жребият, жребия, мн. жребии, (два) жребия, м.
1. Условен знак за хвърляне или изтегляне измежду много други еднакви с него при спор, при разпределяне на нещо, за някакво право или задължение; този начин за разпределяне на нещо или избиране на някого. За двете крила на къщата хвърляхме жребий. Наградите се разпределят чрез жребий.
2. Прен. Само ед. Съдба, участ. Жесток жребий.
Синоними: съдба, орис, участ, предопределение, щастие, шанс, жребие жребий, жребия, жребият, жребии, жребиите, жребия

мн. жреби`ци, ж. Млада кобила. жребица, жребицата, жребици, жребиците

мн. жре`бни, прил. Само за кобила — която е бременна.

мн. жребче`та, ср. Малкото на кобила. жребче, жребчето, жребчета, жребчетата

жрецът, жреца, мн. жреци, м.<br />1. В езическите религии — свещенослужител. <em>Жрецът изричаше заклинания.</em><br />2. Прен. Отдаден на велика идея или цел човек; неин служител, пазител. <em>Жрец на изкуството.</em><br />прил. жречески, жреческа, жреческо, мн. жре`чески. жрец, жреца, жрецът, жреци, жреците, жреци, жрецо

вж. жрец жречески, жреческия, жреческият, жреческа, жреческата, жреческо, жреческото, жречески, жреческите

мн. жри`ци, ж. Жена жрец. жрица, жрицата, жрици, жриците, жрице

мн. жри`ци, ж. Жена жрец. жрица, жрицата, жрици, жриците, жрицо