда, заграждаха, заграждах, заграждахме, заграждаше, заграждахте, заграждаше, заграждаха, заграждал съм, заграждала съм, заграждало съм, заграждали сме, заграждал си, заграждала си, заграждало си, заграждали сте, заграждал е, заграждала е, заграждало е, заграждали са, бях заграждал, бях заграждала, бях заграждало, бяхме заграждали, беше заграждал, беше заграждала, беше заграждало, бяхте заграждали, беше заграждал, беше заграждала, беше загр

вж. загра`ждам
Синоними: обкръжаване, обграждане, заобикаляне, обикаляне, обкръжение заграждане, заграждането, заграждания, загражданията

мн. загражде`ния, ср. Спец. Обикн. мн. Инженерни съоръжения или средства, които се разполагат, за да се забави или спре движението на противника; съоръжения по границата между две държави. заграждение, заграждението, заграждения, загражденията

загребеш, мин. св. загребах, мин. прич. загребал, св. — вж. [[загребвам<em> 1 .</em><em> <br /><br />----<br /><br />загребеш, мин. св. загребах, мин. прич. загребал, св. — вж. [[загребвам 2 .__ загреба, загребем, загребеш, загребете, загребе, загребат, загребах, загребахме, загреба, загребахте, загреба, загребаха, загребях, загребяхме, загребеше, загребяхте, загребеше, загребяха, загребал съм, загребала съм, загребало съм, загребали сме, загребал си, загребала си, загребало си, загребали сте, загребал е, загребала е, загребало е, загребали са, бях загребал, бях загребала, бях загребало, бяхме загребали, беше загребал, беше загребала, беше загребало, бяхте загребали, беше загребал, беше загребала, беше загребало, бяха загребали, ще загреба, ще загребем,

загребваш, несв. и <em>_загреба 1 , св. Започвам да греба. Взе веслата и загреба с тях.

—-

загребваш, несв. и </em><em>загреба 2 , св.; Какво.
1. Вадя, черпя, вземам от нещо течно или насипно. Загребах една лъжица супа.
2. За гребла, гребло на машина и под. — поемам, за да отхвърля или да отместя. Греблото на снегорина загребваше снега._
същ. загребване, ср.<br />Синоними: греба, търмъча, събирам, черпя загребвам, загребваме, загребваш, загребвате, загребва, загребват, загребвах, загребвахме, загребва, загребвахте, загребва, загребваха, загребвах, загребвахме, загребваше, загребвахте, загребваше, загребваха, загребвал съм, загребвала съм, загребвало съм, загребвали сме, загребвал си, загребвала си, загребвало си, загребвали сте, загребвал е, загребвала е, загребвало е, загребвали са, бях загребвал, бях загребвала, бях загребвало, бяхме загребвали, беше загребвал, беше загребвала, беше загребвало, бяхте загребвали, беше загребвал, беше загребвала, беше загр загрижвам се загрижваш се, несв. и загри`жа се, св.
1. За какво/за кого. Започвам да полагам грижи.
2. Обземат ме грижи, тревоги. Защо си се загрижила за мене, аз сам ще се справя. загрижвам, загрижваме, загрижваш, загрижвате, загрижва, загрижват, загрижвах, загрижвахме, загрижва, загрижвахте, загрижва, загрижваха, загрижвах, загрижвахме, загрижваше, загрижвахте, загрижваше, загрижваха, загрижвал съм, загрижвала съм, загрижвало съм, загрижвали сме, загрижвал си, загрижвала си, загрижвало си, загрижвали сте, загрижвал е, загрижвала е, загрижвало е, загрижвали са, бях загрижвал, бях загрижвала, бях загрижвало, бяхме загрижвали, беше загрижвал, беше загрижвала, беше загрижвало, бяхте загрижвали, беше загрижвал, беше загрижвала, беше загр

вж. загре`бвам загребване, загребването, загребвания, загребванията

загрееш, мин. св. загрях, мин. прич. загря`л, св. — вж. загрявам. загрея, загреем, загрееш, загреете, загрее, загреят, загрях, загряхме, загря, загряхте, загря, загряха, загреех, загреехме, загрееше, загреехте, загрееше, загрееха, загрял съм, загряла съм, загряло съм, загрели сме, загрял си, загряла си, загряло си, загрели сте, загрял е, загряла е, загряло е, загрели са, бях загрял, бях загряла, бях загряло, бяхме загрели, беше загрял, беше загряла, беше загряло, бяхте загрели, беше загрял, беше загряла, беше загряло, бяха загрели, ще загрея, ще загреем, ще загрееш, ще загреете, ще загрее, ще загреят, ще съм загрял, ще съм загряла, ще съ

загрееш, мин. св. загрях, мин. прич. загря`л, св. — вж. загрявам. загрея, загреем, загрееш, загреете, загрее, загреят, загрях, загряхме, загря, загряхте, загря, загряха, загреех, загреехме, загрееше, загреехте, загрееше, загрееха, загрял съм, загряла съм, загряло съм, загрели сме, загрял си, загряла си, загряло си, загрели сте, загрял е, загряла е, загряло е, загрели са, бях загрял, бях загряла, бях загряло, бяхме загрели, беше загрял, беше загряла, беше загряло, бяхте загрели, беше загрял, беше загряла, беше загряло, бяха загрели, ще загрея, ще загреем, ще загрееш, ще загреете, ще загрее, ще загреят, ще съм загрял, ще съм загряла, ще съ

загрижена, загрижено, мн. загрижени, прил.<br />1. Който проявява грижи. <em>Всяка майка е загрижена за доброто на детето си.</em><br />2. Който има грижи, тревоги. <em>Беше загрижена, защото баща</em> <em>и беше болен.
3. Който изразява грижа, съдържа грижа. Загрижен поглед. Загрижени думи. Загрижен глас.
нареч. загрижено.<br />същ. загриженост, загрижеността`, ж.
Синоними: угрижен, обзет от грижи, кахърен, обхванат от грижи, обезпокоен, мрачен, печален, опечален, тъжен, натъжен, скръбен, песимистичен, меланхоличен, грижовен, умислен, замислен, тъмен, неприветлив, унил, разтревожен, неспокоен загрижен, загрижения, загриженият, загрижена, загрижената, загрижено, загриженото, загрижени, загрижените

вж. загри`жен

вж. загри`жен
Синоними: угриженост, грижа, тревога, безпокойство, вълнение, печал, тъга, скръб, интерес, внимание, сериозност, заинтересованост загриженост, загрижеността, загрижености, загриженостите

загробваш, несв. и загробя, св.
1. Кого, какво. Погубвам, провалям. Загробих младостта си в тоя балкан.
2. Диал. Кого. Погребвам.
загробвам се/загробя се. — Погубвам се. загробвам, загробваме, загробваш, загробвате, загробва, загробват, загробвах, загробвахме, загробва, загробвахте, загробва, загробваха, загробвах, загробвахме, загробваше, загробвахте, загробваше, загробваха, загробвал съм, загробвала съм, загробвало съм, загробвали сме, загробвал си, загробвала си, загробвало си, загробвали сте, загробвал е, загробвала е, загробвало е, загробвали са, бях загробвал, бях загробвала, бях загробвало, бяхме загробвали, беше загробвал, беше загробвала, беше загробвало, бяхте загробвали, беше загробвал, беше загробвала, беше загр

загробиш, мин. св. загробих, мин. прич. загро`бил, св. — вж. загробвам. загробя, загробим, загробиш, загробите, загроби, загробят, загробих, загробихме, загроби, загробихте, загроби, загробиха, загробех, загробехме, загробеше, загробехте, загробеше, загробеха, загробил съм, загробила съм, загробило съм, загробили сме, загробил си, загробила си, загробило си, загробили сте, загробил е, загробила е, загробило е, загробили са, бях загробил, бях загробила, бях загробило, бяхме загробили, беше загробил, беше загробила, беше загробило, бяхте загробили, беше загробил, беше загробила, беше загробило, бяха загробили, ще загробя, ще загробим,

загрозиш, мин. св. загрозих, мин. прич. загрози`л, св. — вж. загрозявам. загрозя, загрозим, загрозиш, загрозите, загрози, загрозят, загрозих, загрозихме, загрози, загрозихте, загрози, загрозиха, загрозях, загрозяхме, загрозеше, загрозяхте, загрозеше, загрозяха, загрозил съм, загрозила съм, загрозило съм, загрозили сме, загрозил си, загрозила си, загрозило си, загрозили сте, загрозил е, загрозила е, загрозило е, загрозили са, бях загрозил, бях загрозила, бях загрозило, бяхме загрозили, беше загрозил, беше загрозила, беше загрозило, бяхте загрозили, беше загрозил, беше загрозила, беше загрозило, бяха загрозили, ще загрозя, ще загрозим,

загрозяваш, несв. и загрозя, св.; Кого, какво. Правя (хубав) да стане грозен. Мъката я загрозяваше. Разхвърляните отпадъци загрозяваха мястото.
загрозявам се/загрозя се. — Правя себе си грозен; ставам грозен. Загрози се с тая дълга коса.
прил. загрозен, загрозена, загрозено, мн. загрозени. Стаята е загрозена от пъстрите пердета.
Синоними: грозя, обезобразявам, правя грозен загрозявам, загрозяваме, загрозяваш, загрозявате, загрозява, загрозяват, загрозявах, загрозявахме, загрозява, загрозявахте, загрозява, загрозяваха, загрозявах, загрозявахме, загрозяваше, загрозявахте, загрозяваше, загрозяваха, загрозявал съм, загрозявала съм, загрозявало съм, загрозявали сме, загрозявал си, загрозявала си, загрозявало си, загрозявали сте, загрозявал е, загрозявала е, загрозявало е, загрозявали са, бях загрозявал, бях загрозявала, бях загрозявало, бяхме загрозявали, беше загрозявал, беше загрозявала, беше загрозявало, бяхте загрозявали, б

загрубееш, мин. св. загрубях, мин. прич. загрубя`л, св. — вж. [[загрубявам 1 ._ загрубея, загрубеем, загрубееш, загрубеете, загрубее, загрубеят, загрубях, загрубяхме, загрубя, загрубяхте, загрубя, загрубяха, загрубеех, загрубеехме, загрубееше, загрубеехте, загрубееше, загрубееха, загрубял съм, загрубяла съм, загрубяло съм, загрубели сме, загрубял си, загрубяла си, загрубяло си, загрубели сте, загрубял е, загрубяла е, загрубяло е, загрубели са, бях загрубял, бях загрубяла, бях загрубяло, бяхме загрубели, беше загрубял, беше загрубяла, беше загрубяло, бяхте загрубели, беше загрубял, беше загрубяла, беше загрубяло, бяха загрубели, ще загрубе

загрубиш, мин. св. загрубих, мин. прич. загруби`л, св. — вж. [[загрубявам 2 ._

загрубяваш, несв. и загрубея, св.
1. За повърхност, кожа на тялото и др. — от нежен ставам груб. Ръцете и</em> <em>загрубяха от тежката работа.</em><br />2. Прен. За душа, сърце, реч — ставам груб. <em>На фронта сърцето му загрубя.</em> <br /><br />----<br /><br />загрубяваш, несв. и загрубя`, св.; Какво. Правя да стане груб. Вятърът беше загрубил лицето му. Животът загруби душата му.
Синоними: ставам груб, закоравявам, брутализирам се, ставам нечувствителен, калявам се, ставам изпечен загрубявам, загрубяваме, загрубяваш, загрубявате, загрубява, загрубяват, загрубявах, загрубявахме, загрубява, загрубявахте, загрубява, загрубяваха, загрубявах, загрубявахме, загрубяваше, загрубявахте, загрубяваше, загрубяваха, загрубявал съм, загрубявала съм, загрубявало съм, загрубявали сме, загрубявал си, загрубявала си, загрубявало си, загрубявали сте, загрубявал е, загрубявала е, загрубявало е, загрубявали са, бях загрубявал, бях загрубявала, бях загрубявало, бяхме загрубявали, беше загрубявал, беше загрубявала, беше загрубявало, бяхте загрубявали, б

загърбена, загърбено, мн. загърбени, прил.<br />1. Който е застанал с гръб.<br />2. Който не се върши добре, пренебрегнат. <em>Загърбена работа е тая, остави я.</em> зад- представка. В състава на прилагателни имена със значение отвъд някакво пространство или някакви предели, напр. <em>задграничен, задморски, задокеански.

загърбиш, мин. св. загърбих, мин. прич. загъ`рбил, св. — вж. загърбвам. загърбя, загърбим, загърбиш, загърбите, загърби, загърбят, загърбих, загърбихме, загърби, загърбихте, загърби, загърбиха, загърбех, загърбехме, загърбеше, загърбехте, загърбеше, загърбеха, загърбил съм, загърбила съм, загърбило съм, загърбили сме, загърбил си, загърбила си, загърбило си, загърбили сте, загърбил е, загърбила е, загърбило е, загърбили са, бях загърбил, бях загърбила, бях загърбило, бяхме загърбили, беше загърбил, беше загърбила, беше загърбило, бяхте загърбили, беше загърбил, беше загърбила, беше загърбило, бяха загърбили, ще загърбя, ще загърбим,

загърмиш, мин. св. загърмях, мин. прич. загърмя`л, св. — вж. загърмявам. загърмя, загърмим, загърмиш, загърмите, загърми, загърмят, загърмях, загърмяхме, загърмя, загърмяхте, загърмя, загърмяха, загърмях, загърмяхме, загърмеше, загърмяхте, загърмеше, загърмяха, загърмял съм, загърмяла съм, загърмяло съм, загърмели сме, загърмял си, загърмяла си, загърмяло си, загърмели сте, загърмял е, загърмяла е, загърмяло е, загърмели са, бях загърмял, бях загърмяла, бях загърмяло, бяхме загърмели, беше загърмял, беше загърмяла, беше загърмяло, бяхте загърмели, беше загърмял, беше загърмяла, беше загърмяло, бяха загърмели, ще загърмя, ще загърмим,

загърмяваш, несв. и загърмя, св. Започвам да гърмя. загърмявам, загърмяваме, загърмяваш, загърмявате, загърмява, загърмяват, загърмявах, загърмявахме, загърмява, загърмявахте, загърмява, загърмяваха, загърмявах, загърмявахме, загърмяваше, загърмявахте, загърмяваше, загърмяваха, загърмявал съм, загърмявала съм, загърмявало съм, загърмявали сме, загърмявал си, загърмявала си, загърмявало си, загърмявали сте, загърмявал е, загърмявала е, загърмявало е, загърмявали са, бях загърмявал, бях загърмявала, бях загърмявало, бяхме загърмявали, беше загърмявал, беше загърмявала, беше загърмявало, бяхте загърмявали, б

загърнеш, мин. св. загърнах, мин. прич. загъ`рнал, св. — вж. загръщам. загърна, загърнем, загърнеш, загърнете, загърне, загърнат, загърнах, загърнахме, загърна, загърнахте, загърна, загърнаха, загърнех, загърнехме, загърнеше, загърнехте, загърнеше, загърнеха, загърнал съм, загърнала съм, загърнало съм, загърнали сме, загърнал си, загърнала си, загърнало си, загърнали сте, загърнал е, загърнала е, загърнало е, загърнали са, бях загърнал, бях загърнала, бях загърнало, бяхме загърнали, беше загърнал, беше загърнала, беше загърнало, бяхте загърнали, беше загърнал, беше загърнала, беше загърнало, бяха загърнали, ще загърна, ще загърнем,

предлог.
1. За означаване на място откъм гърба или откъм обратната за нас страна. Децата са строени едно зад друго. Зад къщата има градина. Зад върха изгряваше слънцето.
2. За означаване на обект или лице, под чието прикритие съществува нещо. Кой се крие зад тази фирма?
3. За посочване на лице или обект, което получава подкрепата на някого. По този въпрос аз стоя зад тебе.
* Зад граница. — В чужбина.
Синоними: отзад, иззад, отвъд, от другата страна, оттатък

задаваш, несв. и задам, св.
1. Какво, На кого. Поставям, давам, най-често въпрос. В полицията му зададоха много въпроси.
2. Какво, На кого. Поставям, възлагам (задачи, работа и под.). Задават им много домашни.
3. Започвам да давам. От една година сме задавали пари за този строеж.
същ. зада`ване, ср. задавам, задаваме, задаваш, задавате, задава, задават, задавах, задавахме, задава, задавахте, задава, задаваха, задавах, задавахме, задаваше, задавахте, задаваше, задаваха, задавал съм, задавала съм, задавало съм, задавали сме, задавал си, задавала си, задавало си, задавали сте, задавал е, задавала е, задавало е, задавали са, бях задавал, бях задавала, бях задавало, бяхме задавали, беше задавал, беше задавала, беше задавало, бяхте задавали, беше задавал, беше задавала, беше задавало, бяха задавали, ще задавам, ще задаваме, ще задаваш, ще задавате, ще задава, ще задава

вж. зада`вам задаване, задаването, задавания, задаванията

задавена, задавено, мн. задавени, прил. За глас, вик, звук, шум — който е тих, приглушен, дрезгав. <em>Говореше тихо, със задавен глас. Колата издаваше задавен шум.</em><br />нареч. задавено.
Синоними: задушен, сподавен, глух, заглушен, заглъхнал, затихнал, потушен задавен, задавения, задавеният, задавена, задавената, задавено, задавеното, задавени, задавените

вж. зада`вен

задавиш, мин. св. задавих, мин. прич. зада`вил, св. — вж. задавям. задавя, задавим, задавиш, задавите, задави, задавят, задавих, задавихме, задави, задавихте, задави, задавиха, задавех, задавехме, задавеше, задавехте, задавеше, задавеха, задавил съм, задавила съм, задавило съм, задавили сме, задавил си, задавила си, задавило си, задавили сте, задавил е, задавила е, задавило е, задавили са, бях задавил, бях задавила, бях задавило, бяхме задавили, беше задавил, беше задавила, беше задавило, бяхте задавили, беше задавил, беше задавила, беше задавило, бяха задавили, ще задавя, ще задавим, ще задавиш, ще задавите, ще задави, ще задавят, ще

задавяш, несв. и задавя, св.; Кого.
1. За храна или течност — влизам в дихателната тръба и преча на дишането.
2. За мъгла, дим и под. — задушавам. Димът го задави и той се закашля.
3. Прен. За силно чувство — задушавам, давя. Силната радост я задави.
задавям се/задавя се. 1. — Не мога да дишам от храна или течност в дихателната тръба или от храна с неочаквано остър вкус (лют, кисел). Ядеше много бързо и често се задавяше.
2. Не мога да дишам от дим, мъгла и под.
3. Прен. За машина — не функционирам поради постъпване на прекалено много гориво или на много материал; издавам дрезгав шум.
същ. зада`вяне, ср.
Синоними: задушавам, удушавам, душа, заглушавам, сподавям, потушавам, смирявам, усмирявам, угасявам, не позволявам, не разрешавам, потискам, потъпквам, смачквам, унищожавам, давя задавям, задавяме, задавяш, задавяте, задавя, задавят, задавях, задавяхме, задавя, задавяхте, задавя, задавяха, задавях, задавяхме, задавяше, задавяхте, задавяше, задавяха, задавял съм, задавяла съм, задавяло съм, задавяли сме, задавял си, задавяла си, задавяло си, задавяли сте, задавял е, задавяла е, задавяло е, задавяли са, бях задавял, бях задавяла, бях задавяло, бяхме задавяли, беше задавял, беше задавяла, беше задавяло, бяхте задавяли, беше задавял, беше задавяла, беше задавяло, бяха задавяли, ще задавям, ще задавяме, ще задавяш, ще задавяте, ще задавя, ще задавя

вж. зада`вям задавяне, задавянето, задавяния, задавянията

зададеш, мин. св. зададох, мин. прич. зада`л, св. — вж. задавам. задам, зададем, зададеш, зададете, зададе, зададат, зададох, зададохме, зададе, зададохте, зададе, зададоха, зададях, зададяхме, зададеше, зададяхте, зададеше, зададяха, задал съм, задала съм, задало съм, задали сме, задал си, задала си, задало си, задали сте, задал е, задала е, задало е, задали са, бях задал, бях задала, бях задало, бяхме задали, беше задал, беше задала, беше задало, бяхте задали, беше задал, беше задала, беше задало, бяха задали, ще задам, ще зададем, ще зададеш, ще зададете, ще зададе, ще зададат, ще съм задал, ще съм задала, ще съм задало, ще сме задали, щ

мн. зада`ния, ср. Спец. Оперативна военна задача.
Синоними: задача, процес задание, заданието, задания, заданията

мн. зада`чи, ж.
1. Въпрос, на който при зададени условия се търси отговор чрез математически изчисления или чрез разсъждения. Математическа задача. Логическа задача.
2. Определена работа или цел, която трябва да се изпълни. Задачата за днес е да прекопаем градината.
Синоними: проблема, загадка, тайна, мистерия, гатанка, секрет, въпрос, енигма, мисия, поръчение, назначение, работа, предназначение, цел, план, упражнение, задание, процес, командировка, предприятие, проект, интерес, право задача, задачата, задачи, задачите

задбалканска, задбалканско, мн. задбалка`нски, прил. Областите отвъд Балкана, между Стара планина и Средна гора.

задвижиш, мин. св. задвижих, мин. прич. задви`жил, св. — вж. задвижвам. задвижа, задвижим, задвижиш, задвижите, задвижи, задвижат, задвижих, задвижихме, задвижи, задвижихте, задвижи, задвижиха, задвижех, задвижехме, задвижеше, задвижехте, задвижеше, задвижеха, задвижил съм, задвижила съм, задвижило съм, задвижили сме, задвижил си, задвижила си, задвижило си, задвижили сте, задвижил е, задвижила е, задвижило е, задвижили са, бях задвижил, бях задвижила, бях задвижило, бяхме задвижили, беше задвижил, беше задвижила, беше задвижило, бяхте задвижили, беше задвижил, беше задвижила, беше задвижило, бяха задвижили, ще задвижа, ще задвижим,

задвижваш, несв. и задвижа, св.; Какво.
1. Правя да се движи, привеждам в движение. Горещият въздух задвижва буталото.
2. Започвам да движа. Задвижи очите си наляво надясно.
задвижвам се/задвижа се. — Започвам да се движа, задействам се.
същ. задви`жване, ср.
Синоними: поставям в движение, поставям в ход, турям в действие, задействувам, включвам задвижвам, задвижваме, задвижваш, задвижвате, задвижва, задвижват, задвижвах, задвижвахме, задвижва, задвижвахте, задвижва, задвижваха, задвижвах, задвижвахме, задвижваше, задвижвахте, задвижваше, задвижваха, задвижвал съм, задвижвала съм, задвижвало съм, задвижвали сме, задвижвал си, задвижвала си, задвижвало си, задвижвали сте, задвижвал е, задвижвала е, задвижвало е, задвижвали са, бях задвижвал, бях задвижвала, бях задвижвало, бяхме задвижвали, беше задвижвал, беше задвижвала, беше задвижвало, бяхте задвижвали, беше задвижвал, беше задвижвала, беше задв

вж. задви`жвам
Синоними: действие, операция, опериране, манипулация, работа, изпълнение, начин на управление задвижване, задвижването, задвижвания, задвижванията

задгранична, задгранично, мн. задграни`чни, прил.
1. Който се намира или се извършва извън границите на страната. Задгранични роднини. Задгранична командировка.
2. Който е предназначен за чужбина или е свързан с чужбина. Задграничен паспорт.
Синоними: чуждоземен, чуждестранен, другоземен, иностранен, чужди задграничен, задграничния, задграничният, задгранична, задграничната, задгранично, задграничното, задгранични, задграничните

задгробна, задгробно, мн. задгро`бни, прил. Който е свързан според религиозните представи с живот след смъртта. Задгробен свят. задгробен, задгробния, задгробният, задгробна, задгробната, задгробно, задгробното, задгробни, задгробните

задебелееш, мин. св. задебелях, мин. прич. задебеля`л, св. — вж. задебелявам.

задебеляваш, несв. и задебелея, св. Разг. Ставам по-пълен, по-дебел. От обилното ядене задебеля и загрубя.

задействаш, несв. и св.<br />1. Какво. Привеждам в действие механизъм и под. <em>Ръчката трябва да задейства колелото.</em><br />2. Започвам да действам. <em>Организацията задейства успешно.</em><br />3. Прен. <em>Разг. Кого.</em> Организирам, карам да прави нещо. <em>Ще задействам децата и ще изчистим бързо.</em><br />същ. задействане, ср. задействам, задействаме, задействаш, задействате, задейства, задействат, задействах, задействахме, задейства, задействахте, задейства, задействаха, задействах, задействахме, задействаше, задействахте, задействаше, задействаха, задействал съм, задействала съм, задействало съм, задействали сме, задействал си, задействала си, задействало си, задействали сте, задействал е, задействала е, задействало е, задействали са, бях задействал, бях задействала, бях задействало, бяхме задействали, беше задействал, беше задействала, беше задействало, бяхте задействали, б

вж. заде`йствам задействане, задействането, задействания, задействанията

заде`йствуваш, несв. и св. Задействам.
Синоними: задвижвам, поставям в движение, поставям в ход, турям в действие, включвам задействувам, задействуваме, задействуваш, задействувате, задействува, задействуват, задействувах, задействувахме, задействува, задействувахте, задействува, задействуваха, задействувах, задействувахме, задействуваше, задействувахте, задействуваше, задействуваха, задействувал съм, задействувала съм, задействувало съм, задействували сме, задействувал си, задействувала си, задействувало си, задействували сте, задействувал е, задействувала е, задействувало е, задействували са, бях задействувал, бях задействувала, бях задействувало, бяхме задействували

заделиш, мин. св. заделих, мин. прич. задели`л, св. — вж. заделям. заделя, заделим, заделиш, заделите, задели, заделят, заделих, заделихме, задели, заделихте, задели, заделиха, заделях, заделяхме, заделеше, заделяхте, заделеше, заделяха, заделил съм, заделила съм, заделило съм, заделили сме, заделил си, заделила си, заделило си, заделили сте, заделил е, заделила е, заделило е, заделили са, бях заделил, бях заделила, бях заделило, бяхме заделили, беше заделил, беше заделила, беше заделило, бяхте заделили, беше заделил, беше заделила, беше заделило, бяха заделили, ще заделя, ще заделим, ще заделиш, ще заделите, ще задели, ще заделят, ще

заделяш, несв. и заделя, св.; какво/от какво.
1. Отделям част от общото с някаква цел. Закъсня и ти заделих от яденето.
2. Отделям, натрупвам, спестявам. Пет години съм заделял, за да построя тази къща.
заделям се/заделя се. — Отделям се от другите. Една овца се заделила и изчезнала. заделям, заделяме, заделяш, заделяте, заделя, заделят, заделях, заделяхме, заделя, заделяхте, заделя, заделяха, заделях, заделяхме, заделяше, заделяхте, заделяше, заделяха, заделял съм, заделяла съм, заделяло съм, заделяли сме, заделял си, заделяла си, заделяло си, заделяли сте, заделял е, заделяла е, заделяло е, заделяли са, бях заделял, бях заделяла, бях заделяло, бяхме заделяли, беше заделял, беше заделяла, беше заделяло, бяхте заделяли, беше заделял, беше заделяла, беше заделяло, бяха заделяли, ще заделям, ще заделяме, ще заделяш, ще заделяте, ще заделя, ще заделя

задна, задно, мн. за`дни, прил.
1. Който се намира отзад. Задно колело. Заден двор.
2. Прен. За мисъл, цел и под. — който е таен, подъл, нечестен. Говоря ти без задни мисли.
* Давам заден ход. 1. — За превозно средство — движа се назад.
2. Прен. Отказвам се от намеренията си. • Заден двор. Прен. Неофициален, неподреден, нечист. • Отивам на заден план. Ставам с второстепенна важност.
Синоними: последен, изостанал, отдалечен, по-долен, по-лош заден, задния, задният, задна, задната, задно, задното, задни, задните

нареч. и съюз. Разг. Защото, понеже, затова че. Сърдя ти се, задето ме излъга.

задигаш, несв. и задигна, св.
1. Разг. Какво. Отмъквам, открадвам. Крадецът задигнал пари и ценни предмети.
2. Започвам да дигам. Децата едно след друго задигаха ръце.
Синоними: грабвам, крада, обирам, заграбвам, отнасям, нарамвам, вдигам, ограбвам, вземам, лишавам, отнемам, плячкосвам, присвоявам, обсебвам, вземам със себе си, понасям, забирам, гепя, залавям, пипвам, арестувам, дигам, плагиатствувам, открадвам, замъквам, отмъквам, свивам задигам, задигаме, задигаш, задигате, задига, задигат, задигах, задигахме, задига, задигахте, задига, задигаха, задигах, задигахме, задигаше, задигахте, задигаше, задигаха, задигал съм, задигала съм, задигало съм, задигали сме, задигал си, задигала си, задигало си, задигали сте, задигал е, задигала е, задигало е, задигали са, бях задигал, бях задигала, бях задигало, бяхме задигали, беше задигал, беше задигала, беше задигало, бяхте задигали, беше задигал, беше задигала, беше задигало, бяха задигали, ще задигам, ще задигаме, ще задигаш, ще задигате, ще задига, ще задига

задигнеш, мин. св. задигнах, мин. прич. зади`гнал, св. — вж. задигам. задигна, задигнем, задигнеш, задигнете, задигне, задигнат, задигнах, задигнахме, задигна, задигнахте, задигна, задигнаха, задигнех, задигнехме, задигнеше, задигнехте, задигнеше, задигнеха, задигнал съм, задигнала съм, задигнало съм, задигнали сме, задигнал си, задигнала си, задигнало си, задигнали сте, задигнал е, задигнала е, задигнало е, задигнали са, бях задигнал, бях задигнала, бях задигнало, бяхме задигнали, беше задигнал, беше задигнала, беше задигнало, бяхте задигнали, беше задигнал, беше задигнала, беше задигнало, бяха задигнали, ще задигна, ще задигнем,

задимена, задимено, мн. задиме`ни, прил. Който е изпълнен с дим; където има дим. Задимена стая. Задимено място.
Синоними: димен, запушен, опушен, пушещ, димящ, замъглен задимен, задимения, задименият, задимена, задимената, задимено, задименото, задимени, задимените

задимиш, мин. св. задимих, мин. прич. задими`л, св. — вж. задимявам. задимя, задимим, задимиш, задимите, задими, задимят, задимих, задимихме, задими, задимихте, задими, задимиха, задимях, задимяхме, задимеше, задимяхте, задимеше, задимяха, задимил съм, задимила съм, задимило съм, задимили сме, задимил си, задимила си, задимило си, задимили сте, задимил е, задимила е, задимило е, задимили са, бях задимил, бях задимила, бях задимило, бяхме задимили, беше задимил, беше задимила, беше задимило, бяхте задимили, беше задимил, беше задимила, беше задимило, бяха задимили, ще задимя, ще задимим, ще задимиш, ще задимите, ще задими, ще задимят, ще

задимяваш, несв. и задимя, св.
1. Какво. Изпълвам с пушек, с дим. Бяха задимили стаята така, че не се виждаха.
2. Започвам да димя. Сутрин задимяваха комините.
задимявам се/задимя се. — Изпълвам се с дим.
същ. задимя`ване, ср.
Синоними: димя, пуша, пламвам, лумвам, избухвам в пламък, горя, запушвам, опушвам, кадя, окадявам, одимявам задимявам, задимяваме, задимяваш, задимявате, задимява, задимяват, задимявах, задимявахме, задимява, задимявахте, задимява, задимяваха, задимявах, задимявахме, задимяваше, задимявахте, задимяваше, задимяваха, задимявал съм, задимявала съм, задимявало съм, задимявали сме, задимявал си, задимявала си, задимявало си, задимявали сте, задимявал е, задимявала е, задимявало е, задимявали са, бях задимявал, бях задимявала, бях задимявало, бяхме задимявали, беше задимявал, беше задимявала, беше задимявало, бяхте задимявали, беше задимявал, беше задимявала, беше зади

вж. задимя`вам задимяване, задимяването, задимявания, задимяванията

задирваш, несв. и <em>_задиря 1_ , св.; Какво. Започвам да диря, да търся.

задириш, мин. св. задирих, мин. прич. задирил, св. — вж. задирвам. <br /><br />----<br /><br />задириш, мин. св. задирих, мин. прич. задирил, св. — вж. задирям. задиря, задирим, задириш, задирите, задири, задирят, задирих, задирихме, задири, задирихте, задири, задириха, задирех, задирехме, задиреше, задирехте, задиреше, задиреха, задирил съм, задирила съм, задирило съм, задирили сме, задирил си, задирила си, задирило си, задирили сте, задирил е, задирила е, задирило е, задирили са, бях задирил, бях задирила, бях задирило, бяхме задирили, беше задирил, беше задирила, беше задирило, бяхте задирили, беше задирил, беше задирила, беше задирило, бяха задирили, ще задиря, ще задирим, ще задириш, ще задирите, ще задири, ще задирят, ще

задиряш, несв. и <em>_задиря 2_ , св.; Кого.
1. Ухажвам настоятелно, изразявам чувства на симпатия или любов.
2. Закачам, задявам.
Синоними: преследвам, сподирям, вървя по стъпките, вървя по петите, следя, проследявам, дебна, гоня, гнетя, угнетявам, безпокоя, тревожа, задявам, закачам, ухажвам задирям, задиряме, задиряш, задиряте, задиря, задирят, задирях, задиряхме, задиря, задиряхте, задиря, задиряха, задирях, задиряхме, задиряше, задиряхте, задиряше, задиряха, задирял съм, задиряла съм, задиряло съм, задиряли сме, задирял си, задиряла си, задиряло си, задиряли сте, задирял е, задиряла е, задиряло е, задиряли са, бях задирял, бях задиряла, бях задиряло, бяхме задиряли, беше задирял, беше задиряла, беше задиряло, бяхте задиряли, беше задирял, беше задиряла, беше задиряло, бяха задиряли, ще задирям, ще задиряме, ще задиряш, ще задиряте, ще задиря, ще задиря

задкулисна, задкулисно, мн. задкулисни, прил. Таен, скрит, непочтен. <em>Задкулисни ходове. Задкулисни игри.</em><br />нареч. задкулисно.
Синоними: таен, скрит, прикрит, неясен, невидим, тайнствен, подмолен, интригантски, непочтен, хитър, изкусен, безскрупулен, нечестен задкулисен, задкулисния, задкулисният, задкулисна, задкулисната, задкулисно, задкулисното, задкулисни, задкулисните

вж. задкули`сен
Синоними: тайно, подмолно, непочтено

задлъжнееш, мин. св. задлъжнях, мин. прич. задлъжня`л, св. — вж. задлъжнявам. задлъжнея, задлъжнеем, задлъжнееш, задлъжнеете, задлъжнее, задлъжнеят, задлъжнях, задлъжняхме, задлъжня, задлъжняхте, задлъжня, задлъжняха, задлъжнеех, задлъжнеехме, задлъжнееше, задлъжнеехте, задлъжнееше, задлъжнееха, задлъжнял съм, задлъжняла съм, задлъжняло съм, задлъжнели сме, задлъжнял си, задлъжняла си, задлъжняло си, задлъжнели сте, задлъжнял е, задлъжняла е, задлъжняло е, задлъжнели са, бях задлъжнял, бях задлъжняла, бях задлъжняло, бяхме задлъжнели, беше задлъжнял, беше задлъжняла, беше задлъжняло, бяхте задлъжнели, беше задлъжнял, беше задлъжняла

задлъжняваш, несв. и задлъжнея, св.; на кого, с какво. Правя дългове, ставам длъжен. Задлъжнял съм със 100 000 лева.
Синоними: заборчлявам, правя дълг, правя борч, потъвам в дългове, влизам в дълг, ставам длъжник задлъжнявам, задлъжняваме, задлъжняваш, задлъжнявате, задлъжнява, задлъжняват, задлъжнявах, задлъжнявахме, задлъжнява, задлъжнявахте, задлъжнява, задлъжняваха, задлъжнявах, задлъжнявахме, задлъжняваше, задлъжнявахте, задлъжняваше, задлъжняваха, задлъжнявал съм, задлъжнявала съм, задлъжнявало съм, задлъжнявали сме, задлъжнявал си, задлъжнявала си, задлъжнявало си, задлъжнявали сте, задлъжнявал е, задлъжнявала е, задлъжнявало е, задлъжнявали са, бях задлъжнявал, бях задлъжнявала, бях задлъжнявало, бяхме задлъжнявали, беше задлъжнявал, беше задлъжнявала

задминеш, мин. св. задминах, мин. прич. задми`нал, св. — вж. задминавам. задмина, задминем, задминеш, задминете, задмине, задминат, задминах, задминахме, задмина, задминахте, задмина, задминаха, задминех, задминехме, задминеше, задминехте, задминеше, задминеха, задминал съм, задминала съм, задминало съм, задминали сме, задминал си, задминала си, задминало си, задминали сте, задминал е, задминала е, задминало е, задминали са, бях задминал, бях задминала, бях задминало, бяхме задминали, беше задминал, беше задминала, беше задминало, бяхте задминали, беше задминал, беше задминала, беше задминало, бяха задминали, ще задмина, ще задминем,

задминаваш, несв. и задмина, св.; Кого, какво.
1. Настигам и изпреварвам в движение. В планината трудно се задминават камионите.
2. Подминавам, което не се движи. Задминахме магазина, който търсим.
3. Прен. Изпреварвам по степен на развитие, по успех и под. По немски настигна и задмина всички.
същ. задминаване, ср.<br />прил. задминат, задмината, задминато, мн. задми`нати.
Синоними: изпреварвам, предварвам, надпреварвам, надминавам, отминавам, превъзхождам, надвишавам, изминавам, минавам, оставям зад себе си, настигам, догонвам задминавам, задминаваме, задминаваш, задминавате, задминава, задминават, задминавах, задминавахме, задминава, задминавахте, задминава, задминаваха, задминавах, задминавахме, задминаваше, задминавахте, задминаваше, задминаваха, задминавал съм, задминавала съм, задминавало съм, задминавали сме, задминавал си, задминавала си, задминавало си, задминавали сте, задминавал е, задминавала е, задминавало е, задминавали са, бях задминавал, бях задминавала, бях задминавало, бяхме задминавали, беше задминавал, беше задминавала, беше задминавало, бяхте задминавали, б

вж. задмина`вам задминаване, задминаването, задминавания, задминаванията

задморска, задморско, мн. задмо`рски, прил. Който се отнася до място или страна отвъд море. Задморски страни. Задморски плодове. Задморски пътувания.
Синоними: презморски, задокеански задморски, задморския, задморският, задморска, задморската, задморско, задморското, задморски, задморските

мн. задници, (два) задника, м.
1. Задни седалищни части от тялото на човек или животно; дупе, дирник.
2. Спец. Задна част на дреха.
* Стоя си на задника. — Стоя или живея кротко, мирно; не предприемам нищо.
* Да ми види задникът път. — Пътувам напразно.
* Опря ми яйце до задника. — В последния момент (върша нещо).
* Не ми стиска на задника. — Нямам смелост за нещо.
* Сядам си на задника. 1. — Захващам се сериозно за работа.
2. Примирявам се с някакви обстоятелства, укротявам се.

—-

мн. задници, (два) задника, м. Диал. Вътрешна стая без прозорци в селска къща за дрехи или храна; килер.
Синоними: бут, задна част, задница задник, задника, задникът, задници, задниците, задника

мн. за`дници, ж.
1. Задни части на животно или на човек (заедно с краката).
2. Задна част (на кола, каруца и др.) (заедно с колелата).
3. Спец. Задна част на дреха.
4. Диал. Задник 2 .
Синоними: гръб, бут, задна част, задник задница, задницата, задници, задниците

нареч. Заднишком.

нареч. Със задната част напред. Тръгна заднишком към вратата, като продължаваше да говори.
Синоними: гърбом, заднишката

задноезична, задноезично, мн. задноези`чни, прил. Спец. За гласни или съгласни — които се образуват посредством задната част на езика. Г, к, х са задноезични съгласни. задноезичен, задноезичния, задноезичният, задноезична, задноезичната, задноезично, задноезичното, задноезични, задноезичните

задоволена, задоволено, мн. задоволе`ни, прил.
1. Който има това, което желае; удовлетворен.
2. Който има всичко, от което се нуждае. Нищо не му липсваше, беше напълно задоволен.
Синоними: доволен, удовлетворен, сит, наситен, нахранен, преситен, благодарен, щастлив задоволен, задоволения, задоволеният, задоволена, задоволената, задоволено, задоволеното, задоволени, задоволените

вж. задоволя`вам
Синоними: достатъчност, достатъчно количество, задоволяване задоволеност, задоволеността, задоволености, задоволеностите

задоволителна, задоволително, мн. задоволителни, прил. Който задоволява за известни условия или обстоятелства. <em>Успехът</em> <em>и по математика е задоволителен.
Синоними: удовлетворителен, достатъчен, среден, добър, сносен, приемлив задоволителен, задоволителния, задоволителният, задоволителна, задоволителната, задоволително, задоволителното, задоволителни, задоволителните

ср., само ед. Приятно чувство от постигане на нещо; удовлетвореност. Изпита задоволство при вида на подредената маса.
Синоними: доволство, задоволеност, насита, удовлетворение, удовлетвореност, самодоволство, блаженство, оптимизъм, изпълняване, извършване, осъществяване, изпълнение, изявяване задоволство, задоволството, задоволства, задоволствата

задоволиш, мин. св. задоволих, мин. прич. задоволи`л, св. — вж. задоволявам. задоволя, задоволим, задоволиш, задоволите, задоволи, задоволят, задоволих, задоволихме, задоволи, задоволихте, задоволи, задоволиха, задоволях, задоволяхме, задоволеше, задоволяхте, задоволеше, задоволяха, задоволил съм, задоволила съм, задоволило съм, задоволили сме, задоволил си, задоволила си, задоволило си, задоволили сте, задоволил е, задоволила е, задоволило е, задоволили са, бях задоволил, бях задоволила, бях задоволило, бяхме задоволили, беше задоволил, беше задоволила, беше задоволило, бяхте задоволили, беше задоволил, беше задоволила, беше задово

задоволяваш, несв. и задоволя, св.; Кого, какво. Удовлетворявам (отговарям на) нужди, желания или изисквания. Задоволих жаждата си с чаша вода. Свири на пиано, за да задоволи желанието на баща си.
задоволявам се/задоволя се. 1. — Изпитвам удовлетворение от това, което получавам. Задоволих се от нейния отговор.
2. Смятам, че нещо отговаря на потребностите, желанията или изискванията ми. Бих се задоволила и само с твоето уважение.
3. Снабдявам се. С вода се задоволяваме от кладенеца.
същ. задоволяване, ср.<br />същ. задоволеност, задоволеността`, ж.
Синоними: удовлетворявам, угаждам, насищам, уталожвам, отговарям на нуждите, споря, спорен съм, възнаграждавам, награждавам, обезщетявам, ощастливявам, галя, милвам, подхождам, достатъчен съм, отговарям на изискванията, свършвам работа, стигам, утолявам, харесвам се, нравя се, доставям удоволствие задоволявам, задоволяваме, задоволяваш, задоволявате, задоволява, задоволяват, задоволявах, задоволявахме, задоволява, задоволявахте, задоволява, задоволяваха, задоволявах, задоволявахме, задоволяваше, задоволявахте, задоволяваше, задоволяваха, задоволявал съм, задоволявала съм, задоволявало съм, задоволявали сме, задоволявал си, задоволявала си, задоволявало си, задоволявали сте, задоволявал е, задоволявала е, задоволявало е, задоволявали са, бях задоволявал, бях задоволявала, бях задоволявало, бяхме задоволявали, беше задоволявал, беше задоволявала

вж. задоволя`вам
Синоними: достатъчност, достатъчно количество, задоволеност, облекчаване, облекчение, успокояване, уталожване, насищане задоволяване, задоволяването, задоволявания, задоволяванията

задомиш, мин. св. задомих, мин. прич. задоми`л, св. — вж. задомявам. задомя, задомим, задомиш, задомите, задоми, задомят, задомих, задомихме, задоми, задомихте, задоми, задомиха, задомях, задомяхме, задомеше, задомяхте, задомеше, задомяха, задомил съм, задомила съм, задомило съм, задомили сме, задомил си, задомила си, задомило си, задомили сте, задомил е, задомила е, задомило е, задомили са, бях задомил, бях задомила, бях задомило, бяхме задомили, беше задомил, беше задомила, беше задомило, бяхте задомили, беше задомил, беше задомила, беше задомило, бяха задомили, ще задомя, ще задомим, ще задомиш, ще задомите, ще задоми, ще задомят, ще

задомяваш, несв. и задомя, св. Разг. Кого. Оженвам. Баща и</em> <em>я задоми твърде малка.</em><br /><em>_задомявам се/задомя се.</em>_ — Женя се, създавам семейство.<br />прил. задомен, задомена, задомено, мн. задоме`ни. задомявам, задомяваме, задомяваш, задомявате, задомява, задомяват, задомявах, задомявахме, задомява, задомявахте, задомява, задомяваха, задомявах, задомявахме, задомяваше, задомявахте, задомяваше, задомяваха, задомявал съм, задомявала съм, задомявало съм, задомявали сме, задомявал си, задомявала си, задомявало си, задомявали сте, задомявал е, задомявала е, задомявало е, задомявали са, бях задомявал, бях задомявала, бях задомявало, бяхме задомявали, беше задомявал, беше задомявала, беше задомявало, бяхте задомявали, беше задомявал, беше задомявала, беше задо