жегваш, несв. и жегна, св.
1. Остар. Кого. Бодвам с нещо остро или парливо, с което се причинява краткотрайна остра болка; парвам. Жегвам бивола, за да върви.
2. Кого. За болка — внезапно и остро бодвам. Когато се наведе, я жегна болката в кръста.
3. Прен. Кого. Правя или казвам нещо, за да засегна, огорча; внезапно засягам остро, огорчавам. Жегна я мисълта за болното и` дете.
Синоними: бодвам, мушвам, убодвам, жилвам, огорчавам, засягам, обиждам, жигосвам, наранявам, наскърбявам, имам значение, смъдвам, уязвявам, оскърбявам, ранявам, мъча, терзая жегвам, жегваме, жегваш, жегвате, жегва, жегват, жегвах, жегвахме, жегва, жегвахте, жегва, жегваха, жегвах, жегвахме, жегваше, жегвахте, жегваше, жегваха, жегвал съм, жегвала съм, жегвало съм, жегвали сме, жегвал си, жегвала си, жегвало си, жегвали сте, жегвал е, жегвала е, жегвало е, жегвали са, бях жегвал, бях жегвала, бях жегвало, бяхме жегвали, беше жегвал, беше жегвала, беше жегвало, бяхте жегвали, беше жегвал, беше жегвала, беше жегвало, бяха жегвали, ще жегвам, ще жегваме, ще жегваш, ще жегвате, ще жегва, ще жегват, ще съм жегвал, ще съм жегвала, ще съм жегвало, ще см

жегнеш, мин. св. жегнах, мин. прич. же`гнал, св. — вж. жегвам. жегна, жегнем, жегнеш, жегнете, жегне, жегнат, жегнах, жегнахме, жегна, жегнахте, жегна, жегнаха, жегнех, жегнехме, жегнеше, жегнехте, жегнеше, жегнеха, жегнал съм, жегнала съм, жегнало съм, жегнали сме, жегнал си, жегнала си, жегнало си, жегнали сте, жегнал е, жегнала е, жегнало е, жегнали са, бях жегнал, бях жегнала, бях жегнало, бяхме жегнали, беше жегнал, беше жегнала, беше жегнало, бяхте жегнали, беше жегнал, беше жегнала, беше жегнало, бяха жегнали, ще жегна, ще жегнем, ще жегнеш, ще жегнете, ще жегне, ще жегнат, ще съм жегнал, ще съм жегнала, ще съм жегнало, ще сме жег

мн. жегли, (два) жегъла, м. ист. Пръчка, която се слага на ярема при впрягане на волове или биволи. жегъл, жегъла, жегълът, жегли, жеглите, жегъла

жежка, жежко, мн. же`жки, прил. Разг.
1. Много горещ, напечен. Жежък ден.
2. За чувства, думи и под. — пламенен, горещ.
Синоними: горещ, нажежен, нагорещен, палещ, огнен, тропичен, пламенен, разгорещен, жарък, страстен жежък, жежкия, жежкият, жежка, жежката, жежко, жежкото, жежки, жежките

мн. жезли, (два) жезъла, м. Украсена тояга — символ на власт, звание, заслуги. Царски жезъл. Патриаршески жезъл. жезъл, жезъла, жезълът, жезли, жезлите, жезъла

желана, желано, мн. жела`ни, прил.
1. Който силно се желае, очаква; любим. Желан гост. Желан ден.
2. Който трябва да стане; търсен, желателен. Желана професия.
Синоними: искан, търсен, жадуван, очакван, бленуван, обичан, пожелаван, мил, драг, любим, желателен желан, желания, желаният, желана, желаната, желано, желаното, желани, желаните

мн. жела`ния, ср.
1. Вътрешен стремеж към осъществяване на нещо. Желание за работа. Желание за живот.
2. Полово влечение, страст.
3. Молба, искане. Моето желание е да станеш лекар.
Синоними: стремеж, воля, щение, копнеж, блян, въжделение, мечта, намерение, интерес, жажда, охота, нужда, апетит, молба, искане, претенция, пожелание, пощявка, аспирация, страст, любов, влечение, наклонност, мерак, твърдо намерение, твърдост, непоколебимост, решителност, подбуда, импулс, самоконтрол, самообладание, готовност, нетърпение, пламенност, енергия, ревност, алчност, добра воля, жадуване, хрумване, прищявка, склонност, вкус, слабост желание, желанието, желания, желанията

желателна, желателно, мн. жела`телни, прил. Който се желае да стане; желан.
Синоними: желан, искан, търсен, жадуван, очакван, бленуван, обичан, пожелаван, мил, драг, любим желателен, желателния, желателният, желателна, желателната, желателно, желателното, желателни, желателните

нареч. Само за учтиво изискване за нещо. Желателно е да не закъснявате.

м., само ед. Прозрачно белтъчно вещество от животински произход, без мирис и вкус, чийто разтвор след охлаждане преминава в пихтиесто състояние, с приложение във фотографията, кулинарията и др.
прил. желатинов, желатинова, желатиново, мн. желатинови. желатин, желатина, желатинът, желатини, желатините, желатина

желатинизи`раш, несв. и св.; Какво. Превръщам колоиден разтвор в желатин.
желатинизирам се. — Превръщам се в желатин.

вж. желати`н желатинов, желатиновия, желатиновият, желатинова, желатиновата, желатиново, желатиновото, желатинови, желатиновите

желаеш, мин. св. желах, мин. прич. жела`л, несв.
1. Какво. Изпитвам желание; искам. Желая да направя нещо сериозно.
2. Кого. Изпитвам любовно желание, копнеж.
3. На кого, Какво. Пожелавам нещо хубаво. Желая ти много радост. • Здраве желая (желаем). Отговор на поздрав “здравейте” от по-низш чин в армията и под.
Синоними: искам, поисквам, изисквам, пожелавам, претендирам, имам желание, имам охота, ще ми се, ща, стремя се, домогвам се, мерак ми е, целя, прищява ми се, приисква ми се, ламтя, петимен съм, иска ми се, жадувам, обичам, копнея, бленувам, горя от желание желая, желаем, желаеш, желаете, желае, желаят, желах, желахме, жела, желахте, жела, желаха, желаех, желаехме, желаеше, желаехте, желаеше, желаеха, желал съм, желала съм, желало съм, желали сме, желал си, желала си, желало си, желали сте, желал е, желала е, желало е, желали са, бях желал, бях желала, бях желало, бяхме желали, беше желал, беше желала, беше желало, бяхте желали, беше желал, беше желала, беше желало, бяха желали, ще желая, ще желаем, ще желаеш, ще желаете, ще желае, ще желаят, ще съм желал, ще съм желала, ще съм желало, ще сме желали, ще си желал, ще си желала, ще си ж

ср., само ед.
1. Пихтиеста маса, получена след охлаждане на гъста отвара от животински кости и др.
2. Сгъстена и подсладена отвара от плодове, понякога с желатин. Желе от дюли.
Синоними: глазура, блясък, гланц, глеч, емайл, политура желе, желето, желета, желетата

железарят, железаря, мн. железа`ри, м. Занаятчия, който изработва или поправя железни изделия. Железарят цял ден чукаше. железар, железаря, железарят, железари, железарите, железари, железарю

ж., само ед. Много железни предмети или железни части заедно. Работилницата беше пълна с железария. Едра железария. Дребна железария. железария, железарията, железарии, железариите

мн. железа`рници, ж. Железарска работилница. железарница, железарницата, железарници, железарниците

железарска, железарско, мн. железа`рски, прил. Който се отнася до железар или до железария. Железарски изделия. железарски, железарския, железарският, железарска, железарската, железарско, железарското, железарски, железарските

ср., само ед. Занаят на железар. железарство, железарството, железарства, железарствата

желязна, желязно, мн. желе`зни, прил.
1. Който е направен от желязо. Железен прът. Желязна ос.
2. Който съдържа желязо. Желязна руда. Железен сулфат.
3. Предназначен за работа с желязо. Желязно масло.
4. Остар. Метален. Железни пари. Железни вилици.
5. Прен. Много здрав, издръжлив физически и нравствено. Железни мускули. Желязна воля.
* Железен път. — Железопътна линия.
Синоними: стоманен, челичен, твърд, упорит, силен, здрав, устойчив, издръжлив, непреклонен железен, железния, железният, желязна, желязната, желязно, желязното, железни, железните

мн. желе`зници, ж.
1. Остар. Релсов път, по който се движат влакове. Тогава прокараха железницата.
2. Остар. Влак.
3. Само мн. Ведомството на железопътния транспорт. Дирекция на железниците.
4. Организация и служба на железопътния транспорт, както и самият транспорт. Работи по железниците. железница, железницата, железници, железниците

железничарят, железничаря, мн. железничари, м. Служител или работник в железопътния транспорт.<br />прил. железничарски, железничарска, железничарско, мн. железнича`рски. железничар, железничаря, железничарят, железничари, железничарите, железничари, железничарю

мн. железнича`рки, ж. Жена железничар. железничарка, железничарката, железничарки, железничарките

вж. железнича`р железничарски, железничарския, железничарският, железничарска, железничарската, железничарско, железничарското, железничарски, железничарските

ср., само ед. Работа, професия на железничар. железо- Първа съставна част на сложни думи със значение:
1. Който е свързан с желязо: железобетон, железодобив.
2. Който е свързан с транспорта по железниците: железопътен.

м., само ед. Строителен материал — бетон с желязна арматура.
прил. железобетонен, железобетонна, железобетонно, мн. железобетонни. железобетон, железобетона, железобетонът, железобетони, железобетоните, железобетона

вж. железобето`н железобетонен, железобетонния, железобетонният, железобетонна, железобетонната, железобетонно, железобетонното, железобетонни, железобетонните

железодобивна, железодобивно, мн. железодоби`вни, прил. Който се отнася до добиване на желязо. Железодобивна промишленост. железодобивен, железодобивния, железодобивният, железодобивна, железодобивната, железодобивно, железодобивното, железодобивни, железодобивните

железопътна, железопътно, мн. железопъ`тни, прил. Който се отнася до железен път или до железници. Железопътна станция. Железопътно управление. железопътен, железопътния, железопътният, железопътна, железопътната, железопътно, железопътното, железопътни, железопътните

жели`раш, несв. и св.
1. Какво. Покривам, обикн. сладкиш, с желе. Желирам торта.
2. Правя на желе. Ще желирам един компот.
желирам се. — Ставам на желе. След два часа кремът ще се желира. желирам, желираме, желираш, желирате, желира, желират, желирах, желирахме, желира, желирахте, желира, желираха, желирах, желирахме, желираше, желирахте, желираше, желираха, желирал съм, желирала съм, желирало съм, желирали сме, желирал си, желирала си, желирало си, желирали сте, желирал е, желирала е, желирало е, желирали са, бях желирал, бях желирала, бях желирало, бяхме желирали, беше желирал, беше желирала, беше желирало, бяхте желирали, беше желирал, беше желирала, беше желирало, бяха желирали, ще желирам, ще желираме, ще желираш, ще желирате, ще желира, ще желира

желирана, желирано, мн. жели`рани, прил.
1. Покрит с желе или приготвен в желе. Желирано месо.
2. Превърнат в желе. Желиран бульон. желиран, желирания, желираният, желирана, желираната, желирано, желираното, желирани, желираните

мн. железа`, ср.
1. Само ед. Химически елемент — ковък и пластичен метал със сребристобял цвят, от който се получават чугун и стомана.
2. Къс или изделие от този метал. Железен прът. Обкован с желязо.
3. Разг. Всеки метал, подобен на този метал (не пластмаса и дърво). В тази кола е вложено много желязо.
* Старо желязо. — Предмети или части, парчета от желязо, предназначени за претопяване.
Синоними: стомана, чугун желязо, желязото, железа, железата

мн. жени`, ж.
1. Човек от противоположния на мъжа пол в зряла възраст. Равноправие между мъжа и жената.
2. Омъжено лице от този пол. Събираха се жени с малки деца.
3. Съпруга. Тя е моя жена. •Жената. Разг. Моята съпруга. Жената остана вкъщи.
Синоними: нежният пол, съпруга, рокля, фуста жена, жената, жени, жените, жено

женена, женено, мн. же`нени, прил.
1. Който е встъпил в брак. Женен е два пъти.
2. Който живее в съпружески връзки. Аз съм женен човек, прибирам се рано. женен, женения, жененият, женена, женената, женено, жененото, женени, женените

вж. же`ня женене, жененето, женения, жененията

мн. женитби, ж. Встъпване в брак, женене. <em>Имал е две женитби.</em><br />прил. женитбен, женитбена, женитбено, мн. жени`тбени.
Синоними: брак, бракосъчетание, сключване на брак, сватба женитба, женитбата, женитби, женитбите

вж. жени`тба женитбен, женитбения, женитбеният, женитбена, женитбената, женитбено, женитбеното, женитбени, женитбените

мн. жени`хи, м.
1. Кандидат за женитба.
2. Младоженец.
Синоними: младоженец жених, жениха, женихът, женихи, женихите, жениха

мн. жени`ци, ж. Дребна, слаба жена (в 1 знач.). женица, женицата, женици, жениците, женице

мн. жени`чки, ж. Хубава, добра жена; любима жена. женичка, женичката, женички, женичките, женичке

мн. жени`ща, ср.
1. Едра, снажна или дебела жена (в 1 знач.).
2. Лоша, свадлива жена (в 1 знач.). женище, женището, женища, женищата

женкарят, женкаря, мн. женкари, м. Мъж, който обича да задиря жени и има много любовни връзки едновременно. <em>Най-големият женкар в града.</em><br />прил. женкарски, женкарска, женкарско, мн. женка`рски.
Синоними: женоугодник, донжуан, конте, коцкар, чапкънин, безнравствен женкар, женкаря, женкарят, женкари, женкарите, женкари, женкарю

вж. женка`р женкарски, женкарския, женкарският, женкарска, женкарската, женкарско, женкарското, женкарски, женкарските

мн. женомра`зци, м. Мъж, който мрази жените. женомразец, женомразеца, женомразецът, женомразци, женомразците, женомразци, женомразецо

само мн. Разг. Пренебр. Много жени, обикн. събрани на едно място. женоря, женорята

женска, женско, мн. же`нски, прил.
1. Който се отнася до жена — принадлежи на жена, присъщ на жена, предназначен за жена (в 1 знач.). Женска фигура. Женски дрехи.
2. Който е с пол, противоположен на мъжкия. Женско агне.
3. За мъж — който проявява интерес към работите на жените. Женски Иван.
4. Като същ. — женска, женски: жена или животно от женски пол (което няма специално название). С него беше и една женска. Женската мъти.
* Женска работа 1. — Работа, която обикн. се върши от жена. За неделя имам много женска работа.
2. Несериозна, лекомислена постъпка, поведение, типично за жени. Само плаче, женска работа.
* Женски болести. — Болести на половите органи у жената.
* По женски. — Като жена. Язди по женски. женски, женския, женският, женска, женската, женско, женското, женски, женските

женствена, женствено, мн. женствени, прил.<br />1. За жена — който притежава изящество, нежност, грациозност. <em>Женствени форми. Женствен глас.</em><br />2. За мъж — който притежава качества, присъщи на жена, не мъжествен. <em>Женствена физиономия.</em><br />същ. женственост, женствеността`, ж.
Синоними: нежен, изнежен, слаб, деликатен, мек, мекушав, слабохарактерен женствен, женствения, женственият, женствена, женствената, женствено, женственото, женствени, женствените

вж. же`нствен женственост, женствеността, женствености, женственостите

мн. же`нчовци, м. Пренебр. Мъж, който обича да общува с жени, да се бърка в женски работи или да върши такива работи. Голям женчо е, все при жените стои. женчо, женчото, женчото, женчовци, женчовците, женчовци, женчо

м., само ед. Тревисто многогодишно растение от Китай, Корея, чиито корени се използват в медицината като тонизиращо и стимулиращо средство. женшен, женшена, женшенът, женшени, женшените, женшена

жениш, мин. св. жених и жених, мин. прич. женил и женил, несв.; Кого. Правя някой да встъпи в брак — карам го или давам съгласие (за родител и под.), съдействам; извършвам церемонията около брака. <em>Баща</em> <em>и иска да я жени. Женя брат си.
същ. же`нене, ср.
Синоними: оженвам, омъжвам, венчавам, бракосъчетавам, свързвам по две, съединявам, съчетавам, комбинирам, чифтосвам, съешавам женя, женим, жениш, жените, жени, женят, жених, женихме, жени, женихте, жени, жениха, женех, женехме, женеше, женехте, женеше, женеха, женил съм, женила съм, женило съм, женили сме, женил си, женила си, женило си, женили сте, женил е, женила е, женило е, женили са, бях женил, бях женила, бях женило, бяхме женили, беше женил, беше женила, беше женило, бяхте женили, беше женил, беше женила, беше женило, бяха женили, ще женя, ще женим, ще жениш, ще жените, ще жени, ще женят, ще съм женил, ще съм женила, ще съм женило, ще сме женили, ще си женил, ще си женила, ще си женило, ще сте женили

мн. жерави, (два) жерава, м. Едра прелетна блатна птица, с дълги крака и шия, с рехава опашка, която се среща навсякъде. жерав, жерава, жеравът, жерави, жеравите, жерава

мн. же`рки, ж.
1. Остар. Воденица.
2. Стомах на птица, воденичка.
3. Пренебр. Слаба и суха, лоша жена. Знаеш ли каква жерка е тя.

мн. же`ртви, ж.
1. В религията — живо същество или предмет, принесени в дар на божество. Принасям жертва.
2. Който е пострадал от природно бедствие, насилие, злополука, пороци, клевети и под. Жертва на наводнението. Жертва на предразсъдъци. Жертва на алкохола.
3. Прен. Доброволно отказване от блага или лишаване от живот в полза на някого/нещо или в името на идеали или принципи; саможертва. Науката иска жертви.
Синоними: загуба, саможертва, изкупление, балама, (прил.) пострадал жертва, жертвата, жертви, жертвите

же`ртваш, несв.; Кого, какво. Доброволно се лишавам от нещо ценно заради някого или нещо. Жертвам здравето си. Жертвам живота си.
жертвам се. — Давам доброволно живота си или нещо много ценно. Жертва се за свободата. Жертва се за децата си. жертвам, жертваме, жертваш, жертвате, жертва, жертват, жертвах, жертвахме, жертва, жертвахте, жертва, жертваха, жертвах, жертвахме, жертваше, жертвахте, жертваше, жертваха, жертвал съм, жертвала съм, жертвало съм, жертвали сме, жертвал си, жертвала си, жертвало си, жертвали сте, жертвал е, жертвала е, жертвало е, жертвали са, бях жертвал, бях жертвала, бях жертвало, бяхме жертвали, беше жертвал, беше жертвала, беше жертвало, бяхте жертвали, беше жертвал, беше жертвала, беше жертвало, бяха жертвали, ще жертвам, ще жертваме, ще жертваш, ще жертвате, ще жертва, ще жертва

жертвена, жертвено, мн. же`ртвени, прил. Който е определен за жертва или е свързан с жертвоприношение. Жертвено агне. Жертвена клада. жертвен, жертвения, жертвеният, жертвена, жертвената, жертвено, жертвеното, жертвени, жертвените

мн. жертвеници, (два) жертвеника, м. В езическите религии — издигнато място, предназначено за принасяне на жертви.
Синоними: клада жертвеник, жертвеника, жертвеникът, жертвеници, жертвениците, жертвеника

жертвоготовна, жертвоготовно, мн. жертвоготовни, прил. Който е готов да прави жертва (в 3 знач.).<br />същ. жертвоготовност, жертвоготовността`, ж. жертвоготовен, жертвоготовния, жертвоготовният, жертвоготовна, жертвоготовната, жертвоготовно, жертвоготовното, жертвоготовни, жертвоготовните

вж. жертвогото`вен жертвоготовност, жертвоготовността, жертвоготовности, жертвоготовностите

мн. жертвоприноше`ния, ср. Принасяне на жертва. жертвоприношение, жертвоприношението, жертвоприношения, жертвоприношенията

же`ртвуваш, несв. Жертвам.
Синоними: лишавам се, отказвам се, отстъпвам, губя, изгубвам, загубвам, пожертвувам, отдавам, отделям, рискувам, обричам, посвещавам жертвувам, жертвуваме, жертвуваш, жертвувате, жертвува, жертвуват, жертвувах, жертвувахме, жертвува, жертвувахте, жертвува, жертвуваха, жертвувах, жертвувахме, жертвуваше, жертвувахте, жертвуваше, жертвуваха, жертвувал съм, жертвувала съм, жертвувало съм, жертвували сме, жертвувал си, жертвувала си, жертвувало си, жертвували сте, жертвувал е, жертвувала е, жертвувало е, жертвували са, бях жертвувал, бях жертвувала, бях жертвувало, бяхме жертвували, беше жертвувал, беше жертвувала, беше жертвувало, бяхте жертвували, беше жертвувал, беше жертвувала, беше жерт

жестът, жеста, мн. жестове, (два) жеста, м.
1. Движение, най-често на ръцете, с което се придава по-голяма изразителност на речта или се изразява чувство, желание и под.; изразително движение, най-вече на ръцете.
2. Прен. Великодушна или красива постъпка; щедро дарение. Направи голям жест за мене.
Синоними: замах, размах, движение, маниер, широта, сила, смелост, инициатива, предприемчивост жест, жеста, жестът, жестове, жестовете, жеста

ж., само ед. Жестикулиране. жестикулация, жестикулацията, жестикулации, жестикулациите

жестикулираш, несв. и св. Правя жестове с ръце при говорене. <em>Жестикулирам оживено, усилено.</em><br />същ. жестикулиране, ср.
Синоними: ръкомахам, размахвам се, замахвам, махам, заразмахвам жестикулирам, жестикулираме, жестикулираш, жестикулирате, жестикулира, жестикулират, жестикулирах, жестикулирахме, жестикулира, жестикулирахте, жестикулира, жестикулираха, жестикулирах, жестикулирахме, жестикулираше, жестикулирахте, жестикулираше, жестикулираха, жестикулирал съм, жестикулирала съм, жестикулирало съм, жестикулирали сме, жестикулирал си, жестикулирала си, жестикулирало си, жестикулирали сте, жестикулирал е, жестикулирала е, жестикулирало е, жестикулирали са, бях жестикулирал, бях жестикулирала, бях жестикулирало, бяхме жестикулирали

вж. жестикули`рам жестикулиране, жестикулирането, жестикулирания, жестикулиранията

жестока, жестоко, мн. жестоки, прил.<br />1. Който не проявява или не притежава милост, жалост, състрадание; безпощаден, безчовечен. <em>Много е жесток, може да убие човек.</em><br />2. Който съдържа или изразява безпощадност, отсъствие на милост, безчовечност. <em>Жестока постъпка. Жесток удар. Жесток терор. Жесток поглед.</em><br />нареч. жестоко.
Синоними: безмилостен, безпощаден, безсърдечен, безжалостен, нечовечен, безчовечен, кръвожаден, суров, корав, твърд, неумолим, бездушен, свиреп, жестокосърдечен, немилостив, звяр, брутален, лют, варварин, драконовски, ожесточен, яростен, варварски, нечовешки, безчувствен, коравосърдечен, студен, див, нецивилизован, груб, строг, непреклонен, дяволски, сатанински, адски, пъклен, кървав, окървавен, кървящ, изцапан с кръв, лош, зъл, враждебен, неприязнен, вреден, неблагоприятен, нелюбезен, невнимателен, нехуманен, остър, сатиричен, саркастичен, проклет, подъл, грубиянски, агресивен, побойнически, рязък жесток, жестокия, жестокият, жестока, жестоката, жестоко, жестокото, жестоки, жестоките

нареч.
1. С жестокост, без милост.
2. Изключително, силно, във висока степен. Излъгах се жестоко.
3. Жарг. Много хубаво; страхотно, върховно. Свирят жестоко!
Синоними: сурово, грубо, лошо, зле

жестокостта, мн. жестокости, ж.
1. Само ед. Качество на жесток; безпощадност, безчовечност.
2. Множество, поредица от жестоки постъпки, насилия, често при потушаване на въоръжена борба. Жестокостите на турците след Априлското въстание.
Синоними: свирепост, кръвожадност, жестокосърдечие, коравосърдечие, варварство, безчовечно, безсърдечие, безсърдечност, коравосърдечност, безпощадност, сатрапия, зверство, зверщина, садизъм, суровост, ярост, ожесточение, грубост, простащина, грубиянство, бруталност, войнственост, агресивност, дяволска работа, лошотия, злоба, невъздържаност, прекаляване, прекаленост, ексцес, скотщина, диващина, гнусотия, гадост, строгост, неотстъпчивост, безмилостност, нечувствителност жестокост, жестокостта, жестокости, жестокостите

жестокосърдечна, жестокосърдечно, мн. жестокосърде`чни, прил. Който е с жестоко сърце; безмилостен, безчовечен.
Синоними: жесток, безмилостен, безпощаден, безсърдечен, безжалостен, нечовечен, безчовечен, кръвожаден, суров, корав, твърд, неумолим, бездушен, свиреп, немилостив, звяр, брутален, лют, варварин, драконовски, ожесточен, яростен жестокосърдечен, жестокосърдечния, жестокосърдечният, жестокосърдечна, жестокосърдечната, жестокосърдечно, жестокосърдечното, жестокосърдечни, жестокосърдечните

ж., само ед. Жътва. жетва, жетвата, жетви, жетвите

жетварят, жетваря, мн. жетвари, м. жътвар 1 . <br /><br />----<br /><br />жетварът, жетвара, мн. жетвари, (два) жетва`ра, м. Жътвар 2 . жетвар, жетваря, жетварят, жетвари, жетварите, жетвари, жетварю

мн. жетварки, ж. Жътварка 1 . <br /><br />----<br /><br />мн. жетварки, ж. Жътварка 2 . жетварка, жетварката, жетварки, жетварките

жетварска, жетварско, мн. жетва`рски, прил. Жътварски. жетварски, жетварския, жетварският, жетварска, жетварската, жетварско, жетварското, жетварски, жетварските

жетвена, жетвено, мн. же`твени, прил. Жътвен.

мн. жетони, (два) жетона, м. Кръгла или четвъртита плочка от метал или пластмаса, която се разменя вместо пари при хазарт; служи за задвижване на автомат, за безкасово плащане или символизира право на нещо. Жетонът отговаря на 100 лева. Получихте ли си жетоните за храна?
прил. жетонен, жетонна, жетонно, мн. жетонни. жетон, жетона, жетонът, жетони, жетоните, жетона