м., само ед.
1. Химически елемент — сребристобял течен метал, който се прилага за направа на термометри и др. уреди.
2. Прен. Много подвижен, пъргав човек. Голям живак е това дете, не се спира. живак, живака, живакът, живаци, живаците, живака

живачна, живачно, мн. жива`чни, прил. Който съдържа живак или е свързан с живак. Живачни соли. Живачно отравяне. живачен, живачния, живачният, живачна, живачната, живачно, живачното, живачни, живачните

живваш, несв. и живна, св.
1. За живо същество — отново се изпълвам с жизненост, физически сили и бодрост след състояние на отпадналост, боледуване и под.
2. Прен. За град, село, място и под. — изпълвам се с глъч, шум от хора, с живот и веселост. Къщата живна от смеха на децата.
Синоними: окопитвам се, привдигам се, оправям се живвам, живваме, живваш, живвате, живва, живват, живвах, живвахме, живва, живвахте, живва, живваха, живвах, живвахме, живваше, живвахте, живваше, живваха, живвал съм, живвала съм, живвало съм, живвали сме, живвал си, живвала си, живвало си, живвали сте, живвал е, живвала е, живвало е, живвали са, бях живвал, бях живвала, бях живвало, бяхме живвали, беше живвал, беше живвала, беше живвало, бяхте живвали, беше живвал, беше живвала, беше живвало, бяха живвали, ще живвам, ще живваме, ще живваш, ще живвате, ще живва, ще живват, ще съм живвал, ще съм живвала, ще съм живвало, ще см

ж., само ед. Диал.
1. Туберкулозно заболяване на лимфните жлези по шията; скрофули.
2. Изобщо тежка болест.
3. Рана, която не заздравява. живеница, живеницата, живеници, живениците

м., само ед.
1. Диал. Пулс.
2. Прен. Импулс, подтик, определящ и движещ действия или дейност.

—-

мн. живци, (два) живеца, м. Диал. Месото под нокътя или кожичката около него.
Синоними: същина, сърцевина, ядка, съдържание, същност живец, живеца, живецът, живци, живците, живеца

живееш, мин. св. живях, мин. прич. живя`л, несв.
1. Съществувам като жив организъм. Човек се ражда, живее, умира. Той живя 80 години.
2. Съществувам, прекарвам живота си по някакъв начин. Живея разкошно. Живея в самота. Живея добре. Млад съм, но не съм живял.
3. С какво/от какво. Прехранвам се, препитавам се. Живея с една заплата.
4. Прекарвам съществуването си; обитавам. Живея на село. Живея в къща. Живея на хотел. Живея в центъра на града.
5. С кого. Съществувам съвместно. Живея с родителите си.
6. С кого. Намирам се в полови или семейни отношения. Живях с него 2 години.
7. Намирам се в някакъв вид добри или лоши отношения; разбираме се, погаждаме се. Добре живеем със съседите си. Със снаха си не живеят добре.
8. За растения — виреят, за животни — могат да съществуват. Това дърво не може да живее на север. Това животно живее при топъл климат.
9. Целият съм обладан от чувство, мисъл, спомени и под. Живея с мечти, със спомени.
живея си. 1. — Прекарвам времето си с удоволствие, за себе си.
2. Само мн. Намираме се в определени отношения и се разбираме добре; погаждаме се.
* Живея на чужд гръб. — Поддържам се с чужди средства.
Синоними: жив съм, съществувам, прекарвам, поминувам, проживявам, просъществувам, обитавам, населявам, пребивавам, прехранвам се, препитавам се, издържам се, преживявам, доживявам, храня се живея, живеем, живееш, живеете, живее, живеят, живях, живяхме, живя, живяхте, живя, живяха, живеех, живеехме, живееше, живеехте, живееше, живееха, живял съм, живяла съм, живяло съм, живели сме, живял си, живяла си, живяло си, живели сте, живял е, живяла е, живяло е, живели са, бях живял, бях живяла, бях живяло, бяхме живели, беше живял, беше живяла, беше живяло, бяхте живели, беше живял, беше живяла, беше живяло, бяха живели, ще живея, ще живеем, ще живееш, ще живеете, ще живее, ще живеят, ще съм живял, ще съм живяла, ще съм живяло, ще сме живели, ще си живял, ще си живяла, ще си ж

мн. живини`, ж. Живо същество, животно.

—-

нареч.
* На живина. — Разг. Приживе.
Синоними: същество, гадина, твар, животинка, създание живина, живината, живини, живините

Рани от болест на жлезите, които стават най-често по шията; заушка и др.

живителна, живително, мн. живи`телни, прил. Който съживява, укрепва, ободрява. Живителна влага. Живителен въздух.
Синоними: жизнен, животворен, съживителен, ободрителен, освежителен живителен, живителния, живителният, живителна, живителната, живително, живителното, живителни, живителните

живнеш, мин. св. живнах, мин. прич. живнал, св. — вж. живвам. живна, живнем, живнеш, живнете, живне, живнат, живнах, живнахме, живна, живнахте, живна, живнаха, живнех, живнехме, живнеше, живнехте, живнеше, живнеха, живнал съм, живнала съм, живнало съм, живнали сме, живнал си, живнала си, живнало си, живнали сте, живнал е, живнала е, живнало е, живнали са, бях живнал, бях живнала, бях живнало, бяхме живнали, беше живнал, беше живнала, беше живнало, бяхте живнали, беше живнал, беше живнала, беше живнало, бяха живнали, ще живна, ще живнем, ще живнеш, ще живнете, ще живне, ще живнат, ще съм живнал, ще съм живнала, ще съм живнало, ще сме жив жлътна се жлътнеш се, мин. св. жлътнах се, мин. прич. жлътнал се, св. — вж. жлътвам се. жлътна, жлътнем, жлътнеш, жлътнете, жлътне, жлътнат, жлътнах, жлътнахме, жлътна, жлътнахте, жлътна, жлътнаха, жлътнех, жлътнехме, жлътнеше, жлътнехте, жлътнеше, жлътнеха, жлътнал съм, жлътнала съм, жлътнало съм, жлътнали сме, жлътнал си, жлътнала си, жлътнало си, жлътнали сте, жлътнал е, жлътнала е, жлътнало е, жлътнали са, бях жлътнал, бях жлътнала, бях жлътнало, бяхме жлътнали, беше жлътнал, беше жлътнала, беше жлътнало, бяхте жлътнали, беше жлътнал, беше жлътнала, беше жлътнало, бяха жлътнали, ще жлътна, ще жлътнем, ще жлътнеш, ще жлътнете, ще жлътне, ще жлътнат, ще

нареч.
1. Пъргаво, бързо, бодро, енергично; дейно. Крача живо. Говоря живо. Участвам живо.
2. Като заповед — бързо. Вървете по-живо!
3. Ярко, ясно; образно. Представям си живо. Разказвам живо.
* На живо. — Пряко, непосредствено.
* По живо по здраво. — Разг. Благополучно. Иди си по живо по здраво.
Синоними: бързо, скоро, набързо, леко, весело, безгрижно, нехайно, нагледно, живописно, картинно

м., само ед. Тревисто растение с изпъкнали жилки по стъблото и листата, някои видове на което са лечебни. живовляк, живовляка, живовлякът, живовлеци, живовлеците, живовляка

мн. живоде`ри, м. Безмилостен, жесток човек; кожодер, грабител.

живописта`, само ед., ж.
1. Вид изобразително изкуство, при което се използват бои.
2. Произведения на това изкуство. живопис, живописта, живописи, живописите

живописна, живописно, мн. живописни, прил.<br />1. Който е свързан с живопис.<br />2. Който съдържа ярки цветове. <em>Живописна носия. Живописна местност.</em><br />3. Прен. Който е жив, образен. <em>Живописен разказ.</em><br />същ. живописност, живописността`, ж.
Синоними: красив, хубав, прелестен, изящен, художествен, китен, жив, нагледен, картинен живописен, живописния, живописният, живописна, живописната, живописно, живописното, живописни, живописните

мн. живопи`сци, м. Художник, който твори живопис. живописец, живописеца, живописецът, живописци, живописците, живописци, живописецо

вж. живопи`сен живописност, живописността, живописности, живописностите

живородена, живородено, мн. живородени, прил. Който е роден жив. <br /><br />----<br /><br />живородна, живородно, мн. живородни, прил. Спец. За животно — на който зародишът се развива в майката. живороден, живородния, живородният, живородна, живородната, живородно, живородното, живородни, живородните

живородена, живородено, мн. живородени, прил. Който е роден жив. <br /><br />----<br /><br />живородна, живородно, мн. живородни, прил. Спец. За животно — на който зародишът се развива в майката. живороден, живородения, живороденият, живородена, живородената, живородено, живороденото, живородени, живородените

живостта`, само ед., ж. Подвижност, пъргавина, бодрост; изразителност. Живост на движенията. Живост на погледа.
Синоними: бодрост, подвижност, будност, съобразителност, пъргавина, енергичност, буйност, непринуденост, жизнерадост, въодушевление, жар, темперамент, еластичност, жилавост, замах, енергия, активност, сила, жизненост, буйна кръв, оживление, възбуда, повишено настроение, изблик, пъргавост, бързина, сръчност, ловкост, веселост, готовност, усърдие, ентусиазъм живост, живостта, живости, живостите

м., само ед.
1. Биологична форма на съществуване и движение на материята, възникнала на определен етап от нейното развитие. Произход на живота.
2. Физиологическо съществуване на живите организми. Животът му е в опасност.
3. Съществуването на жив организъм от раждането до определен момент или до смъртта. Животът ми досега беше хубав. Има дълъг живот.
4. Прен. Съществуване или време на съществуване на нещо; трайност. Животът на една картина. Животът на една кола. Тази метална част има дълъг живот.
5. Дейност на човека в определена област. Духовен живот. Политически живот. Семеен живот. Начин на живот. Заседнал живот. Светски живот.
6. Реалният свят на човека. Приложение в живота. Животът ще го научи. Сблъсквам се с живота.
7. Прен. Оживление; проява на деятелност, дейност. Къщата се изпълни с живот. Отдавна в сградата нямаше живот.

* Да е живот и здраве. — Да сме живи и здрави.
* Борба на живот и смърт. — Ожесточена борба.
* До живот. — Докато съм жив.
* Вземам живота (на някого). — Убивам.
Синоними: битие, житие, дни, съществуване, същество, живина, твар, оживление, движение, кипеж, трескавост, жизненост, живост, бодрост, дух, реалност, действителност, смелост, храброст, въодушевление, пламък живот, живота, животът, животи, животите, живота

животворна, животворно, мн. животво`рни, прил. Който дава живот, сили, жизненост. Животворен въздух. Животворно действие.
Синоними: укрепителен, живителен, жизнен, свеж животворен, животворния, животворният, животворна, животворната, животворно, животворното, животворни, животворните

мн. животи`нки, ж. Малко или мило, скъпо животно. животинка, животинката, животинки, животинките

животинска, животинско, мн. животи`нски, прил.
1. Който произлиза или се получава от животно. Животинска мазнина. Животински тор.
2. Който принадлежи на животно. Животински зъби.
3. Който е присъщ на животно — груб, неконтролиран от съзнанието; нечовешки. Животински апетит. Животински страх.
Синоними: скотски, нечовешки, груб, чувствен, похотлив, гаден, скверен, отвратителен животински, животинския, животинският, животинска, животинската, животинско, животинското, животински, животинските

мн. животи`нчета, ср. Животинка. животинче, животинчето, животинчета, животинчетата

мн. живо`тни, ср.
1. Представител на една от формите на органичния свят, не растение. Висши животни. Тревопасни животни.
2. Живо същество, но не човек. Обичам животните.
3. Прен. Груб човек, който не може да контролира инстинктите си.
* Безгръбначно животно. — Раболепен човек, човек без достойнство.
Синоними: добитък, скот, говедо, добиче, твар, звяр, хайван, грубиян, брутален животно, животното, животни, животните

мн. животновъ`ди, м.
1. ист. Гледач на селскостопански животни в държавно или кооперативно стопанство.
2. Спец. Специалист по животновъдство. животновъд, животновъда, животновъдът, животновъди, животновъдите, животновъди, животновъде

животновъдна, животновъдно, мн. животновъ`дни, прил. Който е свързан с животновъдство. животновъден, животновъдния, животновъдният, животновъдна, животновъдната, животновъдно, животновъдното, животновъдни, животновъдните

мн. животновъ`дки, ж. Жена животновъд. животновъдка, животновъдката, животновъдки, животновъдките

животновъдска, животновъдско, мн. животновъ`дски, прил. Който се отнася до животновъд.

ср., само ед.
1. Отрасъл на селското стопанство, който се занимава с развъждане и отглеждане на селскостопански животни.
2. Науката за този отрасъл. животновъдство, животновъдството, животновъдства, животновъдствата

мн. животоописа`ния, ср. Животопис.
Синоними: биография, животопис животоописание, животоописанието, животоописания, животоописанията

животописта, само ед., ж. Описание на живота на някого, биография.<br />прил. животописен, животописна, животописно, мн. животопи`сни.
Синоними: животоописание, биография животопис, животописа, животописът, животописи, животописите, животописа

вж. животопи`с животописен, животописния, животописният, животописна, животописната, животописно, животописното, животописни, животописните

мн. животопи`сци, м. Автор на животопис, биограф. животописец, животописеца, животописецът, животописци, животописците, животописци, животописецо

животрептяща, животрептящо, мн. животрептя`щи, прил. Важен за момента, злободневен. Животрептящ въпрос.
Синоними: жизнен, насъщен, актуален, парлив, важен, основен, кардинален животрептящ, животрептящия, животрептящият, животрептяща, животрептящата, животрептящо, животрептящото, животрептящи, животрептящите

животу`ваш, несв. Прекарвам живота си бедно, без духовни интереси и развлечения, само с най-необходимото. животувам, животуваме, животуваш, животувате, животува, животуват, животувах, животувахме, животува, животувахте, животува, животуваха, животувах, животувахме, животуваше, животувахте, животуваше, животуваха, животувал съм, животувала съм, животувало съм, животували сме, животувал си, животувала си, животувало си, животували сте, животувал е, животувала е, животувало е, животували са, бях животувал, бях животувала, бях животувало, бяхме животували, беше животувал, беше животувала, беше животувало, бяхте животували, беше животувал, беше животувала, беше живо

живу`ркаш, несв. Водя беден на идеали и духовни интереси еснафски живот. живуркам, живуркаме, живуркаш, живуркате, живурка, живуркат, живурках, живуркахме, живурка, живуркахте, живурка, живуркаха, живурках, живуркахме, живуркаше, живуркахте, живуркаше, живуркаха, живуркал съм, живуркала съм, живуркало съм, живуркали сме, живуркал си, живуркала си, живуркало си, живуркали сте, живуркал е, живуркала е, живуркало е, живуркали са, бях живуркал, бях живуркала, бях живуркало, бяхме живуркали, беше живуркал, беше живуркала, беше живуркало, бяхте живуркали, беше живуркал, беше живуркала, беше живуркало, бяха живуркали, ще живуркам, ще живурк

ж., само ед. Стар народен английски танц с бързо темпо.

мн. жигльори, (два) жигльора, м. Спец. Отвор, тръбичка, която пропуска точно определено количество гориво в карбуратора.
Синоними: дюза, горелка, хидромонитор, щуцер, калибриран отвор жигльор, жигльора, жигльорът, жигльори, жигльорите, жигльора

ср., само ед. Вид ястие — печен овчи бут.

мн. жи`гола, ср. Любовник, обикн. на по-възрастна от него жена, срещу заплащане или издръжка. жиголо, жиголото, жигола, жиголата

жиго`саш, св. — вж. жигосвам. жигосам, жигосаме, жигосаш, жигосате, жигоса, жигосат, жигосах, жигосахме, жигоса, жигосахте, жигоса, жигосаха, жигосах, жигосахме, жигосаше, жигосахте, жигосаше, жигосаха, жигосал съм, жигосала съм, жигосало съм, жигосали сме, жигосал си, жигосала си, жигосало си, жигосали сте, жигосал е, жигосала е, жигосало е, жигосали са, бях жигосал, бях жигосала, бях жигосало, бяхме жигосали, беше жигосал, беше жигосала, беше жигосало, бяхте жигосали, беше жигосал, беше жигосала, беше жигосало, бяха жигосали, ще жигосам, ще жигосаме, ще жигосаш, ще жигосате, ще жигоса, ще жигоса

жигосваш, несв. и жигосам, св.
1. Кого. Изгарям с нажежено желязо кожата на човек за наказание или на животно за белязване.
2. Прен. Кого, какво. Порицавам, заклеймявам.
Синоними: обгарям, дамгосвам, жегвам, хапя, ухапвам, жиля, ужилвам, жуля, бодвам, убодвам, удрям, засягам, огорчавам, наскърбявам, обиждам, нападам, бичувам, уязвявам, порицавам жигосвам, жигосваме, жигосваш, жигосвате, жигосва, жигосват, жигосвах, жигосвахме, жигосва, жигосвахте, жигосва, жигосваха, жигосвах, жигосвахме, жигосваше, жигосвахте, жигосваше, жигосваха, жигосвал съм, жигосвала съм, жигосвало съм, жигосвали сме, жигосвал си, жигосвала си, жигосвало си, жигосвали сте, жигосвал е, жигосвала е, жигосвало е, жигосвали са, бях жигосвал, бях жигосвала, бях жигосвало, бяхме жигосвали, беше жигосвал, беше жигосвала, беше жигосвало, бяхте жигосвали, беше жигосвал, беше жигосвала, беше жигосвало, бяха жигосвали, ще жигосвам, ще жигосв

жидът, жида, мн. жи`дове, м.
1. Остар. Евреин.
2. Пренебр. Предател.

остар.
еврейка

разредено, рядко

Диал.
течност

ср., само ед. Любов към живота. жизнелюбие, жизнелюбието, жизнелюбия, жизнелюбията

жизнена, жизнено, мн. жизнени, прил.<br />1. Който поддържа живота. <em>Жизнен сок. Жизнени процеси.</em><br />2. Който се отнася до живота; житейски. <em>Жизнен въпрос. Жизнен опит. Жизнено равнище.</em><br />3. Който е изпълнен с живот, с енергия. <em>Жизнен човек. Жизнено тяло.</em><br />същ. жизненост, жизнеността`, ж.
Синоними: жив, здрав, витален, живителен, жизнеспособен, здравословен, жизнерадостен, житейски, от живота, наложителен, насъщ, належащ, важен, необходим, неотложен, трептящ, крайно необходим, актуален, буден, енергичен, бърз, подвижен, пъргав, буен, силен, як, във форма, ключов, основен, ръководещ, млад, младежки, юношески, характерен за младостта, свеж, пълнокръвен жизнен, жизнения, жизненият, жизнена, жизнената, жизнено, жизненото, жизнени, жизнените

вж. жи`знен
Синоними: живот, здраве, живост, сила, крепкост, бодрост, темперамент, енергия, издръжливост, здравина, жизнеспособност, нерв, чувство, увлечение, смелост, замах, блясък, елегантност, жизнерадост, буйна кръв, оживеност, оживление, възбуда, въодушевление, мощ, мощност, енергичност жизненост, жизнеността, жизнености, жизненостите

жизнерадостна, жизнерадостно, мн. жизнера`достни, прил. Който се радва на живота; бодър, весел.
Синоними: жизнен, жизнеспособен, весел, радостен, доволен, бодър, здрав, засмян, безгрижен, темпераментен, енергичен, сангвиничен, жив, оживен, любезен, вежлив, млад, младежки, юношески, характерен за младостта, свеж жизнерадостен, жизнерадостния, жизнерадостният, жизнерадостна, жизнерадостната, жизнерадостно, жизнерадостното, жизнерадостни, жизнерадостните

жизнеспособна, жизнеспособно, мн. жизнеспосо`бни, прил. Който е способен да живее, да съществува и да се развива.
Синоними: годен за живот, издръжлив, жизнен, жизнерадостен, здрав, як, кален, устойчив жизнеспособен, жизнеспособния, жизнеспособният, жизнеспособна, жизнеспособната, жизнеспособно, жизнеспособното, жизнеспособни, жизнеспособните

мн. жи`ли, ж.
1. Разг. Кръвоносен съд. Гореща кръв тече в жилите му. Изпъкнала жила.
2. Разг. Сухожилие. Вратни жили.
3. Разг. Разклонение от корените на растение. Дървото имаше дебели жили.
4. Ивица от минерал, руда и др. в природно състояние. Златна жила. Откриха мраморна жила.
Синоними: сухожилие, жилка, нерв, кръвоносен съд, вена, артерия, тънък слой, прослойка жила, жилата, жили, жилите

жилава, жилаво, мн. жилави, прил.<br />1. Който се огъва или разтегля, без да се къса или чупи. <em>Жилава пръчка. Жилаво стъбло.</em><br />2. За месо — което не може да се свари или да се дъвче.<br />3. За глина, кал и под. — лепкав.<br />4. За човек или животно — здрав, силен, издръжлив. <em>Жилав кон. Жилави ръце.</em><br />5. Прен. За характер — упорит, твърд. <em>Жилав народ.</em><br />същ. жилавина, ж.
същ. жилавост, жилавостта, ж.
Синоними: жилест, еластичен, разтеглив, гъвкав, пъргав, як, корав, здрав, мускулест, силен, упорит, издръжлив, твърд, непревиваем, приспособим, устойчив, кален жилав, жилавия, жилавият, жилава, жилавата, жилаво, жилавото, жилави, жилавите

вж. жи`лав
Синоними: здравина, еластичност, гъвкавост, коравина, разтегливост, якост, твърдост, упорство, издръжливост жилавина, жилавината, жилавини, жилавините

вж. жи`лав
Синоними: еластичност, живост, енергичност, замах, издръжливост, сила, енергия, якост, здравина жилавост, жилавостта, жилавости, жилавостите

жилваш, несв. и жилна, св. Жиля кратко, веднъж или няколко пъти по веднъж. Жилвам с коприва. жилвам, жилваме, жилваш, жилвате, жилва, жилват, жилвах, жилвахме, жилва, жилвахте, жилва, жилваха, жилвах, жилвахме, жилваше, жилвахте, жилваше, жилваха, жилвал съм, жилвала съм, жилвало съм, жилвали сме, жилвал си, жилвала си, жилвало си, жилвали сте, жилвал е, жилвала е, жилвало е, жилвали са, бях жилвал, бях жилвала, бях жилвало, бяхме жилвали, беше жилвал, беше жилвала, беше жилвало, бяхте жилвали, беше жилвал, беше жилвала, беше жилвало, бяха жилвали, ще жилвам, ще жилваме, ще жилваш, ще жилвате, ще жилва, ще жилват, ще съм жилвал, ще съм жилвала, ще съм жилвало, ще см жлътвам се жлътваш се, несв. и <em>_жлътна се, св.
1. Ставам жълт и започвам да се жълтея. Дюлите в градината се жлътнаха.
2. Жълтея се. Какво си се жлътнала с тази рокля!_ жлътвам, жлътваме, жлътваш, жлътвате, жлътва, жлътват, жлътвах, жлътвахме, жлътва, жлътвахте, жлътва, жлътваха, жлътвах, жлътвахме, жлътваше, жлътвахте, жлътваше, жлътваха, жлътвал съм, жлътвала съм, жлътвало съм, жлътвали сме, жлътвал си, жлътвала си, жлътвало си, жлътвали сте, жлътвал е, жлътвала е, жлътвало е, жлътвали са, бях жлътвал, бях жлътвала, бях жлътвало, бяхме жлътвали, беше жлътвал, беше жлътвала, беше жлътвало, бяхте жлътвали, беше жлътвал, беше жлътвала, беше жлътвало, бяха жлътвали, ще жлътвам, ще жлътваме, ще жлътваш, ще жлътвате, ще жлътва, ще жлътва

жилеста, жилесто, мн. жи`лести, прил.
1. Който е с изпъкнали жили (в 1 знач.). Жилести ръце.
2. Който е с много жили (в 3 знач.) или жилки. Жилесто дърво. Жилести листа.
Синоними: жилав, здрав, мускулест, загрубял, сух, слаб, мършав жилест, жилестия, жилестият, жилеста, жилестата, жилесто, жилестото, жилести, жилестите

мн. жиле`тки, ж.
1. Къса до кръста мъжка дреха, ушита от плат, обикн. без яка, без ръкави, която се носи под сако.
2. Плетена къса мъжка или женска дреха с ръкави и закопчаване отпред. жилетка, жилетката, жилетки, жилетките

мн. жи`лища, ср.
1. Помещение, предназначено за живеене — къща, апартамент. Строя си жилище.
2. Място, пригодено за живеене. Правя жилище за кравата.
* Вечно жилище. — Гроб.
Синоними: къща, дом, квартира, апартамент, резиденция, покой, свърталище, убежище, обиталище, леговище, гнездо, скривалище, бърлога, имение, местожителство, местопребиваване, седалище жилище, жилището, жилища, жилищата

жилищна, жилищно, мн. жи`лищни, прил.
1. Който е предназначен за жилище. Жилищен блок.
2. Който се отнася до жилище. Жилищно строителство.
* Жилищен комплекс. — Градски район, застроен с жилищни блокове, оформен самостоятелно в архитектурно и комуникационно отношение. жилищен, жилищния, жилищният, жилищна, жилищната, жилищно, жилищното, жилищни, жилищните

мн. жи`лки, ж.
1. Тънък кръвоносен съд, който прозира под кожата.
2. Обикн. мн. Удебелени ивици по листата или стъблото на растение.
3. Обикн. мн. Пластове или ивици от едно вещество, пръснати в друго, или от същото вещество, но с друг цвят — в мрамор, дървесина и под.
4. Разг. Корени на растение.
5. Разг. Прен. Склонност, предразположение към нещо. Поетична жилка.
6. Разг. Прен. Род, произход, корен. Имам хайдушка жилка.
7. Прен. Разг. Привкус. Виното има кисела жилка.
Синоними: влакно, жичка, нишка, лико, тъкан, склонност, наклонност, влечение, стремеж, тенденция, фибра, нерв, черта, елемент, лека склонност към жилка, жилката, жилки, жилките

ср., само ед. Спец. Начин на подреждане на жилките на листата. жилкуване, жилкуването, жилкувания, жилкуванията

жилнеш, мин. св. жилнах, мин. прич. жи`лнал, св. — вж. жилвам. жилна, жилнем, жилнеш, жилнете, жилне, жилнат, жилнах, жилнахме, жилна, жилнахте, жилна, жилнаха, жилнех, жилнехме, жилнеше, жилнехте, жилнеше, жилнеха, жилнал съм, жилнала съм, жилнало съм, жилнали сме, жилнал си, жилнала си, жилнало си, жилнали сте, жилнал е, жилнала е, жилнало е, жилнали са, бях жилнал, бях жилнала, бях жилнало, бяхме жилнали, беше жилнал, беше жилнала, беше жилнало, бяхте жилнали, беше жилнал, беше жилнала, беше жилнало, бяха жилнали, ще жилна, ще жилнем, ще жилнеш, ще жилнете, ще жилне, ще жилнат, ще съм жилнал, ще съм жилнала, ще съм жилнало, ще сме жил

мн. жила`, ср.
1. Заострен пробождащ орган у някои насекоми, с който жилят, като изпускат отровна течност. Пчелно жило. Отровно жило.
2. Умъртвена гнойна тъкан в центъра на цирей.
3. Прен. Част на машина или уред, наподобяваща такъв заострен орган.
Синоними: злъч, язвителност, подигравка, нападка, обида, острота жило, жилото, жила, жилата

Многогодишно тревисто растение, високо 12-30 см, с розетка, от листа при основата с дълги дръжки. Листата са широко елипсовидни, до яйцевидни, целокрайни, със силно изпъкнали дъговидни жилки. Цветовете са дребни, светлокафяви, ципести, събрани в съцветие, цилиндричен клас, дълъг колкото цветоносното стъбло или по-дълъг от него. Цветовете са правилни, двуполови. Тичинките са 4. Плодът е двугнездна кутийка с 4-10 семена. Цъфти през цялото лято. Расте по влажните и тревисти места, край пътищата и насипите на цялата страна.
Видове:
— широколист жиловляк;
— теснолист жиловляк. жиловляк, жиловляка, жиловлякът, жиловлеци, жиловлеците, жиловляка

жилиш, мин. св. жилих и жилих, мин. прич. жилил и жили`л, несв.
1. Бода с жило.
2. За коприва — причинявам парене, сърбене, зачервяване. Копривата жили.
Синоними: бода, жегвам, нападам, обиждам, засягам, уязвявам, хапя, ухапвам, ужилвам, парвам, опарвам жиля, жилим, жилиш, жилите, жили, жилят, жилих, жилихме, жили, жилихте, жили, жилиха, жилех, жилехме, жилеше, жилехте, жилеше, жилеха, жилил съм, жилила съм, жилило съм, жилили сме, жилил си, жилила си, жилило си, жилили сте, жилил е, жилила е, жилило е, жилили са, бях жилил, бях жилила, бях жилило, бяхме жилили, беше жилил, беше жилила, беше жилило, бяхте жилили, беше жилил, беше жилила, беше жилило, бяха жилили, ще жиля, ще жилим, ще жилиш, ще жилите, ще жили, ще жилят, ще съм жилил, ще съм жилила, ще съм жилило, ще сме жилили, ще си жилил, ще си жилила, ще си жилило, ще сте жилили

Диал.
язва, живеница доксан-докус деветдесет и девет
прен. Голямо количество.

мн. жирафи, (два) жирафа, м. Африканско преживно животно с петниста окраска, с много дълга шия и дълги крака, което бяга много бързо. жираф, жирафа, жирафът, жирафи, жирафите, жирафа

мн. жира`фи, ж. Жираф. жлъчко- Първа съставна част на сложни думи със значение който се отнася до жлъчен сок, напр. жлъчкогонен, жлъчкоотделяне, жлъчкообразуване. жлъчно- Първа съставна част на сложни думи със значение който се отнася до жлъчка (в 1 знач.), напр. жлъчнокаменен.

Партия, коята е готова на компромис с контрареволюцията.

житарят, житаря, мн. житари, м. Търговец на зърнени храни.// прил. житарски, житарска, житарско, мн. житарски. <br /><br />----<br /><br />житарът, житара, мн. житари, (два) жита`ра, м. Твърдокрило насекомо, опасен вредител по житните култури, разпространено у нас. житар, житаря, житарят, житари, житарите, житари, житарю

вж. жита`р житарски, житарския, житарският, житарска, житарската, житарско, житарското, житарски, житарските

житейска, житейско, мн. жите`йски, прил. Който е свързан с реалния живот. Житейски опит. Житейски въпрос. житейски, житейския, житейският, житейска, житейската, житейско, житейското, житейски, житейските

жителят, жителя, мн. жители, м.<br />1. Лице, което живее постоянно в една страна, в едно населено място, един квартал и под. <em>Колко жители има България? Жителите на града.</em><br />2. Обитател на къща, блок и др.<br />3. Лице, административно регистрирано в град или село. <em>Жител съм на Русе.</em><br />прил. жителски, жителска, жителско, мн. жи`телски. жител, жителя, жителят, жители, жителите, жители, жителю

, мн. жи`телки, ж. Жена жител. жителка, жителката, жителки, жителките

ср., само ед.
1. Административно регистриране — разрешение за постоянно живеене в населено място. Имам варненско жителство.
2. Живеене. Жителството ми тук е истински подвиг. жителство, жителството, жителства, жителствата

житна, житно, мн. житни, прил. Който е свързан с жито. <em>Житен клас. Житна реколта.</em><br />* <em>Житни култури.</em> — Растения като жито, ръж, ечемик. <em>•</em> <em>_Житен бегач.</em><em> Твърдокрило насекомо, вредител по житните култури. <br /><br />----<br /><br />житена, житено, мн. житени, прил. Който е направен от жито. Житена питка. Житено брашно._ житен, житния, житният, житна, житната, житно, житното, житни, житните

житна, житно, мн. житни, прил. Който е свързан с жито. <em>Житен клас. Житна реколта.</em><br />* <em>Житни култури.</em> — Растения като жито, ръж, ечемик. <em>•</em> <em>_Житен бегач.</em><em> Твърдокрило насекомо, вредител по житните култури. <br /><br />----<br /><br />житена, житено, мн. житени, прил. Който е направен от жито. Житена питка. Житено брашно._ житен, житения, житеният, житена, житената, житено, житеното, житени, житените

мн. житияи житиета, ср.
1. Разказ за живота на светец. Житието на св. Петка.
2. Биография. Разказах му моето житие. • Житие-битие. Начин на живот; биография. житие, житието, жития, житията

мн. житияи житиета, ср.
1. Разказ за живота на светец. Житието на св. Петка.
2. Биография. Разказах му моето житие. • Житие-битие. Начин на живот; биография. житие, житието, житиета, житиетата

житийна, житийно, мн. жити`йни, прил. Който е свързан с житие (в 1 знач.). Житийна литература. житиен, житийния, житийният, житийна, житийната, житийно, житийното, житийни, житийните

мн. жи`тници, ж.
1. Хамбар.
2. Област, в която се произвежда много пшеница.
Синоними: хамбар житница, житницата, житници, житниците

мн. жита`, ср.
1. Само ед. Едногодишно тревисто растение, даващо зърна, от които се прави брашно за хляб; пшеница; зърната на това растение. Ще пожънем житото навреме.
2. Само мн. Обширни площи, засети с това растение. Пред нас са блеснали житата.
3. Само ед. Сварени зърна от това растение, приготвени по специален начин за религиозен обред.
Синоними: пшеница жито, житото, жита, житата

мн. жици, ж.<br />1. Гъвкава метална нишка, употребявана предимно като електропроводник. <em>По жиците са накацали ластовички.</em><br />2. Кабел.<br />3. Разг. Нишка от вълна, коприна и под. <em>Предеше тънки жици.</em><br />4. Разг. Струна на музикален инструмент.<br />прил. жичен, жична, жично, мн. жични.<br />същ. умал. жичка, мн. жи`чки, ж. Жички на лампата.
Синоними: влакно, канап, въже, въженце жица, жицата, жици, жиците

вж. жи`ца жичен, жичния, жичният, жична, жичната, жично, жичното, жични, жичните

вж. жи`ца
Синоними: влакно, жилка, нишка, лико, тъкан жичка, жичката, жички, жичките