ж., само ед.
1. Спец. В медицината — болестно състояние на повишена възбуда, доволство, безгрижие.
2. Повишено самочувствие, веселост, възбуда, свързани с положителни емоции. Изпадам в еуфория.
прил. еуфоричен, еуфорична, еуфорично, мн. еуфорични. Еуфорично състояние. еуфория, еуфорията, еуфории, еуфориите